Днес ще продължим общението си по петнадесета точка от различните проявления на антихристите: те не вярват в съществуването на Бог и отричат същността на Христос. На последното ни общение разделихме тази тема на две части. Първата част е за различните проявления на това, че антихристите не вярват в съществуването на Бог, която допълнително разделихме на две точки: първо, антихристите отричат Божията идентичност и същност; второ, антихристите отричат Божието върховенство над всички неща. Последния път разговаряхме основно за това как антихристите не признават Божията същност или Неговия нрав, как не признават, че всичко, което Бог върши, е истината и представлява Неговата идентичност, и как със сигурност не приемат смисъла и истината, които стоят зад всичко, което Бог върши. Антихристите се покланят на Сатана, считат го за Бог и използват всички негови твърдения и възгледи като основа и критерий, по които оценяват Божията идентичност, същност и всичко, което Той върши. Така в сърцата си те многократно превъзнасят и се покланят на онова, което върши Сатана, величаят и възхваляват неговите действия и използват Сатана, за да замести Божията идентичност и същност. Още по-лошото е, че въз основа на признаването на всичко, което върши Сатана, те на всяка крачка поставят под въпрос Божиите слова и дело, създават представи и осъждания срещу тях, и накрая ги заклеймяват. Следователно в процеса на следване на Бог антихристите не приемат Божиите слова като свой живот, своя истина или своя житейска посока и цел. Вместо това на всяка крачка те се противопоставят на Бог и оценяват Неговата идентичност и същност с неща като своите представи и фантазии, логиката и мислите на Сатана, както и с нрава и методите на Сатана. В процеса на следване на Бог те непрекъснато се съмняват в Него, подозират Го и Го наблюдават, постоянно Го осъждат и Го презират, заклеймяват и отричат в сърцата си. Всички тези неща, които антихристите вършат, и различните им проявления наистина доказват, че те не са последователи на Бог, не са истински вярващи, нито обичат истината и положителните неща, а са врагове на истината и на Бог. Когато тези хора идват в Божия дом, в църквата, те не са тук, за да получат Божието спасение или да дойдат пред Бог и да приемат Неговите слова като живот. И така, какво правят тук? Когато тези хора идват в Божия дом, първо, те най-малкото се опитват да задоволят любопитството си; второ, искат да следват тази тенденция; и трето, искат благословии. Това са техните намерения и цели, и нищо повече. Ако се съди по природата същност на антихристите, те никога не възнамеряват да приемат Божиите слова като свой живот, никога не планират да приемат Божиите слова като принципи на практикуване или като своя житейска посока и цел, и никога не планират да променят или да изоставят собствените си възгледи, или да преобразят или да изоставят собствените си представи, и да дойдат пред Бог, за да се покаят напълно, да паднат по очи пред Него и да Го приемат като свой Спасител. Те нямат такива намерения. Те просто продължават да се хвалят пред Бог колко са велики, колко са способни, колко са могъщи, надарени и талантливи, как могат да станат стълб и опора на Божия дом и така нататък, като по този начин се стремят да постигнат целта си да бъдат високо ценени в Божия дом, признати от Бог и повишени в Божия дом, за да задоволят своите амбиции и желания. Не само това, но те искат да задоволят и своята амбиция, желание и план да „да получиш стократно повече в този живот и вечен живот в идния свят“. Изоставяли ли са някога тези амбиции, желания и планове? Могат ли те субективно да разберат, да изоставят и да разрешат тези проблеми? Те никога не планират да направят това. Независимо какво казват или разобличават Божиите слова, дори ако могат да свържат словата Му със себе си, дори ако знаят, че техните планове, мисли и намерения са в противоречие с Божиите слова и не са в съответствие с тях, че противоречат на истините принципи и са проявления на нрава на антихристите, те все пак твърдо се придържат към собствените си възгледи, амбиции и желания и нямат никакви планове да се променят, да преобърнат възгледите си, да изоставят амбициите и желанията си и да дойдат пред Бог, за да приемат Неговото разобличаване, съд, наказание и кастрене. Тези хора са не само непримирими в сърцата си, но и надменни и самонадеяни — надменни до степен на пълна неразумност. В същото време в дълбините на сърцата си те изпитват дълбока неприязън към всяко слово, изречено от Бог, и го ненавиждат. Те ненавиждат Божието разобличаване на природата същност на покварения човешки род и разобличаването Му на различните видове покварен нрав. Те мразят Бог и истината без основателна причина, дори мразят онези, които се стремят към истината, и онези, които Бог обича. Това напълно показва, че нравът на антихристите е наистина нечестив. Тяхната безпричинна омраза, враждебност, противопоставяне, осъждане и отричане спрямо Бог и истината също ни показват, че антихристите наистина имат жесток нрав.

Различните видове нрав на антихристите са най-типичните примери за онези видове нрав, които са притежавани от поквареното човечество, а сериозността на различните видове нрав на антихристите надминава тази на всеки обикновен покварен човек. Независимо колко дълбоко или конкретно Бог разобличава покварения нрав на човечеството, антихристите отричат и отхвърлят това, не го приемат за истината или за Божие дело. Те просто признават и вярват, че да си достатъчно зъл, безмилостен, нечестив, злокобен и жесток е единственият начин в крайна сметка да останеш непоколебим, да се откроиш и да запазиш позициите си до самия край в това общество и сред злите тенденции. Това е логиката на антихристите. Затова антихристите таят враждебност и омраза към праведната и свята същност на Бог, към Божията вярност и всемогъщество, както и към други подобни положителни неща. Независимо как хората свидетелстват за Божията идентичност, същност и цялото Му дело и независимо колко конкретно и искрено го правят, антихристите не го приемат, не признават, че това е Божие дело, че в него има истина, която да се търси, или че това е най-добрият образователен материал и свидетелство за познанието на човечеството за Бог. За разлика от това, каквото и малко нещо да направи Сатана, било то съзнателно или несъзнателно, антихристите падат по очи пред него с възхищение. Що се отнася до нещата, които Сатана върши, антихристите единодушно приемат тези неща, вярват им, прекланят се пред тях и ги следват, независимо дали се считат за благородни или низки сред човечеството. Има обаче едно нещо, което тревожи антихристите: Буда е казал, че може да накара хората да се пренесат в Чистата земя, а антихристите си мислят: „Тази Чиста земя изглежда по-низша от небесното царство и небето, за които говори бог — не е съвсем идеална. Въпреки че Сатана е могъщ и може да донесе безкрайни ползи на хората и да задоволи всичките им амбиции и желания, едно нещо, което не може да направи, е да даде обещание на човека, което да му позволи да влезе в небесното царство и да получи вечен живот. Сатана не смее да направи такова твърдение, нито може да го осъществи“. Дълбоко в сърцата си антихристите чувстват, че това е немислимо, а в същото време чувстват, че това е най-жалкото нещо. И така, докато неохотно следват Бог, те все още кроят планове как да получат по-големи благословии и кой може да задоволи техните желания и амбиции. Те пресмятат ли, пресмятат и в крайна сметка нямат друг избор, освен да направят компромиса да останат в Божия дом. Въз основа на тези проявления на антихристите, какво е тяхното отношение и гледна точка към Бог? Имат ли и частица истинска вяра? Имат ли истинска вяра в Бог? Признават ли дори малко Божиите действия? Могат ли да кажат „Амин“ от дълбините на сърцата си на факта, че Божиите слова са истината, животът и пътят? Бог е извършил такова велико дело сред човечеството — могат ли антихристите да възхваляват великото Божие могъщество и праведен нрав от дълбините на сърцата си? (Не.) Именно защото антихристите отричат Божията идентичност, същност и цялото Му дело, те постоянно се превъзнасят и свидетелстват за себе си по време на процеса на следване на Бог, и се опитват да спечелят благоволението и сърцата на хората, и дори се опитват да контролират и поробват сърцата на хората, и се съревновават с Бог за Неговите избраници. Всички подобни проявления доказват, че антихристите никога не признават Божията идентичност и същност, нито признават, че човечеството и всички неща са под върховенството на Създателя. Това е, което разнищихме последния път относно възгледите, проявленията и разкритията, които антихристите имат по отношение на съществуването на Бог. Тъй като антихристите имат тези възгледи и проявления по отношение на съществуването на Бог, какво тогава е тяхното отношение към Христос, въплътената Божия плът? Могат ли те наистина да вярват в Него, да Го признават, да Го следват и да Му се покоряват? (Не.) Ако се съди по отношението на антихристите към съществуването на Бог, те таят такова отношение към Божия Дух, така че е излишно да се казва, че отношението им към въплътената Божия плът трябва да е още по-отвратително от отношението им към Неговия Дух, с по-изразени и по-сериозни проявления.

II. Антихристите отричат същността на Христос

Днес ще разговаряме за това как антихристите се отнасят към Христос, въплътената Божия плът, въз основа на неверието си в съществуването на Бог. Това, че антихристите не вярват в съществуването на Бог, е всепризнат факт. След цялото това общение, разобличаване и разнищване, придобихте ли някакво конкретно разбиране за нрава и проявленията на антихристите? Независимо дали приемат делото, извършено от въплътения Бог, или факта, че Бог е станал плът, в действителност те отричат съществуването на Бог. И така, какви хора са те всъщност? По-точно казано, те са опортюнистични неверници, те са фарисеи. Някои от тях очевидно изглеждат зли, докато други изглеждат смирени, с изтънчено, достойно и благородно поведение — те са стандартни фарисеи. Що се отнася до тези два типа хора — онези, които изглеждат зли, и онези, които изглеждат благочестиви и не изглеждат зли — ако те по същество не вярват в съществуването на Бог, можем ли да кажем, че са неверници? (Да.) Днес разговаряме за това какви възгледи и отношение имат неверниците към Христос, какви проявления показват към различните аспекти на Христос и как можем да разберем същността на антихристите чрез тези проявления.

А. Как антихристите се отнасят към произхода на Христос

Що се отнася до Христос, Който е обикновен човек със специална идентичност, кои са нещата, от които хората обикновено се интересуват най-много? Преди всичко, не се ли интересуват много хора от Неговия произход? Това е фокусът на вниманието на хората. И така, нека първо разговаряме за това как антихристите се отнасят към произхода на Христос. Преди да разговаряме за това, нека поговорим как Бог е планирал различните аспекти на произхода на Своята плът, когато се е въплътил. Както е добре известно, по време на Епохата на благодатта Христос е заченат от Светия Дух и е роден от девица. Той е роден в изключително обикновено, нормално семейство, което според днешните разбирания би се нарекло домакинство на обикновени хора. Той не е роден в богато, чиновническо или знатно голямо семейство — дори е роден в ясла, което е било напълно немислимо и отвъд всякакви фантазии. Като се разгледа всеки аспект от произхода на първата въплътена Божия плът, семейството, в което се е родил въплътеният Бог, е било много обикновено. Мария, Неговата майка, също е била обикновена, а не изключителна личност, и със сигурност не е притежавала никакви специални сили или изключителни, уникални таланти. Струва си обаче да се отбележи, че тя не е била неверница или невярваща, а последователка на Бог. Това е много важно. Йосиф, съпругът на Мария, е бил дърводелец. Дърводелецът е вид занаятчия и той е имал средни доходи, но не е бил богат и не е имал много пари, които да заделя. Той обаче съвсем не е бил сиромах и е можел да задоволи всички основни нужди на семейството си. Господ Исус е роден в такова семейство. Ако се съди по днешните стандарти за доходи и условия на живот, семейството Му едва ли би могло да се счита за средна класа. Такова семейство за благородно ли би се считало сред човечеството, или за низко? (За низко.) Следователно семейството, в което е роден Господ Исус, далеч не е било известно, богато или прочуто, а още по-малко е било това, което днес се счита за висша класа. Когато децата от богати семейства или от семейства с висок статус излизат навън, хората обикновено се въртят около тях и се тълпят около тях, но семейството на Господ Исус е било тяхна пълна противоположност. Той е роден в семейство без луксозни условия на живот или забележителен статус. Това е било много обикновено семейство, което е оставало незабелязано и пренебрегвано от хората, без никой да ги възхвалява или да се тълпи около тях. При такъв произход и социална среда по онова време, Христос бил ли е в състояние да получи висше образование или да бъде повлиян и заразен от различните начини на живот, мисли, възгледи и така нататък на висшето общество? Очевидно не е бил. Той е получил обикновено образование, чел е Писанията у дома, слушал е истории от родителите Си и е посещавал църковните служби с тях. Във всички отношения произходът на Господ Исус и контекстът, в който е израснал, не са били престижни или благородни, както хората биха си представили. Средата, в която е израснал, е била същата като тази на обикновен човек. Ежедневието Му е било просто и обикновено, условията Му на живот са били подобни на тези на обикновения човек, не са били нищо особено и Той не е имал специалните, превъзходни условия на живот на висшите ешелони на обществото. Това е бил контекстът, в който се е родила първата въплътена плът на Бог, и средата, в която Той е израснал.

