С настъпването и приключването на различните епохи цялото дело, извършвано в продължение на шест хиляди години, постепенно се е променяло според ситуацията в света и тенденциите на развитие на човечеството като цяло. Делото на управлението се е променило постепенно в съответствие с това. Не всичко е било планирано от началото на сътворението. Преди сътворението на света или много скоро след това Йехова все още не беше планирал първия етап от делото, този на закона, втория етап от делото, този на благодатта, нито третия етап от делото, този на завоеванието, през който Той първо щял да започне с някои от потомците на Моав и така да завоюва цялата вселена. След като сътвори света, Той никога не изрече тези думи, нито пък ги изрече след Моав. Всъщност преди Лот Той никога не ги е изричал. Цялото Божие дело се извършва спонтанно. Точно така се е развило цялото Му шестхилядолетно дело на управление. Преди сътворението на света Той въобще не е съставял такъв план под формата на „обобщена схема за развитието на човечеството“. В Своето дело Бог изразява това, което е Той директно. Не напряга ума Си, за да формулира план. Разбира се, доста пророци са изрекли много пророчества, но въпреки това не може да се каже, че Божието дело винаги е било прецизно планирано. Тези пророчества са възниквали според Божието дело по онова време. Всички дела, които Той извършва, са най-актуалните. Извършва ги в съответствие с развитието на всяка епоха и спрямо това как се променят нещата. За Него извършването на делото е подобно на избирането на лекарството спрямо болестта. Докато изпълнява делото Си, Той наблюдава и го продължава според Своите наблюдения. Във всеки етап от Своето дело Бог може да изрази изобилната Си мъдрост и способност. Той разкрива Своята изобилна мъдрост и власт според делото във всяка конкретна епоха и позволява на всички хора, възвърнати от Него през тази епоха, да видят целия Му нрав. Той задоволява нуждите на хората в съответствие с делото, което трябва да се извърши във всяка епоха, вършейки нужното. Той дава на хората това, от което се нуждаят, в зависимост от степента, до която Сатана ги е покварил. По подобен начин, когато Йехова първоначално създаде Адам и Ева, Той го направи, за да могат да проявят Бог на земята и да свидетелстват за Него сред сътворението. Но Ева съгреши, след като беше изкушена от змията, и Адам направи същото. В градината и двамата ядоха от плода на дървото на познанието за доброто и злото. Затова Йехова трябваше да извърши допълнително дело за тях. Като видя голотата им, Той покри телата им с дрехи от животински кожи. След това Той каза на Адам: „Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята заради тебе […] докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш“. На жената Той каза: „Ще ти увелича болките по време на бременността; с болки ще раждаш деца; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее“. След това Той ги прогони от Едемската градина и ги накара да живеят извън нея, точно както съвременният човек живее сега на земята. Когато в самото начало Бог създаде човека, Неговият план не беше да остави човека да бъде изкушен от змията след като е създаден, а след това да прокълне човека и змията. Всъщност Той не е имал такъв план. Просто начинът, по който се развиха нещата, наложи извършването на ново дело сред сътворените. След като Йехова извърши това дело за Адам и Ева на земята, човечеството продължи да се развива в продължение на няколко хиляди години, докато „Йехова видя, че нечестието на човека беше голямо на земята и че всяко въображение на мислите в сърцето му беше постоянно само зло. И Йехова се разкая, че създаде човека на земята, и се наскърби в сърцето Си. […] Но Ной намери благодат в очите на Йехова“. По това време Йехова трябваше да извърши още нови дела, тъй като човечеството, което бе сътворил, беше станало твърде грешно, след като змията го беше изкушила. Предвид тези обстоятелства сред цялото човечество Йехова избра да пощади семейството на Ной и след това извърши делото Си на унищожението на света с потоп. Човечеството продължи да се развива по този начин до ден днешен, ставайки все по-покварено, и щом настъпи апогеят на човешкото развитие, ще настъпи и краят на човечеството. От самото начало до края на света истинската същност на Неговото дело винаги е била и винаги ще бъде такава. По същия начин хората ще бъдат разпределени според вида си. Съвсем не е вярно, че всеки човек е предопределен от самото начало да принадлежи към определена категория. По-скоро всеки бива постепенно категоризиран, едва след като е преминал през процес на развитие. Накрая всеки, който не може да получи пълно спасение, ще бъде върнат при своите „предци“. Нито едно от Божиите дела сред хората не е било предварително подготвено при сътворението на света. По-скоро развитието на нещата позволява на Бог да извършва Своето дело сред човечеството стъпка по стъпка и по по-реалистичен и практичен начин. Например, Бог Йехова не създаде змията, за да изкуши жената. Това не беше Неговият конкретен план, нито беше нещо, което Той умишлено бе предопределил. Може да се каже, че това беше неочаквано събитие. И именно поради това Йехова изгони Адам и Ева от Едемската градина и се закле никога повече да не създава хора. Въпреки това хората откриват Божията мъдрост само въз онова на това. Точно както казах по-рано: „Аз проявявам мъдростта Си въз основа на заговорите на Сатана“. Независимо колко покварени стават хората или как змията ги изкушава, Йехова е все така мъдър. Затова, откакто сътвори света, Той се е заел с ново дело, чиито етапи не са повторени нито веднъж. Сатана непрекъснато организира заговори и покварява човечеството, а Бог Йехова непрестанно извършва Своето мъдро дело. Откакто сътвори света, Той никога не се е провалял, нито е спирал да върши делото Си. След като хората бяха покварени от Сатана, Той продължи да работи сред тях, за да победи врага, който беше източник на тяхната поквара. Тази битка бушува от самото начало и ще продължи до края на света. Извършвайки цялото това дело, Бог Йехова не само позволи на хората, които са били покварени от Сатана, да получат Неговото велико спасение, но и разкри пред тях мъдростта, всемогъществото и властта Си. Освен това накрая Той