1. Антихристите не вярват в съществуването на Бог

Днес ще разговаряме по петнадесета точка от различните проявления на антихристите — те не вярват в съществуването на Бог и отричат същността на Христос. Тази точка разобличава две проявления на начина, по който антихристите се отнасят с Бог и Христос, които представляват същността на антихристите. И двете проявления са свързани със Самия Бог, като в единия случай засягат Божия Дух, а в другия — въплътената плът на Бог. Антихристите не вярват в съществуването на Бог, нито признават Неговата въплътена плът. Това са възгледите, които антихристите таят спрямо Бог, и те са основните проявления на начина, по който антихристите се отнасят с Бог. Засега няма да разговаряме за същността на тези две основни проявления, а нека първо да обсъдим как се проявява неверието на антихристите в съществуването на Бог, тоест какви мисли, възгледи, нагласи и конкретно поведение, проявления и подходи имат антихристите спрямо Бог, които доказват, че те не вярват в Неговото съществуване. Има ли конкретни проявления на това неверие? Някои може да кажат: „Неверието на антихристите в съществуването на Бог просто означава, че те не признават този факт и отричат съществуването на Бог. В сърцата си те вярват, че няма Бог и че Божият Дух, Самият Бог и Създателят са невидими и несъществуващи. За тях титлата „Бог“ е празна и е плод на човешкото въображение. Не е ли лесно това да се обясни и да се разговаря по него? Как се отнася това до същността на антихристите? Как така има конкретни проявления на това? Не е ли това да се прави от мухата слон? Наистина ли е толкова сложно?“. Правилен ли е този начин на мислене? Ако ви помолят да разговаряте по темата за неверието на антихристите в съществуването на Бог, как бихте разговаряли за нея и как бихте я разнищили? Например да разгледаме един особено измамен човек. Можеш ли да говориш за конкретните проявления на неговата измамност? Ако просто кажеш: „Този човек е много измамен и винаги лъже, без да казва нито една вярна дума“, с това ще приключиш ли общението? Какви са конкретните състояния и проявления на измамността? Как можеш да разнищиш измамността на този човек? Какви подходи използва той, за да постъпва и да се справя с нещата в ежедневието си? Какви методи използва, за да се справя със света? Какъв е характерът му? Какъв е неговият възглед за хората, събитията и нещата? Как може да се докаже, че този човек е много измамен? Няма ли тук особености? Разбира се, че има особености. Не става въпрос само да се каже какво е измамност или кои действия са измамни, и не става въпрос само да се обясни този термин, а трябва да се разнищят неговите конкретни проявления, поведение, мисли, възгледи, методи за справяне с проблемите, характер и т.н. Основната характеристика на измамника е, че никога и с никого не разговаря открито и не споделя съкровените си мисли дори и с най-добрия си приятел. Той е изключително непроницаем. Такъв човек всъщност не е задължително да е стар или да е видял много от света, а дори може и да няма голям опит, но въпреки това е крайно непроницаем. Той е много лукав за възрастта си. Не е ли измамник по природа? Той се крие толкова дълбоко, че никой не може да го прозре. Колкото и думи да изрича, трудно се разбира кои от тях са истина и кои — лъжа, и никой не знае кога казва истината и кога лъже. Освен това е особено умел в прикриването и софистиката. Често прикрива истината, като създава фалшиви впечатления у хората, така че да виждат само илюзорния му облик. Преструва се на възвишен, добър, добродетелен и откровен човек, когото хората харесват и одобряват, и в крайна сметка всички го почитат и уважават. Колкото и време да прекараш с такъв човек, никога не знаеш какво мисли. Възгледите му и неговото отношение към всякакви хора, събития и неща са спотаени в сърцето му. Никога и пред никого не разкрива тези неща. Никога не ги споделя дори и с най-близкия си довереник. Дори когато се моли на Бог, може да не сподели какво таи в сърцето си или истината за себе си. Не само това, а и се опитва да се преструва, че има добра човешка природа, че е много духовен и че се е посветил на стремежа към истината. Никой не може да види какъв е нравът му и що за човек е той. Това са проявленията на измамника. Например да разгледаме един мързелив човек. Какви са конкретните проявления на мързела? Някои може да кажат: „Мързелът е да не вършиш никаква работа, просто да седиш по цял ден, да не искаш да се движиш или да се тревожиш за нещо и да не искаш да говориш“. Това ли са конкретните, съществени проявления на мързела? (Не, това са само някои повърхностни явления.) Тогава какви са съществените проявления на мързела? Преди всичко има две основни проявления: първо, човек да не желае да понася каквато и да било трудност, да не носи бреме или отговорност в нищо, което върши, да се оплаква, когато тялото му изпита малко дискомфорт или срещне лека трудност или малко умора; второ, да изпитва отвращение към вършенето на каквато и да било работа, да желае живот на удоволствия, да предпочита свободното време и да не обича труда, да пилее времето си и да се носи по течението ден след ден, както и безкрайно да хленчи и да се крие, така че никой да не може да го намери, когато трябва да работи. Това са двете основни проявления на мързела; тук няма да обсъждаме конкретните проявления. Да вземем например един лаком човек. Какви са конкретните проявления на лакомията? Това е нещо в човешката природа, което би трябвало да е лесно за разнищване и разпознаване, нали? (Човек постоянно преследва плътски удоволствия, винаги желае да яде вкусна храна, да задоволява апетита си.) (Човек има ненаситен апетит, когато става въпрос за вкусна храна.) Това са проявления на лакомията. Няма ли хора, които, след като чуят, че на някое място има вкусна храна, правят всичко възможно, за да го намерят? Например, да кажем, че някъде отваря нов ресторант, който предлага разнообразие от вкусни ястия, но е малко скъп и отдалечен и отнема един час път с кола, за да се стигне дотам. Повечето хора биха сметнали, че не си струва да се пътува толкова далеч само заради едната храна. Но хората, които обичат да ядат, като чуят за този ресторант, биха си помислили: „Един час път с кола не е далеч. Нали животът е, за да ядем, да пием и да се забавляваме? Да отидем да ядем!“. Ако обаче същият човек бъде помолен да кара един час, за да се занимава със същинската си работа, той ще започне да размишлява: „Няма ли да се уморя, като отида там? Ще бъде ли ползотворно за мен да отделя толкова много време, за да отида и да работя там? Ами ако срещна лоши хора? Ами ако колата остане без бензин? Какво ще ям там? Ще има ли готова храна? Ами ако не мога да се адаптирам към местната среда? Ами ако не мога да спя през нощта?“. Когато става дума за същинската му работа, той мисли прекалено много, като вижда трудности навсякъде. Но когато става въпрос да се яде нещо вкусно, той е готов да преодолее всички пречки; всяка пречка се превръща в нещо незначително и той спира да мисли прекалено много. Това са конкретни проявления на лакомията. Споменавам това само накратко тук; няма да го доразвивам повече.

Да се върнем към темата на днешното ни общение. Какви са проявленията на неверието на антихристите в съществуването на Бог? Какви конкретни мисли, възгледи и състояния разкриват те? Когато ги сполетят неща, какви нагласи, възгледи и идеи притежават те, които доказват, че наистина не вярват в съществуването на Бог? Не си ли струва да разговаряме за това? Антихристите не вярват в съществуването на Бог. Какви са подробностите и конкретните проявления на това неверие? (Независимо какво се случва, те не вярват, че то е устроено и подредено от Бог, и не могат да го приемат от Бог.) (Те не вярват, че Бог възнаграждава добрите и наказва злите, затова нагло вършат зло.) Това са някои конкретни проявления. Антихристите не вярват в съществуването на Бог. Това неверие в Божието съществуване е отричане. Какво отричат те, което доказва, че отричат съществуването на Бог? (Те отричат Божията идентичност на Създател.) (Те отричат, че Бог контролира всичко и господства над всички неща.) (Те отричат, че Божиите слова са истината, и отричат, че Божието дело на правосъдие и наказание може да пречисти покварата на хората и да ги спаси от Сатана.) Кое от тези твърдения е представително и по-съществено? Отричането на Божията идентичност и Неговото върховенство над всички неща — не са ли те представителни? Не са ли те съществени неща? (Да.) Да се вярва в съществуването на Бог означава, от една страна, да се признава Божията идентичност и същност. Освен това, въз основа на вярата в Божията идентичност и същност, означава да се приема и признава фактът, че Бог господства над всички неща. Това не означава ли абсолютна вяра в съществуването на Бог? Не са ли тези две точки ключови? (Да.) Тези две точки са най-съществените неща. Следователно, за да разнищим неверието на антихристите в съществуването на Бог, първо трябва да разнищим две неща: първо, това, че антихристите отказват да признаят Божията идентичност и същност; второ, това, че антихристите отказват да признаят Божието върховенство над всички неща. Тези две точки съдържат други аспекти. По-рано разговаряхме за това как антихристите не признават, че Бог е истината, че Божиите слова са истината, или че Бог може да спаси хората. Това също е факт. Тук обаче Аз казвам, че антихристите изначално не вярват, че има Бог, и изначално не вярват в съществуването на Бог. Разнищването на този въпрос от гледна точка на това, че антихристите не признават Божията идентичност и същност и отказват да признаят Божието върховенство над всички неща, ще бъде по-силно и по-представително.

А. Отказ да се признае Божията идентичност и същност

Нека да започнем, като разговаряме по първата точка: отказът на антихристите да признаят Божията идентичност и същност. Каква е Божията идентичност? За всички сътворени същества Бог е Създателят, тогава каква е Неговата идентичност за всички неща? (Върховният владетел на всички неща.) Тази титла също е точна, но все пак каква е истинската идентичност на Бог? Когато се обръщаш към Бог, можеш ли директно да Го наричаш „Върховният владетел на всички неща“? Това е като идентичността на майка ти спрямо теб — тя е човекът, който те е родил и отгледал, но можеш ли да наричаш майка си „тази, която ме е родила и отгледала“? (Не.) Как я наричаш? (Мама.) Това е названието, с което наричаш майка си. Следователно титлата на Създателя, на Върховния владетел на всички неща, е Бог и само Самият Бог може да бъде наричан Бог. За всички сътворени и несътворени неща Бог е Бог. Неговата идентичност е Върховният владетел на всички неща, а Неговата титла е Бог. Този, който носи тази титла, е Самият Бог, Той е Бог. Само Този, който е достоен за титлата Бог, притежава Божията идентичност и същност. Нека засега не говорим за думата „същност“, а вместо това да говорим за идентичност. Самият Бог, който притежава идентичността на Бог, върши Божиите неща, изразява Божия нрав и води цялото човечество, и господства над цялото човечество и над всички неща, като използва Божиите методи. Гледната точка за всичко, което Бог прави, на онези, които вярват в Бог и признават Божията идентичност, е коренно различна от тази на антихристите. Онези, които могат правилно да разберат всичко, което Бог прави сред всички неща, ще видят от това начините на Неговите действия и още повече ще се убедят в Неговото съществуване сред всички неща. За разлика от тях, гледната точка, начинът и ъгълът, от които антихристите възприемат всички тези неща, са напълно противоположни на тези на хората, които вярват в съществуването на Бог. Именно поради това антихристите по-скоро биха умрели, отколкото да повярват в съществуването на Бог или да повярват, че Този, който е способен да извърши всички тези неща, е Този, който притежава идентичността на Бог, и че само Той е достоен да бъде наричан Бог и е достоен хората да се обръщат към Него като към Бог.

