Ежедневни Божии слова Откъс 99

„Въплъщението“ е явяването на Бог в плът, Бог извършва делото Си сред сътворените човеци във вид на плът. Така че, за да може Бог да се въплъти, Той трябва първо да бъде плът — плът на нормалната човешка природа: това е най-важното предварително условие. Всъщност изводът от Божието въплъщение е, че Бог живее и върши делата си в плът, че Бог в самата Си същност става плът, става човек. Неговият живот и дело в плът могат да бъдат разделени на два етапа. Първият от тях е животът, който Той има, преди да започне да извършва Своето служение. Той живее в обикновено човешко семейство, в съвършено нормална човешка природа, подчинявайки се на нормалната етика и закони на човешкия живот, с нормални човешки нужди (храна, дрехи, сън, подслон), нормални човешки слабости и нормални човешки емоции. Иначе казано, по време на този първи етап Той живее в небожествена, напълно нормална човешка природа, като участва във всички обичайни човешки дейности. Вторият етап е животът, който Той живее, след като започва да извършва Своето служение. Той все още живее в нормалната човешка природа, има нормална човешка външност и не проявява видими признаци на свръхестественото. И все пак Той живее единствено заради Своето служение и през това време нормалната Му човешка природа съществува само, за да поддържа нормалната работа на Неговата божествена същност, тъй като дотогава нормалната Му човешка природа е съзряла до степен, в която да може да извършва Своето служение. И така, вторият етап от живота на Бог е осъществяването на Неговото служение в Неговата нормална човешка природа, когато Той живее както в нормална човешка природа, така и в абсолютната божественост. Причината, поради която Той живее в напълно обикновена човешка природа по време на първия етап от Своя живот е, че Неговата човешка природа все още не е способна да поддържа цялата пълнота на божественото дело, все още не е съзряла; едва след като човешката Му природа съзрява и успява да се нагърби с Неговото служение, Той може да започне да осъществява служението, което трябва да извършва. Тъй като Бог, като плът, трябва да расте и да съзрява, първият етап от Неговия живот е този на нормалната човешка природа, докато във втория етап, тъй като Неговата човешка природа е способна да се заеме с делото Му и да извършва служението Му, животът, който въплътеният Бог живее по време на Своето служение, е едновременно в човешката природа и в абсолютната божественост. Ако въплътеният Бог беше започнал действително служението веднага след раждането Си, извършвайки свръхестествени знамения и чудеса, тогава Той не би имал телесна същност. Следователно Неговата човешка природа съществува заради Неговата телесна същност: не може да има плът без човешка природа, а човек без човешка природа не е човешко същество. Така човешката природа на Божията плът е вътрешно присъщо свойство на въплътеното тяло на Бог. Да се твърди, че „когато Бог става плът, Той е изцяло божествен и изобщо не е човек“, е богохулство, защото това твърдение няма валидност и нарушава принципа на въплъщението. Дори след като започва да извършва служението Си, Бог продължава да живее в Своята божествена същност с външна обвивка на човек, когато върши делата Си — просто през това време Неговата човешка същност има за цел само да позволява на Неговата божественост да извършва делото в нормална плът. Така че факторът, който Го подтиква към тези дела, е божествената същност, която живее в Неговата човешка природа. Работи Неговата божествена същност, а не човешката Му природа, но тази божествена същност е скрита в Неговата човешка природа. По същество Божието дело се извършва от Неговата абсолютна божественост, а не от човешката Му природа. Извършителят на делото обаче е Неговата плът. Може да се каже, че Той е човек и в същото време е Бог, защото Бог става Бог, Който живее в плът, с човешка обвивка и човешка същност, но и със същността на Бог. Тъй като е човек със същността на Бог, Той стои по-високо от всички създадени човешки същества, по-високо от всеки човек, който може да изпълни Божието дело. И така, сред всички онези, които имат човешка обвивка като Неговата, сред всички, които имат човешка природа, само Той е въплътеният Бог — всички други са сътворени човешки същества. Въпреки че всички те имат човешка природа, сътворените човешки същества имат само човешка природа, докато въплътеният Бог е различен: в Своята плът Той има не само човешка природа, но и, което е по-важно, божественост. Човешката природа може да се види във външността на тялото Му и в ежедневието Му, но Неговата божествена същност е трудна за възприемане. Тъй като Неговата божественост се изразява само когато Той има човешка природа и не е толкова свръхестествена, колкото хората си я представят, за тях е изключително трудно да я видят. Дори днес хората изпитват невероятни трудности да проумеят истинската същност на въплътения Бог. Предполагам, че дори след като говорих толкова дълго за това, тя все още е загадка за повечето от вас. Всъщност този въпрос не е никак сложен. Тъй като Бог е станал плът, Неговата същност е съчетание от човешка природа и божественост. Това съчетание се нарича Самият Бог на земята.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Същината на плътта, в която живее Бог“)

Ежедневни Божии слова Откъс 100

Животът, който Исус живя на земята, беше нормален живот на плътта. Той живя в нормалната човешка природа на Своята плът. Неговата власт — да върши Божиите дела и да говори с Божиите слова, да изцелява болни и да изгонва демони, да върши такива необикновени неща — до голяма степен не се прояви, докато Той не започна Своето служение. Неговият живот преди да навърши двадесет и девет години, преди да изпълни Своето служение, е достатъчно доказателство, че Той беше един нормален човек от плът и кръв. Поради тази причина, както и поради факта, че все още не беше започнал да извършва Своето служение, хората не виждаха в Него нищо божествено, не виждаха нищо повече от нормално човешко същество, обикновен човек — точно както по това време някои хора Го смятаха за син на Йосиф. Хората си мислеха, че Той е син на обикновен човек и нямаше как да разберат, че е въплътеното тяло на Бог. Дори когато по време на служението Си извърши много чудеса, повечето хора все още казваха, че е син на Йосиф, защото Той беше Христос с външната обвивка на обикновено човешко същество. Неговата нормална човешка природа и Неговото дело съществуваха, за да се изпълни значението на първото въплъщение, за да се докаже, че Бог е дошъл изцяло в плът, че е станал съвсем обикновен човек. Нормалната човешка природа на Бог, преди да започне делото Си, беше доказателство, че Той имаше обикновено човешко тяло; а това, че Той работи и след това, също доказа, че беше с обикновено човешко тяло, тъй като извършваше знамения и чудеса, изцеляваше болни и изгонваше демони в плът с нормална човешка природа. Той можеше да върши чудеса, защото Неговата плът носеше Божията власт и защото Божият Дух беше облечен в тази плът. Той притежаваше тази власт благодарение на Божия Дух и това не означаваше, че не беше човешка плът. Изцеляването на болни и изгонването на демони беше работата, която Той трябваше да извърши в Своето служение, това беше израз на Неговата божествена същност, скрита в Неговата човешка природа, и без значение какви знамения показваше или как демонстрираше Своята власт, Той все пак живееше в нормална човешка природа и все още беше естествена плът. До момента, в който възкръсна след смъртта Си на кръста, Той живя в нормална плът. Даряването на благодат, изцеляването на болни и изгонването на демони — всичко това беше част от Неговото служение, всичко това бяха дела, които Той извърши в Своята естествена плът. Преди да отиде на кръста, Той никога не изостави нормалната Си човешка плът, каквото и да правеше. Той беше Самият Бог, вършеше Божието дело, но тъй като беше въплътеното тяло на Бог, Той ядеше храна и носеше дрехи, имаше нормални човешки нужди, имаше нормален човешки разум и нормално човешко съзнание. Всичко това е доказателство, че Той беше нормален човек, което доказва, че въплътеното тяло на Бог е било плът с нормална човешка природа, а не свръхестествено. Неговата задача беше да завърши делото на първото Божие въплъщение, да завърши служението, което първото въплъщение трябваше да изпълни. Значимостта на въплъщението се състои в това, че един обикновен, нормален човек извършва делото на Самия Бог, т.е. че Бог извършва Своето божествено дело в човешка природа и по този начин побеждава Сатана. Въплъщението означава, че Божият Дух става плът, т.е. Бог става плът: делото, което върши плътта, е дело на Духа, който се осъществява в плътта и се изразява чрез плътта. Никой друг, освен Божията плът, не може да завърши служението на въплътения Бог, т.е. само въплътеното тяло на Бог, тази нормална човешка природа — и никой друг — може да изрази божественото дело. Ако по време на Своето първо пришествие Бог нямаше нормална човешка природа преди да навърши двадесет и девет години — ако веднага щом се беше родил можеше да върши чудеса, ако веднага щом се беше научил да говори, можеше да говори на езика на небесата, ако в момента, в който беше стъпил за първи път на земята, можеше да разбира житейските въпроси, да разпознава мислите и намеренията на всеки — такъв човек не би могъл да се нарече обикновен човек и такава плът не би могла да се нарече човешка плът. Ако именно така се беше случило с Христос, тогава смисълът и същността на Божието въплъщение щяха да бъдат загубени. Това, че Той има нормална човешка природа, доказва, че Той е Бог, Който е въплътен в човешко тяло; фактът, че преминава през естествен процес на човешко израстване, допълнително показва, че Той е нормална плът. Освен това Неговото дело е достатъчно доказателство, че Той е Божието Слово, Божият Дух, които станаха плът. Бог става плът, защото Неговото дело го изисква; с други думи, този етап от делото трябва да бъде извършен в плът, да бъде изпълнен в нормална човешка природа. Това е предварителното условие за „Словото стана плът“, за „явяването на Словото в плът“ и това е истинската история на двете въплъщения на Бог. Хората може да вярват, че Исус е извършвал чудеса през целия Си живот, че не е показвал никакви признаци на човешка природа до края на Неговото дело на земята, че не е имал нормални човешки нужди, слабости или емоции, че не е имал нито основни жизнени потребности, нито нормални човешки мисли. Те си представят, че Той има само свръхчовешко съзнание, трансцендентна човешка природа. Те вярват, че тъй като Той е Бог, не би трябвало да мисли и да живее като обикновените хора, че само обикновен човек, реално човешко същество, може да има нормални човешки мисли и да живее нормален човешки живот. Това са все човешки идеи и човешки представи и тези представи противоречат на първоначалните намерения на Божието дело. Нормалното човешко мислене поддържа нормалния човешки разум и нормалната човешка природа; нормалната човешка природа поддържа нормалните функции на плътта, а нейните нормални функции позволяват нормалния живот на плътта като цяло. Бог може да изпълни целта на Своето въплъщение само като работи в такава плът. Ако въплътеният Бог имаше само външната обвивка на плътта, но нямаше нормални човешки мисли, тогава тази плът не би притежавала човешки разум, а още по-малко реална човешка природа. Как една такава плът, без човешка природа, би могла да завърши служението, което въплътеният Бог трябва да извърши? Нормалният ум поддържа всички аспекти на човешкия живот; без нормален ум нямаше да бъдем човешки същества. С други думи, човек, който не мисли нормално, е душевноболен, а за такъв Христос, който няма човешка природа, а само божествена, не може да се каже, че е въплътеното тяло на Бог. И така, как е възможно въплътеното тяло на Бог да няма нормална човешка природа? Не е ли богохулство да се отрича човешката природа на Христос? Всички дейности, в които участват обикновените хора, зависят от работата на естествения човешки ум. Без него в поведението на хората щеше да има отклонения; те дори не биха могли да направят разлика между черно и бяло, добро и зло и нямаше да имат човешка етика и морални принципи. По същия начин, ако въплътеният Бог не мислеше като нормален човек, тогава Той не би бил реална плът, нормална плът. Такава неспособна за мислене плът не би била в състояние да поеме божественото дело. Бог не би могъл нормално да участва в дейностите на нормалната плът, още по-малко да живее заедно с хората на земята. И така, значението на Божието въплъщение, самата същност на това Бог да стане плът, щеше да бъде загубено. Човешката природа на въплътения Бог съществува, за да поддържа нормалното божествено дело в плът. Неговото нормално човешко мислене поддържа нормалната Му човешка природа и всички Негови нормални телесни дейности. Би могло да се каже, че нормалното Му човешко мислене съществува, за да поддържа цялото Божие дело в плътта. Ако тази плът не притежаваше нормален човешки ум, тогава Бог не би могъл да работи в плът и това, което трябва да направи в плът, никога не би могло да се осъществи. Макар че въплътеният Бог притежава нормален човешки ум, Неговото дело не е изопачено от човешката мисъл: Той се заема с делото в човешката природа с нормален ум и с предварителното условие, че има човешка природа с ум, а не чрез използване на нормална човешка мисъл. Колкото и възвишени да са мислите на Неговото човешко тяло, делото Му не е опетнено от логика или мислене. С други думи, Неговото дело не е замислено в ума на тялото Му, а е пряк израз на божественото дело в Неговата човешка природа. Цялото Негово дело е служението, което Той трябва да завърши, и нищо от това не е замислено от Неговия мозък. Например изцеляването на болни, изгонването на демони и разпъването на кръста не са продукти на Неговия човешки ум и не биха могли да бъдат постигнати от човек, който има човешки ум. По същия начин днешното дело на завоюването е служение, което трябва да бъде извършено от въплътения Бог, но то не е дело на човешката воля, а е такова, което трябва да бъде осъществено от Неговата божествена същност, и е дело, на което никой човек от плът и кръв не е способен. Така че въплътеният Бог трябва да притежава нормален човешки ум и нормална човешка природа, защото Той трябва да изпълни Своето дело в човешка природа и с нормален ум. Това е същността на делото на въплътения Бог, самата същност на въплътения Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Същината на плътта, в която живее Бог“)

Ежедневни Божии слова Откъс 101

Преди Исус да изпълни това дело, Той просто живя в Своята нормална човешка природа. Никой не можа да познае, че Той е Бог, никой не разбра, че е въплътеният Бог; хората Го познаваха само като напълно обикновен човек. Неговата съвсем обикновена, нормална човешка природа беше доказателство, че Бог се е явил в плът и че Епохата на благодатта беше епохата на делото на въплътения Бог, а не на делото на Духа. Тя беше доказателство, че Божият Дух се реализира изцяло в плътта, че в епохата на въплъщението на Бог Неговата плът ще извърши цялото дело на Духа. Христос с нормалната Си човешка природа е плът, в която се реализира Духът и която е с нормална човешка природа, естествени възприятия и човешка мисъл. „Да бъде реализиран“ означава Бог да стане човек, Духът да стане плът. Казано по-ясно, това се случва, когато Самият Бог заживее в плът с нормална човешка природа и чрез нея изразява Своето божествено дело — ето какво означава да бъдеш реализиран или въплътен. По време на първото Му въплъщение беше необходимо Бог да изцелява болни и да изгонва демони, защото Неговото дело беше делото на изкуплението. За да изкупи цялото човечество, Той трябваше да бъде състрадателен и да прощава. Работата, която Той извърши преди да бъде разпнат, беше да изцелява болни и да изгонва демони, което предвещаваше спасението на човека от греха и нечистотията. Тъй като това беше Епохата на благодатта, Той трябваше да изцелява болните, като по този начин показваше знамения и чудеса, които бяха представителни за благодатта в онази епоха, защото Епохата на благодатта беше съсредоточена около даряването на благодат и носеше символите на мира, радостта и благословенията в материалния живот — все знаци на вярата на хората в Исус. С други думи, изцеляването на болни, изгонването на демони и даряването на благодат бяха инстинктивни способности на плътта на Исус в Епохата на благодатта, те бяха делото, което Духът реализираше в плътта. Но докато извършваше тази работа, Той живееше в плът и не излизаше извън нейните предели. Каквито и изцеления да извършваше, Той все пак притежаваше нормална човешка природа и все още живееше нормален човешки живот. Причината, поради която казвам, че по време на епохата на Божието въплъщение плътта изпълняваше всички дела на Духа, е, че независимо какви дела вършеше Бог, Той ги вършеше в плът. Но поради Неговото дело хората не смятаха плътта Му за напълно телесна същност, защото тази плът можеше да прави чудеса и в някои специални моменти можеше да прави неща, които излизаха извън пределите на плътта. Разбира се, всички тези събития се случиха, след като Той започва Своето служение, като например изпитанието, което продължи четиридесет дни или преобразяването Му на планината. Така че с Исус смисълът на Божието въплъщение не беше завършен напълно, а само частично. Животът, който Той живя в плът, преди да започне Своето дело, беше напълно нормален във всяко отношение. След като започна Своето дело, Той запази само външната обвивка на плътта Си. Тъй като Неговото дело беше израз на божествената природа, то надхвърли нормалното предназначение на плътта. Все пак въплътеното тяло на Бог беше различно от това на хората от плът и кръв. Разбира се, в ежедневието Си Той се нуждаеше от храна, дрехи, сън и подслон, имаше всички естествени потребности, възприятията на нормално човешко същество и разсъждаваше като нормален човек. Хората продължаваха да гледат на Него като на обикновен човек, а работата Му смятаха за свръхестествена. Всъщност независимо от това, което направи, Той живя в обикновена и нормална човешка природа, а що се отнася до изпълнението на Неговото дело, възприятията Му бяха съвсем нормални, мислите — особено ясни, по-ясни от тези на всеки друг нормален човек. Необходимо беше въплътеният Бог да има такова мислене и възприятия, защото божественото дело трябваше да бъде изразено от плът, която имаше съвсем нормални възприятия и много ясни мисли — само по този начин Неговата плът можеше да изрази божественото дело. През всичките тридесет и три години и половина, в които Исус живя на земята, Той запази нормалната Си човешка природа, но заради делата, които върши по време на Неговото служение, което продължи три години и половина, хората смятаха, че Той е много трансцендентен, че е много по-свръхестествен от преди. В действителност нормалната човешка природа на Исус остана непроменена преди и след началото на служението Му; Неговата човешка природа беше една и съща през цялото време, но поради разликата преди и след като започна служението Му, се появиха два различни възгледа за Неговата плът. Независимо от това, което си мислеха хората, въплътеният Бог запази Своята първоначална, нормална човешка природа през цялото време, тъй като след като се въплъти, Бог живя в плът — плът, която имаше нормална човешка природа. Независимо дали извършваше Своето служение или не, обикновената човешка природа на Неговата плът не можеше да бъде заличена, тъй като човешката природа е основната същност на плътта. Преди Исус да започне да извършва Своето служение, тялото Му беше напълно нормално и участваше във всички обикновени човешки дейности; Той никак не изглеждаше свръхестествен и не показваше никакви чудотворни знамения. По това време Той беше един много обикновен човек, който почиташе Бог, макар че стремежът Му беше по-честен и по-искрен от този на всички останали. Така се прояви Неговата напълно нормална човешка природа. Тъй като не вършеше никаква работа, преди да поеме служението Си, никой нямаше представа за Неговата самоличност, никой не можеше да каже, че плътта Му се различава от тази на всички останали хора, защото Той не беше направил нито едно чудо, не беше изпълнил и една малка част от Божието дело. Въпреки това, след като започна да извършва Своето служение, Той запази външната обвивка на нормалната човешка природа и все още живееше с нормален човешки разум, но тъй като беше започнал да върши делото на Самия Бог, беше поел служението на Христос и извършваше дела, които смъртните същества, хората от плът и кръв, не можеха, хората предположиха, че Той няма нормална човешка природа и не е напълно естествена плът, а непълноценна плът. Заради делата, които вършеше, хората казваха, че Той е Бог в плът, Който няма нормална човешка природа. Подобно разбиране е погрешно, тъй като хората не могат да осъзнаят значимостта на Божието въплъщение. Неразбирането идва от това, че делото, изразено от Бог в плът, беше божественото дело, изразено в плът, която имаше онормална човешка природа. Бог беше облечен в плът, живя в плът и Неговото дело в човешката Му природа скри нейната нормалност. Поради тази причина хората вярваха, че Бог няма човешка природа, а само божествена.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Същината на плътта, в която живее Бог“)

Ежедневни Божии слова Откъс 102

В Своето първо въплъщение Бог не завърши делото на въплъщението: Той завърши само първия етап от делото, което Бог трябваше да извърши в плът. И така, за да завърши делото на въплъщението, Бог се върна в плът още веднъж, изживявайки цялата ѝ нормалност и реалност, т.е. проявявайки Божието Слово в една напълно нормална и обикновена плът, и по този начин завърши делото, което Бог остави недовършено в плът. По същество второто човешко тяло, в което Той се въплъти, е като първото, но е още по-реално, още по-естествено от първото. Поради това страданието, което понася второто въплътено тяло, е по-голямо от това на първото, но това страдание е резултат от Неговото служение в плът, а това е различно от страданието на покварения човек. То също произтича от нормалността и реалността на Неговата плът. Тъй като плътта, в която Той извършва Своето служение, е напълно нормална и реална, тази плът трябва да претърпи много трудности. Колкото по-нормална и реална е тази плът, толкова повече Той ще страда при изпълнението на Своето служение. Божието дело се изразява в едно много обикновено човешко тяло, което изобщо не е свръхестествено. Тъй като Неговата плът е нормална, а трябва да поеме и работата по спасяването на човека, Той страда дори в по-голяма степен, отколкото би страдала една свръхестествена плът — и цялото това страдание произтича от реалността и нормалността на Неговата плът. От страданието, което двете въплътени тела търпят, докато изпълняват Своите служения, може да се разбере същността на въплътеното тяло. Колкото по-нормална е плътта, толкова по-големи трудности трябва да понесе Той, докато е зает с делото; колкото по-реална е плътта, която се заема с делото, толкова по-сурови са представите на хората и толкова повече опасности могат да Го сполетят. И все пак колкото по-реална е плътта и колкото повече тя притежава потребностите и всички възприятия на нормално човешко същество, толкова по-способен е Той да поеме Божието дело в плътта. Именно плътта на Исус беше прикована на кръста, Неговата плът беше тази, която Той предаде в жертва за грях, и с помощта на плът с нормална човешка природа Той победи Сатана и напълно спаси човека от кръста. И също като съвършена плът Бог в Своето второ въплъщение извършва делото на завоюването и побеждава Сатана. Само плът, която е напълно нормална и реална, може да изпълни цялостно делото на завоюването и да даде убедително доказателство. С други думи, завоюването на човека се постига чрез реалността и нормалността на Бог в плът, а не чрез свръхестествени чудеса и откровения. Служението на този въплътен Бог е да говори и по този начин да завоюва и усъвършенства човека. С други думи, работата на Духа, реализирана в плътта, дългът на плътта, е да говори и по този начин да завоюва, разкрие, усъвършенства и напълно да пропъди човека. И така, именно в делото на завоюването Божието дело в плът ще бъде напълно завършено. Първоначалното дело на изкуплението беше само началото на делото на въплъщението; плътта, която извършва делото на завоюването, ще завърши цялото дело на въплъщението. По отношение на пола едното въплъщение е мъж, а другото е жена, което допълва значимостта на Божието въплъщение и разсейва човешките представи за Бог: Бог може да стане както мъж, така и жена, а по същество въплътеният Бог няма пол. Той е създал и мъжа, и жената и за Него няма разделение на половете. На този етап от делото Бог не извършва знамения и чудеса, така че делото ще постигне своите резултати чрез думи. Освен това причината за това е, че този път делото на въплътения Бог не е да изцелява болни и да пропъжда демони, а да завоюва човека като говори, което ще рече, че вродената способност, която това въплътено тяло на Бог притежава, е да изговаря думи и да завоюва човека, а не да изцелява болни и да пропъжда демони. Неговата работа в нормалната човешка природа не е да прави чудеса, да изцелява болни и да пропъжда демони, а да говори и затова второто въплътено тяло изглежда на хората много по-естествено от първото. Хората виждат, че Божието въплъщение не е лъжа, но този въплътен Бог е различен от въплътения Исус и въпреки че и двамата са Бог в човешка плът, Те не са напълно еднакви. Исус имаше нормална човешка природа, обикновена човешка природа, но Той дойде с много знамения и чудеса. В този въплътен Бог очите на хората няма да видят знамения или чудеса, нито изцеление на болните, нито изгонване на демони, нито ходене по вода, нито пост в продължение на четиридесет дни… Той не върши същите дела, които вършеше Исус, не защото по същество плътта Му е по-различна от тази на Исус, а защото Неговото служение не е да изцелява болни и да пропъжда демони. Той не разрушава и не пречи на Своето дело. Тъй като Той завоюва човека чрез Своите истински думи, няма нужда да го покорява с чудеса и затова този етап е завършекът на делото на въплъщението. Въплътеният Бог, Когото виждаш днес, е изцяло плът и в Него няма нищо свръхестествено. Той се разболява като другите, има нужда от храна и дрехи също като другите; Той целият е плът. Ако този път въплътеният Бог извършваше свръхестествени знамения и чудеса, ако изцеляваше болните, пропъждаше демони или можеше да убива с една дума, как би могло да бъде осъществено делото на завоюването? Как би могло да се разпространи делото сред езическите народи? Изцеляването на болни и изгонването на демони беше делото на Епохата на благодатта, това беше първата стъпка в делото на изкуплението, а сега, когато Бог е спасил човека от кръста, Той вече не изпълнява това дело. Ако през последните дни се появи „Бог“, който е същият като Исус, който ще изцелява болните, ще пропъжда демони и ще бъде разпнат на кръст заради човека, този „Бог“, макар и идентичен с описанието на Бог в Библията и лесен за възприемане от хората, по своята същност няма да е плът, носена от Божия Дух, а от зъл дух. Защото принципът на Божието дело е никога да не се повтаря това, което Той вече е завършил. И така, делото на второто Божие въплъщение е различно от това на първото. В последните дни Бог осъществява делото на завоюването в едно обикновено, нормално човешко тяло; Той не изцелява болните, няма да бъде разпнат заради човека, а просто изрича думи в плът и завоюва човека в плът. Само такава плът е въплътеното тяло на Бог; само такава плът може да завърши Божието дело в плът.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Същината на плътта, в която живее Бог“)