ще им позволи да видят Неговия праведен нрав, който се изразява в наказване на грешните и възнаграждаване на праведните. Той се бори със Сатана до ден днешен и никога не е бил побеждаван. Това е, защото Той е мъдър Бог и проявява мъдростта Си въз основа на заговорите на Сатана. Ето защо Бог е подчинил не само всичко на небето на Своята власт, но и е положил всичко на земята за Свое подножие, а не на последно място, налага на грешните, които посягат на човеците и ги тормозят, Своето наказание. Резултатите от всички тези дела са постигнати благодарение на Неговата мъдрост. Той никога не е разкривал мъдростта Си преди съществуването на човечеството, защото нямаше врагове на небето, на земята или където и да е в цялата вселена и нямаше тъмни сили, нападащи всичко сред природата. След като архангелът Сатана Го предаде, Той сътвори човеците на земята и именно заради тях, както бе редно, започна Своята хилядолетна война с архангела — война, която става все по-разгорещена с всеки следващ етап. Неговото всемогъщество и мъдрост присъстват във всеки от тези етапи. Едва тогава всяко творение на небето и на земята вижда Божията мъдрост, всемогъщество, и по-специално Божията реалност. До ден днешен Той продължава да извършва делото Си по същия съответстващ на реалността начин. И докато извършва делото Си, Той разкрива също така Своята мъдрост и всемогъщество и ви позволява да видите действителността на всеки етап от делото, да разберете Божието всемогъщество и дори да осъзнаете ясното обяснение за Божията реалност.

По отношение на предателството на Юда спрямо Исус някои хора се чудят дали това не е било предопределено преди сътворението на света. Всъщност Светият Дух е планирал това въз основа на реалността на времето. Просто така се случи, че имаше човек на име Юда, който все присвояваше средства, затова беше избран да изиграе тази роля и да бъде полезен по този начин. Това е показателен пример за използване на наличните ресурси. Първоначално Исус не беше наясно с това. Той го научи едва по-късно, след като Юда беше разобличен. Ако някой друг беше способен да изиграе тази роля, тогава той щеше да го направи вместо Юда. Всъщност предопределено беше онова, което Светият Дух направи в този момент. Делото на Светия Дух винаги се извършва спонтанно. Той може да планира делото Си по всяко време и да го извърши по всяко време. Защо винаги казвам, че делото на Светия Дух е свързано с реалността и че винаги е ново, никога старо, и винаги изключително актуално? Делото Му не е било предварително планирано, когато светът беше сътворен. Изобщо не беше така! Всяка стъпка от делото постига своя подходящ ефект за съответното време и стъпките не се прекъсват една друга. Много често плановете, които си правиш, просто не съответстват на най-новото дело на Светия Дух. Делото Му не е толкова просто, колкото си мислят хората, нито е толкова сложно, колкото си го представят — то се състои в това да осигурява на хората по всяко време и на всяко място това, от което се нуждаят в конкретния момент. Никой не е по-наясно за същността на хората от Него и точно поради тази причина нищо не може да отговори на реалистичните нужди на хората така добре, както Неговото дело. Затова от човешка гледна точка изглежда, че делото Му е било планирано няколко хилядолетия предварително. Докато извършва делото Си сред вас сега, Той през цялото време действа и говори, наблюдавайки състоянията, в които се намирате, разполага с точните думи, които да изрече, когато вижда всяко едно състояние, и ги казва на хората, които се нуждаят от тях. Да вземем първата стъпка от Неговото дело: времето на порицанието. След това Бог извърши делото Си въз основа на проявите на хората — тяхното непокорство, положителните и отрицателните състояния, в които изпадаха, както и най-низкия предел, до който падаха, когато тези отрицателни състояния достигнеха определен момент. Той следеше тези неща, за да постигне много по-добър резултат от делото Си. Тоест, Той извършва Своето устойчиво дело сред хората въз основа на текущото им състояние във всеки един момент. Предприема всяка стъпка от делото Си според актуалното състояние на хората. Цялото творение е в Неговите ръце. Как би могъл да не ги познава? Бог предприема следващата стъпка от делото Си, което трябва да бъде извършено, навсякъде и по всяко време и в съответствие със състоянията на хората. Това дело няма как да е било планирано преди хиляди години; това е човешка представа! Той извършва делото Си, докато наблюдава въздействията от него, и делото Му непрекъснато се задълбочава и се развива. Всеки път, след като наблюдава резултатите от делото Си, Той изпълнява следващата стъпка от него. Той използва много способи, за да направи прехода плавен и новото Му дело да стане видимо за хората с течение на времето. Този начин на действие може да задоволи нуждите на хората, защото Бог познава човеците твърде добре. Ето как Той извършва Своето дело от небето. Въплътеният Бог също върши Своето дело по този начин, като предприема стъпки и действа сред хората според действителните обстоятелства. Нито едно от делата Му не е било подготвено преди сътворението на света, нито е било щателно планирано предварително. Две хиляди години след сътворението на света Йехова видя, че човечеството е станало толкова покварено, че използва устата на пророк Исая, за да предскаже, че след края на Епохата на закона Йехова ще извърши Своето дело за изкупление на човечеството в Епохата на благодатта. Това беше планът на Йехова, разбира се, но този план също беше съставен според обстоятелствата, които Той наблюдаваше по това време. Със сигурност не го е измислил веднага, след като създаде Адам. Исая просто изрече пророчество, но Йехова не беше подготвил това дело предварително през Епохата на закона. Всъщност Той започна да го изпълнява в началото на Епохата на благодатта, когато пратеникът се яви в съня на Йосиф, за да го просвети с посланието, че Бог ще стане плът, и едва тогава започна делото Му на въплъщение. Бог не беше се подготвил, както хората си представят, за Своето дело на въплъщението веднага след сътворението на света. Това беше решено единствено въз основа на степента, до която човечеството се беше развило, и състоянието на Неговата война срещу Сатана.