По отношение на много въпроси, които съществуват сред всички неща и сред цялото човечество, независимо дали са видими с просто око или не, ако хората ги възприемат и разбират чрез Божиите слова и рационалността на нормалната човешка природа, те ще открият, че Бог води човечеството сред всички неща и че Той наистина съществува. Законите на всички неща и развитието на всички неща се устройват и подреждат в рамките на невидим, неописуем набор от правила. И така, кой е способен да устрои и подреди всичко това? Нито някой велик човек, нито някой герой, и това със сигурност не е естествено формиране. По-скоро Този, който е невидим и неосезаем, но може да бъде възприет от човека, е Този, който господства над всичко това. Кой е Той? Той е Бог. Не е ли вярата в съществуването на Бог минималната рационалност, която хората трябва да притежават? Не е ли това най-минималната, основна гледна точка и ъгъл, от които хората трябва да възприемат нещата? Антихристите обаче нямат тази рационалност и следователно не възприемат нещата от такава гледна точка и ъгъл. Така че, по отношение на нещата, устроени от Бог, които човечеството може само да възприеме и които Бог не е съобщил изрично на човечеството с ясен език, антихристите ги смятат за случайни, създадени от човека, естествено формирани или дори въображаеми и манипулирани от хората. Независимо как свидетелстваш за съществуването на Бог, независимо колко факти използваш, за да докажеш, че Бог е сред всички неща, че Бог притежава идентичността на Бог и че само Този, който притежава Божията идентичност, може да върши тези неща и да подрежда всички неща планомерно, и че такъв Върховен владетел е Този, който притежава идентичността на Бог, ще го видят ли антихристите по този начин? Ще го разберат ли антихристите по този начин? (Не.) Независимо колко факти представиш, за да го докажеш, антихристите нито ще повярват, нито ще го признаят. Дори и да не казват нищо на повърхността и дори да не могат да представят доказателства, за да го оборят, дълбоко в себе си те стократно не са съгласни и отказват да го признаят, и поставят след него поредица от въпросителни знаци. Те мислят, че хората, които вярват в Божията идентичност, са глупаци и че са били подведени, и че това е нещо, което само хора с незряло мислене биха правили и мислили. Според тях свободната воля на човека трябва да се контролира от самия човек и да се изразява свободно. Те мислят, че хората трябва да си формират мнения за събитията, които се случват сред всички неща, по какъвто начин си изберат, и че тези събития трябва да се възприемат чрез научни методи и от научна гледна точка, че хората не бива да бъдат толкова суеверни, нито да използват Божието върховенство, за да обясняват всичко или да подхождат към всичко, като използват Божието върховенство. Например в църквата много братя и сестри са преживели множество знамения и чудеса, извършени от Бог, откакто са приели Неговото спасение. Те свидетелстват за това как Бог ги е водил по онова време, как Бог им е показал, че Той наистина съществува чрез тези събития, и че те наистина са били извършени от Него, както и за огромните благословии и благодат, които са получили чрез тези събития. Доказателствата са налице — както в свидетелствата, така и във физическа форма. Вярата на тези, които вярват в съществуването на Бог, се укрепва от тези свидетелства и физически доказателства, но променя ли се гледната точка на антихристите, които не вярват в съществуването на Бог, след като ги чуят? (Не.) По какво можете да разберете? Защото, независимо колко истинно говориш или колко хора има, за да потвърдят лично твоето свидетелство, антихристите няма да му повярват. Те ще кажат: „Освен ако не го преживея сам, ако не съм го видял, значи не съществува. Това, което вие сте преживели, е просто съвпадение, случайност. Не преживява ли всеки опасни или случайни събития в живота си? Нима възникването на тези съвпадения и случайности доказва, че те са божие дело? Нима доказва, че този, който върши тези неща, е бог? Може би това е просто твоето въображение, може би просто си имал късмет, че някой благодетел е бил там, за да ти помогне, или може би просто не ти е било време да умреш и си се отървал на косъм“. Вижте, признават ли те нещата, които Бог е извършил върху тези хора? (Не признават.) Те не признават и не вярват в нещата, които Бог е извършил върху братята и сестрите, нито вярват, че Бог може да извърши такива дела, или че нещата, които братята и сестрите са преживели, наистина са се случили. Те мислят: „Как могат такива неща да съществуват в света? Ако съществуват, те са просто плод на човешкото въображение. Както се казва в поговорката: „За каквото мислиш през деня, за това ще сънуваш през нощта“. Всички тези неща са просто илюзии“. Когато антихристите чуят как братя и сестри са преживели някои знамения и чудеса, някои от специалната Божия благодат и благословии, и някои неща, които са извън обсега на обикновените хора, те не вярват. И така, могат ли антихристите да повярват в просветлението и напътствието, които братята и сестрите получават, докато преживяват Божиите слова? Те не вярват и в това. Те не вярват, че Бог просветлява, озарява и напътства хората. Те мислят, че всичко това идва от човешкия ум, от анализа и разбирането на човека, основани на знания, и че това произвежда тези свидетелства за преживяване. Те вярват: „Ако хората мислят усилено и се стремят усилено в тази посока, няма ли да придобият някакво познание? Ако и аз положа усилия и мисля усилено, и размишлявам усилено в това отношение, тогава, подобно на писането на статия, бих могъл също да скалъпя някакво свидетелство за преживяване“. Следователно, когато става въпрос за свидетелствата за преживяване на братята и сестрите, където те свидетелстват за това как Бог ги е водил, как ги е просветлил и озарил, как ги е съдил, наказвал, кастрил и дисциплинирал, и как Бог е нагласявал ситуации, за да ги изпита и облагороди, както и как те са стигнали до разбиране на Божиите намерения от това, и така нататък — антихристите не признават нито едно от тези дела на Бог и не вярват в тях. Те мислят, че всички тези неща са невъзможни. Антихристите не признават тези събития, които се случват сред братята и сестрите, и не вярват в тях. Потвърждава ли това, че същността на антихристите е те напълно да отказват да признаят Божията идентичност? Всъщност, това не е най-силното доказателство за това, че същността на антихристите е да отказват да признаят Божията идентичност.

