Бог стана плът, защото обектът на Неговото дело не е духът на Сатана или каквото и да е нещо, което не е от плът, а човекът, който е от плът и е покварен от Сатана. Именно защото човешката плът е покварена, Бог е направил човека от плът обект на Своето дело; нещо повече, именно защото човекът е обект на поквара, Бог го е избрал за единствения обект на Своето дело през всички етапи на делото Си на спасението. Човекът е смъртно същество, от плът и кръв, и Бог е Единственият, Който може да го спаси. Така Бог трябва да се въплъти в плът, която притежава същите качества като човека, за да върши Своето дело, така че то да може да постигне по-добри резултати. Бог трябва да се въплъти, за да извърши Своето дело, именно защото човекът е от плът и не може нито да преодолее греха, нито да се освободи от плътта. Въпреки че същността и идентичността на въплътения Бог се различават значително от същността и идентичността на човека, Неговият външен вид е еднакъв с този на човека; Той има външност на нормален човек и живее като нормален човек, а тези, които Го виждат, не могат да открият разлика между Него и един нормален човек. Този нормален външен вид и нормална човешка природа са достатъчни, за да може Той да върши Своето божествено дело в нормалната човешка природа. Неговата плът Му помага да върши Своето дело в нормална човешка природа и сред хората, а нормалната Му човешка природа още повече Му помага в извършването на делото на спасението сред хората. Въпреки че Неговата нормална човешка природа е предизвикала много вълнения сред хората, тези вълнения не са повлияли на нормалните резултати от Неговото дело. Накратко казано, делото на Неговата нормална плът е от изключителна полза за човека. Въпреки че повечето хора не могат да приемат Неговата нормална човешка природа, делото Му все пак може да постига резултати и тези резултати се постигат благодарение на Неговата нормална човешка природа. В това няма никакво съмнение. От Божието дело в плът човек печели десет пъти или десетки пъти повече неща от съществуващите сред хората представи за Неговата нормална човешка природа и всички тези представи накрая ще бъдат погълнати от делото Му. И резултатът, който Неговото дело е постигнало, тоест познанието, което човек има за Него, далеч надхвърля човешките представи за Него. Няма как да си представим или да измерим делото, което Той извършва в плът, тъй като Неговата плът е различна от тази на всяко човешко същество от плът; въпреки че външната обвивка е идентична, същността им не е еднаква. Божията плът поражда у човека много представи за Бог, но в същото време тази Негова плът може да позволи на човека да придобие много познание и може дори да завоюва всеки човек, който притежава подобна външна обвивка. Защото Той не е просто човек, а Бог с външната обвивка на човек, и никой не може да Го проумее или разбере напълно. Един невидим и неосезаем Бог е обичан и приветстван от всички. Ако Бог е просто Дух, който е невидим за хората, за тях е много лесно да повярват в Бог. Те могат да дадат воля на фантазиите си, да изберат какъвто си поискат образ като образ на Бог, за да останат доволни и да се почувстват щастливи. По този начин хората може да правят всичко, което техният собствен „Бог“ най-много харесва и желае да правят, без да имат никакви скрупули. Нещо повече, хората вярват, че никой не е по-предан и по-благочестив пред „Бог“ от тях и че всички останали са езически кучета и не са предани на Бог. Може да се каже, че така се стремят тези, чиято вяра в Бог е въображаема и основана на доктрини; всичко е почти едно и също, с малки различия. Само образите на боговете в техните фантазии са различни, но същността им фактически е еднаква.

Човекът е необезпокояван от своята безгрижна вяра в Бог и вярва в Него така, както пожелае. Това е едно от „правата и свободите на човека“, в които никой не може да се меси, понеже човекът вярва в своя собствен бог, а не в нечий друг бог, и това е негова частна собственост. Почти всеки притежава този вид частна собственост. Хората приемат тази частна собственост за скъпоценно съкровище, но за Бог няма нищо по-низко или по-безполезно, защото няма по-ясен признак за противопоставяне на Бог от тази „частна собственост“ на човека. Благодарение на делото на въплътения Бог Той става плът, която има осезаема форма и може да бъде видяна и докосната от човека. Той не е безформен Дух, а плът, която човек може да види и с която може да влезе в контакт. Въпреки това повечето от боговете, в които хората вярват, са безплътни божества, които са безформени, но в същото време имат свободна форма. Така въплътеният Бог се е превърнал във враг на повечето от онези, които вярват в Бог, а онези, които не могат да приемат факта на Божието въплъщение, по същия начин се превръщат в Негови противници. Човекът има представи не заради мисленето си или заради своето непокорство, а поради тази частна собственост на човека. Именно тази частна собственост е причината повечето хора да умират и именно нереалистичните богове, в които вярват хората, които не могат да бъдат докоснати, не могат да бъдат видени и не съществуват в действителност, съсипват човешките животи. Човешките животи биват отнети не от въплътения Бог, още по-малко от Бог на небето, а от „Бога“ на собствените им фантазии. Въплътеният Бог е дошъл в плът изцяло заради нуждите на покварения човек. Това става заради нуждите на човека, а не на Бог, и цялата цена, която Той е платил, и цялото Му страдание са заради човечеството, а не в полза на Самия Бог. За Бог няма придобивки и загуби или награди; това, което получава, не е нещо, което пожънва по-късно, а това, което първоначално Му е било дължимо. Целта на всичко, което Той прави за човечеството, и цялата цена, която е платил заради човечеството, не е да придобие повече награди, а е само заради човечеството. Макар че Божието дело в плът е свързано с множество невъобразими трудности, резултатите, които то