Всички вие сте в процес на преминаване през изпитания и облагородяване. Как трябва да обичате Бог по време на облагородяването? След като претърпят облагородяване, хората са способни да възнесат истинска възхвала на Бог и насред облагородяването могат да се убедят колко много са недостатъците им. Колкото повече си облагородяван, толкова по-способен си да се опълчиш на плътта; колкото повече са облагородявани хората, толкова повече любов дават на Бог. Ето какво трябва да разберете. Защо хората трябва да се облагородяват? Какъв резултат се цели да се постигне? Какво е значението на Божието дело за облагородяване на човека? Ако наистина търсиш Бог, тогава, след като си претърпял Неговото облагородяване до определена степен, ще почувстваш, че то е изключително добро и крайно необходимо. Как трябва човек да обича Бог по време на облагородяването? Като използваш решимостта да обичаш Бог, за да приемеш Неговото облагородяване: по време на облагородяването ти се измъчваш отвътре, сякаш нож пробожда сърцето ти, но си готов да удовлетвориш Бог, като използваш своето боголюбиво сърце, а не искаш да се грижиш за плътта. Това се разбира под практикуване на любов към Бог. Боли те отвътре и страданието ти е достигнало определен предел, но все още си готов да застанеш пред Бог и да се молиш, като изричаш: „Боже! Не мога да Те оставя. Въпреки че в мен има тъмнина, искам да Те удовлетворя; Ти познаваш сърцето ми и дано вработиш повече от любовта Си в мен“. Това е практикуване по време на облагородяване. Ако използваш боголюбиво сърце като основа, облагородяването може да те доближи до Бог и да те направи по-близък с Него. Тъй като вярваш в Бог, трябва да отдадеш сърцето си пред Бог. Ако принесеш и положиш сърцето си пред Бог, тогава по време на облагородяването със сигурност няма да се отречеш от Бог или да Го оставиш. По този начин връзката ти с Бог ще става все по-близка и по-нормална, а общението ти с Бог — все по-често. Ако винаги практикуваш по този начин, ще прекарваш повече време в Божията светлина и повече време под напътствието на Неговите слова. Освен това ще настъпват все повече промени в нрава ти, а знанията ти ще се увеличават с всеки изминал ден. Когато дойде денят, в който внезапно те споходят Божиите изпитания, не само ще можеш да застанеш на страната на Бог, но и ще можеш да свидетелстваш за Бог. Тогава ще бъдеш като Йов и като Петър. Когато си свидетелствал за Бог, това ще означава, че си човек, който Го обича истински, човек, който с радост ще даде живота си за Него, и че си Божи свидетел и човек, когото Бог обича. Любовта, която е преживяла облагородяване, е силна, а не крехка. Независимо от това кога и как Бог те подлага на Своите изпитания, ти си способен да пренебрегнеш собствения си живот, с радост да отхвърлиш всичко заради Бог и с радост да понесеш всичко заради Бог — така любовта ти ще бъде чиста, а вярата ти ще има реалност. Едва тогава ще бъдеш човек, който наистина е обичан от Бог и който наистина е доведен до съвършенство от Бог.

Ако хората попаднат под влиянието на Сатана, те не таят любов към Бог, а предишните им видения, любов и решителност изчезват. Някога хората са смятали, че трябва да страдат за Бог, но днес смятат, че е срамно да правят това и са пълни с оплаквания. Това е дело на Сатана, знак, че са паднали под властта на Сатана. Ако изпаднеш в такова състояние, трябва да се помолиш веднага и да го промениш възможно най-скоро — това ще ти предостави защита, когато Сатана атакува. Именно по време на мъчителното облагородяване човек най-лесно може да попадне под влиянието на Сатана, така че как трябва да обичаш Бог по време на такова облагородяване? Трябва да призовеш решимостта си, да положиш сърцето си пред Бог и да Му посветиш времето, което ти остава. Независимо от това как Бог те облагородява, трябва да можеш да прилагаш истината на практика, за да удовлетвориш Божиите намерения, и трябва да се заемеш да търсиш Бог и да търсиш общение. В такива моменти колкото си по-пасивен, толкова по-лесно ще станеш негативен и толкова по-лесно ще се откажеш. Когато е необходимо да изпълняваш функцията си, макар и да не я изпълняваш добре, правиш всичко по силите си и го правиш, като използваш единствено боголюбивото си сърце; независимо от това какво казват другите — независимо дали казват, че си се справил добре, или че си се справил зле — общо взето намеренията ти са правилни и не си самоправеден, защото действаш в името на Бог. Когато другите те разбират погрешно, си способен да се помолиш на Бог и да кажеш: „Боже! Не искам другите да ми покажат търпение или да се отнасят добре с мен, нито да ме разбират или одобряват. Моля се само да мога да Те обичам в сърцето си, да съм спокоен в сърцето си и съвестта ми да е чиста. Не искам другите да ме хвалят или да ме уважават; стремя се само да Те удовлетворя от сърце. Изпълнявам функцията си, като правя всичко по силите си. Макар да съм глупав, с ниска заложба и сляп, знам, че Ти си прекрасен, и съм готов да Ти посветя всичко, което имам“. Щом се помолиш така, боголюбивото ти сърце се появява и ти се чувстваш много по-спокоен в сърцето си. Това се разбира под