След цялата суматоха, след толкова много тревоги и разочарования, след толкова много радости и скърби, възходи и падения, след толкова незабравими години, след като е гледал как сезоните се сменят отново и отново, човек неусетно преминава през важни етапи от живота си и в един миг се озовава в залеза му. Времето е оставило следи по цялото му тяло. Той вече не може да стои изправен, тъмната коса е побеляла, някога ярките, блестящи очи са избледнели и помътнели, а гладката, еластична кожа е покрита с бръчки и старчески петна. Слухът отслабва, зъбите се разхлабват и изпадат, реакциите стават мудни, а движенията — бавни… На този етап човек най-накрая се сбогува с пламенната си младост и навлиза в залеза на живота си — старостта. След това той трябва да се изправи пред смъртта, последният решаващ момент от човешкия живот.

1. Само Създателят има власт над живота и смъртта на човека

Ако раждането на човек е предопределено от предишния му живот, тогава смъртта му е краят на това предопределение. Ако раждането е началото на мисията на човека в този живот, тогава смъртта му отбелязва края на тази мисия. Тъй като Създателят е определил твърд набор от обстоятелства за раждането на човек, от само себе си се разбира, че Той е уредил и твърд набор от обстоятелства за неговата смърт. С други думи, никой не се ражда случайно и ничия смърт не е внезапна и както раждането, така и смъртта на човека са неизбежно свързани с неговия предишен и настоящ живот. Обстоятелствата както на раждането, така и на смъртта на човек са предопределени от Създателя. Това е предопределението на човека, неговата съдба. Тъй като раждането на човек има много обяснения, вярно е също, че смъртта му естествено ще настъпи при свой специален набор от различни обстоятелства. Това е причината за различната продължителност на живота на хората и различните начини и моменти на тяхната смърт. Някои хора са силни и здрави, а умират млади; други са слаби и болнави, но доживяват до старост и спокойно напускат този свят. Някои умират от неестествени причини, други си отиват от естествена смърт. Някои завършват живота си далеч от дома, докато други затварят очите си за последен път, заобиколени от близките си. Някои умират във въздуха, други — под земята. Някои се давят, други умират при бедствия. Някои умират сутрин, други през нощта… Всеки иска да се роди в знатно семейство, да има бляскав живот и славна смърт, но никой не може да излезе извън границите на собственото си предопределение, никой не може да избяга от върховенството на Създателя. Такава е човешката съдба. Човек може да прави различни планове за бъдещето си, но никой не може да планира времето и обстоятелствата на своето раждане и на напускането на този свят. Въпреки че хората правят всичко възможно, за да избегнат смъртта, и се противопоставят на нейното идване, тя мълчаливо и незабелязано се прокрадва все по-близо до тях. Никой не знае как или кога ще умре, нито пък къде ще се случи това. Очевидно е, че властта над живота и смъртта не е в ръцете на човечеството или на някакво същество в естествения свят, а се определя от Създателя, чиято власт е единствена. Животът и смъртта на човечеството не са резултат от някакъв природен закон, а следствие от върховенството на властта на Създателя.

2. Страхът от смъртта преследва само онзи, който не познава върховенството на Създателя

Достигайки напреднала възраст, човек се сблъсква не с това как да осигури семейството си или да осъществи големи житейски амбиции, а с това как да се сбогува с живота, как да посрещне своя край, как да сложи точка на изречението на живота си. Макар на пръв поглед да изглежда, че хората не обръщат почти никакво внимание на смъртта, никой не успява да избегне изучаването на този въпрос, тъй като никой не знае дали от другата страна на смъртта съществува друг свят — свят, който хората не са в състояние да видят или усетят, за който не знаят нищо. Затова хората се страхуват да се изправят лице в лице със смъртта, страхуват се да се явят пред нея по правилния начин, а вместо това се стараят да избягват тази тема. Това кара всеки човек да изпитва ужас от смъртта и обгръща с допълнителна загадъчност този неизбежен факт от живота, който непрекъснато помрачнява сърцето на всеки човек.

