Ежедневни Божии слова Откъс 1

Целият Ми план за управление за период от шест хилядолетия се състои от три етапа или три епохи: Епохата на закона на началото, Епохата на благодатта (която е и Епохата на изкуплението) и Епохата на царството в последните дни. Моето дело в тези три епохи се различава по съдържание в зависимост от естеството на всяка от тях, но на всеки етап това дело отговаря на нуждите на човека или, по-точно казано, се извършва пропорционално на похватите, използвани от Сатана във войната, която водя срещу него. Целта на Моето дело е да победя Сатана, да разкрия Моята мъдрост и всемогъщество, да разоблича всички хитрости на Сатана и така да спася целия човешки род, който живее под негова власт. Целта Ми е да проявя Моята мъдрост и всемогъщество и да разкрия непоносимата мерзост на Сатана; дори нещо повече, Моята цел е да дам възможност на сътворените същества да различават доброто от злото, да знаят, че Аз съм Владетелят на всички неща, да виждат ясно, че Сатана е врагът на човечеството, изчадие, зло, и да им помогна да различават с пълна яснота доброто от злото, истината от лъжата, светостта от скверността, великото от безчестното. По този начин невежото човечество ще придобие способността да свидетелства за Мен, казвайки, че не Аз съм този, който го покварява, и че само Аз — Създателят — мога да спася човечеството, да даря хората с нещата, на които могат да се наслаждават; и те ще разберат, че Аз съм Владетелят на всички неща, а Сатана е само едно от съществата, които създадох и които по-късно се разбунтуваха срещу Мен. Моят план за управление за период от шест хиляди години е разделен на три етапа, така че с Моето дело да постигна следното: да дам възможност на сътворените същества да свидетелстват за Мен, да разбират Моята воля и да знаят, че Аз съм истината. И така, в началото на делото по Моя шестхилядолетен план за управление, Аз изпълних делото на закона, в процеса на което Йехова ръководеше хората. Във втория етап Аз започнах делото на Епохата на благодатта в селата на Юдея. Исус беше олицетворението на цялото дело на Епохата на благодатта; появи се в плът и бе прикован на кръста, и също така постави началото на Епохата на благодатта. Той дойде, за да завърши делото на изкуплението чрез Своето разпятие, да сложи край на Епохата на закона и да започне Епохата на благодатта. Ето защо Той беше наречен „върховен командир“, „жертва за греховете“ и „изкупител“. В резултат на това делото на Исус се различаваше по съдържание от това на Йехова, макар по принцип да бяха еднакви. Йехова започна Епохата на закона, като създаде основата — отправната точка — за Божието дело на земята и даде законите и заповедите. Това са двете дела, които Той извърши, и те представляваха Епохата на закона. Делото, което Исус извърши в Епохата на благодатта, не беше да даде закони, а да ги изпълни, като по този начин постави началото на Епохата на благодатта и завърши Епохата на закона, продължил две хиляди години. Исус беше първопроходецът, който дойде, за да постави началото на Епохата на благодатта, но основната част от Неговото дело беше изкуплението. И така, Неговото дело също съчетаваше два аспекта: откриването на нова епоха и завършването на делото на изкуплението чрез разпъването Му на кръста, след което Той си отиде. Тогава свърши Епохата на закона и започна Епохата на благодатта.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Истинската история за делото на Епохата на изкуплението“)

Ежедневни Божии слова Откъс 2

Шестте хиляди години на делото на Божието управление са разделени на три етапа: Епоха на закона, Епоха на благодатта и Епоха на царството. И трите етапа на делото са в името на спасението на човечеството, т.е. за спасението на човечеството, което е било силно покварено от Сатана. В същото време обаче те са и за да може Бог да се бори със Сатана. По този начин, както делото на спасението е разделено на три етапа, така и битката със Сатана е разделена на три етапа и тези два аспекта на Божието дело се извършват едновременно. Всъщност битката със Сатана се води за спасението на човечеството и тъй като делото за спасението на човечеството не е нещо, което може да бъде успешно завършено в един етап, битката със Сатана също е разделена на фази и периоди, а войната със Сатана се води в съответствие с нуждите на човека и степента на покваряването му от Сатана. Може би във въображението си човек смята, че в тази битка Бог ще се опълчи срещу Сатана по същия начин, по който две армии се бият една срещу друга. Човешкият интелект е способен да си представи само това; тази идея е крайно неясна и нереалистична, но човекът вярва в нея. И понеже тук казвам, че начинът за спасение на човека е чрез битка със Сатана, човекът си представя, че именно така се води битката. Делото за спасението на човека преминава през три етапа, което означава, че битката със Сатана е разделена на три етапа, за да бъде победен Сатана веднъж завинаги. И все пак вътрешната истина за цялото дело на битката със Сатана е, че резултатите от него се постигат чрез няколко стъпки: даряване на благодат на човека, превръщане в жертва за греха на човека, опрощаване греховете на човека, завоюване на човека и неговото усъвършенстване. Всъщност битката със Сатана не е подемането на война срещу Сатана, а спасението на човека, работа за живота на човека и промяната на неговия нрав, така че той да може да свидетелства за Бог. Така се побеждава Сатана. Сатана се побеждава чрез промяна на покварения нрав на човека. Когато Сатана бъде победен, т.е. когато човекът бъде напълно спасен, тогава униженият Сатана ще бъде напълно вързан и по този начин човекът ще бъде напълно спасен. Така че същността на спасението на човека е войната срещу Сатана и тази война се отразява преди всичко в спасението на човека. Етапът на последните дни, в който човекът трябва да бъде завоюван, е последният етап в битката със Сатана, а също така е делото на пълното спасение на човека от властта на Сатана. Вътрешният смисъл на завоюването на човека е завръщането на въплъщението на Сатана — човекът, който е бил покварен от Сатана — при Създателя след завоюването му, при което човекът ще се отрече от Сатана и напълно ще се върне при Бог. По този начин човекът ще бъде напълно спасен. Следователно делото на завоюването е последното дело в битката срещу Сатана и последният етап от Божието управление в името на победата над Сатана. Без това дело пълното спасение на човека по същество би било невъзможно, както и пълното поражение на Сатана би било невъзможно и човечеството никога не би могло да влезе в красивото място на своето предназначение или да се освободи от влиянието на Сатана. Следователно делото за спасението на човека не може да приключи, преди да приключи битката със Сатана, тъй като същността на Божието управление е в името на спасението на човечеството. Първите хора бяха в ръцете на Бог, но поради изкушението и покварата от Сатана човекът беше вързан от Сатана и попадна в лапите на злото. Така, в делото на Божието управление, Сатана става този, който трябва да бъде победен. Тъй като Сатана е завоювал човека и тъй като човекът е основното средство, което Бог използва при осъществяването на цялото Си управление, за да бъде спасен човекът, той трябва да бъде изтръгнат от лапите на Сатана, т.е. да бъде върнат от сатанинския плен. По този начин Сатана трябва да бъде победен чрез промяна в стария нрав на човека — промяна, която възстановява първоначалния човешки ум. По този начин плененото човешко същество може да бъде изтръгнато от лапите на Сатана. Ако човекът бъде освободен от влиянието и оковите на Сатана, Сатана ще бъде посрамен, човекът окончателно ще бъде върнат и Сатана ще бъде победен. И тъй като човекът ще бъде освободен изпод тъмното влияние на Сатана, той ще бъде плячката на цялата тази битка, а Сатана ще бъде обектът, който ще бъде наказан, след като битката приключи, след което цялото дело на човешкото спасение ще бъде завършено.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Възстановяване на нормалния живот на човека и отвеждането му до прекрасно назначение“)

Ежедневни Божии слова Откъс 3

Бог не таи злоба към сътворените същества; Той единствено желае да победи Сатана. Цялото Му дело — независимо дали е порицание или съд — е насочено към Сатана; то се извършва за спасението на човечеството и е изцяло насочено към победата над Сатана. То има една-единствена цел: да се бори със Сатана докрай! Бог никога няма да се успокои, докато не победи Сатана! Той ще си почине едва след като победи Сатана. Тъй като цялото Божие дело е насочено към Сатана и тъй като онези, които са били покварени от Сатана, са под контрола на неговата власт и живеят под неговата власт, без да се борят със Сатана и без да се откъсват от него, той няма да отслаби хватката си върху тези хора и те няма да могат да бъдат спечелени. Ако те не бъдат спечелени, това би било доказателство, че Сатана не е бил победен и не е бил разгромен. И така, в шестхилядолетния план за управление на Бог, през първия етап Той извърши делото на закона, през втория етап извърши делото на Епохата на благодатта, т.е. делото на разпятието, а през третия етап Той върши делото на завоюване на човечеството. Цялото това дело е свързано със степента, до която Сатана е покварил човечеството, всичко това е с цел да се победи Сатана и всеки един от етапите е с цел да се победи Сатана. Същността на шестхилядолетното дело на Божието управление е битката срещу големия червен змей, а делото по управление на човечеството е също така дело за победа над Сатана, дело, свързано с битката срещу Сатана. Бог води битка в продължение на 6 000 години и съответно работи в продължение на 6 000 години, за да приведе най-накрая човечеството в един нов свят. Когато Сатана бъде победен, човекът ще получи пълно освобождение. Не е ли това посоката, в която се движи Божието дело днес? Това е точно посоката, в която се движи днешното дело: пълното освобождение на човека, така че той да не се подчинява на никакви правила и да не бъде ограничаван от никакви ограничения. Цялото това дело се извършва в съответствие с вашия духовен ръст и с вашите нужди, т.е. на вас ви се предоставя всичко, което можете да постигнете. Тук не става въпрос някой да ви накара да направите нещо, което е напълно извън вашите възможности; по-скоро цялото това дело се извършва в съответствие с вашите реални нужди. Всеки етап от делото се извършва в съответствие с действителните нужди и изисквания на човека; всеки етап от делото е в името на победата над Сатана. Всъщност в началото не е имало прегради между Създателя и Неговите създания. Всички тези бариери са дело на Сатана. Човекът е станал неспособен да види или докосне каквото и да било, защото Сатана се е намесил и го е покварил. Човекът е жертвата, този, който е бил измамен. След като Сатана бъде победен, създанията ще видят Създателя, а Той ще погледне към тях и ще може лично да ги поведе. Само това е животът, който човек трябва да води на земята. Така че Божието дело е насочено преди всичко към побеждаването на Сатана и след като Сатана бъде победен, всичко ще бъде решено.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Възстановяване на нормалния живот на човека и отвеждането му до прекрасно назначение“)

Ежедневни Божии слова Откъс 4

Делото на целия Божи план за управление се извършва лично от Самия Бог. Първият етап — сътворението на света — беше осъществен лично от Самия Бог, а ако не беше така, никой нямаше да може да създаде човечеството; вторият етап беше изкуплението на цялото човечество и също бе осъществен лично от Самия Бог; за третия етап е излишно да се говори: още по-необходимо е цялото Божие дело да бъде завършено от Самия Бог. Делото на изкуплението, завоюването, придобиването и усъвършенстването на цялото човечество се извършва лично от Самия Бог. Ако Той не вършеше лично това дело, човекът не би могъл да бъде представител на Неговата личност и да върши Неговото дело. За да победи Сатана, да спечели човечеството и да предостави на човека нормален живот на земята, Той лично ръководи човека и лично работи сред хората; заради целия Си план за управление, заради цялото Си дело, Той трябва лично да го върши. Ако човек вярва само в това, че Бог е дошъл, за да може хората да Го видят, за да ги направи щастливи, тогава тези вярвания нямат никаква стойност, никакво значение. Човешкото разбиране е твърде повърхностно! Бог може да извърши това дело изцяло и напълно само като го извърши Сам. Човекът не е способен да го извърши от името на Бог. Тъй като не притежава Божията идентичност или Неговата същност, той е неспособен да извърши Божието дело и дори човекът да извърши това дело, то няма да има никакъв ефект. Първият път, когато Бог стана плът, беше заради изкуплението, за да изкупи цялото човечество от греха, за да направи човека способен да се пречисти и да му бъдат опростени греховете. Делото на завоюването също се извършва лично от Бог сред хората. Ако на този етап Бог само изричаше пророчества, тогава можеше да се намери пророк или някой надарен, който да заеме Неговото място; ако се произнасяха само пророчества, тогава човек можеше да замести Бог. Но ако човекът се опита лично да върши делото на Самия Бог и се опита да обработва живота на човека, би било невъзможно той да извърши това дело. То трябва да се извърши лично от Самия Бог: Бог трябва лично да стане плът, за да извърши това дело. Ако в Епохата на словото се произнасяха само пророчества, щеше да се намери пророк Исая или Илия, който да извърши това дело, и нямаше да има нужда Самият Бог да го върши лично. Но тъй като делото, извършено през този етап, не е само изричането на пророчества и тъй като е много важно делото на думите да бъде използвано за завоюването на човека и победата над Сатана, това дело не може да бъде извършено от човек, а трябва да бъде извършено лично от Самия Бог. В Епохата на закона Йехова извърши част от Своето дело, след което изрече някои думи и извърши някои дела чрез пророците. Това е така, защото човекът можеше да замени Йехова в делото Му, а пророците можеха да предсказват неща и да тълкуват някои сънища от Негово име. Делото, извършено в началото, не беше дело на пряка промяна на човешкия нрав и не беше свързано с греха на човека, а от човека се изискваше само да спазва закона. Така че Йехова не стана плът и не се откри на човека; вместо това Той говореше директно на Мойсей и на други, накара ги да говорят и да работят от Негово име, както и да работят директно сред човечеството. Първият етап от Божието дело беше ръководството на човека. Това беше началото на битката срещу Сатана, но тя все още не беше започнала официално. Официалната война срещу Сатана започна с първото въплъщение на Бог и продължи чак до днес. Първата битка от тази война беше, когато въплътеният Бог бе прикован на кръста. Разпъването на кръста на въплътения Бог победи Сатана и това беше първият успешен етап от войната. Когато въплътеният Бог започна да обработва пряко живота на човека, това беше официалното начало на делото по възвръщането на човека и тъй като това беше дело на промяна на стария нрав на човека, то беше дело на битка срещу Сатана. Етапът на делото, извършено от Йехова в началото, беше само ръководството на човешкия живот на земята. Това беше началото на Божието дело и макар че все още не включваше никаква битка или някакво голямо дело, то положи основите на предстоящата битка. По-късно, вторият етап на делото през Епохата на благодатта включваше промяна на стария нрав на човека, което означава, че Самият Бог изкова живота на човека. Това трябваше да се извърши лично от Бог: необходимо беше Бог лично да стане плът. Ако Той не бе станал плът, никой нямаше да може да Го замести в този етап от делото, тъй като то представляваше дело, свързано с директна борба срещу Сатана. Ако човек беше предприел това дело вместо Бог, то когато човекът се изправи срещу Сатана, Сатана нямаше да му се подчини и щеше да е невъзможно човекът да го победи. Трябваше въплътеният Бог да дойде, за да го победи, защото същността на въплътения Бог все пак е Бог, Той все пак е животът на човека и все пак е Създателят; каквото и да се случи, Неговата идентичност и същност няма да се променят. И така, Той прие плът и извърши делото, за да покори напълно Сатана. През етапа на делото от последните дни, ако човекът трябваше да извърши това дело и да изрече думите директно, той щеше да се окаже неспособен да ги изрече, а ако беше изречено пророчество, това пророчество нямаше да може да завоюва човека. Приемайки плът, Бог идва, за да победи Сатана и напълно да го подчини. Когато Той напълно победи Сатана, напълно завоюва човека и напълно го спечели, този етап от делото ще бъде завършен и ще бъде постигнат успех. В Божието управление човек не може да замести Бог. В частност, още по-необходимо е делото по ръководене на епохата и започването на ново дело да се извършат лично от Самия Бог. Предоставянето на откровения и пророчества на хората може да бъде извършено от човек, но ако става дума за дело, което трябва да бъде извършено лично от Бог, за дело, свързано с битката между Самия Бог и Сатана, тогава това дело не може да бъде извършено от човек. По време на първия етап от делото, когато нямаше битка със Сатана, Йехова лично поведе народа на Израил, като използваше пророчествата, изречени от пророците. След това, вторият етап от делото беше битката със Сатана и Бог лично стана плът и влезе в плът, за да извърши делото. Всичко, което се отнася до битката със Сатана, се отнася и до въплъщението на Бог, което означава, че човек не може да води тази битка. Ако човекът трябваше да се бие, той не би бил в състояние да победи Сатана. Откъде би взел сили да се бори срещу Сатана, когато все още е под неговата власт? Човекът е по средата: ако клониш към Сатана, принадлежиш на Сатана, но ако угаждаш на Бог, принадлежиш на Бог. Ако човек се опита да действа в делото на тази битка вместо Бог, би ли могъл да се справи? Ако се беше опитал, нямаше ли да е загинал отдавна? Нямаше ли отдавна да е слязъл в преизподнята? Така че човекът е неспособен да заеме мястото на Бог в Неговото дело, с други думи, човекът не притежава същността на Бог и ако ти започнеш битка със Сатана, няма да можеш да го победиш. Човекът може да върши само определена работа; той може да победи някои хора, но не може да замени Бог в делото на Самия Бог. Как би могъл човек да води битка със Сатана? Сатана ще те плени още преди да си започнал да правиш каквото и да било. Само когато Самият Бог влезе в битка със Сатана и човекът Го последва и се подчини на Бог на тази основа, тогава човекът може да бъде спечелен от Бог и да се освободи от оковите на Сатана. Това, което човек може да постигне със своята мъдрост и способности, е твърде ограничено; той не е в състояние да направи човека цялостен, да го направлява, а още по-малко да победи Сатана. Човешкият интелект и мъдрост не могат да предотвратят изпълнението на коварните планове на Сатана, така че как би могъл човек да влезе в битка с него?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Възстановяване на нормалния живот на човека и отвеждането му до прекрасно назначение“)

Ежедневни Божии слова Откъс 5

Делото на управление на човечеството е разделено на три етапа, което означава, че делото на спасение на човечеството е разделено на три етапа. Тези три етапа не включват делото на сътворението на света, а по-скоро са трите етапа на делото в Епохата на закона, Епохата на благодатта и Епохата на царството. Делото на сътворение на света беше дело на създаване на цялото човечество. Това не беше делото на спасение на човечеството и няма връзка с него, защото когато беше създаден светът, човечеството не беше покварено от Сатана и нямаше нужда да се извършва делото на спасение на човечеството. Делото на спасение на човечеството започна едва след като човечеството беше покварено от Сатана и затова и делото на управление на човечеството започна след покварата на човечеството. С други думи, Божието управление на човека започна в резултат на делото на спасение на човечеството и не произтича от делото на сътворение на света. Делото на управление влезе в ход едва след придобиването на покварен нрав от човечеството и затова делото на управление на човечеството включва три части, а не четири етапа или четири епохи. Това е единственият правилен начин за определяне на Божието управление на човечеството. Когато финалната епоха приключи, делото на управление на човечеството ще бъде напълно завършено. Приключването на делото на управление означава, че делото на спасение на цялото човечество ще е било напълно завършено и че тази фаза оттук насетне е приключила за човечеството. Без делото на спасение на цялото човечество няма да съществува делото на управление на човечеството, нито ще ги има трите етапа на делото. Йехова завърши сътворението на света и започна делото на Епохата на закона именно заради греховността на човечеството и заради спешната нужда от спасение на хората. Едва тогава започна делото на управление на човечеството, което означава, че и делото на спасение на човечеството започна едва тогава. „Управление на човечеството“ не означава напътстване на живота на новосъздаденото човечество на земята (тоест на непоквареното все още човечество). Това е по-скоро спасение на поквареното от Сатана човечество, тоест преобразяване на това покварено човечество. Това е значението на „управление на човечеството“. Делото на спасение на човечеството не включва делото на сътворение на света и затова делото на управление на човечеството също не включва делото на сътворение на света, а по-скоро включва само трите етапа на делото, които са отделни от сътворението на света. За да разберете делото на управление на човечеството, трябва да познавате историята на трите етапа на делото — всеки трябва да е запознат с нея, за да бъде спасен. Като Божии създания трябва да приемете, че човекът е създаден от Бог, и трябва да разпознаете източника на човешката поквара и още по-важно — процеса на спасението на човека. Ако знаете само как да се държите според догмите в опит да спечелите Божието благоволение, но нямате представа как Бог спасява човечеството или какъв е източникът на човешката поквара, значи това ви липсва като Божие създание. Не трябва да се задоволяваш с това само да разбереш истините, които могат да бъдат приложени на практика, като същевременно оставаш невеж за по-широкия обхват на Божието дело на управление. Ако е така, значи си твърде догматичен. В трите етапа на делото се крие тайната на Божието управление на човека, появата на Евангелието на целия свят, най-голямата загадка в цялото човечество. Те са и в основата на разпространението на Евангелието. Ако се съсредоточаваш единствено върху разбирането на прости истини, свързани с живота ти, и не знаеш нищо за това, за най-големите тайнства и видения, то тогава животът ти не наподобява ли дефектна стока, която не става за друго освен за гледане?

Ако човекът се съсредоточава само върху практиката и възприема Божието дело и нещата, които трябва да знае, като второстепенни, това не е ли като поговорката „на триците скъп, на брашното евтин“? Трябва да знаеш това, което трябва да знаеш, и трябва да приложиш на практика това, което трябва да приложиш на практика. Едва тогава ще знаеш как да се стремиш към истината. Когато дойде денят да разпространиш Евангелието, ако можеш да казваш само, че Бог е велик и праведен, че Той е върховният Бог, Бог, с когото никой велик човек не може да се сравнява, и че Той е Бог, над когото няма никого другиго; ако можеш да казваш само тези неуместни и повърхностни думи, като същевременно си напълно неспособен да изричаш думи, които са от първостепенно значение и които имат същина; ако нямаш какво да кажеш за познаването на Бог или за Божието дело и, освен това, не можеш да обясниш истината или да осигуриш това, което липсва в човека, то тогава човек като теб не е в състояние да изпълнява добре своя дълг. Свидетелстването за Бог и разпространението на Евангелието на царството не е лесна работа. Трябва първо да разполагаш с истината и с виденията, които трябва да бъдат разбрани. Когато си наясно с виденията и с истината за различните аспекти на Божието дело и в сърцето си познаваш Божието дело, и независимо от това какво предприема Бог — било то праведен съд или облагородяване на човека — ти имаш най-голямото видение за своя основа и притежаваш правилната истина, която да прилагаш на практика, и тогава ще можеш да следваш Бог до самия край. Ти трябва да знаеш, че независимо от това какво дело извършва Бог, целта на делото Му не се променя, същината на делото Му не се променя и волята Му относно хората не се променя. Колкото и жестоки да са думите Му, колкото и да е неблагоприятна средата, принципите на делото Му няма да се променят, както и намерението Му да спаси човека няма да се промени. Ако това не е делото на разкриването на края на човека или на назначението му и не е делото от последния етап, или делото на завършване на целия Божи план за управление, и ако е през времето, когато Той обработва човека, тогава същината на делото Му няма да се промени. Тя винаги ще бъде спасението на човечеството. Това трябва да е в основата на вярата ви в Бог. Целта на трите етапа на делото е спасението на цялото човечество — това означава цялостно спасение на човека от властта на Сатана. Въпреки че всеки един от трите етапа на делото има различна цел и значение, всеки е част от делото на спасение на човечеството и всеки представлява различно дело на спасение, извършено според потребностите на човечеството. След като целта на тези три етапа на делото ти стане ясна, ще знаеш как да оцениш значението на всеки етап от делото и ще разбереш как да действаш, за да задоволиш желанието на Бог. Ако можеш да достигнеш до това състояние, тогава това — най-голямото от всички видения — ще стане основа на вярата ти в Бог. Ти не трябва да се стремиш само към лесни начини за практикуване или дълбоки истини, а трябва да комбинираш видения с практика, така че едновременно да има истини, които могат да бъдат приложени на практика, и знание, основано на видения. Само тогава ще си човек, който всестранно се стреми към истината.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Познаването на трите етапа на Божието дело е пътят към познаване на Бог“)

