Днес продължаваме общението по десета точка за различните проявления на антихристите: те презират истината, открито нарушават принципите и пренебрегват подредбите на Божия дом. Миналия път проведохме известно конкретно общение, насочено към презирането на истината, така че нека първо да се спрем на него. Какво беше вашето обяснение за „презиране“ миналия път? (Обяснихме го като неотдаване значение на истината, като гледане отвисоко, като присмиване над истината и омаловажаването ѝ, и като показване на пренебрежение към истината.) Ясно ли обяснихте същността на тази дума с практически термини? (Нашето обяснение се свеждаше само до синоними на думата презиране. То беше повърхностно и не изясни подробностите на презирането на истината, нито нашите нагласи и проявления в отношението ни към истината. Не обяснихме същността му.) Какво е естеството на такова обяснение? Към коя категория спада то? (Към думи и доктрини.) Нещо друго? Принадлежи ли то към знанието? (Да.) Как беше придобито това знание? То беше придобито от училища, от учители, а също и от речници и книги. И така, каква е разликата между Моето обяснение и вашето? (Божието общение е за отношението на всеки човек към истината — тоест хората ѝ се съпротивляват, отвращават се от нея и я ненавиждат от дълбините на сърцата си, не я приемат и дори я заклеймяват, враждебно я съдят и клеветят. Божието обяснение идва от същността на отношението на хората към истината.) Аз обяснявам същността на думата „презиране“ от гледна точка на различните съществени поведения, практики, нагласи и гледни точки. Кое обяснение всъщност е истината? (Божието обяснение е истината.) И така, какви са недостатъците на вашето обяснение? (Ние не разбираме истината. Гледаме на нещата само повърхностно и ги тълкуваме буквално, като разчитме на знания и доктрини, за да разглеждаме проблемите.) Вие тълкувате тази дума въз основа на знанието, което сте усвоили, и според вашето разбиране за буквалния ѝ смисъл, но изобщо не знаете по какъв начин тази дума е свързана с природата същност на човека и с покварения му нрав. Това е разликата между знанието и доктрините, и истината. Вие използвате ли обикновено и този метод и гледна точка, когато четете Божиите слова и разговаряте за истината? (Да.) Нищо чудно, че повечето хора, независимо как четат Божиите слова, не могат да разберат каква всъщност е истината в тях. И така, много хора вярват в Бог от дълги години, без да разбират истината реалност или да навлизат в нея. Затова винаги се казва: „Хората не разбират истината и не притежават способността да я възприемат“.

Ще продължим да разговаряме по десета точка от проявленията на антихристите: те презират истината, открито нарушават принципите и пренебрегват подредбите на Божия дом. На последното събиране разделихме презирането на истината на три точки. Кои бяха те? (Първо, презиране на Божията идентичност и същност; второ, презиране на плътта, в която Бог е въплътен; трето, презиране на Божиите слова.) Нека да разнищим темата „антихристите презират истината, открито нарушават принципите и пренебрегват подредбите на Божия дом“ въз основа на тези три точки. Миналия път в общи линии разгледахме първата точка, но не разговаряхме твърде подробно за святостта и уникалността на Божията същност, като целта беше да ви остане известно пространство за размисъл и да разговаряте по-конкретно въз основа на аспектите на Божията праведност и Божието всемогъщество, за които разговарях. Днес ще разговаряме по втората точка, която засяга въпроса как антихристите се отнасят към плътта, в която Бог е въплътен, за да разнищим темата за това как антихристите презират истината, открито нарушават принципите и пренебрегват подредбите на Божия дом.

II. Презиране на плътта, в която Бог е въплътен

Перспективите и гледните точки на антихристите за въплътения Бог — тоест за Христос — както и тяхната връзка с Него, също имат някои конкретни проявления и същностни разкривания. Ако трябваше просто да изложим директно някои от конкретните проявления на хората или конкретните практики на определени хора, може би представянето щеше да ви се стори малко неясно. Нека вместо това да го разделим на няколко точки, за да разберем от тях какво точно е отношението на антихристите към плътта, в която Бог е въплътен, и да потвърдим и разнищим как антихристите презират истината. Първата точка е подмазване, ласкателство и благозвучни думи. Втората точка е внимателна проверка и анализ, наред с любопитство. Третата точка е, че начинът, по който те се отнасят към Христос, зависи от настроението им. Четвъртата точка е просто слушане на това, което Христос казва, но без подчинение и без покорство. Като се съди по изразите на всяка от тези точки, както и по възгледите и проявленията, които можете да разберете от буквалните им значения, положителна ли е всяка от тях? Има ли някоя точка, която да изглежда по-утвърждаваща или по-положителна? За какво се отнасят „утвърждаваща“ и „положителна“? Най-малкото те се отнасят до притежаването на човешка природа и разум. Не е необходимо да се издигат до нивото на притежаване на покорство или на отношението и позицията, които трябва да има едно сътворено същество. Ако се използва само мярката на човешкия разум, коя от тях е на нужното ниво?

Първо, нека разгледаме първата точка: подмазване, ласкателство и благозвучни думи. Считат ли се тези три термина за хвалебствени, положителни или утвърждаващи в човешкия език? (Не.) Обикновено речта и поведението на какъв тип хора описват тези думи? (Измамни хора, предатели, подли хора, подмазвачи.) Предатели, подли хора и изменници, типът хора, свързани с измамност, низост и нечестивост. Действията на такива хора се възприемат от другите предимно като достойни за презрение и низки, неискрени към хората и недобросърдечни. Те често се подмазват, ласкаят и говорят добре звучащи думи, като се подмазват на онези, които имат влияние или висок статус, и и ги ласкаят. Този тип хора са презирани от другите и обикновено биват възприемани като негативни личности.

Нека разгледаме втората точка: внимателна проверка и анализ, наред с любопитство. Тези думи хвалебствени ли са, или са обидни? (Обидни са.) Обидни? Обяснете Ми защо бихте ги категоризирали като обидни? Без контекст тези думи са неутрални и не могат да бъдат наречени нито хвалебствени, нито обидни. Например, да се подходи с внимателна проверка към научен проект, да се анализира същността на даден проблем, да се прояви любопитство към определени неща — тези проявления по принцип не могат да бъдат наречени положителни или негативни и са доста неутрални. В случая обаче има контекст: обектът на внимателната проверка, на анализа и на любопитството на хората не е някаква тема, подходяща за човешко изследване, а по-скоро е плътта, в която Бог е въплътен. И така, очевидно с този добавен контекст, въз основа на тези неща, извършени от този тип хора, както и на техните проявления и поведения, тези думи тук стават обидни. Кой тип хора обикновено проучват внимателно и анализират плътта, в която Бог е въплътен? Дали са онези, които се стремят към истината, или онези, които не го правят? Дали са онези, които истински вярват в Христос от сърце, или онези, които имат скептично отношение към Христос? Очевидно са онези, които имат скептично отношение. Те нямат истинска вяра в Христос и освен че проучват внимателно и анализират, те са и особено любопитни. За какво точно са любопитни? Скоро ще разговаряме конкретно за подробностите на тези проявления и същности.

Сега нека разгледаме третата точка: начинът, по който те се отнасят към Христос, зависи от настроението им. Тази точка не съдържа конкретни думи, които да анализираме по отношение на техния хвалебствен или обиден смисъл. Какъв факт се разкрива от този вид проявление и конкретна практика на такива хора? Какъв нрав има човек, който върши такива неща и който има такива проявления? Първо, безпристрастен ли е той в отношението си към другите? (Не.) От коя фраза може да се заключи това? („Зависи от настроението им.“) Тази фраза означава, че тези хора действат и се отнасят към другите хора или въпросите без принципи, без морални устои и, по-специално, без никаква съвест или разум — те изцяло се ръководят от настроението си. Ако някой се отнася към един обикновен човек въз основа на настроението си, това може да не е голям проблем. Няма да наруши управленските закони, нито да накърни Божия нрав, а просто ще покаже нагледно, че този човек е своеволен, че не се стреми към истината, че действа без принципи и че прави каквото си иска въз основа на настроението и предпочитанията си, като проявява внимание единствено към собствените си плътски желания и чувства, а не към чувствата на другите, и не показва никакво уважение към тях. Това обяснение се основава на отношението им към един обикновен човек — но в случая кой е приемникът на тяхното отношение, основано на настроението? Това не е обикновен човек, а плътта, в която Бог е въплътен — Христос. Ако се отнасяш към Христос въз основа на настроението си, това е сериозен проблем, чиято степен няма да обсъждаме сега.

Сега нека разгледаме четвъртата точка: просто слушане на това, което Христос казва, но без подчинение и без покорство. Тук няма конкретни термини, които да окачествят точно какво е това. Това е вид проявление, обичайно състояние и специфично отношение спрямо начина, по който хората се отнасят към нещата, но то касае нрава на човека. Какъв е нравът на такива хора? Те слушат, но нито се подчиняват, нито се покоряват. Привидно те все още могат да слушат, но дали това, което показват външно, е същото като това, което мислят, или като истинското им вътрешно отношение? (Не.) Външно те може да изглеждат благовъзпитани и да изглежда, че слушат, но вътрешно не е така. Вътрешно имат настроение и отношение на неподчинение, наред с настроение и отношение на съпротива. Те си мислят: „Аз не ти се подчинявам в сърцето си. Как мога да ти покажа, че не се подчинявам? Просто слушам с ушите си думите, които казваш, но изобщо не ги вземам присърце, нито ги прилагам. Ще ти се противопоставя и ще ти се опълча!“. Ето какво означава нито да се подчиняваш, нито да се покоряваш. Ако такива хора влязат в контакт и взаимодействат с обикновени хора, като се отнасят към казаното от обикновените хора с такова състояние, с такава гледна точка и с такова отношение, независимо дали това е проявление, което е очевидно или забележимо, какъв е нравът на такива хора? Считат ли се те за това, което другите определят като добри хора с човешка природа и рационалност? Попадат ли в категорията на положителните личности? Очевидно не. Ако се съди само по фразата „просто слушане, без подчинение и без покорство“, тези хора са надменни. Колко са надменни? Изключително много, до степен да загубят рационалност, да са напълно обезумели, да не се подчиняват на никого и да не обръщат внимание на никого. Тяхното отношение при взаимодействие с другите е: „Мога да говоря с теб, мога да общувам с теб, но ничии думи не могат да влязат в сърцето ми, нито нечии думи могат да станат принципи и насоки на моите действия“. Те се съобразяват само със собствените си мисли, вслушват се само във вътрешния си глас. Нито слушат, нито приемат каквито и да било правилни, утвърждаващи или положителни твърдения и принципи, а вместо това им се съпротивляват в сърцата си. Има ли такива хора сред масите? В една група такива хора считат ли се за здравомислещи или за нездравомислещи? Категоризират ли се като положителни или като негативни личности? (Като негативни личности.) И така, как обикновено ги възприемат повечето хора в една група и как се отнасят към тях? Какви методи използват в отношението си към тях? Повечето хора готови ли са да влязат в контакт и да взаимодействат с такива хора? (Не.) В църквата повечето хора не могат да се разбират с такива индивиди — каква е причината? Защо никой не харесва такива хора и всички се отвращават от тях? Две изречения могат да обяснят този проблем. Първо, тези хора не си сътрудничат с никого, искат да имат последната дума и не слушат никого. Изключително трудно е да ги накараш да се вслушат в нечии думи и за тях е невъзможно да потърсят чуждо мнение и идеи или да изслушат какво казват другите. Второ, те не са способни да си сътрудничат с никого. Не са ли тези две изречения най-конкретните проявления на този тип хора? Не са ли те същността на такъв човек? (Да.) Първо, с оглед на техния нрав, те не слушат никого и не се покоряват на никого. Искат да имат последната дума, не искат да слушат другите и не си сътрудничат с тях. В сърцата им няма място за другите, нито за истината или за църковните принципи — такъв е антихристкият нрав на тези типове хора. Освен това те не са способни да си сътрудничат или да се разбират с никого и дори ако в сърцето си неохотно са готови за това, когато дойде моментът, те пак не са способни да си сътрудничат с другите. Какво става в тази ситуация? Няма ли в нея определено състояние? Те гледат отвисоко другите, не ги слушат и колкото и думите на другите да са съобразени с принципите, те не ги приемат. Когато става въпрос за сътрудничество с другите, то може да се осъществи само по техния начин. Това хармонично сътрудничество ли е? Това не е сътрудничество. Това е предприемане на произволни действия, при които един човек раздава команди. Такъв е нравът на тези хора при взаимодействието им с другите и те се отнасят към Христос по същия начин. Заслужава ли си това да бъде разнищено? Проблемът тук е сериозен и заслужава да бъде разнищен! Сега нека поговорим за конкретните проявления и практики на антихристите по всяка точка и чрез тези конкретни проявления и практики да разберем същността на антихристите — презиране на истината, безочливо нарушаване на принципите и пренебрегване на подредбите на Божия дом. Да започнем с разнищването на първата точка.