Когато човек усети, че тялото му отслабва, и почувства, че се приближава към смъртта, той изпитва неопределен ужас, неизразим страх. Страхът от смъртта кара човек да се чувства още по-самотен и по-безпомощен и в този момент той се пита: откъде е дошъл човекът? Къде отива? Така ли умира човек — с живот, който просто профучава покрай него? Това ли е периодът, който бележи края на човешкия живот? В крайна сметка какъв е смисълът на живота? Какви са ценностите му? Слава и богатство? Създаване на семейство?… Независимо дали човек се е замислял над тези конкретни въпроси, независимо колко силен е страхът му от смъртта, в дълбините на сърцето си всеки желае да изследва тайните, таи чувство за неразбиране на живота и едновременно с това една сантименталност към света, едно нежелание да си тръгне. Може би никой не може да обясни точно от какво се страхува човек, какво търси, какво го прави сантиментален и какво не му се иска да напусне…

Страхът от смъртта е причината хората да са изпълнени с безпокойство. Те не могат да се откажат от ужасно много неща точно поради страха си от смъртта. Има такива, които с наближаването на смъртта започват да се тревожат за различни неща: тревожат се за децата си, за близките си, за богатството си — сякаш като се тревожат, ще премахнат страданието и ужаса, които носи със себе си смъртта, сякаш, поддържайки някаква близост с живите, те ще могат да избегнат безпомощността и самотата, които съпътстват смъртта. В дълбините на човешкото сърце се крие неясен страх, страх от раздялата с любимите хора, страх, че човек никога повече няма да види синьото небе, никога повече няма да види този материален свят. Самотната душа, която е свикнала с компанията на любимите хора, не иска да се пусне и да отпътува, съвсем сама, към непознат, неизвестен за нея свят.

3. Човек, който е живял живот в търсене на слава и богатство, е объркан пред лицето на смъртта

Благодарение на върховенството и предопределението на Създателя една самотна душа, която в началото на своя път няма нищо, придобива родители и семейство, възможност да стане член на човешката раса, възможност да опознае живота и да види света. Освен това тази душа получава възможност да изпита върху себе си върховенството на Създателя, да познае изумителността на Неговото творение и освен това да познае властта на Създателя и да ѝ се подчини. Но повечето хора пропускат тази рядка и мимолетна възможност. Човек изразходва цялата енергия на живота си в борба със съдбата, в суетене, в опити да изхрани семейството си и в сноване напред-назад между богатството и положението. Най-важните неща за човека са семейството, парите и славата и той ги смята за най-ценните в живота. Всички хора се оплакват от съдбата си и в същото време изтласкват назад в съзнанието си онези въпроси, които задължително трябва да бъдат проучени и разбрани: защо човек живее, как трябва да живее, какви са стойността и смисълът на живота. През целия си живот, колкото и да трае той, хората просто се щурат в търсене на слава и богатство, докато младостта не отлети и те не се прошарят и набръчкат. Живеят така, докато не видят, че славата и богатството не могат да спрат идването на старостта, че парите няма да запълнят празнотата в сърцето, че никой не е освободен от законите на раждането, стареенето, болестта и смъртта и никой не може да избяга от съдбата си. Едва когато са принудени да се изправят пред последния решаващ момент в живота, те наистина осъзнават, че дори да притежава огромен капитал и огромно имущество, дори да притежава привилегии и висок пост, човек все пак не може да избегне смъртта и трябва да се върне към първоначалното си положение на самотна душа, която не притежава нищо. Когато хората имат родители, те вярват, че родителите са всичко; когато притежават имущество, те вярват, че парите са основната опора, благодарение на която човек живее. Когато са с високо обществено положение, хората се вкопчват в него и са готови да рискуват живота си заради него. Едва когато са на път да напуснат този свят, хората