Когато Бог стане плът, Неговият Дух слиза в човека. С други думи, Божият Дух се облича с физическо тяло. Той не идва, за да извърши някакви ограничени и частични действия; Делото Му е абсолютно неограничено. Делото, което Светият Дух извършва в плътта, все пак се определя от съответните резултати и Той използва такива фактори, за да определи продължителността на периода, в който ще извършва делото Си, докато е в плътта. Светият Дух директно разкрива всяка стъпка от Своето дело, като го изследва, докато го изпълнява. Това дело не е толкова свръхестествено, че да надхвърля границите на човешкото въображение. То е като делото на Йехова при създаването на небесата, земята и всички неща. Той планираше и действаше едновременно. Той отдели светлината от тъмнината и утрото и вечерта се появиха — това отне един ден. На втория ден Той създаде небето и това също отне един ден. След това създаде земята, моретата и всички същества, които ги населяваха, което изискваше още един ден. Това продължи до шестия ден, когато Бог създаде човека и го постави да управлява всички неща на земята. След това на седмия ден, когато приключи със сътворението на всички неща, Той Си почина. Бог благослови седмия ден и го определи като свят ден. Той реши да установи този свят ден, едва след като вече беше създал всички неща, а не преди да ги създаде. Това дело също беше извършено спонтанно. Преди да създаде всички неща, Той не беше решил да създаде света за шест дни и след това да си почива на седмия. Това изобщо не отговаря на фактите. Той не беше изричал подобно нещо, нито го беше планирал. Въобще не беше казал, че сътворението на всички неща ще бъде завършено на шестия ден и че Той ще си почива на седмия. Вместо това Той създаваше според това, което Му се струваше добро в момента. След като всичко беше сътворено, вече беше настъпил шестият ден. Ако беше приключил със сътворението на всичко на петия ден, то Той щеше да определи шестия ден за свят ден. Но всъщност Той сътвори всичко за шест дни и така седмият ден стана свят ден, което се спазва и до днес. Следователно сегашното Му дело се извършва по същия начин. Той говори и ви осигурява необходимото в зависимост от ситуациите, в които се намирате. Това означава, че Духът говори и действа според обстоятелствата при хората. Той бди над всичко и извършва делото Си по всяко време и на всяко място. Всичко, което Аз правя и казвам, което ви отреждам и ви давам, е без изключение това, от което се нуждаете. Затова нито едно Мое дело не е отделено от реалността; всичко е реално, защото всички вие знаете, че „Божият Дух бди на всичко“. Ако всичко това е било предварително решено, нямаше ли да е прекалено нагласено? Ти мислиш, че Бог е разработил планове за цели шест хилядолетия и след това е предопределил човечеството да бъде непокорно, противопоставящо се, нечестиво и измамно, с покварена плът, сатанински нрав, похотливи очи и лични прищевки. Нищо от това не е предопределено от Бог, а по-скоро всичко се случи в резултат на покварата на Сатана. Някои може да кажат: „Не беше ли и Сатана в Божиите ръце? Бог е предопределил Сатана да поквари човека по този начин и след това Бог да извърши Своето дело сред хората“. Наистина ли Бог би предопределил Сатана да поквари човечеството? След като Бог така силно желае да даде на хората възможност да живеят нормално, наистина ли би смутил живота им? Ако е така, усилията Му да победи Сатана и да спаси човечеството не биха ли били напразни? Как би могло непокорството на човечеството да бъде предопределено? Ако това е нещо, което се е случило поради смущението на Сатана, как би могло да бъде предопределено от Бог? Сатана в Божиите ръце, когото си представяте, е много по-различен от Сатана в Божиите ръце, за когото говоря Аз. Според вашите твърдения, че „Бог е всемогъщ и Сатана е в Неговите ръце“, Сатана никога не би могъл да Го предаде. Ти не каза ли, че Бог е всемогъщ? Знанието ви е твърде абстрактно и няма връзка с реалността. Човек никога не може да проумее Божиите мисли, нито да разбере мъдростта Му! Бог е всемогъщ, това изобщо не е лъжа. Архангелът предаде Бог, защото Бог първоначално му даде дял от властта. Разбира се, това беше неочаквано събитие, точно както когато Ева се поддаде на изкушението на змията. Въпреки това, без значение как Сатана извършва своето предателство, той не е всемогъщ като Бог. Както вие казахте, Сатана е просто могъщ; каквото и да прави, Божията власт винаги ще го победи. Това е истинското значение на твърдението „Бог е всемогъщ и Сатана е в Неговите ръце“. Затова войната със Сатана трябва да се води стъпка по стъпка. Още повече, че Бог планира Своето дело в отговор на хитростите на Сатана, т.е. Той носи спасение на човечеството и разкрива Своето всемогъщество и мъдрост по начин, подходящ за епохата. По същия начин делото от последните дни не е било предопределено по-рано, преди Епохата на благодатта. Предопределенията не се правят по такъв подреден начин: първо, да промени външните нагласи на човека; второ, да подложи човека на Своето порицание и Своите изпитания; трето, да накара човека да премине през изпитанието на смъртта; четвърто, да позволи на човека да преживее времето на любов към Бог и да изрази решимостта на сътворено същество; пето, да позволи на човека да види Божията воля и да Го опознае напълно, и накрая да направи човека пълноценен. Той не е планирал всички тези неща през Епохата на благодатта. Всъщност Той започна да ги планира в настоящата епоха. Сатана работи, също както и Бог. Сатана изразява своя покварен нрав, докато Бог говори директно и разкрива някои важни неща. Това е делото, което се извършва днес, и се прилага същият принцип на действие, който е бил използван много отдавна, след сътворението на света.