А. Подмазване, ласкателство и благозвучни думи

Подмазване, ласкателство и благозвучни думи — на пръв поглед всеки би трябвало да знае какво означават тези термини, а хората, които ги олицетворяват, са често срещани. Подмазването, ласкателството и говоренето на благозвучни думи най-често са начини на говорене, възприети за придобиване на благоволение, похвала или някаква полза от другите. Това е най-често срещаният начин на говорене за онези, които си служат с ласкателство и подмазване. Може да се каже, че всички покварени хора до известна степен се проявяват по този начин, а това е начин на говорене, който принадлежи на сатанинската философия. И така, дали хората имат същите проявления и практики пред въплътения Бог, вероятно също за да придобият някакви ползи? Разбира се, не е толкова просто. Когато хората се подмазват на плътта, в която Бог е въплътен, и я ласкаят, какъв вид гледна точка или мисъл за Христос предизвиква в сърцата им такова поведение? Хората обикновено проявяват такова поведение към други хора. Ако хората се държат по този начин и към въплътения Бог, това косвено разкрива проблем: те считат въплътения Бог, Христос, просто за обикновен човек сред поквареното човечество. От външна гледна точка Христос има кости и плът и има човешки вид. Това създава у хората илюзия, която ги кара да вярват, че Христос е просто човек, което им позволява да се отнасят безсрамно към Христос въз основа на логиката и мисленето им за отношението към хората. Според логиката и мисленето за отношението към хората, обикновено в отношението към някого със статус и известност най-добрата стратегия да се остави добро впечатление, за да се придобият безпроблемно ползи или бъдещо повишение, е думите на човека да звучат приятно и тактично, с което да се гарантира, че слушателят се чувства комфортно и е щастлив. Човек трябва да поддържа меко изражение на лицето и да не показва свирепо или мрачно лице, а в речта му не бива да има крайни, злонамерени или груби думи, или думи, които могат да накърнят нечия гордост. Само с такива проявления и с такива думи човек може да остави добро впечатление в присъствието на друг човек и да не го отблъсне. Изглежда, че говоренето на приятни неща, ласкателството и подмазването се считат за най-истинската форма на уважение към другите. По същия начин хората вярват, че за да покажат уважение към Христос и да поддържат хармония, трябва да положат големи усилия, за да проявят такова поведение, като се уверят, че думите им не съдържат обиден език или съдържание, и със сигурност в тях няма нищо оскърбително. Хората смятат, че това е най-добрият начин за взаимодействие и разговор с Христос. Те се отнасят към плътта, в която Бог е въплътен, като към най-обикновен човек с нормален, покварен нрав, и си мислят, че няма по-добър друг начин да се държат с Него или да се отнасят към Него. Ето защо, когато един антихрист дойде пред Христос, това, което таи в сърцето си, не е боязън, уважение или истинска искреност, а по-скоро желание да използва приятен и тактичен език, и дори да прибягва до илюзии, за да се подмазва открито и да ласкае плътта, в която Бог е въплътен. Те вярват, че всички хора са податливи на този подход и тъй като плътта, в която Бог е въплътен, е също човешка, Той също би отговорил на този подход и би го предпочел. Следователно в отношението си към Христос, към плътта, в която Бог е въплътен, в сърцата си антихристите не приемат факта, че Христос притежава същността на Бог. Вместо това те използват някои човешки тактики, човешки философии за светските отношения и обичайните човешки трикове за отношение към другите хора и за манипулирането им, за да се отнасят към плътта, в която Бог е въплътен. Доказва ли същността на тези поведения факта, че антихристите презират плътта, в която Бог е въплътен? (Да.)

Антихристите се отнасят към Христос по същия начин, по който се отнасят към покварените хора, като при вида на Христос изричат само думи на подмазване и ласкателство, а след това наблюдават реакциите на Христос и се опитват да угодят на Неговите предпочитания. Някои хора, щом видят Христос, казват: „Забелязах те отдалеч. Ти изпъкваш в тълпата. За разлика от другите, които нямат ореоли, ти имаш ореол над главата си. Веднага разбрах, че не си обикновен човек. Кой друг в божия дом не е обикновен, освен христос? В момента, в който те видях, разбрах, че това е безпогрешно вярно. Плътта, в която бог е въплътен, наистина е различна от другите“. Не е ли това явна глупост? Външният ми вид е обикновен, често срещан. Ако не правя нищо или не казвам нищо в някоя тълпа, може би дори след една-две години пак няма да има кой да разпознае кой съм Аз. Във всяка група Аз съм просто обикновен член. Никой не може да види нищо специално в Мен. Сега работя в църквата и заради Божието свидетелство вие слушате, когато говоря сред вас. Но без Божието свидетелство колко души биха Ме слушали или биха Ми обърнали внимание? Това остава въпрос, неизвестна. Някои хора казват: „Той ми изглежда точно като бог. Винаги съм чувствал, че е необикновен, че е различен от другите“. С какво съм различен? Да не би да имам три глави и шест ръце? Как можеш да видиш разликата? Бог веднъж каза: Аз умишлено не позволявам на хората да възприемат дори намек за божественост в Мен. Ако Бог не позволява на хората да възприемат Неговата божественост, как можеш ти да я видиш? Не е ли проблематично това, което казват тези хора? Очевидно това не е нищо друго освен безсмислените приказки на достойни за презрение подмазвачи, чиито думи нямат никаква същина. Външният вид на въплътения Бог е същият като на обикновен човек. Как могат човешките очи да различат божествеността на Христос? Ако Христос не вършеше дело и не говореше, никой не би могъл да Го разпознае или да познае Неговата идентичност и същност. Това е факт. А какво да кажем за онези, които казват: „От пръв поглед разбрах, че ти си плътта, в която бог е въплътен, която е различна от другите“ или „Още щом те видях, знаех, че можеш да вършиш велики неща.“? Какви са тези твърдения? Това са пълни глупости! Когато Бог не беше дал Своето свидетелство, как можеше да не го разпознаеш, колкото и пъти да поглеждаше? След Божието свидетелство, когато започнах Моето дело, как можа изведнъж да го видиш от пръв поглед? Това са очевидно измамни думи, чиста лудост.

Някои хора, когато се срещат или общуват с Мен, искат да се изтъкнат. Те си мислят: „Човек не среща често въплътения бог. Това е рядък шанс, който се дава веднъж в живота. Трябва да се представя добре, като съобщя за резултатите от годините си на вяра в бог и за добрите си постижения след като приех настоящия етап на божието дело, за да бъде бог уведомен“. Какво имат предвид, като Ме уведомяват? Надяват се да получат възможност да бъдат повишени. Ако беше в църквата, може би през целия си живот нямаше да имат възможност да изпъкнат или да бъдат повишени. Никой нямаше да ги избере. Те смятат, че сега им се е удала възможност, затова обмислят как да говорят така, че да не се разкрият никакви проблеми и да не се разбере, че се опитват да се изтъкнат. Трябва да бъдат по-тактични и умели, като приложат някои схеми и трикове, като прибягнат до дребни хитрини. Казват: „Боже, ние със сигурност сме получили много ползи от вярата си в теб през тези години! Цялото ни семейство вярва, всички се отрекохме от всичко, за да отдадем всичко на бог. Но това не е най-важното. Най-важното е, че твоите слова са толкова велики и ти си свършил толкова много работа. Всички ние сме готови да изпълняваме дълга си и да отдаваме всичко на бог“. На което Аз казвам: „Но от това всъщност няма никаква полза“. „Има — благодатта, която бог е дал, е изобилна. В божиите слова придобихме много нова светлина, прозрения и разбирания. Братята и сестрите са толкова ентусиазирани, всички са готови да отдадат всичко на бог“. „Има ли такива, които са слаби и негативни? Има ли такива, които причиняват прекъсвания и смущения?“. „Не, нашият църковен живот е много добър. Всички братя и сестри се стремят да обичат бог, отричат се от всичко, за да проповядват евангелието. Всичко, което бог казва, е добро. Всички ние сме мотивирани и вече не можем да вярваме както преди, като търсим благодат и искаме да ядем хляб до насита. Трябва да се отречем от всичко заради бог, да се предложим на бог и да отдадем всичко на бог“. „Тогава през изминалите няколко години придобихте ли някакво разбиране за Божиите слова?“. „Да, придобихме. Твоите слова, боже, са толкова велики, всяко изречение поразява директно ключовите ни проблеми, разобличава нашата природа същност! Получихме голяма светлина в себеразбирането си и в твоите слова. Боже, ти си животоспасителят на цялото ни семейство, на цялата ни църква. Без теб отдавна да сме загинали незнайно къде. Без теб нямаше да знаем как да продължим. Всички в нашата църква копнеят да те видят, като се молят всеки ден да те срещнат насън, надяват се да бъдат с теб всеки ден!“. Има ли в речта им някакви по същество сърдечни или истински думи? (Не.) Какви са тогава тези думи? Те са лицемерни, празни и безполезни. Когато ги помоля да говорят за себепознание, те казват: „Откакто приех божието дело, чувствам, че съм дявол и Сатана, че ми липсва човешка природа“. „Как така ти липсва човешка природа?“. „Действам безпринципно“. „В кои действия ти липсват принципи?“. „Не мога да си сътруднича хармонично с другите, във взаимодействията ми с другите липсват принципи, в отношенията ми с хората липсват принципи. Аз съм дявол и Сатана, произлизам от Сатана, дълбоко съм покварен от Сатана. Съпротивлявам се на бог на всяка крачка, постоянно се противопоставям на бог и му се опълчвам“. Тези думи звучат добре на пръв поглед. Когато ги попитам: „Как е еди-кой си във вашата църква сега?“, те казват: „Сега е добре. Преди беше освободен от църковното ръководство, но после се покая и братята и сестрите го избраха отново“. „Този човек стреми ли се към истината?“. „Ако бог казва, че се стреми към истината, значи е така. Ако бог казва, че не се стреми, значи е така“. „Този човек изглежда ентусиазиран, но заложбите му са доста малки, нали?“. „Малки ли? Да, малко. Иначе защо братята и сестрите са го освободили от длъжност миналия път?“. „Ако заложбите му са малки, може ли да върши конкретна работа? Може ли да изпълнява задължението на църковен водач?“. Като чуят думите Ми, те ги тълкуват като намек, че човек с малки заложби не може да изпълнява задължението, и казват: „Значи не може да го изпълнява. Братята и сестрите го избраха като най-добрия измежду най-лошите. Нямаше по-добър, затова избраха него. Всички братя и сестри казват, че заложбите му са средни, но все пак той може да ни води. Ако заложбите му са малки, мисля, че следващия път братята и сестрите може и да не го изберат. Боже, трябва ли да поработя върху това да повлияя на братята и сестрите?“. „Този въпрос зависи от духовния ръст на братята и сестрите във вашата църква. Те избират някого, когото смятат за добър, въз основа на принципи — този процес е правилен, но някои хора са глупави и не могат да прозрат хората или нещата, и понякога избират неправилния човек“. Какво имах предвид, като казах това? Просто констатирах факт, без умишлено да целя да освободя от длъжност този човек. Но как антихристът възприе това, след като го чу? Не го каза на глас, но си помисли: „Това намек ли е от бог да освободим от длъжност този човек? Е, добре тогава, трябва да проуча допълнително какво точно има предвид бог. Ако този човек бъде освободен от длъжност, кой друг може да води църквата, кой може да върши тази работа?“. Антихристите са слепи за Бог, Той няма място в сърцата им. Когато се сблъскат с Христос, те се отнасят към Него не по-различно отколкото към обикновен човек, постоянно вземат пример от израза и тона Му, запяват друга песен съобразно ситуацията, никога не казват какво се случва в действителност, никога не казват нищо искрено, говорят само празни приказки и доктрини, като се опитват да измамят и заблудят практическия Бог, Който стои пред очите им. Те изобщо нямат богобоязливо сърце. Дори не са способни да говорят на Бог от сърце, да кажат нещо истинско. Говорят така, както змията се плъзга, а посоката ѝ е криволичеща и заобиколна. Стилът и посоката на думите им са като динен ластар, който си проправя път нагоре по пръта. Когато кажеш например, че някой е с добри заложби и може да бъде повишен, те веднага започват да говорят за това колко добър е той и какво се проявява и разкрива в него. А ако кажеш, че някой е лош, бързо започват да говорят за това колко лош и зъл е той, за това че предизвиква смущения и прекъсвания в църквата. Когато попиташ за някои реални ситуации, те нямат какво да кажат. Увъртат, чакат ти да направиш заключение, вслушват се в смисъла на твоите думи, за да съобразят думите си с твоите мисли. Всичко, което казват, са приятно звучащи думи, ласкателства и угодничене. От устата им не излиза нито една искрена дума. По този начин те взаимодействат с хората и така се отнасят към Бог — те са просто толкова измамни. Това е нравът на антихриста.