Ежедневни Божии слова Откъс 103

Независимо дали в този сегашен етап въплътеният Бог понася трудности или извършва Своето служение, Той прави това, за да допълни смисъла на въплъщението, тъй като това е последното въплъщение на Бог. Бог може да се въплъти само два пъти. Не може да има трети път. Първото въплъщение беше с мъжка природа, а второто — с женска, така че образът на Божията плът е завършен в съзнанието на човека; нещо повече, двете въплъщения вече са завършили Божието дело в плът. Първият път въплътеният Бог имаше нормална човешка природа, за да допълни смисъла на въплъщението. Този път Той също има нормална човешка природа, но смисълът на това въплъщение е различен: Той е по-дълбок и Неговото дело е от изключителна важност. Причината Бог отново да стане плът е да допълни смисъла на въплъщението. Когато Бог приключи напълно този етап от Своето дело, целият смисъл на въплъщението, т.е. Божието дело в плът, ще бъде допълнен и няма да има повече работа, която да се върши в плът. Което ще рече, че отсега нататък Бог никога повече няма да идва в плът, за да върши Своето дело. Бог извършва делото на въплъщението само за да спаси и усъвършенства човечеството. С други думи, никак не е обичайно Бог да идва в плът, освен заради Своето дело. Като идва в плът, за да върши делото Си, Той показва на Сатана, че Бог е плът, нормален човек, обикновен човек — и все пак Той може да царува триумфално над света, да победи Сатана, да изкупи човечеството, да завоюва човечеството! Целта на работата на Сатана е да поквари човечеството, докато целта на Божието дело е да спаси човечеството. Сатана вкарва човека в бездънна пропаст, а Бог го спасява от нея. Сатана кара всички хора да му се покланят, докато Бог ги подчинява на Своята власт, защото Той е Бог Творец. Цялото това дело се осъществява чрез двете Божии въплъщения. Същността на Неговата плът е такава, че тя съединява човешката и божествената природа и притежава нормална човешка природа. Така че без въплътеното тяло на Бог Той не би могъл да постигне резултатите от спасяването на човечеството, а без нормалната човешка природа на Неговата плът делото Му в плът пак не би могло да постигне тези резултати. Същността на Божието въплъщение се състои в това, че Той трябва да има нормална човешка природа; обратното би противоречало на първоначалното намерение на Бог да се въплъти.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Същината на плътта, в която живее Бог“)

Ежедневни Божии слова Откъс 104

Защо казвам, че смисълът на въплъщението не е завършен с делото на Исус? Защото Словото не стана изцяло плът. Това, което Исус направи, е само част от Божието дело в плът; Той извърши само делото на изкуплението, но не и делото на пълното спечелване на човека. Поради тази причина в последните дни Бог отново стана плът. Този етап от делото също се извършва в обикновена плът; той се изпълнява от напълно нормално човешко същество, чиято човешка природа не е ни най-малко трансцендентна. С други думи, Бог е станал завършено човешко същество, Той е човек, чиято идентичност е тази на Бог, завършено човешко същество, изцяло от плът, Който изпълнява делото Си. Човешките очи виждат едно тяло от плът, което изобщо не е трансцендентно, един съвсем обикновен човек, който може да говори на езика на небесата, който не показва чудотворни знамения, не върши чудеса, нито пък разкрива вътрешната истина за религията в големи конгресни зали. За хората делото на второто въплъщение изглежда напълно различно от това на първото и то до такава степен, че двете сякаш нямат нищо общо едно с друго, и този път не може да се види нищо от делото на първото. Въпреки че делото на второто въплъщение е различно от това на първото, това не доказва, че Техният източник не е един и същ. Дали Техният източник е един и същ, зависи от естеството на работата, извършвана от въплътените тела, а не от външните Им обвивки. По време на трите етапа на Своето дело Бог се е въплъщавал два пъти и двата пъти делото на въплътения Бог открива нова епоха, поставя началото на ново дело; въплъщенията взаимно се допълват. За човешките очи е невъзможно да разберат, че двете тела всъщност произхождат от един и същи източник. От само себе си се разбира, че това не е по силите нито на човешкото око, нито на човешкия ум. Но в Своята същност те са еднакви, тъй като Тяхното дело произлиза от един и същ Дух. Дали двете въплътени тела произлизат от един и същ източник, не може да се съди по епохата и мястото, в което са родени, или по други подобни фактори, а по божественото дело, изразено от Тях. Второто въплътено тяло не изпълнява нищо от делото, което е извършил Исус, защото Божието дело не се придържа към условностите, а винаги открива нов път. Второто въплътено тяло няма за цел да задълбочи или затвърди впечатлението от първото тяло в съзнанието на хората, а да го допълни и усъвършенства, да задълбочи познанието на човека за Бог, да разруши всички правила, които съществуват в сърцата на хората, и да заличи лъжливите образи на Бог в душите им. Може да се каже, че нито един отделен етап от Божието дело не може да даде на човека пълно познание за Него; всеки етап дава само част от това, не всичко. Въпреки че Бог е изразил напълно Своя нрав, поради ограничената способност на човека за разбиране неговото познание за Бог все още остава непълно. Невъзможно е, използвайки човешки език, да се предаде целия нрав на Бог; нещо повече, как един етап от Неговото дело може да изрази напълно Бог? Той работи в плът под прикритието на Своята нормална човешка природа и човек може да Го познае само чрез проявите на Неговата божествена същност, а не чрез телесната Му обвивка. Бог идва в плът, за да позволи на човека да Го опознае чрез различни Негови дела, при което няма два еднакви етапа от делото Му. Само по този начин човекът може да има пълно познание за Божието дело в плът, което да не се ограничава само до един аспект. Въпреки че работата на двете въплътени тела е различна, същността на телата и източникът на Тяхната работа са идентични, просто Те съществуват, за да изпълняват два различни етапа от делото, и възникват в две различни епохи. Независимо от всичко, въплътените тела на Бог имат еднаква същност и еднакъв произход — това е истина, която никой не може да отрече.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Същината на плътта, в която живее Бог“)

Ежедневни Божии слова Откъс 105

Въплътеният Бог се нарича Христос, а Христос е плътта, облечена от Божия Дух. Тази плът не прилича на никой друг човек, който е от плът. Разликата идва от това, че Христос не е от плът и кръв: Той е въплъщението на Духа. Той има както нормална човешка природа, така и пълна божественост. Никой човек не притежава Неговата божественост. Нормалната Му човешка природа способства за извършването на всички Негови нормални дейности в плътта, докато божествеността Му извършва делото на Самия Бог. Както Неговата човешка природа, така и Неговата божественост се подчиняват на волята на небесния Отец. Същината на Христос е Духът, тоест, божествеността. Следователно Неговата същина е тази на Самия Бог; тази същина няма да прекъсне собственото Му дело и Той не би могъл да направи нещо, което да разруши делото Му, нито някога би изрекъл думи против собствената Си воля. Следователно въплътеният Бог абсолютно никога не би извършил някакво дело, което прекъсва собственото Му управление. Това е, което всички хора трябва да разберат. Същината на делото на Светия Дух е да спаси човека и то се извършва заради собственото управление на Бог. По подобен начин делото на Христос също е предназначено да спаси човека и то се извършва поради Божията воля. Като се има предвид, че Бог става плът, Той реализира Своята същина в плътта Си, така че плътта Му да е способна да върши Неговото дело. Следователно цялата работа на Божия Дух е заменена от делото на Христос през времето на Неговото въплъщение и делото на Христос е в основата на цялата работа през времето на Неговото въплъщение. То не може да се смесва с дело от която и да е друга епоха. И тъй като Бог става плът, Той работи чрез въплътената Си самоличност; тъй като Той идва в плът, следователно завършва в плът делото, което трябва да извърши. Дали ще е Божият Дух, или Христос, и двамата са Самият Бог и Той върши делото, което трябва да върши, и изпълнява служението, което трябва да изпълни.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Същината на Христос е подчинение на волята на Небесния Отец“)

Ежедневни Божии слова Откъс 106

Самата същина на Бог притежава власт, но Той е в състояние напълно да се подчини на властта, която произлиза от Него. Делото на Духа и делото на плътта не си противоречат взаимно. Божият Дух е властта над цялото творение. Плътта, притежаваща същината на Бог, също има власт, но Бог в плътта може да извърши цялата работа, която се подчинява на волята на небесния Отец. Това не може да бъде постигнато или измислено от никой човек. Самият Бог е власт, но Неговата плът може да се подчини на властта Му. Това е, което се подразбира, когато се казва, че „Христос се подчинява на волята на Бог Отец“. Бог е Дух и може да извърши делото на спасението, както Бог може да стане човек. Във всеки случай Самият Бог върши Своето собствено дело; Той нито прекъсва, нито смущава, още по-малко извършва дело, което си противоречи, защото същността на делото, извършено от Духа и плътта, е еднаква. Както Духът, така и плътта работят за изпълнение на една воля и за управление на едно и също дело. Въпреки че Духът и плътта имат две противоположни качества, същината им е еднаква; и двете имат същината на Самия Бог и самоличността на Самия Бог. Самият Бог не притежава елементи на непокорство: същината Му е добра. Той е израз на цялата красота и доброта, както и на цялата любов. Дори в плът Бог не прави нищо, което не се подчинява на Бог Отец. Дори и с цената на това да пожертва живота Си, Той би бил готов да го направи от все сърце и не би направил друг избор. Бог не притежава елементи на самонадеяност или собствена значимост нито на високомерие и арогантност; Той не притежава елементи на кривина. Всичко, което не се подчинява на Бог, идва от Сатана; Сатана е източникът на цялата грозота и нечестивост. Причината човек да има качества, подобни на тези на Сатана, е, че е бил покварен и обработен от Сатана. Христос не е бил покварен от Сатана, следователно Той притежава само характеристиките на Бог и нито една от характеристиките на Сатана. Независимо колко трудно е делото или колко слаба е плътта, Бог, докато живее в плът, никога няма да направи нещо, което да прекъсне делото на Самия Бог, още по-малко да изостави волята на Бог Отец чрез непокорство. Той би предпочел да страда от болките на плътта, отколкото да се противопостави на волята на Бог Отец — тъкмо както Исус каза в молитва: „Отче, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш“. Хората правят своя избор, но Христос не го прави. Въпреки че има самоличността на Самия Бог, Той все пак търси волята на Бог Отец и изпълнява това, което Му е поверено от Бог Отец от гледна точка на плътта. Това е непостижимо за човека. Това, което идва от Сатана, не може да има същината на Бог — то може само да не се подчинява и да се съпротивлява на Бог. То не може напълно да се подчинява на Бог, още по-малко доброволно да се подчинява на Божията воля. Всички хора, с изключение на Христос, могат да вършат онова, което се противопоставя на Бог, и нито един човек не може директно да поеме делото, поверено от Бог; никой не е способен да счита управлението на Бог за свой собствен дълг. Същността на Христос е подчинение на волята на Бог Отец; непокорството срещу Бог е характеристика на Сатана. Тези две качества са несъвместими и всеки, който притежава качествата на Сатана, не може да се нарече Христос. Причината, поради която човек не може да върши Божието дело вместо Него, е, че човекът няма нищо от Божията същина. Човек работи за Бог заради личните си интереси и бъдещи перспективи, а Христос работи, за да изпълни волята на Бог Отец.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Същината на Христос е подчинение на волята на Небесния Отец“)

Ежедневни Божии слова Откъс 107

Човешката природа на Христос се управлява от Неговата божественост. Въпреки че е в плът, Неговата човешка природа не е изцяло като тази на плътския човек. Христос има Свой собствен уникален характер и това също се управлява от Неговата божественост. В Неговата божественост няма слабост — слабостта на Христос се отнася до Неговото човешко естество. До известна степен тази слабост ограничава Неговата божественост, но тези граници са в определен обхват и време и не са безкрайни. Когато дойде време да се извърши делото на Неговата божественост, то се извършва независимо от Неговата човешка природа. Човешката природа на Христос се ръководи изцяло от Неговата божественост. Освен нормалния живот на човешкото Му естество, всички останали действия на Неговата човешка природа са повлияни, засегнати и направлявани от Неговата божественост. Въпреки че Христос има човешка природа, това не смущава делото на Неговата божественост, защото човешката природа на Христос се ръководи от Неговата божественост; въпреки че Неговата човешка природа не е достатъчно зряла в отношенията ѝ към другите, това не засяга нормалното дело на Неговата божественост. Когато казвам, че човешката Му природа не е била покварена, имам предвид, че човешката природа на Христос може да бъде пряко управлявана от Неговата божественост и че Той притежава по-висш разум от този на обикновения човек. Неговата човешка природа по най-подходящ начин се ръководи от божествеността в Неговото дело; Неговата човешка природа е най-способна да изрази божественото дело и най-способна да се подчини на това дело. Извършвайки делата Си в плът, Бог никога не изпуска от поглед задължението, което човек в плътта трябва да изпълни. Той може да се покланя на Бог в небето с искрено сърце. Той има същината на Бог и Неговата самоличност е същата като на Самия Бог. Веднага щом дойде на земята и стана сътворено същество с външна обвивка, се сдоби с човешка природа, каквато не е имал преди. Той може да се покланя на Бог в небето; това е битието на Самия Бог и то е неподражаемо за човека. Неговата самоличност е Самият Бог. Той се покланя на Бог от гледна точка на плътта; следователно думите „Христос се покланя на Бог в небето“ не са неправилни. Това, което Той иска от човека, е именно Своето собствено същество — Той вече е постигнал всичко, което иска от човека, преди да го поиска от него. Той никога не би предявил изисквания към другите, а Самият Той да е освободен от тях, тъй като всичко това съставлява Неговото същество. Независимо как извършва делото Си, Той не би действал така, че да не се подчинява на Бог. Без значение какво Той иска от човека, никое изискване не надвишава това, което човек може да постигне. Всичко, което Той прави, изпълнява Божията воля и е заради Неговото управление. Божествеността на Христос е над всички хора; следователно Той е най-висшият авторитет на всички сътворени същества. Тази власт е Неговата божественост, т.е. нравът и битието на Самия Бог, който определя Неговата самоличност. Затова, независимо колко нормална е Неговата човешка природа, неоспоримо е, че Той има самоличността на Самия Бог; независимо от каква гледна точка говори Той и как се подчинява на Божията воля, не може да се каже, че Той не е Самият Бог. Глупавите и невежи хора често смятат нормалната човешка природа на Христос за недостатък. Независимо как Той изразява и разкрива битието на Своята божественост, човекът не е в състояние да признае, че Той е Христос. И колкото повече Христос демонстрира Своето послушание и смирение, толкова по-пренебрежително безумните хора гледат на Христос. Има дори такива, които избират да Го отхвърлят и презрат, а поставят онези „велики мъже“ с възвишени образи на масата, за да им се покланят. Човешката съпротива и непокорството спрямо Бог идват от факта, че същината на въплътения Бог се подчинява на Божията воля, както и от нормалната човешка природа на Христос; това е източникът на човешката съпротива и непокорството на Бог. Ако Христос нямаше нито одеждата на Своята човешка природа, нито търсеше волята на Бог Отец от гледна точка на сътворено същество, а вместо това притежаваше свръхчовешка природа, тогава най-вероятно нямаше да има непокорство сред хората. Причината, поради която човек винаги желае да вярва в невидим Бог на небето, е, че Бог на небето няма човешка природа, нито притежава едно-единствено качество на сътворено същество. Следователно човекът винаги се отнася към Него с най-голяма почит, но има пренебрежително отношение към Христос.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Същината на Христос е подчинение на волята на Небесния Отец“)

Ежедневни Божии слова Откъс 108

Макар че Христос на земята може да действа от името на Самия Бог, Той не идва с намерението да разкрие Своя плътски образ на всички хора. Той не идва, за да Го видят всички хора; Той идва, за да хване човека за ръка и да го поведе към новата епоха. Функцията на Христовата плът е да служи на делото на Самия Бог, т.е. на делото на въплътения Бог, а не да даде възможност на човека да разбере изцяло същината на Неговата плът. Каквото и да прави, никое от делата Му не излиза извън рамките на постижимото за плътта. Каквото и да прави, Той го прави в плътта и чрез нормалната човешка природа и не разкрива изцяло на човека истинския лик на Бог. Освен това Неговото дело в плътта никога не е така свръхестествено или неоценимо, както човекът го възприема. Макар че Христос представлява Самият Бог в плът и извършва лично делото, което Самият Бог трябва да извърши, Той не отрича съществуването на Бог в небесата, нито пък трескаво разгласява собствените Си дела. Той по-скоро скромно се крие в плътта Си. Тези, които лъжат, че са Христос, не притежават тези качества — само Той ги притежава. Като направим сравнение с арогантния и самодоволен нрав на тези лъжехристи, става очевидно каква плът е истинската Христова плът. Колкото по-фалшиви са лъжехристите, толкова повече парадират и толкова по-способни са да показват знамения и чудеса, за да заблуждават човека. Лъжехристите не притежават качествата на Бог; Христос не е опетнен от никоя характеристика на лъжехристите. Бог става плът само за да извърши делото в плътта, а не просто за да позволи на човека да Го види. По-скоро прави така, че делото Му да потвърди самоличността Му, а това, което разкрива, да свидетелства за Неговата същина. Същината Му не е неоснователна; самоличността Му не е грабната от ръката Му — тя се определя от Неговото дело и от Неговата същина. Макар че Той притежава същината на Самия Бог и е способен да върши делото на Самия Бог, в края на краищата Той е плът, за разлика от Духа. Той не е Бог с качествата на Духа; Той е Бог с външна обвивка от плът. Следователно, колкото и обикновен и слаб да е Той и както и да се стреми към волята на Бог Отец, Неговата божественост е неоспорима. Във въплътения Бог е налице не само нормална човешка природа заедно с нейните слабости; налице е и прелестта и непонятността на Неговата божествена същност, както и всички Негови дела в плът. Затова у Христос има както човешка, така и божествена природа, както действително, така и практически. Това не е нищо безсмислено или свръхестествено. Той идва на земята с основната цел да извърши делото Си. Наложително е да притежава нормална човешка природа, за да извършва делото Си на земята, иначе колкото и да е велика силата на божествеността Му, изначалната ѝ функция не може да бъде осъществена успешно. Макар че Неговата човешка природа е от особено голямо значение, тя не е Неговата същина. Неговата същина е божествена, затова Той започва да проявява Своето божествено същество още в самото начало на служенето Си на земята. Човешката Му природа съществува само за да поддържа нормалния живот на плътта Му, за да може божествената Му същност да извършва делото си в плътта по обичайния начин: Неговото дело се направлява изцяло от божествената Му същност. Когато завърши делото Си, Той ще е изпълнил служението Си. Това, което човекът трябва да разбере, е делото Му в неговата цялост, и именно чрез делото Си той дава възможност на човека да Го познае. В хода на делото Си Той доста ясно изразява същността на Своята божественост, която е нрав, неопетнен от човешката природа, и която е същност, неопетнена от мисъл и човешко поведение. Когато настъпи краят на цялото Му служение, Той вече ще е изразил нрава, който трябва да изрази, по завършен и цялостен начин. Делото Му не се ръководи от напътствията на никой човек; изразяването на нрава Му също е доста свободно и не се контролира от съзнанието, нито се обработва от мисълта — той се разкрива по естествен начин. Това е нещо, което никой човек не може да постигне. Дори и средата да е сурова и условията да са неблагоприятни, Той е в състояние да изрази нрава Си в подходящия момент. Този, който е Христос, изразява съществото на Христос, докато онези, които не са Христос, не притежават Неговия нрав. Затова дори и всички да Му се противопоставят и да си създават представи за Него, никой не може да отрече въз основа на човешките представи, че нравът, изразен от Христос, е този на Бог. Всички, които следват Христос с искреност в сърцето си или целенасочено се стремят към Бог, ще признаят въз основа на изразяването на Неговата божественост, че Той е Христос. Хората никога не биха отрекли Христос въз основа на което и да е Негово качество, което не съвпада с човешките представи. Макар и човекът да е доста глупав, всеки знае точно какво идва от волята на човека и какво идва от Бог. Просто много хора съзнателно се противопоставят на Христос поради своите намерения. Ако не беше това, никой човек не би имал причина да отрича съществуването на Христос, защото божествеността, изразена от Него, наистина съществува, а делото Му може да се види с просто око.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Същината на Христос е подчинение на волята на Небесния Отец“)

Ежедневни Божии слова Откъс 109

Делото и изразяването на Христос определят Неговата същина. Той е в състояние да изпълни това, което Му е поверено, с искрено сърце. Той е в състояние да почита Бог в небесата с искрено сърце, и с искрено сърце да се стреми към волята на Бог Отец. Всичко това се определя от Неговата същина. Естественото Му откровение също се определя от същината Му; наричам това „естествено откровение“, защото проявлението Му не е подражание или резултат на човешко обучение, нито е резултат от многогодишно облагородяване от човека. Той не го е научил, нито Се е окичил с него: то Му е вътрешноприсъщо. Човекът може да отрича Неговото дело, Неговото проявление, Неговата човешка природа и целия живот на тази Негова нормална човешка природа, но никой не може да отрече, че Той почита Бог в небесата с искрено сърце; никой не може да отрече, че Той е изпълнил волята на небесния Отец, и никой не може да отрече искреността, с която Той се стреми към Бог Отец. Макар и образът Му да не е приятен за сетивата и речта Му да не е изключителна, а делото Му да не е така разтърсващо земята и небето, както човекът си представя, Той действително е Христос, който изпълнява волята на небесния Отец с искрено сърце, който изцяло се подчинява на небесния Отец и който е верен до смърт. Това е така, защото същината Му е същината на Христос. На човека му е трудно да повярва в тази истина, но тя е факт. Когато служението на Христос бъде изпълнено докрай, човекът ще може да види от делото Му, че Неговият нрав и Неговото същество представляват нравът и съществото на Бог в небесата. Тогава съвкупността от всички Негови дела ще може да потвърди, че Той действително е плътта, в която се превръща Словото, а не плътта и кръвта, от която е съставен човекът. Всяка стъпка от Христовото дело на земята има своето представително значение, но човек, който преживява действителното извършване на всяка стъпка, не е способен да обхване значимостта на делото Му. Това важи с особена сила за няколкото стъпки от делото, извършени от Бог във второто Му въплъщение. Повечето от тези, които само са чували или виждали Христовите слова, но никога не са виждали Самия Него, нямат никакви представи за делото Му; на тези, които са виждали Христос, чували са словата Му и са преживели делото Му, им е трудно да приемат това дело. Причината за това не е ли, че външният вид и нормалната човешка природа на Христос не са по вкуса на човека? Тези, които приемат Неговото дело, след като Христос си е отишъл, нямат такива трудности, защото те само приемат делото Му и не влизат в досег с нормалната човешка природа на Христос. Човекът е неспособен да се откаже от представите си за Бог и вместо да го направи, той подлага Бог на щателен анализ. Това се дължи на факта, че човекът обръща внимание само на Неговия облик и не е способен да разпознае същината Му въз основа на делото и думите Му. Ако човек си затвори очите за облика на Христос или избягва да обсъжда човешката Му природа, а говори само за божествеността Му, чието дело и чиито слова са непостижими за който и да е човек, то представите на човека ще намалеят наполовина, дори до степен, че всички проблеми на човека ще бъдат разрешени.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Същината на Христос е подчинение на волята на Небесния Отец“)

