II. Презрение към плътта, в която Бог е въплътен

В последното си общение разговаряхме за втората подтема от десетото проявление на антихристите — презрение към плътта, в която Бог е въплътен. Докъде стигнахме в нашето общение? (Начинът, по който антихристите се отнасят към Христос, зависи от настроението им.) Стигнахме до точката „начинът, по който антихристите се отнасят към Христос, зависи от настроението им“. Нека първо да прегледаме за кои аспекти разговаряхме. Колко ситуации бяха разнищени по отношение на това „зависи от настроението им“? (Имаше пет ситуации: тяхното поведение, когато са изправени пред кастрене, отношението им към Христос, когато Той е преследван, когато си създават представи за въплътения Бог, когато са повишавани или освобождавани от длъжност и когато са изправени пред различни среди.) В общи линии това е. Когато слушате съдържанието на тези аспекти, само за събитията в тях ли слушате, или ги съпоставяте със себе си, като придобивате и разбирате истината чрез тези събития? С каква гледна точка слушате? (Когато Бог разобличава и разнищва тези състояния и проявления, мога да ги съпоставя със себе си. Понякога поведението ми може да не е съвсем същото като проявленията на антихристите, но разкритите нрав и природа същност са същите.) Разобличените състояния, проявления и същности съществуват в различна степен у всеки. Когато хората за първи път повярват в Бог, им е трудно да забележат проявленията на този покварен нрав у себе си, но с постепенното задълбочаване на преживяването им във вярата в Бог те несъзнателно си дават сметка за определени нрави и модели на поведение. Ето защо, независимо дали конкретните проявления, засегнати в съдържанието, за което разговаряме, в момента се отнасят за теб, или дали в миналото си проявявал подобно поведение, това не означава, че тези въпроси не са свързани с теб, не означава, че няма да правиш такива неща в бъдеще, нито означава, че не притежаваш такъв нрав и поведение. Вече повече от година разговаряме за различните проявления на антихристите и ги разобличаваме. След като сте прекарали повече от година в общение по дадена тема и все още да не сте я приключили, смятате ли, че съдържанието на нашето общение е конкретно и задълбочено? (Задълбочено е.) То е изключително конкретно и задълбочено! Въпреки че общението е достигнало това ниво, много хора все още проявяват първоначалното си поведение, без да се променят ни най-малко. Тоест изречените слова и разобличените състояния, нрав и същност не им помагат ни най-малко. През този период все още има някои, които продължават да се държат безразсъдно и безскрупулно, да действат произволно и диктаторски и да постъпват своеволно и капризно. Те си остават същите, каквито са били преди, или дори стават още по-безогледни, след като придобият статус, като се разкриват още по-цялостно. Освен това винаги има хора, които биват освобождавани от длъжност и премахвани — защо се получава така? (Защото тези хора никога не са приемали истината. Чули са толкова много проповеди, но не са ги взели присърце.) Една от причините е, че тези хора никога не приемат истината. Те изпитват неприязън към истината и не обичат положителните неща. Друга причина е, че по рождение притежават същността на антихристи и не са способни да приемат истината или положителните неща. Ето защо, въпреки че съм разговарял толкова конкретно за различните същности и проявления на антихристите и съм ги разобличавал, тези антихристи и зли хора все още действат необуздано и без страх и правят каквото си искат. Това не се ли определя от тяхната същност? Наистина е невъзможно тези хора да променят природата си. Те остават неповлияни от проповедите, колкото и много от тях да чуят, и също така не се покайват. Съдейки по ежедневието им, по отношението им към изпълнението на дълга им и по начина, по който го изпълняват, те изобщо не приемат истината и нравът им не се е променил ни най-малко. Тези слова са като да проповядваш на глухи — напълно са безполезни. Антихристите не се влияят от тези слова, но имаха ли те някакъв възпиращ ефект върху вас? Послужиха ли за ограничаване на определени модели на поведение и за издигане на стандартите на вашата съвест и морал? (Донякъде.) Ако не са оказали такова въздействие върху някого, тогава той все още човек ли е? Не е. Той е дявол. Разбира се, след като чуха тези слова, повечето хора придобиха известна проницателност по отношение на различните видове нрав същност на антихристите и развиха омраза към нрава на антихристите дълбоко в себе си, като същевременно придобиха известно разбиране и познание за собствената си покварена природа същност. Това е добър знак, нещо хубаво. Но има ли хора, които, колкото повече слушат, толкова по-негативни стават? Като чуят тези слова, те си мислят: „Край. Всеки път, когато се разобличават проявленията, състоянията и нрава на антихристите, те напълно съвпадат с моите. Винаги се отнасят за мен. Кога ще мога напълно да се разгранича от нрава на антихристите? Кога ще мога да покажа някои проявления на Божия народ, на възлюбените Божии синове?“. Колкото повече слушат, толкова по-негативни стават, толкова повече чувстват, че нямат път, който да следват. Нормална ли е тази реакция? (Не.) Чувствате ли се негативни? (Не.) Всеки път, когато Ме чуете да разобличавам тези проявления и събития на антихристите, нещо жегва ли ви, причинява ли ви дискомфорт? Срамувате ли се? (Жегва ни, срамуваме се.) Независимо какви чувства изпитвате, добре е, че това не води до негативизъм. Вие сте останали непоколебими. Да не бъдеш негативен обаче не е достатъчно. Това не постига целта, не е крайната цел. Трябва да достигнете до познание за себе си чрез тези слова. Не става въпрос за разбиране на един аспект от поведението, а за познаване на собствения ти нрав и същност. Това разбиране трябва да ти даде възможност да намериш пътя за практикуване в живота и в процеса на изпълнение на дълга ти, като знаеш кои действия са съгласно поведението на антихристите, кои действия разкриват нрава на антихриста и кои действия са принципни. Ако можеш да постигнеш това, тогава не си слушалтези слова напразно. Те са оказали въздействие върху теб. Сега ще продължим да разговаряме за четвъртото проявление на това как антихристите се отнасят към въплътения Бог — само слушат това, което им казва Христос, но нито се подчиняват, нито се покоряват.

Г. Само слушат това, което им казва Христос, но нито се подчиняват, нито се покоряват

Антихристите само слушат това, което им казва Христос, но нито се подчиняват, нито се покоряват. И така, как слушат те? Тази фраза по същество обобщава отношението, с което слушат: няма съобразяване, няма истинско покорство. Те не приемат със сърцето, а просто слушат с ушите си, не слушат и не възприемат със сърцата си. Буквално погледнато, поведението и нравът на антихристите в това отношение могат да бъдат обобщени с тези основни елементи. От гледна точка на нрава същност на антихристите такива хора нито се подчиняват, нито се поддават на нещо, което идва от Бог, или на нещо, което се счита за добро и положително от Бог или от хората, и на нещо, което е в съответствие с природните закони. Вместо това те гледат на тези неща отвисоко и имат свои собствени гледни точки и възгледи. Дали техните гледни точки са съгласно принципите и законите на положителните неща? Не. Техните гледни точки се свеждат до два аспекта: единият са законите на Сатана, а другият е съгласно интересите на Сатана и неговата природа същност. Ето защо, що се отнася до плътта, в която Бог е въплътен, гледните точки и нагласите на антихристите по същество се свеждат до две неща: едното е логиката и законите на Сатана, а другото е нравът същност на Сатана. Христос е говорителят на Бог, докато Той извършва етап от делото на земята, Той е изразът и въплъщението на Бог, докато Той извършва етап от делото на земята. Към такава роля антихристите освен любопитство, склонност към внимателна проверка и отношение към Него като към човек със статус, на когото да се подмазват и когото да ласкаят, нямат истинска вяра и следване в сърцата си, а още по-малко истинска любов и покорство. Що се отнася до Христос, фигура, която изглежда незначителна в очите на поквареното човечество, Неговият външен вид е обикновен и нормален, Неговата реч, поведение и държание, както и всички аспекти на Неговата човешка природа, също са обикновени и нормални. Нещо повече, формата, начинът и методът на делото, което Той извършва, изглеждат изключително обикновени, нормални и практически в очите на всички. Те не са свръхестествени, не са кухи, не са нереалистични и не са откъснати от реалния живот. Накратко казано, отвън Христос не изглежда внушителен. Неговата реч, неговите действия и държание не са дълбоки или абстрактни. Ако се наблюдава с човешки очи, не се виждат никакви тайни, нито нещо неразбираемо. Той е просто твърде практически, твърде нормален. Преди да обсъдим същността и природата на цялото дело, извършено от въплътения Бог, нека разгледаме всичко, което е видимо за хората в тази роля на въплътения Бог: речта Му, поведението Му, държанието Му, ежедневието Му, личността Му, интересите Му, образователното Му ниво, въпросите, които Го вълнуват и които обсъжда, начинът, по който се отнася и общува с хората, както и нещата, за които Той изразява познание, и така нататък. Всичко това, според възгледа на човека, не е свръхестествено, възвишено или кухо, а е особено практическо. Всички тези аспекти са изпитание за всеки, който следва Христос. Но за онези, които истински вярват в Бог, които имат съвест и разум, след като разберат някои истини, те обобщават всички тези нормални и практически външни проявления на Христос в категорията на въплътения Бог, за да разберат, да възприемат и да се покорят. Само антихристите обаче не правят това. Те не могат да го правят. Дълбоко в сърцата им такава изключително обикновена фигура като Христос им изглежда така, сякаш ѝ липсва нещо. Какво точно липсва? Дълбоко в себе си антихристите често усещат, че такъв обикновен човек не им прилича съвсем на бог. Те също така често изискват такъв обикновен човек да говори, да действа и да се държи по начин, който според тях би подхождал на истинския бог, на христос от тяхното въображение. Ето защо, като погледнем дълбоко в сърцата на антихристите, ще видим, че те не желаят да приемат такъв обикновен човек за свой господ, за свой бог. Колкото по-нормален, практически и обикновен е даден аспект на Христос, толкова повече той е презиран, осмиван и дори приеман с враждебност от антихристите. Така че антихристите дълбоко в себе си не могат да приемат който и да е аспект от поведението на Христос, включително Неговите слова, и дори им се съпротивляват.

Какво включва Христовата реч? Понякога става въпрос за работни подредби, понякога за посочване на нечии недостатъци, понякога за разобличаване на покварената същност на определен тип хора, понякога за анализ на същността и всички подробности на даден въпрос, за да се разнищят свързаните с него проблеми, понякога за преценка на правилното и грешното в даден въпрос, понякога за определяне на изхода за определен тип хора, понякога за повишаване на някои хора, понякога за освобождаване от длъжност на някои хора, понякога за кастрене на някои хора, а понякога за утешаване и увещаване на някои хора. Разбира се, освен истините, свързани с живота нрав на хората, за които Христос говори по време на Своето дело, Той често засяга и всякакви неща, както и някои теми, свързани с човешкото познание и различни професионални области. Христос е нормален и практически човек. Той не живее във вакуум. Той има мисли и гледни точки по всички въпроси, засягащи човешкото съществуване и живот, и Той подхожда към тези въпроси въз основа на принципи. Ако тези принципи се отнасят до темите за оцеляването на хората, за навлизането им в живота, за почитането на Бог, може ли да се каже, че всички те са истини? (Да.) Словата, засягащи човешкото познание, философия и някои професионални въпроси, за които Христос говори, не могат да бъдат наречени пряко истина, но те се различават по гледната точка, отношението и принципа от това, което хората знаят по тези теми. Например хората може да възприемат благоговейно отношение към дадено познание, като живеят според него, докато Христос може да разнищва и разпознава всякакви знания и да се отнася правилно към тях. Вземете например вашия експертен опит в определена професия и вашето овладяване на свързаните с нея знания. Какво можете да постигнете с прилагането на тези знания? Как прилагате тези знания в процеса на изпълнение на дълга си? Има ли някакви истини принципи в това? Ако не разбираш истината, тогава няма принципи и при изпълнението на дълга си разчиташ единствено на знания. Въпреки че може да не съм експерт в тази професия или да имам задълбочено разбиране на тези знания, а само да схващам общата идея и да знам някои основни положения, Аз знам как да прилагам тези знания по такъв начин и въз основа на такива принципи, които дават възможност за ефективно служене на Божието дело. В това е разликата. Понеже антихристите не приемат истината, никога няма да проумеят това и никога няма да разберат каква действително е същността на Христос. Христос притежава Божията същност — къде точно се осъществява и проявява това твърдение, как трябва да се отнасят хората към него и какви ползи и придобивки получават хората от него? Антихристите никога няма да разберат този аспект. Защо е така? Има една особено важна причина: независимо как антихристите гледат на плътта, в която Бог е въплътен, те виждат само човек. Те оценяват от човешка гледна точка, като използват човешки знания, опит, интелект, интриги и хитрости, за да гледат, но колкото и да гледат, не могат да видят нищо специално в този човек, нито могат да разпознаят, че Той има Божията същност. Кажете Ми, могат ли те да го видят с просто око? (Не.) Ами ако използват микроскоп или рентген? Тогава още по-малко ще могат да го видят. Някои хора питат: „Ако не може да се види с просто око или с микроскоп, могат ли да го видят онези, които са в контакт с духовния свят?“. (Не.) Онези, които са в контакт с духовния свят, могат да виждат в този свят и да възприемат духове — как така не могат да разпознаят въплътения Бог? Смятате ли, че Сатана може да види Бог в духовния свят? (Да.) Подобно на Бог, Сатана съществува в духовния свят, но признава ли той Бог за Бог? (Не.) Следва ли той Бог или вярва ли в Него? (Не.) Сатана може да вижда Бог всеки ден, но въпреки това нито вярва в Него, нито Го следва. И така, дори ако онези, които са в контакт с духовния свят, можеха да видят Божия Дух, щяха ли да признаят този Дух за Бог? (Не.) Това обяснение разрешава ли първопричината на проблема? (Да.) Каква е първопричината тук? (Те не признават Бог и не се боят от Него.) Дълбоко в себе си антихристите не признават Бог. Техните предци, самите им корени, не са признавали Бог. Дори и Бог да е пред очите им, те нито Го признават, нито Му се покланят. Тогава как биха могли да се поклонят на въплътения Бог, Който изглежда толкова обикновен и незначителен? Те категорично не биха могли да сторят това. Ето защо, независимо какви средства използват антихристите, за да виждат, това е безполезно. От времето, когато Бог е започнал Своето дело, досега, Бог е изрекъл толкова много слова и е извършил толкова велико дело. Не е ли това най-великото знамение и чудо в човешкия свят? Ако антихристите можеха да го признаят, щяха да са повярвали отдавна. Нямаше да чакат досега. Дали някои хора си мислят: „Антихристите просто не са видели достатъчно от действителните дела на Бог, затова остават неубедени. Ако Бог беше показал някои знамения и чудеса, ако беше им позволил да видят какъв е всъщност духовният свят и ако те бяха видели истинската личност на Бог и това, че всичките Му слова са се изпълнили, тогава те биха признали и последвали Бог.“? Така ли е? След като се е съревновавали с Бог в духовния свят толкова много години, без да бъдат убедени, дали антихристите изведнъж ще се покорят само за няколко години? Това е невъзможно. Тяхната природа същност е неизменна. Въплътеният Бог е извършил толкова много дела и е изрекъл толкова много слова, но нищо от това не може да ги завоюва, нито те могат да признаят Божията идентичност и същност. Това е тяхната вродена природа. Какво показва тази природа? Тя означава, че такива хора като антихристите вечно ще водят война срещу Бог, срещу истината и срещу положителните неща, ще се борят до горчивия край, без да спрат до смъртта си. Не са ли те справедливи обекти за унищожение? Какво означава „без да спрат до смъртта си“? Означава, че по-скоро биха умрели, отколкото да признаят Божиите слова за истината, по-скоро биха умрели, отколкото да се покорят на Бог. Това заслужава смърт.