Ежедневни Божии слова Откъс 6

Трите етапа на делото са в основата на цялото Божие управление и в тях се изразяват Божият нрав и същността Му. Онези, които не знаят за трите етапа на Божието дело, са неспособни да осъзнаят как Бог изразява нрава Си, нито познават мъдростта на Божието дело. Те също така остават невежи за многото начини, по които Той спасява човечеството, както и за волята Му относно цялото човечество. Трите етапа на делото са цялостно проявление на делото на спасение на човечеството. Онези, които не познават трите етапа на делото, няма да познават и различните методи и принципи на делото на Светия Дух, а онези, които само се придържат стриктно към доктрини, останали от определен етап от делото, са хора, които ограничават Бог до доктрини и чиято вяра в Бог е неясна и несигурна. Такива хора никога няма да получат Божието спасение. Само трите етапа на Божието дело могат да изразят напълно целия Божи нрав и безусловно да изразят намерението Му да спаси цялото човечество, както и целия процес на спасение на човечеството. Това е доказателство, че Той е победил Сатана и е спечелил хората. Това е доказателство за Божията победа и е проявление на цялостния Божи нрав. Онези, които разбират само един от трите етапа на Божието дело, познават само част от Божия нрав. В представите на човека е лесно този единствен етап от делото да се превърне в доктрина и е вероятно човекът да установи фиксирани правила за Бог и да използва тази една част от Божия нрав като представляваща целия Му нрав. Освен това голяма част от въображението на човека е примесено така, че той поставя нрава, съществото и мъдростта на Бог, както и принципите на делото Му, в строго ограничени параметри, вярвайки, че ако Бог е бил такъв веднъж, то Той завинаги ще остане същият и никога няма да се промени. Само онези, които познават и оценяват трите етапа на делото, могат напълно и точно да познаят Бог. Най-малкото те няма да определят Бог като Бог на израилтяните или на евреите и няма да гледат на Него като на Бог, който ще бъде завинаги прикован на кръста заради човека. Ако човек опознава Бог само от един етап от делото Му, тогава знанията му са твърде нищожни, колкото капка в морето. Ако не е така, защо тогава голяма част от старата религиозна гвардия би приковала Бог жив на кръста? Не е ли защото човекът поставя Бог в определени граници? Не се ли противопоставят много хора на Бог и не възпрепятстват ли делото на Светия Дух, защото не познават различните и разнообразни Божии дела и, освен това, защото разполагат само с капка знание и учение, с които да измерват делото на Светия Дух? Въпреки че преживяванията на такива хора са повърхностни, те са арогантни и отстъпчиви по природа и гледат на делото на Светия Дух с презрение, пренебрегват ученията Му и освен това използват своите тривиални стари аргументи, за да „потвърдят“ делото на Светия Дух. Те също така се преструват и са напълно убедени в собствените си познания и ерудиция, както и че могат да пропътуват света. Такива хора не са ли презирани и отхвърлени от Светия Дух и няма ли да бъдат пропъдени от новата епоха? Не са ли онези, които застават пред Бог и открито Му се противопоставят, невежи и неосведомени подлеци, които просто се опитват да покажат колко блестящи са? Само с оскъдни познания за Библията те се опитват да предизвикат бунт в световните „академични среди“. С повърхностното си учение се опитват да преобърнат делото на Светия Дух и да го накарат да се върти около собствения им мисловен процес. Със своето ограничено виждане те се опитват да обхванат с един поглед шестхилядолетното Божие дело. В тях няма нищо разумно, което си струва да се спомене! Всъщност колкото повече хората познават Бог, толкова по-малко избързват да съдят делото Му. Освен това те говорят само малко за познанията си за Божето дело днес и не са прибързани в преценките си. Колкото по-малко хората познават Бог, толкова по-арогантни и самоуверени са те и толкова по-своеволно провъзгласяват Божието същество, но говорят само на теория и не предлагат реални доказателства. Такива хора нямат никаква стойност. Онези, които гледат на делото на Светия Дух като на игра, са лекомислени! Онези, които не са предпазливи, когато се натъкнат на новото дело на Светия Дух, които не спират да говорят, съдят прибързано, дават пълна свобода на темперамента си и отричат правотата на делото на Светия Дух, обиждат го и го хулят — такива неуважителни хора не са ли невежи за делото на Светия Дух? Освен това те не са ли хора с голяма арогантност, хора, които по своята същност са горди и неуправляеми? Дори и един ден такива хора да приемат новото дело на Светия Дух, Бог пак няма да ги толерира. Те не само гледат с презрение на онези, които работят за Бог, но и богохулстват срещу Самия Бог. Такива безнадеждни хора няма да получат опрощение, нито в тази епоха, нито в следващата, и завинаги ще гният в ада! Подобни неуважителни, отстъпчиви хора се преструват, че вярват в Бог, и колкото повече се държат така, толкова по-склонни са да нарушават Божиите управленски закони. Не вървят ли по този път всички онези арогантни хора, които са необуздани по природа и никога не са се подчинявали на никого? Те не се ли противопоставят на Бог ден след ден, на Бог, който винаги е нов и никога стар?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Познаването на трите етапа на Божието дело е пътят към познаване на Бог“)

Ежедневни Божии слова Откъс 7

Трите етапа на делото са проявление на цялото Божие дело. Те свидетелстват за Божието спасение на човечеството и не са въображаеми. Ако наистина искате да се стремите към познаване на цялостния Божи нрав, тогава трябва да познавате трите етапа на делото, извършено от Бог, и най-вече не трябва да пропускате нито един от тях. Това е минимумът, който трябва да постигнат онези, които се стремят да познаят Бог. Човекът сам не може да произведе истинско познание за Бог. Това не е нещо, което човекът сам може да си представи, нито е следствие от специална услуга, предоставена на определен човек от Светия Дух. По-скоро това е познание, което идва, след като човекът е преживял Божието дело и е познание за Бог, което идва само след като човекът е преживял фактите от Божието дело. Подобно познание не може да се получи лесно, нито е нещо, което може да се научи. То е изцяло свързано с личния опит. Божието спасение на човечеството е в основата на тези три етапа на делото, но в рамките на делото на спасението са включени няколко метода на работа и няколко начина на проявление на Божия нрав. Това е най-трудно за разпознаване от човека, както и трудно за разбиране от него. Разделянето на епохите, промените в Божието дело, в местоположението му, в получателите му и т.н. — всичко това е включено в трите етапа на делото. По-специално разликата в начина на работа на Светия Дух, както и измененията в Божия нрав, в Неговия образ, име, самоличност или други промени, са част от трите етапа на делото. Един етап на делото може да представлява само една част и е ограничен в рамките на определен обхват. Той не включва разделянето на епохите или промените в Божието дело, още по-малко другите аспекти. Това е очевиден факт. Трите етапа на делото са цялостното Божие дело за спасение на човечеството. Човекът трябва да познава Божието дело и Божия нрав в делото на спасението. Без този факт вашето познание за Бог се състои единствено от празни думи и дървени философствания. Такова знание не може нито да убеди, нито да завоюва човека. То е в противоречие с реалността и не е истина. То може да е много изобилно и приятно за ухото, но ако е в противоречие с изначалния Божи нрав, тогава Бог няма да те пощади. Той не само че няма да похвали знанията ти, но и ще ти изпрати възмездие заради това, че си грешник, който е богохулствал срещу Него. Думите за познаването на Бог не се изричат лекомислено. Въпреки че може да си сладкодумен и мед да капе от устата ти, да изричаш толкова умни думи, че да можеш да оспориш, че черното е бяло и бялото е черно, когато говориш за познаването на Бог, си далеч от истината. Не можеш да съдиш Бог прибързано, да Го хвалиш небрежно или нехайно да Го омаловажаваш. Ти хвалиш всички, но въпреки това се затрудняваш да намериш правилните думи, за да опишеш върховната Божия благодат — всеки губещ осъзнава това. Въпреки че има много майстори на словото, които могат да опишат Бог, точността на това, което описват, е само една стотна от истината, изречена от хората, които принадлежат на Бог; хора, които макар да притежават само ограничен речник, имат богат опит, на който да се позоват. По този начин се вижда, че познаването на Бог се крие в точността и действителността, а не в умелото използване на думи или в богатия речник, както и че знанието на човека и познаването на Бог нямат нищо общо. Урокът за познаването на Бог е по-висш от всички естествени науки на човечеството. Това е урок, който може да бъде възприет само от изключително малко хора, които се стремят да познаят Бог, а не от всеки човек с талант. Затова не трябва да възприемате познаването на Бог и стремежа към истината за неща, които дори едно дете може да постигне. Ти може да си имал голям успех в семейния живот, в кариерата си или в брака си, но когато става въпрос за истината и за урока по познаването на Бог, нямаш какво да покажеш и не си постигнал нищо. Може да се каже, че практикуването на истината е много трудно за вас, а познаването на Бог е дори по-голям проблем. Това затруднява вас, затруднява и цялото човечество. Сред онези, които са постигнали някакъв успех в познаването на Бог, няма почти никой, който да отговаря на изискванията. Човекът не знае какво означава да познаваш Бог, нито защо е необходимо да Го познаваш или докъде трябва да достигнеш, за да Го познаеш. Точно това е толкова объркващо за хората и е чисто и просто най-голямата загадка за тях. Никой не може да отговори на този въпрос и никой не иска да отговори на този въпрос, защото досега никой човек не е постигнал успех в изучаването на това дело. Може би когато загадката на трите етапа на делото бъде разкрита на човечеството, последователно ще се появи група от талантливи хора, които познават Бог. Разбира се, Аз се надявам, че ще стане така и освен това съм в процес на изпълняване на това дело и се надявам да видя появата на повече такива талантливи хора в близко бъдеще. Те ще бъдат онези, които свидетелстват за съществуването на тези три етапа на делото и разбира се, ще са също така и първите, които свидетелстват за тях. Но нищо не би било по-притеснително и разочароващо от липсата на такива талантливи хора в деня на приключването на Божието дело или наличието на само един или двама такива човека, които лично са приели да бъдат направени съвършени от въплътения Бог. Това обаче е най-лошият сценарий. Каквото и да се случи, Аз все още се надявам, че тези, които наистина се стремят, могат да спечелят тази благословия. От началото на времето досега никога не е имало такова дело. В историята на човешкото развитие не е имало подобно начинание. Ако наистина можете да сте едни от първите, които познават Бог, това не би ли ви донесло най-голяма чест сред всички същества? Друго човешко същество би ли получило по-голяма похвала от Бог? Такова нещо не се постига лесно, но в крайна сметка ще донесе награди. Независимо от техния пол или националност, всички онези, които успеят да придобият познанието за Бог, в крайна сметка ще получат най-голямата чест от Него и ще бъдат единствените, които притежават Божията власт. Това е днешното дело, както и делото на бъдещето. Това е последното и най-висше дело от шестте хиляди години работа, което трябва да се изпълни, и изпълнението му разкрива всички категории хора. Чрез подтикване на човека към познаване на Бог се разкриват различните класове хора. Тези, които познават Бог, са достойни да получат Неговите благословии и да приемат обещанията Му, докато онези, които не Го познават, не са достойни да получат благословиите Му и да приемат обещанията Му. Тези, които познават Бог, са Негови довереници, докато онези, които не Го познават, не могат да бъдат наречени Негови довереници. Божиите довереници могат да получат всяка от благословиите Му, но онези, които не са Му доверени, не заслужават никое от делата Му. Независимо дали става въпрос за изпитания, облагородяване или правосъдие, всичко това е с цел човекът в крайна сметка да постигне познание за Бог и така да Му се подчини. Това е единственият ефект, който в крайна сметка ще бъде постигнат. Нищо от трите етапа на делото не е скрито и това благоприятства човека в познаването на Бог и му помага да придобие по-пълно и по-задълбочено познание за Него. Цялото това дело е в полза на човека.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Познаването на трите етапа на Божието дело е пътят към познаване на Бог“)

Ежедневни Божии слова Откъс 8

Видението, което човекът трябва да познава, е делото на Самия Бог, защото човекът не може да постигне Божието дело и не го притежава. Трите етапа на делото са цялостното управление на Бог и няма по-велико видение, което човекът трябва да познава. Ако човекът не познава това могъщо видение, тогава няма да е лесно да опознае Бог, няма да е лесно да разбере Божията воля и освен това пътят, по който върви, ще става все по-труден. Без видения човекът не би могъл да стигне толкова далеч. Виденията са това, което е опазило човека до днес и което му е осигурявало най-голямата защита. В бъдеще трябва да задълбочите вашите знания и да опознаете цялата Божия воля и същината на Неговата мъдра работа в рамките на трите етапа на делото. Само това може да бъде вашият истински духовен ръст. Последният етап на делото не е самостоятелен, а е част от цялото, което се образува заедно с предишните два етапа — това означава, че цялото дело на спасението не може да бъде изпълнено чрез извършването само на един от неговите три етапа. Въпреки че последният етап на делото може да спаси напълно човека, това не означава, че трябва да се осъществи само този единствен етап и че предишните два не са необходими за спасяването на човека от влиянието на Сатана. Нито един от трите етапа не може да се счита за единственото видение, което трябва да бъде познато от цялото човечество, тъй като цялостното дело на спасението се състои от три етапа, а не от един. Докато делото на спасението не бъде завършено, управлението на Бог няма да може да достигне до окончателния си край. Божието същество, Неговият нрав и Неговата мъдрост се изразяват в целостта на делото на спасението; те не се разкриват на човека в самото начало, а изразяването им става постепенно в това дело на спасението. Всеки етап от делото на спасението изразява част от Божия нрав и част от Неговото същество; нито един етап от делото не може да изрази пряко и напълно цялото същество на Бог. Така делото на спасението може да приключи напълно само след като неговите три етапа са завършени, така че познанието на човека за целостта на Бог е неотделимо от трите етапа на Божието дело. Това, което човекът печели от един етап на делото, е просто Божият нрав, който се изразява в една от частите на Неговото дело. Един етап не може да представи нрава и съществото на Бог, които се изразяват в етапите преди или след него. Това е така, защото делото на спасението на човечеството не може да бъде завършено веднага в един период или на едно място, а постепенно се задълбочава в зависимост от нивото на развитие на човека в различни времена и места. Това е дело, което се извършва на етапи и не завършва в рамките на един етап. И така, цялата Божия мъдрост е кристализирана в трите етапа, а не в един от тях. Цялото Му същество и цялата Му мъдрост са разкрити в тези три етапа и всеки етап съдържа Неговото същество, и всеки етап е проявление на мъдростта на Неговото дело. Човек трябва да познава целия Божи нрав, изразен в тези три етапа. Всичко, което има връзка с Божието същество, е от изключителна важност за цялото човечество и ако хората нямат това знание, когато се покланят на Бог, тогава те не се различават от тези, които се покланят на Буда. Божието дело сред хората не е скрито от тях и трябва да бъде познато на всички, които се покланят на Бог. Тъй като Бог е извършил трите етапа на делото на спасението сред хората, човек трябва да познава израза на това, което Той има и е по време на тези три етапа на делото. Това трябва да направи човекът. Това, което Бог крие от човека, са нещата, които човек не е способен да постигне и които не бива да знае, докато това, което Бог показва на човека, са тези неща, които човек трябва да знае и които трябва да притежава. Всеки от трите етапа на делото се извършва върху основата на предишния етап; той не се извършва самостоятелно, отделно от делото на спасението. Въпреки че има големи разлики в епохата и делото, което се извършва, в основата му все пак е спасението на човечеството и всеки етап от делото на спасението е по-задълбочен от предишния.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Познаването на трите етапа на Божието дело е пътят към познаване на Бог“)

Ежедневни Божии слова Откъс 9

Божието дело сред хората не е скрито от тях и трябва да бъде познато на всички, които се покланят на Бог. Тъй като Бог е извършил трите етапа на делото на спасението сред хората, човек трябва да познава израза на това, което Той има и е по време на тези три етапа на делото. Това трябва да направи човекът. Това, което Бог крие от човека, са нещата, които човек не е способен да постигне и които не бива да знае, докато това, което Бог показва на човека, са тези неща, които човек трябва да знае и които трябва да притежава. Всеки от трите етапа на делото се извършва върху основата на предишния етап; той не се извършва самостоятелно, отделно от делото на спасението. Въпреки че има големи разлики в епохата и делото, което се извършва, в основата му все пак е спасението на човечеството и всеки етап от делото на спасението е по-задълбочен от предишния. Всеки етап от делото продължава от основите на предходния, който не се премахва. По този начин в Своето дело, което винаги е ново и никога не остарява, Бог непрестанно изразява страни от Своя нрав, които никога преди не са били изразявани пред човека, и винаги му разкрива Своето ново дело и Своето ново същество, и въпреки че старата религиозна гвардия прави всичко възможно, за да се съпротивлява на това, и открито му се противопоставя, Бог винаги извършва новото дело, което възнамерява да извърши. Делото Му винаги се променя и поради това винаги се сблъсква с противопоставянето на човека. Така и Неговият нрав винаги се променя, както и епохата и получателите на Неговото дело. Нещо повече, Той винаги върши дела, които никога не са били вършени преди, дори върши дела, които за човека изглеждат в противоречие с направеното по-рано. Човекът е способен да приеме само един вид дела или един начин на практикуване и му е трудно да приеме дела или начини на практикуване, които са в противоречие с тях или са по-висши от тях. Но Светият Дух винаги върши нови дела и затова се появяват група след група религиозни експерти, които се противопоставят на новото Божие дело. Тези хора са се превърнали в експерти именно защото човекът не знае как Бог винаги е нов и никога не е стар, не познава принципите на Божието дело и освен това не познава многото начини, по които Бог спасява човека. В този смисъл човекът е напълно неспособен да разбере дали това е дело, което идва от Светия Дух, и дали е дело на Самия Бог. Много хора се придържат към нагласа, според която, ако нещо съответства на предишните думи, те го приемат, а ако има разлики с предишното дело, те му се противопоставят и го отхвърлят. Днес не спазвате ли всички вие точно тези принципи? Трите етапа на делото на спасението не са оказали голямо влияние върху вас, а има хора, които вярват, че предишните два етапа са бреме, което просто не е необходимо да познават. Те смятат, че тези етапи не бива да се обявяват пред масите и че трябва да бъдат отменени възможно най-скоро, за да не се чувстват хората претоварени от предишните два етапа на делото. Повечето смятат, че опознаването на двата предишни етапа на делото е твърде голяма стъпка и че тя не помага за опознаването на Бог — така мислите вие. Днес всички вие смятате, че е правилно да действате по този начин, но ще дойде ден, когато ще осъзнаете важността на Моето дело: да знаете, че не върша дела, които нямат значение. След като ви обявявам трите етапа на делото, значи те трябва да са ви от полза; тъй като тези три етапа на делото са в основата на цялото Божие управление, те трябва да станат център на вниманието за всички във вселената. Някой ден вие всички ще осъзнаете важността на това дело. Трябва да знаете, че се противопоставяте на Божието дело или използвате вашите собствени представи, за да преценявате днешното дело, защото не познавате неговите принципи и защото се отнасяте невнимателно към делото на Светия Дух. Вашето противопоставяне на Бог и възпрепятстването на делото на Светия Дух се дължи на представите, които имате, и на присъщата ви арогантност. Причината не е в това, че Божието дело е погрешно, а в това, че вие по природа сте твърде непокорни. След като открият своята вяра в Бог, някои хора дори не могат да кажат със сигурност откъде е произлязъл човекът, но въпреки това се осмеляват да правят публични изказвания, в които оценяват кое е правилно и кое е грешно в делата на Светия Дух. Те дори поучават апостолите, които са приели новото дело на Светия Дух, подхвърлят коментари и говорят не на място; човешката им природа е твърде низка и те нямат никакъв разум. Нима няма да дойде ден, в който такива хора ще бъдат отхвърлени от действието на Светия Дух и ще бъдат изгорени от огъня на ада? Те не познават Божието дело, а го критикуват и се опитват да инструктират Бог как да работи. Как тези неразумни хора могат да познаят Бог? Човекът опознава Бог в процеса на търсене и преживяване и чрез просвещението на Светия Дух, а не като критикува, когато му хрумне. Колкото по-точно е познанието на хората за Бог, толкова по-малко те Му се противопоставят. И обратното — колкото по-малко хората познават Бог, толкова по-вероятно е да Му се противопоставят. Твоите представи, твоята стара същност и твоята човешка природа, нрав и морални възгледи са капиталът, с който се съпротивляваш на Бог, и колкото по-покварен е твоят морал, по-омразни качествата ти и по-низка твоята човешка природа, толкова повече си враг на Бог. Онези, в които представите и самодоволството са много силни, са още по-враждебни на въплътения Бог; такива хора са антихристите. Ако твоите представи не бъдат коригирани, тогава те винаги ще бъдат против Бог; ти никога няма да съответстваш на Бог и винаги ще бъдеш отделен от Него.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Познаването на трите етапа на Божието дело е пътят към познаване на Бог“)

Ежедневни Божии слова Откъс 10

Трите етапа на делото бяха извършени от един Бог; това е най-великото видение и това е единственият път към познаването на Бог. Трите етапа на делото можеха да бъдат извършени единствено от Самия Бог и никой човек не можеше да извърши такова дело от Негово име — това означава, че единствено Самият Бог е могъл да извърши Своето собствено дело от началото до днес. Въпреки че трите етапа на Божието дело се осъществяват в различни епохи и на различни места и въпреки че работата на всеки от тях е различна, всичко това е дело, извършено от един Бог. От всички видения това е най-великото видение, което човек трябва да познава, и ако то бъде напълно разбрано от човека, тогава той ще може да устои. Днес най-големият проблем, пред който са изправени различните религии и вероизповедания е, че те не познават делото на Светия Дух и не могат да разграничат делото на Светия Дух от делото, което не е от Светия Дух — това е причината, поради която те не могат да разберат дали този етап от делото, както и последните два етапа от него, също е извършен от Бог Йехова. Въпреки че хората следват Бог, повечето от тях все още не могат да разберат дали това е правилният път. Хората се тревожат дали това е пътят, по който ги води лично Бог, и дали въплъщението на Бог е факт; повечето хора все още нямат представа как да различават такива неща. Тези, които следват Бог, не могат да определят пътя и така посланията, които се изричат, дават само частични резултати сред тях и не могат да постигнат пълен ефект, а това после се отразява на навлизането на тези хора в живота. Ако човекът може да види от трите етапа на делото, че те са извършени от Самия Бог в различно време, на различни места и в различни хора; ако човекът може да види, че макар и делото да е различно, то е извършено от един Бог и че щом е извършено от един Бог, то трябва да е правилно и безпогрешно и че макар и да е в противоречие с човешките представи, не може да се отрече, че е дело на един Бог — ако човекът може да каже със сигурност, че това е дело на един Бог, то тогава човешките представи ще бъдат сведени до обикновени дреболии, които не си струва да споменаваме. Тъй като човешките видения са неясни и хората познават само Йехова като Бог, а Исус — като Господ, и се двоумят относно въплътения Бог на днешния ден, мнозина остават посветени на делото на Йехова и Исус и са обзети от представи за делото на днешния ден, поради което повечето хора постоянно се съмняват и не приемат сериозно делото на днешния ден. Човекът няма никакви представи за последните два етапа на делото, които бяха невидими. Това е така, защото човекът не разбира реалността на последните два етапа от делото и не е бил техен личен свидетел. Тъй като тези етапи на делото не могат да бъдат видени, човекът си въобразява, каквото пожелае; независимо от това какво измисля, няма факти, които да доказват подобни фантазии, и няма кой да ги коригира. Човекът дава воля на своя темперамент, като захвърля предпазливостта на вятъра и оставя въображението си да се развихри; няма факти, които да потвърдят фантазиите му, и така тези негови фантазии стават „факт“, независимо дали има някакво доказателство за тях. Така човекът вярва в своя собствен въображаем Бог в съзнанието си, а не търси истинския Бог. Ако един човек има един вид вяра, то сред сто души ще се намерят сто вида вяра. Човекът има такива убеждения, защото не е видял реалността на Божието дело, защото само е чувал за него, но не го е виждал с очите си. Човекът е чувал легенди и истории, но рядко е чувал факти за Божието дело. Случва се така, че хора, които са вярващи едва от една година, започват да вярват в Бог заради собствените си представи. Същото важи и за тези, които са вярвали в Бог през целия си живот. Тези, които не могат да видят фактите, никога няма да могат да избягат от вярата, в която имат представи за Бог. Хората вярват, че са се освободили от оковите на старите си представи и че са навлезли в нова територия. Нима човек не знае, че знанието на онези, които не могат да видят истинското лице на Бог, не е нищо друго освен представи и слухове? Човекът смята, че представите му са правилни и безпогрешни, и мисли, че тези представи идват от Бог. Днес, когато човекът става свидетел на Божието дело, той дава воля на представите, които са се натрупвали в продължение на много години. Фантазиите и идеите от миналото са се превърнали в пречка за делото на този етап и за човека е станало трудно да се откаже от тези представи и да отхвърли подобни идеи. Представите за това поетапно дело на много от онези, които са следвали Бог до днес, са станали все по-силно вкоренени и тези хора постепенно са формирали упорита враждебност към въплътения Бог. Източникът на тази омраза се крие в представите и фантазиите на човека. Представите и фантазиите на човека са се превърнали във враг на делото на днешния ден — дело, което е в противоречие с представите на човека. Това се случва именно защото фактите не позволяват на човека да даде воля на въображението си и освен това не могат лесно да бъдат отхвърлени от него, а представите и фантазиите на човека не търпят съществуването на факти, и още повече защото човекът не се замисля за правилността и достоверността на фактите, а само праволинейно дава воля на своите представи и използва собственото си въображение. Може да се каже, че това е грешка само на човешките представи и не може да се определи като грешка на Божието дело. Човекът може да си въобразява каквото пожелае, но не може свободно да оспорва нито един етап от Божието дело или частица от него; фактът на Божието дело не може да бъде отменен от човека. Можеш да дадеш воля на въображението си, можеш дори да съставиш прекрасни истории за делото на Йехова и Исус, но не можеш да опровергаеш фактите за всеки етап от делото на Йехова и Исус; това е принцип, а също и управленски закон, и вие трябва да разберете важността на тези въпроси. Човекът вярва, че настоящият етап на делото е несъвместим с неговите представи и че това не важи за предишните два етапа. В своето въображение човекът вярва, че делото на двата предишни етапа със сигурност не е същото като днешното — но замислял ли си се някога, че принципите на Божието дело са еднакви, че Неговото дело е винаги практично и че независимо от епохата винаги ще има купища хора, които се съпротивляват и се противопоставят на факта на Неговото дело? Всички онези, които днес се съпротивляват и противопоставят на настоящия етап на делото, несъмнено са се противопоставяли на Бог и в миналото, защото такива хора винаги ще бъдат Негови врагове. Хората, които познават факта на Божието дело, ще възприемат трите етапа на делото като дело на един Бог и ще се откажат от своите представи. Това са хора, които познават Бог, и това са хората, които наистина Го следват. Когато цялото Божие управление наближи своя край, Бог ще категоризира всички неща според вида им. Човекът е създаден от ръцете на Създателя и накрая Той трябва напълно да върне човека под Своята власт; това е приключването на трите етапа на делото. Етапът на делото в последните дни, както и предишните два етапа в Израел и Юдея, са Божият план за управление в цялата вселена. Никой не може да го отрече — това е фактът на Божието дело. Въпреки че хората не са преживели и не са били свидетели на много от това дело, фактите си остават факти и това не може да бъде оспорено от никой човек. Хората, които вярват в Бог във всяка точка на вселената, ще приемат трите етапа на делото. Ако познаваш само един конкретен етап от делото и не разбираш другите два етапа, нито пък разбираш Божието дело в миналите времена, тогава ти не можеш да изкажеш пълната истина за цялостния Божи план на управление и твоето познание за Бог е едностранчиво, тъй като в своята вяра в Бог ти не Го познаваш, не Го разбираш и затова не си годен да свидетелстваш за Него. Независимо дали сегашните ти познания за тези неща са задълбочени, или повърхностни, в крайна сметка вие трябва да имате познания и да сте напълно убедени, и всички хора ще видят цялото Божие дело и ще се подчинят на Божията власт. В края на това дело всички религии ще станат едно цяло, всички създания ще се върнат под властта на Създателя, всички създания ще се поклонят на единствения истински Бог, а всички зли религии ще изчезнат и никога няма да се появят отново.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Познаването на трите етапа на Божието дело е пътят към познаване на Бог“)

