Всички вие сте в процес на преминаване през изпитание и облагородяване. Как трябва да обичате Бог по време на облагородяването? След като претърпят облагородяване, хората са способни да възнесат истинска възхвала на Бог и насред облагородяването могат да се убедят колко много са недостатъците им. Колкото по-голямо е твоето облагородяване, толкова по-способен си да се опълчиш на плътта; колкото по-голямо е облагородяването на хората, толкова по-силна е тяхната любов към Бог. Ето какво трябва да разберете. Защо хората трябва да се облагородяват? Какъв резултат се цели да се постигне? Какво е значението на Божието дело за облагородяването на човека? Ако наистина търсиш Бог, тогава, след като си претърпял Неговото облагородяване до определена степен, ще почувстваш, че то е изключително добро и крайно необходимо. Как трябва човек да обича Бог по време на облагородяването? Като използваш решимостта да обичаш Бог, за да приемеш Неговото облагородяване: по време на облагородяването ти се измъчваш отвътре, сякаш нож пробожда сърцето ти, но си готов да удовлетвориш Бог, като използваш своето боголюбиво сърце, а не искаш да се грижиш за плътта. Това се разбира под практикуване на любов към Бог. Боли те отвътре и страданието ти е достигнало определен предел, но все още си готов да застанеш пред Бог и да се молиш, като изричаш: „О, Боже! Не мога да Те оставя. Въпреки че в мен има тъмнина, искам да Те удовлетворя; Ти познаваш сърцето ми и искам да вложиш повече от любовта Си в мен“. Това е практикуване по време на облагородяване. Ако използваш боголюбивото си сърце като основа, облагородяването може да те доближи до Бог и да те направи по-близък с Него. Тъй като вярваш в Бог, трябва да Му отдадеш сърцето си. Ако принесеш и положиш сърцето си пред Бог, тогава по време на облагородяването ще бъде невъзможно да се отречеш от Бог или да Го оставиш. По този начин връзката ти с Бог ще става все по-близка и по-нормална, а общуването ти с Бог — все по-често. Ако винаги практикуваш по този начин, ще прекарваш повече време в Божията светлина и повече време под напътствието на Неговите слова. Освен това ще настъпват все повече промени в нрава ти, а знанията ти ще се увеличават с всеки изминал ден. Когато дойде денят, в който внезапно те сполетят Божиите изпитания, не само ще можеш да застанеш на страната на Бог, но и ще можеш да свидетелстваш за Бог. Тогава ще бъдеш като Йов и като Петър. След като си свидетелствал за Бог, ти ще Го обичаш истински и с радост ще дадеш живота си за Него; ще бъдеш Божи свидетел и Бог ще те обича. Любовта, която е преживяла облагородяване, е силна, а не слаба. Независимо от това кога и как Бог те подлага на Своите изпитания, ти си способен да отхвърлиш притесненията си за това дали ще живееш, или ще умреш, с радост да отхвърлиш всичко в името на Бог и с радост да понесеш всичко за Бог — така любовта ти ще бъде чиста, а вярата ти ще има реалност. Едва тогава ще бъдеш човек, който наистина е обичан от Бог и който наистина е доведен до съвършенство от Бог.

Ако хората попаднат под влиянието на Сатана, те не таят любов към Бог, а предишните им видения, любов и решителност изчезват. Някога хората са смятали, че трябва да страдат за Бог, а днес смятат, че това е срамно и са пълни с оплаквания. Това е дело на Сатана, знак, че човек е паднал под властта на Сатана. Ако изпаднеш в такова състояние, трябва да се молиш и да го промениш възможно най-скоро — това ще те предпази от атаките на Сатана. Именно по време на мъчителното облагородяване човек най-лесно може да попадне под влиянието на Сатана, така че как трябва да обичаш Бог по време на такова облагородяване? Трябва да призовеш волята си, да положиш сърцето си пред Бог и да Му посветиш времето, което ти остава. Независимо от това как Бог те облагородява, трябва да можеш да прилагаш истината на практика, за да удовлетвориш Божиите намерения, и трябва да се заемеш да търсиш Бог и да търсиш общение. В такива моменти колкото си по-пасивен, толкова по-негативен ще станеш и толкова по-лесно ще се върнеш назад. Когато е необходимо да изпълняваш функцията си, макар и да не я изпълняваш добре, правиш всичко по силите си и го правиш, като използваш единствено боголюбивото си сърце; независимо от това какво казват другите — без значение дали казват, че си се справил добре, или че си се справил зле — намеренията ти са правилни и не си самодоволен, защото действаш в името на Бог. Когато другите те разбират погрешно, можеш да се помолиш на Бог и да кажеш: „О, Боже! Не искам другите да ме търпят или да се отнасят добре с мен, нито да ме разбират или одобряват. Моля се само да мога да Те обичам в сърцето си, да съм спокоен в сърцето си и съвестта ми да е чиста. Не искам другите да ме хвалят или да ме уважават; стремя се само да Те удовлетворя от сърце; изпълнявам ролята си, като правя всичко по силите си, и макар да съм лекомислен, глупав, с ниска заложба и сляп, знам, че Ти си прекрасен, и съм готов да Ти посветя всичко, което имам“. Щом се помолиш така, боголюбивото ти сърце се появява и ти олеква на сърцето. Това се разбира под практикуване на любов към Бог. Докато се учиш от опита