Когато става въпрос за Христос, този обикновен човек, антихристите Го проучват внимателно не само външно, но и отвътре. Затова, когато Христос говори и действа, антихристите проявяват най-различни модели на поведение. Нека разобличим природата им същност чрез различните проявления, които антихристите показват в отговор на Христовата реч и Христовите действия. Например, когато Христос разговаря с хората за работата и за истините принципи, Той споменава някои конкретни практики. Те включват начина, по който хората трябва конкретно да извършват и прилагат дадена задача по време на процеса на изпълнение на своя дълг. Най-общо казано, никоя задача не се състои в това да се обсъжда теория, да се скандират лозунги, да се повдига духът на всички, а след това всички да положат клетва и с това да се приключи. Всяка задача, свързана с дълга, е сложна и включва определени подробности. Например, как да се избере правилният човек, как да се подхожда и да се отнася човек към различните състояния на различните хора, как да се справяме с различните проблеми, които възникват в процеса на изпълнение на дълга според принципите, как да се постигне хармонично сътрудничество между хората, без да се действа произволно и диктаторски или да се постъпва своеволно и капризно, и така нататък, като се обхващат различни теми. Когато хората трябва да изпълнят конкретна работа, за която Христос е разговарял с тях, и да поемат отговорността за конкретни проекти, те може да се сблъскат с трудности. Скандирането на лозунги и проповядването на доктрини е лесно, но реалното изпълнение не е толкова просто. Най-малкото хората трябва да положат усилия, да платят цена и да отделят време, за да отидат и да изпълнят тези задачи. Това включва, от една страна, намирането на подходящи лица, а от друга — изучаването на съответната професия, проучването на общите знания и теории, свързани с различни професионални аспекти, както и специфичните методи и подходи на работа. Освен това те може да се сблъскат с някои трудни въпроси. Обикновено нормалните хора се чувстват малко обезсърчени, когато чуят за тези трудности, и се чувстват под напрежение, но онези, които са предани и покорни на Бог, когато се сблъскат с трудности и се чувстват под напрежение, се молят тихо в сърцата си, молят се на Бог за напътствие, за засилване на вярата им, за просветление и за помощ, а също така се молят за защита срещу допускане на грешки, за да могат да осъществят предаността си и да положат максимални усилия, така че да постигнат чиста съвест. Хората като антихристите обаче не са такива. Когато чуят от Христос за конкретни подредби в работата, които трябва да приложат, и че в работата има някои трудности, те започват да изпитват вътрешно противопоставяне и не желаят да продължат. Как изглежда това нежелание? Те казват: „Защо никога не ми се случват добри неща? Защо винаги ми се поставят проблеми и изисквания? Да не би да ме смятат за безделник или роб, на когото трябва да се казва какво да прави? Аз не съм толкова лесен за манипулиране! Като го казваш с такава лекота, защо не се опиташ да го направиш сам!“. Това покорство ли е? Това отношение на приемане ли е? Какво правят те? (Противопоставят се, съпротивляват се.) Как възниква това противопоставяне и тази съпротива? Например, ако им се каже: „Иди да купиш няколко килограма месо и приготви ястие от задушено свинско за всички“, ще се съпротивляват ли на това? (Не.) Но ако им се каже: „Днес иди и обработвай тази земя, а докато я обработваш, първо трябва да приключиш с премахването на камъните, преди да седнеш да се храниш“, те ще започнат да изпитват нежелание. Щом нещо е свързано с физическо страдание, трудност или натиск, на повърхността изплува тяхното негодувание и те не желаят да продължат. Започват да се противопоставят и да се оплакват: „Защо не ми се случват хубави неща? Когато дойде време за лесни или леки задачи, защо ме пренебрегват? Защо ме избират все за тежката, уморителна или мръсна работа? Дали защото изглеждам простодушен и лесно могат да ме командарят?“. Оттук започва вътрешното противопоставяне. Защо се противопоставят толкова? Каква е тази „мръсна и уморителна работа“? Какви са тези „трудности“? Нима всичко това не е част от техния дълг? На когото е възложен, трябва да го свърши. Какво има да се избира? Дали става дума за умишлено затрудняване на работата им? (Не.) Но те вярват, че става дума за умишленото им затрудняване, като ги злепоставят, затова не приемат този дълг от Бог и не желаят да го приемат. Какво означава това? Дали те се противопоставят, когато се сблъскат с трудности, когато трябва да понесат физическо страдание и вече не могат да живеят в удобство? Това ли е безусловното, безропотно покорство? Те проявяват нежелание при най-малката трудност. Яростно се противопоставят, възразяват и отказват всичко, което не искат да вършат, всяка работа, която възприемат като трудна, нежелана, унизителна или на която другите гледат с пренебрежение, без да проявяват ни най-малка доза покорство. Първата реакция на антихристите, когато се сблъскат с Христовите слова, заповеди или принципи, за които Той разговаря — веднага щом им причинят трудности или щом изискат от тях да страдат или да платят цена — е на противопоставяне и отказ, на отвращение в сърцата им. Когато обаче става въпрос за неща, които желаят да направят или които са им от полза, отношението им не е същото. Антихристите искат да се отдадат на удобства и да се открояват, но с удоволствие и радост ли приемат, когато се сблъскат със страданията на плътта, с необходимостта да платят цена или дори да рискуват да обидят другите? Тогава могат ли да постигнат абсолютно покорство? Никак даже. Тяхното отношение е изцяло на неподчинение и вироглавие. Когато хора като антихристите се сблъскат с неща, които не искат да правят, неща, които не са съобразени с техните предпочитания, вкусове или лични интереси, отношението им към Христовите слова се превръща в абсолютен отказ и противопоставяне, без следа от покорство.

Докато слушат Христос да говори, някои хора започват да си мислят: „Защо Христос казва това? Как може да се отнася към този въпрос с такъв възглед? Как може да има такова мнение, как може да определя нещо по този начин? Това също ли е истината? Това също ли са Божиите слова? Не мисля. Начинът, по който Бог говори в Библията, е записан по различен начин, с определен вид рационалност, без да се навлиза в тези подробни и банални въпроси. Защо Христос говори така? Винаги става въпрос за подробности и за разнищване на подробности. Може ли Бог наистина да говори така?“. Те нямат представи всеки път, когато четат Божиите слова, и си мислят: „Това са Божиите слова. Трябва да се уповавам на тях, за да получа живот, спасение и благословии“. Когато обаче действително взаимодействат с Христос, те започват да си създават мнения за Неговите възгледи, коментари и нагласи по някои въпроси, както и за начините Му на справяне с определени хора, и тези мнения могат да се считат за човешки представи. Когато антихристите си създават представи в сърцата, ще се молят ли на Бог да се справят с тези представи? Категорично не. Те непрекъснато оценяват Христовите слова със собствените си представи, без следа от покорно сърце. Така че, когато си създадат представи за Христос, те започват да изпитват вътрешна съпротива и постепенно стават враждебни към Христос. Когато възникне такава враждебност, антихристите все още ли планират да се покорят? Все още ли планират да приемат? В сърцата си те започват да се съпротивляват, като си мислят: „Хм, сега те хванах. Не се ли предполага, че си бог? Не са ли всичките ти слова истината? Оказва се, че и ти разсъждаваш логично, когато вършиш нещата, и отсъждаш по въпросите въз основа на това, което виждаш с очите си. Твоите действия не са съобразени с божията същност!“. Те започват да изпитват неподчинение вътре в себе си. Когато това неподчинение възникне, то се разкрива външно. Те може да кажат: „Това, което казваш, изглежда правилно, но трябва да проверя божиите слова, за да видя какво казва той по този въпрос. Трябва да се моля на бог, за да видя как ме води. Трябва да почакам и да потърся, за да видя как бог ме напътства и просветлява. Що се отнася до това, което си казал, то вече не е в обсега на моите съображения и не може да бъде основа за моите действия“. Какво проявление е това? (Отричане на Христос.) Те отричат Христос, но защо все още четат „Словото се явява в плът“? (Боже, мисля, че те признават само нереалистичния Бог на небето и категорично отричат Христос на земята.) Антихристите постоянно живеят в рамките на кухи слова и доктрини, като почитат един възвишен, невидим Бог. Ето защо те силно почитат и уважават писаните слова, които са записаните изказвания на Христос, но въпреки това смятат, че Христос, който е наистина съвсем обикновен, няма абсолютно никакъв статус в сърцата им. Не е ли това противоречиво? Когато таят представи за Христос, те казват: „Трябва да се моля и да търся, за да видя какво казват божиите слова“. Като признават само Божиите слова, но не и Христос, кои са те? (Антихристи.) Колкото и значими или дълбоки да са техните представи за Христовите слова, щом тези слова са напечатани, техните представи изчезват. Щом словата се превърнат в текст, те им се покланят като на Бог. Не е ли това същата грешка, допускана от фарисеите и от хората в религиозните среди? Неразбирането на истината улеснява възникването на тези проявления и представи. След като антихристите си създадат представи, сърцата им не могат да се покорят. Няма покорство, има само съпротива.

При какви обстоятелства обикновените хора развиват представи или какъв тип хора са склонни да развиват представи? Единият тип са онези, които не разбират Божиите слова, а другият са онези, които нямат духовно разбиране и не приемат истината. Те са склонни да развиват представи. Щом възникнат представи, те започват да се съпротивляват в сърцата си. Например бих могъл да кажа на хората да направят нещо по определен начин въз основа на условията, средата и човешките потребности в съответния момент. По-късно, с течение на времето и с промяната на ситуациите, начинът и методът за справяне с въпроса също биха могли да се променят. Тази промяна обаче дава възможност на антихристите да развият представи: „Преди ни казваше това, обявяваше го за истина и приканваше хората да го практикуват по този начин. Накрая го разбрахме и бяхме способни да го практикуваме, да се придържаме към него, като си мислехме, че имаме надежда за благословии, а сега ни казваш да го правим по различен начин — какво означава това? Не ни ли тормозиш? Не се ли отнасяш с нас като с нещо по-долно от човешко същество? Какъв точно е правилният начин да се направи това?“. Всяка промяна в метода, подхода или в изказването може да вбеси някои хора — тези индивиди са хората, които изобщо не разбират истината и не могат да я възприемат. Те измерват всичко, което Бог върши, със стари гледни точки, със стари теории, с някои човешки морални критерии, с критериите на съвестта и дори с някакво логическо мислене и човешко познание. Когато всичко това противоречи на казаното от Христос или когато междувременно възникнат несъответствия, те не знаят как да се справят. Когато не са сигурни как да постъпят, нормалните хора би трябвало да са способни първо да се успокоят и да приемат, а след това постепенно да се стремят да разберат. Антихристите обаче не са такива. Те първо се съпротивляват, след това се молят пред нереалистичния Бог и външно правят така, сякаш практикуват истината и много обичат Бог. Каква е целта на тяхната молитва? Целта е да намерят достатъчно доказателства, с които да отрекат Христовите слова, да заклеймят и да критикуват казаното от Христос, да постигнат душевен мир. По този начин изкореняват своите представи. Може ли по този начин да си изкоренят представите? (Не.) Защо не? (Защото те не приемат истината. Не търсят истината от Божиите слова, а се опитват да отрекат Бог.) Точно така, те не изкореняват своите представи с нагласата да приемат истината, нито го правят по начин, по който да приемат истината. Техните представи не са отхвърлени. Те упорстват в сърцата им. Затова такъв подход никога няма да разреши представите им, никога няма да им позволи да се избавят от представите си. Вместо това тези представи се натрупват с времето. С течение на времето и с годините на тяхната вяра в Бог се увеличават и техните представи и фантазии. Вследствие на това тяхното отношение към Христос, към този обикновен човек, неизбежно става все по-обременено с представи. В същото време преградата в сърцата им спрямо Христос и негодуванието им към Него също нарастват. Щом носят тези прегради и представи, докато изпълняват дълга си, докато посещават събирания и ядат и пият Божиите слова, какво могат да придобият в крайна сметка? Освен че желанията им за благословии се увеличават с всеки изминал ден, те не придобиват нищо.

