Ежедневни Божии слова  Откъс 77

Преди човекът да бъде изкупен, Сатана вече беше посял много отрова в него. След хиляди години поквара от Сатана човекът има в себе си природа, която се съпротивлява на Бог. Така че, когато човекът беше изкупен, това беше само въпрос на изкупление. Тоест човекът беше изкупен обратно на висока цена, но отровната природа в него не беше отстранена. Човекът, който е толкова скверен, трябва да премине през промяна, преди да стане достоен да служи на Бог. Чрез това дело на съд и наказание човек ще опознае напълно скверната и покварена същност вътре в себе си и ще може да се промени напълно и да се пречисти. Само по този начин човек може да стане достоен да се завърне пред Божия престол. Цялото сегашно дело се извършва, за да може човекът да бъде пречистен и променен; то е, за да може човекът да се отърве от покварата си и да бъде пречистен чрез съда и наказанието на словото и чрез облагородяване. Вместо този етап на делото да се счита за дело на спасението, по-добре да бъде наричан дело на пречистването. Всъщност този етап също така е делото на завоюването, а също и вторият етап от делото на спасението. Именно чрез съда и наказанието на словото човекът е придобит от Бог, и чрез облагородяването, съда и разобличаването на словото са напълно разкрити всички примеси, представи, мотиви и лични надежди, които съществуват в човешките сърца. Въпреки че човекът е изкупен и опростен за греховете си, това може да означава само, че Бог не помни прегрешенията на човека и не постъпва с него според прегрешенията му. Човекът обаче живее в плътта, без да е освободен от греха, и може само да продължи да съгрешава, като безкрайно разкрива своя сатанински покварен нрав. Такъв е животът, който води човекът — един безкраен цикъл на грехове и прошка. Повечето хора съгрешават през деня и се изповядват вечер. По този начин, макар че приносът за грях има постоянно действие за човека, той не може да спаси човека от греха. Само половината от делото на спасението е извършено, тъй като човекът все още има покварен нрав. Например, когато хората научиха, че произхождат от Моав, те роптаеха, вече не се стремяха към живота и станаха крайно негативни. Не показва ли това, че човекът все така не е способен напълно да се покори на Божието господство? Не е ли това точно неговият сатанински покварен нрав? Когато не беше подложен на наказание, ти вдигаше ръка по-високо от всички останали, дори от Исус. И викаше с висок глас: „Искам да бъда възлюбен син на Бог! Искам да бъда Божи довереник! По-скоро ще умрем, отколкото да се поклоним на Сатана! Да се опълчим на стария Сатана! Да се опълчим на големия червен змей! Нека веднъж завинаги големият червен змей падне от власт! Нека Бог ни направи пълноценни!“. Ти викаше по-силно от всички останали. Но после дойде времето на наказанието и поквареният ти нрав се разкри отново. Виковете ти утихнаха и ти изгуби решимостта си. Това е покварата на човека; тя е нещо, което е по-дълбоко от греха, нещо, насадено от Сатана, и е дълбоко вкоренена в човека. Не е лесно за човека да осъзнае греховете си и той няма как да разпознае собствената си дълбоко вкоренена природа. Този резултат може да се постигне единствено чрез съда на словото. Само по този начин човек може постепенно да бъде променен оттук насетне.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тайната на въплъщението (4))

Ежедневни Божии слова  Откъс 78

Като чуеш „съд“, вероятно си мислиш за думите, които Йехова изрича, за да поучава хората във всяка земя, и за упреците, които Исус отправя към фарисеите. Колкото и да са сурови, тези думи не представляват Божия съд на човека; те са просто думи, изречени от Бог в различна среда, т.е. в различен контекст. Те са различни от думите, изречени от Христос от последните дни, когато съди човека. Христос от последните дни използва различни истини, за да учи човека, за да разобличи същината му и да разнищи думите и делата човешки. Тези слова съдържат различни истини, като например за дълга на човека, за това как той трябва да се покорява на Бог, да Му бъде предан, как да изживява нормална човешка природа, както и за мъдростта и нрава на Бог. Всички тези слова са насочени към същината на човека и неговия покварен нрав. Особено словата, които разобличават това как човекът отхвърля Бог, са насочени още повече към това, че човекът е въплъщение на Сатана и враждебна сила срещу Бог. В Своето дело на правосъдието Бог не обяснява изцяло природата на човека с няколко думи; Той разобличава и кастри дълго. Всички тези различни методи на разобличаване и кастрене не могат да бъдат заменени с обикновени думи; по-скоро истината, която човекът изобщо не притежава, се използва, за да извърши това дело на разобличаване и кастрене. Само такива методи могат да се наричат правосъдие; само чрез такова правосъдие човек може да бъде укротен и изцяло убеден относно Бог и само така човек може да придобие истинско познание за Бог. Това, до което води делото на правосъдието, е човек да разбере истинското лице на Бог и истината за собственото си непокорство. Делото на правосъдието позволи на човека да придобие много разбиране за Божиите намерения, за целта на Божието дело и за тайните, които са непонятни за него. То също така позволи на човека да разбере и да опознае своята покварена същност и корена на своята поквара, както и да открие грозното си лице. Всички тези резултати се постигат чрез делото на правосъдието, понеже същността на това дело в действителност е делото на разкриването на Божията истина, път и живот пред всички онези, които вярват в Него. Това е делото на правосъдието, извършвано от Бог. Ако не смяташ тези истини за важни, ако непрекъснато се опитваш да ги избегнеш или търсиш нов изход извън тях, то Аз ти казвам, че ти си един ужасен грешник. Ако вярваш в Бог, но не търсиш истината и не търсиш Божиите намерения, нито обичаш пътя, който те доближава до Бог, то Аз казвам, че ти си човек, който се опитва да избегне съда, и че си една марионетка и предател, който бяга от големия бял престол. Бог няма да пощади никого от бунтовниците, които убягват от погледа Му. Такива хора ще бъдат наказани още по-сурово. Тези, които идват пред Бог, за да получат Неговия съд, и при това са пречистени, ще живеят вечно в Божието царство. Това, разбира се, ще се случи в бъдещето.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Христос извършва делото на правосъдието с истината)

Ежедневни Божии слова  Откъс 79

Съдното дело е лична работа на Бог и естествено тя трябва да бъде свършена от Самия Бог; човекът не може да я свърши вместо Него. Тъй като правосъдието е използване на истината за завоюване на човечеството, Бог безспорно се явява отново сред хората във въплътения Си облик, за да извърши това дело. Това означава, че Христос от последните дни ще използва истината, за да научи хората по целия свят и да разгласи всички истини пред тях. Такова е правосъдното дело на Бог. Мнозина изпитват неудобство по отношение на второто въплъщение на Бог, тъй като им е трудно да повярват, че Той ще стане плът, за да извърши делото на правосъдието. Трябва обаче да ти кажа, че често Божието дело далеч надхвърля очакванията на човека и на човешкия ум му е трудно да го приеме. Защото хората са просто едни ларви на земята, докато Бог е Върховният, който изпълва цялата вселена; човешкият ум е като помийна яма, в която се въдят само ларви, докато всеки етап от делото, направлявано от Божията мисъл, е еманация на Божията мъдрост. Човекът все се опитва да се бори срещу Бог, но според Мен е очевидно кой ще загуби накрая. Увещавам ви да не се мислите за по-ценни от златото. Ако другите могат да приемат Божията присъда, защо ти да не можеш? Колко по-велик си от другите? Ако те могат да сведат глава пред истината, защо ти да не можеш? Божието дело е неумолимо. Той няма да повтори делото на правосъдието само заради твоето „съдействие“, а ти горчиво ще съжаляваш, задето си пропуснал толкова добра възможност. Ако не вярваш на думите Ми, само почакай величественият бял престол в небесата да започне да те съди! Трябва да ти е ясно, че макар всички израилтяни да отхвърлиха и отрекоха Исус, фактът за Неговото изкупление на човечеството се разпростря из цялата вселена и по цялата земя. Нима това не е факт, осъществен от Бог много отдавна? Ако все още чакаш Исус да те вземе на небето, мога само да кажа, че ти си едно упорито парче мъртво дърво. Исус няма да признае такъв един фалшив вярващ като теб, който не е предан на истината и търси само благословии. Напротив, Той няма да прояви никаква милост и ще те хвърли в езерото от огън и жупел, където ще гориш в продължение на десетки хиляди години.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Христос извършва делото на правосъдието с истината)

Ежедневни Божии слова  Откъс 80

Сега вече разбираш ли какво е съдът и какво е истината? Ако разбираш, те съветвам да се оставиш покорно да бъдеш съден, иначе никога няма да получиш възможността да бъдеш одобрен от Бог или да бъдеш въведен от Него в царството Му. Тези, които само приемат съда, но никога не могат да бъдат пречистени, т.е. тези, които бягат насред делото на правосъдието, ще бъдат отритнати от Бог завинаги. Техните грехове са по-тежки и по-многобройни от онези на фарисеите, защото са предали Бог и са бунтовници срещу Него. Тези хора, които дори не са достойни да полагат труд, ще получат по-сурово наказание — наказание, което при това е вечно. Бог няма да пощади нито един предател, който някога на думи е демонстрирал преданост към Бог, но след това Го е предал. Такива хора ще получат възмездие чрез наказание на духа, душата и тялото. Не е ли именно това разкриване на праведния Божи нрав? Не е ли именно това целта, с която Бог съди и разкрива човека? Бог предава всички, които извършват всевъзможни злодеяния през времето на съда, на място, гъмжащо от зли духове, и оставя тези зли духове да унищожават плътта им, както си искат, а телата на тези хора излъчват воня на трупове. Такова е заслуженото им възмездие. Бог записва всеки един от греховете на тези неверни лъжевярващи, лъжеапостоли и лъжеработници в досиетата им, а в подходящия момент ги хвърля сред нечистите духове и оставя тези нечисти духове на воля да оскверняват целите им тела, и прави така, че те никога повече да не могат да се превъплътят и никога да не видят светлината отново. Бог причислява към злите тези лицемери, които служат известно време, но не остават предани до края, като ги оставя да тънат в блатото със злите хора и да сформират шайка от разнородни мерзавци, а накрая Бог ще ги погуби. Бог отхвърля и не забелязва онези, които никога не са били предани на Христос или с нищо не са допринесли, и при смяната на епохата Той ще ги погуби всичките. Те вече няма да съществуват на земята, камо ли да бъдат допуснати в Божието царство. Бог причислява към онези, които служат на Неговия народ, всеки, който никога не е бил искрен към Бог, но няма друг избор, освен да се отнася към Него нехайно. Само малцина от тези хора ще оцелеят, а мнозинството ще бъде унищожено заедно с онези, чийто труд дори не е съгласно критериите. Накрая Бог ще въведе в царството Си всички, които са в единомислие с Бог, Божия народ и Божиите синове, както и тези, които Бог е предопределил да бъдат свещеници. Те са кристализацията на Божието дело. Що се отнася до онези, които не могат да бъдат причислени към нито една от категориите, очертани от Бог, те ще бъдат включени в редиците на невярващите — и вие със сигурност можете да си представите какъв ще бъде техният изход. Вече ви казах всичко, което трябва да кажа; пътят, който избирате, е ваш личен избор. Трябва да разберете следното: Божието дело никога не чака нито един човек, който не може да върви в крак с Него, и праведният нрав на Бог не проявява милост към никой човек.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Христос извършва делото на правосъдието с истината)

