Всички хора са били обект на облагородяване заради Божиите слова. Ако Бог не Се беше въплътил, човечеството със сигурност нямаше да получи благословията на страданието чрез това облагородяване. Казано по друг начин, всички, които са способни да приемат изпитанията на Божиите слова, са благословени. Съдейки по изначалното качество на хората, поведението им и отношението им към Бог, те не са достойни да получат такова облагородяване. Те се радват на това благословение именно защото са издигнати от Бог. Хората казваха, че не са достойни да видят лицето на Бог или да чуят словата Му. Днес хората са получили облагородяването от Неговите слова изцяло благодарение на възхваляването на Бог и Неговата милост. Това е благословението на всеки човек, който се ражда в последните дни — изпитвали ли сте го лично? Какви страдания и неуспехи трябва да преживеят хората е предопределено от Бог, а не се основава на собствените им изисквания. Това е безспорната истина. Всеки вярващ трябва да притежава способността да приема изпитанията на Божиите слова и да страда в Неговите слова. Ясно ли ви е това? Така че, в замяна на страданията, които си претърпял, си получил днешните благословии; ако не страдаш за Бог, не можеш да получиш Неговата похвала. Може би в миналото си се оплаквал, но колкото и да си се оплаквал, Бог не си спомня това за теб. Днешният ден настъпи и няма нужда да се вглеждаме в делата от вчера.

Някои хора казват, че се опитват да обичат Бог, но не могат. После, когато чуят, че Бог е на път да си отиде, изведнъж откриват боголюбивите си сърца. Някои хора обикновено не прилагат истината на практика и когато чуят, че Бог е на път да си отиде гневен, идват пред Него и се молят: „О, Боже! Моля те, не си отивай. Дай ми шанс! Боже! В миналото не съм Те удовлетворявал, бил съм Ти длъжник и съм Ти се противопоставял. Днес съм готов напълно да предложа тялото и сърцето си, за да мога най-накрая да Те удовлетворя и да Те обичам. Няма да получа тази възможност отново“. Казвал ли си такава молитва? Хората се молят така, защото Божиите слова пробуждат съвестта им. Всички хора са безчувствени и схващат бавно. Те са подложени на порицание и облагородяване, но не знаят какво се опитва да постигне Бог с това. Ако Бог не работеше по този начин, хората щяха да са все така объркани; никой не може да събуди вдъхновение в сърцата на хората. Само Божиите слова, които съдят и разкриват хората, могат да доведат до този резултат. Така всички неща се постигат и осъществяват благодарение на Божиите слова и само благодарение на Неговите слова се е разпалила любовта на човечеството към Бог. Любовта към Бог, която се корени единствено в човешкия разум, няма да постигне желания резултат. Нима в миналото хората не са основавали любовта си към Бог на своя разум? Имало ли е поне един човек, който да е обичал Бог по своя собствена инициатива? Хората са обиквали Бог само защото са били насърчавани от Божиите слова. Някои хора казват: „Толкова много години следвах Бог и се радвах на толкова много от Неговата благодат, на толкова много благословии. Бях облагородяван и съден от Неговите слова. Така разбрах много неща и видях Божията любов. Трябва да Му благодаря, трябва да се отплатя за Неговата благодат. Ще удовлетворя Бог със смъртта и ще основа любовта си към Него на разума си“. Хората не могат да усетят Божията обичливост, ако се вслушват единствено в това, което долавят с разума си. Ако разчитат единствено на разума си, любовта им към Бог ще бъде слаба. Ако говориш само за отплата за Божията благодат и любов, няма да имаш никакъв стимул за любовта си към Него; да Го обичаш въз основа на това, което долавяш с разума си, е пасивен подход. Защо казвам, че това е пасивен подход? Това е практически въпрос. Каква е вашата любов към Бог? Нима не е просто заблуждаване на Бог и извършване на машинални действия за Него? Повечето хора вярват, че тъй като няма награда за любовта към Бог и въпреки всичко ще бъдат порицани за това, че не Го обичат, то като цяло е достатъчно просто да не съгрешават. Така че да обичаш Бог и да се отплащаш за Неговата любов въз основа на това, което долавяш с разума си, е пасивен подход и не е любов към Бог, която идва спонтанно от сърцето. Любовта към Бог трябва да бъде искрено чувство, което се заражда дълбоко в човешкото сърце. Някои казват: „Аз самият съм готов да търся Бог и да Го следвам. Дори ако сега Бог иска да ме изостави, аз ще продължа да Го следвам. Независимо дали Той ме иска, или не, аз пак ще Го обичам и накрая трябва да Го спечеля. Предлагам сърцето си на Бог и независимо от това какво прави Той, ще Го следвам през целия си живот. Независимо от всичко, трябва да обичам Бог и да Го спечеля; няма да се успокоя, докато не Го спечеля“. Имаш ли такава решителност?

