Божии слова от Библията

„Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те Ме следват“ (Йоан 10:27).

„Те са, които следват Агнеца, където и да отива“ (Откровение 14:4).

Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Когато следвате Бог, най-важното е всичко да бъде в съответствие с Божиите слова днес: Независимо дали се стремиш да навлезеш в живота или да удовлетвориш Божиите намерения, днес всичко трябва да бъде съсредоточено около Божиите слова. Ако това, за което общуваш и в което се стремиш да навлезеш, не са съсредоточени около Божиите слова днес, тогава ти си чужд на Божиите слова и си напълно лишен от действието на Светия Дух. Това, което Бог иска, са хора, които следват Неговите стъпки. Независимо колко прекрасно и чисто е това, което си разбрал преди, Бог не го иска и ако не можеш да оставиш тези неща настрана, те ще бъдат огромна пречка за твоето навлизане в бъдеще. Всички, които могат да следват сегашната светлина на Светия Дух, са благословени. Хората от миналите векове също са вървели по стъпките на Бог, но не са могли да ги следват до днес; това е благословението на хората от последните дни. Тези, които могат да следват сегашното действие на Светия Дух и които могат да вървят по стъпките на Бог, така че да Го следват навсякъде, където Той ги води — това са хората, които са благословени от Бог. Тези, които не следват сегашното действие на Светия Дух, не са навлезли в делото на Божиите слова и колкото и да работят, колкото и да страдат, колкото и да се суетят, това не означава нищо за Бог и Той няма да ги одобри. Днес всички, които следват сегашните Божии слова, са в потока на Светия Дух; тези, които днес са чужди на Божиите слова, са извън потока на Светия Дух и за такива хора Бог няма одобрение. […] „Да следваш действието на Светия Дух“ означава да разбираш Божиите намерения днес, да можеш да действаш в съответствие със сегашните Божии изисквания, да можеш да се покоряваш и да следваш днешния Бог и да навлизаш в съответствие с най-новите Божии слова. Само това е човек, който следва делото на Светия Дух и е в потока на Светия Дух. Такива хора могат не само да получават похвали от Бог и да Го виждат, но и да познават Божия нрав от най-новото Божие дело, да познават човешките представи и непокорство, както и природата и същността на човека, от най-новото Му дело; освен това те са способни постепенно да постигнат промени в своя нрав по време на службата си. Само такива хора могат да придобият Бог и те действително са намерили истинския път.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Опознайте най-новото дело на Бог и следвайте Неговите стъпки)

Без значение колко многобройни са твоите представи и фантазии за Божието дело и без значение как си действал преди според собствената си воля и си се бунтувал срещу Бог, ако наистина се стремиш към истината, приемаш съда и наказанието на Божиите слова и да бъдеш кастрен от тях; ако във всичко, което Той устройва, си способен да следваш пътя на Бог, да се вслушаш в словата Му, да се научиш да разбираш намеренията Му, да практикуваш в съответствие с Неговите слова и Неговите желания и си способен да се покориш чрез търсене; и ако можеш да се избавиш от цялата си собствена воля, желания, съображения и намерения и да не си в конфронтация с Бог, тогава следваш Бог. Може да казваш, че следваш Бог, но ако правиш всичко според собствената си воля, със собствените си цели и планове, без да оставяш всичко на Бог, тогава Бог все още ли е твоят Бог? Не, не е. Ако Бог не е твоят Бог, тогава, когато казваш, че следваш Бог, не са ли това празни думи? Не са ли подобни думи опит за заблуда на хората? Може да казваш, че следваш Бог, но ако всички твои действия и дела, възгледите ти за живота и ценностите, отношението и принципите, с които подхождаш към проблемите и ги решаваш, идват от Сатана — ако се справяш с всичко това изцяло в съответствие със законите и логиката на Сатана, тогава последовател на Бог ли си? […]