Ежедневни Божии слова Откъс 11

Защо е това постоянно споменаване на трите етапа на делото? Преминаването на епохите, социалното развитие и променящият се облик на природата — всички следват промените в трите етапа на делото. Човечеството се променя във времето с Божието дело, а не се развива само. Трите етапа на Божието дело се споменават, за да бъдат поставени всички създания и всички хора от всички религии и вероизповедания под властта на един Бог. Независимо към коя религия принадлежиш, накрая всички ще се подчините на властта на Бог. Единствено Самият Бог може да извърши това дело; то не може да бъде извършено от нито един религиозен глава. В света съществуват няколко основни религии, като всички имат свой глава или водач, а последователите им са разпръснати в различни страни и региони по цялата земя; в почти всяка страна, независимо дали е голяма, или малка, има различни религии. Въпреки това, независимо от броя на религиите по света, всички хора във вселената в крайна сметка съществуват под ръководството на един Бог, а съществуването им не се ръководи от глави или водачи на религии. Това означава, че човечеството не е управлявано от определен религиозен глава или водач; по-точно цялото човечество е под водачеството на Създателя, който е създал небето и земята и всички неща, и който също така е създал човечеството — това е факт. Въпреки че в света има няколко основни религии, независимо от това колко са велики, всички те съществуват под властта на Създателя и никоя от тях не може да излезе извън обхвата на тази власт. Развитието на човечеството, промените в обществото, развитието на естествените науки — всичко това е неразривно свързано с решенията на Създателя и тази работа не може да бъде свършена от нито един религиозен глава. Религиозният глава е просто водач на определена религия и не може да представлява Бог, нито може да представлява Онзи, който е създал небето и земята и всички неща. Един религиозен глава може да ръководи всички в рамките на цялата религия, но не може да се разпорежда с всички създания под небето — това е всепризнат факт. Религиозният глава е само водач и не може да бъде равен на Бог (Създателя). Всички неща са в ръцете на Създателя и накрая всички те ще се върнат в Неговите ръце. Човечеството е създадено от Бог и независимо от религията, всеки човек ще се върне под властта на Бог — това е неизбежно. Само Бог е Всевишният сред всички неща, като и най-висшият владетел сред всички създания също трябва да се върне под Неговата власт. Колкото и високо да е положението на един човек, той не може да отведе човечеството до правилната крайна цел, и никой не е в състояние да разпредели всички неща според вида им. Самият Йехова създаде човечеството и разпредели всеки според вида му, а когато настъпи краят на времето, Той пак ще върши Сам работата си, като разпределя всички неща според вида им — тази работа не може да бъде свършена от никого другиго освен от Бог. И трите етапа на делото, извършени от началото до днес, бяха извършени от Самия Бог и бяха извършени от единствения Бог. Фактът на трите етапа на делото е фактът на Божието ръководство на цялото човечество — факт, който никой не може да отрече. В края на трите етапа на делото всички неща ще бъдат разпределени според вида си и ще се върнат под властта на Бог, тъй като в цялата вселена съществува само един Бог и няма други религии. Този, който е неспособен да създаде света, ще бъде неспособен и да го доведе до края, докато Този, който е създал света, със сигурност ще бъде способен да направи това. Ето защо, ако някой не е в състояние да доведе епохата до нейния край и само може да помогне на човека да култивира съзнанието си, тогава той със сигурност няма да бъде Бог и със сигурност няма да бъде Господ на човечеството. Той ще бъде неспособен да извърши такова велико дело; има само един, който може да го извърши, и всички, които са неспособни да извършат това дело, със сигурност са врагове, а не Бог. Всички зли религии са несъвместими с Бог и тъй като са несъвместими с Бог, те са Негови врагове. Цялото дело се извършва от този единствен истински Бог и цялата вселена се ръководи от този единствен Бог. Независимо дали това е Неговото дело в Израил или в Китай, независимо дали делото се извършва от Духа или от плътта, всичко се извършва от Самия Бог и не може да бъде извършено от никого другиго. Именно защото е Бог на цялото човечество, Той работи свободно, неограничен от никакви условия — това е най-великото от всички видения. Като Божие създание, ако искаш да изпълняваш своя дълг на Божие създание и да разбираш Божията воля, трябва да разбираш Божието дело, да разбираш Божията воля за създанията, да разбираш Неговия план за управление и да разбираш цялото значение на делото, което Той върши. Онези, които не разбират всичко това, не са пълноценни Божии създания! Като Божие създание, ако не разбираш откъде си произлязъл, не разбираш историята на човечеството и цялото дело, извършено от Бог, и освен това не разбираш как се е развило човечеството до днес и не разбираш кой господства над цялото човечество, тогава ти не можеш да изпълняваш своя дълг. Бог е водил човечеството до днес и откакто е създал човека на земята, никога не го е изоставял. Светият Дух никога не спира да работи, никога не е спирал да води хората и никога не ги е напускал. Но хората не осъзнават, че има Бог, и още по-малко Го познават. Има ли нещо по-унизително от това за всички Божии създания? Бог лично води хората, но те не разбират Божието дело. Ти си Божие създание, но не разбираш собствената си история и не знаеш кой те е водил по пътя, оставаш в неведение за делото, извършено от Бог, и затова не можеш да Го познаваш. Ако и сега не знаеш всичко това, тогава никога няма да можеш да притежаваш необходимите качества да свидетелстваш за Бог. Днес Създателят отново лично води всички хора и ги кара да виждат Неговата мъдрост, всемогъщество, спасение и великолепие. Но ти все още не осъзнаваш и не разбираш — тогава не си ли ти този, който няма да получи спасение? Тези, които принадлежат на Сатана, не разбират Божиите думи, докато тези, които принадлежат на Бог, чуват Неговия глас. Всички, които осъзнават и разбират думите, които изричам, са тези, които ще бъдат спасени и ще свидетелстват за Бог; всички, които не разбират думите, които изричам, не могат да свидетелстват за Бог и са тези, които ще бъдат пропъдени. Онези, които не разбират Божията воля и не осъзнават Божието дело, не са способни да постигнат познаването за Бог и такива хора не могат да свидетелстват за Него. Ако искате да свидетелствате за Бог, тогава трябва да Го познавате; познаването на Бог се постига чрез Божието дело. Като цяло, ако искате да познавате Бог, трябва да познавате Божието дело: познаването на Божието дело е от изключителна важност. Когато трите етапа на делото приключат, ще се създаде група от тези, които свидетелстват за Бог — група от хората, които познават Бог. Всички те ще познават Бог и ще могат да прилагат истината на практика. Те ще притежават човешка природа и разум и всички ще познават трите етапа на Божието дело на спасението. Това е делото, което ще бъде завършено в края, и тези хора са кристализацията на делото на шестхилядолетното управление и са най-силното свидетелство за окончателното поражение на Сатана. Тези, които могат да свидетелстват за Бог, ще успеят да получат Божието обещание и благословия и ще бъдат групата, която ще остане в самия край, групата, която притежава Божията власт и свидетелства за Бог. Вероятно всички сред вас могат да станат членове на тази група, а може би само половината или само няколко — това зависи от вашата воля и от вашия стремеж.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Познаването на трите етапа на Божието дело е пътят към познаване на Бог“)

Ежедневни Божии слова Откъс 12

Шестхилядолетният план за управление е разделен на три етапа на делото. Нито един от етапите не може да представи делото на трите епохи, а представя само една част от цялото. Името „Йехова“ не може да представи целия Божи нрав. Фактът, че Той извърши делото Си в Епохата на закона, не доказва, че Бог може да бъде Бог само въз основа на закона. Йехова създаде закони за човека и му даде заповеди; Той поиска от човека да построи храма и олтарите. Делото, което Той извърши, представя само Епохата на закона. Делото, което Той извърши, не доказва, че Бог е само Бог, който иска от човека да спазва закона, че е Богът на храма или Богът пред олтара. Да се твърди това е неправилно. Делото, извършено според закона, може да представи само една епоха. Така, ако Бог вършеше делото Си само в Епохата на закона, човекът би Го определил по следния начин: „Бог е Богът в храма. За да служим на Бог, трябва да облечем свещенически одежди и да влезем в храма“. Ако делото от Епохата на благодатта не беше извършено и Епохата на закона продължаваше досега, човекът нямаше да знае, че Бог е и любящ, и милостив Бог. Ако не беше извършено делото от Епохата на закона, а беше извършено само делото от Епохата на благодатта, тогава човекът щеше да знае само, че Бог може само да изкупи човека и да му прости греховете. Човекът щеше да знае само, че Той е свят и непорочен, че заради хората Той може да пожертва Себе Си и да бъде разпнат. Човек би знаел само това и не би разбирал нищо друго. И така, всяка епоха представя един аспект от Божия нрав. Епохата на закона представя едни аспекти от Божия нрав, Епохата на благодатта представя други аспекти, а настоящата епоха показва трети аспекти. Божият нрав може да бъде напълно разкрит само чрез комбинацията от всичките три етапа в едно цяло. Човек може да разбере цялата картина само като познава и трите етапа. Нито един от трите етапа не може да бъде прескочен. Ще видиш Божия нрав в неговата пълнота само когато познаваш тези три етапа на делото. Завършването на Божието дело в Епохата на закона не доказва, че Той е Бог само въз основа на закона, нито пък завършването на делото на изкуплението означава, че Бог винаги ще изкупува човечеството. Всички тези заключения са измислени от човека. Епохата на благодатта е приключила, но не можеш да кажеш, че Бог принадлежи само на кръста и че само кръстът символизира Божието спасение. Ако го направиш, значи даваш определение на Бог. В настоящия етап Бог основно върши делото на словото, но не можеш да кажеш, че Бог никога не е бил милостив към човека и че носи само порицание и съд. Делото от последните дни разкрива делото на Йехова и Исус, както и всички тайни, които човекът не е разбрал. Това има за цел да разкрие предназначението и края на човечеството и да завърши цялото дело на спасение сред човечеството. Този етап от делото на последните дни завършва всичко. Всички неразбрани от човека тайни трябва да бъдат разкрити, за да може човекът да ги проумее и да получи ясно разбиране в сърцето си. Едва тогава хората ще могат да бъдат разделени по вида си. Едва след изпълнението на шестхилядолетния план за управление човекът ще разбере Божия нрав в неговата цялост, защото тогава Неговото управление ще е завършено.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тайната на въплъщението (4)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 13

Едва сега е завършено цялото дело, извършено в съответствие с шестхилядолетния план за управление. Едва след като цялото това дело бъде разкрито на хората и извършено сред тях, те ще узнаят целия Божи нрав, какво притежава Той и какво е. Когато делото на този етап бъде напълно завършено, ще бъдат разкрити всички неразбрани от хората тайни, ще бъдат изяснени всички неразбрани досега истини и човечеството ще научи за своя бъдещ път и своето назначение. Това е цялото дело, което трябва да бъде извършено на този етап. Въпреки че пътят, по който върви човекът днес, също е пътят на кръста и на страданието, това, което практикува човекът — това, което яде, пие и на което се радва — е много различно от живота на човека под закона и в Епохата на благодатта. Изискванията към днешния човек са различни от тези в миналото, и още по-различни от онези изисквания към човека в Епохата на закона. А какво се изискваше от човека под закона, когато Бог вършеше Своето дело в Израил? От човека се изискваше само да спазва съботата и законите на Йехова. На никого не бе позволено да работи в съботата или да нарушава законите на Йехова. Сега положението е различно. В съботния ден хората работят, събират се и се молят както обикновено, не им се налагат никакви ограничения. Хората, които живееха в Епохата на благодатта, трябваше да се кръстят, а след това бяха длъжни да постят, да разчупват хляб и да пият вино, да покриват главите си и да измиват нозете на другите. Тези правила вече са отменени, но от човека се изисква още повече, тъй като Божието дело става все по-задълбочено, а навлизането на човека достига все по-големи висоти. В миналото Исус полагаше ръце върху хората и се молеше, но сега, след всичко казано, какъв е смисълът от полагането на ръцете? Резултатът може да се постигне само с думи. В миналото Той полагаше ръце върху хората, за да ги благослови и изцели от болестите. Така действаше Светият Дух по онова време, но сега е различно. Сега Светият Дух в Своето дело постига резултати чрез думи. Той ви разяснява Своите думи и вие трябва да ги приложите на практика, точно както ви е казано. Думите Му са Неговата воля и разкриват делото, което Той иска да извърши. Чрез Неговите думи можеш да разбереш волята Му и какви резултати очаква от теб. Можеш просто да приложиш думите Му на практика директно и не е необходимо да полагаш ръце. Някой може да каже: „Положи ръце върху мен! Положи ръце върху мен, за да получа Твоята благословия и да се причастя“. Но това са отживелици от миналото, остарели методи, които вече не се използват, защото епохата се е променила. Светият Дух действа в зависимост от епохата, а не произволно или според установени правила. Епохата се е променила и новата епоха трябва да бъде придружена от ново дело. Това важи за всеки етап от делото, така че Неговото дело никога не се повтаря. В Епохата на благодатта Исус вършеше много от това дело — изцеляваше болни, пропъждаше демони, полагаше ръце върху хората, за да се моли за тях, и ги благославяше. Би било безсмислено обаче да продължава тази практика днес. Светият Дух работеше по този начин и преди, защото това беше Епохата на благодатта и човекът имаше възможност да вкуси достатъчно благодат. От човека не се изискваше никакво заплащане, той можеше да получи благодат, стига да имаше вяра. Всеки човек получи много благодат. Сега епохата е друга и Божието дело е напреднало. Бунтът на човека и нечистотата, която пребъдва в него, ще бъдат премахнати чрез Божието порицание и съд. Тъй като това беше етапът на изкуплението, Бог трябваше да извърши това дело, като даде на човека достатъчно вкус от благодатта, за да може той да бъде изкупен от греха си и греховете му да бъдат простени чрез благодат. Настоящият етап се осъществява, за да бъде изобличена неправдата в човека чрез порицание, съд, наказание с думи и чрез дисциплиниране и откровение с думи, които впоследствие да спасят хората. Това дело е по-дълбоко от изкуплението. В Епохата на благодатта човекът се радваше на достатъчно благодат и вече е изпитал благодатта, и затова той повече няма да се радва на нея. Такова дело вече е остаряло и не бива да се извършва занапред. Човекът сега ще бъде спасен чрез съда на словото. След като човек бъде осъден, порицан и облагороден, нравът му се променя. Не е ли това заради думите, които съм изрекъл? Всеки етап от делото се извършва в съответствие с развитието на цялото човечество и в съответствие с епохата. Всяко дело има своето значение; то се върши за окончателното спасение, за да може в бъдеще човешкият род да има по-добро назначение и за да може накрая хората да бъдат разделени по вида си.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тайната на въплъщението (4)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 14

Всеки етап от делото на Светия Дух изисква и свидетелството на човека. Всеки етап от делото е битка между Бог и Сатана, като целта в тази битка е Сатана, а този, който ще бъде доведен до съвършенство чрез това дело, е човекът. Дали Божието дело може да даде плод или не, зависи от начина, по който човекът свидетелства за Бог. Това е свидетелството, което Бог изисква от онези, които Го следват; то е свидетелство, дадено пред Сатана, а също и доказателство за резултатите от Неговото дело. Цялото управление на Бог е разделено на три етапа и във всеки етап към човека се поставят подобаващи изисквания. Освен това с напредването на епохите Божиите изисквания към цялото човечество стават все по-високи. Така стъпка по стъпка, това дело на Божието управление достига своята кулминация, докато човекът види факта на „явяването на Словото в плът“ и по този начин изискванията към човека стават още по-високи, както и изискванията към него да свидетелства. Колкото по-способен на сътрудничество с Бог е човекът, толкова повече Бог се прославя. Сътрудничеството на човека е свидетелството, което той трябва да даде, а свидетелството, което той дава, е човешката практика. Следователно дали Божието дело може да постигне необходимия резултат и дали може да има истинско свидетелство, е нещо, което е неразривно свързано със сътрудничеството и свидетелството на човека. Когато делото бъде завършено, т.е. когато цялото Божие управление приключи, от човека ще се изисква да даде по-висше свидетелство, а когато Божието дело завърши, практиката и навлизането на човека ще достигнат своя зенит. В миналото от човека се е изисквало да спазва закона и заповедите, както и да бъде търпелив и смирен. Днес изискванията към човека са да се подчинява на всички Божии наредби, да притежава върховна любов към Бог и накрая от него се изисква да продължава да обича Бог и по време на изпитания. Тези три етапа са изискванията, които Бог поставя на човека, стъпка по стъпка, по време на цялото Свое управление. Всеки етап от Божието дело е по-задълбочен от предишния и на всеки етап изискванията към човека са по-сериозни от предишния, като по този начин постепенно се оформя цялото Божие управление. Именно защото изискванията към човека стават по-високи, човешкият нрав все повече се доближава до стандартите, изисквани от Бог, и едва тогава цялото човечество започва постепенно да се отдалечава от влиянието на Сатана, докато — след пълното завършването на Божието дело — цялото човечество не бъде спасено от влиянието на Сатана. Когато това време настъпи, Божието дело ще е достигнало своя край и сътрудничеството на човека с Бог за постигане на промени в неговия нрав ще бъде прекратено: цялото човечество ще живее в Божията светлина и от този момент нататък няма да има бунт или противопоставяне на Бог. Бог също така няма да предявява никакви изисквания към човека и ще има по-хармонично сътрудничество между човека и Бог, такова, което ще бъде съвместен живот на човека и Бог, живот, който идва, след като Божието управление е напълно приключило и след като Бог напълно е спасил човека от лапите на Сатана. Тези, които не могат да следват плътно стъпките на Бог, не могат да постигнат такъв живот. Те ще се спуснат в тъмнината, където ще плачат и ще скърцат със зъби; те са хора, които вярват в Бог, но не Го следват, които вярват в Бог, но не се подчиняват на всичките Му дела.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Божието дело и практиката на човека“)

Ежедневни Божии слова Откъс 15

По време на цялото дело на управлението най-важната работа е спасяването на човека от влиянието на Сатана. Ключовата работа е пълното завоюване на покварения човек, като по този начин се възстанови богобоязливото сърце, което човекът някога е притежавал, у завоювания човек и му се позволи да постигне нормален живот, т.е. нормален живот на Божие създание. Тази работа е от решаващо значение и е в основата на делото на управлението. В трите етапа на делото на спасението първият етап на делото на Епохата на закона беше далеч от същината на делото на управлението; той имаше само лека прилика с делото на спасението и не беше началото на Божието дело за спасяване на човека от властта на Сатана. Първият етап от делото беше извършен пряко от Духа, защото човекът живееше според закона, трябваше да спазва закона и нямаше повече истина, и тъй като делото в Епохата на закона почти не включваше промени в човешкия нрав, а още по-малко се занимаваше с това как да спаси човека от властта на Сатана. Така Божият Дух завърши този изключително прост етап от делото, който не се отнасяше до покварения нрав на човека. Този етап от делото почти нямаше отношение към същината на управлението и нямаше голяма връзка с официалната работа по спасението на човека, така че не се налагаше Бог да стане плът, за да извърши лично Своето дело. Работата, извършвана от Духа, е скрита и необяснима, тя е много плашеща и недостъпна за човека; Духът не е пригоден да извършва пряко делото на спасението и не е пригоден да осигурява пряко живот на човека. Най-подходящо за хората е работата на Духа да се превърне в подход, който е близък до тях, т.е. за хората е най-добре Бог да стане обикновен, нормален човек, за да върши Своите дела. Това изисква Бог да се въплъти, за да заеме мястото на Духа в Своето дело, а за човека няма по-подходящ начин Бог да работи. Сред тези три етапа от делото два се извършват от плътта и тези два етапа са ключовите фази на делото на управлението. Двете въплъщения са взаимно допълващи се и се допълват съвършено. Първият етап от Божието въплъщение положи основите на втория етап и може да се каже, че двете въплъщения на Бог образуват едно цяло и не са несъвместими. Тези два етапа от Божието дело се осъществяват от Бог в Неговата въплътена идентичност, тъй като те са много важни за цялото дело на управлението. Почти може да се каже, че без делото на двете въплъщения на Бог цялото дело на управлението щеше да спре и делото на спасяването на човечеството щеше да бъде само празно говорене. Дали това дело е важно, или не, зависи от нуждите на човечеството, от реалността на човешката греховност и от сериозността на неподчинението на Сатана, както и от смущението на делото, което това неподчинение причинява. Върху кого пада изборът да се справи с тази задача зависи от естеството на работата, извършвана от работника, и от важността на тази работа. Когато става въпрос за важността на тази работа, от гледна точка на това какъв метод на работа да се възприеме — работа, която се извършва пряко от Божия Дух, работа, която се извършва от въплътения Бог, или работа, която се извършва чрез човека — първото, което трябва да се изключи, е работата, която се извършва чрез човека, и въз основа на естеството на работата и естеството на работата на Духа спрямо тази на плътта, накрая се решава, че работата, извършвана от плътта, е по-полезна за човека, отколкото работата, извършвана пряко от Духа, и че тя предлага повече предимства. Това беше мисълта на Бог в момента, в който Той реши дали делото да бъде извършено от Духа, или от плътта. Всички етапи от делото имат своето значение и основание. Те не са безпочвени фантазии, нито пък се осъществяват произволно; в тях е вложена мъдрост. Такава е истината за всички Божии дела. По-конкретно, в такова велико дело, каквото е въплътеният Бог, работещ лично сред хората, в Божия план има и нещо допълнително. Следователно Божията мъдрост и цялото Му същество се отразяват във всяко действие, мисъл и идея, свързани с Неговото дело; това е по-конкретното и систематично същество на Бог. За човека е много трудно да си представи тези сложни мисли и идеи, трудно му е да повярва в тях и освен това му е трудно да ги разбере. Човекът върши своята работа според общия принцип, който за него е много задоволителен. И все пак в сравнение с Божието дело има твърде голямо несъответствие; макар че Божиите дела са велики и Бог работи в грандиозни мащаби, зад тези дела се крият много подробни и точни планове и приготовления, които човекът не може да си представи. Всеки етап от Неговото дело не само се изпълнява според принципа, но всеки етап съдържа и много неща, които не могат да бъдат изразени с човешки език, и това са нещата, които са невидими за човека. Независимо дали става дума за работа на Духа, или за работа на въплътения Бог, и в двете се съдържат плановете на Неговото дело. Той не работи необосновано и не върши маловажна работа. Когато Духът работи пряко, това е в съответствие с Неговите цели, а когато стане човек (т.е. когато трансформира външната Си обвивка), за да действа, това още повече съответства на Неговите цели. Защо иначе с готовност да променя Своята идентичност? Защо иначе с готовност да се превръща в човек, който е смятан за низък и е преследван?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Поквареното човечество се нуждае повече от спасението на въплътения Бог“)