си, ще се провалиш два пъти и ще успееш веднъж, или ще се провалиш пет пъти и ще успееш два пъти, и докато придобиваш опит по този начин, само насред провалите ще си способен да видиш обичливостта на Бог и да откриеш собствените си недостатъци. Следващия път, когато се сблъскаш с подобни ситуации, трябва да си внимателен, да правиш по-предпазливи крачки и да се молиш по-често. Постепенно ще развиеш способността да побеждаваш в такива ситуации. Ако това се случи, молитвите ти са били ефективни. Когато видиш, че този път си успял, ще бъдеш вътрешно удовлетворен, а когато се молиш, ще си способен да почувстваш Бог и да усетиш, че присъствието на Светия Дух не те е напуснало — едва тогава ще разбереш как Бог работи в теб. Практикуването по този начин ще ти даде път към изживяването. Ако не прилагаш истината на практика, тогава ще останеш без присъствието на Светия Дух в теб. Но ако прилагаш истината на практика, когато се сблъскваш с нещата такива, каквито са, тогава, въпреки че вътрешно те боли, след това Светият Дух ще бъде с теб, ще си в състояние да усещаш Божието присъствие, когато се молиш, ще имаш силата да практикуваш Божиите слова, а по време на общуването с твоите братя и сестри нищо няма да тежи на съвестта ти и ще се чувстваш спокоен, а така ще си способен да извадиш наяве това, което си свършил. Независимо от това, което казват другите, ти ще си способен да имаш нормална връзка с Бог, няма да бъдеш ограничаван от другите, ще се издигнеш над всичко и по този начин ще покажеш, че твоето практикуване на Божиите слова е било ефективно.

Колкото по-голямо е облагородяването от Бог, толкова повече сърцата на хората са способни да обичат Бог. Мъката в сърцата им е от полза за живота им, те са по-способни да бъдат смирени пред Бог, връзката им с Бог е по-близка и те са по-способни да видят върховната Божия любов и Неговото върховно спасение. Петър преживя облагородяване стотици пъти, а Йов премина през няколко изпитания. Ако искате Бог да ви доведе до съвършенство, вие също трябва да преминете през облагородяване стотици пъти; само ако преминете през този процес и разчитате на тази стъпка, ще сте способни да удовлетворите Божиите намерения и да бъдете доведени до съвършенство от Бог. Облагородяването е най-доброто средство, чрез което Бог довежда хората до съвършенство; само облагородяването и мъчителните изпитания могат да разкрият истинската любов към Бог в сърцата на хората. Без трудности хората са лишени от истинска любов към Бог; ако не са подложени на вътрешни изпитания, ако не са подложени на истинско облагородяване, тогава сърцата им винаги ще витаят навън. След като си бил облагороден до определена степен, ще видиш собствените си слабости и затруднения, ще видиш колко много недостатъци имаш и че не си в състояние да преодолееш множеството проблеми, с които се сблъскваш, и ще видиш колко голямо е твоето непокорство. Само по време на изпитания хората са способни да опознаят истинското си състояние; изпитанията правят хората по-способни да бъдат усъвършенствани.

През живота си Петър преживя облагородяване стотици пъти и претърпя много болезнени изпитания. Това облагородяване се превръща в основа на върховната му любов към Бог и в най-значимия опит в целия му живот. Това, че е успял да придобие върховна любов към Бог, се дължи в известен смисъл на решимостта му да обича Бог; по-важното е обаче, че се дължи на облагородяването и страданието, през които премина. Това страдание се превърна в негов пътеводител по пътя на любовта към Бог и в най-запомнящото се нещо за него. Ако хората не преминат през болката на облагородяването, когато обичат Бог, тяхната любов е пълна с поквара и лични предпочитания; такава любов е изпълнена с идеите на Сатана и по същество е неспособна да удовлетвори Божиите намерения. Решителността да обичаш Бог не се равнява на истинската любов към Бог. Въпреки че всичко, за което мислят в сърцето си, е в името на любовта към Бог и Неговото удовлетворяване и въпреки че мислите им изглеждат изцяло посветени на Бог и лишени от всякакви човешки идеи, когато мислите им се представят пред Бог, Той не одобрява и не благославя такива мисли. Дори когато хората са разбрали напълно всички истини — когато са опознали всички тях — не може да се каже, че това е признак за любов към Бог, не може да се каже, че тези хора имат реалността да обичат Бог. Въпреки че са разбрали много истини, без да са преминали през облагородяване, хората не са способни да приложат тези истини на практика; само по време на облагородяване хората могат да разберат истинското значение на тези истини и само тогава могат истински да оценят дълбокия им смисъл. В този момент, когато опитат отново, те са в състояние да приложат истините на практика правилно и в съответствие с Божиите намерения; в този момент човешките им идеи са избледнели, човешката им поквара е намалена и човешките им чувства са отслабени; само в този момент практиката им е истинско проявление на любовта към Бог. Ефектът на истината за любовта към Бог не се постига с изговорено знание или вътрешно желание, нито може да се постигне просто чрез разбиране на тази истина. Изисква