Пътят на вярата в Бог е същият като пътя на любовта към Него. Ако вярваш в Него, трябва да Го обичаш; но любовта към Него не се отнася само до това да Му се отплащаш за Неговата любов или да Го обичаш въз основа на това, което долавяш с разума си — това е чиста любов към Бог. Понякога хората не са способни да почувстват Божията любов само с разума си. Защо винаги съм казвал: „Нека Божият Дух развълнува душите ни“? Защо не говорих за това, че разумът на хората трябва да бъде насочен към това да обичат Бог? Защото разумът на хората не може да почувства обичливостта на Бог. Ако тези думи не те убеждават, опитай се да използваш разума си, за да почувстваш Неговата любов. В момента може и да имаш някакъв стремеж, но той скоро ще изчезне. Ако долавяш Божията обичливост само с разума си, ще бъдеш насочван, докато се молиш, но скоро след това подтикът ще избледнее и ще изчезне. Защо се получава така? Ако използваш единствено разума си, няма да успееш да събудиш любовта си към Бог; когато наистина почувстваш Божията обичливост в сърцето си, духът ти ще се развълнува от Него и едва тогава разумът ти ще може да изиграе първоначалната си роля. Това означава, че когато Бог движи човешкия дух и когато човек има познание и е насърчен в сърцето си, тоест когато е натрупал опит, само тогава той ще може действително да обича Бог със своя разум. Да обичаш Бог с разума си не е грешно — това е най-ниската степен на любов към Бог. Да обичаш, като „едва отдаваш дължимото на Божията благодат“, просто няма да подтикне човека да навлезе активно. Когато хората получат част от делото на Светия Дух, тоест когато видят и почувстват Божията любов в своя практически опит, когато познават Бог в известна степен и наистина видят, че Бог е толкова достоен за любовта на хората и колко прекрасен е Той, едва тогава са способни искрено да обичат Бог.