Ежедневни Божии слова Откъс 110

Въплътеният Бог притежава Божията същност; въплътеният Бог притежава Божието проявление. Въплъщавайки се, Бог ще осъществи Своя замисъл делото Си, и тъй като Бог се превръща в плът, Той ще изрази онова, което представлява, и ще може да осени човека с истината, ще го дари с живота и ще го насочи по правилния път. Плът, която не съдържа Божията същност, категорично не е въплътеният Бог; в това няма съмнение. Ако човек иска да разбере дали пред него е Самият въплътен Бог, той трябва да прецени това по изразявания от Него нрав и по изричаните от Него думи. Иначе казано, за да потвърди, че това е въплътеният Бог и да прецени дали това е истинският път, човек трябва да ползва за ориентир Божията същина. Тоест, за да определи дали това действително е въплътеният Бог, той трябва да се вгледа в същността Му — в Неговото дело, в словото Му, в нрава Му и в множество други аспекти — вместо да съди по външни белези. Невеж и неук е човекът, който се взира само в Неговото външно проявление и в резултат пренебрегва същината Му. Външният вид не е определящ за същността; нещо повече — Божието дело никога не може да съвпадне с човешките представи. Нима външността на Исус не се различаваше от хорските представи? Та нали ликът и облеклото Му с нищо не подсказваха истинската Му самоличност? Та нали първите фарисеи се опълчиха срещу Него тъкмо защото имаха очи само за външността Му, но останаха глухи за думите Му? Надеждата Ми е, че всеки брат и сестра, които очакват Божията поява, не ще повторят тази историческа трагедия. Не бива да се превръщате в съвременни фарисеи и отново да приковете Бог на кръста. Трябва грижливо да премислите как ще приветствате Божието завръщане и да сте с ясна представа как да се отдадете на истината. Това е отговорността на всеки, който чака Исус да се върне, възседнал облак. Вместо да се заплитаме в преувеличени фантазии, трябва да проясним духовното си зрение. Трябва да мислим за практическата работа на Бог и да се вгледаме в практическите аспекти на Бог. Не се отнасяйте и изгубвайте в мечтания, винаги копнеейки за деня, в който Господ Исус внезапно ще слезе сред вас, възседнал облак, и ще възнесе вас, които никога не сте Го опознали, не сте Го видели и не знаете как да изпълните волята Му. По-добре е да разсъждавате по по-практични въпроси!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Предисловие“)

Ежедневни Божии слова Откъс 111

Въплътеният Бог не се разкрива на всички създания, а само на някои хора, които Го следват през този период, когато Той лично върши Своето дело. Той се облече в плът само за да осъществи един етап от Своето дело, а не за да покаже на човека Своя образ. Въпреки това, делото Му трябва да бъде извършено от Самия Него, затова е необходимо Той да го извърши в плът. Когато това дело бъде завършено, Той ще напусне човешкия свят; не може да остане дълго сред хората, за да не пречи на предстоящото дело. Той показва на множеството само праведния Си нрав и всички Свои дела, а не образа, в който два пъти е станал плът, защото Божият образ може да бъде показан само чрез Неговия нрав и не може да бъде заменен с образа на въплътената Му плът. Плътският Му образ се показва само на ограничен брой хора — само на онези, които Го следват, когато Той работи в плът. Затова делото, което се извършва сега, се извършва тайно. По същия начин Исус се показваше само на евреите, когато вършеше Своето дело, и никога не се показа публично на друг народ. Така, след като завърши делото Си, Той незабавно се отдалечи от човешкия свят и не остана; след това този образ на човек, който се показа на хората, не беше Той, а Светият Дух, който пряко извършваше делото. След като делото на въплътения Бог бъде напълно завършено, Той ще си отиде от света на смъртните и никога повече няма да извършва дело, подобно на това, което е вършил, когато е бил в плът. След това цялото дело се извършва директно от Светия Дух. През този период човекът почти не може да види образа на Неговото плътско тяло. Той изобщо не се показва на човека, а остава завинаги скрит. Времето за извършване на делото на въплътения Бог е ограничено. То се осъществява в определена епоха, период, нация, сред определени хора. Това дело представлява само делото през периода на Божието въплъщение; то е представително за една епоха и представлява делото на Божия Дух в една конкретна епоха, а не цялото Негово дело. Затова образът на въплътения Бог няма да бъде показан на всички народи. Това, което се показва на множеството, са Божията праведност и нравът Му в тяхната цялост, а не Неговият образ, когато Той два пъти стана плът. На човека не се показват нито един-единствен образ, нито двата образа, съчетани в едно. Затова е наложително плътта на въплътения Бог да напусне земята след завършване на делото, което Той трябва да извърши. Защото Той идва само за да извърши делото, което трябва да извърши, а не за да покаже на хората Своя образ. Въпреки че значимостта на въплъщението вече е постигната чрез факта, че Бог е станал плът два пъти, Той пак няма да се разкрие публично пред нация, която никога преди това не Го е виждала. Исус никога повече няма да се яви на евреите като Слънцето на праведността, нито пък ще се яви на всички народи на върха на Елеонския хълм. Юдеите са видели само портрета на Исус от времето, когато е бил в Юдея. Това е така, защото делото на Исус в Неговото въплъщение приключи преди две хиляди години; Той няма да се върне в Юдея в образа на юдеин, а още по-малко ще се покаже в образа на юдеин на някой от езическите народи, защото образът на Исус, станал плът, е само образът на юдеин, а не образът на Човешкия Син, който Йоан видя. Въпреки че Исус обеща на Своите последователи, че ще дойде отново, Той няма просто да се покаже в образа на евреин на всички хора от езическите народи. Трябва да знаете, че делото на въплътения Бог е да постави началото на нова епоха. Това дело е ограничено до няколко години и Той не може да завърши цялото дело на Божия Дух, точно както образът на Исус като евреин можа да представлява само образа на Бог, докато Той работеше в Юдея, и можа да извърши само делото на разпятието. Докато Исус беше в плът, Той не можа да извърши делото на довеждане на епохата до край или на унищожение на човечеството. Затова, след като беше разпънат на кръст и завърши делото Си, Той се изкачи на най-високата височина и завинаги се скри от хората. От този момент нататък онези верни вярващи от езическите народи не можеха да видят проявлението на Господ Исус, а само портрета Му, който бяха закачили на стената. Това е само един портрет, нарисуван от човек, а не образът на Бог, както Той се показва на човека. Бог няма да се покаже открито на множеството в образа, в който два пъти стана плът. Неговото дело сред хората е с цел да им позволи да опознаят нрава Му. Всичко това е показано на човека чрез делото Му в различните епохи; извършено е по-скоро чрез нрава, който Той разкри, и делото, което извърши, а не чрез проявлението на Исус. С други думи, Божият образ не се разкрива на човека чрез въплътения образ, а по-скоро чрез делото, извършено от въплътения Бог, който има образ и форма. Чрез делото Му се показва Неговият образ и се разкрива нравът Му. Това е значението на делото, което Бог желае да извърши в плът.

След като делото на двете въплъщения на Бог приключи, Той ще започне да показва Своя праведен нрав сред всички народи на неверниците, позволявайки на множеството да види образа Му. Той ще прояви Своя нрав и по този начин ще изясни целите на различните категории хора, като доведе старата епоха до окончателен край. Неговото дело в плът не се разпростира нашироко (както Исус работеше само в Юдея, а Аз днес работя само сред вас), защото то има граници и предели. Той просто се труди за кратко време в образа на обикновената нормална плът. Той не използва тази въплътена плът, за да извърши делото на вечността или делото на явяването пред хората от нациите на неверниците. Това дело в плът може да бъде само ограничено по обхват (например дело само в Юдея или само сред вас) и след това да се разшири чрез делото, което се извършва в тези граници. Разбира се, това дело на разширяване трябва да бъде извършено пряко от Неговия Дух и вече няма да бъде дело на въплътената Му плът. Защото делото в плътта има граници и не се разпростира до всички краища на вселената — това то не може да извърши. Чрез делото в плътта Неговият Дух извършва делото, което трябва да последва. Следователно делото, извършено в плътта, има встъпителен характер и се осъществява в определени граници; след това Неговият Дух е този, който продължава това дело, при това в по-широк обхват.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тайната на въплъщението (2)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 112

Бог идва да работи на земята само за да ръководи епохата; Той възнамерява само да постави началото на нова епоха и да сложи край на старата. Той не е дошъл, за да изживее човешкия живот на земята, да изпита радостите и скърбите на живота в човешкия свят, да усъвършенства даден човек с ръката Си или да го наблюдава лично как расте. Това не е Негово дело. Неговото дело е само да постави началото на новата епоха и да сложи край на старата. Това означава, че Той лично ще постави началото на една епоха, лично ще сложи край на другата и ще победи Сатана, като лично извърши Своето дело. Всеки път, когато Той лично извършва Своето дело, все едно че стъпва на бойното поле. Първо, Той покорява света и надделява над Сатана, докато е в плът. Той придобива цялата слава и повдига завесата над цялото двухилядолетно дело, като прави така, че всички хора на земята да имат правилен път, по който да вървят, и да живеят в мир и радост. Въпреки това Бог не може да живее с човека на земята дълго време, защото Бог е Бог и е напълно различен от човека. Той не може да води живот на обикновено човешко същество, т.е. не може да живее на земята като човешко същество, в което няма нищо необичайно; защото Той притежава много малко от нормалната човешка природа на обикновено човешко същество, за да поддържа човешкия Си живот. С други думи, как Бог би могъл да има семейство, да гради кариера, да отглежда деца на земята? Не би ли било това позор за Него? Това, че е надарен с нормална човешка природа, е само с цел да върши делото Си по нормален начин, а не за да може да има семейство и кариера, както би направил един обикновен човек. Неговите нормални сетива, нормален ум и нормалното хранене и обличане на плътта Му са достатъчни, за да докажат, че Той има нормална човешка природа; не е необходимо Той да има семейство или кариера, за да докаже, че е надарен с нормална човешка природа. Това би било напълно излишно! Идването на Бог на земята е Словото, което става плът. Той просто позволява на човека да разбере и да види Неговото слово, т.е. позволява на човека да види делото, извършено от плътта. Неговото намерение не е хората да се отнасят към плътта Му по определен начин, а само човекът да бъде покорен докрай, т.е. да се подчинява на всички думи, които излизат от устата Му, както и на цялото дело, което Той извършва. Той просто работи в плът; Той не иска от човека умишлено да превъзнася величието и светостта на Неговата плът, а вместо това показва на човека мъдростта на Своето дело и цялата власт, която притежава. Затова, въпреки че притежава изключителна човешка същност, Той не го демонстрира по никакъв начин, а се съсредоточава само върху делото, което трябва да извърши. Трябва да знаете защо Бог се е облякъл в плът, но не разгласява Своята нормална човешка същност и не свидетелства за нея, а просто извършва делото, което иска да извърши. Следователно вие виждате от въплътения Бог само божествената Му природа; това е така, защото Той никога не обявява човешката Си природа, за да може човекът да не Го имитира. Само когато човек води хората, той говори за човешката си същност, за да спечели тяхното възхищение и убеждение и по този начин да стане лидер на другите. За разлика от това, Бог покорява човека единствено чрез Своето дело (т.е. дело, недостижимо за човека). Няма значение дали Той предизвиква възхищението на човека или го кара да Го обожава. Единственото, което прави, е да внуши на човека чувство на страх от Него или усещане за Неговата неизмеримост. Бог няма нужда да впечатлява човека. Той има нужда единствено да се боиш от Него, след като си видял нрава Му. Делото, което Бог върши, принадлежи на Него; то не може да бъде извършено вместо Него от човек, нито пък може да бъде постигнато от човек. Само Самият Бог може да извърши Своето дело и да постави началото на нова епоха, за да поведе човека към нов живот. Делото, което Той върши, е да даде възможност на човека да се сдобие с нов живот и да навлезе в нова епоха. Останалата част от делото е поверена на хора с нормална човешка природа, на които другите се възхищават. Затова в Епохата на благодатта Той завърши двухилядолетното дело само за три години и половина от тридесет и трите Си години в плът. Когато Бог идва на земята, за да извърши Своето дело, Той винаги завършва двухилядолетното дело или делото на цяла епоха в рамките на най-краткия период от няколко години. Той не протака и не отлага; Той просто концентрира многогодишната работа по такъв начин, че я завършва само за няколко кратки години. Това е така, защото делото, което Той върши лично, е изцяло в името на това да проправи нов път и да открие нова епоха.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тайната на въплъщението (2)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 113

Когато Бог върши Своето дело, Той не идва, за да участва в някакво строителство или движение, а за да изпълни Своето служение. Всеки път Той става плът само за да завърши един етап от делото и да открие нова епоха. Сега е Епохата на царството и подготовката на царството. Този етап от делото не е дело на човека и няма за цел да доведе човека до определено ниво, а да завърши част от Божието дело. Това, което Той върши, не е дело на човека и не е необходимо, за да се постигне конкретен резултат в обработването на човека, преди да напусне земята; целта е да се изпълни Неговото служение и да се завърши делото, което Той трябва да извърши, а именно — да подготви правилно всичко за Своето дело на земята и по този начин да постигне слава. Делото на въплътения Бог е различно от делото на хората, които Светият Дух използва. Когато Бог идва, за да изпълни делото Си на земята, Той се занимава единствено с изпълнението на Своето служение. Във всички останали неща, които не са свързани с Неговото служение, Той почти не взема участие, до степен, че си затваря очите за тях. Той просто върши делото, което трябва да върши, и най-малко се интересува от делото, което трябва да извърши човекът. Делото, което върши, е единствено това, което се отнася до епохата, в която се намира, и до службата, която трябва да изпълнява, сякаш всички останали въпроси не са в Неговата компетенция. Той не натрупва допълнителни основни познания за живота сред хората, не усвоява нови социални умения и не се въоръжава с нищо друго, което човекът знае. Всичко, което човекът трябва да притежава, е напълно безразлично за Него и Той върши само делото, което е Негов дълг. И така, от човешка гледна точка, на въплътения Бог му липсват твърде много неща — до степен, че Той не обръща внимание на много неща, които човекът би трябвало да притежава, и не разбира тези неща. Неща като обикновеното житейско познание, принципите на поведение и взаимодействие с другите хора сякаш не се отнасят за Него. Но във въплътения Бог просто не можеш да откриеш и най-малкия намек за необикновеност. С други думи, Неговата човешка природа просто поддържа живота Му на обикновено човешко същество с обикновен мислещ мозък, като Му дава способността да различава доброто от злото. Той обаче не притежава нито едно от другите неща, които би трябвало да притежава само човекът (сътвореното същество). Бог е облечен в плът само за да изпълнява Своето собствено служение. Неговото дело е насочено към цялата епоха, не към конкретен човек или място, а към цялата вселена. Това е посоката на Неговото дело и принципът, според който Той работи. Това не може да бъде променено от никого и човекът не може да бъде въвлечен по никакъв начин. Всеки път, когато Бог става плът, Той носи със Себе Си делото на епохата и не възнамерява да живее до човека двадесет, тридесет, четиридесет или дори седемдесет или осемдесет години, за да може той да придобие по-добро разбиране и да проникне в Божията същност. Няма нужда от това! Това изобщо не би задълбочило познанието на човека за присъщия на Бог нрав. Напротив, то само би задълбочило възприятията му и би направило човешките възприятия и мисли застояли. Ето защо всички вие трябва да разберете какво точно е делото на въплътения Бог. Със сигурност не може да не сте разбрали думите Ми, изречени пред вас: „Не съм дошъл да изпитам живота на обикновен човек“. Нима сте забравили думите: „Бог не идва на земята, за да изживее живота на обикновен човек“? Не разбирате целта на Божието въплъщение и не знаете смисъла на думите: „Как би могъл Бог да дойде на земята с намерението да изпита живота на сътворено същество?“. Бог идва на земята само за да завърши делото Си и затова делото Му на земята е краткотрайно. Той не идва на земята с намерението Божият Дух да подхранва плътското Му тяло и да Го направи по-висш човек, който да ръководи църквата. Когато Бог идва на земята, Словото става плът, но човекът не е наясно с делото Му и насила Му приписва някакви качества. Но всички вие трябва да разберете, че Бог е Словото, станало плът, а не плътско тяло, култивирано от Божия Дух, за да поеме ролята на Бог за известно време. Самият Бог не е резултат от култивиране, а е Словото, станало плът, и днес Той официално върши Своето дело сред всички вас. Всички вие знаете и признавате, че въплъщението на Бог е фактическа истина, но само имитирате разбиране за нея. Вие сте неспособни да разберете делото на въплътения Бог, значението и същността на Неговото въплъщение и само вяло повтаряте научените думи след другите. Вярваш ли, че въплътеният Бог е такъв, какъвто си го представяш?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тайната на въплъщението (3)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 114

Бог се превръща в плът само за да започне нова епоха и ново дело. Трябва да разберете това. То е много различно от функцията на човека и двете не могат да се споменават заедно. Човекът се нуждае от дълъг период на възпитание и усъвършенстване, преди да може да бъде използван за извършване на дело, а човечността, необходима за това, трябва да е от изключително висок порядък. Човекът трябва не само да притежава способността да поддържа чувството си за нормална човечност, но освен това да разбира много от принципите и правилата на своето поведение спрямо другите и освен това да се посвети специално на изучаването на мъдростта и етичното познание за човека. Човекът трябва да бъде снабден с всички тези неща. С въплътения Бог обаче е различно, тъй като Неговото дело не представлява човека и не е дело на човека; то е по-скоро пряк израз на Неговото същество и пряко изпълнение на делото, което Той трябва да извърши. (Естествено, делото Му се извършва своевременно, а не мимоходом или случайно, и започва, когато настъпи моментът Той да изпълни служението Си.) Той не взема участие в човешкия живот или дело, т.е. Неговата човешка природа не е обременена с нищо от това (макар че това не се отразява на делото Му). Той изпълнява Своето служение само когато настъпи времето за това. Какъвто и да е Неговият статут, Той просто се движи напред с делото, което трябва да извърши. Неговото дело е напълно незасегнато от човешкото познание и мнение за Него. Например, когато Исус вършеше Своето дело, никой не знаеше кой точно е Той и просто напредваше в делото Си. Нищо от това не Му пречеше да върши делото, което Му предстоеше да извърши. Поради тази причина Той отначало не направи Своята самоличност известна и не я обяви, а просто насърчи човека да Го следва. Естествено, това беше не само демонстрация на Божието смирение, но и на начина, по който Бог действаше в плът. Той можеше да действа само по този начин, защото човекът не можеше да Го разпознае с просто око. Дори и да Го беше разпознал, човекът нямаше да може да помогне в делото Му. Нещо повече, Той не се въплъти, за да разпознае човек плътта Му, а за да върши Своето дело и да осъществи служението Си. Затова Той не отдаваше никакво значение на това да направи Своята самоличност достояние на хората. Когато завърши цялото дело, което трябваше да извърши, цялата Му самоличност и статут станаха ясни на човека по естествен начин. Въплътеният Бог мълчи и никога не обявява нищо. Той не обръща внимание на човека или на това как човекът успява да Го последва, а просто се движи напред в изпълнението на Своето служение и в извършването на делото, което трябва да извърши. Никой не е в състояние да попречи на делото Му. Когато дойде време Той да завърши делото Си, то със сигурност ще бъде завършено и доведено докрай и никой не може да наложи друго. Едва след като Той завърши делото Си и Си тръгне от хората, те ще разберат делото, което Той върши, макар и не напълно ясно. И ще е необходимо много време, за да може човек да разбере напълно намерението, с което Бог първоначално извърши делото Си. С други думи, делото от епохата на въплъщението на Бог е разделено на две части. Едната част се състои от делото, извършено от въплътената плът на Самия Бог, и от думите, изречени от въплътената плът на Самия Бог. След като службата на Неговата плът бъде напълно завършена, другата част от делото остава да бъде извършена от тези, които са използвани от Светия Дух. В този момент човекът трябва да изпълни предназначението си, защото Бог вече е отворил пътя и от човека зависи да го извърви. Това означава, че Бог, който е станал плът, върши една част от делото, а след това Светият Дух и използваните от Него хора ще наследят делото. Следователно човекът трябва да знае какво включва делото, което на този етап се извършва основно от въплътения Бог, да разбере точно какво е значението на Божието въплъщение и делото, което Той трябва да извърши, и да не поставя на Бог същите изисквания, които се поставят на човека. Това е грешката на човека, неговата представа и още повече неговото непокорство.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тайната на въплъщението (3)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 115

Бог става плът не с намерението да позволи на човека да опознае Неговата плът или да види разликите между плътта на въплътения Бог и плътта на човека. Бог не става плът, за да упражнява човешката способност за разпознаване и със сигурност не с намерението да даде възможност на човека да се поклони на въплътената Божия плът и по този начин да постигне велика слава. Нищо от това не е Божие намерение при Неговото въплъщение. Също така Бог не се превръща в плът, за да осъди човека, нито умишлено да го разкрие или да направи живота му труден. Нищо от това не е намерение на Бог. Превръщането в плът винаги е неизбежна форма на Божието дело. Той действа именно по този начин, за да извърши още по-велико дело и по-велико управление, а не по причините, които човек си представя. Бог идва на земята само когато делото Му го изисква и само ако това е необходимо. Той не идва на земята просто за да разгледа наоколо, а за да извърши делото, което трябва да извърши. Защо иначе би поел върху Себе Си толкова тежко бреме и голям риск, за да извърши това дело? Бог става плът само по необходимост и в това винаги има уникално значение. Ако беше само за да позволи на хората да Го погледнат и да разширят хоризонтите си, Той абсолютно никога нямаше да дойде при хората с такава лекота. Той идва на земята заради Своето управление и още по-великото Си дело и за да може да спечели повече хора. Той идва, за да олицетвори епохата и да победи Сатана, и се облича в плът, за да победи Сатана. Освен това Той идва, за да направлява живота на цялото човечество. Всичко това се отнася до Неговото управление и действието на цялата вселена. Ако Бог се превърне в плът само за да позволи на човека да опознае плътта Му и да отвори очите на хората, тогава защо Той не се скита из всички народи? Нямаше ли това да е изключително лесно за изпълнение? Но Той не го направи, а вместо това избра подходящо място, където да се установи и да започне делото, което трябваше да извърши. Само тази плът е от голямо значение. Той представлява цялата епоха и също така върши делото на цялата епоха. Той завършва предишната епоха и провъзгласява новата. Това са все важни въпроси, които се отнасят до Божието управление и показват значението на един етап от делото, за което Бог идва на земята.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тайната на въплъщението (3)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 116