Първо Бог създаде Адам и Ева; създаде и змия. Тази змия беше най-отровна от всички същества; нейното тяло съдържаше отрова, която Сатана употреби, за да се възползва от нея. Именно змията изкуши Ева да съгреши. Адам съгреши след Ева и тогава двамата придобиха способността да различават доброто от злото. Ако Йехова знаеше, че змията ще изкуши Ева и че Ева ще изкуши Адам, тогава защо постави всички в градината? Ако Той можеше да предвиди тези неща, защо тогава създаде змия и я постави в Едемската градина? Защо в Едемската градина имаше плодове от дървото за познаване на доброто и злото? Дали Той беше вече определил, че те ще ядат от този плод? Когато Йехова дойде, нито Адам, нито Ева се осмелиха да се изправят срещу Него и едва тогава Йехова разбра, че те са яли плода от дървото на познанието за доброто и злото, и са станали жертва на измамата на змията. Накрая Той прокълна змията, както и Адам и Ева. Когато двамата ядоха от плода на дървото, Йехова изобщо не знаеше, че те правят това. Покварата на човечеството толкова се задълбочи, че хората станаха зли и сексуално разпуснати. Нещо повече — те стигнаха дотам, че всичко, което таяха в сърцата си, беше злоба и нечестивост; всичко беше мръсотия. Затова Йехова съжали, че е създал човечеството. След това Той извърши делото Си по унищожение на света с потоп, който Ной и синовете му преживяха. Всъщност някои неща не са толкова сложни и свръхестествени, колкото хората си представят. Някои задават въпроса: „След като Бог е знаел, че архангелът ще Го предаде, защо го е създал?“. Ето какви са фактите: преди земята да бъде създадена, архангелът беше най-великият от небесните ангели. Той имаше власт да раздава правосъдие над всички ангели в небето; това беше властта, която Бог му беше дал. С изключение на Бог, това беше най-великият от небесните ангели. По-късно, след като Бог създаде човечеството, долу на земята архангелът извърши още по-голямо предателство срещу Него. Казвам, че той предаде Бог, защото искаше да управлява човечеството и да има по-голяма власт от Него. Архангелът беше този, който изкуши Ева да съгреши и направи това, защото искаше да установи своето царство на земята и да накара хората да обърнат гръб на Бог, и вместо това да се подчинят на архангела. Архангелът видя, че толкова много неща могат да му се подчинят — както ангелите, така и хората на земята. Птиците и зверовете, дърветата, горите, планините, реките и всички неща по земята бяха под грижата на хората, т.е. на Адам и Ева, докато Адам и Ева се подчиняваха на архангела. Затова архангелът искаше да надмине Бог по власт и да Го предаде. След това той поведе много ангели на бунт срещу Бог, които по-късно се превърнаха в различни видове нечисти духове. Нима развитието на човечеството до днес не е причинено от покварата на архангела? Хората са такива, каквито са днес, защото архангелът предаде Бог и поквари човечеството. Това поетапно дело далеч не е толкова абстрактно и просто, колкото хората могат да си представят. Сатана имаше определена причина да извърши предателството си, но хората не могат да разберат този прост факт. Защо Бог, който създаде небето и земята и всички неща, създаде и Сатана? След като Бог толкова много презира Сатана и Сатана е Негов враг, тогава защо Бог го създаде? Създавайки Сатана, Той не създаде ли враг? Всъщност Бог не създаде враг; по-скоро Той създаде ангел, който по-късно Го предаде. Неговият ранг беше станал толкова висок, че той пожела да предаде Бог. Може да се каже, че това беше съвпадение, но и нещо неизбежно. Подобно е на това, че човек неизбежно умира, след като достигне до определена зрелост; нещата просто са се развили до този етап. Някои абсурдни глупци казват: „Щом Сатана е Твой враг, тогава защо го създаде? Нима не знаеше, че архангелът ще Те предаде? Нали можеш да гледаш отвека и довека? Нима не познаваше природата на архангела? След като много добре разбираше, че той ще те предаде, защо го направи архангел? И не само Те предаде, но и поведе със себе си много други ангели и слезе в света на смъртните, за да поквари човечеството, а Ти и до днес все още не си успял да завършиш шестхилядолетния Си план за управление“. Верни ли са тези думи? Когато мислиш по този начин, не си ли