Съдът в последните дни

Ежедневни Божии слова Откъс 77

Преди Бог да изкупи човека, Сатана вече е вложил много отрова в него. След хиляди години поквара от Сатана в човека се е появила природа, която се противопоставя на Бог. Така че, когато човекът е бил изкупен, това е било само случай на изкупление, при който за човека е била платена висока цена, но отровната природа в него не е била премахната. Човекът е толкова осквернен, че трябва да премине през промяна, преди да стане достоен да служи на Бог. Чрез това дело на съд и порицание човек ще разбере напълно нечистата и покварена природа в себе си и ще може да се промени напълно и да се очисти. Само по този начин човек може да стане достоен да се завърне пред Божия престол. Цялото дело, което се извършва днес, е необходимо, за да може човек да бъде пречистен и променен; чрез осъждане и порицаване в словото, както и чрез облагородяване, човекът може да се отърве от покварата си и да бъде пречистен. Този етап не е толкова дело за спасение, колкото дело за пречистване. Всъщност този етап е етапът на завоюването, а също и вторият етап от делото на спасението. Именно чрез осъждането и порицаването чрез словото човекът бива спечелен от Бог, а чрез използването на словото за облагородяване, осъждане и разкриване биват разкрити напълно всички нечистотии, възприятия, мотиви и лични стремежи, които съществуват в човешките сърца. Въпреки че човекът е получил изкупление и прошка за греховете си, това означава само, че Бог не помни прегрешенията на човека и не постъпва с него според прегрешенията му. Когато обаче човекът, който живее в тяло от плът, не е получил освобождение от греха, той може само да продължава да греши, безкрайно проявявайки своя покварен сатанински нрав. Такъв е животът, който води човекът — един безкраен цикъл на грехове и прошка. По-голямата част от човечеството греши през деня и се разкайва вечер. Така че, дори приносът за грях да имаше постоянен ефект за човека, той не би могъл да го спаси от греха. Само половината от делото на спасението е било извършено, тъй като човекът все още има покварен нрав. Например, когато хората научиха, че произхождат от Моав, те започнаха да се оплакват, вече не търсеха живота и станаха крайно негативни. Не показва ли това, че човечеството все още не е готово напълно да се предаде на Божия суверенитет? Не се ли състои точно в това тяхната покварена сатанинска природа? Когато не си бил порицаван, ръцете ти са били вдигнати по-високо от тези на всички останали — дори от тези на Исус. И си викал с висок глас: „Бъди възлюбен син на Бог! Бъди Божи довереник! По-скоро ще умрем, отколкото да се поклоним на Сатана! Да се изправим срещу стария Сатана! Да въстанем срещу големия червен змей! Нека големият червен змей бъде напълно лишен от властта си! Нека Бог ни направи пълноценни!“. Твоите викове бяха по-силни от тези на всички останали. Но после дойде времето на порицанието и отново се разкри поквареният нрав на хората. Тогава виковете им утихнаха и те вече нямаха никаква решителност. Такава е човешката поквара; тя е по-дълбока от греха — насадена е от Сатана и е дълбоко вкоренена в човека. Не е лесно за човека да осъзнае греховете си; той не е в състояние да разпознае дълбоко вкоренената си природа. Това може да бъде постигнато единствено чрез осъждане чрез словото. Само по този начин човек може постепенно да бъде променен оттук насетне.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тайната на въплъщението (4)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 78

Като чуеш „съд“, вероятно си мислиш за думите, които Йехова изрича, за да напътства хората във всяка земя, и за упреците, които Исус отправя към фарисеите. Колкото и да са сурови, тези думи не представляват Божията присъда за човека; те са просто думи, изречени от Бог в различни ситуации, т.е. в различни контексти. Те са различни от думите, които Христос изрича в последните дни, когато съди човека. Христос от последните дни борави с различни истини, за да научи човека, за да изложи на показ неговата същност и да направи разрез на думите и делата човешки. Тези думи съдържат различни истини, като например за дълга на човека, за това как той трябва да се подчинява на Бог, да Му бъде верен и да изживява нормална човечност, както и мъдростта и нрава на Бог. Всички тези думи са насочени към същината на човека и неговия покварен нрав. Думите, които разкриват как човек отхвърля Бог с презрение, съдържат по-конкретно идеята за това, че човек е въплъщение на Сатана и вражеска сила срещу Бог. Предприемайки делото на Страшния съд, Бог не просто разкрива човешката природа с няколко думи — Той я излага на показ, справя се с нея и я окастря в дългосрочен план. Всички тези различни методи на излагане на показ, справяне и окастряне не могат да бъдат заменени с обикновени думи, а с истината, от която човекът е напълно лишен. Само такива методи могат да се наричат съд; само чрез такъв съд човек може да бъде подчинен на Бог и убеден в Неговото съществуване и само така човек може истински да познае Бог. Целта на Божието съдно дело е човекът да види истинското лице на Бог и да научи истината за собственото си непокорство. Съдното дело дава възможност на човека да добие дълбоко разбиране за Божията воля, за целта на Божието дело и за тайните, които са недостъпни за него. То също така дава възможност на човека да узнае и разбере собствената си покварена същност и корените на тази поквара, както и да открие грозотата на човека. Тези резултати се постигат чрез съдното дело, понеже същината му е да разкрие пътя, истината и живота на Бог на всички онези, които вярват в Него. Такова е съдното дело, извършвано от Бог. Ако не смяташ тези истини за важни, ако само мислиш как да ги избегнеш или как да намериш нов начин да живееш без тях, мога само да ти кажа, че ти си един окаян грешник. Ако имаш вяра в Бог, но не търсиш Неговата истина и Неговата воля, и не обичаш истинския път към Него, то за Мен, ти се опитваш да избегнеш Неговия съд и си просто една кукла на конци, един предател, който бяга от големия бял престол. Бог няма да пощади никого от метежниците, които убягват от погледа Му. Върху такива хора ще се стовари още по-жестоко наказание. Тези, които идват пред Бог да бъдат съдени и при това биват пречистени, ще живеят вечно в Божието царство. Това, разбира се, ще се случи в бъдещето.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Христос извършва делото на Страшния съд с помощта на истината“)

Ежедневни Божии слова Откъс 79

Съдното дело на Бог е Негова лична работа и естествено тя трябва да бъде свършена от самия Бог; човекът не може да я свърши вместо Него. Тъй като Страшният съд използва истината, за да завоюва човечеството, няма съмнение, че Бог ще се яви във въплътения Си облик, за да извърши това дело сред човеците. Това означава, че Христос от последните дни ще използва истината, за да просвети хората по целия свят и да разкрие всички истини пред тях. Такова е съдното дело на Бог. Мнозина имат лошо предчувствие за второто въплъщение на Бог, тъй като им е трудно да повярват, че Той ще стане плът, за да извърши делото на Страшния съд. Трябва обаче да ти кажа, че често Божието дело далеч надхвърля очакванията на човека и на човешкия ум му е трудно да го приеме. Защото хората са просто едни земни червеи, докато Бог е върховният господар, който изпълва цялата вселена; човешкият ум е като помийна яма, в която се въдят само червеи, докато всеки етап от делото, направлявано от Божията промисъл, е еманация на Божията мъдрост. Хората все се опитват да се съревновават с Бог, но според Мен е очевидно кой ще загуби накрая. Призовавам ви да не се мислите за по-ценни от златото. Ако другите могат да приемат Божията присъда, защо ти да не можеш? Колко по-велик си от другите? Ако те могат да сведат глава пред истината, защо ти да не можеш? Божието дело не може да бъде спряно. Той няма да повтори Страшния съд само заради твоя „принос“, а ти горчиво ще съжаляваш, задето си пропуснал толкова добра възможност. Ако не вярваш на думите Ми, само почакай величественият бял престол в небесата да започне да те съди! Трябва да ти е ясно, че макар всички израилтяни да отхвърлиха и отрекоха Исус, Неговото изкупление на човешките грехове се разпростря из цялата вселена и по цялата земя. Нима това не е една реалност, създадена от Бог преди много години? Ако все още чакаш Исус да те вземе на небето, мога само да кажа, че ти си едно мъртво дърво^[а]. Исус няма да признае такъв един фалшив вярващ като теб, който е изменил на истината и търси само благословии. Напротив, Той няма да прояви никаква милост и ще те хвърли в огнената геена, където ще гориш в продължение на десетки хиляди години.

Забележка:

а. Мъртво дърво: китайски идиом със значение „безнадежден случай“.

Ежедневни Божии слова Откъс 80

Сега вече разбираш ли какво е съдът и какво е истината? Ако да, призовавам те покорно да се оставиш да бъдеш съден, иначе никога няма да получиш възможността да бъдеш похвален от Бог или да бъдеш въведен от Него в царството Му. Тези, които приемат правосъдието, но не могат да бъдат пречистени, т.е. тези, които бягат насред съдното дело, ще бъдат завинаги презрени и отхвърлени от Бог. Техните грехове са по-многобройни и по-тежки от онези на фарисеите, защото са предали Бог и са въстанали срещу Него. Хората, които дори не са достойни да служат, ще получат по-сурово наказание, което при това ще бъде вечно. Бог няма да пощади никой предател, който някога е засвидетелствал с думи верността си към Бог, но след това Го е предал. Такива хора ще получат възмездие чрез наказание за духа, душата и тялото. Не е ли това точно проява на праведния Божи нрав? Не е ли това целта на Божието осъждане и разкриване на човека? Бог запраща всички, които извършват всякакви мерзки дела по време на съда, на място, гъмжащо от зли духове, и оставя тези зли духове да разкъсват плътта им, както си искат, а телата им вонят на трупове. Точно такова възмездие им се полага. Бог записва в тефтерите им всеки един от греховете на тези нелоялни лъжевярващи, лъжеапостоли и лъжеработници; после, когато настъпи моментът, ги хвърля сред нечистите духове и оставя тези нечисти духове да оскверняват телата им на воля, за да не могат те никога повече да се въплътят и да видят светлината отново. Тези лицемери, които служат за известно време, но не са способни да останат верни докрай, Бог причислява към нечестивците, за да се сговорят с тях и да станат част от тяхната размирна сган; накрая Бог ще ги унищожи. Бог отхвърля и не забелязва онези, които никога не са били верни на Христос или не са положили никакви усилия, и с настъпването на новата епоха Той ще ги унищожи всичките. Тях вече няма да ги има на земята, а още по-малко ще бъдат допуснати в царството Божие. Тези, които никога не са били искрени с Бог, но са принудени от обстоятелствата да Му се подчинят външно, са причислени към онези, които служат на народа Му. Малцина от тях ще оцелеят, мнозинството ще загине заедно с тези, чиято служба не удовлетворява изискванията. Накрая Бог ще доведе в царството Си всички, които мислят като Него, хората и синовете Божи, както и тези, които са определени от Бог за свещеници. Те ще бъдат еманацията на Божието дело. Що се отнася до тези, които не попадат в нито една от категориите, определени от Бог, те ще бъдат причислени към неверниците — със сигурност се досещате какъв ще бъде техният край. Вече ви казах всичко, което трябва да знаете; пътят, по който ще тръгнете, е ваш личен избор. Трябва обаче да разберете следното: Божието дело не чака никого, който не може да върви в крак с Него, и праведният нрав на Бог не проявява милост към никого.