Бог не спасява човека директно чрез Духа и идентичността на Духа, защото човек не може да докосне или види Неговия Дух и не може да се приближи до Него. Ако Той се опита да спаси човека директно чрез Духа, човекът никога не би могъл да получи Неговото спасение. Ако Бог не приеме външната форма на сътворен човек, човекът няма да може да получи това спасение. Защото човекът по никакъв начин не е в състояние да се приближи до Него, точно както никой не можа да се приближи до облака на Йехова. Едва когато стане сътворен човек, т.е. като постави Своето слово в плът, в която Той ще се превърне, Бог може лично да внедри словото във всички онези, които Го следват. Само тогава човек може лично да чуе и види Неговото слово, нещо повече, да получи словото Му, и по този начин да бъде напълно спасен. Ако Бог не беше станал плът, никой човек от плът и кръв нямаше да получи такова велико спасение и никой човек нямаше да бъде спасен. Ако Божият Дух действаше непосредствено сред хората, цялото човечество щеше да бъде поразено, или без никаква възможност да влезе в контакт с Бог, щеше да бъде напълно завладяно от Сатана. Целта на първото въплъщение беше да изкупи човека от греха чрез плътта на Исус, т.е. Той спаси човека от кръста; но поквареният сатанински нрав все още остана в човека. Второто въплъщение вече няма за цел да служи като принос за грях, а има за цел да спаси напълно онези, които са били изкупени от греха. Това се постига, за да могат опростените да намерят освобождение от греховете си и да бъдат напълно очистени, и след като постигнат промяна в нрава си, да се освободят от тъмното влияние на Сатана и да се върнат при Божия престол. Само така човек може да бъде напълно осветен. След като Епохата на закона приключи и започна Епохата на благодатта, Бог започна делото на спасението, което продължава до последните дни, когато Бог напълно ще очисти човечеството чрез съд и порицание на човека за неговото непокорство. Едва тогава Бог ще завърши Своето дело на спасение и ще си почине. Така, по време на трите етапа на делото, Бог само два пъти стана плът, за да извърши Своето дело сред хората. Причината за това е, че само един от трите етапа на това дело е предназначен да напътства хората в техния живот, докато другите два представляват делото на спасението. Само като стане плът, Бог може да живее сред хората, да изпитва страданията на света и да живее в обикновена плът. Само по този начин Той може да даде на хората практическия начин, от който се нуждаят като сътворени същества. Именно чрез въплъщението на Бог човек получава пълно спасение от Него, а не директно от небето в отговор на молитвите си. Факт е, че бидейки от плът и кръв, човекът не е способен да види Божия Дух, а още по-малко да се приближи до Него. Човек може да общува само с въплътения Бог; само чрез Него може да разбере всички пътища и цялата истина и да получи пълно спасение. Второто въплъщение е достатъчно, за да премахне греховете на човека и да го пречисти напълно. Така второто въплъщение ще доведе докрай цялото Божие дело в плът и ще изпълни целта на Божието въплъщение. От този момент нататък Божието дело в плът ще бъде напълно завършено. След второто въплъщение Той никога повече няма да стане плът заради делото Си, защото цялото Му управление ще приключи. Чрез въплъщението от последните дни избраният от Него народ ще бъде напълно спечелен и всички хора ще бъдат разделени по вида си в последните дни. Той вече няма да върши делото на спасението и няма да се върне в плът, за да върши каквото и да било дело.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тайната на въплъщението (4)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 117

Това, което човекът е постигнал днес — неговият настоящ духовен ръст, познание, любов, вярност, покорство, както и неговата проницателност — всичко това е резултат от постигнатото чрез осъждане чрез словото. Това, че си способен да бъдеш верен и да останеш непоколебим до днес, се постига чрез словото. Днес човекът вижда, че въплътеният Бог е извършил едно наистина изключително дело. Има много неща в делото, които човек не може да постигне — тайни и чудеса. Ето защо мнозина са се покорили. Някои от тях никога не са се подчинявали на никого, откакто са се родили, но когато тези хора виждат Божиите слова в наши дни, те се подчиняват напълно, без дори да забележат, че са го направили. И не си позволяват да проверяват или да казват нещо друго. Човечеството е паднало под властта на словото и се е преклонило пред съда на словото. Ако Божият Дух говореше директно на човека, цялото човечество щеше да се подчини на гласа Му, падайки без думи на откровение, подобно на Павел, който падна на земята, когато видя светлината по пътя за Дамаск. Ако Бог бе продължил да действа по този начин, човекът никога нямаше да може да разпознае собствената си поквара при осъждането чрез словото и по този начин да постигне спасение. Само като стане плът, Бог може лично да предаде Своите думи на всеки човек, така че всички, които имат уши, да чуят думите Му и да приемат Неговото осъдително дело чрез словото. Такъв резултат се постига само чрез Неговото слово, но не и чрез появата на Духа, който кара уплашения човек да се подчини. Само чрез такава практическа и все пак необикновена работа старият нрав на човека, който е бил скрит в него в продължение на много години, може да бъде напълно разкрит, за да може човекът да го разпознае и да го промени. Такава е практическата работа на въплътения Бог. Той изрича и изпълнява присъда по практически начин, за да постигне резултатите от осъждането на човека чрез словото. Това е силата на въплътения Бог и значението на Божието въплъщение. Това се прави, за да се прояви властта на въплътения Бог, за да се покажат резултатите от действието на словото и за да стане ясно, че Духът е станал плът и демонстрира Своята власт чрез осъждането на човека чрез словото. Въпреки че плътта Му външно е обвивка, представляваща обикновена и нормална човешка същност, резултатите, които словото Му постига, показват на човека, че Той е изпълнен с власт, че е Самият Бог и че думите Му са проява на Самия Бог. Това показва на всеки човек, че Той е Самият Бог, Самият Бог, станал плът, че никой не може да Го оскърби, никой не може да надмине Неговата словесна присъда и никоя сила на мрака не може да надвие Неговата власт. Човекът е напълно подчинен на Него, защото Той е Словото, станало плът, както и заради Неговата власт и Неговата присъда чрез словото. Делото, извършено чрез Неговото въплъщение, е властта която Той притежава. Той става плът, защото и плътта може да има власт, а Той е способен да върши дело сред хората по практически, видим и осезаем за човека начин. Това дело е много по-реалистично от делото, извършвано пряко от Божия Дух, който има цялата власт, а и резултатите от него са видими. Причината за това е, че след като е станал плът, Бог може да говори и да върши делото Си по практически начин. Външната обвивка на Неговата плът няма власт и човек може да се приближи до нея. От друга страна, Неговата същност има власт, но властта Му не е видима за никого. Когато Той говори и върши делото Си, човек не е в състояние да открие съществуването на Неговата власт; това още повече благоприятства делото Му от практическо естество. А всяко такова практическо дело може да постигне резултати. Въпреки че никой не осъзнава, че Той има власт, никой не вижда, че Той не може да бъде наскърбен и никой не вижда Неговия гняв, Той постига резултатите, предвидени в думите Му, чрез скритата Си власт, скрития Си гняв и думите, които изрича открито. С други думи, чрез тона на гласа Му, строгостта на речта Му и цялата мъдрост на думите Му човекът бива напълно убеден. По този начин човек се подчинява на думите на въплътения Бог, който сякаш няма никаква власт, но постига целта Си да спаси човека. Това е другият смисъл на Неговото въплъщение: да говори по-реалистично и да позволи реалността на думите Му да въздейства върху човека, така че хората да станат свидетели на силата на Божието слово. Така че, ако това дело не беше осъществено чрез въплъщението, то не би постигнало и най-малките резултати и не би било в състояние да спаси напълно грешните хора. Ако Бог не стане плът, Той остава Дух — невидим и неосезаем за човека. Човекът е плътско създание; Бог и човекът принадлежат към два различни свята и имат различна природа. Божият Дух е несъвместим с човека от плът, между тях не може да се установи никаква връзка; освен това човекът не може да стане дух. Следователно Божият Дух трябва да стане създание, за да може да извърши Своето първоначално дело. Бог може както да се издигне до най-голямата висота, така и да се смири, като стане сътворен човек, за да работи и да живее сред хората. Човекът, от друга страна, не може да се издигне до най-голямата висота и да стане дух, нито пък може да слезе на най-ниското място. Затова Бог трябва да стане плът, за да може да върши Своето дело. Точно както при първото въплъщение, когато само въплътеният Бог можеше да изкупи човека чрез Своето разпятие, докато за Божия Дух щеше да е невъзможно да бъде разпънат на кръст като принос за грях за човека. Бог можеше директно да стане плът, за да послужи като принос за грях за човека, но човекът не можеше директно да се изкачи на небето, за да вземе приноса за грях, който Бог беше приготвил за него. Всъщност единственото, което можеше да се направи, беше Бог да бъде помолен да се премести няколко пъти между небето и земята, вместо човекът да се изкачи на небето и да вземе това спасение, защото човекът беше паднал и просто не можеше да се изкачи на небето, още по-малко да вземе приноса за грях. Ето защо беше необходимо Исус да дойде при човечеството и лично да извърши делото, което човекът просто не би могъл да извърши. Всеки път, когато Бог става плът, това е абсолютно необходимо. Ако някой от тези етапи можеше да бъде извършен директно от Божия Дух, Той нямаше да претърпи цялото унижение на въплъщението.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тайната на въплъщението (4)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 118

Бог стана плът, защото обектът на Неговото дело не е духът на Сатана или друго безтелесно нещо, а човекът, който е от плът и е покварен от Сатана. Именно защото човешката плът е покварена, Бог е направил човека от плът и кръв обект на Своето дело; нещо повече, тъй като човекът е обект на поквара, Бог е направил човека единственият обект на Своето дело през всички етапи на делото Си на спасението. Човекът е смъртно същество, от плът и кръв, и Бог е единственият, който може да го спаси. Така Бог трябва да се превърне в плът, която притежава същите качества като човека, за да върши Своето дело, така че то да може да постигне по-добри резултати. Бог трябва да стане плът, за да извърши Своето дело, именно защото човекът е от плът и кръв и не може нито да преодолее греха, нито да се освободи от плътта. Въпреки че същността и идентичността на въплътения Бог се различават значително от същността и идентичността на човека, Неговият външен вид е еднакъв с този на човека; Той има външност на нормален човек и живее като нормален човек, а тези, които Го виждат, не могат да открият никаква разлика с нормалния човек. Този Негов нормален външен вид и нормална човешка природа са достатъчни, за да може Той да върши Своето божествено дело в нормалната човешка природа. Неговата плът Му позволява да върши Своето дело в нормалната човешка природа и Му помага да върши Своето дело сред хората, а Неговата нормална човешка природа освен това Му помага в извършването на делото на спасението сред хората. Въпреки че Неговата нормална човешка природа е предизвикала много вълнения сред хората, тези вълнения не са повлияли на нормалните резултати от Неговото дело. Накратко казано, делото на Неговата нормална плът е от изключителна полза за човека. Въпреки че повечето хора не приемат Неговата нормална човешка природа, делото Му все пак може да постига резултати и тези резултати се постигат благодарение на Неговата нормална човешка природа. В това няма никакво съмнение. От Божието дело в плът човек печели десет пъти или десетки пъти повече неща от съществуващите сред хората представи за Неговата нормална човешка природа и всички тези представи накрая ще бъдат погълнати от делото Му. И резултатът, който Неговото дело е постигнало, тоест познанието, което човек има за Него, далеч надхвърля човешките представи за Него. Няма как да си представим или да измерим работата, която Той върши в плът, тъй като Неговата плът е различна от тази на всяко облечено в плът човешко същество; въпреки че външната обвивка е идентична, същината не е еднаква. Божията плът поражда у човека много представи за Бог, но в същото време тази Негова плът може да позволи на човека да придобие много знания и дори да завоюва всеки човек с подобна външна обвивка. Защото Той не е просто човек, а Бог с външната обвивка на човек, и никой не може да Го обясни или разбере напълно. Ако Бог е невидим и неосезаем, Той е обичан и приветстван от всички. Ако Бог е просто Дух, който е невидим за хората, за тях е много лесно да повярват в Бог. Те могат да дадат воля на фантазиите си, да изберат какъвто си поискат Божий образ, за да останат доволни и да се почувстват щастливи. По този начин хората могат да правят всичко, което техният собствен Бог най-много харесва и иска да правят, без да имат никакви скрупули. Нещо повече, хората вярват, че никой не е по-верен и по-благочестив пред Бог от тях и че всички останали са езически кучета и не са верни на Бог. Може да се каже, че това търсят тези, чиято вяра в Бог е неясна и основана на доктрини; това, което те търсят — с малки различия — е почти едно и също. Само образите на Бог в техните фантазии са различни, но същината им фактически е еднаква.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Поквареното човечество се нуждае повече от спасението на въплътения Бог“)

Ежедневни Божии слова Откъс 119

Единствената причина, поради която въплътеният Бог е дошъл в плът, са нуждите на покварения човек. Това става заради нуждите на човека, а не на Бог, и всички Негови жертви и страдания са в името на човечеството, а не в полза на Самия Бог. Бог не получава плюсове и минуси или награди; Той няма да пожъне някаква бъдеща реколта освен тази, която първоначално Му е била дължима. Всичко, което Той прави и жертва за човечеството, не е за да получи големи награди, а е само заради човечеството. Макар че Божието дело в плът е свързано с множество невъобразими трудности, резултатите, които то накрая постига, далеч надхвърлят тези от работата, която се върши пряко от Духа. Делото на плътта е свързано с много трудности и плътта не може да притежава същата велика идентичност като Духа, Божията плът не може да извършва същите свръхестествени дела като Духа, а още по-малко може да притежава същата власт като Духа. И все пак същността на делото, извършено от тази незабележителна плът, е с много по-висока стойност от тази на работата, извършвана пряко от Духа, и плътта на Самия Бог е отговорът на нуждите на цялото човечество. За тези, които трябва да бъдат спасени, това, което Духът дава като стойност, е много по-малко в сравнение с извършеното от плътта: работата на Духа може да обхване цялата вселена, всички планини, реки, езера и океани, но делото на плътта се отнася по-ефективно към всеки човек, с когото Той влиза в контакт. Нещо повече, Божията плът с осезаема форма може да бъде по-добре разбрана от човека и той може да ѝ се довери, тя може допълнително да задълбочи познанието на човека за Бог и да остави у него по-дълбоко впечатление за действителните дела на Бог. Работата на Духа е забулена в мистерия; за смъртните същества е трудно да я осмислят, а още по-трудно е да я видят, затова те могат да разчитат само на своите празни представи. Делото на плътта обаче е нормално, основано на реалността, притежава богата мъдрост и е факт, който може да бъде видян от физическото око на човека; човекът може лично да изпита мъдростта на Божието дело и няма нужда да използва богатото си въображение. В това се състои точността и истинската стойност на Божието дело в плът. Духът може да прави само неща, които са невидими за хората и които те трудно могат да си представят, например просвещението на Духа, движението на Духа и напътствията на Духа, но за човека, който има ум, те нямат ясен смисъл. Те дават само променлив или широк смисъл и не могат да дадат указания с думи. Божието дело в плътта обаче е много по-различно: то включва точно напътствие с думи, има ясна воля и ясно определени цели. Така че не е нужно човекът да се опитва да търси слепешком или да използва въображението си, а още по-малко да прави предположения. В това се състои яснотата на делото на плътта и голямата разлика между него и работата на Духа. Работата на Духа е подходяща само когато обхватът е ограничен и тя не може да замени делото на плътта. Делото на плътта дава на човека много по-точни и необходими цели и много по-истинско и ценно знание, отколкото работата на Духа. Работата, която има най-голяма стойност за покварения човек, е тази, която осигурява точни думи, ясни цели, които да се преследват, и която може да бъде видяна и докосната. Само реалната работа и навременното напътствие са подходящи за човека и само истинската работа може да спаси човека от неговия покварен и развратен нрав. Това може да бъде постигнато само от въплътения Бог; само въплътеният Бог може да спаси човека от неговия някога покварен и греховен нрав. Въпреки че Духът е изначалната същност на Бог, подобно дело може да бъде извършвано само от Неговата плът. Ако Духът работеше сам, нямаше да е възможно Неговата работа да бъде ефективна — това е очевидна истина. Въпреки че повечето хора са станали врагове на Бог заради тази плът, когато Той завърши делото Си, онези, които са срещу Него, не само ще престанат да бъдат Негови врагове, но напротив — ще станат Негови свидетели. Те ще станат свидетели, които са завоювани от Него, свидетели, които са съвместими с Него и неотделими от Него. Той ще накара хората да разберат колко важно е за тях Неговото дело в плът и те ще разберат колко важна е тази плът за смисъла на човешкото съществуване, ще разберат истинската стойност на Бог за развитието на човешкия живот и освен това ще разберат, че тази плът ще се превърне в жив извор на живот, от който хората няма да могат да се отделят. Въпреки че въплътеното тяло на Бог далеч не е равностойно на Божията идентичност и положение и изглежда на човека несъвместимо с действителното Му състояние, тази плът, която не притежава истинския образ на Бог или истинската идентичност на Бог, може да върши делото, което Божият Дух не е в състояние да извърши пряко. Такова е истинското значение и стойност на Божието въплъщение и именно това значение и стойност хората не могат да оценят и признаят. Въпреки че всички хора се отнасят с почит към Божия Дух и гледат отвисоко на Божията плът, независимо от това как я възприемат или какво мислят за нея, истинското значение и стойност на плътта далеч надвишават тези на Духа. Разбира се, това се отнася само за поквареното човечество. За всеки, който търси истината и копнее за явяването на Бог, делото на Духа може да осигури само въздействие или вдъхновение, както и усещане за чудо, сякаш е необяснимо и невероятно, и усещане, че е велико, трансцендентно и възхитително, но също и далечно и непостижимо за всички. Човекът и Божият Дух могат само да се чувстват отдалечени един от друг, сякаш между тях има огромно разстояние, и никога не могат да си приличат, сякаш човекът и Бог са разделени от невидима преграда. Всъщност това е илюзия, която Духът е дал на човека, и това е така, защото Духът и човекът не са от един и същи вид и никога няма да съществуват съвместно в един и същи свят, и защото Духът не притежава нищо от човека. Така че човекът няма нужда от Духа, тъй като Духът не може пряко да извърши работата, която е най-необходима на човека. Делото на плътта предлага на човека истински цели, които да преследва, ясни думи и усещане, че Той е реален и естествен, че е смирен и обикновен. Въпреки че хората може да се страхуват от Него, за повечето от тях Той е лесен за разбиране: човекът може да вижда лицето Му и да чува гласа Му и няма нужда да Го гледа отдалече. Тази плът изглежда достъпна за човека, не далечна или необяснима, а видима и осезаема, защото тя е в същия свят като човека.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Поквареното човечество се нуждае повече от спасението на въплътения Бог“)

Ежедневни Божии слова Откъс 120

За всички, които живеят в плътта, промяната на техния нрав изисква цели, към които да се стремят, а познаването на Бог изисква свидетелство за истинските дела и истинското лице на Бог. И двете могат да бъдат постигнати само чрез въплътеното тяло на Бог, и двете могат да бъдат постигнати само чрез нормалната и осезаема плът. Ето защо е необходимо въплъщението и защо то е нужно на цялото покварено човечество. Тъй като от хората се изисква да познават Бог, образите на неясните и свръхестествените Богове трябва да бъдат прогонени от сърцата им и тъй като от тях се изисква да отхвърлят покварения си нрав, те първо трябва да опознаят този свой покварен нрав. Ако човекът се заеме само с прогонването на образите на неясните Богове от сърцата на хората, той няма да успее да постигне нужния резултат. Образите на неясните Богове в сърцата на хората не могат да бъдат изобличени, отхвърлени или напълно отстранени само с думи. По този начин пак няма да е възможно тези дълбоко вкоренени неща да бъдат прогонени от хората. Само ако се заменят тези неясни и свръхестествени неща с практическия Бог и истинския образ на Бог и се накарат хората постепенно да ги опознаят, може да се постигне необходимия резултат. Човекът осъзнава, че Богът, когото е търсил в миналото, е неясен и свръхестествен. Това, което може да постигне този резултат, не е прякото ръководство на Духа, още по-малко пък учението на определен човек, а въплътеният Бог. Човешките представи се оголват, когато въплътеният Бог официално извършва Своето дело, защото нормалността и реалността на въплътения Бог са антитезата на неясния и свръхестествен Бог в човешкото въображение. Първоначалните човешки представи могат да бъдат разкрити само когато бъдат противопоставени на въплътения Бог. Без сравнението с въплътения Бог човешките представи не биха могли да бъдат разкрити; иначе казано, без реалността като противовес, неясните неща не могат да бъдат разкрити. Никой не е способен да използва думи, за да върши това дело, и никой не е способен да изрази това дело с думи. Единствено Самият Бог може да върши Своето дело и никой друг не може да върши това от Негово име. Колкото и богат да е човешкият език, той не може да изрази реалността и нормалността на Бог. Хората могат да опознаят Бог по-практично и да Го видят по-ясно само ако Бог лично работи сред тях и напълно разкрие Своя образ и Своето същество. Този резултат не може да бъде постигнат от никое човешко същество от плът и кръв. Разбира се, Божият Дух също не може да постигне този резултат. Бог може да спаси покварения човек от влиянието на Сатана, но това дело не може да бъде извършено пряко от Божия Дух; то може да бъде извършено само чрез плътта, в която Божият Дух е облечен, чрез въплътеното тяло на Бог. Тази плът е човек и същевременно Бог, тя е човек с нормална човешка природа и Бог, който притежава пълната божествена природа. И така, макар тази плът да не е Божият Дух и да се различава значително от Духа, все пак Самият въплътен Бог спасява човека, и Той е Дух и плът. Без значение как Го наричат, в крайна сметка Самият Бог е този, който спасява човечеството. Защото Божият Дух е неделим от плътта и делото на плътта също е дело на Божия Дух; просто това дело не се извършва с идентичността на Духа, а се извършва с идентичността на плътта. Работата, която трябва да бъде извършена пряко от Духа, не изисква въплъщение, а работата, за която се изисква плът, не може да бъде извършена пряко от Духа, а може да бъде извършена само от въплътения Бог. Това е, което се изисква за тази работа, и това е, което е необходимо на поквареното човечество. От трите етапа на Божието дело само един беше осъществен пряко от Духа, а останалите два етапа се осъществяват от въплътения Бог, а не пряко от Духа. Работата, извършена от Духа в Епохата на закона, не включваше промяна на покварения човешки нрав, нито пък имаше някаква връзка с познанието на човека за Бог. Делото на Божията плът в Епохата на благодатта и Епохата на царството обаче включва покварения нрав на човека и неговото познание за Бог и е важна и решаваща част от делото на спасението. Ето защо поквареното човечество се нуждае повече от спасението на въплътения Бог и се нуждае повече от пряката работа на въплътения Бог. Човечеството се нуждае от въплътения Бог, Който да го направлява, поддържа, пои, храни, съди и порицава, и се нуждае от повече благодат и по-голямо изкупление от въплътения Бог. Само Бог в плът може да бъде довереник на човека, негов пастир, настоящ помощник на човека и всичко това налага необходимостта от въплъщението както днес, така и в миналите времена.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Поквареното човечество се нуждае повече от спасението на въплътения Бог“)

Ежедневни Божии слова Откъс 121

Човекът е бил покварен от Сатана и е най-висшето от всички Божии създания, затова се нуждае от Божието спасение. Обектът на Божието спасение е човекът, а не Сатана, и това, което ще бъде спасено, е човешката плът и човешката душа, а не дяволът. Сатана е обектът на Божието унищожение, човекът е обектът на Божието спасение, а човешката плът е била покварена от Сатана, така че първото, което трябва да бъде спасено, е човешката плът. Човешката плът е изключително дълбоко покварена и се е превърнала в нещо, което се противопоставя на Бог, като в това противопоставяне достига дори до отричане на съществуването на Бог. Тази покварена плът просто е твърде неподатлива и нищо не е по-трудно от справянето с нея или промяната на покварения ѝ нрав. Сатана влиза в човешката плът, за да предизвиква смут, и използва плътта, за да пречи на Божието дело и да разстройва Божия план, като по този начин човекът се превръща в Сатана и става враг на Бог. За да бъде спасен човекът, той първо трябва да бъде завоюван. Именно поради това Бог се изправя пред предизвикателството и идва в плътта, за да извърши делото, което възнамерява да извърши, и да води битка със Сатана. Неговата цел е спасението на човека, който е бил покварен, и поражението и унищожението на Сатана, който се бунтува срещу Него. Той побеждава Сатана чрез Своето дело на завоюване на човека, като същевременно спасява поквареното човечество. Така с делото се постигат две цели едновременно. Той работи в плът, говори в плът и се заема с всякаква работа в плът, за да влезе по-добре в досег с човека и да го завоюва. Последният път, когато Бог стане плът, Неговото дело от последните дни ще бъде завършено в плът. Той ще категоризира всички хора според вида им, ще завърши цялото Свое управление и ще завърши цялото Си дело в плътта. След като цялото Му дело на земята приключи, Той ще бъде пълен победител. Работейки в плът, Бог напълно ще е завоювал човечеството и напълно ще го е спечелил. Не означава ли това, че цялото Негово управление ще е приключило? Когато Бог завърши Своето дело в плътта, тъй като е нанесъл пълно поражение на Сатана и е победил, Сатана няма да има повече възможност да покварява човека. Делото на първото въплъщение на Бог беше изкуплението и опрощението на човешките грехове. Сега това е делото по завоюването и пълното спечелване на човечеството, така че Сатана вече да няма никакъв начин да върши своята работа и да е напълно загубил, а Бог да има пълна победа. Това е делото на плътта и е делото, което се извършва от Самия Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Поквареното човечество се нуждае повече от спасението на въплътения Бог“)