Нека временно да излезем извън обхвата на църквата и братята и сестрите, и да разгледаме гледните точки на антихристите по различни въпроси сред групи от хора и в реалния живот. Какви са тези въпроси? (Раждането, остаряването, боледуването и смъртта на хората, както и социалните и политическите промени, и настъпването на бедствия. Антихристите не успяват да познаят Божието върховенство в нито едно от тези неща.) (Антихристите не вярват, че съдбите на хората са в Божиите ръце, а вместо това искат да създадат красива родина със собствените си ръце.) Това са конкретни проявления, които засягат същността на проблема. Могат ли антихристите да видят, че човешката съдба, животът и смъртта, и всички преживявания, през които всеки човек преминава в живота си, са под Божието върховенство? Те не могат да видят това. Например в обществото има една популярна поговорка: „Онези, които строят мостове и поправят пътища, накрая ослепяват, докато потомството на убийците и подпалвачите се множи“. Тази поговорка съществено правило ли е за нещо? Истината ли е? Философска теория ли е? (Не.) Тогава откъде идва тази поговорка? Със сигурност не от онези, които вярват в Бог; това е повърхностно явление в условията на живот на различни хора по време на човешкото развитие. Хората вярват, че в света липсва справедливост, че колкото повече добри дела извършва човек, толкова по-вероятно е да ослепее и толкова повече се сблъсква с възмездие, докато колкото повече зло прави човек, толкова повече процъфтява и успява в света. Дали законите за развитието на различните неща сред човечеството се съобразяват по някакъв начин с тази поговорка? Има и поговорка: „Добрите умират млади, а злите живеят до дълбока старост“. Какъв тип хора са създали тази поговорка? Тези видове поговорки са известни на хората като народни мъдрости; какъв тип хора са способни да изричат тези мъдрости? Дали са вярващи в Бог? Дали са хора, които вярват в съществуването на Бог? (Не.) Има определени видове циници, които са неуспешни в обществото и сред хората, които се сблъскват с препятствия навсякъде, с тежка съдба и неосъществени стремежи, и не процъфтяват, независимо къде отидат. Те мислят, че са донякъде компетентни и способни, но въпреки това не са успели да си създадат име, да процъфтят, да надминат другите или да почетат предците си. Където и да отидат, те са изключвани, тормозени и потискани, и им липсва способността да се освободят от всичко това. В крайна сметка те заключават: „В обществото или човечеството няма справедливост, няма такова нещо като възнаграждаване на доброто и наказване на злото, или възмездие. Лошите хора вършат лоши неща, без да бъдат наказвани, докато добрите хора, които са направили много добри неща, като правене на дарения и оказване на помощ на бедните, в крайна сметка не получават награди. Така че не бъдете добри; безполезно е. Добрите хора накрая ослепяват — вместо това човек трябва да бъде зъл“. Тъй като са неуспешни в света и сред групи от хора, те се оплакват от липсата на честност и справедливост в света, и от отсъствието на спасител в света. Те мислят, че всеки ги е онеправдал, защото никой не вижда силните им страни или експертните им познания и никой не ги поставя на важни позиции. Така те създават този вид изкривена теория, за да се оплакват от човечеството и света. В действителност стоят ли причини зад възникването на тези различни неща? Има ли причинно-следствени връзки? Разбира се! Антихристите споделят същата гледна точка като тези хора; те не вярват, че Бог господства над всички неща, нито вярват, че всичко, над което Бог — Който има Божията идентичност — господства, е праведно. Следователно антихристите не само не признават, че всичко, което Бог прави, представлява Неговата идентичност, но и вярват в изкривените теории и ереси, които се разпространяват в обществото. Те вярват, че тези изкривени теории и ереси са верни и че само онези, които могат да просперират в този свят, които са почитани и следвани, могат да бъдат наречени боговете на сърцата им и са онези в сърцата им, които притежават идентичността на богове. Например в китайските легенди има фигури като Кралицата Майка на Запада, Нефритения император, Осемте безсмъртни, Гуанин и Буда — това са тези, пред които антихристите наистина се прекланят в сърцата си. В тези легенди Нефритеният император е най-великият; той има властта да наказва грешниците в небесното царство, като ги прогонва в света на смъртните. Когато антихристите чуят това, те изпитват голямо възхищение към него, като си мислят: „Нефритеният император наистина е бог! Той има поведението, осанката и способностите на бог!“. Тези легенди, заедно с така наречените безсмъртни, на които широката общественост прави приношения, са оставили дълбоко впечатление у хората. Те вярват: „Тези така наречени безсмъртни имат големи умения и сили. Те заслужават титлата богове. Те са способни да издадат изявление за решение в небесното царство за всички несправедливи и незадоволителни неща, които се случват в света, и ако някой търси справедливост, може да намери отговор от тях. Например исторически фигури като Бао Гун и Гуан Гун отстояват справедливостта за човечеството в духовния свят. Когато човек е онеправдан и съдилищата са несправедливи, ако отнесе случая си пред Бао Гун или Гуан Гун, му е гарантирано, че ще получи справедливост“. Хората вярват, че тези герои от народните приказки могат да въздават справедливост за човечеството, да наказват злите хора и да поправят всички несправедливости в света, като позволяват на тези, които страдат и се борят, да спрат да проливат сълзи. Те мислят, че бедните хора на дъното на обществото, некомпетентните и тормозените, трябва само да правят приношения на тези фигури, да вярват в тях и да ги следват, за да избягат от всичките си страдания и да намерят решение за целия тормоз и потисничество, с които се сблъскват. По същия начин, в сърцата и умовете си, антихристите вярват, че боговете трябва да бъдат като така наречените Бодхисатва и Буда, да решават всички човешки страдания и да спасяват хората от морето от нещастия. Например един мъж, чиято майка беше смъртно болна и лекарите вече не можеха да направят нищо, за да ѝ помогнат, беше много синовен и не искаше майка му да умре, затова палеше по три пръчици тамян и всеки ден принасяше вкусна храна и напитки на идол на Гуанин Бодхисатва. След това даде обет: ако болестта на майка му може да бъде излекувана и тя може да живее още 30 години, той с готовност в замяна ще се откаже от 30 години от собствения си живот, ще стане вегетарианец до края на дните си и ще се въздържа да отнема живота на живо същество. След като запали тамяна, поклони се и даде този обет, и принесе искреното си сърце, болестта на майка му беше излекувана. Означаваше ли това, че обетът му е бил чут от Бодхисатва? Означаваше ли това, че майка му ще живее още 30 години, а той ще живее 30 години по-малко? Не. Но тъй като вярваше, той беше убеден, че това е истина. След това започна да изпълнява обета си, като стана вегетарианец. Един ден се зачуди: „Майка ми е излекувана и дълголетието ѝ вече не е проблем, така че мога ли да наруша обета си в бъдеще? Мога ли да ям пилешко бутче? Ако искам да изям едно, мога да го направя“. Веднага след като изяде пилешкото бутче, се почувства добре и сърцето му беше спокойно, но на следващия ден страдаше от повръщане и диария и беше болен няколко дни без никакво подобрение. На четвъртия ден се зачуди: „Това наказание от Бодхисатва ли е? Не ми ли позволява да ям месо? Изглежда, че думите, които казах преди, наистина са имали тежест — не мога да ям месо!“. Когато си помисли това, той бързо запали още три пръчици тамян, принесе много вкусна храна и призна греха си. Болестта му беше излекувана на следващия ден. Когато видя, че Бодхисатвата е толкова ефективна, той повярва още по-твърдо, че: „Когато хората действат, Бодхисатва гледа. Не трябва да се опитвам да я мамя, трябва да спазвам обета си или ще понеса наказанието ѝ!“. Оттогава нататък той чувстваше още по-силно, че титлата „Бодхисатва“ е свещена и неприкосновена. Той палеше по три пръчици тамян всеки ден и правеше приношения по време на фестивали и празници. С течение на времето вярата, че идолите, на които хората правят приношения, като Нефритения император, Гуанин Бодхисатва, Гуан Гун и т.н., са богове, се засилваше в този човек. Статусът им в сърцето му стана още по-непоклатим, без никакви съмнения или подозрения. Дори ако антихристите не са преживели тези неща или не са правили приношения на тези идоли или глинени фигури у дома, те все пак от време на време чуват или се сблъскват с такива неща в социалните си кръгове. Например те чуват как Буда е излекувал нечия болест или е въздал справедливост, като е донесъл възмездие на зли хора, или как някой е забогатял, след като майстор по Фън Шуй е пренаредил някои неща в къщата му, или как нечия консултацията с майстор по Фън Шуй или майстор по Ин-Ян относно гробници и избор на гробища е довела до това потомците на този човек да станат висши чиновници или да се радват на голям успех в кариерата си и т.н. Тези неща оставят впечатление в умовете на антихристите, че боговете трябва да притежават способности и сили като тези така наречени буди и императори, които хората срещат и виждат в ежедневието си. Те дори мислят, че боговете трябва да бъдат като онези идоли, на които хората правят приношения, като показват някакви знамения и чудеса сред хората, за да предизвикат ужас и изумление. И ако един бог не прави това, тогава те мислят, че не трябва да се счита за бог. С такива възгледи и разбирания за боговете, в какво се превръща концепцията за бог за антихристите? В техните умове същество като Нефритения император, който може да изпрати небесни войници, за да прогони онези, които са нарушили небесните закони, в света на смъртните по всяко време и на всяко място, е наистина бог и този, който притежава идентичността на бог. Или пък идол, на който хората правят приношения и който може да направи така, че те да забогатеят и да станат висши чиновници — за антихристите такива същества също се считат за достойни да притежават идентичността на богове. Това е вътрешното възприятие и разбиране на антихристите за идентичността на боговете. И така, когато Бог действа в земята, където лежи големият червен змей, и някои братя и сестри са арестувани, църквата е понесла вреди и Божието дело е възпрепятствано и смутено, какво си мислят антихристите? „Ако това е бог, защо такива неща се случват на църквата? Когато братята и сестрите биват арестувани, бог би трябвало да покаже видения в небето и да изпрати гръм и ярост, така че злите полицаи, които арестуват братята и сестрите, да побягнат ужасени като уплашени плъхове. Защо никога не съм чувал да се случват такива събития? Щом тези хора следват бог и са божиите избраници, защо бог не ги спасява и защитава? Големият червен змей преследва онези, които следват бог, толкова безумно и жестоко. Защо бог не дойде на земята, за да въздаде справедливост за човечеството? Защо бог не възпрепятства големия червен змей? Защо не накаже големия червен змей? Нима бог с божията идентичност може само да говори и да дава истината? В сравнение с Нефритения император, Гуанин Бодхисатва и Буда, бог изглежда няма големи способности и умения. Казват, че бог има могъщество и власт, но къде са това могъщество и власт? Дали този, който може само да дава истината и на когото му липсват могъществото и властта на бог, е наистина бог? Когато братята и сестрите са напът да бъдат арестувани, бог би трябвало да издигне стена пред злите полицаи или да ги ослепи и осакати, да ги подлуди, или да ги накара да оглупеят. Преди да наближи опасност, бог би трябвало да уведоми всички ясно за предстоящия риск, те би трябвало да чуят глас, да почувстват силно усещане и да имат ясна мисъл. Защо бог не прави такива неща? Защо не дава никакви намеци, когато наближава такава ситуация? Когато хората страдат от арести, изтезания и преследване, защо бог не спира или не наказва тези дяволи и зли полицаи? Когато те слагат белезници на братята и сестрите, когато палките им ги удрят, защо бог не прави нищо? Ако беше Нефритеният император или Гуанин Бодхисатва, те никога не биха оставили последователите си да страдат така. Те със сигурност биха се намесили и помогнали, като ослепят злите полицаи, като изкривят лицата им, като ги тласнат към лудост, като накарат ръцете и краката им да загният, като им изпратят смъртоносни болести и ги подтикнат да се избиват взаимно. Защо бог не прави това? Къде точно е бог? Изобщо съществува ли? Когато дойдат беди, бог не спасява хората дори ако те му се молят, нито нагласява обстоятелства, за да избягат от опасност. Когато злите полицаи изтезават тези беззащитни хора, здравият разум диктува, че един бог трябва да се намеси, да помогне и да не стои просто безучастно, тъй като боговете не обичат да виждат несправедливости в света и боговете трябва да спасяват хората от нещастие, и да избавят всички същества от страдание. Защо този бог, в когото вярвам сега, изобщо не прави такива неща? Дали богът, в когото вярвам, наистина съществува?“. След като преживяват много неща, антихристите са постоянно объркани и съмняващи се. Докато вярват в Бог, те дори отиват при гадатели и майстори по Ин-Ян за предсказания, за да видят какво ги очаква в бъдеще, да проверят дали ще бъдат хвърлени в затвора, дали работата им ще върви гладко, дали някой злодей ще се опита да им отмъсти или, ако им е писано да влязат в затвора, дали има начин да го избегнат.