Ежедневни Божии слова Откъс 16

Днешното дело придвижи напред делото на Епохата на благодатта; това означава, че делото по целия шестхилядолетен план за управление е напреднало. Въпреки че Епохата на благодатта е приключила, има напредък в Божието дело. Защо повтарям отново и отново, че този етап от делото надгражда Епохата на благодатта и Епохата на закона? Защото делото на днешния ден е продължение на делото, извършено в Епохата на благодатта, и е напредък спрямо това, което е извършено в Епохата на закона. Трите етапа се съчетават един с друг, като всяка брънка във веригата е тясно свързана със следващата. Защо също така казвам, че този етап от делото надгражда направеното от Исус? Ако предположим, че този етап не надграждаше делото, извършено от Исус, в сегашния етап трябваше да се извърши друго разпятие и изкупителното дело от предишния етап трябваше да се извърши отначало. Това би било безсмислено. Излиза, че делото не е напълно завършено, че епохата е напреднала и нивото на делото е издигнато по-високо от преди. Може да се каже, че този етап от делото е изграден върху основата на Епохата на закона и върху скалата на делото на Исус. Божието дело се изгражда етап по етап и сегашният не представлява ново начало. Само съчетанието от трите етапа на делото може да се счита за шестхилядолетен план за управление. Делото на този етап се извършва върху основата на делото на Епохата на благодатта. Ако тези два етапа от делото не са свързани, тогава защо разпятието не се повтаря в сегашния етап? Защо не нося греховете на хората, а вместо това идвам направо да ги съдя и порицавам? Ако Моята работа да съдя и порицавам човека не следваше разпятието и ако идването Ми днес не беше замислено от Светия Дух, тогава нямаше да имам право да съдя и порицавам човека. Именно защото съм едно с Исус, идвам направо да порицавам и съдя човека. Работата в този етап се гради изцяло върху работата в предходния етап. Ето защо само работа като тази може да доведе човека стъпка по стъпка до спасението. Исус и Аз произлизаме от един Дух. Въпреки че не сме свързани по плът, Духовете ни са единосъщни; въпреки че съдържанието на това, което правим, и делото, с което сме се заели, не са еднакви, по същество Си приличаме; Нашата плът приема различни форми, но това се дължи на промяната в епохата и различните изисквания на Нашето дело; Нашите служения не си приличат, така че и работата, която вършим, и нравът, с който се разкриваме пред хората, също е различен. Ето защо това, което човек вижда и разбира днес, не е като в миналото и причината е промяната в епохата. Независимо от това, че са различни по пол и форма на телата и че не са родени в едно и също семейство, нито пък в един и същи период от време, Духовете им все пак са единни. Въпреки че плътта им не споделя нито кръв, нито каквото и да било физическо родство, не може да се отрече, че Те са въплътените тела на Бог в два различни периода от време. Това, че Те са въплътените тела на Бог, е неопровержима истина. Те обаче не са от една и съща кръвна линия и нямат общ човешки език (едното е на мъж, който говори езика на евреите, а другото е на жена, която говори само китайски). Именно поради тези причини Те са живели в различни държави и в различни периоди от време, за да вършат работата, която подобава на всеки от Тях. Въпреки факта, че са един и същ Дух и имат еднаква същност, няма абсолютно сходство между външните обвивки на Тяхната плът. Общото за Тях е само еднаквата човешка природа, но що се отнася до външния вид на плътта им и обстоятелствата на Тяхното раждане, Те не си приличат. Тези неща не оказват никакво влияние върху работата, която всеки от Тях върши, или върху познанието, което хората имат за Тях, тъй като в крайна сметка Те са един и същ Дух и никой не може да Ги раздели. Въпреки че не са свързани по кръвна линия, цялото Им същество е ръководено от Техните Духове, които им възлагат различна работа в различни периоди от време, а Тяхната плът е от различни кръвни линии. Духът на Йехова не е баща на Духа на Исус, а Духът на Исус не е син на Духа на Йехова: Те са един и същ Дух. По същия начин въплътеният Бог днес и Исус не са свързани по кръвен път, но са едно цяло, защото Техните Духове са едно цяло. Бог може да върши делата на милостта и любящата доброта, както и делата на справедливия съд и порицанието на човека, и да сипе проклятия върху него; и накрая, Той може да свърши работата по разрушаването на света и наказването на нечестивите. Нима Той не върши всичко това Сам? Не е ли това всемогъществото на Бог? Той можа да установи закони за хората и да им даде заповеди, а също така и да ръководи първите израилтяни в живота им на земята и да ги напътства в изграждането на храма и олтарите, като господстваше над всички тях. Благодарение на Своята власт Той живя на земята с народа на Израил две хиляди години. Израилтяните не посмяха да се разбунтуват срещу Него; всички се бояха от Йехова и спазваха заповедите Му. Такава беше работата, която беше извършена благодарение на Неговата власт и Неговото всемогъщество. След това, по време на Епохата на благодатта, Исус дойде да изкупи цялото паднало човечество (не само народа на Израил). Той прояви милост и любяща доброта към хората. Исус, когото хората видяха в Епохата на благодатта, беше благ и винаги любящ към тях, защото беше дошъл да спаси човечеството от греха. Той можеше да прощава греховете на хората, докато Неговото разпятие не изкупи напълно човечеството от греха. В този период Бог се яви на човека в милост и любяща доброта, т.е. Той стана принос за грях на човека и беше разпнат заради греховете на човека, за да бъдат те завинаги простени. Той беше милостив, състрадателен, търпелив и любящ. И всички онези, които последваха Исус в Епохата на благодатта, също се стремяха да бъдат търпеливи и любящи във всичко. Те бяха дълготърпеливи и никога не отвръщаха на удара, дори когато ги биеха, проклинаха или убиваха с камъни. В последния етап обаче това вече не може да бъде така. Делото на Исус и Йехова не беше напълно еднакво, въпреки че Те бяха от един Дух. Делото на Йехова не завърши епохата, а я направляваше, поставяйки началото на живота на човечеството на земята, а делото днес е да се завоюват онези хора сред езическите народи, които са били дълбоко покварени, и да бъде поведен не само богоизбраният народ в Китай, но и цялата вселена и цялото човечество. Може да ти изглежда, че това дело се върши само в Китай, но всъщност то вече е започнало да се разпространява в чужбина. Защо хората извън Китай търсят истинския път, отново и отново? Това е така, защото Духът вече е започнал да работи и думите, които се изричат днес, са насочени към хората в цялата вселена. С това половината от делото вече се осъществява. От сътворението на света до днес Божият Дух е поставил началото на това велико дело, като освен това е извършвал различна работа в различни епохи и сред различни народи. Хората от всяка епоха виждат различен Негов нрав, който естествено се разкрива чрез различните дела, които Той върши. Той е Бог, изпълнен с милост и любяща доброта; Той е принос за грях на човека и негов пастир; но Той е и съд, порицание и проклятие за човека. Той успя да поведе човека да живее на земята две хиляди години и успя също така да изкупи поквареното човечество от греха. Днес Той е способен и да завоюва хората, които не Го познават, и да ги постави под Своята власт, така че всички да Му се подчинят напълно. Накрая Той ще изгори всичко, което е нечисто и неправедно в хората в цялата вселена, за да им покаже, че е не само милостив и любящ Бог, не само Бог на мъдростта и чудесата, не само свят Бог, но също и Бог, който съди човека. За злите сред хората Той е огън, съд и наказание; за тези, които трябва да се усъвършенстват, Той е скръб, облагородяване и изпитание, а също и утеха, препитание, осигуряване на думи, предприемане на мерки и окастряне. А за тези, които са пропъдени, Той е наказание и възмездие.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Двете въплъщения на Бог придават пълен смисъл на въплъщението“)

Ежедневни Божии слова Откъс 17

След като извърши Своето шестхилядолетно дело до наши дни, Бог вече разкри много от Своите действия, чиято основна цел беше да победи Сатана и да донесе спасение на цялото човечество. Той използва тази възможност, за да могат всички на небето, на земята, в моретата и всички предмети от Божието творение на земята да видят Неговото всемогъщество и да станат свидетели на всичките Му действия. Той се възползва от възможността, която Му предоставя победата над Сатана, за да разкрие всичките Си дела на хората, да им даде възможност да Го възхваляват и да възвеличават Неговата мъдрост в победата над Сатана. Всички на земята, на небето и в моретата прославят Бог, възхваляват Неговото всемогъщество, възхваляват всяко Негово дело и възкликват Неговото свято име. Това е доказателство за Неговата победа над Сатана; това е доказателство, че Той е надделял над Сатана. По-важното е, че това е доказателство за Неговото спасение на човечеството. Цялото Божие творение Го прославя, възхвалява Го за това, че е победил врага Си и че се е завърнал победоносно, и Го величае като велик победоносен Цар. Неговото дело продължава вече шест хиляди години, защото целта Му не е само да победи Сатана. Той използва поражението на Сатана, за да спаси човечеството; Той използва поражението на Сатана, за да разкрие всичките Си действия и цялата Си слава. Той ще спечели слава и всички ангели ще видят цялата Му слава. Пратениците на небето, хората на земята и всички предмети, създадени на земята, ще видят славата на Създателя. Това е делото, което Той върши. Всички Негови творения на небето и на земята ще станат свидетели на Неговата слава и Той ще се завърне триумфално, след като напълно победи Сатана, и ще позволи на човечеството да Го възхвалява. Така Той ще постигне двойна победа в Своето дело. Накрая цялото човечество ще бъде завоювано от Него и Той ще унищожи всеки, който се съпротивлява или бунтува; с други думи, Той ще унищожи онези, които принадлежат на Сатана.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Трябва да знаеш как се е развило цялото човечество до наши дни“)

Ежедневни Божии слова Откъс 18

Делото, което Йехова извърши за израилтяните, утвърди Божието начало на земята сред човеците, което беше и святото място на Неговото присъствие. Той ограничи обхвата на Своето дело до израилския народ. Първоначално Той не работеше извън Израил и за да ограничи обхвата на делото Си, избра народ, който сметна за подходящ за целта. Израил е мястото, където Бог създаде Адам и Ева, и от пръстта на тази земя Йехова създаде човека: това място стана отправната точка за Неговото дело на земята. Израилтяните, потомци на Ной, а също и потомци на Адам, бяха човешкият фундамент за делото на Йехова на земята.

По онова време значението, целта и етапите на делото на Йехова в Израил бяха да се започне Неговото дело по цялата земя. От Израил, който стана център на Божието дело, то постепенно се разпространи сред езическите народи. Това е принципът, по който Той работи по цялата вселена — да установи един модел и след това да го разшири, докато всички хора във вселената не приемат Неговото Евангелие. Първите израилтяни бяха потомци на Ной. Тези хора бяха надарени само с диханието на Йехова и имаха достатъчно разбиране, за да се грижат за основните жизнени потребности, но не знаеха какъв Бог е Йехова, не познаваха волята Му относно човека и със сигурност не знаеха как трябва да се боят от Господаря на цялото творение. Що се отнася до наличието на правила и закони, на които трябваше да се подчиняват^[а], или за дълг, който сътворените същества трябваше да изпълняват пред Създателя, то потомците на Адам не знаеха нищо за тези неща. Всичко, което знаеха, беше, че мъжът трябва с пот на челото да осигурява прехраната на семейството си, а жената трябва да се подчинява на мъжа си и да продължава човешкия род, създаден от Йехова. С други думи, такива хора, които имаха само диханието на Йехова и Неговия живот, не знаеха нищо за това, как да следват Божиите закони или как да угодят на Господаря на цялото творение. Те разбираха твърде малко. Ето защо, въпреки че в сърцата им нямаше никакво лукавство или коварство и сред тях рядко възникваха завист или раздори, те все пак нямаха никакво познание и разбиране за Йехова, Господаря на цялото творение. Тези предци на човека знаеха само как да ядат и да се наслаждават на това, което Йехова дава, но не знаеха как да се боят от Йехова. Те не знаеха, че Йехова е Този, на Когото трябва да се покланят коленопреклонно. Тогава как биха могли да бъдат наречени Негови създания? Дали тогава не бяха изречени напразно думите „Йехова е Господар на цялото творение“ и „Той създаде човека, за да може човекът да Го изявява, да Го прославя и да Го представлява“? Как биха могли онези, в чиито сърца няма никакъв страх от Йехова, да станат свидетели на Неговата слава? Как биха могли да станат проявление на Неговата слава? Дали тогава думите на Йехова „Аз сътворих човека по Свой образ и подобие“ нямаше да станат оръжие в ръцете на Сатана, на лукавия? Нямаше ли тогава тези думи да бъдат срамно петно върху човечеството, което Йехова е създал? За да завърши този етап от Своето дело, след като създаде човечеството, Йехова не го наставляваше и не го ръководеше от Адам до Ной и едва след като потопът унищожи света, Той подобаващо започна да ръководи израилтяните, които бяха потомци на Ной, както и на Адам. Неговото дело и слово в Израил осигуряваха ръководство на всички израилтяни, докато те живееха по цялата израилска земя, и по този начин показваха на човечеството, че Йехова не само може да вдъхне дихание на човека, за да може той да получи живот от Него и да се вдигне от пръстта в сътворен човек, но и че може да изпепели човечеството, да прокълне човешкия род и да го управлява с жезъла Си. Израилтяните разбраха също така, че Йехова може да ръководи живота на човека на земята, като говори и работи сред хората според часовете на деня и нощта. Делото, което извърши, беше само за да даде на Своите създания да разберат, че човекът е произлязъл от пръст, която Йехова е взел от земята, както и че Той създаде човека. Но това не бе всичко: Той извърши делото Си първо в Израил, така че другите народи и нации (които всъщност не бяха отделени от Израил, а по-скоро бяха издънки на израилтяните и все пак произхождаха от Адам и Ева) да получат от Израил евангелието на Йехова, тъй че всички сътворени същества във вселената да се боят от Йехова и да Го величаят. Ако Йехова не беше започнал делото Си в Израил, а вместо това, след като създаде човечеството, го бе оставил да живее безгрижно на земята, в такъв случай поради физическата природа на човека (природата предполага, че човек никога не знае това, което не може да види; с други думи, той не би знаел, че именно Йехова е създал човечеството, още по-малко защо го е сторил) той никога не би узнал, че именно Йехова е създал човечеството и че е Господар на цялото творение. Ако Йехова бе създал човека и го бе поставил на земята, а след това просто беше избърсал праха от ръцете Си и си беше тръгнал, вместо да остане сред хората, за да ги напътства за известно време, тогава цялото човечество щеше да се върне в небитието. Дори небето и земята и безбройните други неща, които Той бе създал, и всички хора щяха да се върнат в небитието; нещо повече — те щяха отново да бъдат подчинени от Сатана. Тогава желанието на Йехова „да утвърди стъпките Си на земята, т.е. да намери свято място сред Своето творение“, щеше да се провали. И това, че след създаването на човечеството Той можеше да остане сред хората, за да ги напътства в живота им и да им говори, бидейки сред тях — всичко това беше, за да осъществи желанието Си и да изпълни плана Си. Делото, което Той извърши в Израил, беше само за да изпълни плана, който Той беше замислил, преди да създаде всичко. Следователно делото Му, първо сред израилтяните, и сътворяването на всички неща не бяха в противоречие едно с друго, но и двете бяха извършени както в името на Неговото управление, Неговото дело и Неговата слава, така и с цел задълбочаване на смисъла на Неговото сътворяване на човечеството. Той ръководеше живота на човечеството на земята в продължение на две хиляди години след Ной, през които учеше хората да разбират как да се боят от Йехова, Господаря на цялото творение, какъв живот да водят и как да продължат да живеят, и най-вече как да бъдат свидетели на Йехова, как да Му се подчиняват, как да се боят от Него и дори да Го възхваляват с музика, както правеха Давид и неговите свещеници.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Делото в Епохата на закона“)

Забележка:

а. Оригиналният текст не съдържа фразата „да се подчиняват“.

Ежедневни Божии слова Откъс 19

Преди Йехова да завърши това Свое двухилядолетно дело, човекът не знаеше нищо и почти всички хора бяха изпаднали в поквара до такава степен, че преди светът да бъде унищожен от потопа, тяхната разпуснатост и поквара вече бяха достигнали такива дълбини, че в сърцата им изобщо не бе останало място за Йехова и желание да следват Неговия път. Те така и не разбраха делото, което Йехова се готвеше да извърши; липсваше им разум, а още повече — знания, и подобно на дишащи машини не знаеха абсолютно нищо за човека, Бог, света, живота и така нататък. На земята те, подобно на змията, изпаднаха в много изкушения и казаха много неща, които бяха обидни за Йехова, но поради тяхното невежество, Йехова нито ги порица, нито ги дисциплинира. Едва след потопа, когато Ной беше на 601 години, Йехова изрично се яви на Ной и поведе него, семейството му, птиците и животните, които оцеляха от потопа заедно с Ной и потомците му, и ги води до края на Епохата на закона, общо 2 500 години. Неговото дело беше в Израил, т.е. работи официално в продължение на общо 2 000 години, а в продължение на 500 години работи едновременно в Израил и извън Израил — всичко това прави общо 2 500 години. През този период от време Той съобщи на израилтяните, че за да служат на Йехова, трябва да построят храм, да се облекат в свещенически одежди и рано сутринта да влязат в храма боси, за да не го осквернят с обувките си, и върху тях да падне огън от кубето на храма и да ги изгори живи. Людете изпълниха задълженията си и се подчиниха на плановете на Йехова. Те се помолиха на Йехова в храма и след като получиха откровение от Него, т.е. след като Йехова им проговори, те поведоха множествата и ги научиха, че трябва да се боят от Йехова, своя Бог. И Йехова им каза, че трябва да построят храм и жертвеник и в определеното от Него време, т.е. на Пасха, да подготвят за принасяне на жертвеника само новородени телета и агнета за служба на Йехова, за да обуздават по този начин людете и да внушат в сърцата им страх от Йехова. Подчинението на този закон щеше да е мярата за тяхната вярност към Йехова. Йехова също така установи за тях съботния ден, седмия ден от Своето творение. Следващия ден след събота Той направил ден първи — деня, в който людете да хвалят Йехова, да Му принасят жертви и да създават музика за Него. На този ден Йехова призова всички свещеници да разделят приносите върху жертвеника, за да може народът да ги опита и да се наслади на жертвите върху жертвеника на Йехова. И Йехова каза, че този народ е благословен, че е споделил част с Него, че е Негов избран народ (какъвто беше заветът на Йехова с израилтяните). Ето защо народът на Израел до ден днешен говори, че Йехова е само негов Бог, а не Бог на езичниците.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Делото в Епохата на закона“)

Ежедневни Божии слова Откъс 20

През Епохата на закона Йехова даде на Моисей много заповеди, за да ги предаде на израилтяните, които го последваха при изхода им от Египет. Тези заповеди бяха дадени от Йехова на израилтяните и нямаха нищо общо с египтяните; те имали за цел да обуздаят израилтяните и чрез тях Йехова предяви Своите изисквания към израилтяните. Дали спазват съботата, дали почитат родителите си, дали се прекланят пред идоли и т.н. — това бяха принципите, по които беше отсъждано кой е грешен и кой е праведен. Някои от людете бяха поразявани с огън от Йехова, други бяха убивани с камъни, а трети получаваха благословията на Йехова — това се определяше въз основа на спазването или неспазването на дадените заповеди. Онези, които не спазваха съботата, бяха убивани с камъни. Свещениците, които не спазваха съботата, бяха поразявани с огън от Йехова. Онези, които не почитаха родителите си, също бяха убивани с камъни. Всичко това беше одобрено от Йехова. Йехова установи Своите заповеди и закони, за да могат людете да се вслушват в думите Му и да Му се подчиняват, докато Той направлява живота им, както и да не се бунтуват срещу Него. Той използва тези закони, за да държи в подчинение току-що зародилия се човешки род и да положи основите на по-нататъшното Си дело. Затова първият период се нарича Епоха на закона — според делото, което Йехова извърши. Макар Йехова да изрече много слова и да извърши много дела, Той напътстваше людете само положително, като учеше тези невежи хора как да бъдат хуманни, как да живеят, как да разбират пътя на Йехова. До голяма степен делото, което извърши, се състоеше в това да накара хората да спазват Неговия път и да следват законите Му. Това дело бе извършено сред хората, които не бяха дълбоко покварени, и не включваше преобразяване на нрава им или израстването в живота. Йехова само се стараеше да използва законите, за да обуздава и държи в подчинение хората. За израилтяните от онова време Йехова беше просто Бог в храма, Бог на небето. Той беше облачен стълб и огнен стълб. Единственото, което Йехова изискваше от тях, беше послушание към това, което сега наричаме Негови закони и заповеди — някой дори може да ги нарече правила — защото това, което Йехова свърши, не беше да преобрази човека, а да му даде повече от това, което човек трябваше да притежава, и да го поучи с устата Си, защото човекът след сътворението нямаше нищо от това, което трябваше да притежава. И затова Йехова даде на човека всичко, което беше необходимо за живота на земята, така че човешкият род, под Неговото ръководство, надмина своите прародители, Адам и Ева, защото Йехова даде на този род повече, отколкото първоначално бе дал на Адам и Ева. Във всеки случай делото, което Йехова извърши в Израил, беше само за да ръководи човешкия род и да накара човека да признае своя Създател. Той не покори израилтяните, нито ги преобрази, а просто ги напътстваше. Такъв беше резултатът от делото на Йехова през Епохата на закона. Това е предисторията, истинската история, същината на Неговото дело в цялата Израилска земя и началото на шестхилядолетното Му дело — да държи човечеството под контрола на ръката на Йехова. Оттук произлезе по-нататъшното дело в Неговия шестхилядолетен план за управление.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Делото в Епохата на закона“)

Ежедневни Божии слова Откъс 21

В началото ръководенето на човека през старозаветната Епоха на закона било като да направляваш живота на дете. Първите човеци били като току-що родени от Йехова — това били израилтяните. Те не разбирали как да се боят от Бог и как да живеят на земята. С други думи, Йехова създал човеците, т.е. създал Адам и Ева, но не им дал способността да разберат как да се боят от Йехова или как да следват законите на Йехова на земята. Без прякото ръководство на Йехова никой не би могъл да знае това пряко, защото в началото човекът не е имал такава способност. Човекът знаел само, че Йехова е Бог, и нямал ни най-малка представа как да се бои от Него, какъв вид поведение може да се смята за страх от Него, с каква нагласа на ума трябва да се бои от Него и каква жертва трябва да принася в знак на страх от Него. Човекът знаел само как да се наслаждава на това, което можел да използва от всички неща, които Йехова бил създал, но нямал никаква представа за това какъв живот на земята е достоен за едно Божие създание. Без напътствия и пряко ръководство отвън такова човечество по никакъв начин не можело да води правилен, подходящ за човека живот и можело само да бъде незабелязано държано в плен на Сатана. Йехова създал човеците, т.е. създал прародителите на човечеството, Ева и Адам, но не ги надарил с никаква допълнителна интелигентност или мъдрост. Въпреки че вече живеели на земята, те не разбирали почти нищо. И така делото на Йехова по създаване на човечеството било извършено само наполовина. То в никакъв случай не било завършено. Бог бил оформил само един модел на човек от глина и му дал дъха Си, но не бил надарил човека с достатъчна готовност да се бои от Него. В началото човешкото сърце не било склонно да изпитва страх или ужас от Бог. Човекът умеел само да се вслушва в Неговите думи, но не познавал основите на живота на земята и обичайните правила на човешкия живот. И така, макар че Йехова създал мъжа и жената и завършил седемдневния план, Той по никакъв начин не завършил създаването на човека, защото човекът бил само обвивка и му липсвала реалната човешка същност. Човекът знаел само, че Йехова е Този, Който е създал човечеството, но нямал представа как да изпълнява думите и законите на Йехова. И така, след появата на човечеството делото на Йехова далеч не приключило. Той все още трябвало изцяло да направлява човечеството, за да могат човеците да дойдат при Него, да живеят заедно на земята и да се боят от Него и за да може под Негово ръководство човечеството да тръгне по правилния път на естествения човешки живот на земята. Едва тогава това дело, което било извършвано предимно под името на Йехова, било напълно завършено, т.е. едва тогава било напълно завършено делото на Йехова по създаването на света. И така, след като създал човечеството, Бог трябвало да направлява живота му на земята в продължение на няколко хиляди години, за да придобият хората способността да се подчиняват на Неговите наредби и закони и да се включат във всички дейности на един нормален човешки живот на земята. Едва тогава делото на Йехова било напълно завършено.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Видение за Божието дело (3)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 22

Делото, което Исус извърши, беше съобразено с нуждите на хората от онази епоха. Неговата задача беше да изкупи човечеството, да прости греховете на хората, затова нравът Му беше изпълнен със смирение, търпение, любов, благочестие, снизходителност, милост и любяща доброта. Той донесе на хората изобилна благодат, благословии и всичко, на което биха могли да се радват. За наслада Той им даде мир и щастие, Своята търпимост и любов, Своята милост и любяща доброта. Цялото това изобилие от благословии, на които хората се радваха по онова време — мир и сигурност в сърцата, утеха в духа и упование в Спасителя Исус — се дължи на периода, в който живееха. В Епохата на благодатта човекът вече беше покварен от Сатана и затова бе необходимо изобилие от благодат, безкрайна снизходителност и търпение, а освен това и жертва, достатъчна да изкупи греховете на хората, за да може да се осъществи делото на изкуплението на цялото човечество. В Епохата на благодатта хората видяха само Моята жертва за изкуплението на греховете на човечеството: Исус. Те знаеха само, че Бог може да бъде милостив и снизходителен, и единственото, което видяха, беше милостта и любящата доброта на Исус. Всичко това се дължеше изцяло на факта, че бяха родени в Епохата на благодатта. И така, преди да могат да бъдат изкупени, хората трябваше да се насладят на многото видове благодат, която Исус им даде, за да се възползват от нея. Така, чрез насладата от благодатта, хората имаха възможност да получат прошка на греховете си и да бъдат изкупени благодарение на снизходителността и дълготърпението на Исус. Само благодарение на Неговото снизхождение и дълготърпение хората спечелиха правото да получат прошка и да се наслаждават на изобилието от благодат, дарена от Исус. Точно както каза Исус: „Аз дойдох да изкупя не праведните, а грешните, за да може греховете на грешниците да бъдат простени“. Ако след въплъщението Си Исус бе носил в нрава си нагласата за съд, проклятие и нетърпимост към човешките престъпления, тогава човекът никога нямаше да има възможност да бъде изкупен и щеше да остане завинаги грешен. Ако се бе случило точно така, шестхилядолетният план за управление щеше да спре в Епохата на закона, която щеше да бъде удължена с шест хиляди години. Греховете на човека просто щяха да стават все по-многобройни и по-ужасни, а сътворението на човечеството щеше да бъде напразно. Хората щяха да служат на Йехова само по силата на Закона, но греховете им щяха да надхвърлят тези на първите създадени хора. Колкото повече Исус обичаше човечеството, като прощаваше греховете на хората и им даваше достатъчно милост и любяща доброта, толкова повече хората имаха право да бъдат спасени от Исус и да бъдат наречени заблудени овце, които Исус откупи на висока цена. Сатана не можа да попречи на това дело, защото Исус се отнасяше към Своите последователи така, както любяща майка се отнася към бебето в скута си. Той не им се сърдеше, нито ги презираше, а винаги ги утешаваше; никога не изпадаше в ярост сред тях, а се отнасяше снизходително към греховете им и си затваряше очите за тяхната неразумност и невежество, като стигаше дотам, че казваше: „Прощавайте на другите седемдесет пъти по седем“. Така сърцата на другите бяха преобразени от Неговото сърце и само така хората получиха прошка за греховете си чрез Неговото дълготърпение.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Истинската история за делото на Епохата на изкуплението“)

Ежедневни Божии слова Откъс 23

Въпреки че в Своето въплъщение Исус беше напълно лишен от емоции, Той винаги утешаваше учениците Си, снабдяваше ги, помагаше им и ги подкрепяше. Въпреки работата, която вършеше, и страданията, които понасяше, Той никога не поставяше прекомерни изисквания към другите, а винаги беше търпелив и снизходителен към греховете им, така че хората от Епохата на благодатта с обич Го наричаха „любящия Спасител Исус“. За хората от онова време, за всички хора, милостта и любящата доброта бяха това, което Исус беше и което Той притежаваше. Той никога не запомняше греховете на хората и не се отнасяше към тях според прегрешенията им. Тъй като това беше друг период, Той често изпращаше изобилна храна, за да се наситят хората. Той даряваше благодат на всички Свои последователи, като изцеляваше болни, изгонваше демони и възкресяваше мъртви. За да могат хората да повярват в Него и да видят, че всичко, което прави, е искрено и сериозно, Исус дори възкреси разлагащ се труп, показвайки им, че в Неговите ръце дори мъртвите могат да оживеят. Така Исус мълчаливо понесе всичко и извърши делото си на изкупление сред хората. Още преди да бъде прикован на кръста, Исус вече беше взел върху Себе Си греховете на човечеството и беше станал негова изкупителна жертва. Още преди да бъде разпнат, Той бе поел по пътя към кръста, за да изкупи човечеството. В крайна сметка Той беше разпнат, жертвайки Себе Си в името на кръста, и дари цялата Си милост, любяща доброта и святост на човечеството. Към хората Той беше неизменно търпелив, никога не беше отмъстителен, прощаваше им греховете, призоваваше ги към покаяние и ги учеше да имат търпение, снизходителност и любов, да следват Неговите стъпки и да се жертват в името на кръста. Той обичаше братята и сестрите Си повече, отколкото обичаше Мария. В основата си делото, което Исус вършеше, беше да изцелява болни и да изгонва демони — всичко това за Неговото изкупление. Където и да отидеше, Исус беше милостив към всички, които Го следваха. Той направи така, че бедните да забогатеят, куците да проходят, слепите да прогледнат и глухите да чуят. Той дори покани най-низшите, онеправданите, грешниците да седнат на една маса с Него, като никога не ги отбягваше, а винаги проявяваше търпение и дори казваше: „Пастирът, ако има сто овце и изгуби една, ще остави деветдесет и деветте и ще тръгне след изгубената, и когато я намери, се радва много“. Той обичаше последователите Си, както овцата обича своите агнета. Въпреки че бяха глупави и невежи и бяха грешници в Неговите очи, а освен това бяха най-незабележимите членове на обществото, Той ценеше тези грешници — хора, които другите презираха — като зеницата на окото Си. И защото беше благосклонен към тях, Той отдаде живота Си за тях, както се принася агне на олтара. Той се движеше сред тези хора, сякаш беше техен слуга, и им позволи да Го използват и да Го убият, подчинявайки им се безусловно. За Своите последователи Той беше любящият Спасител Исус, но към фарисеите, които поучаваха от висок пиедестал, Той не прояви милост и любяща доброта, а по-скоро ненавист и негодувание. Той не вършеше много работа сред фарисеите, само от време на време ги поучаваше и изобличаваше; не ходеше сред тях, за да извърши делото на изкуплението, нито пък вършеше знамения и чудеса. Цялата Си милост и любяща доброта Той дари на Своите последователи, като издържа в името на тези грешници до самия край, когато беше прикован на кръста, и понесе всички унижения, докато не изкупи напълно цялото човечество. Такъв е резултатът от Неговото дело.