Въпреки че полът на въплътения Бог този път е напълно различен от предишния, Неговият семеен произход е също толкова обикновен и без забележителен статус. Някои питат: „Колко обикновен?“. В настоящата епоха обикновен означава обикновена среда на живот. Христос е роден в работническо семейство, тоест семейство, което разчита на заплати за прехраната си, което може да се грижи за основните си нужди, но не е толкова заможно като богатите. Христос е общувал с обикновени хора и е бил изложен на живота на обикновените хора. Той е живял в такава среда, в нея не е имало нищо особено. Като цяло, децата от работнически семейства в състояние ли са да учат художествени умения? Имат ли възможност да се докоснат до различни възгледи, разпространени във висшето общество? (Не.) Не само че не са в състояние да учат различни умения, но още повече, нямат възможности да си взаимодействат с хора, събития и неща от висшето общество. От тази гледна точка семейството, в което се е родил въплътеният Бог този път, е много обикновено. Неговите родители са хора, които прекарват дните си по почтен начин, чието препитание зависи от тяхната работа и професии, и те имат средни условия на живот. Такива условия са най-често срещани в съвременното общество. От гледна точка на невярващите, в средата на раждане на Христос не е имало превъзходни условия и нищо в Неговия семеен произход или качество на живот не е било достойно за хвалба. Някои знаменитости са родени в учени семейства. Техните предци са били всички педагози и висши интелектуалци. Те са израснали в тази среда, с придружаващия стил и поведение на учено семейство. Дали Бог е избрал подобен семеен произход за Своята въплътена плът? Не. Този път въплътеният Бог също така няма изтъкнат семеен произход и виден социален статус, а още по-малко е имал превъзходна среда на живот — Неговото семейство е напълно обикновено. Нека все още не обсъждаме защо въплътеният Бог е избрал такова семейство, среда на живот и произход, в които да израсне. Засега няма да говорим за значението на това. Кажете Ми, някои хора не се ли интересуват дали Христос е посещавал университет? Ще ви кажа истината: Аз напуснах училище, преди да се явя на приемен изпит за колеж, и напуснах дома си на 17 години. И така, посещавах ли университет? (Не.) Това лоша или добра новина е за вас? (Мисля, че знанието на това няма значение, то е без значение за следването на Бог.) Това е правилната гледна точка. Никога преди не съм споменавал това, не защото съм искал да го крия или прикривам, а защото е ненужно да се казва, тъй като тези неща са напълно без значение за познаването и следването на Бог. Въпреки че произходът на въплътения Бог, Неговата семейна среда и средата, в която е израснал, нямат никакво влияние върху познаването на Бог или на въплътения Бог и в действителност не са свързани с тези неща, защо разглеждам тези въпроси тук? Това засяга един от възгледите на антихристите за Христос, които разнищваме днес. Бог не е избрал виден статус, благородна идентичност или изтъкнат семеен и социален произход за Своята въплътена плът, още по-малко е избрал превъзходна, безгрижна, заможна, луксозна среда, в която Той да израсне. Бог също така не е избрал семеен произход, където Той би могъл да получи висше образование или да бъде изложен на висшето общество. Като се имат предвид тези аспекти на избора, който Бог е направил, когато се е въплътил, дали тези неща биха повлияли на делото, което Христос е дошъл да извърши? (Не.) Като се разгледат процесът, естеството и резултатите от по-късното Му дело, тези аспекти по никакъв начин не влияят на Божия план за делото, стъпките или резултатите, но напротив, има определено предимство в тези аспекти на Неговия избор, тоест, това, че Той е избрал да се роди в такава среда, е по-благоприятно за спасението на Божиите избраници, тъй като 99% от тях имат подобен произход. Това е един аспект от значението на произхода на въплътения Бог, който хората трябва да разберат.

Току-що говорих с прости, общи думи за произхода и средата на раждането на Христос, за да ви дам обща представа за това. След това нека разнищим как антихристите се отнасят към произхода на въплътения Бог. Първо, антихристите тайно презират и се чувстват предизвикателни към средата и произхода на раждането на Христос. Защо го презират и се чувстват предизвикателни към него? Защото таят в себе си мисли и представи. Каква е тяхната гледна точка по този въпрос? „Бог е създателят, той е върховен над всичко, той е над небесата и над човечеството и всички други сътворени същества. Ако той е бог, тогава трябва да се издигне до най-високото място сред човечеството“. Какво имат предвид под това той да се издигне до най-високото място? Имат предвид, че той трябва да стои с глава и рамене над всички, че трябва да се роди в изтъкнато, благородно голямо семейство и да не му липсва нищо; че трябва да се роди със сребърна лъжица в устата, да притежава абсолютно могъщество, както и власт и влияние, и да бъде особено богат и милиардер. В същото време той трябва да бъде високо образован, да научи всичко, което хората трябва да знаят в този свят. Например, като престолонаследник, той трябва да получава индивидуално обучение, да посещава елитни училища и да се радва на живот от висшата класа. Не трябва да бъде дете на обикновено семейство. Тъй като христос е въплътената плът, неговото образование трябва да надминава това на всички останали, а учебните му материали трябва да са различни от тези на обикновените хора. Те смятат, че тъй като христос идва да царува като цар, той трябва да изучи изкуството на управлението, както и как да управлява и контролира човечеството, да изучи Тридесет и шестте стратегеми и да научи множество езици и някои художествени умения, така че тези неща да могат да бъдат използвани в бъдещата му работа и за да може да управлява всички типове хора в бъдеще. За тях само такъв христос би бил благороден, велик и способен да спасява хората, защото би имал достатъчно знания и таланти, както и достатъчна способност да чете мислите на хората, за да може да ги контролира. Антихристите таят такива представи за произхода на въплътената Божия плът и се придържат към тези представи, докато приемат въплътения Бог. Първо, те не оставят настрана своите представи и не стигат до разбиране или възприемане наново на това, което Бог прави, от дълбините на сърцата си. Те не отричат собствените си представи и възгледи, нито стигат до разбиране на заблудите, които таят, и не стигат до познаване на Христос и въплътената Божия плът, нито до приемане на всичко, което Христос казва и прави, с отношение и принцип на покоряване на истината. Вместо това те оценяват всичко, което Христос казва, със собствените си представи и възгледи. „Това твърдение на христос е нелогично; онова е зле формулирано; в това има граматическа грешка; личи си, че христос не е високо образован. Не говори ли като обикновен човек? Как може христос да говори така? Не е негова вината. Всъщност и той иска да бъде изтъкнат, да бъде уважаван от другите, но това просто не е възможно — не произхожда от добро семейство. Родителите му са били просто обикновени хора и това, че са били такива, му е повлияло да стане и той такъв като тях. Как е могъл бог да направи това? Защо думите и поведението на христос не изглеждат много елегантни и благородни? Защо той няма речта и поведението на учени и изтънчени интелектуалци в обществото, на принцеси и принцове от висшите класи на обществото? Защо думите и делата на христос изглеждат толкова несъвместими с неговата идентичност?“ Антихристите таят такава гледна точка и такъв наблюдателен поглед в начина, по който гледат на Христос и на всичките Му слова и дело, на начина, по който Той се отнася към хората, и на Неговата реч и поведение, и неизбежно в сърцата им възникват представи. Те не само не се покоряват на Христос, но и не успяват да се отнесат правилно към Неговите слова. Те казват: „Може ли такъв обикновен човек, такъв човек от простолюдието, да бъде мой спасител? Може ли той да ме благослови? Мога ли да получа някакви ползи от него? Могат ли моите желания и въжделения да бъдат изпълнени? Този човек е твърде обикновен, дотолкова, че да бъде презиран“. Колкото повече антихристите възприемат Христос като обикновен и средностатистически и смятат, че Христос е много нормален, толкова повече се чувстват възвишени и благородни. В същото време някои антихристи дори правят сравнения: „Ти си млад и не знаеш как да се обличаш или да говориш с хората. Не знаеш как да измъкваш неща от хората. Защо си толкова прям? Как може нещо, което казваш, да прилича на бог? Как може нещо, което казваш, да показва, че си бог? Как твоите действия, реч, поведение, маниери и облекло приличат на бог? Не мисля, че приличаш на бог в нито едно от тези отношения. Христос трябва да има висше образование, да знае Библията наизуст и да говори красноречиво, но ти винаги се повтаряш и понякога използваш думи, които не са подходящи“. След много години следване на Христос, антихристите не само не са приели Божиите слова и истината в сърцата си, но и не са приели факта, че Христос е въплътената Божия плът. Това е равносилно на това, че те не приемат Христос като свой Спасител. Вместо това те презират въплътената Божия плът, този обикновен човек, още повече в сърцата си. Тъй като не виждат нищо специално в Христос, тъй като Неговият произход е бил много обикновен и нормален и тъй като Той изглежда неспособен да им донесе някакви ползи в обществото или сред човечеството, или да им даде възможност да се насладят на някакви предимства, те започват безразсъдно и открито да Го осъждат: „Не си ли ти просто дете от еди-кое си семейство? Какво лошо има тогава да те осъждам? Какво можеш да ми направиш? Ако имаше изтъкнато семейство или родители, които са чиновници, може би щях да се страхувам от теб. Защо да се страхувам от теб такъв, какъвто си? Така че, дори да си христос, въплътената плът, засвидетелствана от бог, не се страхувам от теб! Пак ще те осъждам зад гърба ти и свободно ще те коментирам. Винаги, когато имам възможност, ще проучвам твоето семейство и родното ти място“. Това са любимите неща на антихристите, около които вдигат шум. Те никога не търсят истината и всичко, което не се вписва в техните представи и фантазии, бива многократно осъждано и среща съпротива от тяхна страна. Тези хора знаят много добре, че това, което Христос изразява, е истината, така че защо не се стремят към истината? Те са наистина неразумни!

