Битие 17:4-6 Ето, моят завет е с теб; и ти ще станеш баща на множество народи. Няма да се наричаш вече Аврам, а името ти ще бъде Авраам; защото те направих баща на множество народи. Ще те направя плодовит и ще произведа народи от теб; и царе ще произлязат от теб.

Битие 18:18-19 Авраам ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благословят всички народи на земята. Защото знам, че той ще нареди на децата и домочадието си да го следват и че те ще вървят по пътя на Йехова, за да извършват справедливост и правосъдие че Йехова да може да направи с Авраам онова, което каза за него.

Битие 22:16-18 Йехова рече: „Заклевам се в Себе Си, защото си направил това и не си пожалил него, единствения си син, ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си; в твоето потомство ще се благословят всички народи на земята, защото си послушал гласа Ми“.

Йов 42:12 Така Йехова благослови сетните дни на Йов повече от първите му; и така той получи четиринадесет хиляди овце, шест хиляди камили, хиляда двойки волове и хиляда магарици.

Мнозина искат да търсят и да спечелят Божиите благословии, но не всеки може да ги спечели, тъй като Бог има Свои собствени принципи и благославя човека по Свой начин. Обещанията, които Бог дава на човека, и благодатта, с която го надарява, се разпределят въз основа на мислите и действията на човека. И така, какво показват Божиите благословения? Какво могат да видят хората в тях? На този етап нека оставим настрана обсъждането на това какви типове хора получават Божиите благословии и какви са принципите на Божието благословение. Вместо това нека да разгледаме Божието благословение на човека с цел опознаване на Божията власт от гледната точка на познаването на Божията власт.

И четирите споменати откъса от писанието дават сведения за благословиите на Бог за човека. Те дават подробно описание на получателите на Божиите благословии като Авраам и Йов, както и причините, поради които Бог е дарил своите благословии, и какво се съдържа в тези благословии. Интонацията и стилът на Божиите слова, както и гледната точка и положението, от които Той говори, позволяват на хората да разберат, че Онзи, Който дарява благословии, и получателят на тези благословии имат напълно различна идентичност, положение и същност. Интонацията и стилът на тези слова и положението, от което са изречени, са уникални за Бог, който притежава идентичността на Създателя. Той има власт и мощ, както и благородството на Създателя, и величие, което не търпи съмнение от никой човек.

Нека първо разгледаме следния откъс от Битие, глава 17, стихове 4-6: „Ето, моят завет е с теб; и ти ще станеш баща на множество народи. Няма да се наричаш вече Аврам, а името ти ще бъде Авраам; защото те направих баща на множество народи. Ще те направя плодовит и ще произведа народи от теб; и царе ще произлязат от теб“. Тези слова бяха заветът, който Бог сключи с Авраам, както и Божията благословия за Авраам: Бог щеше да направи Авраам баща на народи, щеше да го направи изключително плодовит и щеше да произведе народи от него, и царе щяха да произлязат от него. Виждаш ли Божията власт в тези слова? Как разбираш тази власт? Каква страна от същината на Божията власт виждаш? При внимателно прочитане на тези слова не е трудно да се установи, че властта и идентичността на Бог се разкриват ясно в съдържанието на Божиите слова. Например, когато Бог казва: „Моят завет е с теб; и ти ще… направих те… ще те направя…“, такива фрази като „ти ще“ и „Аз ще“, чието съдържание носи утвърждаване на Божията идентичност и власт, от една страна са показател за правдивостта на Създателя, а от друга са специални слова, използвани от Бог, който притежава идентичността на Създателя, като същевременно са и част от традиционния речник. Ако някой каже, че се надява друг човек да е изключително плодовит, че народи ще произхождат от този човек, че царе ще произлизат от него, тогава това несъмнено е вид пожелание, а не обещание или благословия. Затова хората не смеят да кажат: „Ще те направя такъв и такъв, ти ще бъдеш такъв и такъв“, тъй като знаят, че нямат такава власт. Това не е по силите им и дори да изрекат такива неща, думите им ще бъдат празни и безсмислени, изречени под въздействието на техните желания и стремежи. Нима някой от хората ще се осмели да говори с такъв величествен тон, ако чувства, че не е в състояние да изпълни своите желания? Всички желаят доброто на своите потомци и се надяват, че те ще преуспеят и ще постигнат огромен успех. „Какво голямо щастие би било някой от тях да стане император! Ако някой стане губернатор, това също би било хубаво, стига да е някой важен човек!“ Всичко това са хорски желания, но хората могат само да пожелават благословии за своето потомство, а не могат да изпълнят или сбъднат обещанията си. В сърцата си всички ясно разбират, че нямат силата да постигат такива неща, тъй като всичко около тях е извън властта им, следователно как могат да командват съдбите на другите? Причината, поради която Бог може да произнася такива слова, е че Бог има такава власт и е в състояние да изпълни и осъществи всички обещания, които дава на човека, и да сбъдне всички благословии, които дарява на човека. Човекът е сътворен от Бог и за Бог би било детска игра да направи някого изключително плодовит; само една Негова дума е достатъчна да направи благоденстващо нечие потомство. За да го направи, не е нужно да се поти или да си претоварва ума, нито пък да се тормози заради това. Такава е същинската мощ на Бог, същинската Божия власт.

