Нека разгледаме книгата Битие, глава 22, стихове 17-18. Това е друг откъс, изречен от Бог Йехова, в който Той каза на Авраам следното: „Ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си; в твоето потомство ще се благословят всички народи на земята, защото си послушал гласа Ми“. Много пъти Бог Йехова благослови Авраам, че потомството му ще се умножи, но доколко ще се умножи? Доколкото е посочено в Светото писание: „като небесните звезди и като пясъка на морския бряг“. Тоест Бог пожела да надари Авраам с потомство, толкова многобройно, колкото звездите на небето и колкото песъчинките на морския бряг. Бог говореше образно и от тази образност не е трудно да се разбере, че Бог дарява на Авраам не само един или двама, нито дори хиляди потомци, а несметен брой — достатъчно, за да станат множество народи, защото Бог обеща на Авраам, че той щеше да стане баща на много народи. И така, този брой от човека ли бе определен, или Бог го реши? Може ли човек да контролира броя на своите потомци? Това от него ли зависи? От него не зависи дори дали ще има няколко потомци, или няма да има, да не говорим за толкова голям брой като „небесните звезди и като пясъка на морския бряг“. Кой не иска потомството му да бъде толкова многобройно, колкото звездите? За съжаление обаче нещата не винаги се развиват така, както искаш. Независимо колко опитен или надарен е човек, това не зависи от него — никой не може да надхвърли границите на онова, което е предопределено от Бог. Колкото ти е позволил, толкова ще имаш. Ако Бог ти даде малко, никога няма да имаш много, а ако Бог ти даде много, няма смисъл да се възмущаваш колко много имаш. Не е ли така? Всичко това е във властта на Бог, а не на човека! Бог управлява човека и никой не е изключение!

Когато Бог каза „ще умножа и преумножа потомството ти“, това беше заветът, който Бог сключи с Авраам и подобно на „завета на дъгата“ той щеше да се изпълнява завинаги. Той беше и обещанието, което Бог даде на Авраам. Само Бог има право и е в състояние да сбъдне това обещание. Независимо дали човек вярва в това, независимо дали човек го приема и независимо от това как го оценява и го възприема, то ще бъде изпълнено до последната буква според словата, изречени от Бог. Божието слово няма да се измени заради промените във волята или в представите на човека, няма да се измени и заради промените в който и да е човек, събитие или нещо. Всичко, което съществува, може да изчезне, но Божието слово ще остане вечно. Всъщност денят, в който всичко, което съществува, ще изчезне, е точно денят, когато Божиите слова ще бъдат изпълнени докрай, защото Той е Създателят и Той притежава властта на Създателя и могъществото на Създателя, и Той владее всички неща и цялата жизнена сила. Той може да създаде нещо от нищо или да превърне нещо в нищо и управлява превръщането на всички неща от живи в мъртви. За Бог няма нищо по-лесно от умножаването на нечие семе. За човека това звучи фантастично, звучи като приказка, но за Бог това, което той решава и обещава да направи, не е нито фантазия, нито приказка. По-скоро е факт, който Бог вече е видял, и който със сигурност ще бъде осъществен. Разбирате ли това? Събитията доказват ли, че потомците на Авраам бяха многобройни? Колко многобройни бяха те? Бяха ли толкова многобройни, колкото „небесните звезди и като пясъка на морския бряг“, както каза Бог? Разпръснаха ли се сред всички народи и региони по всички места на този свят? Благодарение на какво се осъществи този факт? Дали се дължи на властта на Божието слово? В продължение на стотици или хиляди години, след като бяха изречени, Божиите слова продължиха да се изпълняват и непрекъснато се превръщаха в действителност. Това е могъществото на Божието слово и доказателство за Божията власт. След като създаде всички неща, Бог каза: „Нека бъде светлина“ и светлината се появи. Това се случи много бързо, изпълни се за много кратък период от време, без никакво забавяне в осъществяването и изпълнението; ефектът от Божието слово беше мигновен. И двата примера са демонстрация за Божията власт, но когато Бог благослови Авраам, Той позволи на човека да види друга страна от същността на Божията власт, както и факта, че властта на Създателя не може да бъде измерена. Освен това Той позволи на човека да види една по-истинска, по-изящна страна от властта на Създателя.