Ежедневни Божии слова Откъс 81

Бог не дублира Своето дело в нито една епоха. Тъй като са настъпили последните дни, Той ще извърши делото, което върши в последните дни, и ще разкрие пълния Си нрав в последните дни. Когато става дума за последните дни, това се отнася за отделна епоха — епоха, в която, както казва Исус, със сигурност ще се сблъскате с бедствия, земетресения, глад и напасти, които ще покажат, че това е нова епоха и че тя вече не е предишната Епоха на благодатта. Ако приемем, както казват хората, че Бог винаги остава непроменен, че Неговият нрав винаги е изпълнен със състрадание и любов, че Той обича човека като Себе Си, предлага на всеки човек спасение и никога не изпитва омраза към човека, може ли Неговото дело някога да приключи? Когато Исус дойде и беше прикован на кръста, жертвайки Себе Си за всички грешници и принасяйки Себе Си на жертвеника, Той вече беше завършил делото на изкуплението и сложил край на Епохата на благодатта. И така, какъв е смисълът да се повтаря делото на онази епоха в последните дни? Няма ли да е отричане на делото на Исус, ако се извърши същото дело? Ако Бог не бе извършил делото на разпятието, когато стигна до този етап, а бе останал любящ и състрадателен, то би ли могъл да сложи край на онази епоха? Би ли могъл един любящ и състрадателен Бог да сложи край на епохата? В Своето последно дело по приключване на епохата Божият нрав е нрав на наказание и съд, в който Той изобличава всяка неправда, за да съди публично всички народи и да усъвършенства онези, които Го обичат с цялото си сърце. Само такъв нрав може да сложи край на епохата. Последните дни вече са настъпили. Всички неща в творението ще бъдат разделени според вида им и ще бъдат разделени на различни категории въз основа на тяхното естество. Това е моментът, в който Бог разкрива делата на човеците и тяхното предназначение. Ако хората не преминат през наказание и съд, няма как да се разкрие тяхното непослушание и неправда. Само чрез наказание и съд се разкриват последиците на цялото творение. Само когато е наказван и съден, човек разкрива истинската си същност. Злият ще бъде поставен при злите, добрият — при добрите и всички хора ще бъдат разделени според вида си. Чрез наказанието и съда ще бъдат разкрити последиците на цялото творение, за да може злият да бъде наказан, а добрият — възнаграден, и всички хора да приемат покорно Божията суверенна власт. Цялото това дело трябва да бъде извършено чрез праведно наказание и съд. Тъй като покварата на човека е достигнала своя връх и непокорството му е станало твърде тежко, само праведният нрав на Бог, който се състои главно от наказание и съд и който се разкрива в последните дни, може напълно да преобрази човека и да го направи пълноценен. Само такъв нрав може да изобличи злите и по този начин да накаже сурово всички неправедници. Ето защо подобен нрав е наситен със значението на епохата, а разкриването и проявяването на Неговия нрав се прави в името на делото на всяка нова епоха. Бог не разкрива Своя нрав безцелно или произволно. Ако предположим, че при разкриването на съдбата на човека през последните дни Бог продължава да дарява човека с безкрайно състрадание и любов и продължава да бъде любящ към него, като не го подлага на справедлив съд, а по-скоро проявява търпимост, търпение и прошка и прощава на човека, независимо от това колко тежки са греховете му, без никаква справедлива присъда, кога тогава ще приключи цялото Божие управление? Кога подобен нрав на Бог ще бъде в състояние да доведе хората до правилната цел на човечеството? Да вземем за пример един съдия, който винаги проявява любов, който съди с мило лице и меко сърце. Той обича хората въпреки престъпленията, които може да са извършили, обича хората и е търпелив към тях, каквито и да са те. Кога в такъв случай той ще може да произнесе справедлива присъда? В последните дни само справедливият съд ще може да раздели хората според вида им и да ги въведе в новия свят. Така цялата епоха ще бъде доведена до край чрез Божия праведен нрав, с който Той съди и наказва.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Видение за Божието дело (3)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 82

Неговото дело в плът е от изключително значение, което се казва във връзка с делото, а Този, който накрая ще завърши делото, е въплътеният Бог, а не Духът. Някои вярват, че в някой незнаен момент Бог може да дойде на земята и да се яви на човека, след което лично да съди всички хора, като ги изпитва един по един, без да пропусне никого. Хората, които мислят по този начин, не познават този етап от делото на въплъщението. Бог не съди хората един по един и не ги изпитва един по един; това не би било делото на правосъдието. Нима покварата на цялото човечество не е еднаква? Нима същността на цялото човечество не е еднаква? Това, което се съди, е покварената същност на човечеството, човешката същност, покварена от Сатана, и всичките човешки грехове. Бог не съди дребните и незначителни грешки на човека. Делото на правосъдието е представително и не се извършва специално за определен човек. По-скоро това е дело, в което група хора са съдени, за да символизират съда върху цялото човечество. Като лично извършва Своето дело върху група хора, въплътеният Бог използва Своето дело, за да представи делото на цялото човечество, след което то постепенно се разпространява. Такова е и делото на правосъдието. Бог не съди определен вид хора или определена група хора, а съди нечестивостта на цялото човечество — например противопоставянето на човека на Бог, липсата на страх от Него, нарушаването на Божието дело и така нататък. Това, което се съди, е човешката същност на противопоставяне срещу Бог, и това дело е делото на завоюването в последните дни. Делото и словото на въплътения Бог, засвидетелствани от човека, са делото на правосъдието пред големия бял престол в последните дни, както се е считало от човека в миналите времена. Делото, което в момента се извършва от въплътения Бог, е именно съдът пред големия бял престол. Въплътеният Бог днес е Богът, Който съди цялото човечество в последните дни. Тази плът и Неговото дело, Неговото слово и целият Му нрав представляват същността Му в нейната цялост. Въпреки че обхватът на Неговото дело е ограничен и не включва пряко цялата вселена, същността на делото на правосъдието е прякото осъждане на цялото човечество — не само заради Божиите избраници в Китай, нито заради малък брой хора. По време на делото на Бог в плът, въпреки че обхватът на това дело не включва цялата вселена, то представлява делото на цялата вселена и след като завърши делото в рамките на обхвата на Своята плът, Той незабавно ще го разшири в цялата вселена, по същия начин, по който евангелието на Исус се разпространи в цялата вселена след Неговото възкресение и възнесение. Независимо дали става дума за дело на Духа, или на плътта, това е дело, което се извършва в ограничен обхват, но което представлява делото на цялата вселена. В последните дни Бог извършва Своето дело, като се явява в Своята въплътена идентичност, а Бог в плът е Бог, който съди човека пред големия бял престол. Независимо дали е Дух, или плът, Този, Който извършва делото на правосъдието, е Бог, Който съди човечеството в последните дни. Това определение се основава на Неговото дело, а не на външния Му вид или някои други фактори. Въпреки че човекът има различни представи за тези думи, никой не може да отрече факта, че въплътеният Бог съди и завоюва цялото човечество. Независимо какво мисли човек за това, фактите все пак са факти. Никой не може да каже: „Делото е извършено от Бог, но плътта не е Бог“. Това е безсмислица, защото това дело не може да бъде извършено от никого другиго освен от въплътения Бог. Тъй като това дело вече е завършено, след него делото на Божия съд над човека няма да се появи за втори път; Бог в Своето второ въплъщение вече е завършил пълното дело на цялото управление и четвърти етап на Божието дело няма да има. Тъй като този, който е съден, е човекът — човекът, който е от плът и е покварен, а не духът на Сатана, който се съди пряко, делото на правосъдието следователно не се извършва в духовния свят, а сред хората.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Поквареното човечество се нуждае повече от спасението на въплътения Бог“)

Ежедневни Божии слова Откъс 83

Никой не е по-подходящ и никой не е по-способен от въплътения Бог да съди покварата на човешката плът. Ако съдът се извършваше пряко от Божия Дух, той не би бил всеобхватен. Нещо повече, такова дело би било трудно за възприемане от човека, тъй като Духът не може да се срещне лице в лице с човека и поради това резултатите нямаше да бъдат незабавни, а още по-малко човекът би могъл да види по-ясно ненакърнимия нрав на Бог. Сатана може да бъде напълно победен само ако въплътеният Бог съди покварата на човечеството. Тъй като е същият като човека, притежаващ нормална човешка природа, Бог в плът може директно да съди нечестивостта на човека; това е белегът на Неговата вродена святост и на Неговата изключителност. Само Бог е способен и има правото да съди човека, тъй като в Него е истината и праведността — затова Той може да съди човека. Тези, в които няма истина и праведност, не са годни да съдят другите. Ако това дело се извършваше от Божия Дух, то не би означавало победа над Сатана. Духът по своята същност е по-възвишен от смъртните същества, а Божият Дух по своята същност е свят и тържествува над плътта. Ако Духът вършеше това дело пряко, Той нямаше да може да съди цялото човешко непокорство и нямаше да може да разкрие цялата човешка нечестивост. Защото делото на правосъдието се извършва и чрез представите на човека за Бог, а човекът никога не е имал представи за Духа — затова Духът не е способен да разкрие по-добре нечестивостта на човека, а още по-малко да я разкрие напълно. Въплътеният Бог е враг на всички, които не Го познават. Като осъжда човешките представи и противопоставянето срещу Него, Той разкрива цялото непокорство на човечеството. Резултатите от Неговото дело в плът са по-видими от тези на работата на Духа. И така, съдът над цялото човечество не се извършва пряко от Духа, а е дело на въплътения Бог. Бог в плът може да бъде видян и докоснат от човека и Бог в плът може напълно да завоюва човека. В отношенията си с въплътения Бог човекът преминава от противопоставяне към подчинение, от преследване към приемане, от представи към познание и от отхвърляне към любов — това са резултатите от делото на въплътения Бог. Човекът се спасява само чрез приемането на Неговия съд, човекът постепенно Го опознава само чрез думите, които Той изговаря, човекът бива завоюван от Него, когато Му се противопоставя и получава от Него живот, когато приема Неговото порицание. Цялото това дело е делото на Бог в плът, а не делото на Бог, приемащ идентичността на Духа. Делото, извършено от въплътения Бог, е най-великото и най-всеобхватното дело, а решаващата част от трите етапа на Божието дело са двата етапа на делото на въплъщението. Дълбоката поквара на човека е голяма пречка за делото на въплътения Бог. По-специално, работата, която се извършва с хората от последните дни, е изключително трудна, а средата е враждебна и качеството на всеки вид човек е доста ниско. И все пак, когато тази работа приключи, тя ще е постигнала нужния резултат, без никакви недостатъци; това е резултатът от работата на плътта и той е по-убедителен от резултата от работата на Духа. Трите етапа на Божието дело трябва да бъдат завършени в плът и те трябва да бъдат завършени от въплътения Бог. Най-важната и решаваща работа се извършва в плът и спасението на човека трябва да бъде извършено лично от въплътения Бог. Макар цялото човечество да смята, че въплътеният Бог изглежда несвързан с човека, всъщност тази плът засяга съдбата и съществуването на всички хора.