осъзнават, че нещата, към които са се стремили през целия си живот, са просто преходни облаци, за които няма да успеят да се хванат, които няма да успеят да вземат със себе си, които няма да ги избавят от смъртта, нито да правят компания или да предложат утеха на самотната душа по обратния ѝ път. И най-накрая, нито едно от тези неща не може да спаси човека и да му позволи да се издигне над смъртта. Славата и богатството, които човек придобива в материалния свят, носят временно удовлетворение, преходно удоволствие, фалшиво чувство на облекчение; а междувременно карат човек да кривва от пътя си. Затова хората, които се носят в необятното море на човечеството, в стремежа си да намерят мир, утеха и спокойствие в сърцето си, са поглъщани от вълните. Когато хората тепърва трябва да разберат отговорите на най-важните въпроси — откъде са дошли, защо живеят, къде отиват и т.н. — те, съблазнени от славата и парите и контролирани от тях, се отклоняват по грешен път и накрая се губят окончателно. Времето лети, годините отминават за миг и без дори да се усети, човек се е сбогувал с най-добрите години от живота си. Преди да напусне този свят, човек постепенно започва да осъзнава, че всичко на света е преходно, че вече не е в състояние да задържи това, което му принадлежи. Тогава човек наистина чувства, че е като някое плачещо бебе, което току-що се е появило на този свят и което не притежава нищо. И в този момент той е принуден да се замисли какво е направил в живота си, какво струва животът, какво е значението му, защо човек се е появил на този свят. На този етап той все по-силно иска да узнае дали има живот след смъртта, дали Раят наистина съществува, дали наистина има възмездие… Колкото по-близо е човек до смъртта, толкова повече иска да разбере какъв всъщност е смисълът на живота. Колкото по-близо е човек до смъртта, толкова по-празно изглежда сърцето му, колкото по-близо е до смъртта, толкова по-безпомощен се чувства и от ден на ден страхът му от смъртта расте. Има две причини, поради които подобни чувства се проявяват при хората, когато смъртта наближава. Първата е, че им предстои да загубят славата и парите, от които е зависил целият им живот, и да оставят зад себе си всичко в света, което вижда окото. Втората е, че им предстои да се изправят съвсем сами пред един непознат свят, пред една тайнствена, незрима сфера, в която се страхуват да стъпят, където няма техни близки и няма на какво да се опрат. Поради тези две причини всеки, изправен пред лицето на смъртта, се тревожи, изпада в паника и се чувства безпомощен както никога досега. Едва когато се доближи до този момент, човек наистина осъзнава, че първото нещо, което трябва да разбере, когато стъпи на земята, е откъде идват човешките същества, защо живеят, кой диктува човешката съдба и кой осигурява съществуването на човека и има върховната власт над него. Човек живее точно благодарение на това познание, това е необходимата основа за неговото оцеляване, а не да се научи как да изхранва семейство си или как да постигне слава и богатство, как да се открои от тълпата или как да живее по-охолен живот, най-малкото пък как да преуспее и успешно да се конкурира с другите. Въпреки че различните умения за оцеляване, които хората усвояват по време на живота си, могат да им осигурят много материални удобства, те никога няма да донесат истински мир и утеха в човешкото сърце. Вместо това непрекъснато ще тласкат хората в неправилната посока, ще им създават проблеми със самоконтрола и ще ги карат да пропускат всяка възможност да узнаят смисъла на живота. Тези умения за оцеляване създават едно подривно чувство на безпокойство относно това как правилно да се посрещне смъртта. По този начин се разрушава животът на човека. Създателят се отнася справедливо към всеки, дава му цял един живот, пълен с възможности да опознае и почувства Неговото върховенство, но въпреки това, едва с наближаването на смъртта, когато нейният призрак надвисне над човека, той започва да вижда светлината — но тогава вече е твърде късно!

