За да свидетелстваш за Бог и да посрамиш големия червен змей, трябва да спазваш следния принцип и да изпълняваш следното условие: трябва да обичаш Бог в сърцето си и да навлезеш в Неговите слова. Ако не навлезеш в Божиите слова, няма да има как да посрамиш Сатана. Благодарение на израстването в твоя живот, ти се опълчваш на големия червен змей и му донасяш пълно унижение — това означава наистина да го посрамиш. Колкото повече искаш да прилагаш Божиите слова на практика, толкова по-голямо е доказателството за твоята любов към Бог и омразата ти към големия червен змей; колкото повече се покоряваш на Божиите слова, толкова по-голямо е доказателството за жаждата ти за истината. Хората, които не жадуват за Божиите слова, са хора без живот. Такива са хората, които са извън Божиите слова, но принадлежат на религията. Хората, които истински вярват в Бог, имат по-дълбоко познаване на Божиите слова, тъй като ядат и пият Неговите слова. Ако не жадуваш за Божиите слова, тогава за теб ще бъде невъзможно да ядеш и да пиеш искрено Неговите слова, а ако не познаваш Божиите слова, тогава няма как да свидетелстваш за Бог или да Го удовлетвориш.

Как трябва да познаваме Бог, като вярваме в Него? Човек трябва да опознае Бог въз основа на настоящите Му слова и дело, без отклонение или заблуда, и преди всичко трябва да познава Божието дело, което е основата на познаването на Самия Бог. Всички онези различни заблуди, при които липсва чисто възприемане на Божиите слова, са религиозни представи; те са изопачени разбирания. Най-голямото умение на религиозните дейци е да вземат Божиите слова по начина, по който са разбирани в миналото, и да ги сравнят с Божиите слова днес. Ако, когато служиш на Бог днес, ти се придържаш към нещата, разкрити от просвещението на Светия Дух в миналото, тогава твоята служба ще причини прекъсване и ще се превърне в един вид остаряла практика, нищо повече от религиозни ритуали. Ако вярваш, че хората, които служат на Бог, трябва външно да бъдат смирени и търпеливи, наред с други качества, и ако приложиш този вид знание на практика днес, тогава това знание е религиозна представа; практикуването по този начин се равнява на проява на лицемерие. Фразата „религиозни представи“ се отнася до неща, които са изтъркани (включително разбирането на слова, изречени преди от Бог, и светлината от прякото просветление на Светия Дух), и ако се прилагат на практика днес, те нарушават Божието дело и не носят полза на човека. Ако хората не могат да изчистят от себе си нещата, които спадат към религиозните представи, тогава тези неща ще станат голяма пречка за тяхното служене на Бог. За хората с религиозни представи е невъзможно да следват стъпките на делото на Светия Дух — те изостават първо с една крачка, а след това и с две. Това е така, защото тези религиозни представи карат човека да стане изключително самодоволен и арогантен. Бог не изпитва носталгия по това, което е казал и направил в миналото; ако нещо е остаряло, Той го премахва. Наистина ли не си способен да изоставиш своите представи? Ако се придържаш към думите, които Бог е говорил в миналото, това доказва ли, че познаваш Божието дело? Ако не можеш да приемеш настоящата светлина на Светия Дух и вместо това се придържаш към светлината на миналото, може ли това да докаже, че следваш стъпките на Бог? Все още ли не можеш да изоставиш религиозните представи? Ако това е така, ще станеш човек, който се противопоставя на Бог.

Ако хората могат да изоставят религиозните си представи, те няма да използват умовете си, за да измерват думите и делото на Бог днес, и вместо това ще се покоряват пряко. Въпреки че Божието дело днес очевидно е различно от онова в миналото, ти все още можеш да изоставиш вижданията на миналото и да се покориш пряко на Божието дело днес. Ако си способен да разбереш, че трябва да отредиш почетното място на Божието дело днес, независимо от начина, по който Бог е работил в миналото, тогава ти си човек, който е изоставил своите представи, който е покорен пред Бог и който е способен да се покорява на Божието дело и слова и да следва Неговите стъпки. По този начин ти ще бъдеш човек, който наистина се покорява на Бог. Ти не анализираш и не проучваш Божието дело, а сякаш Бог е забравил предишното Си дело и ти също си го забравил. Настоящето си е настояще, а миналото си е минало, и тъй като днес Бог е изоставил това, което е направил в миналото, ти не трябва да се занимаваш с него. Само такъв човек напълно се покорява на Бог и напълно се е освободил от религиозните си представи.

