I. Ной построи ковчега

Днес ще започна с това да ви разкажа няколко истории. Слушайте и вижте за каква тема говоря и дали тя има някаква връзка с темите, които разгледахме преди това. Тези истории не са задълбочени, вероятно всички вие ще ги разберете. Разказвали сме ги и преди, това са стари истории. Първата е историята на Ной. По времето на Ной човечеството беше изключително покварено: хората се покланяха на идоли, съпротивляваха се на Бог и вършеха всякакви злодеяния. Вършенето на злодеяния беше видяно от Божиите очи, думите, които те говореха, достигнаха до Божиите уши и Бог реши, че ще унищожи този човешки род с потоп, че ще заличи този свят. И така, трябваше ли всички хора да бъдат изтребени, без да остане нито един? Не. Един човек беше късметлия. Той намери благосклонно отношение в Божиите очи и нямаше да бъде обект на Божието унищожение: този човек беше Ной. Ной щеше да остане, след като Бог унищожи света с потоп. След като реши, че ще сложи край на тази епоха и ще унищожи този човешки род, Бог направи нещо. Какво беше то? Един ден Бог призова Ной от небето. Той каза: „Ной, злото на това човечество достигна до ушите Ми и Аз реших да унищожа този свят с потоп. Ще построиш ковчег от гоферово дърво. Ще ти дам размерите на ковчега и ти трябва да събереш всички видове живи същества, за да ги поставиш в него. Когато ковчегът бъде завършен и в него бъдат събрани по едно мъжко и едно женско от всяко живо същество, създадено от Бог, ще дойде Божият ден. Тогава ще ти дам знак“. След като изрече тези слова, Бог си тръгна. И след като чу Божиите слова, Ной започна да изпълнява всяка една задача, която Бог му беше казал, без никакъв пропуск. Какво направи той? Той потърси гоферовото дърво, за което говореше Бог, и различните материали, необходими за построяването на ковчега. Той също така се подготви за събирането и отглеждането на всички видове живи същества. И тези две велики начинания се запечатаха в сърцето му. От момента, в който Бог поверява на Ной построяването на ковчега, в нито един момент Ной не си помисля: „Кога Бог ще унищожи света? Кога ще ми даде знак, че ще го направи?“. Вместо да размишлява върху тези въпроси, Ной приема искрено и присърце всички неща, които Бог му казва, и след това извършва всяко едно от тях. След като приема това, което му е поверено от Бог, Ной се заема да извърши и да изпълни строежа на ковчега, за който Бог му говори, като най-важното нещо в живота му, без ни най-малък намек за недоглеждане. Дните минават, годините се нижат, ден след ден, година след година. Бог не надзирава Ной, нито го пришпорва, но през цялото това време Ной упорито изпълнява важната задача, поверена му от Бог. Всички Божии слова и фрази се запечатват в сърцето му като издълбани в каменна плоча думи. Без да обръща внимание на промените във външния свят, на подигравките на околните, на трудностите, които среща, той упорито изпълнява това, което Бог му е поверил, като никога не се обезсърчава и не помисля да се откаже. Божиите слова са се запечатали в сърцето на Ной и той ги изпълнява в ежедневието си. Ной подготвя всеки един от материалите, необходими за построяването на ковчега, и с всеки внимателен удар на неговия чук и длето ковчегът постепенно приема формата и характеристиките, възложени от Бог. В дъжд и вятър, независимо от подигравките или злословията на хората, животът на Ной продължава по този начин година след година. Бог тайно наблюдава всяко действие на Ной, без да му каже нито дума, а сърцето Му е затрогнато от него. Ной обаче нито знае, нито усеща това. От началото до края той просто строи ковчега и събира всички видове живи същества с непоколебима преданост към Божиите слова. В сърцето на Ной Божиите слова са най-висша заръка, която да следва и да изпълнява, и те са неговата житейска посока и цел, към които се стреми през целия си живот. Така че независимо какво му казва Бог, независимо какво иска от него, какво му заповядва да направи, Ной го приема напълно и го взема присърце, счита го за най-важното нещо в живота си и се отнася към него по този начин. Той не само че не го забравя, не само че го пази в сърцето си, но го осъществява в ежедневието си, като приема и изпълнява Божието поръчение с живота си. И така, дъска по дъска, ковчегът е построен. Всяка стъпка на Ной, всеки негов ден е посветен на Божиите слова и заповеди. Може да не изглежда така, сякаш Ной извършва разтърсващо, грандиозно начинание, но в Божиите очи всяко движение на Ной, дори всичко, което се опитва да постигне с всяка своя стъпка, всеки положен от ръката му труд — всичко това е ценно, заслужава да бъде запомнено и е достойно за подражание от това човечество. Ной се придържа към това, което му е поверено от Бог. Той е непоколебим в убеждението си, че всяко слово, произнесено от Бог, е истина. Той няма никакво съмнение в това. В резултат на това ковчегът е завършен и в него може да живее всяко живо същество. Преди Бог да унищожи света, Той даде на Ной знак, с който му каза, че потопът приближава и че трябва да се качи на ковчега незабавно. Ной направи точно както Бог беше казал. Когато Ной се качи на ковчега, когато от небето се изля голям порой, Ной видя, че Божиите слова са се сбъднали, че Неговите слова са се изпълнили: Божият гняв беше сполетял света и никой не можеше да промени всичко това.

Колко години отне на Ной да построи ковчега? (120 години.) Какво представляват 120 години за хората днес? Това е повече от продължителността на живота на един нормален човек. Може би дори повече от продължителността на живота на двама души. И все пак през тези 120 години Ной вършеше едно нещо и всеки ден вършеше едно и също нещо. В онова прединдустриално време, в онази епоха преди информационните комуникации, в онази епоха, в която всичко зависеше от двете ръце на хората и от физическия труд, Ной вършеше едно и също нещо всеки ден. В продължение на 120 години той не се отказа, нито спря. Сто и двадесет години: как можем да осмислим това? Може ли някой друг от човешкия род да остане отдаден на вършенето на едно нещо в продължение на 120 години? (Не.) Това, че никой не може да остане отдаден на вършенето на едно нещо в продължение на 120 години, не е изненадващо. И все пак имаше един човек, който в продължение на 120 години упорстваше неотклонно в това, което Бог му беше поверил, без никога да се оплаква или да се отказва, неподатлив на никаква външна среда, и накрая го завърши точно както Бог беше казал. Що за нещо беше това? В човешкия род това беше рядко, необичайно — дори уникално. В дългия ход на човешката история, сред всички човешки родове, които са следвали Бог, това беше изцяло без аналог. По отношение на мащабите и трудността на свързаното с него инженерство, нивото на физическа сила и усилие, които изискваше, и времето, което отне, това не беше лесно начинание, поради което, когато Ной свърши това нещо, то беше уникално за човечеството и той е модел и пример за всички, които следват Бог. Ной беше чул само няколко послания, а и по онова време Бог не беше изразил много слова, затова няма съмнение, че Ной не разбираше много истини. Не разбираше нито съвременната наука, нито съвременните знания. Беше изключително обикновен човек, незабележим член на човешкия род. И все пак по едно се различаваше от всички останали — знаеше как да се подчинява на Божиите слова, знаеше как да ги следва и как да се придържа към тях, знаеше кое е правилното място на човека и имаше способността наистина да вярва и да се покорява на Божиите слова и нищо повече. Тези няколко прости принципа бяха достатъчни, за да му позволят да изпълни всичко, което Бог му беше поверил, и той упорито ги следваше не само в продължение на няколко месеца, на няколко години или на няколко десетилетия, а в продължение на повече от век. Не е ли изумително това? Кой друг освен Ной би могъл да го направи? (Никой друг.) И защо не? Някои хора казват, че се дължи на неразбирането на истината, но това не съответства на фактите. Колко истини разбираше Ной? Защо беше способен на всичко това? Днешните вярващи са чели много от Божиите слова и разбират част от истината. Защо тогава не са способни да го направят? Други казват, че това е заради покварения нрав на хората. А нима Ной нямаше покварен нрав? Защо Ной беше способен да го постигне, а хората днес не могат? (Защото съвременните хора не вярват в Божиите слова и нито се отнасят към тях, нито се придържат към тях като към истината.) И защо не са способни да се отнасят към Божиите слова като към истината? Защо не са способни да се придържат към Божиите слова? (Те нямат богобоязливо сърце.) Как тогава се поражда богобоязливо сърце в тях, когато изобщо не разбират истината и не са чули много истини? (Трябва да имат човешка природа и съвест.) Точно така. В човешката природа на хората трябва да присъстват две най-ценни неща: първото е съвестта, а второто е разумът на нормалната човешка природа. Притежаването на съвест и разум на нормалната човешка природа е минималният критерий за това да си човек. Това е минималният, най-основен критерий за оценяването на човека. Това обаче липсва на днешните хора и затова, колкото и истини да чуят и разберат, това да притежават богобоязливо сърце надхвърля възможностите им. Каква тогава е съществената разлика между днешните хора и Ной? (Те нямат човешка природа.) И каква е същината на тази липса на човешка природа? (Те са зверове и демони.) „Зверове и демони“ не звучи много приятно, но съответства на фактите. По-учтиво казано, нямат човешка природа. Хората без човешка природа и разум не са човеци, а са по-долу и от животните. Ной успя да изпълни Божието поръчение, защото когато чу Божиите слова, той можеше да ги пази неизменно в сърцето си. За него Божието поръчение беше начинание за цял живот, вярата му беше непоколебима, волята му не се промени в продължение на сто години. Това беше така, защото той имаше богобоязливо сърце, беше истински човек и пределно ясно съзнаваше, че Бог му е поверил да построи ковчега. Хора с толкова човешка природа и разум, колкото Ной, са изключителна рядкост и ще е много трудно да се намери друг.