накрая постига, далеч надхвърлят тези от делото, което се върши пряко от Духа. Делото на плътта е свързано с доста голям брой трудности и плътта не може да притежава същата велика идентичност като Духа, Той не може да извършва свръхестествени дела като Духа, а още по-малко може да притежава същата власт като Духа. И все пак същността на делото, извършено от тази незабележителна плът, е много по-висша от тази на делото, извършвано пряко от Духа, и Самата тази плът е онова, от което се нуждаят всички хора. За тези, които ще бъдат спасени, ползата от Духа е далеч по-малка от ползата от плътта: делото на Духа може да обхване цялата вселена, всички планини, реки, езера и океани, но делото на плътта се отнася по-ефективно към всеки човек, с когото Той влиза в контакт. Нещо повече, Божията плът с осезаема форма може да бъде по-добре разбрана от човека и той може да ѝ се довери, тя може допълнително да задълбочи познанието на човека за Бог и да остави у него по-дълбоко впечатление за практическите дела на Бог. Делото на Духа е забулено в мистерия; за смъртните същества е трудно да го предвидят, а още по-трудно е да го видят, затова те могат единствено да си представят неща за него, които не се основават на нищо. Делото на плътта обаче е нормално и практическо, притежава богата мъдрост и е факт, който може да бъде лично видян с очите на смъртните; човек може лично да оцени мъдростта на Божието дело и няма нужда да използва богатото си въображение. В това се състои точността и практическата стойност на Божието дело в плът. Духът може да прави само неща, които са невидими за хората и които те трудно могат да си представят, например просветлението на Духа, докосването на Духа и напътствията на Духа, но за човека, който има ум, те не могат да предоставят ясен смисъл. Могат да предоставят само докосване или приблизително сходен смисъл и не могат да дадат указания с думи. Божието дело в плътта обаче е много по-различно: то включва точното напътствие на словата и в него има ясни намерения и ясно изисквани цели. Така че не е нужно човекът да се опитва да търси слепешком или да използва въображението си, а още по-малко да прави предположения. В това се състои яснотата на делото в плътта и Неговото дело се различава значително от делото на Духа. Делото на Духа е подходящо само за ограничен обхват и не може да замени делото на плътта. Точните цели, изисквани от човека чрез делото на плътта, и практическата стойност на знанието, което човек получава чрез това дело, далеч надминават акуратността и практическата стойност на делото на Духа. За покварения човек най-ценният вид дело е само делото, което предоставя точни думи и ясни цели, към които да се стреми, и което е видимо и осезаемо. Само реалното дело и навременното напътствие са подходящи за човешкия вкус и само практическото дело може да спаси човека от неговия покварен и развратен нрав. Това може да бъде постигнато само от въплътения Бог; само въплътеният Бог може да спаси човека от неговия стар покварен и развратен нрав. Въпреки че Духът е изначалната същност на Бог, подобно дело може да бъде извършвано само от Неговата плът. Ако Духът вършеше делото сам, нямаше да е възможно Неговото дело да бъде ефективно — това е очевиден факт. Повечето хора са станали врагове на Бог заради тази плът. Когато обаче тази плът завърши делото Си, онези, които са срещу Него, не само ще престанат да бъдат Негови врагове, но напротив — ще станат Негови свидетели. Те ще станат свидетели, които са завоювани от Него, свидетели, които Му съответстват и са неотделими от Него. Той ще накара хората да разберат колко важно е за тях делото на плътта и те ще разберат колко важна е тази плът за смисъла на човешкото съществуване, те ще разберат Нейната практическа стойност за растежа на човешкия живот и нещо повече, ще разберат, че тази плът неочаквано ще се превърне в жив извор на живот, от който хората не биха понесли да се отделят. Въпреки че въплътената плът на Бог далеч не е равностойна на Божията идентичност и статус и не изглежда на човека съответстваща на действителната Му стойност, тази плът, която не притежава присъщия образ на Бог или присъщата идентичност на Бог, може да върши делото, което Божият Дух не е в състояние да извърши пряко. Такова е присъщото значение и стойност на Божието въплъщение и именно това значение и стойност хората не могат да възприемат и признаят. Въпреки че всички хора благоговеят пред Божия Дух и гледат отвисоко на Божията плът, независимо от възгледите и мислите им, практическото значение и стойност на плътта далеч надвишават тези на Духа. Разбира се, това се отнася само за поквареното човечество. За всеки, който търси истината и копнее за явяването на Бог, делото на Духа може да осигури само докосване или вдъхновение, както и усещане за чудо, че това дело е удивително, неразгадаемо и невъобразимо, и усещане, че е велико, трансцендентно и възхитително, но също и непостижимо и недостъпно за всички. Човекът и Божият Дух могат само да се гледат отдалеч, сякаш между тях има огромно разстояние, и никога не могат да си приличат, сякаш човекът и Бог са разделени от невидима преграда. Всъщност това е илюзия, която Духът е дал на човека, и това е така, защото Духът и човекът не са от един и същи вид и никога няма да съществуват съвместно в един и същи свят, и защото Духът не притежава нищо от човека. Така че човекът няма нужда от Духа, тъй като Духът не може пряко да извърши делото, което е най-необходимо на човека. Делото на плътта предлага на човека практически цели, към които да се стреми, изрични слова и усещане, че Той е практически и нормален, че е смирен и обикновен. Въпреки че хората може да се страхуват от Него, за повечето от тях е доста леснодостъпен. Човекът може да вижда лицето Му и да чува гласа Му и няма нужда да Го гледа отдалече. Тази плът изглежда близка на човека, не далечна или неразгадаема, а видима и достъпна, защото тя е в същия свят като човека.