… Най-простият начин да опишем вярата в Бог е да вярваме, че има Бог, и въз основа на това да Го следваме, да Му се покоряваме, да приемаме Неговото върховенство, устройване и подредби, да се вслушваме в словото Му, да живеем според него, да правим всичко според словото Му, да бъдем истински сътворени същества, да се боим от Него и да отбягваме злото; само това е истинската вяра в Бог. Ето това означава да следваш Бог. Ако твърдиш, че следваш Бог, но в сърцето си не приемаш Божието слово и се отнасяш към него със съмнение, не приемаш Неговото върховенство, устройване и подредби, и винаги имаш някакви представи и погрешни разбирания за това, което Той прави, и, вечно недоволен, се оплакваш от Него; и ако винаги измерваш и подхождаш към това, което Той прави, със собствените си представи и фантазии; и ако винаги имаш собствени мисли и разбирания — това ще доведе до неприятности. То не е преживяване на Божието дело и не е начин да Го следваш истински. Това не е вяра в Бог.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Човек не може да бъде спасен, като вярва в религия или участва в религиозни церемонии)

Някои хора не се радват на истината, а още по-малко на правосъдието. Вместо това те се радват на власт и богатство и се наричат търсачи на власт. В света те търсят само деноминации, които имат влияние, и пастори и учители, обучавали се в духовни семинарии. Макар да са приели пътя на истината, те вярват само наполовина. Не са способни да отдадат цялото си сърце и ум, от устата им излизат думи, че се посвещават на служба на Бог, но очите им са насочени към великите пастори и учители, а към Христос гледат с пренебрежение. Сърцата им са прилепени към тщеславието, богатството и славата. Те смятат за невъзможно такъв скромен човек да може да покори толкова много хора, една толкова обикновена личност да е способна да усъвършенства човека. Мислят, че не е възможно тези нищожества сред прахта и бунищата да са избраните от Бог люде. Те смятат, че ако такива хора са обект на Божието спасение, то небето и земята биха се обърнали с главата надолу и всички хора биха се смели на глупостта си. Смятат, че ако Бог избира такива нищожества, за да бъдат усъвършенствани, то великите хора биха се превърнали в Самия Бог. Възгледите им са опетнени от неверие. Освен че са лишени от вяра, те са просто нелепи скотове, защото ценят единствено високия ранг, престижа и властта и уважават само големите групи и деноминации. Не изпитват ни най-малко уважение към онези, които са водени от Христос, станали са просто предатели, които са обърнали гръб на Христос, на истината и на живота.

Възхищаваш се не на смирението на Христос, а на онези лъжепастири със статус на видна личност. Боготвориш не обичливостта или мъдростта на Христос, а онези развратници, които се въргалят в мръсотията на света. Присмиваш се на болката на Христос, който няма къде да подслони главата Си, но се възхищаваш на онези трупове, които ловуват приношения и живеят в разврат. Не желаеш да страдаш заедно с Христос, но с удоволствие се хвърляш в обятията на онези безразсъдни антихристи, въпреки че от тях получаваш само плът, думи и контрол. Дори и сега сърцето ти продължава да бъде привлечено от тях, от репутацията им, от положението им, от влиянието им. И все още продължаваш да поддържаш нагласата, че ти е трудно да преглътнеш делото на Христос и не желаеш да го приемеш. Ето защо казвам, че ти липсва вяра да признаеш Христос. Причината, поради която Го следваш и до днес, е, че нямаш друг избор. Образите на редица възвишени личности отдавна се извисяват в сърцето ти, не можеш да забравиш нито една тяхна дума и дело, нито пък влиятелните им слова и ръцете им. В сърцата ви те винаги са най-важните и винаги са героите. Но не такова е отношението към днешния Христос. В сърцето ти Той винаги е омаловажен и никога не заслужава боязън. Защото Той е твърде обикновен, има много малко влияние и въобще не е възвишен.

И тъй, Аз казвам, че всички, които не ценят истината, са неверници и предатели на истината. Такива хора никога няма да получат одобрението на Христос. Разбра ли сега с какво неверие си изпълнен и какво предателство таиш към Христос? Затова те призовавам: тъй като си избрал пътя на истината, посвети се с цялото си сърце. Не бъди противоречив или нерешителен. Трябва да разбереш, че Бог не принадлежи нито на света, нито на един човек, а на всички, които истински вярват в Него, на всички, които Му се покланят, и на всички, които са Му предани и верни.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Истински вярващ в Бог ли си?)