Без изкуплението на Исус човечеството щеше да живее вечно в грях, хората щяха да станат деца на греха, потомци на демоните. Ако нещата продължаваха по този начин, целият свят щеше да се превърне в земя, където живее Сатана, в негово обиталище. Делото на изкуплението обаче изискваше да се прояви милост и любяща доброта към хората; само по този начин човечеството можеше да получи прошка и в крайна сметка да спечели правото да бъде направено пълноценно и да бъде напълно спечелено от Бог. Без този етап от делото, шестхилядолетният план за управление не би могъл да се развие. Ако Исус не беше разпнат на кръста, ако само беше изцелявал болните и изгонвал демони, хората нямаше да получат пълно опрощение на греховете си. През трите години и половина, в които вършеше Своето дело на земята, Той изпълни само половината от Своето изкупително дело; впоследствие, след като беше прикован на кръста и стана подобие на грешна плът, след като беше предаден на лукавия, Той завърши делото на разпятието и овладя съдбата на човечеството. Едва след като беше предаден в ръцете на Сатана, Той изкупи човечеството. В продължение на тридесет и три години и половина Исус страда на земята, беше осмиван, клеветен и изоставен, стигна до там, че нямаше къде да положи главата Си, нямаше място за почивка, а по-късно беше разпнат, като цялото Му същество — Неговото свято и безгрешно тяло — беше приковано на кръста. Той понесе всички възможни страдания. Властниците Му се подиграваха и Го бичуваха, а войниците дори Го заплюваха в лицето; но Той остана безмълвен и понесе всичко това докрай, подчинявайки се безусловно до самата Си смърт, след което изкупи цялото човечество. Едва тогава Му беше позволено да си почине. Делото, което Исус извърши, представлява само Епохата на благодатта; то не представлява Епохата на закона, нито пък замества делото в последните дни. Това е същността на делото на Исус в Епохата на благодатта, втората епоха, през която е преминало човечеството — Епохата на изкуплението.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Истинската история за делото на Епохата на изкуплението“)

Ежедневни Божии слова Откъс 24

След делото на Йехова Исус се въплъти, за да извърши Своето дело сред хората. Неговото дело не беше само по себе си — то надграждаше вече свършеното от Йехова. Исусовото дело бе за нова епоха, която Бог създаде след Епохата на закона. По същия начин, когато делото на Исус бе завършено, Бог продължи да работи за следващата епоха, защото цялостното Божие управление се развива непрестанно. Измине ли старата епоха, настъпва нова; приключи ли предишната работа, начева нова работа, която продължава Божието управление. Това е второто Божие въплъщение, продължаващо делото на Исус. Естествено, то не се случва изолирано, а е трети етап от делото след Епохата на закона и Епохата на благодатта. Всеки път, когато Бог започва нова глава от делото Си, Той поставя ново начало и то винаги възвестява нова епоха. Това е съпътствано от съответните промени в Божия нрав, в начина Му на работа, в мястото, където Той извършва делото Си и в Неговото име. Тоест не е странно, че за хората е трудно да възприемат Божието дело в новата епоха. Но независимо колко Му се противят хората, Бог неспирно върши работата Си и непрестанно води напред цялото човечество. Идвайки в света на хората, Исус въведе Епохата на благодатта и сложи край на Епохата на закона. В сетните дни Бог отново доби плът и с това Свое въплъщение завърши Епохата на благодатта и положи начало на Епохата на царството. Всички, които успеят да приемат второто Божие въплъщение, ще бъдат въведени в Епохата на царството, като при това ще успеят лично да приемат Божието напътствие. При все че Исус свърши много работа сред хората, Той успя само да послужи като изкупление на всички човеци и се превърна в техен принос за грях; Той не освободи човека от покварения му нрав. За пълно избавление на хората от влиянието на Сатана беше необходимо не само Исус да стане изкупителна жертва за човешките грехове, но и Бог да положи още повече усилия, за да освободи напълно човека от сатанински покварения му нрав. И тъй, човешките грехове вече са опростени и Бог отново се въплъти, за да въведе хората в новата епоха, и започна делото на порицанието и възмездието. Това Негово дело пренесе човека в по-висш свят. Всички подчинили се на Неговата власт ще се радват на по-висша истина и ще бъдат още по-благословени. Те наистина ще живеят в светлината и ще бъдат дарени с истината, пътя и живота.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Предисловие“)

Ежедневни Божии слова Откъс 25

Останат ли заклещени в Епохата на благодатта, хората никога няма да се отърват от покварения си нрав, а още по-малко ще познаят изначалния Божи нрав. Ако непрестанно живеят сред изобилна благодат, но не познават пътя на живота, по който да поемат, за да познаят Бог или да Го удовлетворят, те никога няма истински да придобият Бог във вярата си в Него. Този вид вяра е достойна за съжаление. Когато дочетеш тази книга и си изживял всяка стъпка от делото на въплътения Бог в Епохата на царството, ще усетиш, че най-сетне са удовлетворени копнежите, които си таил в сърцето си с години. Ще почувстваш, че чак сега наистина си видял Бог лице в лице; едва сега си съзрял Неговия лик, чул си словото, произнесено от Самия Него, насладил си се на мъдростта на делото Му и действително си усетил колко истински и всемогъщ е Той. Ще почувстваш, че си добил много неща, които са оставали незрими и недостъпни за хората в минали времена. Тогава ясно ще осъзнаеш какво е да вярваш в Бог и да се подчиниш на Божията воля. Разбира се, ако си се вкопчил в стари възгледи и отхвърляш или отричаш реалността на второто Божие въплъщение, ще останеш с празни ръце, няма да добиеш нищо и в крайна сметка ще бъдеш осъден за това, че се противиш Нему. Онези, които съумеят да се подчинят на истината и са следовници на Божието дело, ще бъдат приети в името на втория въплътен Бог — Всемогъщия. Те ще могат да приемат личните Му напътствия, ще добият повече и по-висши истини и ще спечелят истински живот. Те ще наблюдават видение, невиждано от хората никога преди: „И се обърнах да видя Този, Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника; и всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс; а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му — като огнен пламък; и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена; а гласът Му беше като на много води; и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата Му излизаше меч, остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си“ (Откровение 1:12-16). Това видение е израз на цялостния нрав на Бог, а изразът на Неговия цялостен нрав е също и израз на Божието дело в сегашното Му въплъщение. В пороя от порицания и осъждания Човешкият Син изразява изначалния Си нрав чрез слово, позволявайки на всеки, приел порицанията и правосъдието Му, да види същинското лице на Човешкия Син, което точно отговаря на описания от Йоан лик на Сина Човешки. (Естествено, всичко това ще бъде невидимо за неприемащите Божието дело в Епохата на царството.) Истинското лице на Бог не може да бъде напълно изразено с езика на хората и затова Бог използва средствата, с които изразява изначалния Си нрав, за да покаже на хората истинското Си лице. Това ще рече, че всички, насладили се на изначалния нрав на Човешкия Син, са видели истинското лице на Човешкия Син, защото Бог е твърде велик, за да бъде напълно изразен с езика на хората. Веднъж изживял всяка стъпка от Божието дело в Епохата на царството, човек ще разбере истинското значение на думите, с които Йоан описва Човешкия Син сред светилниците: „Главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му — като огнен пламък; и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена; а гласът Му беше като на много води; и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата Му излизаше меч, остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си“. Тогава ти без никакво съмнение ще осъзнаеш, че тленната плът, изрекла толкова много истини, е безспорно вторият въплътен Бог. И нещо повече, истински ще усетиш колко си благословен и надарен с най-висше щастие. Нима не желаеш да приемеш тази благословия?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Предисловие“)

Ежедневни Божии слова Откъс 26

Делото от последните дни се състои в изричането на думи. Думите могат да доведат до големи промени в човека. Промяната, която сега е настъпила в хората, които приемат тези думи, е значително по-голяма, отколкото промяната в хората от Епохата на благодатта при приемането на чудеса и знамения. Защото в Епохата на благодатта демоните бяха пропъдени от човека чрез полагане на ръце в молитва, но поквареният нрав на човека все още остана. Човекът беше изцелен от болести и му бяха простени греховете, но все още не беше извършено делото по изгонването на покварения му сатанински нрав. Човекът просто получаваше спасение и прошка на греховете си чрез вярата си, но греховната човешка природа не беше изкоренена и все още оставаше в него. Греховете на човека бяха простени чрез въплътения Бог, но това не означаваше, че в човека вече нямаше грях. Чрез приноса за грях човекът можеше да получи опрощение на греховете си, но беше безсилен да реши проблема как вече да не греши и как греховната му природа да бъде напълно изкоренена и преобразена. Чрез Божието разпятие на кръста греховете на човека бяха простени, но той продължаваше да живее според предишния си покварен сатанински нрав. Следователно човекът трябва да бъде напълно освободен от своя покварен сатанински нрав, за да може греховната му природа да бъде напълно изкоренена и никога повече да не се развие, като по този начин се позволи на човешкия нрав да бъде преобразен. Това изисква човек да разбере пътя на израстване в живота, начина на живот и начина на промяна на своя нрав. Изисква се също така човек да действа в съответствие с този път, за да може нравът му постепенно да се промени, така че да живее в сиянието на светлината и във всички случаи да действа в съответствие с Божията воля, да пропъди покварения си сатанински нрав и да се освободи от тъмното сатанинско влияние, като по този начин напълно се откаже от греха. Само тогава човек ще получи пълно спасение. Когато Исус вършеше Своето дело, познанието на човека за Него все още беше смътно и неясно. Човек винаги е вярвал, че Той е син на Давид и Го е наричал велик пророк и милостив Господ, който изкупува човешките грехове. Някои се изцеляваха благодарение на вярата си, само като докосваха края на дрехата Му; слепите получаваха зрение и дори мъртвите можеха да бъдат върнати към живот. Човекът обаче не можеше да открие покварения, дълбоко вкоренен в него сатанински нрав, нито пък знаеше как да го пропъди. Човекът получи голяма благодат, като например мир и телесно благополучие, благословение на цялото семейство, благодарение на вярата на един член от него, изцеление на болести и т.н. Останалото бяха добрите дела на човека и неговият божествен вид. Ако някой можеше да превърне това в основа на живота си, той се смяташе за приемлив вярващ. Само такива вярващи можеха да отидат на небето след смъртта, т.е. бяха спасени. Но докато живееха живота си, те нямаха абсолютно никакво разбиране за начина на живот. Хората просто съгрешаваха, след това изповядваха греховете си и това беше един безкраен цикъл, лишен от какъвто и да било начин за промяна на нрава им. Такова беше състоянието на човека в Епохата на благодатта. Получи ли човекът пълно спасение? Не! Затова след края на този етап от делото остана делото по осъждането и порицанието. На този етап човекът се пречиства чрез словото, което му разкрива пътя, който трябва да следва. Този етап не би бил плодотворен и смислен, ако пропъждането на демони продължаваше, защото греховната природа на човека нямаше да е изкоренена и човекът би се спрял, когато бъдат опростени греховете му. Чрез приноса за грях човекът получи прошка на греховете си, защото делото на разпятието вече беше извършено и Бог беше спечелил надмощие над Сатана. Но поквареният нрав на човека все още остава в него и човекът все още греши и се съпротивлява на Бог; Бог не е спечелил човечеството. Ето защо в този етап от делото Бог използва словото, за да изобличи покварения нрав на човека и го насърчава да практикува спрямо правилния път. Този етап е по-значим от предишния, а също така е и по-плодотворен, защото сега словото е това, което пряко осигурява живота на човека и дава възможност за цялостно обновяване на човешкия нрав; това е много по-задълбочен етап от делото. Ето защо въплъщението от последните дни окончателно разкрива значението на Божието въплъщение и напълно завършва Божия план за управление за спасението на човека.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тайната на въплъщението (4)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 27

В делото от последните дни словото е по-силно от проявата на знамения и чудеса, а силата на словото превъзхожда тази на знаменията и чудесата. Словото напълно разкрива покварения нрав, скрит в дълбините на човешкото сърце. Няма начин да го разпознаеш сам. Когато този нрав ти бъде разкрит чрез словото, естествено ще го откриеш; няма да можеш да го отречеш и ще бъдеш напълно убеден. Не е ли това силата на словото? Това е резултатът от действието на словото днес. Така че човек не може да бъде напълно спасен от греховете си чрез изцеление на болести и пропъждане на демони. Нито пък може да бъде направен пълноценен чрез проявления на знамения и чудеса. Силата за изцеление на болести и пропъждане на демони само дава на човека благодат, но плътта на човека все още принадлежи на Сатана и поквареният сатанински нрав все още остава в човека. С други думи, това, което не е било очистено, все още принадлежи на греха и мръсотията. Едва след като човек е очистен с помощта на словото, той може да бъде спечелен от Бог и да бъде осветен. Пропъждането на демоните от човека и изкуплението му означаваха, че е бил изтръгнат от ръцете на Сатана и е бил върнат на Бог. Човекът обаче все още не е очистен и променен от Бог, той остава покварен. В човека все още има мръсотия, непокорство и бунт; човекът се връща при Бог само чрез Божието изкупление, но той няма и най-малкото познание за Бог и все още е способен да се противопостави на Бог и да Го предаде. Преди Бог да изкупи човека, Сатана вече е вложил много отрова в него. След хиляди години поквара от Сатана в човека се е появила природа, която се противопоставя на Бог. Така че, когато човекът е бил изкупен, това е било само случай на изкупление, при който за човека е била платена висока цена, но отровната природа в него не е била премахната. Човекът е толкова осквернен, че трябва да премине през промяна, преди да стане достоен да служи на Бог. Чрез това дело на съд и порицание човек ще разбере напълно нечистата и покварена природа в себе си и ще може да се промени напълно и да се очисти. Само по този начин човек може да стане достоен да се завърне пред Божия престол. Цялото дело, което се извършва днес, е необходимо, за да може човек да бъде пречистен и променен; чрез осъждане и порицаване в словото, както и чрез облагородяване, човекът може да се отърве от покварата си и да бъде пречистен. Този етап не е толкова дело за спасение, колкото дело за пречистване. Всъщност този етап е етапът на завоюването, а също и вторият етап от делото на спасението. Именно чрез осъждането и порицаването чрез словото човекът бива спечелен от Бог, а чрез използването на словото за облагородяване, осъждане и разкриване биват разкрити напълно всички нечистотии, възприятия, мотиви и лични стремежи, които съществуват в човешките сърца. Въпреки че човекът е получил изкупление и прошка за греховете си, това означава само, че Бог не помни прегрешенията на човека и не постъпва с него според прегрешенията му. Когато обаче човекът, който живее в тяло от плът, не е получил освобождение от греха, той може само да продължава да греши, безкрайно проявявайки своя покварен сатанински нрав. Такъв е животът, който води човекът — един безкраен цикъл на грехове и прошка. По-голямата част от човечеството греши през деня и се разкайва вечер. Така че, дори приносът за грях да имаше постоянен ефект за човека, той не би могъл да го спаси от греха. Само половината от делото на спасението е било извършено, тъй като човекът все още има покварен нрав. Например, когато хората научиха, че произхождат от Моав, те започнаха да се оплакват, вече не търсеха живота и станаха крайно негативни. Не показва ли това, че човечеството все още не е готово напълно да се предаде на Божия суверенитет? Не се ли състои точно в това тяхната покварена сатанинска природа? Когато не си бил порицаван, ръцете ти са били вдигнати по-високо от тези на всички останали — дори от тези на Исус. И си викал с висок глас: „Бъди възлюбен син на Бог! Бъди Божи довереник! По-скоро ще умрем, отколкото да се поклоним на Сатана! Да се изправим срещу стария Сатана! Да въстанем срещу големия червен змей! Нека големият червен змей бъде напълно лишен от властта си! Нека Бог ни направи пълноценни!“. Твоите викове бяха по-силни от тези на всички останали. Но после дойде времето на порицанието и отново се разкри поквареният нрав на хората. Тогава виковете им утихнаха и те вече нямаха никаква решителност. Такава е човешката поквара; тя е по-дълбока от греха — насадена е от Сатана и е дълбоко вкоренена в човека. Не е лесно за човека да осъзнае греховете си; той не е в състояние да разпознае дълбоко вкоренената си природа. Това може да бъде постигнато единствено чрез осъждане чрез словото. Само по този начин човек може постепенно да бъде променен оттук насетне. В миналото човекът крещеше по този начин, защото не разбираше присъщия си покварен нрав. Такива са нечистотиите в човека. В продължение на толкова дълъг период на осъждане и порицание човекът е живял в атмосфера на напрежение. Нима всичко това не беше постигнато чрез словото? Нима и ти не извика с много силен глас преди изпитанието на обслужващите? „Влезте в царството! Всички, които приемат това име, ще влязат в царството! Всички ще получат общение с Бог!“. Когато дойде изпитанието на обслужващите, ти вече не викаше. От самото начало всички викаха: „Боже, където и да ме поставиш, ще бъда предаден на Твоето ръководство“. Прочитайки в Божиите слова фразата: „Кой ще бъде Моят Павел?“, хората казваха: „Готов съм!“. След това видяха думите: „Ами вярата на Йов?“, и казаха: „Готов съм да поема вярата на Йов. Боже, моля те, изпитай ме!“. Когато дойде изпитанието на обслужващите, те изведнъж се сринаха и едва успяха да се изправят. След това нечистотата в сърцата им постепенно намаля. Дали това не беше постигнато чрез словото? Следователно това, което преживявате сега, са резултатите от постигнатото чрез словото — дори по-големи от постигнатото от Исус чрез знамения и чудеса. Славата на Бог и силата на Самия Бог, които виждаш, се наблюдават не само чрез разпятието, изцелението на болести и изпъждането на демони, но в още по-голяма степен чрез съда на Неговото слово. Това ти показва, че не само знаменията, изцелението на болести и изпъждането на демони са властта и могъществото на Бог, но съдът чрез Божието слово е по-способен да представи властта на Бог и да разкрие Неговото всемогъщество.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тайната на въплъщението (4)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 28

В Епохата на царството Бог използва слово, за да въведе новата епоха, да промени средствата, с които осъществява Своя промисъл и да изпълни делата Си за цялата епоха. Това е принципът, по който Бог работи в Епохата на словото. Той се яви в плът, за да говори от други позиции, така че човекът да може действително да види Бог като въплъщение на Словото в плътта и да съзре Неговата мъдрост и величие. Цел на това Негово дело е да улесни завоюването на човека, да го направи съвършен и да го пропъди. Това е същинското предназначение на думите за целта на делото в Епохата на словото. Чрез тези думи хората опознават Божието дело, Божия нрав, човешката същност и разбират към какво трябва да се стремят. Делото, което Бог желае да извърши чрез думи през Епохата на словото, бива напълно осъществено. Тези Негови думи изобличават, пропъждат и подлагат на изпитания хората. Те са видели и чули Божието слово и са приели съществуването му. В резултат на това те са повярвали в съществуването на Бог и в Неговата мъдрост и всемогъщество, а също и в Божията любов към човека и в желанието Му да го спаси. „Слово“ звучи простичко и тривиално, но изречено от въплътения Бог то разтърсва вселената, променя сърцата на хората, променя представите им и старите им нрави, променя и целия предишен облик на света. През вековете само днешният Бог е действал по този начин и само Той ни говори така и така ни спасява. Оттук насетне човекът е воден от Божието слово, напътстван и подкрепян от думите Му. Хората живеят в света на Божието слово, сред проклятията и благословиите на думите Му и все повече човеци са подложени на съд и порицание от словото Му. Това слово и това дело са с едничката цел да спасят човека, да изпълнят волята Божия и да изменят облика на първоначално сътворения свят. Бог създаде света чрез словото Си, Той превежда хората през вселената чрез слово и ги покорява и завоюва чрез слово. В сетните времена Той ще приключи със словото Си целия стар свят и така напълно ще завърши целия Свой план за управление. През цялата Епоха на царството, Бог ползва думи, за да осъществява делото Си и да добие резултатите от него. Той не прави чудеса, а просто върши работата Си посредством думи. Благодарение на словото Му човекът е нахранен, обгрижен и надарен със знание и истински опит. Човечеството е изключително благословено в Епохата на словото. Хората не страдат от физически болки, а просто се наслаждават на благодатта на Божието слово. Без да се налага да търси опипом или да крачи напред в тъмнина, в това свое облекчено съществуване човек съзира Божията поява, чува думите, изречени от Него със собствената Му уста, и получава дареното му от Него, непосредствено наблюдавайки как Той извършва делото Си. Това са все неща, от които хората не са можели да се наслаждават в по-стари епохи, и са благословии, които никога не биха могли да получат.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Епохата на Царството е Епоха на Словото“)

Ежедневни Божии слова Откъс 29

Човечеството, което е толкова дълбоко покварено от Сатана, не знае, че има Бог, и е престанало да се покланя на Бог. В началото, когато бяха създадени Адам и Ева, славата и свидетелството на Йехова присъстваха постоянно. Но след като беше покварен, човекът загуби славата и свидетелството, защото всички се разбунтуваха срещу Бог и съвсем престанаха да се боят от Него. Делото на завоюването днес има за цел да се възстанови цялото свидетелство и цялата слава и всички хора да се поклонят на Бог, така че да има свидетелство сред сътворените; това е делото, което трябва да се извърши през този етап. Как точно ще бъде завоювано човечеството? Като се използва работата на думите през сегашния етап, които изцяло да убедят човека; да го склонят напълно, като се използва разкриване, съд, порицание и безмилостно проклятие; като се разкрие непокорството на човека и се осъди неговото противопоставяне, за да може той да познае нечестивостта и разврата на човечеството и по този начин да използва тези неща като противовес на праведния нрав на Бог. Човекът ще бъде завоюван и убеден най-вече чрез тези думи. Думите са средството за окончателното завоюване на човечеството и всички, които приемат Божието завоюване, трябва да приемат пораженията и правосъдието, които Неговите думи носят. Именно този процес на говорене днес е процесът на завоюването. И как точно трябва да съдействат хората? Като се научат да ядат и пият тези думи и да ги разбират. Що се отнася до това как хората ще бъдат завоювани, това не е нещо, което те могат да направят сами. Единственото, което можеш да направиш, е, като ядеш и пиеш тези думи, да осъзнаеш своята поквара и развратност, своето непокорство и нечестивост и да паднеш на колене пред Бог. Ако, след като си разбрал Божията воля, ти успяваш да я приложиш практически, ако имаш видения и си способен напълно да се подчиниш на тези думи и да не правиш никакъв избор сам, тогава ще бъдеш завоюван — и това ще е в резултат на тези думи. Защо човечеството е загубило свидетелството за Бог? Защото никой не вярва в Бог, защото Бог не е намерил своето място в сърцата на хората. Да се завоюва човечеството означава да се възстанови неговата вяра. Хората винаги искат да се втурнат презглава в ежедневието, таят твърде много надежди, очакват твърде много от бъдещето си и имат безброй екстравагантни изисквания. Те винаги мислят за телесното, плановете им са свързани с плътта и нямат интерес да търсят пътя на вярата в Бог. Сърцата им са откраднати от Сатана, хората са загубили своите богобоязливи сърца и са обсебени от Сатана. Но човекът е създаден от Бог. Така човекът е изгубил свидетелството, което означава, че е изгубил Божията слава. Целта на завоюването на човечеството е да се възвърне славата на човешкия страх от Бог. Може да се каже така: има много хора, които не се стремят към живота; дори и да има такива, които правят това, те не са никак много. Хората са заети прекалено много с бъдещето си и не обръщат никакво внимание на живота. Някои се бунтуват и противопоставят на Бог, осъждат Го зад гърба Му и не живеят според истината. Засега на тези хора не се обръща внимание; засега нищо не се прави срещу тези синове на бунта, но в бъдеще ти ще живееш в мрак, ще плачеш и ще скърцаш със зъби. Не усещаш колко е безценна светлината, докато живееш в нея, но ще разбереш колко струва тя, когато заживееш в тъмната нощ, и тогава ще съжаляваш. Сега се чувстваш добре, но ще дойде ден, в който ще съжаляваш. Когато този ден настъпи и над теб се спусне тъмнината, а светлината изчезне завинаги, ще бъде твърде късно да съжаляваш. Именно защото все още не разбираш делото на днешния ден, ти не успяваш да цениш времето, което имаш сега. Когато започне делото на цялата вселена, т.е. когато всичко, което казвам днес, стане реалност, много хора ще наведат глави и ще плачат от мъка. А по този начин няма ли да пропаднат в тъмнината с плач и скърцане със зъби? Всички, които наистина се стремят към живота и са направени пълноценни, могат да бъдат употребени, а всички синове на бунта, които не са годни да служат на Бог, ще пропаднат в тъмнината. Ще бъдат лишени от действието на Светия Дух и няма да са способни да разбират нищо. Така те ще бъдат разкъсвани от ридания, след като бъдат оставени на наказанието. Ако си добре подготвен през този етап от делото и си израснал в своя живот, значи си годен да служиш на Бог. Ако си зле подготвен, дори и да бъдеш призован за следващия етап от делото, ти ще бъдеш негоден да служиш на Бог — в този момент ти няма да имаш друга възможност, дори и да искаш да се подготвиш. Бог ще си е тръгнал; къде би могъл да отидеш, за да намериш възможността, която е пред теб сега? Къде би могъл да отидеш, за да получиш подготовка, която ти дава лично Бог? Ще дойде времето, когато Бог няма да ти говори лично и няма да използва гласа Си; ти ще можеш само да четеш нещата, които днес се казват — тогава как ще можеш лесно да разбираш? Как може бъдещият живот да бъде по-добър от днешния? Когато това време настъпи, няма ли да страдаш от жива смърт, докато плачеш и скърцаш със зъби? Сега ти се дават благословии, но ти не знаеш как да им се радваш; живееш в блаженство, но оставаш в неведение. Това доказва, че си обречен да страдаш! В днешно време някои хора Ми се противопоставят, някои се бунтуват, някои правят други неща, а Аз просто не им обръщам внимание — но не си мислете, че не знам какво правите. Нима не разбирам що за хора сте? Защо продължавате да се борите с Мен? Нали вярваш в Бог и се стремиш към живот и благословии заради себе си? Не е ли твоята вяра заради теб самия? Сега Аз изпълнявам делото на завоюването само чрез говорене и щом това дело приключи, твоят край ще бъде ясен. Трябва ли изрично да ти го казвам?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Неразкритата истина за делото на завоюването (1)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 30