За всички, които живеят в плътта, стремежът към промяна на нрава изисква цели, а стремежът към познание за Бог изисква да се видят практическите дела и истинското лице на Бог. И двете могат да бъдат постигнати само чрез въплътената Божия плът, и двете могат да бъдат постигнати само чрез нормалната и практическа плът. Ето защо е необходимо въплъщението — то е нужно на цялото покварено човечество. Тъй като от хората се изисква да познават Бог, образите на въображаемите и свръхестествени богове трябва да бъдат прогонени от сърцата им и тъй като от тях се изисква да се отърват от покварения си нрав, те първо трябва да опознаят този свой покварен нрав. Ако човекът сам върши делото за прогонването на образите на въображаемите богове от сърцата на хората, той няма да успее да постигне търсения резултат. Образите на въображаемите богове в сърцата на хората не могат да бъдат разобличени, отстранени или напълно отлъчени само с думи. По този начин в крайна сметка няма да е възможно да бъдат прогонени тези дълбоко вкоренени у хората неща. Само ако се заменят тези мъгляви и свръхестествени неща с практическия Бог и присъщия образ на Бог и се накарат хората постепенно да ги опознаят, може да се постигне желаният резултат. Човекът осъзнава, че богът, към когото се е стремил в миналото, е въображаем и свръхестествен. Това, което може да постигне този резултат, не е прякото ръководство на Духа, още по-малко пък учението на определен човек, а въплътеният Бог. Точно защото нормалността и практичността на въплътения Бог са антитезата на въображаемите и свръхестествени богове в човешките фантазии, всички представи на човека се оголват, когато въплътеният Бог официално извършва Своето дело. Първоначалните човешки представи могат да бъдат разкрити само когато бъдат противопоставени на въплътения Бог. Без сравнението с въплътения Бог човешките представи не биха могли да бъдат разкрити; иначе казано, без практичността като контрастиращ предмет, въображаемите неща не могат да бъдат разкрити. Никой не е способен да използва думи, за да върши това дело, и никой не е способен да артикулира това дело с думи. Самият Бог може да върши Своето дело и никой друг не може да върши това вместо Него. Колкото и богат да е човешкият език, той не може да артикулира практичността и нормалността на Бог. Хората могат да опознаят Бог по-практично и да Го видят по-ясно само ако Бог лично извършва делото Си сред тях и напълно разкрие Своя образ и Своето същество. Този резултат не може да бъде постигнат от никое човешко същество от плът. Разбира се, Божият Дух също не може да постигне този резултат. Бог може да спаси покварения човек от влиянието на Сатана, но това дело не може да бъде извършено пряко от Божия Дух; то може да бъде извършено само чрез плътта, в която Божият Дух е облечен, чрез въплътената плът на Бог. Тази плът е човешко същество, а също и Бог; тази плът е човек, който притежава нормална човешка природа, а също и Бог, който притежава пълната божественост. И така, макар тази плът да не е Божият Дух и да се различава значително от Духа, все пак Самият въплътен Бог спасява човека, и Той е Дух и плът. Без значение как Го наричат, в крайна сметка Самият Бог е този, който спасява човечеството. Защото Божият Дух е неделим от плътта и делото на плътта също е дело на Божия Дух; просто това дело не се извършва с идентичността на Духа, а се извършва с идентичността на плътта. Делото, което трябва да бъде извършено пряко от Духа, не изисква въплъщение, а делото, за което се изисква плът, не може да бъде извършено пряко от Духа, а може да бъде извършено само от въплътения Бог. Именно това се изисква за това дело, и именно то е необходимо на поквареното човечество. От трите етапа на Божието дело само един беше осъществен пряко от Духа, а останалите два етапа се осъществяват от въплътения Бог, а не пряко от Духа. Делото, извършено от Духа в Епохата на закона, не включваше промяна на покварения човешки нрав, нито имаше някаква връзка с познанието на човека за Бог. Делото на Божията плът в Епохата на благодатта и Епохата на царството обаче включва покварения нрав на човека и неговото познание за Бог и е важна и решаваща част от делото на спасението. Ето защо поквареното човечество е в по-голяма нужда от спасението на въплътения Бог и по-голяма нужда от прякото дело на въплътения Бог. Човечеството се нуждае от въплътения Бог, Който да го пастирува, да го поддържа, пои, храни, съди и наказва, и се нуждае от повече благодат и по-голямо изкупление от въплътения Бог. Само Бог в плът може да бъде довереник на човека, негов пастир, помощник на човека по всяко време и всичко това е необходимостта от въплъщението както днес, така и в миналите времена.

Човекът е бил покварен от Сатана и е най-висшето от всички Божии сътворени същества, затова се нуждае от Божието спасение. Обектът на Божието спасение е човекът, а не Сатана, и това, което ще бъде спасено, е човешката плът и човешката душа, а не дяволите. Сатана е обектът на Божието унищожение, човекът е обектът на Божието спасение, а човешката плът е била покварена от Сатана, така че първото, което трябва да бъде спасено, е човешката плът. Човешката плът е най-дълбоко покварена и се е превърнала в нещо, което се противопоставя на Бог, дотолкова, че дори открито се противи на съществуването на Бог и го отрича. Тази покварена плът просто е твърде неподатлива, а нищо не е по-трудно за справяне или промяна от покварения нрав на плътта. Сатана влиза в човешката плът, за да предизвиква смущения, и използва плътта на човека, за да смущава Божието дело и да разстройва Божия план, като по този начин човекът се превръща в Сатана и става враг на Бог. За да бъде спасен човекът, той първо трябва да бъде завоюван. Именно поради това Бог се изправя пред предизвикателството и идва въплътен, за да извърши делото, което възнамерява да извърши, и да води битка със Сатана. Неговата цел е спасението на човечеството, което е било покварено, и поражението и унищожението на Сатана, който се бунтува срещу Него. Той побеждава Сатана чрез Своето дело на завоюване на човека, като същевременно спасява поквареното човечество. Това е дело, което постига две цели едновременно. Той извършва делото Си в плът, говори в плът и се заема с всякакво дело в плът, за да влезе по-добре в досег с човека и да го завоюва. Последният път, когато Бог се въплъти, Неговото дело от последните дни ще бъде завършено в плът. Той ще