Ако искате да сте годни за ползване от Бог, трябва да познавате делото Му, трябва да познавате и предходните Му дела (тези от Новия и Стария завет), а още повече трябва да познавате днешното Му дело; това означава, че трябва да познавате трите етапа от Божието дело, извършвано в продължение на 6000 години. Ако от теб се поиска да проповядваш евангелието, тогава няма да можеш да го направиш без да познаваш Божието дело. Някой може да те попита: „Какво точно представлява Библията? Какво точно представлява Старият завет? Какъв е смисълът на делото, което Исус е извършил и на словата, които е изрекъл по онова време? Какво казва вашият Бог за тези неща?“. Ако не можеш да му разкажеш истинската история на Библията, той няма да бъде убеден. По онова време Исус говореше много за Стария завет с учениците Си. Всичко, което те четяха, беше от Стария завет; Новият завет беше написан едва няколко десетилетия след разпъването на Исус. За да проповядвате евангелието, трябва изначално да разбирате истинската история, която стои зад Библията и Божието дело в Израел, което е делото на Йехова, а трябва и да разбирате делото, извършено от Исус. Това са въпросите, които най-вече занимават хората, а истинската история на тези два етапа от делото е това, което те не са чували. Когато проповядвате евангелието, първоначално недейте да говорите за днешното дело на Светия дух. Този етап от делото е отвъд техните възможности, защото това, към което се стремите, е най-възвишеното от всичко — познанието за Бог и познанието за делото на Светия дух, като извън тях нищо не е с по-голяма възвишеност. Ако най-напред говориш за възвишеното, на тях ще им дойде в повече, тъй като никой не е преживявал такова дело от Светия дух; то е безпрецедентно и не е лесно за приемане от хората. Човешкият опит се свежда до стари неща от миналото заедно със спорадични прояви на делото на Светия дух. Това, което хората преживяват, не е днешното дело на Светия дух, нито днешните намерения на Бог. Те все още се придържат към стари практики, лишени от нова светлина и нови неща.

В епохата на Исус Светият Дух основно вършеше Своето дело в Исус. Онези, които служиха на Йехова, носейки свещенически одежди в храма, правиха това с всеотдайна преданост и също притежаваха делото на Светия Дух. Просто не бяха способни да разберат сегашните Божии намерения — просто останаха предани на Йехова в съответствие със старите практики, но нямаха ново напътствие. Исус дойде и начена ново дело, а онези, които служеха в храма, нямаха нито ново напътствие, нито ново дело. Служейки в храма, те можеха само да поддържат старите практики, а понеже не го напускаха, бяха просто неспособни на каквото и да е навлизане. Новото дело е въведено от Исус, а Исус не ходеше в храма, за да върши делото Си. Той го вършеше само извън храма, защото обхватът на Божието дело отдавна се бе променил и Той вече не работеше вътре в храма. Когато човек служеше на Бог там, това беше само за да се запази установеното положение на нещата, а това не можеше да доведе до ново дело. По подобен начин днешните религиозни хора все още почитат Библията. Ако проповядваш евангелието сред тях, те ще започнат да се заяждат дребнаво относно словата в Библията и ще намерят множество доказателства, с което ще те оставят потресен и безмълвен; след това ще ти лепнат етикет, като си мислят, че вярата ти е объркана. Ще кажат така: „Та ти дори не познаваш Библията, Божието слово, как може да твърдиш, че вярваш в Бог?“. После ще те погледнат презрително и ще добавят: „Щом като Този, в Когото вярвате, е Бог, защо Той не ви каже какво точно представляват Старият и Новият завет? Щом като от Израел е пренесъл славата си на изток, защо не познава делото, извършено в Израел? Защо не познава делото на Исус? Ако не знаете, то това показва, че не са ви казали; щом Той е второто въплъщение на Исус, как е възможно да не знае тези неща? Исус познаваше делото на Йехова: как би могъл Той да не го познава?“. Когато настъпи моментът, всички те ще ти задават такива въпроси. Главите им са пълни с такива неща — как биха могли да не ги задават? Онези от вас, които са в този поток, не се съсредоточават върху Библията, защото вие сте в крак с всяка стъпка от делото, извършвано от Бог днес, видели сте всяка стъпка от делото със собствените си очи и сте наблюдавали трите етапа на делото, така че ви се е наложило да оставите Библията настрана и да спрете да я изучавате. Религиозните хора обаче не могат да не я изучават, защото не знаят нищо за това поетапно дело. Някои ще попитат: „Каква е разликата между делото, извършвано от Въплътения Бог, и делото на пророците и апостолите от отминалите времена? Давид е наричан господ, а Исус е наричан Господ. Въпреки че делата им са различни, те са били наричани по един и същи начин. Кажете ми: защо самоличността им не е била една и съща? Това, за което Йоан свидетелстваше, бе видение, идващо също от Светия дух, и Йоан е можел да изрече словата, които Светият дух е имал намерение да изрече: защо самоличността на Йоан е различна от тази на Исус?