След като в Битие 18:18 прочетохте, че „Авраам ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благословят всички народи на земята“ можете ли да почувствате Божията власт? Можете ли да почувствате необикновеността на Създателя? Можете ли да усетите превъзходството на Създателя? Божието слово е несъмнено. Бог не произнася такива слова като символ или израз на увереността Си в успеха. Те всъщност са доказателство за властта на Божиите слова и са заповед, която осъществява Божието слово. Тук има два израза, на които трябва да обърнете внимание. Когато Бог казва, че „Авраам ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благословят всички народи на земята“, в тези думи усеща ли се поне някакъв елемент на несигурност? Има ли някаква частица безпокойство в тях? Има ли следа от страх? Заради фразите „ще стане“ и „ще бъде“ в Божиите слова, тези елементи, които са характерни за човека и често се проявяват у него, никога не са имали абсолютно никакво отношение към Създателя. Никой не би посмял да използва такива думи, когато пожелава добро на други хора, никой не би посмял с такава увереност да благославя друг човек с велик и силен народ или да обещава, че чрез него всички народи на земята ще бъдат благословени. Колкото по-убедено звучи Божието слово, толкова повече то доказва нещо — и какво точно? То доказва, че Бог има такава власт, че тя може да извърши тези неща и че тяхното осъществяване е неизбежно. Без да изпитва ни най-малко съмнение, в сърцето Си Бог бе абсолютно сигурен във всичко, с което благослови Авраам. Всичко това щеше да се осъществи според словото Му и никоя сила нямаше да може да промени, да попречи, да разстрои или наруши неговото изпълнение. Каквото и да се бе случило, нищо нямаше да отмени Божието слово или да повлияе на неговото осъществяване и постигане. Точно в това се съдържа самата мощ на словата, изречени от устата на Създателя, а властта на Създателя не търпи възражения от страна на човека! Все още ли имаш съмнения, след като прочете тези слова? Тези слова бяха изречени от устата на Бог и в Божието слово има мощ, величие и власт. Тази мощ и власт, както и неизбежността на осъществяването на факта, са непостижими за никое сътворено или несътворено същество и никое сътворено или несътворено същество не може да ги надмине. Само Създателят може да разговаря с човека с такъв тон и с такава интонация и фактите доказват, че Неговите обещания не са безсъдържателни думи или празни хвалби, а са израз на неповторима власт, която никой човек, събитие или нещо не може да надмине.