сортира всички хора според вида им, ще завърши цялото Свое управление и ще завърши цялото Си дело в плътта. След като цялото Му дело на земята приключи, Той ще бъде напълно победоносен. Като извършва делото Си в плът, Бог напълно ще е завоювал човечеството и напълно ще го е придобил. Не означава ли това, че цялото Негово управление ще е приключило? Когато Бог завърши Своето дело в плътта, когато разгроми напълно Сатана и победи, Сатана няма да има повече възможност да покварява човека. Делото на първото въплъщение на Бог беше изкупление и опрощаването на човешките грехове. Сега това е делото по завоюването и пълното придобиване на човека, така че Сатана вече да няма никакъв начин да върши своята работа и да е напълно загубил, а Бог да има пълна победа. Това е делото на плътта и е делото, което се извършва от Самия Бог. Първоначалното дело в трите етапа на Божието дело беше извършено пряко от Духа, а не от плътта. Окончателното дело в трите етапа на Божието дело обаче се извършва от въплътения Бог, а не пряко от Духа. Делото на изкуплението в междинния етап също беше извършено от Бог в плътта. По време на цялото дело на управлението най-важното дело е спасяването на човека от влиянието на Сатана. Ключовото дело е да се завоюва напълно поквареният човек, за да бъде възстановено първоначалното богобоязливо сърце на онези, които са били завоювани, и те да могат да постигнат нормален човешки живот, т.е. нормален живот на сътворено същество. Това дело е от решаващо значение и е в основата на делото на управлението. В трите етапа на делото на спасението първият етап на делото на Епохата на закона беше далеч от същината на делото на управлението; той само леко изглеждаше като делото на спасението и не беше началото на Божието дело за спасяване на човека от властта на Сатана. Първият етап от делото беше извършен пряко от Духа, защото под закона човекът знаеше само как да спазва закона и нямаше повече истина, и тъй като делото в Епохата на закона почти не включваше промени в човешкия нрав, а още по-малко се занимаваше с това как да спаси човека от властта на Сатана. Така Божият Дух завърши този изключително прост етап от делото, който не се отнасяше до покварения нрав на човека. Този етап от делото почти нямаше отношение към същината на управлението и нямаше голяма връзка с официалното дело по спасението на човека, така че не се налагаше Бог да стане плът, за да извърши лично Своето дело. Делото, извършвано от Духа, е скрито и неразгадаемо, то е много плашещо и недостъпно за човека; Духът не е пригоден да извършва пряко делото на спасението и не е пригоден пряко да предоставя живот на човека. Най-подходящо за хората е делото на Духа да се превърне в подход, който е близък до тях, т.е. за хората е най-подходящо Бог да стане обикновен, нормален човек, за да върши Своето дело. Това изисква Бог да се въплъти, за да заеме мястото на Духа в Своето дело, а за човека няма по-подходящ начин Бог да работи. Сред тези три етапа от делото два се извършват от плътта и тези два етапа са ключовите фази на делото на управлението. Двете въплъщения са взаимно допълващи се и се допълват съвършено. Първият етап от Божието въплъщение положи основите на втория етап и може да се каже, че двете въплъщения на Бог образуват едно цяло и не са несъвместими. Тези два етапа от Божието дело се осъществяват от Бог в Неговата въплътена идентичност, тъй като те са много важни за цялото дело на управлението. Почти може да се каже, че без делото на двете въплъщения на Бог цялото дело на управлението щеше да спре и делото на спасяването на човечеството щеше да бъде само празно говорене. Дали това дело е важно, или не, зависи от нуждите на човечеството, от реалността на човешката поквареност и от сериозността на непокорството на Сатана, както и от неговото смущаване на делото. Подходящият човек, който е компетентен за задачата, се определя в зависимост от естеството на работата, извършвана от работника, и от важността на тази работа. Когато става въпрос за важността на това дело, от гледна точка на това какъв метод на извършване на делото да се възприеме — дело, което се извършва пряко от Божия Дух, дело, което се извършва от въплътения Бог, или дело, което се извършва чрез човека — първото, което трябва да се отстрани, е делото, което се извършва чрез човека, и въз основа на естеството на делото и естеството на делото на Духа спрямо това на плътта, накрая се решава, че делото, извършвано от плътта, е по-полезно за човека, отколкото делото, извършвано пряко от Духа, и че то предлага повече предимства. Това беше мисълта на Бог в момента, в който Той реши дали делото да бъде извършено от Духа, или от плътта. Всички етапи от делото имат своето значение и основание. Нито един от тези етапи на делото не се основава на безпочвени фантазии, нито се осъществява произволно; в тях е вложена определена мъдрост. Такава е истинската история на цялото Божие дело. По-конкретно, такова велико дело като това въплътеният Бог да извършва делото Си лично сред хората, още повече съдържа Божия план. Следователно Божията мъдрост и цялото Му същество се отразяват във всяко действие, мисъл и идея в Неговото дело; това е по-конкретното и систематично същество на Бог. За човека е много трудно да си представи тези фини мисли и идеи, трудно му е да повярва в тях и освен това му е трудно да ги познава. Човекът върши своята работа според общия принцип, който за него е много задоволителен. И все пак в сравнение с Божието дело, просто има твърде голямо несъответствие. Макар Божиите дела да са велики и Божието дело да е от огромен мащаб, зад тези дела се крият много подробни и точни планове и подредби, които човекът не може да си представи. Всеки етап от Неговото дело не само се изпълнява според принципа, но всеки етап съдържа и много неща, които не могат да бъдат артикулирани с човешки език, и това са нещата, които са невидими за човека. Независимо дали става дума за делото на Духа, или за делото на въплътения Бог, и в двете се съдържат плановете на Неговото дело. Той не извършва делото Си необосновано и не върши безсмислено дело. Когато Духът извършва делото Си пряко, Той има Свои цели, а когато стане човек (т.е. когато преобразява външната Си обвивка), за да извърши делото Си, това още повече има своята значимост. Защо иначе би променил Своята идентичност с лекота? Защо иначе с лекота би се превърнал в човек, който е смятан за низък и е преследван?