“. Думите, изречени от Исус, са можели изцяло да представляват Бог и те изцяло са представлявали Божието дело. Това, което Йоан е видял, е видение, и той не е бил в състояние изцяло да представлява Божието дело. Защо Йоан, Петър и Павел са изрекли много слова, както и Исус, и при все това не са имали същата самоличност като Исус? Преди всичко защото делото им е било различно. Исус е представлявал Божия дух и е бил пряко проявление на делото на Божия дух. Той е извършил делото на новата епоха — дело, което никой преди Него не е извършвал. Той е открил нов път, Той е представлявал Йехова, а е представлявал и Самия Бог, докато Петър, Павел и Давид, както и да са се наричали, са притежавали самоличността единствено на сътворени същества и са били изпратени от Исус или Йехова. Следователно, колкото и работа да са свършили, колкото и велики чудеса да са извършили, те не са били нищо повече от сътворени същества, неспособни да представляват Божия дух. Те са работили в името на Бог или след като са били изпратени от Него; нещо повече, те са работили в епохите, наченати от Исус или Йехова, и не са извършвали никакви други дела. В крайна сметка те са били просто едни сътворени същества. В Стария завет множество пророци са правили предсказания или са писали пророчески книги. Никой от тях не е твърдял, че е Бог, но щом Исус е започнал Своето дело, Божият дух е свидетелствал за Него като Бог. Защо е така? Вече би трябвало да знаеш! Преди апостолите и пророците са писали различни послания и са правели множество предсказания. След това хората са подбрали някои от тях и са ги включили в Библията, а други са се изгубили. Щом като има хора, които казват, че всичко, изречено от тях, е дошло от Светия дух, защо някои слова се смятат за добри, а други — за лоши? И защо някои са били избрани, а други — не? Ако това наистина бяха словата на Светия дух, щеше ли да се налага хората да ги избират? Защо разказите за изречените от Исус думи и за делата Му са различни във всяко от четирите Евангелия? Това не е ли по вина на тези, които са ги записали? Някои ще попитат: „Щом посланията, написани от Павел и останалите автори на Новия завет, и делата им частично произтичат от волята на човека и са били изкривени от човешките представи, то не са ли налице човешки примеси в словата, които Ти (Бог) изричаш днес? Те наистина ли не съдържат никакви човешки представи?“. Този етап от делото, извършвано от Бог, е напълно различен от делото на Павел и многото апостоли и пророци. Не само има разлика в самоличността, но има и принципна разлика в делото, което се извършва. След като Павел бе повален и падна пред Господ, той бе воден от Светият дух за работа и стана пратеник. Затова е писал писма до църквите и всички тези писма са продължили учението на Исус. Павел бе изпратен от Господ да работи от името на Господ Исус, но когато Самият Бог дойде, Той не работеше от ничие име и не представляваше нищо друго, освен Божия дух в делото Си. Бог дойде, за да извърши делото Си лично: Той не беше усъвършенстван от човека, а делото Му не се извършваше въз основа на учението на който и да е човек. На този етап от делото Бог не ръководи чрез разкази за личните Си преживявания, а върши делото Си лично според това, което Той има. Например изпитанието на обслужващите, времето на наказанието, изпитанието на смъртта, времето да обичаш Бог… Всичко това са дела, които не са извършвани никога преди и представляват дела на настоящата епоха, а не на човешки преживявания. Къде са човешките преживявания в думите, които съм изрекъл? Нима всички те не идват пряко от Духа и нима не произлизат от Духа? Просто заложбите ти са дотолкова неудовлетворителни, че не можеш да прозреш истината! Практическият начин на живот, за който говоря, води по пътя; никой преди не е говорил за него, нито някой е вървял по този път, нито някой е знаел за тази реалност. Преди да изрека тези думи, никой не ги беше изричал. Никой не беше говорил за такива преживявания, нито беше посочвал такива подробности и освен това никой не беше посочвал такива състояния, за да разобличи тези неща. Никой не е водил хората по пътя, по който Аз ги водя днес, а ако ги водеше човек, тогава нямаше да има нов път. Да вземем, например, Павел и Петър. Те нямаха свои лични преживявания, преди Исус да ги поведе по пътя. Едва след като Исус ги поведе по пътя, те преживяха думите, изречени от Исус, и тръгнаха по пътя, водени от Него. Така те придобиха много опит и написаха посланията си. И така, човешките преживявания не са същите като Божието дело, а Божието дело не е същото като човешките представи или знанието, споделено от човека въз основа на преживяванията му. Многократно съм казвал, че днес ви повеждам по нов път и върша ново дело и че делото Ми и словата Ми са различни от тези на Йоан и на всички останали пророци. Никога не правя така, че първо да събирам опит, а после да ви говоря за него — случаят изобщо не е такъв. Ако беше така, нямаше ли отдавна да сте закъснели? В миналото знанието, за което мнозина говореха, също беше доста извисено, но всички техни думи се изричаха само въз основа на така наречените духовни фигури. Тези думи не посочваха пътя, а идваха от техния опит, от това, което бяха виждали, и от техните знания. Някои бяха продукт на техните представи, а други се състояха от преживяване, което са извлекли. Днес естеството на Моето дело е напълно различно от тяхното. Аз нямам опита да бъда воден от други, нито съм приел да бъда усъвършенстван от други. Нещо повече, всичко, което съм изрекъл и за което съм разговарял, не прилича ни най-малко на изреченото от когото и да е другиго и никога не е било изричано от никого другиго. Независимо от това какви сте, днес вашата работа се извършва въз основа на думите, които изричам. Без словата и делото Ми кой би могъл да преживее тези неща (изпитанието на обслужващите, времето на