Имате ли някакви представи за Христос? Изискванията на хората към Бог формират представите им за Христос. Откъде идват тези изисквания? Те произтичат от човешките амбиции, желания, представи и фантазии. И така, какви представи развиват хората? Те вярват, че Христос трябва да каже това или онова, че Той трябва да говори и да действа по определен начин. Например, когато някой се чувства негативен и слаб, той може да си помисли: „Нима Бог не е любов? Бог е като любяща майка, като състрадателен баща. Бог трябва да предоставя утеха на хората. Забравете за Бог на небето, Той е недостижим. Сега, когато Бог е слязъл на земята, хората имат този удобен достъп. Щом се чувствам негативен, трябва да отида пред Бог и да излея сърцето си“. И докато излива сърцето си, той пролива сълзи, говори за своите трудности, слабости и открито обсъжда покварения си нрав. Какво всъщност търсят хората в сърцата си? Те искат да бъдат утешени, искат да чуят приятни думи, искат Бог да каже слова, които ще облекчат тъгата им, ще ги развеселят, ще им донесат утеха и ще ги накарат да не се чувстват повече негативни. Не е ли така? Особено за определен тип хора, които таят такива фантазии: „За хората слабостта и негативността са нещо нормално, но само едно изречение от Бог може да направи така, че човек да се почувства напълно ободрен, и всички грижи и скърби да изчезнат мигновено от сърцето му. Слабостта и негативността ще се разсеят като дим и той ще може да бъде силен пред всичко, вече няма да е слаб или затънал в негативност, ще остане непоколебим в свидетелството си. Е, тогава нека Христос да говори!“. Кажете Ми, какво трябва да кажа, когато се сблъскам с такава ситуация? От една страна, трябва да разбера защо този човек се чувства негативен и какъв дълг изпълнява. От друга страна, трябва да разговарям за принципите, които човек трябва да спазва в процеса на изпълнение на своя дълг. Това не е ли казано ясно? За някои, които са глупави и упорити и не приемат истината, е необходимо да се каже нещо дисциплиниращо, за да ги стимулира и да ги окуражи. Същевременно е необходимо да се разобличи природата същност на този тип хора, за да разберат какво означава това, че си винаги негативен, и защо постоянно са негативни. Ако кажа, че онези, които винаги са негативни, са хора, които не приемат истината, които не обичат истината, могат ли те да намерят утеха, след като чуят това? (Не.) Да предположим, че кажа следното: „Нормално е да си постоянно негативен. Това е детинско проявление, все едно дете да носи бремето на възрастен, като става постоянно негативно поради тежестта. Ти си с малък духовен ръст, млад си и не си преживял много, така че трябва да се учиш постепенно. Освен това родителите ти също носят отговорност. Те не са те учили добре, така че вината не е твоя“. Тогава той може да попита: „И така, какъв е този мой покварен нрав?“. „Това не е покварен нрав. Просто си твърде млад и произхождаш от добра семейна среда, разглезен си и си отглеждан в охолство. След няколко години, като пораснеш, нещата ще се оправят“. Ще се почувства ли утешен, като чуе това? Ако добавя една голяма прегръдка и предам малко положителна енергия, няма ли да се почувства стоплен отвътре? По този начин той ще почувства, че е преживял Божията любов и Божията топлина. Но Христос обикновено не постъпва така. Всъщност Той може да го направи за някое по-голямо дете като форма на утеха, но не би направил това с някой възрастен. Може да се каже, че това би било да мамиш глупак. Вместо това Той ще говори по същество, ще ти покаже път, ще изясни какво всъщност се случва и ще те остави да избереш свободно. Това какъв човек си определя пътя, по който вървиш. Ако се погледне същността на всичко, което Христос върши, Той не мами хората и не си играе с тях, но те не могат да приемат това. Те не се изправят пред фактите, въпреки че това е самата същност на Христос. Той може да действа само по този начин. Ако хората не могат да приемат това, не създава ли то конфликт между хората и Бог? Ако те не могат да постигнат целта си и не приемат истината, не издига ли това преграда? (Да.) Това се загнездва в сърцата на хората. Хората първоначално са си мислели, че Бог е много любящ, че е нежен като майка или баба. Но когато виждат, че нещата не стоят така, и когато не усещат дори малко топлина, те се чувстват обезсърчени. Може ли тяхната фантазия, че „само едно изречение от Христос може да ме измъкне от негативността“, да се изпълни? „Стига Христос да дойде да разреши проблемите ми, гарантирам, че веднага ще усетя вътрешна топлина и никога повече няма да бъда негативен. Всичко ще се изясни и ще се отвори път“. Реалистична ли е тази фантазия? Може ли тази цел да бъде постигната? (Не.) Ето защо, ако хората винаги разчитат на своите представи и фантазии по този въпрос, няма как да се получи. Те трябва да търсят истината, за да разрешат проблема.

Някои хора вършат определени неща задкулисно и когато се срещнат с Мен, ми казват: „Извърших греха на нецеломъдрието, когато бях в тийнейджърските си години“. Аз казвам: „Моля те, не Ми разказвай за това. Моли се искрено насаме и се покай истински, тогава проблемът ще бъде разрешен и Бог няма да го помни. Няма нужда да Ми го казваш в лицето. Аз не се ровя в тези неща“. Когато ги прекъсна да не говорят, те започват да си мислят: „Наистина ли си Бог? Сърцето ми е толкова искрено, сърце, което гори, а Ти го заля с кофа студена вода. Просто исках да си поговорим от сърце, защо не искаш да слушаш? Щеше да е добре, ако слушаше. Имам още подробности за разказване“. Аз му казвам: „Крайната цел на това да признаеш греховете си е да се покаеш, а не да разказваш множество подробности. Ако си се покаял истински и дълбоко в сърцето си, формата няма значение. Преминаването през този процес е безполезно. Изясняването на всички подробности и обстоятелства пред Мен не означава, че си се покаял. Ако си се покаял истински, дори да не кажеш нищо, все пак си се покаял. А ако не си се покаял, дори и да говориш за това, би било безполезно“. Някои хора не разбират и си мислят, че искам да чуя всичко, като например, че са били нецеломъдрени, че са крали или че са заклеймявали и натопявали други, преди да повярват в Бог. Те мислят, че съм готов да слушам всички тези лични житейски въпроси, че искам да знам и да възприема най-дълбоките мисли на всеки човек и всички действия, които е предприел, добри или лоши. Не е ли това човешка представа? Те грешат. Аз трябва да знам само за покварения нрав на хората, за тяхната същност и за пътя, по който вървят. Това е достатъчно, за да се справя със значимия въпрос за тяхното спасение. Няма нужда да знам за настоящия или следващия живот на всеки човек. Няма нужда от такива подробности. Хората предполагат: „Ти също си нормален и практичен. Има някои неща, които не знаеш, така че може би искаш да разбереш семейния произход на всеки човек, средата, в която е израснал, и тези специални преживявания по време на израстването, за да ги опознаеш из основи за целите на работата, за да имаш лост за влияние върху тях, чрез който да ги съдиш и разобличаваш“. Така ли е? (Не.) Някои хора, които носят в себе си тези представи и фантазии, винаги искат да споделят с Мен за миналите си дела, когато Ме срещнат, и казват: „О, Ти не знаеш, моето семейство беше такова и такова…“. Аз казвам: „Не говори за семейните си въпроси. Сподели някои преживявания за вярата си в Бог“. Други казват: „О, Ти не знаеш, имал съм толкова много партньори преди“ или „Ти не знаеш кого съм натопил преди“. Полезно ли е да се казват тези неща? (Не.) Те мислят, че въплътеният Бог наистина е готов да узнае за тези въпроси, че е нетърпелив да разбере всичките срамни модели на поведение на хората и различните подробни аспекти на покварения им живот. Когато се сблъскам с такива хора, Аз им казвам: „Ако искаш да се изповядаш и да се покаеш, моли се пред Бог насаме, не Ми казвай на Мен. Аз съм отговорен само за това да те науча как да изпълняваш добре дълга си и как да почиташ Бог в реалния живот, за да ти помогна да постигнеш спасение. Можем да говорим за всичко, свързано с това, когато се срещнем, но е най-добре да не споменаваме несвързани въпроси“. Като чуят това, някои хора започват да си мислят: „Бог наистина няма любов, Бог не е толерантен“. Според тях какъв човек има любов? Някой квартален отговорник, който специално се занимава с ежедневните банални въпроси на другите хора. Трябва ли Аз да се занимавам с такива неща? Изобщо не ме интересуват тези въпроси! Как живееш живота си, какво ядеш и как се обличаш, как печелиш пари, какво е икономическото ти положение, как се разбираш със съседите си — Аз не се меся в нито едно от тези неща. Това е отношението, което хората имат към Христос, когато таят представи. Особено когато развиват представи към Христовите слова или когато Христовите слова напълно противоречат на техните собствени представи, антихристите не се избавят от своите представи, нито приемат истината, нито разнищват своите представи, нито търсят истината. Вместо това те се вкопчват в представите си и тайно заклеймяват казаното от Христос в сърцата си.

В този последен период Бог извършва делото на правосъдието в последните дни. С разпространяването на евангелието на Божието царство в Божия дом се появиха доста работни дейности, свързани с различни професии, като например работата, свързана с музика, работата с текст, работата по филмопроизводството и така нататък. В хода на тази работа Христос също се е включвал в някои работни проекти, свързани с тези професии, разбира се, главно като е предоставял напътствия и е определял посоката на различните работни проекти. Той работи в този обхват. Неизбежно е Христос да не е запознат с някои знания или обща информация, свързани с тези области, и може да има някои неща, които Той не разбира. Не е ли това съвсем нормално? За повечето хора това изглежда напълно нормално и не е нещо съществено, защото всички са в процес на учене и под Божието ръководство всеки вид работа може само да става все по-добра, като се произвеждат все повече готови продукти и висококачествени резултати. Но за антихристите това въобще не е маловажен въпрос. Те казват: „Ти изобщо не си запознат с определена област, дори си невеж. Какво право имаш да се месиш, да ни ръководиш и да ни напътстваш? Защо трябва да имаш последната дума? Защо всички трябва да те слушаме? Дали това, че те слушаме, е непременно правилно? Няма да поемем по грешен път или да направим грешки в работата си, ако те слушаме? Не съм толкова сигурен в това“. Когато Христос предоставя напътствия в работата, някои хора подхождат към това със скептично отношение: „Нека първо да видим дали това, което казва, има смисъл и дали е в рамките на правилния обхват на експертните познания, и дали е по-добро от нашите собствени идеи. Ако е така, ще го приемем и ще следваме Неговите напътствия. Ако не е, ще направим друг избор, ще намерим друг начин“. Антихристите обаче таят вътрешна нагласа на пълно неподчинение: „Ние сме професионалисти, работили сме в тази област в продължение на много години. Можем да изпълним тази задача със затворени очи. Да следваме твоите напътствия, би означавало просто да отбиваме номера, нали? Защо да те слушаме? Не са ли твоите предложения просто официални приказки? Ако те слушахме, това не би ли ни накарало просто да изглеждаме некомпетентни? Но сега всички слушат и аз не мога да се изправя и да ти възразя, тъй като това може да доведе до третирането ми като антихрист. Така че ще се преструвам за малко, ще се правя, че слушам, ще отбивам номера, а по-късно ще продължа както обикновено, без да засягам нищо“. Така че, независимо как Христос разговаря за истините принципи, независимо колко ясно обяснява нещата, антихристите винаги имат свои собствени установени идеи и винаги вярват, че разбират професията и че са експерти в областта, поради което не разбират какви са истините принципи, за които Христос разговаря. Винаги, когато Христос предоставя напътствия за работа, свързана с техните професии, това се превръща в момент, в който антихристите сравняват своите способности и таланти с тези на Христос. Още по-лошо, понякога когато Христос говори по въпроси, свързани с техните професии, антихристите виждат това като момент, в който Христос проявява невежество, и те тайно се подиграват на Христос и Го презират, и въпреки себе си изпитват още по-голяма съпротива и неприязън към напътствията на Христос относно работата им. Те са напълно неубедени в сърцата си и заявяват: „Казваш ни да правим това и онова, но какво знаеш ти? Изобщо разбираш ли различните стъпки, свързани с тези области? Знаеш ли конкретните подробности за това как функционират те? Когато ни напътстваш във филмопроизводството, знаеш ли какво е истинска актьорска игра или как се прави звукозапис?“. Винаги, когато се сблъскат с тези въпроси, антихристите не слушат усърдно в сърцата си истините принципи, свързани с всяка професия. Вместо това тайно се съревновават с Христос вътре в себе си, дори застават отстрани като зяпачи, за да се подиграват на Христос и да Го осмиват, а сърцата им са изпълнени с неподчинение. Когато продължат да изпълняват работата си, те преминават през процеса повърхностно, като първо преглеждат бележките от Божието общение, за да видят какво е казал Бог, а след това просто започват да работят, като правят нещата по стария начин. Някои може да кажат: „Бог не е казал това, защо го правиш така?“, на което те отговарят: „Бог не го е казал, но дали бог знае действителната ситуация? Не сме ли ние тези, които трябва действително да го свършат? Какво знае бог? Бог просто е дал принцип, но ние трябва да се справим според действителната ситуация. Дори бог да беше тук, пак трябваше да се справим по този начин. Ние слушаме божиите слова, когато те включват истината, но когато става въпрос за професионална работа, която не включва истината, ние имаме последната дума“. Те са слушали истините принципи, за които Бог е разговарял, и са си водили бележки по тях, и всеки е преминал през процеса и е прегледал бележките, но когато става въпрос за това как трябва да се свършат нещата, кой има последната дума? В техния случай не властва истината, а още по-малко може да се говори, че Христос има власт. И така, кой има власт? Антихристът има власт. Човекът е този, който има последната дума. От тяхна гледна точка истината е като въздух, просто доктрини и лозунги, които се споменават небрежно и след това се приключва с тях — хората все пак правят каквото трябва да правят, както искат да го правят. В онзи момент те са се съгласили много любезно и отношението им е изглеждало изключително искрено, но щом се стигне до реалния живот, всичко се променя. Не е така, както е изглеждало.

Тъй като антихристите постоянно таят представи, противопоставят се на въплътения Бог и са вътрешно неубедени, те по принцип не признават въплътения Бог в сърцата си, а вярват само в Бог на небето. Те са точно като Павел: той не беше напълно убеден във въплътения Исус, а беше пълен с представи. Затова във всички писма, които написа, никога не свидетелства за Исус, никога не засвидетелства, че словата Му са истина, и никога не обсъди дали изпитва любов към Него. Това са неща, които хората могат да видят. Павел е истински антихрист. Сега всички можете да признаете, че Павел е класически пример за антихрист. Дори ако тези, които принадлежат към категорията на антихристите, признаят, че словата, изразени от Бог, са истина, могат ли да приемат истината? Могат ли да се покорят на Христос? Могат ли да свидетелстват за Него? Това е друг въпрос. Могат ли да се покорят на всичко, което Христос прави? Ако Той организира или възлага работа, като напътства хората как да я вършат, могат ли антихристите да се подчинят? Този въпрос разкрива хората най-ясно. Антихристите не могат да се подчиняват. Те пренебрегват и омаловажават словата на Христос. Затова, независимо какви конкретни насоки им дава Христос или какви задачи им възлага за някаква работа, те никога няма да ги изпълнят. Те просто не желаят да Му се покорят. Независимо как Той организира работата, те не желаят да я изпълнят, винаги вярват, че собствените им идеи са по-мъдри, и смятат, че е най-добре да следват собствените си планове. Ако им кажеш: „Когато се сблъскате със ситуации, трябва да си сътрудничите с трима или четирима души, да се съветвате заедно, да общувате повече за истините принципи и да действате според тях, без да ги нарушавате“, ще те послушат ли? Те изобщо не слушат. Отдавна са отхвърлили тези думи на заден план и искат сами да имат последната дума. Казваш им: „Ако има проблем, който не може да бъде решен, можете да потърсите от Горното“, но когато наистина има проблем и всички мислят да потърсят от Горното, антихристите казват: „Защо да питаме за такъв незначителен въпрос? Това само ще обезпокои Горното. Можем да се справим сами, няма нужда да питаме! Аз имам последната дума и ще понеса последствията, ако нещо се обърка!“. Колко хубаво звучат тези думи, но дали действително могат да понесат последствията, когато нещо наистина се обърка? Ако работата на църквата претърпи загуби, могат ли те да понесат последствията? Например, ако поради небрежност на водачите и работниците при организирането на събиранията братята и сестрите са арестувани по време на някое от тях, което води до негативизъм и слабост у някои от тях, както и до колебание, кой може да понесе такава отговорност? Отговорни ли са антихристите за своите думи? Те са напълно безотговорни! Такова е отношението им към работата. Кажете Ми, могат ли антихристите наистина да приемат и да се покорят на изречените от Христос слова? (Не.) Какво е отношението в сърцата им към практикуването на истината и към покорството към Христос? Една дума: противопоставяне. Те продължават да се противопоставят. И какъв е нравът, който се съдържа в това противопоставяне? Какво го поражда? Непокорството е това, което го поражда. Що се отнася до нрава, това е неприязън към истината, в сърцата им има непокорство, те не искат да се покорят. И така, какво мислят антихристите в сърцата си, когато Божият дом иска от водачите и работниците да се научат да работят заедно в хармония, вместо един човек да командва всичко, да се научат да обсъждат с другите? „Прекалено е трудно да се обсъжда всичко с хората! Мога сам да вземам решения за тези неща. Да работиш с другите, да обсъждаш с тях, да правиш нещата според принципа — колко неефективно, колко неудобно!“. Антихристите си мислят, че разбират истината, че всичко им е ясно, че имат свои собствени прозрения и начини на действие, и затова са неспособни да си сътрудничат с другите, не обсъждат нищо с хората, правят всичко по свой начин и не отстъпват пред никого! Въпреки че на думи заявяват, че са готови да се покорят и че са готови да си сътрудничат с другите, колкото и добри да изглеждат отговорите им външно, колкото и хубаво да звучат думите им, те не са способни да променят непокорното си състояние и сатанинския си нрав. Вътре в себе си обаче те яростно се противопоставят. До каква степен? Ако го обясним на езика на познанието, това е явление, което възниква, когато две неща с различна природа се съберат заедно: отблъскване, което можем да тълкуваме като „противопоставяне“. Точно такъв е нравът на антихристите: противопоставяне на Горното. Те обичат да се противопоставят на Горното и да не се подчиняват на никого.