създаваш повече неприятности, отколкото е необходимо? Има и други, които казват: „Ако Сатана не сееше поквара сред човечеството чак до днешни дни, Бог нямаше да донесе такова спасение на човечеството. Така Божията мъдрост и всемогъщество щяха да бъдат невидими; къде щеше да се разкрие Неговата мъдрост? Затова Бог създаде човешка раса за Сатана, за да може по-късно да разкрие Своето всемогъщество — иначе как би могъл човекът да открие Божията мъдрост? Ако човекът не се противопоставяше на Бог и не се бунтуваше срещу Него, тогава нямаше да е необходимо да се разкриват Неговите действия. Ако цялото творение се покланяше на Бог и Му се подчиняваше, Той нямаше да има никакви дела за вършене“. Това е още по-далеч от действителността, защото в Бог няма нищо мръсно, така че Той не може да създава мръсотия. Сега Той разкрива действията Си само за да победи Своя враг, да спаси хората, които е създал, и да победи демоните и Сатана, които мразят, предават и се противопоставят на Бог, и които в самото начало са били под Негова власт и са Му принадлежали. Бог иска да победи тези демони и по този начин да разкрие Своето всемогъщество на всички неща. Човечеството и всички неща на земята сега са под властта на Сатана и над тях властват нечестивите. Бог иска да разкрие Своите действия на всички неща, за да могат хората да Го познават и по този начин да победи Сатана и да надделее напълно над Своите врагове. Цялото това дело се осъществява чрез разкриване на действията на Бог. Цялото Негово творение е под властта на Сатана, затова Бог иска да разкрие пред всички Своето всемогъщество и по този начин да победи Сатана. Ако Сатана не съществуваше, нямаше да има нужда Бог да разкрива делата Си. Ако не беше смущението на Сатана, Бог щеше да създаде човеците и да ги заведе да живеят в Едемската градина. Защо преди предателството на Сатана Бог никога не разкри всички Свои дела на ангелите или на архангела? Ако в началото всички ангели и архангели бяха познали Бог и Му се бяха подчинили, тогава Той нямаше да извърши тези безсмислени действия. Поради съществуването на Сатана и демоните хората също се противопоставят на Бог и са изпълнени с непокорство. Ето защо Бог желае да разкрие Своите действия. Тъй като иска да воюва със Сатана, Той трябва да използва собствената Си власт и всички Свои действия, за да го победи; така делото на спасението, което Той извършва сред хората, ще им позволи да видят Неговата мъдрост и всемогъщество. Делото, което Бог извършва днес, е значимо и по никакъв начин не прилича на онова, за което някои хора говорят, когато казват: „Не е ли противоречиво делото, което вършиш? Не е ли тази последователна работа просто упражнение, с което да си навличаш смущения? Ти създаде Сатана и след това му позволи да Те предаде и да Ти се противопостави. Ти създаде хората и след това ги предаде на Сатана, като позволи на Адам и Ева да бъдат изкушени. След като Си направил всички тези неща нарочно, защо все още ненавиждаш човечеството? Защо мразиш Сатана? Не е ли всичко това Твое дело? Кое точно мразиш?“. Има доста на брой абсурдни хора, които говорят такива неща. Те искат да обичат Бог, но дълбоко в себе си се оплакват от Него. Какво противоречие! Ти не разбираш истината, имаш твърде много свръхестествени мисли и дори твърдиш, че Бог е допуснал грешка — колко си абсурден! Ти си този, който фалшифицира истината; не е вярно, че Бог е допуснал грешка! Някои хора дори се оплакват, без да спират: „Ти беше този, който създаде Сатана, и този, който хвърли Сатана сред хората и ги предаде на него. Когато нравът на хората стана сатанински, Ти не им прости, а напротив — донякъде ги намрази. Отначало ги обичаше до известна степен, но сега ги ненавиждаш. Ти си този, който е намразил човечеството, но Ти си и този, който го е възлюбил. Какво точно става тук? Това не е ли противоречие?“. Независимо от вашата гледна точка точно това се случи на небето; точно по този начин архангелът предаде Бог и човечеството беше покварено, и това е начинът, по който хората продължават и до днес. Независимо от начина, по който ще го формулирате, това е цялата история. Вие обаче трябва да разберете, че единствената цел на делото, което Бог върши днес, е да ви спаси и да победи Сатана.