Антихристите особено се прекланят пред властта и статуса. Ако Христос произхождаше от богато, влиятелно семейство, те не биха посмели да кажат нищо. Но ако произхождаше от обикновено семейство без власт, те изобщо не биха се страхували от Него, щяха да считат, че могат небрежно да изучават и осъждат Бог, Христос, и щяха да бъдат напълно безразлични към това. Ако наистина признаваха и вярваха, че тази личност е въплътената Божия плът, щяха ли да могат да постъпват така? Някой с частица богобоязливо сърце би ли постъпил така? Нямаше ли да се въздържат? (Да.) Какви хора могат да постъпват така? Не е ли това поведението на антихристите? (Да.) Ако ти признаваш, че същността на Христос е Самият Бог и че личността, която следваш, е Бог, как трябва да се отнасяш към всичко, свързано с Христос? Не трябва ли хората да имат принципи? (Да.) Тогава защо се осмеляват да нарушават тези принципи без ни най-малки опасения? Не е ли това проявление на враждебност към Христос? Понеже Христос е роден в обикновено семейство, едновременно с това, че изпитват недоволство към Него, антихристите таят и враждебност към Неговото семейство и членовете му. И докато тази враждебност се поражда в тях, те не спират и не си почиват, а вместо това се навъртат около дома на Христос и разпитват винаги, когато имат възможност, сякаш се занимават със законна професия: „Христос върнал ли се е? Променила ли се е някоя част от живота на семейството след появата на христос?“. Те си пъхат носа в тези въпроси при всяка възможност. Такива хора не са ли отвратителни? Не са ли гнусни? Не са ли достойни за презрение? Те са изключително достойни за презрение и долни! Нека засега оставим настрана каква е вярата им в Бог и просто да се замислим: какъв характер трябва да притежават хората, които могат да вършат такива неща и да таят такива долни мисли? Те трябва да са с низък характер. Всички те са отрепки, достойни за презрение и долни до крайност! Ако не вярваш в Христос, можеш да Ми кажеш ясно: „Ти не изглеждаш като бог; ти си просто човек. Осъдих те зад гърба ти — какво можеш да направиш по въпроса? Отрекох те — какво можеш да направиш по въпроса?“. Ако не вярваш, няма да те карам насила да вярваш и никой няма да настоява да го правиш. Но няма нужда тайно да се занимаваш с тези дребнави действия. Каква цел постигат те? Могат ли да ти помогнат да увеличиш вярата си? Могат ли да помогнат на живота ти да напредне или да ти помогнат да разбереш Бог по-добре? Те не постигат нито една от тези цели, така че защо се занимаваш с тях? Най-малкото онези, които се занимават с такива действия, имат изключително презряна човешка природа. Те не вярват в същността на Христос и не признават Неговата идентичност. Ако не вярваш, тогава не вярвай. Махай се! Защо протакаш престоя си в Божия дом? Да не вярваш в Бог, а все пак да искаш благословии и да таиш амбиции и желания — това е низостта на антихристите. Такива хора, тъй като са толкова изключително достойни за презрение, са способни на такива „изключителни“ действия. Аз бях далеч от дома си в продължение на 20 години, а тези хора „полагаха добри грижи“ за този дом в продължение на 20 години. Бях далеч в продължение на 30 години, а те „полагаха грижи“ за него в продължение на 30 години. Чудех се защо са толкова „любезни“ и безделни. Намерих отговора на този въпрос, а той е, че те искат да се противопоставят на Бог докрай. Те не вярват в Божията същност, нито във всичко, което Той е извършил. Повърхностно изглеждат любопитни и загрижени, но по същество те наблюдават и търсят компромати, вътрешно са враждебни, отричат и заклеймяват. Защо тези хора все още вярват? Какъв е смисълът да вярват в Бог? Трябва да спрат да вярват и бързо да се разкарат оттук! Божият дом не се нуждае от такива хора. Не бива да се излагат! Вие бихте ли постъпили по същия начин при подобни обстоятелства и условия? Ако бихте могли, тогава сте същите като тях — група антихристи, решени да се противопоставят на Бог докрай, безмилостни до смърт, опитващи се да намерят компромати и доказателства срещу Бог, за да отрекат Него, Неговата същност и Неговата идентичност.

Каквото и да върши Бог, Той никога не греши. Независимо дали е роден в обикновена и простонародна, или в знатна среда и семейство, в това няма никаква грешка и нищо, което да даде възможност на хората да намерят компромат срещу Него. Ако се опитваш да намериш някаква грешка или доказателство във въплътената Божия плът, за да докажеш, че Той не е Христос или че не притежава Божията същност, Аз ти казвам, че не е нужно да си правиш труда да се опитваш и не е нужно да си правиш труда да вярваш. Просто си тръгни — няма ли това да ти спести неприятностите? Защо си правиш живота толкова труден? Да се опитваш да намериш грешка или доказателство в Христос, за да Го обвиняваш, отричаш или заклеймяваш, не е твое законно занимание, дълг или отговорност. Независимо в какво семейство е роден Христос, в каква среда е израснал или каква човешка природа притежава, това е изборът на Самия Бог, на Създателя, и няма нищо общо с никой друг. Каквото и да върши Бог, то е правилно, то е истината и е направено заради човешкия род. Ако Бог не беше роден в такова обикновено семейство, а в дворец, щеше ли един обикновен човек или някой от по-нисша социална класа да има някакъв шанс да общува с Бог? Ти нямаше да имаш тази възможност. И така, има ли нещо погрешно в това, че Бог е избрал такъв начин да се роди и да израсне? Това е любов, несравнима с нищо на света, това е най-положителното нещо. Антихристите обаче виждат най-положителното нещо, извършено от Бог, като знак, че с Него е лесно да се отнасят грубо и да си играят, и искат постоянно да Го наблюдават и да търсят компромат, който да използват срещу Него. Какво наблюдаваш? Щом не можеш да се довериш дори на характера и човешката природа на Христос, а Го следваш като Бог, тогава не си ли удряш сам шамар? Не си ли създаваш сам трудности? Защо играеш тази игра? Забавно ли е? Впоследствие забелязах, че повечето хора, които приеха Всемогъщия Бог по-късно, можеха да се отнесат правилно към този въпрос. Няколко души бяха любопитни, когато общуваха с Мен, но Аз избягвах и не обръщах внимание на такива хора. Ако можеш да приемеш истината, ние сме едно семейство. Ако не можеш и винаги се опитваш да се интересуваш от личната Ми информация, тогава си тръгвай. Аз не те признавам. Ние не сме семейство, а врагове. Ако, след като са слушали толкова много Божии слова и са приемали Неговото дело и пастирство в продължение на толкова много години, хората все още таят такива мисли за въплътената Божия плът и дори действат според тях, трябва да се каже, че такива хора имат нрав, който е враждебен към Бог. Те са родени врагове на Бог, неспособни да приемат положителни неща.

Преди две хиляди години Павел положи огромни усилия, за да се съпротивлява на Господ Исус, като неистово Го преследваше, осъждаше и заклеймяваше. Защо? Защото Господ Исус е роден в обикновено семейство, Той е обикновен член на простолюдието и не е получил така нареченото образование, въздействие или влияние от книжниците и фарисеите. В очите на Павел такъв човек не е достоен да бъде наречен Христос. Защо не? Защото Той има скромна идентичност, не особено високо обществено положение и е член на по-нисшата класа в човешкото общество, и затова не е достоен да бъде наречен Христос или Син на живия Бог. Поради това Павел се осмели да положи всички усилия, за да се съпротивлява на Господ Исус, като използваше влиянието си, харизмата си и правителството, за да Го заклейми и да Му се съпротивлява, да разруши делото Му и да арестува последователите Му. Докато се съпротивляваше на Господ Исус, Павел вярваше, че защитава Божието дело, че действията му са справедливи и че представлява справедлива сила. Той мислеше, че се съпротивлява не на Бог, а на един обикновен човек. Именно защото считаше произхода на Христос за низък, а не за величествен, той се осмели безскрупулно и безразсъдно да осъди и заклейми Христос и се чувстваше особено спокоен и уверен в сърцето си за действията си. Що за същество беше той? Дори да не е осъзнавал, че Господ Исус е въплътената Божия плът, или да не е знаел, че Неговите проповеди и слова идват от Бог, заслужаваше ли такъв обикновен човек неговата атака с всички средства? Заслужаваше ли Той такова злобно нападение? Заслужаваше ли Павел да измисля слухове и лъжи, за да заблуждава другите и да се съревновава с Него за хората? Нима лъжите на Павел не бяха безпочвени? Някое от действията на Господ Исус засегна ли интересите или статуса на Павел? Не. Господ Исус проповядваше и изнасяше проповеди сред по-нисшите социални класи и в същото време доста хора Го следваха. Това беше напълно различен свят от жизнената среда на човек като Павел, така че защо тогава Павел преследваше Господ Исус? Това е неговата антихристка същност в действие. Той си мислеше: „Независимо колко величествени, правилни или приети са твоите проповеди, ако аз кажа, че ти не си христос, значи не си христос. Ако не те харесвам, ще те преследвам, ще те обвиня произволно и ще те накарам да си платиш“. Понеже тези неща, които Христос притежаваше в Своята нормална човешка природа, не удовлетворяваха изискванията на Павел и не бяха извършени или притежавани в съответствие с неговите представи и фантазии, антихристи като Павел бяха способни безскрупулно да Го осъждат, отричат и заклеймяват. Какво се случи в крайна сметка? След като беше поразен от Господ Исус, Павел най-накрая призна: „Кой си ти, Господи?“. Тогава Господ Исус каза: „Аз съм Исус, на Когото ти се съпротивляваш“. Оттогава нататък Павел вече не вярваше, че Исус е обикновен човек или някой, който не прилича на Христос поради скромния Си произход. Защо? Защото светлината на Господ Исус можеше да ослепи хората. Той притежаваше власт и словата Му можеха да поразяват хората, както и да поразяват душите им. Павел си помисли: „Възможно ли е този човек на име Исус всъщност да е бог? Възможно ли е да е син на живия бог? Той може да поразява хората, значи трябва да е бог. Но има само едно нещо — този, който поразява хората, не е този обикновен човек, наречен христос, а духът на бог. Така че, каквото и да става, щом се наричаш Исус, аз няма да се поклоня пред теб в преклонение. Аз се прекланям само пред бог на небето, пред духа на бог“. След като беше поразен, в Павел се породи една мисъл. Макар че това, че е бил поразен, е било лошо нещо, то го е накарало да осъзнае, че човек, наречен христос, има специална идентичност и че да станеш христос е такава голяма чест, и че който стане христос, може да стане син на живия бог, да се доближи до бог и да промени връзката си с бог, като превърне този обикновен човек в специален и преобрази идентичността на този обикновен човек в тази на син на бог. Той си мислеше: „Въпреки че ти, Исусе, си син на живия бог, какво толкова впечатляващо има в това? Баща ти беше беден дърводелец, а майка ти — обикновена домакиня. Ти си израснал сред простолюдието, семейството ти имаше нисък социален статус, а самият ти нямаш никакви специални способности. Проповядвал ли си някога в храм? Признават ли те книжниците и фарисеите? Какво образование си получил? Родителите ти притежават ли висока степен на знания? Ти нямаш нито едно от тези неща, но въпреки това си син на живия бог. Тогава, след като аз имам толкова висока степен на знания, общувам с хора от висшето общество, а родителите ми са толкова интелигентни, образовани и имат определен произход, няма ли да ми е лесно да стана христос?“. Какво намекваше той? „Ако някой като Исус може да бъде христос, тогава аз, Павел, не съм ли още по-способен да бъда христос, син на живия бог, след като съм толкова изключителен, харизматичен, знаещ и притежаващ висок социален статус? Когато Исус беше жив, той просто проповядваше, четеше писанията, разпространяваше пътя на покаянието, ходеше навсякъде, лекуваше хората от болестите им, изгонваше демони и извършваше много знамения и чудеса. Това е всичко, нали? След това той стана син на живия бог и се възнесе на небето. Колко трудно може да бъде това? Аз, Павел, съм изпълнен със знания и имам благороден социален статус и идентичност. Ако ходя повече сред хората, както правеше Исус, увелича славата си, привлека повече последователи и донеса полза на повече хора, и ако мога да понасям трудности, да платя цената, да понижа социалното си положение, да проповядвам повече, да върша повече работа и да придобия повече хора, няма ли тогава моята идентичност да се промени? Няма ли да се превърна от човешки син в син на бог? Синът на бог не е ли христос? Какво толкова трудно има в това да си христос? Нима христос не е човешки син, роден от човек? Щом Исус е могъл да стане христос, защо аз, Павел, да не мога? Твърде лесно е! Каквото и да е правил Исус, ще го правя и аз. Каквото и да е казвал, ще го казвам и аз. Както и да е ходил сред хората, ще го правя и аз по същия начин. Няма ли тогава да притежавам същата идентичност и положение като Исус? Няма ли да отговарям на условията да бъда одобрен от бог, точно както Исус?“. Затова от писмата на Павел не е трудно да се види неговото разбиране и възприятие за идентичността на Исус. Той вярваше, че Господ Исус е обикновен човек, който чрез работа и плащане на цена, и особено след като е бил разпнат, е спечелил одобрението на небесния Отец и е станал Син на живия Бог — че Неговата идентичност се е променила по-късно. Така в умовете на хора като Павел те никога не признават Исус като плътта, носена от Бог на земята, като въплътената Божия плът сред човечеството. Те никога не признават същността на Христос.