В процеса на вяра в Бог и следването Му, у антихристите винаги възникват представи за Божията идентичност и същност и те винаги се съмняват защо Бог само говори, а не показва никакви знамения и чудеса. Въпреки че антихристите също четат Божиите слова, намерението им не е да търсят или приемат истината, а ги четат с нагласа за изучаване и обмисляне. В резултат на това те не само не успяват да развият истинска вяра, а вместо това стават по-съмняващи се и таят повече представи за въплътения Бог, колкото повече изследват. Основната им представа е, че вярват, че христос трябва да притежава свръхестествена човешка природа. Те си мислят: „Ако христос има нормална човешка природа и не извършва знамения или чудеса, как може да се докаже, че той е бог?“. В сърцата на антихристите само духът на бог е бог и само плът, която може да показва знамения и чудеса, е бог. Ако една плът притежава само нормална човешка природа и не извършва знамения и чудеса, тогава дори и да може да изразява истината, тя не се счита за бог. Ето защо не е изненадващо, че антихристите винаги се съмняват в същността на въплътения Бог. Колкото и неща да се случват на хора като антихристите, те никога не се опитват да се справят с тях, като потърсят истината в Божиите слова, камо ли да се опитат да видят нещата чрез Божиите слова — което се дължи изцяло на това, че не вярват, че всеки ред от Божиите слова представлява истината. Каквито и общения за истината да има в Божия дом, антихристите няма да я приемат и поради това нямат правилно отношение, независимо от ситуацията, в която се намират; особено когато става въпрос за начина, по който подхождат към Бог и към истината, антихристите упорито отказват да загърбят своите представи. Богът, в когото вярват, е бог, който прави знамения и чудеса — свръхестествен бог. Те наричат богове всички, които могат да правят знамения и чудеса — било то Гуанин Бодхисатва, Буда или Мазу. Те вярват, че само онези, които могат да правят знамения и чудеса, са богове, които притежават идентичността на богове, а онези, които не могат, независимо колко истини изразяват, не са непременно богове. Те не разбират, че изразяването на истината е великата сила и всемогъществото на Бог. Вместо това те мислят, че великата сила и всемогъществото на боговете е само в извършването на знамения и чудеса. Ето защо по отношение на практическото дело на въплътения Бог, който изразява истината, за да завоюва и спаси хората, да пои Божиите избраници, да им бъде пастир и да ги води, като им даде възможност действително да преживеят Божия съд, наказание, изпитания и облагородяване и да започнат да разбират истината, да се отърват от покварения си нрав и да станат хора, които се покоряват на Бог и Го почитат, и т.н. — антихристите смятат, че всичко това е дело на човека, а не на Бог. В съзнанието на антихристите боговете трябва да се крият зад олтара и да им се правят приношения, да ядат храната, която хората им предлагат, да вдишват дима от тамяна, който палят, да протягат ръка за помощ, когато хората са в беда, да се показват като много силни и да им оказват незабавна помощ в границите на това, което е разбираемо за тях, и да задоволяват нуждите им, когато хората молят за помощ и са искрени в молбите си. За антихристите само такъв бог е истински. В същото време антихристите презират всичко, което Бог върши днес. И защо е така? Ако съдим по природата същност на антихристите, те не се нуждаят от делото на поене, пастирство и спасение, което Създателят върши върху сътворените същества, а от благоденствие и от осъществяване на техните желания във всички неща, да не бъдат наказвани в този живот и да отидат на небето в идния свят. Техните възгледи и нужди потвърждават същността им на омраза към истината. Антихристите обичат нечестивостта, свръхестественото и чудесата, и дори почитат действията и дяволските думи на Сатана и злите духове — които са негативни и нечестиви неща — като божествени и като истината. Те ги приемат за обекти на своето пожизнено поклонение и стремеж и за неща, които трябва да бъдат ценени и разпространявани в света. Следователно техните представи и възгледи за Божията идентичност никога няма да се променят, докато следват Бог. Ако такива хора не могат да постигнат амбициите си в Божия дом, ако не бъдат повишавани или оползотворявани и не успеят да постигнат бърз и голям успех, те ще бъдат готови да предадат Бог по всяко време, във всеки момент и на всяко място. Някои от тези хора вярват от 10 години, други от 20, и ти би си помислил, че имат основа и няма да напуснат Бог, но в действителност те са готови да предадат Бог и да се върнат в светския свят по всяко време. Дори и да не напуснат църквата, сърцата им вече са се отклонили от Бог и са Го предали. Когато обстоятелствата позволяват или се появят възможности, те ще отидат и ще повярват в лъжливи богове и зли духове. Ако имат възможност да постигнат светкавичен успех, да станат висши чиновници, да станат известни и да се радват на слава и богатство, те няма да се поколебаят да напуснат църквата и да следват тенденциите на светския свят. Някои антихристи питат: „Ако той е бог, защо е подложен на гонения и преследване от страна на големия червен змей? Ако той е бог, защо не покаже знамения и чудеса, за да унищожи големия червен змей? Толкова много божии избраници са били заловени и преследвани от големия червен змей. Защо бог не ги пази и спасява от преследването на Сатана?“. Точно както мислеха фарисеите на юдаизма: „Ако Исус е бог, защо можаха да го разпънат на кръст? Защо не можа да се спаси?“. Антихристите никога не разбират това, защото не приемат истината, нито вярват, че Божиите слова ще осъществят всичко. Те вярват само на това, което виждат, и нямат вяра в стойността или значението, демонстрирани от цялото дело, което Бог е извършил. Те не вярват, че всяко слово, което Бог изразява, е истината и че всяко от Неговите слова ще бъде изпълнено и осъществено; те не вярват, че Божията мъдрост се упражнява въз основа на интригите на Сатана, или че Бог използва големия червен змей, за да служи като контрастиращ предмет, който разкрива Неговото всемогъщество и мъдрост. Те не вярват, че Бог господства над всичко и че Божиите слова осъществяват всичко, така че дали антихристите все още са вярващи в Бог? Не са. Антихристите са хора, които отричат Бог и Му се съпротивляват; те са чисти неверници.

Какви основни причини се крият зад отказа на антихристите да признаят Божията идентичност? Едната е, че Бог не поправя всички несправедливости в света, не въздава правосъдие за човечеството и не наказва незабавно онези, които вършат зло, както антихристите си представят според своите представи, че Той трябва да прави; много несправедливи събития се случват всеки ден сред всички неща, над които Бог господства, и все пак Бог изглежда безразличен към това и не казва нито една дума, нито прави нещо в отговор. В очите на антихристите всичко, което виждат да се случва в света в обхвата на нещата, с които се сблъскват, не съответства на техните представи и не би трябвало да се случва. Защо мислят, че тези неща не би трябвало да се случват? Те си мислят: „Ако бог съществува, защо не се занимава с тези неща? Ако бог съществува, защо толкова много зли хора все още живеят добре? Защо богатите стават по-богати, а бедните — по-бедни? Защо богатите ядат пищни ястия всеки ден и така добре се забавляват, докато толкова много хора все още трябва да просят храна? Защо простодушните хора са тормозени, потискани и експлоатирани? Защо някои хора полагат труд и се потят, като работят по над осем часа на ден за много скромно заплащане, докато други изкарват повече за час, отколкото човек би могъл да спечели за цял живот? Защо бог не се занимава с тези обществени и светски несправедливости? Защо някои се раждат със сребърна лъжичка в устата, докато други се раждат в бедност и изтощение? Защо някои хора могат да се радват на слава и богатство и на сляпата обич на семействата си през целия си живот, докато други не могат, въпреки че са родени в една и съща социална среда?“. Това са вечно неразрешими загадки в сърцата на антихристите. Те мислят, че след като вярват в Бог, трябва да предадат на Бог всички неща, които не могат да прозрат и не разбират, и всички тези загадки, които не могат да разрешат, и да Го накарат да предостави решенията, и че трябва да намерят отговори на тях в Божиите слова. Въпреки това, след като са вярвали в Бог от три до пет години, те не успяват да намерят тези отговори, а след като са вярвали от осем до десет години, все още не могат да ги намерят. След като са вярвали 20 години, те се чудят: „Защо все още не съм получил никакви отговори? Защо бог не е разрешил тези проблеми? Защо бог не действа като Гуанин Бодхисатва или Нефритения император? Бог има власт и могъщество и има божията идентичност, така че той трябва да прави тези неща! Особено в църквата, защо често се появяват зли хора и причиняват прекъсвания и смущения, като някои дори тайно крадат от приношенията, без да понасят никакви последствия? Някои хора често лъжат, а някои разпространяват представи и безпочвени слухове, без да понасят божията дисциплина или наказание; други рязко спират да вярват в бог и отиват да работят в обществото, и след няколко години забогатяват, без изобщо да изпаднат в затруднения. Някои вярващи живеят по-зле от хората, които не вярват в бог. Всъщност вярващите в бог страдат и много от тях са преследвани, неспособни да се върнат по домовете си и живеят в бедност и мизерия. Нима това е смисълът на вярата в бог? Нима това е стойността на следването на бог? Нима това е ежедневието, което бог иска да даде на хората? Когато хората се сблъскат с неща, които не могат да изпълнят, защо бог не направи нещо необикновено, за да ги накара да разберат и да го схванат веднага? Има много неща, които хората не разбират и не знаят защо бог действа по начина, по който действа. Защо бог не запали лампа, за да озари сърцата на хората? Защо не им дава вдъхновение? Когато хората вършат зло и причиняват прекъсвания и смущения, бог не се изправя и не проклина тези зли хора директно, и не ги кара да понесат възмездие. Не съм виждал много случаи, в които бог да прави такива неща. Понякога хората се нуждаят от божието просветление, озарение и ресурс, така че защо не могат да усетят или видят бог? Къде е бог?“. Всички въпроси, започващи със „защо“, като тези остават без отговор в сърцата на антихристите. Те не разбират защо тези неща и явления никога не се променят, не се обръщат, а още по-малко се подобряват. Те мислят, че вярата в Бог трябва да преобрази хората напълно и че целият им живот, държание, мисли и особено качеството им на живот, както и техните способности и умения, трябва да се развиват в положителна посока. Защо не могат да видят тези промени след 10 или 20 години наблюдение? Нещата, за които хората фантазират или мечтаят в своите представи, никога не се разрешават или осъществяват, след като повярват в Бог. И така, какъв е смисълът на вярата в Бог? Каква е стойността на вярата в Бог и следването Му? Тези въпроси остават неразрешени и без отговор в сърцата на антихристите и не се осъществяват или изпълняват, както антихристите си представят, че ще стане, така че богът, когото антихристите имат предвид, никога не съществува. И естествено, в умовете на антихристите Онзи, Който притежава идентичността на Бог, е вечно отричан.