Всъщност Ной беше способен да направи само едно нещо. То беше много просто: след като чу Божиите слова, той ги изпълни и го направи безкомпромисно. Той никога не се съмняваше, нито се отказваше. Продължаваше да върши всичко, което Бог му поискаше, вършеше го и го изпълняваше по начина, по който Бог му беше казал, безкомпромисно, без да се замисля защо или за собствената си изгода или вреда. Той помнеше Божиите слова: „Бог ще унищожи света. Трябва незабавно да построиш ковчег и когато бъде завършен и дойдат водите на потопа, всички вие ще се качите на ковчега, а всички онези, които не са се качили на ковчега, ще загинат“. Той не знаеше кога ще се осъществи това, за което Бог беше говорил, а само че казаното от Бог трябва да се изпълни, че всички Божии слова са истински, без нито една лъжлива дума сред тях, и че от Бог зависи кога те ще се осъществят, в кой момент ще се материализират. Той знаеше, че единствената му задача в онзи момент беше да запази неизменно в сърцето си всичко, което Бог беше казал, и след това да не губи време да го изпълни. Такива бяха мислите на Ной. Това мислеше той, това и направи, и това са фактите. И така, каква е съществената разлика между вас и Ной? (Когато чуем Божието слово, ние не тръгваме да го практикуваме.) Това е поведение, а каква е съществената разлика? (Липсва ни човешка природа.) Разликата е, че Ной притежаваше двете неща, които са най-малкото, което човек трябва да притежава — съвестта и разума на нормалната човешка природа. Вие не притежавате тези неща. Справедливо ли е да се каже, че Ной може да бъде наречен човешко същество, а вие не заслужавате да бъдете наричани така? (Да.) Защо казвам това? Фактите са налице: по отношение на това, което Ной направи, вие не бихте могли да направите дори една мъничка част от него, камо ли половината. Ной беше способен да упорства 120 години. Колко години бихте могли да упорствате вие? 100? 50? 10? Пет? Две? Половин година? Кой от вас би могъл да упорства половин година? Да излезете и да търсите дървото, за което Бог говори, да го отсечете, да му свалите кората, да го изсушите, след това да го нарежете в различни форми и размери — бихте ли могли да издържите на това половин година? Повечето от вас клатят глави — не бихте могли да се справите дори половин година. Ами три месеца? Някои хора казват: „Мисля, че и три месеца ще е трудно. Аз съм дребен и слаб. В гората има комари и други буболечки, мравки и бълхи също. Не бих могъл да понеса всички те да ме хапят. Нещо повече, да сека дърва всеки ден, да върша тази мръсна, уморителна работа навън под палещото слънце и брулещия вятър, няма да минат и два дни, и ще изгоря от слънцето. Това не е работата, която искам да върша — има ли нещо по-лесно, което може да ми бъде заповядано да направя?“. Можеш ли да избираш какво Бог ти повелява да направиш? (Не.) Ако не можеш да издържиш три месеца, имаш ли истинско покорство? Притежаваш ли реалността на покорството? (Не.) Не бихте издържали три месеца. Има ли тогава такива, които биха издържали половин месец? Някои хора казват: „Не мога да разпозная гоферовото дърво, нито да сека дървета. Дори не знам накъде ще падне дървото, когато го отсека — ами ако падне върху мен? Освен това, след като отсека дърветата, мога да нося най-много един или два ствола. Повече от това ще съсипе гърба и раменете ми, нали?“. Не можете да се справите дори половин месец. И така, какво можете да направите? Какво можете да постигнете, когато от вас се иска да се подчинявате на Божиите слова, да се покорявате на Божиите слова, да изпълнявате Неговите слова? Освен да използвате компютри и да давате заповеди, какво друго сте способни да правите? Ако това беше времето на Ной, вие ли щяхте да бъдете тези, които Бог призовава? Категорично не! Вие нямаше да бъдете тези, които Бог призовава; нямаше да бъдете тези, на които Бог гледа благосклонно. Защо? Защото ти не си човек, който е способен да се покори, след като чуе Божиите слова. А ако не си такъв тип човек, заслужаваш ли да живееш? Когато дойде потопът, заслужаваш ли да оцелееш? (Не.) Ако не заслужаваш, тогава ще бъдеш унищожен. Що за човек си ти, ако не можеш да се справиш с прилагането на Божиите слова дори за половин месец? Ти човек, който наистина вярва в Бог, ли си? Ако, след като чуеш Божиите слова, си неспособен да ги изпълниш, ако не можеш да издържиш половин месец, ако не можеш да понесеш дори две седмици несгоди, какъв ефект има върху теб тази малка частица истина, която разбираш? Ако тя няма дори малък ефект да те контролира, тогава за теб истината са просто няколко думи и тя е абсолютно безполезна. Що за човек си ти, ако разбираш всички тези истини, но когато от теб се иска да приложиш Божиите слова и да понесеш 15 дни несгоди, не можеш да го понесеш? В Божиите очи ти сътворено същество, което отговаря на критериите, ли си? (Не.) Като се имат предвид страданията на Ной и 120-те години упорство, между вас има нещо повече от малка разлика — не може да се прави сравнение. Причината, поради която Бог призова Ной и му повери всичко, което искаше да бъде направено, беше, че в Божиите очи Ной беше способен да се подчини на Неговите слова, той беше човек, на когото можеше да се повери голямо начинание, беше надежден човек и човек, който можеше да превърне в реалност това, което Бог искаше да бъде направено. В Божиите очи това беше истински човек. А вие? Вие не можете да постигнете нито едно от тези неща. Не е трудно да си представим какви сте всички вие в Божиите очи. Вие човешки същества ли сте? Годни ли сте да бъдете наричани човешки същества? Отговорът е ясен: не сте! Аз съкратих времето максимално до 15 дни, само две седмици, и нито един от вас не каза, че може да го направи. Какво показва това? Че вашата вяра, преданост и покорство не се равняват на нищо. Това, което вие смятате за вяра, преданост и покорство, Аз го виждам като едно нищо! Вие се хвалите, че сте доста добри, но според Мен сте напълно неспособни!

Най-невероятното, най-възхитителното и най-достойното за подражание в историята за Ной са неговите 120 години упорство, неговите 120 години покорство и преданост. Значи сгрешил ли е Бог в избора Си на човек? (Не.) Бог е Богът, Който наблюдава най-съкровената същност на човека. Сред онова огромно море от хора Той избра Ной, призова Ной и Бог не сгреши в избора Си: Ной оправда очакванията Му, той успешно завърши онова, което Бог му беше поверил. Това е свидетелство. Това е, което Бог искаше, това е свидетелство! Но във вас има ли някакъв намек или загатване за това? Няма. Ясно е, че такова свидетелство липсва във вас. Това, което се разкрива във вас, това, което Бог вижда, е белегът на срама. Няма нито едно нещо, за което, когато се говори, да може да трогне хората до сълзи. По отношение на различните проявления на Ной, особено на твърдата му вяра в Божиите слова, която не се поддаде на съмнение и не се промени в продължение на един век, и на упорството му да строи ковчега, което не се разколеба в продължение на един век, както и по отношение на тази негова вяра и воля, никой в съвременността не може да се сравни с него, никой не може да се мери с него. И въпреки това никой не се интересува от предаността и покорството на Ной, никой не вярва, че в това има нещо, което е достойно да бъде ценено от хората и на което те да подражават. Вместо това какво е по-важно за хората сега? Повтарянето на лозунги и говоренето на доктрини. Те изглежда разбират много истини и са придобили истината — но в сравнение с Ной те не са постигнали и една стотна, една хилядна от това, което той е направил. Колко са неспособни! Разликата е от земята до небето. От построяването на ковчега от Ной открихте ли какви хора са обичани от Бог? Какво точно качество, сърце и почтеност се откриват в онези, които са обичани от Бог? Вие притежавате ли всички неща, които Ной притежаваше? Ако считаш, че имаш вярата и характера на Ной, тогава би било донякъде простимо да поставяш условия на Бог и да се опитваш да се пазариш с Него. Ако считаш, че те напълно ти липсват, тогава ще ти кажа истината: не се ласкай — ти си нищо. В Божиите очи ти си по-нищожен от ларва. И въпреки това имаш наглостта да се опитваш да поставяш условия на Бог и да се пазариш с Бог? Някои хора казват: „Ако съм по-нищожен от ларва, какво ще кажеш да служа като куче в Божия дом?“. Не, ти не си подходящ за това. Защо? Ти не би могъл дори да пазиш добре вратата на Божия дом, така че в Моите очи ти не си равен дори на куче пазач. Тези думи нараняват ли ви? Неприятно ли ви е да чуете това? Това не е с цел да се нарани вашето самочувствие. Това е изявление, основано на факти, твърдение, основано на доказателства, и ни най-малко не е лъжливо. Точно така действате вие, точно това се проявява във вас. Точно така се отнасяте към Бог и така се отнасяте и към всичко, което Бог ви поверява. Всичко, което казах, е вярно и идва от сърцето. Тук ще приключим с обсъждането на историята на Ной.

II. Авраам принесе Исаак

Има още една история, която си струва да се разкаже: историята на Авраам. Един ден двама пратеници дойдоха в дома на Авраам, който ги прие с ентусиазъм. Задачата на пратениците беше да кажат на Авраам, че Бог ще го дари със син. Щом чу това, Авраам беше безкрайно щастлив: „Благодаря на моя Господ!“. Но зад тях жената на Авраам, Сара, се подсмихна. Подсмихването ѝ означаваше: „Това е невъзможно, стара съм — как бих могла да родя дете? Да ми бъде даден син, що за шега!“. Сара не повярва. Чуха ли пратениците смеха на Сара? (Да.) Разбира се, че чуха, а и Бог видя това. И какво направи Бог? Бог наблюдаваше незабелязано. Сара, тази невежа жена, не повярва — но това, което Бог е решил да направи, може ли да бъде смутено от хората? (Не.) То не подлежи на смущението на никое човешко същество. Когато Бог реши да направи нещо, някои хора може да кажат: „Не вярвам, против съм, отказвам, възразявам, имам проблем с това“. Имат ли стойност думите им? (Не.) И така, когато Бог види, че има хора, които не са съгласни, които имат какво да кажат, които не вярват, трябва ли да им даде обяснение? Трябва ли да им обясни как и защо върши това, което върши? Бог прави ли така? Не. Той не обръща внимание на това, което тези невежи хора правят и казват, не Го е грижа какво е тяхното отношение. Това, което Бог е решил да направи, отдавна е твърдо решено в сърцето Му: Той ще го направи. Всички неща и събития са под контрола и върховенството на Божиите ръце, включително кога някой ще има дете и какво ще бъде то — от само себе си се разбира, че и това е в Божиите ръце. Когато Бог изпрати пратениците да кажат на Авраам, че ще му даде син, всъщност Бог отдавна беше планирал многото неща, които щеше да направи по-късно. Какви отговорности щеше да поеме синът, какъв живот щеше да има, какви щяха да бъдат потомците му — Бог отдавна беше планирал всичко това и нямаше да има никакви грешки или промени. И така, можеше ли подсмихването на една глупава жена да промени нещо? Не можеше да промени нищо. И когато му дойде времето, Бог постъпи, както беше планирал, и всичко това се изпълни, както Бог беше казал и решил.

Когато Авраам беше на 100 години, Бог му даде син. Аврааам беше живял 100 години без син и дните му бяха еднообразни и самотни. Как се чувства един 100-годишен мъж без деца, особено без син? „Нещо липсва в живота ми. Бог не ми е дал син и животът ми е малко самотен, малко изпълнен със съжаление“. Но какво беше настроението на Авраам, когато Бог изпрати пратениците да му кажат, че ще му бъде даден син? (На наслада.) Освен че беше изпълнен с огромна радост, той беше изпълнен и с очакване. Той благодари на Бог за Неговата благодат, за това, че му позволи да отгледа дете в оставащите му години. Какво прекрасно нещо беше това и точно така се случи. И така, на какви неща трябваше да се радва? (Че имаше потомци, че родът му щеше да бъде продължен.) Това е едното нещо. Имаше и друго, най-радостното нещо — какво беше то? (Това дете му беше лично дарено от Бог.) Точно така. Когато на обикновен човек трябва да се роди дете, идва ли Бог да му каже? Той казва ли: „Аз лично те дарявам с това дете, което ти обещах.“? Така ли постъпва Бог? Не. И така, какво беше специалното на това дете? Бог изпрати пратеници, за да кажат лично на Авраам: „На 100-годишна възраст ще получиш дете, което е лично дарено от Бог“. Ето това беше специалното на детето: за него беше казано от Бог и то беше лично дадено от Бог. Колко радостно нещо беше това! И нима специалното значение на това дете не е причина в умовете на хората да се роят мисли? Как се почувства Авраам, когато стана свидетел на раждането на това дете? „Най-накрая имам дете. Божиите слова се изпълниха. Бог каза, че ще ми даде дете, и наистина го направи!“ Когато това дете се роди и той го държеше в ръцете си, първото нещо, което почувства, беше: „Това дете не съм го получил от човешки ръце, а от Божиите ръце. Детето дойде толкова навреме. То беше дарено от Бог и аз трябва да го отгледам добре, да го възпитам добре и да го накарам да се покланя на Бог и да се подчинява на Божиите слова, защото идва от Бог“. Той ценеше ли много това дете? (Да.) То беше специално дете. Като се прибави и възрастта на Авраам, не е трудно да си представим колко много е ценял това момче. Обожанието, нежността и обичта на нормалния човек към детето му се срещаха и у Авраам. Авраам вярваше на словата, изречени от Бог, и със собствените си очи беше станал свидетел на изпълнението на Неговите слова. Той беше свидетел на тези слова от тяхното изричане до изпълнението им. Той почувства колко властни са Божиите слова, колко чудодейни са Неговите дела и, най-важното, колко много Бог се грижи за човека. Макар че, когато гледаше детето, Авраам изпитваше сложни и силни емоции, в сърцето си той имаше само едно нещо, което да каже на Бог. Кажете Ми, какво мислите, че е казал той? (Благодаря на Бог!) „Благодаря на моя Господ!“ Авраам беше благодарен, а също така поднесе своята дълбока благодарност и възхвала на Бог. За Бог и за Авраам това дете имаше изключително значение. Това е така, защото от момента, в който Бог каза, че ще даде на Авраам дете, Бог беше планирал и решил, че ще извърши нещо: имаше важни неща, велики неща, които Той искаше да постигне чрез това дете. Такова беше значението на детето за Бог. А за Авраам, поради специалната Божия благодат към него, поради това, че Бог му беше дарил дете, в хода на историята на целия човешки род и по отношение на цялото човечество, стойността и значимостта на неговото съществуване бяха изключителни, бяха необикновени. И това ли е краят на историята? Не. Най-важната част тепърва предстои.