Някои хора влизат в контакт с Мен, без да знаят какви думи или теми бих искал да чуя. Въпреки това, дори без да знаят, те намират начин. Подбират определени теми, за да ги обсъждат с Мен, като си мислят: „Тези теми може да те заинтересуват, може да са това, което искаш да знаеш или да чуеш, но си твърде любезен да попиташ, затова ще поема инициативата да ти кажа“. Когато се срещнем, те казват: „Наскоро в нашия район имаше проливни дъждове, които наводниха целия град. Общественият ред също се влошава, сега има толкова много крадци. Когато човек излезе навън, рискува да бъде обран или ограбен. Чух, че на някои места са отвлечени много деца и хората са в паника. Невярващите казват, че обществото е станало твърде хаотично, напълно неестествено. Хората в религията все така са се вкопчили в Библията и проповядват евангелието, като казват, че са дошли последните дни, че бог ще слезе скоро и че ни очакват големи катаклизми“. А има и хора, които щом Ме срещнат, веднага казват: „Преди няколко дни на едно място на небето се появиха три луни и много хора ги снимаха. Някои народни гадатели казват, че на небето ще се появят велики видения, че се е явил истинският господ“. Казват такива неща — те особено се интересуват от възникването на такъв обществен хаос, на бедствия и на различни необичайни събития и астрономически явления и събират информация за тях. Когато се срещнат с Мен, използват това като тема за разговор, за да изградят по-близки отношения с Мен. Някои вярват, че „въплътеният бог е обикновен човек. Разликата между него и другите се състои в това, че той върши божието дело и представлява бог. Затова, докато повечето хора се надяват на световен мир, на това хората да живеят в хармония и доволство, христос в плътта е различен от нормалните хора. Той се надява на голям хаос в света, на появата на видения и големи катаклизми, на бързото завършване на великото божие дело и на бързото приключване на божието дело на управлението, за да се изпълнят изречените от него слова. Това са темите, които го интересуват и от които се вълнува. Затова, когато се срещна с него, ще говоря за тези неща и той ще бъде особено доволен. С това удоволствие може би ще бъда повишен и може да имам възможност да прекарам повече дни до него“. Има ли такива хора? Веднъж срещнах едно младо момиче, което имаше дар слово. Беше красноречиво, съобразително и знаеше точно на кого какво да каже, умееше да играе според случая и да прави впечатление на всички, беше особено умело в общуването с хора с власт и статус. Когато общуваше с Мен, щом се срещнехме, то веднага казваше: „На еди-кое си място престъпният свят върлува. Дори в местната полиция има членове на банди. Имаше един главатар на банда, който извърши много лоши неща на местно ниво. Един ден той срещнал на пътя високопоставен чиновник, главен демон. Колата му изпреварила колата на главния демон и главният демон казал на бодигарда си: „Чия е тази кола? Не искам повече да го виждам!“. На следващия ден той беше премахнат“. Има ли такива неща в обществото? (Да.) Такива неща наистина съществуват, но полезно ли е да бъдат превръщани в основна тема на разговор при среща с Мен? Това не са темите, които Ме интересуват или които искам да чуя, но момичето не знаеше това. То мислеше, че обичам да слушам тези сензационни истории. Кажете Ми, бедствията, виденията, природните и причинените от човека катастрофи ли са темите, които Ме интересуват и за които искам да чуя? (Не.) Тези неща може за да се слушат за убиване на времето, но ако си мислиш, че Аз наистина обичам да ги слушам, тогава грешиш. Не се интересувам от тези неща, не държа да слушам за тях. Някои хора питат: „Слушаш ли, когато хората говорят за тези неща?“. Нямам нищо против да слушам, но това не означава, че обичам да слушам, нито означава, че искам да събирам тази информация, тези истории. Какво означава това? Означава, че дълбоко в сърцето Си не проявявам никакво любопитство към тези въпроси — никакъв интерес. Някои хора дори си мислят: „В сърцето си не мразиш ли особено много големия червен змей? Ако мразиш големия червен змей, ще ти разкажа за наказание, сполетяло големия червен змей: имаше вътрешни борби сред висши бюрократи на големия червен змей, няколко фракции воюваха помежду си, като почти убиха определен главен демон. Тези главни демони са преживели няколко опита за убийство, наистина е опасно! Ще се радваш ли да чуеш това?“. Всички вие ще се радвате ли да чуете за такива неща? Ако ще се радвате, тогава радвайте се. Ако не ви харесва да ги чувате, тогава не слушайте — това не е свързано с Мен. Накратко казано, по отношение на тези въпроси, независимо дали става въпрос за епидемия в някоя държава, как е възникнала епидемията, колко хора са умрели, коя държава е претърпяла голямо бедствие, какво е състоянието на правителството на някоя държава, колко брутални са вътрешните борби във висшите ешелони на някоя държава, или става въпрос за социални вълнения, може и да послушам, ако случайно чуя за тях, но няма да положа усилия да търся конкретни подробности за тези събития, да слушам новини, да чета вестници или да търся онлайн съдържание, свързано с тези събития, само защото не знам нищо за тях. Категорично няма да го направя и никога не правя такива неща. Не се интересувам от тези въпроси. Някои хора казват: „Всичко това е под Твой контрол, всичко това е Твое дело. Затова не се интересуваш“. Правилно ли е това твърдение? От гледна точка на доктрината е правилно, но по същество не е така. Бог господства над човешката съдба, над всяка раса, над всяка група хора, над всяка епоха. Съвсем нормално е във всяка епоха да се случват някакви бедствия и необичайни събития — всичко това е в Божиите ръце. Независимо от епохата, дали се случват значими или незначителни събития, когато дойде време една епоха да се промени, дори да няма промяна в нито една тревичка или дърво, тази епоха трябва да отмине. Това е въпрос на Божието върховенство. Ако на една епоха не ѝ е дошло времето да свърши, тогава дори да има големи промени в небесните явления или във всички неща на земята, тя не бива да свършва. Всичко това са Божии дела, извън човешката намеса или помощ. Това, което хората най-много трябва да правят, е да не се занимават с тези въпроси, да не събират доказателства и информация за тези събития, за да задоволят любопитството си. По отношение на нещата, които Бог върши, трябва да разбереш толкова, колкото можеш, а там, където не е възможно, да не се насилваш да разбираш. Сред поквареното човечество тези въпроси са твърде нормални, твърде обичайни. Всички тези неща — промяната на епохите, преобразуването на световния ред, съдбата на една раса, управлението и статусът на един режим и така нататък — всичко това е в Божиите ръце, всичко е под Неговото върховенство. Хората трябва само да вярват, да приемат и да се покоряват. Това е достатъчно. Недейте да таите мисълта за това да разбирате повече мистерии, като си мислите, че колкото повече мистерии разбирате, толкова по-модерно изглежда това, сякаш като вярваш в Бог, имаш голям духовен ръст и духовност. Поддържането на такава нагласа означава, че възгледът ти за вярата в Бог е неправилен. Тези неща не са значими. Истински значимото нещо, това, от което хората трябва най-много да се интересуват, е сърцевината на Божия план за управление — спасението на човечеството, даването на възможност на човечеството да бъде спасено в рамките на делото на Божия план за управление. Това е най-великото и най-важното нещо. Ако разбираш истините и виденията, свързани с този въпрос, тогава приеми това, което Бог върши в теб, и истината, която Той ти предоставя, и приеми всяко кастрене, съдене и наказание, на което си подложен. Ако приемеш всичко това, тогава то е по-ценно от изследването на небесни явления, мистерии, бедствия или политика.