Когато се сблъскат с Христовите слова, антихристите имат само едно отношение: неподчинение, а единственият им подход е противопоставяне. Например, Аз казвам: „Дворът ни е доста голям и няма сянка. През зимата слънцето грее навсякъде, което дава възможност на хората да се пекат на слънце, но през лятото става малко горещо. Нека купим няколко дървета, от тези, които растат бързо и ще осигурят достатъчно сянка в бъдеще, които са относително чисти и приятни за окото“. Колко принципа има тук? (Три.) Единият е дърветата да растат бързо, другият е те да са чисти и относително красиви, а третият е да осигуряват достатъчно сянка в бъдеще, което означава, че трябва да имат гъста корона. Хората само трябва да приложат тези три принципа. Що се отнася до това колко да купят, къде да ги засадят и какви да са видовете дървета, Аз ги информирах и за това. Лесна ли е за изпълнение тази задача? (Да.) Смята ли се тя за трудна задача? (Не.) Не е трудна задача. Защо не е трудна? Има места, където се продават дървета, Божият дом осигурява средствата и основните условия за закупуването на дърветата са налице. Остава само хората да го изпълнят. В тази задача няма нищо трудно. Но за един антихрист има трудност: „Какво? Да купим дървета? Да харчим пари само за да има сянка и за да направим средата по-красива? Не е ли това отдаване на плътски удобства? Тези пари са приношение за бог, може ли да се харчат толкова небрежно? Какво лошо има в това да е малко топло? Слънцето е създадено от бог. Дали стоенето на слънце ще те убие? Това се нарича да приемаш слънчева светлина и да се наслаждаваш на дъжда. Ако не искаш да си на слънце, стой вътре. А сега искаш да харчиш пари за това удобство — май че сънуваш!“. Те разсъждават: „Аз нямам последната дума по този въпрос самостоятелно. Ако се противопоставя пряко, това няма да е добре. Може да бъда заклеймен, а другите може да не са съгласни. Затова ще докладвам това на групата за вземане на решения. Освен това ще е най-добре да оставя и братята и сестрите да изразят мнението си. Ако групата за вземане на решения одобри, тогава ще купим дърветата. Ако не одобри, тогава няма да ги купим, дори ако братята и сестрите са съгласни“. Те събират всички на едно място, поставят въпроса и след това оставят всички да го обсъдят и да изразят мнението си. Всички казват: „Купуването на дървета е добро нещо. Носи полза за всички“. Антихристът чува това и казва: „Защо да е добро нещо? Може ли да е добро само защото носи полза на всички? От чии пари се възползват всички? Това е харчене на божиите пари. Не е ли това разхищение на приношения? Това съгласно принципите ли е?“. Всеки разсъждава: „Разхищаването на приношения в полза на всички, в интерес на хората наистина изглежда донякъде неуместно“. След като обсъждат едно или друго, окончателното им решение е да не се купуват дървета. Парите трябва да се пестят. Независимо кой е наредил, това не може да се направи. След такова обсъждане се стига до заключение. Какво е заключението? „По отношение на заповедта на христос този път нашето окончателно решение е да ѝ се противопоставим. Няма да харчим приношенията или да прахосваме и стотинка от парите на божия дом. По-конкретно казано, това означава, че няма да купуваме дървета, че няма да засаждаме нищо в двора“. Това е взетото решение. Няколко дни по-късно забелязвам, че дърветата все още не са купени, затова питам: „Защо не си купил дърветата?“. „О, скоро ще го направим“. Когато сезонът настъпи и дърветата на другите са се разлистили, защо все още не са купили нищо? След като ги попитам, разбирам, че след като са обсъдили въпроса, те не са се съгласили да купят дърветата. Моите слова са били напразни. След като са се допитали, обсъдили и анализирали, всички колективно са решили да отхвърлят Моята заповед, което означава: „Ние имаме последната дума тук. Ти стой настрана. Това е нашият дом, той няма нищо общо с теб“. Що за подход е това? Това не е ли противопоставяне? До каква степен се противопоставят? Те имат основание, твърдят, че не прахосват и стотинка от парите на Божия дом, че не харчат Божиите приношения. Какво мислите за това основание? Правилни ли са тези думи? (Не.) Често онези, които разхищават приношенията и злоупотребяват с тях, са именно същите тези антихристи. Те искат да имат последната дума, затова измислят цял куп теории, за да подвеждат онези, които са глупави, невежи и нямат проницателност. И наистина, някои хора се хващат на въдицата и действат според техните думи, докато словата на Христос биват смущавани и саботирани от антихристите, което причинява забавяне в изпълнението. Каква е първопричината на този проблем? Ключът се крие в това, че Божиите избраници не прозират лицемерието на антихристите, като винаги биват подвеждани от повърхностната страна на нещата, без да възприемат същността на нещата. Антихристите тиранично създават препятствия сред тези хора, в резултат на което някои от непроницателните хора сред Божиите избраници често биват подвеждани и контролирани от тях.

При всяка конкретна работна подредба и заповед, които Христос дава в църквата, ако няма антихристи, които да предизвикват смущения, те може да бъдат бързо изпълнени. Щом обаче се намеси антихрист, изпълнението на задачата се забавя и тя не може да бъде осъществена. Понякога подредбите и заповедите, които Христос предвижда да бъдат изпълнени от хората, биват категорично отхвърляни от антихристите под някакъв предлог. При това те възприемат форма на вземане на решения, в която участват всички, като казват: „Това беше прието с гласовете на братята и сестрите. Това е резултат от колективно решение, а не е еднолично мое решение“. Какво се подразбира от това? Че решенията на братята и сестрите са в съответствие с истината и че когато възникне проблем, колективното решение на братята и сестрите означава, че истината властва. Но когато един антихрист, който отговаря за нещо, се противопоставя на казаното от Христос, дали истината властва? Ясно е, че всъщност властва антихристът. Не е ли абсурдно и измамно да се казва, че истината властва, когато антихристът контролира цялата ситуация? Антихристите наистина са вещи в това да се прикриват! Когато Христос поиска от тях да изпълнят нещо и на всички стане известно, че това е Божие дело, че Той действа от загриженост за всички и че всички са признателни за Божията благодат, това не се харесва на антихристите и ги дразни. Тогава те си блъскат главите и търсят начини да смущават и да саботират. Ако обаче инициативата е тяхна и накрая всички са им дълбоко благодарни и признателни, те я изпълняват по-активно от всеки друг, готови са да понесат всяко страдание. Нима не са отвратителни такива хора като антихристите? (Да, така е.) Що за нрав е това? (Нечестив нрав.) Антихристите са способни да се прикриват, да се преструват на добри хора, като подвеждат и увличат другите, и дори се преструват, че практикуват истината. Това е нечестивост. Каква истина практикуваш? Ти отхвърляш словата и заповедите, дадени от Христос, неспособен си да се покориш и да ги изпълниш. Къде е истината, която твърдиш, че практикуваш? Дали си вярващ в Бог? Отнасяш ли се към Бог като към Бог? Бог, в Когото вярваш, не е твой колега, не е твой съработник, не е твой приятел. Той е Христос, Той е Бог! Не го ли признаваш? Винаги анализираш и проучваш внимателно Христовите слова, опитваш се да разпознаеш правилността им, претегляш плюсовете и минусите — не заемаш ли погрешната позиция? Антихристите са умели в това да проучват внимателно и да анализират думите на хората, а накрая прилагат тази непрестанна внимателна проверка и към Христос. Това, че проучват внимателно Христос и се отнасят към Него по този начин, прави ли ги последователи на Бог? Не са ли те просто неверници? Те винаги проучват внимателно Христос, но могат ли да разберат Христовата божествена същност? Колкото повече проучват внимателно Христос, толкова повече съмнения се пораждат в тях и накрая отсичат, че Христос е обикновен човек. Остава ли в тях някаква истинска вяра или покорство? Ни най-малко. В сърцето на антихриста Христос е считан просто за обикновен човек. Да се отнася към Христос като към човешко същество, му се струва естествено, затова смята, че може да пренебрегва Христовите слова и заповеди, като не ги взема присърце, а просто ги предлага за обсъждане и внимателна проверка по време на събиранията. В крайна сметка този, който решава как да се свършат нещата, е антихристът, а не Бог. За какво смята той Христос? Смята Го просто за обикновен водач, без изобщо да се отнася към Христос като към Бог. Естеството на това отношение не е ли същото като вярата на Павел в Бог? Павел никога не се е отнасял към Господ Исус като към Бог, никога не е ял и пил словата на Господ Исус, нито се е стремил да Му се покори. Той винаги е смятал, че за него да живее, е христос, като се е опитвал да замести Господ Исус, и впоследствие е получил Божието наказание. След като си приел, че Христос е въплътеният Бог, трябва да се покориш на Христос. Независимо какво казва Христос, трябва да приемеш и да се покориш, а не да проучваш внимателно и да обсъждаш дали Божиите слова са правилни и дали са съобразени с истината. Божиите слова не са предназначени да ги анализираш и проучваш внимателно, а да им се покориш и да ги изпълняваш. Как да подхождате към вършенето на нещата и как да определяте стъпките за изпълнението им — това е обхватът на вашето общение и обсъждане. Тъй като в сърцата си антихристите винаги се съмняват в божествената същност на Христос и винаги имат непокорен нрав, когато Христос поиска от тях да направят нещо, те винаги го проучват внимателно и го обсъждат, както и искат от хората да определят дали е правилно, или не. Това сериозен проблем ли е? (Да.) Те не подхождат към тези неща, за да се покорят на истината, а с цел да се противопоставят на Бог. Такъв е нравът на антихристите. Когато чуят заповедите и работните порядки на Христос, те не ги приемат и не им се покоряват, а започват да обсъждат. И какво обсъждат? Обсъждат ли как да практикуват покорство? (Не.) Обсъждат дали словата и заповедите на Христос са правилни, или не, и изследват дали трябва да бъдат изпълнени. Дали имат нагласата действително да изпълнят тези неща? Не — те искат да насърчат повече хора да бъдат като тях, да не вършат тези неща. А дали практикуват истината за покорството, като не ги вършат? Очевидно не. Какво правят те тогава? (Противопоставят се.) Не само че самите те се противопоставят на Бог, но търсят и колективно противопоставяне. Това е естеството на техните действия, нали? Колективно противопоставяне: да накарат всички да са като тях, всички да мислят като тях, да казват и да решават като тях, колективно да се противопоставят на Христовото решение и на Неговите заповеди. Това е начинът на действие на антихристите. Те са убедени, че: „не е престъпление, ако всички го правят“, и затова призовават другите да се противопоставят на Бог заедно с тях, като смятат, че в този случай Божият дом няма да може да им направи нищо. Това не е ли глупаво? Способността на самите антихристи да се противопоставят на Бог е крайно ограничена, те са съвсем сами. Затова се опитват да вербуват хора, за да се противопоставят колективно на Бог, като мислят в сърцето си: „Ще подведа група хора и ще ги накарам да мислят и действат по същия начин като мен. Заедно ще отхвърлим Христовите слова, ще възпрепятстваме Божиите слова и ще им попречим да се осъществят. А когато някой дойде да провери работата ми, ще кажа, че всички са решили да го направят по този начин — тогава ще видим как ще се справиш с това. Няма да го направя за Теб, няма да го изпълня — да видим какво ще ми направиш тогава!“. Те си мислят, че имат власт, че нито Божият дом, нито Христос може да направи нещо, за да се справи с тях. Как ви се струва, лесно ли е да се справиш с такъв човек? Как трябва да се постъпва с такъв тип хора? Най-простият начин е да ги отстраним и да ги разследваме. Щом дяволът се разкрие, пропъдете го с един ритник и това е краят му. Божият дом ти позволява да бъдеш водач, но ти не се покоряваш и дори се осмеляваш да се противопоставяш на Бог. Не си ли дявол? Божият дом ти възлага да ръководиш, за да можеш да вършиш реална работа, да се покоряваш на организацията на работата в Божия дом и да изпълняваш добре дълга си. Трябва да приемеш и да се покориш на Божиите слова. Каквото и да казва Бог, трябва да приемеш и да изпълняваш словата Му, а не да Му се противопоставяш. Приел си противопоставянето на Бог за свой дълг — е, тогава съжалявам, но отстраняването ти е най-простото решение. Божият дом има властта да те оползотвори, но и да те отстрани. Някои хора казват: „Справях се добре като водач, защо ме отстраниха? Не е ли това просто да убиеш магарето веднага след като е смляло зърното?“. Наистина ли се справяше добре, когато те отстраниха? Магаре, което рита и хапе бясно и не се съсредоточава върху съответните си задачи, независимо от начина, по който е било обучено, наистина ще трябва да бъде убито, след като „смели зърното“. Що се отнася до въпроса кога да се убие, това зависи от неговото представяне. Кажете Ми, някой ще се отърве ли доброволно от едно добро магаре? По време на меленето магарето е най-основният и важен помощник. Някой ще бъде ли толкова глупав, че да го убие, когато то е най-необходимо, да спре меленето и да остане без зърно? Някой ще направи ли това? (Не.) Има само една ситуация, в която това би се случило: когато магарето не се вслушва в обучението и продължава да рита и да хапе бясно, което прави невъзможно смилането на каквото и да е. Тогава би трябвало да спрете меленето и да убиете магарето, нали? (Да.) Тези, които имат проницателност по този въпрос, могат да го видят ясно. И така, как трябва да се постъпва с антихристите, които са непокорни и своеволни и не успяват да изпълнят никаква работа? Най-простият начин е първо да ги отстраним от техните позиции. Някои хора питат: „Отстраняването означава ли край?“. Защо да се бърза? Наблюдавайте поведението им. След като бъдат отстранени и изгубят властта си, ако все още могат да служат в Божия дом, те няма да бъдат отлъчени. Ако обаче не полагат труд, а вместо това влошават още повече нещата, като разпространяват представи, вършат зло и предизвикват смущения навсякъде, тогава, според принципите, трябва да бъдат отлъчени. Като цяло, тези неща, които се проявяват в антихристите, не са ли омразни? (Изключително омразни са.) А какво ги прави омразни? Тези антихристи искат да завземат властта в Божия дом. Словата на Христос не могат да бъдат осъществени от тях, те няма да ги изпълнят. Разбира се, може да става въпрос и за друг вид ситуация, в която хората не са способни да се подчинят на Христовите слова: някои хора имат малки заложби, не могат да разберат Божиите слова, когато ги чуят, и не знаят как да ги изпълняват. Дори да ги учиш как да го правят, те пак няма да могат. Това е друг въпрос. Темата, по която общуваме в момента, е същността на антихристите, която не е свързана с това дали хората са способни да вършат нещо, или какви са техните заложби. Тя се отнася до нрава и същността на антихристите. Те се противопоставят напълно на Христос, на работните порядки в Божия дом и на истините принципи. В тях няма покорство, а само противопоставяне. Това е антихристът.