наказанието…) и кой би могъл да говори за това знание? Наистина ли не можеш да разбереш това? Независимо от етапа на делото, щом изговоря словата Си, вие започвате да общувате в съответствие с Моите слова и да действате в съответствие с тях и това е път, за който никой от вас никога не си е помислял. След като си стигнал дотук, все още ли си неспособен да разбереш този ясен и прост въпрос? Това не е път, който някой си е измислил, нито е път, основан на някоя духовна фигура. Това е нов път и дори много от остарелите слова, изречени от Исус, са станали невалидни. Това, за което говоря, е делото за откриване на една нова епоха и това дело само по себе си е нещо отделно; делото, което Аз извършвам, и думите, които Аз изричам, са изцяло нови. Не е ли това новото дело на днешния ден? С делото на Исус е било по същия начин. Неговото дело също е било различно от това на хората в храма, както и от делото на фарисеите, и никак не е приличало на делото, извършено от целия народ на Израел. След като са станали свидетели на това дело, хората са се чудели: „Това наистина ли бе извършено от Бог?“. Исус не е следвал закона на Йехова; когато Той дойде да поучи човека, всичко, което каза, беше ново и различно от това, което говореха древните светци и пророци на Стария завет, и поради това хората изпитваха колебания. Ето затова справянето с човека е толкова трудно. Преди да приемат този нов етап от делото, повечето от вас са вървели по пътя на практикуването и навлизането според основата, поставена от тези минали духовни фигури. Днес обаче делото, което Аз върша, е коренно различно, и вие не можете да прецените дали е вярно, или не. Не Ме е грижа по кой път си вървял преди, нито Ме интересува чия „храна“ си ял, нито кого си приемал за свой „отец“. Тъй като Аз дойдох и започнах ново дело, за да поведа човечеството, всички, които Ме следват, трябва да правят каквото им кажа. Колкото и влиятелно да е „семейството“, от което произхождаш, ти си длъжен да Ме следваш и не бива да постъпваш, както си постъпвал преди; твоят „пастрок“ трябва да се оттегли, а ти трябва да се явиш пред своя Бог и да потърсиш полагащия ти се дял. Цялото ти същество е в Моите ръце и не бива да посвещаваш твърде много сляпа вяра на своя пастрок: той няма пълна власт над теб. Днешното дело само по себе си е отделно дело. Всичко, което казвам днес, очевидно не лежи на основите от миналото: то е ново начало. Ако кажеш, че е създадено от човешка ръка, то ти си сляп до неспасяемост!

Исая, Йезекиил, Моисей, Давид, Авраам и Даниил са били водачи или пророци сред избрания народ на Израел. Защо не са били наричани „Бог“? Защо Светият дух не е свидетелствал за тях? Защо Светият дух е свидетелствал за Исус веднага щом Той е наченал делото Си и е заговорил словата Си? И защо Светият дух не е свидетелствал за други? Всички тези хора от плът са били наричани „господ“. Както и да са били наричани, тяхното дело представлява същността и естеството им, а същността и естеството им представляват тяхната самоличност. Същността им не е свързана с названията им; тя е представлявана от това, което са изразили, и от това, което са изживели. В Стария завет нямаше нищо необичайно в това някой да бъде наричан господ и хората можеха да бъдат наричани по всякакви начини, но тяхната същност и изконна самоличност бяха неизменни. Нима сред лъжехристите, лъжепророците и подвеждащите няма такива, които биват наричани „Бог“? А защо те не са Бог? Защото не са способни да извършват Божието дело. Изначално те са хора, които подвеждат другите хора, а не Бог, и следователно не притежават самоличността на Бог. Нима Давид също не е наричан господ сред дванадесетте племена? Исус също е наричан Господ; защо само Исус е наричан Въплътен Бог? Нима Йеремия не е също наричан „човешки син“? А Исус не е ли наричан Човешкият Син? Защо можеше Исус да е разпнат от името на Бог? Не е ли защото същността Му бе различна? Не е ли защото делото, което вършеше, беше различно? Важни ли са титлите? Макар че Исус също беше наричан Човешки Син, Той беше първото въплъщение на Бог, Той дойде, за да властва и за да извърши изкупителното дело. Това доказва, че самоличността и същността на Исус бяха различни от тези на другите, наричани също човешки син. Колцина от вас днес смеят да кажат, че всички думи, изречени от онези, които са били използвани от Светия дух, са дошли от Светия дух? Някой смее ли да говори такива неща? Ако твърдиш това, тогава защо книгата на пророк Ездра е била отхвърлена и защо с книгите на онези древни светци и пророци се е случило същото? Ако всички те са дошли от Светия дух, защо се осмелявате да правите такъв произволен подбор? Квалифициран ли си да подбираш работата на Светия дух? Много истории от Израел също са отхвърлени. И ако вярваш, че всички тези писания от миналото са дошли от Светия дух, тогава защо някои от книгите са били отхвърлени? Ако са дошли от Светия дух, трябвало е всички те да бъдат запазени и изпратени на братята и сестрите от църквите, за да ги четат, не да бъдат произволно избирани или отхвърляни според човешката воля — само това би било правилно. Като казваме, че преживяванията на Павел и Йоан са били примесени с личните им възгледи, това не означава, че познанието им за преживяване е дошло от Сатана, а просто че е имало неща у тях, които са дошли от техните лични преживявания и възгледи. Познанието им е било основано на действителните им преживявания в онзи момент. Кой би могъл уверено да заяви, че цялото им познание е дошло от Светия дух? Ако и четирите евангелия са дошли от Светия дух, тогава защо всеки един от четиримата — Матей, Марк, Лука и Йоан, казаха различни неща за Исусовото дело? Ако не вярвате, че е така, прочетете разказите в Библията за това как Петър се отрекъл от Господ три пъти: всички те са различни и имат свои собствени особености. Мнозина невежи казват: „Въплътеният Бог също е човешко същество, следователно възможно ли е думите, които изрича, да идват изцяло от Светия дух? Ако думите на Павел и Йоан са били примесени с човешката воля, тогава не са ли и Неговите слова примесени с човешката воля?