Каква е разликата между словата, които Бог изрича, и думите на човека? Когато четеш словата, изречени от Бог, ти усещаш могъществото на Божието слово и властта на Бог. Как се чувстваш, когато чуеш хора да изричат такива думи? Не ги ли намираш за изключително арогантни и самохвалци, за хора, които обичат да се изтъкват? Защото те нямат такава мощ, нямат такава власт и затова са напълно неспособни да постигнат такива неща. Фактът, че са толкова уверени в обещанията си, само показва необмислеността на техните забележки. Ако някой изрече такива думи, то той несъмнено ще се окаже арогантен и свръхсамоуверен и ще се разкрие като класически пример за нрава на архангела. Тези слова са изречени от устата на Бог — долавяш ли в тях дори частица арогантност? Имаш ли чувството, че Божието слово е просто шега? Божието слово е власт, Божието слово е факт и още преди да бъде изречено от устата Му, тоест докато Той взима решение да направи нещо, то вече е извършено. Може да се каже, че всичко, което Бог каза на Авраам, бе завет, който Бог сключи с него, и обещание, дадено от Бог на Авраам. Това обещание беше установен факт, както и свършен факт, и тези факти постепенно бяха осъществени в Божиите мисли в съответствие с Божия план. Следователно изричането на тези слова от Бог не означава, че Той има надменен нрав, защото Бог е способен да постигне такива неща. Той има тази мощ и власт и е напълно способен да извършва подобни действия, и тяхното изпълнение е напълно в обхвата на Неговите възможности. Когато такива слова са изречени от устата на Бог, те са проява и израз на истинския Божи нрав, идеално проявление и израз на същината и властта на Бог, и няма по-уместно и подходящо доказателство за идентичността на Създателя. Точно стилът, тонът и подборът на тези слова са белег на идентичността на Създателя и напълно съответстват на изразяването на собствената идентичност на Бог. В тях няма никакви преструвки, никаква нечистота. Тези слова са абсолютно безупречна демонстрация на същината и властта на Създателя. Що се отнася до създанията, те не притежават нито такава власт, нито такава същина, а още по-малко пък притежават мощта, дадена от Бог. Ако човек демонстрира такова поведение, това несъмнено ще е избухване на порочния му нрав, в основата на което ще стоят натрапчивото въздействие на човешката арогантност и необуздана амбиция и разкриването на злите намерения на не кой да е, а на дявола, Сатана, който иска да заблуди хората и да ги подмами да предадат Бог. И как се отнася Бог към това, което се разкрива чрез такъв език? Той ще каже, че искаш да узурпираш мястото Му и че искаш да се представиш за Него и да Го замениш. Когато имитираш тона на Божиите слова, намерението ти е да заемеш мястото на Бог в сърцата на хората, да си присвоиш човечеството, което по право принадлежи на Бог. Това е Сатана в най-чист вид. Това са делата на потомците на архангела, които Небето не търпи! Има ли сред вас такива, които някога са имитирали Бог по някакъв определен начин, като са произнасяли няколко думи с намерението да объркат хората и да ги заблудят, да ги накарат да се чувстват така, сякаш думите и действията на този човек носят в себе си властта и могъществото на Бог, сякаш същината и идентичността на този човек са уникални и сякаш дори тонът на думите му е подобен на Божия? Правили ли сте някога нещо подобно? Имитирали ли сте някога Божията интонация в речта си с онова, което вие приемате за могъщество и власт, като сте използвали жестове, които, по общо мнение, представляват Божия нрав? Често ли се случва повечето от вас да действат или да възнамеряват да действат по този начин? Ако сега, след като наистина виждате, осъзнавате и познавате властта на Създателя, погледнете назад към онова, което сте правили и което сте разкривали от себе си, изпитвате ли отвращение? Признавате ли своето безчестие и безсрамие? След като сте анализирали характера и същината на такива хора, може ли да се каже, че те са прокълнати изчадия на ада? Може ли да се каже, че всеки, който прави подобни неща, си навлича унижение? Осъзнавате ли колко сериозно е това? И то наистина сериозно? Намерението на хората, които действат по този начин, е да имитират Бог. Те искат да бъдат Бог, за да накарат хората да им се прекланят като на Бог. Те искат да унищожат мястото, което Бог заема в сърцата на хората, и да се отърват от Бог, Който работи сред хората, и го правят, за да постигнат целта си да управляват хората, да ги погълнат и да ги завладеят. Всеки има подобни подсъзнателни желания и стремежи и всеки живее в такъв вид порочна сатанинска същина, в сатанинска природа, в която хората враждуват с Бог, предават Бог и желаят да станат Бог. След моето общение по темата за Божията власт все още ли имате желание или стремеж да изпълнявате ролята на Бог или да го имитирате? Все още ли искате да бъдете Бог? Все още ли желаете да станете Бог? Властта на Бог не може да бъде имитирана от човека и той не може да подражава на идентичността и положението на Бог. Дори и да си способен да имитираш тона, с който говори Бог, ти не можеш да имитираш същината на Бог. Дори да си способен да заемеш мястото на Бог и да играеш ролята на Бог, никога няма да можеш да направиш онова, което Бог възнамерява да направи, и никога няма да можеш да управляваш и ръководиш всички неща. В очите на Бог ти ще си останеш незначително създание и независимо колко големи са твоите умения и способности, независимо колко си надарен, целият ти се намираш изцяло под властта на Създателя. Дори да си способен да произнасяш дръзки думи, това не може нито да покаже, че притежаваш същината на Създателя, нито че притежаваш Неговата власт. Властта и могъществото на Бог са същността на Самия Бог. Те не са нещо научено или придадено отвън, те са изначалната същина на Самия Бог. Така че отношенията между Създателя и създанията никога няма да се променят. Като едно от творенията човек трябва да стои на мястото си и да се държи добросъвестно. Пази предано онова, което ти е поверено от Създателя. Не се дръж по неуместен начин и не прави неща, които са извън способностите ти или са противни на Бог. Не се опитвай да ставаш велик или да се превръщаш в свръхчовек, или да се издигаш над другите, и недей да се стремиш да станеш Бог. Това са неща, които хората не трябва да жадуват. Стремежът да станеш велик или свръхчовек е абсурден. Стремежът да станеш Бог е още по-позорен — той е отвратителен и жалък. Онова, което е достойно за одобрение и към което творенията трябва най-силно да се стремят, е да станат истински творения. Това е единствената цел, към която трябва да се стремят всички хора.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият I“)