Вярата в Бог на антихристите е прекалено подправена. В действителност антихристите не вярват истински в Бог; всичко е преструвка. Те вярват в Бог точно както невярващите се покланят на дяволи и идоли. Те намират всичко, което Бог прави, за трудно за приемане и винаги таят съмнения и въпроси. Те крият тези съмнения и въпроси в сърцата си и не смеят да ги изкажат, а също така са вещи в преструването, така че колкото и години да вярват в Бог, те си остават истински неверници. Те измерват Бог и всички Негови действия със своите илюзии, различните си фантазии и представи за Бог, както и с някои традиционни човешки знания и представи за морал. Те използват тези неща, за да измерят Божията идентичност и дали Той съществува или не. И какъв е крайният резултат? Те отричат съществуването на Бог и не признават идентичността и същността на въплътения Бог. Нима критерият, по който антихристите измерват дали въплътеният Бог притежава Божията идентичност и същност, не е грешен? Казано просто, антихристите почитат знанието и известните, велики фигури, затова никога нямат възражения или каквато и да е неприязън към неща, които идват от тези известни, велики фигури. Тогава защо презират Христос, когато виждат, че Той е нормален и обикновен човек, и започват да изпитват неприязън и омраза, когато виждат, че Христос изразява толкова много истини? Защото това, което те почитат и обожават, изобщо не е положително, нито една частица от него. Какво харесват антихристите? Те харесват чудатото, нечестивото, чудесата и свръхестествените неща, докато нормалността и практичността на Бог, истинската Божия любов към човека, Божията мъдрост, вярност, святост и праведност са все заклеймени в очите на антихристите. Например, за да могат братята и сестрите да развият проницателност и на практика да научат урок, Бог нагласи една ситуация. Каква беше тази ситуация? Той уреди човек, обладан от демон, да живее сред тях. В началото начинът на говорене и на вършене на нещата на този човек беше нормален, както и разумът му; той изобщо не изглеждаше проблемен. Но след известен период на контакт, братята и сестрите откриха, че всичко, което казва, е безсмислено и лишено от правилна структура и ред. По-късно се случиха някои свръхестествени неща: той постоянно казваше на братята и сестрите, че е имал това или онова видение и е получил такова или онакова откровение. Един ден например му се разкри, че трябва да направи питки на пара — задължително — и на следващия ден по някаква случайност му се наложи да излезе, затова взе питките със себе си. По-късно му се разкри в сън, че трябва да тръгне на юг; на десет километра разстояние го чакаше някой. Той отиде да види и точно там имаше човек, който се беше изгубил; той свидетелства на този човек за Божието дело от последните дни и човекът го прие. Той постоянно получаваше откровения, постоянно чуваше глас, постоянно му се случваха свръхестествени неща. Всеки ден, когато ставаше въпрос за това какво да яде, къде да отиде, какво да прави, с кого да общува, той не следваше законите на живота на нормалната човешка природа, нито търсеше Божиите слова като основа или принцип, нито търсеше хора, с които да разговаря. Винаги разчиташе на чувствата си и чакаше глас, откровение или сън. Нормален ли беше този човек? (Не.) Изглеждаше, че има установен режим в трите му хранения на ден и в ежедневието му, но той постоянно чуваше гласове. Някои хора го разпознаха и казаха, че това са проявления на обладаване от зъл дух. Малко по малко братята и сестрите ставаха все по-проницателни спрямо него, докато един ден той получи пристъп на психично заболяване, започна да говори лудости и избяга гол и с разрошена коса, в състояние на психоза. С това въпросът най-накрая приключи. Нямат ли сега братята и сестрите прозрение и проницателност за конкретните проявления на работата на зъл дух и демонично обладаване? Разбира се, някои от тях се бяха сблъсквали с подобни неща и преди и вече притежаваха проницателност за тях, докато други не бяха вярвали в Бог от дълго време и не бяха преминавали през подобни неща, и следователно имаше вероятност да бъдат подведени. Но независимо дали бяха подведени, или имаха проницателност, ако Бог не беше нагласил тази среда, биха ли могли те да имат истинска проницателност за работата на един зъл дух или за обладаването от него? (Не.) И така, каква точно беше целта и значението на това Бог да нагласи тази среда и да извърши тези неща? Това имаше за цел да им даде възможност на практика да придобият проницателност и да научат урок, и да знаят как да разпознават онези, върху които работят зли духове или които са обладани от демони. Ако на хората просто им се каже каква е работата на зъл дух — както когато учител преподава от книга и просто говори за теории от учебника, без да кара учениците си да правят каквито и да било практически упражнения или да преминават каквото и да е практическо обучение — хората биха разбрали само някои доктрини и твърдения. Можеш ясно да обясниш каква точно е работата на зъл дух и кои са конкретните му проявления само когато лично си станал свидетел на това, видял си го със собствените си очи и си го чул със собствените си уши. И тогава, когато отново срещнеш такива хора, ще можеш да ги разпознаеш и да ги отхвърлиш; ще можеш правилно да се заемеш и да се справиш с такива въпроси. И така, нима това, което придобиваш в такава среда, не е много по-практическо от това, което придобиваш от посещаването на събирания и слушането на проповеди по цял ден? Хората, които притежават нормално мислене и рационалност и се стремят към истината, ще имат правилно разбиране за начините, по които Бог прави тези неща. Те няма да се оплакват, като казват: „Защо Бог допуска зли духове да се появяват в църквата? Защо Бог не ме предупреди предварително? Защо не изчисти злите духове?“. Те няма да се оплакват от тези неща, а напротив, ще бъдат благодарни, ще хвалят Бог за Неговото отлично и мъдро дело и ще казват, че Бог толкова много обича човека! Антихристите обаче не приемат истината, а в същото време сърцата им са изпълнени с представи и фантазии за Бог, плюс това те наистина се покланят на дяволи и идоли в сърцата си и сравняват и измерват всичко, което истинският Бог прави, спрямо своите идоли. Така че, когато се сблъскат с подобни ситуации, те първо се чудят: „Това дело на бог ли е? Как може да сте толкова глупави? Как може един бог да позволи на зли духове да се появят в църквата?“. Не е ли това погрешно разбиране? Първо, те отричат, че това е Божие дело, и също така си мислят: „Един бог определено не би направил това. Боговете не искат хората да страдат. Когато Гуанин Бодхисатва вижда хората да страдат, нейните статуи проливат сълзи; тя иска да избави всички същества от мъчение, да доведе всеки човек под името на Буда и да го облекчи от всички страдания на човешкия свят. Боговете трябва да бъдат състрадателни, да се грижат за своите избраници и да не позволяват на зли духове да се появяват в църквата. Това със сигурност не може да е дело на бог“. Щом се случат такива неща, в сърцата си антихристите първо се усъмняват още повече в Божията идентичност и в същото време са стотици, хиляди пъти по-несклонни да приемат Божиите дела, и дори ги съдят и заклеймяват. Освен това се подиграват на братята и сестрите, които приемат това нещо от Бог, като казват: „Вие, глупаци, все още вярвате, че всичко е дело на бог. Един бог не би действал така! Един бог трябва да защитава и да се грижи за своите агнета и да ги закриля с ръцете си. Боговете са убежище за хората; хората не бива да страдат от всички тези трудности. Всички отрицателни и лоши неща не бива да се случват на хората, така действат боговете“. Сърцата на антихристите са изпълнени със съмнения, отричания, представи и заклеймяване на Бог. Вследствие на това, каквото и да прави Бог, в техните очи е грешно и не е това, което Бог трябва да прави, и това е доказателство и средство за тях да заклеймяват и отричат Бог. В това напълно се разкрива природата същност на антихристите да се съпротивляват на Бог. Например, когато братята и сестрите понасят мъченията и преследванията на ККП, полицията нагрява електрически жигове до червено и ги притиска към телата им, което причинява толкова много болка, че те припадат, и кара кръвта на всички присъстващи да се смрази. Какво си мислят антихристите, като видят тази сцена? „Тези сатани и дяволи са твърде жестоки! Те нямат човешка природа, нито състрадание, нито милост. Методите им са твърде брутални, не мога да гледам! Ако бях там, щях да охладя жиговете, да ги превърна в памук и да ги оставя да докосват телата на хората нежно, топло и меко, като ръката на бог, която гали агнетата му, кара хората да почувстват състрадателното му сърце, неговата любов и топлина, и им вдъхва повече вяра и решителност да го следват. Но човешките същества са просто човешки същества — ние сме безсилни да направим каквото и да било, докато гледаме как нашите братя и сестри, и ближни страдат толкова много. А къде е бог? Защо бог не спира ръцете на тези сатани и дяволи в този момент? Защо не охлади нажежените до червено жигове? Когато жиговете докоснат братята и сестрите, защо бог не направи така, че да не чувстват болка? Ако беше Гуанин Бодхисатва, тя определено би направила това; тя не иска да вижда живи същества да се малтретират и убиват взаимно, не иска да вижда някой от тях да страда дори малко от тормоз или болка. Тя мисли за всички същества, сърцето ѝ е по-широко от небето, а любовта ѝ е безгранична. Това е наистина бог! Защо бог не действа така? Аз не съм бог, нямам тази способност. Ако бях бог, не бих оставил моя народ да страда така“. Независимо какво ги сполетява, антихристите имат свои собствени възгледи, твърдения, мнения и дори „блестящи идеи“. Независимо какво им се случва, те никога не го свързват с Божиите слова, никога не търсят истината, за да разберат Бог, да свидетелстват за Бог, да потвърдят Божията идентичност, да потвърдят къде и как се изразява същността на Бог, която притежава идентичността на Бог — антихристите не практикуват по този начин. Вместо това те на всяка крачка измерват Бог и се състезават с Него, като използват гледните точки на Сатана, на различни зли духове или на Гуанин Бодхисатва и Буда. Какъв е крайният резултат от това? Антихристите отричат Бог на всяка крачка, като отричат Неговите действия и същност, значението и стойността на всичко, което Той прави, и как то поучава хората. Те отричат ефекта, който Бог възнамерява да постигне върху хората, като работи по този начин, и съществуването на Божиите намерения. Като отричат значението и стойността на всичко, което Бог прави, антихристите не отричат ли Божията идентичност? (Да.) Тези проявления и същност на антихристите, мислите, които те разкриват, и гневът, изискванията, недоволството и въпросите, които имат за Бог, когато им се случат неща, и така нататък, са все конкретни проявления на това, че антихристите не признават Божията идентичност. Това са фактите.

Каква същност на антихристите забелязахте чрез общението и разнищването, които току-що направихме, за проявленията и източниците на отричането на Божията идентичност от антихристите? Можете ли да забележите, че антихристите са цинични към този свят и че обичат справедливостта и праведността? Дали антихристите са хора, които притежават добра човешка природа, състрадание, милост, голяма любов и омраза към нечестивостта? (Не.) Тогава какъв тип хора са антихристите? (Те са зли хора, които мразят истината и изпитват неприязън към нея, които противодействат на Бог на всяка крачка.) Това е един аспект. Какво друго? Не одобряват ли силно антихристите народната поговорка: „Тези, които строят мостове и поправят пътища, накрая ослепяват, докато потомството на убийците и подпалвачите се множи.“? Не означава ли това, че те оплакват състоянието на света и съжаляват човечеството? Каква е природата на това, че те са съгласни с тази поговорка? Не съдържа ли тази поговорка някакъв намек за оплакване от несправедливостта на Небето? Макар че не могат да направят нищо по въпроса, антихристите таят такова негодувание и емоции и се оплакват, че Небето е несправедливо: „Не се ли казва, че небето е справедливо и че небето има очи? Тогава защо тези, които вършат добро в този свят, не жънат награди, докато злите хора просперират? Къде е справедливостта в този свят? Как са възникнали несправедливите неща в този свят? Защото небето е сляпо и несправедливо!“. Подразбиращият се смисъл в това е, че при Бог няма справедливост и че само Буда и Гуанин са справедливи. Следователно сърцата на антихристите са изпълнени с негодувание, оплакване, отричане и заклеймяване на нещата, които истинският Бог прави. Какво причинява всичко това? Каква е причината за това? Причинява се от същността на антихристите. Каква е тази същност? Казано по-конкретно, сърцата на антихристите са пълни с представи и фантазии за определението на бог; те не знаят или не разбират как точно работи и спасява хората истинският Бог. Тяхната оценка за всичко, което Бог прави, се основава на техните собствени представи и фантазии. А на какво се основават те? Те се основават изцяло на различните ереси и заблуди, внушени на човечеството от Сатана и дяволските царе. Колкото и нечестиви или предубедени да са тези ереси и заблуди, те са в съгласие с представите на хората, с психологическите им изисквания и емоционалните им нужди, и точно тези неща се превръщат в критерии на антихристите за това как да постъпват и как да измерват всички неща, както и в техен критерий за измерване на Бог; антихристите грешат в самата си основа. Друга по-важна причина е, че антихристите харесват властта и величествените неща. Например да кажем, че човек е роден в дворец и се радва на първокласно отношение всеки ден, яде най-добрата храна и носи най-добрите дрехи, не трябва да прави нищо и получава всичко, което поиска. Стремят ли се хората, които вярват в Бог, към такъв живот? Нормалният човек ще изпита мъничко завист или ревност, но после ще си помисли: „Всичко това е предопределено от Бог. Където Бог ни постави, там живеем. Такъв живот не е непременно подходящ за нас. Може ли човек да вярва в Бог в такава среда? Може ли да разбере истината и да бъде спасен? Това би било трудно. Това, което Бог ни е дал, е достатъчно; стига да можем да вярваме в Бог и да сме в подходящите условия да четем Божиите слова, да изпълняваме дълга си и в крайна сметка да постигнем спасение, това е най-радостното нещо“. Но дали антихристите биха мислили така? (Не.) Те биха си помислили: „Защо баща ми не беше император? Ако баща ми беше богат човек или император, животът ми наистина щеше да си струва. Защо неговият баща е император? Защо той живее безгрижен живот, не се тревожи за храна или дрехи, получава всичко, което поиска, и винаги разполага с пари и власт? Небето е несправедливо! Той не е толкова способен и няма никакъв талант, образование или ум. На какво основание е получил всички тези неща? Защо аз не мога да ги получа? Ако аз не мога да получа тези неща, а другите могат, ще ги мразя! А ако не мога да мразя тях, ще мразя небето, че е несправедливо и че ми е уредило лоша съдба, и ще мразя лошия си късмет, ще мразя подлия човек, който ми застава на пътя, и ще мразя лошия фън шуй на къщата ми!“. Какво минава през умовете им? Щом в сърцата на антихристите възникне омраза, от устата им могат да излязат всякакви погрешни доводи.