Тъй като ангелите бяха изключително крехки и не притежаваха никакви способности, те станаха арогантни веднага щом им се даде власт. Това важеше най-вече за архангела, чийто ранг беше по-висок от този на всеки друг ангел. Той беше Цар сред ангелите, водеше милиони от тях, а под ръководството на Йехова властта му надвишаваше тази на всички останали ангели. Той искаше да върши разни неща и да доведе ангелите сред хората, за да владеят света. Бог каза, че е Единственият, който ръководи вселената, но архангелът твърдеше, че той я ръководи — оттогава архангелът е предател на Бог. Бог беше създал друг свят на небето и архангелът поиска да го управлява, а също и да слезе в света на смъртните. Можеше ли Бог да позволи това? Така Той порази архангела и го хвърли долу във въздуха. Откакто архангелът покварява хората, Бог воюва с него, за да ги спаси; Той използва тези шест хилядолетия, за да го победи. Вашето понятие за всемогъщ Бог не съответства на делото, което Бог извършва днес; то е абсолютно непрактично и до голяма степен е заблуда! Всъщност едва след предателството на архангела Бог го обяви за Свой враг. Единствено заради своето предателство архангелът стъпка човечеството, след като пристигна в света на смъртните, и именно поради тази причина човечеството се е развило дотук. След като това се случи, Бог се закле пред Сатана: „Ще те победя и ще донеса спасение на всички хора, които създадох“. Първоначално Сатана не беше убеден и отговори: „Какво толкова можеш да ми направиш? Наистина ли можеш да ме повалиш във въздуха? Можеш ли наистина да ме победиш?“. След като го хвърли долу във въздуха, Бог не обърна повече внимание на архангела и по-късно започна да спасява човечеството и да извършва Своето дело въпреки непрекъснатите смущения на Сатана. Сатана можеше да прави разни неща, но всичко това се дължеше на привилегиите, които Бог му беше дал преди това; той ги взе със себе си във въздуха и ги е запазил до днес. Когато повали архангела във въздуха, Бог не му отне властта и така Сатана продължи да покварява човечеството. Но от друга страна, Бог започна да спасява човечеството, което Сатана беше покварил скоро след създаването му. Бог не разкри действията Си, докато беше на небето; въпреки това, преди да създаде земята, Той позволи на хората в създадения от Него свят на небето да виждат действията Му, като по този начин напътстваше тези хора над небето. Той им даде мъдрост и интелигентност и ги поведе в живота в онзи свят. Естествено, никой от вас не е чувал за това преди. По-късно, след като Бог създаде хората, архангелът започна да ги покварява; на земята цялото човечество заживя в хаос. Едва тогава Бог започна Своята война срещу Сатана и едва по това време хората започнаха да виждат Неговите дела. В началото тези Негови действия бяха скрити от човечеството. След като Сатана беше хвърлен долу във въздуха, той продължи да върши своите дела, а Бог продължи със Своето дело, като непрекъснато водеше война срещу Сатана, чак до последните дни. Сега е моментът, в който Сатана трябва да бъде унищожен. В началото Бог му даде власт, а по-късно го повали във въздуха, но той продължи да упорства. След това Сатана поквари хората на земята, но Бог продължи да управлява човечеството. Бог използва Своето управление на хората, за да победи Сатана. Като покварява хората, Сатана слага край на тяхната съдба и смущава Божието дело. Бог от своя страна извършва делото на спасението на човечеството. Кой етап от делото, което Бог върши, няма за цел да спаси човечеството? Кой етап няма за цел да пречисти хората, да ги накара да се държат праведно и да живеят в образа на същества, които могат да бъдат обичани? Сатана обаче не прави това. Той покварява човечеството и непрекъснато извършва делото си на поквара на човечеството в цялата вселена. Разбира се, Бог също върши Своите дела, без да обръща внимание на Сатана. Колкото и власт да има Сатана, тази власт все пак му е дадена от Бог; Бог просто не му е дал цялата Си власт, така че каквото и да прави Сатана, той никога не може да надмине Бог и винаги ще бъде в Неговите ръце. Бог не разкри нито едно от действията Си, докато беше на небето. Той само даде на Сатана малка част от властта и му позволи да поеме управлението на другите ангели. Следователно, каквото и да прави Сатана, той не може да надмине Божията власт, защото властта, която Бог първоначално му даде, е ограничена. Докато Бог работи, Сатана смущава. В последните дни смущенията ще приключат; по същия начин ще приключи и Божието дело и видът хора, които Бог иска да направи пълноценни, ще бъдат направени пълноценни. Бог насочва хората в положителна посока; Неговият живот е жива вода — неизмерим и безграничен. Сатана е покварил човека до известна степен; накрая живата вода на живота ще направи човека пълноценен и за Сатана ще бъде невъзможно да се намесва и да върши своите дела. Така Бог ще може да спечели тези хора напълно. Дори и сега Сатана все още отказва да приеме това; той непрекъснато се хвърля срещу Бог, но Бог не му обръща внимание. Бог е казал: „Аз ще бъда победител над всички тъмни сили на Сатана и над всички тъмни влияния“. Това е делото, което трябва да бъде извършено в плътта, и именно това прави превръщането в плът значимо: тоест да се завърши етапът на делото на побеждаването на Сатана в последните дни и да се изтрие всичко, което принадлежи на Сатана. Победата на Бог над Сатана е неизбежна! Всъщност Сатана вече отдавна се е провалил. Когато Евангелието започна да се разпространява по цялата земя на големия червен змей — тоест, когато въплътеният Бог започна Своето дело и на това дело беше даден ход, Сатана беше напълно победен, защото самата цел на въплъщението беше да победи Сатана. Щом Сатана видя, че Бог отново е станал плът и е започнал да върши Своето дело, което никаква сила не може да спре, той остана смаян при вида на това дело и не се осмели да върши повече злини. Първоначално Сатана мислеше, че и той е надарен с много мъдрост и прекъсваше и смущаваше Божието дело; не очакваше обаче, че Бог отново ще стане плът или че в Своето дело Бог ще използва непокорството на Сатана, за да послужи като откровение и съд за човечеството — и така Той ще завоюва хората, и ще победи Сатана. Бог е по-мъдър от Сатана и Неговото дело е далеч по-висше. Ето защо, както вече заявих: „Делото, което върша, е в отговор на хитростите на Сатана; накрая ще разкрия Моето всемогъщество и безсилието на Сатана“. В Своето дело Бог ще бъде водещ, а Сатана ще се влачи отзад, докато накрая не бъде окончателно унищожен — дори няма да разбере какво е станало! Той ще осъзнае истината едва след като бъде разбит и смачкан, а дотогава вече ще бъде изпепелен в огненото езеро. Дали тогава няма да бъде напълно убеден? Защото тогава Сатана няма да има повече интриги, с които да си служи!