След като Божиите слова бъдат изречени, Божията власт поема управлението на даденото дело и събитието, обещано от Божиите уста, постепенно започва да се превръща в реалност. В резултат на това започват да настъпват промени сред всички неща, също както с идването на пролетта тревата става зелена, цветята цъфтят, дърветата напъпват, птиците започват да пеят, гъските се завръщат и полетата гъмжат от хора… С идването на пролетта всички неща се подмладяват и това е чудотворното дело на Създателя. Когато Бог изпълнява обещанията Си, всички неща на небето и на земята без изключения се обновяват и променят според Божиите мисли. Когато Божията уста изрича някакво обещание или предсказание, всички неща служат за неговото изпълнение и всичко е насочено към неговото изпълнение. Под властта на Създателя всички същества се подреждат и организират, започват да играят определената им роля и да изпълняват съответната си функция. Това е проява на властта на Създателя. Какво виждаш ти в това? Как ще познаеш Божията власт? Има ли Божията власт граници? Има ли ограничение във времето? Може ли да се каже, че има определена височина или определена дължина? Може ли да се каже, че Божията власт има определен размер или сила? Може ли да се измери с човешките мерки? Божията власт не се появява и изчезва, не идва и не си отива и няма никой, който да измери точно колко голяма е тя. Независимо колко време ще мине, ако Бог благославя някого, това благословение ще продължи и занапред и неговото продължение ще носи свидетелство за неизмеримата Божия власт и ще даде на човечеството възможност отново и отново да съзерцава възраждането на неукротимата жизнена сила на Създателя. Всяка проява на Неговата власт е съвършено проявление на словата от устата Му пред всички неща и пред човечеството. Освен това всичко, което е извършено от Неговата власт, е несравнимо изящно и напълно безупречно. Може да се каже, че Неговите мисли, Неговото слово, Неговата власт и цялата работа, която Той извършва, представляват една несравнимо красива картина и за създанията нейната значимост и стойност е невъзможна за изразяване с човешкия език. Когато Бог дава обещание на някой човек, Той го познава като петте си пръста, независимо дали става въпрос за това къде живее, или какво прави, какво е било обкръжението му, преди да получи обещанието или след това, или колко големи сътресения са настъпили в жизнената му среда. Независимо колко време е минало от изричането на Божиите слова, за Него те сякаш току-що са изречени. Тоест Бог има такава мощ, такава власт, че може да проследява, контролира и изпълнява всяко обещание, което дава на човечеството, и независимо какво е то, независимо колко време е необходимо, за да бъде изпълнено докрай, и най-вече независимо от обхвата на изпълнението му (например време, географско местоположение, раса и т.н.) това обещание ще бъде осъществено и завършено. При това осъществяването и завършването му няма да Му струват и най-малкото усилие. Какво доказва това? Доказва, че размахът на Божията власт и мощ е достатъчен, за да управлява цялата вселена и цялото човечество. Бог създаде светлината, но това не означава, че управлява само светлината или че управлява само водата, защото я е създал, а всичко останало няма нищо общо с Бог. Не е ли това погрешно мислене? Въпреки че след няколкостотин години Божието благословение за Авраам постепенно изчезна от паметта на човека, за Бог това обещание си остана същото. Все още е в процес на изпълнение, който никога не е спирал. Човекът никога не знаеше и не беше чувал за това как Бог упражняваше своята власт, как бяха подредени и организирани всички неща и колко много удивителни истории се случиха през това време сред всички неща, сътворени от Бог, но всяко удивително проявление на Божията власт и всяко разкриване на Неговите дела беше предавано и възхвалявано сред всички неща, всички неща провъзгласяваха чудотворните дела на Създателя и говореха за тях, и всяка многократно разказвана история за върховенството на Създателя над всички неща ще се провъзгласява от всички неща вовеки. Властта, чрез която Бог управлява всички неща, и могъществото на Бог показват на всички неща, че Бог е навсякъде и по всяко време. Когато си станал свидетел на вездесъщността на Божията власт и могъщество, ще видиш, че Бог е навсякъде и по всяко време. Властта и могъществото на Бог не са ограничени от времето, географското местоположение и пространството, както не са ограничени от нито един човек, събитие или нещо. Размахът на властта и могъществото на Бог надхвърля въображението на човека, необясним е за човека, невъобразим е за него и човек никога няма да може да го познае напълно.