След като Авраам получи Исаак от Бог, той го отгледа, както Бог му беше заповядал и както Бог беше поискал от него. В ежедневието си през тези незабележителни години Авраам водеше Исаак да принася жертви и му разказваше истории за Бог на небето. Малко по малко Исаак започна да разбира нещата. Научи се как да благодари на Бог и да Го възхвалява, научи се как да се подчинява и да дава приношения. Знаеше кога се дават приношения и къде е олтарът. Сега следва ключовият момент от историята. Един ден, по времето, когато Исаак започна да разбира нещата, но все още не беше достигнал зрялост, Бог каза на Авраам: „Не искам агне за това жертвоприношение. Вместо това принеси Исаак“. За човек като Авраам, който толкова много ценеше Исаак, Божиите слова не бяха ли като гръм от ясно небе? Да оставим Авраам, който беше на такава преклонна възраст — колко хора в разцвета на силите си — хора на по 30 и 40 години — биха ли могли да понесат тази новина? Някой би ли могъл? (Не.) И каква беше реакцията на Авраам, след като чу Божиите слова? „Ах? Дали Бог не е сгрешил в това, което каза? Бог никога не греши, така че дали старите ми уши не са чули погрешно? Ще проверя отново“. Той попита: „Боже, Ти искаш от мен да принеса Исаак ли? Исаак ли е жертвата, която искаш?“. Бог каза: „Да, точно така!“. След като се увери, Авраам знаеше, че Божиите слова не са погрешни, нито ще се променят. Точно това имаше предвид Бог. И трудно ли беше за Авраам да чуе това? (Да.) Колко трудно? Авраам си помисли наум: „След всичките тези години детето ми най-накрая започна да расте. Ако бъде принесено като жива жертва, това означава, че ще бъде заклано на олтара като агне на заколение. Да бъде заклано означава, че ще бъде убито, а убийството му означава, че от днес нататък ще бъда без това дете…“. След като мислите му стигнаха дотук, осмели ли се Авраам да мисли повече? (Не.) Защо не? Да мисли повече, би му донесло още по-голяма болка, като нож в сърцето. Да мисли повече, не би означавало да мисли за щастливи неща — би означавало агония. Детето нямаше да бъде отведено и да не го вижда няколко дни или години, но все още живо. Не беше така, че Авраам постоянно да мисли за него, а след това да го срещне отново в подходящ момент, след като порасне. Не беше така. Щом детето бъдеше принесено на олтара, вече нямаше да го има, никога повече нямаше да го види, щеше да бъде пожертвано за Бог и щеше да се върне при Бог. Нещата щяха да бъдат както преди. Преди детето животът беше самотен. И щеше ли да е болезнено, ако нещата се бяха развили така, че той никога да не беше имал дете? (Нямаше да е много болезнено.) Да имаш дете и след това да го загубиш — това е изключително болезнено. Това е нещо съкрушително! Връщането на това дете на Бог би означавало, че оттам насетне детето никога повече нямаше да бъде видяно, гласът му никога повече нямаше да бъде чут, Авраам никога повече няма да го гледа как играе, нямаше да може да го възпитава, нямаше да може да го кара да се смее, нямаше да го вижда как расте, нямаше да може да се наслаждава на всички семейни радости, които идваха с неговото присъствие. Всичко, което щеше да остане, щеше да бъде болка и копнеж. Колкото повече Авраам мислеше за това, толкова по-трудно ставаше. Но колкото и да беше трудно, едно нещо беше ясно в сърцето му: „Това, което Бог каза и което Бог ще направи, не беше шега, не може да е погрешно, а още по-малко може да се промени. Освен това детето е дошло от Бог, така че е напълно естествено и оправдано то да бъде принесено на Бог, а когато Бог го пожелае, мой дълг е да Му го върна без компромиси. Изминалото десетилетие на семейна радост беше специален дар, на който се наслаждавах в изобилие. Трябва да благодаря на Бог и да не предявявам неразумни изисквания към Него. Това дете принадлежи на Бог, не бива да го смятам за свое, то не е моя лична собственост. Всички хора идват от Бог. Дори да бъда помолен да принеса собствения си живот, не бива да се опитвам да споря с Бог или да диктувам условия, още по-малко когато детето е лично обявено и дарено от Бог. Щом Бог казва да го принеса, ще го направя!“.

Минута по минута, секунда по секунда, времето минаваше така, а моментът на жертвоприношението наближаваше все повече. Но вместо да става все по-нещастен, Авраам се чувстваше все по-спокоен. Какво го успокои? Какво даде възможност на Авраам да избяга от болката и да има правилното отношение към това, което предстоеше да се случи? Той вярваше, че отношението на човека към всичко, което Бог е направил, трябва да бъде единствено на покорство, а не на опити да се спори с Бог. След като мислите му стигнаха дотук, той вече не изпитваше болка. Като взе малкия Исаак, той пристъпваше стъпка по стъпка към олтара. На олтара нямаше нищо — не както обикновено, когато там вече щеше да има агне. „Татко, още ли не си подготвил днешното жертвоприношение?“, попита Исаак. „Ако не си, тогава какво ще бъде пожертвано днес?“. Какво почувства Авраам, когато Исаак попита това? Възможно ли е да се е почувствал щастлив? (Не.) И така, какво направи той? В сърцето си мразеше ли Бог? Оплакваше ли се на Бог? Съпротивляваше ли се? (Не.) Нищо от това. Какво показва това? От всичко, което се случи след това, е ясно, че Авраам наистина не мислеше такива неща. Той сложи на олтара дървата, които щеше да запали, и повика Исаак. И при вида на Авраам, който вика Исаак към олтара, в този момент какво си мислят хората? „Какъв безсърдечен старец си. Нямаш човешка природа. Ти не си човек! Той е твой син, наистина ли можеш да понесеш да направиш това? Наистина ли можеш да го направиш? Наистина ли си толкова жесток? Имаш ли изобщо сърце?“. Не мислят ли така? А Авраам мислеше ли тези неща? (Не.) Той повика Исаак до себе си и, неспособен да каже и дума, извади въжето, което беше подготвил, и върза ръцете и краката на Исаак. Тези действия предполагат ли, че това приношение щеше да бъде истинско, или измамно? То щеше да бъде истинско, без примеси, не за показ. Той издигна Исаак на раменете си и колкото и да се бореше и да викаше малкото дете, Авраам изобщо не си помисли да се откаже. Той решително постави собствения си малък син върху дървата, за да бъде изгорен на олтара. Исаак плачеше, крещеше, бореше се, но Авраам извършваше действията за жертвоприношение на Бог, като подготвяше всичко за жертвоприношението. След като постави Исаак на олтара, Авраам извади ножа, който обикновено използваше за клане на агнета, и го хвана здраво с две ръце, вдигна го над главата си и го насочи към Исаак. Той затвори очи и точно когато ножът щеше да се спусне, Бог проговори на Авраам. Какво каза Бог? „Аврааме, спри ръката си!“. Авраам никога не си бе представял, че Бог може да каже такова нещо, докато се канеше да Му върне Исаак. Това не беше нещо, което се беше осмелил да си помисли. И все пак, едно по едно, Божиите слова се забиваха в сърцето му. Така Исаак беше спасен. В този ден жертвоприношението, което наистина щеше да бъде дадено на Бог, беше зад Авраам. Това беше агне. То беше подготвено от Бог много по-рано, но Бог не беше дал никакъв предварителен знак на Авраам, а му каза да спре точно когато той беше вдигнал ножа и беше готов да го забие. Никой не би могъл да си представи това, нито Авраам, нито Исаак. Като гледаме принасянето на Исаак от Авраам, Авраам наистина ли възнамеряваше да пожертва сина си, или се преструваше? (Наистина възнамеряваше да направи това.) Той наистина възнамеряваше да направи това. Действията му бяха чисти, в тях нямаше никаква измама.

Авраам принесе собствената си плът и кръв в жертвоприношение на Бог, а и когато Бог го накара да направи това приношение, Авраам не се опита да спори с Него с думите: „Не може ли да използваме някой друг? Нека бъда аз или който и да е друг човек“. Вместо да каже такива неща, Авраам даде на Бог своя най-ценен и скъп син. И как беше направено това приношение? Той беше чул какво каза Бог и след това просто отиде и го направи. Щеше ли да има смисъл за хората, ако Бог дадеше на Авраам дете и след като детето пораснеше, Той поискаше от Авраам да Му го върне и поискаше да Му го отнеме? (Не.) От човешка гледна точка това не би ли било напълно неразумно? Нямаше ли да изглежда така, сякаш Бог си играе с Авраам? Бог даде на Авраам това дете един ден, а само няколко години по-късно Той искаше да го вземе. Ако Бог искаше детето, Той трябваше просто да го вземе. Нямаше нужда да причинява на този човек такова страдание, като иска от него да пожертва детето на олтара. Какво означаваше детето да бъде принесено на олтара? Че Авраам трябваше да го заколи и след това да го изгори със собствените си две ръце. Дали това е нещо, което човек би могъл да понесе да направи? (Не.) Какво имаше предвид Бог, когато поиска тази жертва? Че Авраам трябваше лично да направи тези неща: лично да върже сина си, лично да го постави на олтара, лично да го убие с нож и след това лично да го изгори като приношение на Бог. За хората нищо от това не би изглеждало като проява на внимание към чувствата на човека. Нито едно от тези неща не би имало смисъл според техните представи, начин на мислене, етична философия или морал и обичаи. Авраам не живееше във вакуум, нито живееше в свят на фантазии. Той живееше в света на хората. Имаше човешки мисли и човешки възгледи. И какво си мислеше, когато всичко това го сполетя? Освен страданието му и освен някои неща, които го озадачиха, имаше ли в него бунт или отхвърляне? Нападаше ли и обиждаше ли Бог словесно? Ни най-малко. Точно обратното: от момента, в който Бог му заповяда да направи това нещо, Авраам не смееше да се отнесе несериозно към него, а веднага започна да се подготвя. И какво беше настроението му, докато започваше тези приготовления? Беше ли радостен, весел и щастлив? Или беше огорчен, тъжен и с натежало сърце? (Беше огорчен и тъжен.) Беше огорчен! Всяка негова стъпка беше тежка. След като осъзна този въпрос и след като чу Божиите слова, на Авраам всеки ден му се струваше като година. Той беше нещастен, неспособен на радост и с натежало сърце. Какво обаче беше единственото му убеждение? (Че трябва да се подчини на Божиите слова.) Точно така, то беше, че трябва да се подчини на Божиите слова. Той си каза: „Благословено да бъде името на моя Господ Йехова. Аз съм един от Божия народ и трябва да се подчинявам на Божиите слова. Независимо дали това, което Бог казва, е правилно, или погрешно, и независимо как Исаак дойде при мен, ако Бог поиска, тогава трябва да дам. Такъв е разумът и такова е отношението, което трябва да има човек“. Авраам не беше лишен от болка или трудности, след като прие Божиите слова. Той изпитваше болка и имаше свои собствени трудности, и те не бяха лесни за преодоляване! Въпреки това какъв беше крайният резултат? Както Бог беше пожелал, Авраам донесе собствения си син, малкото дете, до олтара и всичко, което направи, беше видяно от Бог. Както Бог беше наблюдавал Ной, така беше наблюдавал и всяко движение на Авраам и беше трогнат от всичко, което той направи. Макар че нещата не завършиха така, както всеки си мислеше, че ще завършат, това, което Авраам направи, беше уникално сред цялото човечество. Трябва ли той да служи за пример на всички, които следват Бог? (Да.) Той е модел за всички сред човечеството, които следват Бог. Защо казвам, че той е модел за човечеството? Авраам не разбираше много истини, нито беше чувал някакви истини или проповеди, изречени от Бог лично на него. Той просто беше повярвал, беше признал и се беше подчинил. Какво притежаваше неговата човешка природа, което беше толкова уникално? (Разума на сътворено същество.) Кои думи отразяват това? (Той каза: „Благословено да бъде името на моя Господ Йехова. Трябва да се подчинявам на Божиите слова и независимо дали те съответстват на представите на човека, или не, трябва да се покоря“.) В това Авраам притежаваше разума на нормалната човешка природа. Нещо повече, той притежаваше и съвестта на нормалната човешка природа. И къде се отразяваше тази съвест? Авраам знаеше, че Исаак е дарен от Бог, че е нещо Божие, че принадлежи на Бог и че трябва да Му го върне, когато Той поиска, а не винаги да се вкопчва в него. Такава е съвестта, която човек трябва да притежава.