Ежедневни Божии слова Откъс 122

Първоначалната работа в трите етапа на Божието дело беше извършена пряко от Духа, а не от плътта. Окончателната работа в трите етапа на Божието дело обаче се извършва от въплътения Бог, а не пряко от Духа. Делото на изкуплението в междинния етап също беше извършено от въплътения Бог. По време на цялото дело на управлението най-важната работа е спасяването на човека от влиянието на Сатана. Ключовата работа е пълното завоюване на покварения човек, като по този начин се възстанови богобоязливото сърце, което човекът някога е притежавал, у завоювания човек и му се позволи да постигне нормален живот, т.е. нормален живот на Божие създание. Тази работа е от решаващо значение и е в основата на делото на управлението. В трите етапа на делото на спасението първият етап на делото на Епохата на закона беше далеч от същината на делото на управлението; той имаше само лека прилика с делото на спасението и не беше началото на Божието дело за спасяване на човека от властта на Сатана. Първият етап от делото беше извършен пряко от Духа, защото човекът живееше според закона, трябваше да спазва закона и нямаше повече истина, и тъй като делото в Епохата на закона почти не включваше промени в човешкия нрав, а още по-малко се занимаваше с това как да спаси човека от властта на Сатана. Така Божият Дух завърши този изключително прост етап от делото, който не се отнасяше до покварения нрав на човека. Този етап от делото почти нямаше отношение към същината на управлението и нямаше голяма връзка с официалната работа по спасението на човека, така че не се налагаше Бог да стане плът, за да извърши лично Своето дело. Работата, извършвана от Духа, е скрита и необяснима, тя е много плашеща и недостъпна за човека; Духът не е пригоден да извършва пряко делото на спасението и не е пригоден да осигурява пряко живот на човека. Най-подходящо за хората е работата на Духа да се превърне в подход, който е близък до тях, т.е. за хората е най-добре Бог да стане обикновен, нормален човек, за да върши Своите дела. Това изисква Бог да се въплъти, за да заеме мястото на Духа в Своето дело, а за човека няма по-подходящ начин Бог да работи. Сред тези три етапа от делото два се извършват от плътта и тези два етапа са ключовите фази на делото на управлението. Двете въплъщения са взаимно допълващи се и се допълват съвършено. Първият етап от Божието въплъщение положи основите на втория етап и може да се каже, че двете въплъщения на Бог образуват едно цяло и не са несъвместими. Тези два етапа от Божието дело се осъществяват от Бог в Неговата въплътена идентичност, тъй като те са много важни за цялото дело на управлението. Почти може да се каже, че без делото на двете въплъщения на Бог цялото дело на управлението щеше да спре и делото на спасяването на човечеството щеше да бъде само празно говорене. Дали това дело е важно, или не, зависи от нуждите на човечеството, от реалността на човешката греховност и от сериозността на неподчинението на Сатана, както и от смущението на делото, което това неподчинение причинява. Върху кого пада изборът да се справи с тази задача зависи от естеството на работата, извършвана от работника, и от важността на тази работа. Когато става въпрос за важността на тази работа, от гледна точка на това какъв метод на работа да се възприеме — работа, която се извършва пряко от Божия Дух, работа, която се извършва от въплътения Бог, или работа, която се извършва чрез човека — първото, което трябва да се изключи, е работата, която се извършва чрез човека, и въз основа на естеството на работата и естеството на работата на Духа спрямо тази на плътта, накрая се решава, че работата, извършвана от плътта, е по-полезна за човека, отколкото работата, извършвана пряко от Духа, и че тя предлага повече предимства. Това беше мисълта на Бог в момента, в който Той реши дали делото да бъде извършено от Духа, или от плътта. Всички етапи от делото имат своето значение и основание. Те не са безпочвени фантазии, нито пък се осъществяват произволно; в тях е вложена мъдрост. Такава е истината за всички Божии дела. По-конкретно, в такова велико дело, каквото е въплътеният Бог, работещ лично сред хората, в Божия план има и нещо допълнително. Следователно Божията мъдрост и цялото Му същество се отразяват във всяко действие, мисъл и идея, свързани с Неговото дело; това е по-конкретното и систематично същество на Бог. За човека е много трудно да си представи тези сложни мисли и идеи, трудно му е да повярва в тях и освен това му е трудно да ги разбере. Човекът върши своята работа според общия принцип, който за него е много задоволителен. И все пак в сравнение с Божието дело има твърде голямо несъответствие; макар че Божиите дела са велики и Бог работи в грандиозни мащаби, зад тези дела се крият много подробни и точни планове и приготовления, които човекът не може да си представи. Всеки етап от Неговото дело не само се изпълнява според принципа, но всеки етап съдържа и много неща, които не могат да бъдат изразени с човешки език, и това са нещата, които са невидими за човека. Независимо дали става дума за работа на Духа, или за работа на въплътения Бог, и в двете се съдържат плановете на Неговото дело. Той не работи необосновано и не върши маловажна работа. Когато Духът работи пряко, това е в съответствие с Неговите цели, а когато стане човек (т.е. когато трансформира външната Си обвивка), за да действа, това още повече съответства на Неговите цели. Защо иначе с готовност да променя Своята идентичност? Защо иначе с готовност да се превръща в човек, който е смятан за низък и е преследван?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Поквареното човечество се нуждае повече от спасението на въплътения Бог“)

Ежедневни Божии слова Откъс 123

Неговото дело в плът е от изключително значение, което се казва във връзка с делото, а Този, който накрая ще завърши делото, е въплътеният Бог, а не Духът. Някои вярват, че в някой незнаен момент Бог може да дойде на земята и да се яви на човека, след което лично да съди всички хора, като ги изпитва един по един, без да пропусне никого. Хората, които мислят по този начин, не познават този етап от делото на въплъщението. Бог не съди хората един по един и не ги изпитва един по един; това не би било делото на правосъдието. Нима покварата на цялото човечество не е еднаква? Нима същността на цялото човечество не е еднаква? Това, което се съди, е покварената същност на човечеството, човешката същност, покварена от Сатана, и всичките човешки грехове. Бог не съди дребните и незначителни грешки на човека. Делото на правосъдието е представително и не се извършва специално за определен човек. По-скоро това е дело, в което група хора са съдени, за да символизират съда върху цялото човечество. Като лично извършва Своето дело върху група хора, въплътеният Бог използва Своето дело, за да представи делото на цялото човечество, след което то постепенно се разпространява. Такова е и делото на правосъдието. Бог не съди определен вид хора или определена група хора, а съди нечестивостта на цялото човечество — например противопоставянето на човека на Бог, липсата на страх от Него, нарушаването на Божието дело и така нататък. Това, което се съди, е човешката същност на противопоставяне срещу Бог, и това дело е делото на завоюването в последните дни. Делото и словото на въплътения Бог, засвидетелствани от човека, са делото на правосъдието пред големия бял престол в последните дни, както се е считало от човека в миналите времена. Делото, което в момента се извършва от въплътения Бог, е именно съдът пред големия бял престол. Въплътеният Бог днес е Богът, Който съди цялото човечество в последните дни. Тази плът и Неговото дело, Неговото слово и целият Му нрав представляват същността Му в нейната цялост. Въпреки че обхватът на Неговото дело е ограничен и не включва пряко цялата вселена, същността на делото на правосъдието е прякото осъждане на цялото човечество — не само заради Божиите избраници в Китай, нито заради малък брой хора. По време на делото на Бог в плът, въпреки че обхватът на това дело не включва цялата вселена, то представлява делото на цялата вселена и след като завърши делото в рамките на обхвата на Своята плът, Той незабавно ще го разшири в цялата вселена, по същия начин, по който евангелието на Исус се разпространи в цялата вселена след Неговото възкресение и възнесение. Независимо дали става дума за дело на Духа, или на плътта, това е дело, което се извършва в ограничен обхват, но което представлява делото на цялата вселена. В последните дни Бог извършва Своето дело, като се явява в Своята въплътена идентичност, а Бог в плът е Бог, който съди човека пред големия бял престол. Независимо дали е Дух, или плът, Този, Който извършва делото на правосъдието, е Бог, Който съди човечеството в последните дни. Това определение се основава на Неговото дело, а не на външния Му вид или някои други фактори. Въпреки че човекът има различни представи за тези думи, никой не може да отрече факта, че въплътеният Бог съди и завоюва цялото човечество. Независимо какво мисли човек за това, фактите все пак са факти. Никой не може да каже: „Делото е извършено от Бог, но плътта не е Бог“. Това е безсмислица, защото това дело не може да бъде извършено от никого другиго освен от въплътения Бог. Тъй като това дело вече е завършено, след него делото на Божия съд над човека няма да се появи за втори път; Бог в Своето второ въплъщение вече е завършил пълното дело на цялото управление и четвърти етап на Божието дело няма да има. Тъй като този, който е съден, е човекът — човекът, който е от плът и е покварен, а не духът на Сатана, който се съди пряко, делото на правосъдието следователно не се извършва в духовния свят, а сред хората.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Поквареното човечество се нуждае повече от спасението на въплътения Бог“)

Ежедневни Божии слова Откъс 124

Никой не е по-подходящ и никой не е по-способен от въплътения Бог да съди покварата на човешката плът. Ако съдът се извършваше пряко от Божия Дух, той не би бил всеобхватен. Нещо повече, такова дело би било трудно за възприемане от човека, тъй като Духът не може да се срещне лице в лице с човека и поради това резултатите нямаше да бъдат незабавни, а още по-малко човекът би могъл да види по-ясно ненакърнимия нрав на Бог. Сатана може да бъде напълно победен само ако въплътеният Бог съди покварата на човечеството. Тъй като е същият като човека, притежаващ нормална човешка природа, Бог в плът може директно да съди нечестивостта на човека; това е белегът на Неговата вродена святост и на Неговата изключителност. Само Бог е способен и има правото да съди човека, тъй като в Него е истината и праведността — затова Той може да съди човека. Тези, в които няма истина и праведност, не са годни да съдят другите. Ако това дело се извършваше от Божия Дух, то не би означавало победа над Сатана. Духът по своята същност е по-възвишен от смъртните същества, а Божият Дух по своята същност е свят и тържествува над плътта. Ако Духът вършеше това дело пряко, Той нямаше да може да съди цялото човешко непокорство и нямаше да може да разкрие цялата човешка нечестивост. Защото делото на правосъдието се извършва и чрез представите на човека за Бог, а човекът никога не е имал представи за Духа — затова Духът не е способен да разкрие по-добре нечестивостта на човека, а още по-малко да я разкрие напълно. Въплътеният Бог е враг на всички, които не Го познават. Като осъжда човешките представи и противопоставянето срещу Него, Той разкрива цялото непокорство на човечеството. Резултатите от Неговото дело в плът са по-видими от тези на работата на Духа. И така, съдът над цялото човечество не се извършва пряко от Духа, а е дело на въплътения Бог. Бог в плът може да бъде видян и докоснат от човека и Бог в плът може напълно да завоюва човека. В отношенията си с въплътения Бог човекът преминава от противопоставяне към подчинение, от преследване към приемане, от представи към познание и от отхвърляне към любов — това са резултатите от делото на въплътения Бог. Човекът се спасява само чрез приемането на Неговия съд, човекът постепенно Го опознава само чрез думите, които Той изговаря, човекът бива завоюван от Него, когато Му се противопоставя и получава от Него живот, когато приема Неговото порицание. Цялото това дело е делото на Бог в плът, а не делото на Бог, приемащ идентичността на Духа. Делото, извършено от въплътения Бог, е най-великото и най-всеобхватното дело, а решаващата част от трите етапа на Божието дело са двата етапа на делото на въплъщението. Дълбоката поквара на човека е голяма пречка за делото на въплътения Бог. По-специално, работата, която се извършва с хората от последните дни, е изключително трудна, а средата е враждебна и качеството на всеки вид човек е доста ниско. И все пак, когато тази работа приключи, тя ще е постигнала нужния резултат, без никакви недостатъци; това е резултатът от работата на плътта и той е по-убедителен от резултата от работата на Духа. Трите етапа на Божието дело трябва да бъдат завършени в плът и те трябва да бъдат завършени от въплътения Бог. Най-важната и решаваща работа се извършва в плът и спасението на човека трябва да бъде извършено лично от въплътения Бог. Макар цялото човечество да смята, че въплътеният Бог изглежда несвързан с човека, всъщност тази плът засяга съдбата и съществуването на всички хора.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Поквареното човечество се нуждае повече от спасението на въплътения Бог“)

Ежедневни Божии слова Откъс 125

Всеки етап от Божието дело се осъществява заради цялото човечество и е насочен към всички хора. Въпреки че това е Неговото дело в плът, то все пак е насочено към цялото човечество; Той е Бог на цялото човечество и е Бог на всички сътворени и несътворени същества. Въпреки че Неговото дело в плът е в ограничен обхват и обектът на това дело също е ограничен, всеки път, когато става плът, за да върши Своето дело, Той избира обект на делото, който е изключително представителен; Той не избира група прости и незабележителни хора, върху които да работи, а избира за обект на Своето дело група хора, способни да бъдат представители на Неговото дело в плът. Тази група хора е избрана, защото обхватът на Неговото дело в плът е ограничен, подготвена е специално за Неговото въплътено тяло, и е избрана специално за Неговото дело в плът. Изборът на обектите на Неговото дело не е необоснован, а се извършва според следния принцип: обектът на делото трябва да е от полза за Божието дело в плътта и трябва да може да представлява цялото човечество. Например евреите можаха да представляват цялото човечество в приемането на личното изкупление на Исус, а китайците могат да представляват цялото човечество в приемането на личното завоюване на въплътения Бог. Това, че евреите представляваха цялото човечество, има своето основание, както има основание и фактът, че китайският народ представлява цялото човечество в приемането на личното завоюване на Бог. Нищо не разкрива значението на изкуплението по-добре от делото на изкуплението, извършено сред евреите, и нищо не разкрива задълбочеността и успеха на делото на завоюването по-добре от делото на завоюването, което се извършва сред китайския народ. Делото и словото на въплътения Бог изглеждат насочени само към малка група хора, но всъщност Неговото дело сред тази малка група е дело на цялата вселена, а словото Му е насочено към цялото човечество. След като делото Му в плът завърши, онези, които Го следват, ще започнат да разпространяват делото, което Той е извършил сред тях. Най-хубавото в Неговото дело в плът е, че Той може да остави точни думи и напътствия, както и конкретната Си воля за човечеството на тези, които Го следват, така че след това Неговите последователи да могат по-точно и по-конкретно да предадат цялото Му дело в плът и волята Му за цялото човечество на онези, които приемат този път. Само делото на Бог в плът сред хората наистина доказва факта, че Бог е заедно с хората и живее заедно с тях. Само това дело изпълнява желанието на човека да види Божието лице, да стане свидетел на Божието дело и да чуе личното слово на Бог. Въплътеният Бог слага край на епохата, когато на човечеството се явяваше само гърбът на Йехова, и също така завършва епохата на вярата на човечеството в неясния Бог. По-специално делото на последния въплътен Бог въвежда цялото човечество в епоха, която е по-реалистична, по-практична и по-красива. Той не само завършва Епохата на закона и постановленията, но, което е по-важно, разкрива на човечеството един Бог, който е реален и нормален, който е праведен и свят, който отключва делото на плана за управление и демонстрира тайните и крайната цел на човечеството, който е създал човечеството и слага край на делото на управлението, и който е останал скрит в продължение на хиляди години. Той окончателно завършва епохата на неяснотата, завършва епохата, в която цялото човечество искаше да потърси Божието лице, но не можеше да направи това, слага край на епохата, в която цялото човечество служеше на Сатана, и води цялото човечество към една напълно нова ера. Всичко това е резултат от делото, което Бог извършва в плът вместо Божия Дух. Когато Бог работи в Своята плът, онези, които Го следват, вече не търсят слепешком нещата, които сякаш едновременно съществуват и не съществуват, и престават да гадаят за волята на неясния Бог. Когато Бог разпространи Своето дело в плът, тези, които Го следват, ще предадат делото, което Той е извършил в плът, на всички религии и вероизповедания и ще предадат всички Негови думи на цялото човечество. Всичко, което чуват онези, които приемат Неговото евангелие, ще бъдат факти от делото Му, ще бъдат неща, които хората лично са видели и чули, и ще бъдат факти, а не слухове. Тези факти са доказателствата, с които Той разпространява делото, и също така са инструментите, които Той използва при разпространението на това дело. Без наличието на факти Неговото евангелие не би се разпространило във всички страни и на всички места; без факти, а само с човешки фантазии, Той никога не би могъл да извърши делото на завоюването на цялата вселена. Духът е неосезаем за човека и невидим за него, а работата на Духа не може да остави на хората никакви допълнителни доказателства или факти за Божието дело. Човекът никога няма да види истинското лице на Бог, той винаги ще вярва в един неясен Бог, който не съществува. Човекът никога няма да види Божието лице и никога няма да чуе думи, изречени лично от Бог. Човешките фантазии в крайна сметка са празни и не могат да заменят истинското лице на Бог; изначалният нрав на Бог и делото на Самия Бог не могат да бъдат имитирани от човека. Невидимият Бог на небето и Неговото дело могат да бъдат пренесени на земята само от въплътения Бог, който лично извършва Своето дело сред хората. Това е най-идеалният начин Бог да се яви на човека — когато той вижда Бог и опознава истинското Му лице, а един Бог, който не е в плът, не може да постигне това. След като Бог е извършил Своето дело до този етап, това дело вече е постигнало оптимални резултати и е напълно успешно. Личното дело на въплътения Бог вече е изпълнило деветдесет процента от делото на цялото Му управление. Тази плът е дала по-добро начало и обобщение на цялото Му дело, оповестила е цялото Му дело и е направила последното пълно възстановяване на цялото това дело. Отсега нататък няма да има друг въплътен Бог, който да извърши четвърти етап от Божието дело, и никога няма да има друго удивително дело на трето въплъщение на Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Поквареното човечество се нуждае повече от спасението на въплътения Бог“)

Ежедневни Божии слова Откъс 126

Всеки етап от делото на въплътения Бог представлява Неговото дело за цялата епоха, а не за определен период, както е при човешките дела. И така, краят на делото на Неговото последно въплъщение не означава, че делото Му е приключило напълно, тъй като Неговото дело в плът представлява цялата епоха, а не само периода, в който Той върши делото Си в плът. Той просто завършва делото Си за цялата епоха през времето, когато е в плът, след което то се разпространява навсякъде. След като въплътеният Бог изпълни Своето служение, Той ще повери бъдещото Си дело на тези, които Го следват. По този начин Неговото дело за цялата епоха ще бъде продължено без прекъсване. Делото на цялата епоха на въплъщението ще се счита за завършено едва след като се разпространи в цялата вселена. Делото на въплътения Бог поставя началото на нова ера, а тези, които продължават делото Му, са хората, които са използвани от Него. Цялата работа, извършена от хората, е в рамките на служението на въплътения Бог и тя не може да излезе извън този обхват. Ако въплътеният Бог не беше дошъл да извърши Своето дело, човекът нямаше да може да сложи край на старата епоха и нямаше да може да постави началото на нова ера. Работата, извършена от човека, е само в границите на неговите задължения, които са в човешките възможности, и не представлява Божието дело. Само въплътеният Бог може да дойде и да завърши делото, което трябва да извърши, и освен Него никой не може да извърши това дело от Негово име. Разбира се това, за което говоря, се отнася до делото на въплъщението. Този въплътен Бог най-напред извършва етап от делото, който не отговаря на човешките представи, след което извършва още работа, която не отговаря на човешките представи. Целта на работата е завоюването на човека. От една страна въплъщението на Бог не отговаря на представите на човека, като освен това Той върши още работа, която не отговаря на представите на човека, и така човекът развива още по-критични възгледи за Него. Той просто извършва делото на завоюването сред хора, които имат безброй представи за Него. Независимо от начина, по който се отнасят към Него, след като изпълни Своето служение, всички хора ще бъдат подчинени на Неговата власт. Фактът на това дело е отразен не само сред китайския народ, но представлява и начина, по който ще бъде завоювано цялото човечество. Резултатът, който се постига с тези хора, е предвестник на резултата, който ще бъде постигнат с цялото човечество, и резултатът от делото, което Той върши в бъдеще, все повече ще надхвърля дори резултата, който е постигат с тези хора. Делото на въплътения Бог няма нужда от големи фанфари, нито пък е забулено в неяснота. То е реално и действително и е работа, в която едно и едно е равно на две. То не е скрито от никого и не заблуждава никого. Това, което хората виждат, са истински и автентични неща, а това, което човек печели, е действителна истина и знание. Когато делото бъде завършено, хората ще получат ново познание за Бог и тези, които наистина се стремят, вече няма да имат никакви представи за Него. Това не е само резултатът от Неговото дело върху китайския народ, но представлява и резултатът от делото на завоюването на цялото човечество, защото нищо не е по-полезно за делото на завоюването на цялото човечество от тази плът, от делото на тази плът и всичко от тази плът. Те са полезни за Неговото дело днес и са полезни за Неговото дело в бъдеще. Тази плът ще завоюва цялото човечество и ще спечели цялото човечество. Няма по-добро дело, чрез което цялото човечество да съзре Бог, да му се подчинява и да Го познава. Работата, извършена от човека, има само ограничен обхват, а когато Бог върши Своето дело, Той не говори на определен човек, а на цялото човечество и на всички, които приемат думите Му. Краят, който Той обявява, е краят на цялото човечество, а не само краят на определен човек. Той не се отнася към никого със специално внимание, не прави никого жертва, работи за цялото човечество и говори на всички хора. Следователно този въплътен Бог вече е класифицирал цялото човечество по вид, вече е осъдил всички и е определил подходяща крайна цел за цялото човечество. Въпреки че Бог върши Своето дело само в Китай, в действителност Той вече е разрешил делото за цялата вселена. Той не може да чака, докато делото Му се разпространи сред цялото човечество, преди да изкаже Своите слова и да направи приготовленията Си стъпка по стъпка. Няма ли да е твърде късно? Сега Той е напълно способен да завърши бъдещото Си дело предварително. Тъй като Този, който работи, е Бог в плът, Той върши неограничено количество работа в рамките на ограничен обхват и след това ще накара човека да изпълни задължението, което трябва да изпълни; това е принципът на Неговата работа. Той може да живее с човека само за известно време и не може да го придружава, докато завърши делото на цялата ера. Именно защото е Бог, Той предварително предсказва бъдещите Си дела. След това Той ще класифицира цялото човечество по вид чрез Своите думи и човечеството ще навлезе в делото Му, което се извършва стъпка по стъпка, в съответствие с Неговите думи. Никой няма да избегне това и всички трябва да практикуват в съответствие с делото. Така че в бъдеще ерата ще се ръководи от Неговите думи, а не от Духа.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Поквареното човечество се нуждае повече от спасението на въплътения Бог“)