На пръв поглед антихристите изглеждат толкова доброжелателни, но в действителност нито едно от нещата, на които те се покланят и към които се стремят, не е положително. Пословиците и поговорките, които проповядват, може да звучат така, сякаш те оплакват състоянието на света, съжаляват човечеството и таят добра воля в сърцата си, но всъщност те са истински дяволи и сатани. Ако те придобият власт и се издигнат в този свят, способни ли са да вършат зло? Способни ли са да бъдат добри хора? Те са негодници, пълни с ужасни грехове. Понеже не могат да придобият власт и не просперират особено в света, те се чувстват малко онеправдани и тогава идват да вярват в Бог и да Го следват. В същността си обаче те изобщо не искат да се стремят към истината и особено не обичат положителните неща; вместо това те изпитват неприязън към положителните неща и обичат злите сили, властта, луксозния живот и злите тенденции в света. Затова те се отнасят с пренебрежение към всичко, изразено и направено от Бог, Който притежава Божията идентичност и същност, и заклеймяват, съдят и клеветят тези неща. Колкото и ценно или смислено да е Божието дело за хората, те нито го признават, нито го приемат. Не само че не приемат Божията идентичност и същност, но и искат да се представят за бог, като се преструват на спасител, който може да избави всички същества от страдание, който може да гарантира, че тези, които строят мостове и поправят пътища, няма да ослепеят, че убийците и подпалвачите ще бъдат наказани и няма да могат да имат потомци, които да се множат, и че хората на най-ниското стъпало на обществото, които понасят страдания, вече няма да страдат и ще имат място, където неправдите им ще бъдат обезщетени. Те искат да премахнат цялата болка в света и да спасят хората от нещастие. Антихристите наистина таят „всеобща любов“ и безкрайна „велика любов“ в дълбините на сърцата си! В крайна сметка, каква точно е причината антихристите да не признават Божията идентичност и същност? Те казват: „Независимо какво прави един бог, той не е като бог. Аз съм най-много като бог; аз съм най-пригоден да бъда бог. Това е така, защото това, което един бог прави, не отговаря на моя вкус, нито е в съгласие с вкусовете и нуждите на масите; само аз мога да разбера нуждите и умовете на масите, само аз мога да избавя всички същества от страдание и само аз мога да бъда спасителят на човечеството“. Техните амбиции и същност са разобличени, нали? Каква точно е истинската форма на антихристите, които притежават такива амбиции и същност? Това е архангелът, дяволът Сатана. Те отричат Божията идентичност и не вярват в съществуването на Бог, защото самите те искат да бъдат бог. Те вярват, че техните мисли са това, което един бог трябва да мисли, и че техните проявления, нрав и същност на велика любов са това, което един бог трябва да притежава. Те мислят, че само някой, който притежава нагласата да оплаква състоянието на света и да съжалява човечеството, когато види всички несправедливости в света, е бог. Те мислят, че Бог, в Когото вярват, няма тези качества, че само те имат такъв ум и такова голямо сърце, като притежават този вид добродетел и велика любов. Това е същността на антихристите, различните проявления и същност на техния отказ да признаят Божията идентичност. Затова, ако почиташ антихристите като богове и им се покланяш, те няма да изпитват негодувание към теб. Ако ги следваш, като казваш, че тяхната идентичност и същност са тези на боговете, че имат същия ум и велика любов като Буда и че са богове, те ще бъдат щастливи и напълно удовлетворени от теб. Това е същността на антихристите. Не е ли нечестива тази същност, която антихристите проявяват? Независимо как възхваляваш Божието име и Неговите чудни дела и свидетелстваш за всичко, което Бог е направил, и за цената, която е платил за спасението на човека, те ще бъдат предизвикателни в сърцето си, като казват: „Не мога да хваля това. Не го виждам по този начин; всичко това е човешко пожелателно мислене и въображение“. Когато свидетелстваш за Бог, за Неговата мъдрост, Неговото всемогъщество, Неговото ревностно и грижовно намерение да спаси човечеството и цената, която е платил, и когато свидетелстваш за Неговата същност, Неговата идентичност и всичко, което Създателят е направил за човечеството, само един вид човек се чувства неспокоен и това са антихристите. И какво си мислят те? „Защо постоянно говориш за бог? Аз също много съм те поил и подкрепял. Обичал съм те, помагал съм ти, купувал съм ти лекарства, когато си бил болен, и съм те подкрепял, разговарял съм с теб и съм те придружавал, когато другите са те изоставяли. Защо не ме хвалиш?“. Щом някой свидетелства за Бог или Го хвали, антихристите се разстройват и го мразят от завист. Какво чувстват нормалните вярващи в Бог, когато чуят някой да хвали Бог? Първо, те ще кажат „Амин“ на това, което този човек е казал, и на свидетелството за преживяване, за което е разговарял. Освен това, те ще слушат внимателно, като си мислят: „Бог е действал по този начин върху него — Бог е толкова велик, Той наистина обича човека! Аз също ще търся истината, ако се сблъскам с подобни ситуации в бъдеще. Той е наранил Бог, като е действал по този начин; аз също съм действал така в миналото, просто не съм го осъзнавал. Длъжник съм на Бог! Това, че Бог действа по този начин, е полезно за хората, а аз не го осъзнах. Изглежда моят ръст е по-малък от на този човек, разбирането ми не е чисто и заложбите ми са малки. Моля се Бог да просветли и напътства мен — един такъв човек с малък ръст, какъвто съм аз. Как така той не е отслабнал, когато се е сблъскал с изпитания? Той е имал напътствието на Божиите слова. Ако аз бях изправен пред такива обстоятелства, щях да отслабна и може би дори щях да се препъна. Бог ми е показал добрина, като е забелязал малкия ми ръст и все още не ме е накарал да се изправя пред такава ситуация. Всичко, което Бог прави, е добро!“. Но антихристите са недоволни, когато чуят това: „Какво? Всичко, което бог прави, е добро? Къде е тази доброта? Ако всичко, което бог прави, е толкова добро, защо хората са негативни и слаби? Ако всичко, което бог прави, е добро, защо някои хора са отлъчени? Ако всичко, което бог прави, е добро, защо винаги има прекъсвания и смущения по време на проповядването на евангелието и изпълнението на дълга? Аз съм извършил толкова много добри дела; полагал съм усилия, правил съм приноси и съм печелил хора, когато съм проповядвал евангелието. Защо никой не ме хвали? Защо бог не ми е дал нещо в замяна, някаква награда? Ако хората се смущават да ме хвалят в лицето, няма проблем просто да го правят зад гърба ми. Защо никой не ме хвали или поздравява? Нима нямам никакви заслуги?“. Те се разстройват. Ако някой похвали обикновен човек, антихристите няма да почувстват кой знае какво. Но щом някой свидетелства за великото Божие могъщество, великата Божия любов и мъдрост или за Божията идентичност, антихристите изпитват омраза и завист. Когато някой е готов да се покори на Бог, да бъде подобаващо сътворено същество и да бъде човек, който не прекрачва границите си и се покорява под господството на Създателя, на антихристите това не им харесва и казват: „Защо се покоряваш на бог толкова охотно и активно? Защо е толкова трудно да послушаш каквото и да било, което аз казвам? Това, което казвам, не е грешно!“. Те обичат хората да бъдат техни последователи, да ги хвалят на всяка крачка, имената им да са все в устата им, да ги пазят в сърцата си, дори да сънуват за тяхната доброта и силни страни и да ги хвалят пред всеки, когото срещнат. Ако те се разболеят и не се покажат пред хората, хората ще кажат: „Какво ще правим без теб? Без теб сме разпръснати; не можем да продължим да вярваме, нито да живеем!“. Ако антихристите чуят това, ще бъдат безкрайно щастливи и за да го чуят, ще са готови да изтърпят всяко страдание или да прекарат дни, без да ядат или да спят. Но ако никой не ги хвали, не ги взема за пример, не им се покланя или не ги приема на сериозно, те се разстройват и таят омраза в сърцата си — това е типичен антихрист. Накратко, антихристите никога няма да признаят Божията идентичност. Те не приемат Божията идентичност и същност, още по-малко делото, извършено върху тях от Този, Който притежава Божията идентичност и същност, нито признават или приемат цялото дело, което Бог е извършил сред човечеството.

Б. Отказ да се признае Божието върховенство над всички неща

А сега нека да проведем общение по второто проявление на „Те не вярват в съществуването на Бог и отричат същността на Христос“, а именно: антихристите отказват да признаят Божието върховенство над всички неща. За антихристите Създателят, Който притежава Божията идентичност, просто не съществува, Той е просто мит. Могат ли тогава антихристите да признаят факта, че Създателят господства над всички неща? От само себе си се разбира, че те не признават този факт. Те не го признават и това също се основава на факти. Вярата, познанието и възприемането на Бог от страна на антихристите се основават на човешки представи и фантазии, на някои човешки възприятия и разбирания за идолите, а също и на ересите и заблудите, които тези идоли използват, за да подвеждат хората. Представите, фантазиите, ересите, заблудите и другите неща в сърцата на антихристите в съответствие ли са с факта, че Бог господства над всички неща, или му противоречат? Разбира се, че му противоречат. Идолите, на които хората дават приношения, ги подвеждат, като излагат някои ереси и заблуди, които са в съгласие с човешките представи, фантазии и вкусове, за да се утвърдят сред човечеството, като например „Буда е благосклонен“, „Небето цени живите същества“, „Да спасиш нечий живот е по-голямо дело от построяването на седеметажна пагода“ и „Това, което е писано, ще се случи, а това, което не е писано, не трябва да се насилва“. Какво друго? (На метър над теб има бог.) Къде е това „на метър над теб“? Това е във въздуха, където живее Сатана. Какъв е този „бог“? (Това е Сатана.) А коя е поговорката, която будистите често използват? (На доброто се отплаща с добро, а на злото — със зло; за тези неща ще бъде отплатено, просто още не му е дошло времето.)Хората смятат тези сравнително положителни поговорки и философски теории, които често се изричат в света, за истината, но всъщност тези думи истината ли са? Имат ли някаква връзка с истината? (Не.) Например „На доброто се отплаща с добро, а на злото — със зло; за тези неща ще бъде отплатено, просто още не му е дошло времето“ — какво означава „на доброто се отплаща с добро“? За какво се отнася „доброто“? За справедливостта, за истината или за малкото добра воля на човека? (За добрата воля на човека.) Наистина ли на малкото добра воля на човека се отплаща с добро? Не е задължително. „Онези, които строят мостове и поправят пътища, накрая ослепяват“ — строенето на мостове и поправянето на пътища са прояви на доброта, така че защо накрая ослепяват? Има ли награда за тези дела? (Не.) „На злото — със зло“ — убийството и палежът са зло, така че на тях отплаща ли се със зло? (Не.) Защо не? „Докато потомството на убийците и подпалвачите се множи“ — тези думи опровергават „на злото — със зло“. „За тези неща ще бъде отплатено, просто още не му е дошло времето“ — какво означава „просто още не му е дошло времето“? Какво означава то да дойде? Когато хората не разбират истината, те смятат тези думи и поговорки за положителни неща и за истини. Хората с празни сърца и без източник на духовна опора приемат тези така наречени правилни думи за своя духовна опора, за вид духовна утеха, за да се утешават: „Няма проблем, има надежда в живота, все още има справедливост и праведност в този свят и все още има някой, който ще отстоява справедливостта. Все още е възможно да се получи справедлив изход и в крайна сметка за всичко това ще бъде произнесено окончателно решение“. Тези поговорки истински разбирания ли са за Божието върховенство над всички неща? Те истински проявления ли са на признаването от хората на факта, че Бог господства над всички неща? (Не.) Поговорките или пословиците, които хората казват, свързани ли са с факта, че Бог господства над всички неща? (Не.) Защо не? (Тези думи не са истината.) Вашият отговор доказва това на теоретично ниво, но каква е първопричината? Първопричината далеч не е толкова проста, колкото тази доктрина, далеч не е възможно да се обясни само с това едно изречение. Тъй като въпросът за Божието господство над всички неща не е толкова прост, как трябва да се разбира той? Както разговаряхме по-рано, антихристите не признават, че Бог господства над всички неща. Независимо какво гледат антихристите, те винаги го проучват внимателно и го анализират от гледната точка на страничен наблюдател и на материалист, който смята парите и властта за самия живот. Ако човек гледа на всичко от такава гледна точка и позиция, няма ли същността на проблема да се промени? Няма ли да е различна? Какъв ще бъде крайният резултат, ако някой гледа на законите и правилата за развитие на всички неща от гледната точка на материалист? Няма ли възгледът на материалиста за света да породи човешки философии, стратегии, методи и подходи за светските отношения? Няма ли да доведе до създаване на правила за играта? (Да.) Това е резултатът и тук се крие същността на проблема.