Независимо от нивото на един водач или работник, ако му се покланяте за това, че разбира малко от истината и има няколко дарби, и ако вярвате, че той притежава истината реалност и може да ти помогне, ако му се възхищавате и зависите от него във всичко и ако по този начин се опитвате да постигнете спасение, то това е глупаво и невежо от ваша страна. Накрая всичко ще се провали, защото отправната ви точка е изначално погрешна. Колкото и истини да разбира някой, той не може да заеме мястото на Христос, и колкото и да е надарен някой, това не означава, че притежава истината — така че всеки, който се покланя пред другите хора, възхищава се от тях и ги следва, в крайна сметка ще бъде отстранен и заклеймен. Вярващите в Бог могат да се възхищават само на Бог и да Го следват. Водачите и работниците, независимо от техния ранг, все пак са обикновени хора. Ако ги възприемаш като свои преки началници, ако смяташ, че те превъзхождат, че са по-компетентни от теб и че трябва да те водят, че във всяко отношение превъзхождат всички останали, тогава грешиш — това е заблуда. И какви последствия ще има тази заблуда за теб? Тя ще те накара несъзнателно да оценяваш водачите си според изисквания, които не отговарят на действителността, и да си неспособен да се отнасяш правилно към проблемите и недостатъците, които те имат. В същото време, без да знаеш, ще бъдеш и силно привлечен от техния усет, дарби и таланти, така че докато се усетиш, ще им се кланяш и те ще са твоят бог. Този път — от момента, в който те започнат да се превръщат в твой модел за подражание, в обект на твоето поклонение, до момента, в който ти станеш един от последователите им — е пътят, който несъзнателно ще те отдалечи от Бог. И дори когато постепенно се отдалечаваш от Бог, все още ще вярваш, че следваш Бог, че си в Неговия дом, че си в Неговото присъствие, докато всъщност си бил пленен от слугите на Сатана, от антихристите. Ти дори няма да го усетиш. Това положение е много опасно. За да се разреши този проблем, от една страна, се изисква способността да се разпознае природата същност на антихристите и способността да се прозре грозното лице на омразата на антихристите към истината и съпротивата им срещу Бог. Освен това се изисква да се познават често използваните от антихристите техники за подвеждане и впримчване на хората, както и начинът, по който те вършат нещата. От друга страна, трябва да се стремите към познаване на Божия нрав и на Божията същност. Трябва да ви е ясно, че само Христос е истината, пътят и животът, че поклонението пред който и да е човек ще ви донесе катаклизъм и нещастие. Трябва да вярвате, че само Христос може да спаси хората, и трябва да следвате Христос и да Му се покорявате с абсолютна вяра. Само това е правилният път на човешкия живот. Някои може да кажат: „Е, аз имам своите причини да се покланям на водачите — в сърцето си аз естествено се покланям на всеки, който е талантлив. Покланям се на всеки водач, който е съгласно моите представи“. Защо настояваш да се покланяш на човек, въпреки че вярваш в Бог? В крайна сметка кой е този, който ще те спаси? Кой е този, който истински те обича и те закриля — нима наистина не виждаш? Ако вярваш в Бог и следваш Бог, трябва да се вслушваш в Неговото слово, и ако някой говори и действа правилно и това е в съответствие с истините принципи, просто се покори на истината — не е ли толкова просто? Защо си толкова низък? Защо настояваш да намериш някого, на когото да се покланяш, за да го следваш? Защо обичаш да бъдеш роб на Сатана? Защо вместо това не бъдеш слуга на истината? В това се вижда дали човек има разум и достойнство. Трябва да започнеш от себе си: въоръжи се с истини от всякакъв вид, бъди способен да идентифицираш различните начини, по които се проявяват различните въпроси и хора, знай какво е естеството на поведението на различните хора и какви нрави избликват от тях, научи се да различаваш същността на различните видове хора, бъди наясно какви хора има около теб, какъв човек си ти и какъв човек е твоят водач. След като видиш всичко това ясно, ще бъдеш способен да се отнасяш към хората по правилния начин, според истините принципи: ако са братя и сестри, ще се отнасяш към тях с любов. Ако не са братя и сестри, а зли хора, антихристи или неверници, ще се дистанцираш и ще ги изоставиш. И ако са хора, които притежават истината реалност, макар че може да им се възхищаваш, няма да им се покланяш. Никой не може да заеме мястото на Христос. Само Христос е действителният Бог. Само Христос може да спаси хората и само като следваш Христос, можеш да придобиеш истината и живота. Ако можеш да видиш тези неща ясно, тогава притежаваш духовен ръст и е малко вероятно да бъдеш подведен от антихристите, нито е необходимо да се страхуваш, че ще бъдеш подведен от антихристите.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Шеста точка)