Ежедневни Божии слова  Откъс 81

Бог не дублира Своето дело в нито една епоха. Тъй като са настъпили последните дни, Той ще извърши Своето дело от последните дни, и ще разкрие пълния Си нрав в последните дни. Когато става дума за последните дни, това се отнася за различна епоха — епоха, в която, както каза Исус, със сигурност ще се сблъскате с бедствия, земетресения, глад и чума, които ще покажат, че това е нова епоха и че тя вече не е предишната Епоха на благодатта. Ако приемем, както казват хората, че Бог винаги остава непроменен, че Неговият нрав винаги е милостив и любящ, че Той обича човека като Себе Си, предлага на всеки човек спасение и никога не изпитва омраза към човека, може ли Неговото дело някога да приключи? Когато Исус дойде и беше прикован на кръста, жертвайки Себе Си за всички грешници и принасяйки Себе Си на жертвеника, Той вече беше завършил делото на изкуплението и сложил край на Епохата на благодатта. И така, какъв е смисълът да се повтаря делото на онази епоха в последните дни? Няма ли да е отричане на делото на Исус, ако се извърши същото дело? Ако Бог не бе извършил делото на разпятието, когато стигна до този етап, а бе останал любящ и милостив, то би ли могъл да сложи край на онази епоха? Би ли могъл един любящ и милостив Бог да сложи край на епохата? В Своето последно дело за приключване на епохата Божият нрав е нрав на наказание и съд, в който Той разкрива всичко неправедно, открито съди безбройните народи и усъвършенства онези, които искрено Го обичат. Само такъв нрав може да сложи край на епохата. Последните дни вече са настъпили. Всички неща са сортирани според вида си и са разделени в различни категории въз основа на различните им качества. Точно това е моментът, в който Бог разкрива изхода на хората и тяхната крайна цел. Ако хората не преживеят наказание и съд, тогава тяхното непокорство и неправедност не могат да бъдат разобличени. Само чрез наказание и съд може да се разкрие изходът на всички неща. Само когато са наказвани и съдени, хората показват какви са в действителност. Злият ще бъде поставен при злите, добрият — при добрите и всички хора ще бъдат сортирани според вида си. Чрез наказанието и съда ще бъде разкрит изходът на всички неща, за да може злите да бъдат наказани, а добрите — възнаградени, и безчисленото множество хора да се предадат на Божието господство. Цялото това дело трябва да се постигне чрез праведно наказание и праведен съд. Тъй като покварата на хората е достигнала своя връх и непокорството им е извънредно тежко, само праведният нрав на Бог, който се състои главно от наказание и съд и се проявява по време на последните дни, може напълно да преобрази хората, да ги направи пълноценни и да разкрие злото и така всички неправедници да бъдат наказани сурово. Ето защо подобен нрав е наситен със значението на епохата. Божият нрав се проявява и разбулва заради делото на всяка нова епоха. Бог не проявява Своя нрав произволно и безсмислено. Да предположим, че в последните дни на разкриването на изхода на хората Бог все така обича хората с безкрайна милост и любяща доброта и продължава да бъде любящ към тях, като не ги подлага на праведен съд, а по-скоро проявява снизходителност, търпение и прошка към тях и ги опрощава, независимо от това колко тежки са греховете им, без никакъв праведен съд. Кога тогава ще приключи цялото Божие управление? Кога подобен нрав ще бъде способен да доведе хората до подходящата крайна цел на човечеството? Това може да се сравни със съдия, който винаги проявява любов към хората, един любящ съдия с мило лице и нежно сърце, който обича хората, независимо какви престъпления са извършили, и проявява към тях любов и търпение, независимо кои са тези хора — кога изобщо би могъл такъв съдия да произнесе справедлива присъда? По време на последните дни само праведният съд може да сортира човешките същества според вида им и да въведе хората в нов свят. Така цялата епоха е доведена до край чрез Божия праведен нрав на съд и наказание.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Видение за Божието дело (3))

Ежедневни Божии слова  Откъс 82

Неговото дело в плът е от изключително значение, което се казва във връзка с делото, а Този, който накрая ще завърши делото, е въплътеният Бог, а не Духът. Някои вярват, че в някой незнаен момент Бог може да дойде на земята и да се яви на човека, след което лично да съди всички хора, като ги изпитва един по един, без да пропусне никого. Хората, които мислят по този начин, не познават този етап от делото на въплъщението. Бог не съди хората един по един, нито ги кара да преминават през изпитване един по един; това не би било делото на правосъдието. Нима покварата на цялото човечество не е еднаква? Нима същността на цялото човечество не е еднаква? Това, което се съди, е покварената същност на човечеството, човешката същност, покварена от Сатана, и всичките човешки грехове. Бог не съди дребните и незначителни грешки на човека. Делото на правосъдието е представително и не се извършва специално за определен човек. По-скоро това е дело, в което група хора са съдени, за да символизират съда върху цялото човечество. Делото, извършено от въплътения Бог, се състои в това да използва непосредственото Си дело върху група хора, за да представи делото на цялото човечество, след което то постепенно се разпространява. Такова е и делото на правосъдието. Бог не съди определен тип хора или определена група хора, а съди неправедността на цялото човечество — например противопоставянето на човека на Бог или липсата на богобоязливост у човека, или смущаването на Божието дело. Това, което се съди, е човешката същност на противопоставяне срещу Бог, и това дело на правосъдието е делото на завоюването в последните дни. Делото и словото на въплътения Бог, засвидетелствани от човека, е делото на правосъдието пред големия бял престол в последните дни, което човекът е таил в представите си в отминалите времена. Делото, което в момента се извършва от въплътения Бог, е именно съдът пред големия бял престол. Въплътеният Бог днес е Богът, Който съди цялото човечество в последните дни. Тази плът и делото, словото и целият нрав на тази плът представляват целостта Му. Въпреки че обхватът на делото на тази плът е ограничен и не включва пряко цялата вселена, същността на делото на правосъдието е прекият съд на цялото човечество — това дело не е само заради Божиите избраници в Китай, нито е извършено заради малък брой хора. По време на делото на Бог в плът, въпреки че обхватът на това дело не включва цялата вселена, то представлява делото на цялата вселена и след като завърши делото в рамките на обхвата на Своята плът, Той незабавно ще го разпространи до всяко място в цялата вселена, по същия начин, по който евангелието на Исус беше разпространено след Неговото възкресение и възнесение. Независимо дали става дума за дело на Духа, или на плътта, това е дело, което се извършва в ограничен обхват, но което представлява делото на цялата вселена. В последните дни Бог извършва Своето дело, като се явява в Своята въплътена идентичност, а Бог в плът е Бог, който съди човека пред големия бял престол. Независимо дали е Дух, или плът, Този, Който извършва делото на правосъдието, е Бог, Който съди човечеството в последните дни. Това е определено от делото, което Той върши, а не от външния Му вид или някои други фактори. Въпреки че човекът има различни представи за тези думи, никой не може да отрече факта, че въплътеният Бог съди и завоюва цялото човечество. Независимо какво мисли човек за това, фактите все пак са факти. Никой не може да каже: „Делото е извършено от Бог, но плътта не е Бог“. Това е заблуда, защото това дело не може да бъде извършено от никого другиго освен от въплътения Бог. Тъй като това дело вече е завършено, след него делото на Божия съд над човека няма да се появи за втори път; Бог в Своето второ въплъщение вече е завършил пълното дело на цялото управление и четвърти етап на Божието дело няма да има. Тъй като този, който е съден, е човекът — човекът, който е от плът и е покварен, а не е духът на Сатана, който бива съден пряко, следователно делото на правосъдието не се извършва в духовния свят, а сред хората.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Поквареното човечество има по-голяма нужда от спасението на въплътения Бог)

Ежедневни Божии слова  Откъс 83

Никой не е по-подходящ и никой не е по-пригоден от въплътения Бог да извърши делото на правосъдието над покварата на човешката плът. Ако съдът се извършваше пряко от Божия Дух, той не би бил всеобхватен и нещо повече, човекът би се затруднил да приеме това, тъй като Духът не може да дойде лице в лице с човека. Само поради това въздействието нямаше да бъде незабавно, а още по-малко човекът би могъл да види по-ясно ненакърнимия нрав на Бог. Сатана може да бъде напълно победен само ако въплътеният Бог съди покварата на човечеството. Бог в плът също така е човек с нормална човешка природа, обаче Той може директно да съди неправедността на човека; това е белегът на Неговата вродена святост и на Неговата изключителност. Само Бог е пригоден и е в състояние да съди човека, тъй като в Него е истината и праведността — затова Той може да съди човека. Тези, в които няма истина и праведност, не са годни да съдят другите. Ако това дело се извършваше от Божия Дух, то не би означавало победа над Сатана. Духът по своята същност е по-възвишен от смъртните същества, а Божият Дух по своята същност е свят и тържествува над плътта. Ако Духът вършеше това дело пряко, Той нямаше да може да съди цялото човешко непокорство и нямаше да може да разкрие цялата човешка неправедност. Защото делото на правосъдието се извършва и чрез представите на човека за Бог, а човекът никога не е имал представи за Духа — затова Духът не е способен да разкрие по-добре неправедността на човека, а още по-малко да я разобличи напълно и задълбочено. Въплътеният Бог е враг на всички, които не Го познават. Като съди представите на хората за Него и противопоставянето им срещу Него, Той разобличава цялото непокорство на човечеството. Въздействието на Неговото дело в плът е по-очевидно от това на делото на Духа. И така, съдът над цялото човечество не се извършва пряко от Духа, а е дело на въплътения Бог. Бог в плът може да бъде видян и докоснат от човека и Бог в плът може напълно да завоюва човека. Човекът преминава от противопоставянето си на Него към покоряването си на Него, от преследването Му към приемането Му, от това да има представи за Него към познаването Му и от отхвърлянето Му към възлюбването Му — това е въздействието на делото на въплътения Бог. Човекът е спасен само чрез приемането на Неговия съд, човекът постепенно Го опознава само чрез думите, които Той изговаря, човекът бива завоюван от Него, докато Му се противопоставя, и получава от Него приток на живот, докато приема Неговото наказание. Цялото това дело е делото на Бог в плът, а не делото на Бог в Неговата идентичност като Духа. Делото, извършено от въплътения Бог, е най-великото и най-задълбочено дело, а решаващата част от трите етапа на Божието дело са двата етапа на делото на въплъщението. Препятствията пред делото на въплътения Бог са твърде големи, понеже човекът е толкова дълбоко покварен. По-специално делото, което се извършва в последните дни върху тези хора, е още по-изпълнено с трудности — средата е враждебна и заложбите на всеки вид човек са доста ниски. И все пак, когато това дело приключи, то ще е постигнало нужния резултат, без ни най-малко да изостава; това е резултатът от делото на плътта и той е по-убедителен от резултата от делото на Духа. Трите етапа на Божието дело трябва да бъдат завършени в плът и те трябва да бъдат завършени от въплътения Бог. Най-важната и решаваща работа се извършва в плът и спасението на човека трябва да бъде извършено лично от въплътения Бог. Макар цялото човечество да смята, че въплътеният Бог изглежда несвързан с човека, всъщност тази плът засяга съдбата и съществуването на всички хора.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Поквареното човечество има по-голяма нужда от спасението на въплътения Бог)