Неговото дело в плът е от изключително значение, което се казва във връзка с делото, а Този, който накрая ще завърши делото, е въплътеният Бог, а не Духът. Някои вярват, че в някой незнаен момент Бог може да дойде на земята и да се яви на човека, след което лично да съди всички хора, като ги изпитва един по един, без да пропусне никого. Хората, които мислят по този начин, не познават този етап от делото на въплъщението. Бог не съди хората един по един, нито ги кара да преминават през изпитване един по един; това не би било делото на съда. Нима покварата на цялото човечество не е еднаква? Нима същността на човека не е една и съща? Това, което се съди, е покварената същност на човечеството, човешката същност, покварена от Сатана, и всичките човешки грехове. Бог не съди дребните и незначителни грешки на човека. Делото на съда е представително и не се извършва специално за определен човек. По-скоро това е дело, в което група хора са съдени, за да представляват съда върху цялото човечество. Делото, извършено от въплътения Бог, се състои в това да използва непосредственото Си дело върху група хора, за да представи делото на цялото човечество, след което то постепенно се разпространява. Такова е и делото на съда. Бог не съди определен тип хора или определена група хора, а съди неправедността на цялото човечество — например противопоставянето на човека на Бог или липсата на богобоязливост у човека, или смущаването на Божието дело. Това, което се съди, е човешката същност на противопоставяне срещу Бог, и това дело на съда е делото на завоюването в последните дни. Делото и словото на въплътения Бог, засвидетелствани от човека, са делото на съда пред големия бял престол в последните дни, което човекът е таил в представите си в отминалите времена. Делото, което в момента се извършва от въплътения Бог, е именно съдът пред големия бял престол. Въплътеният Бог днес е Богът, Който съди цялото човечество в последните дни. Тази плът и делото, словото и целият нрав на тази плът представляват целостта Му. Въпреки че обхватът на делото на тази плът е ограничен и не включва пряко цялата вселена, същността на делото на съда е прекият съд на цялото човечество — това дело не е само заради Божиите избраници в Китай, нито се извършва заради малък брой хора. По време на делото на Бог в плът, въпреки че обхватът на това дело не включва цялата вселена, то представлява делото на цялата вселена и след като завърши делото в рамките на обхвата на Своята плът, Той незабавно ще го разпространи до всяко място в цялата вселена, по същия начин, по който евангелието на Исус беше разпространено след Неговото възкресение и възнесение. Независимо дали става дума за дело на Духа, или на плътта, това е дело, което се извършва в ограничен обхват, но което представлява делото на цялата вселена. В последните дни Бог извършва Своето дело, като се явява в Своята въплътена идентичност, а Бог в плът е Бог, който съди човека пред големия бял престол. Независимо дали е Дух, или плът, Този, Който извършва делото на съда, е Бог, Който съди човечеството в последните дни. Това е определено от делото, което Той върши, а не от външния Му вид или някои други фактори. Въпреки че човекът има представи за тези думи, никой не може да отрече факта, че въплътеният Бог съди и завоюва цялото човечество. Независимо какво мисли човек за това, фактите все пак са факти. Никой не може да каже: „Делото е извършено от Бог, но плътта не е Бог“. Това е заблуда, защото това дело не може да бъде извършено от никого другиго освен от въплътения Бог. Тъй като това дело вече е завършено, след него делото на Божия съд над човека няма да се появи за втори път; Бог в Своето второ въплъщение вече е завършил пълното дело на цялото управление и четвърти етап на Божието дело няма да има. Тъй като този, който е съден, е човекът — човекът, който е от плът и е покварен, а не е духът на Сатана, който бива съден пряко, следователно делото на съда не се извършва в духовния свят, а сред хората. Никой не е по-подходящ и никой не е по-пригоден от въплътения Бог да извърши делото на съденето на покварата на човешката плът. Ако съдът се извършваше пряко от Божия Дух, той не би бил всеобхватен и нещо повече, човекът би се затруднил да приеме това, тъй като Духът не може да дойде лице в лице с човека. Само поради това резултатите нямаше да са незабавни, а още по-малко човекът би могъл да види по-ясно нрава на Бог, който не бива да бъде накърняван. Сатана може да бъде напълно победен само ако въплътеният Бог съди покварата на човечеството. Бог в плът също така е човек с нормална човешка природа, обаче Той може директно да съди неправедността на човека; това е белегът на Неговата вродена святост и на Неговата изключителност. Само Бог е пригоден и е в състояние да съди човека, тъй като Той притежава истината и праведността — затова Той може да съди човека. Тези, в които няма истина и праведност, не са годни да съдят другите. Ако това дело се извършваше от Божия Дух, то не би означавало победа над Сатана. Духът по своята същност е по-възвишен от смъртните същества, а Божият Дух по своята същност е свят и тържествува над плътта. Ако Духът вършеше това дело пряко, Той нямаше да може да съди цялото човешко непокорство и нямаше да може да разкрие цялата човешка неправедност. Защото делото на съда се извършва и чрез представите на човека за Бог, а човекът никога не е имал представи за Духа — затова Духът не е способен да разкрие по-добре неправедността на човека, а още по-малко да я разобличи напълно и задълбочено. Въплътеният Бог е враг на всички, които не Го познават. Като съди представите на хората за Него и противопоставянето им на Него, Той разобличава цялото непокорство на човечеството. Резултатите от Неговото дело в плът са по-очевидни от тези на делото на Духа. И така, съдът над цялото човечество не се извършва пряко от Духа, а е дело на въплътения Бог. Бог в плът може да бъде видян и докоснат от човека и Бог в плът може напълно да завоюва човека. Човекът преминава от противопоставянето си на Него към покоряването си на Него, от преследването Му към приемането Му, от това да има представи за Него към познаването Му и от отхвърлянето Му към възлюбването Му — това са резултатите от делото на въплътения Бог. Човекът е спасен само чрез приемането на Неговия съд, човекът постепенно Го опознава само чрез думите, които Той изговаря, човекът бива завоюван от Него, докато Му се противопоставя, и получава от Него снабдяване с живот, докато приема Неговото наказание. Цялото това дело е делото на Бог в плът, а не делото на Бог в Неговата идентичност като Духа. Делото, извършено от въплътения Бог, е най-великото и най-задълбочено дело, а решаващата част от трите етапа на Божието дело са двата етапа на делото на въплъщението. Препятствията пред делото на въплътения Бог са твърде големи, понеже човекът е толкова дълбоко покварен. По-специално делото, което се извършва в последните дни върху тези хора, е още по-изпълнено с трудности — средата е враждебна и заложбите на всеки вид човек са доста ниски. И все пак, когато това дело приключи, то ще е постигнало нужния резултат, без ни най-малко да изостава; това е резултатът от делото на плътта и той е по-убедителен от резултата от делото на Духа. Трите етапа на Божието дело ще бъдат завършени в плът и те трябва да бъдат завършени от въплътения Бог. Най-важното и решаващо дело се извършва в плът и спасението на човека трябва да бъде извършено лично от Бог в плътта. Макар цялото човечество да смята, че Бог в плътта изглежда несвързан с човека, всъщност тази плът засяга съдбата и съществуването на всички хора.

