Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

При избора на човек, който да Му служи, Бог винаги има Свои собствени принципи. Служенето на Бог в никакъв случай не е просто въпрос на ентусиазъм, както хората си представят. Днес вие виждате, че всички, които служат на Бог, правят това, защото имат водачеството на Бог и делото на Светия Дух и защото са хора, които се стремят към истината. Това са минималните условия за всички, които служат на Бог.

Служенето на Бог не е проста задача. Хората, чийто покварен нрав остава непроменен, никога не могат да служат на Бог. Ако твоят нрав не е съден и наказан от Божието слово, тогава той все още представлява Сатана, което доказва, че твоето служене на Бог произтича от собствените ти добри намерения, че твоето служене се основава на сатанинската ти природа. Ти служиш на Бог с твоя естествен характер и според твоите лични предпочитания. Нещо повече, ти винаги мислиш, че нещата, които желаеш да правиш, са приятни за Бог и че нещата, които не желаеш да правиш, са отвратителни за Бог; твоята работа се ръководи изцяло от собствените ти предпочитания. Може ли това да се нарече служене на Бог? В крайна сметка няма да има и най-малката промяна в житейския ти нрав; напротив, твоето служене ще те направи още по-упорит, като по този начин ще вкорени твоя покварен нрав дълбоко в теб, вследствие на което в теб ще се формират правила за служене на Бог, които се основават предимно на твоя собствен характер и преживявания, получени от служенето ти според собствения ти нрав. Това са преживяванията и уроците на човека. Това е философията на човека за светските отношения. Такива хора могат да бъдат класифицирани като фарисеи и религиозни служители. Ако не се събудят и не се покаят, те със сигурност ще се превърнат в лъжехристи и антихристи, които подвеждат хората в последните дни. Лъжехристите и антихристите, за които се говори, ще произлязат измежду такива хора. Ако тези, които служат на Бог, следват собствения си характер и действат според собствената си воля, те рискуват да бъдат отстранени по всяко време. Хората, които прилагат придобития си дългогодишен опит в служене на Бог, за да спечелят на своя страна сърцата на другите, да ги поучават и да ги възпират, както и да въздигат себе си, и които никога не се покайват, не изповядват греховете си и не се отказват от ползите на статуса, ще паднат пред Бог. Те са от същия вид като Павел, като се осланят на старшинството си и се хвалят със своите качества. Бог няма да усъвършенства такива хора. Такова служене прекъсва Божието дело. Хората винаги се придържат към старото. Те се придържат към представите от миналото, към всичко от отминалите времена. Това е голяма пречка за тяхното служене. Ако не можеш да отхвърлиш тези неща, те ще задушат целия ти живот. Бог няма да те одобри ни най-малко, дори и да счупиш краката си от тичане или гърба си от тежка работа, дори и да си мъченик в служенето си на Бог. Точно обратното: Той ще каже, че си злосторник.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Религиозното служене трябва да бъде премахнато)

Онези в църквите, които проповядват и имат статус, положение и престиж, са група хора, обучени в богословски семинарии да притежават богословско знание и теории, и те по същество са основното тяло, което поддържа християнството. В християнството такива хора се обучават да излизат на сцената и да проповядват, да евангелизират и да вършат работа навсякъде. Те смятат, че с таланти като тези студенти по богословие, проповядващи пастори и богослови, съществуването на християнството е осигурено до ден днешен, и тези хора се превръщат в стойността и капитала на съществуването на християнството. Ако пасторът на една църква е завършил богословска семинария, обсъжда добре Библията, чел е някои духовни книги и има известни познания и красноречие, тогава посещаемостта на тази църква ще процъфти и тя ще стане много по-известна от други църкви. Какво почитат тези хора в християнството? Знанието, богословското знание. Откъде идва това знание? Не се ли предава от древни времена? От древни времена има свещени писания, предавани от поколение на поколение, и така всички ги четат и изучават до ден днешен. Хората разделят Библията на различни части, съставят различни версии и насърчават изучаването и ученето, но тяхното изучаване на Библията не е с цел да разберат истината, за да опознаят Бог, нито е с цел да разберат Божиите намерения, за да се боят от Бог и да отбягват злото. По-скоро целта е да изучават знанието и загадките на Библията, да установят кои събития в кои времена са изпълнили дадено пророчество от Откровение и кога ще настъпят големите катаклизми и хилядолетието — те изучават тези неща. Изучаването им свързано ли е с истината? (Не.) Защо изучават неща, които нямат нищо общо с истината? Защото колкото повече изучават, толкова повече чувстват, че разбират, и с колкото повече думи и доктрини са въоръжени, толкова по-голяма става тяхната пригодност. Колкото по-голяма е пригодността им, толкова повече според тях нарастват способностите им, и толкова повече смятат, че най-накрая ще бъдат благословени във вярата си, че ще отидат на небето след смъртта или че живите ще бъдат вдигнати във въздуха, за да срещнат Господ. Това са техните религиозни представи, които изобщо не са съгласно Божиите слова.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Седма точка: те са нечестиви, коварни и измамни (трета част))