Днешното дело на завоюването има за цел да изясни какъв ще бъде краят на човека. Защо се казва, че днешното порицание и присъда са съдът пред големия бял престол на последните дни? Нима не виждаш това? Защо делото на завоюването е последният етап? Не е ли точно за да покаже какъв край очаква всеки клас от човешкия род? Не е ли за да позволи на всеки, в хода на делото на завоюването, порицанието и съда, да покаже истинското си лице и след това да бъде класифициран според вида си? Вместо да се казва, че човечеството се завоюва, може би е по-добре да се каже, че на човечеството се показва какъв ще бъде краят за всеки клас хора. Тук става въпрос за осъждане на греховете на хората и след това за разкриване на различните класове хора, като по този начин се решава дали те са зли, или праведни. След делото на завоюването идва работата по възнаграждаването на доброто и наказването на злото. Хората, които изцяло се подчиняват — което означава напълно завоюваните — ще бъдат пратени в следващия етап от разпространението на Божието дело в цялата вселена; незавоюваните ще бъдат пратени в тъмнината и ще ги сполети бедствие. Така хората ще бъдат класифицирани според вида си — злодеите ще бъдат групирани заедно със злите, за да останат завинаги без светлината на слънцето, а праведните — с добрите, за да получат светлина и да живеят вечно в светлината. Краят на всички неща е близо; краят на човека е ясно показан пред очите му и всички неща ще бъдат класифицирани според вида им. Как тогава хората могат да избегнат мъката от това, всеки да бъде класифициран според вида си? Краят на всеки вид човек се разкрива, когато наближи краят на всички неща, и това става по време на делото на завоюването на цялата вселена (включително цялото дело на завоюването, като се започне с настоящото дело). Откровението за края на цялото човечество се извършва пред Божието съдилище, по време на порицанието и по време на делото на завоюването в последните дни. Класифицирането на хората според вида им не означава връщане към първоначалните им класове, защото когато човекът беше създаден по време на сътворението, имаше само един вид хора, като единственото разделение беше между мъже и жени. Нямаше много различни видове хора. Едва след няколко хиляди години поквара се появиха различни класове човешки същества, като някои от тях са под властта на нечестиви дяволи, други — на зли дяволи, а някои — тези, които следват пътя на живота — са под властта на Всемогъщия. Това е единственият начин, по който сред хората постепенно възникват класовете и само така хората се разделят на класове в рамките на голямото човешко семейство. Всички хора имат различни „бащи“; не е вярно, че всички са изцяло под властта на Всемогъщия, тъй като човекът е твърде непокорен. Праведният съд разкрива истинската същност на всеки тип човек, като не оставя нищо скрито. В светлината всички показват истинското си лице. В настоящия момент човекът вече не е такъв, какъвто беше в началото, първоначалното подобие на предците му отдавна е изчезнало, защото безбройните потомци на Адам и Ева отдавна са пленени от Сатана — те никога повече няма да познаят небесното слънце — и защото хората са пълни с всякакви сатанински отрови. Така хората имат своите крайни цели, които им съответстват. Освен това те се класифицират по видове в зависимост от различните отрови, които носят в себе си, което означава, че се подреждат според степента, до която са завоювани днес. Краят на човека не е нещо, което е било предопределено от сътворението на света. Не може да е другояче, защото в началото имаше само един клас хора, който се наричаше общо „човечество“, и първоначално човекът не беше покварен от Сатана, всички хора живееха в Божията светлина, без тъмнината да може да ги застигне. Но след като човекът беше покварен от Сатана, по цялата земя се разпръснаха всякакви типове и видове хора — всички типове и видове хора, които произхождаха от семейството, наречено общо „човечество“, което беше съставено от мъже и жени. Всички те бяха поведени от техните предци по пътища, които ги отклониха от далечните им предци — човешкия род, който се състоеше от мъж и жена (т.е. Адам и Ева в началото, техните най-стари предшественици). По онова време израилтяните бяха единственият народ, чийто живот на земята се ръководеше от Йехова. Различните типове хора, които произлязоха от народа на Израил (тоест от първоначалния семеен род), след това загубиха ръководството на Йехова. Тези древни хора, напълно невежи по въпросите на човешкия свят, впоследствие тръгнаха заедно с предците си да живеят в териториите, за които твърдяха, че са техни, като това продължава и до наши дни. Така те остават в неведение за това как са се отклонили от Йехова и как до ден днешен са покварени от всякакви нечестиви дяволи и зли духове. Тези, които са били дълбоко покварени и отровени досега — тези, които в крайна сметка не могат да бъдат спасени — няма да имат друг избор, освен да отидат при своите предци, нечестивите дяволи, които са ги покварили. Тези, които накрая могат да бъдат спасени, ще отидат в съответната за човечеството крайна цел, тоест в края, който е запазен за спасените и завоюваните. Ще бъде направено всичко възможно, за да бъдат спасени всички, които могат да бъдат спасени, но за тези хора, които са безчувствени и неизлечими, единственият избор ще бъде да последват предците си в бездънната яма на порицанието. Не си мисли, че краят ти е бил предопределен още в началото и че едва сега се разкрива. Ако мислиш така, тогава нима си забравил, че когато първоначално беше сътворено човечеството, нямаше създаден отделен сатанински клас хора? Нима си забравил, че беше сътворен само един човешки род, който включваше Адам и Ева (което означава, че бяха създадени само мъж и жена)? Ако ти в началото си бил потомък на Сатана, нямаше ли това да означава, че когато Йехова създаде човека, Той е включил сатанинска група в Своето творение? Възможно ли е Бог да е направил нещо подобно? Той създаде човека заради Своето свидетелство; Той създаде човека заради Своята слава. Защо умишлено да създава клас от потомци на Сатана, които съзнателно да Му се противопоставят? Как би могъл Йехова да направи такова нещо? Ако беше направил това, някой щеше ли да твърди, че Той е праведен Бог? Когато сега казвам, че някои от вас накрая ще отидат при Сатана, това не означава, че си бил със Сатана от самото начало; по-скоро означава, че си паднал толкова ниско, че дори Бог да се е опитвал да те спаси, ти все пак не си успял да получиш това спасение. Няма друг избор, освен да бъдеш причислен към Сатана. Това е така само защото за теб спасението вече е непостижимо, а не защото Бог е несправедлив към теб и умишлено е определил съдбата ти като въплъщение на Сатана, а след това те причислява към Сатана и нарочно иска да страдаш. Не това е неразкритата истина за делото на завоюването. Ако смяташ, че това е така, значи разбирането ти е много едностранчиво! Последният етап на завоюването има за цел да спаси хората, а също и да разкрие техния край. Неговата цел е да бъде разкрито падението на хората чрез съд, като така те ще бъдат накарани да се покаят, да се изправят и да се стремят към живота, следвайки правилния път към него. Целта на последния етап е да се събудят сърцата на безчувствените и невъзприемчиви хора и да се покаже, чрез съд, непокорството вътре в тях. Въпреки това, ако хората все пак не успеят да се покаят, да следват правилния път на човешкия живот и да отхвърлят тези пороци, тогава спасението за тях е непостижимо и те ще бъдат погълнати от Сатана. Такава е значимостта на Божието завоевание: да спаси хората, но също и да покаже техния край. И добрият, и лошият край ще бъдат разкрити чрез делото на завоюването. Дали хората ще бъдат спасени или прокълнати — всичко това се разкрива по време на делото на завоюването.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Неразкритата истина за делото на завоюването (1)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 31

Последните дни са времената, когато всички неща ще бъдат класифицирани по видове чрез завоюване. Завоюването е делото на последните дни; казано по друг начин, осъждането на греховете на всеки човек е делото на последните дни. Иначе как биха могли да бъдат класифицирани хората? Делото на класифицирането, което се извършва сред вас, е началото на такова дело в цялата вселена. След това хората от всички земи и народи също ще бъдат подложени на делото на завоюването. Това означава, че всеки човек, който е част от творението, ще бъде класифициран според своя вид и ще бъде изправен пред Божието съдилище, за да бъде съден. Никой човек и нищо не може да избегне това порицание и този съд, няма да остане нищо некласифицирано по вид; всеки човек ще бъде поставен в своя клас, защото наближава краят на всички неща и цялото небе и земя са достигнали своя завършек. Как би могъл човек да избегне последните дни на човешкото съществуване? И така, колко още могат да продължат вашите прояви на неподчинение? Нима не виждате, че последните ви дни приближават? Нима е възможно онези, които се боят от Бог и копнеят Той да се яви, да не видят деня на появата на Божията правда? Нима е възможно тяхната добродетелност да не бъде накрая възнаградена? Ти добро ли вършиш, или зло? Ще приемеш ли праведния съд и ще се подчиниш ли след това, или ще приемеш праведния съд и после ще бъдеш прокълнат? В светлина ли ще живееш пред Божието съдилище, или ще живееш в Хадес, обгърнат в тъмнина? Не си ли ти този, който най-добре знае дали ще бъде възнаграден, или наказан накрая? Не си ли ти този, който знае най-добре и разбира най-дълбоко, че Бог е праведен? И така, какво е твоето поведение и какъв си по сърце? Докато те завоювам днес, наистина ли трябва Аз да ти обяснявам дали поведението ти е добро, или лошо? От колко неща си се отказал заради Мен? Колко дълбоко Ми се покланяш? Нима ти самият не знаеш най-добре как се държиш пред Мен? Трябва да знаеш по-добре от всеки друг какво те очаква накрая! Истина ти казвам: Аз само създадох човечеството и теб, но не предадох хората на Сатана, нито пък умишлено ги накарах да се разбунтуват срещу Мен, да Ми се противопоставят и после да бъдат наказани от Мен. Дали всички тези бедствия и неволи не се дължат на това, че сърцата ви са твърде закоравели и поведението ви е безкрайно отвратително? Така че краят, който ви очаква, не е ли определен от самите вас? Нима не знаете по-добре от всеки друг в сърцата си какъв ще бъде той? Причината, поради която завоювам хората, е да ги разкрия — и най-вече да ти донеса спасение — а не да те накарам да вършиш зло, нито да те накарам умишлено да влезеш в ада на унищожението. Когато настъпи денят, всички твои големи страдания, плач и скърцане със зъби — няма ли всичко това да е заради греховете ти? И така, не е ли твоята собствена добродетелност или твоята собствена порочност най-добрият съд за теб? Не са ли те най-доброто доказателство за това, какъв ще бъде твоят край?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Неразкритата истина за делото на завоюването (1)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 32

През последните дни Бог дойде главно за да говори думите Си. Той говори от гледната точка на Духа, от гледната точка на човека и от гледната точка на трето лице. Той говори по различни начини, като има по един начин за всеки период от време, и използва говоренето като метод, чрез който да промени представите на човека и да премахне образа на неясния Бог от сърцето му. Това е основното дело, извършено от Бог. Тъй като човекът вярва, че Бог е дошъл да изцерява болните, да изгонва демони, да върши чудеса и да го дарява с материални блага, Бог преминава към друг етап от работата — този на порицанието и съда, за да премахне тези неща от представите на човека, така че той да познае Бог като реален и нормален и образът на Исус да бъде премахнат от сърцето му и заменен с нов образ на Бог. Веднага щом образът на Бог в човека остарее, той се превръща в идол. Когато Исус дойде и извърши онзи етап от работата, Той не представляваше Бог в Неговата пълнота. Той извърши някои знамения и чудеса, изговори някои думи и в крайна сметка беше разпънат. Той представляваше една част от Бог. Той не можеше да представлява всичко онова, което е от Бог, а по-скоро онова, което Бог извърши като една част от делото Си. Това е така, защото Бог е толкова велик, толкова удивителен и необясним, и защото извършва само част от делото Си във всяка една епоха. Работата, която Бог извършва през тази епоха, е главно да даде думите, необходими за живота на човека, да разкрие човешката природа същност, както и покварения му нрав, и да премахне религиозните представи, феодалното и остаряло мислене. Познанието и културата на човека трябва да бъдат пречистени, като бъдат разобличени от Божиите думи. През последните дни Бог използва думи, а не знамения и чудеса, за да направи човека съвършен. Той използва думите Си, за да изобличи човека, да го осъди, да го порицае и да го направи съвършен, така че в думите на Бог човекът да види Неговата мъдрост и прелест, да разбере Божия нрав и чрез думите Му да види Неговите дела. През Епохата на закона Йехова изведе Мойсей от Египет с думите Си и говори думи на израилтяните. По онова време част от Божиите дела станаха явни, но тъй като качеството на човека беше ограничено и нищо не можеше да направи познанието му пълно, Бог продължи да говори и да работи. В Епохата на благодатта човекът отново видя част от Божиите дела. Исус показваше знамения и чудеса, изцеряваше болните и изгонваше демони, беше разпънат, след три дни беше възкресен и се яви в плът пред човека. За Бог човекът не знаеше нищо повече от това. Човекът знае толкова, колкото му показва Бог, и ако Той не му покаже нищо повече, тогава това е степента, до която Бог ще бъде ограничен от него. Затова Бог продължава да работи, за да може човекът да задълбочи познанието си за Него и постепенно да стигне до познаване на Неговата същност. През последните дни Бог използва думите Си, за да направи човека съвършен. Поквареният ти нрав се разкрива от думите на Бог и религиозните ти представи се заменят от реалността на Бог. Въплътеният Бог от последните дни идва главно за да изпълни думите „Словото става плът, Словото идва в плътта и Словото се явява в плътта“, и ако нямаш задълбочени познания за това, няма да можеш да устоиш. През последните дни Бог преди всичко възнамерява да извърши етап от делото, в който Словото се явява в плътта, и това е част от Божия план за управление. Следователно познанието ви трябва да е ясно — независимо от това как действа Бог, Той не позволява на човека да Го ограничава. Ако Бог не беше извършил това дело през последните дни, тогава познанието на човека за Него не би могло да стигне по-далеч. Щеше да знаеш само, че Бог може да бъде разпънат и да унищожи Содом и че Исус може да бъде възкресен от мъртвите и да се яви на Петър… Но никога не би казал, че Божиите думи могат да постигнат всичко и да завоюват човека. Само когато изживееш думите на Бог, можеш да говориш за такова познание и колкото повече от Божието дело изживяваш, толкова по-задълбочено ще става познанието ти за Него. Само тогава ще спреш да ограничаваш Бог в собствените си представи. Човекът опознава Бог, като изживява Неговото дело. Няма друг правилен начин да се познае Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Познаване на Божието дело днес“)

Ежедневни Божии слова Откъс 33

В този последен етап от делото резултатите се постигат чрез словото. Чрез словото човек достига до разбиране на многобройните тайни и на Божието дело, извършено сред предишните поколения; чрез словото човек бива просветен от Светия Дух; чрез словото човек достига до разбиране на тайни, които никога преди това не са били разкривани на предишните поколения, а също и до разбиране на делото на пророците и апостолите от миналите времена и на принципите, по които те работеха. Чрез словото човек разбира и нрава на Самия Бог, както и бунта и противопоставянето на човека — и започва да разбира своята същност. Чрез тези етапи на делото и чрез всички изречени думи човек опознава делото на Духа, делото на Божието въплъщение и освен това опознава целия Му нрав. Твоето познание за шестхилядолетното дело на Божието управление също е дошло до теб чрез словото. Нима познанието ти за предишните схващания и успешното ти отказване от тях също не е постигнато чрез словото? В предишния етап Исус извършваше знамения и чудеса, но в този етап няма знамения и чудеса. Разбирането ти защо сега Бог не разкрива чудеса и знамения не беше ли постигнато и чрез словото? Така думите, изречени в този етап, надминават делото, извършено от апостолите и пророците от предишните поколения. Дори пророчествата, дадени от пророците, не биха могли да постигнат такива резултати. Пророците просто изричаха пророчества; те говореха за това, което ще се случи в бъдеще, но не и за делото, което Бог искаше да извърши по това време. Те не говореха, за да направляват хората в живота им, да дават на човека истини или да му разкриват тайни, и със сигурност не говореха, за да дават живот. В думите, изречени в сегашния етап, има пророчество и истина, но най-важното е, че те служат, за да дадат живот на човека. Настоящите думи са различни от предсказанията на пророците. Настоящият етап на делото не е за изричане на пророчества, а за човешкия живот — за да се промени нрава на човека спрямо живота. Първият етап беше дело на Йехова: Неговото дело беше да подготви пътя, по който човек да се покланя на Бог на земята. Началото беше дело на намиране на място, откъдето да започне делото на земята. По онова време Йехова учеше израилтяните да спазват съботата, да почитат родителите си и да живеят в мир помежду си. Тъй като хората по онова време не разбираха какво представлява човекът — нито пък разбираха как да живеят на земята — първият етап от делото изискваше Бог да напътства хората в живота. Всичко, което им каза Йехова, преди това не бе известно на човечеството или хората не го владееха. По онова време Бог беше издигнал много пророци, които да пророкуват, и всички те бяха под ръководството на Йехова. Това просто беше част от Божието дело. На първия етап Бог не беше станал плът, затова говореше на всички племена и народи чрез пророци. Когато Исус вършеше делото Си по онова време, Той не говореше толкова много, колкото сега. Този етап от делото на словото, извършван в последните дни, никога не е бил извършван в минали епохи и поколения. Въпреки че Исая, Даниил и Йоан изрекоха много пророчества, тези пророчества бяха съвсем различни от думите, които се изричат сега. Те изричаха само пророчества, но днешните думи са различни. Ако всичко, което казвам сега, се превърне в пророчества, ще можете ли да Ме разберете? Ако говорех за това, което ще се случи, когато Ме няма, как щеше да разбереш? Делото на словото никога не беше извършвано по времето на Исус или в Епохата на закона. Може би някой ще каже: „Нима Йехова не изричаше думи по време на Своето дело? Нима Исус, освен че изцеляваше болни, изпъждаше демони, извършваше знамения и чудеса, също не изричаше думи, когато извършваше делото Си?“. Има разлика между това, което се казва. Каква беше същността на думите, изречени от Йехова? Той само напътстваше хората в живота им на земята, което не включваше духовните аспекти на живота. Защо се казва, че всеки път, когато Йехова говореше, даваше указания на хората навсякъде? Думите „давам указания“ означават да се говори открито и да се дават преки заповеди. Той не даваше на човека живот, а просто го хващаше за ръка и го учеше как да се страхува от Него. Той не използваше притчи. Делото на Йехова в Израил не беше да се разправя с човека, да го дисциплинира или да му носи присъда и порицание. То се състоеше в това да го напътства. Йехова нареди на Моисей да заповяда на народа Му да събира манна в пустинята. Хората трябваше да събират манна всяка сутрин преди разсъмване в такива количества, че прехраната да им стигне за един ден. Манната не трябваше да се съхранява до следващия ден, тъй като щеше да мухляса. Той не поучаваше хората, не разобличаваше природата им, нито пък разобличаваше идеите и мислите им. Той не променяше човека, а го напътстваше, като го водеше през живота. По онова време човекът бе като дете; той не разбираше нищо и можеше да извършва само първични механични действия; затова Йехова провъзгласяваше закони само за напътствие на човечеството.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тайната на въплъщението (4)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 34

Бог изрича думите Си и извършва делата Си според различните епохи, и в различните епохи Той изрича различни думи. Бог не се подчинява на правила, не повтаря едни и същи дела, нито изпитва носталгия към нещата от миналото: Той е Бог, който винаги е нов и никога стар и всеки ден изрича нови думи. Ти трябва да спазваш това, което трябва да се спазва днес — това е отговорността и задължението на човека. От решаващо значение е практиката да бъде съсредоточена около светлината и думите на Бог в наши дни. Бог не се подчинява на правила и може да говори от много различни гледни точки, за да разясни Своята мъдрост и всемогъщество. Няма значение дали говори от гледната точка на Духа или на човека, или на третото лице — Бог винаги е Бог и ти не можеш да заявиш, че Той не е Бог, защото говори от гледна точка на човека. В резултат на различните гледни точки, от които Бог говори, в някои хора са възникнали определени представи. Такива хора нямат познание за Бог и те нямат познание за Неговото дело. Ако Бог винаги говореше от една гледна точка, нямаше ли човекът да установи правила относно Бог? Може ли Бог да позволи на човека да действа така? Независимо от каква гледна точка говори Бог, Той има причини да го прави. Ако Бог винаги говореше от гледната точка на Духа, ти щеше ли да имаш досег с Него? Затова понякога Той говори в трето лице, за да ти предаде словото Си и да те напътства в реалността. Всичко, което Бог прави, е подходящо. Накратко, всичко е дело на Бог и ти не трябва да се съмняваш в това. Той е Бог и следователно, независимо от каква гледна точка говори, Той винаги ще бъде Бог. Това е неизменна истина. По какъвто и начин да действа, Той все още е Бог и Неговата същност няма да се промени! Петър толкова много обичаше Бог и беше човек според Божието сърце, но Бог не го припозна като Господ или Христос, тъй като същността на едно същество е такава, каквато е и никога не може да се промени. В Своето дело Бог не се подчинява на правила, а използва различни методи, за да направи делото Си ефективно и да задълбочи познанието на човека за Себе Си. Всеки Негов метод на работа помага на човека да Го опознае и е с цел да направи човека съвършен. Независимо кой метод на работа използва Той, всеки е с цел да изгради човека и да го направи съвършен. Въпреки че един от методите Му на работа може да е продължил много дълго време, това е с цел да кали вярата на човека в Него. Така че в сърцето ви не трябва да има никакво съмнение. Всичко това са стъпки на Божието дело и вие трябва да им се подчинявате.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Всичко се постига чрез Божието слово“)