“. Хората, които говорят такива неща, са слепи и невежи! Прочетете внимателно четирите Евангелия: всяко описание относно това какво е казал и направил Исус се различава коренно от човек до човек, като всеки автор има свой собствен възглед. Ако всичко написано от авторите на тези книги идваше от Светия дух, всичко щеше да е еднакво и съгласувано. Защо тогава има несъответствия? Нима човекът е толкова безгранично глупав, че да не може да види това? Ако от теб се иска да свидетелстваш за Бог, какво свидетелство можеш да представиш? Можеш ли да свидетелстваш за Бог с това разбиране? Ако те попитат: „Ако текстовете на Йоан и Лука са примесени с човешката воля, то не са ли и думите, изречени от вашия Бог, също примесени с човешката воля?“, ще можеш ли да дадеш ясен отговор? След като Лука и Матей вече са чули думите на Исус и са видели делата Му, те говорят за собственото си знание по спомен, като изтъкват някои от фактите, свързани с Исусовото дело. Можеш ли да кажеш, че тяхното знание им е разкрито изцяло от Светия дух? Извън Библията има множество духовни фигури с повече знания от тях — тогава защо техните думи не са приети от следващите поколения? Не бяха ли и те също използвани от Светия дух? Знайте, че делото, което върша днес, не е да надграждам делото на Исус със собствените Си прозрения, нито да използвам делото на Исус като фон, след което да споделя собственото си познание. Какво дело извърши Исус по онова време? А какво дело извършвам Аз сега? Това, което казвам, и това, което правя, е безпрецедентно. Никой преди не е вървял по пътя, по който Аз вървя днес — никой човек от предните векове и поколения не е вървял по този път. Днес той е подправен и нима това не е дело на Духа? Водачите от миналото винаги са вършили делата си въз основа на делата на други хора, макар че самото дело е било от Светия дух; делото на Самия Бог обаче е различно. Етапът на Исусовото дело беше същият: Той откри нов път. Когато Исус дойде, Той проповядваше евангелието на небесното царство и казваше, че хората трябва да се покаят и да признаят греховете си. След като Исус завърши делото Си, Петър, Павел и други наченаха да извършват Исусовото дело. След като Исус беше прикован на кръста и се възнесе, те бяха изпратени от Духа, за да проповядват пътя на кръста. Макар че думите на Павел бяха извисени, те почиваха на основата, положена от казаното от Исус: търпение, любов, състрадание, забулване, кръщение или други правила, които да се следват. Всичко това е било изречено въз основа на думите на Исус. Тези хора не са били способни да открият нов път, защото всички те са били човешки същества, използвани от Бог.

Когато по онова време Исус говореше и вършеше делото си, Той не се придържаше към правила; Той не извършваше делото Си в съответствие с делото на закона на Стария завет. То беше извършено според делото, което трябваше да бъде изпълнено в Епохата на благодатта. Извършваше го в съответствие с делото, което Той бе наченал, според собствения Си план и според служението Си; Той извърши делото Си не според закона на Стария завет. Нищо от това, което направи, не е в съответствие със закона на Стария завет и Той не започна това дело, за да изпълни думите на пророците. Всеки етап от Божието дело не се изпълняваше с изричното намерение да се изпълнят предсказанията на древните пророци и Той не дойде, за да се придържа към правила или да реализира преднамерено предсказанията на древните пророци. И все пак действията Му не прекъснаха предсказанията на древните пророци, нито бяха в конфликт с делата, които бе извършил преди това. Характерното за Неговото дело беше това, че Той не спазваше някакви правила, а вместо това вършеше делото, отредено на Самия Него. Той не беше пророк или гадател, а вършител, който всъщност дойде, за да свърши това, което Му беше отредено и да положи началото на Неговата нова епоха и да извърши новото Си дело. Естествено, когато Исус дойде, за да извърши делото Си, Той също така изпълни много от думите, изречени от древните пророци в Стария завет. По същия начин и днешното дело е изпълнило предсказанията на древните пророци от Стария завет. Аз просто не се обръщам към онзи „стар алманах“, нищо повече, защото има още работа, която трябва да свърша, има още слова, които трябва да ви кажа, и тази работа и тези думи са от много по-голямо значение, отколкото да се обясняват откъси от Библията, и защото подобна работа няма кой знае какво значение или стойност за вас и не може да ви помогне или да ви промени. Аз ще извърша ново дело, не за да изпълня някой откъс от Библията. Ако Бог е дошъл на земята само за да изпълни предсказанията на древните пророци, то тогава кой е по-велик — Въплътеният Бог или тези древни пророци? В крайна сметка на пророците ли е подвластен Бог, или те са подвластни на Бог? Как си обясняваш тези думи?