Постигането на дело в човешкия ум е твърде лесно за човешките същества. Например пасторите и водачите в религиозния свят разчитат на своите способности и позиции, за да вършат работата си. Хората, които ги следват за дълъг период от време, се заразяват от техните дарби и попадат под влиянието на част от тяхното същество. Те се съсредоточават върху човешките дарби, способности и знания и обръщат внимание на свръхестествени явления и множество дълбоки, нереалистични доктрини (разбира се, тези дълбоки доктрини са непостижими). Фокусът им не е върху промените в човешкия нрав, а по-скоро върху това да учат хората как да проповядват и работят, да подобряват знанията на хората и техните изобилни религиозни доктрини. Те не се фокусират върху степента, в която се променя нравът на хората, нито върху степента, в която хората разбират истината. Те не се интересуват от същината на хората, а още по-малко се опитват да разграничат нормалните човешки състояния от ненормалните. Те не се противопоставят на човешките представи и не ги разкриват, камо ли да кастрят хората заради техните недостатъци или пороци. Повечето от тези, които ги следват, служат с дарбите си, но единственото, което предизвикват, са религиозни представи и теологични теории, откъснати от реалността и напълно неспособни да придадат живот на хората. Всъщност същината на тяхната работа е възпитаването на таланти, възпитаването на една празна личност в талантлив възпитаник на семинарията, който по-късно ще работи и ще води хората.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и делото на човека)

Пасторите и старейшините в религиозния свят са все хора, които изучават библейско знание и богословие. Те са лицемерни фарисеи, които се съпротивляват на Бог. […] Дали онези в християнството и католицизма, които изучават Библията, богословието и дори историята на Божието дело, наистина са вярващи? Различават ли се от вярващите и последователите на Бог, за които Той говори? В Божиите очи те вярващи ли са? Не, те изучават богословие, изучават Бог, но не следват Бог, нито свидетелстват за Него. Тяхното изучаване на Бог е същото като на онези, които изучават история, философия, право, биология или астрономия. Те просто не харесват науката или други предмети — харесва им конкретно да изучават богословие. Какъв е резултатът от тяхното търсене на откъслечни сведения за Божието дело, за да изучават Бог? Могат ли да открият съществуването на Бог? Не, никога. Могат ли да разберат Божиите намерения? (Не.) Защо? Защото живеят в думите, в знанието, във философията, в човешкия ум и в човешките мисли. Никога няма да видят Бог, нито ще бъдат просветлени от Светия Дух. Как ги окачествява Бог? Като неверници, като невярващи. Тези невярващи и неверници се смесват в така наречената християнска общност, като се представят за вярващи в Бог, за християни, но в действителност изпитват ли истинско преклонение пред Бог? Имат ли истинско покорство? (Не.) Защо е така? Едно е сигурно: значителен брой от тях не вярват в съществуването на Бог в сърцата си. Не вярват, че Бог сътвори света и господства над всички неща, а още по-малко вярват, че Бог може да се въплъти. Какво означава това неверие? Означава да се съмняваш и да отричаш. Те дори възприемат отношението да не се надяват пророчествата, изречени от Бог, особено тези, които се отнасят до катаклизмите, да се изпълнят или да се сбъднат. Това е тяхното отношение към вярата в Бог и това е същността и истинското лице на тяхната така наречена вяра. Тези хора изучават Бог, защото се интересуват особено от предмета и знанието на богословието, както и от историческите факти на Божието дело. Те са чисто и просто група интелектуалци, които изучават богословие. Тези интелектуалци не вярват в съществуването на Бог, така че как реагират, когато Бог идва да върши делата Си, когато Божиите слова се изпълнят? Каква е първата им реакция, когато чуят, че Бог се е въплътил и е започнал нови дела? „Невъзможно!“. Който и да проповядва новото име на Бог и новото Божие дело — те заклеймяват този човек и дори искат да го убият или отстранят. Що за проявление е това? Не е ли това проявлението на типичен антихрист? Каква е разликата между тях и фарисеите, първосвещениците и книжниците от древността? Те са враждебни към Божието дело, към Божието правосъдие от последните дни, към това, че Бог се въплъщава, и още повече са враждебни към изпълнението на Божиите пророчества. Те смятат: „Ако не се въплътиш, ако си във формата на духовно тяло, тогава си бог. Ако си въплътен и станеш човек, тогава не си бог и ние не те признаваме“. Какво се подразбира от това? Означава, че докато те са тук, няма да позволят на Бог да се въплъти. Не е ли това типичен антихрист? Това е автентичен антихрист.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Седма точка: те са нечестиви, коварни и измамни (трета част))