Днешните хора притежават ли съвест и разум? (Не.) В кои неща се отразява това? Независимо колко благодат Бог дарява на хората и независимо на колко благословии или на колко благодат се наслаждават те, какво е отношението им, когато от тях бъде поискано да се отплатят за Божията любов? (Съпротива, а понякога и страх от несгодите и умората.) Страхът от несгодите и умората са конкретно проявление на липсата на съвест и разум. Измислянето на извинения, опитът да се поставят условия и да се сключват сделки също са конкретни проявления, нали? (Да.) Има и жалване, нехайно и несериозно вършене на нещата, както и ламтене за плътски удоволствия — всичко това са конкретни проявления. Хората днес нямат съвест, но въпреки това често хвалят Божията благодат, преброяват всички тези благодати и се трогват до сълзи, докато ги броят. Щом приключат с броенето обаче, всичко свършва дотук. Те продължават да бъдат нехайни, да вършат нещата механично, да бъдат измамни, да бъдат хитри и да се отпускат, без особено да проявяват покаяние. Тогава какъв беше смисълът от броенето ти? Това е проявление на липса на съвест. Как тогава се проявява липсата на разум? Когато Бог ви кастри, вие се оплаквате, чувствата ви са наранени, вече не желаете да изпълнявате дълга си и казвате, че Бог няма любов. Когато страдате малко, докато изпълнявате дълга си, или когато средата, която Бог ви е нагласил, е малко трудна, малко предизвикателна или малко тежка, вие вече не желаете да го изпълнявате. И в нито една от различните обстановки, нагласени от Бог, не сте способни да търсите да се покорите, обръщате внимание само на плътта и искате единствено да се отскубнете и да се развихрите. Това ли означава да си лишен от разум, или не? Не искате да приемете върховенството и разпоредбите на Бог, а просто искате да придобиете ползи от Него. Когато изпълнявате малко работа и страдате малко, вие изтъквате своите квалификации, мислите се за по-висши от другите, докато се наслаждавате на предимствата на статуса си, и започвате да си придавате важност на чиновник. Нямате желание да вършите никаква реална работа, нито сте способни да изпълнявате някаква реална работа — искате само да давате заповеди и да бъдете чиновници. Искате да бъдете закон за себе си, да правите каквото ви е угодно и безразсъдно да злосторничите. Освен да се отскубнете и да се развихрите, нищо друго не се проявява във вас. Това притежаване на разум ли е? (Не.) Ако Бог ви беше дал добро дете, а по-късно ви беше казал направо, че ще ви го отнеме, каква щеше да бъде вашата реакция? Бихте ли могли да имате същата реакция като Авраам? (Не.) Някои биха казали: „Как бих могъл да не го направя? Синът ми е на двайсет години и аз го принесох на Божия дом, където сега изпълнява своя дълг!“. Това жертва ли е? В най-добрия случай ти просто си повел детето си по правия път, но имаш и скрит мотив: страхуваш се, че в противен случай детето ти може да загине в бедствие. Не е ли така? Това, което правиш, не се нарича правене на жертва. То изобщо не е същото като жертването на Исаак от Авраам. Просто няма сравнение. Когато Авраам чу какво му заповяда Бог, колко трудно щеше да бъде това наставление за него — или за всеки друг член на човечеството — да го изпълни? Това би било най-трудното нещо на света, няма нищо по-трудно. Това не беше принасяне на нещо като агне или малко пари, не беше светско притежание или материален предмет, нито беше животно, което нямаше връзка с човека, който правеше приношението. Това са неща, които човек може да даде с краткотраен изблик на усилие — докато жертвата, която Бог поиска от Авраам, беше животът на друг човек. Тя беше от собствената плът и кръв на Авраам. Колко трудно трябва да е било! Детето също така имаше специален произход, тъй като беше дадено от Бог. Каква беше целта на Бог, когато му дари дете? Да има син, който да порасне, да се ожени, да има деца и така да продължи рода. А сега това дете трябваше да бъде върнато на Бог, преди да е достигнало зряла възраст, и тези неща никога нямаше да се случат. Тогава какъв беше смисълът Бог да даде дете на Авраам? Можеше ли някой наблюдател да разбере смисъла на всичко това? Според човешките представи това няма смисъл. Поквареното човечество е егоистично. Никой не би могъл да разбере смисъла на това. Авраам също не можеше да се досети. Той не знаеше какво в крайна сметка искаше да направи Бог, освен че му беше казал да пожертва Исаак. И така, какъв избор направи Авраам? Какво беше неговото отношение? Въпреки че не беше способен да проумее всичко това, той все пак беше способен да направи това, което Бог му заповяда. Той се подчини на Божиите слова и се покори на всяка дума от това, което Бог поиска, без да се съпротивлява или да иска избор, камо ли да се опитва да диктува условия на Бог или да спори с Бог. Преди Авраам да може да разбере смисъла на всичко, което се случваше, той беше способен да се подчини и да се покори — което е изключително рядко и похвално и е извън възможностите на всеки от вас, които седите тук. Авраам не знаеше какво се случва и Бог не му беше разказал цялата история. Въпреки това той прие всичко сериозно, като вярваше, че хората трябва да се покоряват на всичко, което Бог иска да направи, и че не бива да задават въпроси, че ако Бог не казва нищо повече, тогава то не е нещо, което хората трябва да разберат. Някои хора казват: „Трябва обаче да разбереш всичко докрай, нали? Дори ако това означава да умреш, трябва да разбереш защо“. Това ли е отношението, което трябва да има едно сътворено същество? Когато Бог не ти е позволил да разбереш, трябва ли да разбереш? Когато от теб се поиска да направиш нещо, ти го правиш. Защо трябва да усложняваш нещата? Ако Бог искаше от теб да разбереш, Той вече щеше да ти го е обяснил. Щом не го е направил, няма нужда да разбираш. Когато не се изисква от теб да разбереш и когато си неспособен да разбереш, всичко зависи от това как действаш и дали можеш да се покориш на Бог. Това е трудно за вас, нали? В такива обстоятелства вие не се покорявате и у вас не остава нищо друго освен жалване, погрешно тълкуване и съпротива. Авраам беше точно обратното на това, което се проявява във вас. Подобно на вас, той не знаеше какво щеше да направи Бог, нито знаеше какви са мотивите за действията на Бог. Той не разбираше. Искаше ли да попита? Искаше ли да знае какво се случва? Искаше, но ако Бог не му беше казал, къде другаде можеше да отиде, за да попита? Кого можеше да попита? Божиите дела са загадка. Кой може да отговори на въпроси за Божиите дела? Кой може да ги разбере? Хората не могат да заместват Бог. Попитайте някой друг и той също няма да разбере. Можете да го обмислите, но няма да го проумеете, то ще е непонятно за вас. Така че, ако не разбирате нещо, това означава ли, че не трябва да правите това, което Бог казва? Ако не разбирате нещо, можете ли просто да наблюдавате, да се бавите, да чакате възможност и да търсите друг вариант? Ако не можете да разберете нещо — ако то е непонятно за вас — означава ли това, че не трябва да се покорите? Означава ли това, че можете да се вкопчвате в човешките си права и да кажете: „Имам човешки права. Аз съм независим човек, така че какво Ти дава право да ме караш да правя глупави неща? Аз се извисявам между небето и земята — мога да Ти се противопоставя.“? Това ли направи Авраам? (Не.) Тъй като вярваше, че е просто едно обикновено и незабележимо сътворено същество, човек под Божието върховенство, той избра да се подчини и да се покори, да не се отнася несериозно към нито едно от Божиите слова, а да ги практикува в тяхната цялост. Каквото и да каже Бог, и каквото и да им каже да направят, хората нямат друг избор. Те трябва да слушат, а след като са слушали, трябва да отидат и да го приложат на практика. Освен това, когато го прилагат на практика, хората трябва да се покоряват напълно и с мир в душата. Ако признаваш, че Бог е твоят Бог, тогава трябва да се подчиняваш на Неговите слова, да запазиш място за Него в сърцето си и да прилагаш Неговите слова на практика. Ако Бог е твоят Бог, тогава не бива да се опитваш да анализираш това, което ти казва. Нещата стоят така, както Той казва, и няма значение, че не разбираш или не възприемаш. Важното е, че трябва да приемеш и да се покориш на това, което Той казва. Такова отношение имаше Авраам, когато ставаше въпрос за Божиите слова. Именно защото Авраам имаше такова отношение, той беше способен да се подчинява на Божиите слова, да се покорява на това, което Бог му заповядваше да прави, и да стане праведен и съвършен в очите на Бог. Това беше така независимо от факта, че в очите на всички тези високомерни и надменни хора Авраам изглеждаше глупав и объркан затова, че пренебрегва живота на собствения си син заради вярата си и небрежно го поставя на олтара, за да бъде заклан. Какво безотговорно действие, мислеха си те, какъв неспособен и безсърдечен баща е той и колко егоистично е от негова страна да направи такова нещо заради вярата си! Авраам беше възприеман по този начин в очите на всички хора. Но дали Бог го виждаше по същия начин? Не. Как го виждаше Бог? Авраам беше способен да се подчини и да се покори на това, което Бог каза. До каква степен беше способен да се покори? Той го направи без компромиси. Когато Бог поиска това, което беше най-ценно за него, Авраам върна детето на Бог, като го пожертва за Бог. Авраам се подчини и се покори на всичко, което Бог поиска от него. Независимо дали се възприема през призмата на представите на човека или през очите на покварените, Божието искане изглеждаше изключително неразумно, но въпреки това Авраам беше способен да се покори. Това се свеждаше до неговата почтеност, която се характеризираше с истинска вяра и покорство пред Бог. Какво беше отражението на тази истинска вяра и на това покорство? Само с две думи: неговото подчинение. Нищо не е по-ценно и по-скъпо за едно истинско сътворено същество и нищо не е по-рядко и по-похвално. Именно това най-ценно, рядко и похвално нещо толкова много отсъства у последователите на Бог днес.

Днешните хора са образовани и знаещи. Те разбират съвременната наука и са дълбоко пропити, обусловени и повлияни от традиционната култура и от покварените социални нрави. Умовете им са объркани, имат заплетени представи, а вътре в тях е пълен хаос. След като са слушали проповеди в продължение на много години и макар да признават и да вярват, че Бог е Върховният владетел на всички неща, те все още имат пренебрежително и безразлично отношение към всяко от Божиите слова. Отношението им към тези слова е да ги пренебрегват, да си затварят очите и ушите за тях. Що за хора са това? Те питат „защо“ за всичко, чувстват необходимост да проумеят всичко и да разберат абсолютно всичко. Изглежда, че са много сериозни по отношение на истината. Външното им поведение и усилия, както и нещата, от които се отказват външно, предполагат непоколебимо отношение към вярата и вярването в Бог. Запитай се обаче следното: придържали ли сте се към Божието слово и към всяко Негово наставление? Изпълнили ли сте ги всички? Послушни хора ли сте? Ако в сърцето си продължаваш да отговаряш на тези въпроси с „не“ и „не съм“, тогава каква точно е твоята вяра? С каква цел всъщност вярваш в Бог? Какво точно си придобил от вярата си в Него? Струва ли си да се изследват тези неща? Струва ли си да се задълбаваме в тях? (Да.) Всички вие носите очила. Вие сте съвременни, цивилизовани хора. Какво у вас е наистина съвременно? Какво у вас е цивилизовано? Това, че си „съвременен“ и „цивилизован“, доказва ли, че си човек, който се подчинява на Божиите слова? Такива неща не означават нищо. Някои хора казват: „Аз съм високообразован и съм учил богословие“. Други казват: „Чел съм класическата Библия няколко пъти и говоря иврит“. Трети казват: „Бил съм в Израел много пъти и лично съм докосвал кръста, който е носил Господ Исус“. Някои казват: „Бил съм в планината Арарат и съм видял останките от ковчега“. Други казват: „Видял съм Бог“ и „Бил съм грабнат пред Бог“. Каква е ползата от всичко това? Бог не изисква от теб нищо трудно, само да се подчиняваш искрено на Неговите слова. Ако това е извън твоите възможности, тогава забрави всичко останало. Каквото и да кажеш, то няма да е от полза. Всички вие знаете историите на Ной и Авраам, но само да ги познавате е безполезно. Замисляли ли сте се някога кое е било най-рядкото и похвално нещо у тези двама мъже? Искате ли да бъдете като тях? (Да.) Колко много го искате? Някои хора казват: „Толкова много искам да бъда като тях. Мисля за това, когато се храня, когато мечтая, когато изпълнявам дълга си, когато чета Божиите слова и когато уча химни. Молил съм се за това толкова много пъти и дори съм написал обет. Нека Бог ме прокълне, ако не се подчинявам на Неговите слова. Просто не знам кога Бог ми говори. Не е като да ми казва с гръм от небето“. Каква е ползата от всичко това? Какво означава, когато казваш: „Толкова много искам“? (Това е просто самозалъгване, това е просто въжделение.) Каква е ползата от едно въжделение? Тя е същата като това един комарджия да ходи в казиното всеки ден. Дори когато е загубил всичко, той все още иска да залага. Понякога може да си помисли: „Само още един опит и тогава обещавам, че ще се откажа и никога повече няма да залагам“. Той мисли същото, докато мечтае или се храни, но след като помисли за това, пак се връща в казиното. Всеки път, когато залага, казва, че ще е за последен път. И всеки път, когато излезе от вратите на казиното, казва, че никога няма да се върне — в резултат на което, след като цял живот е правил опити, пак не успява да се откаже. Вие като този комарджия ли сте? Често решавате да направите нещо и след това се отричате от решенията си. Ваша втора природа е да мамите Бог и това не се променя лесно.