Днешните антихристи са като Павел. Първо, те споделят същите мисли, амбиции и методи, както и още нещо — обща черта на глупост. Откъде произтича тяхната глупост? Тя произтича от техните амбиции и желания. Когато антихристите гледат въплътената Божия плът, независимо от кой ъгъл, те не успяват да видят Божията същност в Христос. Независимо как гледат, те не могат да придобият истината от това или да разберат Божия нрав. Независимо как гледат, те винаги вярват, че Христос е обикновен човек. Те мислят, че ако христос беше слязъл директно от небето, за да го видят всички, той нямаше да е обикновен. Мислят, че ако христос нямаше никакъв произход или предистория и се беше появил от нищото сред хората, това щеше да е толкова необичайно и изключително! Неща, които хората не могат да проумеят, които са изключителни, са точно това, което удовлетворява амбициите, желанията и любопитството на антихристите. Те биха предпочели да следват такъв христос, отколкото обикновен човек, който може да изразява истината и да им дарява живот. Именно защото Христос е роден от човек и наистина е обикновен човек — нормален, практичен човек, който не привлича достатъчно внимание или не говори по начин, който разтърсва небето и земята — след като антихристите са Го наблюдавали известно време, те вярват, че няма нищо повече във всичко, което Христос прави. След като обобщят някои модели, те започват да подражават на Христос. Те подражават на Неговия тон, на начина Му на говорене и на интонацията Му. Някои дори имитират конкретните думи, които Той използва, дори наподобяват звуците на дишането и кашлицата Му. Някои хора питат: „Това подражание дължи ли се на невежество?“. Не. На какво се дължи то? Когато антихристите видят такъв обикновен човек като Христос, който просто казва няколко обикновени думи, да притежава толкова много последователи и да кара толкова много хора да Му се покоряват, нима тогава не се пораждат някакви мисли в дълбините на сърцата им по този въпрос? Радват ли се за Бог, щастливи ли са за Него и възхваляват ли Го, или се чувстват възмутени, негодуващи, враждебни, завистливи и ревниви? (Завистливи и ревниви.) Те си мислят: „Как ти стана бог? Защо аз не съм бог? Колко езика можеш да говориш? Можеш ли да извършваш знамения и чудеса? Какво можеш да донесеш на хората? Какви дарби и таланти притежаваш? Какви способности имаш? Как накара толкова много хора да те последват? Ако твоите способности са били достатъчни, за да накарат толкова много хора да те последват, то с моите способности ще ме последват още повече“. Така че антихристите искат да съсредоточат усилията си върху това. Следователно те са напълно съгласни с възгледа на Павел, че да станеш христос е постижима мечта.

Когато Бог казва на хората да бъдат изпълняващи дълга си хора и изпълняващи дълга си сътворени същества, антихристите изпитват особено презрение към тези думи и казват: „Всичко, което бог казва, е добро и правилно, но това, че не ни позволява да станем христос, е погрешно. Защо хората не могат да станат христос? Нима христос не е просто някой с живота на бог? Така че, ако приемем словата на бог, получим неговото поене и пастирство и притежаваме живота на бог, не можем ли и ние да станем христос? Ти си обикновен човек, роден от хора, и ние също сме обикновени хора. На какво основание ти можеш да бъдеш христос, а ние не можем? Нима и ти не стана христос по-късно в живота си? Ако страдаме и плащаме цената, четем повече от словата на бог, притежаваме живота на бог, говорим същите слова, които говори бог, вършим това, което бог иска да се върши, и подражаваме на бог, не можем ли и ние да станем христос? Какво толкова трудно има в това?“. Антихристите не са щастливи да следват Христос и да станат обикновени последователи на Христос, или да бъдат сътворени същества под господството на Създателя. Техните желания и амбиции ги подтикват: „Не бъди обикновен човек. Да следваш и да се подчиняваш на христос на всяка крачка е проява на некомпетентност. Отвъд словата на христос и обещанията на бог трябва да имаш по-висши стремежи, като например да се стремиш да станеш син на бог, първороден син, самият христос, да бъдеш използван в голяма степен от бог или да бъдеш стълб в царството на бог. Колко велики и вдъхновяващи цели са това!“. Какво мислите за тези идеи? Струва ли си да бъдат насърчавани? Дали са нещо, което нормалните хора трябва да притежават? (Не.) Именно защото антихристите имат такова разбиране за идентичността и същността на Христос, те не приемат сериозно своите думи и действия на съпротива, осъждане, изпитване, отричане и заклеймяване на Христос. Те си мислят: „Какво толкова страшно има в това да осъдиш един човек? Ти си просто човек, нали? Ти признаваш, че си човек, така че какво лошо има в това да те осъждам, оценявам или заклеймявам? Какво лошо има в това да те наблюдавам или изучавам? Моя свобода е да правя тези неща!“. Те не виждат това като съпротива срещу Бог или противопоставяне на Него, което е много опасен възглед. Така много антихристи се противопоставят на Христос по този начин в продължение на 20 или 30 години, като постоянно се съревновават с Него в сърцата си. Ще ти кажа истината — това, което правиш, е твоя свобода, но ако като последовател на Бог се отнасяш толкова безскрупулно към въплътената Божия плът, тогава едно нещо е сигурно: ти не създаваш неприятности на човек, ти крещиш открито срещу Бог и Му се противопоставяш — ти заставаш срещу Бог. Всичко, което засяга Божията същност, нрав, действия и особено въплътената Божия плът, е свързано с управленските закони. Ако се отнасяш толкова безскрупулно към Христос и Го осъждаш и заклеймяваш толкова безскрупулно, тогава нека ти кажа, че изходът ти вече е определен. Не очаквай, че Бог ще те спаси. Бог не може да спаси някого, който открито крещи срещу Него и безскрупулно Му се противопоставя. Такъв човек е враг на Бог, той е Сатана и дявол и Бог няма да го спаси. Побързай и отиди при когото мислиш, че може да те спаси. Божият дом няма да те въздържа, вратите му са широко отворени. Ако мислиш, че Павел може да те спаси, отиди при него. Ако мислиш, че пастор може да го направи, отиди при него. Но едно нещо е сигурно: Бог няма да те спаси. Това, което правиш, е твоя свобода, но дали Бог ще те спаси, е Негова свобода и Той има последната дума. Бог има ли това могъщество? Има ли Той това достойнство? (Да.) Въплътеният Бог живее сред хората, Той свидетелства, че е Христос, идва да извърши делото на последните дни. Някои хора разпознават Божията същност и Го следват с цялото си сърце, и се отнасят към Него като към Бог и Му се покоряват като на Бог. Други искат упорито да Му се съпротивляват до самия край: „Независимо колко хора вярват, че ти си христос, аз няма да го повярвам. Независимо какво казваш, няма да те считам с цялото си сърце за бог. Само когато видя бог наистина да говори и да свидетелства за теб, когато богът на небето лично ми каже с гръмовен глас: „Това е моята въплътена плът, моят възлюбен, моят скъп син“, тогава ще те призная и ще те приема за бог. Само когато лично чуя и видя богът на небето да говори и да свидетелства за теб, ще те приема, в противен случай е невъзможно!“. Такива хора не са ли антихристи? Когато този ден наистина дойде, дори да признаят Христос за Бог, това ще бъде и денят на тяхното наказание. Те се съпротивляваха на Бог, крещяха срещу Него и бяха враждебни към Него на всяка крачка — могат ли тези действия да бъдат отписани с един замах? (Не.) И така, тук има едно твърдение, което е вярно, а то е, че Бог ще въздаде на всекиго според делата му. Тези хора не само ще получат възмездие, но и никога няма да чуят Бог да им говори лично. Заслужават ли го? Бог желае да свидетелства за Себе Си пред хората, да се яви на хората и на истинските сътворени същества, като разкрие Своята истинска личност, като говори и изрича слова. Той не се явява на дяволи, нито говори и изрича слова на дяволи. Така че антихристите никога няма да имат възможността да видят истинската личност на Бог или да чуят Неговите думи и слова със собствените си уши. Те никога няма да имат тази възможност. Тогава ще им бъде ли трудно в бъдеще? (Да.) Защо? Антихристите, тези безсрамни същества, се противопоставят на Бог и крещят срещу Него на всяка крачка, и презират, заклеймяват и дори се подиграват на всичко, което Той прави. И така, как ще се отнесе Бог към тях? Ще се отнесе ли към тях любезно и ще им прости ли? Ще ги благослови ли? Ще им даде ли Своето обещание? Ще ги спаси ли? Практически погледнато, могат ли такива хора да получат Божието просветление и напътствие? В този живот те няма да получат Божието просветление и озарение, нито Неговия укор и дисциплина, нито Неговия приток на живот. Те няма да бъдат спасени, а в идния свят ще платят висока цена за злите си дела, во веки веков. Това е техният изход. Антихристите ще имат същия изход като Павел.

Б. Как антихристите се отнасят към нормалността и практичността на Христос

Току-що разговаряхме и разнищихме първото проявление на това как антихристите отричат същността на Христос, а именно как те се отнасят към произхода на Христос, какви възгледи и разбирания таят и какви действия предприемат. Разнищихме различните проявления на антихристите, за да определим същността на такива хора. Що се отнася до друг аспект на Христос — Неговата нормалност и практичност, какви възгледи имат антихристите, какви действия предприемат и какъв нрав и същност проявяват? След това ще разнищим второто проявление на това как антихристите отричат същността на Христос, а именно как те се отнасят към нормалността и практичността на Христос. Когато става въпрос за нормалност и практичност, повечето хора би трябвало да имат определени идеи и разбирания. Например да не пиеш вода и да не се храниш в продължение на три дни, но да не чувстваш глад или жажда и всъщност да се чувстваш физически по-силен и зареден с повече енергия от преди — това счита ли се за нормалност и практичност? Нормалните хора се чувстват уморени, след като изминат четири или пет километра. Ако Христос не се чувства уморен дори след като измине 40 километра, краката Му не Го болят и Той е дори по-лек от въздуха и се чувства зареден с повече енергия, може ли това да се счита за нормално и практическо? Ако Христос не настива, когато е изложен на студ, и никога не се разболява при никакви обстоятелства, ако очите Му могат да излъчват светлина, която е няколко десетки пъти по-силна от всяка силна светлина, на която са изложени, и очите Му не се уморяват и не стават късогледи, независимо колко дълго се взира в компютъра, ако не намира светлината на слънцето за ослепителна, независимо колко дълго гледа към него, и не се нуждае от фенерче, когато върви през нощта, макар че другите се нуждаят, и очите Му стават по-ярки с напредването на деня — това счита ли се за нормалност и практичност? Нито едно от тези неща не се счита за такова. Това са общоизвестни факти, с които хората често се сблъскват. Нормалност и практичност означава да чувстваш жажда, след като дълго време не си пил вода, да се чувстваш уморен, след като си говорил много, да чувстваш болка в краката, след като си ходил много, и да се чувстваш тъжен и да проливаш сълзи, когато чуеш тъжни и сърцераздирателни новини — това е нормалност и практичност. И така, какво точно е точното определение за нормалност и практичност? Онова, което съответства на нормалните нужди и инстинкти на плътта и не надхвърля този обхват, е определението за нормалност и практичност. Онова, което съответства на способностите и обхвата на нормалната човешка природа, на рационалността на нормалната човешка природа и на емоциите на нормалната човешка природа, като щастие, гняв, скръб и радост, попада в обхвата на нормалността и практичността. Христос е плътта, носена от Бог на земята. Той, подобно на всеки нормален човек, има нормална реч и поведение, нормален житейски режим и график. Ако не спи в продължение на три дни и три нощи, ще се почувства сънлив и ще иска да спи дори прав. Ако не се храни цял ден, ще се почувства гладен. И ако върви дълго време, ще се умори и не би искал нищо повече от това скоро да си почине. Например аз също се чувствам уморен, след като се събирам и разговарям с вас в продължение на три или четири часа, и също трябва да си почина. Това е нормалността и практичността на плътта, тя напълно съответства на характеристиките на плътта и на различните проявления и инстинкти на нормалната човешка природа, тя изобщо не е свръхестествена. Следователно такава плът има много проявления и разкривания на човешката природа, а външният начин на живот и житейският режим на човешката природа на тази плът не се различават от онова, което всеки обикновен, нормален човек проявява и разкрива, те са абсолютно еднакви. Бог създаде човешкия род и въплътената плът на Бог притежава същите характеристики и нормални, практически житейски инстинкти като човешкия род. Той изобщо не е свръхестествен. Хората не могат да преминават през стени или затворени врати, същото важи и за въплътения Бог. Някои хора казват: „Не си ли ти въплътен бог? Не си ли ти христос? Не притежаваш ли същността на бог? Наистина ли можеш да бъдеш задържан от заключена врата? Ти би трябвало да можеш да преминаваш през затворени врати. Хората се уморяват, след като изминат пет километра, но ти не би трябвало да се уморяваш дори след като изминеш 40 километра; хората се хранят три пъти на ден, но ти би трябвало да можеш да не се храниш 30 дни, като ядеш само когато ти се прииска и не се храниш, когато не ти се яде, и въпреки това да можеш да проповядваш на събирания и да живееш по-енергично от другите. Разболяването е част от човешкия живот, но ти не би трябвало да се разболяваш. Понеже си христос, би трябвало да имаш страна, която е различна от тази на обикновените хора, само тогава би бил достоен да бъдеш наречен христос, само това би доказало, че притежаваш същността на бог“. Правилно ли е това? (Не.) Как така е неправилно? Това са човешки представи и фантазии, а не истината.