Някои хора научават малко история, разбират малко от политика и, от една страна, обичат да се перчат, а от друга, си мислят: „Въплътеният бог притежава божията същност и истина. Той е наясно с факта, че бог господства над всички неща и разбира съответните подробности. И така, ако разбирам от политика и история, мога ли да отговоря на нуждите му? Мога ли да задоволя любопитството му към всички тези неща?“. Казвам ти, грешиш! Това, което най-много Ме отблъсква, е първо политиката, и второ, историята. Ако говориш за история, като споделяш хумористични, подобни на разкази анекдоти, или непринуден разговор за убиване на времето, става. Но ако се отнасяш към тези думи, към тези въпроси, като към нещо сериозно, което да обсъждаш с Мен, за да се подмажеш, да изградиш връзка, тогава грешиш. Нямам никакво желание да слушам тези неща. Някои хора погрешно си мислят: „Ти общуваш за истината и провеждаш събирания за хората, защото трябва да го направиш. Дълбоко в себе си това, което най-много обичаш, е голям хаос в света. Ти се страхуваш, че светът може да не е достатъчно хаотичен. Винаги, когато има бедствие, кой знае колко си щастлив зад кулисите, може би дори пускаш фойерверки, за да празнуваш!“. Казвам ти, не е така. Дори големият червен змей да загине и да се срине, Аз ще остана такъв, какъвто съм. Някои хора питат: „Ти няма ли да се радваш, ако големият червен змей се срине? Когато големият червен змей бъде унищожен и наказан, не трябва ли да пуснеш фойерверки? Не трябва ли да организираш голямо угощение и да празнуваш с Божиите избраници?“. Кажете Ми, това ли трябва да направя? Правилно ли е, или е погрешно да го направя? Това съответства ли на истината? Някои казват: „Големият червен змей толкова много е преследвал Божиите избраници, разпространявал е безпочвени слухове за Бог и е клеветил Неговото име, хулил е и е осъждал Бог. Не трябва ли да празнуваме малко, когато получи своето възмездие?“. Ако вие празнувате, Аз позволявам това, защото имате своите настроения. Ако всички сте радостни, като стоите будни три дни и три нощи, събирате се заедно да четете Божиите слова, да пеете химни и да танцувате, за да възхвалявате Божията праведност, да се радвате, че Бог най-накрая е унищожил и стъпкал под нозете Си големия червен змей, врага, и Божиите избраници вече няма да страдат от неговото преследване и мъчения, вече няма да са неспособни да се върнат по домовете си и най-накрая могат да се върнат при семействата си, настроението на всички е разбираемо. Ако искате да празнувате и да се отпуснете по този начин, Аз съм съгласен. Но що се отнася до Мен, Аз ще правя това, което трябва да правя. Аз не се занимавам с такива дейности. Някои хора питат: „Защо имаш такова отношение? Това не сломява ли духа на хората? Защо не покажеш малко плам? Ако не присъстваш в най-критичния момент, как можем да празнуваме?“. Празнуването не е погрешно, но има едно нещо, за което трябва да разговаряме ясно: да кажем, че големият червен змей е наказан, че Бог го е отстранил. Този дяволски цар, който някога е служил за усъвършенстването на Божиите избраници, е унищожен и изкоренен — е, какво да кажем за духовния ръст на Божиите избраници? Колко истина сте разбрали? Ако всички вие можете да изпълнявате дълга си съгласно критериите, ако всички сте сътворени същества съгласно критериите, които са способни да се боят от Бог и да отбягват злото, като всеки човек притежава духовния ръст на Йов и Петър, и ако всички вече сте спасени, тогава наистина моментът е радостен, нещо, което е достойно за празнуване. Ако един ден обаче големият червен змей падне, а вашият духовен ръст не достигне нивото на предано изпълнение на дълга ви, ако все още няма боязън от Бог у вас и ако не сте способни да отбягвате злото, ако сте изключително далеч от духовния ръст на Йов и Петър, ако сте неспособни да се покорите истински на Божието върховенство и не можете да бъдете считани за сътворени същества, които са съгласно критериите, тогава за какво да се радвате? Не е ли това просто празна радост? Такова празнуване би било безсмислено и без стойност. Някои хора казват: „Големият червен змей ни преследва толкова много. Със сигурност е добре да го мразим, нали? Би трябвало да е добре да разпознаем същността му, нали? Той ни е преследвал толкова много. Защо да не можем да се радваме, когато бъде отстранен?“. Добре е да се радвате, да изразявате емоциите си. Ако мислиш обаче, че унищожаването на големия червен змей означава приключване на Божия план за управление, че човечеството е спасено, като приравняваш унищожаването на големия червен змей със завършването на Божия план за управление, както и със собственото си спасение и усъвършенстване, не е ли това разбиране погрешно? (Да, така е.) И така, какво разбирате сега? По отношение на Божия враг, големия червен змей, каква е съдбата му и какво се случва с него са Божии дела и те нямат никаква връзка с твоя стремеж към промяна на нрава или към спасение. Големият червен змей е просто контрастиращ предмет, средство за обслужване, което е подчинено на Божието устройване. Какво прави той и как Бог го използва, за да служи, са Божии дела, несвързани с хората. Следователно, ако си твърде загрижен за съдбата му, като му позволяваш да разсейва сърцето ти, тогава има неприятност, има проблем. Бог господства над всички неща, включително над големия червен змей и над всички дяволи и сатани, така че каквото и да правят дяволите и сатаните, както и да са те, това няма връзка с твоето навлизане в живота или с твоята промяна на нрава. Какво те засяга? Трябва да разпознаеш нечестивата и жестока същност на неговата съпротива срещу Бог, неговата същност на враждебност към Бог и на враг на Бог — това е, което трябва да разбереш. Що се отнася до останалото, какви бедствия Бог му изпраща, как Бог устройва съдбата му, това няма нищо общо с теб и няма полза да го знаеш. Защо няма полза? Защото дори да знаеш, не можеш да разбереш защо Бог действа по такъв начин. Дори да го видиш, няма да знаеш защо Бог избира да действа така, не можеш да разбереш напълно истината зад това. Ще приключа темата тук само с тези кратки бележки.

Проявленията на антихристите, които използват подмазване, ласкателство и благозвучни думи, разбира се, се срещат и при обикновените покварени хора, но по какво се различават антихристите от обикновените покварени хора? В тяхното подмазване, ласкателство и благозвучни думи няма уважение, няма искреност. Вместо това те целят да си играят с въплътения Бог, да Го изпитват и да Го използват и така възникват тези практики. Те имат свои собствени цели. Стремят се да си играят с обикновения човек, когото виждат пред себе си, чрез подмазване, ласкателство и благозвучни думи, да заблудят Христос, като направат Христос неспособен да прозре кои са те в действителност, какъв покварен нрав имат, каква почтеност, каква същност притежават те и към коя категория хора принадлежат. Искат да заблуждават и да мамят, нали? (Да.) В тяхното подмазване, ласкателство и благозвучни думи има ли поне една искрена дума? Нито една. Намерението и целта на антихристите са да мамят, да заблуждават и да си играят. Не са ли тези практики същността на това, че антихристите презират истината? (Да.) Те смятат, че всички обикновени хора обичат да слушат приятни думи, да се радват на ласкателства и обичат другите да пълзят пред тях, което им дава чувство за значимост и прави статуса им да изглежда по-уважаван и по-величествен от този на обикновения човек. Точно обратното, ако някой се държи прекалено раболепно пред Христос, като му липсват почтеност и достойнство, говори уклончиво, винаги се опитва да мами и винаги се опитва да прикрива факти, отнася се към Христос с преструвка и лъжа, Христос не само няма да се хване на това, но и ще ти се подразни в сърцето Си. До каква степен? Бог би казал, че този човек е отвратителен, като не изрича нито една истина, мисли само как да лиже подметки, че не е нищо добро, че не е положителен характер — такъв човек е ненадежден и недостоен за доверие. Ненадежден и недостоен за доверие — това е определението, дадено за такива хора. На пръв поглед това са само две фрази, но в действителност такъв човек не обича истината, не може да я получи и е малко вероятно да бъде спасен. Какво е значението и стойността на това такъв човек да вярва в Бог, ако не може да придобие истината и е малко вероятно да бъде спасен? Ако не причинява прекъсвания или смущения, той може да играе ролята само на контрастиращ предмет или на средство за обслужване в Божия дом, точно като големия червен змей. Какво означава да играе ролята на нещо? Означава временно, като стигне, докъдето може, подобно на теглене на каруца, при което продължава, докато не я преобърне. Защо трябва да играе роля? Защото такива хора не се стремят към истината. Те толкова презират и поругават истината в сърцата си, толкова се подиграват на истината и си играят с нея, че крайният им завършек гарантирано ще бъде като на Павел, неспособни да стигнат до края. Следователно този тип хора могат да играят ролята само на временни обслужващи в Божия дом. От една страна, те позволяват на онези, които истински се стремят към истината, да израснат в проницателност и разбиране. От друга страна, те вършат това, на което са способни в Божия дом, като служат, доколкото могат, защото такива хора не могат да стигнат до края на пътя.

Един ден, когато излязох навън, срещнах позната. Преди да успея да кажа и дума, тя първа Ме попита: „Толкова отдавна не сме се виждали. Всеки ден те чакам тук, толкова много ми липсваше, че не можех да остана вкъщи. Просто все те търся сред тълпите, които идват и си отиват оттук!“. Помислих си, че може би тази жена е малко недобрепсихически. Уговарял ли съм се с теб? Защо ще Ме чакаш тук всеки ден? Щом се срещнахме, нека поговорим по същество. Попитах я: „Как си напоследък?“ Тя отговори: „О, не ме карай да започвам. От последната ни среща мислех толкова много за теб, че не можех нито да ям, нито да спя. Просто се надявах един ден да те видя“. Казах: „Нека поговорим по същество. Какво беше състоянието ти през този период?“ „Доста добро. Добре беше.“ „Проведохте ли избори във вашата църква? Все още ли е същият водач?“ „Не, избраха еди-кого си.“ „Как е той?“ „Добре е.“ „Тогава защо беше освободен от длъжност предишният църковен водач?“ „Не съм сигурна. Той се справяше добре.“ „Бъди по-конкретна, не повтаряй само „добре“. Да не би да не можеше да върши конкретна работа?“ „Според мен се справяше добре“. „А какво ще кажеш за човешката природа на новоизбрания водач? Как възприема истината? Може ли да върши конкретна работа?“ „Справя се добре“. Каквото и да я питах, отговорът ѝ винаги беше „добре“, което правеше разговора невъзможен. Затова си тръгнах. Какво мислите за тази история? Как трябва да се казва тази история? („Добре.“) Тази история се казва „Добре“. При взаимодействията Mи с много хора малцина са тези, които говорят от позицията на човешкия разум, камо ли в съответствие с истините принципи. Устите на повечето хора са пълни с лъжи, безсмислици, заблуди и нагли думи. Няма нито едно истинско твърдение. Дори не изисквам всяко изречение, което казваш, да съответства на истината или да има истината реалност, но поне трябва да можеш да говориш като човек, да покажеш малко искреност, да покажеш малко истинско чувство. Без тези неща може ли да има диалог? Не може. Ти винаги изричаш празнословия и лъжи. Когато се сблъскаш със ситуации, излизат все безсмислици, заблуди, обидни и нагли думи и се появяват думи за оправдание и защита, което прави невъзможно да се разбираме или да общуваме, нали? (Да, така е.)