Ежедневни Божии слова  Откъс 84

Днес Бог ви съди, наказва ви и ви заклеймява, но трябва да знаеш, че целта на твоето заклеймяване е да опознаеш себе си. Той заклеймява, проклина, съди и наказва, за да познаеш себе си, така че нравът ти да се промени и още повече, за да разбереш стойността си и да видиш, че всички Божии действия са праведни и в съответствие с Неговия нрав и потребностите на делото Му, че Той работи в съответствие с плана Си за спасението на човека и че Той е праведният Бог, който обича и спасява човека, както и съди и наказва човека. Ако знаеш само, че си с нисък статус, че си покварен и непокорен, но не знаеш, че Бог възнамерява да разкрие Своето спасение чрез правосъдието и наказанието, които Той извършва в теб днес, тогава няма как да преживяваш нещата, а още по-малко ще можеш да продължиш напред. Бог не е дошъл, за да порази или да унищожи хората, а за да ги съди, проклина, наказва и спасява. Докато неговият 6 000-годишен план за управление не приключи — преди Той да разкрие изхода за всяка категория хора — Божието дело на земята е изцяло заради спасението; целта му е само да направи онези, които Го обичат, напълно пълноценни и да ги накара да се предадат на господството Му. Без значение как Бог спасява хората, Той прави всичко това, като ги кара да се откъснат от старата си сатанинска природа. Тоест, Той ги спасява, като ги кара да се стремят към живот. Ако не го направят, няма да могат да приемат Божието спасение. Спасението е дело на Самия Бог, а стремежът към живот е нещо, което човек трябва да има, за да приеме спасението. В очите на човека спасението е Божията любов, а Божията любов не може да бъде наказание, правосъдие и проклятия. Спасението трябва да съдържа милост, любяща доброта и, освен това, думи на утеха, както и безпределни благословения, дарявани от Бог. Хората вярват, че когато Бог спасява човека, Той го прави, като го подбужда със Своите благословии и благодат, така че той да може да отдаде сърцето си на Бог. С други думи, това, че Бог докосва човека означава, че го спасява. Този вид спасение е сделка. Само когато Бог му въздаде стократно, човекът ще се предаде пред името Му и по този начин ще накара Бог да се гордее и ще Му отдаде слава. Това не е Божието намерение за човечеството. Бог е дошъл да върши делото си на земята, за да спаси поквареното човечество. Това не е лъжа. Ако не беше така, Той със сигурност не би дошъл да върши делото си лично. В миналото Неговият начин за спасение е бил да прояви най-голямата милост и любяща доброта, дотолкова, че даде всичко, което имаше, на Сатана в замяна на цялото човечество. Настоящето изобщо не е като миналото: вашето спасение днес се извършва в периода на последните дни, когато всеки е сортиран според вида си. Начинът да бъдете спасени не е чрез милост и любяща доброта, а чрез наказание и правосъдие, за да може човек да бъде напълно спасен. Така че всичко, което получавате, е наказание, правосъдие и безчувствено поразяване, но знайте това: в това безчувствено поразяване няма и най-малко наказание. Колкото и тежки да са словата Ми, това, което ви сполетява, са само няколко думи, които може да ви се струват напълно безсърдечни, и колкото и да съм разгневен, това, което се стоварва върху вас, пак са укоряващи думи, и Аз не искам да ви навредя или да ви умъртвя. Не е ли факт всичко това? Знайте, че в днешно време, независимо дали става въпрос за праведен съд или безчувствено облагородяване и наказание, всичко е заради спасението. Независимо от това дали днес всеки ще бъде сортиран според вида си или дали всички типове хора ще бъдат разкрити, целта на всички Божии слова и делото Му е да се спасят онези, които истински обичат Бог. Праведният съд се извършва, за да пречисти човека и безчувственото облагородяване се извършва, за да го пречиси. Суровите думи и укорите са за пречистване и спасение. По този начин днешният метод на спасение е различен от този в миналото. Днес праведният съд служи за вашето спасение и е добър инструмент за сортиране на всеки един от вас според вида му, а безчувственото наказание служи за окончателното ви спасение. Какво имате да кажете, изправени пред такова наказание и съд? Не сте ли се радвали винаги на спасение, от началото до края? Видели сте въплътения Бог и сте осъзнали Неговото всемогъщество и мъдрост; освен това, сте преживели многократно поразяване и дисциплина. Не сте ли получили въпреки това и най-висша милост? Не са ли вашите благословения по-големи от тези на всички останали? Вашите блага са по-изобилни дори от славата и богатството, на които се е радвал Соломон! Помислете за това: ако намерението, с което дойдох, беше да ви осъдя и накажа, вместо да ви спася, можеха ли дните ви да продължат толкова? Щяхте ли вие, грешни същества от плът и кръв, да оцелеете до днес? Ако целта Ми беше просто да ви накажа, тогава защо бих станал плът и бих предприел такова велико начинание? Не можех ли да накажа вас, никакъвците, само с една единствена дума? Щеше ли въпреки това да се наложи да ви унищожа, след като ви осъдих с цел? Все още ли не вярвате на тези Мои думи? Мога ли да спася човека само чрез милост и любяща доброта? Или мога да използвам само разпятието, за да го спася? Не е ли по-вероятно Моят праведен нрав да направи човека напълно покорен? Не може ли по-скоро той да спаси напълно човека?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да се откажеш от благословиите на статуса и да разбереш Божието намерение за спасението на човека)

Ежедневни Божии слова  Откъс 85

Въпреки че словата Ми са сурови, всички те са спасение за човека, тъй като Аз изговарям само слова, а не наказвам плътта на човека. Тези слова карат човека да живее в светлината, да знае, че светлината съществува, че е скъпоценна, и още повече, да знае колко полезни са тези слова за него, както и че Бог е спасение. Въпреки че изрекох много слова на наказание и правосъдие, това, за което се отнасят те, всъщност нищо не ти се е случило. Аз дойдох точно за да извърша Моето дело и да изговоря словата Си, и въпреки че словата Ми са сурови, те са изговорени, за да ви съдят за вашата поквара и непокорство. Целта, с която го правя, си остава — да спася човека от властта на Сатана. Целта е да използвам словата Си, за да спася човека; не е да навредя на човека със словата Си. Словата Ми са строги, за да постигна резултати в делото Си. Само чрез такова дело човек може да стигне до познание на себе си и да се откъсне от непокорния си нрав. Най-значимото нещо, което думите правят е, че дават възможност на хората да приложат на практика истината, когато я разберат, и по този начин да постигнат промени в нрава си и да придобият познание за себе си и за Божието дело. Само вършенето на делото чрез изговарянето на думи може да изгради връзка между Бог и човека и само думите могат да обяснят истината. Този начин на извършване на делото е най-доброто средство за завоюване на човека. Никой друг метод не може да даде възможност на хората да разберат истината и Божието дело с по-голяма яснота. По този начин, в последния етап от делото Си, Бог използва метода на говорене на човека, за да му разкрие всички истини и загадки, които той не разбира, като му позволява да придобие от Бог истинския път и живота, и по този начин да удовлетвори намеренията Му. Целта на Божието дело в човека е да му даде възможност да удовлетвори Божиите намерения и да го спаси. Ето защо, по времето на спасението на човека, Той не извършва делото на наказанието му. Докато спасява човека, Бог не наказва злото, не възнаграждава доброто, нито разкрива крайната цел на всичките типове хора. По-скоро, едва след края на последния етап от делото Си, Той ще извърши делото на наказване на злото и възнаграждаване на доброто, и едва тогава ще разкрие изхода на всички типове хора. Наказаните ще бъдат онези, които наистина не могат да бъдат спасени, докато спасените ще бъдат тези, които са придобили Божието спасение по времето, когато Той е спасявал човека. Докато върши Своето дело на спасението, Бог спасява всеки един човек, който може да бъде спасен, доколкото е възможно, и никого не отхвърля, защото целта на Божието дело е да спаси човека. Всички онези, които по времето, когато Бог спасява човека, не могат да постигнат промяна в нрава си, както и всички онези, които не са в състояние да се подчинят напълно на Бог, ще станат обекти на наказание. Този етап от делото — делото на словата — разкрива на хората целия път, който те не разбират, както и всички тайни, които не са разбрали. Това им позволява да разберат Божиите намерения и Божиите изисквания към тях и да имат предпоставките да приложат на практика Божиите слова, и да направят промени в своя нрав. Бог използва само думи, за да върши делото Си и не наказва хората за това, че са малко непокорни. Това е така, защото сега е времето за делото на спасението и ако хората не бяха наказвани, когато са непокорни, никой нямаше да има възможност да се спаси и всички щяха да бъдат наказани и да отидат в пъкъла. Целта на използването на слова, за да бъде съден човек, е да му позволят да опознае себе си и да се покори на Бог, а не е да го накажат с такова правосъдие. По времето на делото на словата много хора ще разкрият бунтарството и съпротивата си, както и неподчинението си и отсъствието на покорство пред въплътения Бог. Въпреки всичко, Той няма да накаже всички тези хора в резултат на това, а само ще отхвърли онези, които са съвсем покварени и които не могат да бъдат спасени. Той ще предаде плътта им на Сатана и в някои случаи ще я унищожи. Тези, които останат, ще продължат да Го следват и да бъдат кастрени. Ако, докато Го следват, тези хора все пак не са в състояние да приемат да бъдат кастрени, и все повече и повече западат, тогава те ще са загубили шанса си за спасение. Всеки човек, който е приел да бъде завоюван от Божиите слова, ще има няколко възможности за спасение. В Божието спасение на всеки човек Той ще покаже възможно най-голяма търпимост. С други думи, ще им бъде показана максимална снизходителност. Стига хората да се върнат от грешния път и да могат да се покаят, Бог ще им даде възможности да получат Неговото спасение. Когато хората първоначално се разбунтуват срещу Бог, Той няма желание да ги порази. Той по-скоро прави всичко възможно, за да ги спаси. Ако при някой наистина няма място за спасение, тогава Бог ще го изостави. Причината, поради която Бог се бави с наказанието на даден човек, е, че Той иска да спаси всеки, който може да бъде спасен. Той използва слова, за да съди, просветлява и напътства хората; не използва жезъл, за да ги порази. Използването на слова, за да донесе спасение на хората е целта на последния етап от делото и нещото, което го прави значим.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да се откажеш от благословиите на статуса и да разбереш Божието намерение за спасението на човека)