В началото, когато Исус трябваше да започне официално да извършва служението Си, Той също понякога се събираше с хората, пееше химни, възхваляваше и четеше Стария завет в храма също като учениците, които Го следваха. След като беше покръстен и излезе от водата, Духът официално „слезе върху Него“ и започна да върши делото Си, разкривайки самоличността Му и служението, което Той трябваше да начене. Преди това никой не беше наясно с Неговата самоличност, освен Мария — дори Йоан не знаеше. Исус беше на 29 години, когато бе покръстен. След като беше покръстен, небесата се отвориха и един глас каза: „Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение“. След като Исус беше покръстен, Светият дух започна да свидетелства за Него по този начин. Преди да бъде покръстен на 29 години, Той живя живот на обикновен човек, хранеше се, когато трябваше да се храни, спеше и се обличаше нормално и по нищо не се различаваше от останалите хора, макар че, естествено, това беше така само в плътските очи на хората. Понякога проявяваше слабост и понякога Той също не можеше да прозре нещата, точно както е написано в Библията: мъдростта Му нарастваше с възрастта. Тези думи просто показват, че Той притежаваше обикновена и нормална човешка същност и че не се различаваше особено от другите обикновени хора. Той също така беше израсъл като обикновен човек и в Него нямаше нищо специално. И все пак Той беше под опеката и закрилата на Бог. След като беше покръстен, се появиха и изкушенията над Него, след което Той започна да извършва на дело Своето служение и придоби мощ, мъдрост и власт. Това не значи, че Светият дух не е работил в Него или не е бил в Него преди покръстването Му. Преди да бъде кръстен, Светият дух пак живееше в Него, но не беше започнал официално да действа, защото Бог извършва делото Си в определени времеви граници, а освен това израстването на обикновените хора е един обикновен процес. Светият дух винаги е живеел в Него. Когато Исус се роди, Той беше различен от другите и на небето се появи зорница; преди раждането Му ангел се яви на Йосиф насън и му каза, че Мария трябва да роди мъжка рожба и че детето е заченато от Светия дух. След като Исус беше кръстен, Светият дух започна Своето дело, но това не значи, че Светият дух току-що бе слязъл върху Исус. Разказът, че Светият дух се е спуснал върху Него като гълъб, се отнася до официалното начало на Неговото служение. Божият дух беше в Него и преди това, но Исус още не беше започнал делото си, защото не беше настъпил моментът, а Духът не започна да работи изведнъж. Духът свидетелства за Него чрез покръстването. Когато Той излезе от водата, Духът официално започна да работи в Него, което беше знак, че Божието въплъщение ще започне да изпълнява служението Си и да извършва делото на изкуплението, с други думи — официално ще започне Епохата на благодатта. И така, всяка част от Божието дело си има определено време. Исус не претърпя съществени промени, след като беше покръстен: Той продължи да живее в първоначалната си плът. Той просто започна делото Си и разкри самоличността Си и беше изпълнен с власт и мощ. Именно в това отношение Той стана различен отпреди. Самоличността Му беше различна, което означава, че е налице съществена промяна в статута Му; това е свидетелството на Светия дух и не е човешко дело. В началото хората не знаеха и започнаха да разбират едва когато Светият дух свидетелства за Него по този начин. Ако Исус беше извършил велики дела преди Светият дух да свидетелства за Него, но не беше имало никакво свидетелство на Самия Бог, тогава независимо колко велики да бяха делата Му, хората никога нямаше да узнаят самоличността Му, защото човешкото око не би могло да я види. Бе абсолютно необходимо да се мине през стъпката на свидетелството на Светия Дух, иначе никой нямаше да Го признае за Въплътения Бог. Ако след свидетелството на Светия Дух Исус беше продължил да действа по същия начин, без никаква разлика, то това нямаше да има същото въздействие. Основното, което това прави, е да разкрие също и аспекта на делото на Светия Дух. След като Светият Дух свидетелства за Исус, Светият дух трябваше да се разкрие, за да видиш ясно, че Той е Бог, че Той носи Божия Дух у Себе Си и че Божието свидетелство не е погрешно. Това можеше да докаже, че свидетелството Му е правилно. Ако делото Му беше едно и също преди и след свидетелството на Светия дух, то служението Му в плътта и делото на Светия Дух нямаше да се открояват; в този случай човекът нямаше да може да разпознае делото на Светия дух, защото нямаше да има ясна разлика. След като свидетелства, Светият дух трябваше да отстоява това свидетелство, затова трябваше да покаже Своята мъдрост и власт чрез Исус, което е различно от проявлението Му в отминалите времена. Това, разбира се, не е резултат от покръстването — то е просто една церемония, но именно покръстването е начинът да се покаже, че е време Той да изпълни