Много хора ядат и пият Божиите слова, като вярват, че тези слова са свързани само с Бог на небето, само с Божия Дух и само с Онзи Бог, Който е невидим и неосезаем. Тъй като Онзи Бог е толкова далечен, словата Му се считат за достатъчно дълбоки, че да бъдат наречени истина. Обаче за този обикновен човек пред тях, за този човек, когото могат да видят и чийто глас могат да чуят, когато говори, се счита, че има малка връзка с истината, с Бог или с Божията същност. Това е така, защото Той е видим и е много близо до хората, не въздейства по никакъв начин на сърцата или очите им и не им носи никакво чувство на загадъчно любопитство. Хората смятат, че този обикновен, осезаем и говорещ човек е твърде лесен за разгадаване, твърде прозрачен. Дори си мислят, че могат да проникнат с един поглед в Него и да Го прозрат напълно. В резултат на това хората несъзнателно се отнасят към Христос по същия начин, по който биха се отнесли към един човек, по същия начин, по който биха се отнесли към всеки човек със статус или власт. Това съгласно истините принципи ли е? Как може Христос да бъде приравняван с покварените хора със статус и власт? Когато хората се подмазват на покварени личности със статус и власт и ги ласкаят, те придобиват ползи и тяхното одобрение. Покварените се наслаждават на това. Те желаят подмазването, ласкателството и раболепието на другите, тъй като то ги кара да изглеждат по-благородни и по-висши, като допълнително подчертава собствения им статус и власт. Христос обаче, Който има Божията същност, е точно обратното на това. Когато човек има статус и слава, то не е защото притежава благородна същност или характер. Затова трябва да използва всякакви средства, за да накара другите да го боготворят и ласкаят, така че да покаже своята слава и статус. За разлика от него, Христос, Който има Божията същност, поначало притежава идентичността и статуса на Бог, които са по-висши от същността и статуса на всяко сътворено същество. Неговата идентичност и същност съществуват обективно, като не се нуждаят от превъзнасянето на някое сътворено същество за потвърждение, нито Той се нуждае от подмазването или ласкателството на някое сътворено същество, за да докаже Своята идентичност, същност или Своя благороден статус. Това е така, защото е неизменен факт, че Христос притежава Божията същност. Тя не Му е дадена от никой човек, още по-малко е спечелена чрез години на преживяване сред човечеството. Тоест, без всички сътворени същества, идентичността и същността на Бог остават такива, каквито са. Без никое сътворено същество да се покланя на Бог или да Го следва, Божията същност остава непроменена — това е факт, който не се променя. Антихристите погрешно вярват, че каквото и да каже или да направи Христос, хората трябва да използват благозвучни думи, да Го приветстват, да следват течението и да се подмазват, за да угодят на Неговите предпочитания и да не противоречат на Неговите намерения, като си мислят, че това може да накара Христос да почувства съществуването на Своята идентичност и на Своя статус. Това е груба грешка! Как някой сред поквареното човечество със слава, власт и статус придобива своята слава и власт? (Чрез подмазване и раболепие.) Това е един аспект. В допълнение към този аспект — постига това главно чрез своите борби и усилия сред хората, дори чрез манипулация и чрез спечелването или заграбването ѝ посредством различни средства. Това е просто репутация, висока позиция или ранг сред хората. Тази висока репутация, висок ранг и висок статус правят така, че човекът да изпъква сред тълпата, да стане водач, човек, който взема решения с правото да има последната дума. Но каква е същността на този човек със статус и слава, който стои над другите хора? Има ли някаква разлика между него и останалите? Неговата идентичност и същност са абсолютно същите като на всеки обикновен покварен човек. Той е обикновено сътворено същество, покварено под властта на Сатана, способно да предава истината и положителните неща, да изопачава правилното и грешното, да противоречи на фактите, да върши зло, да се съпротивлява на Бог, да се противопоставя на Небето и да Го проклина. Неговата истинска идентичност и същност са на човек, покварен от Сатана, на човек, който може да се съпротивлява на Бог, което прави славата и статуса му просто празни титли. Онези, които са достатъчно безмилостни, жестоки и злонамерени, които биха убивали или наранявали другите заради статус и слава, придобиват високи позиции. Онези, които умеят да кроят схеми, които имат методи и които могат да заговорничат, стават водачи на другите. Тези индивиди са по-злонамерени, по-жестоки и по-нечестиви от обикновените покварени хора. Те обичат да се отнасят към тях единствено с благозвучни думи, с раболепие, с подмазване и с ласкателство. Ако им кажеш истината, рискуваш живота си. Антихристите внасят тези светски правила на играта и философии за светските отношения в Божия дом, като ги прилагат във взаимодействията си с Христос. Те допускат, че ако Христос иска да се утвърди, Той също трябва да обича да Му се подмазват, да Го ласкаят и да Му говорят благозвучни думи. По този начин те неусетно се отнасят към плътта, в която Бог е въплътен, просто като към член на поквареното човечество, какъвто е подходът на антихристите. Поради това нравът, който антихристите проявяват в своите взаимодействия с Христос, несъмнено е нечестив. Те са с нечестив нрав, обичат да спекулират и да разсъждават за мислите на хората, обичат да оценяват думите и изразите на другите хора и обичат да използват определени средства, някои правила на играта, използвани от светските хора, в отношението си към Христос и по въпроси, засягащи техните взаимодействия с Него. Коя е най-сериозната грешка, която допускат? Защо могат да действат по този начин? Къде се крие първопричината? Бог казва, че въплътеният Бог е обикновен човек. Щом чуят това, антихристите се радват, като казват: „Е, добре тогава, ще се отнасям към Теб като към обикновен човек. Сега имам основа за отношението си към теб“. Когато Бог казва, че плътта, в която Бог е въплътен, има Божията същност, антихристите отговарят: „Божията същност? Защо не я виждам тогава? Къде е тя? Как се проявява? Какво разкрива той, за да докаже, че има божията същност? Аз знам само да се подмазвам на тези със статус и да ги лаская. Никога не мога да сгреша, ако се подмазвам и лаская хората. Това винаги е най-доброто. Във всеки случай е по-добре, отколкото да казвам истината“. Това е нечестивостта на антихристите. Ето как антихристите не вярват в истината, нито я приемат, като живеят единствено според философията на Сатана.

Някои хора казват: „Всички харесват хората, които умеят да се подмазват, да ласкаят и да изричат приятни думи. Единствено Бог не харесва такива хора. Тогава какъв тип хора всъщност харесва Бог? Как човек трябва да взаимодейства с Бог, за да бъде харесван от Него?“. Вие знаете ли? (Бог харесва честните хора, хората, които говорят на Бог това, което им е на сърцето, хората, които отварят сърцата си и общуват с Бог без измама.) Нещо друго? (Онези, които имат богобоязливо сърце, които са способни да слушат и да приемат Божиите слова.) (Онези, чието сърце е обърнато към Божия дом, които са в единомислие с Бог.) Всички вие споменахте няколко аспекта на това да бъдеш честен човек, които трябва да се практикуват. Да бъдеш честен човек е изискване на Бог към човека. Това е истина, която човек трябва да практикува. Какви са тогава принципите, които човек трябва да спазва в отношенията си с Бог? Да бъде искрен: това е принципът, който трябва да се следва при взаимодействието с Бог. Не прилагайте практиките на невярващите на подмазване или ласкателство. Бог няма нужда от човешко подмазване и ласкателство. Достатъчно е да бъдете искрени. А какво означава да бъдеш искрен? Как трябва да се въведе това на практика? (Просто да се отвориш към Бог, без да се преструваш, без да криеш нищо или да пазиш тайни, като взаимодействаш с Бог с честно сърце и бъдеш прям, без зли помисли или хитрости.) Точно така. За да бъдеш искрен, първо трябва да оставиш настрана личните си желания. Вместо да се съсредоточаваш върху това как Бог се отнася към теб, трябва да се разкриеш напълно пред Бог и да кажеш каквото ти е на сърцето. Недей да разсъждаваш или да обмисляш какви ще бъдат последствията от думите ти. Кажи каквото мислиш, остави настрана мотивите си и не казвай неща, само за да постигнеш някаква цел. Имаш твърде много лични намерения и притворство, винаги си пресметлив в начина, по който говориш, като си мислиш: „Трябва да говоря за това, а не за онова, трябва да внимавам какво казвам. Ще го кажа по начин, който е изгоден за мен, който прикрива недостатъците ми и който ще остави добро впечатление у бог“. Това не е ли таене на мотиви? Преди да си отвориш устата, умът ти е изпълнен с коварни мисли, премисляш по няколко пъти това, което искаш да кажеш, а когато думите излязат от устата ти, те вече не са толкова чисти, ни най-малко не са истински и съдържат собствените ти мотиви и схемите на Сатана. Това не е искреност. Това означава да имаш зловещи мотиви и лоши намерения. Нещо повече, когато говориш, винаги следиш изражението на лицето и погледа на хората: ако имат положително изражение на лицето, продължаваш да говориш. Ако не, сдържаш се и не казваш нищо. Ако погледът им е лош и изглежда сякаш не им харесва това, което чуват, премисляш и си казваш: „Е, ще кажа нещо, което те интересува, което те прави щастлив, което ще ти хареса и с което ще спечеля благоразположението ти“. Това ли е да си искрен? Не е. Някои хора не докладват, когато видят някой да върши зло и да причинява смущения в църквата. Те си мислят: „Ако пръв докладвам това, ще обидя този човек, а ако случайно сгреша, ще трябва да бъда кастрен. Ще изчакам другите да го докладват и ще се присъединя към тях. Дори да сгрешим, не е голяма работа — в крайна сметка не можеш да осъдиш тълпата. Както се казва в поговорката, „Вятърът брули високите дървета“. Аз няма да бъда това високо дърво. Само глупак би настоявал на това“. Това ли е да си искрен? Със сигурност не е. Такъв човек всъщност е много хитър. Ако стане църковен водач или надзорник, няма ли да причини загуба на църковното дело? Със сигурност ще го направи. Такъв човек не трябва да бъде използван в никакъв случай. Можете ли да разпознаете този тип хора? Да кажем например, че има водач, който е извършил някои лоши неща и е смутил църковното дело, но все пак никой не разбира какво всъщност се случва с този човек, нито Горното знае какъв е той — само ти знаеш какво всъщност се случва с него. Би ли отнесъл честно проблема към Горното при такива обстоятелства? Имено тзи въпрос най-добре разкрива човека. Ако скриеш въпроса и не кажеш нищо на никого, дори на Бог, като чакаш да дойде денят, в който този водач вече е извършил толкова много зло, че е провалил църковното дело и всички вече са го разобличили и са се справили с него, за да се изправиш и кажеш: „През цялото време знаех, че не е добър човек. Просто някои хора го мислеха за такъв. Ако бях казал нещо, никой нямаше да ми повярва. Затова не проговорих. Сега, след като е извършил някои лоши неща и всички могат да преценят кой е, мога да кажа какво всъщност се случва с него“, това ли е да си искрен? (Не.) Ако всеки път, когато се разобличават нечии проблеми или се докладва проблем, следваш тълпата и си последният, който се изправя, за да го разобличи или да докладва проблема, дали си искрен? Нищо от това не е да си искрен. Ако някой не ти е по вкуса или някой те е обидил и знаеш, че не е зъл човек, но понеже си дребнав, си го намразил и искаш да му отмъстиш, да го изложиш, може да измислиш начини и да потърсиш възможности да кажеш някои лоши неща за него на Горното. Може просто да излагаш факти, без да заклеймяваш този човек, но когато излагаш тези факти, намерението ти вече е разкрито: искаш да се възползваш от Горното или да накараш Бог да каже нещо, за да се справи с него. Като докладваш проблеми на Горното, ти се опитваш да постигнеш целта си. Това очевидно е опетнено с лични користни цели и със сигурност не е проява на искреност. Ако той е зъл човек, който смущава църковното дело, и ти докладваш проблема на Горното, за да защитиш това дело, и освен това проблемите, които докладваш, са напълно достоверни, това е различно от справянето с нещата посредством сатанински философии. Това произтича от чувство за справедливост и отговорност и е изпълнение на твоята преданост. Ето как се проявява искреността.

Бог не харесва хора, които се подмазват, ласкаят или изричат благозвучни думи. Тогава какъв тип хора харесва Бог? Как се харесва на Бог хората да взаимодействат и да разговарят с Него? Бог харесва честните хора, харесва хората да бъдат искрени с Него. Няма нужда да следиш тона и изражението Му или да Му се подмазваш. Трябва само да бъдеш искрен, да имаш искрено, неприкрито сърце, без преструвки, без маска, и външният ти вид да отговаря на това, което е в сърцето ти. Тоест, когато се отнасяш към Христос и когато взаимодействаш с Него, няма нужда да полагаш никакви усилия, да си пишеш „домашното“, нито да подготвяш или да правиш нещо предварително. Нищо от това не е необходимо. Бог харесва искреността: сърдечния, нормален, естествен разговор и взаимодействие. Дори да кажеш нещо погрешно или да използваш неподходящи думи, това не е проблем. Например да кажем, че отида на някое място и готвачът пита: „Имаш ли някакви ограничения в диетата? Кои храни ядеш и кои не? Какво да приготвя?“ Аз казвам: „Да не е твърде солено, без люта храна, а също така да не е твърде мазно и без пържени храни. За основна храна може ориз или тестени изделия“. Тези указания дълбокомислени ли са? (Не.) Всеки, който знае да готви, би разбрал веднага, без да има нужда от гадаене, премисляне или конкретни насоки или обяснения. Просто готви според опита си, това е нещо просто. Но дори най-простото нещо е непостижимо за хората, защото те имат покварен нрав и егоизъм. Казвам му да не е твърде мазно, но след това по време на готвенето той използва голяма лъжица мазнина за малка чиния със зеленчуци, като на практика ги запържва и им придава много тежък и мазен вкус. Казвам му да не е твърде солено, а той слага съвсем малко сол, така че е почти безвкусно. С толкова много мазнина и такъв блудкав вкус, може ли все още да е апетитно? Готвачът не може да свърши както трябва даже тази малка задача и дори казва: „Трудно е да се проумеят божиите намерения. Всяка дума, която бог казва, е истина. Трудно е за хората да я приложат на практика!“. Какво означава „трудно е да се приложи на практика“? Не че е трудно да се практикува, а че ти не го практикуваш. Егоизмът ти е твърде голям. Винаги имаш собствени намерения и лична намеса. Винаги искаш да правиш нещата според собствената си воля, като вършиш всичко според собствения си вкус. Аз казвам: „Не подлютвай ястията, когато готвиш. Ако всички обичате люта храна, направи някакви нелюти ястия за Мен“. Но когато готви, той настоява да ги подлюти; проявява упоритост и мисли, че това е прекрасно. Аз казвам: „Казах ти да не го подлютваш. Защо го подлюти?“ „Това ястие трябва да е люто. Не е ароматно без лютото, губи вкуса си без него“. Що за човек е това? Има ли добри намерения? Някои хора обичат да ядат месо. Аз казвам: „Ако обичаш месо, направи ястие с много месо за себе си. Сложи по-малко месо в ястията, които готвиш за Мен, или просто ми направи зеленчуково ястие“. Той с готовност се съгласява, но когато готви, не се съобразява с молбата Ми и слага големи парчета месо в тенджерата, като дори добавя люти чушки. Месото вече е мазно, но въпреки това той го пържи, като прави всичко по собствения си тежък вкус. Ако не му позволя да прави това, за него е неприемливо. Той дори казва: „Твърде трудно е да ти се угоди. Това е вкусно! Всички останали го ядат, защо не го ядеш? Не готвя ли това за теб? Да ядеш повече е добре за здравето ти, дава ти енергия. Ако си здрав, не може ли да изнасяш повече проповеди? Аз мисля както за теб, така и за братята и сестрите в църквата“. Този човек не е ли ужасно досаден? Има силни желания във всичко, собствени мнения и идеи за всичко. Да не говорим дали притежава някаква истина или не, той няма дори най-основната човешка природа. Това ли е да си искрен? (Не.) В началото, когато този човек Ме попита, Ми се струваше, че е порядъчен, че би трябвало да може да готви много добре. Но щом ястието е сервирано, разбирам — той говори любезно, изглежда, че се държи добре с Мен, но всъщност е просто един егоистичен и достоен за презрение тип.