практикуване на любов към Бог. Докато се учиш от опита си, ще се провалиш два пъти и ще успееш веднъж, или ще се провалиш пет пъти и ще успееш два пъти, и докато придобиваш опит по този начин, само насред провалите ще си способен да видиш обичливостта на Бог и да откриеш собствените си недостатъци. Когато следващия път се сблъскаш с подобна ситуация, трябва да проявиш предпазливост, да забавиш темпото си и да засилиш молитвите си, и постепенно ще можеш да възтържествуваш в този вид ситуация. Ето какво означава молитвите ти да дадат плодове. Само когато видиш, че си успял този път, че си изпитал вътрешно удовлетворение, и че щом се помолиш, можеш да почувстваш Бог, и че присъствието на Светия Дух не те е напуснало, ще разбереш как Бог извършва дело върху теб. Ако практикуваш по този начин, ще имаш път в своето преживяване. Ако не прилагаш истината на практика, тогава ще останеш без присъствието на Светия Дух в теб. Но ако прилагаш истината на практика, когато се сблъскваш с неща, тогава, въпреки че вътрешно те боли, след това Светият Дух ще бъде с теб, ще си в състояние да усещаш Божието присъствие, когато се молиш, ще имаш силата да практикуваш Божиите слова, а по време на общение с твоите братя и сестри нищо няма да тежи на съвестта ти и ще се чувстваш спокоен, а така ще си способен да извадиш наяве това, което си свършил. Независимо от това, което казват другите, ако връзката ти с Бог продължава да бъде нормална, ако не си възпиран от другите и можеш да се издигнеш над всичко, това показва, че твоето практикуване на Божиите слова е било резултатно.

Колкото повече Бог облагородява човека, толкова повече сърцето му е способно да обича Бог. Страданието в сърцето му е от полза за живота му; то го прави по-способен да притихне пред Бог и да има по-близка връзка с Бог, както и по-способен да види неизмеримата Божия любов и Неговото огромно спасение. Петър преживя облагородяване стотици пъти, а Йов премина през няколко изпитания. Ако искате Бог да ви доведе до съвършенство, вие също трябва да преминете през облагородяване стотици пъти — трябва да преминете през този процес и да разчитате на тази стъпка — само тогава ще сте способни да удовлетворите Божиите намерения и да бъдете доведени до съвършенство от Бог. Облагородяването е най-доброто средство, чрез което Бог довежда човека до съвършенство; само чрез облагородяване и горчиви изпитания в сърцето на човека може да се зароди истинска любов към Бог. Без страдание човекът няма истинска любов към Бог; ако не е изпитван вътрешно, ако не е подложен на истинско облагородяване, тогава сърцето му винаги ще блуждае навън. След като си бил облагороден до определена степен, ще видиш собствените си слабости и затруднения, ще видиш, че имаш много недостатъци и че си неспособен да преодолееш множеството трудности, с които се сблъскваш, и ще видиш, че си се бунтувал толкова много. Само по време на изпитания човек е способен истински да опознае реалното си състояние; изпитанията са по-способни да усъвършенстват човека.

През живота си Петър преживя облагородяване стотици пъти и претърпя много болезнено каляване. Това облагородяване се превръща в основа на върховната му любов към Бог и в най-значимия опит в целия му живот. Това, че е успял да придобие върховна любов към Бог, се дължи в известен смисъл на решимостта му да обича Бог; по-важното е обаче, че се дължи на облагородяването и страданието, през които премина. Това страдание се превърна в негов пътеводител по пътя на любовта към Бог и в най-запомнящото се нещо за него. Ако хората не преминат през болката на облагородяването, когато обичат Бог, тяхната любов е пълна с поквара и лични предпочитания; такава любов е изпълнена с идеите на Сатана и по същество е неспособна да удовлетвори Божиите намерения. Решителността да обичаш Бог не се равнява на истинската любов към Бог. Дори ако всичко, за което мислят в сърцето си, е в полза на това да обичат и удовлетворяват Бог — изглежда лишено от всякакви човешки идеи, сякаш всичко това е в името на Бог — когато такова практикуване на любовта към Бог е представено пред Него, Той не го одобрява и не го благославя. Дори хората да разбираха и да опознаваха напълно всички истини, не би могло да се каже, че това е признак за любов към Бог, не би могло да се каже, че тези хора имат реалността да обичат Бог. Въпреки че са разбрали много истини, без да са преминали през облагородяване, хората не са способни да приложат тези истини на практика; само по време на облагородяване хората могат да разберат истинското значение на тези истини и само тогава могат истински да оценят дълбокия им смисъл. В този момент, когато практикуват тези истини, те могат да го направят точно и в съответствие с Божиите намерения; при практикуването им в този момент собствените им идеи са избледнели, покварата им е намалена и човешките им чувства са отслабени. Само в този момент практиката им е истинско проявление на любовта към Бог. Ефектът на истината за любовта към Бог не се постига с изговорено знание или вътрешно желание, нито може да се постигне просто чрез разбиране на тази истина. Изисква се хората да платят определена