III. Разобличаване на това как хората днес се отнасят към Божиите слова

Каква беше темата на историите, които току-що разказах? (За отношението към Бог и за това как можем да се подчиняваме на Божието слово и да се покоряваме на Бог, когато се случват неща.) Кое е основното нещо, на което ви научиха тези две истории? (Да се подчиняваме и да се покоряваме, и да действаме според изискванията на Божието слово.) Важно е да се научим да се подчиняваме и да практикуваме подчинение на Божиите слова. Ти казваш, че си Божи последовател, че си сътворено същество, че си човешко същество в Божиите очи. В това, което изживяваш и проявяваш обаче, няма и следа от покорството или от практикуването, които идват, след като чуеш Божиите слова. И така, не трябва ли да има въпросителни знаци след понятията „сътворено същество“, „някой, който следва Бог“ и „човешко същество в очите на Бог“, когато те се приложат спрямо теб? И предвид тези въпросителни знаци колко голяма е надеждата ти за спасение? Това е неизвестно, шансовете ти са малки и ти самият не смееш да кажеш. Преди това разказах две класически истории за това как да се подчиняваме на Божиите слова. Всеки, който е чел Библията и е следвал Бог в продължение на много години, вече е запознат с тези две истории. Но от четенето на тези истории никой не е извлякъл една от най-важните истини: да се подчиняваш на Божиите слова. Сега, след като чухме истории за това как да се подчиняваме на Божиите слова, нека да пристъпим към истории за хора, които не се подчиняват на Божиите слова. Щом се спомене за неподчиняване на Божиите слова, това трябва да са истории за днешните хора. Някои от нещата, които казвам, може да са неприятни за слушане и може да накърнят вашата гордост и самочувствие, и да покажат, че ви липсват почтеност и достойнство.

Аз помолих няколко души да засадят зеленчуци на един парцел земя. Това беше с цел да могат хората, които изпълняват дълга си, да имат органична храна и да не се налага да купуват неорганични зеленчуци, третирани с пестициди. Това беше нещо хубаво, нали? От една страна, всички живеят заедно като едно голямо семейство и могат да вярват в Бог заедно, като стоят настрана от тенденциите и борбите в обществото. Създаването на такава среда позволява на всички да се успокоят, за да изпълняват дълга си. Това е от по-тясна гледна точка. От по-обща гледна точка засаждането на зеленчуци, които да се консумират от изпълняващите дълга си, и участието в разпространението на Божието евангелие също е уместно. Когато казвам: „Засадете малко зеленчуци, за да ядат хората, които изпълняват дълга си наблизо“, тези думи не са ли съвсем лесни за разбиране? Когато помолих един конкретен човек да направи това, той разбра и засади някои често консумирани зеленчуци. Мисля, че засаждането на зеленчуци е нещо просто. Всички обикновени хора могат да го направят. Не е толкова трудно, колкото проповядването на евангелието или различните елементи от църковната работа. Затова не обърнах голямо внимание на това. След известно време отидох там и видях, че всички ядат зеленчуците, които сами са засадили, и чух, че понякога остават излишъци, които дават на кокошките. Казах: „Засадили сте толкова много зеленчуци и сте имали добра реколта. Изпращахте ли от нея на църквите? Хората в другите църкви успяха ли да ядат от зеленчуците, които засадихме?“. Някои хора казаха, че не знаят. Други казаха, че хората на други места си купуват собствени зеленчуци и не ядат от тези тук. Всеки каза нещо различно. Никой не го беше грижа за това. Щом самите те имаха зеленчуци за ядене, смятаха, че няма проблем. Не е ли това отвратително? Впоследствие казах на отговорника: „Напълно разумно е вие да ядете това, което отглеждате, но и другите хора трябва да ядат. Правилно ли е, че сте засадили толкова много и не можете да изядете всичко, докато на други места все още трябва да си купуват зеленчуци? Не ти ли казах, че тези зеленчуци не се садят само за вас — трябва да ги изпращаш и на другите близки църкви?“. Мислите ли, че трябва да им повтарям какво да правят и да им давам изрични правила, що се отнася за такъв дребен въпрос? Трябваше ли да вдигам голям шум за това, да свиквам всички на събиране и да държа проповед? (Не.) И аз не мисля така. Възможно ли е на хората да им липсва тази малка частица съобразителност? Ако беше така, те не биха били хора. Затова отново казах на този човек: „Побързай и ги изпрати на другите църкви. Иди и го свърши“. „Добре“, каза той, „ще се погрижа“. Това беше отношението му. След известно време отново отидох там и видях на полето голяма площ със зеленчуци от всякакъв вид, който може да си представите. Попитах хората, които ги бяха засадили, дали реколтата е голяма. Те казаха, че има толкова много, че не могат да ги изядат всичките, а някои са се развалили. Попитах отново дали са изпратили на близките църкви. Те отговориха, че не знаят, че не са сигурни. Казаха го по доста неясен и нехаен начин. Беше ясно, че никой не е приел този въпрос сериозно. Щом имаха какво да ядат, не ги интересуваше никой друг. Отново отидох да търся отговорника. Попитах го дали са изпратили някакви зеленчуци. Той каза, че са изпратили. Попитах го как е минала доставката. Той каза, че са били доставени. В този момент струва ли ви се, че имаше проблем? Отношението на тези хора не беше правилно. Те нямаха отношение на преданост и отговорност, когато изпълняваха дълга си, което е отвратително — но това, което последва, беше още по-отвратително. По-късно попитах братята и сестрите в близките църкви дали са получили доставки на зеленчуци. „Изпратиха ги — отговориха те, — но бяха в по-лошо състояние от зеленчуците, които можеш да намериш хвърлени на земята на пазара. Нямаше друго освен гнили листа, смесени с пясък и пръст. Не ставаха за ядене“. Как ви кара да се чувствате това, което чувате? Има ли ярост в сърцето ви? Вбесени ли сте? (Да.) И ако всички вие сте вбесени, мислите ли, че аз щях да съм ядосан? Те неохотно изпратиха зеленчуци, но свършиха лоша работа. И кой беше причината за това лошо представяне? На това място имаше един зъл човек, който спря изпращането им. Какво каза той, след като наредих зеленчуците да бъдат доставени? „Щом ти ми казваш да направя това, ще събера малко гнили листа и зеленчуци, които не искаме да ядем, и ще им ги изпратя. Това се брои за доставка, нали?“. Когато научих това, наредих този демоничен боклук да бъде изхвърлен. Къде се намираше той, че се осмеляваше да се държи като тиранин тук? Това е Божият дом. Не е обществото и не е свободен пазар. Ако изпадаш в безпричинен гняв и се държиш като тиранин, значи не си добре дошъл тук и не мога да те търпя под носа си, затова побързай и се махай! Махай се колкото се може по-далеч от Мен, върни се там, откъдето си дошъл! Мислите ли, че беше правилно да постъпя така? (Да.) Защо? (На такъв тип човек твърде много му липсва човешка природа.) Тогава защо някои хора, на които им липсва човешка природа, не са били отпратени? Някои хора нямат съвест или разум и не се стремят към истината, но не вършат зли неща, не смущават църковното дело, не влияят на изпълнението на дълга на другите хора, нито влияят на църковния живот. Този тип човек трябва да бъде задържан засега, за да служи, но когато извърши зло и причини прекъсвания и смущения, тогава не е твърде късно да му се покаже вратата. И така, защо трябваше да изхвърля този боклук? Той искаше да се държи като тиранин и да командва в Божия дом. Той повлия на нормалния живот на братята и сестрите и засегна работата на Божия дом. Някои хора казаха, че е твърде егоистичен, твърде мързелив, че е изпълнявал дълга си нехайно. Така ли беше? Той искаше да се изправи срещу всички братя и сестри, срещу всички, които изпълняват дълг, и срещу Бог. Искаше да превземе Божия дом. Искаше да командва в Божия дом. Ако искаше да командва, тогава трябваше да направи нещо добро. Но той не направи нищо добро. Всичко, което правеше, вредеше на интересите на Божия дом и причиняваше вреда на Божиите избраници. Бихте ли могли да търпите такъв човек? (Не.) И ако никой от вас не би могъл, мислите ли, че Аз бих могъл? И днес има хора, които все още са недоволни от факта, че злият човек беше премахнат. Те не могат да го прозрат и все още Ми се противопоставят в мислите си. И днес има хора, които при споменаването на този човек все още не смятат, че съм се справил с този въпрос по подходящ начин, и които смятат, че Божият дом не е праведен. Що за банда е това? Знаете ли как този човек е брал китайското зеле, което е отглеждал? Обикновено се изскубва цялото стъбло, за да се яде, нали? Някой къса ли само листата? (Не.) Е, този странен тип не позволяваше на другите да изскубват цялото растение със стъблото. Казваше им просто да късат листата. За първи път се сблъсквах с подобно нещо. Защо мислите, че е вършил това? Защо не е позволявал на другите да изскубват цялото растение? Защото, ако изскубнат цялото растение, тогава полето ще се опразни и ще трябва да се прекопае и засади отново. За да си спести труда, той е искал от другите да късат листата. Когато им каза да правят това, никой не посмя да му се противопостави. Те бяха като негови роби — правеха всичко, което им казваше. Той командваше там. И така, мислите ли, че би било приемливо да не се отървем от него? (Не.) Да се позволи на такъв човек да остане, би било пагубно. Когато от време на време той проявява нещо добро, това е, защото то не засяга собствените му интереси. Вгледайте се внимателно във всичко, което той върши: няма нито едно нещо, което да не смущава и да не вреди на интересите на другите, няма нито едно нещо, което да не вреди на интересите на Божия дом. Този човек е роден демон, той се противопоставя на Бог и е антихрист. Може ли на такъв човек да му бъде позволено да остане в Божия дом? Заслужава ли той да изпълнява дълг? (Не.) И все пак някои хора се опитват да защитят такъв човек. Колко ли са объркани? Това не е ли отвратително? Опитваш се да покажеш, че имаш любов ли? Ако имаш любов, тогава му предоставяй ресурс. Ако имаш любов, остави го да ти навреди — но не му позволявай да вреди на интересите на Божия дом! Ако имаш любов, тогава, когато бъде изчистен, иди с него — защо продължаваш да се мотаеш тук? Тези хора послушни и покорни ли са? (Не.) Те са родени като банда демони. Този човек не се подчиняваше на нищо, което казвах. Ако кажех на запад, той тръгваше на изток, а ако кажех на изток, той тръгваше на запад. Държеше да ми се противопоставя във всичко. Защо му беше толкова трудно да Ми се подчини дори малко? Това, че го помолих да изпрати зеленчуци на другите братя и сестри, означаваше ли, че ще бъде лишен от своя дял? Лишавах ли го от правото му да яде тези зеленчуци? (Не.) Тогава защо не ги изпрати? Не трябваше да ги носи сам, това нямаше да му коства никакви усилия. Но той не само че не даде на другите от хубавите зеленчуци, а им даде от гнилите. Колко лош трябва да е, за да направи това? Може ли да се счита за човек? Казах му да изпрати зеленчуци, а не боклук. Нещо толкова просто, толкова лесно, само въпрос на помръдване на ръцете, а той дори и това не можа да направи. Човек ли е това? Ако дори нещо такова не ти е по силите, как можеш да твърдиш, че се покоряваш на Бог? Ти тръгваш с рогата напред, отвръщаш на удара и въпреки това все още се опитваш да паразитираш на гърба Божия дом. Възможно ли е това някога да се случи? Дори днес има такива, които не са забравили: „Ти някога нарани чувствата ни. Ти някога изгони няколко от нас, но ние не бяхме съгласни. Искахме те да останат, но ти не им даде шанс. Ти праведен бог ли си?“. Мислите ли, че демоните някога биха казали, че Бог е праведен? (Никога.) Устата им може да казва, че Бог е праведен, но когато Бог действа, това не им се нрави. Те не могат да се заставят да възхваляват Божията праведност. Това са демони и лицемери.