служението Си. Това дело имаше за цел да разкрие великата мощ на Бог, да разкрие свидетелството на Светия дух, Който поема отговорност за това свидетелство до самия край. Преди да започне служението Си, Исус също слушаше проповеди, изнасяше проповеди и проповядваше евангелието на различни места. Не вършеше обаче велики дела, защото още не беше настъпил моментът за Неговото служение, а и защото Самият Бог скромно се криеше в плътта и не вършеше никакви дела, докато не им дойде времето. Той не вършеше дела преди покръстването по две причини: първата е, че Светият Дух още не беше официално „слязъл върху“ Него, за да действа (което значи, че Светият дух още не беше удостоил Исус с мощта и властта да върши такива дела), и дори и Той да беше опознал собствената Си самоличност, Исус нямаше да е способен да извършва делата, които по-късно щеше да извърши, и щеше да трябва да чака деня на покръстването Си. Това е Божието време и никой, дори Самият Исус, не можеше да го оспорва; Той не можеше да прекъсне собственото Си дело. Това, разбира се, е Божията скромност, както и порядъкът на Божието дело; ако Божият дух не действаше, никой не беше в състояние да извършва делата Му. Втората причина е, че преди да бъде покръстен, Той беше съвсем обикновен редови човек, неразличаващ се по нищо от останалите обикновени и нормални хора; това е един аспект, който показва, че въплътеният Бог не е бил свръхестествен. Въплътеният Бог не беше в конфликт с уредбата на Божия дух; Той работеше систематично и съвсем нормално. Едва след покръстването делото Му доби власт и мощ. Това означава, че макар и да беше въплътеният Бог, Той не вършеше свръхестествени дела и беше израснал като всички останали обикновени хора. Ако Исус вече беше познал Своята самоличност, ако беше извършил велики дела из цялата страна, преди да бъде кръстен, и ако беше различен от обикновените хора и беше демонстрирал Своята необикновеност, не само делото на Йоан щеше да бъде невъзможно, но и Бог нямаше да може да започне следващия етап от делото Си. Следователно това щеше да докаже, че онова, което Бог е направил, се е объркало, а на човека щеше да му се струва, че Божият дух и въплътената Божия същност не са произлезли от един и същи източник. Следователно делото на Исус, засвидетелствано в Библията, е извършено, след като Той е бил покръстен, и то в рамките на три години. Библията не посочва какво е правил Той преди покръстването Си, защото не е вършил това дело преди покръстването Си. Той бе просто обикновен човек и представляваше обикновен човек; преди Исус да започне да извършва служението Си, Той с нищо не се е различавал от нормалните хора и другите не са Го смятали за необикновен. Едва след 29-ата Си година Исус разбира, че е дошъл, за да изпълни един етап от Божието дело; преди това Самият Той не е бил наясно с това, защото делото, извършвано от Бог, не е било свръхестествено. Когато Той присъстваше на служба в синагогата на дванадесетгодишна възраст, Мария Го търсеше, а Той каза само едно изречение, както би го казало всяко друго дете: „Майко! Не знаеш ли, че съм длъжен да поставя волята на Моя Отец над всичко друго?“. Естествено, че след като е заченат от Светия дух, Исус няма как да не е бил специален по някакъв начин, нали? Но това, че е специален, не означава, че е свръхестествен, а само че обичал Бог повече от всяко друго малко дете. Въпреки че е изглеждал като човек, същността Му е била специална и различна от тази на другите. Едва след покръстването обаче Той наистина разбира как Светият дух работи в Него и разбира, че е Самият Бог. Едва когато става на 33 години, Той наистина разбира, че Светият дух възнамерява да изпълни делото на разпъването на кръста чрез Него. На 32 години Той узнава някои от скритите факти, както е написано в Евангелието от Матей: „Симон Петър отговори: Ти си Христос, Син на живия Бог“ (Матей 16:16), и „Оттогава Исус започна да открива на учениците Си, че трябва да отиде в Йерусалим, много да пострада от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит и на третия ден да бъде възкресен“ (Матей 16:21). Той не е знаел предварително какво дело трябва да извърши: знаел е това само в определен момент. Той не е бил напълно наясно с това, откакто се е родил; Светият дух е работил постепенно в Него — тази работа е била процес. Ако Той беше знаел от самото начало, че е Бог и Христос, въплътеният Човешки син, и че ще изпълни делото на разпъването на кръста, тогава защо не е вършил делото Си преди това? Защо Исус почувства тъга и започна да се моли усилено за това едва след като каза на учениците за служението Си? Защо Йоан проправи пътя за Него и Го покръсти, преди Той да разбере много неща, които преди не е разбирал? Това доказва, че това е дело на въплътения Бог, и е бил необходим процес, за да може Той да го разбере и постигне, защото Той е бил въплъщението на Бог, чието дело е било различно от това, извършено пряко от Духа.