Именно това поетапно реално дело често изпълва Божието сърце със скръб за човечеството, така че войната Му със Сатана продължава вече шест хиляди години и Бог каза: „Никога повече няма да създавам човечество, нито пък ще давам власт на ангелите“. Оттогава насетне всеки път, когато ангелите идваха да работят на земята, те просто следваха Бог, за да свършат някаква работа; Той никога повече не им даде власт. Как ангелите, които израилтяните видяха, извършиха своята работа? Те се разкриваха в сънища и предаваха думите на Йехова. Когато Исус възкръсна три дни след като беше разпънат на кръста, ангелите бяха тези, които избутаха камъка настрани; Божият Дух не извърши тази работа лично. Ангелите вършеха само този вид работа; те играеха поддържаща роля, но нямаха власт, защото Бог никога повече нямаше да им даде такава. След като работиха известно време, хората, които Бог използваше на земята, заеха позицията на Бог и казаха: „Искам да се изкача по-високо от вселената! Искам да застана на третото небе! Искаме да държим в ръцете си върховната власт!“. След няколко дни работа те станаха арогантни; искаха да притежават върховна власт на земята, да създадат друг народ, да имат всичко под краката си и да застанат на третото небе. Не знаеш ли, че си просто човек, когото Бог използва? Как би могъл да се изкачиш до третото небе? Бог идва на земята, за да върши делата Си, безшумно и без да ги разгласява, и после си тръгва, след като незабелязано е завършил делото Си. Той никога не вика както хората, а е практичен в изпълнението на Своето дело. Той никога не влиза в църква и не крещи: „Ще ви унищожа всички! Ще ви прокълна и ще ви накажа!“. Той просто продължава да върши Своите дела и Си тръгва, щом ги свърши. Религиозните пастори, които изцеляват болни и пропъждат демони, поучават другите от амвона, произнасят дълги и помпозни речи и обсъждат нереални въпроси, са арогантни до мозъка на костите си! Те са само потомци на архангела!

След като извърши Своето шестхилядолетно дело до наши дни, Бог вече разкри много от Своите действия, чиято основна цел беше да победи Сатана и да донесе спасение на цялото човечество. Той използва тази възможност, за да могат всички на небето, на земята, в моретата и всички предмети от Божието творение на земята да видят с очите си Неговото всемогъщество и всичките Му действия. Той се възползва от възможността, която Му предоставя победата над Сатана, за да разкрие всичките Си дела на хората, да им даде възможност да Го възхваляват и да хвалят Неговата мъдрост в победата над Сатана. Всички на земята, на небето и в моретата прославят Бог, възхваляват Неговото всемогъщество, възхваляват всяко Негово дело и възкликват Неговото свято име. Това е доказателство за Неговата победа над Сатана; това е доказателство, че Той е надделял над Сатана. По-важното е, че това е доказателство за Неговото спасение на човечеството. Цялото Божие творение Го прославя, възхвалява Го за това, че е победил врага Си и че се е завърнал победоносно, и Го възхвалява като велик победоносен Цар, Неговото дело продължава вече шест хиляди години, защото целта Му не е само да победи Сатана. Той използва поражението на Сатана, за да спаси човечеството; Той използва поражението на Сатана, за да разкрие всичките Си действия и цялата Си слава. Той ще спечели слава и всички ангели ще видят цялата Му слава. Пратениците на небето, хората на земята и всички предмети, създадени на земята, ще видят славата на Създателя. Това е делото, което Той върши. Всички Негови творения на небето и на земята ще станат свидетели на Неговата слава и Той ще се завърне триумфално, след като напълно победи Сатана, и ще позволи на човечеството да Го възхвалява. Така Той ще постигне двойна победа в Своето дело. Накрая цялото човечество ще бъде завоювано от Него и Той ще унищожи всеки, който се съпротивлява или бунтува; с други думи, Той ще унищожи онези, които принадлежат на Сатана. Днес ти си свидетел на толкова много от Божиите действия, но въпреки това се противопоставяш, бунтуваш се и си непокорен; криеш много неща в себе си и правиш каквото пожелаеш. Ти следваш собствените си страсти и предпочитания; всичко това е непокорство и противопоставяне. Всяка вяра в Бог заради плътта и страстите, както и заради собствените ти симпатии, света и Сатана, е мръсна; тя е вярата на тези, които се противопоставят и бунтуват. В днешно време има най-различни видове вяра: някои търсят защита от бедствията, други се стремят да получат благословии; някои искат да разберат тайните, а други търсят пари. Това са все форми на противопоставяне и всички те са богохулство! Да кажем, че някой се противопоставя или бунтува — нима това не се отнася до такова поведение? В днешно време много хора мърморят и се оплакват или осъждат. Това са все неща, извършвани от нечестивите; те са примери за човешкото противопоставяне и непокорство. Такива хора са обладани и