Как материалистът гледа на властта? Той вярва, че ако човек иска да придобие власт, първо, трябва да има стратегии, второ, трябва да може да манипулира всякакви хора, трето, трябва да е жесток, и четвърто, трябва да е променлив. Това не е ли гледната точка на материалиста? Има ли в това и намек за покорство пред Божието върховенство? (Не.) Как материалистите са измислили тези възгледи за властта? Не са ли тези възгледи породени от същността на антихристите? (Да.) Каква същност на антихристите? Кажете Ми, ако антихристите нямаха нечестива същност, щяха ли да измислят думите „да можеш да манипулираш хората“? Щяха ли да мислят, че „трябва да имат стратегии“? Щяха ли да кажат, че „трябва да са променливи“? Ако нямаха жестока същност, щяха ли да кажат, че „трябва да са жестоки“? (Не.) Това се определя от същността на антихристите. Дали различните мисли, породени от тяхната същност, са само идеи, които съществуват в умовете им, или техните принципи за светските отношения и тяхното поведение във всекидневния живот са същите? (Техните принципи за светските отношения са същите.) Те постоянно правят обобщения в ежедневието си и сред групи от хора, така че стратегиите им стават все по-зрели и изпечени, и накрая стават дяволски. Какво означава „дяволски“? Означава да си достатъчно жесток, достатъчно безпощаден и достатъчно зловещ. Могат ли техните проявления на жестокост, безпощадност и зловещина да ги накарат да се покорят на Божието върховенство и подредби? Категорично не. Следователно, независимо дали са млади или стари, антихристите правят всичко въз основа на собствените си философии, закони, правила на играта, стратегии и преживяване. Всичко това в съответствие ли е с факта, че Бог господства над всички неща, или му противоречи? (Противоречи му.) Когато антихристите прилагат всички тези закони, които са създали чрез своите обобщения, какъв е техният принцип и цел? Каква е тяхната мотивация? Те казват: „Ако искаш да получиш това, което искаш, трябва да се научиш да правиш всичко необходимо и да не се спираш пред нищо, да бъдеш достатъчно жесток, достатъчно безпощаден и достатъчно зловещ, както се казва в поговорката: „На когото му липсва търпимост, не е благороден мъж, на когото му липсва безпощадност, не е истински мъж“. Какво означава това? Означава: „Какво божие върховенство? Какво чакане на небесните подредби? Няма такива неща! Кой чиновник или монарх не е стигнал до положението си чрез свирепи и брутални средства? Не се ли печелят тези постове чрез борба и убийства?“. Като погледнем тази тяхна гледна точка, признават ли антихристите факта, че Бог господства над всички неща? (Не.) В невярващия свят антихристите имат такава гледна точка за този закон за оцеляване. И така, докато са в църквата, ще използват ли същите стратегии, когато действат? Ще следват ли същите житейски правила? Това няма да се промени ни най-малко. Дори когато антихристите дойдат в църквата, те никога не се въздържат или поправят, категорично не го правят. Те казват: „Ако искаш да изпъкнеш над другите, трябва да се научиш да притежаваш стратегии. Когато всички са наоколо, особено когато наоколо има хора с положение, трябва да се опиташ с всички сили да се изтъкнеш и да позволиш на отговорниците, на водачите и на горното да видят това. Тогава ще имаш шанс да бъдеш повишен и поставен на важни длъжности и ще имаш възможност да изпъкнеш над другите. Освен това трябва да се научиш да се държиш по един начин, когато си сред хора, и по друг, когато не си; трябва да се научиш да прибягваш до измама. Прави добри неща пред хората, а ужасните, лошите, тъмните неща и нещата, които хората не харесват, ги прави тайно. Никога не позволявай на никого да те прозре. Трябва да показваш на хората най-добрата си страна и трябва да се прикриваш добре. Независимо колко си лош в действителност, трябва да го прикриваш добре. Не губи подкрепата на хората. Щом загубиш подкрепата им, е твърде късно — тогава няма да имаш никакъв шанс“. В църквата антихристите също живеят според такива стратегии и закони за оцеляване.

Как антихристите гледат на свидетелствата на всички братя и сестри, които са преживели и са опознали Божието върховенство над всички неща? Антихристите казват: „Хората притежават мозък, мисли и образование и чрез редактиране и съставяне са създали тези свидетелства за преживяване. Всъщност всички тези свидетелства за преживяване са измислени от хората, всички те са фалшиви и са невъзможни. И аз бих могъл да създам свидетелство за преживяване, ако си го измислях. Бих могъл да създам 10 или 20 статии за свидетелства за преживяване. Просто не ми се занимава с това. Мислите ли, че не виждам малките ви номера? Не го ли правите просто за да се изтъкнете? Наричате го с красивото име свидетелстване за бог, свидетелстване за името на бог и свидетелстване за върховенството на бог над всички неща и казвате, че свидетелствате за бог, но всъщност го правите просто за да свидетелствате за себе си и да изпъкнете над другите“. Те не признават истинността на всички свидетелства за делото, което Бог е извършил върху хората. Що се отнася до различните обстоятелства и ситуации във външния свят и до условията във всяка страна, антихристите не могат да прозрат как действа Бог, а що се отнася до това, че Бог поддържа, променя или нагласява обстоятелствата във външния свят, те не могат да прозрат какъв е смисълът Той да прави всичко това. Те вярват, че „бог господства над всички неща“ е просто празно, високопарно твърдение. В действителност в която и страна да отидеш, трябва да се подчиняваш на правителството на тази страна, нали? Ти си подвластен на ограниченията на правителството и законите на тази страна, нали? Това не означава ли, че твърдението, че бог господства над всички неща, се проваля? Независимо как упражнява върховенството си, може ли то да надмине правителството и законите на която и да е страна?“. Затова, щом обстоятелствата и ситуацията във външния свят са неблагоприятни за църквата и за църковното дело, антихристите тайно се радват и се смеят на това, като разкриват демоничните си лица. Когато църковното дело върви гладко и Бог го благославя и води, и всичко е в ред, когато няма намеса от обстоятелствата във външния свят и състоянията на братята и сестрите стават все по-добри, сърцата на антихристите са неспокойни и нетърпеливи, те изпитват изключителна завист, неудобство и омраза. Защо изпитват омраза? Те не вярват, че Бог може да господства над всичко това. Църквата е Божият дом, тя е мястото, където Бог извършва Своето дело на управлението, където Бог спасява човечеството, където Божията воля се осъществява безпрепятствено и където Божиите слова могат да бъдат осъществени и потвърдени в хората. Когато църквата се справя добре, това демонстрира реалността на Божията власт, както и потвърждава, че фактът за Божието върховенство над всички неща съществува и е истинно. Щом този факт съществува и е потвърден, това е плесница по лицето на антихристите. След като са получили плесница по лицето, антихристите чувстват ли радост, мир и утеха в сърцата си, или чувстват предизвикателност и възмущение? (Те чувстват предизвикателност и възмущение.) Какво си мислят в сърцата си? Те мразят Бог и отричат Бог. Ако на повърхността изглежда, че положението на църквата и на братята и сестрите не е много добро, като тези хора са преследвани, потискани и изключвани и нямат никакъв статус в обществото, антихристите се чувстват доста щастливи и доволни в сърцата си, но когато Божието дело и църковният живот процъфтяват и постоянно се развиват, антихристите не се чувстват щастливи. Защо не се чувстват щастливи? Защото това е твърде несъвместимо с техните представи, това е нещо, което не са очаквали. Божието върховенство и Божиите слова са се изпълнили и осъществили, като подриват техните възгледи, и затова те се чувстват тъжни. Въз основа на мислите и възгледите, които антихристите проявяват, както и на техните чувства на недоволство, не споделят ли те същата гледна точка като големия червен змей? Тяхната природа същност не е ли същата като тази на големия червен змей? Напълно същата е.