Онези еврейски фарисеи, първосвещениците и книжниците в Епохата на закона само привидно вярваха в Бог, но загърбваха пътя Му и дори разпнаха въплътения Бог. Може ли тогава вярата им да им е спечелила Божието одобрение? (Не.) Бог вече ги е окачествил като хора от еврейската вяра, като членове на религиозна група. И Бог днес вижда по подобен начин онези, които вярват в Исус като членове на религиозна група, в смисъл, че не ги признава за членове на Неговата църква или за вярващи в Него. Защо Бог осъжда така религиозния свят? Защото на всички членове на религиозни групи, особено на висшите водачи на различните вероизповедания, им липсва богобоязливо сърце и те не следват Божията воля. Те всички са неверници. Не вярват във въплъщението, камо ли да приемат истината. Те никога не търсят, не разпитват, не проучват, нито приемат Божието дело от последните дни или истините, които Той изразява, а вместо това направо осъждат и хулят делото на Божието въплъщение от последните дни. От това човек може да види ясно, че те може привидно да вярват в Бог, но Бог не ги признава като вярващи в Него. Той казва, че те са злодеи, че нищо от това, което вършат, не е свързано ни най-малко с Неговото дело на спасението, че те са невярващи, които са извън словата Му. Ако вие вярвате в Бог, както сега, няма ли да дойде денят, в който вие също ще бъдете сведени до религиозни привърженици? Вярата в Бог от религиозна гледна точка не може да постигне спасение — защо всъщност е така? Ако не можете да кажете защо, това показва, че не разбирате нито истината, нито дори Божиите намерения. Най-трагичното нещо, което може да се случи на вярата в Бог, е свеждането ѝ до религия и отстраняването ѝ от Бог. Това е невъобразимо за човека и онези, които не разбират истината, никога не могат да видят този въпрос ясно. Кажете Ми, когато една църква постепенно се превърне в религия в Божиите очи и стане вероизповедание през дългите години след създаването ѝ, дали хората в нея подлежат на Божието спасение? Членове ли са те на Неговото семейство? (Не.) Не са. По какъв път вървят тези хора, които привидно вярват в истинския Бог, но които Той смята за религиозни хора? Пътят, по който вървят, е път, по който носят знамето на вярата в Бог, но така и не следват пътя Му; вярват в Него, но не Го почитат и дори се отричат от Него; твърдят, че вярват в Бог, но Му се противопоставят; привидно вярват в името на Бог, в истинския Бог, и все пак почитат Сатана и дяволите и се занимават с човешки дела, и създават независимо, човешко царство. Това е пътят, по който вървят. Като се погледне пътят, по който вървят, става очевидно, че те са куп неверници, шайка антихристи, група сатани и дяволи, които са решени отявлено да се противопоставят на Бог и да прекъсват делото му. Това е същността на религиозния свят. Такава група хора има ли нещо общо с Божия план за управление за спасението на човека? (Не.) Ако Бог окачестви вярата на вярващите в Него, колкото и много да са те, като принадлежаща на религиозна група, то тези хора не са обект на Божието дело и спасение и Бог вече е взел решение за това — тези хора не могат да бъдат спасени. Защо казвам това? Група без Божието дело или напътствие, която не Му се покорява или не Го почита изобщо, може привидно да вярва в Бог, но всъщност следва пасторите и религиозните старейшини и им се подчинява, а пасторите и религиозните старейшини по своята същност принадлежат на Сатана и са лицемерни. Следователно това, което следват и на което се подчиняват тези хора, са сатани и дяволи. В сърцата си те практикуват вяра в Бог, но всъщност са манипулирани от човека, предмет на човешко устройство и господство. Затова по същество това, което следват и на което се подчиняват, е Сатана и дяволите, и силите на злото, които се противопоставят на Бог, и враговете на Бог. Би ли спасил Бог такава група хора? (Не.) Защо не? Е, такива хора способни ли са на покаяние? Не, те няма да се покаят. Те са заети с човешки дейности и човешки начинания под знамето на вярата в Бог, противоречат на Божия план за управление за спасението на човека и крайният изход от това е, че Бог ще ги отритне. Невъзможно е Бог да спаси тези хора. Те са неспособни на покаяние и когато Сатана ги повлича, Бог ги предава на това.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. По пътя на спасението може да се върви само с богобоязливост)