Ежедневни Божии слова Откъс 127

Човешката плът е била покварена от Сатана и е била дълбоко заслепена и напълно увредена. Най-основната причина, поради която Бог работи лично в плът, е че обектът на Неговото спасение е човекът, който е от плът, и защото Сатана също използва човешката плът, за да пречи на Божието дело. Битката със Сатана всъщност е делото на завоюването на човека, като същевременно човекът е и обект на Божието спасение. По този начин делото на въплътения Бог е от съществено значение. Сатана поквари човешката плът, човекът се превърна във въплъщение на Сатана и в обект, който трябва да бъде победен от Бог. Така битката със Сатана и спасяването на човечеството се случват на земята и Бог трябва да стане човек, за да води битка със Сатана. Това дело е изключително практично. Когато Бог работи в плът, Той всъщност води битка със Сатана в плътта. Когато работи в плът, Той върши Своите дела в духовния свят и превръща цялата Си работа в духовния свят в реалност на земята. Този, който е завоюван, е човекът — човекът, който не Му се подчинява — а този, който е победен, е олицетворението на Сатана (разбира се, това също е човекът), който е във вражда с Него, и този, който накрая е спасен, също е човекът. Така става още по-необходимо Бог да се превърне в човек, който има външната обвивка на сътворено същество, за да може да води истинска битка със Сатана, да завоюва човека, който е непокорен и има същата външна обвивка като Него, и да спаси човека, който има същата външна обвивка като Него и е бил увреден от Сатана. Неговият враг е човекът, обектът на Неговото завоюване е човекът, а обектът на Неговото спасение е човекът, който е създаден от Него. Така че Той трябва да стане човек и по този начин работата Му става много по-лесна. Той може да победи Сатана и да завоюва човечеството, а освен това може да го спаси. Въпреки че тази плът е естествена и истинска, Той не е обикновена плът: Той не е плът, която е само човешка, а плът, която е едновременно човешка и божествена. Това е разликата между Него и човека и е белегът на Божията идентичност. Само такава плът може да свърши работата, която Той възнамерява да извърши, да изпълни служението на Бог в плът и да завърши напълно делото Му сред хората. Ако не беше така, Неговото дело сред хората винаги щеше да бъде безсмислено и с недостатъци. Въпреки че Бог може да води битка с духа на Сатана и да излезе победител, старата природа на покварения човек никога не може да бъде преодоляна, а онези, които са непокорни на Бог и Му се противопоставят, никога не могат да станат истински подчинени на Неговата власт, което означава, че Той никога няма да може да завоюва човечеството и никога няма да може да спечели цялото човечество. Ако Неговото дело на земята не може да бъде разрешено, тогава Неговото управление никога няма да бъде доведено до край и цялото човечество няма да може да влезе в покой. Ако Бог не може да постигне покой с всички Свои създания, тогава никога няма да има резултат от това дело на управлението и в резултат на това Божията слава ще изчезне. Въпреки че плътта Му няма власт, делото, което върши, ще е постигнало своя резултат. Това е неизбежната посока на Неговото дело. Независимо от това дали Неговата плът притежава власт, или не, щом е способен да върши делата на Самия Бог, тогава Той е Самият Бог. Независимо колко естествена и обикновена е тази плът, Той може да върши работата, която трябва да върши, защото тази плът е Бог, а не просто човек. Причината, поради която тази плът може да върши работата, която човекът не може, е че Неговата вътрешна същност е различна от тази на всеки човек и причината, поради която Той може да спаси човека, е че Неговата идентичност е различна от тази на всеки човек. Тази плът е толкова важна за човечеството, защото Той е човек и още повече — Бог, защото Той може да извърши делото, което никой обикновен човек от плът не може да извърши, и защото може да спаси покварения човек, който живее заедно с Него на земята. Въпреки че е идентичен с човека, въплътеният Бог е по-важен за човечеството от всяка стойностна личност, защото може да извърши работата, която не може да бъде извършена от Божия Дух, по-способен е от Божия Дух да свидетелства за Самия Бог и е по-способен от Божия Дух да спечели напълно човечеството. В резултат на това, въпреки че тази плът е естествена и обикновена, Неговият принос към човечеството и значението Му за съществуването на човечеството Го правят изключително ценен, а истинската стойност и значение на тази плът са неизмерими за всеки човек. Въпреки че тази плът не може пряко да унищожи Сатана, Той може да използва Своето дело, за да завоюва човечеството, да победи Сатана и да го накара да се подчини напълно на Божията власт. Именно защото Бог е въплътен, Той може да победи Сатана и да спаси човечеството. Той не унищожава Сатана направо, а вместо това става плът, за да извърши делото на завоюването на човечеството, което е било покварено от Сатана. По този начин Той може по-добре да свидетелства за Себе Си сред Своите създания и има по-добра възможност да спаси покварения човек. Поражението на Сатана от въплътения Бог дава по-велико свидетелство и е по-убедително от прякото унищожаване на Сатана от Божия Дух. Въплътеният Бог може по-добре да помогне на човека да познае Създателя и може по-добре да свидетелства за Себе Си сред Своите създания.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Поквареното човечество се нуждае повече от спасението на въплътения Бог“)

Ежедневни Божии слова Откъс 128

Бог е дошъл на земята, за да върши Своето дело сред хората, да Се открие лично на човека и да му позволи да Го съзерцава; нима това е малко? Наистина не е проста работа! Не е така, както си го представя човекът: че Бог е дошъл, за да може човекът да Го погледне, за да може човекът да разбере, че Бог е практичен, а не нещо смътно или празно и че Бог е възвишен, но и смирен. Може ли да е толкова просто? Именно защото Сатана е покварил човешката плът, а човекът е този, когото Бог възнамерява да спаси, Бог трябва да приеме плът, за да води битка със Сатана и лично да стане пастир на човека. Само това е от полза за Неговото дело. Двете въплъщения на Бог са, за да победят Сатана и да спасят човека по най-добрия възможен начин. Факт е, че само Бог, независимо дали е Божият Дух или въплътеният Бог, може да се бори със Сатана. Накратко, ангелите не могат да водят битка със Сатана, още по-малко пък човекът, който е бил покварен от Сатана. Ангелите са безсилни да водят тази битка, а човекът е още по-безсилен. В този смисъл, ако Бог иска да обработва живота на човека, ако иска лично да дойде на земята, за да спаси човека, тогава Той трябва лично да стане плът — т.е. трябва лично да приеме плътта и с присъщата Си идентичност и делото, което трябва да извърши, да дойде сред хората и лично да спаси човека. Ако не беше така, ако това дело се извършваше от Божия Дух или от човека, от тази битка нямаше да излезе нищо и тя никога нямаше да приключи. Човекът има шанс за спасение само когато Бог стане плът, за да воюва лично срещу Сатана, намирайки се сред хората. Нещо повече, само тогава Сатана е посрамен и остава без възможности да се възползва и без планове, които да осъществи. Делото, което върши въплътеният Бог, е недостижимо за Божия Дух, а още по-невъзможно би било който и да е плътски човек да го извърши от името на Бог, тъй като делото, което Той върши, е в името на живота на човека и за да промени покварения му нрав. Ако човекът участваше в тази битка, той само щеше да избяга в жалък безпорядък и просто нямаше да е в състояние да промени своя покварен нрав. Той не би бил способен да спаси човека от кръста или да победи цялото разбунтувано човечество, а би могъл само да свърши малко стара работа, която не излиза извън рамките на принципите, или пък работа, която не е свързана с победата над Сатана. Така че защо да си прави труда? Какъв е смисълът от дело, което не може да спечели човечеството, още по-малко да победи Сатана? Така че битката срещу Сатана може да се води единствено от Самия Бог, а за човека просто би било невъзможно да го направи. Човекът е длъжен да се подчинява и да следва, защото не може да извърши делото по създаване на небето и земята, нито пък да се бори срещу Сатана. Човекът може да угоди на Създателя само под ръководството на Самия Бог, чрез което Сатана бива победен; това е единственото, което човек може да направи. И така, всеки път, когато започва нова битка, т.е. всеки път, когато започва делото на нова епоха, това дело се извършва лично от Самия Бог, чрез което Той ръководи цялата епоха и открива нов път за цялото човечество. Зората на всяка нова епоха е ново начало в битката със Сатана, чрез което човекът навлиза в едно по-ново, по-красиво царство и в една нова епоха, която се ръководи лично от Самия Бог. Човекът е господар на всички неща, но тези, които са били спечелени, ще станат плод на всички битки със Сатана. Сатана покварява всички неща, той е победеният в края на всички битки, а също така е и този, който ще бъде наказан след тези битки. Ако вземем Бог, човека и Сатана, само Сатана е този, който ще бъде намразен и отхвърлен. Междувременно онези, които са били спечелени от Сатана и не са били приети обратно от Бог, ще бъдат наказани заради Сатана. От горните трима само Бог трябва да бъде почитан от всички. Междувременно онези, които са били покварени от Сатана, но които Бог е върнал при Себе Си и които са започнали да Го следват, ще получат Божието обещание и ще съдят нечестивите от името на Бог. Бог със сигурност ще победи и Сатана със сигурност ще бъде победен, но сред хората има такива, които ще победят, и такива, които ще загубят. Тези, които победят, ще принадлежат към победителите, а тези, които загубят, ще принадлежат към губещите; това е класификацията на всеки според вида, това е окончателният край на цялото Божие дело. Това е и целта на цялото Божие дело и тя никога няма да се промени. Същността на главното дело според Божия план за управление е съсредоточена върху спасението на човека и Бог става плът преди всичко заради тази същност, заради това дело, така че Сатана да бъде победен. Първият път, когато Бог стана плът, също беше, за да победи Сатана: Той лично стана плът и беше лично прикован на кръста, за да завърши делото на първата битка, което беше делото на изкупление на човечеството. По същия начин и този етап от делото е извършван лично от Бог, който е станал плът, за да върши делото Си сред хората, за да изрича лично словото Си и да позволи на човека да Го види. Разбира се, неизбежно е Той да върши и други дела по пътя си, но основната причина, поради която Той лично извършва Своето дело, е да победи Сатана, да завладее цялото човечество и да спечели тези хора. Така че делото на Божието въплъщение наистина не е просто. Ако Неговата цел беше само да покаже на човека, че Бог е смирен и скрит и че Бог е практичен, ако беше само заради извършването на това дело, тогава нямаше да има нужда Той да става плът. Бог би могъл да разкрие директно на човека Своето смирение и скритост, Своето величие и святост, дори и без да става плът, но тези неща нямат нищо общо с делото по управление на човечеството. Те не са в състояние да спасят човека или да го направят пълноценен, а още по-малко могат да победят Сатана. Ако победата над Сатана включваше само Духа, който води битка срещу един дух, тогава подобно дело щеше да има още по-малка практическа стойност; то щеше да е неспособно да спечели човека и щеше да съсипе неговата участ и плановете му за бъдещето. Затова Божието дело днес е от огромно значение. То не се извършва само за да се даде възможност на човека да види Бог, да се отворят очите му или да се почувства малко трогнат и окуражен; такова дело няма никакво значение. Ако можеш да говориш само за такъв вид познание, то това доказва, че не знаеш истинското значение на Божието въплъщение.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Възстановяване на нормалния живот на човека и отвеждането му до прекрасно назначение“)

Ежедневни Божии слова Откъс 129

Всеки етап от делото, което Бог върши, има своето практическо значение. По онова време, когато Исус дойде, Той дойде под формата на мъж, а когато Бог идва този път, Неговата форма е на жена. От това се вижда, че създадените от Бог и мъже, и жени могат да бъдат използвани в Неговото дело и че за Бог няма разлика между половете. Когато Неговият Дух идва, Той може да се прояви във всяка плът, която пожелае, и тази плът може да Го представлява; независимо дали е мъж или жена, плътта може да представлява Бог, стига да е тялото на въплътения Бог. Ако Исус се беше явил като жена във времената, когато дойде, или, с други думи, ако беше заченат от Светия Дух като малко момиче, а не като момче, този етап от делото пак щеше да бъде завършен. Ако беше станало така, сегашният етап от делото трябваше да бъде завършен от мъж, но делото пак щеше да бъде завършено. Делото, което се извършва по време на всеки етап, има своя смисъл; нито един етап от делото не се повтаря, нито пък влиза в противоречие с друг. По това време, докато вършеше Своето дело, Исус беше наречен единственият Син, а „Син“ предполага мъжки пол. Защо единственият Син не се споменава в сегашния етап? Причината е, че изискванията на делото са наложили промяна в пола в сравнение с този на Исус. За Бог няма разлика между половете. Той върши Своите дела, както пожелае, и при това не е подвластен на никакви ограничения, а е изключително свободен. Но всеки етап от делото има своето практическо значение. Бог стана плът два пъти и е очевидно, че Неговото въплъщение от последните дни е последното. Той е дошъл, за да разкрие всички Свои дела. Ако по време на този етап Той не беше станал плът, за да извърши лично дело, на което човекът да бъде свидетел, хората завинаги щяха да се придържат към идеята, че Бог е само мъж, а не жена. Преди това всички хора вярваха, че Бог може да бъде само мъж и че жена не може да бъде наречена Бог, тъй като всички смятаха, че мъжете имат власт над жените. Те вярваха, че никоя жена не може да поеме властта, че само мъжете могат. Нещо повече, те дори казваха, че мъжът е глава на жената и че жената трябва да се подчинява на мъжа и не може да го превъзхожда. В миналото, когато беше казано, че мъжът е глава на жената, това се отнасяше за Адам и Ева, които бяха измамени от змията, а не за мъжа и жената, както бяха създадени от Йехова в началото. Разбира се, че жената трябва да се подчинява на съпруга си и да го обича, а съпругът трябва да се научи да изхранва и издържа семейството си. Това са законите и повелите, наложени от Йехова, които човечеството трябва да спазва в живота си на земята. Йехова каза на жената: „На мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее“. Той говореше така само за да могат хората (т.е. и мъжете, и жените) да водят нормален живот под владичеството на Йехова и така животът на човечеството да има устройство и да не излиза от своя правилен ред. Затова Йехова определи подходящи правила за поведението на мъжа и жената, макар че това се отнасяше само за сътворените същества, живеещи на земята, и нямаше връзка с въплътения Бог. Как може Бог да бъде същият като сътворените от Него същества? Думите Му бяха насочени само към хората, които Той беше създал; Той определи правила за мъжа и жената, за да могат хората да водят нормален живот. В началото, когато Йехова сътвори човека, Той създаде два вида човешки същества — мъж и жена; така и в телата на въплътения Бог има разделение на мъжки и женски пол. Той не взе решение за Своето дело според думите, които изрече на Адам и Ева. Двата пъти, когато Той стана плът, бяха определени изцяло според Неговата мисъл по времето, когато за първи път създаде човека, т.е. Той завърши делото на двете Си въплъщения, основани на мъжа и жената, преди те да бъдат покварени. Ако хората възприемаха думите, изречени от Йехова към измамените от змията Адам и Ева, и ги прилагаха към делото на Божието въплъщение, нямаше ли Исус също да трябва да обича жена Си, както се полага? Така Бог все още ли щеше да бъде Бог? И ако това е така, щеше ли да може Той все пак да завърши Своето дело? Ако е грешка тялото на въплътения Бог да бъде женско, тогава нямаше ли да е също невероятна грешка Бог да е създал жената? Ако хората все още вярват, че би било погрешно Бог да се въплъти като жена, тогава нямаше ли Исус, който не се е оженил и следователно не е можел да обича жена Си, да бъде също толкова в грешка, колкото сегашното въплъщение? Тъй като ти използваш думите, казани на Ева от Йехова, за да прецениш истината за Божието въплъщение в наши дни, тогава трябва да използваш думите на Йехова, казани на Адам, за да отсъдиш за Господ Исус, който стана плът в Епохата на благодатта. Това не са ли две еднакви неща? Ако ти преценяваш Господ Исус според мъжа, който не е бил измамен от змията, тогава не можеш да съдиш за истината на днешното въплъщение според жената, която е била измамена от змията. Това би било несправедливо! Тази преценка за Бог доказва, че ти липсва рационалност. Когато Йехова два пъти стана плът, полът на Неговото тяло беше свързан с мъжа и жената, които не бяха измамени от змията; Той два пъти стана плът в съответствие с мъжа и жената, които не бяха измамени от змията. Не си мислете, че мъжката природа на Исус е била същата като тази на Адам, който беше измамен от змията. Двамата нямат никаква връзка помежду си, те са мъже с две различни природи. Със сигурност не е възможно мъжката природа на Исус да доказва, че Той е глава на всички жени, но не и на всички мъже, нали? Не е ли Той Царят на всички евреи (както на мъжете, така и на жените)? Той е Самият Бог, не само глава на жената, но и глава на мъжа. Той е Господ на всички създания и глава на всички създания. Как би могъл да определиш мъжката природа на Исус като символ на главата на жената? Няма ли това да е богохулство? Исус е мъж, който не е покварен. Той е Бог; Той е Христос; Той е Господ. Как би могъл Той да бъде мъж като Адам, който е бил покварен? Исус е плът, носена от пресветия Божи Дух. Как би могъл да кажеш, че Той е Бог, който притежава мъжката природа на Адам? В такъв случай нямаше ли да е погрешно цялото Божие дело? Щеше ли Йехова да вложи в Исус мъжката природа на Адам, който беше измамен от змията? Не е ли въплъщението в днешно време още един пример за делото на въплътения Бог, който е различен по пол от Исус, но е като Него по природа? Още ли смееш да твърдиш, че въплътеният Бог не може да бъде жена, защото жената е била първата, която е била измамена от змията? Още ли смееш да твърдиш, че понеже жената е най-нечистата и е източникът на покварата на човечеството, Бог не би могъл да стане плът като жена? Смееш ли да продължаваш да твърдиш, че „жената винаги трябва да се подчинява на мъжа и никога не може да бъде проявление на Бог или пряко да Го представлява“? Не си разбрал в миналото, но можеш ли сега да продължаваш да хулиш Божието дело и особено въплътеното Божие тяло? Ако това не ти е ясно, най-добре внимавай какво говориш, за да не бъдат разкрити твоите глупост и невежество и да не излезе на показ твоята грозота. Не си мисли, че разбираш всичко. Казвам ти, че всичко, което си видял и преживял, няма да ти е достатъчно, за да разбереш дори една хилядна част от Моя план за управление. Защо тогава се държиш толкова надменно? Малката частица талант и малкото познание, които имаш, не стигат на Исус да ги използва дори за една секунда от делото Си! Колко опит имаш всъщност? Всичко, което си видял и чул през своя живот, и всичко, което си могъл да си представиш, е по-малко от работата, която върша в един-единствен миг! Най-добре ще е да не бъдеш придирчив и да не търсиш грешки. Бъди високомерен колкото искаш, но ти си само едно същество, което не е равно дори на мравка! Всичко, което имаш в корема си, е по-малко от това, което е в корема на мравка! Не си мисли, че само защото си натрупал известен опит и имаш известен статус, имаш право да жестикулираш бясно и да говориш с гръмки фрази. Не са ли твоят опит и твоят статус плод на думите, които съм изрекъл? Вярваш ли, че те са били в замяна на твоя собствен труд и усилия? Днес ти виждаш, че съм станал плът и само заради това в теб има изобилие от концепции, и по тази причина — безкрайно много идеи. Ако не беше Моето въплъщение, дори и да притежаваше изключителни дарби, ти нямаше да имаш толкова много концепции; а не произтичат ли именно от тях тези твои идеи? Ако Исус не беше станал плът първия път, щеше ли изобщо да знаеш за въплъщението? Причината да имаш безочието да се опитваш да съдиш второто въплъщение не е ли именно защото първото въплъщение ти даде познание? Защо, вместо да бъдеш послушен последовател, го подлагаш на изучаване? Когато влезеш в този поток и застанеш пред въплътения Бог, ще ти позволи ли Той да Го изследваш? Ти можеш да изследваш собствената си семейна история, но ако се опиташ да изследваш Божията „семейна история“, ще ти позволи ли днешният Бог да проведеш такова изследване? Не си ли сляп? Не си ли навличаш презрение?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Двете въплъщения на Бог придават пълен смисъл на въплъщението“)

Ежедневни Божии слова Откъс 130

Исус и Аз произлизаме от един Дух. Въпреки че не сме свързани по плът, Духовете ни са единосъщни; въпреки че съдържанието на това, което правим, и делото, с което сме се заели, не са еднакви, по същество Си приличаме; Нашата плът приема различни форми, но това се дължи на промяната в епохата и различните изисквания на Нашето дело; Нашите служения не си приличат, така че и работата, която вършим, и нравът, с който се разкриваме пред хората, също е различен. Ето защо това, което човек вижда и разбира днес, не е като в миналото и причината е промяната в епохата. Независимо от това, че са различни по пол и форма на телата и че не са родени в едно и също семейство, нито пък в един и същи период от време, Духовете им все пак са единни. Въпреки че плътта им не споделя нито кръв, нито каквото и да било физическо родство, не може да се отрече, че Те са въплътените тела на Бог в два различни периода от време. Това, че Те са въплътените тела на Бог, е неопровержима истина. Те обаче не са от една и съща кръвна линия и нямат общ човешки език (едното е на мъж, който говори езика на евреите, а другото е на жена, която говори само китайски). Именно поради тези причини Те са живели в различни държави и в различни периоди от време, за да вършат работата, която подобава на всеки от Тях. Въпреки факта, че са един и същ Дух и имат еднаква същност, няма абсолютно сходство между външните обвивки на Тяхната плът. Общото за Тях е само еднаквата човешка природа, но що се отнася до външния вид на плътта им и обстоятелствата на Тяхното раждане, Те не си приличат. Тези неща не оказват никакво влияние върху работата, която всеки от Тях върши, или върху познанието, което хората имат за Тях, тъй като в крайна сметка Те са един и същ Дух и никой не може да Ги раздели. Въпреки че не са свързани по кръвна линия, цялото Им същество е ръководено от Техните Духове, които им възлагат различна работа в различни периоди от време, а Тяхната плът е от различни кръвни линии. Духът на Йехова не е баща на Духа на Исус, а Духът на Исус не е син на Духа на Йехова: Те са един и същ Дух. По същия начин въплътеният Бог днес и Исус не са свързани по кръвен път, но са едно цяло, защото Техните Духове са едно цяло. Бог може да върши делата на милостта и любящата доброта, както и делата на справедливия съд и порицанието на човека, и да сипе проклятия върху него; и накрая, Той може да свърши работата по разрушаването на света и наказването на нечестивите. Нима Той не върши всичко това Сам? Не е ли това всемогъществото на Бог?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Двете въплъщения на Бог придават пълен смисъл на въплъщението“)

Ежедневни Божии слова Откъс 131

След като Бог е най-великият в цялата вселена и в горното царство, може ли Той да обясни напълно Себе Си, използвайки образа на плътта? Бог се облича в плът, за да осъществи един етап от Своето дело. Този образ на плътта няма никакво особено значение, не е свързан с отминаването на епохите, нито пък с Божия нрав. Защо Исус не е позволил образът Му да остане? Защо не е позволил на човека да нарисува Неговия образ, за да може той да бъде предаден на следващите поколения? Защо не е позволил на хората да разпознаят, че Неговият образ е образът на Бог? Въпреки че образът на човека е създаден по Божия образ, възможно ли е външният вид на човека да представлява възвишения образ на Бог? Когато Бог става плът, Той просто слиза от небето в конкретна плът. Неговият Дух слиза в плът, чрез която Той извършва делото на Духа. Духът е този, който се изразява в плътта, и Духът е този, който върши Своето дело в плътта. Делото, извършено в плътта, напълно представя Духа, а плътта съществува заради делото, но това не означава, че образът на плътта е заместител на истинския образ на Самия Бог — не това е целта и смисълът на Божието въплъщение. Той става плът само за да може Духът да намери жилище, подходящо за Неговото дело, за да може по-добре да върши делото Си в плът, за да могат хората да видят делата Му, да разберат нрава Му, да чуят думите Му и да познаят чудото на Неговото дело. Името Му представлява Неговия нрав, делото Му представлява Неговата личност, но Той никога не е казвал, че появата Му в плът представлява Неговия образ — това са просто човешки представи. И така, ключовите моменти на Божието въплъщение са Неговото име, Неговото дело, Неговият нрав и Неговият пол. Бог ги използва, за да представи Своето управление в тази епоха. Появата Му в плът няма никаква връзка с Неговото управление, а е само за целите на Неговото дело в своето време. И все пак не е възможно въплътеният Бог да няма конкретен външен вид и затова Той избира подходящото семейство, за да определи Своя външен вид. Ако външният вид на Бог имаше значение при представляването Му, тогава всички, които притежават черти на лицето, подобни на Неговите, също щяха да представляват Бог. Не би ли било това очевидна заблуда? Портретът на Исус е нарисуван от човек, за да може човекът да Му се покланя. По онова време не е имало специални напътствия от Светия Дух и затова човекът е предал този измислен портрет до наши дни. Всъщност според първоначалния Божи замисъл човекът не е трябвало да прави това. Единствено ревността на човека е станала причина портретът на Исус да остане до днес. Бог е Дух и човек никога не може да предаде всичко, което в крайна сметка представлява Неговият образ. Неговият образ може да бъде представен единствено чрез Неговия нрав. Не можеш да си представиш как е изглеждал Неговият нос, уста, очи и коса. Когато Йоан получил откровението, той видял образа на Човешкия Син: от устата Му излизал двуостър меч, очите Му били като огнен пламък, главата и косата Му — бели като бяла вълна, нозете Му — като полиран бронз, а около кръста Му бил препасан златен пояс. Въпреки че думите на Йоан са много ярки, образът на Бог, Който той описва, не е образ на сътворено същество. Това, което видял, било само видение и не било образ на човек от материалния свят. Йоан имал видение, но не видял истинския вид на Бог. Образът на плътта на въплътения Бог е образ на сътворено същество и не е способен да отрази Божия нрав в неговата пълнота. Когато Йехова създал човека, Той казал, че го е направил по Свой образ и е създал мъж и жена. Тогава Той казал, че е създал мъжа и жената по Божия образ. Въпреки че образът на човека прилича на Божия образ, това не може да се тълкува в смисъл, че външният вид на човека е Божият образ. Нито пък можеш да използваш човешкия език, за да опишеш напълно Божия образ, защото Бог е толкова възвишен, толкова велик, толкова удивителен и непостижим!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Видение за Божието дело (3)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 132