Въплътената плът на Бог е нормална и практическа — всички дейности, предприети от Неговата нормална човешка природа, както и Неговият ежедневен живот, реч и поведение, са все реалности на положителни неща. От самото начало, когато Бог създаде човека, Той го надари с тези нормални, практически инстинкти; така че въплътената плът на Бог също никога не би противоречала на тези закони. Това е причината и основанието, поради които нормалността и практичността на Христос са положителни неща. Бог създаде човешкия род и направи така, че всички проявления и инстинкти на човешкия род да бъдат точно според Божиите желания. Бог даде на човека тези инстинкти и това са законите на ежедневния живот на човека — нима Бог би направил така, че Неговата въплътена плът да наруши тези закони на нормалността и практичността? Ясно е, че Бог не би го направил. Бог създаде човешкия род и същността на въплътената плът е също Бог, Техният източник е един и същ, затова принципите и целите на Техните действия също са едни и същи. Поради тези проявления на нормалност и практичност на Христос в очите на всички хора Той естествено изглежда като изключително обикновен човек. В много неща Той няма силите на предзнание и предвиждане, които хората си представят, че притежава, и не може да накара нещата да изчезват или да се появяват, както си представят хората, а още по-малко може да надмине обикновените хора, да надхвърли способностите и инстинктите на плътта или да излезе извън нормалното мислене на хората, за да извърши някои неща, които никой човек не може да направи, както си представят хората. Противно на тези фантазии, за простото човешко око този обикновен човек не е разкрил или проявил нито един намек за Бог от началото на Своето дело до днес. За простото човешко око, освен Неговата реч и дело, в нито една от Неговите нормални човешки дейности не може да се забележи намек за Бог или разкриване на идентичността и същността на Бог. Независимо как Го гледат хората, Той винаги им изглежда като обикновен човек. Защо? Причината е една-единствена: това, което човек вижда, е правилно. Въплътената плът на Бог е наистина нормален, практически човек, нормална, практическа плът. Такава външно нормална и практическа плът преживява преследването и гонението на големия червен змей точно както другите хора, без никакво място, където да положи глава, или където да си почине. В това Той не се различава от никой друг човек и не е изключение. Докато преживява такова преследване, Той също се крие, където може. Той не може да стане невидим или да избяга под земята, не притежава свръхестествени сили, за да избегне тези опасности. Единственото, което може да направи, е да получи предварително информация за тях и след това бързо да избяга. Когато са изправени пред опасни ситуации, хората се чувстват нервни и уплашени, смятате ли, че Христос се страхува? Смятате ли, че се чувства нервен? (Да.) Правилно. Как знаете? (Всеки нормален човек би се чувствал нервен в тази ситуация.) Точно така. Много добре го казахте. Вие наистина разбирате нормалността и практичността, разбрали сте това перфектно. Христос също ще се чувства нервен и уплашен в тези ситуации, но ще прояви ли малодушие? Ще се ужаси ли от управляващата партия? Ще направи ли компромис с нея? Не. Той само ще се чувства нервен и уплашен и ще иска бързо да избяга от тази бърлога на демони. Всички тези неща са проявления на нормалността и практичността на Христос. Разбира се, има и доста други проявления на нормалността и практичността на Христос, като например понякога да е разсеян, да забравя имената на хората, след като не ги е виждал дълго време, и така нататък. Нормалността и практичността са просто характеристики, инстинкти, знаци и белези на нормален, обикновен човек. Именно защото Христос притежава нормална, практическа човешка природа, инстинкти за оцеляване и всички характеристики на плътта, Той може да говори и да работи нормално, да общува с хората нормално, да води хората по нормален и практически начин, а също така да напътства и подпомага хората в извършването на работата по техния дълг по нормален и практически начин. Именно поради нормалността и практичността на Христос всички сътворени хора усещат още повече практичността на Божието дело, извличат ползи от това дело и получават от него по-осезаеми и изгодни придобивки. Нормалността и практичността на Христос са белези на нормалната човешка природа, те са необходими на Неговата въплътена плът, за да се занимава с всяка нормална работа, дейности и човешки живот, а още повече са нещо, от което се нуждаят всички, които следват Бог. Антихристите обаче не разбират нормалността и практичността на Христос по този начин. Антихристите вярват, че Христос е просто обикновен човек, защото е нормален и практически и твърде много прилича на човек — което означава, че е недостоен да бъде наречен божи син, въплъщение на бог сред хората или христос, защото е твърде нормален и практически, практически до такава степен, че хората не могат да видят в Него никакъв намек или същност на бог. Антихристите казват: „Може ли такъв бог да спасява хората? Достоен ли е такъв бог да бъде наречен христос? Този бог твърде много не прилича на бог! Липсват му няколко елемента от човешките представи за бог: първо, да бъде свръхестествен, изключителен и тайнствен; второ, да има суперсили и способността да проявява могъща сила; трето, външният му вид да прилича на божия, да притежава божията идентичност, достойнство, същност и така нататък. Ако нито един от тези елементи не може да се види в него, как може да бъде бог? Това, че изрича тези няколко думи и върши тази малка работа, означава ли, че е бог? Тогава да станеш бог е твърде лесно, нали? Как може една обикновена, нормална плът да бъде бог?“. Това е нещо, което антихристите никога не могат да приемат.

Докато преживявах преследването на големия червен змей в континентален Китай, Аз, заедно с няколко братя и сестри, често трябваше да се крием, където и да отидехме, лишени от всякаква лична свобода. Понякога, щом чуехме новини за опасност, трябваше бързо да бягаме. При тези обстоятелства никой от хората с Мен не прояви слабост. Каква беше причината за това? Глупави ли бяха? Простодушни ли бяха? Не, причината беше, че те твърдо бяха разпознали същността на въплътения Бог. Те не само не таяха никакви представи или заклеймявания относно нормалността и практичността на Христос, но и проявяваха внимание и разбиране към тези качества и ги възприемаха по правилния начин. Каквото и страдание да понасяше Христос, те го понасяха заедно с Него и независимо какво преследване и гонение преживяваше Христос, те все пак Го следваха без оплаквания и никога не проявяваха слабост поради тези обстоятелства. Само когато отивах на определени места, имаше някои хора, които — понеже знаеха, че съм избягал набързо, за да избегна опасна среда и че може би няма къде другаде да отседна, че може би няма да мога да намеря друго място за почивка — си мислеха: „Хм! Ти твърдиш, че си христос, въплътената плът на бог, а погледни в какво окаяно състояние си. Как си годен да бъдеш христос? По какво приличаш на бог? Мислиш, че можеш да спасяваш другите? По-добре побързай и първо спаси себе си! Може ли следването ти да донесе благословии? Това изглежда невъзможно! Ако твоите думи могат да спасят другите, защо не могат да спасят теб? Погледни се сега, нямаш дори къде да положиш глава и трябва да търсиш помощ от нас, хората, от силните на деня. Ако си бог, не би трябвало да си толкова жалък. Ако си въплътената плът на бог, не би трябвало да си бездомен!“. И така, такива хора никога не могат да проумеят този въпрос. Ако един ден видят, че евангелието на царството се разпространява в чужбина, че много хора в различни страни го приемат, и видят, че големият червен змей е паднал, че Божиите последователи вървят с високо вдигнати глави и вече не са преследвани, и че управляват и притежават власт, без никой да смее да ги тормози, те със сигурност напълно ще променят обичайното си отношение и вече няма да таят представи относно царуването на Бог в плът. Защо ще има такава внезапна промяна? Тези хора разчитат единствено на това, което виждат с очите си. Те не вярват, че Божиите слова са истината, че Той е всемогъщ или че всичко, което Той казва, ще се сбъдне. Такива хора вярват ли в Бог? В какво вярват те? (В силата.) Христос има ли сила? Сред поквареното човечество Христос няма сила. Някои хора казват: „Нима бог няма власт? Ако същността на христос е бог, тогава защо той не притежава божията власт? Властта е много по-голяма от силата, така че не трябва ли и той да има сила?“. Каква е целта на делото на въплътения Бог? Каква е отговорността на въплътения Бог? Да демонстрира сила ли? (Не.) Следователно, подобно на всеки нормален човек, Той търпи отхвърляне, обиди, клевети и враждебност от този свят — Христос трябва да понесе всички тези неща, Той не е освободен от тях.