Някои хора обичат да си правят изводи и да фантазират, но докъде се простира въображението на човека? Може ли да се простира отвъд този свят? Способен ли е човек да стигне до заключение и да си представи автентичността и прецизността на Божията власт? Могат ли заключенията и въображението на човека да му дадат възможност да постигне познание за Божията власт? Могат ли те да направят така, че човек наистина да оцени Божията власт и да ѝ се подчини? Фактите доказват, че заключенията и въображението на човека са просто продукт на човешкия ум и не са нито от полза, нито от помощ за човешкото познаване на Божията власт. След като четат научна фантастика, някои са в състояние да си представят как изглеждат Луната или звездите. Но това не означава, че човек може да разбере Божията власт. Въображението на човека е просто въображение. Човекът по никакъв начин не разбира значението на обстоятелствата, свързани с тези неща, тоест връзката им с Божията власт. Какво от това, ако си бил на Луната? Това показва ли, че имаш многостранно разбиране за Божията власт? Това показва ли, че си способен да си представиш размаха на Божията власт и могъщество? Тъй като заключенията и въображението на човека не могат да му дадат възможност да познае Божията власт, какво трябва да направи той? Най-разумно би било да не си правим заключения и да не си представяме, тоест човек не бива да разчита на въображението си и да зависи от заключенията си, когато става въпрос за познаване на Божията власт. Какво искам да ви кажа с това? Познаването на Божията власт, на Божията мощ, на собствената идентичност на Бог и на Божията същина не може да бъде постигнато чрез твоето въображение. Тъй като не можеш да разчиташ на въображението си, за да познаеш Божията власт, как тогава ще успееш да постигнеш истинско познаване на Божията власт? Начинът да го направиш е да ядеш и пиеш Божието слово, чрез общение и чрез опознаване на Божието слово. Така постепенно ще натрупаш опит и потвърждение на Божията власт и постепенно ще придобиеш разбиране и нарастващо познание за нея. Това е единственият начин да се постигне познаване на Божията власт — преки пътища няма. Да искам от вас да не използвате въображението си не е същото като да ви накарам да седите пасивно в очакване на унищожението или да ви попреча да правите каквото и да било. Да не използваш мозъка си, за да разсъждаваш и да си представяш, означава да не използваш логиката, за да си правиш изводи, да не използваш знанието за анализ, да не използваш науката като основа, а вместо това да оцениш, да се убедиш и да потвърдиш, че Бог, в който вярваш, има власт, да потвърдиш, че Той има върховенство над твоята съдба и че Неговата мощ доказва винаги, чрез Божието слово, чрез истината, чрез всичко, с което се сблъскваш в живота, че Той е Самият истински Бог. Това е единственият начин, по който всеки може да постигне разбиране за Бог. Някои хора казват, че искат да намерят лесен начин за постигане на тази цел, но съществува ли според вас такъв начин? Повярвай ми, не е нужно да мислиш — няма други начини! Единственият начин е добросъвестно и упорито да опознаваш и удостоверяваш това, което Бог притежава и представлява, чрез всяко Негово слово и всичко, което прави. Това е единственият начин да познаеш Бог. Защото това, което Бог притежава и представлява, не е кухо и празно, а е истинско.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият I“)