Какво показва дори един толкова дребен въпрос като доставянето на зеленчуци? Лесно ли е хората да се покоряват на Бог и да се подчиняват на Божиите слова? (Не.) Хората ядат храна, предоставена от Бог, живеят в къщи, предоставени от Бог, използват неща, предоставени от Бог, но когато Бог поиска от тях да споделят излишните си зеленчуци с другите, покорни ли са? Могат ли тези слова да се осъществят при тях? При хората могат. Те могат да бъдат осъществени. Но при демоните, сатаните и антихристите те никога няма да се осъществят. Този човек си помисли: „Ако изпратя тези зеленчуци, ще си спомни ли някой за това мое добро дело? Ако другите ядат тези зеленчуци и кажат, че това е божията благодат, че бог е поискал да го направя, ако всички благодарят на бог, кой ще благодари на мен? Аз съм героят зад кулисите, аз бях този, който се труди усилено. Аз бях този, който засади зеленчуците. Ти трябва да ми благодариш. А ако не го направиш, ако не знаеш, че аз съм го направил, тогава сънуваш, ако си мислиш, че можеш да ядеш зеленчуците, които аз отгледах!“. Не си ли е помислил това? И не е ли това зло? Толкова е зло! Как е възможно един зъл човек да практикува истината и да се подчинява на Божиите слова? Този човек е роден демон и сатана. Той се противопоставя на Бог, съпротивлява се на истината и я презира. Той е неспособен да се подчинява на Божиите слова, така че има ли нужда да им се подчинява? Не. И така, как трябва да се разреши този въпрос? Изритваш го и намираш някой, който може да се подчинява, за да заеме мястото му. Това е, толкова е просто. Уместно ли е нещата да се разрешават по този начин? (Уместно е.) И аз така мисля. Ако не си тръгне, ще създаде неприятности и ще навреди на всички останали. Някои хора казват: „Да не би Ти да си недоволен, защото той не се подчини на Твоите слова? Всичко, което е направил, е да не Ти се подчини — толкова сериозно ли е било това? Ти си го отпратил за нещо толкова дребно, но той всъщност не е направил нищо лошо. Просто е изпратил някакви гнили зеленчуци, а няколко пъти не е изпратил нищо и не Ти се е подчинил. Това е просто дребен въпрос, нали?“. Така ли е? (Не.) И така, как според вас Аз възприемам това? Той не можа да се подчини дори когато ставаше въпрос за нещо толкова дребно, но въпреки това се опита да възпрепятства нещата тук по неразумен начин. Това е Божият дом, тук нищо не му принадлежеше. Всеки стрък трева, всяко дърво, всяко хълмче, всяко водохранилище тук — той нямаше власт да контролира или да командва нито едно от тези неща. Опита се да командва, да възпрепятства нещата по неразумен начин. Какво беше той? Нищо негово нямаше да бъде взето или използвано, нито нещо, което му принадлежи, щеше да бъде изпратено. Всичко, което се искаше от него, беше да се помръдне и да изпълни отговорностите, които имаше, но той дори това не можа да направи. Тъй като не можа да направи това, Аз не го признах за вярващ и той трябваше да се махне от Божия дом, трябваше да бъде премахнат! Разумно ли беше да направя това? (Да.) Това са управленските закони на Божия дом. Ако се натъкна на такъв зъл човек, който върши зло, и не го изчистя, ако не изразя никакво отношение към него, тогава колко хора мислите, че ще понесат вреда? Няма ли това да хвърли Божия дом в безпорядък? И няма ли управленските закони на Божия дом да се превърнат в празни думи? И така, какво предвиждат управленските закони на Божия дом по отношение на тези антихристи и зли демони, които са непокорни, причиняват смущения, неразумно възпрепятстват нещата и се държат безсрамно? Да бъдат премахнати и отлъчени от Божия дом. Да бъдат изчистени от редиците на братята и сестрите. Те не се броят за членове на Божия дом. Какво мислите за това с тях да се постъпва по този начин? След като този тип хора бъдат изчистени, тогава цялата работа ще върви гладко. Демоните и сатаните се стремят да се възползват дори от нещо толкова дребно като яденето на зеленчуци. Дори с това се опитват да командват и да правят каквото си искат. Всичко, за което говорихме, е дреболия, но въпреки това то засяга най-елементарната от всички истини. Най-елементарната от истините е да се подчиняваш на Божиите слова. Какъв е нравът на онези, които дори това не могат да направят? Притежават ли те съвестта и разума на нормални хора? Ни най-малко. Това са хора, на които им липсва човешка природа.

Освен зеленчуци хората трябва да консумират и месо и яйца в ежедневието си. Затова казах на някои хора да отглеждат кокошки и да ги хранят със зърно, зеленчуци и други подобни. Трябваше да бъдат свободно отглеждани. По този начин щяха да снасят по-добри яйца от тези, които се продават на пазарите. Самото пилешко месо също щеше да бъде органично. Най-малкото нямаше да има хормони в него и нямаше да бъде вредно за хората, когато го ядат. Кокошките можеше да не произвеждат голямо количество яйца или месо, но качеството щеше да е гарантирано. Разбирате ли какво имам предвид с това? (Да.) Тогава Ми кажете, колко информация се съдържа в това, което току-що казах? Първо, отглеждането на кокошки по този начин щеше да ни даде органични яйца за ядене. Независимо колко яйца щяхме да изядем, най-малкото нямаше да се налага да ядем яйца, които съдържат антибиотици. Това беше изискването за яйцата. Второ, изискването за месото беше да не съдържа хормони, така че хората да нямат никакви притеснения да го ядат. Бяха ли тези две изисквания прекалени? (Не.) Исканията, които отправих, не само че не бяха прекомерни, но бяха и практични, нали? (Да.) По-късно кокошките бяха купени и хранени. Когато започнаха да снасят, ядохме яйцата, но се усещаше лек вкус на антибиотици, подобно на яйцата, купени от супермаркета. Замислих се: дали не са им давали храна, която съдържа антибиотици? По-късно попитах хората, които се грижеха за кокошките, с каква храна са ги хранили, и те казаха, че са ги хранили с костно брашно. „Не е нужно да караме тези кокошки да снасят преждевременно. Хранете ги съгласно нормалните органични методи на свободното отглеждане. Оставете ги да снасят яйца нормално“, казах аз. „Ние не ги отглеждаме, за да получим много яйца, а само за да може да ядем органични яйца. Това е всичко, което се изисква“. Какво имах предвид, когато казах това? Казах им да не хранят кокошките с нищо, което съдържа антибиотици, хормони и други подобни. Кокошките трябваше да получават различна храна от тази, която ядат кокошките на други места. На други места те порастват напълно само след три месеца, снасят яйца всеки ден и се използват като машини за снасяне на яйца до деня, в който бъдат заклани. Това дава ли добри яйца? И вкусно ли е месото? (Не.) Поисках кокошките да бъдат свободно отглеждани, да им се позволи да търсят храна навън, да ядат насекоми и плевели, а след това да бъдат хранени с малко зърнено-житни храни, зърна и други подобни. Въпреки че това щеше да означава по-малко яйца, качеството щеше да е по-добро. Щеше да е добре както за кокошките, така и за хората. Лесно ли беше да се постигне това, което поисках? (Да.) И лесно ли беше за разбиране? Имаше ли някаква трудност да се подчинят на това, което казах? (Било е лесно за разбиране. Това не е било трудно.) Не счетох, че има някаква трудност. Беше лесно. Не поставих никакви изисквания за броя на произведените яйца, а само за тяхното качество. Хората с нормален разум и с нормален начин на мислене щяха да разберат това веднага щом го чуят. Щяха да почувстват, че това е просто, че е изпълнимо, и скоро след това щяха да го изпълнят. Това се нарича да си послушен. И така, това ли направиха хората, които отглеждаха кокошките? Способни ли бяха на това? Да си способен да направиш това, би означавало да притежаваш разума на нормалната човешка природа. Да не си способен да направиш това, би означавало, че има проблем. Скоро след като казах това, времето застудя. Според нормалните природни закони това щеше да накара кокошките да спрат да снасят. Но имаше нещо много показателно: когато стана по-студено, кокошките не снасяха по-малко яйца, а повече. Имаше яйца за ядене всеки ден, но жълтъците не бяха толкова жълти, колкото преди, а белтъците ставаха все по-твърди. Яйцата ставаха все по-малко вкусни. Какво ставаше? Казах: „Какво става тук? И без това на тези кокошки им е достатъчно трудно да преживеят зимата, какво правите, като се опитвате да ги карате да снасят яйца за хората сега? Това е малко жестоко!“. Когато отидох и попитах по-късно, открих, че кокошките все още получават храна, която е била закупена от друго място — храна, която гарантираше, че ще продължат да снасят, независимо дали е пролет, лято, есен или зима. „Обикновено кокошките не снасят през този сезон. Можем да минем и без яйца. Просто продължавайте да се грижите за тях. Напролет те отново ще започнат да снасят яйца и те ще бъдат с добро качество“, казах аз. „Не бъдете лакоми. Не съм искал от теб да ги караш постоянно да снасят яйца, нито да осигуряваш яйца през зимата. Щом не съм искал това от теб, защо продължи да им даваш тази храна, която купи? Забранено ти е да ги храниш отново с нея“. Ясно ли се изразих? Първо, не изисквах да има яйца за ядене на всяка цена, независимо от сезона. Второ, казах им да не дават на кокошките тази храна, да не ускоряват процеса на снасяне на яйца. Трудно ли беше да се постигне това малко искане? (Не.) Но резултатът беше, че след известно време отново ядох яйца, снесени от нашите кокошки. Казах си: „Колко объркана е тази група, как така не се подчиниха на това, което им казах?“. Кокошките все още снасяха яйца, така че определено не бяха сменили храната — ето какво ставаше.

Какво можете да разпознаете от случилото се с отглеждането на кокошките? (Че хората нито се покоряват, нито се подчиняват на Божиите слова.) Някои хора казаха: „Да се подчиняваш на божиите слова — това означава да следваш божията воля. Трябва да се подчиняваме, когато става въпрос за велики и възвишени въпроси, тези, които засягат божията воля, изпълнението на божието дело и неговото основно дело. Всичко, за което ти говориш, се отнася до дребни въпроси от ежедневието, което няма нищо общо със следването на божията воля — така че не е нужно да правим това, което казваш. Това, за което говориш, не е свързано с нашия дълг, нито с нашето покорство и подчинение на божиите слова, така че е оправдано да ти се противопоставим, да изберем дали да ти се подчиним, или не. Нещо повече, какво знаеш ти за нормалния човешки живот, за семейните дела? Ти не разбираш, така че нямаш право да говориш. Не ни бълвай глупости — не е нужно да ти се подчиняваме за това“. Не е ли това, което си мислеха? А правилно ли беше да мислят така? (Не.) Къде беше грешката? (При следването на Божията воля не се прави разлика между важни и дребни въпроси. Щом са Божии слова, хората трябва да се подчиняват, трябва да се покоряват и да ги прилагат на практика.) Някои хора казаха: „Аз се подчинявам на божиите слова, които са истината. Не е нужно да се подчинявам на тези, които не са истината. Аз се покорявам само на истината. „Да следваш божия път“, означава да следваш, да се подчиняваш и да се покоряваш на онази част от словата от божията уста, които са истината. Словата, които засягат живота на хората и които не са свързани с истината, могат да бъдат пренебрегнати“. Правилно ли е това разбиране? (Не.) И така, как гледате вие на истината и на Божиите слова? Не направиха ли те разграничение между Божиите слова и истината? И по този начин не превърнаха ли истината просто в нещо формално? Не счетоха ли истината за нещо много кухо? Божието сътворение на всички неща, формите и цветовете на листата на дърветата, формите и цветовете на цветята, съществуването и размножаването на всички неща — всичко това има ли нещо общо с истината? Има ли нещо общо със спасението на човека? Свързана ли е структурата на човешкото тяло с истината? Нито едно от тези неща не е свързано с истината, но всички те идват от Бог. Ако нито едно от тези неща не засяга истината, можеш ли да не признаеш тяхната правилност? Можеш ли да отречеш тяхната правилност? Можеш ли да унищожиш законите на Божието творение, както ти е угодно? (Не.) И така, какво трябва да бъде твоето отношение? Трябва да се придържаш към неговите закони. Когато има неща, които не разбираш, е правилно да се довериш на казаното от Божията уста. Не е нужно да ги изучаваш или да се опитваш да ги разбереш твърде дълбоко — трябва само да не нарушаваш законите им. Това означава да се довериш и да се покориш. Когато става въпрос за навиците, здравия разум и правилата на ежедневието и така нататък, които Бог изисква в ежедневния живот на хората, които не засягат спасението на човека, въпреки че може да не са на същото ниво или степен като истината, всички те са положителни неща. Всички положителни неща идват от Бог, така че хората трябва да ги приемат — тези слова са правилни. Освен това, след като са хора, какъв разум и каква съвест трябва да открият в тях? Номер едно е, че те трябва да се научат как да се подчиняват. На чии думи да се подчиняват? На думите на дяволите и на Сатана? На думите на хората? На думите на великите хора, на изключителните хора? На думите на антихристите? На нито едно от тези. Те трябва да се подчиняват на Божиите слова. Какви са принципите и конкретните практики на подчиняване на Божиите слова? Не е нужно да анализираш дали са правилни, или грешни, и не е нужно да питаш защо. Не е нужно да чакаш, докато ги разбереш, за да ги приложиш на практика. Вместо това трябва първо да слушаш, да изпълняваш, да прилагаш и да се придържаш, което трябва да бъде и първото ти отношение. Едва тогава ще бъдеш сътворено същество, годно и достойно човешко същество. Ако дори тези най-елементарни критерии за това да си човек са извън твоите възможности и Бог не признава, че си човек, можеш ли тогава да дойдеш пред Него? Достоен ли си да чуеш Божиите слова? Достоен ли си да чуеш истината? Достоен ли си за спасение? Ти не си пригоден за нито едно от тези неща.