Онези, които искрено се стремят към истината, не само нямат представи за нормалността и практичността на Христос — напротив, те още по-ясно виждат в тези качества Божията обичливост и чрез тях придобиват по-добро разбиране за истинската същност на Бог и за истинската същност на Създателя. Разбирането им за Бог става по-дълбоко, по-практическо, по-истинско и по-точно. За разлика от тях, антихристите често не желаят да следват такъв Христос поради цялата Му нормалност и практичност, като смятат, че Му липсват свръхестествени способности, че не се отличава от обикновените хора и освен това преживява същата житейска среда като човешкия род. Антихристите не само не са способни да приемат с радост всичко това и да разберат от него Божия нрав, но и го заклеймяват, предпазват се от него и дори отправят обвинения относно това. Например, когато някой направи нещо, което противоречи на принципите, ако Аз не попитам за това и никой не Ми каже, тогава няма да узная за него — не е ли това проявление, което попада в обхвата на нормалността и практичността? (Да.) Онези, които притежават правилно разбиране и нормална човешка природа, биха Ми обяснили въпроса ясно и подробно, след което биха Ми позволили да се справя с тях, както намеря за добре. Антихристите правят точно обратното; те Ме наблюдават с очите си и Ме изпитват, като се опитват да изкопчат неща от Мен. След това си мислят: „Щом ти не знаеш за този въпрос, това улеснява справянето с него — имах план как да се справя с теб, в случай че знаеше за него, и имах друг план как да се справя с теб, в случай че не знаеше; при сериозен проблем щях да го представя като малък, а след това да го сведа до нищо, като те държа напълно в неведение и позволя на този въпрос да отшуми — щом не си наясно с този въпрос, не е необходимо или не трябва да знаеш за него в бъдеще. Аз ще се заема с него. Когато един ден разбереш за него, той вече ще се е развил, както възнамерявам, и какво ще можеш да ми направиш тогава?“. Кои хора се отнасят към Христос по този начин? Добри хора ли са те? Хора, които се стремят към истината, ли са? Притежават ли човешка природа и почтеност? (Не.) Имаше някои водачи, които вършеха определени неща; те произволно повишаваха хора в църквата, разхищаваха приношения и правеха прекомерни, безразборни покупки, и независимо колко пари бяха похарчени или какви значими проблеми възникваха, те не казваха и дума за това. Ходих там много пъти, а те никога не се допитваха до Мен и не Ме питаха за тези неща, просто вземаха решения сами; не Ми позволяваха и да правя каквато и да било проверка, и трябваше да изкопчвам информация от тях. Отнасяха се с Мен като с външен човек: „Щом си тук, просто ще ти докладваме и ще ти кажем за това, което можеш да видиш пред себе си. Що се отнася до нещата, които сме вършили зад гърба ти, по-добре не си и помисляй да се опитваш да разбереш за някое от тях. Няма да ти позволим да се намесваш или да правиш запитвания“. Независимо колко пъти ги посещавах, те никога не ми позволяваха да правя каквито и да било запитвания. Понеже се страхуваха, че може да започна да задавам въпроси, те умишлено прикриваха истината с лъжливи, хубаво звучащи думи, като мамеха. Те заговорничеха помежду си, постигаха съгласие и си разменяха многозначителни погледи; поддържаха единна позиция и не докладваха за проблемите на другия, като се прикриваха взаимно. Когато разбрах за нещата, които вършеха зад гърба Ми, и поисках да им потърся отговорност, те продължиха да се прикриват взаимно, като не казваха кой е отговорен, правеха се на глупави и прибягваха до словесни еквилибристики, когато говореха с Мен. Каква грешка допуснаха те? Те си мислеха: „Освен нормалното си, просто мислене и обикновената си, нормална човешка природа, христос — този обикновен човек — няма нищо достойно за хвалба и няма свръхестествени сили. Щом е така, можем да правим някои дребни ходове зад гърба ти и да се чувстваме спокойни, като се занимаваме с личните си дела. Ние контролираме парите на църквата, така че просто ще купуваме каквото си искаме. Изобщо не е необходимо да търсим, когато се изисква подпис, можем просто да подписваме покупките своеволно, без да е необходимо да бъдат преглеждани, и да харчим парите небрежно. Нима христос не е бог? Можеш ли ти да държиш тези неща под контрол? Ще правим каквото си искаме; освен когато си тук, през останалото време всичко това е наша територия!“. Как се отнасяха те към нормалността и практичността на Христос? Не Го ли смятаха за някой, който е лесен за тормозене? Те си мислеха: „Щом притежаваш нормална човешка природа, не се страхуваме да те тормозим. Ако не притежаваш свръхестествена човешка природа, не се страхуваме от теб“. Що за хора бяха те? Ако се съди по човешката им природа, щяха ли да бъдат считани за добри хора? Щяха ли да бъдат считани за хора, които притежават морал и човешка природа? Щяха ли да бъдат считани за хора, които притежават благородна почтеност? Какви бяха те всъщност? Не бяха ли група мерзавци? Кого представляваха тези хора, когато работеха в Божия дом? Те дори не представляваха човечеството, те представляваха Сатана. Те вършеха неща за Сатана, бяха негови слуги и съучастници; бяха тук, за да смущават и унищожават делото на Божия дом, не изпълняваха дълга си, а вършеха зло. С какво тази група съучастници на Сатана се различаваше от големия червен змей, който залавя, преследва и малтретира Божиите избраници? Големият червен змей вижда, че въплътената плът на Бог е просто обикновен човек, че Той изобщо не е страшен, затова произволно се опитва да Го залови и щом Го хване, ще се опита да Го убие. Нима тези съучастници на Сатана, тези антихристи, не се отнасяха към Христос по същия начин? Същността им не е ли същата? (Да.) За какво смятаха Христос във вярата си? Вярваха ли в Него като в Бог или като в човек? Ако смятаха Христос за Бог, щяха ли да се отнасят с Него по този начин? (Не.) Има само едно обяснение: те виждаха Христос като човек, като някого, когото можеха небрежно да съдят, да мамят, да си играят с него, да го презират и да се отнасят с него, както си искат; това означава, че бяха много дръзки. Ако категоризираме такива дръзки хора, могат ли те да бъдат поставени в категорията и групата на сътворените същества, Божиите избраници, Неговите последователи, хората, които могат да бъдат усъвършенствани от Него, и хората, които могат да бъдат спасени от Него? (Не.) Къде трябва да бъде поставен такъв боклук? В лагера на Сатана. Хората в тази група се окачествяват като антихристи. Те се отнасяха към Христос като към обикновен човек и действаха своеволно и безразсъдно, и упражняваха абсолютна власт в обхвата на своето влияние, като си мислеха: „Без значение какъв е въпросът, стига да не търся от теб или да не те информирам за него, ти нямаш право да се намесваш и никога няма да разбереш за него“. Кажете Ми, Христос има ли правото да се справи с тях? (Да.) Какъв би бил подходящият начин да направи това? (Да ги отлъчи от църквата.) Ето как трябва да се постъпва с антихристите и сатаните; не трябва да им се показва снизхождение. Когато хора като тези вярват в Бог, независимо какво прави Бог, как Той предоставя на хората истината или каква работа върши, те не обръщат внимание на това. Ако им липсва сила, те мислят за начини да я получат, а щом придобият сила, се стремят да застанат наравно с Христос, да разделят света с Него, да се състезават, за да видят кой е по-висш, и да се борят за статус с Него. В рамките на своето влияние те искат да предизвикат Христос, като казват: „Искам да видя чия дума тежи повече, твоята или моята. Тази църква е моя територия; ще харча парите на църквата, както си искам, ще купувам каквото си пожелая и ще се справям с въпросите, както намеря за добре. Който реша, че не е добър, не е добър. Ще използвам когото си искам и на никого не е позволено да докосва хората, които избера да използвам. Ако някой го направи, никога няма да оставя въпроса така — дори бог да каже, че иска, аз няма да позволя това!“. Това не е ли да си търсиш смъртта?

Ако хората започнат да разбират повече Божията обичливост и да придобиват по-ясно и по-точно разбиране за Божията практичност и същност чрез нормалната и практическа човешка природа на въплътения Бог, тогава те са хора, които се стремят към истината, и такива, които притежават човешка природа. Някои хора обаче не смятат Христос за Бог поради Неговата нормална, практическа страна. Те действат по-нагло и дръзко пред Него, по-смели са да действат свободно и стават по-обсебени от мисли да надминат Христос и да контролират Божиите избраници. Те смятат, че имат капитал, с който да презират Христос и да се състезават с Него, и доказателства, въз основа на които да смятат Христос за човек. Те мислят, че след като получат тези доказателства, не трябва да се страхуват от Христос и че могат да Го критикуват свободно, небрежно да разговарят и да се смеят с Него и да се поставят наравно с Него, както и да обсъждат с Него домашните си дела и личните си грижи. Някои дори казват: „Споделих с теб вътрешните си мисли, слабости и покварен нрав, така че ми разкажи за твоето състояние. Разказах ти за преживяванията си преди и след като повярвах в бог и ти разказах как приех божието дело, така че сподели с мен твоите преживявания“. Какво се опитват да направят те? Не виждат ли въплътения Бог като твърде обикновен и нормален и не искат ли да Го превърнат в член на семейството, приятел, другар или съсед? Независимо колко нормален и практически е Христос, Неговата същност никога няма да се промени. Без значение на каква възраст е, къде е роден или как Неговите квалификации и опит се сравняват с твоите, дали ти изглежда възвишен или незначителен, никога не забравяй, че Той винаги ще бъде различен от теб. Защо е така? Той е Бог, Който живее във външно нормална и практическа плът; Неговата същност е вечно различна от твоята; Неговата същност е тази на върховния Бог, Който е завинаги и винаги над цялото човечество. Не забравяй това. На пръв поглед Той изглежда като обикновен и нормален човек, наричан е Христос и има идентичността на Христос, но ако във вярата си Го смяташ за човек и Го възприемаш като обикновен човек, като член на поквареното човечество, ти си в опасност. Идентичността и същността на Христос никога не се променят, Неговата същност е същността на Бог, а Неговата идентичност винаги е тази на Бог. Фактът, че Той живее в обвивката на нормална, практическа плът, не означава, че е член на поквареното човечество, нито означава, че хората могат да Го манипулират или контролират, или че могат да бъдат равни с Него или да се съревновават с Него за сила. Докато хората Го виждат като човек и Го оценяват, като използват човешки начини и гледни точки, и се опитват да Го превърнат в приятел, връстник, колега или висшестоящ, те се поставят в опасно положение. Защо е опасно? Ако виждаш Христос като обикновен, нормален човек, твоят покварен нрав ще започне да се проявява. От момента, в който започнеш да смяташ Христос за човек, твоите злодеяния ще започнат да се разобличават. Не е ли това опасната част? Докато хората виждат Христос като човек и мислят, че Той е нормален и практически, че е лесно да бъде измамен и че е точно като човешкия род, те не се страхуват от Бог и в този момент връзката им с Бог се променя. В какво се превръща тази връзка? Връзката им вече не е тази на сътворено човешко същество и Създателя, вече не е тази на последовател и Христос и вече не е тази на обект на спасение и Бог, а вместо това се превръща във връзката на Сатана и Върховния владетел на всички неща. Хората се противопоставят на Бог и стават Негови врагове. Когато ти гледаш на Христос като на човек, ти също променяш собствената си идентичност пред Бог и стойността си в Неговите очи; ти напълно унищожаваш перспективите и съдбата си със своето себеугаждане, непокорство, нечестивост и надменност. Бог ще те признае, ще те напътства и ще ти дари живот и шанс да постигнеш спасение само на основата на това, че си сътворено същество, последовател на Христос и човек, който е приел Божието спасение. В противен случай връзката ти с Бог ще се промени. Когато хората смятат Бог, Христос, за човек, не се ли шегуват? Хората обикновено не виждат това като проблем, те си мислят: „Христос каза, че е обикновен и нормален човек, така че какво лошо има в това да се отнасяме с него като с човек?“. Всъщност няма нищо лошо в това, но има сериозни последици. Да се отнасяш към Христос като към човек има много ползи за теб. От една страна, това повишава твоето положение, от друга, скъсява разстоянието между теб и Бог, а освен това няма да си толкова сдържан в Божието присъствие, ще се чувстваш спокоен и свободен. Ще притежаваш човешките си права, свобода и усещане за стойността на съществуването си и ще усещаш собственото си присъствие — не е ли това хубаво? Няма нищо лошо в това да се отнасяш към истински човек по този начин, това показва, че имаш достойнство и почтеност. Мъжът не трябва да се прекланя лесно; хората не трябва да коленичат, да се предават или да признават малоценността си пред когото и да било лекомислено — не са ли това законите на човешкото оцеляване и човешките правила на играта? Мнозина прилагат тези закони и правила на играта в общуването си с Христос. Това означава неприятности и е много вероятно да накърни Божия нрав. Това е така, защото природата същност на всички членове на човешкия род, независимо от расата, е една и съща. Само Христос е различен от човешкия род. Въпреки че Христос има вид на нормалност и практичност и притежава начина на живот и навиците на нормалната, практическа човешка природа, Неговата същност е различна от тази на всеки покварен човек. Именно поради това Той е пригоден да изисква от Своите последователи да се отнасят към Него по начина, по който Той изисква. Освен Христос, никой друг човек не е пригоден да използва тези методи и критерии, за да поставя изисквания към хората. Защо? Защото същността на Христос е Самият Бог и защото Христос, този обикновен, нормален човек, е нормална плът, в която Бог е облечен, и Божието въплъщение сред хората. Само въз основа на това да виждаш Христос като човек е неправилно, да се отнасяш към Него като към човек е още по-неправилно, а да Го мамиш, да си играеш с Него и да се бориш срещу Него, сякаш е човек, е още по-лошо. Антихристите, тази банда от нечестиви хора, които мразят истината, остават вечно в неведение за този значителен проблем и явна грешка. Защо е така? Защото тяхната природа същност е същността на антихрист. Те се борят с Бог в духовния свят, състезават се с Него за статус, никога не Го наричат Бог и не се отнасят към Него като към такъв. В Божия дом те повтарят това поведение, като се отнасят към Христос по същия начин. Техният прародител се е отнасял към Бог по този начин, така че не е изненадващо, че те не могат да не действат по този начин. Щом не могат да не действат по този начин и тяхната природа същност е установена, могат ли все още такива хора да бъдат спасени от Бог? Не трябва ли те да бъдат премахнати и отлъчени от Божия дом? Не трябва ли да бъдат отхвърлени от всички Божии избраници? (Да.) Все още ли имате представи за това, че Божият дом осъжда, премахва и отстранява такива хора? (Не.) Жалки ли са те? (Не.) Защо не са жалки? Те са омразни и отвратителни, затова не са жалки.