Този път Бог идва, за да върши делото Си не в духовно тяло, а в най-обикновено. Нещо повече, това не е просто тялото на второто въплъщение на Бог, а е и тялото, чрез което Бог се връща към плътта. Това е най-обикновена плът. Не можете да забележите нищо, което да Го отличава от другите, но можете да научите от Него истини, за които никога преди не сте чували. Тази с нищо незабележителна плът е онова, което олицетворява всички думи на Божията истина, което поема Божието дело в последните дни и изразява целия нрав на Бог, така че човекът да го разбере. Не изпитваш ли огромно желание да видиш небесния Бог? Не изпитваш ли огромно желание да разбереш небесния Бог? Не изпитваш ли огромно желание да видиш какво е назначението на човечеството? Той ще ти разкрие всички тези тайни — тайни, които никой човек не е могъл да ти каже. Той ще ти разкрие и онези истини, които не разбираш. Той е твоята врата към Царството, твоят водач в новата епоха. В тази толкова обикновена плът има множество непонятни тайни. Делата Му може да са неразбираеми за теб, но цялата цел на работата, която върши, е напълно достатъчна, за да ти позволи да разбереш, че Той не е просто плът, както си мислят хората. Защото Той олицетворява Божията воля и грижата, която Бог проявява към човечеството в последните дни. Макар да не можеш да чуеш думите Му, които сякаш разтърсват небето и земята, да не можеш да видиш очите Му като огнени езици и да не можеш да приемеш дисциплинирането на железния Му жезъл, ти все пак можеш да усетиш от думите Му, че Бог е изпълнен с гняв, и да разбереш, че Бог проявява състрадание към човечеството; можеш да видиш праведния нрав на Бог и Неговата мъдрост и освен това да осъзнаеш загрижеността на Бог към цялото човечество. Работата на Бог в последните дни е да позволи на човек да види как небесният Бог живее на земята сред хората и да даде възможност на човек да познае Бог, да Му се подчини, да се бои от Него и да Го обича. Ето защо Той се върна в плът за втори път. Въпреки че онова, което човек вижда днес, е Бог, който не се различава от човека, Бог с нос и две очи, един с нищо незабележителен Бог, в крайна сметка Той ще ви покаже, че ако този човек не съществуваше, небето и земята щяха да претърпят огромни промени; ако този човек не съществуваше, небето щеше да потъмнее, земята щеше да потъне в хаос и цялото човечество щеше да живее в глад и болести. Той ще ви покаже, че ако въплътеният Бог не беше дошъл да ви спаси в последните дни, то Бог отдавна щеше да е унищожил цялото човечество в ада; че ако не беше тази плът, вие завинаги щяхте да бъдете архигрешници и щяхте завинаги да останете трупове. Трябва да знаете, че ако не беше тази плът, цялото човечество щеше да се изправи пред неизбежно бедствие и нямаше да бъде в състояние да избегне още по-тежкото наказание, което Бог отсъжда на човечеството в последните дни. Ако не се беше родила тази обикновена плът, всички щяхте да се намирате в състояние, в което да молите за живот, без да можете да живеете, и да молите за смърт, без да можете да умрете; ако тази плът не съществуваше, днес нямаше да можете да придобиете истината и да се явите пред Божия престол, а щяхте да сте наказани от Бог за тежките си грехове. Знаете ли, че ако не беше завръщането на Бог в плът, никой нямаше да има шанс за спасение; и ако не беше идването на тази плът, Бог отдавна щеше да е сложил край на старата епоха? В такъв случай все още ли сте способни да отхвърлите второто въплъщение на Бог? След като можете да извлечете толкова много полезни неща от този обикновен човек, защо тогава не Го приемете с радост?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Знаеше ли, че Бог е свършил нещо велико сред хората?“)

Ежедневни Божии слова Откъс 133

Работата на Бог е нещо, което не можеш да разбереш. Ако не си в състояние напълно да разбереш дали изборът ти е правилен, нито можеш да знаеш дали Божието дело ще бъде успешно, тогава защо не си опиташ късмета и да разбереш дали този обикновен човек наистина може да ти бъде изключително полезен и дали Бог наистина е свършил нещо велико? Трябва обаче да ти кажа, че по времето на Ной хората ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха толкова често, че Бог не издържа на тази гледка и изпрати голям потоп, за да унищожи човечеството, като пощади само семейството на Ной от осем души и всички видове животни и птици. В последните дни обаче Бог ще пощади само онези, които са Му били верни до края. Въпреки че и двете епохи бяха времена на голяма, непоносима за Бог поквара и въпреки че човечеството и в двата периода бе станало толкова покварено и не признаваше Бог за свой Господ, Бог унищожи само хората от времето на Ной. Човечеството и в двете епохи причини големи страдания на Бог, но досега Бог проявяваше търпение към хората в последните дни. Защо е така? Замисляли ли сте се някога над това? Ако наистина не знаете, нека ви кажа. Причината, поради която Бог може да дарява милост на хората в последните дни, не е, че те са по-малко покварени от хората по времето на Ной, нито че са се разкаяли пред Бог, и със сигурност не е, че технологиите в последните дни са напреднали дотолкова, че Бог не може да се реши да унищожи хората. Причината е, че Бог трябва да свърши делото Си сред група хора в последните дни и че Бог сам ще свърши тази работа в Своето въплъщение. Освен това Бог ще избере част от хората в тази група, за да ги направи обекти на Своето спасение и плод на Своя план за управление, както и да отведе тези хора в следващата епоха. Затова, независимо от всичко, цената, платена от Бог, е била изцяло за подготовка на работата, която Неговата въплътена плът ще свърши през последните дни. Това, че сте оцелели до днес, се е случило благодарение на тази плът. Точно защото Бог живее в плът, вие имате шанс да оцелеете. Цялата тази благодат беше придобита заради този обикновен човек. И не само това: в крайна сметка всеки народ ще се поклони на този обикновен човек, ще благодари и ще се подчинява на този незабележителен човек, тъй като точно истината, животът и пътят, донесени от Него, спасиха цялото човечество, уредиха конфликта между Бог и човека, сближиха ги един с друг и установиха връзка между мислите на Бог и на човека. Точно Той донесе още по-голяма слава за Бог. Нима такъв обикновен човек не е достоен за твоето доверие и обожание? Нима такъв обикновен човек е непригоден да бъде наричан Христос? Може ли такъв обикновен човек да не се превърне в проявление на Бог сред хората? Не заслужава ли този човек, който е спасил човечеството от бедствие, вашата любов и желанието ви да не Го изоставяте? А ако отхвърлите истините, изречени от устата Му, и презрете съществуването Му сред вас, какво ще стане с вас накрая?

Цялото Божие дело в последните дни се извършва чрез този обикновен човек. Той ще ти даде всичко и освен това ще може да взема решения за всичко, което те засяга. Може ли този човек да бъде такъв, за какъвто Го смятате: твърде обикновен, за да бъде достоен за споменаване? Неговата истина не е ли достатъчна, за да ви убеди напълно? Не е ли достатъчно свидетелството на делата Му, за да се убедите напълно? Или пътят, който Той носи, не е достоен за вас да вървите по него? В крайна сметка какво ви подтиква да Го презирате, да Го отхвърляте и да Го избягвате? Та нали точно този човек говори истината, точно този човек носи истината и точно този човек ви дава път, който да следвате. Възможно ли е все още да не можете да намерите следи от Божието дело в тези истини? Без делото на Исус човечеството не би могло да слезе от кръста, но без днешното въплъщение онези, които слязоха от кръста, никога не биха могли да получат Божието одобрение или да навлязат в новата епоха. Без идването на този обикновен човек вие така и нямаше да получите възможност да видите истинското лице на Бог, нито пък щяхте да имате право на това, защото всички вие сте обекти, които отдавна е трябвало да бъдат унищожени. Благодарение на идването на второто въплъщение на Бог, вие сте простени от Него и Той е проявил милост към вас. Въпреки всичко думите, които трябва да ви кажа накрая, остават следните: този обикновен човек, който е въплътеният Бог, е жизненоважен за вас. Това е великото нещо, което Бог вече е свършил сред хората.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Знаеше ли, че Бог е свършил нещо велико сред хората?“)

Ежедневни Божии слова Откъс 134

Какво трябва да знаеш за практическия Бог? Духът, Личността и Словото съставляват Самия практически Бог и това е истинското значение на Самия практически Бог. Ако ти познаваш само Личността — ако познаваш Неговите навици и характер — но не познаваш делото на Духа или какво прави Духът в плътта, и ако обръщаш внимание само на Духа и на Словото и се молиш само пред Духа, но не познаваш делото на Божия Дух в практическия Бог, тогава това вече доказва, че ти не познаваш практическия Бог. Познаването на практическия Бог включва познаване и преживяване на Неговите слова и проумяване на правилата и принципите на делото на Светия Дух и как Божият Дух действа в плътта. То включва още и знанието, че всяко действие на Бог в плътта се управлява от Духа и че словата, които Той изговаря, са пряк израз на Духа. Следователно, за да познаваме практическия Бог, е от първостепенно значение да знаем как Бог действа в човешката природа и в божествеността; това на свой ред се отнася до проявленията на Духа, с които всички хора влизат в досег.

Какви са различните страни на проявленията на Духа? Понякога Бог се изявява в човешката природа, а понякога в божествената, но и в двата случая Духът е ръководещ. Какъвто е духът у хората, такова е и външното им проявление. Духът работи по правило, но има две страни в Божието насочване от Духа: едната част е работата на Бог в човешка природа, а другата е работата Му чрез божествеността. Ти трябва добре да знаеш това. Работата на Духа се мени в зависимост от обстоятелствата: когато се изисква Бог да действа в плът, Духът ръководи това човешко дело, а когато се изисква Неговото божествено дело, божествеността се появява пряко, за да го извърши. Тъй като Бог действа в плътта и Се появява въплътен, Той действа и в човешката природа, и в божествената. Неговата дейност в човешката природа се насочва от Духа и се извършва, за да задоволи плътските нужди на хората, да улесни връзката им с Него, да им позволи да видят реалността и нормалността на Бог и да им позволи да видят, че Божият Дух се е въплътил и е сред хората, живее заедно с човека и има досег с него. Неговата дейност в божествена форма се извършва, за да подсигури живота на хората и да напътства хората във всичко откъм положителната страна, като променя нрава на хората и им позволява наистина да видят въплътяването на Духа. Израстването в живота на човека основно се постига директно чрез Божието дело и божествените слова. Само ако хората приемат Божието дело в божествеността, те могат да постигнат промени в своя нрав и само тогава духът им може да се насити; само ако, в допълнение към това, съществува и делото в човешка природа — Божието водачество, подкрепа и грижа в човешка природа — резултатите от Божието дело могат да бъдат постигнати напълно. Самият практически Бог, за когото се говори днес, работи както в човешка, така и в божествена природа. Чрез появата на практическия Бог се постигат Неговото нормално човешко дело и живот и Неговото напълно божествено дело. Неговата човешка и божествена същност са обединени в едно и работата и на двете се извършва чрез слово; независимо дали в човешка, или в божествена форма, Той изрича слова. Когато Бог действа в човешка форма, Той говори човешки език, така че хората да имат досег с Него и да разберат. Неговите слова са изричани просто и са лесни за разбиране, така че да могат да достигнат до всички хора; независимо от това дали хората притежават знание, или са слабо образовани, всички те могат да приемат Божиите думи. Божието дело в божествена форма също се извършва чрез слова, но то е пълно с прозрение, пълно е с живот, не е опетнено от човешки идеи, не включва човешки предпочитания и е без човешки ограничения, то е извън границите на всяка нормална човешка природа; извършва се в плътта, но е пряк израз на Духа. Ако хората приемат само Божието дело в човешка природа, тогава те ще се ограничат до определен обхват и ще са нужни постоянни занимания, подкастряне и дисциплина, за да настъпи дори лека промяна у тях. Но без делото или присъствието на Светия Дух те винаги ще се осланят на старите си навици; само чрез дейността на божествената природа тези болести и недостатъци могат да бъдат поправени и само тогава хората могат да станат завършени. Вместо продължително занимание и подкастряне, необходими са положителни мерки, използване на слова, за да изгладят всички недостатъци, използване на слова, за да разкриват всяко едно състояние на хората, използване на слова, за да насочват живота им, всяка тяхна дума, всяко тяхно действие, за да се разкрият техните намерения и мотивации. Това е истинската работа на практическия Бог. Така във вашето отношение към практическия Бог вие трябва незабавно да се подчините на Неговата човешка природа, като Го разпознаете и признаете, и освен това трябва да приемете и да се подчините на Неговото божествено дело и слово. Въплъщението на Бог означава, че цялото дело и слово на Божия Дух се извършва чрез Неговата нормална човешка природа и чрез Неговото олицетворение в плът. С други думи, Божият Дух незабавно ръководи Неговата човешка дейност и извършва божественото дело в плът, а във въплътения Бог ти можеш да видиш както Божието дело в човешка природа, така и Неговото напълно божествено дело. Това е истинското значение на явяването на практическия Бог в плът. Ако ти можеш ясно да видиш това, ще можеш да свържеш всичките различни аспекти на Бог; ще престанеш да придаваш прекомерно значение на Неговото дело в божествена форма и ще престанеш да гледаш на Неговото дело в човешка природа с неоправдано пренебрежение, и няма да изпадаш в крайности, нито да се отклоняваш от правия път. Като цяло значението на практическия Бог е, че делото на Неговата човешка природа и на Неговата божественост, както са направлявани от Духа, се изразява чрез Неговата плът, така че хората да могат да видят, че Той е жив и осезаем, реален и истински.

Работата на Божия Дух в човешка форма има преходни фази. Като усъвършенства човешкото, Той дава възможност на Неговата човешка природа да бъде ръководена от Духа, след което Неговата човешка природа е в състояние да се грижи за църквите и да ги напътства. Това е един израз на нормалното Божие дело. Така, ако можеш да видиш ясно принципите на Божието дело в човешка природа, то е малко вероятно да таиш представи за Божието дело в човешка природа. Независимо от всичко друго, Божият Дух не може да греши. Той е прав и безгрешен; Той не върши нищо неправилно. Божественото дело е пряк израз на Божията воля, без смущенията на човешката природа. То не се усъвършенства, а идва направо от Духа. Но фактът, че Той може да действа в божествена форма, се дължи на Неговата нормална човешка природа; това не е ни най-малко свръхестествено и сякаш се извършва от обикновен човек. Бог дойде от небето на земята главно, за да изрази Божието слово посредством плътта, да завърши делото на Божия Дух чрез плътта.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Трябва да знаеш, че практическият Бог е самият Бог“)

Ежедневни Божии слова Откъс 135

Днес познанието на хората за практическия Бог остава твърде едностранчиво и тяхното разбиране за значението на въплъщението все още е твърде ограничено. С Божията плът хората виждат чрез Неговото дело и думи, че Божият Дух включва толкова много, че Той е толкова богат. И все пак, независимо от всичко, Божието свидетелство в крайна сметка идва от Божия Дух: какво Бог прави в плътта, според кои принципи работи, какво прави в човешката природа и какво — в божествеността. Хората трябва да знаят това. Днес ти можеш да се прекланяш пред този човек, докато по същество се прекланяш пред Духа и това е най-малкото, което хората трябва да постигнат в познанието си за въплътения Бог: познаване на същността на Духа чрез плътта, познаване на божественото дело на Духа в плътта и въплътеното човешко дело, приемане на всички слова и изявления на Духа в плътта и виждане как Божият Дух ръководи плътта и изявява силата Си в плътта. Това означава, че човек опознава небесния Дух чрез плътта; появата на Самия практически Бог сред хората е разсеяла неясния Бог в човешките представи. Преклонението на хората пред Самия практически Бог е увеличило тяхното послушание пред Бог, а чрез божественото дело на Божия Дух в плътта и Неговото човешко дело в плътта човекът получава откровение и е воден, а в житейския нрав на човека се постигат промени. Това е действителното значение на въплътяването на Духа, чиято основна цел е хората да могат да се свържат с Бог, да разчитат на Бог и да достигнат до познание за Бог.

По принцип какво трябва да е отношението на хората към практическия Бог? Какво знаеш ти за въплъщението, за явяването на Словото в плътта, за явяването на Бог в плътта, за делата на практическия Бог? Какви са основните теми за разискване днес? Въплъщението, пристигането на въплътеното Слово и явяването на въплътения Бог са все въпроси, които трябва да бъдат разбрани. Вие трябва постепенно да разберете тези въпроси и да имате ясно познание за тях в своя житейски опит въз основа на вашия духовен ръст и въз основа на епохата. Процесът, чрез който хората изживяват Божиите слова, е същият като процеса, чрез който те познават появата на Божиите слова в плътта. Колкото повече хората изживяват Божиите слова, толкова повече опознават Божия Дух; чрез изживяване на Божиите слова хората вникват в принципите на работа на Духа и опознават Самия практически Бог. Всъщност, когато Бог прави хората съвършени и ги печели, Той им позволява да познаят делата на практическия Бог; Той използва делото на практическия Бог, за да покаже на хората истинското значение на въплъщението, за да им покаже, че Божият Дух действително се е явил пред човека. Когато хората са спечелени и направени съвършени от Бог, изявите на практическия Бог са ги завоювали; думите на практическия Бог са ги променили и са влели Неговия собствен живот в тях, изпълвайки ги с това, което Той е (независимо дали е това, което е в Своята човешка природа, или това, което е в Своята божествена същност), изпълвайки ги със същността на Неговите думи и тласкайки хората да живеят според думите Му. Когато Бог печели хората, Той го прави предимно като използва словата и изразите на практическия Бог като начин да се справи с недостатъците на хората и да прецени и разкрие техния непокорен нрав, карайки ги да спечелят това, от което се нуждаят, и като им показва, че Бог е дошъл сред хората. Най-важното от всичко е, че делото, извършено от практическия Бог, е да спаси всеки човек от влиянието на Сатана, като го отведе далеч от земята на нечистотата и прогони покварения му нрав. Най-дълбокото значение на това да бъдеш спечелен от практическия Бог е възможността да живееш в нормална човешка природа, чийто пример и модел е практическия Бог, да можеш да постъпваш според думите и изискванията на практическия Бог без ни най-малко отклонение или отстъпление, действайки по какъвто и да е начин, който Той каже, и да бъдеш в състояние да постигнеш всичко, което Той поиска. По този начин ще си бил спечелен от Бог. Когато си спечелен от Бог, ти не само притежаваш делото на Светия Дух; преди всичко ти си в състояние да изживееш изискванията на практическия Бог. Да си просто продукт от делото на Светия Дух не означава, че имаш живот. Разковничето е дали си в състояние да действаш според изискванията на практическия Бог към теб, което е свързано с това дали можеш да бъдеш спечелен от Бог. Това е най-великият смисъл на делото на практическия Бог в плътта. Това означава, че Бог печели група от хора, като наистина и действително се появява в плът и е жив и осезаем, видим за хората, наистина извършва делото на въплътения Дух и служи като пример за хората чрез плътта. Божието въплътяване има за цел главно да позволи на хората да видят истинските Божии дела, да даде плътска форма на безформения Дух и да позволи на хората да Го видят и докоснат. По този начин онези, които са напълно оформени от Него, ще Го изживеят, ще бъдат спечелени от Него и ще следват сърцето Му. Ако Бог говореше само от небето и всъщност не беше дошъл на земята, тогава хората все още не биха могли да познаят Бог; те биха могли само да проповядват Божиите дела, използвайки куха теория, и нямаше да приемат Божиите думи за реалност. Бог е дошъл на земята преди всичко, за да действа като пример и модел за онези, които Той трябва да спечели; само така хората могат действително да познаят Бог, да се докоснат до Бог и да Го видят, и само тогава те наистина могат да бъдат спечелени от Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Трябва да знаеш, че практическият Бог е самият Бог“)

Ежедневни Божии слова Откъс 136

Делото на въплътения Бог включва две части. Когато Той стана плът за първи път, хората не повярваха в Него, не Го познаха и приковаха Исус на кръста. След това, когато Той стана плът за втори път, те все още не вярваха в Него, още по-малко Го познаваха и отново приковаха Христос на кръста. Нима човекът не е враг на Бог? Ако не Го познава, как би могъл да бъде Негов довереник? Как би могъл да е пригоден да свидетелства за Бог? Нима претенциите на човека, че обича Бог, че Му служи и Го прославя, не са всичките коварни лъжи? Ако посветиш живота си на тези нереалистични и непрактични неща, не се ли трудиш напразно? Как би могъл да бъдеш Божи довереник, когато дори не знаеш кой е Той? Такъв стремеж не е ли абстрактен и неопределен? Не е ли измамен? Как може човек да бъде Божи довереник? Какво е практическото значение на това да бъдеш Негов довереник? Можеш ли да бъдеш довереник на Божия Дух? Можеш ли да видиш колко велик и възвишен е Духът? Да бъдеш близък с един невидим и неосезаем Бог — това не е ли неопределено и абстрактно? Какво е практическото значение на такъв стремеж? Нима всичко това не е една коварна лъжа? Това, към което се стремиш, е да станеш Божи довереник, но всъщност си кученцето на Сатана, защото не познаваш Бог и се стремиш към несъществуващия „Бог на всяко нещо“, който е невидим, неосезаем и продукт на собствените ти представи. Абстрактно казано, такъв „Бог“ е Сатана, а казано практично — това си ти самият. Искаш сам да си бъдеш довереник, но въпреки това казваш, че се стремиш да станеш Божи довереник — това не е ли богохулство? Каква е ползата от такъв стремеж? Ако Духът на Бог не стане плът, тогава в същността си Бог е просто един невидим и неосезаем Дух на живот. Той е безформен и неопределен, нематериален, недостъпен и неразбираем за човека. Как би могъл човек да бъде довереник на такъв безплътен, чуден и непонятен Дух? Това не е ли шега? Такива нелепи разсъждения са невалидни и непрактични. Сътвореният човек има различна природа от тази на Божия Дух. Как двамата биха могли да бъдат довереници? Ако Божият Дух не се беше реализирал в плът, ако Бог не беше станал плът и не беше се смирил, като стана сътворено същество, тогава сътвореният човек нямаше да има нито пригодността, нито способността да бъде Негов довереник, и освен онези благочестиви вярващи, които имат шанса да са Божии довереници, след като душите им са отишли на небето, повечето хора не биха могли да станат довереници на Божия Дух. А ако хората искат да станат Божии довереници на небето под ръководството на въплътения Бог, не са ли те удивително глупави нечовешки същества? Хората просто се стремят към „вярност“ на един невидим Бог, а не обръщат ни най-малкото внимание на видимия Бог, защото е много лесно да се стремиш към един невидим Бог. Хората могат да правят това както пожелаят, но стремежът към видимия Бог не е толкова лесен. Човекът, който търси един неясен Бог, е напълно неспособен да Го достигне, защото всички неща, които са неясни и абстрактни, са онези, които човек си е въобразил, и те не могат да бъдат достигнати от него. И ако Бог, който дойде сред вас, беше възвишен, издигнат и недостъпен за вас, как тогава щяхте да разберете Неговата воля? И как щяхте да Го познаете и разберете? Ако Той само вършеше Своята работа и нямаше нормален досег с човека или не притежаваше нормална човешка природа, а беше недостъпен за простосмъртните, тогава, дори и да вършеше много работа за вас, ако вие нямахте досег с Него и не можехте да Го видите, как бихте могли да Го познаете? Ако нормалната човешка природа не притежаваше тази плът, човек по никой начин не би могъл да познае Бог. Само поради Неговото въплъщение човек е пригоден да бъде довереник на въплътения Бог. Хората стават Божии довереници, защото влизат в досег с Него, защото живеят заедно с Него и Му правят компания. Така постепенно Го опознават. Ако не беше така, нямаше ли стремежът на човека да бъде напразен? Това означава, че не само заради работата на Бог човек е в състояние да бъде Негов довереник, но заради това, че въплътеният Бог е реален и обикновен. Само защото Бог става плът, хората имат шанса да изпълняват дълга си и да се покланят на истинския Бог. Не е ли това най-реалната и практическа истина? Сега все още ли искаш да бъдеш Божи довереник на небето? Само когато Бог смири Себе Си до определена степен, т.е. само когато Бог стане плът, човекът може да бъде Негов сърдечен приятел и довереник. Бог е Дух. Как стават хората пригодни да бъдат довереници на този Дух, който е толкова възвишен и непонятен? Само когато Божият Дух понизи Себе Си в плът и стане същество със същата външност като човека, хората могат да разберат Неговата воля и действително да бъдат спечелени от Него. Той говори и работи в плът, споделя радостите, скърбите и премеждията на човечеството, живее в същия свят като него, защитава го и го ръководи, като чрез това очиства хората и им позволява да получат Неговото спасение и благословение. След като са получили тези неща, хората наистина разбират Божията воля и само тогава могат да бъдат Божии довереници. Това е единственото практическо нещо. Ако Бог беше невидим и неосезаем за хората, как тогава те биха могли да бъдат Негови довереници? Това не е ли празна доктрина?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само онези, които познават Бог и Неговото дело, могат да Му бъдат угодни“)