Всеки етап от Божието дело се осъществява заради цялото човечество и е насочен към всички хора. Въпреки че това е Неговото дело в плът, то все пак е насочено към цялото човечество; Той е Бог на цялото човечество и е Бог на всички сътворени и несътворени същества. Въпреки че Неговото дело в плът е в ограничен обхват и обектът на това дело също е ограничен, всеки път, когато става плът, за да върши Своето дело, Той избира обект на делото, който е изключително представителен. Той не избира група прости и незабележителни хора, върху които да работи, а избира за обект на Своето дело група хора, способни да бъдат представители на Неговото дело в плът. Тази група хора е избрана, защото обхватът на Неговото дело в плът е ограничен, подготвена е специално за Неговото въплътено тяло, и е избрана специално за Неговото дело в плът. Изборът на обектите на Неговото дело не е необоснован, а се извършва според следния принцип: обектът на делото трябва да е от полза за Божието дело в плътта и трябва да може да представлява цялото човечество. Например евреите можаха да представляват цялото човечество в приемането на личното изкупление на Исус, а китайците могат да представляват цялото човечество в приемането на личното завоюване на въплътения Бог. Това, че евреите представляваха цялото човечество, има своето основание, както има основание и фактът, че китайският народ представлява цялото човечество в приемането на личното завоюване на Бог. Нищо не показва значението на изкуплението по-добре от делото на изкуплението, извършено сред евреите, и нищо не показва задълбочеността и успеха на делото на завоюването по-добре от делото на завоюването, което се извършва сред китайския народ. Делото и словото на въплътения Бог изглеждат насочени само към малка група хора, но всъщност в тази малка група Той извършва делото на цялата вселена и говори на цялото човечество. След като делото Му в плът завърши, онези, които Го следват, ще започнат да разпространяват делото, което Той е извършил сред тях. Най-великата силна страна на Неговото дело в плът е, че Той може да остави точни думи и увещания, както и точните Си намерения за човечеството на тези, които Го следват, така че след това Неговите последователи да могат по-точно и по-практично да предадат цялото Му дело в плът и намеренията Му за цялото човечество на онези, които приемат този път. Само Бог в плътта, Който върши делото Си сред хората, наистина прави Божието присъствие сред хората и живота с тях реалност и изпълнява желанието на човек да види лицето на Бог, да стане свидетел на Божието дело и да чуе личното слово на Бог. Въплътеният Бог слага край на епохата, когато на човечеството се явяваше само гърбът на Йехова, и също така приключва епохата на вярата на човечеството във въображаемите богове. По-специално делото на последното Божие въплъщение въвежда цялото човечество в епоха, която е по-реалистична, по-практична и по-красива. Това дело не само завършва епохата на закона и правилата, но, което е по-важно, представя на човечеството този Бог, Който е практически и нормален, който е праведен и свят, който отключва делото на плана за управление и демонстрира тайните и крайната цел на човечеството, който е създал човечеството и слага край на делото на управлението, и който е останал скрит в продължение на хиляди години. Това дело изцяло приключва епохата на въображаемото, завършва епохата, в която цялото човечество искаше да потърси Божието лице, но не можеше да направи това, слага край на епохата, в която цялото човечество служеше на Сатана, и по целия път води цялото човечество в една напълно нова ера. Всичко това е резултат от делото, което Бог извършва в плът вместо Божия Дух. Само когато Бог върши делото Си в Своята плът, онези, които Го следват, престават да търсят неща, които изглеждат едновременно съществуващи и несъществуващи, и да се лутат в търсенето им, и престават да гадаят за намеренията на въображаемите богове. Когато Бог разпространи Своето дело в плът, тези, които Го следват, ще предадат делото, което Той е извършил в плът, на всички религии и вероизповедания и ще разгласят всички Негови слова до ушите на цялото човечество. Всичко, което чуват онези, които приемат Неговото евангелие, ще са факти от делото Му и ще са неща, които човек лично е видял и чул — ще са факти, а не слухове. Тези факти са доказателствата, с които Той разпространява делото, и също така са инструментите, които Той използва при разпространението на това дело. Без наличието на факти Неговото евангелие не би се разпространило във всички страни и на всички места; без факти, а само с човешки фантазии, Той никога не би могъл да извърши делото на завоюването на цялата вселена. Духът е неосезаем за човека и невидим за него и делото на Духа не може да остави на хората повече доказателства или повече факти за Божието дело. Човекът никога не би видял истинското лице на Бог, той винаги би вярвал в един въображаем бог, който не съществува. Човекът никога не би видял лицето на Бог, нито би чул някога слова, изречени лично от Бог. Човешките фантазии в крайна сметка са празни и не могат да заменят истинското лице на Бог; присъщият нрав на Бог и делото на Самия Бог не могат да бъдат имитирани от човека. Невидимият Бог на небето и Неговото дело могат да бъдат пренесени на земята само ако Бог се въплъти и дойде сред хората, за да извърши лично Своето дело. Това е най-идеалният начин Бог да се яви на човека, а човекът да види Бог и да опознае истинското Му лице, а един Бог, който не е в плът, не може да постигне това. След като Бог е извършил Своето дело до този етап, това дело вече е постигнало оптимални резултати и е напълно успешно. Личното дело на Бог в плътта вече е изпълнило деветдесет процента от цялото Му дело на управлението. Тази плът е въвела цялото Му дело в едно по-добро начало и тази плът е довела цялото Му дело до завършек, оповестила е цялото Му дело и е направила последното всеобхватно допълване на цялото това дело. Отсега нататък няма да има друг въплътен Бог, който да извърши четвъртия етап от Божието дело, и никога няма да има друго удивително дело на трето въплъщение на Бог.