Хората прекарват живота си в стремеж към слава и пари. Те се вкопчват в тези сламки с вярата, че са единствената им опора, сякаш ако ги притежават, те ще продължат да живеят и ще се отърват от смъртта. Но едва в навечерието на смъртта хората разбират колко далеч са всички тези неща от тях, колко са слаби пред лицето на смъртта, колко са крехки, колко самотни и безпомощни са, че няма към кого да се обърнат. Те осъзнават, че животът не може да се купи със слава и пари, че колкото и богат да е човек, колкото и високо положение да заема, пред лицето на смъртта всички са еднакво бедни и незначителни. Те осъзнават, че парите не могат да купят живот, че славата няма да премахне смъртта, че нито парите, нито славата могат да удължат човешкия живот нито с минута, нито със секунда. И колкото повече хората усещат това, толкова повече копнеят да живеят; колкото повече го усещат, толкова повече се страхуват от приближаването на смъртта. Едва в този момент те наистина осъзнават, че техният живот не им принадлежи, че не те го контролират и че никой не може да се разпорежда с живота или смъртта си, че всичко това не може да бъде контролирано от човека.

4. Подчинете се на господството на Създателя и посрещнете смъртта спокойно

В момента на раждането самотната душа на човека започва своя жизнен път на земята, започва да опознава властта на Създателя, която Той е отредил за нея. От само себе си се разбира, че за човека — за душата — това е отлична възможност да придобие знания от първа ръка за върховенството на Създателя, да познае и почувства Неговата власт. Човешкият живот се подчинява на законите на съдбата, установени за хората от Създателя, и за всеки разумен, съзнателен човек не е трудно да приеме върховенството на Създателя и да познае Неговата власт през десетилетията на своя живот. Затова въз основа на тези десетилетия собствен опит за всеки би трябвало да е много лесно да признае, че всички човешки съдби са предопределени, и всеки би трябвало лесно да разбере и обобщи какво означава да си жив. Едновременно с възприемането на тези житейски уроци човек постепенно стига до разбирането за произхода на живота, осъзнава от какво наистина се нуждае сърцето му, какво ще го изведе на правилния път в живота и каква трябва да бъде мисията и целта на човешкия живот. Постепенно ще осъзнае, че ако не се покланя на Създателя, че ако не се подчини на Неговото господство, когато дойде време да се изправи пред смъртта — когато душата му е на път да се яви отново пред Създателя — сърцето му ще бъде изпълнено с безграничен страх и смут. Ако човек е бил на този свят няколко десетилетия и въпреки това така и не е разбрал откъде идва човешкият живот, нито е осъзнал в чии ръце е съдбата на човека, тогава не е чудно, че той няма да може спокойно да посрещне смъртта. Човек, който през десетилетията на своя живот е придобил знания за върховенството на Създателя, е такъв, който правилно разбира смисъла и стойността на живота. Подобен човек притежава дълбоко познание за целта на живота, реален опит и разбиране на върховенството на Създателя и освен това е способен да се подчини на властта на Създателя. Такъв човек разбира какъв е смисълът на сътворяването на човечеството от Създателя, разбира, че човек трябва да Му се покланя, че всичко, което притежава, идва от Създателя и някой ден в недалечното бъдеще ще се върне при Него. Този вид човек разбира, че Създателят е организирал раждането на човека и има върховенство над неговата смърт и че както смъртта, така и животът на човека са предопределени от властта на Създателя. Следователно, щом човек наистина разбере това, той естествено ще може да посрещне спокойно смъртта, да остави спокойно настрана материалните си придобивки, да приеме и да се подчини на всичко, което следва по-нататък, и да очаква последния решаващ момент в живота, организиран, разбира се, от Създателя, вместо да изпитва сляп ужас от него и да му се съпротивлява. Ако човек разглежда живота като възможност да опознае върховенството на Създателя и да стигне до познанието на Неговата власт, ако възприема живота си като рядък шанс да изпълни дълга си на сътворено човешко същество и да изпълни мисията си, тогава той несъмнено ще има правилен поглед върху живота, несъмнено ще живее благословен живот под ръководството на Създателя, несъмнено ще върви в светлината на Създателя, несъмнено ще познае върховенството Му, несъмнено ще се подчини на Неговото господство и несъмнено ще стане свидетел на Неговите чудотворни дела и на Неговата власт. От само себе си се разбира, че такъв човек несъмнено ще бъде възлюбен и приет от Създателя и само такъв човек може да се отнася спокойно към смъртта и да приветства последния решаващ момент от живота с радост. Един от онези, които очевидно са имали това отношение към смъртта, е Йов. Йов беше в състояние да приеме с радост последния решаващ момент от живота и след като спокойно завърши своя жизнен път и изпълни мисията си в живота, той се върна при Създателя, за да остане до Него.

5. Стремежите и житейските придобивки на Йов му позволяват спокойно да посрещне смъртта