В. Как антихристите се отнасят към смирението и скритостта на Христос

Начинът, по който антихристите се отнасят към нормалността и практичността на Христос, има много проявления и току-що разобличихме някои конкретни примери. Тук ще приключим нашето общение по този аспект. По отношение на друг аспект на Христос — Неговото смирение и скритост — антихристите все още проявяват своята уникална нрав същност и притежават същите същностни проявления и подходи, както и в отношението си към нормалността и практичността на Христос. Те все още не могат да приемат тези неща от Бог, нито да ги приемат като положителни неща, а вместо това ги презират, дори им се подиграват и ги заклеймяват, а след това ги отричат. Това е поредица от три части: първо наблюдават, после заклеймяват и накрая отричат. Всичко това са обичайни действия на антихристите. Това се определя от същността на антихристите. Какво представляват смирението и скритостта? Не би трябвало да е трудно за разбиране в буквален смисъл — означава да не обичаш да се перчиш, да не парадираш със себе си, да гледаш да не биеш на очи и да останеш неизвестен. Това засяга нрава на въплътения Бог и присъщата индивидуалност на Бог. По външни белези не би трябвало да е трудно за хората да забележат: Христос няма амбиция, не се опитва да завземе власт, няма желание за власт, не затваря в клетка сърцата на хората, нито изучава четене на мисли. Христос говори просто, ясно, отчетливо, никога не използва подпитващи думи или трикове, за да измъкне истинските мисли на хората. Ако хората искат да кажат нещо, могат да го направят. Ако не искат, Той не ги принуждава. Когато Христос разобличава покварения нрав на хората и различните им състояния, Той говори директно и ясно ги посочва. Освен това начинът, по който Христос се справя с нещата, е много прост. Онези, които са общували с Мен, би трябвало да са с такова впечатление и да казват: „Ти си доста прям, без никакви тактики за светски отношения. Въпреки че имаш статус, изглежда, че не изпитваш чувство за превъзходство в никоя група“. Това твърдение наистина е точно. Аз не обичам да съм в центъра на вниманието или да увеличавам славата Си пред другите. Ако наистина нямах този статус и Бог не беше свидетелствал за Мен, моята присъща индивидуалност е да стоя най-отзад в тълпите, без да желая да бъда виждан, без да искам другите да знаят, дори да имам някакви специални умения, защото ако хората узнаят, ще Ме следват навсякъде, което е обезпокоително и трудно за справяне. Затова, където и да отида, щом хората започнат да Ме следват навсякъде, търся начини да ги отпратя, като обсъждам въпроси, когато е необходимо, а когато не е, бързо ги връщам на местата им, за да вършат това, което трябва да вършат. За покварените хора това е немислимо: „Ние, хората, Те обичаме и подкрепяме толкова много! Толкова сме увлечени по Теб! Защо не приемеш тази наша обич?“. Що за приказки са това? Казах ти това, което трябваше да ти кажа, наставих те за това, за което трябваше, така че иди и върши това, което трябва да вършиш, не се навъртай около Мен, това не ми харесва. Според възгледите си хората си мислят: „Боже, след като си извършил такова велико дело, нима и Ти не се чувстваш често самодоволен? С толкова много последователи, нима и Ти не се чувстваш винаги по-висш? Нима не искаш винаги да се радваш на специално отношение?“. Казвам, че никога не съм се чувствал така. Никога не осъзнавам, че имам толкова много последователи, не се чувствам по-висш и нямам представа колко високо е Моето положение. Кажете Ми, колко възторжен би бил един нормален човек ежедневно, ако беше в такава позиция? Нима не би се чудил какво да яде или какво да облече? Нима нямаше да се носи във въздуха по цял ден? Нима нямаше винаги да се надява хората да го следват навсякъде? (Да.) По-специално онези, които притежават някакви способности, винаги биха намирали начини да провеждат събрания, да се наслаждават на усещането за внимание и аплодисменти по време на речи, като си мислят, че това надминава радостта от яденето на месо и пиенето на вино. Чудя се, защо аз не се чувствам така? Защо не усещам, че това е хубаво? Защо не ми харесва това усещане? На световната музикална сцена онези, които имат малко способности, особено тези, които могат да пеят и танцуват, са наричани богини, богове, музикални крале, музикални кралици и дори бащи, майки и патриарси. Това не са добри титли. Освен това някои хора се чувстват недоволни, когато ги наричат „Сяо^[a] Уанг“ или „Сяо Ли“, като си мислят, че това понижава старшинството им, и затова търсят начини да променят нивото на старшинството си, да накарат хората в бъдеще да ги наричат крал или кралица. Това е поквареният човешки род. Някои хора, след като повярват в Бог, казват, че вярващите не трябва да бъдат толкова нагли като невярващите, че не трябва да бъдат наричани бог, крал или кралица, че трябва да са сдържани и смирени. Те вярват, че да се наречеш директно Смирен е малко вулгарно, че не е достатъчно малко или скромно, затова се наричат Мъничък, Миниатюрен, Прах, Малък, а някои дори Песъчинка и Нанометър. Те не се съсредоточават върху истината, а размишляват над вулгарността, с имена като Тревичка, Кълн и дори Пръст, Кал, Тор и така нататък. Тези имена са едно от друго по-неприятни и по-долни, но могат ли да променят нещо? Виждам, че хората с тези имена също са много надменни, лоши, а някои са дори зли хора. Наречените по този начин не само не са станали по-малки или по-смирени, а остават нагли, нечестиви и злобни.

Първият път, когато Бог стана плът, за да извърши дело на земята, делото Му беше просто и кратко, но беше незаменим и важен етап от делото за спасението на човечеството. След като Господ Исус беше разпнат на кръст обаче, Той възкръсна и се възнесе на небето, без да се яви отново на човечеството. Защо не се яви отново на човечеството? Това е смирението и скритостта на Бог. Според нормалната човешка логика Бог е станал плът и е страдал в продължение на тридесет и три години и половина, като е понасял отхвърлянето, клеветите, заклеймяването, оскърбленията и така нататък на човечеството, и е трябвало да се върне сред хората, за да се наслади на плодовете на Своята победа и слава, след като е бил разпнат на кръст и е възкръснал. Трябвало е да живее още тридесет и три години и половина или дори по-дълго и да се наслаждава на това, че човечеството Му се прекланя и Го почита, както и на статуса и отношението, които заслужава. Бог обаче не постъпи така. В този етап на делото Бог дойде тихо и безмълвно, без никаква церемониалност, и за разлика от хората, които се стремят да се усеща присъствието им, щом притежават някаква малка способност, Бог не би пожелал да провъзгласи на света: „Аз съм тук, Аз съм Самият Бог!“. Бог не изрече нито една подобна дума за Себе Си, а се роди тихо в една ясла. Освен тримата мъдреци, които дойдоха да се поклонят на Бог, останалата част от живота на Господ Исус Христос беше изпълнена с трудности и страдания, които приключиха едва когато беше разпнат на кръста. Бог придоби слава и прости греховете на човека — това означава, че Той извърши велико дело за човечеството, защото помогна на хората да избягат от греха и от морето на страданието, и Той е Изкупителят на човечеството. Затова е логично да се смята, че Бог е трябвало да се наслади на преклонението, възхищението и поклонението до земята на човечеството. Бог обаче отпътува тихо и безмълвно, без да издаде и звук. През последните две хиляди години Божието дело винаги се е разпространявало. Процесът на това разпространение е бил изпълнен с трудности, кръвопролития, заклеймяване и клевети от цялото човечество. Но независимо от отношението на човечеството към Бог, Той продължава да изразява истината и никога не се е отказвал от делото Си по спасяването на човека. Освен това през тези две хиляди години Бог никога не е използвал ясни думи, за да се обяви, да каже, че Господ Исус е Неговата въплътена плът и че човечеството трябва да Му се прекланя и да Го приеме. Бог просто използва най-простия метод, като изпраща Своите слуги да проповядват евангелието на небесното царство на всички народи и места, като позволява на повече хора да се покаят, да дойдат пред Бог и да приемат Неговото спасение, и така да получат прошка за греховете си. Бог никога не е използвал излишни думи, за да каже, че Той е идващият Месия. Вместо това Той е доказал чрез факти, че всичко, което е извършил, е дело на Самия Бог, че спасението на Господ Исус е собственото спасение на Бог, че Господ Исус е изкупил цялото човечество и че Той е Самият Бог. При настоящото въплъщение Бог дойде сред хората по същия начин и в същата форма. Идването на Бог в плът е огромна благословия за човечеството, невероятно рядка възможност и нещо повече — то е късметът на човечеството. Но какво означава това за Самия Бог? Това е най-болезненото нещо. Можете ли вие да разберете това? Същността на Бог е Бог. На Бог, Който притежава Божията идентичност, по природа Му липсва надменност, а вместо това Той е верен, свят и праведен. Като идва сред човечеството, Той трябва да се изправи пред различните видове покварен нрав на човека, което означава, че всички онези хора, които Той желае да спаси, са онези, които Той мрази и намира за отвратителни. На Бог Му липсва надменен нрав, нечестивост и измамност, Той обича положителните неща, Той е праведен и свят, но това, пред което се изправя, е именно група хора, която е противоположна и враждебна на Неговата същност. Какво дава Бог в най-голяма степен? Своята любов, търпение, милост и толерантност. Божията любов, милост и толерантност са Неговото смирение и скритост. Поквареното човечество си мисли: „Бог върши такова велико дело, придобива такава голяма слава и господства над толкова много неща, защо тогава не се обявява или не се заявява?“. За хората това изглежда толкова лесно, колкото да щракнеш с пръсти. Когато извършат добро дело, те го преувеличават десетократно, когато направят малко добро, го раздуват два или три пъти, като го увеличават безкрайно и смятат, че колкото по-подробно го правят, толкова по-добре. Но тези неща не са в Божията същност. Независимо какво върши Бог, в това няма нищо от така наречените човешки „сделки“. Бог не иска да изисква нищо, Той не „търси възнаграждение“, както го наричат хората. Бог няма желание за статус, както има поквареното човечество, Той не казва: „Аз съм Бог. Правя каквото си искам и каквото и да правя, вие трябва да помните Моята доброта, вие трябва да приемате присърце нещата, които върша, и винаги да Ме помните“. На Бог Му липсва именно този вид същност. Той няма амбиция, няма надменния нрав на поквареното човечество и не се заявява. Някои казват: „Ако Ти не се заявиш, как хората ще узнаят, че си Бог? Как ще видят, че имаш статуса на Бог?“. Това е ненужно. Това е, което Божията същност може да постигне. Бог притежава същността на Бог. Колкото и смирен и скрит да е Той, колкото и тайно да работи, колкото и милост и толерантност да проявява към човечеството, крайният ефект от Неговите слова, дело, действия и така нататък върху хората неминуемо ще бъде сътворените човешки същества да приемат върховенството на Създателя, да се покланят ничком и да се прекланят пред Създателя, и доброволно да се покоряват на върховенството и уредбите на Създателя. Това се определя от Божията същност. А това, което антихристите не могат да постигнат, е именно това. Те имат амбиции и желания, както и надменен, жесток и нечестив нрав, липсва им истината, но въпреки това искат да притежават и контролират хората, и да ги карат да им се покоряват и да им се прекланят. Ако се съди по същността на антихристите, нима те не са нечестиви? Антихристите се съревновават с Бог за Неговите избраници, но ще се съревновава ли Бог с тях? Има ли Бог тази същност? Дали Бог придобива преклонението и покорството на сътворените човешки същества, като се съревновава за тях? (Не.) Как ги придобива? Сътворените същества са създадени от Бог. Само Създателят знае от какво се нуждае човечеството, какво трябва да притежава и как трябва да живее. Да кажем например, че човек създава машина. Само нейният изобретател познава нейните дефекти и недостатъци и знае как да ги поправи, а всеки, който се опита да направи фалшификат на машината, не знае това. По същия начин човечеството е създадено от Бог. Само Бог знае от какво се нуждаят хората, само Бог може да спаси човечеството и само Бог може да превърне покварените хора в истински хора. Бог върши всичко това не чрез Своята власт, не чрез самообявяване, самооправдаване или чрез потискане, подвеждане или контролиране на хората. Бог не използва тези средства и методи, а само Сатана и антихристите го правят.