Ежедневни Божии слова Откъс 137

Когато Бог идва на земята, Той върши само Своето дело в рамките на божествената природа и това е делото, което Небесният Дух е възложил на въплътения Бог. Когато идва, Той говори по цялата земя, за да даде глас на Своето слово с различни средства и от различни гледни точки. За Своя цел и принцип на работа Той приема най-вече грижата за човека и обучението му и не се интересува от неща като междуличностни отношения или подробности от живота на хората. Основното Му служение е да говори от името на Духа. Това означава, че когато Божият Дух се появява осезаемо в плът, Той само поддържа живота на човека и изважда наяве истината. Той не се ангажира с делата на човека, което ще рече, че не участва в делата на хората. Хората не могат да вършат божествени дела, а Бог не участва в човешките дела. През всичките години, откакто Бог е дошъл на тази земя, за да изпълни Своето дело, Той винаги е правил това чрез хора. Тези хора обаче не могат да бъдат смятани за въплъщение на Бог, а само за такива, които са използвани от Него. В същото време днешният Бог може да говори директно от гледната точка на божествената природа, като изпраща гласа на Духа и работи от името на Духа. Всички онези, които Бог е използвал през вековете, са също примери за това как Божият Дух действа в тяло от плът и кръв — така че защо те не могат да бъдат наречени Бог? Но днешният Бог също е Божият Дух, действащ директно в плът, а Исус също беше Божият Дух, действащ в плът; И двамата се наричат Бог. Така че каква е разликата? Всички хора, които Бог е използвал през вековете, са имали обикновени мисли и са били способни на обикновени разсъждения. Всички те са разбирали принципите на човешкото поведение. Те са имали нормални човешки идеи и са притежавали всички неща, които обикновените хора трябва да притежават. Повечето от тях са имали изключителен талант и вроден интелект. Като въздейства на тези хора, Божият Дух мобилизира техните таланти, които са дадените им от Бог дарби. Божият Дух задейства техните таланти, като използва силните им страни в служба на Бог. И все пак Божествената същност няма идеи и мисли, тя е изчистена от човешки намерения и дори не притежава това, което обикновените хора притежават. Може да се каже, че Бог дори не е запознат с принципите на човешкото поведение. Така става, когато днешният Бог идва на земята. Неговото дело и Неговите думи са изчистени от човешки намерения и човешка мисъл, но са директна проява на намеренията на Духа и Той действа директно от името на Бог. Това означава, че Духът говори директно, т.е. божествената природа директно извършва делото, без да се смесва дори и малко с човешките намерения. Иначе казано, въплътеният Бог директно въплъщава божествената природа, няма човешка мисъл и идеи, и няма разбиране за принципите на човешкото поведение. Ако действаше само божествената природа (т.е., ако Самият Бог действаше сам), нямаше да има възможност Божието дело да бъде извършено на земята. Така че, когато Бог идва на земята, Той трябва да има малък брой хора, които да използва, за да работи в рамките на човешката природа заедно с работата, която Бог върши в божествената природа. Иначе казано, Той използва човешкия труд, за да поддържа Своето божествено дело. Ако не правеше това, нямаше да има начин човекът да има пряк досег с божественото дело. Така беше с Исус и Неговите ученици. По времето, когато беше на земята, Исус отмени старите закони и определи нови заповеди. Той също изрече много думи. Цялото това дело беше извършено в рамките на Неговата божествена природа. Останалите, като Петър, Павел и Йоан, всички изградиха по-нататъшното си дело върху основите на думите на Исус. Това означава, че Бог започна Своето дело в онази епоха, поставяйки началото на Епохата на благодатта, т.е. Той постави началото на нова епоха, като премахна старата и изпълни думите: „Бог е Началото и Краят“. С други думи, човекът трябва да върши човешки дела върху основата на божественото дело. След като Исус каза всичко, което трябваше да каже, и завърши Своето дело на земята, Той си тръгна от хората. След това всички хора, които вършеха дела, се съобразяваха с принципите, изразени в Неговите думи, и тяхната практика беше според истините, за които Той говори. Всички тези хора работеха за Исус. Ако Исус вършеше работата сам, без значение колко думи изрича, хората нямаше да имат досег с думите Му, защото Той работеше в рамките на божествената природа и можеше да говори само с думи от божествената природа; Той нямаше да може да обясни нещата до степен, в която нормалните хора да успяват да разберат Неговите думи. Ето защо Той трябваше да направи така, че апостолите и пророците, които идваха след Него, да допълнят делото Му. Това е принципът, според който въплътеният Бог върши Своето дело — въплъщава се в плът, за да говори и да работи, така че да завърши делото на божествената природа, и след това използва няколко или може би повече хора според Божието сърце, които допълват Неговото дело. Това означава, че Бог използва хора според Неговото сърце, за да вършат работата по воденето и напояването в рамките на човешката природа, така че Божиите избраници да могат да навлязат в истината реалност.

Ако, когато е в плът, Бог вършеше само делото на божествената природа и нямаше хора според Неговото сърце, които да работят в съгласие с Него, човекът нямаше да е способен да разбере Божията воля или да има досег с Бог. Бог трябва да използва обикновени хора според Неговото сърце, за да завършат това дело, да бдят над църквите и да ги водят, така че да се постигне нивото, което човешките познавателни процеси и човешкият мозък са способни да си представят. С други думи, Бог използва малък брой хора според Неговото сърце, за да „преведат“ работата, която Той върши в Своята божествена природа, така че тя да бъде открита — да трансформират божествения език в човешки, така че хората да могат да вникнат в него и да го разберат. Ако Бог не правеше така, никой нямаше да разбере Неговия божествен език, защото хората според Божието сърце все пак са съвсем малко на брой, а способността на човека да разбира е слаба. Това е причината Бог да избира този метод само когато работи във въплътено тяло. Ако съществуваше само дело в божествената природа, човекът нямаше да има възможност да опознае Бог или да има досег с Него, защото не разбира Божия език. Човекът може да разбира този език само чрез посредничеството на хората според Божието сърце, които разясняват Неговите думи. Но ако в рамките на човешката природа работеха само такива хора, това би могло само да поддържа нормалния живот на човека; човешкият нрав нямаше да може да бъде трансформиран. Божието дело нямаше да може да има нова отправна точка; това щяха да бъдат просто същите стари песни, същите стари баналности. Единствено чрез посредничеството на въплътения Бог, който казва всичко, което трябва да се каже, и прави всичко, което трябва да се направи, през периода на Своето въплъщение, след което хората работят и живеят според Неговите думи, ще може да се промени житейският нрав на хората и само по този начин те ще могат да вървят в крак с времето. Този, който работи в рамките на божествената природа, представлява Бог, а тези, които работят в рамките на човешката природа, са хора, използвани от Бог. Това означава, че въплътеният Бог се различава съществено от хората, които Бог използва. Въплътеният Бог е способен да върши делото на божествената природа, а хората, използвани от Бог, не са способни на това. В началото на всяка епоха Божият Дух говори лично и започва новата епоха, за да въведе човека в ново начало. Когато Той вече не говори, това означава, че Божието дело в Неговата божествена природа е приключило. След това всички хора следват водачеството на тези, които Бог използва, за да навлязат в своя житейски опит. По същата логика това е и етапът, в който Бог въвежда човека в новата епоха и дава на хората нова отправна точка — тогава приключва Божието дело в плът.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Основната разлика между въплътения Бог и хората, които Бог използва“)

Ежедневни Божии слова Откъс 138

Бог не идва на земята, за да усъвършенства Своята нормална човешка природа, нито пък да изпълнява делото на нормалната човешка природа. Той идва само за да извърши делото на божествената природа в нормална човешка природа. Това, което Бог говори за нормалната човешка природа, не е каквото хората си представят. Човекът определя „нормалната човешка природа“ като това да имаш съпруга или съпруг, синове и дъщери, които са доказателство, че си обикновен човек; Бог обаче не вижда нещата по този начин. Той смята за нормалната човешка природа това да имаш нормални човешки мисли, нормален човешки живот и да бъдеш роден от нормални хора. Но Неговата представа за нормалност не включва това да имаш съпруга или съпруг и деца по начина, по който човек говори за нормалността. Тоест за човека нормалната човешка природа, за която Бог говори, е това, което човек би сметнал за отсъствие на човешка природа, почти лишена от емоции и на пръв поглед лишена от плътски нужди, точно като Исус, който имаше само външността на нормален човек и прие външността на нормален човек, но в същината Си не притежаваше абсолютно всичко, което нормалният човек трябва да притежава. От това се вижда, че същината на въплътения Бог не включва цялата нормална човешка природа, а само част от нещата, които хората трябва да притежават, за да поддържат рутинния нормален човешки живот и нормалните човешки способности за разсъждение. Но тези неща нямат нищо общо с това, което човекът счита за нормална човешка природа. Те са това, което въплътеният Бог трябва да притежава. Има обаче и такива хора, които твърдят, че за въплътения Бог може да се каже, че притежава нормална човешка природа само ако има съпруга, синове и дъщери, семейство; без тези неща, казват те, Той не е нормален човек. Тогава те питам: „Бог има ли съпруга? Възможно ли е Бог да има съпруг? Възможно ли е Бог да има деца?“. Това не са ли заблуди? И все пак въплътеният Бог не може да изскочи от пукнатина между скалите или да падне от небето. Той може да се роди само в нормално човешко семейство. Затова Той има родители и сестри. Това са нещата, които нормалната човешка природа на въплътения Бог трябва да притежава. Такъв беше случаят с Исус; Той имаше баща и майка, сестри и братя и всичко това беше нормално. Но ако Той имаше съпруга, синове и дъщери, това нямаше да е нормалната човешка природа, която Бог желаеше въплътеният Бог да притежава. И ако случаят беше такъв, Той нямаше да може да работи от името на божествеността. Точно защото Той нямаше съпруга или деца, но все пак беше роден от нормални хора в нормално семейство, Той успя да извърши божественото дело. И за да бъда още по-ясен, това, което Бог смята за нормален човек, е човек, роден в нормално семейство. Само такъв човек притежава необходимите качества, за да върши божествени дела. Ако пък човекът има съпруга, деца или съпруг, този човек не би могъл да върши божествени дела, защото ще притежава само нормална човешка природа, която е нужна на хората, но не и тази, която е нужна на Бог. Божият промисъл и това, което хората разбират, често са коренно различни неща. В този етап от Божието дело има много неща, които противоречат на представите на хората и се различават значително от тях. Може да се каже, че този етап от Божието дело се състои изцяло от практическа работа на божествената природа, а човешката природа играе второстепенна роля. Тъй като Бог идва на земята, за да изпълни Своето дело Сам, вместо да позволи на човека да се заеме с него, Той се въплъщава в плът (в непълноценен, нормален човек), за да извърши Своето дело. Той използва това въплъщение, за да представи на човечеството нова епоха, да разкаже на хората за следващия етап от делото Си и да помоли хората да вършат практическа работа в съответствие с пътя, описан в думите Му. Така приключва Божието дело в плът; Той скоро ще напусне хората, вече няма да живее в плътта на нормалната човешка природа, а по-скоро ще се отдалечи от човека, за да продължи с друга част от Своето дело. След това, използвайки угодните на сърцето Му хора, Той продължава делото Си на земята сред тази група хора, но в рамките на тяхната човешка природа.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Основната разлика между въплътения Бог и хората, които Бог използва“)

Ежедневни Божии слова Откъс 139

Въплътеният Бог не може да остане с човека завинаги, защото Бог има още много дела за вършене. Той не може да бъде обвързан с плътта; Той трябва да я захвърли, за да върши делата, които трябва да върши, въпреки че ги върши в образа на плътта. Когато Бог идва на земята, Той не чака, докато достигне формата, която един обикновен човек би трябвало да придобие, преди да умре и да напусне хората. Без значение колко стара е плътта Му, когато делото Му е завършено, Той си отива и напуска човека. За Него такова понятие като възраст не съществува, Той не брои дните Си според продължителността на човешкия живот; вместо това завършва въплътения Си живот в съответствие с етапите на Своето дело. Може би има хора, които смятат, че Бог, идвайки в плът, трябва да остарее до определена степен, да се превърне във възрастен човек, да достигне старост и да Си отиде едва когато Неговото тяло откаже да Му служи. Това е човешкото въображение; Бог не работи по този начин. Той идва в плътта само за да върши работата, която трябва да върши, а не за да живее като обикновен човек — да се роди при родителите си, да порасне, да създаде семейство и да започне кариера, да има и отгледа деца, да преживее възходи и падения в живота Си — всички дейности на обикновения човек. Когато Бог идва на земята, това е Божият Дух, който се облича в плът, влиза в плътта, но Бог не живее живота на обикновен човек. Той идва само за да изпълни една част от Своя план за управление. След това Той ще напусне човечеството. Когато идва в плътта, Божият Дух не усъвършенства нормалната човешка природа на плътта. По-скоро се случва така, че във време, предварително определено от Бог, божествената природа започва да работи директно. След това, когато е направил всичко, което е трябвало да направи, и след като е завършил напълно Своето служение, делото на Божия Дух на този етап е приключило и тогава животът на въплътения Бог също приключва, независимо дали Неговото плътско тяло е живяло достатъчно продължително. Казано по-ясно, какъвто и етап от живота да достигне плътското тяло, колкото и дълго да живее на земята, всичко се решава от делото на Духа. То няма нищо общо с това, което човекът смята за нормална човешка природа. Вземете за пример Исус. Той живя в плът тридесет и три години и половина. От гледна точка на продължителността на живота на човешкото тяло Той не трябваше да умре на тази възраст и не трябваше да Си тръгва. Но това не беше грижа на Божия Дух. След като делото Му беше завършено, тялото беше отнето, и то изчезна заедно с Духа. Това е принципът, по който Бог работи в плътта. И така, строго погледнато, човешката природа на въплътения Бог не е от първостепенно значение. Ще повторя, че Той не идва на земята, за да живее живота на обикновено човешко същество. Не става така, че Той първо живее нормален човешки живот, а след това започва делото Си. Напротив, ако е роден в обикновено човешко семейство, Той е способен да върши божествени дела, дела, които не са опетнени от човешки намерения, които не са плътски, които със сигурност не възприемат обществените порядки, не включват човешки мисли и представи, нито пък включват човешки житейски философии. Това е делото, което въплътеният Бог възнамерява да извърши, това е и практическото значение на Неговото въплъщение. Бог идва в плътта преди всичко, за да изпълни етап от делото, който трябва да бъде извършен в плътта, без да се подлага на други тривиални процеси, а що се отнася до преживяванията на обикновения човек, Той няма такива. Делото, което въплътеното тяло на Бог трябва да извърши, не включва нормалните човешки преживявания. Така че Бог идва в плътта, за да извърши делото, което трябва да извърши в плът. Останалото няма нищо общо с Него; Той не преминава през толкова много тривиални процеси. След като Неговото дело приключи, значението на въплъщението Му също приключва. Завършването на този етап означава, че работата, която Той трябва да свърши в плът, е приключила и служението на плътта Му е завършено. Но Той не може да продължи работата Си в плътта безкрайно. Той трябва да се премести на друго място, където да работи, място извън плътта. Само по този начин Неговото дело може да бъде извършено пълноценно и да постигне по-голям ефект. Бог работи според Своя първоначален план. Той вижда като на длан коя работа трябва да свърши и коя е приключил. Бог води всеки човек по път, който Той вече е определил. Никой не може да избегне това. Само онези, които следват напътствията на Божия Дух, ще могат да навлязат в покой. Може да се окаже, че в по-нататъшната работа Бог няма да говори в плътта, за да напътства човека, а Дух с осезаема форма ще направлява живота на хората. Само тогава човекът ще може действително да се докосне до Бог, да погледне към Него и да навлезе по-добре в реалността, в която Бог изисква да бъде човекът, за да бъде усъвършенстван от практическия Бог. Това е делото, което Бог възнамерява да извърши и което Той е планирал отдавна. От това следва, че всички вие трябва да видите пътя, по който трябва да поемете!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Основната разлика между въплътения Бог и хората, които Бог използва“)

Ежедневни Божии слова Откъс 140

Бог, който стана плът, се нарича Христос, а Христос, който може да даде на хората истината, се нарича Бог. В това няма никакво преувеличение, защото Той притежава същността на Бог, нрава на Бог и мъдростта на Неговото дело, които са непостижими за човека. Онези, които наричат себе си Христос, но не могат да извършат Божието дело, са самозванци. Христос не е просто проявлението на Бог на земята, но и конкретната плът, в която Бог се е облякъл, изпълнявайки и завършвайки Своето дело сред хората. Тази плът не може да бъде заменена от никой друг човек — тя е онази плът, която е способна правилно да върши Божието дело на земята, да изразява Божия нрав, правилно да представлява Бог и да осигурява на човека живот. Рано или късно всички онези, които се преструват на Христос, ще паднат, защото макар да твърдят, че са Христос, в тях няма нищо от Христовата същност. И затова казвам, че човек не може да установи автентичността на Христос; това е нещо, на което Сам Бог дава отговор и което Той решава. Така че, ако наистина искаш да търсиш пътя на живота, първо трябва да признаеш, че Бог извършва делото по даряване на начина на живот на човека, като идва на земята, и трябва да признаеш, че през последните дни Той идва на земята, за да дари начина на живот на човека. Това не е минало, а се случва днес.

Христос от последните дни носи живот, носи вечния и непреходния път на истината. Тази истина е пътят, по който човек намира живота, и е единственият път, по който човек познава Бог и получава Неговото одобрение. Ако не търсиш пътя на живота, който дава Христос от последните дни, тогава никога няма да получиш одобрението на Исус и никога няма да бъдеш достоен да влезеш през портата на небесното царство, защото си едновременно марионетка и затворник на историята. Онези, които се ръководят от правила, от думи и са оковани от историята, никога няма да могат да придобият живот, нито пък вечния начин на живот. Това е така, защото всичко, с което разполагат, е мътна вода, към която са се придържали в продължение на хиляди години, вместо водата на живота, която тече от трона. Тези, които не си набавят водата на живота, завинаги ще останат трупове, играчки на Сатана и синове на ада. Как тогава ще могат да видят Бог? Ако само се придържаш към миналото, само се стремиш да оставиш нещата такива, каквито са били, като стоиш на едно място, и не се опитваш да промениш статуквото и да отхвърлиш историята, няма ли тогава неизменно да си против Бог? Етапите на Божието дело са огромни и могъщи, като бушуващи вълни или гръмотевици, а ти седиш пасивно и очакваш унищожение, вкопчил се в глупостта си и не правиш нищо. По този начин как може да се смяташ за човек, който следва следите на Агнеца? Как можеш да докажеш, че Богът, към когото се придържаш, е Бог, който е винаги нов и никога стар? Как думите в пожълтелите ти книги могат да те пренесат в нова епоха? Как те могат да те насочат да търсиш етапите на Божието дело? И как могат да те отведат до небето? Това, което държиш в ръцете си, са думи, които могат да дадат само временна утеха, букви, но не и истини, които могат да дадат живот. Думите в писанията, които четеш, могат само да обогатят езика ти, но те не са философски слова, които биха ти помогнали да опознаеш човешкия живот, а още по-малко пътеките, които могат да те доведат до съвършенство. Това противоречие не ти ли дава храна за размисъл? Не те ли насърчава да осъзнаеш тайните, които се съдържат в него? Способен ли си сам да отидеш на небето, за да се срещнеш с Бог? Можеш ли без Божието пришествие да отидеш на небето, за да се радваш на семейно щастие с Него? Все още ли си мечтаеш? Тогава ти предлагам да спреш да мечтаеш и да погледнеш към този, който работи сега, да погледнеш и да видиш кой върши делото по спасението на човека в последните дни. Ако не го направиш, никога няма да намериш истината и никога няма да намериш живота.

Онези, които искат да получат живот, без да разчитат на истината, изречена от Христос, са най-абсурдните хора на земята, а онези, които не приемат пътя на живота, донесен от Христос, са изгубени във фантазията. И така, казвам, че онези, които не приемат Христос от последните дни, ще бъдат завинаги омразни на Бог. Христос е вратата на човека към Царството през последните дни и няма хора, които да могат да Го заобиколят. Хората могат да бъдат усъвършенствани от Бог единствено чрез Христос. Ти вярваш в Бог и затова трябва да приемеш Неговите слова и да се подчиниш на Неговия път. Не може само да мислиш за получаването на благословии, без да можеш да приемеш истината и да приемеш живота, който ти се предлага. Христос идва в последните дни, за да се даде живот на всички, които наистина вярват в Него. Неговото дело се извършва, за да бъде завършена старата епоха и да се навлезе в новата, то е пътят, по който трябва да поемат всички, които ще влязат в новата епоха. Ако не си в състояние да Го признаеш, а вместо това Го осъждаш, хулиш или дори Го гониш, тогава си обречен да гориш вечно и никога няма да влезеш в Божието царство. Затова Самият Христос е израз на Светия Дух, израз на Бог, този, на когото Бог е поверил да извърши делото Му на земята. И затова казвам, че ако не можеш да приемеш всичко, което Христос от последните дни върши, тогава хулиш Светия Дух. Възмездието, което трябва да получат онези, които хулят Светия Дух, е ясно за всички. Казвам ти също, че ако се противопоставяш на Христос от последните дни, ако отблъснеш Христос от последните дни, тогава никой няма да може да понесе последствията вместо теб. Нещо повече, от този ден нататък няма да имаш друга възможност да получиш Божието одобрение; дори да се опиташ да изкупиш вината си, никога повече няма да видиш Божието лице. Защото това, срещу което се съпротивляваш, не е човек, това, което отхвърляш, не е някакво нищожно същество, а Христос. Знаеш ли какви ще бъдат последиците от това? Няма да си допуснал малка грешка, а ще си извършил чудовищно престъпление. И така, съветвам всички да не оголват зъбите си пред истината и да не отправят необмислени критики, защото само истината може да ти донесе живот и нищо друго освен истината не може да ти позволи да се преродиш и да съзреш отново Божието лице.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само Христос от последните дни може да даде на човека пътя към вечния живот“)