Ежедневни Божии слова Откъс 35

Бог е дошъл на земята основно, за да изговори словото Си; онова, до което имаш досег, е словото Божие, това, което виждаш, е словото Божие, това, което чуваш, е словото Божие, това, към което се придържаш, е словото Божие, това, което преживяваш, е словото Божие и това въплъщение на Бог използва основно словото, за да направи човека съвършен. Той не показва знамения и чудеса и, по-специално, не върши делата, които Исус вършеше в миналото. Въпреки че Те са Бог и че и двамата са плът, служенията Им не са еднакви. Когато Исус дойде, Той също извърши част от Божието дело и изрече някои думи — но какво беше основното дело, което Той извърши? Основното Му дело беше делото на разпятието. Той стана подобие на грешна плът, за да завърши делото на разпятието и да изкупи цялото човечество, и послужи като жертва за грях в името на греховете на цялото човечество. Това е основното дело, което Той извърши. В крайна сметка Той прокара пътя на кръста, за да напътства онези, които дойдоха по-късно. Исус дойде преди всичко, за да завърши делото на изкуплението. Той изкупи цялото човечество и донесе на човека евангелието на небесното царство. Нещо повече — Той изведе напред пътя към небесното царство. В резултат на това всички, които дойдоха след това, казаха: „Трябва да вървим по пътя на кръста и да се жертваме за кръста“. Разбира се, в началото Исус извърши и други дела и изрече някои думи, за да накара човека да се покае и да признае греховете си. Но Неговото служение все още беше разпятието, а трите години и половина, които прекара в проповядване на пътя, бяха в подготовка за разпятието, което дойде след това. Няколкото пъти, когато Исус се молеше, също бяха в името на разпятието. Животът на обикновен човек, който Той водеше, и тридесет и трите години и половина, през които Той живя на земята, бяха предимно в името на завършването на делото на разпятието. Целта им беше да Му дадат сила да предприеме това дело, в резултат на което Бог Му повери делото на разпятието. Какво дело ще извърши въплътеният Бог днес? Днес Бог е станал плът преди всичко, за да завърши делото на „Словото, явяващо се в плът“, за да използва словото да направи човека съвършен и да накара човека да приеме изпитанията на словото и усъвършенстването на словото. С думите Си Той ти помага да получиш необходимото и да придобиеш живот; в думите Му виждаш делата и постъпките Му. Бог използва словото, за да те накаже и пречисти и затова, ако понасяш трудности, това също се дължи на Божието слово. Днес Бог не действа с факти, а с думи. Само след като словото Му достигне до теб, Светият Дух може да действа в теб и да те накара да изпиташ болка или сладост. Само Божието слово може да те въведе в реалността и само Божието слово може да те направи съвършен. И така, ти трябва да разбереш поне следното: делото, което Бог извършва през последните дни, е да използва основно словото Си, за да направи всеки човек съвършен и да го напътства. Всички дела, които Той върши, са чрез словото: Той не използва факти, за да те наказва. Има моменти, в които някои хора се противопоставят на Бог. Бог не ти причинява голямо неудобство, плътта ти не е наказана, нито понасяш трудности, но веднага, щом словото Му достигне до теб и те пречисти, това става непоносимо за теб. Не е ли така? По времето на вършителите на услуги Бог каза, че човекът трябва да бъде хвърлен в бездънната пропаст. Човекът наистина ли отиде в бездънната пропаст? Човекът влезе в бездънната пропаст просто чрез използването на думи за облагородяването му. И така, през последните дни, когато Бог става плът, Той използва основно словото, за да извърши всичко и да изясни всичко. Само в думите Му можеш да видиш какъв е Той; само в думите Му можеш да видиш, че Той е Самият Бог. Когато въплътеният Бог идва на земята, Той не върши други дела, освен да изрича думите — затова няма нужда от факти: думите са достатъчни. Това е така, защото Той е дошъл основно, за да извърши това дело, да позволи на човека да види Неговата сила и превъзходство в думите Му, да позволи на човека да види в думите Му как Той смирено се крие и да позволи на човека да познае в думите Му Неговата цялост. Всичко, което Той има и всичко, което Той е, е в думите Му. Неговата мъдрост и дивност са в думите Му. Така можеш да видиш многото методи, с които Бог изрича думите Си. През всичкото това време по-голямата част от Божието дело беше осигуряване, откровение и отношение към човека. Той не проклина човека с лека ръка и дори когато го прави, Той го проклина чрез словото. И така в тази епоха, когато Бог става плът, не се опитвай да видиш как Бог изцелява болните и изгонва отново демоните и спри постоянно да търсиш знаци — няма смисъл! Тези знаци не могат да направят човека съвършен! Да го кажем ясно: днес Самият практичен Бог на плътта не действа; Той само говори. Това е истината! Той използва думи, за да те направи съвършен и използва думи, за да те нахрани и напои. Той също така използва думи, за да действа и използва думи вместо факти, за да те накара да разбереш Неговата реалност. Ако можеш да възприемеш този начин на изпълнение на Божието дело, тогава е трудно да бъдеш негативен. Вместо да се съсредоточаваш върху неща, които са негативни, трябва да се съсредоточиш само върху положителни неща — това значи, че независимо дали думите на Бог са изпълнени или не, или дали фактите са налице или не, Бог кара човека да придобие живот от думите Му и това е най-великото от всички знамения; и още повече — това е безспорен факт. Това е най-доброто доказателство, чрез което да познаеш Бог и е дори по-голям знак от знаменията. Само тези думи могат да направят човека съвършен.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Всичко се постига чрез Божието слово“)

Ежедневни Божии слова Откъс 36

Веднага щом започна Епохата на царството, Бог започна да оповестява словото Си. В бъдеще тези думи ще бъдат постепенно изпълнени и тогава човекът ще съзрее за живот. Бог използва словото, за да разкрие покварения нрав на човека и това е по-истинско и по-необходимо. Той не използва нищо друго освен словото, за да извърши делото Си, за да направи вярата на човека съвършена, защото днес е Епохата на Словото и тя изисква вяра, решителност и сътрудничество от човека. Делото на въплътения Бог от последните дни е да използва словото Си, за да служи и да даде всичко необходимо на човека. Само след като въплътеният Бог приключи да изрича думите Си, те ще започнат да се изпълняват. Докато Той говори, думите Му не се изпълняват, защото докато е още в плът, думите Му не могат да се изпълнят. Това е така, за да може човек да види, че Бог е плът, а не Дух; за да може човек да види реалността на Бог със собствените си очи. В деня, в който делото Му е завършено, когато всички думи, които трябва да бъдат изречени от Него на земята, са били изречени, думите Му ще започнат да се изпълняват. Сега не е епохата на изпълнение на Божиите думи, защото Той все още не е завършил изричането на думите Си. Така че когато видиш, че Бог все още изрича думите Си на земята, не очаквай изпълнението на думите Му; когато Бог спре да изрича Своите думи и когато делото Му на земята бъде изпълнено, тогава думите Му ще започнат да се изпълняват. В думите, които Той изрича на земята, има, от една страна, осигуряване на живот, а от друга, има пророчество — пророчеството за нещата, които предстоят, за нещата, които ще бъдат направени, и за нещата, които тепърва ще бъдат изпълнени. Имаше пророчество и в думите на Исус. От една страна Той осигури живот, а от друга страна Той изрече пророчество. Днес не се говори за едновременно изпълнение на думи и факти, защото има твърде голяма разлика между това, което човек може да види със собствените си очи и това, което Бог прави. Може да се каже само, че след като Божието дело бъде завършено, думите Му ще бъдат изпълнени и фактите ще дойдат след думите. През последните дни въплътеният Бог изпълнява служението на словото на земята и, изпълнявайки служението на словото, Той изрича само думи и не се интересува от други неща. Когато Божието дело се промени, думите Му ще започнат да се изпълняват. Днес думите се използват преди всичко за да те направят съвършен; когато Той спечели слава в цялата вселена, делото Му ще бъде завършено — всички думи, които трябва да бъдат изречени, ще са били изречени и всички думи ще са се превърнали във факти. Бог е дошъл на земята през последните дни, за да изпълни служението на словото, за да може човечеството да Го познае и да види какъв е Той, да види мъдростта Му и всичките Му чудни дела в словото Му. През Епохата на царството Бог използва основно словото, за да завоюва цялото човечество. В бъдеще словото Му ще достигне до всяка религия, регион, нация и вероизповедание. Бог използва словото, за да завладява, за да накара всички хора да видят, че словото Му носи власт и могъщество — и така днес вие сте изправени само пред Божието слово.

Думите, изречени от Бог в тази епоха, са различни от думите, изречени през Епохата на закона, и също така се различават от думите, изречени през Епохата на благодатта. В Епохата на благодатта Бог не извърши делото на словото, а просто посочи, че с разпятието ще изкупи цялото човечество. В Библията се описва само защо е трябвало Исус да бъде разпънат на кръст, страданията, на които е бил подложен на кръста, както и как човекът трябва да бъде разпнат в името на Бог. През тази епоха делото на Бог беше съсредоточено изцяло върху разпятието. През Епохата на царството въплътеният Бог изрича думи, за да завладее всички, които вярват в Него. Това е „Словото, явяващо се в плът“. Бог е дошъл през последните дни, за да извърши това дело, което значи, че е дошъл, за да изпълни истинското значение на Словото, явяващо се в плът. Той изрича само думи и рядко са налице факти. Това е самата същност на Словото, явяващо се в плът, и когато въплътеният Бог изрича думите Си, това е явяването на Словото в плът и навлизането на Словото в плът. „В началото беше Словото; и Словото беше у Бог; и Словото беше Бог, и Словото стана плът“. Това (делото за явяването на Словото в плът) е делото, което Бог ще извърши през последните дни и е последният етап от целия Му план за управление, така че Бог трябва да дойде на земята и да прояви думите Си в плът. Това, което се върши днес, това, което ще бъде направено в бъдеще, това, което ще бъде извършено от Бог, крайната цел на човека, онези, които ще бъдат спасени, онези, които ще бъдат унищожени, и така нататък — цялото дело, което трябва да бъде постигнато накрая, е ясно заявено и всичко това е, за да се постигне истинското значение на Словото, явяващо се в плът. Управленските закони и декретите, които бяха издадени по-рано, онези, които ще бъдат унищожени, онези, които ще навлязат в покой — всички тези думи трябва да бъдат изпълнени. Това е основното дело, което въплътеният Бог извършва през последните дни. Той кара хората да разберат къде е мястото на предопределените от Бог и къде е мястото на непредопределените от Бог, как ще бъдат разпределени Неговите хора и синове, какво ще се случи с Израел, какво ще се случи с Египет — в бъдеще всяка една от тези думи ще се изпълни. Темпото на Божието дело се ускорява. Бог използва словото като средство, с което да разкрие на човека какво трябва да се направи във всяка епоха, какво трябва да направи въплътеният Бог през последните дни и какво е служението Му, което трябва да се извърши, и всички тези думи са с цел да се постигне истинското значение на Словото, явяващо се в плът.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Всичко се постига чрез Божието слово“)

Ежедневни Божии слова Откъс 37

Бог върши делото Си в цялата вселена. Всички, които вярват в Него, трябва да приемат словото Му и да ядат и пият словото Му. Никой не може да бъде спечелен от Бог, като вижда знаменията и чудесата, показани от Бог. През вековете Бог винаги е използвал словото, за да направи човека съвършен. Така че вие не бива да посвещавате цялото си внимание на знамения и чудеса, а трябва да се стремите да бъдете усъвършенствани от Бог. В Епохата на закона в Стария завет Бог изрече някои думи, а в Епохата на благодатта Исус също изрече много думи. След като Исус изрече много думи, апостолите и учениците Му след Него поведоха хората към практика според заповедите, издадени от Исус, и живяха според думите и принципите, изречени от Исус. През последните дни Бог използва основно словото, за да направи човека съвършен. Той не използва знамения и чудеса, за да потиска човека или да го убеждава — така не може ясно да се покаже Божията сила. Ако Бог показваше само знамения и чудеса, тогава би било невъзможно да се изясни Божията реалност и следователно би било невъзможно човекът да се усъвършенства. Бог не прави човека съвършен чрез знамения и чудеса, а използва словото, за да нахрани и напои човека, след което човекът става напълно покорен и познава Бог. Това е целта на делото, което Той върши, и на думите, които изрича. Бог не използва метода на показване на знамения и чудеса, за да направи човека съвършен — Той използва думи и много различни методи на работа, за да усъвършенства човека. Независимо дали става въпрос за облагородяване, справяне, скастряне или приток на думи, Бог говори от много различни гледни точки, за да направи човека съвършен и да му даде по-голямо познание за делото, мъдростта и дивността на Бог. Когато човекът стане завършен в етапа на завършване на епохата от Бог в последните дни, тогава той ще бъде достоен да види знамения и чудеса. Когато опознаеш Бог и можеш да Му се подчиниш, независимо какво прави Той, ти вече няма да имаш никакви представи за Него, когато виждаш знамения и чудеса. В момента ти си покварен и неспособен да се подчиниш напълно на Бог — мислиш ли, че си достоен да видиш знамения и чудеса в това състояние? Бог показва знамения и чудеса, когато наказва човека и когато епохата се променя, и най-вече, когато епохата свършва. Когато Божието дело се изпълнява нормално, Бог не показва знамения и чудеса. Показването на знамения и чудеса е изключително лесно за Него, но това не е принципът на Божието дело, нито е целта на Божието управление на човека. Ако човекът виждаше знамения и чудеса и ако духовното тяло на Бог му се явяваше, нямаше ли всички хора да вярват в Бог? Аз вече казах, че група победители са спечелени от Изтока, победители, които идват от голямото изпитание. Какво се има предвид с тези думи? Това означава, че тези хора, които са били спечелени, са станали истински покорни само след като са били подложени на осъждане и порицание, на изпитание и скастряне, и на всякакъв вид усъвършенстване. Вярата на тези хора не е неясна и абстрактна, а истинска. Те не са видели никакви знамения и чудеса. Те не говорят за неразбираеми думи и доктрини или за дълбоки прозрения. Вместо това те разполагат с реалността, Божиите думи и истинско познание за Божията реалност. Такава група не е ли по-способна да разкрие Божията сила? Божието дело през последните дни е истинско. По време на епохата на Исус Той не дойде, за да направи човека съвършен, а за да го изкупи, и затова показа някои чудеса, за да накара хората да Го последват. Защото Той дойде основно, за да извърши делото на разпятието, и показването на знамения не беше част от делото на Неговото служение. Тези знамения и чудеса бяха извършени, за да направят делото Му ефективно. Те бяха допълнително дело и не представляваха делото на цялата епоха. По време на Епохата на закона от Стария завет Бог също показа някои знамения и чудеса, но делото, което Бог върши днес, е истинско дело и сега Той определено няма да покаже знамения и чудеса. Ако Той покаже знамения и чудеса, истинското Му дело ще потъне в безредие и Той няма да може да го продължи. Ако Бог казва, че словото трябва да се използва за усъвършенстване на човека, но също така показва знамения и чудеса, тогава ще стане ли ясно, дали човекът наистина вярва в Него или не? Затова Бог не прави такива неща. В човека има твърде много религия. Бог е дошъл през последните дни, за да пропъди всички религиозни представи и свръхестествени неща в човека и да накара човека да познае Божията реалност. Той е дошъл, за да премахне образа на Бог, който е абстрактен и фантастичен — образ на Бог, който, с други думи, изобщо не съществува. И така, сега единственото нещо, което е от значение, е да имаш познания за реалността! Истината надделява над всичко. Колко истина притежаваш днес? Всичко, което показва знамения и чудеса, Бог ли е? Злите духове също могат да показват знамения и чудеса. Всички те Бог ли са? В своята вяра в Бог това, което човек търси, е истината, и това, към което се стреми, е животът, а не знаменията и чудесата. Това трябва да бъде целта на всички, които вярват в Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Всичко се постига чрез Божието слово“)

Ежедневни Божии слова Откъс 38

По онова време делото на Исус беше да изкупи цялото човечество. Всички, които повярваха в Него, получаваха прошка на греховете си; стига да повярваш в Него, Той ще те изкупи; ако повярваш в Него, вече няма да бъдеш в грях, ще бъдеш освободен от греховете си. Това означаваше да си спасен и оправдан чрез вяра. Въпреки това във вярващите оставаше нещо, което беше непокорно и се противопоставяше на Бог и трябваше постепенно да бъде премахнато. Спасението не означаваше, че човек е напълно спечелен от Исус, а че вече не принадлежи на греха, че греховете му са простени — ако повярваш, вече не принадлежиш на греха. По онова време Исус извърши много неща, които останаха непонятни за учениците Му, и каза много слова, които хората не можаха да разберат. Въпросът е, че по онова време Той не даде обяснение за тях. Затова няколко години след Неговото заминаване Матей написа родословието на Исус, а други също свършиха много работа, която беше плод на човешката воля. Исус не дойде да усъвършенства и да спечели човека, а да изпълни един етап от делото — да донесе Евангелието на Небесното царство и да извърши делото на разпятието. Следователно, когато Исус беше разпнат, Неговото дело приключи. Но в настоящата епоха — делото на завоеванието — трябва да се изрекат още слова, да се свърши още работа и да има още много процеси. Освен това трябва да се разкрият и тайните на делото на Исус и Йехова, за да могат всички хора да получат разбиране и яснота във вярата си, защото това е делото на последните дни, а последните дни са краят на Божието дело, времето на завършване на делото. Този етап от делото ще ти разясни закона на Йехова и изкуплението на Исус. И най-вече ще ти даде възможност да разбереш цялото дело на Божия шестхилядолетен план за управление, да разбереш значението и същността на този шестхилядолетен план за управление, а също така ще ти даде възможност да разбереш целта на цялото дело, извършено от Исус, и думите, които Той каза, и дори твоята сляпа вяра и преклонение пред Библията. Всичко това ще ти даде възможност да постигнеш пълно разбиране. Ще разбереш както делото, извършено от Исус, така и делото, което Бог върши днес; ще разбереш и осмислиш цялата истина, живот и път. Защо в етапа на извършване на Своето дело Исус си замина, без да извърши заключителната работа? Защото етапът на делото на Исус не беше заключителен. Когато бе разпънат на кръста, думите Му също свършиха. След като Исус бе разпнат, Неговото дело бе напълно завършено. Сегашният етап е различен: когато думите бъдат изречени докрай и цялото Божие дело бъде завършено, само тогава Неговото дело ще бъде завършено. В етапа на делото на Исус останаха много неизказани или непълно разкрити думи. Исус обаче не се интересуваше какво е казал или какво не е казал, защото Неговото служение не беше служение на думи и затова след разпъването Си на кръста се оттегли. Този етап от делото бе предимно заради разпятието и не прилича на сегашния етап. Настоящият етап от делото е преди всичко за завършване, за поставяне на всичко в ред и за приключване на цялото дело. Без да изречем думите докрай, това дело не може да бъде завършено, защото на този етап цялото дело се завършва и изпълнява с думи. По онова време Исус извърши много работа, която бе напълно неразбираема за хората. Той си отиде тихо и все още мнозина не разбират думите Му, разбирането им е погрешно, но те все още си мислят, че са прави и не знаят, че грешат. Последният етап ще завърши Божието дело и ще гарантира неговото завършване. Всички ще разберат и признаят Божия план за управление. Представите на човека, неговите намерения, неговото погрешно и нелепо разбиране, идеите му за Йехова и делото на Исус, възгледите му за езичниците и всички други отклонения и погрешни схващания ще бъдат поправени. И човек ще разбере всички правилни житейски пътища и цялото дело, което Бог е извършил, и цялата истина. Когато това се случи, този етап от делото ще приключи. Делото на Йехова беше сътворяването на света, това бе началото. Този етап от делото е краят на цялото дело и неговото завършване. Първоначално Божието дело беше извършвано сред избраните от Израил и беше зората на една нова епоха в най-святото от всички места. Последният етап от делото се извършва в най-нечистата от всички страни, за да съди света и да сложи край на тази епоха. Първият етап от Божието дело бе извършен в най-светлото от всички места, а последният етап се извършва в най-тъмното от всички места и тази тъмнина ще бъде прогонена, и ще бъде внесена светлина, и всички хора ще бъдат покорени. Когато хората на това най-нечисто и най-тъмно от всички места бъдат покорени и цялото население признае, че Бог съществува и че Той е истинският Бог, и всеки човек е напълно убеден в това, тогава този факт ще бъде използван, за да се извърши делото на завоюването в цялата вселена. Този етап от делото е символичен: когато работата през този период приключи, шестхилядолетното дело на управлението ще приключи напълно. След като хората в най-тъмното от всички места бъдат покорени, несъмнено същото ще се случи и навсякъде другаде. Така че само делото на завоюването в Китай има символично значение. Китай олицетворява всички сили на мрака, а китайският народ символизира всички, които са от плът, от Сатана и от плът и кръв. Именно китайският народ е най-покварен от големия червен змей, в най-голяма степен противопоставен на Бог и чиято човешка природа е най-гнусна и нечиста, поради което той е типичен представител на цялото покварено човечество. Това не означава, че другите народи нямат никакви проблеми. Представите на човека навсякъде са едни и същи. Въпреки че хората от тези народи може да притежават добри качества, то ако не познават Бог, значи се противопоставят на Него. Защо евреите също се противопоставяха и открито не се подчиняваха на Бог? Защо фарисеите също Му се противопоставяха? Защо Юда предаде Исус? По онова време много от учениците не познаваха Исус. Защо след като Исус бе разпънат и възкръсна от мъртвите, хората все още не вярват в Него? Нима всяко непокорство на човека не е едно и също? Просто китайският народ е взет за пример. И когато бъде победен, той ще се превърне в модел и пример и ще служи като стандарт за другите. Защо продължавам да казвам, че вие сте придатък на Моя план за управление? Именно в китайския народ корупцията, нечистотата, неправдата, противопоставянето и бунтът се проявяват най-пълно и се разкриват във всичките си разнообразни форми. От една страна, това са хора с бедни възможности, а от друга, животът и начинът им на мислене са изостанали, а навиците им, социалната им среда, родното им семейство — всичко това е жалко и много изостанало. И статусът им е нисък. Делото на това място има символичен характер и след като това изпитателно дело бъде напълно завършено, последващото Божие дело ще бъде много по-лесно. Ако този етап от делото може да бъде завършен, тогава последващото дело ще бъде завършено без всякакво съмнение. След като този етап от делото бъде завършен, ще бъде постигнат голям успех и делото на завоюването на цялата вселена ще бъде напълно завършено.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Видение за Божието дело (2)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 39

Името на Исус отбеляза началото на Епохата на благодатта. Когато Исус започна да изпълнява служението Си, Светият Дух започна да свидетелства за името Исус, а името Йехова повече не се споменаваше. Вместо това Светият Дух започна ново дело преди всичко под името Исус. Онези, които повярваха в Него, свидетелстваха за Исус Христос, а делото, което вършеха, също беше заради Исус Христос. Завършването на старозаветната Епоха на закона означаваше, че делото, извършвано предимно под името Йехова, беше приключило. След това Божието име вече не беше Йехова — вместо това Той беше наречен Исус и оттогава Светият Дух започна да работи предимно под името Исус. И така, хората дори до днес ядат и пият думите на Йехова и все още вършат всичко според делото от Епохата на закона — не си ли и ти сред тях, не спазваш ли сляпо някакви правила? Не продължават ли да живеят в миналото тези хора? Сега вече знаете, че последните дни са настъпили. Възможно ли е, когато Исус дойде, Той все още да се нарича Исус? Йехова каза на израилския народ, че ще дойде Месия, но когато дойде, Той не беше наречен Месия, а Исус. Исус каза, че ще дойде отново и че ще дойде точно така, както си е заминал. Това бяха думите на Исус, но ти видя ли Исус да си отива? Исус си замина на бял облак, но възможно ли е Той лично да се завърне сред хората на бял облак? Ако това беше така, нямаше ли да продължи да се нарича Исус? Когато Исус дойде отново, епохата вече ще се е променила, така че възможно ли е Той все още да бъде наричан Исус? Може ли Бог да бъде познат само с името Исус? Не може ли Той да бъде наречен с ново име в нова епоха? Може ли образът на една личност и едно конкретно име да представя Бог в Неговата пълнота? Във всяка епоха Бог върши ново дело и се нарича с ново име; как би могъл да върши едно и също дело в различни епохи? Как би могъл Той да се придържа към старото? Името Исус беше използвано заради делото на изкуплението. Така че дали Той ще продължи да бъде наричан със същото име, когато се върне в последните дни? Ще продължи ли да върши делото на изкуплението по същия начин? Защо въпреки факта, че Йехова и Исус са едно, в различните епохи Те са наричани с различни имена? Дали не е защото епохите на Тяхното дело са различни? Може ли едно-единствено име да представя Бог в Неговата пълнота? Ако това е така, то Бог трябва да бъде наричан с различни имена в различните епохи и Той трябва да използва ново име за всяка нова епоха, което да представлява съответната епоха, защото нито едно име не може да представя изцяло Самия Бог. Всяко име може да представлява само временния аспект на Божия нрав през дадена епоха. То е необходимо единствено за да представя Неговото дело. Следователно Бог може да избере всяко име, подходящо за Неговия нрав, за да представи цялата епоха. Независимо дали става въпрос за епохата на Йехова, или за епохата на Исус, всяка епоха е представена от име. В края на Епохата на благодатта настъпи последната епоха, а Исус вече е идвал. Как би могъл Той все още да се нарича Исус? Как би могъл все още да приема формата на Исус сред хората? Нима си забравил, че Исус е бил само образ на Назарянина? Забравил ли си, че Исус беше само Изкупител на човечеството? Как би могъл да се заеме с делото за завоюване и усъвършенстване на човека в последните дни? Това, че Исус Си е заминал на бял облак, е факт, но как би могъл да Се върне при хората на бял облак и все още да Се нарича Исус? Ако Той наистина е дошъл на облак, как би могъл човек да не Го разпознае? Нима хората по целия свят не биха Го разпознали? В такъв случай не би ли бил само Исус Бог? В такъв случай Божият образ щеше да има вид на евреин и освен това щеше да остане непроменен завинаги. Исус каза, че ще дойде така, както Си е тръгнал, но знаеш ли истинското значение на думите Му? Възможно ли е Той да е говорил на тази група от вас? Всичко, което ти знаеш, е, че Той ще дойде така, както Си е тръгнал — на облак, но знаеш ли как точно Самият Бог върши делото Си? Ако ти наистина можеше да видиш, то как да се обяснят думите на Исус? Той каза: Когато Човешкият Син дойде в последните дни, Той Сам няма да знае, ангелите няма да знаят, небесните пратеници няма да знаят и всички човеци няма да знаят. Само Отец ще знае, тоест само Духът ще знае. Дори Самият Човешки Син не знае, а ти можеш да видиш и да знаеш? Ако беше в състояние да знаеш и да виждаш със собствените си очи, нямаше ли тези думи да бъдат казани напразно? Какво каза тогава Исус? „А онзи ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец. И както стана в Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син. […] Затова бъдете и вие готови; защото в час, в който не мислите, Човешкият Син иде“. Когато дойде този ден, и Самият Син Човешки няма да го познае. Под Син Човешки се разбира Бог, облечен в плът — нормален и обикновен човек. Дори Самият Син Човешки не знае, така че откъде да знаеш ти? Исус каза, че ще дойде точно както Си е заминал. Дори и Той Самият не знае кога ще дойде, така че би ли могъл да ти каже предварително? В състояние ли си да Го видиш да идва? Не е ли това шега?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Видение за Божието дело (3)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 40

Всеки път, когато Бог идва на земята, Той променя името Си, пола Си, външния Си вид и делото Си. Той не повтаря делото Си и винаги е нов и никога не е същият. Когато дойде предишния път, името Му беше Исус. Дали когато дойде отново, Той пак ще се нарича Исус? Последния път, когато дойде, Той беше мъж. Може ли и този път да е мъж? Когато дойде в Епохата на благодатта, Неговото дело беше да бъде прикован на кръста; когато дойде отново, ще продължи ли да изкупува човечеството от греха? Може ли отново да бъде разпънат на кръста? Няма ли това да е повторение на Неговото дело? Нима не знаеш, че Бог е винаги нов, никога не е същият? Има хора, които казват, че Бог е неизменен. Това е вярно, но се отнася до неизменността на Божия нрав и Неговата същност. Промените в Неговото име и дело не доказват, че същността Му се е променила. С други думи, Бог винаги ще бъде Бог и това е непроменимо. Ако твърдиш, че Божието дело остава непроменено, ще може ли тогава Той да завърши Своя шестхилядолетен план за управление? Ти знаеш само, че Бог остава непроменен завинаги, но знаеш ли, че Бог е винаги нов, никога не е същият? Ако Божието дело не се променя, би ли могъл Той да води човечеството чак до наши дни? Ако Бог е неизменен, защо вече е завършил делото на две епохи? Неговото дело никога не спира да се развива, което означава, че нравът Му постепенно се разкрива пред човека, а това, което се разкрива, е Неговият вътрешноприсъщ нрав. В началото Божият нрав беше скрит от човека. Той никога не разкриваше нрава Си открито на човека и човекът просто нямаше познание за Него. Поради това Той използва Своето дело, за да разкрие постепенно Своя нрав на човека, но това, че работи по този начин, не означава, че Божият нрав се променя във всяка епоха. Това, че Божията воля се променя непрекъснато, не означава, че и нравът Му се променя непрекъснато. По-скоро означава, че тъй като епохите на Неговото дело са различни, Бог разкрива на човека Своя вътрешноприсъщ нрав в цялата му пълнота стъпка по стъпка, за да може човекът да Го опознае. Но това в никакъв случай не доказва, че Бог първоначално не притежава определен нрав или че нравът Му постепенно се променя с промяната на епохите — подобно разбиране би било погрешно. Бог разкрива на човека Своя вътрешноприсъщ и особен нрав — какъв е Той — в зависимост от смяната на епохите. Делото на една епоха не може да изрази целия нрав на Бог. И така, думите „Бог е винаги нов и никога не е същият“ се отнасят до Неговото дело, докато думите „Бог е неизменен“ се отнасят до това, което Бог има и е по Своята същност. Независимо от това не можеш да направиш така, че шестхилядолетното дело да зависи от едно единствено гледище или да го опишеш с мъртви думи. Такава е човешката глупост. Бог не е толкова прост, колкото си представя човек, и Неговото дело не може да се задържи в една епоха. Йехова, например, не може винаги да означава името на Бог; Бог може да върши делото Си и под името Исус. Това е знак, че Божието дело непрекъснато се развива и напредва.