Има един такъв човек, когото виждам често. По природа тя е пресметлива и съобразителна. Когато взаимодейства с Мен, щом аз взема лекарството Си, вече ми носи вода. Когато съм на път да изляза, тя веднага грабва чантата Ми, а като види, че навън е студено, Ми носи шал и ръкавици. Мисля си: бърза е, но защо се чувствам неловко? Независимо дали влизам или излизам, дали обличам дрехи, обувам обувки или слагам шапка, винаги има някой по-бърз от Мен. Как мислите, че се чувствам? Трябва ли да съм щастлив или раздразнен? (Раздразнен.) Вас би ли ви подразнило такова поведение? (Да.) Щом всички вас би ви подразнило, мислите ли, че Аз съм подразнен? (Да.) Някои хора, след като направят всичко това за Мен, се чувстват доста доволни и горди от себе си и заявяват: „Когато работех, шефът ми ме харесваше. Където и да отида, хората ме харесват, защото съм съобразителен“. Подтекстът е, че знаят как да раболепничат, да се подмазват и да ласкаят. Не са тъпи, бавни или глупави, бързи са в действията си и имат остър ум, така че ги харесват, където и да отидат. Казват, че всички ги харесват, което означава, че и Аз трябва да ги харесвам. Аз харесвам ли ги? Напълно ми е писнало от тях! Избягвам такива хора, щом ги видя. Има и други, които като виждат как бодигардовете и подмазваческите лакеи на босовете на подземния свят и главните демони отварят вратите на колите и прикриват главите на шефовете си с ръка в света, правят същото и с Мен. Преди дори да се кача в колата, те вече протягат ръка да отворят вратата, след което прикриват главата Ми с ръка, като се отнасят към Мен така, както невярващите се отнасят към висш кадър. Изпитвам отвращение към такива хора. Тези хора, които ни най-малко не се стремят към истината, имат човешка природа, която е егоистична, долна и достойна за презрение, и им липсва всякакво чувство за срам. Когато взаимодействаш с другите, като се подмазваш на онези със статус и слава и ги ласкаеш, и непрестанно раболепничиш, дори някои почтени хора намират това за отблъскващо и гледат отвисоко на такива хора. Ако правиш това с Мен, Аз го намирам за още по-отвратително. Никога не постъпвай така с Мен. Нямам нужда от това, то Ме отвращава. Това, от което се нуждая, не е твоето подмазване, ласкателство или раболепие. Нуждая се да бъдеш искрен с Мен, да говорим сърдечно, когато се срещнем, да говориш за своето разбиране, за своите преживявания и недостатъци, да обсъждаш покварата, която разкриваш в процеса на изпълнение на дълга си, и нещата, за които чувстваш, че не си на ниво в своите преживявания. Можете да участвате в търсене и общение по отношение на всички тези неща, а можете и да ги изследвате. Без значение за каква тема провеждаме общение или разговаряме, трябва да бъдете искрени и да имате такова сърце и отношение. Не си мислете, че чрез подмазване, раболепие, ласкателство или умилкване можете да оставите добро впечатление — това е напълно безполезно. Напротив, такова поведение не само не носи никаква полза, но може и да те изложи и да разобличи твоята глупост.

Онези, които не могат да бъдат искрени дори с Христос, що за хора са те? Ако си искрен в отношението си към другите, ти се страхуваш те да не узнаят истинското ти положение и да ти навредят, страхуваш се да не те измамят, да не те използват, да не ти се подиграват или да не те презират. От какво се страхуваш обаче, когато си откровен с Христос? Ако в сърцето ти има такива опасения, това е проблем. Ако не можеш да бъдеш искрен, това също е твой проблем. Това е област, в която трябва да се стремиш към истината и да се бориш за промяна. Ако наистина вярваш и признаваш, че човекът пред теб е Богът, в Когото вярваш, Богът, Когото следваш, тогава е по-добре да не взаимодействаш с Него чрез подмазване, ласкателство и говорене на благозвучни думи. Вместо това бъди искрен, говори от сърце и говори с факти. Не казвай неща, които служат за преструвка, нито изричай лъжи или думи на прикриване, нито се занимавай с хитрости или кроежи. Това е най-добрият начин за взаимодействие с Христос. Можете ли да постигнете това? Кое е положително: да бъдеш искрен или да се подмазваш и да ласкаеш? (Да бъдеш искрен.) Да бъдеш искрен е нещо положително, докато подмазвачеството и ласкателството са негативни. Ако хората не могат да постигнат такова положително нещо като да бъдат искрени, това показва проблем у тях, покварен нрав. Прекомерно ли е това Мое изискване? Ако смятате, че е прекомерно, ако смятате, че не заслужавам такова отношение, че не заслужавам да взаимодействате с Мен по такъв искрен начин и с такова искрено отношение, тогава имате ли по-добър метод, по-добър начин? (Не.) Тогава практикувайте този подход. Нека с това приключим нашето общение по тази точка.

Б. Внимателна проверка и анализ, наред с любопитство

Сега преминаваме към втората точка — внимателна проверка и анализ, наред с любопитство. Тази точка лесна ли е за разбиране? Що се отнася до действията и словата на въплътения Бог, както и до индивидуалността или нрава, които се разкриват във всяко Негово слово и дело, или дори до предпочитанията Му, нормалните хора трябва да се отнасят правилно към тях. Онези, които истински следват Бог и се стремят към истината, считат тези външни разкривания на Христос за нормалната страна на Неговата плът. Що се отнася до словата, които Христос изрича, те могат да ги слушат и да ги схващат с нагласата да се отнасят към тях като към истината, като от тези слова разбират Божиите намерения, разбират принципите на практикуване и намират път на практикуване, за да навлязат в истината реалност. Но антихристите се държат различно. Когато наблюдават как Христос говори и действа, това, което е в сърцата им, не е приемане или покорство, а внимателна проверка: „Откъде идват тези слова? Как са изречени? Изречение след изречение — предварително обмислени ли са, или са вдъхновени от светия дух? Тези слова заучени ли са, или са подготвени предварително? Защо аз не знам? Някои от тези слова звучат доста обикновено, просто като ежедневен разговор. Това не прилича на бог. Бог говори ли наистина толкова нормално, толкова обикновено? Не мога да го разбера чрез внимателна проверка, затова ще наблюдавам какво прави той задкулисно. Чете ли вестници? Чел ли е някакви известни книги? Изучава ли граматика? С какви хора обикновено взаимодейства?“. Те нямат нагласа на покорство или на приемане на истината, а по-скоро внимателно проучват Христос с нагласата на учен, който провежда научно изследване или изучава академични предмети. Внимателно проучват съдържанието на Христовите слова и Неговия начин на говорене, слушателите, към които Христос се обръща, както и отношението и целта на Христос всеки път, когато говори. Винаги, когато Христос говори или действа, всичко, което достига до ушите им, всичко, което могат да видят, и всичко, за което чуят, става обект на тяхната внимателна проверка. Те внимателно проучват всяко слово и изречение, изречено от Христос, всяко действие, което Той предприема, всеки човек, с когото Той се занимава, начина, по който се отнася към хората, Неговата реч и поведение, поглед и изражение на лицето, дори Неговите житейски навици и ежедневие, Неговия начин на взаимодействие с другите и отношението Му към тях — те проучват внимателно всичко това. Чрез тази внимателна проверка антихристите стигат до заключението: „Както и да гледам на христос, той изглежда притежава нормална човешка природа. Той е доста обикновен, няма нищо особено специално в него, освен способността да изразява истината. Може ли това да е наистина въплътеният бог?“. Колкото и внимателно да проучват, те не могат да стигнат до категорично заключение, колкото и внимателно да проучват, те не могат да установят дали Христос е богът, когото признават в сърцата си. Те са хората, които внимателно проучват Христос, а не са хората, които преживяват Божието дело — как могат да постигнат познание за Бог?

При своята внимателна проверка на Христос антихристите не са способни да видят величието на Бог, не са способни да видят праведността, всемогъществото и властта на Бог. Колкото и внимателно да проучват, те не могат да стигнат до заключението, че Христос притежава същността на Бог. Не са способни да прозрат и да разберат това. Някои хора казват: „Там, където не можеш да прозреш или да разбереш, има истина, която трябва да се търси“. На което антихристът би отговорил: „Не виждам тук никаква истина за търсене. Има само подозрителни детайли, които си струва да бъдат дълбоко и внимателно проучени“. След своята внимателна проверка и анализ те заключават: „Този Христос може да изрича само някакви слова и освен това по нищо не се различава от обикновените хора. Липсват Му специални дарби, няма уникални способности и дори не притежава свръхестествените сили да извършва знамения и чудеса, както правеше Исус. Всичко, което Той казва, са слова на смъртен. И така, наистина ли Той е Христос? Този резултат се нуждае от допълнителен анализ и от внимателна проверка“. Колкото и да гледат, те не могат да видят същността на Бог в Христос. Колкото и внимателно да проучват, те не могат да стигнат до заключението, че Христос има идентичността на Бог. В очите на антихриста плътта, в която бог се е въплътил, трябва да притежава изключителни сили, специални дарби, способността да показва чудеса, както и същността и способността да проявява и да упражнява Божията власт. Този обикновен човек пред тях обаче няма нито едно от тези качества, а речта Му не е особено красноречива. Дори когато описва много неща, Той използва разговорен език, който не съответства на човешките представи, като дори не достига нивото на университетски професор. Колкото и внимателно антихристите да проучват речта на Христос, колкото и внимателно да проучват действията на Христос, както и Неговото отношение и начин на вършене на нещата, те не могат да видят, че Христос — този обикновен човек — притежава същността на Бог. Затова в сърцата на антихристите това, което прави този обикновен човек най-достоен за следване, са многото неща, слова и явления, които те не могат да прозрат — това е, което заслужава тяхната внимателна проверка и анализ, това е тяхната най-голяма мотивация да следват този човек. Какво съдържание и кои теми си струва да бъдат внимателно проучвани и анализирани от тях? Това са словата за навлизането в живота, изречени от Христос. Обикновените хора наистина не могат да казват такива неща, те наистина ги нямат и тези слова наистина не се срещат у друг човек сред човешкия род — неизвестно е откъде идват те. Антихристите проучват внимателно отново и отново, но никога не могат да стигнат до заключение по този въпрос. Например, когато Аз говоря за това какъв е някой, каква е неговата същност и нрав, обикновените хора педантично ще съпоставят тези подробности с действителния човек и ще проверят въпроса. Когато антихристите чуят тези слова, те не възприемат нагласа на приемане, за да съпоставят и разберат въпроса, а за да го анализират. Какво анализират? „Откъде знаеш за положението на този човек? Откъде знаеш, че той има такъв нрав? На какво основание го окачествяваш? Ти не си имал много контакти с него, тогава как така го разбираш? Ние сме в контакт с него от толкова дълго време, защо не можем да го прозрем или да го разберем? Трябва да наблюдавам, а не просто да вярвам на думите ти. Това, което казваш, може да не е точно или правилно“. В хода на взаимодействието на някои хора с Мен Аз мога да ги напътствам в определена работа или професия. Ако начинът и методът на това напътствие са съобразени с техническите знания, които те притежават, и ги удовлетворяват, те неохотно ще го изпълнят. Но ако не ги удовлетворява, те ще се съпротивляват в сърцата си и ще разсъждават: „Защо правиш това по този начин? Не противоречи ли то на тази област? Защо трябва да те слушам? Ако това, което казваш, е погрешно, не мога да те слушам. Трябва да следвам собствения си път. Ако си прав, трябва да разбера как така си прав, как си стигнал до това знание. Изучавал ли си го? Ако не си изучавал, как би могъл да знаеш? Ако не си го изучавал, не би трябвало да го разбираш. Ако го разбираш, това е ненормално. Как така го разбираш? Кой ти го каза или си го научил тайно сам?“. Те вътрешно анализират и проучват внимателно. Всяко изречение, което изричам, всеки въпрос, с който се занимавам, трябва да премине през филтъра на антихристите, да премине тяхната проверка. Само ако премине проверката им, ще го приемат. Ако не премине, ще критикуват, ще си съставят преценки и ще пораждат съпротива.