Тъй като в Божието дело винаги има ново развитие, има работа, която става ненужна и остаряла, когато се появи нова работа. Тези различни видове работа, стара и нова, не си противоречат, а се допълват; всеки етап произтича от предишния. Тъй като има нова работа, старите неща, разбира се, трябва да бъдат премахнати. Например, някои отдавна установени практики и обичайни човешки изказвания, съчетани с многогодишните преживявания на човека и взетите поуки, са формирали в ума на човека представи от всякакъв вид и с всякаква форма. Това, че Бог не е разкрил напълно Своето истинско лице и присъщия Си нрав на човека — в комбинация с дългогодишното разпространение на традиционните теории от древни времена до днес — още повече допринася за формирането на такива представи у човека. Може да се каже, че в хода на вярата на човека в Бог влиянието на различни представи е довело до непрекъснатото формиране и еволюция на всякакви теоретични разбирания за Бог у човека, което е накарало много религиозни фигури, които служат на Бог, да станат Негови врагове. И така, колкото по-силни са религиозните представи на хората, толкова повече те се противопоставят на Бог и толкова повече те са врагове на Бог. Божието дело винаги е ново и никога не е старо — то никога не установява правила; вместо това преминава през различни степени на промяна и обновяване. Този начин на работа на Бог е израз на присъщия Му нрав. Освен това е и присъщият принцип на Божието дело и един от начините на извършване на делото, чрез които Бог осъществява Своето управление. Ако Бог не работеше по този начин, човек не би се променил и не би могъл да познае Бог, а Сатана не би бил победен. По този начин в делото Му непрекъснато се случват промени, които изглеждат хаотични, но всъщност са периодични. Начинът, по който човек вярва в Бог, обаче е съвсем различен. Той се придържа към стари, познати правила и системи, и колкото по-стари са те, толкова по-приятни са за него. Как би могъл глупавият ум на човека, ум, който е закостенял като камък, да приеме толкова много необясними нови Божии дела и слова? Човекът не харесва Бог, който е винаги нов и никога стар; той харесва само стария остарял, побелял Бог, който не може да ходи. Затова, понеже Бог и човекът си имат свои собствени „предпочитания“, човекът се е превърнал във враг на Бог. Много от тези противоречия все още съществуват и днес, във време, когато Бог върши ново дело в продължение на почти шест хиляди години. Поради това те са непоправими. Може би заради упорството на човека или може би заради ненарушимостта на Божиите управленски закони за всеки, тези духовници от мъжки и женски пол все още се придържат към мухлясали стари книги и документи, докато Бог продължава Своето недовършено дело на управление, сякаш никой не гледа. Въпреки че има такива неблагоприятни противоречия, които дори са неразрешими, Бог не им обръща внимание, сякаш едновременно съществуват и не съществуват. Човекът обаче все още се придържа към своите вярвания и представи и изобщо не ги изоставя. Но едно нещо е очевидно: въпреки че човек не се отклонява от позицията си, Божиите „нозе“ винаги се движат и Той винаги променя позицията Си в зависимост от средата. В крайна сметка именно човекът ще бъде победен без бой. Междувременно Бог е „най-големият враг“ на всички Свои победени врагове, но също така е „защитникът“ на човечеството, на победени и непобедени в еднаква степен. Кой може да си съперничи с Бог и да победи? Човешките представи сякаш идват от Бог, защото много от тях се появяват лека-полека вследствие на Неговото дело. Бог обаче не прощава на човека заради това, още по-малко пък го затрупва с похвали за това, че той отново и отново произвежда продукти „за Бог“, произтичащи от Неговото дело, но на практика извън него. Вместо това, Той е изключително погнусен от човешките представи и от старото, благочестиво вярване, и няма никакво намерение дори да признае датата, на която тези представи са се появили за първи път. Той изобщо не приема, че тези представи са причинени от Неговото дело, защото представите на човека идват от човешка зараза; техният източник са мислите и умът на човека — не Бог, а Сатана. Божието намерение винаги е било Неговото дело да бъде ново и живо, а не старо и мъртво, и това, към което Той иска човек да се придържа, варира в зависимост от епохата и периода и не е нито вечно, нито неизменно. Това е защото Той е Бог, който кара човека да живее и да бъде нов, а не е дявол, който кара човека да умре и да бъде стар. Нима не проумявате това? Това, че имаш представи за Бог и не си в състояние да се избавиш от тях, се дължи на неспособността ти да разбереш нещата — не е, защото има твърде малко смисъл в Божието дело, нито защото Неговото дело не се отнася деликатно към човешките чувства, а още по-малко защото Бог никога не се занимава със същинското Си дело. Не можеш да се откажеш от представите си, защото си твърде непокорен и не приличаш ни най-малко на сътворено същество, а не защото Бог те затруднява. Ти си причинил всичко това и то няма абсолютно никаква връзка с Бог; цялото страдание и бедствие е създадено от човека. Божиите мисли винаги са добри: Той не желае да те кара да развиваш представи, а желае да се обновиш и да претърпиш промяна с течение на епохите. И все пак ти не знаеш какво е добро за теб и винаги или проверяваш, или анализираш. Не Бог прави нещата трудни за теб, а сърцето ти не е богобоязливо и твоето непокорство е твърде голямо. Едно малко сътворено същество, което дръзва да вземе някаква незначителна частичка от това, което Бог е дал преди това, и се обръща и го използва, за да атакува Бог — не е ли това бунтарството на човека? Справедливо е да се каже, че хората изобщо нямат нужните качества да изразяват възгледите си пред Бог, камо ли да парадират с безполезното си, вонящо, гнило, архаично хлевоустие, както те желаят — да не говорим за онези мухлясали представи. Не са ли те дори още по-безполезни?