Разгледайте и разпознайте към кое от споменатите преди това проявления на антихристите спада следната ситуация. Имаше един водач, който работеше всеки ден от зори до здрач и изглеждаше доста отговорен. Но все пак той рядко се появяваше, което създаваше впечатлението, че е много зает с работа и вероятно не бездейства, като на пръв поглед плащаше цената, за да изпълнява дълга си. По-късно, когато имаше работа за вършене в жилищните им помещения и в двора, уредихме някой да ги напътства в работата. Когато нас ни нямаше, той трябваше да се намеси, за да помогне с напътствия и да отговаря за работата, трябваше да поеме инициативата. Не е ли това разумно и уместно? Трябва ли винаги да съм там, за да надзиравам тези домакински задължения и задачи? (Не.) В повечето случаи този вид тежки задачи всъщност не касаят истината. Хората трябва само да работят усърдно, да не извършват разрушителни действия, да изпълняват и да правят това, което се иска от тях — нещо просто и лесно за постигане. По-късно, когато задачите в тази сфера по същество бяха завършени, но все още се нуждаеха от текущо управление, Аз предадох отговорността на този водач. Казах му да поддържа чистотата в района, като се увери, че всичко, което се нуждае от поддръжка, е добре обгрижвано. Имаше главно две неща: първо, да поддържа всички определени пространства и стаи отвътре и отвън чисти и подредени. Второ, да се грижи добре за растенията, например да полива новозасадените, за да не изсъхнат, да ги подрязва, когато е необходимо, според сезона и растежа им, и да ги наторява, когато е нужно. Само тези две задачи — смятате ли, че е много? Може ли да е уморително? (Не.) Тези две задачи не са кой знае какво. Човек може да ги свърши, докато се разхожда след хранене. Освен това не трябва ли да се грижиш и за собствената си жизнена среда? Просто такива са нещата, когато живееш като човек. Този вид задачи са от съществено значение за нормалния човешки живот. Трябва да управляваш собствената си жизнена среда. Ако не го правиш, не си по-различен от животните. Можеш ли тогава все още да се наричаш човек? Животните не управляват заобикалящата ги среда. Те нямат определени места за телесните си нужди, нито имат определени места за хранене и спане. В това отношение хората превъзхождат животните. Хората управляват средата си, грижат се за чистотата и имат изисквания към заобикалящата ги среда. Тогава това, че поисках тези неща от него, не беше прекалено, нали? (Да.) След като възложих тези задачи, заминах за друго място, а водачът трябваше да свърши конкретната работа. Един ден отидох да проверя как се управлява заобикалящата среда и изведнъж почувствах сърдечна болка, раздразнение и гняв! Какво мислите се беше случило? Какво би могло да предизвика подобни емоции? (Той не е изпълнил Божиите заповеди и подредби.) Точно така, това е единственият начин да се опише с думи — не ги изпълняваше. През периода, в който ме нямаше, времето не беше особено сухо, но много от новозасадените фиданки имаха пожълтели листа, а някои дори капеха на земята. Вбесяващото беше, че листата на две известни цъфтящи дървета бяха станали от тучнозелени — пурпурночервени, почти пожълтели. Ядосвате ли се, щом чуете това? Още по-вбесяващо беше, че чистата циментова площадка на входа беше осеяна с кошници, найлонови торбички, боклук, дървени стърготини от свършената работа, пирони, инструменти — всичко беше разхвърляно, превърнато в мръсен и разхвърлян безпорядък! Кой не би се ядосал, когато види такава сцена? Има само един тип хора, които не биха се ядосали — онези, които принадлежат към категорията на животните, без критерии или чувствителност към заобикалящата ги среда, безразлични към миризмата, чистотата или удобствата и напълно неосъзнаващи кое е добро и кое е лошо. Всеки с нормална човешка природа, който има критерии за заобикалящата го среда и способността да мисли, би се ядосал, когато види подобно нещо. Там живееше голяма група хора, но те не можеха да се справят дори с тази незначителна задача. Що за хора са това? След като им дадох инструкции, ето как се отнесоха към тях, ето какво направиха. Да управляваш заобикалящата среда и да се грижиш за тези няколко неща не е изтощително, нали? Не пречи на никоя от дейностите ти, нали? Не влияе на събиранията, на молитвите или на четенето на Божието слово, нали? Тогава защо не може да се свърши? Когато съм наоколо, когато надзиравам и наблюдавам, тези хора вършат някаква работа, но щом си тръгна, спират. Никой не поема отговорност. Какво се случва в тази ситуация? Смятат ли това място за свой дом? (Не.) Те пак казват, че Христовото царство е техният топъл дом, но дали наистина мислят така? Дали наистина постъпват така? Не. Те дори не управляват средата, в която живеят. Дори след като ги инструктирах, никой не поема отговорност и никой не се интересува. Когато им се каже да работят, те правят нещо малко, но след като го свършат, небрежно хвърлят инструментите настрана и си мислят: „Който го е грижа, да се оправя, не е моя работа. Стига да имам храна и подслон, всичко ми е наред“. Що за човешка природа е това? Що за морал? Притежава ли такъв човек дори частица нормална човешка природа? Да вярваш в Бог толкова много години без никаква промяна, е наистина непонятно! Полагам толкова много усилия, за да направя тези неща за вас, подреждам всичко толкова добре. Аз не живея тук, не се наслаждавам на нищо от това — всичко това е за вас. Не е нужно да сте благодарни. Просто управлявайте собствената си жизнена среда и това е достатъчно — защо е толкова трудно да се направи? По-късно осъзнах, че има причина за това поведение. Хората идват в Божия дом, независимо дали са напуснали семействата и кариерите си, или са се отказали от ученето и бъдещите си перспективи, за да изпълняват дълга си, а не за да Ми бъдат дългогодишни работници. Защо? Те не получават нито стотинка, така че защо да Ме слушат? Защо да управляват средата за Мен? Защо да полагат тези усилия за Мен? Ето как мислят те. Чувстват, че е достатъчно да си вършат добре работата и да изпълняват дълга си, че като се занимават с въпроси от тяхната сфера на дейност, изпълняват отговорностите си. Всичко друго, което поискам, ако се отнася до техния дълг и професия, може и да го обмислят, но за останалото трябва да намеря някой друг. Подразбиращото се послание е: „Ние сме хора на царството. Как може да вършим такава мръсна и уморителна работа? Ние сме извисени хора. Това, че постоянно ни караш да вършим долна и унизителна работа, вреди на имиджа ни! Ние сме хора с определена идентичност, защо продължаваш да ни затрудняваш?“. След като разбрах това, придобих известно прозрение защо повечето хора изпитват неприязън към работата, съпротивляват ѝ се и не желаят да я вършат, защо се сравняват с другите и прибягват до хитрости, за да се измъкнат от дълга си, когато работят — защото повечето от тях не се стремят към истината. Да не се стремиш към истината, е обичайно твърдение, но в действителност много хора имат естествено предразположение да обичат спокойствието и да мразят работата. В съчетание с това, че са контролирани от нагласата просто да преживяват как да е, те вярват, че да се стремиш към истината означава да седите заедно, да говорите и да обсъждате, точно както се случва в нацията на големия червен змей, където хората постоянно имат събрания, четат вестници и пият чай — това според тях означава да вярваш в Бог и да изпълняваш дълга си. Щом се заговори за работа и за труд като тези на земеделците, мнозина смятат, че такъв живот няма нищо общо с нас, християните. Животът на християнина е живот, откъснат от „низките удоволствия“. По подразбиране те вярват, че са над светските задачи на света — чистенето, борбата с вредители, земеделието, подрязването, засаждането на цветя и т.н. са все неща, които не са свързани с тях. Те отдавна са се извисили над този низък начин на живот. Не е ли това състоянието на повечето хора? (Да, така е.) Лесно ли се коригира такова състояние? Някои хора, когато ги помолят да се научат да работят с машини, не го приемат насериозно и дори умишлено ги използват неправилно, като повреждат машината само за няколко дни. Новозакупени машини се чупят, а цената на ремонта не е малка. Те си мислят: „Нали ме помоли да се науча? Сега, след като счупих машината и вече няма машина, имам извинение да си почина, нали? Вече не трябва да работя, нали? Все ме молеше да се науча и ето го резултата. Това ли искаше да видиш?“. Цената на ремонта на някои машини е почти колкото закупуването на нови. Някои хора изобщо не се чувстват зле или виновни, след като направят такива грешки. Когато сравните това с гореспоменатата представа „да не харчиш и стотинка от парите на Божия дом, защото това е приношение за бог“, кое твърдение е изречено искрено и кое поведение е реалността? Те съсипват машините, а цената на няколко ремонта е достатъчна, за да се купи нова машина. Това разточително поведение е реалността, докато твърдението за неразхищаването на приношенията е фалшиво, измамно и подвеждащо. Позовавайки се на обсъдения по-горе пример, ако трябва да го категоризираме по отношение на нрава или същността на антихриста, към кой аспект от днешното обсъждане бихте го отнесли? Към кой аспект бихте го причислили? Той казва: „Тук съм, за да изпълнявам дълга си, а не за да бъда твой дългогодишен полагащ труд“. Правилно ли е това твърдение? Ти си тук, за да изпълняваш дълга си, но кой е определил какво включва и какво не включва този дълг? Тези задачи не са ли част от това, което трябва да вършиш? Точно както в ежедневието, твоя отговорност е да излизаш да печелиш пари, за да издържаш семейството си. Ако искаш зеленчуци и решиш да си ги отглеждаш сам, това е твой избор, но означава ли това, че другите домашни задължения не са твоя отговорност? Твърдението, че си тук, за да изпълняваш дълга си, е правилно, но да кажеш, че не си тук, за да бъдеш дългогодишно полагащ труд, е проблемно. Какво означава „дългогодишно полагащ труд“? Кой се отнася с теб като с такъв? Никой не те смята за дългогодишно полагащ труд и това, че вършиш тези задачи или полагаш малко усилия, не те прави такъв. Аз не гледам на теб като на дългогодишно полагащ труд, нито Божият дом те използва като такъв. Ти изпълняваш работата, която е твоя отговорност. Всичко това е в обхвата на твоя дълг. В по-тесен аспект това е свързано с поддържането на ежедневието ти, с осигуряването на физическото ти благополучие и с нормалните ти физиологични функции, с осигуряването на добър живот. В по-широк аспект всяка задача е свързана с разпространението на Божието дело. Тогава защо си готов да вършиш някои от тези задачи, а други — не? Защо подбираш и придиряш? Защо смяташ полагането на малко усилия, почистването и управлението на заобикалящата среда за работа на дългогодишно полагащ труд, за слугинаж? Тук има една причина: когато става въпрос за заповедите на Христос и всичките Му изисквания, хората смятат задачите, които са готови да изпълняват, за част от своя дълг, а тези, които не желаят да изпълнят или на които се съпротивляват, считат за задачи на дългогодишно полагащ труд. Не е ли това изопачаване на фактите? Това е отклонение в разбирането на хората. От какво е породено това отклонение? От предпочитанията на хората. А от какво се определят тези предпочитания? Те зависят от това дали плътта страда. Ако плътта не може да се наслаждава на удобства, ако понася трудности или умора, хората започват да се съпротивляват. Задачите, които са готови да вършат, тези, които са бляскави и уважавани, се приемат неохотно и се считат за изпълнение на дълг. Може ли това отношение да се категоризира като противопоставяне на Христос? Хората твърдо се противопоставят на задачи, които не желаят, и отказват да ги вършат. Колкото и добре да се аргументираш, те просто отказват и се противопоставят. Лесно ли се разрешават тези състояния и проблеми на хората? Всичко зависи от това доколко човек обича истината. Ако някой изобщо не обича истината и изпитва неприязън към нея, тогава той никога няма да се промени. Ако обаче имаш решимостта да страдаш, ако можеш да се опълчиш на плътта и да притежаваш истинско покорство и отношение на покорство, тогава тези проблеми лесно могат да бъдат преодолени, нали? (Да.) В живота на човека няма положение, в което да не върши никаква работа. Някои хора казват: „Императорите в миналото не са вършили никаква работа“. Наистина ли е така? Повечето императори не са прекарвали всичките си дни в наслаждаване на дворцовия живот. Някои са започвали да изучават поезия и литература от ранна възраст, работели са от зори до здрач. След като се възкачат на трона, са правели тайни посещения, за да разберат неволите на народа, а по време на национална криза някои дори са отивали на бойното поле. Въпреки че не е имало много такива императори, все пака е имало такива в действителност. Дори и да е имало императори, които са правили малко или нищо, както казват някои хора, те са били единици. Човек, който не се занимава с никаква същинска дейност, а само мечтае да се наслаждава на най-доброто, просто си фантазира.