Всеки етап от Божието дело следва едно и също направление, и така всяка стъпка от шестхилядолетния план за управление на Бог следва непосредствено след предишната — от основаването на света до днешния ден. Ако никой не проправяше пътя, никой нямаше да се появи на следващия етап; щом има такива, които се появяват на следващия етап, значи има и такива, които проправят пътя. По този начин делото се предава стъпка по стъпка, като всяка стъпка служи за продължение на предишната. Ако не е имало някой, който да проправи пътя, няма да е било възможно да се започне делото и Бог е нямало да има средствата да го придвижва напред. Никоя стъпка не прекъсва друга и всяка следва от предходната, така че да формират поток; всичко това се извършва от един и същи Дух. Това дали някой проправя път, или продължава делото на предходния не определя самоличността на този някой. Нали така? Йоан проправи пътя, а Исус продължи неговото дело — това доказва ли, че самоличността на Исус е по-низша от тази на Йоан? Йехова извърши делото Си преди Исус — можеш ли да кажеш, че Йехова е по-велик от Исус? Не е важно дали са проправили пътя, или са продължили започнатото от друг; най-важна е същността на тяхното дело и идентичността, която те представляват. Не е ли така? Тъй като Бог имаше намерение да работи сред хората, Той трябваше да подготви хора, които можеха да проправят пътя. В самото начало на проповядването си Йоан казва: „Пригответе пътя на Господа! Прави направете пътеките за Него!“. „Покайте се, понеже наближи небесното царство“. Той говореше така от самото начало — защо можеше да казва такива думи? Ако трябва да следваме хронологията на изказванията, то първо Йоан е проповядвал за небесното царство, а после Исус. Според човешките представи Йоан е проправил нов път и, следователно, Йоан, разбира се, е по-велик от Исус. Но Йоан не е казвал, че е Христос, а Бог не свидетелства за него като за възлюбения Божи син, а само го е използвал, за да подготви пътя за Господ. Той проправи пътя на Исус, но не можеше да работи от Негово име. Всички дела на човешките същества също се поддържат от Светия Дух.

В епохата на Стария завет Йехова е бил водач, а делото на Йехова представлява цялата епоха на Стария завет и всички дела, извършени в Израел. Мойсей само е поддържал това дело на земята и неговото дело се смята за сътрудничество от страна на човека. По онова време Йехова е говорил на Мойсей и го е призовавал, и Йехова е издигнал Мойсей сред народа на Израел и го е накарал да го поведе през пустинята към Ханаан. Това не е дело на самия Мойсей, а е дело, направлявано лично от Йехова, и затова Мойсей не може да бъде наречен Бог. Мойсей също така е дал закона на хората, но този закон е лично постановен от Йехова. На Мойсей само е поръчано да го изрази. Исус също е давал завети и е отменил закона на Стария завет, определяйки заветите на новата епоха. Защо Исус е Самият Бог? Защото делото на Мойсей и делото на Исус не са едно и също нещо. По онова време делото, извършено от Мойсей, не е представлявало епохата, нито е проправило нов път; Йехова е показвал пътя и е ръководил делото на Мойсей, а Мойсей е бил просто оръдие в ръцете на Бог. Когато Исус дойде, Йоан вече беше проправил пътя и беше започнал да проповядва евангелието на небесното царство (това е започнато от Светия дух). Когато Исус дойде, Той извърши Своето дело пряко, но има огромна разлика между Неговото дело и това на Мойсей. Исая също е изрекъл много пророчества — защо тогава не е бил Самият Бог? Исус не е изрекъл толкова много пророчества — защо тогава е бил Самият Бог? Никой не се е осмелил да каже, че цялото дело на Исус от онова време е дошло от Светия дух, нито някой се е осмелил да каже, че е дошло от човешката воля или че е дело изцяло на Самия Бог. Човекът не е имал средствата да анализира такива неща. Може да се каже, че цялото дело, извършено от Исая и всички пророчества, изречени от него, са дошли от Светия Дух; те не са дошли пряко от самия Исая, а са били вдъхновения от Йехова. Исус не е извършил огромно количество дела и не е изрекъл много думи, нито е изказал много пророчества. За човека Неговото проповядване не е било особено извисено, но въпреки това Той беше Самият Бог и това е нещо, което човекът не може да си обясни. Никой никога не е вярвал в Йоан или в Исая, или в Давид, нито някой някога ги е наричал Бог или Бог Давид, или Бог Йоан; никой никога не е говорил така и само Исус изобщо някога е бил наричан Христос. Тази класификация е извършена въз основа на свидетелствата на Бог, Неговото дело и Неговото служение. Що се отнася до великите личности от Библията — Авраам, Давид, Исус Навин, Даниил, Исая, Йоан и Исус, от делата, които са извършили, ще ти стане ясно кой е Самият Бог и кои са пророци, а кои — апостоли. Кой е използван от Бог и кой е Самият Бог се разграничава и определя от същността и вида на делото, което са извършили. Ако не можеш да ги различиш, това показва, че не знаеш какво означава да вярваш в Бог. Исус е Бог, защото изговори много думи и извърши много дела, по-конкретно показа много чудеса. Йоан също извърши много дела и изрече много думи, а също и Мойсей; защо не ги наричат Бог? Адам беше създаден лично от Бог; защо, вместо да го наричат Бог, го наричат сътворено същество? Ако някой ти каже: „Днес Бог извърши толкова много дела и изрече толкова много думи; Той е Самият Бог. Тогава, щом Мойсей е изрекъл толкова много думи, той също ще да е бил Самият Бог!