Дали хората, за които току-що говорих, които се занимаваха с кокошките и яйцата, се подчиниха и покориха? (Не.) За какво счетоха те Божиите слова? За бриз, който духа покрай ушите им, а в главите си имаха определен възглед: „Ти си говори каквото искаш, а аз ще си правя каквото си знам. Не ме интересуват твоите изисквания! Достатъчно е, че ти осигурявам яйца за ядене — на кого му пука какви яйца ядеш. Искаш да ядеш органични яйца? Няма начин. Мечтай си! Ти ме помоли да гледам кокошки и ето как ги гледам, но ти добавяш и свои собствени изисквания — имаш ли право на глас по този въпрос?“. Това хора, които се подчиняват и покоряват, ли са? (Не.) Какво се опитват да направят? Опитват се да се бунтуват! Божият дом е мястото, където Бог говори и работи, и мястото, където властва истината — ако когато Бог им каза нещо в лицето, тези хора не се подчиниха, не се покориха, могат ли те да практикуват Божието слово зад гърба Му? Това е дори още по-малко вероятно! От невероятно по-невероятно: предвид тези две неща, дали Бог е техният Бог? (Не.) И така, кой е техният бог? (Те самите.) Точно така — те се отнасят към себе си като към бог, вярват в себе си. В такъв случай за какво се мотаят още тук? Щом самите те са си бог, защо развяват знамето на вярата в Бог? Не е ли това мамене на другите хора? Не мамят ли самите себе си? Ако такова е отношението на тези хора към Бог, способни ли са те да се подчиняват? (Категорично не.) Дори за нещо толкова незначително те не могат да се подчинят на Божиите слова или да се покорят на Бог, Божиите слова не им въздействат, те не ги приемат и не могат да им се покорят. Могат ли такива хора да бъдат спасени? (Не.) И така, колко далече са те от спасението? Твърде далече, дори не са близо! Вътрешно Бог желае ли да спаси онези, които не се подчиняват на словата Му, които се изправят срещу Него? Определено не. Дори хората, ако преценяват това въз основа на собствените си мисли, не биха били готови да го направят. Ако дяволи и сатани като тези застанат срещу теб, за да ти се противопоставят във всяко едно отношение, ще ги спасиш ли? Невъзможно. Никой не иска да спасява такива хора. Никой не иска да се сприятелява с такива хора. По въпроса с отглеждането на кокошките — нещо толкова незначително — природата на хората беше разобличена. По отношение на нещо толкова незначително хората не бяха способни да се подчинят на казаното от Мен. Не е ли това сериозен проблем?

Сега нека поговорим за един въпрос, свързан с овцете. Разбира се, той все пак е свързан и с хората. Пролетта беше дошла. Времето беше топло и цветята цъфтяха. Зеленината избуяваше, тревата беше зелена. Всичко започваше да излъчва живот. Овцете бяха яли сено цяла зима и вече не искаха да го ядат, затова с нетърпение очакваха тревата да се раззелени, за да могат да ядат свежа трева. Случи се така, че това беше и времето, когато овцете раждаха агнета, което означаваше, че за тях беше още по-необходимо да ядат зелена трева. Колкото по-качествена беше тревата и колкото повече беше тя, толкова повече мляко щяха да произвеждат и толкова по-бързо щяха да растат агнетата. Хората също щяха да се радват да видят това, то беше нещо, което се очакваше с нетърпение: хубаво тлъсто агне за ядене до настъпването на есента. И с оглед на това, че хората имаха какво да очакват, не трябваше ли да измислят начини да дадат на агнетата повече хубава трева за ядене, да ги охранят, така че да са силни и тлъсти? Не трябваше ли да се замислят: „Тревата на полето в момента не е хубава. Агнетата ще растат бавно, ако я ядат. Къде има хубава трева?“. Не трябваше ли да положат малко усилия за това? Но кой знае какво си е мислел човекът, който се грижеше за овцете. Един ден отидох да ги видя. Видях, че агънцата са добре и подскачаха при вида на хората, като поставяха предните си крака на подбедриците на хората, за да се изправят, понеже искаха да говорят с тях. Някои от агнетата имаха рога, затова хванах малките им рогца и си поиграх с тях. Тези агнета вървяха добре, но бяха много слаби и изтощени. Помислих си за това, че агнетата са меки и вълната им не е гъста, но въпреки това са топли, и си помислих колко по-добре би било, ако бяха малко по-охранени. Като си мислех за това, попитах човека, който отглеждаше овцете: „Тази трева с лошо качество ли е? Няма ли достатъчно на полето, за да ядат овцете? Трябва ли земята да се прекопае и да се засади нова трева, за да имат достатъчно за ядене?“. Той каза: „Няма достатъчно зелена трева за ядене. В момента овцете все още ядат сено“. Като чух това, казах: „Не знаеш ли кой сезон е? Защо все още ги карате да ядат сено? Овцете имат агнета, трябва да ядат хубава зелена трева. Защо все още ги карате да ядат сено? Замисляли ли сте се да разрешите този проблем?“. Той изтъкна куп оправдания. Когато му казах да прекопае полето, той каза, че не може — ако го направел, овцете нямало да имат какво да ядат сега. Какво мислите, след като чухте всичко това? Чувствате ли някакво бреме? (Бих измислил начини да намеря добро пасище или да окося трева от друго място.) Това е един от начините да се разреши проблемът. Трябва да измислиш решение. Недей просто да си пълниш корема и да забравяш за всичко останало — овцете също трябва да се нахранят до насита. След това казах на няколко други души: „Може ли това поле да се прекопае? Дори да го засадите през есента, овцете ще могат да ядат зелена трева догодина. Нещо повече, на други места има две пасища, не може ли овцете да бъдат водени там всеки ден, за да ядат свежа трева? Ако двете пасища се редуват, няма ли овцете да могат да ядат свежа трева?“. Лесно ли беше за изпълнение това, което казах? (Да.) Някои хора казаха: „По-лесно е да се каже, отколкото да се направи. Винаги казваш, че нещата са лесни за правене — как така е толкова лесно? Има толкова много овце и когато тичат наоколо, изобщо не е лесно да се пасат“. Дори пасенето на овцете беше толкова тежко за тях, имаха толкова много оправдания и трудности, но накрая се съгласиха. Няколко дни по-късно отидох да погледна отново. Тревата беше пораснала толкова, че беше почти до кръста. Чудех се как е могла да стане толкова висока, след като овцете ядяха от нея. След като зададох няколко въпроса, разбрах: овцете изобщо не бяха извеждани да пасат тук. Хората имаха и извинение: „На това пасище няма навес, на овцете им ставаше твърде горещо“. Аз казах: „Защо просто не им построите навес? Има само няколко овце. Какво се предполага, че трябва да правите тук? Не трябва ли да се занимавате с тези прости въпроси?“. Те отговориха: „Не можем да намерим кой да го построи“. Аз казах: „Има хора, които да вършат други неща, защо няма кой да свърши това? Ти търсил ли си някого? Теб те интересува само да ядеш месото на овцете, а не да ги отглеждаш. Как може да си толкова егоистичен? Искаш да ядеш агнешко, но не им позволяваш да ядат зелена трева — как може да си толкова неморален!“. След като бяха принудени, навесът беше построен и овцете започнаха да ядат зелена трева. Лесно ли беше да ядат малко прясна трева? Нещо толкова просто беше толкова трудно за изпълнение от тези хора. На всяка крачка те си измисляха извинения. Когато имаха извинение, когато имаше някакви трудности, те се отказваха и чакаха Аз да дойда и да разреша проблема. Винаги трябваше да следя какво се случва, винаги трябваше да ги държа под око, винаги трябваше да им оказвам натиск — не можех да не им оказвам натиск. Защо трябва Аз да се тревожа за нещо толкова незначително като храненето на овцете? Аз подготвям всичко за вас, защо тогава е необходимо толкова много усилие, за да ви накарам да се подчините на няколко Мои слова? Нима ви моля да се изкачите на планина от ножове или да плувате в море от огън? Или това е твърде трудно за изпълнение? Нима това не е твоя отговорност? Всичко това е по силите ти, то е в рамките на твоите способности. Не е кой знае какво изискване. Как така не си способен да го постигнеш? В какво се състои проблемът? Нима поисках от теб да строиш ковчег? (Не.) И така, колко голяма е разликата между това, което поисках да направиш, и построяването на ковчег? Огромна е. Задачата, която поисках от теб да изпълниш, щеше да отнеме само ден-два. Щеше да е достатъчно само да се кажат няколко думи. Беше постижимо. Строежът на ковчега беше огромно начинание, начинание за 100 години. Смея да твърдя, че ако вие бяхте родени в същата епоха като Ной, нито един от вас нямаше да е способен да се подчини на Божиите слова. Когато Ной се подчини на Божиите слова, когато строеше ковчега малко по малко, както беше заповядал Бог, вие щяхте да сте хората, които стоят отстрани, пречат на Ной, закачат го, подиграват му се и му се присмиват. Вие сте точно такъв тип хора. Напълно сте лишени от отношението на подчинение и покорство. Напротив, ти изискваш от Бог да ти окаже особена благодат и особено да те благослови и просветли. Как може да сте толкова безсрамни? Какво ще кажете, кое от нещата, за които току-що говорих, е Моя отговорност? Кое трябва да направя Аз? (Нито едно от тях.) Всички тези неща са човешки въпроси. Те не са Моя работа. Би трябвало да мога да ви оставя на мира. Защо тогава трябва да се намесвам? Не го правя, защото е Мое задължение, а за ваше добро. Никой от вас не се интересува от това, никой от вас не е поел тази отговорност, никой от вас няма тези добри намерения — затова Аз трябва да положа повече усилия за това. Всичко, което е необходимо, е вие да се подчинявате и да сътрудничите, много е просто — но вие дори това не можете да направите. Изобщо хора ли сте?

Имаше и друг, по-сериозен инцидент. Имаше едно място, където се строеше сграда. Сградата беше доста висока и заемаше доста голяма площ. Вътре бяха поставени сравнително голям брой мебели и за да е удобно да се преместват, щеше да е необходима поне двойна врата, която трябваше да е висока поне 2,44 метра. Нормалните хора биха се сетили за всичко това. Но някой настояваше да се монтира единична врата с височина 1,83 метра. Той пренебрегна предложенията на всички останали, независимо от кого идваха. Объркан ли беше този човек? Той беше отявлен негодник. По-късно, когато един човек Ми разказа за това, Аз казах на този човек: „Трябва да монтираш двойна врата и тя трябва да е по-висока“. Той неохотно се съгласи. Е, привидно се съгласи, но какво си каза наум? „Какъв е смисълът да е толкова висока? Какво лошо има да е по-ниска?“. По-късно отидох да погледна отново. Беше добавена само още една врата, но височината беше същата. И защо височината беше същата? Невъзможно ли беше да се направи по-висока врата? Или вратата щеше да опре в тавана? Какъв беше проблемът? Проблемът беше, че той не искаше да се подчини. Това, което всъщност си мислеше, беше: „От теб ли зависи? Аз съм шефът тук, аз командвам. Другите правят каквото аз кажа, а не обратното. Какво знаеш ти? Разбираш ли от строителство?“. Това, че не разбирам от строителство, означава ли, че не мога да видя как изглеждат размерите? С толкова ниска врата в толкова висока сграда, когато човек, висок над метър и деветдесет, мине през нея, ако не се наведе, ще си удари главата в рамката. Що за врата беше това? Нямаше нужда да разбирам от строителство — кажете Ми, разумно ли беше Моето мнение по въпроса? Практично ли беше? Но такава практичност беше непонятна за този човек. Всичко, което знаеше, бе да спазва правилата, като казваше: „Доколкото ми е известно, всички врати са такива. Защо да е трябвало да я направя толкова висока, колкото каза ти? Ти ме помоли да го направя и ето как го направих. Ако нямаш нужда от мен, забрави! Това е начинът, по който правя нещата, и няма да ти се подчиня!“. Що за човек беше това? Смятате ли, че той все още може да бъде използван от Божия дом? (Не.) И така, какво трябва да се направи, след като не може да бъде използван? Макар че такива хора полагат някакво символично усилие в Божия дом и не биват изритвани веднага, и макар че братята и сестрите са способни да ги търпят, а и аз съм способен да ги търпя, що се отнася до тяхната човешка природа — да забравим дали разбират истината, или не — щом работят и живеят в среда като Божия дом, вероятно ли е да се задържат? (Не.) Трябва ли да ги изритаме? (Не.) Вероятно ли е те да се задържат в църквата за дълго? (Не.) Защо не? Да оставим настрана дали могат да разберат какво им се казва. С нрава, който имат, след като положат някакво символично усилие, те започват да се държат надменно и да се опитват да командват. Може ли това да мине в Божия дом? Те са нищо, но въпреки това си мислят, чеса доста добри, че са стълб и опора в Божия дом, където безразсъдно злосторничат и се опитват да командват. Те със сигурност ще се сблъскат с проблеми и няма да останат дълго. Такива хора, дори Божият дом да не ги изрита, след като останат известно време, ще забележат, че в Божия дом хората винаги говорят за истината, за принципите. Те не се интересуват от това, техният начин на действие тук е безполезен. Където и да отидат и каквото и да правят, те не са способни да си сътрудничат с другите и винаги искат да командват. Но това не работи и те се оказват ограничени във всяко едно отношение. С течение на времето повечето братя и сестри започват да разбират истината и принципите. Докато тези хора се опитват да правят каквото си искат, да бъдат началници и да командват, и да не действат според принципите, много хора отправят презрителни погледи към тях — способни ли са те да понесат това? Когато дойде това време, те ще усетят, че не съответстват на тези хора, че те изначално не се вписват тук, че са на грешното място: „Как така случайно се озовах в божия дом? Мисленето ми беше твърде опростенческо. Мислех, че ако положа малко усилия, ще мога да избегна бедствието и ще бъда благословен. Никога не ми е хрумвало, че това няма да се случи!“. Те по същество не принадлежат на Божия дом. След като останат известно време, губят интерес, стават безразлични и няма нужда да бъдат изритвани — те се измъкват сами.