Бог винаги е Бог и никога няма да се превърне в Сатана; Сатана винаги е Сатана и никога няма да стане Бог. Божията мъдрост, Божието чудо, Божията правда и Божието величие никога няма да се променят. Неговата същност, това кой е Той и какво притежава, никога няма да се променят. Неговото дело обаче постоянно напредва и се задълбочава, защото Той винаги е нов, никога не е същият. Във всяка епоха Бог приема ново име, във всяка епоха върши ново дело и във всяка епоха позволява на Своите създания да видят новата Му воля и новия Му нрав. Ако в една нова епоха хората не видят проявлението на Божия нов нрав, няма ли да Го приковат на кръста завинаги? А с това не ограничават ли Бог? Ако Бог беше дошъл в плът само като мъж, хората щяха да Го определят като мъж, като Бог на мъжете, и никога нямаше да повярват, че Той е Бог на жените. Тогава мъжете щяха да мислят, че Бог е от същия пол като мъжете, че Бог е глава на мъжете. Но в такъв случай какво става с жените? Това не е справедливо. Не е ли това привилегировано отношение? Ако беше така, то всички, които Бог спасяваше, щяха да бъдат мъже, както е Той, и нито една жена нямаше да бъде спасена. Когато Бог създаде човешкия род, Той създаде както Адам, така и Ева. Той не създаде само Адам, а създаде и мъжа, и жената по Свой образ. Бог не е само Бог на мъжете — Той е и Бог на жените. В последните дни Бог започва нов етап на Своето дело. Той ще разкрие нрава Си още повече и това няма да е състраданието и любовта от времето на Исус. Тъй като Той извършва ново дело, това дело ще бъде свързано с нов нрав. Следователно, ако това дело се извършваше от Духа — ако Бог не бе станал плът, а вместо това Духът говореше директно чрез гръмотевици, така че човек да няма възможност за какъвто и да е досег с Него — щеше ли човекът да може да познае Неговия нрав? Ако това дело се извършваше само от Духа, тогава човекът по никакъв начин не би могъл да опознае Божия нрав. Хората могат да разберат със собствените си очи Божия нрав само когато Той стане плът, когато Словото се яви в плът и Той изрази целия Си нрав чрез плътта. Бог реално и истински живее сред хората. Той е осезаем, човекът действително може да влезе в досег с Неговия нрав, в досег с онова, което Той притежава и представлява. Само по този начин човек може истински да опознае Бог. В същото време Бог е завършил и онова дело, в което „Бог е Бог на мъжете и Бог на жените“, и е осъществил пълнотата на Своето дело в плът.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Видение за Божието дело (3)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 41

Божието дело през време на цялото Му управление е много ясно: Епохата на благодатта е Епоха на благодатта, а последните дни са последни дни. Има ясни разлики между отделните епохи, защото във всяка епоха Бог върши делото, което е специфично за тази епоха. За да бъде извършено делото на последните дни, са необходими огън, съд, наказание, гняв и унищожение, които да сложат край на тази епоха. Последните дни се отнасят за последната епоха. Дали по време на последната епоха Бог няма да сложи край на тази епоха? За да сложи край на епохата, Бог трябва да донесе наказание и съд със Себе Си. Само по този начин Той може да сложи край. Целта на Исус била човек да оцелее, да продължи да живее и да съществува по по-добър начин. Той спасил човека от греха, за да може същият да спре да изпада в поквара и да не живее повече в Хадес и ада, а спасявайки човека от Хадес и ада, Исус му дал възможност да продължи да живее. Вече са настъпили последните дни. Бог ще унищожи човека и напълно ще погуби човешкия род, т.е. ще преобрази бунта на човечеството. Поради тази причина би било невъзможно Бог с милосърден и любящ нрав, какъвто е бил в миналото, да сложи край на епохата или да приключи Своя шестхилядолетен план за управление. Всяка епоха изразява специфичен аспект от Божия нрав и всяка епоха съответства на делото, което Бог трябва да свърши. Това означава, че делото, извършено от Самия Бог във всяка епоха, съдържа проявление на Неговия истински нрав, а Неговото име и делото, което Той върши, се променят с всяка следваща епоха — те са напълно нови. В Епохата на закона делото по ръководене на човечеството се извършвало под името Йехова и първият етап от това дело започнал на земята. През този етап делото се състояло в построяването на храма и жертвеника и в използването на закона за ръководство на израилтяните и за работа сред тях. Като напътствал израилския народ, Той поставил основа за Своето дело на земята. От тази основа Той разширил делото Си извън Израил, с други думи, след като започнал от Израил, Бог разширил делото Си навън, така че следващите поколения постепенно да разберат, че Йехова е Бог и че именно Йехова е създал небето и земята и всички неща, и че именно Йехова е направил всички творения. Той разширил делото Си чрез израилския народ навън, отвъд неговите граници. Територията на Израил била първото свято място в делото на Йехова на земята и именно в Израил Бог за пръв път започнал да върши дела на земята. Това било делото на Епохата на закона. По време на Епохата на благодатта Исус бил Богът, Който спасил човека. Той бил изпълнен с благодат, любов, състрадание, разбиране, търпение, смирение, грижа и толерантност. Ето защо толкова много от делата, които Той вършел, били свързани с изкуплението на човека. Нравът Му бил състрадателен и изпълнен с любов. Бидейки състрадателен и любящ, Той трябвало да бъде разпънат на кръст за човека, за да покаже, че Бог обича човека като Себе Си дотолкова, че да пожертва целия Себе Си. В Епохата на благодатта Бог бил наречен Исус, което означава, че Бог бил Богът, Който спасил човека, и че бил състрадателен и любящ Бог. Бог бил с човека. Неговата любов, Неговото състрадание и Неговото спасение съпътствали всеки човек и всички хора. Само чрез приемане на името на Исус и Неговото присъствие, човек можел да намери мир и радост, да получи Неговата благословия, Неговата безкрайна и изобилна благодат и Неговото спасение. Чрез разпятието на Исус всички, които Го последвали, получили спасение и прошка на греховете си. По време на Епохата на благодатта Божието име е Исус. С други думи, делото през Епохата на благодатта се извършвало главно под името на Исус. По време на Епохата на благодатта Бог се наричал Исус. Той предприел етап от ново дело, което надхвърляло Стария Завет, и делото Му приключило с разпятието. В това се състояла пълнотата на Неговото дело. И така, в Епохата на закона Божието име било Йехова, но в Епохата на благодатта Бог се явил с името Исус. В последните дни Неговото име е Всемогъщият Бог — Всемогъщият Бог, Който използва Своята власт, за да води човека, да го завоюва и да го спечели и накрая — да доведе епохата до нейния завършек. Във всяка епоха, във всеки етап от Неговото дело, Божият нрав е очевиден.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Видение за Божието дело (3)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 42

Възможно ли е името на Исус — „Бог с нас“ — да представя Божия нрав в неговата пълнота? Може ли то да изразява напълно Бог? Ако някой каже, че Бог може да се нарича само Исус и не може да има друго име, защото Бог не може да промени Своя нрав, то такива думи са истинско богохулство! Мислиш ли, че името Исус — „Бог с нас“ — само по себе си може да представи Бог в цялата Му пълнота? Бог може да бъде наречен с много имена, но сред тези много имена няма нито едно, което да може да обхване всичко, което е в Бог; няма нито едно име, което да може да представи напълно Бог. И така, Бог има много имена, но тези много имена не могат да изразят напълно Божия нрав, защото Божият нрав е толкова богат, че просто не е по силите на човека да Го познае. Използването на човешкия език по никакъв начин не дава на човека възможността да обхване напълно Бог. Човек разполага само с ограничен речник, за да обхване всичко, което знае за Божия нрав: велик, почитан, чудесен, непостижим, възвишен, свят, праведен, мъдър и т.н. Толкова много думи! Този ограничен речник не е в състояние да опише малкото, на което човекът е станал свидетел по отношение на Божия нрав. По-късно много хора са добавяли думи, които от тяхна гледна точка са описвали по-добре пламъка в сърцата им: Бог е толкова велик! Бог е толкова свят! Бог е толкова красив! Днес подобни човешки изказвания са стигнали своя връх, но човекът все още не е в състояние да се изрази ясно. И така, за човека Бог има много имена, но няма едно-единствено име и това е така, защото Божието битие е толкова изобилно, а езикът на човека е толкова беден. Една конкретна дума или име нямат способността да представят Бог в Неговата пълнота. Мислиш ли, че е възможно да се определи име на Бог? Бог е толкова велик и толкова свят, но въпреки това не Му позволяваш да променя името Си във всяка нова епоха? Затова във всяка епоха, в която Бог лично върши Своето дело, Той използва име, което подхожда на епохата, за да обхване делото, което възнамерява да извърши. Той използва това конкретно име, което притежава времево значение, за да представи Своя нрав в тази епоха. Ето как Бог използва човешкия език, за да изрази собствения Си нрав. Въпреки това много хора, които са имали духовни преживявания и лично са виждали Бог, смятат, че това конкретно име не е в състояние да представи Бог в Неговата цялост — уви, това няма как да се избегне! — така че човек вече не се обръща към Бог с каквото и да е име, а Го нарича просто „Бог“. Човешкото сърце изглежда любящо, но е изпълнено и с много противоречия, защото човек не знае как да обясни Бог. Това, което е Бог, е толкова изобилно, че е просто невъзможно да бъде описано. Няма нито едно име, което да обобщи Божия нрав, и няма нито едно име, което да опише всичко, което Бог притежава и Кой е Той. Ако Ме попитат: „Какво точно е името, което Ти използваш?“ — ще отговоря: „Бог е Бог!“. Дали това не е най-доброто име за Бог? Не е ли това най-доброто обобщение на Божия нрав? Тогава защо изразходвате толкова много усилия в търсене на Божието име? Защо да си блъскате главата, да се лишавате от храна и сън, и всичко това заради едно име? Ще дойде ден, в който Бог няма да се нарича Йехова, Исус или Месия — Той просто ще бъде Създателят. Тогава ще настъпи краят на всички имена, които Той е приемал на земята, защото делото Му на земята ще приключи, след което Той няма да има име. Когато всички неща преминат под властта на Създателя, защо да Го наричаме с изключително подходящо, но непълно име? Все още ли търсиш Божието име? Все още ли дръзваш да твърдиш, че Бог се нарича само Йехова? Все още ли се осмеляваш да твърдиш, че Бог може да се нарича само Исус? Можеш ли да понесеш греха на хула спрямо Бог? Трябва да знаеш, че първоначално Бог не е имал име. Той е приел едно, две или много имена само защото е трябвало да върши делото Си и да управлява човечеството. Каквото и да е името, с което Го наричаме, то не е ли свободно избрано от Него Самия? Нужно ли е вие, едно от Неговите създания, да решавате това? Името, с което наричаме Бог, съответства на онова, което човек може да възприеме на човешки език, но това име не е нещо, което човек може да обхване. Можеш само да кажеш, че има Бог на небето, че Той се нарича Бог, че Той е Самият Бог, Който има велика сила. Той е толкова мъдър, толкова възвишен, толкова чуден, толкова загадъчен, толкова всемогъщ, че не можеш да кажеш нищо повече; тази малка част е всичко, което можеш да знаеш. При това положение може ли името Исус само по себе си да представлява Бог? Когато настъпят последните дни, макар че Бог все още е Този, Който върши Своето дело, Неговото име трябва да се промени, защото това вече е друга епоха.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Видение за Божието дело (3)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 43

Когато Исус дошъл да върши Своето дело, това ставало под ръководството на Светия Дух; Той действал според желанието на Светия Дух, а не според старозаветната Епоха на закона или според делото на Йехова. Въпреки че делото, което Исус дошъл да извърши, не било да се спазват законите на Йехова или заповедите на Йехова, техният източник бил един и същ. Делото, което Исус вършил, представлявало името на Исус и представлявало Епохата на благодатта; що се отнася до делото, извършено от Йехова, то представлявало Йехова и представлявало Епохата на закона. Тяхното дело било дело на един Дух в две различни епохи. Делото, извършено от Исус, можело да представлява само Епохата на благодатта, а делото, извършено от Йехова, можело да представлява само старозаветната Епоха на закона. Йехова само ръководел народа на Израил и Египет и всички страни извън Израил. Делото на Исус в новозаветната Епоха на благодатта било дело на Йехова, което се извършвало под името на Исус, защото Той направлявал тази епоха. Ако кажеш, че делото на Исус се основавало на делото на Йехова и че Исус не започнал никакво ново дело, а че всичко, което вършил, било в хармония с думите на Йехова, в хармония с делото на Йехова, а също и с пророчествата на Исая — тогава Исус не би бил Бог, станал плът. Ако Той беше вършил делото Си по този начин, Той щеше да бъде апостол или работник от Епохата на закона. Ако е така, както казваш, тогава Исус не би могъл да постави началото на една епоха, нито пък да върши някакво друго дело. По същия начин Светият Дух по принцип трябва да върши делото Си чрез Йехова и освен чрез Йехова, Светият Дух не би могъл да върши никакво ново дело. Неправилно е човек да разбира делото на Исус по този начин. Ако човек вярва, че делото, извършено от Исус, е било извършено според думите на Йехова и пророчествата на Исая, тогава бил ли е Исус въплътен Бог или е бил един от пророците? Според този възглед не е имало Епоха на благодатта и Исус не е бил въплътен Бог, тъй като делото, което е извършил, не може да представлява Епоха на благодатта, а може да представлява само старозаветната Епоха на закона. Новият период можел да настъпи само когато Исус дошъл, за да извърши ново дело, да започне нова епоха, да излезе извън рамките на делото, което Йехова бил извършил по-рано в Израил, и да извърши Своето дело не според делото, което Йехова бил извършил в Израил, нито според старите Му заповеди, нито според някакви предписания, а да извърши новото дело, което трябвало да извърши. Самият Бог идва, за да започне епохата, и Самият Бог идва, за да доведе епохата до край. Човекът е неспособен да извърши делото по започване или завършване на епохата. Ако след идването Си Исус не беше довел до край делото на Йехова, това би било доказателство, че Той е просто човек и не е способен да представлява Бог. Тъкмо защото Исус дошъл и завършил делото на Йехова, продължил делото на Йехова и освен това извършил Своето собствено дело, едно ново дело, доказва, че това била нова епоха и че Исус бил Самият Бог. Те извършили два ясно разграничими етапа на делото. Единият етап протичал в храма, а другият — извън храма. Единият етап бил да насочи живота на човека в съответствие със закона, а другият — да принесе жертва за грях. Тези два етапа на делото се различавали значително; това отделя новата епоха от старата и е напълно правилно да се каже, че това са две различни епохи. Мястото на Тяхното дело било различно, съдържанието на Тяхното дело било различно, целта на Тяхното дело била различна. В такъв случай те могат да бъдат разделени на две епохи: Нов и Стар Завет, тоест нова и стара епоха. Когато Исус дошъл, Той не влязъл в храма, което доказва, че епохата на Йехова е приключила. Той не отишъл в храма, защото делото на Йехова в храма било завършено и нямало нужда да се върши отново, а да се върши отново би означавало да се повтори. Само като напуснел храма, предприемайки ново дело и започвайки ново пътуване извън храма, Той можел да доведе Божието дело до неговата връхна точка. Ако Той не бил напуснал храма, за да извърши Своето дело, Божието дело щяло да остане в застой върху основите на храма и нямало да настъпи нова промяна. Затова, когато Исус дошъл, Той не влязъл в храма и не извършил Своето дело в храма. Той вършил делото Си извън храма и като водил учениците Си, бил свободен да върши Своето дело. Излизането на Бог от храма, за да върши делото Си, означавало, че Бог има нов план. Неговото дело трябвало да се извършва извън храма и това трябвало да бъде ново дело, чието естество нямало да бъде ограничено. Идването на Исус сложило край на делото на Йехова през старозаветната епоха. Въпреки че Те били наречени с две различни имена, един и същ Дух извършил двата етапа на делото, а извършеното дело било непрекъснато. Тъй като името било различно и съдържанието на делото било различно, възрастта е била различна. Когато дошъл Йехова, това била епохата на Йехова, а когато дошъл Исус, това била епохата на Исус. И така, винаги когато Бог идва, Той се нарича с едно име, представлява една епоха и започва нов път. И на всеки нов път Той приема ново име, което показва, че Бог е винаги нов и никога не е същият и че Неговото дело непрекъснато напредва. Историята винаги се движи напред и Божието дело също винаги се движи напред. За да може Неговият шестхилядолетен план за управление да достигне своя край, Божието дело трябва да продължи да се движи напред. Всеки ден Бог трябва да върши ново дело, всяка година Той трябва да върши ново дело; Той трябва да постави началото на нови пътища, на нови епохи, да започне ново и по-голямо дело и заедно с това носи нови имена и ново дело.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Видение за Божието дело (3)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 44

„Йехова“ е името, което приех, докато вършех делото Си в Израел. То означава Бог на израилтяните (избрания Божи народ), който може да пожали човеците, да ги прокълне и да ги напътства през живота им; Бог, който притежава огромна мъдрост и могъщество. „Исус“ е Емануил, което означава жертвоприношението, изпълнено с любов и състрадание, избавящо хората от греховете им. Той извърши работата от Епохата на благодатта, представлява Епохата на благодатта и е само част от делото по осъществяване на Моя план за управление. Това ще рече, че само Йехова е Бог на избрания народ на Израил. Бог е на Авраам, Бог на Исаак, Бог на Яков, Бог на Моисей, Бог на всички израилтяни. И тъй, в сегашната епоха всички израилтяни, освен племето на Юда, почитат Йехова. Правят жертвоприношения на олтара Му и Му служат в храмовете, облечени в свещенически одежди. Надяват се Йехова да се появи отново. Един Исус е Спасителят на човечеството и Той е жертвата, изкупила греховете на хората. Което ще рече, че името на Исус дойде от Епохата на благодатта и се появи заради делото на изкуплението в Епохата на благодатта. Името Исусово се появи, за да позволи на човечеството в Епохата на благодатта да бъде преродено и спасено, и това име обозначава изкуплението на цялото човечество. Тоест, името Исус представлява делото на изкуплението и бележи Епохата на благодатта. Името Йехова бе създадено за израилтяните, които живееха в закона. Във всяка отделна епоха и във всеки етап от делото Моето име не е произволно избрано, а е с представително значение: всяко име бележи отделен период. „Йехова“ обозначава Епохата на закона и е почтителното обръщение, с което израилтяните назоваха Бог, когото почитаха. „Исус“ представлява Епохата на благодатта и е името на Бог на всички, които бяха спасени през Епохата на благодатта. Ако човеците все така копнеят за пришествието на Спасителя Исус в сетните дни и все така очакват Той да се яви в образа, който бе приел в Юдея, целият план за управление, датиращ отпреди шест хиляди години, щеше да спре в Епохата на изкуплението и нямаше да се развива по-нататък. А и тогава не биха дошли сетните дни и епохата не би приключила. Така е, защото Спасителят Исус работи само за изкуплението и спасението на човечеството. Приех името Исус само заради всички грешници в Епохата на благодатта, но не това е името, под което ще сложа край на цялото човечество. При все че Йехова, Исус и Месията представляват Моя Дух, тези названия просто обозначават различните етапи от плана Ми за управление и не Ме представляват в Моята цялост. Имената, с които Ме назовават хората на земята, не могат да изразят цялостния Ми нрав и всичко, което Аз съм. Те са просто различни имена, с които са Ме наричали в различните епохи. И тъй, когато настъпи последната епоха — епохата на сетните дни — Моето име отново ще се промени. Няма да се казвам Йехова или Исус, а още по-малко Месията. Ще се наричам Самият Всемогъщ Бог и под това име ще поставя край на цялата епоха. Навремето Ми казваха Йехова. После пък бях Месия, а по-нататък човеците с обич и почит Ме наричаха Исус Спасителя. Обаче днес Аз вече не съм Йехова или Исус, когото хората познаваха в онези минали времена; Аз съм Бог, завърнал се в сетните дни — Бог, който ще постави край на епохата. Аз съм Самият Бог, който се въздига от края на земята с целия Си нрав и преизпълнен с властност, благородство и великолепие. Хората никога не са влизали в досег с Мен, не са Ме опознали и са съвсем невежи по отношение на Моя нрав. От създаването на света, та чак до днес нито един човек не Ме е виждал. Това е Бог, който се явява пред хората в сетните дни, но е скрит сред тях. Той пребивава сред човеците, истински и реален като жарещото слънце и бушуващия пламък, изпълнен с мощ и преизпълнен с власт. Съдът на словото Ми няма да пропусне нито един човек, нито едно нещо и всеки и всичко ще бъде пречистено в пламъците. Накрая всички народи ще получат благослова на думите Ми, но и ще бъдат разкъсани на парчета от Моите слова. Така през сетните дни всички хора ще видят, че Аз съм завърналият се Спасител и че съм Всемогъщият Бог, покоряващ цялото човечество. И всички ще се убедят, че преди Се жертвах за хората, но в сетните дни Се превръщам и в слънчевия пламък, изпепеляващ всичко, и в Слънцето на праведността, разкриващо всички неща. Това е Моето дело в последните дни. Приех това име и възприех този нрав, за да може всички хора да видят, че съм праведен Бог, изпепеляващото слънце и обгарящият пламък, за да може всички да почитат Мен, единствения истински Бог, и да съзрат истинското Ми лице: Аз не съм само Бог на израилтяните и не съм само Изкупителят; Бог съм на всички създания на небето, в океаните и на земята.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Спасителят вече се е завърнал, възседнал „бял облак“)

Ежедневни Божии слова Откъс 45

Ако Спасителят слезеше в сетните дни пак под името Исус и отново Се родеше в Юдея и се захванеше с делото Си там, това би доказало, че съм създал единствено израилтяните и само тях съм спасил, както и че нямам нищо общо с езичниците. Нима това не би било в противоречие с думите Ми: „Аз съм Господ, който създаде небесата, земята и всички неща“? Напуснах Юдея и върша делото Си сред езичниците, защото съм не само Бог на израилтяните, а Бог на всички създания. В сетните дни се явявам сред езичниците, защото съм не само Йехова, Бог на израилтяните, а също и Творецът на всички Свои избраници сред езичниците. Аз създадох не само Израел, Египет и Ливан, а и всички езически народи отвъд Израел. Поради това Аз съм Господ на всички създания. Взех Израел само за начална точка на делото Си и превърнах Юдея и Галилея в крепости на Своето изкупително дело, а сега използвам езическите народи за основа, от която ще сложа край на цялата епоха. В Израел осъществих два етапа от работата Си (а именно Епохата на закона и Епохата на благодатта) и продължих Своето дело в Епохата на благодатта и Епохата на царството из земите извън Израел. Сред езическите народи ще предприема завоевателното Си дело и така ще поставя завършек на епохата. Ако хората продължат неизменно да Ме наричат Исус Христос, но не знаят, че съм положил началото на нова епоха през сетните дни и съм наченал ново Свое дело, и ако хората продължат да са обсебени в очакване на пришествието на Спасителя Исус, ще нарека тези хора невярващи в Мен; те не Ме познават и вярата им в Мен е подправена. Възможно ли е подобни хора да станат свидетели на слизането на Спасителя Исус от небето? Не Моето пристигане чакат те, а пришествието на Царя на юдеите. Те не копнеят за Мен, за да унищожа нечистия стар свят, а вместо това жадуват за Второто Исусово пришествие, което да им донесе изкупление. Те с нетърпение очакват Исус отново да спаси цялото човечество от омърсената, грешна земя. Как биха могли подобни хора да участват в завършека на делото Ми в сетните дни? Човешките желания не са в състояние да изпълнят волята Ми, нито да допринесат за осъществяването на делото Ми, защото човекът просто цени и се възхищава на предишната Ми работа и няма представа, че Аз съм Самият Бог, който е винаги нов и никога стар. Човеците знаят само, че Аз съм Йехова и Исус и съвсем не се досещат, че Аз съм Този от сетните дни, който ще сложи край на човечеството. Всичко, за което хората копнеят, и всичко, което знаят, произлиза от собствените им представи и е ограничено в рамките на това, което виждат с очите си. Това не е в съгласие с Моето дело, а му противоречи. Ако вършех делото си, съобразявайки се с човешките идеи, кога би дошъл завършекът му? Кога би встъпило в покой човечеството? И как бих могъл да навляза в седмия ден, Съботата? Работя според плана Си и според Своя замисъл — а не съгласно намеренията на човеците.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Спасителят вече се е завърнал, възседнал „бял облак“)