Битие 9:11-13 Поставям завета Си с вас, — че няма да бъде изтребена вече никоя твар от водите на потопа, нито ще настане вече потоп да опустоши земята. Бог каза още: Ето белега на завета, който Аз поставям до всички поколения между Мен и вас и всичко живо, което е с вас; поставям дъгата Си в облака и тя ще бъде белег на завет между Мен и земята.

След като Създателят сътворява всички неща, властта Му отново се потвърждава и провъзгласява в завета на дъгата

Властта на Създателя е провъзгласена навеки и се упражнява сред всички създания, и Той не само управлява съдбата на всички неща, но господства и над човека, специалното създание, което Той е сътворил със собствените си ръце и което притежава различна жизнена структура и съществува в различна форма на живот. След създаването на всички неща Създателят не престана да упражнява Своята власт и могъщество. За Него властта, която Му даде върховенство над всичко съществуващо и над съдбата на цялото човечество, формално започна чак след като човечеството наистина се роди от ръката Му. Той възнамеряваше да ръководи човечеството и да властва над него, възнамеряваше да го спаси и истински да го спечели, да спечели човечество, което да ръководи всички неща. Възнамеряваше да постави живота на това човечество под Своята власт и то да я познае и да ѝ се подчини. Така Бог започна да използва словото Си, за да изрази официално Своята власт сред хората, и започна да упражнява властта Си, за да приложи словото Си на практика. Разбира се, в този процес Божията власт беше провъзгласена навсякъде, а Аз просто подбрах някои специфични, добре познати примери, от които можете да разберете и познаете неповторимостта на Бог и Неговата неповторима власт.

Между откъса от Битие 9:11-13 и горните откъси, отнасящи се до писменото споменаване на сътворението на света от Бог, има прилика, но има и разлика. Каква е приликата? Тя се крие в словото, което Бог използва, за да постигне онова, което е възнамерявал да направи, а разликата е, че цитираните тук откъси представляват Божия разговор с човека, по време на който Той е сключил завет с човека и го е информирал за съдържанието на този завет. Това упражняване на Божията власт бе постигнато в процеса на Неговия диалог с човека, което означава, че преди създаването на човечеството Божиите слова представляваха наставления и заповеди, дадени на онези същества, които Той възнамеряваше да създаде. Но сега се появи някой, който можеше да чуе Божието слово, и затова словото Му беше както диалог с човека, така и призив и предупреждение към човека. Освен това Божиите слова бяха заповеди, носещи Неговата власт, които бяха предадени на всички неща.

Кое Божие дело е записано в този откъс? В него е записан заветът, който Бог сключи с човека, след като унищожи света с потоп. Откъсът разказва на човека, че Бог няма повече да изпраща такова унищожение на света и че за тази цел Бог създаде знак. Какъв беше този знак? Писанието казва, че „поставям дъгата Си в облака и тя ще бъде белег на завет между Мен и земята“. Това са истинските слова, които Създателят каза на човечеството. И щом Той изрече тези слова, пред очите на човека се появи дъга и тя все още е там. Всеки е виждал тази дъга, а когато я видиш, знаеш ли как се появява? Науката не е в състояние да ѝ даде обяснение или да определи нейния източник, нито да установи нейното местонахождение. Причината е, че дъгата е знак за завета, сключен между Създателя и човека. Тя не се нуждае от научна обосновка, не е направена от човека и човекът не е в състояние да я промени. Тя е продължение на властта на Създателя, след като Той произнесе словата Си. Създателят използва Свой собствен специален метод за спазване на завета Си с човека и на обещанието Си, следователно използването на дъгата като знак на завета, който е сключил, е небесен указ и закон, който трябва да остане непроменен завинаги, както за Създателя, така и за сътвореното човечество. Трябва да се каже, че този неизменен закон е още едно истинско проявление на властта на Създателя след сътворението на всички неща. Трябва също да се отбележи, че властта и могъществото на Създателя са безгранични; използването на дъгата като знак е продължение и разширение на властта на Създателя. Това беше още едно дело, извършено от Бог чрез Неговото слово, и знак за завета, който Бог бе сключил с човека чрез словото Си. Той разказа на човека какво е решил да извърши и по какъв начин ще бъде осъществено и постигнато. По този начин то бе извършено в съответствие със словото от Божиите уста. Само Бог притежава такава мощ и днес, няколко хиляди години след като Той изрече тези слова, човек все още може да вижда дъгата, изречена от Божията уста. Благодарение на изречените от Бог слова това явление е останало непроменено и е запазено в първоначалния си вид до днес. Никой не може да премахне тази дъга, никой не може да промени нейните закони и тя съществува единствено поради Божието слово. Точно това е властта на Бог. „Бог застава зад словото Си и словото Му ще се изпълни и онова, което Той върши, трае вечно“. Тези слова са ясно изразени тук и това е ясен белег и характерна особеност на властта и могъществото на Бог. Такъв белег или характерна особеност не е притежаван и не може да се види в нито едно от сътворените същества, нито пък се забелязва в което и да е от несътворените същества. Той принадлежи само на единствения Бог и отличава идентичността и същината, които притежава единствено Създателят, от тези на съществата. Същевременно той е и белег и характерна особеност, който, с изключение на Самия Бог, не може да бъде надминат от никое сътворено или несътворено същество.

Сключването на завета Му с човека беше дело от голямо значение, което Той възнамеряваше да използва, за да съобщава даден факт на човека и да изразява волята Си пред него. За тази цел Той приложи уникален метод, като използва специален знак, за да сключи завет с човека — знак, който стана обещание за завета, сключен от Него с човека. Беше ли велико събитие сключването на този завет? Точно колко велико беше? Точно това прави този завет толкова забележителен: той не е някакво споразумение, сключено между двама души или между две групи, нито е споразумение между държави, а завет, сключен между Създателя и цялото човечество, и ще остане в сила до деня, в който Създателят не сложи край на всички неща. Изпълнителят на този завет е Създателят и Той е неговият защитник. Накратко, заветът на дъгата, сключен с човечеството, е изцяло осъществен и постигнат в съответствие с разговора между Създателя и човечеството и остава в сила до днес. Какво друго могат да направят сътворените същества, освен да отстъпят пред властта на Създателя, да ѝ се подчинят, да вярват в нея, да я ценят, да свидетелстват за нея и да я възхваляват? Защото никой друг освен единствения Бог няма силата да сключи такъв завет. Многократната поява на дъгата е послание към човечеството и привлича вниманието му към завета между Създателя и човечеството. Онова, което се демонстрира в непрекъснато повтарящото се явление на завета, сключен между Създателя и човечеството, не е дъгата или заветът сам по себе си, а непоклатимата власт на Създателя. Многократното появяване на дъгата показва грандиозните и чудотворни дела на Създателя на скрити места и същевременно представлява жизненоважно отражение на властта на Създателя, която никога няма да изчезне и никога няма да се промени. Не е ли това проява на още една страна от неповторимата власт на Създателя?

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият I“)