Ежедневни Божии слова Откъс 84

Днес Бог ви съди, порицава ви и ви упреква, но трябва да знаеш, че целта на това осъждане, е да познаеш себе си. Той упреква, проклина, съди и порицава, за да познаеш себе си, така че нравът ти да се промени и, нещо повече, да разбереш стойността си и да видиш, че всички Божии действия са праведни и в съответствие с Неговия нрав и изискванията на делото Му, че Той работи в съответствие с плана Си за спасението на човека и че е праведният Бог, който обича, спасява, съди и порицава човека. Ако знаеш само, че си с нисък статус, че си покварен и непокорен, но не знаеш, че Бог иска да изяви Своето спасение чрез осъждането и порицанието, които Той извършва в теб днес, тогава няма как да придобиеш опит, а още по-малко ще можеш да продължиш напред. Бог не е дошъл, за да убива или да руши, а за да съди, проклина, порицава и спасява. Докато неговият 6 000-годишен план за управление не приключи — преди Той да разкрие изхода за всяка категория хора — Божието дело на земята ще бъде единствено за спасение. Неговата цел е само да направи онези, които обичат Бог, съвършени — и то напълно — и да ги покори под господството Си. Без значение как Бог спасява хората, Той прави всичко това, като ги кара да се откъснат от старата си сатанинска природа. Тоест, Той ги спасява, като ги кара да търсят живот. Ако не го направят, няма да могат да приемат Божието спасение. Спасението е дело на Самия Бог, а търсенето на живот е нещо, с което човек трябва да се заеме, за да приеме спасението. В очите на човека спасението е Божията любов, а Божията любов не може да бъде порицание, осъждане и проклятия. Спасението трябва да съдържа любов, състрадание и, освен това, думи на утеха, както и безпределни благословения, дарявани от Бог. Хората вярват, че когато Бог спасява човека, Той го прави, като го затрогва със Своите благословения и милост, така че човекът да предаде сърцето си на Бог. С други думи, това, че Бог затрогва човека означава, че го спасява. Този вид спасение се постига чрез сключване на сделка. Само когато Бог му въздаде стократно, човекът ще се подчини пред името Му, ще се стреми да прави добро заради Него и да Му носи слава. Не това е Божието намерение за човечеството. Бог е дошъл да върши делото си на земята, за да спаси поквареното човечество. Това не е лъжа. Ако беше лъжа, Той със сигурност не би дошъл да върши делото си лично. В миналото Неговият начин за спасение е бил да прояви най-голямата любов и състрадание, дотолкова, че даде всичко, което имаше, на Сатана в замяна на цялото човечество. Настоящето е съвсем различно. Спасението, което получавате днес, се случва през последните дни, по времето на категоризирането на всеки в зависимост от вида му. Начинът да бъдете спасени не е чрез любов или състрадание, а чрез порицание и осъждане, за да може човек да бъде напълно спасен. Така че всичко, което получавате, е порицание, осъждане и безмилостни удари, но знайте това: в тези безсърдечни удари няма и най-малко наказание. Колкото и тежки да са думите Ми, това което ви сполетява, са само няколко думи, които може да ви се струват напълно безсърдечни, и колкото и да съм разгневен, това, което се излива върху вас, са поучителни думи, и Аз не искам да ви навредя или да ви умъртвя. Не е ли факт всичко това? Знайте, че в днешно време, независимо дали става въпрос за праведен съд или безсърдечно облагородяване и порицание, всичко е заради спасението. Независимо от това дали днес всеки е категоризиран в зависимост от вида си или категориите хора са ясни, целта на всички Божии думи и дела е да се спасят онези, които истински обичат Бог. Праведният съд и безсърдечното облагородяване идват, за да очистят човека. Суровите думи и порицанията са за пречистване и спасение. По този начин днешният метод на спасение е различен от този в миналото. Днес вие сте спасени чрез праведен съд и това е добър инструмент за категоризиране на всеки от вас в зависимост от вида му. Нещо повече, безмилостното порицание служи за окончателното ви спасение — и какво имате да кажете, изправени пред такова порицание и съд? Не сте ли се радвали винаги на спасение, от началото до края? Видели сте въплътения Бог и сте осъзнали Неговото всемогъщество и мъдрост. Освен това, сте били подложени на постоянни удари и дисциплина. Не сте ли получили въпреки това и най-висша милост? Не са ли вашите благословения по-големи от тези на всички останали? Вашите блага са по-изобилни дори от славата и богатството, на които се е радвал Соломон! Помислете за това: ако намерението, с което дойдох, беше да ви осъдя и накажа, вместо да ви спася, можеха ли дните ви да продължат толкова? Щяхте ли вие, грешни същества от плът и кръв, да оцелеете до днес? Ако целта Ми беше просто да ви накажа, тогава защо бих станал плът и бих предприел такова велико начинание? Не можех ли да накажа вас, простосмъртните, само с една единствена дума? Щеше ли въпреки това да се наложи да ви унищожа, след като ви осъдих с цел? Все още ли не вярвате на тези Мои думи? Мога ли да спася човека само чрез любов и състрадание? Или мога да използвам само разпятието, за да го спася? Не е ли по-вероятно Моят праведен нрав да направи човека напълно покорен? Не може ли по-скоро той да спаси напълно човека?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Трябва да оставите настрана благословенията на положението си и да разберете Божията воля за спасението на човека“)

Ежедневни Божии слова Откъс 85

Въпреки че думите Ми може да са сурови, те всички са изговорени за спасение на човека, тъй като Аз изговарям само думи, а не наказвам плътта на човека. Тези думи карат човека да живее в светлината, да знае, че светлината съществува, че е скъпоценна, и още повече, да знае колко полезни са тези думи за него, както и че Бог е спасение. Въпреки че изрекох много думи на порицание и осъждане, това, за което се отнасят те, не ви е било нанесено в действителност. Аз дойдох, за да извърша Моето дело и да изговоря думите Си, и въпреки че думите Ми може да са строги, те са изговорени, за да осъдят вашата поквара и непокорство. Целта, с която го правя, си остава — да спася човека от властта на Сатана. Използвам думите Си, за да спася човека. Целта Ми не е да навредя на човека с думите си. Думите Ми са строги, за да постигна резултати в делото Си. Само чрез такова дело човек може да стигне до познание на себе си и да се откъсне от непокорния си нрав. Най-значимото нещо, което думите правят е, че позволяват на хората да приложат на практика истината, след като са я разбрали, да променят нрава си и да придобият знание за себе си и за Божието дело. Само вършенето на делото чрез изговарянето на думи може да направи възможно общуването между Бог и човека и само думите могат да обяснят истината. Този начин на извършване на делото е най-доброто средство за завоюване на човека. Никой друг метод, освен изговарянето на думи, не е в състояние да даде на хората по-ясно разбиране на истината и на Божието дело. По този начин, в последния етап от делото Си, Бог говори на човека, за да му разкрие всички истини и тайни, които той все още не разбира, като позволява на човека да получи от Него истинския път и живота, и по този начин да изпълни волята Му. Целта на Божието дело в човека е да му даде възможност да изпълни Божията воля и да му донесе спасение. Ето защо, по времето на спасението на човека, Бог не извършва делото на наказанието. Когато донася спасение на човека, Бог не наказва злото, не възнаграждава доброто, нито разкрива къде ще отидат различните видове хора. По-скоро, едва след края на последния етап от делото Си, Той ще извърши делото на наказване на злото и възнаграждаване на доброто, и едва тогава ще разкрие сетнините на различните видове хора. Наказаните ще бъдат тези, които всъщност не могат да бъдат спасени, докато спасените ще бъдат тези, които са получили Божието спасение по времето, когато Той е спасявал човека. Докато се извършва Божието дело на спасение, всеки един човек, който може да бъде спасен, ще бъде спасен, доколкото е възможно, и никой няма да бъде отхвърлен, защото целта на Божието дело е да спаси човека. Всички онези, които по времето, когато Бог спасява човека, не са в състояние да постигнат промяна в нрава си, както и всички онези, които не са в състояние да се подчинят напълно на Бог, ще станат обекти на наказание. Този етап от делото — делото на думите — ще разкрие на хората всички пътища и тайни, които те не разбират, за да могат да разберат Божията воля и Божиите изисквания към тях и за да имат предпоставките да приложат на практика Божиите думи, и да направят промени в своя нрав. Бог използва само думи, за да върши делото Си и не наказва хората за това, че са малко непокорни. Това е така, защото сега е времето за делото на спасението. Ако всеки, който постъпваше непокорно, беше наказван, тогава никой нямаше да има възможност да се спаси. Всички щяха да бъдат наказани и да отидат в пъкъла. Целта на думите, които осъждат човека, е да му позволят да опознае себе си и да се подчини на Бог, а не е да го накажат с това осъждение. По времето на делото на думите много хора ще разкрият своя бунт и неподчинение, както и непокорството си към въплътения Бог. Въпреки всичко, Той няма да накаже всички тези хора в резултат на това, а само ще отхвърли онези, които са съвсем покварени и които не могат да бъдат спасени. Той ще предаде плътта им на Сатана и в някои случаи ще я унищожи. Тези, които останат, ще продължат да Го следват и да бъдат поправяни и кастрени. Ако, докато Го следват, тези хора все пак не са в състояние да приемат да бъдат поправяни и кастрени, и все повече и повече западат, тогава те ще са загубили шанса си за спасение. Всеки човек, който се е оставил да бъде завоюван от Божиите думи, ще има предостатъчно възможности за спасение. Божието спасение на всеки един от тези хора ще покаже Неговата изключителна снизходителност. С други думи, ще им бъде показана максимална търпимост. Стига хората да загърбят грешния път и да могат да се покаят, Бог ще им даде възможности да получат Неговото спасение. Когато хората първоначално се разбунтуват срещу Бог, Той няма желание да ги умъртви. Той по-скоро прави всичко възможно, за да ги спаси. Ако при някой наистина няма място за спасение, тогава Бог ще го отхвърли. Причината, поради която Бог се бави с наказанието на определени хора, е, че Той иска да спаси всеки, който може да бъде спасен. Той съди, просветлява и напътства хората само с думи и не използва тояга, за да ги умъртви. Използването на думи за спасението на хората е целта на последния етап от делото и нещото, което го прави значим.