Някои хора не се радват на истината, а още по-малко на правосъдието. Вместо това те се радват на власт и богатство и се наричат търсачи на власт. В света те търсят само деноминации, които имат влияние, и пастори и учители, обучавали се в духовни семинарии. Макар да са приели пътя на истината, те вярват само наполовина. Не са способни да отдадат цялото си сърце и ум, от устата им излизат думи, че се посвещават на служба на Бог, но очите им са насочени към великите пастори и учители, а към Христос гледат с пренебрежение. Сърцата им са прилепени към тщеславието, богатството и славата. Те смятат за невъзможно такъв скромен човек да може да покори толкова много хора, една толкова обикновена личност да е способна да усъвършенства човека. Мислят, че не е възможно тези нищожества сред прахта и бунищата да са избраните от Бог люде. Те смятат, че ако такива хора са обект на Божието спасение, то небето и земята биха се обърнали с главата надолу и всички хора биха се смели на глупостта си. Смятат, че ако Бог избира такива нищожества, за да бъдат усъвършенствани, то великите хора биха се превърнали в Самия Бог. Възгледите им са опетнени от неверие. Освен че са лишени от вяра, те са просто нелепи скотове, защото ценят единствено високия ранг, престижа и властта и уважават само големите групи и деноминации. Не изпитват ни най-малко уважение към онези, които са водени от Христос, станали са просто предатели, които са обърнали гръб на Христос, на истината и на живота.

Възхищаваш се не на смирението на Христос, а на онези лъжепастири със статус на видна личност. Боготвориш не обичливостта или мъдростта на Христос, а онези развратници, които се въргалят в мръсотията на света. Присмиваш се на болката на Христос, който няма къде да подслони главата Си, но се възхищаваш на онези трупове, които ловуват приношения и живеят в разврат. Не желаеш да страдаш заедно с Христос, но с удоволствие се хвърляш в обятията на онези безразсъдни антихристи, въпреки че от тях получаваш само плът, думи и контрол. Дори и сега сърцето ти продължава да бъде привлечено от тях, от репутацията им, от положението им, от влиянието им. И все още продължаваш да поддържаш нагласата, че ти е трудно да преглътнеш делото на Христос и не желаеш да го приемеш. Ето защо казвам, че ти липсва вяра да признаеш Христос. Причината, поради която Го следваш и до днес, е, че нямаш друг избор. Образите на редица възвишени личности отдавна се извисяват в сърцето ти, не можеш да забравиш нито една тяхна дума и дело, нито пък влиятелните им слова и ръцете им. В сърцата ви те винаги са най-важните и винаги са героите. Но не такова е отношението към днешния Христос. В сърцето ти Той винаги е омаловажен и никога не заслужава боязън. Защото Той е твърде обикновен, има много малко влияние и въобще не е възвишен.

И тъй, Аз казвам, че всички, които не ценят истината, са неверници и предатели на истината. Такива хора никога няма да получат одобрението на Христос. Разбра ли сега с какво неверие си изпълнен и какво предателство таиш към Христос? Затова те призовавам: тъй като си избрал пътя на истината, посвети се с цялото си сърце. Не бъди противоречив или нерешителен. Трябва да разбереш, че Бог не принадлежи нито на света, нито на един човек, а на всички, които истински вярват в Него, на всички, които Му се покланят, и на всички, които са Му предани и верни.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Истински вярващ в Бог ли си?)

Свързани проповеди

Дали следването на религиозните водачи е следване на Бог?