Ежедневни Божии слова  Откъс 86

Бог върши делото на правосъдието и наказанието, за да може човек да придобие познание за Него и заради Неговото свидетелство. Без Божието правосъдие над покварения човешки нрав човек не би могъл да познае Божия праведен нрав, който не търпи оскърбление, нито би могъл да превърне старото си познание за Бог в ново. Заради Своето свидетелство и заради Своето управление Той прави всичко Свое обществено достояние, като по този начин дава възможност на човека, чрез Своето публично явяване, да придобие познание за Бог, да бъде преобразен в своя нрав и да даде гръмко свидетелство за Бог. Преобразяването на нрава на човека се постига чрез много различни видове Божие дело. Без тези промени в своя нрав човек не би могъл да свидетелства за Бог и да е в съгласие с Божиите намерения. Преобразяването на човешкия нрав означава, че човек е бил освободен от робството на Сатана и от влиянието на тъмнината и наистина се е превърнал в модел и образец на Божието дело, свидетел на Бог и човек, който е в съгласие с Божиите намерения. Днес въплътеният Бог е дошъл на земята, за да извърши Своето дело, и изисква от човека да постигне познание за Него, да Му се покорява и да свидетелства за Него — човекът трябва да познава Божието практическо и нормално дело, трябва да се покорява на всички Негови слова и дела, които не са в съгласие с представите на човека, и трябва да свидетелства за цялото дело, което Той върши, за да спаси човека, както и за всичките Му дела на завоюване на човека. Хората, които свидетелстват за Бог, трябва да имат познание за Него; само този вид свидетелство е точно и практическо и само този вид свидетелство може да посрами Сатана. Бог използва онези, които са Го опознали, като са преминали през Неговия съд и наказание, през Неговото кастрене, за да свидетелстват за Него. Той използва онези, които са покварени от Сатана, да свидетелстват за Него. Той използва онези, чийто нрав се е променил и които по този начин са придобили Неговите благословения, за да свидетелстват за Него. Той няма нужда човекът да Го хвали с устата си, нито се нуждае от хваленето и свидетелството на хората от вида на Сатана, които не са спасени от Него. Само онези, които познават Бог, са достойни да свидетелстват за Него, и само онези, чийто нрав е променен, са достойни да свидетелстват за Него. Бог няма да позволи на човека умишлено да посрами името Му.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само онези, които познават Бог, могат да свидетелстват за Него)

Ежедневни Божии слова  Откъс 87

С какви средства се постига Божието усъвършенстване на човека? То се постига чрез праведния Му нрав. Божият нрав се състои главно от праведност, гняв, величие, съд и проклятие и Бог усъвършенства човека предимно посредством Своя съд. Някои хора не разбират и питат защо Бог може да доведе човека до съвършенство единствено чрез съд и проклятие. Те казват: „Ако Бог прокълне човека, човекът няма ли да умре? Ако Бог съди човека, човекът няма ли да е заклеймен? Тогава как може той все пак да бъде доведен до съвършенство?“. Такива са думите на хората, които не познават Божието дело. Това, което Бог проклина, е непокорството на човека, а това, което Той съди, са греховете на човека. Въпреки че Той говори рязко и без изобщо да щади чувствата на човека и разобличава всичко, което е вътре в човека, като разобличава чрез някои сурови думи това, което е съществено вътре в човека, чрез такъв съд Той дава на човека дълбоко познание за същината на плътта и по този начин човекът се покорява пред Бог. Плътта на човека принадлежи на греха и на Сатана, тя е непокорна и е обект на Божието наказание. Следователно, за да може човекът да опознае себе си, трябва да го споходят словата на Божия съд и да се използва всякакво облагородяване; само тогава Божието дело може да даде резултат.

От думите, изречени от Бог, се вижда, че Той вече е осъдил човешката плът. Тогава дали тези думи не са думи на проклятие? Словата, изречени от Бог, разобличават истинската същност на човека и чрез това разобличаване той бива съден и когато вижда, че не е способен да удовлетвори Божиите намерения, вътрешно изпитва тъга и угризения; чувства, че е много задължен на Бог и не може да изпълни Божиите намерения. Има моменти, когато Светият Дух те дисциплинира отвътре и това дисциплиниране идва от Божия съд; има моменти, когато Бог те укорява и крие лицето Си от теб, когато не ти обръща внимание и не извършва делото Си върху теб, като безмълвно те наказва, за да те облагороди. Божието дело върху човека е предназначено главно да разкрие Неговия праведен нрав. В крайна сметка какво свидетелства човекът за Бог? Човекът свидетелства, че Бог е праведният Бог, че Неговият нрав е правда, гняв, наказание и съд; човекът свидетелства за праведния нрав на Бог. Бог използва Своя съд, за да направи човека съвършен, Той е възлюбил човека и го е спасил — но какво съдържа Неговата любов? Има съд, величие, гняв и проклятие. Въпреки че Бог прокле човека в миналото, Той не го хвърли напълно в бездънната пропаст, а използва това средство, за да облагороди вярата на човека; Той не постави човека в смъртоносна клопка, а действа, за да направи човека съвършен. Същината на плътта е тази, която е сатанинска — Бог го е казал точно — но фактите, извършени от Бог, не са се сбъднали според словата Му. Той те проклина, за да можеш да Го обикнеш и за да познаеш същината на плътта; Той те наказва, за да те пробуди, за да ти позволи да разбереш недостатъците в теб и да разбереш окаяността и недостойнство на човека. Така Божиите проклятия, Неговият съд и Неговото величие и гняв — всички те са предназначени да направят човека съвършен. Всичко, което Бог прави днес, и праведният нрав, който Той разкрива чрез вас — всичко това е предназначено да направи човека съвършен. Такава е Божията любов.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само чрез преживяването на болезнени изпитания можеш да опознаеш Божията обичливост)

Ежедневни Божии слова  Откъс 88

Според традиционните си представи човек смята, че Божията любов е Неговата благодат, милост и състрадание към човешката слабост. Въпреки че тези неща също са Божията любов, те са твърде едностранчиви и не са основното средство, чрез което Бог усъвършенства човека. Някои хора започват да вярват в Бог заради болест. Тази болест е Божията благодат за теб; без нея ти не би повярвал в Бог, а ако не вярваш в Него, тогава не би стигнал дотук — следователно дори тази благодат е Божията любов. Докато са вярвали в Исус, хората са правили много неща, които Бог не намираше за угодни, защото те не са разбирали истината, и все пак Бог проявява милост и любяща доброта и е довел човека дотук; и въпреки че човекът не разбира нищо, Бог му позволява да Го следва и дори е довел човека до днешния ден. Не е ли това Божията любов? Това, което се проявява в Божия нрав, е Божията любов — това е абсолютно вярно! Когато изграждането на църквата достигна своя апогей, Бог извърши етапа на работата на обслужващите и хвърли човека в бездънната пропаст. Всички думи от времето на обслужващите бяха проклятия: проклятията на твоята плът, проклятията на покварения ти сатанински нрав и проклятията на нещата, свързани с теб, които не удовлетворяват Божиите намерения. Това, което Бог изрази в този етап от Неговото дело, беше проява на величие и скоро след като Бог извърши етапа на делото на наказанието и дойде изпитанието на смъртта. В това дело човекът видя гнева, величието, съда и наказанието на Бог, но видя също и Божията благодат, Неговата любяща доброта и милост. Всичко, което Бог направи, и нравът, който прояви, беше Божията любов към човека и всичко, което Бог направи, беше в състояние да задоволи нуждите на човека. Той го направи, за да усъвършенства човека и да му предостави ресурс според духовния му ръст. Ако Бог не беше направил това, човекът щеше да продължи да е неспособен да дойде пред Бог и нямаше как да познае истинското лице на Бог. От времето, когато човекът за първи път повярва в Бог, до ден-днешен Бог постепенно му е предоставял ресурс в съответствие с неговия духовен ръст, така че отвътре човекът постепенно да Го опознае. И едва след като е стигнал до днешния ден, човек осъзнава колко прекрасен е Божият съд. Етапът на делото на служителите беше първата проява на работата на проклятието от времето на сътворението до днес. Господ прокле човека да бъде хвърлен в бездънната пропаст. Ако Бог не беше направил това, днес човекът нямаше да има истинско познание за Бог; само чрез Божието проклятие човекът официално се запозна с Неговия нрав. Човекът беше разкрит чрез изпитанието на обслужващите. Той видя, че неговата преданост е недостатъчна, че духовният му ръст е недостатъчен, че не е в състояние да удовлетвори Божиите намерения и че само на думи казва, че постоянно удовлетворява Бог. Въпреки че Бог прокле човека в етапа на работата на обслужващите, но сега, като погледнем назад, онази стъпка на Божието дело беше прекрасна: тя се оказа значима повратна точка за човека и предизвика голяма промяна в неговия живот нрав. Преди времето на обслужващите човекът не е разбирал нищо за стремежа към живот, за това какво означава да вярваш в Бог или за мъдростта на Божието дело, нито е разбирал, че в делото Си Бог може да изпита човека. От времето на обслужващите до днес човекът вижда колко чудно е Божието дело, като го намира за непонятно, и вижда, че не е способен с ума си да си представи как работи Бог. Той също така вижда колко малък е духовният му ръст и колко е непокорен. Когато Бог прокле човека, целта беше да постигне резултат и Той не отне живота му. Въпреки че Той прокле човека, го направи чрез думи; в действителност нищо не сполетя човека, защото това, което Бог прокле, беше непокорството на човека, а словата Му на проклятие бяха изречени, за да усъвършенстват човека. Независимо дали Бог съди човека или го проклина, и двете усъвършенстват човека: и двете са предназначени да направят съвършено онова, което е нечисто в човека. Чрез това средство човекът се облагородява и онова, което вътрешно му липсва, става съвършено чрез Неговите слова и дело. Всяка стъпка от Божието дело — било то остри думи или съд, или наказание — усъвършенства човека и е абсолютно уместна. Никога през вековете и поколенията Бог не е извършвал такова дело; днес Той върши делото Си върху вас и ви кара да проумеете Неговата мъдрост. Въпреки че сте претърпели някаква вътрешна болка, сърцата ви винаги се чувстват стабилни и спокойни; фактът, че можете да се наслаждавате на този етап от Божието дело, е вашата благословия. Независимо какво можете да придобиете в бъдеще, вие виждате, че цялото Божие дело върху вас днес е любов. Ако човек не преживее Божието правосъдие и облагородяване, като винаги върши нещата само външно и показва външно усърдие, но нравът му никога не се променя, това счита ли се за придобиване от Бог? Днес, въпреки че в човека все още има много надменност, човешкият нрав е много по-стабилен от преди. Божието кастрене върху теб се извършва с цел да те спаси и въпреки че тогава може да изпитваш известна болка, когато дойде денят, в който твоят нрав се промени, ти ще погледнеш назад и ще видиш колко мъдро е Божието дело, и тогава ще можеш наистина да разбереш Божието намерение. Днес има някои хора, които казват, че разбират Божието намерение, но това изобщо не е реалистично. Те говорят лъжи. Това е така, защото понастоящем те все още не са започнали да оценяват дали намерението на Бог е да спаси човека, или да го прокълне. Може би сега не можеш да го видиш ясно, но когато дойде денят, в който видиш, че денят, в който Бог придобива слава, е настъпил, и видиш колко смислено е да обичаш Бог — тъй като това ти позволява да опознаеш човешкия живот и позволява на плътта ти да живее в света на любовта към Бог, като духът ти намира освобождение, животът ти е пълен с радост и ти винаги се приближаваш до Бог и се уповаваш на Него — тогава ти наистина ще познаеш огромната стойност на делото, което Бог върши сега.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само чрез преживяването на болезнени изпитания можеш да опознаеш Божията обичливост)