Ежедневни Божии слова Откъс 86

Бог върши делото на осъждането и порицанието, за да може човек да придобие знание за Него и заради Неговото свидетелство. Без Божието осъждане на покварения човешки нрав човек не би могъл да познае Божия праведен нрав, който не понася оскърбление, и не би могъл да превърне старото си познание за Бог в ново. В името на Своето свидетелство и в името на Своето управление, Той прави Своята цялост публично достояние, като по този начин дава възможност на човека, чрез Своето публично проявление, да придобие познание за Бог, да бъде преобразен в своя нрав и да даде гръмко свидетелство за Бог. Промяната в нрава на човека е предизвикана от много различни видове Божие дело. Без тези промени в своя нрав, човек не би могъл да свидетелства за Бог и да бъде според Божието сърце. Преобразяването на човешкия нрав означава, че човек се е освободил от робството на Сатана и от влиянието на тъмнината и наистина се е превърнал в модел и образец на Божието дело, свидетел на Бог и човек, който е според Божието сърце. Днес въплътеният Бог е дошъл да извърши Своето дело на земята и изисква от човека да постигне познание за Него, да Му се подчинява, да свидетелства за Него, да познава Неговото практическо и нормално дело, да се подчинява на всички Негови думи и дела, които не са в съгласие с представите на човека, и да свидетелства за всички дела, които Той върши, за да спаси човека, както и за всички дела, които постига, за да го завоюва. Хората, които свидетелстват за Бог, трябва да имат познание за Него; само този вид свидетелство е точно и реално и само този вид свидетелство може да посрами Сатана. Бог използва онези, които са Го опознали, като са преминали през Неговия съд и порицание, през Неговото обработване и скастряне, за да свидетелстват за Него. Той използва онези, които са покварени от Сатана, да свидетелстват за Него, и също така използва онези, чиито нрав се е променил и които по този начин са придобили Неговите благословения, за да свидетелстват за Него. Той няма нужда човекът да Го хвали с устата си, нито се нуждае от хваленето и свидетелството на хората от вида на Сатана, които не са спасени от Него. Само онези, които познават Бог, са достойни да свидетелстват за Него, и само онези, чийто нрав е променен, са достойни да свидетелстват за Него. Бог няма да позволи на човека умишлено да посрами името Му.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само онези, които познават Бог, могат да свидетелстват за Него“)

Ежедневни Божии слова Откъс 87

С какви средства се постига Божието усъвършенстване на човека? То се постига чрез праведния Му нрав. Божият нрав се състои главно от праведност, гняв, величие, съд и проклятие и Той усъвършенства човека предимно чрез Своя съд. Някои хора не разбират и питат защо Бог може да направи човека съвършен единствено чрез съд и проклятие. Те казват: „Ако Бог прокълне човека, човекът няма ли да умре? Ако Бог съди човека, човекът няма ли да е осъден? Тогава как може той да бъде усъвършенстван?“. Такива са думите на хората, които не познават Божието дело. Това, което Бог проклина, е непокорството на човека, а това, което Той съди, са греховете на човека. Въпреки че Той говори рязко и безмилостно, Той разкрива всичко, което е вътре в човека, разкривайки чрез тези сурови думи това, което е съществено вътре в човека, но чрез този съд Той дава на човека дълбоко познание за същността на плътта и по този начин човекът се подчинява на Бог. Плътта на човека е греховна и сатанинска, тя е непокорна и е обект на Божието наказание. Следователно, за да може човекът да опознае себе си, трябва да го сполетят думите на Божия съд и да се използва всякакъв вид облагородяване; само тогава Божието дело може да даде резултат.

От думите, изречени от Бог, се вижда, че Той вече е осъдил човешката плът. Тогава дали тези думи не са думи на проклятие? Думите, изречени от Бог, разкриват истинската същност на човека и чрез това откровение той бива съден и когато вижда, че не е способен да удовлетвори Божията воля, вътрешно изпитва скръб и угризения; чувства, че е много задължен на Бог и не може да изпълни Божията воля. Има моменти, когато Светият Дух те дисциплинира отвътре и това дисциплиниране идва от Божия съд; има моменти, когато Бог те укорява и крие лицето Си от теб, когато не ти обръща никакво внимание и не работи в теб, като безмълвно те наказва, за да те пречисти. Божието дело в човека е предназначено главно да изясни Неговия праведен нрав. Какво свидетелство в крайна сметка дава човекът пред Бог? Човекът свидетелства, че Бог е праведният Бог, че Неговият нрав е правда, гняв, порицание и съд; човекът свидетелства за праведния нрав на Бог. Бог използва Своя съд, за да направи човека съвършен, Той е възлюбил човека и го е спасил — но какво съдържа Неговата любов? Има съд, величие, гняв и проклятие. Въпреки че Бог прокле човека в миналото, Той не го хвърли напълно в бездънната пропаст, а използва това средство, за да пречисти вярата на човека; Той не умъртви човека, а действа, за да направи човека съвършен. Същността на плътта е тази, която е сатанинска — Бог го е казал точно — но фактите, извършени от Бог според думите Му не са завършени. Той те проклина, за да можеш да Го обикнеш и за да познаеш същността на плътта; Той те наказва, за да те пробуди, за да ти позволи да разбереш недостатъците в теб и да разбереш пълното недостойнство на човека. Така Божиите проклятия, Неговият съд и Неговото величие и гняв — всички те са предназначени да направят човека съвършен. Всичко, което Бог прави днес, и праведният нрав, който Той разкрива във вас — всичко това е предназначено да направи човека съвършен. Такава е Божията любов.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само чрез преминаването през болезнени изпитания можеш да опознаеш Божията обичливост“)

Ежедневни Божии слова Откъс 88

Според традиционните си представи човек смята, че Божията любов е Неговата благодат, милост и съчувствие към човешката слабост. Въпреки че тези неща също са Божията любов, те са твърде едностранчиви и не са основното средство, чрез което Бог усъвършенства човека. Някои хора започват да вярват в Бог заради болест. Тази болест е Божията благодат за теб; без нея ти не би повярвал в Бог, а ако не вярваш в Него, тогава не би стигнал дотук — следователно дори тази благодат е Божията любов. Докато са вярвали в Исус, хората са правили много неща, които не са угодни на Бог, защото не са разбирали истината, и все пак Бог проявява любов и милост и е довел човека дотук; и въпреки че човекът не разбира нищо, Бог му позволява да Го следва и дори е довел човека до днешния ден. Не е ли това Божията любов? Това, което се проявява в Божия нрав, е Божията любов — това е абсолютно вярно! Когато изграждането на църквата достигна своя апогей, Бог извърши етапа на работата на обслужващите и хвърли човека в бездънната пропаст. Всички думи от времето на обслужващите бяха проклятия: проклятията на твоята плът, проклятията на покварения ти сатанински нрав и проклятията на нещата, свързани с теб, които не удовлетворяват Божията воля. Работата, извършена от Бог в този етап, беше проява на величие, скоро след което Бог извърши етапа на делото на наказанието и дойде изпитанието на смъртта. В това дело човекът видя гнева, величието, съда и наказанието на Бог, но видя също и Божията благодат, Неговата любов и милост. Всичко, което Бог направи и всичко, което беше проява на Неговия нрав, беше Божията любов към човека и всичко, което Бог направи, беше в състояние да задоволи нуждите на човека. Той го направи, за да усъвършенства човека и да се погрижи за него според духовния му ръст. Ако Бог не беше направил това, човекът нямаше да може да дойде пред Бог и нямаше как да познае истинското лице на Бог. От времето, когато човекът за първи път повярва в Бог, до ден-днешен Бог неизменно се е грижил за човека в съответствие с неговия духовен ръст, така че отвътре човекът постепенно да Го опознае. И едва след като е стигнал до днешния ден, човек осъзнава колко прекрасен е Божият съд. Етапът на делото на служителите беше първата проява на работата на проклятието от времето на сътворението до днес. Човекът беше прокълнат в бездънната пропаст. Ако Бог не беше направил това, днес човекът нямаше да има истинско познание за Бог; само чрез Божието проклятие човекът официално се запозна с Неговия нрав. Човекът беше разкрит чрез изпитанието на обслужващите. Той видя, че неговата лоялност е неприемлива, че духовният му ръст е недостатъчен, че не е в състояние да удовлетвори Божията воля и че твърденията му, че постоянно удовлетворява Бог, не са нищо повече от думи. Въпреки че Бог прокле човека в етапа на работата на обслужващите, но сега, като погледнем назад, тази стъпка на Божието дело беше прекрасна: тя се оказа значима повратна точка за човека и предизвика голяма промяна в начина му на живот. Преди времето на обслужващите човекът не е разбирал нищо за стремежа към живот, за това какво означава да вярваш в Бог или за мъдростта на Божието дело, нито пък е разбирал, че Божието дело може да изпита човека. От времето на служителите до днес човекът вижда колко чудно е Божието дело — то е непонятно за човека. Човекът не е в състояние с ума си да си представи как работи Бог и при това вижда колко е незначителен и колко е непокорен. Когато Бог прокле човека, целта беше да постигне резултат и Той не умъртви човека. Въпреки че Той прокле човека, го направи чрез думи и Неговите проклятия всъщност не сполетяха човека, защото това, което Бог прокле, беше непокорството на човека, а думите Му на проклятие бяха изречени, за да усъвършенстват човека. Независимо дали Бог съди човека или го проклина, и двете усъвършенстват човека: и двете са предназначени да направят съвършено онова, което е нечисто в човека. Чрез това средство човекът се облагородяваи онова, което вътрешно му липсва, става съвършено чрез Неговите думи и дело. Всеки етап от Божието дело — било то остри думи или съд, или наказание — усъвършенства човека и е абсолютно уместен. Никога през вековете Бог не е извършвал такова дело; днес Той работи във вас, за да оцените мъдростта Му. Въпреки че сте претърпели някаква вътрешна болка, сърцата ви се чувстват непоколебими и спокойни; вашето благословение е да сте способни да се наслаждавате на този етап от Божието дело. Независимо какво можете да спечелите в бъдеще, всичко, което виждате в Божието дело във вас днес, е любов. Ако човекът не преживее Божия съд и облагородяване, неговите действия и плам винаги ще останат на повърхностно ниво и нравът му ще си остане непроменен завинаги. Това счита ли се за победа за Бог? Днес, въпреки че в човека все още има много арогантност и тщеславие, нравът му е много по-стабилен от преди. Божието отношение към теб е предназначено да те спаси и въпреки че може понякога да чувстваш известна болка, ще дойде ден, когато в нрава ти ще настъпи промяна. Тогава ще погледнеш назад и ще видиш колко мъдро е Божието дело и в този момент ще можеш наистина да разбереш Божията воля. Днес някои хора казват, че разбират Божията воля, но това не е съвсем реалистично. Всъщност те говорят лъжи, защото към момента те още не са разбрали дали Божията воля е да спаси човека, или да го прокълне. Може би не можеш да го видиш ясно сега, но ще дойде ден, когато ще видиш, че е настъпило времето, когато Бог придобива слава, и ще видиш колко е смислено да обичаш Бог, за да опознаеш човешкия живот и твоята плът да живее в света на любящия Бог, за да бъде духът ти освободен, животът ти изпълнен с радост и винаги да си близо до Бог и да Го гледаш. Тогава истински ще разбереш колко ценно е Божието дело днес.