Когато човек вярва в Бог и Го следва, най-много трябва да се бои от това да не се отклони от Божиите слова и от истината, за да се занимава с човешки дейности и начинания. Да го направи означава да се отклони от собствения си път. Да кажем например, че дадена църква избере водач. Този водач знае само как да проповядва думите и доктрините и се съсредоточава единствено върху собствения си престиж и статус. Той не върши никаква практическа работа. И все пак го чувате да проповядва думите и доктрините добре и в съгласие с истината и всичко, което казва, е вярно, затова много му се възхищавате и го смятате за добър водач. Съобразявате се с него за всичко и накрая го следвате, като напълно му се подчинявате. В такъв случай не ви ли подвежда и контролира един лъжеводач? И тази църква не се ли е превърнала в религиозна група, оглавявана от лъжеводач? Членовете на религиозна група, оглавявана от лъжеводач, може привидно да изпълняват дълга си, но дали наистина го изпълняват? Наистина ли служат на Бог? (Не.) Ако тези хора не служат на Бог или не изпълняват дълга си, имат ли връзка с Него? Дали група, която няма никаква връзка с Бог, вярва в Него? Какво ще кажете, дали последователите на лъжеводача или хората под контрола на антихриста имат делото на Светия Дух? Със сигурност не. И защо нямат делото на Светия Дух? Защото са се отклонили от Божиите слова и не се покоряват на Бог или не Го почитат, а се вслушват в лъжепастирите и антихристите. Бог ги отритва и не върши повече делото си в тях. Те са се отклонили от Божиите слова, отритнати са от Него, и са загубили делото на Светия Дух. Могат ли тогава да бъдат спасени от Бог? (Не.) Не могат, а това означава проблем. Затова, колкото и хора да изпълняват дълга си в една църква, решаващо значение за възможността да бъдат спасени има това дали наистина следват Христос, или човек, дали наистина преживяват Божието дело и се стремят към истината, или се занимават с религиозни дейности и с човешки работи и начинания. Решаващо значение има дали могат да приемат истината и да се стремят към нея и дали могат да търсят истината, за да разрешават проблемите, когато ги открият. Именно тези неща са най-важни. Към какво всъщност се стремят хората и по какъв път вървят, дали действително приемат истината или я изоставят, дали се покоряват на Бог или Му се противопоставят — Бог постоянно проучва внимателно всички тези неща. Бог наблюдава всяка църква и всеки човек. Независимо колко хора в една църква изпълняват дълг или следват Бог, в момента, в който се отклонят от Божиите слова, щом изгубят делото на Светия Дух, те престават да преживяват Божието дело и така те, както и дългът, който изпълняват, нямат никаква връзка и участие в Божието дело, а в такъв случай тази църква се е превърнала в религиозна група. Какво ще кажете, какви са последствията, когато една църква се превърне в религиозна група? Не бихте ли казали, че тези хора са в голяма опасност? Те никога не търсят истината, когато са изправени пред проблеми, и не действат според истините принципи, а са подвластни на подредбите и манипулациите на човешки същества. Много хора, докато изпълняват дълга си, дори никога не се молят и не търсят истините принципи. Те само питат другите и правят каквото те им кажат, като действат според техните насоки. Каквото им кажат другите, това и правят. Чувстват, че е неясно и трудно да се молят на Бог за проблемите си и да търсят истината. Затова търсят просто, лесно решение. Те смятат, че е лесно и най-практично да разчитат на другите и да правят това, което им кажат, и затова просто правят каквото казват другите хора, като ги питат и правят всичко, както им кажат. В резултат на това, дори и след като са вярвали в продължение на много години, когато са изправени пред проблем, те нито веднъж не са идвали пред Бог, за да се помолят и да потърсят Неговите желания и истината, а след това да постигнат разбиране на истината и да действат и да се държат в съответствие с Божиите намерения. Те никога не са имали такова преживяване. Наистина ли такива хора практикуват вяра в Бог? Чудя се защо някои хора, след като влязат в религиозна група, са толкова предразположени към това да преминат от вяра в Бог към вяра в човек, от следване на Бог към следване на човек? Защо се променят толкова бързо? Защо, след като толкова години са вярвали в Бог, продължават да се вслушват в човек и да го следват във всичко? Толкова години вярват, но всъщност в сърцата им никога не е имало място за Бог. Нищо от това, което правят, никога не е свързано по какъвто и да е начин с Бог и с Неговите слова. Речта им, действията им, животът им, постъпките им, решаването на проблемите, дори изпълнението на дълга им и службата им за Бог, всичките им действия и дела, цялото им поведение и дори всяка мисъл и идея, която се разкрива в тях — нищо от това изобщо не е свързано с вярата в Бог или с Неговите слова. Искрено вярващ в Бог ли е такъв човек? Може ли броят на годините, през които човек е вярвал в Бог, да определи неговия духовен ръст? Може ли да докаже дали връзката му с Бог е нормална? Категорично не. Това, което е от решаващо значение, за да се види дали даден човек искрено вярва в Бог, е да се провери дали в сърцето си може да приеме Божиите слова, дали може да живее в тях и да преживява Неговото дело.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. По пътя на спасението може да се върви само с богобоязливост)