Когато хората се докоснат до Бог със сърцата си, когато сърцата им са способни да се обърнат изцяло към Него, това е първата стъпка в любовта на човека към Бог. Ако искаш да обичаш Бог, първо трябва да си способен да обърнеш сърцето си към Него. Какво е да обърнеш сърцето си към Бог? Това е, когато всичко, към което се стремиш в сърцето си, е в името на това да обичаш и да спечелиш Бог. Това показва, че си обърнал сърцето си към Бог. Освен Бог и Неговите слова в сърцето ти няма почти нищо друго (семейство, богатство, съпруг, съпруга, деца и т.н.). Дори и да има, такива неща не могат да заемат сърцето ти и ти не мислиш за бъдещите си перспективи, а се стремиш единствено да обичаш Бог. В този момент ще си обърнал сърцето си изцяло към Бог. Представи си, че все още кроиш планове за себе си в сърцето си и винаги се стремиш към лична изгода, винаги мислиш: „Кога мога да отправя малка молба към Бог? Кога семейството ми ще забогатее? Как мога да си взема хубави дрехи?…“. Ако живееш в такова състояние, това показва, че сърцето ти не се е обърнало напълно към Бог. Ако в сърцето си пазиш само Божиите слова и ако си способен да се молиш на Бог и да си близо до Него по всяко време — сякаш Той е много близо до теб, сякаш Бог е в теб и ти си в Него — ако си в такова състояние, това означава, че сърцето ти е в присъствието на Бог. Ако се молиш на Бог и всеки ден ядеш и пиеш от Неговите слова, винаги мислиш за делото на църквата и ако проявяваш внимание към Божията воля, използваш сърцето си, за да Го обичаш искрено и да удовлетворяваш Неговото сърце, тогава сърцето ти ще принадлежи на Бог. Ако сърцето ти е заето от редица други неща, то все още е заето от Сатана и не е обърнато истински към Бог. Когато нечие сърце наистина се обърне към Бог, той ще изпитва истинска, спонтанна любов към Него и ще може да показва разбиране към Божието дело. Макар да е възможно все още да има моменти на глупост и неразумност, той показва загриженост за интересите на Божия дом, за Неговото дело и за промяната на своя собствен нрав, а сърцето му е добронамерено. Някои хора все твърдят, че всичко, което правят, е за църквата, а всъщност работят за собствена изгода. Такива хора имат грешни намерения. Те са нечестни и лъжливи и повечето неща, които правят, са за тяхна лична изгода. Такива хора не се стремят към любов към Бог; сърцата им все още принадлежат на Сатана и не могат да се обърнат към Бог. Затова Бог няма как да придобие такъв човек.

Ако искаш да обичаш Бог истински и да бъдеш спечелен от Него, първата стъпка е да обърнеш сърцето си изцяло към Бог. За всяко нещо, което правиш, се вглеждай в себе си и се питай: „Дали правя това от боголюбиво сърце? Крият ли се някакви лични намерения зад това? Каква е действителната ми цел в това начинание?“. Ако искаш да отдадеш сърцето си на Бог, първо трябва да подчиниш собственото си сърце, да се откажеш от всички свои намерения и да постигнеш състояние, в което принадлежиш изцяло на Бог. Това е пътят да практикуваш отдаване на сърцето си на Бог. Какво означава да подчиниш собственото си сърце? Това означава да се откажеш от екстравагантните желания на плътта си, да не ламтиш за удобство или за предимствата на общественото положение. Това е да правиш всичко, за да удовлетвориш Бог, и да отдадеш сърцето си напълно на Него, а не на себе си. Това е достатъчно.

Истинската любов към Бог идва от дълбините на сърцето; това е любов, която съществува само въз основа на познанието на човека за Бог. Когато нечие сърце е изцяло насочено към Бог, тогава той изпитва любов към Бог, но тази любов не е непременно чиста и не е непременно пълна. Това е така, защото все още има известна разлика между пълното насочване на сърцето на човек към Бог, истинското разбиране на Бог и истинското обожание към Него. Начинът, по който човек постига истинска любов към Бог и опознава Божия нрав, е като обърне сърцето си към Бог. Когато човек отдаде искреното си сърце на Бог, започва да навлиза в житейския опит. Така нравът му започва да се променя, любовта му към Бог постепенно расте и познанието му за Бог също постепенно се увеличава. Така че насочването на сърцето към Бог е само предпоставка за навлизане в правилния път на житейския опит. Когато хората поставят сърцата си пред Бог, те имат само копнеещо по Него сърце, но не и сърце, което Го обича, защото не Го разбират. Въпреки че при тези обстоятелства те изпитват някаква любов към Него, тя не е спонтанна и не е истинска. Това е така, защото