Ежедневни Божии слова Откъс 89

Делото, което се извършва сега, е да накара хората да изоставят Сатана, техния древен прародител. Всяко осъждане с помощта на словото цели да изобличи покварения нрав на човечеството и да даде възможност на хората да разберат същината на живота. Това повтарящо се правосъдие пронизва сърцата на хората. Всяко осъждане е пряко свързано с тяхната съдба и има за цел да нарани сърцата им, за да могат да се откажат от всички тези неща и по този начин да опознаят живота, да опознаят този мръсен свят, да опознаят Божията мъдрост и всемогъщество, а също и да опознаят човечеството, което е покварено от Сатана. Колкото повече човек получава този вид порицание и осъждане, толкова повече сърцето му може да бъде наранено и толкова повече духът му може да бъде пробуден. Пробуждането на духовете на тези изключително покварени и най-дълбоко заблудени хора е целта на този вид осъждане. Човекът няма дух, т.е. духът му е умрял отдавна и той не знае, че има Небе, не знае, че има Бог, и със сигурност не знае, че се бори в бездната на смъртта; как би могъл да знае, че живее в този зъл ад на земята? Откъде би могъл да знае, че този негов разлагащ се труп чрез покварата на Сатана е попаднал в Хадес на смъртта? Как би могъл да знае, че всичко на земята отдавна е разрушено от човечеството и не подлежи на възстановяване? И откъде би могъл да знае, че Творецът е дошъл днес на земята и търси група покварени хора, които да спаси? Дори след като човекът преживее всяко възможно облагородяване и осъждане, неговото притъпено съзнание все още едва се движи и всъщност на практика не реагира. Колко изродено е човечеството! И макар че този вид осъждане е като жестока градушка, която пада от небето, то е от огромна полза за човека. Ако хората не биваха съдени по този начин, нямаше да има никакъв резултат и щеше да е абсолютно невъзможно да се спасят от бездната на мизерията. Ако не беше това дело, за хората щеше да е много трудно да излязат от Хадес, защото сърцата им отдавна са умрели и духовете им отдавна са потъпкани от Сатана. Спасяването на вас, които сте потънали в дълбините на разложението, изисква усилено призоваване и решително осъждане; само тогава ще бъде възможно да се събудят замръзналите ви сърца.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само усъвършенстваните могат да водят смислен живот“)

Ежедневни Божии слова Откъс 90

Бог стана плът на най-затънтеното и мръсно място от всички и само по този начин Бог може ясно да покаже цялата святост и праведност на Своя нрав. А чрез какво се проявява Неговият праведен нрав? Проявява се, когато Той съди човешките грехове, когато съди Сатана, когато се отвращава от греха и когато презира враговете, които Му се противопоставят и се бунтуват срещу Него. Думите, които изричам днес, са за осъждане на човешките грехове, за осъждане на човешката неправедност, за проклинане на човешкото непокорство. Човешката непочтеност и измама, човешките думи и дела — всичко, което е в противоречие с Божията воля, трябва да бъде подложено на съд и цялото човешко неподчинение да бъде осъдено като грях. Думите на Бог се въртят около принципите на съда; Той използва осъждането на човешката неправедност, проклятието на човешкото непокорство и разкриването на грозните лица на човека, за да изяви Своя собствен праведен нрав. Светостта е израз на Неговия праведен нрав и Божията святост всъщност е Неговият праведен нрав. Вашият покварен нрав е контекстът на днешните слова — Аз ги използвам, за да говоря и да съдя, и да извършвам делото на завоюването. Само това е истинското дело и само то кара Божията святост да блести. Ако в теб няма следа от покварен нрав, тогава Бог няма да те съди, нито пък ще ти покаже Своя праведен нрав. Тъй като в теб има покварен нрав, Бог няма да те остави да се измъкнеш и именно чрез това се проявява Неговата святост. Ако Бог види, че мръсотията и непокорството на човека са твърде големи, но не проговори, не те съди, нито те порицава заради твоята неправедност, това би доказало, че Той не е Бог, защото няма да изпитва омраза към греха; Той ще бъде също толкова омърсен, колкото и човекът. Днес Аз те съдя заради твоята мръсотия и те порицавам заради твоята поквара и непокорство. Аз не изтъквам пред вас Моята власт и не ви потискам умишлено; правя тези неща, защото вие, които сте родени в тази земя на мръсотия, сте толкова силно заразени от мръсотията. Вие просто сте загубили своята почтеност и човечност, подобно на свинете, които живеят на мръсни места. Именно заради вашата мръсотия и поквара сте осъдени и Аз отприщвам Моя гняв върху вас. Именно поради съда на тези думи вие успяхте да видите, че Бог е праведният Бог и че Бог е светият Бог; именно поради Своята святост и праведност Той ви съди и отприщва гнева Си върху вас; именно защото вижда непокорството на човечеството, Той разкрива Своя праведен нрав. Мръсотията и покварата на човечеството изявяват Неговата святост. Това е достатъчно, за да покаже, че Той е Самият Бог, Който е свят и непорочен, и все пак живее в земята на мръсотията. Ако човек се валя в тинята заедно с другите и в него няма нищо свято, и той няма праведен нрав, тогава той не е компетентен да съди човешката неправда, нито пък е годен да извърши човешкия съд. Как биха могли хора, които са еднакво мръсни като другите, да са компетентни да съдят онези, които са като тях? Само Самият свят Бог е способен да съди цялото мръсно човечество. Как би могъл човек да съди човешките грехове? Как би могъл човек да види греховете на човека и как би могъл да бъде компетентен да осъди тези грехове? Ако Бог не беше компетентен да съди греховете на човека, тогава как би могъл Той да бъде Самият праведен Бог? Именно защото хората разкриват покварен нрав, Бог говори, за да ги съди, и само тогава те могат да видят, че Той е свят Бог. Тъй като Той съди и порицава човека за греховете му, като през цялото време разкрива греховете на човека, никой човек или нещо не може да избегне този съд; всичко, което е мръсно, е съдено от Него и само така се разкрива, че Неговият нрав е праведен. Ако беше другояче, как би могло да се каже, че вие сте контрастиращи предмети както по име, така и в действителност?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Как се постигат резултати във втория етап от делото на завоюването“)

Ежедневни Божии слова Откъс 91

Има голяма разлика между делото, извършено в Израил, и делото днес. Йехова направляваше живота на израилтяните и нямаше толкова много порицание и съд, защото по онова време хората разбираха твърде малко от света и имаха слабо покварен нрав. По онова време израилтяните се подчиняваха безпрекословно на Йехова. Когато им казваше да построят олтари, те бързо построяваха олтари; когато им казваше да носят свещенически одежди, те се подчиняваха. В онези дни Йехова бе като пастир, който се грижи за стадо овце, като овцете следваха напътствията на пастира и пасяха трева на пасището; Йехова направляваше живота им, като ги ръководеше в начина, по който се хранеха, обличаха, живееха и пътуваха. Това не бе времето за изясняване на Божия нрав, тъй като тогавашното човечество бе новородено; малко бяха непокорните и враждебни хора, сред човечеството нямаше много мръсотия и затова хората не можеха да действат като контрастиращ предмет за Божия нрав. Именно чрез хората, които идват от земята на мръсотията, се проявява Божията святост; днес Той използва мръсотията, проявена в тези хора от земята на мръсотията, и съди, и така Той се разкрива сред съда. Защо Той съди? Той е способен да изрича думите на съда, защото презира греха; как би могъл да бъде толкова гневен, ако не се отвращаваше от непокорството на човечеството? Ако в Него нямаше погнуса, отвращение, ако не обръщаше внимание на човешкото бунтарство, това би означавало, че е мръсен като човека. Това, че Той може да съди и порицава човека, е защото се отвращава от мръсотията, а това, от което се отвращава, отсъства в Него. Ако и в Него имаше противопоставяне и бунтарство, Той не би презирал тези, които са враждебни и бунтовни. Ако делото на последните дни се извършваше в Израил, нямаше да има никакъв смисъл в него. Защо делото на последните дни се извършва в Китай, най-мрачното и изостанало място от всички? Това е, за да се покаже Неговата святост и праведност. Накратко, колкото по-тъмно е мястото, толкова по-ясно може да се покаже Божията святост. Всъщност всичко това е в името на Божието дело. Едва днес вие осъзнавате, че Бог е слязъл от небето, за да застане сред вас, проядени от вашата мръсотия и непокорство, и едва сега вие познавате Бог. Не е ли това най-голямото възвисяване? Всъщност вие сте група от хора в Китай, които са избрани. И понеже сте избрани и се радвате на Божията благодат, и понеже не сте годни да се радвате на такава велика благодат, това доказва, че всичко това е вашето върховно извисяване. Бог ви се яви и ви показа Своя свят нрав в цялата му пълнота, даде ви всичко това и ви позволи да се радвате на всички възможни благословения. Вие не само сте вкусили праведния нрав на Бог, но освен това сте вкусили спасението на Бог, изкуплението на Бог и безграничната, безкрайна любов на Бог. Вие, най-мръсните от всички, се радвате на такава велика благодат — не сте ли благословени? Не е ли това Бог, който ви възвисява? Вие, хората, имате най-ниския статус от всички; по своята същност сте недостойни да се радвате на такова велико благословение, но Бог направи изключение, като те издигна. Не се ли чувстваш засрамен? Ако си неспособен да изпълниш дълга си, тогава в крайна сметка ще се срамуваш от себе си и ще се накажеш. Днес ти не си дисциплиниран, нито пък си наказан; плътта ти е жива и здрава — но в крайна сметка тези думи ще те накарат да се засрамиш. Досега все още не съм порицал открито никого; думите Ми може да са строги, но как действам спрямо хората? Утешавам ги, увещавам ги и им напомням. Не правя това по друга причина, освен за да ви спася. Наистина ли не разбирате Моята воля? Вие трябва да разбирате това, което казвам, и да се вдъхновявате от него. Едва сега има много хора, които разбират. Не е ли това благословението на това да бъдеш контрастиращ предмет? Да бъдеш контрастиращ предмет не е ли най-благословеното нещо? В крайна сметка, когато отидете да разпространявате Евангелието, вие ще кажете това: „Ние сме типични контрастиращи предмети“. Те ще ви попитат: „Какво означава, че сте типични контрастиращи предмети?“. И ти ще кажеш: „Ние сме контрастиращ предмет за Божието дело и за Неговата велика сила. Целият Божий праведен нрав се разкрива чрез нашето непокорство; ние сме обслужващите обекти на Божието дело от последните дни, ние сме придатъци на Неговото дело, а също и негови инструменти“. Когато чуят това, те ще бъдат заинтригувани. След това ще кажеш: „Ние сме образците и моделите за завършване на Божието дело в цялата вселена и за Неговото завоюване на цялото човечество. Независимо дали сме святи или мръсни, в обобщение, ние все пак сме по-благословени от вас, защото сме видели Бог и чрез възможността да бъдем завоювани от Него се показва великата Божия сила; само заради нашата мръсотия и поквара се е задействал Неговият праведен нрав. Способни ли сте да свидетелствате по този начин за Божието дело в последните дни? Вие не сте компетентни! Това не е нищо друго освен Божието възвеличаване на нас! Въпреки че може да не сме надменни, можем гордо да възхваляваме Бог, защото никой не може да наследи такова велико обещание и никой не може да се радва на такова велико благословение. Чувстваме се толкова благодарни, че ние, които сме толкова мръсни, можем да работим като контрастиращ предмет по време на Божието управление“. И когато попитат: „Какви са образците и моделите?“, ти казваш: „Ние сме най-непокорните и най-мръсните от човечеството; ние сме най-дълбоко покварени от Сатана и сме най-изостаналите и най-низшите от плътта. Ние сме класически примери за онези, които са използвани от Сатана. Днес ние сме избрани от Бог като първите сред човечеството, които да бъдат завоювани, и сме видели праведния нрав на Бог и сме наследили Неговото обещание; ние сме използвани, за да завоюваме повече хора, като по този начин сме образци и модели на онези, които са завоювани сред човечеството“. Няма по-добро свидетелство от тези думи и това е най-добрият опит за теб.