Плътта, в която Бог се въплъщава, е най-голямата загадка за всички хора. Никой не може да проумее какво наистина се случва в това отношение, нито някой може да разбере как Божията същност се осъществява в тази плът — как Бог е станал човек, как този човек може да изрича словата от Божията уста и да върши Божието дело, и как точно Божият Дух напътства и ръководи този човек. В цялото това дело хората нито са имали велики видения, нито са наблюдавали някакви значителни движения от тази плът — не изглежда да се случва нещо специално. Всичко изглежда нормално. Неусетно Бог е пренесъл славата, която беше в Израел, на изток. Чрез говоренето и извършването на делото на този човек е започнала по тозин начин нова епоха, а старата е приключила, без никой да осъзнае как се е случило. Онези, които истински вярват в Бог обаче, които са простодушни и чистосърдечни, които притежават човешка природа и разум, не проучват внимателно тези въпроси. Ако не проучват внимателно, какво правят? Просто чакат пасивно? Не — те виждат, че тези слова са истината, вярват, че източникът на всички тези слова е Бог, и така признават факта, че този обикновен човек е Христос, като Го приемат за свой Господ и Бог, без да обмислят нищо друго. Антихристите, от друга страна, не могат да видят, че всички тези слова и цялото това дело идват от Бог, че източникът на цялото това говорене и извършане на дело е Бог, и затова не приемат този обикновен човек за свой Господ и Бог. Вместо това те засилват своята внимателна проверка и се съпротивляват в сърцата си. На какво се съпротивляват? „Без значение колко говориш, без значение колко велико е делото, което вършиш, без значение кой е твоят източник, щом си обикновен човек, щом начинът ти на говорене не съответства на моите представи, щом външният ти вид не е достатъчно величав, за да привлече погледа ми или да спечели уважението ми, аз ще те проучвам внимателно и ще те анализирам. Ти си обект на моята внимателна проверка. Не мога да те приема за свой господ, за свой бог“. В процеса на своята внимателна проверка и анализ антихристите не само не успяват да изкоренят своите представи, непокорство и покварен нрав, но техните представи се увеличават с всеки изминал ден и стават все по-сериозни. Например, когато един църковен водач бъде разкрит като антихрист, който причинява смущения и унищожение в тази църква, първата реакция на антихристите, когато се случи такова събитие, е да попитат: „Христос знае ли за това? Кой е назначил този църковен водач? Каква е реакцията на христос на това? Как се справя той с това? Познава ли христос този човек? Казвал ли е христос преди, че този човек е антихрист, или пророкувал ли е това събитие? Сега, когато в тази църква е възникнал такъв голям проблем, христос пръв ли научи?“. Аз казвам, че не съм знаел, току-що съм научил и аз. „Това не е правилно — ти си бог, ти си христос, защо не знаеш? Би трябвало да знаеш“. Именно защото съм Христос, обикновен човек, не се изисква от мен да знам. Църквата има своите управленски закони и принципи за справяне с хората. Когато се появят антихристи, те могат да бъдат премахнати и отлъчени според принципите на църквата. Това отразява Бог, който държи властта, отразява истината, която държи властта. Няма нужда да знам всичко. Ако църквата не успее да се справи с въпросите според своите управленски закони и принципи за справяне с хората, тогава ще се намеся. Но ако братята и сестрите разбират принципите на Божия дом за премахване и отлъчване на хора, няма нужда да се намесвам. Там, където истината държи властта, няма нужда да се намесвам. Това не е ли съвсем нормално? (Да, така е.) Но антихристите могат да създават проблеми и да развиват представи по този въпрос, като дори използват тези представи, за да отричат Христос и да заклеймяват факта, че Христос притежава Божията същност. Точно това правят антихристите. Понеже нещо не съответства на техните представи, фантазии или очаквания, те могат да отрекат същността на Христос. Тяхната внимателна проверка на всеки един аспект на Христос води до това заключение: те не виждат Божията същност в Христос, затова не могат да определят този човек като притежаващ Божията същност и идентичност. Това води до ситуация, при която, когато нищо не се случва, всичко е наред, но щом нещо се случи, антихристите са първите, които изскачат, за да отрекат Христовата идентичност и да заклеймят Христос. И така, каква точно е целта на внимателната проверка на антихристите? Тяхната внимателна проверка и анализ не са, за да разберат по-добре истината, а за да намерят доказателства и да си осигурят лост за влияние, за да отрекат факта, че Бог се въплъщава в плът, да отрекат факта, че плътта, в която Бог се въплъщава, е Христос, е Бог. Това е мотивът и целта на внимателното проучване и анализиране на Христос от страна на антихристите.

Докато следват Христос и се представят за последователи, антихристите подхождат с нагласа за внимателна проверка и анализ и в крайна сметка не успяват да разберат истината, нито да установят факта, че Христос е Господ, че е Бог. Но защо въпреки това те следват толкова неохотно, с такова нежелание Божия дом и пребивават в него? Една точка, която обсъждахме преди, е, че те таят намерението да получат благословии, те са амбициозни. Друга точка е, че антихристите притежават любопитство, което не се среща у обикновените хора. Какво любопитство? Това е тяхното увлечение по странни и необичайни събития. Антихристите са особено любопитни към всички странни и необичайни събития, към всички събития в света, които отиват отвъд природните закони. Те имат желание да се задълбочат в много неща и да стигнат до същината им. Каква е същността на това проучване? Това е чиста надменност, желание да разберат всичко, да узнаят истината зад всичко, за да не изглеждат некомпетентни. Независимо от въпроса, те искат да бъдат първите, които научават, да бъдат най-информираните и най-знаещите за всички подробности по този въпрос — искат да станат „най-“ във всяко отношение. Затова не пропускат и не пренебрегват и въпроса за Божието въплъщение в плът. Те казват: „Въплъщението на бог е най-голямата тайна в човешкия свят. Какво точно се случва с тази най-голяма загадка, с това най-чудно нещо? Тъй като то надхвърля обикновените очаквания и тази плът е различна от обикновените хора, в какво се състои разликата? Трябва сам да видя и да разбера“. Какво имат предвид, когато казват „сам да видя и да разбера“? Имат предвид: „Пътувал съм до различни държави по света, посещавал съм известни планини и исторически обекти, интервюирал съм известни и мъдри личности. Всички те са просто обикновени хора. Единственият, когото не съм срещал и от когото не съм се учил, е този христос. Каква точно е същността на този христос? Трябва сам да видя и да разбера“. Какво точно искат да видят и да разберат? „Чувал съм, че бог може да върши знамения и чудеса. Казват, че Исус е господът, че е христос. Какви знамения и чудеса е извършил той, за да задоволи любопитството на хората? Спомням си един случай, в който, след като господ Исус прокле една смокиня, тя изсъхна. Може ли този христос сега да направи същото? Трябва да видя и да разбера, и ако имам възможност, да го изпитам, за да видя дали може да извърши такива дела. Казва се, че въплътеният бог притежава божията власт, като дава възможност на парализираните да проходят, слепите да прогледнат, глухите да започнат да чуват и болните да се излекуват. Това са чудотворни и нови събития. В човешкия свят те се считат за изключителни способности, които обикновените хора нямат. Това е нещо, което трябва сам да видя“. Освен това има и друг, най-значим въпрос, който занимава ума им. Те казват: „Какво точно представляват миналите и настоящите животи и цикълът на прераждането в този човешки свят? Обикновените хора не могат да обяснят това ясно. Тъй като бог се е въплътил и бог управлява всичко, знае ли христос за това? Когато има възможност, трябва да го попитам и да се осведомя по този въпрос. Ще го накарам да разгледа външния ми вид и да види дали съдбата ми е добра, какъв съм бил в миналия си живот, дали съм бил животно или човек. Ако знае тези неща, тогава ще бъда впечатлен. Това би го направило необикновен, над обикновените хора, и вероятно христос. Освен това казват, че на небето е божият престол и божието обиталище, така че знае ли този въплътен бог къде е божието обиталище и небесното царство? Говори се, че небесното царство има улици, постлани със злато, пищни и великолепни. Ако този въплътен бог можеше да ни заведе на обиколка, нямаше ли целият ни живот да си е струвал, вярата ни да не е била напразна? Освен това нямаше да ни се налага да обработваме земята. Когато сме гладни, христос би могъл просто с едно изречение да превърне камъните в храна. С пет хляба и две риби той нахрани пет хиляди души. Нямаше ли това да е голямо предимство за нас? А какво да кажем за това, когато христос говори? Казват, че той осигурява жива вода, но къде е тази жива вода? Как се доставя, как тече? Всичко това са въпроси, които си струва да се изследват, всеки един от тях е доста нов. Ако можех да стана свидетел само на едно от тези неща със собствените си очи, тогава щях да стана проницателен човек в този живот, а не просто обикновен човек“. Това любопитство не ги ли завладява? (Да, така е.)