Ежедневни Божии слова  Откъс 89

Делото, което се извършва сега, е да накара хората да се опълчат на Сатана и техния древен прародител. Всяко правосъдие на словото цели да разобличи покварения нрав на хората и да им позволи да разберат същността на живота. Това повтарящо се правосъдие пронизва сърцата на хората. Всяко правосъдие е пряко свързано с техните съдби и има за цел да нарани сърцата им, за да могат да се откажат от всички тези неща и по този начин да опознаят живота, да опознаят този мръсен свят, да опознаят Божията мъдрост и всемогъщество, а също и да опознаят човечеството, което е покварено от Сатана. Колкото повече наказанието и правосъдието е такова, толкова повече сърцето му може да бъде наранено и толкова повече духът му може да бъде пробуден. Целта на такова правосъдие е да пробуди духовете на тези изключително покварени и най-дълбоко заблудени хора. Човекът няма дух, т.е. духът му е умрял отдавна и той не знае, че има Небе, не знае, че има Бог, и със сигурност не знае, че се бори в бездната на смъртта; как би могъл да знае, че живее в този зъл човешки ад? Как би могъл да знае, че този негов разлагащ се труп е попаднал в Хадес на смъртта, след като е бил покварен от Сатана? Как би могъл да знае, че всички неща на земята отдавна са били непоправимо разрушени от човечеството? И как би могъл да знае, че Създателят е дошъл днес на земята и търси група покварени хора, които може да спаси? Макар човекът да е преживял всяко възможно облагородяване и правосъдие, неговото несъобразително съзнание е останало изцяло недокоснато и на практика не реагира. Колко изроден е човекът! И макар че този вид правосъдие е като жестока градушка, която пада от небето, то е от огромна полза за човека. Без хората да бъдат съдени по този начин, резултатът не може да се постигне и би било абсолютно невъзможно да бъдат спасени от бездната на нещастието. Без такова дело за хората би било много трудно да излязат от Хадес, защото сърцата им отдавна са умрели и духовете им отдавна са потъпкани от Сатана. Спасяването на вас, които сте потънали в дълбините на разложението, изисква усилено да ви призовавам и съдя; само тогава замръзналите ви сърца могат да бъдат пробудени.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само усъвършенстваните могат да водят смислен живот)

Ежедневни Божии слова  Откъс 90

Само като се въплъщава на най-затънтените и мръсни места от всички, Бог може да разкрие Своя свят и праведен нрав в целостта му. А чрез какво се разкрива Неговият праведен нрав? Разкрива се чрез съда Му над човешките грехове, чрез съда Му над Сатана, чрез отвращението Му от греха и омразата Му към враговете, които Му се съпротивляват и се бунтуват срещу Него. Словата, които изричам днес, са за съдене на човешките грехове, за съдене на човешката неправедност и за проклинане на човешкото непокорство и изкривяването и измамността на човека. Всичко в човешките думи и дела, което не е в съответствие с Божиите намерения, трябва да бъде подложено на съд, и цялото човешко непокорство е окачествено като грях. Думите на Бог се въртят около принципите на съда; Той използва осъждането на човешката неправедност, проклятието на човешкото непокорство и разобличаването на всички грозни лица на човека, за да изяви Своя праведен нрав. Светостта е израз на Неговия праведен нрав и Неговата святост е Неговият праведен нрав. Вашият покварен нрав е контекстът на днешните слова — Аз говоря и да съдя, и извършвам делото на завоюването според него. Само това е практическото дело и само по този начин Божията святост може да бъде изцяло изтъкната. Ако в теб няма следа от покварен нрав, тогава Бог няма да те съди, нито пък ще ти покаже Своя праведен нрав. Тъй като в теб има покварен нрав, Бог няма да те остави да се измъкнеш и именно чрез това се проявява Неговата святост. Ако Бог види, че мръсотията и непокорството на човека са твърде големи, но не проговори, не те съди, нито те наказва заради твоята неправедност, това би доказало, че Той не е Бог, защото няма да изпитва омраза към греха; Той ще бъде също толкова омърсен, колкото и човекът. Днес Аз те съдя заради твоята мръсотия и те наказвам заради твоята поквара и непокорство. Аз не изтъквам пред вас Моята власт и не ви потискам умишлено; правя тези неща, защото вие, които сте родени в тази земя на мръсотия, сте толкова силно заразени от мръсотията. Вие просто сте загубили своята почтеност и човечност, подобно на свинете, които живеят на мръсни места. Именно заради вашата мръсотия и поквара сте осъдени и Аз отприщвам Моя гняв върху вас. Именно поради съда на тези думи вие успяхте да видите, че Бог е праведният Бог и че Бог е светият Бог; именно поради Своята святост и праведност Той ви съди и отприщва гнева Си върху вас; именно защото вижда непокорството на човечеството, Той разкрива Своя праведен нрав. Скверността и покварата на човечеството разкриват Неговата святост. Това е достатъчно, за да покаже, че Той е Самият Бог, Който е свят и неопетнен, и все пак живее в земята на мръсотията. Ако човек се валя в тинята заедно с другите и в него няма нищо свято, и той няма праведен нрав, тогава той не е пригоден да съди човешката неправедност, нито е годен да извърши човешкия съд. Как биха могли хора, които са еднакво мръсни като другите, да са компетентни да съдят онези, които са като тях? Само Самият свят Бог е способен да съди цялото мръсно човечество. Как би могъл човек да съди човешките грехове? Как би могъл човек да види греховете на човека и как би могъл да бъде компетентен да заклейми човека? Ако Бог не беше компетентен да съди греховете на човека, тогава как би могъл Той да бъде Самият праведен Бог? Именно защото хората разкриват покварен нрав, Бог говори, за да ги съди, и само тогава те могат да видят, че Той е свят Бог. Бог съди и наказва човека за греховете му и разобличава тези грехове. Никой човек или нещо не може да избегне този съд. Всичко, което е мръсно, е съдено от Него. Само по този начин се разкрива, че Божият нрав е праведен. Ако беше другояче, как би могло да се каже, че вие сте контрастиращи предмети както по име, така и в действителност?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как се постигат резултати във втория етап от делото на завоюването)

Ежедневни Божии слова  Откъс 91

Има голяма разлика между делото, извършено в Израил, и делото днес. Йехова направляваше живота на израилтяните и нямаше толкова много наказание и съд, защото по онова време хората разбираха твърде малко от света и имаха слабо покварен нрав. По онова време израилтяните се покоряваха безпрекословно на Йехова. Когато им казваше да построят олтари, те бързо построяваха олтари; когато им казваше да носят свещенически одежди, те се покоряваха. В онези дни Йехова бе като пастир, който се грижи за стадо овце, като овцете следваха напътствията на пастира и пасяха трева на пасището; Йехова направляваше живота им, като ги ръководеше в начина, по който се хранеха, обличаха, живееха и пътуваха. Това не бе времето за разкриване на Божия нрав, тъй като тогавашното човечество бе новородено; малцина бяха непокорните и съпротивляващите се, сред човечеството нямаше много мръсотия и затова хората не можеха да действат като контрастиращ предмет за Божия нрав. Именно чрез хората, които идват от земята на скверността, се изяснява Божията святост; днес Той използва скверността, разкрита от тези хора от земята на скверността, и съди, а така, сред съда разкрива какво представлява Той. Защо Той съди? Той е способен да изрича словата на правосъдие, защото се отвращава от греха; как би могъл да бъде толкова гневен, ако не се отвращаваше от непокорството на човечеството? Ако в Него нямаше отвращение, погнуса, ако не обръщаше внимание на човешкото бунтарство, това би означавало, че е мръсен като човека. Това, че Той може да съди и наказва човека, е защото се отвращава от мръсотията, а това, от което се отвращава, отсъства в Него. Ако и в Него имаше съпротива и непокорство, Той не би се отвращавал от тези, които са съпротивляващи се и непокорни. Ако делото от последните дни пак се извършваше в Израел, нямаше да има никакъв смисъл в него. Защо делото на последните дни се извършва в Китай, най-мрачното и изостанало място от всички? Това е, за да се разкрие Неговата святост и праведност. Накратко, колкото по-мрачно е мястото, толкова повече може да се разкрие Божията святост. Всъщност всичко това е в името на Божието дело. Едва днес вие осъзнавате, че Бог е слязъл от небето, за да застане сред вас, проядени от вашата мръсотия и непокорство, и едва сега вие познавате Бог. Не е ли това най-голямото възвисяване? Всъщност вие сте група от хора в Китай, които са избрани. И понеже сте избрани и се радвате на Божията благодат, и понеже не сте годни да се радвате на такава велика благодат, това доказва, че всичко това е вашето върховно извисяване. Бог ви се яви и ви разкри Своя свят нрав в цялата му пълнота, даде ви всичко това и ви позволи да се радвате на всички възможни благословения. Вие не само сте вкусили праведния нрав на Бог, а и още повече сте вкусили спасението на Бог, изкуплението на Бог и безграничната, безкрайна любов на Бог. Вие, най-мръсните от всички, се радвате на такава велика благодат — не сте ли благословени? Не е ли това Бог, който ви възвисява? Вие, хората, имате най-ниския статус от всички; по своята същност сте недостойни да се радвате на такова велико благословение, но Бог направи изключение, като те издигна. Не се ли чувстваш засрамен? Ако си неспособен да изпълниш дълга си, тогава в крайна сметка ще се срамуваш от себе си и ще се накажеш. Днес ти не си дисциплиниран, нито пък си наказан; плътта ти е жива и здрава — но в крайна сметка тези думи ще те накарат да се засрамиш. Досега все още не съм наказал открито никого; словата Ми може да са строги, но как действам спрямо хората? Утешавам ги, увещавам ги и им напомням. Не правя това по друга причина, освен за да ви спася. Наистина ли не разбирате Моите намерения? Всички трябва да разбирате това, което казвам, и да се вдъхновявате от него. Едва сега много хора разбират: тази благословия не произтича ли точно от това, че си контрастиращ предмет? Да бъдеш контрастиращ предмет не е ли най-благословеното нещо? В крайна сметка, когато отидете да проповядвате евангелието, вие ще кажете това: „Ние сме типични контрастиращи предмети“. Те ще ви попитат: „Какво означава, че сте типични контрастиращи предмети?“. И ти ще кажеш: „Ние сме контрастиращ предмет за Божието дело и за Неговата велика сила. Целият Божий праведен нрав се разкрива чрез нашето непокорство; ние сме средствата за обслужване на Божието дело от последните дни, ние сме придатъци на Неговото дело, а също и негови инструменти“. Когато чуят това, те ще бъдат заинтригувани. След това ще кажеш: „Ние сме образците и моделите за завършване на Божието дело в цялата вселена и за Неговото завоюване на цялото човечество. Независимо дали сме святи или мръсни, в обобщение, ние все пак сме по-благословени от вас, защото сме видели Бог и чрез възможността да бъдем завоювани от Него се показва великата Божия сила; само заради нашата мръсотия и поквара се е задействал Неговият праведен нрав. Способни ли сте да свидетелствате по този начин за Божието дело в последните дни? Вие не сте компетентни! Това не е нищо друго освен Божието възвеличаване на нас! Въпреки че може да не сме горделиви, можем гордо да възхваляваме Бог, защото никой не може да наследи такова велико обещание и никой не може да се радва на такова велико благословение. Чувстваме се истински благодарни, че ние, които сме толкова мръсни, можем да работим като контрастиращ предмет по време на Божието управление“. И когато попитат: „Какви са образците и моделите?“, ти казваш: „Ние сме най-непокорните и най-мръсните от човечеството; ние сме най-дълбоко покварени от Сатана и сме най-изостаналите и най-низшите от плътта. Ние сме класически примери за онези, които са използвани от Сатана. Днес ние сме избрани от Бог като първите сред човечеството, които да бъдат завоювани, и сме видели праведния нрав на Бог и сме наследили Неговото обещание; ние сме използвани, за да завоюваме повече хора, като по този начин сме образци и модели на онези, които са завоювани сред човечеството“. Няма по-добро свидетелство от тези думи и това е най-добрият опит за теб.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как се постигат резултати във втория етап от делото на завоюването)