Ежедневни Божии слова Откъс 92

Делото на завоюването, което е извършено с вас, хората, е от огромно значение: от една страна, целта на това дело е да усъвършенства група хора, т.е. да ги усъвършенства, за да станат група от победители — като първата група хора, които са станали пълноценни, т.е. първите плодове. От друга страна, неговата цел е да се позволи на сътворените същества да се радват на Божията любов, да получат Божието пълно и най-велико спасение, да се позволи на човека да се радва не само на милост и любяща доброта, но, което е по-важно, на наказание и съд. От сътворението на света досега всичко, което Бог е направил в Своето дело, е любов, без никаква омраза към човека. Дори наказанието и съдът, които си видял, също са любов, по-истинска и по-реална любов, любов, която води хората по правилния път на човешкия живот. Една друга цел на делото е да бъде дадено свидетелство пред Сатана. И освен всичко друго, то трябва да положи основите за разпространение на бъдещата евангелска работа. Цялата работа, която Бог е извършил, е с цел да насочи хората по правилния път на човешкия живот, така че те да могат да живеят като нормални хора, защото хората не знаят как да живеят и без това ръководство ти ще живееш само празен живот; животът ти ще бъде лишен от стойност и смисъл и ти ще бъдеш напълно неспособен да бъдеш нормален човек. Това е огромното значение на завоюването на човека. Всички вие сте потомци на Моав; когато делото на завоюването се извърши във вас, това ще бъде велико спасение. Всички вие живеете в земя на грях и разврат и всички сте развратни и грешни. Днес вие не просто можете да гледате към Бог, но, което е по-важно, вие сте получили порицание и съд, получили сте едно наистина дълбоко спасение, което означава, че сте получили най-голямата Божия любов. Във всичко, което прави, Бог наистина ви обича. Той няма лоши намерения. Именно заради вашите грехове Той ви съди, така че да проверите себе си и да получите това огромно спасение. Всичко това се прави с цел човекът да стане пълноценен. От началото до края Бог прави всичко възможно, за да спаси човека, и не желае да унищожи напълно хората, които е създал със собствените Си ръце. Днес Той е дошъл сред вас, за да работи: не е ли това още по-голямо спасение? Ако Той ви мразеше, щеше ли да продължи да върши работа от такъв мащаб, за да ви води лично? Защо Той трябва да страда така? Бог не ви мрази и няма лоши намерения към вас. Трябва да знаете, че Божията любов е най-истинската любов. Само защото хората са непокорни, Той трябва да ги спаси чрез съд; без този съд спасяването им щеше да бъде невъзможно. Тъй като не знаете и дори нямате представа как да живеете, и тъй като живеете на тази развратна и греховна земя и самите вие сте развратни и нечестиви дяволи, Той не може да понесе да ви остави да станете още по-извратени, не може да понесе да ви види да живеете в тази мръсна земя, както сега, тъпкани от Сатана на воля, и не може да понесе да ви остави да изпаднете в Хадес. Той иска само да спечели тази група хора и да ви спаси напълно. Това е основната цел на извършването на делото на вашето завоюване — то е само за спасение. Ако не можеш да видиш, че всичко, което се прави с теб, е любов и спасение, ако смяташ, че това е просто метод, начин за измъчване на човека и нещо, което не заслужава доверие, тогава върни се в своя свят да страдаш от болка и лишения! Ако искаш да бъдеш в този поток и да се радваш на този съд и на това огромно спасение, да се радваш на всички тези благословии — благословии, които не могат да бъдат намерени никъде в човешкия свят — и да се радваш на тази любов, тогава бъди добър: остани в този поток, за да приемеш делото на завоюването и да станеш съвършен. Днес ти може да изпиташ малко болка и облагородяване заради Божия съд, но тази болка има стойност и смисъл. Макар че хората са облагородени и безмилостно изложени на Божието наказание и съд — целта е да ги накаже за греховете им, да накаже плътта им — никое от тези дела няма за цел да осъди тяхната плът на унищожение. Тежките разкрития чрез думите са с цел да те насочат към правилния път. Вие лично сте преживели толкова много от това дело и очевидно то не ви е отвело по пътя на злото! Всичко това има за цел да те накара да изживееш своята нормална човешка природа и за нея всичко това е постижимо. Всяка стъпка от Божието дело се определя от твоите нужди, от твоите слабости и твоя реален ръст и върху теб не се поставя непоносимо бреме. Днес това не ти е ясно и ти се струва, че съм строг към теб, и наистина винаги вярваш, че причината, поради която те порицавам, съдя и упреквам всеки ден, е, че те мразя. Но въпреки че това, което понасяш, е порицание и съд, то всъщност е любов към теб и е най-голямата защита. Ако не можеш да разбереш по-дълбокия смисъл на това дело, за теб ще бъде невъзможно да продължиш да го преживяваш. Това спасение трябва да ти донесе утеха. Не отказвай да се вразумиш. След като си стигнал дотук, значението на делото на завоюването би трябвало да ти е ясно и вече не бива да имаш различни мнения за него!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Неразкритата истина за делото на завоюването (4)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 93

Онези, съумели достойно да преминат през Божия съд и порицание в сетните дни — по време на последното пречистване — ще встъпят редом с Бог в окончателен покой. Тоест, всички те ще са се освободили от влиянието на Сатана и, вече преминали през Божието последно пречистване, ще са добили единение с Бог. Онези хора, които най-после са единни с Бог, ще встъпят в окончателен покой. По същество Божият съд и порицание служат на следния Негов замисъл — да пречистят човечеството, за да настъпи окончателен покой; без това пречистване нито един представител на човечеството не би могъл да бъде причислен към определена категория според естеството си, нито да встъпи в покой. Това дело е единствената възможна пътека на човечеството към покоя. Само Божията работа по пречистването ще освободи човеците от тяхната нечестивост и само Неговият съд и порицание ще разкрият бунтовните елементи сред хората, разграничавайки подлежащите на спасение от неподлежащите и достойните да останат от недостойните. Щом тази работа приключи, хората, на които е позволено да останат, ще бъдат пречистени и ще преминат в по-висшето състояние на човечеството, в което ще се наслаждават на по-прекрасен втори живот на земята. С други думи, ще започнат човешките дни на покой и те ще заживеят редом с Бог. След съда и порицанието на другите, на които не е дадено да останат, тяхната същинска природа ще бъде напълно изобличена и всички те ще бъдат унищожени; вече няма да им е позволено да оцелеят на земята, също както на Сатана. Човечеството на бъдещето няма повече да включва подобни хора, защото те не са годни да встъпят в царството на съвършения покой и не са достойни да се присъединят към времето на покой, споделяно от Бог и човеците, тъй като са подлежащи на наказание нечестиви, неправедни хора. Веднъж вече са били избавени и са били подложени на съд и порицание; и те някога са служили на Бог. Въпреки това в сетните дни те ще бъдат пропъдени и унищожени заради злината и непокорството си и поради невъзможността греховете им да бъдат опростени. Те никога не ще съществуват в света на бъдещето и няма да се присъединят към бъдещия човешки род. Дали като души на починали или като все още живи, всички злосторници и всички неполучили спасение ще бъдат унищожени, щом святата част от човечеството встъпи в покой. А що се отнася до тези злосторни духове и хора и за духовете на праведните и постъпващите праведно, независимо през коя епоха, вършилите зло ще бъдат унищожени, а праведните ще оцелеят. Спасението на човек или на душата на покойник не се преценява само според стореното от тях в сетните дни — то се определя от това дали са се противили на Бог, дали са проявили непокорство. Хората, вършили зло и непостигнали спасение в предишни времена, несъмнено ще бъдат подложени на наказание, а онези, които в днешно време се отдават на лоши дела и не подлежат на спасение, със сигурност също ще бъдат наказани. Хората се разделят по категории според това дали са добри или лоши, а не според епохата, в която са живели. Веднъж поставени в едната или в другата група, те няма да получат незабавно своето наказание или награда. Бог по-скоро ще накаже злото и възнагради доброто едва след като приключи Своето завоевателно дело от сетните дни. Всъщност Той разделя хората на добри и лоши още откакто начена Своето дело на спасение на човечеството. Той просто ще възнагради праведните и ще въздаде наказания на грешните едва след като довърши работата си; това не означава, че ще раздели хората по категории при приключване на Своето дело и незабавно ще се заеме със задачата да въздава наказания за злото и награди за доброто. Тази Негова задача ще бъде извършена чак след окончателното приключване на делото Му. Целият смисъл на Божието дело — да накаже злото и възнагради доброто — в крайна сметка се свежда до пълно пречистване на всички човеци, за да въведе във вечен покой пречистеното до святост човечество. Това е най-важният етап от работата Му, увенчаващ цялото Негово дело по управлението на света. Ако Бог не унищожи порочните и им позволи да останат, никой от хората няма да може да встъпи в покой и Бог не би могъл да въведе цялото човечество в по-добър живот. Работата Му би останала недовършена. Когато завърши делото Си, цялото човечество ще бъде напълно свято; само тогава Бог ще може да заживее в покой.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Бог и човекът ще встъпят в покой заедно“)

Ежедневни Божии слова Откъс 94

Моите стъпки вървят през цялата вселена и до краищата на земята, очите Ми непрекъснато проучват всеки един човек и освен това наблюдавам вселената като цяло. Думите Ми наистина работят във всяко кътче на вселената. Всеки, който се осмели да не полага труд за Мен, който дръзне да бъде нелоялен към Мен, който дръзне да произнесе присъда върху името Ми и който дръзне да похули и оклевети синовете Ми — тези, които наистина са способни на такива неща, трябва да бъдат подложени на строг съд. Моето правосъдие ще дойде в своята цялост, което означава, че сега е ерата на правосъдието и чрез внимателно наблюдение ще откриете, че Моето правосъдие се простира из целия вселенски свят. Разбира се, домът Ми няма да бъде изключение. Правосъдието ще сполети онези, чиито мисли, думи или действия не съответстват на Моята воля. Разберете това! Моето правосъдие е насочено към целия вселенски свят, а не само към една група хора или предмети. Осъзнахте ли вече това? Ако дълбоко в себе си ти си в конфликт в мислите си за Мен, тогава ще бъдеш съден вътрешно незабавно.