След толкова много общение, какво е вашето разбиране за Божието смирение и скритост? Какво представляват Божието смирение и скритост? Дали скритостта е умишлено прикриване на Неговата идентичност, преднамерено скриване на Неговата същност и истински обстоятелства? (Не.) Дали смирението е нещо, което е изкуствено престорено? Дали е самовъздържание? Дали е преструвка? (Не.) Някои хора казват: „Ти си въплътен Бог, как може някой с такъв благороден статус да носи толкова обикновени дрехи?“. Аз казвам, че съм просто обикновен човек, който живее обикновен живот. Всичко в Мен е обикновено, така че защо да не мога да нося обикновени дрехи? Някои казват: „Ти си Христос, въплътеният Бог. Твоят статус е благороден — не се омаловажавай“. Аз казвам, какво омаловажаване? Аз не се надценявам, нито се омаловажавам. Аз съм такъв, какъвто съм, правя това, което трябва да правя, и казвам това, което трябва да казвам — какво нередно има в това? Нито надценяването, нито омаловажаването е правилно. Надценяването е надменност, а омаловажаването е преструвка и измама. Някои казват: „Въплътеният Бог трябва да има държание на знаменитост, а Твоята реч и поведение трябва да са елегантни. Виж прическите, облеклото и грима на онези властни жени в обществото, това са хората със статус, това са тези, които хората ценят високо!“. Аз казвам, какво е статус? Какво значение има, ако хората Ми се възхищават? Не харесвам това. Ако ти Ми се възхищаваш, намирам това за отвратително и гадно. Категорично не трябва да Ми се възхищаваш. Други казват: „Виж онези жени предприемачи в обществото, те се обличат толкова благородно и елегантно. От пръв поглед можеш да видиш, че са властни, елитни фигури — защо не се поучиш от тях?“. Защо да уча нещо, което не харесвам? Нося дрехи, които отговарят на възрастта Ми, защо да се преструвам? Защо да се уча от другите? Аз съм си Аз, за кого да се преструвам? Не е ли това измама? Кажете Ми, какъв вид подобие, външен вид, реч и поведение трябва да има въплътеният Бог, за да отговаря на Неговата идентичност? Вие имате ли критерии за това? Сигурно вие имате, в противен случай не бихте гледали на Христос по такъв начин. Аз имам Своите критерии — излизат ли Моите критерии извън обхвата на истините принципи? (Не.) Защо някои хора винаги имат представи за всичко, което нося или ям, като постоянно обобщават и Ме осъждат — не е ли това отвратително? Защо Ме виждат по този начин? В техните очи, каквото и да прави Христос, е погрешно, всичко е негативно, винаги има нещо нередно в това. Колко нечестиви трябва да са те! Ако се съди по тази поредица от различни идентичности, различни гледни точки за Бог — от Божия Дух, същността на Самия Бог, до човешката природа на въплътения Бог — в Божията същност няма надменност или каквито и да било сатанински амбиции и желания, а още по-малко има така нареченото човешко желание за статус. Освен същността на Самия Бог, най-изявената черта на това, което Бог притежава, от Божия Дух до Неговата въплътена плът, е Неговото смирение и скритост. Това смирение не е престорено, тази скритост не е умишлено избягване. Това е Божията същност, това е Самият Бог. Независимо дали Бог е в духовния свят или е въплътен като човек, Неговата същност не се променя. Ако някой не може да види, че въплътеният Христос притежава същността на Бог въз основа на това, що за човек е той? Липсва му духовно разбиране, той е неверник. Ако погледнат Божията същност на смирение и скритост, хората си мислят: „Бог изглежда няма толкова голяма власт. Да се каже, че Бог е всемогъщ, не изглежда много достоверно, по-сигурно е да се каже, че Бог е могъщ. Щом Той няма толкова голяма власт, как може да господства над човечеството? Щом никога не показва статуса и идентичността на Бог, може ли да победи Сатана? Казва се, че Бог има мъдрост — може ли мъдростта да решава всичко? Кое е по-велико, мъдростта или всемогъществото? Може ли мъдростта да надделее над всемогъществото? Може ли мъдростта да повлияе на всемогъществото?“. Хората размишляват върху това, но не могат да го прозрат или да го разберат. Някои хора таят известни съмнения в сърцата си, а след това постепенно ги смилат, като непрекъснато търсят и се опитват да разберат този въпрос чрез преживяванията си, и несъзнателно придобиват известно основано на възприятията познание. Единствено антихристите, след като се съмняват във всички тези аспекти на Божията същност, във всички тези проявления и във всички Негови действия, не само не успяват да разберат, че това е Божието смирение и скритост, че това е обичливото в Бог, а напротив, придобиват повече съмнения относно Бог и по-тежки заклеймявания на Бог. Те се съмняват в Божието върховенство над всичко, съмняват се, че Бог може да победи Сатана, съмняват се, че Бог може да спаси човечеството, съмняват се, че шестхилядолетният Божи план за управление може да бъде успешно завършен, и още повече се съмняват във факта, че Бог ще се яви на безбройните народи със Своята прослава. След като се съмняват в тези неща, какво правят? Те отричат тези неща. Затова антихристите казват: „Смирението и скритостта на христос не означават нищо, те не са достойни за похвала или възхвала и не са същността на бог. Такова смирение и скритост не са неща, които бог притежава. Смирението и скритостта на христос са проявления на неговото безсилие. В света, стига някой да има малко статус, той бива коронясан за крал, маркиз или император. Христос е установил своето царство и има толкова много последователи, а в същото време евангелското дело се разпространява с голям размах — не означава ли това, че властта на христос се увеличава? Но ако се съди по действията му, той не възнамерява да увеличи властта си, нито да притежава такава власт. Сякаш няма способността да притежава тази власт, да притежава царството на христос. Мога ли тогава да придобия благословии, като го следвам? Мога ли да стана господар на следващата епоха? Мога ли да управлявам безбройните държави и народи? Може ли той да унищожи този стар свят, това покварено човечество? Като гледам обикновения външен вид на христос, как може той да постигне велики неща?“. Такива съмнения винаги възникват в сърцата на антихристите. Смирението и скритостта на Христос са неща, които всички покварени хора, особено антихристите, не са способни да приемат, одобрят или видят. Антихристите приемат смирението и скритостта на Бог като доказателство за своите съмнения относно Божията идентичност и същност, като доказателство и основание за отричане на Божията власт, като по този начин отричат Божията идентичност и същност, както и същността на Христос. След като отрекат същността на Христос, антихристите започват да действат срещу Божиите избраници в рамките на своята юрисдикция, без милост, без снизхождение и без страх, и в същото време ни най-малко не отричат или не се съмняват в собствените си способности, умения или амбиции. В рамките на своята сфера на влияние, в сферата, в която могат да действат, антихристите протягат ноктите си, като контролират онези, които могат да контролират, и подвеждат онези, които могат да подведат. Те изхвърлят Христос и Бог напълно от съзнанието си, като скъсват изцяло с Бог, Христос и Божия дом.

За какво основно разговаряме ние по тази точка относно това как антихристите се отнасят към смирението и скритостта на Христос? Смирението и скритостта на Бог — които хората би трябвало да разберат — в очите на антихристите са най-благоприятните условия, за да правят каквото си искат и да установят независимо царство в Божия дом. Бог е скрит в плът и този етап на делото в последните дни се различава по форма от този в Епохата на благодатта. Въпреки че Бог не върши чудеса и знамения в този етап, Той е изрекъл много повече слова, безброй повече слова. Независимо как работи Бог, щом е въплътен, с извършването на делото Му идва и огромно унижение. Само такъв Бог, Който притежава божествена същност, може истински да се смири и да се скрие, за да стане обикновен човек и да върши Своето дело, защото Той притежава същността на смирението и скритостта. За разлика от Него, Сатана е абсолютно неспособен на това. Каква плът би облякъл Сатана, за да върши дело сред хората? Първо, тя би имала внушителен външен вид и би била жестока, измамна и нечестива. След това той трябва да овладее различни стратегии и техники, за да си играе с хората и да ги манипулира, наред с различни измамни трикове, трябва да е достатъчно безмилостен и злобен. Трябва постоянно да се показва сред хората и да бъде в центъра на вниманието навсякъде, от страх, че някой може да не го познава, и трябва винаги да се опитва да увеличи славата си и да се популяризира. Когато хората най-накрая го нарекат крал или император, той ще бъде доволен. Това, което Бог върши, е точно обратното на това, което върши Сатана. Бог продължава да проявява търпение и да се крие, и докато прави това, Той влага Своите слова и Своя живот в хората, като използва милостта и любящата доброта на Създателя, така че хората да могат да разберат истината, да бъдат спасени и да станат истински сътворени същества с нормална човешка природа и нормален човешки живот. Въпреки че това, което Бог върши, е безценно за човечеството, Бог го счита за Своя собствена отговорност. Затова Той лично стана плът и неуморно предоставя ресурс на хората, помага им, подкрепя ги, просветлява ги и ги озарява като майка или баща. Разбира се, Той също така наказва, съди, укорява и дисциплинира хората, като ги наблюдава как се променят ден след ден, как живеят нормален църковен живот ден след ден и как растат в живота ден след ден. Следователно всичко, което Бог върши, е реалността на положителните неща. Сред човечеството хората възхваляват цената, платена от Бог, Неговото велико могъщество и Неговата слава, но в Божиите слова кога Той някога е казвал на хората: „Направих това и това за човечеството, пожертвах толкова много. Хората трябва да Ме хвалят и възхваляват.“? Има ли Бог такива изисквания към човечеството? Не. Това е Самият Бог. Бог никога не е използвал условия, за да прави размяна с хората, като казва: „Поставих Христос сред вас, вие трябва да се отнасяте добре с Него, да слушате словата Му, да Му се покорявате и да Го следвате. Не причинявайте смущения или прекъсвания, правете каквото Той ви каже да правите, както Той ви каже да го правите, и когато всичко бъде завършено, на всички вас ще ви бъде зачетено като заслуга“. Казвал ли е Бог някога такова нещо? Това ли е Божието намерение? Не. Напротив, именно антихристите винаги се опитват да използват различни средства, за да съблазняват, възпират, контролират и владеят всичко у хората, за да ги накарат да напуснат Бог и да дойдат пред тях. Именно антихристите провъзгласяват и обявяват навсякъде, когато извършат някакво малко дело. Антихристите не само не могат да разберат, приемат, хвалят или възхваляват Божието смирение и скритост, а вместо това те също презират и хулят тези неща. Това се определя от нрава същност на антихристите.

Днес разговаряхме за трите проявления на това как антихристите отричат същността на Христос. Нека с това да приключим нашето общение по този въпрос. Вие имате ли някакви въпроси? (Не.) Добре, довиждане!

21 ноември 2020 г.

Забележка:

a. Говорещите китайски език поставят „Сяо“ пред фамилното име на човек, който е по-млад от тях (равносилно на „младият“ или „малкият“ – бел. пр.).