“, следва от своя страна да попиташ: „А защо по онова време Бог свидетелства за Исус, а не Йоан? Нима Йоан не дойде преди Исус? Чие дело е по-велико — това на Йоан или това на Исус? В човешките очи делото на Йоан изглежда по-велико от това на Исус, но защо Светият Дух свидетелства за Исус, а не за Йоан?“. Същото се случва и днес! По времето, когато Мойсей поведе народа на Израел, Йехова му проговори от облаците. Мойсей не говореше директно, а беше напътстван пряко от Йехова. Това е делото от Стария завет в Израел. У Мойсей не са присъствали нито Духът, нито Божията същност. Той не е можел да извърши това дело, следователно има огромна разлика между неговото дело и делото на Исус. И това е така, защото самите им дела са различни! Това дали някой е оръдие в ръцете на Бог, или е пророк, апостол или Самият Бог, може да се разбере от естеството на делото му, и това ще сложи край на твоите съмнения. В Библията пише, че само Агнецът може да отвори седемте печата. През вековете е имало много тълкуватели на Писанието сред тези велики личности — можеш ли да кажеш, че всички те са Агнецът? Можеш ли да кажеш, че всички техни тълкувания идват от Бог? Те са просто тълкуватели; те нямат самоличността на Агнеца. Как биха могли да са достойни да отворят седемте печата? Вярно е, че „Само Агнецът може да отвори седемте печата“, но Той не идва само за да отвори седемте печата. Това дело не е съществено; то се извършва случайно. Той е напълно наясно със собственото Си дело; дали Му е необходимо да прекарва много време в тълкуване на Писанието? Трябва ли към шестхилядолетното дело да се добави „Епохата на Агнеца, тълкуващ писанието“? Той идва, за да извърши ново дело и оповестява само малко за делото от изминалите времена, като помага на хората да разберат истината за шестхилядолетното дело. Няма нужда да се тълкуват множество откъси от Библията; днешното дело е това, което е ключово, то е важното. Трябва да знаеш, че Бог не идва специално за да отвори седемте печата, а за да извърши делото на спасението.

Ти знаеш само, че Исус ще слезе в последните дни, но как точно ще слезе? Такъв грешник като теб, който тъкмо е бил изкупен, но не е претърпял промяна, нито усъвършенстване от Бог — можеш ли да бъдеш в съответствие с Божиите намерения? За теб, който все още имаш предишното си „аз“, е вярно, че си бил спасен от Исус и не принадлежиш на греха поради Божието спасение, но това не доказва, че си без грях или скверност. Как може да си осветен, ако не си претърпял промяна? Вътрешно си изпълнен със скверност и си егоистичен и низък, но продължаваш да искаш да слезеш с Исус — как ли не! Пропуснал си една стъпка във вярата си в Бог; ти само си бил изкупен, но не си претърпял промяна. За да бъдеш в съответствие с Божиите намерения, Бог трябва лично да извърши делото да те промени и пречисти; иначе само си бил изкупен и няма как да станеш осветен. В такъв случай не заслужаваш да се наслаждаваш на прекрасните благословии заедно с Бог, защото си изостанал с една стъпка в Божието дело на управление на човека, която е ключовата стъпка на промяната и усъвършенстването на човека. Следователно ти, грешникът, който току-що е бил изкупен, не си способен пряко да получиш Божието наследство.

Ако този нов етап от делото не беше започнал, кой знае докъде щяхте да стигнете всички вие — евангелисти, проповедници, тълкуватели и така наречени велики духовни хора! Ако този нов етап от делото не беше започнал, нямаше ли все още да говорите само за изтъркани, отминали неща? Щяхте да говорите я за възкачване на трона, я за това как се става крал; я за отричането от себе си, я за подчиняването на тялото; я за търпението, я за ученето от всички неща; я за смирението, я за любовта. Това не е ли старата песен на нов глас? То е наричане на същото нещо с друго име! Я ще става въпрос за забулване, я за преломяване на хляб, я за ръкополагане или молитви, я за изцеряване на болните и прокуждане на демоните. Може ли да има някакво ново дело? Може ли да има перспектива за развитие? Ако продължаваш по този път, последователите ти твърдо ще следват правила или ще се придържат към установените неща. Вярвате, че вашата работа е толкова величава, но нима не знаете, че тя изцяло е вече свършена и преподадена от онези „старци“ от древните времена? Нима всичко, което казвате и правите, не са последните думи на онези старци? Нима не е именно това, което тези старци поръчаха, преди да починат? Смятате ли, че вашите действия превъзхождат тези на апостолите и пророците от миналите поколения и дори превъзхождат всички неща? Началото на този етап от делото сложи край на вашето обожание към делото на Свидетел Лий, което се състоеше в това да се стреми да стане цар и да се възкачи на трона, и прекъсна безочливото ви самохвалство, така че да не можете да се бъркате в този етап от делото. Без този етап от делото щяхте да потъвате все по-дълбоко и по-дълбоко, докато не станете неспасяеми. У вас има твърде много стари неща! За щастие днешното дело ви върна обратно; иначе кой знае в коя посока щяхте да поемете! Щом Бог е Бог, който е винаги нов и никога стар, защо не търсите нови неща? Защо все се придържате към старите? И така, познаването на днешното дело на Светия дух е от върховно значение!