Моето правосъдие идва във всички форми и проявления. Знайте това! Аз съм единственият и мъдър Бог на вселенския свят! Нищо не е извън Моята власт. Всичките Мои присъди са ви разкрити: ако си в конфликт по отношение на Мен в мислите си, Аз ще те просветля като предупреждение. Ако не слушаш, Аз ще те изоставя незабавно (тук имам предвид не да се съмняваш в името Ми, а външно поведение, което е свързано с плътски удоволствия). Ако мислите ти към Мен са предизвикателни, ако Ми се оплакваш, ако многократно приемаш идеите на Сатана и ако не следваш чувствата на живота, тогава твоят дух ще бъде в тъмнина и твоята плът ще страда от болка. Трябва да си по-близо до Мен. Не можеш да възстановиш нормалното си състояние само за един или два дни и животът ти видимо ще изостане значително. По отношение на хората, които са разпуснати в речта си, Аз ще дисциплинирам устата и езиците ви и ще подложа езиците ви на поправяне. Онези, които са необуздано разпуснати в делата си — вас Аз ще предупредя в духа ви и ще накажа строго онези, които не слушат. Онези, които открито Ме съдят и Ми се противопоставят, а именно хората, които проявяват неподчинение в речта си или в делата си — тях Аз напълно ще отхвърля и ще изоставя, като ги накарам да загинат и да изгубят най-големите благословии. Те са хората, които ще бъдат пропъдени, след като бъдат избрани. Онези, които са невежи, а именно хората, чиито видения не са ясни — тях Аз все пак ще просветля и ще спася, но онези, които разбират истината, но не я практикуват, ще бъдат управлявани според горепосочените правила, независимо дали са невежи или не. Що се отнася до онези хора, които са имали погрешни намерения от самото начало, Аз ще ги направя завинаги неспособни да схванат реалността и в крайна сметка те постепенно ще бъдат пропъдени един по един. Няма да остане нито един, макар че те ще останат сега по Моята разпоредба (защото Аз не правя нещата прибързано, а по подреден начин).

Моето правосъдие е напълно разкрито. То се отнася до различни хора, които трябва да заемат своите правилни места. Аз ще ръководя и съдя хората според правилата, които са нарушили. Що се отнася до тези, които не са в това име и не приемат Христос от последните дни, за тях се прилага само едно правило: Аз незабавно ще взема духовете, душите и телата на всички, които Ми се противопоставят, и ще ги хвърля в Хадес. За тези, които не Ми се противопоставят — ще ви чакам да узреете, преди да въздам второ правосъдие. Думите Ми обясняват всичко с абсолютна яснота и нищо не е скрито. Надявам се единствено, че вие сте в състояние да ги държите в ума си през цялото време!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Слова на Христос в Началото“, „Глава 67“)

Ежедневни Божии слова Откъс 95

Последните дни са времената, когато всички неща ще бъдат класифицирани по видове чрез завоюване. Завоюването е делото на последните дни; казано по друг начин, осъждането на греховете на всеки човек е делото на последните дни. Иначе как биха могли да бъдат класифицирани хората? Делото на класифицирането, което се извършва сред вас, е началото на такова дело в цялата вселена. След това хората от всички земи и народи също ще бъдат подложени на делото на завоюването. Това означава, че всеки човек, който е част от творението, ще бъде класифициран според своя вид и ще бъде изправен пред Божието съдилище, за да бъде съден. Никой човек и нищо не може да избегне това порицание и този съд, няма да остане нищо некласифицирано по вид; всеки човек ще бъде поставен в своя клас, защото наближава краят на всички неща и цялото небе и земя са достигнали своя завършек. Как би могъл човек да избегне последните дни на човешкото съществуване? И така, колко още могат да продължат вашите прояви на неподчинение? Нима не виждате, че последните ви дни приближават? Нима е възможно онези, които се боят от Бог и копнеят Той да се яви, да не видят деня на появата на Божията правда? Нима е възможно тяхната добродетелност да не бъде накрая възнаградена? Ти добро ли вършиш, или зло? Ще приемеш ли праведния съд и ще се подчиниш ли след това, или ще приемеш праведния съд и после ще бъдеш прокълнат? В светлина ли ще живееш пред Божието съдилище, или ще живееш в Хадес, обгърнат в тъмнина? Не си ли ти този, който най-добре знае дали ще бъде възнаграден, или наказан накрая? Не си ли ти този, който знае най-добре и разбира най-дълбоко, че Бог е праведен? И така, какво е твоето поведение и какъв си по сърце? Докато те завоювам днес, наистина ли трябва Аз да ти обяснявам дали поведението ти е добро, или лошо? От колко неща си се отказал заради Мен? Колко дълбоко Ми се покланяш? Нима ти самият не знаеш най-добре как се държиш пред Мен? Трябва да знаеш по-добре от всеки друг какво те очаква накрая! Истина ти казвам: Аз само създадох човечеството и теб, но не предадох хората на Сатана, нито пък умишлено ги накарах да се разбунтуват срещу Мен, да Ми се противопоставят и после да бъдат наказани от Мен. Дали всички тези бедствия и неволи не се дължат на това, че сърцата ви са твърде закоравели и поведението ви е безкрайно отвратително? Така че краят, който ви очаква, не е ли определен от самите вас? Нима не знаете по-добре от всеки друг в сърцата си какъв ще бъде той? Причината, поради която завоювам хората, е да ги разкрия — и най-вече да ти донеса спасение — а не да те накарам да вършиш зло, нито да те накарам умишлено да влезеш в ада на унищожението. Когато настъпи денят, всички твои големи страдания, плач и скърцане със зъби — няма ли всичко това да е заради греховете ти? И така, не е ли твоята собствена добродетелност или твоята собствена порочност най-добрият съд за теб? Не са ли те най-доброто доказателство за това, какъв ще бъде твоят край?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Неразкритата истина за делото на завоюването (1)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 96

Гръмотевичен глас звучи и разтърсва цялата вселена. Толкова е оглушителен, че хората не могат навреме да отскочат от пътя му. Някои от тях са убити, други са изтрити от лицето на земята, а трети са осъдени. Никой досега не е виждал подобно зрелище. Слушайте внимателно: гръмотевиците са придружавани от звуци на ридания и тези звуци идват от Хадес, идват от ада. Това са горчивите ридания на онези синове на бунта, които осъдих. Онези, които не слушаха какво казвам, които не приложиха думите Ми на практика, бяха съдени строго и си навлякоха проклятието на гнева Ми. Моят глас е съд и гняв; не съм благ с никого и не проявявам милосърдие към никого, защото Аз съм Самият праведен Бог и съм обзет от гняв и съм завладян от желание да изгарям, пречиствам и унищожавам. В Мен няма нищо скрито или емоционално, напротив — всичко е открито, праведно и безпристрастно. Тъй като Моите първородни синове вече са с Мен на престола и управляват всички нации и всички народи, започва съд над несправедливите и неправедните неща и хора. Ще ги проуча поединично, без да пропускам нищо, и ще ги разоблича докрай. Защото Моят съд се разкри напълно пред всички и започна своята работа, и Аз не запазих нищо в тайна. Ще изхвърля всичко, което не е по волята Ми, и нека то умре завинаги в бездънната пропаст. Такава е Моята праведност и такава е Моята откровеност. Никой не може да промени това и всичко трябва да се подчинява на заповедите Ми.

Повечето хора пренебрегват словата Ми и приемат, че думите са просто думи, а фактите са факти. Те са слепи! Не знаят ли, че Аз съм Самият истински Бог? Думите и делата Ми се случват едновременно. Не е ли наистина така? Хората просто не разбират думите Ми и само просветените могат наистина да разберат. Това е факт. Щом хората видят думите Ми, те губят ума си от страх и хукват да си търсят скривалище. Това важи с още по-голяма сила за момента, когато настъпи Моят съд. Когато създадох всичко, когато унищожавам света и когато правя първородните Си синове цялостни, всичко това се извършва само с една дума от устата Ми, защото самото Ми слово е власт и съд. Може да се каже, че личността, която съм, е съд и величие. Това е неизменен факт. Това е един от аспектите на Моите управленски закони, само един от начините Ми да съдя хората. За Мен всичко — всички хора, всички дела и всичко съществуващо — е в Моите ръце и подлежи на Моя съд. Никой и нищо не се осмелява да се държи необуздано и своеволно и всичко трябва да се извършва в съответствие с думите, изречени от устата Ми. В човешките представи всеки вярва на думите на личността, която съм. Когато се чуе гласът на Моя Дух, хората се съмняват. Те нямат абсолютно никакво познание за Моето всемогъщество и дори отправят упреци към Мен. Казвам ти, че всички, които се съмняват в словата Ми и които пренебрегват думите Ми, ще са онези, които ще бъдат унищожени. Те са вечните синове на погибелта. От това следва, че първородните синове са много малко, тъй като това е методът Ми на работа. Както вече казах, изпълнявам всичко, без дори да си мръдна пръста: използвам само думите Си. В това се съдържа Моето всемогъщество. В Моите думи никой не може да открие източника или целта на онова, което изричам. Хората не могат да постигнат това, те могат да действат само като Ме следват и вършат всичко в съответствие с Моята воля, в съгласие с Моята праведност, така че семейството Ми да има праведност и спокойствие, да живее вечно и да остане завинаги непоколебимо и непоклатимо.

Моят съд идва при всеки, Моите управленски закони засягат всички, Моите думи и Моята личност са разкрити пред всички. Това е времето на великото дело на Моя Дух (на този етап има разграничение между онези, които ще бъдат благословени, и онези, които ги очакват беди). Щом думите Ми бъдат изречени, Аз вече съм разграничил онези, които ще получат благословия, и онези, които ги очакват беди. Това е пределно ясно и Аз мога да го видя с един поглед. (Казвам това във връзка с Моята човешка природа, следователно тези думи не противоречат на Моето предопределение и избор.) Бродя по планините и реките и сред всичко съществуващо, през пространството на Вселената, наблюдавам и пречиствам всяко място, така че онези нечисти места и неморални земи да престанат да съществуват и да бъдат изпепелени докрай в резултат на словото Ми. За Мен всичко е лесно. Ако сега е времето, което съм предопределил за унищожението на света, Аз бих могъл да го погълна с изричането на една дума. Но моментът още не е настъпил. Всичко трябва да е готово, преди да свърша тази работа, така че планът Ми да не бъде объркан и да няма прекъсване в управлението Ми. Знам как да го направя разумно: притежавам Своята мъдрост и Своите приготовления. Хората не трябва да си мърдат пръста — внимавайте да не бъдете поразени от ръката Ми. Това вече е упоменато в Моите управленски закони. Тук можете да видите строгостта на Моите управленски закони, както и принципите, заложени в основата им, които имат две страни: от една страна, убивам всички, които не следват волята Ми и които нарушават Моите управленски закони; от друга страна, в гнева Си проклинам всички, които нарушават Моите управленски закони. Тези две страни са задължителни и представляват ръководните принципи в основата на Моите управленски закони. Съдбата на всеки се определя според тези два принципа, без емоции, независимо от това колко е лоялен човекът. Това е достатъчно, за да покажа Моята праведност, Моето величие и Моя гняв, който ще изпепели всичко земно, всичко светско и всичко, което противоречи на волята Ми. В думите Ми се крият тайни, които остават скрити, но в тях има и тайни, които се разкриват. Така, според човешките представи и в човешкия ум, думите Ми са винаги неразбираеми, а сърцето Ми е винаги непроницаемо. Това означава, че трябва да изтръгна хората от техните идеи и техния начин на мислене. Това е най-важната точка от Моя план за управление. Трябва да го направя точно така, за да спечеля първородните Си синове и да завърша онова, което искам да направя.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Слова на Христос в Началото“, „Глава 103“)