Ежедневни Божии слова  Откъс 92

Делото на завоюването, което е извършено с вас, хората, е от огромно значение: от една страна, целта на това дело е да усъвършенства група хора, т.е. да ги усъвършенства, за да станат група от победители — като първата група хора, които са станали пълноценни, т.е. първите плодове. От друга страна, неговата цел е да се позволи на сътворените същества да се радват на Божията любов, да получат Божието пълно и най-велико спасение, да се позволи на човека да се радва не само на милост и любяща доброта, но, което е по-важно, на наказание и съд. От сътворението на света досега всичко, което Бог е направил в Своето дело, е любов, без никаква омраза към човека. Дори наказанието и съдът, които си видял, също са любов, по-истинска и по-реална любов, любов, която води хората по правилния път на човешкия живот. Една друга цел на делото е да бъде дадено свидетелство пред Сатана. И освен всичко друго, то трябва да положи основите за разпространение на бъдещата евангелска работа. Цялата работа, която Бог е извършил, е с цел да насочи хората по правилния път на човешкия живот, така че те да могат да водят нормален човешки живот, защото хората не знаят как да живеят и без това напътствие ще живееш само празен живот; животът ти ще бъде лишен от стойност и смисъл и ти ще бъдеш напълно неспособен да бъдеш нормален човек. Това е огромното значение на завоюването на човека. Всички вие сте потомци на Моав; това, че делото на завоюването се извършва спрямо вас, е вашето велико спасение. Всички вие живеете в земя на грях и разврат и всички сте развратни и грешни. Днес вие не просто можете да виждате Бог, но, което е по-важно, вие сте получили наказание и съд, получили сте това най-дълбоко спасение, което означава, че сте получили най-голямата Божия любов. Всичко, което Бог прави, е истинска любов за вас. Той няма лоши намерения. Именно заради вашите грехове Той ви съди, така че да можете да се самоанализирате и да получите това огромно спасение. Цялата тази работа се върши с цел човекът да стане пълноценен. От началото до края Бог прави всичко възможно, за да спаси човека, и Той просто няма желание да унищожи напълно хората, които е създал със собствените Си ръце. Днес Той е дошъл сред вас, за да работи: това не е ли най-вече спасение? Ако Той ви мразеше, пак ли щеше да върши дело от такъв мащаб, за да ви напътства лично? Защо Той трябва да страда така? Бог не ви мрази и няма лоши намерения към вас. Трябва да знаете, че Божията любов е най-реалната. Само защото хората са непокорни, Той трябва да ги спаси чрез съд; в противен случай спасяването им щеше да бъде невъзможно. Тъй като не знаете как да живеете живота си и нямате представа как да живеете, и тъй като живеете на тази развратна и греховна земя и самите вие сте развратни и мръсни дяволи, Той не може да понесе да ви позволи да продължите да пропадате още повече, не може да понесе да ви види да живеете в тази мръсна земя, както сега, тъпкани от Сатана на воля, и не може да понесе да ви остави да изпаднете в Хадес. Той иска само да придобие тази група хора и да ви спаси напълно. Това е основната цел, поради която се извършва делото на завоюването върху вас — то е за спасение. Ако не можеш да видиш, че всичко, което се прави с теб, е любов и спасение, ако смяташ, че това е просто метод, начин за измъчване на човека и нещо, което не заслужава доверие, тогава върни се в своя свят да страдаш от болка и лишения! Ако желаеш да се насладиш, в рамките на този поток, на този съд и на това огромно спасение, на всички тези благословии, които не могат да бъдат намерени никъде в човешкия свят, и на тази любов, тогава бъди добър: остани в този поток, за да приемеш делото на завоюването и да бъдеш доведен до съвършенство. Днес ти търпиш малко болка и облагородяване заради Божия съд, но тази болка има стойност и смисъл. Макар че за човека Божието наказание и съд са облагородяване, безмилостно разобличаване и неща, които са извършени с цел да го накажат заради греховете му и да накажат плътта му, никое от тези дела няма за цел да заклейми плътта му и да я унищожи. Единствената цел на суровото разобличаване на словото е да те поведе по правия път. Вие лично сте преживели толкова много от това дело и очевидно то не ви е отвело по пътя на злото! Всичко това има за цел да те накара да изживееш своята нормална човешка природа и за нея всичко това е постижимо. Всяка стъпка от Божието дело се определя от твоите нужди, от твоите слабости и твоя реален ръст и не ти се налага никакво непоносимо бреме. Днес това не ти е ясно и ти се струва, че съм строг към теб, и винаги вярваш, че причината, поради която те наказвам, съдя и упреквам всеки ден, е, че те мразя. Но въпреки че това, което получаваш, е наказание и съд, то всъщност е любов към теб и е най-голямата защита. Ако не можеш да разбереш по-дълбокия смисъл на това дело, за теб ще бъде невъзможно да продължиш да го преживяваш. Трябва да придобиеш утеха от това спасение. Не отказвай да се вразумиш. След като си стигнал дотук, значението на делото на завоюването би трябвало да ти е ясно и вече не бива да имаш различни мнения за него!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Истинската история на делото на завоюването (4))

Ежедневни Божии слова  Откъс 93

Онези, които са способни да останат непоколебими по време на Божието дело на правосъдието и наказанието в сетните дни — т.е. по време на последното дело на пречистване — те ще бъдат онези, които ще навлязат редом с Бог в окончателния покой. По този начин всички, които навлязат в покоя, ще са се освободили от влиянието на Сатана и ще са придобити от Бог едва след като са преминали през последното Му дело на пречистване. Тези хора, които най-после са придобити от Бог, ще са навлезли в окончателния покой. По същество Бог върши делото на правосъдието и наказанието, за да пречисти човечеството и заради окончателния ден на покой; в противен случай никой член на човечеството не би могъл да бъде сортиран според типа си, нито да встъпи в покой. Това дело е единствената пътека за навлизане на човечеството в покоя. Само Божието дело по пречистването ще пречисти човеците от тяхната неправедност и само Неговото дело на наказанието и правосъдието ще разобличи бунтовните елементи сред човечеството, като разграничи подлежащите на спасение от неподлежащите и тези, които могат да останат, от онези, които не могат. Щом това дело приключи, хората, които могат да останат, ще бъдат пречистени и ще преминат в по-висш свят на човечеството, в който ще се наслаждават на по-прекрасен втори живот на земята. С други думи, ще навлязат в дните на покой за човечеството и ще заживеят заедно с Бог. След съда и наказанието на онези, които не могат да останат, тяхната същинска природа ще бъде напълно изобличена и всички те ще бъдат унищожени; вече няма да им е позволено да оцелеят на земята, също както на Сатана. Човечеството на бъдещето няма повече да включва хора от този вид, защото те не са годни да встъпят в царството на съвършения покой и не са достойни да навлязат в деня на покоя, споделян от Бог и човеците, тъй като подлежат на наказание и са зли, неправедни хора. Веднъж вече са били избавени и са били подложени на съд и наказание; и те някога са полагали труд за Бог. Въпреки това в сетните дни те ще бъдат отстранени и унищожени заради злината и поради непокорството и непоправимостта си; никога няма да живеят в света на бъдещето и няма да се присъединят към бъдещия човешки род. Дали като души на починали или като все още живи, всички злосторници и всички неполучили спасение ще бъдат унищожени, щом осветената част от човечеството встъпи в покой. А що се отнася до тези злосторни духове и хора и за духовете на праведните и постъпващите праведно, независимо през коя епоха, злите ще бъдат унищожени, а праведните ще оцелеят. Спасението на човек или на душата на покойник не се преценява само според стореното от тях в сетните дни — то се определя от това дали са се противили на Бог, дали са се бунтували срещу Него. Хората, вършили зло в предишната ера, които не са могли да бъдат спасени, несъмнено ще бъдат подложени на наказание, а онези, които в днешно време се отдават на лоши дела и не подлежат на спасение, със сигурност също ще бъдат наказани. Хората се разделят по категории според това дали са добри или лоши, а не според ерата, в която са живели. Веднъж поставени в едната или в другата група, те няма да получат незабавно своето наказание или награда. Бог по-скоро ще накаже злото и възнагради доброто едва след като приключи Своето завоевателно дело от сетните дни. Всъщност Той разделя хората на добри и лоши още откакто начена Своето дело на спасение на човечеството. Той просто ще възнагради праведните и ще въздаде наказания на злите едва след като довърши работата си; това не означава, че ще раздели хората по категории при приключване на Своето дело и незабавно ще се заеме със задачата да въздава наказания за злото и награди за доброто. Тази Негова задача ще бъде извършена чак след окончателното приключване на делото Му. Единствената цел на последното Божие дело — да накаже злото и възнагради доброто — е напълно да пречисти всички човеци, за да въведе във вечен покой напълно осветеното човечество. Това е най-важният етап от делото Му, последният етап от цялото Му дело на управлението. Ако Бог не унищожи злите и им позволи да останат, цялото човечество няма да може да встъпи в покой и Бог не би могъл да го въведе в по-прекрасен свят. Такова дело не би било напълно довършено. Когато завърши делото Си, цялото човечество ще бъде напълно осветено; само тогава Бог ще може да заживее в покой мирно.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще навлязат в покой заедно)

Ежедневни Божии слова  Откъс 94

Моите стъпки вървят през цялата вселена и до краищата на земята, очите Ми непрекъснато проучват всеки един човек и освен това наблюдавам вселената като цяло. Думите Ми наистина работят във всяко кътче на вселената. Всеки, който се осмели да не полага труд за Мен, който дръзне да бъде нелоялен към Мен, който дръзне да произнесе присъда върху името Ми и който дръзне да похули и оклевети синовете Ми — тези, които наистина са способни на такива неща, трябва да бъдат подложени на строг съд. Моето правосъдие ще дойде в своята цялост, което означава, че сега е ерата на правосъдието и чрез внимателно наблюдение ще откриете, че Моето правосъдие се простира из целия вселенски свят. Разбира се, домът Ми няма да бъде изключение. Правосъдието ще сполети онези, чиито мисли, думи или действия не са съобразени с Моите намерения. Разберете това! Моето правосъдие е насочено към целия вселенски свят, а не само към една група хора или предмети. Осъзнахте ли вече това? Ако дълбоко в себе си ти си в конфликт в мислите си за Мен, тогава ще бъдеш съден вътрешно незабавно.