Много хора винаги смятат полагането на физически труд за нещо недостойно. Правилен ли е този възглед? Има и такива, които гледат на подобно усилие като на полагане на труд, и вярват, че само водачите и работниците, които вършат църковна работа, изпълняват дълг — правилно ли е това разбиране? (Не.) Трябва да разбирате този въпрос по следния начин: Всичко, което Бог иска от хората да правят, и различните видове работа в Божия дом — всичко това трябва да се върши от хора и се смята за човешки дълг. Независимо каква работа вършат хората, това е дългът, който трябва да изпълняват. Дългът обхваща много широк кръг дейности от множество сфери, но какъвто и дълг да изпълняваш, казано с прости думи, това е твое задължение, нещо, което трябва да правиш. Стига да се стараеш да го правиш добре, Бог ще те похвали и ще те признае за истински вярващ в Бог. Който и да си, ако винаги се опитваш да се скриеш от дълга си или да го избегнеш, има проблем. Ти си, меко казано, твърде мързелив, твърде измамен, ти си ленив, обичаш удоволствията и ненавиждаш труда; по-сериозно казано, ти нямаш желание да изпълняваш дълга си, липсва ти преданост и не си покорен. Ако не можеш да положиш усилия дори за тази дребна задача, какво можеш да правиш? Какво си способен да правиш подобаващо? Ако човек е наистина отдаден и има чувство за отговорност към дълга си, тогава, стига Бог да го изисква и то да е нужно за Божия дом, той ще направи всичко, което се иска от него, без да подбира. Не е ли един от принципите на изпълнението на дълга да се поеме и да се завърши всичко, което човек може и трябва да направи? (Да.) Някои, които полагат физически труд навън, не са съгласни и казват: „Вие прекарвате целия ден в изпълнение на дълга си в стаята, защитени от вятъра и слънцето. В това няма никакви трудности, вашият дълг е много по-лек от нашия. Поставете се на наше място, да видим дали ще издържите да работите навън няколко часа и да сте изложени на вятър и дъжд“. Всъщност всеки дълг включва известни трудности. Физическият труд включва физически трудности, а умственият труд включва умствени трудности и всеки има своите затруднения. Всичко е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Когато хората наистина се заемат с дадена задача, от една страна, от решаващо значение е техният характер, а от друга — дали обичат истината, или не. Нека първо поговорим за характера. Ако човек е с добър характер, той вижда положителната страна на всичко и е способен да приема и да разбира нещата от положителна гледна точка и въз основа на истината. Тоест неговото сърце, характер и дух са праведни — това е от гледна точка на характера. Сега нека поговорим за друг аспект — дали човек обича истината, или не. Да обичаш истината, е свързано с това да си способен да приемеш истината, което ще рече, че независимо дали възприемаш Божиите слова и дали разбираш Божието намерение, независимо дали твоят възглед, мнение и гледна точка за задачата, за дълга, който трябва да изпълняваш, са съгласно истината, ти все пак си способен да го приемеш от Бог. Ако си покорен и искрен, тогава това е достатъчно, това те прави пригоден да изпълняваш дълга си и това е минималното изискване. Ако си покорен и искрен, то, когато изпълняваш някоя задача, ти не си нехаен и не се измъкваш с хитрост, а влагаш цялата си душа и сърце в нея. Грешното вътрешно състояние поражда негативност, което кара хората да загубят мотивация, а така те стават небрежни и немарливи. Те отлично знаят в сърцата си, че състоянието им не е правилно, но въпреки това не се стремят да го поправят чрез търсене на истината. Тези хора нямат любов към истината и нямат голямо желание да изпълняват дълга си; те не са склонни да положат усилие или да минат през трудност, и винаги търсят начини да се измъкнат. Всъщност Бог вече е видял всичко това — защо тогава не обръща внимание на тези хора? Бог просто чака избраниците Му да се събудят и да разкрият същността на тези хора, да ги разобличат и да ги отстранят. Такива хора обаче все пак си мислят: „Вижте колко съм умен. Ядем една и съща храна, но след работа вие сте напълно изтощени, а аз изобщо не съм уморен. Аз съм умникът. Не работя толкова усърдно. Всеки, който работи усърдно, е идиот“. Правилно ли е да гледат на честните хора по този начин? Не. Всъщност хората, които работят усърдно, когато изпълняват дълга си, практикуват истината и удовлетворяват Бог, така че те са най-умните от всички. Какво ги прави умни? Те казват: „Не правя нищо, което Бог не иска от мен, и правя всичко, което Той иска от мен. Правя каквото Той поиска, влагам сърцето си и цялата си енергия в това и изобщо не отбивам номера. Не го правя за някой човек, правя го за Бог. Бог ме обича толкова много. Трябва да го направя, за да удовлетворя Бог“. Това е правилната нагласа. В резултат на това, когато църквата изчиства хора, онези, които са хитри при изпълнението на дълга си, биват отстранени, докато честните хора, които приемат Божията внимателна проверка, остават. Състоянието на тези честни хора продължава да се подобрява и те са закриляни от Бог във всичко, което ги сполети. А какво им печели тази закрила? Това, че в сърцата си са честни. Не се страхуват от несгоди или изтощение, когато изпълняват дълга си, и не са придирчиви към нищо, което им се възлага. Не питат защо, просто правят, каквото им се каже, подчиняват се, без да правят проучвания или анализи или да вземат под внимание нещо друго. Те не правят изчисления и са способни на подчинение във всичко. Вътрешното им състояние винаги е много нормално. Когато са изправени пред опасност, Бог ги закриля, когато ги сполети болест или епидемия, Бог също ги закриля, а в бъдеще те ще се радват само на благословии. Някои хора просто не могат да прозрат този въпрос. Когато видят честни хора доброволно да понасят несгоди и изтощение в изпълнението на дълга си, те смятат, че тези честни хора са глупави. Кажете Ми, това глупост ли е? Това е искреност, това е истинска вяра. Без истинска вяра има много неща, които човек никога няма да може наистина да разбере или да обясни. Само онези, които разбират истината, онези, които винаги живеят пред Бог и имат нормална връзка с Него, и онези, които наистина се покоряват на Бог и истински се боят от Него, знаят най-ясно в сърцата си какво всъщност се случва. Защо те знаят, а другите не? Това е така, защото те придобиват преживяване чрез практикуване на истината и защото са честни хора. Това преживяване не може да бъде дадено от никой човек, нито може да бъде откраднато или отнето от някого. Не е ли това благословия? Такава благословия не може да бъде получена от обикновените хора. А защо е така? Защото хората са твърде измамни и нечестиви. Те не са достатъчно честни, не са способни да бъдат честни хора и им липсват истински сърца, така че това, което получават, е ограничено. Що се отнася до антихристите, дори няма нужда да ги споменаваме. Въз основа на техните нагласи към различни въпроси, както и на тяхната природа същност, и особено въз основа на тяхното отношение към Христос, хора като антихристите никога няма да получат тази благословия. Защо това е така? Защото сърцата им са твърде нечестиви и лукави! Те се отнасят към хората различно в зависимост от човека, сменят си цветовете като хамелеон и мислите им винаги препускат, не си хабят патроните, не са искрени към Бог, нямат никакво покорство към Него и само искат да сключват сделки с Него. Каква е последицата от такива нагласи и такава същност? Тя е, че по всеки въпрос те не са способни да прозрат или да разберат същността на различните хора и ситуации, както и истините, свързани с тези ситуации. Божиите слова са изложени пред тях, те са образовани, знаят как да четат и да анализират, имат интелект и знаят как да проучват внимателно, така че защо не могат да разберат? Без значение до каква възраст ще доживеят, дори да стигнат 80 години, те пак няма да разберат. Защо няма да разберат? Най-важната причина е, че очите им са били с превръзка. Някои хора казват: „Но ние не сме видели очите им да са закрити“. Сърцата им са тези, които са били закрити. Какво означава да си закрит? Означава, че сърцата им са непросветлени, че са вечно обвити. Преди се казваше, че „сърцата на хората са закоравели“. Тогава кой е направил така, че сърцата на антихристите да закоравеят? В действителност Бог е този, който не ги е просветил. Той не възнамерява да ги усъвършенства или да ги спаси. Той просто се намесва в подходящи моменти, в критични, важни моменти, за да ги възпре малко и да предотврати накърняването на интересите на Божия дом. Но през повечето време, когато става въпрос за Божиите слова, за истината, за това да Му се покорят, за себепознанието и за познаването на Бог, Той никога не ги просветлява. Някои може да кажат: „Това не е правилно. Как можеш да кажеш, че Той не ги просветлява? Някои, които са били окачествени като антихристи, са много умни. След като чуят проповед, ако ти си говорил три часа, те могат да говорят шест. Не е ли това просветление?“. Без значение колко часа могат да говорят, дори да са 30, това са просто куп думи и доктрини. Можели ли са фарисеите и книжниците да говорят по-добре от тези хора? Всеки от тях е бил експерт в проповядването и всеки от тях е говорил красноречиво, но каква полза от това? Когато Бог дойде, те пак Му се съпротивляваха и Го заклеймяваха. Какво им донесе това? Донесе им унищожение, погибел и голямо бедствие. Външно всички в Божия дом изглежда, че изпълняват дълга си, като всеки човек се храни по три пъти на ден, изпълнява дълга си през деня и си почива през нощта. След няколко години обаче разликите между различните типове хора стават значителни, а изходът на различните типове хора се разкрива и разграничава. Някои хора на думи тръбят, че вярват в Бог, но не следват правилния път, а вместо това се втурват към ада. Други обичат истината и непрекъснато се стремят към нея, и така постепенно навлизат в истината реалност. Някои винаги искат да живеят удобен живот и стават все по-хитри в изпълнението на дълга си, и в крайна сметка биват отстранени. Някои могат да приемат истината, стават все по-честни в сърцата си и преживяват промяна в своя живот нрав, като стават обичани както от Бог, така и от хората. Някои винаги се съсредоточават върху проповядването на думи и доктрини и след цялото си проповядване биват отритнати от Бог и затова са съсипани. На някои им липсва духовно разбиране и колкото повече слушат проповеди, толкова по-объркани, по-малко заинтересовани от истината и по-малко покорни стават, искат да действат своеволно и капризно, винаги търсят да удовлетворят собствените си желания и се стремят към слава, придобивки и статус — това е опасно. Някои хора следват Бог в продължение на няколко години и след като ядат и пият Божиите слова и преживеят много неща, започват да разбират много истини, имат все повече вяра в Бог и печелят Неговото одобрение. Всички тези хора вярват в Бог, живеят църковен живот и изпълняват дълга си, така че защо след осем или десет години резултатите им са различни в зависимост от типа им? Какво илюстрира това? Няма ли разлики в природата същност на хората? (Има.)

Ето още един въпрос, който да чуете и да прецените към коя категория спада измежду проявленията на антихристите, които обсъдихме. В някои църкви има очевидно зли хора, които действат тиранично и неразумно. Те не могат да вършат никаква конкретна работа, но винаги искат да държат властта. С каквато и работа да се заемат, те създават смущения и унищожение и не се придържат към принципите, а каквито и неща да вършат, никога не искат да платят цената, но винаги искат другите да ги слушат. Накратко казано, докато такъв човек е в дадена църква, мнозина други ще бъдат смущавани от него, а делото на Божия дом и редът в църквата ще бъдат засегнати и увредени. Въпреки че такива хора не са извършили никакви явни дела на голямо зло и не са навредили на братята и сестрите, когато погледнете човешката им природа, същността им, гледните им точки по различни въпроси, както и отношението им към братята и сестрите, към делото на Божия дом и към собствения им дълг, те са чисто и просто сред редиците на злите. Как трябва да се справя с такъв човек, ако го срещна, преди братята и сестрите да са го забелязали? Трябва ли да чакам, докато направи тежка грешка или причини голямо бедствие, за да го премахна, като го отпратя, когато „направи голям фурор“? Необходимо ли е това? (Не.) Тогава какво трябва да направя? Най-малкото трябва да го освободя от дълга му. След това трябва да го изолирам или да го премахна, като му попреча да изпълнява дълга си, за да не засяга другите. В жизненоважното дело на Божия дом присъствието на такива зли хора не е позволено — правилен ли е този принцип? Ако не са разкрити, така да бъде, но щом бъдат разкрити, щом бъдат видени ясно и окачествени като зли хора, правилно ли е да бъдат изчистени? (Да.) Някои хора може да кажат: „Това няма да стане. Ти си ги прозрял, но другите не са. Изчистването им ще засегне другите. Ако просто ги изчистиш, защото си ги прозрял, това няма ли да означава, че вземаш решението сам? Това наистина ли е позволяване на истината да властва? Трябва да се съберем и да разговаряме с братята и сестрите, да разнищваме заедно, да ги убедим, да съберем материали и да получим одобрението на всички, преди да продължим. Трябва да следваш процедурите, а ако не го направиш, не нарушаваш ли работните подредби на църквата? Няма ли това да е погрешно? На първо място ти самият трябва да се придържаш към работните подредби на църквата. Не може да ги саботираш. Освен това не се ли прави всичко, независимо какво е то, от загриженост за братята и сестрите? Щом е така, тогава трябва да накараш всички братя и сестри да са напълно наясно с това и да осъзнават този аспект на истината. Не можеш да ги оставяш объркани. Трябва да дадеш възможност на всички братя и сестри да разпознават“. Ако тези процедури не се следват и Аз кажа, че трябва да премахнем някого, как бихте постъпили? Ще се объркате, нали? Това, че се затруднявате, доказва, че такива гледни точки съществуват сред вас. Това, за което говоря, се е случвало. В една жизненоважна работна среда имаше един дявол с лоша човешка природа, който, докато изпълняваше дълга си, измамно се скатаваше и се опитваше да избегне несгодите и изтощението. Той прекъсваше и смущаваше църковното дело на всяка крачка, а когато бе кастрен, ставаше непокорен и напълно отхвърляше истината. Винаги искаше да заема длъжност и да има последната дума, като същевременно командваше другите и никога не се съобразяваше с интересите на църквата и не се придържаше към принципите, а действаше единствено въз основа на своите предпочитания. Докато ръководеше работата, той пренебрегна няколко неща, които му наредих да направи, и се отнесе към думите Ми, сякаш са вятър в ушите му. Освен че не изпълняваше задачите си, той предизвикваше смущения. Църквата е важно работно място за изпълнение на дълга — ако си е мислил, че е дошъл не за да изпълнява дълга си, а за да живее като принц или да се радва на ранно пенсиониране, тогава се е заблуждавал. Божият дом не е нито институция за социално подпомагане, нито приют. Където и да отиде, такава измет като него не става за нищо. Той никога не е предан към нито едно от своите задължения, винаги е нехаен и просто се носи безцелно. Затова казах, че той трябва веднага да бъде премахнат. Лесно ли би било това да се приложи на практика? (Да.) За определен тип хора обаче дори такъв прост въпрос е труден за изпълнение. Три месеца след като се изказах, този зъл човек най-накрая беше насилствено отпратен. Каква беше причината за това? След като издадох заповедта да се премахне този човек, водачът на тази църква започна да „изпълнява“ задачата. Как я изпълняваше? Свика събиране, за да гласуват всички по решението. След дълго обсъждане мнозинството най-накрая се съгласи да го премахне, но имаше един глас против, така че въпросът беше оставен на изчакване. Този водач каза, че трябва да поработи с човека, който не е съгласен, да обсъди с него и да потърси съгласието му. Междувременно два пъти попитах дали човекът е бил отпратен, а водачът отговори, че не е, че все още събира и обобщава материали. Зад гърба Ми той каза още: „Щом един човек не е съгласен, не можем да го премахнем“. Смисълът на думите му беше, че не иска да премахне този човек, затова намери тази абсурдна причина. В действителност той мамеше другите, страхуваше се да не оскърби този човек и не смееше да го премахне. Накрая дойде ултиматум от Горното: „Този човек трябва да бъде отпратен. Ако той не си тръгне, тогава ти трябва да си тръгнеш. Един от вас трябва да си тръгне. Ти избираш!“. Когато чу това, той си помисли: „Не мога да си тръгна. Не съм се наслаждавал достатъчно дълго на позицията си!“. Едва тогава отпрати този дявол. Кажете Ми, защо този водач закриляше дявола? Не е ли това подходът на антихрист? Това е точно поведението на антихрист.