Ежедневни Божии слова Откъс 97

Сион! Ликувай! Сион! Пей! Аз се завърнах триумфално, завърнах се победоносно! Всички народи! Побързайте да се подредите в редица! Всички неща на творението! Спрете сега, защото Моята личност е обърната към цялата вселена и се явява на Изток от света! Кой смее да не коленичи в преклонение? Който смее да не Ме нарече истинският Бог? Кой смее да не погледне нагоре с изпълнено със страх сърце? Кой смее да не възхвалява? Кой смее да не ликува? Народът Ми ще чуе гласа Ми и синовете Ми ще оцелеят в царството Ми! Планини, реки и всички неща ще се веселят безкрайно и ще скачат безспир. По това време никой няма да посмее да отстъпи и никой няма да посмее да се надигне в съпротива. Това е Моето чудесно дело и нещо повече, това е Моята велика мощ! Ще накарам всички неща да се боят от Мен в сърцата си и дори повече от това, ще накарам всичко да Ме хвали! Това е крайната цел на Моя план за управление от шест хиляди години и това е, което съм постановил. Нито един човек, предмет или събитие не смее да се надигне, за да Ми се съпротивлява или да Ми се противопоставя. Целият Мой народ ще се стече към Моята планина (с други слова, света, който по-късно ще създам) и ще се покори пред Мен, защото Аз имам величие и правосъдие и притежавам власт. (Това се отнася за времето, когато съм в тялото. Аз също притежавам власт в плътта, но тъй като ограниченията на времето и пространството не могат да бъдат преодолени в плътта, не може да се каже, че съм получил пълна слава. Въпреки че придобивам първородните синове в плътта, не може да се каже, че съм придобил слава. Едва когато се върна в Сион и променя външния Си вид, ще може да се каже, че притежавам власт — тоест, че съм придобил слава.) Нищо няма да е трудно за Мен. Чрез словата от устата Ми всичко ще бъде унищожено и чрез словата от устата Ми всичко ще възникне и ще бъде завършено. Такава е Моята велика мощ и такава е Моята власт. Тъй като съм пълен с мощ и власт, никой не може да посмее да Ми попречи. Вече съм триумфирал над всичко и вече съм спечелил победа над всички бунтовни синове. Събирам Моите първородни синове заедно с Мен, за да се върнем в Сион. Аз не ще се върна в Сион сам. Затова всички ще видят Моите първородни синове и така ще се научат да се боят от Мен в сърцата си. Това е Моята цел да придобия първородните синове и това е Моят план от сътворението на света.

Когато всичко е готово, това ще бъде денят на Моето завръщане в Сион и този ден ще бъде отбелязан от всички народи. Когато се върна в Сион, всички неща на земята ще замлъкнат и всички на земята ще бъдат в мир. Когато се върна в Сион, всичко ще възвърне първоначалния си вид. Тогава ще започна делото Си в Сион. Ще накажа нечестивите, ще възнаградя добрите, ще приведа в сила праведността Си и ще изпълня правосъдието Си. Ще използвам словата Си, за да постигна всичко, като накарам всички хора и всички неща да изпитат порицаващата Ми ръка и ще накарам всички хора да видят пълната Ми слава, пълната Ми мъдрост и пълното Ми изобилие. Никой няма да посмее да се изправи, за да съди, защото в Мен всички неща са постигнати. И нека в това всеки види пълното Ми достойнство и вкуси пълната Ми победа, защото в Мен всичко се проявява. От това е възможно да се види Моята велика мощ и Моята власт. Никой няма да посмее да Ме обиди и никой няма да посмее да Ми попречи. В Мен всичко е открито. Кой би посмял да скрие нещо? Сигурен съм, че няма да покажа милост към този човек! Такива несретници трябва да получат суровото Ми наказание и такава измет трябва да бъде изчистена от погледа Ми. Ще ги управлявам с железен скиптър и ще използвам властта Си, за да ги съдя без ни най-малка милост и без изобщо да щадя чувствата им, защото Аз съм Самият Бог, Който е без емоции и е величествен и не може да бъде оскърбен. Всички трябва да разберат и видят това, за да не стане така, че да бъдат поразени и унищожени от Мен „без повод и причина“, защото Моят жезъл ще порази всички, които Ме оскърбяват. Не Ме интересува дали познават Моите управленски закони. Това няма да има значение за Мен, тъй като Моята личност не търпи да бъде оскърбявана от някого. Ето защо се казва, че Аз съм лъв. Когото докосна, го повалям. Ето защо се казва, че сега е богохулство да се каже, че Аз съм Богът на състраданието и любящата доброта. По същество Аз не съм агне, а лъв. Никой не смее да Ме оскърбява — Аз ще накажа със смърт незабавно и без милост всеки, който Ме оскърби. Това е достатъчно, за да покажа Моя нрав. Следователно в последната епоха голяма група хора ще трябва да се оттеглят, което ще бъде трудно за хората да понесат, но от Своя страна Аз съм спокоен и щастлив и изобщо не виждам това като трудна задача. Такъв е Моят нрав.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Слова на Христос в Началото“, „Глава 120“)

Ежедневни Божии слова Откъс 98

Безчетните сътворени неща в царството започват да се съживяват и да възвръщат жизнената си сила. Поради промените в състоянието на земята, границите между една земя и друга също започват да се променят. Предрекох, че когато една земя се отдели от друга и когато една земя се съедини с друга, това ще бъде времето, когато ще разбия всички народи на парчета. Тогава ще обновя всичко сътворено и ще преразпределя цялата вселена и така ще я подредя и ще превърна старото в ново — това е Моят план и това са Моите дела. Когато всички нации и народи по света се завърнат пред Моя трон, тогава ще взема цялото небесно изобилие и ще го дам на хората в света, така че благодарение на Мен този свят ще прелива от несравнимо изобилие. Но докато старият свят продължава да съществува, Аз ще изливам гнева Си върху неговите народи, открито ще провъзгласявам из цялата вселена Своите управленски закони и ще наказвам всеки, който ги нарушава.

Когато обръщам лицето Си към вселената, за да говоря, цялото човечество чува гласа Ми и след това вижда всички дела, които съм извършил из цялата вселена. Онези, които се противят на Моята воля, тоест тези, които Ми се противопоставят с човешки дела, ще изпитат Моето наказание. Ще взема многобройните звезди на небето и ще ги направя отново, благодарение на Мен слънцето и луната ще бъдат обновени — небесата вече няма да бъдат такива, каквито са били, и несметните неща на земята ще бъдат обновени. Всичко ще достигне пълнота чрез Моите слова. Множеството от народи във вселената ще бъде преразпределено и ще бъде заменено от Моето царство, така че народите на земята ще изчезнат завинаги и всичко ще стане едно царство, което Ме почита: всички народи на земята ще бъдат унищожени и ще престанат да съществуват. От човешките същества във вселената всички, които принадлежат на дявола, ще бъдат унищожени и всички, които се кланят на Сатана, ще бъдат повалени от Моя изгарящ огън — тоест, всички ще бъдат превърнати в пепел, освен тези, които сега са в потока. Когато наказвам многото народи, тези в религиозния свят в различна степен ще се завърнат в Моето царство, завладени от Моите дела, защото ще са видели идването на Светия, яздещ бял облак. Всички хора ще бъдат разделени според собствения им вид и ще получат наказания, съизмерими с действията им. Всички, които са се опълчвали срещу Мен, ще загинат, а онези, чиито дела на земята не са Ме засягали, заради начина, по който са се оправдали, ще продължат да съществуват на земята под ръководството на Моите синове и Моя народ. Ще се явя пред безчетните народи и безчетните нации и със собствения Си глас ще озвуча земята и ще провъзглася завършването на великото Си дело, за да може всеки да го види със собствените си очи.

Докато гласът Ми набира мощ, наблюдавам състоянието на вселената. Безчетните неща на творението се обновяват чрез Моите слова. Небето се променя, както и земята. Човешкият род се показва в първоначалния си образ и постепенно всеки човек е отделен според вида си и несъзнателно намира пътя обратно към лоното на своето семейство. Това ще Ми достави голямо удоволствие. Аз съм необезпокоен от смущенията и неусетно великото Ми дело е завършено и безчетните неща на творението са преобразени. Когато създавах света, Аз оформих всички неща според вида им и поставих всяко нещо в категорията му. Когато наближи краят на Моя план за управление, ще възстановя предишното състояние на сътвореното, ще възстановя всичко до първоначалния му вид и по този начин ще променя напълно всичко, така че всичко да се завърне в лоното на Моя план. Времето настъпи! Последният етап от Моя план е на път да бъде завършен. О, нечист стар свят! Ти непременно ще паднеш под Моите слова! Непременно ще бъдеш сведен до нищото от Моя план! Ах, вие несметни неща на творението! Всички вие ще придобиете нов живот в Моите слова — ще имате своя върховен Господ! О, чист и неопетнен нов свят! Ти непременно ще се съживиш в Моята слава! О, планина Цион! Не мълчи повече — Аз се завърнах триумфално! Насред творението Аз внимателно наблюдавам цялата земя. Човечеството е започнало нов живот на земята и се е сдобило с нова надежда. О, народът Ми! Как да не се върнеш към живота в Моята светлина? Как да не скачаш от радост под Моето напътствие? Земите викат тържествуващо, водите бушуват с радостен смях! О, възкръснал Израел! Как да не изпиташ гордост от Моето предопределение? Кой е плакал? Кой е ридал? Древният Израел вече не съществува, а днешният Израел се изправя, издига се и се извисява над света и в сърцата на цялото човечество. Днешният Израел със сигурност ще придобие основа за своето съществуване благодарение на Моя народ! О, омразен Египет! Още ли Ми се противопоставяш? Как можете да се възползвате от Моето милосърдие и да се опитвате да избегнете Моето наказание? Как може да не изпитате Моето наказание? Всички, които обичам, със сигурност ще пребъдат вечно, а всички, които Ми се противопоставят, със сигурност ще бъдат наказани от Мен завинаги. Защото Аз съм ревнив Бог и няма с лека ръка да пожаля хората за всичко, което са сторили. Ще бдя над цялата земя и, явявайки се от Изток с праведност, величие, гняв и наказание, ще Се явя пред безчетното множество на човечеството!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Думите на Бог към цялата вселена“, „Глава 26“)

Църквата на Всемогъщия Бог

Съдът в последните дни

Настройки

Плътни цветове

Теми

Шрифтове

Размер на шрифта

Разредка

Разредка

Ширина на страницата

Съдържание

Търсене