всичко, което произлиза от човешката плът, е плод на емоции, а не резултат от истинско разбиране. Това е само моментен импулс и не може да доведе до дълготрайно обожание. Когато хората не разбират Бог, те могат да Го обичат само според собствените си предпочитания и индивидуални представи; такава любов не може да се нарече спонтанна любов, нито истинска любов. Сърцето на човек може наистина да се обърне към Бог и да е способно да мисли за Божиите интереси във всичко, но ако той не разбира Бог, няма да е способен да изпитва истински спонтанна любов. Единственото, което ще може да прави, е да изпълнява някои функции за църквата или да изпълнява част от задълженията си, но ще му липсва основа в това, което прави. Трудно е да се промени нравът на такива хора; те или не се стремят към истината, или не я разбират. Дори ако човек обърне напълно сърцето си към Бог, това не означава, че боголюбивото му сърце е напълно чисто, защото тези, които пазят Бог в сърцата си, невинаги изпитват любов към Бог в сърцата си. Това се отнася до разграничаването между това дали човек се стреми, или не се стреми да разбере Бог. Щом човек Го разбере, това показва, че е обърнал сърцето си напълно към Бог и че искрената любов към Бог в сърцето му е спонтанна. Само такива хора пазят Бог в сърцата си. Да обърнеш сърцето си към Бог е предпоставка за навлизане в правилния път, за разбиране на Бог и за постигане на любов към Бог. Това не е показател за изпълняване на дълга да обичаш Бог, нито за истинска любов към Него. Единственият начин някой да постигне истинска любов към Бог е да обърне сърцето си към Него, което е и първото нещо, което човек трябва да направи като едно от Неговите творения. Онези, които обичат Бог, са всички хора, които се стремят към живота, тоест хора, които се стремят към истината и искрено желаят Бог; всички те имат просветлението на Светия Дух и са водени от Него. Всички те са в състояние да получат Божието напътствие.

Когато някой е способен да почувства, че е задължен на Бог, това се получава, защото е воден от Духа; онези, които се чувстват така, обикновено имат копнеещо сърце и са способни да се стремят към навлизане в живота. Но ако спреш на определен етап, няма да можеш да се вникнеш по-дълбоко; все още има опасност да попаднеш в мрежата на Сатана и в определен момент Сатана ще те плени. Божието просветление позволява на хората да опознаят себе си и впоследствие да почувстват своя дълг към Бог; те стават готови да Му съдействат и да отхвърлят нещата, които не са Му угодни. Това е принципът на Божието дело. Всички вие сте готови да се стремите към израстване в живота и да обичате Бог, така че отърва ли се от повърхностните си постъпки? Ако само се отървеш от повърхностните си постъпки и се въздържаш от разрушително и самохвално поведение, това действително ли е стремеж към израстване в живота? Ако се отървеш от повърхностното си поведение, но не навлезеш в Божиите слова, това показва, че не напредваш активно. Каква е основната причина за повърхностното поведение? Действията ти в името на израстването ти в живота ли са? Стремиш ли се да бъдеш приеман за един от Божиите избраници? Това, върху което се съсредоточиш, е това, което ще изживееш; ако се съсредоточаваш върху повърхностно поведение, тогава сърцето ти често ще бъде насочено навън и няма да имаш възможност да продължиш да израстваш в живота си. Бог изисква промяна в нрава, но ти все се стремиш към външни неща; такива хора не са способни да променят нрава си! В процеса на достигане на зрялост в живота всеки трябва да следва път: трябва да приеме съда, порицанието и усъвършенстването от Божиите слова. Ако не разполагаш с Божиите слова, а разчиташ единствено на собствената си увереност и воля, всичко, което правиш, се основава единствено на устрем. Тоест, ако искаш да израстваш в живота си, трябва да ядеш, да пиеш и да разбираш повече Божиите слова. Всички, които са усъвършенствани от Неговите слова, са способни да ги изживяват, а онези, които не са преминали през усъвършенстването от Неговите слова, които не са съдени от Неговите слова, не могат да бъдат годни да Му служат. И така, до каква степен изживявате Неговите слова? Само ако ядете и пиете Божиите слова, способни сте да ги съпоставяте със състоянието на собствения си живот и да намирате пътя на практикуване на фона на въпросите, които повдигнах, практиката ви ще бъде правилна и в съответствие с Божията воля. Само човек с такава практика има волята да обича Бог.