завладени от Сатана. Тези, които Бог придобива, са хората, които Му се подчиняват напълно; те са хора, които са били покварени от Сатана, но са били спасени и завоювани от сегашното Божие дело, които са преминали през изпитания и накрая са били напълно придобити от Бог, които вече не живеят под властта на Сатана, които са се освободили от неправдата и са готови да живеят свято — това са най-светите хора; те наистина са светите хора. Ако сегашните ти действия не са в съответствие дори с една част от Божиите изисквания, ти ще бъдеш пропъден. Това е безспорно. Всичко зависи от това, което се случва сега; въпреки че си бил предопределен и избран, твоите действия днес все пак ще определят твоя край. Ако не можеш да вървиш в крак сега, ще бъдеш пропъден. Ако не можеш да вървиш в крак сега, как ще можеш да направиш това по-късно? Пред теб се явява такова голямо чудо, но ти все още не вярваш. Как тогава ще повярваш в Бог по-късно, когато Той ще е приключил делото Си и повече няма да върши такава работа? Тогава за теб ще бъде още по-невъзможно да Го следваш! По-късно Бог ще разчита на твоето отношение, на знанията ти за делото на въплътения Бог и на опита ти, за да определи дали си грешен, или праведен, или дали си усъвършенстван, или пропъден. Ти трябва да виждаш ясно сега. Светият Дух действа по този начин: Той определя твоя изход в зависимост от поведението ти днес. Кой изрича днешните думи? Кой извършва днешното дело? Кой решава, че ще бъдеш пропъден днес? Кой решава да те усъвършенства? Не го ли правя Самият Аз? Аз съм Този, който изрича тези думи; Аз съм Този, който върши това дело. Да проклинам, да порицавам и да съдя хората — всички тези неща са част от Моето дело. Накрая от Мен ще зависи дали ще те пропъдя. Всички тези неща са Моя работа! Да те направя съвършен е Моя работа и да ти позволя да се радваш на благословии също е Моя работа. Всичко това е работа, която върша Аз. Твоят край не е предопределен от Йехова; той се определя от днешния Бог. Той се определя именно сега и не е бил определен преди много време, още преди създаването на света. Някои абсурдни хора казват: „Може би нещо не е наред с Твоите очи и не ме виждаш така, както трябва. Накрая Ти ще видиш какво разкрива Духът!“. Първоначално Исус избра Юда за Свой ученик. Хората питат: „Как е могъл да избере ученик, който да Го предаде?“. Първоначално Юда нямаше намерение да предаде Исус; просто така се случи по-късно. По онова време Исус гледаше на Юда доста благосклонно; накара този човек да Го последва и му възложи да отговаря за паричните въпроси. Ако Исус знаеше, че Юда ще присвои пари, Той никога нямаше да го остави да отговаря за това. Може да се каже, че първоначално Исус не знаеше, че този човек е нечестен и коварен или че ще измами братята и сестрите си. По-късно, след като Юда беше следвал Исус известно време, Исус го видя да мами братята и сестрите си и да мами Бог. Хората откриха също, че Юда имаше навика да взема пари от кесията и разказаха за това на Исус. Едва тогава Исус разбра всичко, което се случваше. Тъй като Исус трябваше да извърши делото на разпятието и се нуждаеше от някого, който да Го предаде, и тъй като Юда случайно се оказа точният човек, който да изпълни тази роля, Исус каза: „Между нас ще има един, който ще Ме предаде. Човешкият Син ще използва това предателство, за да бъде разпнат и след три дни ще възкръсне“. В този момент Исус всъщност не беше избрал Юда, за да Го предаде; напротив, Той се беше надявал, че Юда ще бъде верен ученик. Неочаквано Юда се оказа алчен пропаднал човек, който предаде Господ, така че Исус използва тази ситуация, за да избере Юда за тази работа. Ако всичките дванадесет ученици на Исус бяха верни и сред тях нямаше нито един като Юда, тогава човекът, който щеше да предаде Исус, в крайна сметка щеше да е някой, който не беше от учениците. По онова време обаче се случи така, че сред учениците имаше един, който обичаше да взема подкупи — Юда. Ето защо Исус използва този човек, за да завърши Своето дело. Колко просто стана всичко! Исус не го беше предопределил в началото на Своето дело; Той взе това решение едва след като нещата се бяха развили донякъде. Това беше решение на Исус, което означава, че беше решение на Самия Божи Дух. Първоначално Исус беше този, който избра Юда; когато по-късно Юда предаде Исус, това беше нещо, което Светият Дух направи, за да послужи на Неговите собствени цели. Това е дело на Светия Дух, което беше извършено по онова време. Когато Исус избра Юда, Той нямаше представа, че Юда ще Го предаде. Знаеше само, че този човек е Юда Искариотски. Вашият край също се определя според днешното ви ниво на подчинение и нивото на вашето израстване в живота, а не според някаква човешка представа, че резултатите ви са били предопределени при сътворението на света. Ти трябва да възприемаш тези неща ясно. Нищо от това дело не се извършва по начина, по който си го представяш.