се хората да платят определена цена, да преминат през много мъка по време на облагородяването и едва тогава любовта им ще стане чиста и ще е в съгласие с Божиите намерения. Когато изисква от човека да Го обича, Бог не изисква от него да Го обича със страст или по собствена воля; човек може да Го обича истински само чрез вярност и като използва истината в служба на Бог. Но човекът живее сред поквара и затова не е способен да използва истината и верността, за да служи на Бог. Той е или твърде страстен по отношение на Бог, или твърде хладен и безразличен; или обича Бог до крайност, или Го ненавижда до крайност. Тези, които живеят сред поквара, винаги се намират между тези две крайности, като винаги живеят според собствените си желания, но вярват, че са прави. Въпреки че съм го споменавал неведнъж, хората не са способни да го приемат сериозно, не са способни напълно да разберат значението му и затова живеят с вяра от самозаблуда, в заблуда за любовта към Бог, която разчита на тяхната упоритост. В хода на историята, с развитието на човечеството и с течение на епохите Божиите изисквания към човека са ставали все по-високи и Той все повече е изисквал човекът да бъде безупречен спрямо Него. Но познанието на човека за Бог е ставало все по-неясно и по-абстрактно, а любовта му към Бог — все по-покварена. Състоянието на човека и всичко, което той прави, все повече противоречи на Божиите намерения, защото човекът е ставал все по-дълбоко покварен от Сатана. Това изисква Бог да извърши повече и по-голямо дело на спасение. Човекът е все по-претенциозен в изискванията си към Бог, а любовта му към Бог постоянно намалява. Хората живеят в непокорство, без истината, водят живот без човешка същност; не само че не изпитват ни най-слаба любов към Бог, но и преливат от непокорство и противопоставяне. Макар да си мислят, че вече изпитват най-висшата любов към Бог и че не биха могли да бъдат по-услужливи към Него, Бог не вярва, че това е така. За Него е съвършено ясно колко покварена е любовта на човека към Него и Той никога не е променял мнението си за човека заради неговото угодничество, нито пък се е отплащал за добрата воля на човека в резултат на неговата преданост. Противно на човека, Бог е способен да прави разлика: Той знае кой Го обича истински и кой — не, и вместо да бъде обзет от плам и грижи заради моментните импулси на човека, Той се отнася към човека според неговата същност и поведение. Бог все пак е Бог и има Своето достойнство и Своите прозрения; човекът, в края на краищата, е човек и Бог няма да се увлече от любовта към човека, когато тя е в противоречие с истината. Напротив, Той се отнася по подходящ начин към всичко, което човек прави.

Изправен пред състоянието на човека и отношението му към Бог, Бог е извършил ново дело, като дава възможност на човека да притежава както познание за Него, така и покорство към Него, и както любов, така и свидетелство. Затова човек трябва да преживее Божието облагородяване, както и да изпита Неговото правосъдие, кастрене, без които човек никога не би познал Бог и не би бил способен да Го обича истински и да свидетелства за Него. Божието облагородяване на човека не цели само един ефект, а цели многостранен ефект. И така, Бог извършва делото по облагородяването в онези, които искат да търсят истината, за да може Бог да доведе до съвършенство тяхната решителност и любов. За онези, които искат да търсят истината и копнеят за Бог, нищо не е по-смислено и по-полезно от подобно облагородяване. За човека не е толкова лесно да разбере или проумее Божия нрав, защото Бог в крайна сметка е Бог. В края на краищата невъзможно е Бог да има същия нрав като човека и затова за човека не е лесно да разбере Неговия нрав. Истината не е изначално притежавана от човека и не се проумява лесно от онези, които са били покварени от Сатана; човекът е лишен от истината и от решимостта да я прилага на практика и ако не страда и не бъде облагороден или съден, тогава неговата решителност никога няма да бъде доведена до съвършенство. За всички хора облагородяването е болезнено и много трудно за приемане, но именно по време на облагородяването Бог разкрива Своя праведен нрав пред човека и оповестява Своите изисквания към човека, осигурява повече просветление и по-реално кастрене; чрез сравнението между фактите и истината Той помага на човека по-добре да опознае себе си и да разбере по-добре истината и Божиите намерения, като по този начин помага на човека да има по-истинска и по-чиста любов към Бог. Такива са Божиите цели, когато извършва облагородяване. Цялото дело, което Бог върши в човека, има своите цели и значение; Бог не върши безсмислени дела, нито върши дела, които не са полезни за човека. Облагородяването не означава отстраняване на хората от погледа на Бог, нито означава унищожението им в ада. По-скоро означава промяна на нрава на човека по време на облагородяването, промяна на намеренията му, на старите му възгледи, на любовта му към Бог и на целия му живот. Облагородяването е истинско изпитание за човека и форма на реално обучение, а само по време на облагородяване любовта му може да изпълни изначалната си функция.