Някои хора постоянно провъзгласяват вярата си в Бог, а когато ги сполетят събития, търсят мнението на всеки брат и сестра, но никога не търсят мнението на Христос. Не питат какво казва Христос, какво е Неговото заключение, защо иска да направи това или как хората трябва да се покорят. Те са потърсили мнението на всеки брат и сестра и са способни да уважават всичките им мнения и мисли, но не приемат нито едно изречение, изречено от Христос, и не показват никакво намерение да се покорят. Какво е естеството на този въпрос? Не са ли това антихристи? (Да, така е.) Какво се случва в тази ситуация? Защо не изпълняват този въпрос? Защо им е толкова трудно да го изпълнят? Има причина за това. Те си мислят: „Христос има истината и божията същност, но това са все официални приказки, просто доктрини и лозунги. Когато става въпрос за реални въпроси, ти изобщо не можеш да прозреш никого. Думите ти са изречени само за да ги чуем, напечатани са в книги и нямат нищо общо с действителните ти способности. Така че, ако окачествиш някого като зъл човек или антихрист, това може да не е точно. Защо аз не забелязах, че е зъл или че е антихрист? Защо не разбирам този въпрос?“. Не мислят ли така? Те вярват: „Срещал си се с този човек само два пъти, видял си го да казва няколко думи и да прави едно нещо, и казваш, че е зъл. Братята и сестрите не мислят, че е такъв, а ти как можеш да правиш това? Защо думите ти трябва да имат толкова голяма тежест? Не съм видял никакви злодеяния от този човек, нито знам какви лоши неща е направил, така че не мога да кажа „Амин“ на това, което казваш. Имам представи и резерви относно това, което правиш. Но въпреки че имам представи, не мога да ги изразя открито, затова трябва да прибягна до косвени методи: ще оставя братята и сестрите да решат този въпрос чрез гласуване. Ако братята и сестрите не са съгласни, тогава няма какво да се направи — можеш ли наистина да кастриш всички тях? Освен това ти си взаимодействал с този човек само няколко пъти и след това го окачествяваш като зъл. Защо не му дадеш малко шанс? Виж колко толерантни и любящи са братята и сестрите. Аз не мога да бъда лошият. Аз също трябва да бъда любящ и да давам шанс на хората — не като теб, толкова бързо да отсъждаш за хората. Да премахнеш някого, не е толкова просто нещо — какво ще стане, ако човекът стане слаб след това? Когато се сблъска с проблеми, христос трябва да защитава братята и сестрите. Той трябва да търпи всяка глупост, бунт или невежество на братята и сестрите и да не бъде толкова решителен и нелюбящ. Не трябва ли бог да бъде изобилно милостив? Къде се е изпарила тази милост? Да окачествяваш всеки, когото не харесваш, като зъл и да искаш да го премахнеш, това изобщо не отговаря на правилата!“. Това са представи, нали? (Да.) Когато Христос прави нещо или взема решение, ако те не са съгласни с него, става трудно за изпълнение. Те се размотават, използват различни извинения и методи, за да се противопоставят, просто отказват да го изпълнят или да се подчинят. Намерението им е: „Ако не изпълня това, тогава задачата ти няма да бъде изпълнена!“. Знаеш ли, ако не го изпълниш, тогава ще намеря някого, който може да бъде водач, а ти може да се върнеш там, откъдето си дошъл! Не трябва ли този въпрос да се реши по този начин? (Да.) Отпратих го точно така, незабавно и ефективно — нямаше нужда да се съветвам с никого.

Някои хора никога не разбират истината и винаги имат съмнения относно Божиите слова. Те казват: „Дали това истината да властва е същото като това Христос да властва? Христовите слова не са непременно винаги правилни, защото той има човешки аспект“. Те не могат да приемат Христос да властва. Ако властваше Божият Дух, нямаше да имат представи. Какъв е проблемът в тази ситуация? Такива хора нямат ни най-малко съмнение относно Бог на небето, но винаги се съмняват във въплътения Бог. Христос е изразил толкова много истина, а те все още не Го разпознават като въплътен Бог. Така че могат ли да признаят, че Христос е истината, пътят и животът? Трудно е да се каже. Дори такива хора да следват Христос, могат ли те да свидетелстват за Него? Съответстващи ли са те на Христос? Няма категоричен отговор на тези въпроси. Също така е несигурно дали такива хора могат да следват до края на пътя. Някои хора напълно признават в сърцата си, че истината властва в Божия дом. Но какво разбират под това, че истината властва? Те смятат, че каквато и работа да се върши, щом е свързана с Божия дом, всички трябва да я обсъждат и да вземат решенията заедно. Стига да се постигне консенсус, без значение какъв е резултатът, той трябва да се изпълни. Това, според тях, означава истината да властва. Правилен ли е този възглед? Това е абсолютно погрешно схващане. Това е най-абсурдното и нелепо твърдение. Откъде идва истината? Тя се изразява от Христос. Само Христос е истината, докато поквареното човечество не притежава изобщо никаква истина, така че как могат хората да произведат истината чрез обсъждане? Ако хората можеха да произведат истината чрез обсъждане, това би означавало, че поквареното човечество притежава истината. Не е ли това най-абсурдното нещо? Следователно истината да властва означава Христос да властва, означава Божиите слова да властват, а не всички да имат власт или да имат думата. Да се събираме, за да разговаряме за истината и Божиите слова, е правилно. Това е църковен живот. Но какъв е резултатът от практикуването по този начин? Той е да се позволи на всички да разберат истината и да познаят Божиите слова, да направи така, че всички да са способни да се покорят на Божиите слова и да работят според тях. Хората се събират, за да разговарят за истината, именно защото не я разбират. Ако разбираха истината, те биха могли директно да се покорят на Христос и на Божиите слова. Това би било истинско покорство. Ако един ден всички Божии избраници разберат истината, всички те могат директно да се покорят на Христос, да Го възхваляват и да свидетелстват за Него, това ще означава, че Божиите избраници са били направени пълноценни. Още повече това ще свидетелства, че Божият дом се управлява от истината, от Христос. Само такива факти и свидетелства биха доказали, че Бог е управлявал като цар на земята и че Христовото царство се е явило. Но как някои антихристи и лъжеводачи разбират това, че истината властва? В тяхната версия това истината да властва означава братята и сестрите да властват. Без значение каква работа вършат, ако могат да я схванат напълно, те я вършат според собствената си воля. Ако не могат, общуват с няколко души и оставят групата да реши. Може ли това да докаже, че се практикува истината? Дали решението на групата непременно е съобразено с Божиите намерения? Може ли такава практика да доведе до това истината да властва? Може ли да свидетелства, че Христос властва в Божия дом? Те третират това да позволяват на братята и сестрите да изразяват мненията си, да обсъждат възгледите си и накрая да постигнат консенсус и да вземат решения, като това истината да властва, което предполага, че братята и сестрите са говорителите на истината, синоним на самата истина. Правилно ли е да се разбира по този начин? Ясно е, че не е, но някои антихристи и лъжеводачи наистина действат по този начин и го изпълняват така. Те смятат, че като правят това, практикуват демокрация, че вземат демократично решение и че това трябва да се направи по този начин, независимо дали е съобразено с истината, или не. Каква е същността на това да се действа по този начин? Дали въпросите, решени демократично, автоматично са съобразени с истината? Дали те автоматично представляват Бог? Ако демокрацията беше истината, нямаше да има нужда Бог да изразява истината. Нямаше ли да е достатъчно просто да оставим демокрацията да управлява? Колкото и поквареното човечество да практикува демокрация, то не може да произведе истината чрез практикуване на демокрация. Истината идва от Бог, от изразите на Христос. Колкото и един човешки метод да е съобразен с човешките идеи или вкусове, той не може да представлява истината. Това е факт. Същността на подходите на лъжеводачите и антихристите е под прикритието на това истината да властва те напълно да изолират Христос, да заменят Христос с демокрация и да заменят управлението на Христос с метода на общностното общение и демократичното управление. Лесно ли се разпознават естеството и последиците от това? Проницателните хора би трябвало да са способни да ги видят. Лъжеводачите и антихристите не са хора, които се покоряват на Христос, а са хора, които Го отричат и Го предизвикват. Без значение за какво Христос разговаря в църквата, дори да слушат и да разбират, хората се отнасят към това, сякаш е вятър, който минава покрай ушите им, и не желаят да го изпълнят. Вместо това те обръщат внимание на това, което казват лъжеводачите и антихристите. В крайна сметка техните думи са тези, които имат значение. Това дали хората могат да практикуват според словата на Христос зависи от решенията на тези лъжеводачи и антихристи, и повечето хора са склонни да ги следват. Антихристите упражняват строг надзор над църковното дело, позволяват само на себе си да вземат решения и не оставят Бог да има думата или да властва. Те си мислят: „Христос е тук само за да инспектира работата. Ти можеш да си кажеш думата и да подредиш работата, но как ще се изпълни, зависи от нас. Не се намесвай в нашата работа“. Не правят ли антихристите точно това? Антихристите винаги казват „всички братя и сестри са разговаряли“ или „всички братя и сестри са постигнали консенсус“ — дали тези, които казват такива неща, всъщност разбират истината? Кои са братята и сестрите? Не са ли те просто група хора, дълбоко покварени от Сатана? Колко истина разбират те, колко от истината реалност притежават? Могат ли те да представляват Христос? Дали те са въплъщение на истината? Могат ли да бъдат говорители на истината? Имат ли някаква връзка с истината? (Не.) Щом нямат връзка, защо хората, които казват такива неща, винаги смятат братята и сестрите за по-висши? Защо не възхваляват Бог и не свидетелстват за Него? Защо не говорят и не действат според истината? Не са ли тези, които говорят по този начин, абсурдни хора? След като четат Божиите слова и слушат проповеди толкова много години, те не разбират никаква истина и не могат да видят какви са истинските братя и сестри. Нима не са слепи? Сега всички са разпределени според типа си. Мнозина са разкрили истинския си характер, всички те са от рода на Сатана — те са истински зверове. Не можете ли да видите това ясно? Вие изобщо не притежавате никаква истина! Някои хора не желаят да Ме слушат да разнищвам антихристите. Те казват: „О, не говори винаги за такова банално нещо като антихристите. Това е притеснително. Защо винаги разнищваш антихристите?“. Дали би било добре да не ги разнищвам? Те трябва да бъдат разнищвани по този начин, за да се научат хората да разпознават. В противен случай, щом се появят антихристи, те ще разпространят много ереси и заблуди, ще подведат много хора и дори ще контролират църквата и ще установят свое собствено независимо царство. Виждате ли ясно колко сериозни са последиците от този въпрос? Току-що разговаряхме за това какво означава истината да властва. Чрез общението хората видяха абсурдните методи и нелепите възгледи на антихристите. Антихристите винаги искат да властват сами и не искат Христос да властва, затова превръщат управлението на истината в демократична форма, като се застъпват за тезата, че истината властва, когато всички се съветват заедно по въпросите. Не се ли съдържа в това хитростта на Сатана? Дали истината е нещо, до което всеки може да стигне чрез обсъждане? Истината се изразява от Бог и произлиза от Бог. Защо не можете директно да практикувате Божиите слова, директно да се покорявате на Бог и директно да се покорявате на Божиите подредби? Защо заповедите на Христос трябва да се определят чрез обсъждане от всички? Не е ли това заговор на Сатана? Антихристите често бълват набор от теории, за да заблудят хората, и независимо коя работна задача изпълняват, имат последната дума, като напълно нарушават истините принципи. Ако погледнем на това през призмата на проявленията на антихристите, какъв точно е техният нрав? Дали са хора, които обичат положителните неща и истината? Имат ли истинско покорство към Бог? (Не.) В същността си те изпитват неприязън към истината и я мразят. Нещо повече, те са толкова надменни, че губят всякаква рационалност, липсват им дори елементарна съвест и разум, които се изискват от хората. Те не са достойни да бъдат наричани хора. За тях може да се каже само, че са от рода на Сатана. Те са дяволи. Всеки, който изобщо не приема истината, е дявол — това е извън всякакво съмнение.