В писанията за Йов е казано: „И така, Йов умря стар и сит на дни“ (Йов 42:17). Това означава, че когато умря, Йов не изпитваше съжаление и не изпитваше болка, а напусна този свят по напълно естествен начин. Както всички знаят, Йов се боеше от Бог и отбягваше злото, докато беше жив. Бог одобряваше делата му, хората ги помнеха и животът му можеше да се нарече пълен със смисъл и значимост като ничий друг. Йов се радваше на Божиите благословии и беше наречен от Него праведен на земята, той премина и Божиите изпитания и изпитанията на Сатана. Той свидетелства за Бог и заслужи да бъде наречен праведен от Него. В продължение на десетилетия след Божиите изпитания Йов живееше още по-значим, смислен, стабилен и спокоен живот. Заради праведните му дела Бог го подложи на изпитания и пак заради тях Той му се яви и говори директно с него. И така, през годините след Божиите изпитания Йов разбра и оцени стойността на живота по по-конкретен начин, придоби по-дълбоко разбиране за върховенството на Създателя и по-точно и категорично знание за това как Създателят дава и отнема своите благословии. В „Книгата на Йов“ се казва, че Бог Йехова е дарил Йов с още по-големи благословии отпреди, дал му е още по-добри възможности да познае върховенството на Създателя и спокойно да посрещне смъртта си. Остарял и изправен пред смъртта, Йов със сигурност не се е притеснявал за собствеността си. Той не се тревожеше, не съжаляваше за нищо и, разбира се, не се страхуваше от смъртта, тъй като изживя живота си, вървейки по пътя на богобоязливостта и отбягвайки злото. Той нямаше причина да се безпокои за края си. Колко от нашите съвременници биха могли да се държат по същия начин като Йов пред лицето на собствената си смърт? Защо никой не може да запази такова естествено отношение? Има само една причина: Йов живя живота си в субективен стремеж да вярва, да признава и да се подчинява на Божието върховенство и точно с тази вяра, с това признание и подчинение той премина през всички важни решаващи моменти в живота, изживя последните си години и приветства последния решаващ момент от живота си. Независимо какво преживя Йов, неговите житейски стремежи и цели не бяха болезнени, а щастливи. Той беше щастлив не само заради благословиите и одобрението на Създателя, но, което е по-важно, благодарение на своите стремежи и житейски цели, благодарение на нарастващото познание и истинско разбиране за върховенството на Създателя, придобито в резултат на богобоязливостта и отбягването на злото, и най-вече благодарение на личния си опит като човек, който е подчинен на върховенството на Създателя, на удивителните Божии дела и крехките, но незабравими преживявания и спомени за съвместното съществуване на човека и Бог, за тяхното опознаване и взаимно разбиране. Йов беше щастлив заради утехата и радостта, произтичащи от познаването на волята на Създателя, и заради боязънта, което изпита, след като видя, че Той е велик, удивителен, изпълнен с любов и верен. Йов успя да посрещне смъртта без страдание, защото знаеше, че като умре, ще се върне при Създателя. Именно стремежите на Йов и житейските му придобивки му позволиха спокойно да посрещне смъртта, позволиха му спокойно да посрещне факта, че Създателят си връща живота му, и освен това му позволиха да се яви пред Създателя неопетнен и необременен от грижи. Могат ли нашите съвременници да постигнат щастието, което притежаваше Йов? Разполагате ли с необходимите условия за това? След като съвременните хора имат такива условия, защо са неспособни да живеят щастливо като Йов? Защо са неспособни да избегнат страданието, което носи страхът от смъртта? Пред лицето на смъртта някои несдържано се подмокрят, други треперят, губят съзнание, избухват гневно както срещу Небесата, така и срещу другите хора, някои дори плачат и ридаят. Това в никакъв случай не са естествени реакции, които възникват внезапно при приближаването на смъртта. Хората се държат по този срамен начин главно защото дълбоко в сърцата си се страхуват от смъртта, защото нямат ясно познание и разбиране за върховенството на Бог и за Неговите подредби, нито им се подчиняват истински. Хората реагират така, защото искат сами да подредят и да управляват всичко, да контролират съдбата, живота и смъртта си. Затова не е изненадващо, че хората никога няма да успеят да се отърват от страха от смъртта.

6. Само като приеме върховенството на Създателя, човек може да се върне при Него

Без ясно познание и ясен опит с Божието върховенство и Неговите подредби знанията на човека за съдбата и смъртта неизбежно ще бъдат непоследователни. Хората не могат ясно да видят, че всичко е в Божиите ръце, не осъзнават, че всичко е подчинено на Божия контрол и Неговото върховенство, не признават, че човек не може да отхвърли или да избегне това върховенство. Поради тази причина, когато дойде време да се изправят пред смъртта, последните им думи, притеснения и съжаления нямат край. Те са обременени с толкова много предразсъдъци, с толкова много неохота, с такова объркване. Това ги кара да се страхуват от смъртта. За всеки, който е роден на този свят, раждането е необходимо и смъртта е неизбежна. Никой не е в състояние да въстане срещу този ход на събитията. Ако човек желае да напусне този свят безболезнено, ако иска да получи възможност да посрещне последния решаващ момент в живота без неохота или безпокойство, тогава единственият начин да го направи е да не съжалява за нищо. И единственият начин да напусне света без съжаление е да познае върховенството на Създателя, да познае Неговата власт и да им се подчини. Само така човек може да стои настрана от човешките раздори, от злото, от робството на Сатана и само така човек може да изживее живота си като Йов — воден от Създателя и благословен от него — да живее свободен живот, изпълнен със смисъл и значимост, живот, който е честен и открит. Само така човек може, подобно на Йов, да се подчини на изпитанията и лишенията, на които го подлага Създателят, да се подчини на подредбите и организацията на Създателя. Само така човек ще може да се покланя на Създателя през целия си живот и да спечели одобрението му, както стана с Йов, ще може да чуе гласа Му и да види появата Му. Само така човек може да живее и да умре щастливо като Йов — без болка, безпокойство и съжаления. Само така човек ще може да живее в светлината като Йов и да премине през всеки от решаващите моменти в живота в светлината, спокойно да завърши своя път в светлината, успешно да изпълни мисията си — като сътворено същество да преживее, изучи и опознае върховенството на Създателя — и да си отиде от света в светлината, за да остане завинаги до Създателя като сътворено човешко същество, одобрено от Него.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият III“)