Всеки етап от делото на въплътения Бог представлява Неговото дело за цялата епоха, а не за определен период, както е при човешките дела. И така, краят на делото на Неговото последно въплъщение не означава, че делото Му е приключило напълно, тъй като Неговото дело в плът представлява цялата епоха, а не само периода, в който Той върши делото Си в плът. Той просто завършва делото Си за цялата епоха през времето, когато е в плът, след което то се разпространява навсякъде. След като въплътеният Бог изпълни Своето служение, Той ще повери бъдещото Си дело на тези, които Го следват. По този начин Неговото дело за цялата епоха ще бъде продължено без прекъсване. Делото на цялата епоха на въплъщението ще се счита за завършено едва след като се разпространи до всяко едно място във вселената. Делото на въплътения Бог поставя началото на нова епоха, а тези, които продължават делото Му, са хората, които са оползотворявани от Него. Цялата работа, извършена от хората, е в рамките на служението на Бог в плътта и тя не може да излезе извън този обхват. Ако въплътеният Бог не беше дошъл да извърши Своето дело, човекът нямаше да може да сложи край на старата епоха и нямаше да може да постави началото на нова епоха. Работата, извършена от човека, е само в границите на неговия дълг, които са в човешките възможности, и не представлява Божието дело. Само въплътеният Бог може да дойде и да завърши делото, което трябва да извърши, и освен Него никой не може да извърши това дело вместо Него. Разбира се, това, за което говоря, се отнася до делото на въплъщението. Този въплътен Бог най-напред извършва етап от делото, който не отговаря на човешките представи, след което извършва още работа, която не отговаря на човешките представи. Целта на работата е завоюването на човека. От една страна въплъщението на Бог не отговаря на представите на човека, като освен това Той върши още работа, която не отговаря на представите на човека, и така човекът развива още по-критични възгледи за Него. Той просто извършва делото на завоюването сред хора, които имат безброй представи за Него. Независимо от начина, по който се отнасят към Него, след като изпълни Своето служение, всички хора ще бъдат подчинени на Неговата власт. Фактът на това дело е отразен не само сред китайския народ, но представлява и начина, по който ще бъде завоювано цялото човечество. Резултатите, които се постигат при тези хора, дават предварителна представа за резултатите, които ще бъдат постигнати при цялото човечество, и резултатите от делото, което Той върши в бъдеще, все повече ще надхвърлят дори резултатите, които се постигат с тези хора. Делото на въплътения Бог няма нужда от големи фанфари, нито пък е забулено в неяснота. То е реално и действително и е работа, в която едно е едно и две е две. То не е скрито от никого и не заблуждава никого. Това, което хората виждат, са истински и автентични неща, а това, което човек печели, е практическо познание и истина. Когато делото бъде завършено, хората ще получат ново познание за Бог и тези, които наистина се стремят, вече няма да имат никакви представи за Него. Това не е само резултатът от Неговото дело върху китайския народ, но представлява и резултатът от делото на завоюването на цялото човечество, защото нищо не е по-полезно за делото на завоюването на цялото човечество от тази плът, от делото на тази плът и всичко от тази плът. Те са полезни за Неговото дело днес и са полезни за Неговото дело в бъдеще. Тази плът ще завоюва цялото човечество и ще придобие цялото човечество. Няма по-добро дело за цялото човечество, за да съзре Бог, да Му се покори и да Го опознае. Работата, извършена от човека, има само ограничен обхват, а когато Бог върши Своето дело, Той не говори на определен човек, а на цялото човечество и на всички, които приемат думите Му. Като провъзгласява изходите, Бог провъзгласява изходите на всички хора, а не само изхода на определен човек. Той не се отнася към никого със специално внимание, нито създава затруднения за когото и да било и върши делото Си върху цялото човечество и му говори. Следователно този въплътен Бог вече е сортирал цялото човечество според вида му, вече е съдил всички и е подредил подходящи крайни цели за цялото човечество. Въпреки че Бог върши Своето дело само в Китай, в действителност Той вече се е справил с делото на цялата вселена. Той не може да чака, докато делото Му се разпространи сред цялото човечество, преди да изкаже Своите слова и да направи приготовленията Си стъпка по стъпка. Няма ли да е твърде късно? Сега Той е напълно способен да завърши бъдещото Си дело предварително. Това е така, защото Единственият, който работи, е Бог в плът; Той върши безгранично дело в рамките на ограничен обхват и след това ще накара човека да изпълни дълга, който трябва да изпълни — това е принципът на Неговото дело. Той може да живее с човека само за известно време и не може да го придружава, докато завърши делото на цялата ера. Именно защото е Бог, Той предварително предсказва бъдещите Си дела. След това Той ще сортира цялото човечество според вида му чрез Своите слова и човечеството ще навлезе в делото Му, което се извършва стъпка по стъпка, в съответствие с Неговите думи. Никой няма да избегне това и всички трябва да практикуват в съответствие с делото. Така че в бъдеще ерата ще се ръководи от Неговите думи, а не от Духа.