Моето правосъдие идва във всички форми и проявления. Знайте това! Аз съм единственият и мъдър Бог на вселенския свят! Нищо не е извън Моята власт. Всичките Мои присъди са ви разкрити: ако си в конфликт по отношение на Мен в мислите си, Аз ще те просветля като предупреждение. Ако не слушаш, Аз ще те изоставя незабавно (тук имам предвид не да се съмняваш в името Ми, а външно поведение, което е свързано с плътски удоволствия). Ако мислите ти към Мен са предизвикателни, ако Ми се оплакваш, ако многократно приемаш идеите на Сатана и ако не следваш чувствата на живота, тогава твоят дух ще бъде в тъмнина и твоята плът ще страда от болка. Трябва да си по-близо до Мен. Не можеш да възстановиш нормалното си състояние само за един или два дни и животът ти видимо ще изостане значително. По отношение на хората, които са разпуснати в речта си, Аз ще дисциплинирам устата и езиците ви и ще кастря езиците ви. Онези, които са необуздано разпуснати в делата си — вас Аз ще предупредя в духа ви и ще накажа строго онези, които не слушат. Онези, които открито Ме съдят и Ми се противопоставят, а именно хората, които проявяват непокорство в речта си или в делата си — тях Аз напълно ще отстраня и ще изоставя, като ги накарам да загинат и да изгубят най-големите благословии. Те са хората, които ще бъдат отстранени, след като бъдат избрани. Онези, които са невежи, а именно хората, чиито видения не са ясни — тях Аз все пак ще просветля и ще спася, но онези, които разбират истината, но не я практикуват, ще бъдат управлявани според горепосочените правила, независимо дали са невежи или не. Що се отнася до онези хора, които са имали погрешни намерения от самото начало, Аз ще ги направя завинаги неспособни да схванат реалността и в крайна сметка те постепенно ще бъдат отстранени един по един. Няма да остане нито един, макар че те ще останат сега по Моята разпоредба (защото Аз не правя нещата прибързано, а по подреден начин).

Моето правосъдие е напълно разкрито. То се отнася до различни хора, които трябва да заемат своите правилни места. Аз ще ръководя и съдя хората според правилата, които са нарушили. Що се отнася до тези, които не са в това име и не приемат Христос от последните дни, за тях се прилага само едно правило: Аз незабавно ще взема духовете, душите и телата на всички, които Ми се противопоставят, и ще ги хвърля в Хадес. За тези, които не Ми се противопоставят — ще ви чакам да узреете, преди да въздам второ правосъдие. Думите Ми обясняват всичко с абсолютна яснота и нищо не е скрито. Надявам се единствено, че вие сте в състояние да ги държите в ума си през цялото време!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 67)

Ежедневни Божии слова  Откъс 95

Последните дни са времената, когато всички неща ще бъдат сортирани според вида им чрез завоюване. Завоюването е делото на последните дни; казано по друг начин, съдът на греховете на всеки човек е делото на последните дни. Иначе как биха могли хората да бъдат сортирани според вида им? Делото на сортирането на всеки според вида му, което се извършва сред вас, е началото на такова дело в цялата вселена. След това хората от всички земи и народи също ще трябва да получат делото на завоюването. Това означава, че всеки човек, който е част от творението, ще трябва да бъде сортиран според своя вид и да се предаде пред Божието съдилище, за да бъде съден. Никой човек и нищо не може да избегне това наказание и този съд, нито един човек или нещо няма да останат несортирани според вида си; всеки човек ще бъде поставен в своя клас, защото наближават изходите за всички неща; цялото небе и земя са достигнали своя завършек. Как би могъл човек да избегне деня, когато ще настъпи краят на човешкото съществуване? И така, колко още могат да продължат вашите прояви на бунтарство? Нима последният ви ден не е точно пред вас сега? Нима е възможно онези, които се боят от Бог и копнеят Той да се яви, да не видят деня на появата на Божията праведност? Как е възможно да не получат последната награда за добротата си? Ти човек, който върши добро ли си, или такъв, който върши зло? Ти човек, който приема праведния съд и след това се покорява ли си, или такъв, който приема праведния съд и после е прокълнат? Живееш ли пред съдилището в светлина, или живееш в Хадес насред мрака? Не си ли ти самият този, който най-ясно знае дали изходът ти ще бъде такъв на награда или на наказание? Не си ли ти този, който знае най-добре и разбира най-дълбоко, че Бог е праведен? И така, точно какви са твоите постъпки и какво е твоето сърце? Докато те завоювам днес, наистина ли трябва Аз да ти обяснявам дали поведението ти е добро, или лошо? От колко се отказа заради Мен? Колко дълбоко Ми се покланяш? Нима ти самият не знаеш най-добре поведението си спрямо Мен? Трябва да знаеш по-добре от всеки друг какъв точно изход ще получиш! Наистина ти казвам: Аз само създадох човечеството и създадох теб, но не Ви предадох на Сатана, нито умишлено ви накарах да се разбунтувате срещу Мен, да Ми се съпротивлявате и по тази причина да бъдете наказани от Мен. Не ви ли сполитат всички тези бедствия заради това, че сърцата ви са твърде непримирими и постъпките ви са твърде достойни за презрение? Така че не сте ли и вие способни да определите изхода, който ще получите? Нима не знаете по-добре от всеки друг в сърцето си какъв ще бъде изходът ви? Причината, поради която завоювам хората, е да ги разкрия — и по-ефективно да ви донеса спасение — не е да те накарам да вършиш зло, нито да те накарам умишлено да влезеш в ада на унищожението. Когато настъпи денят, твоите големи страдания, плач и скърцане със зъби — няма ли всичко това да е заради греховете ти? И така, не е ли твоята собствена добродетелност или твоето собствено зло най-добрият съд за теб? Нима това не е доказателството, което може най-добре да разкрие какъв ще бъде твоят изход?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Истинската история на делото на завоюването (1))

Ежедневни Божии слова  Откъс 96

Оглушителен гръмотевичен глас отеква и разтърсва цялата вселена, и на хората не им остава време да го избегнат. Някои от тях са поразени, други са унищожени, а трети са съдени. Това наистина е сцена, която никой никога преди не е виждал. Слушайте внимателно: екотът на гръмотевиците е придружен от звук на вой и този звук идва от Хадес, идва от ада. Това е горчивият плач на онези синове на непокорството, които са били съдени от Мен. Онези, които не слушаха какво казвам, които не приложиха словата Ми на практика, бяха съдени строго и получиха проклятието на гнева Ми. Моят глас е съд и гняв; той не проявява снизходителност към никого и не проявява милост към никого, защото Аз съм Самият праведен Бог и имам гняв, изгаряне, пречистване и унищожаване. В Мен няма нищо скрито и няма плътски чувства, напротив — има откритост, праведност, справедливост и безпристрастност. Тъй като Моите първородни синове вече са с Мен на престола и управляват безбройните нации и народи, започва съд над нечестните и несправедливите неща и хора. Един по един ще ги проуча внимателно, без да пропускам нищо, и ще ги разкрия докрай. Защото Моят съд е напълно разкрит и открит, и Аз не премълчавам нищо. Ще изхвърля всички, които не са в съгласие с намеренията Ми, и ще ги накарам да погинат навеки в бездънната пропаст. Там ще ги накарам да горят завинаги. Само това е Моята праведност и само това е Моята почтеност. Никой не може да промени това и всичко трябва да Ми се подчинява.

Повечето хора пренебрегват словата Ми и приемат, че думите са просто думи, а фактите са факти. Те са слепи! Не знаят ли, че Аз съм Самият истински Бог? Думите и делата Ми се случват едновременно. Не е ли наистина така? Хората просто не разбират думите Ми и само просветените могат наистина да разберат. Това е факт. Щом хората видят думите Ми, те губят ума си от страх и хукват да си търсят скривалище. Това важи с още по-голяма сила за момента, когато настъпи Моят съд. Когато създадох всичко, когато унищожавам света и когато правя първородните Си синове цялостни, всичко това се извършва само с една дума от устата Ми, защото самото Ми слово е власт и съд. Може да се каже, че личността, която съм, е съд и величие. Това е неизменен факт. Това е един от аспектите на Моите управленски закони, само един от начините Ми да съдя хората. За Мен всичко — всички хора, всички дела и всичко съществуващо — е в Моите ръце и подлежи на Моя съд. Никой и нищо не се осмелява да се държи необуздано и своеволно и всичко трябва да се извършва в съответствие с думите, изречени от устата Ми. В човешките представи всеки вярва на думите на личността, която съм. Когато се чуе гласът на Моя Дух, хората се съмняват. Те нямат абсолютно никакво познание за Моето всемогъщество и дори отправят упреци към Мен. Казвам ти, че всички, които се съмняват в словата Ми и които пренебрегват думите Ми, ще са онези, които ще бъдат унищожени. Те са вечните синове на погибелта. От това следва, че първородните синове са много малко, тъй като това е методът Ми на работа. Както вече казах, изпълнявам всичко, без дори да си мръдна пръста: използвам само думите Си. В това се съдържа Моето всемогъщество. В Моите думи никой не може да открие източника или целта на онова, което изричам. Хората не могат да постигнат това, те могат да действат само като Ме следват и вършат всичко в съответствие с Моите намерения, в съгласие с Моята праведност, така че семейството Ми да има праведност и спокойствие, да живее вечно и да остане завинаги непоколебимо и непоклатимо.