Най-добре би било за тези хора, които претендират, че следват Бог, да отворят очи и да се вгледат внимателно, и да видят в какво точно вярват: в Бог ли вярваш в действителност, или в Сатана? Ако знаеш, че вярваш не в Бог, а в своите идоли, по-добре да не твърдиш, че си вярващ. Ако действително не си сигурен в кого вярваш, тогава би било най-добре да не заявяваш, че си вярващ. Светотатство е да го твърдиш! Никой не те принуждава да вярваш в Бог. Не казвайте, че вярвате в Мен; наслушал съм се на такива приказки и не желая да ги чувам повече, защото вярата ви е насочена към идолите в сърцата ви и към кварталните хулигани сред вас. Тези, които клатят глава в неверие, когато чуят истината, и се подсмихват, когато им се говори за смъртта, са изчадия на Сатана и те ще са отстранените. Мнозина в църквата нямат проницателност. Когато се случват инциденти с хора, които са били подведени, те напротив, застават на страната на Сатана; дори се чувстват изключително онеправдани, че са наречени слуги на Сатана. Макар и да се казва, че нямат проницателност, те неизменно застават на страната на неистината, никога не застават на страната на истината в критични моменти, никога не се застъпват за истината и не я бранят. Действително ли нямат проницателност? Защо, напротив, застават на страната на Сатана? Защо не изричат нито една справедлива и разумна дума в подкрепа на истината? Дали това действително се дължи на моментно объркване? Колкото по-малко проницателни са хората, толкова по-неспособни са да заемат страната на истината. Какво показва това? Не показва ли, че хората без проницателност обичат греха? Нима не доказва, че са предани изчадия на Сатана? На какво се дължи способността им все да застават откъм Сатана и да говорят неговия език? Всяка тяхна дума, всяка постъпка, израженията на лицата им красноречиво доказват, че те съвсем не обичат истината, а по-скоро я ненавиждат. Фактът, че могат да застанат на страната на Сатана, доказва достатъчно красноречиво, че Сатана обича тези дребни дяволи, които прекарват живота си, борейки се за неговата кауза. Не са ли пределно ясни тези факти? Ако действително си човек, обичащ истината, защо не зачиташ тези, които я практикуват, и защо бързаш да последваш онези, които не практикуват истината, при първия им подканващ поглед? Какъв проблем е това? Не Ме интересува дали си проницателен или не. Не Ме е грижа каква цена си платил, нито колко големи са силите ти и дали си квартален хулиган, или водач, който развява знаме. Ако притежаваш голяма мощ, то това е само с помощта на силата на Сатана. Ако репутацията ти е блестяща, тя се дължи просто на това, че си заобиколен от твърде много хора, които не практикуват истината. Ако още не си отлъчен, това се дължи на обстоятелството, че сега не е време за отлъчване; по-скоро е време за отстраняване. Няма защо да бързам да те отлъча тозчас. Просто чакам деня, в който ще ти въздам наказание, след като съм те отстранил. Всеки, който не практикува истината, ще бъде отстранен!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Предупреждение към онези, които не практикуват истината)