Що се отнася до целия свят, всички неща и законите и правилата, следвани от всички сътворени същества, антихристите си мислят: „Природата и сезоните са се формирали отдавна. Ако е студено дълго време, ще стане горещо; ако е горещо дълго време, ще стане студено. Когато е време листата да падат, те ще паднат, когато духне вятър. Не е ли всичко това много нормално? Как така това е божие върховенство? Как така това е закон, установен от бог? Какво могат да направят божиите закони? Хората са убили толкова много животни без особени последствия; човечеството продължава да живее както преди, нали? Казват, че бог господства над всички неща, тогава защо не виждам как бог господства над тях? Казват, че бог господства над всички неща, но защо злите хора винаги процъфтяват, докато добрите никога не надделяват?“. В крайна сметка те заключават, че: „Няма спасител на този свят; човечеството е това, което манипулира света. Великите фигури и водачите на страните по света са тези, които управляват този свят, и именно тези хора променят облика на този свят. Без тези велики и способни хора светът би бил обречен. Що се отнася до това, че бог господства над всички неща, аз не го виждам. Как бог господства над тях? Защо не мога да го почувствам? Защо не мога да го разбера? Защо божието върховенство над всички неща съдържа много неща, които противоречат на човешките представи?“. Те не могат нито да го признаят, нито да го приемат. Що се отнася до Божието върховенство над всички неща, начина, по който Бог господства над всички неща, нрава, който Бог разкрива в Своето върховенство над всички неща, Божиите принципи на действие, Божията същност и така нататък, хората, които се стремят към истината, могат да схванат само частица от това през живота си. И все пак това е достатъчно, за да ги накара да се покорят на върховенството и подредбите на Създателя, да се покорят на всички слова, изречени от Създателя, и да признаят Създателя за Бог. Дори някои хора да могат да разберат частица от това, за тях е невъзможно да го разберат напълно, защото много от Божиите дела се извършват от Неговия статус и идентичност и винаги ще има разминаване между тези дела и мисълта и познанието на сътворените човешки същества. А малкото, което хората могат да разберат чрез нещата, които преживяват през живота си, може да бъде схванато само от онези, които се стремят към истината, онези с прозрение и способност да възприемат истината. За онези с лоши заложби, на които им липсва прозрение и изобщо не обичат истината, дори тази частица разбиране е недостижима. Често се казва, че Божиите мисли са по-висши от човешките. Това означава, че хората никога не са на висотата на мислите на Създателя и придобиването на частица разбиране от тяхна страна е Божия благодат. Що се отнася до онези, които се стремят към истината, това може да бъде постигнато само от тези, които приемат последния етап от Божието дело, след като са чули много от Божиите слова и са разбрали и преживели много истини — това изисква усилие през целия живот. Що се отнася до антихристите, които изначално отричат Божията идентичност, от гледна точка на тяхната същност, те не обичат истината или положителните неща, а още по-малко обичат нещо, свързано с Божията идентичност и същност, така че те никога няма да достигнат до признаването на факта за Божието върховенство над всички неща. Признаването на този факт се гради върху основата на разбиране на истината и стремеж към нея, но антихристите отричат истината, изпитват неприязън към истината, мразят Бог и още повече мразят Божията идентичност и същност. Така че за тях фактът за Божието върховенство над всички неща винаги ще бъде несъществуващ. Какво означава „несъществуващ“? Означава, че тези глупаци никога няма да видят или разберат факта за Божието върховенство над всички неща. Следователно те не могат да го схванат. Много неща се съдържат във факта за Божието върховенство над всички неща и той засяга много истини, както и Божията мъдрост и Божията идентичност и същност. Как Бог устройва всички неща сред всичко, над което господства? По отношение на методите, времето и Божиите съображения по този въпрос, как Неговият ум го планира и разгръща? Ако се съди по тези аспекти, Божието върховенство над всички неща не е прост въпрос; в него са замесени доста сложни взаимоотношения. Глупаци като антихристите, които просто нямат духовно разбиране и не приемат истината, никога няма да разберат начина, по който Бог господства над всички неща. Те никога няма да го разберат, така че могат ли да го признаят? (Не могат.) Някои казват: „Те не го признават, защото не могат да го разберат. Ако можеха да го разберат, нямаше ли да го признаят?“. Това е просто умозаключение; умозаключенията са просто в съгласие с логиката, те не са непременно съгласно фактите. И така, каква е истината на фактите? Антихристите никога няма да признаят факта за Божието върховенство над всички неща. Засега нека не говорим за антихристите, а вместо това да поговорим за архангела, Сатана, дявола, големия червен змей. Той преследва Божиите избраници, нанася вреди на църквата и смущава Божието дело. Когато Бог му изпраща бедствия, като го кара да се мята в паника, да беснее и да е на предела на силите си, той не е в състояние да се справи и накрая изрича молба за милост: „Никога повече няма да се боря срещу небето“. Каква информация може да се извлече от това твърдение? Големият червен змей признава съществуването на Небето и на Бог, но природата му не се променя; въпреки че признава съществуването на Бог, той все още Му противоречи и Му се противопоставя. Когато не може да победи Бог, той моли за милост, като казва, че повече няма да се бори с Небето. Но наистина ли е покорен и молещ за милост? Не, когато се възстанови, той ще продължи да се бори; това е неговата природа и природата му не се променя. Антихристите имат същата тази природа.

Как антихристите гледат на Божието върховенство над съдбата на човечеството в рамките на Неговото върховенство над всички неща? Това включва един много микроскопичен въпрос. Що се отнася до Божието върховенство над всички неща, понятието „всички неща“ е макроскопично и твърде обширно; антихристите не могат да го приемат, те са слепи за него и не могат да го прозрат. И така, покоряват ли се антихристите на начина, по който Бог господства над собствените им съдби? Възприемат ли го? Разбират ли го? Могат ли да го признаят? В още по-малка степен. Антихристите вярват, че са си осигурили всички хубави неща в реалния си живот чрез собствените си усилия. Например, ако влязат в университет, те приписват това на доброто си представяне в учението, като вярват, че са родени да учат в престижен университет. Ако живеят добър живот и са спечелили пари, те смятат, че са създадени да забогатеят, тъй като гадатели са им казали, че ще имат благополучен живот и ще имат достатъчно късмет както да станат чиновници, така и да се справят добре финансово. Когато нещата се объркат или не станат както са се надявали и те страдат, започват да се оплакват: „Защо нещата ми вървят толкова зле? Защо съдбата ми е толкова лоша? Късметът ми е ужасен!“. Те тълкуват тези неща и гледат на тях от човешка гледна точка. Ако всичко върви гладко, те стават високомерни и надменни, перчат се на всяка крачка, държат се свирепо и заплашително и постъпват дръзко и арогантно; но когато нещата не вървят по техния начин, те обвиняват Бог и другите хора и се опитват да намерят начин да обърнат нещата и да избягат от ситуацията. Те казват, че всичко, което Бог е предопределил и прави, е добро, но насаме напрягат мозъците си, като се опитват да използват всички средства, за да обърнат нещата и да избягат от ситуацията или да я променят, като казват: „Отказвам да повярвам, че съдбата ми е толкова лоша, че късметът ми е толкова ужасен. Отказвам да повярвам, че светът е толкова несправедлив, че способен човек като мен в крайна сметка няма да види бял ден, че моето време да блесна никога няма да дойде. Всъщност съдбата е просто празна черупка, просто израз; всичко зависи от собствените усилия и борби. Както се казва в поговорката: „Трябва да понесеш големи страдания, за да стигнеш върха“. Това е най-висшето верую; никога не бива да забравям това, трябва да го използвам, за да се мотивирам“. Те казват отново и отново, че всичко, което Бог прави, е добро, че Бог господства над всичко и че те се покоряват на Божиите устройвания и подредби, но накрая казват: „Трябва да понесеш големи страдания, за да стигнеш върха“. Погледнати отвън, те говорят духовни слова, но тайно принципите, които прилагат, практикуват и следват, са сатанинските философии за светските отношения, логика и мислене. Има ли някакво покорство в това? (Не.) Ето как антихристите гледат на факта за Божието върховенство над всички неща, как го разбират и как подхождат към него. Въз основа на тези проявления и примери, дали антихристите признават и вярват във факта за Божието върховенство над всички неща, или се съмняват в него и го осъждат? (Съмняват се в него и го осъждат.) Независимо какво казват, въз основа на техните действителни проявления, антихристите изначално презират факта за Божието върховенство над всички неща и не вярват в него. Някои антихристи дори правят абсурдни твърдения: „Как може да не се стремиш към нищо, а просто пасивно да чакаш върховенството на бог? Не трябва ли сам да си готвиш? Може ли просто да чакаш с отворена уста пити да падат от небето? Независимо как бог господства, хората все пак трябва да работят усилено и да действат, нали?“. Антихристите не само отказват да признаят факта за Божието върховенство над всички неща, но и го отричат и тълкуват погрешно. Каква е целта им да го тълкуват погрешно? Те търсят основание и извинение, за да се борят безскрупулно за всички облаги, които желаят. Въз основа на различните проявления на антихристите, каква е истинската им гледна точка за факта за Божието върховенство над всички неща? Неверие, отричане и заклеймяване — това е истинската им гледна точка.

В двете точки, по които общувахме днес, ние основно разнищихме проявлението на антихристите, които не вярват в съществуването на Бог. След като изслушахте това общение, придобихте ли някакво разбиране? Кои хора имат тези проблеми? Какъв тип хора притежават нрава на антихристи, но не и същността на антихристи, и могат да се променят? Кои хора имат същите проблеми, но притежават същността на антихристи, не могат да се променят, вечни врагове са на Бог и не са обекти на спасение, а на унищожение? Показвате ли и вие тези проявления? Чувствате ли, че можете да се промените? Можете ли да приемете истината и да я използвате, за да промените и замените тези мисли? (Да.) Кои хора не могат да се променят? Има един вид хора, които, като видят невярващи, които живеят луксозен живот, обитават големи къщи, които вътре са украсени като дворци, и имат няколко луксозни коли, се изкушават и се оплакват: „Страхотно е да си богат, да си чиновник, да си способен! Защо той е толкова способен? Защо е такъв късметлия? Как е спечелил парите си?“. Винаги, когато видят, че някой има социален статус, те особено му се подмазват, ласкаят го и се опитват да му се харесат, готови са да направят всичко за него, да станат раболепни до крайност. Те особено обичат злите тенденции в обществото и често искат да бъдат част от тях, като се чувстват разстроени, когато вярата им в Бог им пречи да го направят. Още повече, те чувстват, че са изоставени от света; чувстват се самотни, безпомощни, че няма какво да ги подкрепи, че не могат да намерят утеха и често се чувстват съкрушени. Друг тип хора изпитват голямо възхищение, когато видят онези с пари и власт да се радват на успех, докато уреждат делата си в обществото, и често възхваляват това, като казват: „Те убиха човек, но понеже имат пари и връзки, просто символично прекараха няколко дни в затвора и после излязоха. Това е истинска способност!“. Те силно уважават такива хора в обществото и ги гледат с възхищение. Има и друг тип хора, които обръщат специално внимание на чувствителни политически теми в обществото и дълбоко се интересуват от тях и дори наистина искат да се включат и да се хвърлят в някои дела, свързани с политиката. Дълбоко в себе си хората от тези и други подобни типове имат същото отношение към Бог като антихристите: те не вярват в съществуването на Бог, не признават Божията идентичност или факта, че Бог господства над всички неща. Тези хора принадлежат към същата банда като антихристите. Те не принадлежат на църквата, нито на Божия дом и в крайна сметка ще бъдат изчистени. Те не могат да се разбират с онези, които вярват в Бог, и пътят, по който вървят, е в разрез с Божиите изисквания. Всички тези хора са опасни; дори ако все още не са извършили никакво зло и все още не са отрекли, осъдили или заклеймили открито Бог, нито открито са подвеждали хора и са се борили за статус в църквата, те притежават същността на антихристи, защото изначално не признават Божията идентичност и още по-малко признават факта, че Бог господства над всички неща. Те са част от нечестивите сили и част от бандата на Сатана. Те почитат нечестивостта и всяка ерес или заблуда, насърчавана от дяволите и Сатана, както и всяка зла тенденция, която се надига, която е популярна или която се разпространява в света. Те не принадлежат на Божия дом, нито на църквата и не са обекти на Божието спасение. Тези хора са истински врагове на Бог, те са антихристи.

14 ноември 2020 г.