Шестте решаващи момента, описани по-горе, са най-важните етапи, очертани от Създателя, през които всеки човек трябва да премине в живота си. От човешка гледна точка всеки от тези решаващи моменти е реален, нито един от тях не може да бъде заобиколен и всички те са свързани с предопределението и върховенството на Създателя. Така всеки от тези моменти се явява важен контролен пункт за човешкото същество и сега всички вие сте изправени пред сериозния въпрос как да преминете успешно през тях.

Няколкото десетилетия човешки живот не са нито много, нито малко. Двадесет и няколкото години между раждането и навлизането в зряла възраст отминават за миг и въпреки че в този момент от живота човек се счита за възрастен, на тази възраст хората не знаят почти нищо за живота и съдбата на човека. С натрупването на опита те постепенно навлизат в средната възраст. Около тридесетте и четиридесетте си години хората получават първите си познания за живота и съдбата, но представите им за тези неща все още са много неясни. И едва на четиридесетгодишна възраст някои хора започват да разбират човечеството и вселената, създадени от Бог, и да осъзнават какъв е смисълът на човешкия живот и какво представлява съдбата на човека. Въпреки че са Божии последователи от дълго време и вече са на средна възраст, някои хора така и не могат да придобият точно познание и определение за Божието върховенство, още по-малко истинско подчинение. Някои се интересуват единствено от желанието да получат благословии и дори след много години живот те изобщо не знаят и не разбират факта на върховенството на Създателя над човешката съдба и не са направили дори и най-малката стъпка в практическия урок за подчинението на Божиите подредби и организации. Такива хора са абсолютни глупаци и животът им е пропилян.

Ако разделите приблизително периодите в човешкия живот в съответствие с житейския опит и знанията на хората за човешката съдба, ще получите три етапа. Първият етап е младостта, т.е. годините между раждането и средната възраст, или от раждането до трийсетгодишна възраст. Вторият етап е съзряването — от средна възраст до напреднала възраст, или от тридесет до шестдесет години. И третият етап е зрелостта, чието начало е навлизането в напреднала възраст — от шестдесет години докато човек напусне този свят. С други думи, от раждането до средната възраст знанията на повечето хора за съдбата и живота са ограничени до имитация на чужди идеи и почти нямат реално, практическо съдържание. През този период възгледите на човек за живота и начините, по които той взаимодейства с други хора, са доста повърхностни и наивни. Това е периодът на младостта. Едва след като вкуси всички радости и скърби на живота, човек придобива истинско разбиране за съдбата и — подсъзнателно, в дълбините на сърцето си — постепенно стига до разбирането за нейната необратимост и бавно осъзнава, че върховенството на Създателя над съдбата на човека наистина съществува. Това е периодът на зрелостта. Човек навлиза в периода на зрелостта, след като престане да се бори със съдбата, когато вече не иска да бъде въвличан в раздори, знае мястото си в живота, подчинява се на волята на Небето, обобщава своите постижения и грешки в живота и очаква преценката на Създателя за живота си. Като се имат предвид различните преживявания и придобивки на хората през тези три периода, при обикновени обстоятелства човек няма толкова голям прозорец от възможности за познаване на върховенството на Създателя. Ако човек е предопределен да живее до шестдесет години, тогава той има само тридесет години, за да опознае Божието върховенство. Ако човек се нуждае от повече време, това е възможно само ако животът му продължи по-дълго, ако може да живее около век. Затова казвам, че според нормалните закони на човешкото съществуване, макар че процесът от първото съприкосновение с темата за върховенството на Създателя до момента, в който той е в състояние да признае, че това върховенство е факт, а след това до момента, в който може да му се подчини, е доста дълъг, ако всъщност се преброят годините, има не повече от тридесет-четиридесет години, през които може да спечели тези награди. А хората често се увличат по желанията и стремежите си да получат благословии, така че не могат да определят каква е същността на човешкия живот и не схващат важността на разбирането на върховенството на Създателя. Такива хора не милеят за безценната възможност да се появят в човешкия свят, за да опознаят човешкия живот и върховенството на Създателя, и не осъзнават колко ценно е за сътвореното същество да получи личните напътствия на Създателя. Затова казвам, че тези, които желаят Божието дело да приключи бързо, които искат Бог да уреди края на човешкия им живот възможно най-скоро, за да могат незабавно да видят истинската Му личност и да получат благословиите Му по-скоро, са виновни за най-лошия вид неподчинение и са глупави до крайност. А мъдрите хора, притежаващи пределна острота на ума, са тези, които през ограниченото си време желаят да се възползват от тази единствена възможност да познаят върховенството на Създателя. Тези две различни желания разкриват два напълно различни възгледа и стремежа: онези, които търсят благословии, са егоистични и жалки и не се интересуват от Божията воля, никога не се стремят да познаят Божието върховенство, не изпитват желание да му се подчинят, а просто искат да живеят, както им харесва. Те са безгрижни дегенерати и точно тази категория хора ще бъде унищожена. Стремящите се да познаят Бог са способни да изоставят своите желания, готови са да се подчинят на Божието върховенство и Божиите подредби и се стараят да бъдат хора, които се подчиняват на Божията власт и изпълняват Божието желание. Такива хора живеят в светлината, заобиколени от Божиите благословии, и непременно ще получат Божието одобрение. Независимо от обстоятелствата изборът на човека е безполезен и хората нямат право да решават колко дълго ще продължи Божието дело. По-добре е хората да се оставят на Божието ръководство и да се подчинят на Неговото върховенство. Ако не разчиташ на Неговото ръководство, какво можеш да направиш? Ще причиниш ли някаква загуба на Бог? Ако не разчиташ на Неговото ръководство, а вместо това се опитваш да го вземеш в свои ръце, тогава правиш неразумен избор и в крайна сметка ще си единственият, който ще понесе загуба от това. Само ако започнат да взаимодействат с Бог възможно най-скоро, само ако побързат да приемат Неговата организация, ако познават Неговата власт и ако разбират всичко, което е направил за тях, хората ще намерят надежда. Само така животът им няма да бъде изживян напразно и те ще постигнат спасение.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият III“)