Моят съд идва при всеки, Моите управленски закони засягат всички, Моите думи и Моята личност са разкрити пред всички. Това е времето на великото дело на Моя Дух (на този етап има разграничение между онези, които ще бъдат благословени, и онези, които ги очакват беди). Щом думите Ми бъдат изречени, Аз вече съм разграничил онези, които ще получат благословия, и онези, които ги очакват беди. Това е пределно ясно и Аз мога да го видя с един поглед. (Казвам това във връзка с Моята човешка природа, следователно тези думи не противоречат на Моето предопределение и избор.) Бродя по планините и реките и сред всичко съществуващо, през пространството на Вселената, наблюдавам и пречиствам всяко място, така че онези нечисти места и неморални земи да престанат да съществуват и да бъдат изпепелени докрай в резултат на словото Ми. За Мен всичко е лесно. Ако сега е времето, което съм предопределил за унищожението на света, Аз бих могъл да го погълна с изричането на една дума. Но моментът още не е настъпил. Всичко трябва да е готово, преди да свърша тази работа, така че планът Ми да не бъде объркан и да няма прекъсване в управлението Ми. Знам как да го направя разумно: притежавам Своята мъдрост и Своите приготовления. Хората не трябва да си мърдат пръста — внимавайте да не бъдете поразени от ръката Ми. Това вече е упоменато в Моите управленски закони. Тук можете да видите строгостта на Моите управленски закони, както и принципите, заложени в основата им, които имат две страни: от една страна, убивам всички, които не са съгласно намеренията Ми и които нарушават Моите управленски закони; от друга страна, в гнева Си проклинам всички, които нарушават Моите управленски закони. Тези две страни са задължителни и представляват ръководните принципи в основата на Моите управленски закони. Съдбата на всеки се определя според тези два принципа, без емоции, независимо от това колко е лоялен човекът. Това е достатъчно, за да покажа Моята праведност, Моето величие и Моя гняв, който ще изпепели всичко земно, всичко светско и всичко, което не е съгласно намеренията Ми. В думите Ми се крият тайни, които остават скрити, но в тях има и тайни, които се разкриват. Така, според човешките представи и в човешкия ум, думите Ми са винаги неразбираеми, а сърцето Ми е винаги непроницаемо. Това означава, че трябва да изтръгна хората от техните идеи и техния начин на мислене. Това е най-важната точка от Моя план за управление. Трябва да го направя точно така, за да спечеля първородните Си синове и да завърша онова, което искам да направя.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 103)

Ежедневни Божии слова  Откъс 97

Сион! Ликувай! Сион! Пей! Аз се завърнах триумфално, завърнах се победоносно! Безбройните народи! Побързайте да се подредите в редица! Всички неща на творението! Спрете сега, защото Моята личност е обърната към цялата вселена и се явява на Изток от света! Кой смее да не коленичи в преклонение? Който смее да не Ме нарече истинският Бог? Кой смее да не погледне нагоре с богобоязливо сърце? Кой смее да не възхвалява? Кой смее да не ликува? Народът Ми със сигурност ще чуе гласа Ми и синовете Ми със сигурност ще бъдат в царството Ми! Планини, реки и всички неща ще се веселят безкрайно и ще скачат безспир. По това време никой няма да посмее да се оттегли и никой няма да посмее да се надигне в съпротива. Това е Моето чудесно дело и нещо повече, това е Моята велика мощ! Ще накарам всички неща да се боят от Мен в сърцата си и дори повече от това, ще накарам всичко да Ме хвали! Това е крайната цел на Моя план за управление от шест хиляди години и това е, което Аз съм изсякъл върху камък. Нито един човек, нещо или събитие не смее да се надигне, за да Ми се съпротивлява или да Ми се противопоставя. Целият Мой народ ще се стече към Моята планина (с други слова, света, който по-късно ще създам) и със сигурност ще отстъпи пред Мен, защото Аз имам величие и правосъдие и притежавам власт. (Това се отнася за времето, когато съм в тялото. Аз също притежавам власт в плътта, но тъй като ограниченията на времето и пространството не могат да бъдат преодолени в плътта, не може да се каже, че съм придобил пълна слава. Въпреки че придобивам първородните синове в плътта, още не може да се каже, че съм придобил слава. Едва когато се върна в Сион и се преобразя, ще може да се каже, че притежавам власт — тоест, че съм придобил слава.) Нищо няма да е трудно за Мен. Чрез словата от устата Ми всичко ще бъде унищожено и чрез словата от устата Ми всичко ще бъде създадено и осъществено. Такава е Моята велика мощ и такава е Моята власт. Тъй като Аз съм пълен с могъщество и власт, никой не може да посмее да Ми попречи. Отдавна съм триумфирал над всичко и съм спечелил победа над всички бунтовни синове. Ще доведа Моите първородни синове заедно с Мен, за да се върнем в Сион. Няма да се върна в Сион сам. Затова, след като видят Моите първородни синове, всички ще изградят богобоязливи сърца. Това е Моята цел да придобия първородните синове и това е Моят план от сътворението на света.

Когато всичко е готово, това ще бъде денят на Моето завръщане в Сион и този ден ще бъде запомнен от безбройните народи. Когато се върна в Сион, всички неща на земята ще замлъкнат и всички на земята ще се успокоят. Когато се върна в Сион, всичко ще възвърне първоначалния си вид. В този момент ще започна делото Си в Сион. Ще накажа злите, ще възнаградя добрите, ще приведа в сила праведността Си, ще изпълня правосъдието Си и ще използвам словата Си, за да постигна всичко, като накарам всички хора и всички неща да изпитат наказващата Ми ръка. Със сигурност ще накарам всички хора да видят пълната Ми слава, пълната Ми мъдрост и пълното Ми изобилие. Никой няма да посмее да се изправи, за да съди, защото с Мен всички неща са постигнати. И нека в това всеки види цялата Ми чест и вкуси пълната Ми победа, защото с Мен се проявяват всички неща. Това е достатъчно, за да покаже Моето велико могъщество и Моята власт. Никой няма да посмее да Ми нанесе оскърбление и никой няма да посмее да Ми попречи. С Мен всичко е открито — кой би посмял да скрие нещо? Със сигурност не бих го пощадил! Такива несретници трябва да получат суровото Ми наказание и такава измет трябва да бъде изчистена от погледа Ми. Ще ги управлявам с железен скиптър и ще използвам властта Си, за да ги съдя без ни най-малка милост и без изобщо да щадя чувствата им, защото Аз съм Самият Бог, Който е без плътски чувства и е величествен и не търпи оскърбление. Всички трябва да разберат и да видят това, за да не стане така, че да бъдат поразени и унищожени от Мен „без повод и причина“, защото Моят жезъл ще порази всички, които Ми нанасят оскърбление. Не Ме интересува дали познават Моите управленски закони; това не е нещо, с което се занимавам, тъй като Моята личност не търпи оскърбление от когото и да било. Ето защо се казва, че Аз съм лъв. Когото срещна, го повалям. Ето защо се казва, че сега е богохулство да се каже, че Аз съм Богът на милосърдието и любящата доброта. По същество Аз не съм агне, а лъв. Никой не смее да Ми нанася оскърбление; Аз ще накажа със смърт незабавно всеки, който го прави, като изобщо няма да пощадя чувствата му. Това е достатъчно, за да покажа Моя нрав. Следователно в последната епоха голяма група хора ще трябва да се оттеглят, което ще бъде трудно за хората да понесат, но от Своя страна Аз съм спокоен и щастлив и изобщо не виждам това като трудна задача. Такъв е Моят нрав.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 120)

Ежедневни Божии слова  Откъс 98

Всички неща в царството започват да се съживяват и да излъчват жизненост. Поради промените в състоянието на земята, границите между една земя и друга също започват да се променят. Предрекох, че когато една земя се отдели от друга и когато една земя се съедини с друга, това ще бъде времето, когато ще разбия на парчета всяка страна. Тогава ще обновя и ще променя всички неща и ще преразпределя цялата вселена и така ще я подредя и ще превърна старото в ново — това е Моят план и това са Моите дела. Когато всяка държава и всеки от Моите избраници се завърне пред Моя престол, тогава ще даря цялото небесно изобилие на човешкия свят, така че благодарение на Мен този свят ще прелива от несравнимо изобилие. Докато съществува старият свят, Аз ще изливам великия Си гняв върху всяка държава и ще провъзглася управленските закони, които ще бъдат обявени на цялата вселена, и всеки, който ги нарушава, ще бъде наказан:

когато говоря на цялата вселена, всички хора чуват гласа Ми, т.е. всички хора виждат всички дела, които съм извършил из цялата вселена. Онези, които вървят против Моите намерения, тоест тези, които Ми се противопоставят с човешки дела, ще паднат под Моето наказание. Ще обновя многобройните звезди на небето; благодарение на Мен слънцето и луната ще бъдат обновени, небесата вече няма да бъдат такива, каквито са били, и всички неща на земята ще бъдат обновени — всичко това ще бъде осъществено заради Моите слова. Всички държави във вселената ще бъдат разделени наново и ще бъдат заменени от Моето царство, така че държавите на земята ще изчезнат завинаги и ще остане единствено царството, което Ми се покланя; всички държави на земята ще бъдат унищожени и ще престанат да съществуват. От човешките същества във вселената всички онези, които принадлежат на дяволите, ще бъдат погубени и всички, които се кланят на Сатана, ще паднат сред Моя изгарящ огън — тоест всички ще бъдат превърнати в пепел, освен тези, които сега са в потока. Когато накажа всеки народ, религиозните общности в различна степен ще се завърнат в Моето царство и ще бъдат завоювани чрез Моите дела, защото ще са видели, че „Светият, който язди на бял облак“, вече е пристигнал. Всички хора ще бъдат сортирани според вида си и ще получат различни наказания, съизмерими с действията им. Всички, които са Ми се съпротивлявали, ще загинат, а онези, чиито дела на земята не са Ме засягали, заради начина, по който са се държали, ще продължат да съществуват на земята под властването на Моите синове и Моя народ. Ще се явя на безбройните страни и народи и ще изразя собствения Си глас на земята, като провъзглася завършването на великото Си дело, за да могат всички хора да видят това със собствените си очи.

Докато словата Ми стават по-задълбочени, Аз наблюдавам и състоянието на вселената. Всички неща се обновяват чрез Моите слова. Небето се променя, както и земята. Човечеството е разобличено в първоначалната си форма и малко по малко всички хора са сортирани според вида си, и без да го съзнават, са върнати в своите „семейства“. Това много Ме радва. Аз съм необезпокоен от смущенията и неусетно великото Ми дело е завършено и всички неща са преобразени. Когато създадох света, Аз сортирах всички неща според вида им, категоризирах всички неща, които имаха форма. Когато наближи краят на Моя план за управление, ще възстановя предишното състояние на сътвореното, ще възстановя всичко до първоначалния му вид, като напълно променя всичко и направя така, че всичко да попада в Моя план. Времето настъпи! Последният етап от Моя план е напът да бъде завършен. О, нечист стар свят! Той непременно ще падне сред Моите слова! Непременно ще бъде сведен до нищото от Моя план! О, всички неща! Всички те ще придобият нов живот сред Моите слова — ще имат своя Върховен владетел! О, свят и неопетнен нов свят! Той непременно ще се съживи насред Моята славна светлина! О, планино Сион! Не мълчи повече — Аз се завърнах победоносно! Аз наблюдавам цялата земя сред всички неща. Хората на земята са започнали нов живот и имат нови надежди. О, народе Мой! Как да не се върнеш към живота сред Моята светлина? Как да не скачаш от радост под Моето напътствие? Земите надават ликуващ вик, водите бушуват с радостен смях! О, възкръснал Израел! Как да не изпиташ гордост заради Моето предопределение? Кой е плакал? Кой е ридал? Предишният Израел вече не съществува, а днешният Израел се е издигнал, възправен и извисяващ се в света, и се е изправил в сърцата на цялото човечество. Днешният Израел със сигурност ще придобие основа за съществуване благодарение на Моя народ! О, омразни Египете! Още ли Ми се съпротивляваш? Как можеш да се възползваш от Моето милосърдие и да се опитваш да избегнеш Моето наказание? Как можеш да не живееш в Моето наказание? Всички, които обичам, със сигурност ще пребъдат вечно, а всички, които Ми се съпротивляват, със сигурност ще бъдат наказани от Мен завинаги. Защото Аз съм ревнив Бог и няма с лека ръка да пожаля всички хора за всичко, което е сторил. Ще проуча внимателно цялата земя и като се явя в Източната част на света с праведност, величие, гняв и наказание, ще разкрия Себе Си пред безбройното множество хора!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божиите слова към цялата вселена, Глава 26)