цена, да преминат през много болка по време на облагородяването и едва тогава любовта им ще стане чиста и ще е в съответствие с Божиите намерения. Когато изисква от човека да Го обича, Бог не изисква от него да Го обича със страст или по собствена воля, а да Му служи с преданост и с истината. Само този вид любов е истинска любов. Но човекът живее сред поквара и затова не е способен да използва истината и верността, за да служи на Бог. Той е или твърде страстен по отношение на Бог, или твърде хладен и безразличен; или „обича“ Бог до крайност, или Го мрази до крайност. Тези, които живеят сред поквара, винаги се намират между тези две крайности, като винаги живеят според собствените си желания, но вярват, че са прави. Въпреки че съм го споменавал неведнъж, хората не са способни да го приемат сериозно, не са способни напълно да разберат значението му и така живеят в самозблуждаваща вяра, в заблуда за любовта към Бог, която разчита на тяхната упоритост. В хода на историята, с развитието на човечеството и с течение на епохите Божиите изисквания към човека са ставали все по-високи и Той все повече е изисквал човекът да бъде безупречен спрямо Него. Но познанието на човека за Бог е ставало все по-неясно и по-мъгляво, а любовта му към Бог — все по-покварена. Състоянието на човека и всичко, което той прави, все повече не са в съответствие с Божиите намерения, защото човекът е ставал все по-дълбоко покварен от Сатана. Това изисква Бог да извърши повече и по-голямо дело на спасение. Човекът е все по-претенциозен в изискванията си към Бог, а любовта му към Бог постоянно намалява. Хората живеят в непокорство, без истината, водят живот без човешка същност; не само че не изпитват ни най-слаба любов към Бог, но и преливат от непокорство и противопоставяне. Макар да си мислят, че вече изпитват най-висшата любов към Бог и че не биха могли да бъдат по-толерантни към Него, Бог не вярва, че това е така. За Него е съвършено ясно колко покварена е любовта на човека към Него и Той никога не е променял мнението си за човека заради неговото престорено усърдие, нито пък се е „отплащал“ за добротата на човека в резултат на неговата отдаденост. За разлика от човека, Бог има проницателност: Той знае кой Го обича истински и кой — не, и вместо да бъде обзет от плам и грижи заради моментните импулси на човека, Той се отнася към човека според неговата същност и поведение. Бог все пак е Бог и има Своето достойнство и Своите решения; човекът, в края на краищата, е човек и Бог няма да се увлече от любовта към човека, когато тя не е в съответствие с истината. Напротив, Той се отнася по подходящ начин към всичко, което човек прави.

Изправен пред състоянието на човека и отношението му към Бог, Бог е извършил ново дело, като дава възможност на човека да притежава както познание за Него, така и покорство към Него, и както любов, така и свидетелство. Затова човек трябва да преживее Божието облагородяване, както и да изпита Неговото правосъдие и кастрене, без които човек никога не би познал Бог и не би бил способен да Го обича истински и да свидетелства за Него. Божието облагородяване на човека не цели само един ефект, а цели многостранен ефект. И така, Бог извършва делото по облагородяването върху онези, които са готови да търсят истината, за да може Бог да доведе до съвършенство тяхната решителност и любов. За онези, които искат да търсят истината и копнеят за Бог, нищо не е по-смислено и по-полезно от подобно облагородяване. За човека не е толкова лесно да разбере или възприеме Божия нрав. Тъй като Бог в крайна сметка е Бог и все пак е невъзможно Бог да има същия нрав като човека, за човека не е лесно да разбере Неговия нрав. Истината не е вродено притежавана от човека и не се възприема лесно от онези, които са били покварени от Сатана; човекът е лишен от истината и от решимостта да я прилага на практика и ако не страда и не бъде облагороден или съден, тогава неговата решимост никога няма да бъде доведена до успешен край. За всички хора облагородяването е изключително болезнено и много трудно за приемане, но именно по време на облагородяването Бог разкрива Своя праведен нрав пред човека и открива Своите изисквания към човека, и осигурява повече просветление и повече практическо кастрене. Чрез сравнението между фактите и истината човек придобива по-голямо познание за себе си и за истината и по-добро разбиране на Божиите намерения, и така човекът може да има по-истинска и по-чиста любов към Бог. Такива са Божиите цели, когато извършва делото на облагородяването. Цялото дело, което Бог извършва върху човека, има своите цели и значение; Бог не върши безсмислени дела, нито върши дела, които не са полезни за човека. Облагородяването не означава отстраняване на човека от пред Бог, нито означава унищожаването му в ада. По-скоро чрез облагородяването се променя нравът на човека, променят се неговите намерения, старите му възгледи, променя се любовта му към Бог и се променя целият му начин на живот. Облагородяването е практическо изпитание за човека и форма на практическо обучение и само по време на облагородяване любовта му може да изпълни изначалната си функция.