Божието дело в плът трябва да бъде извършено в плът. Ако то се извършваше пряко от Божия Дух, нямаше да има никакъв резултат. Дори и да беше извършено от Духа, то нямаше да има голямо значение и в крайна сметка щеше да бъде неубедително. Всички сътворени същества искат да знаят дали делото на Създателя е значимо, какво представлява и за какво е извършено, дали Божието дело е изпълнено с власт и мъдрост и дали е с най-голяма стойност и значимост. Делото, което Той извършва, е за спасението на цялото човечество, за победата над Сатана и за да свидетелства за Себе Си сред всички неща. Ето защо делото, което Той извършва, трябва да е от огромно значение. Човешката плът е покварена от Сатана и е най-дълбоко заслепена, както и дълбоко увредена. Най-основната причина, поради която Бог върши лично делото Си в плът, е, че обектът на Неговото спасение е човекът, който е от плът, и че Сатана също използва плътта на човека, за да смущава Божието дело. Битката със Сатана всъщност е делото на завоюването на човека, като същевременно човекът е и обект на Божието спасение. Така въплъщаването на Бог, за да върши делото Си, е крайно необходимо. Сатана поквари човешката плът, човекът се превърна във въплъщение на Сатана и в обект, който трябва да бъде победен от Бог. Следователно делото на битката със Сатана и спасяването на човечеството се случва на земята и Бог трябва да стане човек, за да води битка със Сатана. Това дело е изключително практическо. Когато Бог върши делото Си в плът, Той всъщност води битка със Сатана в плът. Когато върши делото Си в плът, Той върши Своето дело в духовния свят и превръща цялото Си дело в духовния свят в реалност на земята. Този, който е завоюван, е човекът — човекът, който се бунтува срещу Него — а този, който е победен, е въплъщението на Сатана (разбира се, това също е човекът), който е във вражда с Него, и този, който накрая е спасен, също е човекът. Така става още по-необходимо Бог да се превърне в човек, който има външната обвивка на сътворено същество, за да може да води действителна битка със Сатана, да завоюва човека, който е непокорен към Него и притежава същата външна обвивка като Него, и да спаси човека, който има същата външна обвивка като Него и е жертва на Сатана. Неговият враг е човекът, обектът на Неговото завоюване е човекът, а обектът на Неговото спасение е човекът, който е създаден от Него. Така че Той трябва да стане човек и по този начин делото Му става много по-лесно — Той може да победи Сатана и да завоюва човечеството и е още по-способен да спаси човечеството. Въпреки че тази плът е нормална и практическа, Той не е обикновена плът: Той не е плът, която има само човешка природа, а плът, която има едновременно човешка природа и божественост. Това е разликата между Него и човека и е белегът на Божията идентичност. Само такава плът може да извърши делото, което Той възнамерява да извърши, да изпълни Божието служение в плът и да завърши напълно делото Му сред хората. Ако не беше така, Неговото дело сред хората винаги щеше да бъде празно и с пропуски. Въпреки че Бог може да води битка с духа на Сатана и да излезе победител, никога няма справяне със старото естество на покварения човек, а онези, които са непокорни на Бог и Му се противопоставят, никога не могат да станат истински подчинени на Неговото господство, което означава, че Той никога няма да може да завоюва човечеството и никога няма да може да придобие цялото човечество. Ако Неговото дело на земята не може да бъде разрешено, тогава Неговото управление никога няма да бъде доведено до край и цялото човечество няма да може да влезе в покой. Ако Бог не може да влезе в покой с всички Свои сътворени същества, тогава никога няма да има резултат от това дело на управлението и в резултат на това Божията слава ще изчезне. Въпреки че плътта Му няма власт, делото, което върши, ще е постигнало своя резултат. Това е неизбежната посока на Неговото дело. Независимо от това дали Неговата плът притежава власт, или не, щом е способен да върши делото на Самия Бог, тогава Той е Самият Бог. Независимо колко нормална и обикновена е тази плът, Той може да върши делото, което трябва да върши, защото тази плът е Бог, а не просто човек. Причината тази плът да може да върши делото, което човекът не може да върши е, че Неговата вътрешна същност е различна от тази на всяко човешко същество, а причината Той да може да спаси човека е, че Неговата идентичност е различна от тази на всяко човешко същество. Тази плът е толкова важна за човечеството, защото Той е човек и още повече — Бог, защото Той може да извърши делото, което никой обикновен човек от плът не може да извърши, и защото може да спаси покварения човек, който живее заедно с Него на земята. Макар че Той също е и човек, въплътеният Бог е по-важен за човечеството от всяка стойностна личност, защото може да извърши делото, което не може да бъде извършено от Божия Дух, по-способен е от Божия Дух да свидетелства за Самия Бог и е по-способен от Божия Дух да придобие напълно човечеството. В резултат на това, въпреки че тази плът е нормална и обикновена, по отношение на Неговия принос към човечеството и значението Му за съществуването на човечеството, Той е изключително ценен, а действителната стойност и значение на тази плът са неизмерими за всяко човешко същество. Въпреки че тази плът не може пряко да унищожи Сатана, Той може да използва Своето дело, за да завоюва човечеството, да победи Сатана и да го накара да отстъпи напълно пред Божието господство. Именно защото Бог е въплътен, Той може да победи Сатана и да спаси човечеството. Той не унищожава Сатана направо, а вместо това се въплъщава, за да извърши делото на завоюването на човечеството, което е било покварено от Сатана. По този начин Той може по-добре да свидетелства за Себе Си сред Своите сътворени същества и може по-добре да спаси покварения човек. Поражението на Сатана от въплътения Бог дава по-велико свидетелство и е по-убедително от прякото унищожаване на Сатана от Божия Дух. Бог в плътта е от по-голяма полза за опознаването на Създателя от страна на човека и може по-добре да свидетелства за Себе Си сред Своите сътворени същества.