Има и някои хора, които не приемат нито смирено, нито надменно отношение към Христовите слова. Те нито изразяват пълно приемане, нито се противопоставят. Когато Христос говори, когато разговаря за истината, когато разпознава даден човек или когато възлага работна задача, на пръв поглед изглежда, че те слушат и си водят бележки, че показват сериозност и сътрудничество. Водят си подробни бележки за всичко, отбелязват си с различни знаци, привидно много заинтересовани от истината и високо ценящи казаното от Христос, сякаш особено силно обичат истината и са непоколебимо верни на Христос. Но може ли от такива повърхностни явления да се види отношението на тези хора към истината, техният нрав и тяхната същност? Не може. Външно изглежда, че си водят бележки и слушат, но какво всъщност мислят в сърцата си? Когато погледнат това, което са си отбелязали, си мислят: „Какво е всичко това? Нито един полезен ред, нищо, което да изглежда възвишено или съобразено с истината, нищо, което да ми се струва логично. По-добре да го скъсам!“. Не е ли това вид отношение? Виждал съм много хора да кимат и да правят различни гримаси на лицето си, докато слушат проповеди, като същевременно си водят бележки, но след това изобщо не ги приемат сериозно. Не помнят какво трябва да изпълнят, нито го пазят в сърцата си, нито действат според него. Що се отнася до практикуването на необходимото, то е още по-малко вероятно да се случи. Това, което трябва да изпълнят, е свързано с делото на Божия дом и с техния дълг, а това, в което трябва да навлязат, се отнася до тяхното лично навлизане. Те не изпълняват това, което трябва, а още по-малко приемат сериозно личното си навлизане. Те казват: „Казано е, че всяко изречение, изречено и изразено от христос, е истината, че е това, в което хората трябва да навлязат, че всичко това е истината, пътят и животът — но аз не виждам никаква истина или път в това, което си записвам всеки път, нито го чувствам като живот. Следователно как може да се изпълни твърдението, че христос има същността на бог? Как може да се осъществи? Как може да съответства на това, което виждам? Не ми се връзва“. Някои хора казват: „Ако това е тяхното отношение след слушане, тогава защо изобщо са си водили бележки? Изглеждаше, че имат правилно, сериозно и отговорно отношение. Какво става?“. Има само една причина. Ако някой, който не обича истината и изпитва изключително силна неприязън към нея, може да изглежда особено сериозен и внимателен, когато Христос говори, единственото му намерение не е нищо повече от това просто да отбие номера с половин сърце, а не да има истинско приемане. Всеки път, когато чете Божиите слова или влиза в контакт с Христос и разговаря с Него, това, което възприема, не са така наречените възвишеност, неразгадаемост или чудо на Бог, а Неговата практичност, нормалност и незначителност. Следователно от негова гледна точка и позиция е невъзможно той да свърже думите на този обикновен човек с истината, пътя или живота. Колкото и да гледа този човек, той вижда просто човек. Не може да Го счита за Бог или за Христос. Така че той не може да счита тези изключително обикновени думи за истината, която да спазва, да практикува и да използва като напътствие за живот, като цел за съществуване и т.н. — той намира това за мъчително. Той казва: „Как така не виждам никаква истина в тези обикновени думи? Как можете всички вие да я видите? Не са ли това просто обикновени думи? Те са човешки език, човешки текст, човешка граматика, дори използване на някои човешки фрази и думи и разнищване на някои човешки поговорки и аспекти на културата. Как може тези думи да съдържат истината? Защо не мога да я видя? Щом всички вие казвате, че това е истината, тогава просто ще следвам примера и ще повтарям като папагал след всички останали. Ще си водя бележки, защото това правят всички останали, но докато всички вие го считате за истината, аз със сигурност не го считам. „Истина“ е толкова свещена дума, тя трябва да е нещо изключително възвишено! Когато става въпрос за истината, става въпрос за бог, а когато става въпрос за бог, не може да е толкова обикновено, толкова незначително, толкова обичайно. Така че, колкото и да проучвам внимателно и да анализирам, не мога да намеря и намек за бог в него. Ако в него няма и намек за бог, как може той да ни спаси? Това е невъзможно. Ако неговите слова не могат да ни спасят или да ни бъдат от полза, защо да го следваме? Защо да изпълняваме неговите слова? Защо да живеем според неговите слова?“. Сега той показа истинското си лице на антихрист, нали? От началото до края отношението му към плътта, в която Бог се е въплътил, е отношение на внимателна проверка. В начина, по който се отнася към Божиите слова, няма нито приемане, нито покорство, а още по-малко той ги практикува или преживява. Вместо това той се отнася към Божиите слова с нагласа на съпротива, противопоставяне и отхвърляне. Неохотно си води бележки, когато Христос разговаря с хората, но дълбоко в себе си не приема и частица от тях. След като взаимодействат с Христос, някои хора казват: „Да говориш и да разговаряш с Бог лице в лице, е наистина приятно“. Антихристът казва: „И аз ще опитам. Ще говоря лице в лице с христос и ще видя какви са всъщност израженията на лицето, действията и речта на христос, когато говори с хората. Ще видя какво може да се придобие или открие от това, дали е от полза за хората да положат основа и да утвърдят вярата си в него като в истинския бог“. С такова отношение към Христос и Неговите слова може ли той да има някакво реално практикуване или изпълнение? Не, не може. Той не е нищо повече от зрител, дошъл да гледа сеир, изобщо не е тук, за да търси истината. Смятате ли, че отношението, с което тези хора се отнасят към Христос и разговарят с Него, е малко като на група съседки, които си бъбрят на верандата, където говоренето с когото и да било не изисква сериозност и всеки просто казва, каквото му хрумне? Тези хора се отнасят към Христос по същия начин: „Ти изразяваш своите възгледи, аз ще се придържам към моите. Нека се съгласим, че не сме на едно мнение. Не очаквай да ме убедиш, а аз със сигурност няма да приема това, което казваш“. Не става ли въпрос за такъв вид отношение? Какво е това отношение? (Презрително и непочтително.) Тези хора са странни. Щом не признаваш Христос като плътта, в която Бог се е въплътил, тогава защо вярваш в Него и Го следваш? Ако не вярваш, защо просто не си тръгнеш и не приключиш с това? Кой те принуждава да вярваш? Никой не те принуждава да вярваш в Бог. Това е твой собствен избор.

Когато някои хора слушат Моето общение по даден въпрос, те бързо развиват различни мнения: „Ти мислиш така, но аз мисля иначе. Ти имаш своите идеи по всеки въпрос, а аз имам моите. Всеки има свои собствени идеи“. Що за създание би казало това? Когато Бог предоставя истината на хората, това вид аргумент ли е? Дали Божиите слова са академична теория? (Не.) Тогава какво са те? (Те са истината.) Бъдете по-конкретни. (Те са принципите и посоката за човешкото поведение, те са потребностите на човешкия живот.) Защо казваме, че Бог предоставя истината на хората? Някога споменавано ли е, че Той предоставя знание? (Не.) Защо казваме, че словата на Бог са, за да ги ядат и пият хората? Словата на Бог са като храна за хората. Те могат да поддържат физическото ти тяло и да ти позволят да живееш, и освен това ти позволяват да живееш добре, позволяват ти да живееш с човешко подобие. Те са живот за човека! Божиите слова не са форма на знание, аргумент или поговорка. Знанието, аргументите и човешката традиционна култура могат само да покварят хората. Хората могат да живеят със или без тях, но ако човек иска да живее и да стане сътворено същество, което отговаря на модела и е съгласно критериите, това не може да стане без истината. И така, какво точно е истината? (Тя е критерият за това как да се държиш, да постъпваш и да почиташ Бог.) Точно така, това е по-конкретно. Дали антихристите го виждат по този начин? Те не приемат този факт. Те възразяват и се съпротивляват на този факт, и го заклеймяват, затова не могат да придобият истината. В своите мисли и възгледи те си мислят: „Ти си просто един обикновен човек. Казваш нещо и другите хора отиват да го практикуват според думите ти, така че защо аз да не мога да кажа нещо правилно и да накарам хората също да отидат да го практикуват? Защо това, което ти казваш, винаги е правилно, а това, което аз казвам, винаги е погрешно? Защо твоите думи се считат за истината, а моите се считат за знание и доктрини?“. Това не се основава на нищо — то е факт и той се определя от същността. Христос е плътта, в която се е въплътил Бог, и Неговата същност е Бог. Никой не може да отрече това. Дори антихристите да откажат да го признаят или приемат, те не могат да го отрекат. Моментът, в който човек се отвърне от Христос и Го отхвърли, е моментът на унищожението на човека. Без Христос и Неговите слова никой не може да бъде спасен. Не е ли това факт? (Да, така е.) Какво изграждане на характера могат да донесат на хората тези думи и теории на антихристите? Ако хората не ги приемат, ще претърпят ли някаква загуба? Не, няма да има никаква загуба. Думите на антихристите нямат никакво положително влияние върху никого, а по-скоро имат много негативни въздействия. Ако Христос не беше казал нито едно изречение и просто беше дошъл да живее нормален живот в продължение на години, преди да си тръгне, какво щеше да придобие човечеството? Освен да носи кръста, какво друго би могло да придобие човечеството? То все още щеше да живее в грях, да се изповядва и да се разкайва, неразривно впримчено в грях, ставайки все по-извратено, и накрая, когато Божието дело завърши, всички щяха да бъдат унищожени. Ето какво щеше да стане с човечеството. Но Христос дойде, изрази всички слова, които Бог възнамеряваше да каже на човека, предостави цялата истина, от която човек се нуждае, и разкри на човека това, което Бог притежава и представлява. Не доведе ли това до повратен момент за човека? С други думи, не създадоха ли Христовите слова повратен момент за човека? (Да.) Какъв е този повратен момент? Основно това е промяната за хората от изправяне пред заклеймяване и унищожение към възможността и надеждата да бъдат спасени. Не е ли това повратен момент? Надеждата на хората е дошла. Те виждат зората и имат надеждата да бъдат спасени и да оцелеят. Когато Бог унищожава и наказва човечеството, те могат да избегнат унищожението и наказанието. И така, за такова човечество, което може да оцелее, дали Христос и Неговите слова са нещо добро, или са нещо лошо? (Нещо добро са.) Те са нещо добро. Това, че антихристите са толкова враждебни към такъв Христос, към такъв обикновен човек, и Го мразят толкова много, се определя от тяхната същност.

Има и друго проявление на антихристите в отношението им към въплътения Бог. Те казват: „Щом видях, че христос е обикновен човек, в ума ми се породиха представи. „Словото се явява в плът“ е израз на бог, то е истината и аз го признавам. Имам екземпляр от „Словото се явява в плът“ и това е достатъчно. Няма нужда да влизам в контакт с христос. Ако имам представи, негативност или слабост, мога да ги преодолея, като просто чета божието слово. Лесно е да си формирам представи, ако вляза в контакт с въплътения бог, и това ще покаже, че съм твърде дълбоко покварен. Ако стане така, че бъда заклеймен от бог, няма да имам надежда за спасение. Затова е по-добре просто да чета божието слово сам. Бог на небето е този, който може да спасява хората“. Настоящите Божии слова и общение, особено онези слова, които разобличават нрава и същността на антихристите, са това, което най-много жегва сърцата на антихристите и те са най-болезнени за тях. Това са словата, които антихристите най-малко желаят да четат. Затова антихристите желаят в сърцата си Бог да напусне земята скоро, за да могат те сами да царуват на земята. Те вярват, че плътта, в която Бог се е въплътил, този обикновен човек, е излишен за тях. Те винаги разсъждават: „Преди да слушам проповедите на христос, чувствах, че разбирам всичко и че съм добре във всяко отношение, но след като слушах проповедите на христос, е различно. Сега се чувствам сякаш нямам нищо, чувствам, че съм толкова незначителен и жалък“. Затова решават, че Христовите слова не разобличават тях, а другите, и смятат, че няма нужда да слушат проповедите на Христос, че четенето на „Словото се явява в плът“ е достатъчно. Основното намерение в сърцата на антихристите е да отрекат факта, че Бог е станал плът, да отрекат факта, че Христос изразява истината, като си мислят, че по този начин има надежда да бъдат спасени чрез вярата си в Бог и че могат да царуват като царе в църквата, като по този начин удовлетворят първоначалното си намерение да вярват в Бог. Антихристите имат вродена природа да се съпротивляват срещу Бог. Те са несъвместими с въплътения Бог като огъня и водата, във вечно несъгласие. Те смятат, че всеки ден, в който Христос съществува, е ден, в който ще им бъде трудно да блеснат, и че има опасност да бъдат заклеймени, отстранени, унищожени и наказани. Щом Христос не говори и не работи, и щом Божиите избраници не се уповават на Христос, тогава антихристите имат възможност. Те имат шанс да покажат способностите си. Щом вдигнат ръка за поздрав, маси от хора ще преминат на тяхна страна и антихристите ще могат да царуват като царе. Природата същност на антихристите е да изпитват неприязън към истината и да мразят Христос. Те се съревновават с Христос за това кой е по-талантлив или кой е по-способен. Те се съревновават с Христос за това чии думи носят повече сила и чии способности са по-големи. Когато правят същото като Христос, те се стремят да накарат другите да видят, че макар че и те, и Той да са хора, способностите и ерудицията на Христос не са по-добри от тези на обикновен човек. Антихристите се съревновават с Христос по всякакъв начин, като оспорват кой е по-добър и се опитват да отрекат от всеки ъгъл факта, че Христос е Бог, че Той е въплъщението на Божия Дух и че Той е въплъщението на истината. Те също така измислят различни начини и средства във всяка област, за да попречат на Христос да държи властта сред Божиите избраници, да попречат на Христовите слова да бъдат разпространявани или изпълнявани сред Божиите избраници и дори да попречат на нещата, които Христос върши, както и да попречат Неговите изисквания и надежди за хората да бъдат осъществени сред Божиите избраници. Сякаш когато Христос присъства, те са пренебрегнати и са заклеймени и отхвърлени от църквата — група хора, поставени в тъмен ъгъл. В различните проявления на антихристите можем да видим, че по същност и нрав те са непримирими с Христос — не могат да бъдат под едно небе с Него! Антихристите са враждебни на Бог от рождението си. Те са специално тук, за да се противят на Христос, и искат да победят и да надвият Христос. Те искат цялото дело, което Христос върши, да бъде напразно и за нищо, така че в крайна сметка Христос да не придобие много хора и където и да върши делото Си, да не получи никакви резултати. Само тогава антихристите ще бъдат щастливи. Ако Христос изразява истини и хората жадуват за тях, търсят ги, с радост ги приемат, желаят да отдадат всичко на Христос, да се отрекат от всичко и да разпространяват Христовото евангелие, тогава антихристите униват и чувстват, че няма надежда за утрешния ден, че никога няма да имат шанс да блеснат, сякаш са хвърлени в ада. Като виждаме тези проявления на антихристите, дали тази тяхна същност да се съпротивляват на Бог и да се отнасят враждебно към Него им е внушена от някой друг? Категорично не. Те са родени с нея. Следователно антихристите са тип хора, които по рождение са превъплъщение на дявола, на дявола, дошъл на земята. Те никога не могат да приемат истината и никога няма да приемат Христос, да възхваляват Христос или да свидетелстват за Христос. Макар че външно няма да ги видите публично да съдят или да заклеймяват Христос и въпреки че могат послушно да положат известно усилие и да платят цена, веднага щом имат шанс, когато моментът назрее, непримиримостта на антихристите с Бог ще се прояви. Фактът, че антихристите се съпротивляват на Бог и установяват независимо царство, ще стане публичен. Всички тези неща са се случвали преди на места, където има антихристи, и са били особено чести през тези години, когато Бог върши Своето дело на правосъдието от последните дни. Много хора са ги преживели и са ги наблюдавали.

27 юни 2020 г.