Човекът, който наистина служи на Бог, е този, който е съгласно Божиите намерения, който е подходящ за употреба от Бог и който е способен да се освободи от религиозните представи. Ако искаш яденето и пиенето на Божиите слова да има ефект за теб, тогава трябва да изоставиш религиозните си представи. Ако искаш да служиш на Бог, тогава е още по-необходимо първо да изоставиш религиозните представи и да се покориш на Божиите слова във всичко. Това трябва да притежава този, който служи на Бог. Ако ти липсва това знание, тогава веднага щом започнеш да служиш, ще предизвикаш прекъсвания и смущения и ако продължаваш да се придържаш към своите представи, тогава неизбежно ще бъдеш „повален“ от Бог и никога повече няма да станеш. Вижте например настоящето: много от казаното и голяма част от делото не се съобразяват с Библията и с делото, извършено преди това от Бог, и ако нямаш покорно сърце, ще паднеш по всяко време. Ако искаш да служиш в съответствие с Божиите намерения, първо трябва да изоставиш религиозните представи и да коригираш собствените си възгледи. В бъдеще много от казаното няма да се съобразява с това, което е казано в миналото, и ако сега нямаш решимостта да се покориш, няма да можеш да поемеш по пътя пред теб. Ако някой от методите на Божието дело се е вкоренил в теб и ти продължаваш да се придържаш към него, тогава този метод ще стане твоя религиозна представа. Ако онова, което Бог е, е вкоренено в теб, тогава ти си придобил истината и ако словата и истината на Бог станат твой живот, ти вече няма да имаш представи за Бог. Тези, които притежават истинско познание за Бог, няма да имат никакви представи и няма да се придържат към правилата.

Задавай тези въпроси, за да поддържаш своята бдителност:

1. Знанието в теб смущава ли твоята служба на Бог?

2. Колко религиозни практики има в ежедневният ти живот? Ако само имитираш благочестие, означава ли това, че животът ти е израснал и е постигнал зрялост?

3. Когато ядеш и пиеш Божиите слова, можеш ли да изоставиш религиозните си представи?

4. Когато се молиш, можеш ли да загърбиш религиозните ритуали?

5. Подходящ ли си за употреба от Бог?

6. Колко от твоите знания за Бог съдържат религиозни представи?