Някои хора казват: „Нима няма нещо, в което Ти да не си пъхаш носа? Ти си досадник, нали? Ти просто утвърждаваш престижа Си, заявяваш присъствието Си и даваш на хората да разберат за всесилието Ти, като се месиш в чуждите работи, нали?“. Кажете Ми, щеше ли да е добре, ако не се грижех за тези неща? В действителност не искам да се грижа за тези неща, те са отговорност на водачите и работниците, но ако не го правех, щеше да има неприятности и бъдещата работа щеше да бъде засегната. Щеше ли да Ми се налага да се замесвам в такива въпроси, ако вие бяхте способни да ги решавате, ако правехте това, което исках от вас? Ако Аз не се занимавах с вас, вие нямаше да изживеете никакво човешко подобие, нито щяхте да живеете добре. Нямаше да сте способни да направите нищо сами. И въпреки това пак не Ми се подчинявате. Ще ви говоря за нещо изключително просто: невероятно незначителния въпрос за хигиената и грижата за средата, в която живеете. Как действате по отношение на този въпрос? Ако отида някъде и не ви уведомя предварително, ще бъде изключително неподредено и ще трябва да почистите веднага, което ще ви накара да се чувствате притеснени и неспокойни. Ако ви бях казал предварително, че идвам, тогава положението нямаше да е толкова лошо — но мислите ли, че не знам какво се случва зад кулисите? Всичко това са незначителни въпроси, едни от най-простите и най-основните аспекти на нормалната човешка природа. Но вие сте толкова мързеливи. Наистина ли сте способни да изпълнявате добре дълга си? Останах на някои места в континентален Китай в продължение на десет години, като учех хората там да сгъват юргани и да ги сушат на слънце, да чистят домовете си и да палят печки в тях. Но след десет години преподаване не успях да ги науча. Дали защото съм неспособен да преподавам? Не, тези хора са просто твърде немарливи. По-късно спрях да преподавам. Когато отидех някъде и попаднех на несгънат юрган, просто се обръщах и си тръгвах. Защо правех това? Намирах го за вонящо и отвратително. Защо да стоя на място, което е по-лошо от кочина? Отказвам да го правя. Дори тези малки проблеми се променят много трудно. Ако трябваше да вдигна летвата до следване на Божия път и Божията воля, честно казано, вие изобщо нямаше да се доближите. Каква е основната мисъл, която излагам днес? Да се подчинявате на Божиите слова, е много важно и вие не трябва да го пренебрегвате. Да се подчиняваш на Божиите слова, не означава, че трябва да ги анализираш, изучаваш, обсъждаш или изследваш, или че трябва да проучваш причините зад тях и да се опитваш да разбереш защо е така. Вместо това трябва да прилагаш словата Му и да ги изпълняваш. Когато Бог ти говори, когато ти заповядва да изпълниш задача или ти поверява нещо, това, което Бог иска да види след това, е твоето действие и как го прилагаш стъпка по стъпка. Бог не се интересува дали разбираш този въпрос, или не, нито Го е грижа дали в сърцето си си любопитен за това, или имаш някакви съмнения по въпроса. Това, което Бог гледа, е дали го вършиш, дали имаш отношение на подчинение и покорство.

Случайно разговарях с някои хора за костюмите за представленията. Основният принцип беше цветът и стилът на костюмите да бъдат прилични, стилни, изискани и елегантни. Не трябваше да изглеждат като странни облекла. Освен това нямаше нужда да се харчат твърде много пари. Не беше необходимо да са от определен дизайнер, а още по-малко имаше нужда да се ходи в луксозни маркови магазини, за да се купуват. Моето мнение беше, че костюмите трябва да правят изпълнителите да изглеждат елегантни, прилични и стилни, че трябва да са представителни. Нямаше ограничения за цветовете, освен да се избягва всичко, което изглежда твърде скучно или тъмно на сцената. Повечето други цветове бяха подходящи: червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, индиго, виолетово — нямаше правила за това. Защо този принцип? Божието творение съдържа всички цветове. Цветята се появяват в различни цветове, както и дърветата, растенията и птиците. Затова не трябва да имаме никакви представи или правила за цветовете. След като казах това, се страхувах, че те няма да разберат. Попитах ги отново и се успокоих едва когато всички онези, които Ме чуха, казаха, че са разбрали. Оставаше им да изпълнят задачата според принципа, за който бях говорил. Прост въпрос ли беше това? Нещо голямо ли беше? По-голямо или по-малко начинание беше от построяването на ковчег? (По-малко.) В сравнение с принасянето на Исаак от Авраам по-трудно ли беше? (Не.) Нямаше абсолютно никаква трудност и беше просто — въпрос на облекло. Хората са в досег с облеклото от момента на раждането си. Това не беше труден въпрос. Нещата станаха още по-лесни за изпълнение от хората, когато определих определен принцип. Ключовото беше дали ще се подчинят и дали са готови да го направят. След известно време, когато бяха продуцирани няколко представления и филми, видях, че всички костюми на главните герои бяха сини. Замислих се: „Има ли проблем с мисловния процес на хората, които продуцират тези представления? Бях много ясен в това, което казах. Не съм въвеждал правило костюмите да са сини и че всеки, който не носи синьо, няма да бъде допуснат на сцената. Какво не е наред с тези хора? Какво ги подтикваше и владееше? Дали тенденциите във външния свят са се променили и хората вече носят само синьо? Не. Външният свят няма правила за цветове и стилове, хората носят всякакви цветове. Затова е странно, че такава ситуация се случва в нашата църква. Кой прави окончателната преценка на костюмите? Кой контролира този въпрос? Има ли някой, който дърпа конците?“. Наистина имаше един човек, който дърпаше конците. В резултат на това, независимо от стила, всички костюми без изключение бяха сини. Казаното от Мен нямаше никакво значение. Те вече бяха определили, че всички дрехи трябва да са сини — хората нямаше да носят нищо друго освен синьо. Синьото представляваше духовност и святост. То беше запазеният цвят на Божия дом. Ако костюмите им не бяха сини, тогава нямаше да позволят представлението да се играе и нямаше да се осмелят да го направят. Казах, че с тези хора е свършено. Това беше толкова просто нещо, обясних всяка точка много ясно и се уверих, че са разбрали, след като го направих. Едва след като всички се съгласихме, приключих темата. И какъв беше крайният резултат? Това, което казах, беше на вятъра. Никой не го счете за важно. Те все още действаха и практикуваха, както си искаха. Никой не изпълни това, което казах, никой не го осъществи. Какво всъщност имаха предвид, когато казаха, че са разбрали? Тези хора просто Ми се подиграваха. Те клюкарстваха по цял ден като уличните клюкарки. По същия начин говореха и с Мен и такова беше отношението им. Затова в сърцето Си имах чувството: отношението, което тези хора имаха към Христос, беше тяхното отношение към Бог и то беше много притеснително отношение, опасен знак, лош сигнал. Искате ли да знаете какво сигнализира то? Трябва да знаете. Трябва да ви кажа това и трябва да слушате внимателно: ако се съди по това, което се проявява у вас, по вашето отношение към Божиите слова, много от вас ще бъдат връхлетяни от бедствие. Някои от вас ще бъдат връхлетяни от бедствие, за да бъдат наказани, а някои — за да бъдат облагородени, и бедствието не може да бъде избегнато. Онези, които бъдат наказани, веднага ще умрат, ще погинат. Обаче за онези, които бъдат облагородени в бедствието, ако то ги направи способни да се подчиняват и покоряват, и да останат непоколебими, и те придобият свидетелство, тогава най-трудното изпитание ще е приключило. В противен случай за тях няма надежда в бъдеще, те ще бъдат в опасност и няма да имат повече шансове. Чувате ли Ме ясно? (Да.) Това изглежда ли ви като нещо добро за вас? С една дума, за Мен то не предвещава нищо добро. Считам, че е лош знак. Казах ви фактите. Изборът, който ще направите, зависи от вас. Повече няма да говоря по този въпрос, нито ще се повтарям, нито ще го повдигам отново.

Темата, за която разговарях днес, е как да се отнасяте към Божиите слова. Да се подчиняваш и да се покоряваш на Божиите слова, е много важно. Много е важно да си способен да ги изпълняваш, прилагаш и практикуваш. Някои хора казват: „Дори и днес все още не знаем как точно да се отнасяме към Христос“. Как да се отнасяш към Христос е нещо много просто: твоето отношение към Христос е твоето отношение към Бог. В Божиите очи твоето отношение към Бог е твоето отношение към Христос. Разбира се, отношението, което имаш към Христос, е отношението, което имаш към Бог на небето. Твоето отношение към Христос е най-реалното от всичко — то може да се види и точно това Бог проучва внимателно. Хората искат да разберат как да се отнасяме към Бог по начина, по който Бог желае, и това е просто. Има три точки: първата е да бъдеш искрен; втората е уважение, да се научиш как да уважаваш Христос; а третата — и това е най-важната точка — е да се подчиняваш на словата Му. Да се подчиняваш на словата Му: това означава ли да слушаш с ушите си, или с нещо друго? (Със сърцата си.) Имаш ли сърце? Ако имаш сърце, тогава слушай с него. Само ако слушаш със сърцето си, ще разбереш и ще си способен да приложиш на практика това, което чуеш. Всяка от тези три точки е много проста. Буквалното им значение би трябвало да е лесно за разбиране и, логично погледнато, те би трябвало да са лесни за изпълнение — но как ги изпълнявате и дали сте способни, зависи от вас. Няма да обяснявам повече. Някои хора казват: „Ти си просто обикновен човек. Защо трябва да сме искрени с теб? Защо трябва да те уважаваме? Защо трябва да се подчиняваме на твоите слова?“. Аз имам Своите причини. И те са три. Слушайте внимателно и вижте дали това, което казвам, има смисъл. Ако има, трябва да го приемете; ако смяташ, че няма, не е нужно да го приемаш и можеш да потърсиш друг път. Причина номер едно е, че откакто прие този етап от Божието дело, ти ядеш, пиеш, наслаждаваш се и четеш с молитва всяко слово, което съм казал. Номер две е, че ти самият признаваш, че си последовател на Всемогъщия Бог, че си един от Неговите вярващи. Може ли тогава да се каже, че признаваш, че си последовател на обикновената плът, в която Бог е въплътен? Може. Накратко, номер две е, че ти признаваш, че си последовател на Всемогъщия Бог. Причина номер три е най-важната от всички: сред цялото човечество само Аз гледам на вас като на хора. Важна ли е тази точка? (Да.) Коя от тези три точки не сте способни да приемете? Какво ще кажете, има ли някоя от тези точки, за които току-що говорих, която да е невярна, необективна, несъответстваща на фактите? (Не.) И така, общо има шест точки. Няма да навлизам в подробности за всяка от тях. Разсъждавайте сами върху тях. Вече говорих надълго и нашироко по тези теми, така че би трябвало да сте способни да разберете.

4 юли 2020 г.