Някои хора започват да вярват в Бог, да приемат Христос и да Го следват не за да придобият истината, а с други идеи наум. Някои хора, щом се срещнат с Мен, питат: „Какво означават седемте язви и седемте чаши в Откровение? Какво символизира белият кон? Настъпила ли е вече три и половина годишната катастрофа?“ Аз отговарям: „За какво питаш? Какво е Откровение?“. Те отвръщат: „Ти дори не знаеш за Откровение? Казват, че си бог, но не съм толкова сигурен!“. Други питат: „По време на проповядването на евангелието срещаме хора, които питат за мистични въпроси. Какво да правим?“ Аз дори не ги изчаквам да довършат и казвам: „Никой, който винаги пита за мистерии, вместо да търси истината, не е човек, който приема истината. Той не може да бъде спасен в бъдеще. Онези, които винаги търсят мистерии, не са добри. Не проповядвайте евангелието на такива хора“. Защо казвам това? В крайна сметка кой задава тези въпроси? Не е някой друг, а самите те. Те искат да зададат тези въпроси и да узнаят отговорите им, и си мислят, че не знам кой пита, сякаш не мога да ги прозра! След като кажа това, те го чуват и си мислят: „Бог каза, че не съм добър, така че повече няма да питам“. Какво ще кажете за Моя подход? Не ги ли накара той ефективно да млъкнат? Ако им бях отговорил, нямаше ли това да е точно по техния план? Тогава, след като са получили малко, щяха да поискат още и още и да задават въпроси безкрай. Длъжен ли съм да им обяснявам тези неща? Какво изобщо би могъл да направиш с това знание? Дори да знам, няма да ти кажа. Защо да ти казвам? Тълкувател на писанията ли съм? За богословски науки ли си дошъл тук? Идваш да Ме проучваш внимателно, а Аз трябва просто да отворя сърцето Си за твоята внимателна проверка ли? Уместно ли е това? Идваш да Ме изпитваш, а Аз трябва да ти позволя да Ме изпитваш ли? Уместно ли е това? Ти не си тук, за да приемеш истината. Идваш, като задаваш въпроси с отношение на враждебност, съмнение и любопитство. Няма как да ти дам отговори. Някои хора казват: „Не трябва ли да се отговори на всеки въпрос?“. Зависи от материята. Когато става въпрос за истината и църковното дело, все пак трябва да преценя ситуацията. Ако вече съм ти казал преди, а ти все още се преструваш, че не знаеш, като се преструваш, че питаш смирено, тогава няма да ти отговоря. Ще те кастря и след това ще разбереш. От гледна точка на това как антихристите проучват внимателно и анализират Христос, както и на тяхното любопитство относно същността на Христос и Бог, какво точно проучват внимателно антихристите? Те проучват внимателно истината. Отнасят към всичко, което Бог прави, като към обект на своята внимателна проверка и анализ, като гоизползват като начин да убиват времето. Те следват Бог, сякаш са учени, които изучават определена област или определен обем знания, точно както неверници, които посещават богословско училище. Могат ли такива хора да получат Божието просветление? Могат ли да получат светлина? Могат ли да разберат истината? (Не.)

В църквата има някои задачи, с които никога преди не сте се сблъсквали, а някои включват професионална работа. Когато напътствам такава работа, някои хора слушат усърдно и смирено, като схващат принципите, които трябва да се спазват при изпълнението на този дълг, и истината реалност, която трябва да се практикува и в която трябва да се навлезе. Някои хора обаче си блъскат главите, като проучват внимателно в сърцата си. Те си мислят: „Ти не си изучавал тези области. Освен това можеш ли наистина да изучиш толкова много области? Кой може да разбира и да знае всичко? На какво основание ни напътстваш? Защо трябва да те слушаме? Въпреки че понякога това, което казваш, когато ни напътстваш, наистина има смисъл, откъде го знаеш? Ако не изучавам нещо, няма да знам за него. Трябва да разсъждавам, да се стремя да науча повече, да видя повече, да чуя повече и да се опитам да стигна до момента, в който не се нуждая от твоето напътствие и да мога да го правя сам. Изглежда, че и ти се учиш в движение, като го овладяваш малко по малко“. Те гледат само външния вид, без да виждат, че, от една страна, каквото и да казва или да прави този човек, има принципи — независимо коя работа се напътства, тя се извършва според принцип и този принцип е свързан с действителните нужди на хората и с желаните резултати от действителната работа. От друга страна, и най-важното, този човек не е учил нищо. Неговото знание, ученост, прозрение и преживяване не са забележителни. Но има едно нещо, което хората не бива да забравят: независимо дали Неговото прозрение, знание, преживяване и експертиза са богати или заслужаващи внимание, източникът, отговорен за извършването на настоящата работа, не е тази външна плът, а същността на тази плът — Самият Бог. Следователно, ако съдиш въз основа на външния вид на тази плът — по Неговия ръст и външност, по тона, интонацията и начина на говорене — няма да можеш да обясниш или да проумееш защо Той може да поеме и да бъде компетентен в тези задачи, няма да си способен да прозреш това. Това, че не можеш да го прозреш, означава ли, че въпросът е неразрешим? Не, той може да бъде разрешен. Няма нужда да го прозираш. Трябва само да знаеш, да помниш и да признаеш едно нещо: Христос е плътта, в която Бог е въплътен. Принципите, позицията и отношението, които хората трябва да имат към Христос, не са да проучват внимателно, да анализират или да задоволяват любопитството си, а да признават, да приемат, да слушат и да се покоряват. Ако проучваш внимателно и анализираш, това в крайна сметка ще ти позволи ли да видиш Божията същност? Няма. Бог не позволява на никого да Го анализира или да Го проучва внимателно. Колкото повече проучваш внимателно и анализираш, толкова повече Бог ще крие от теб. Какво чувстват хората, когато Бог крие? Те чувстват, че представата за Бог в сърцето им става неясна, понятието им за истината става неопределено и всичко за пътя, който трябва да следват, е замъглено. Сякаш има стена, която ти пречи да виждаш. Не можеш да видиш посоката напред, всичко е мъгливо. Къде е Бог? Кой е Бог? Наистина ли Бог съществува? Тези въпроси са като черна стена, изпречила се пред теб, което означава, че Бог крие лицето Си от теб, и прави така, че да не можеш да Го видиш. Всички тези видения стават нереалистични за теб, губят се и мрак изпълва сърцето ти. Когато сърцето ти е помрачено, имаш ли все още път напред? Знаеш ли все още какво да правиш? Не знаеш. Без значение колко ясни са били първоначалната ти посока и цели, когато проучваш внимателно и анализираш Бог, те ще станат нереалистични и мрачни. Когато хората изпаднат в такава ситуация, в такова състояние, те са в опасност. Това се случва с онези, които се съсредоточават върху внимателното проучване на Бог. Антихристите винаги са в такава ситуация, с непрогледен мрак пред себе си, неспособни да различат кои са положителните неща, коя е истината. Без значение какво прави Бог, те са неспособни да потвърдят, че това наистина е Бог, че това е Самият Бог. Колкото и да гледат, те виждат въплъщението само като човек, защото винаги проучват внимателно и анализират, така че и Бог продължава да ги заслепява. Ти ги виждаш с широко отворени очи, светли и големи, но те все още са слепи. Когато Бог скрие лицето Си от хората, сърцата им сякаш са загрубели, потопени в пълен мрак. Те виждат само повърхностните явления, неспособни са да възприемат пътя, който се крие в тях, не успяват да разберат скритата истина — нещо повече, те не могат да видят Божията същност или Неговия нрав.

Подлагането на Божието явяване и дело на анализ и внимателна проверка няма да доведе до никакви резултати. Жизненоважно е да не се изпада в състояние на анализиране и внимателно проучване. Това е път на негативност. Тогава какъв е положителният път? Той е, че щом твърдо повярваш, че това е Божие дело, че този обикновен човек е плътта, в която Бог е въплътен и че има Божията същност, тогава трябва да приемеш и да се покориш безусловно. Хората чувстват, че тази плът има много аспекти, които са неприятни, много аспекти, които противоречат на човешките представи и фантазии. Това е проблем за хората. Бог действа по този начин и това, което трябва да се промени, са представите на хората, техният покварен нрав и тяхното отношение към Бог, а не плътта, в която Бог е въплътен. Хората трябва да търсят истината тук, да търсят Божиите намерения и да заемат своята правилна гледна точка и позиция, вместо да Го признават за Бог и въпреки това да искат да Го проучват внимателно или да анализират и обсъждат това, което Той върши и казва. Това би било голям проблем. Когато твоята позиция и ъгъл, под който приемаш истината, са погрешни, резултатът от начина, по който възприемаш всичко, ще се промени, като засегне пътя и посоката на твоя стремеж. Във всичко, което Бог върши или казва, дали то отговаря на човешките представи или не, е само временен въпрос. Приносът и стойността на всичко, което Бог прави за човешкия род, стойността, която то носи на човешкия живот, са вечни. Те не могат да бъдат променени от никой човек, от никоя академична дисциплина, от никакъв аргумент или теория, или от никаква тенденция. Това е стойността на истината. Възможно е понастоящем словата и действията на този обикновен човек да не могат да задоволят твоето любопитство или суета, нито да могат напълно да те убедят или да те спечелят както в сърцето, така и в думите. Но приносът на всички слова, които Той изрича днес, и на цялото дело, което Той върши в тази епоха и през този период за целия човешки род, за цялата епоха и за целия Божи план за управление, са во веки непроменими — това е факт. Затова един ден ти ще осъзнаеш: „Преди двадесет-тридесет години проучвах внимателно, тълкувах погрешно, съпротивлявах се и дори осъждах и заклеймявах определено твърдение, направено от този обикновен човек. Двадесет-тридесет години по-късно, когато отново преглеждам това твърдение, сърцето ми е изпълнено с чувство за дълг и самообвинение“. Покварените хора са низши и незначителни пред Бог, те са завинаги младенци, недостойни за споменаване. Без значение колко работа върши човек, в сравнение с приноса за целия човешки род на всяко слово, изречено от Бог през който и да е период и при каквито и да са обстоятелства, разликата е като между небето и земята! Така че ти трябва да разбереш, че Бог не е обект, който хората да проучват внимателно, да анализират и да подлагат на съмнение. Божието дело и плътта, в която Бог е въплътен, не са тук, за да задоволяват любопитството на хората. Той върши цялото това дело не за да убива време или да пропилява дните — Неговото намерение е да спаси хората на една епоха, да спаси целия човешки род, а резултатите от делото, което Той възнамерява да извърши, трябва да траят вечно. Антихристите се отнасят към Христос като към обикновен човек, когото да проучват внимателно и да анализират, за да задоволят любопитството си. Какво е естеството на това, което правят? Може ли то да бъде разбрано или простено? Те са непокайващи се грешници, прокълнати и навеки непростими! Ако човек има човешка природа, ако разбира истината и притежава истината реалност, дори внимателната му проверка е доста отблъскваща. Да се отнасяш към Христос като към обикновен човек и вътрешно да Го проучваш внимателно, да се отнасяш към всичко, което Той прави, с враждебност и клевета, и да се опитваш единствено да задоволиш своето любопитство относно словата, които Той изрича — дори някои хора, щом Ме видят, казват: „Разговаряй още за истината, разговаряй още за езика на третото небе, кажи още неща, които не знаем“ — за какво смятат те този човек? За някой, който да им разсейва скуката? Как Бог окачествява този въпрос? Не е ли това богохулство? Ако е насочено към хора, това се нарича подигравка и присмех. Ако е насочено към Бог, това е богохулство.

В съдържанието на това проявление — внимателна проверка, анализ и любопитство — природата същност на антихристите се разкрива като нечестивост, като неприязън към истината. Те пренебрегват всички положителни неща, презират ги и се отнасят към тях пренебрежително, като не щадят дори плътта, в която Бог е въплътен. Те трябва да задоволят любопитството си по всички въпроси, като подлагат всичко на своята внимателна проверка и искат да правят заключения, и да стигнат до същината на всичко, за да проумеят какво се случва, така че да изглеждат знаещи и интелигентни. Това е поквареният нрав на хората. Свикнали да проучват внимателно всичко, сега те насочват своята внимателна проверка към Бог. И какво им носи това? Усъвършенстване и спасение? Не, то им носи само погибел и унищожение! Ето как се окачествяват антихристите. Те са прокълнати и заслужаващи заклеймяване. В подхода си към плътта, в която Бог е въплътен, те никога не заемат позицията на последователи или сътворени същества, за да Го приемат и възприемат. Вместо това те Го възприемат и подхождат към Него от гледната точка и позицията на учен, на всезнайко, на човек, изпълнен с любопитство, и на надменен индивид, който е неспособен да възприеме истината и който презира положителните неща. Съвсем ясно е, че такива хора не могат да бъдат спасени.

6 юни 2020 г.