Бог проявява делата Си сред всички неща и сред всички неща Той управлява и контролира законите на всички неща. Току-що говорихме за това как Бог управлява законите на всички неща, както и за това как Той осигурява и изхранва целия човешки род в съответствие с тези закони. Това е един от аспектите. Следва да говорим за друг аспект, който е един от начините, които Бог използва, за да упражнява контрол над всичко. Говоря за това как, след като е създал всички неща, Бог е уравновесил взаимоотношенията между тях. Това също е доста обширна тема за вас. Уравновесяването на взаимоотношенията между всички неща — дали това е нещо, което хората могат да постигнат? Не, хората са неспособни на подобен подвиг. Хората са способни само на разрушения. Те не могат да уравновесят взаимоотношенията между всички неща; не могат да ги управляват, а такава голяма власт и сила са непосилни за човешкия род. Единствено Самият Бог има силата да прави това. Но с каква цел Бог прави това — за какво? Това също е тясно свързано с оцеляването на човешкия род. Всяко едно нещо, което Бог иска да върши, е необходимо — няма нищо, което Той може да върши или може да не върши. За да може Той да осигури оцеляването на човешкия род и да даде на хората благоприятна за оцеляване среда, Той трябва да свърши някои незаменими, жизненоважни неща.

От буквалния смисъл на израза „Бог уравновесява всички неща“ това изглежда много обширна тема. Първо, това дава на хората представата, че „уравновесяването на всички неща“ се отнася и до Божието господство над всички неща. Какво означава тази дума — „равновесие“? Първо, „равновесие“ означава да не се допусне нещо да изгуби баланс. Това е като използването на везни за претегляне на предмети. За да се уравновеси везната, тежестта от всяка страна трябва да е еднаква. Бог е създал много различни видове неща: неща, които стоят на мястото си, неща, които се движат, неща, които са живи, неща, които дишат, както и неща, които не дишат. Нима е лесно всички тези неща да постигнат взаимозависимост, взаимосвързаност, при която те взаимно се подкрепят и контролират? Във всичко това със сигурност има принципи, но те са много сложни, нали? За Бог това не е трудно, но за хората е много сложно да изучават този въпрос. Това е една много обикновена дума — „равновесие“. Ако обаче хората трябва да изучават равновесието и ако трябва сами да го създадат, дори и всички видове учени да работят върху това — биолози, астрономи, физици, химици и дори историци — какъв би бил крайният резултат от това проучване? Резултатът от него би бил нищожен. Това е така, защото Божието творение на всички неща е твърде невероятно и човечеството никога няма да открие тайните му. Когато Бог е създал всички неща, Той е установил принципи между тях, установил е различни начини на оцеляване за взаимно ограничаване, допълване и препитание. Тези разнообразни методи са много заплетени и със сигурност не са прости или еднопосочни. Когато хората използват ума си, знанията, които са придобили, и явленията, които са наблюдавали, за да потвърдят или да изследват принципите, които стоят зад Божия контрол над всички неща, това се открива изключително трудно и е много трудно да се постигне някакъв резултат. За хората е много трудно да постигнат някакви резултати; много е трудно да запазят равновесие, когато разчитат на човешкото мислене и знания, за да управляват всички неща от Божието творение. Това е така, защото ако хората не познават принципите за оцеляване на всички неща, те няма да знаят как да запазят това равновесие. Затова, ако хората трябваше да управляват и ръководят всички неща, би имало голяма вероятност да разрушат това равновесие. Щом равновесието се разруши, жизнената среда на човешкия род ще бъде унищожена, а когато това се случи, ще последва криза за оцеляването на човешкия род. Това би довело до бедствие. Ако човешкият род живее сред бедствия, какво би било бъдещето му? Резултатът би бил много труден за оценка и е невъзможно да се предвиди със сигурност.

И така, как Бог уравновесява взаимоотношенията между всички неща? Първо, има някои места по света, които са покрити с лед и сняг целогодишно, докато на други места всичките четири сезона са като пролетта, а зимата никога не идва, и на такива места никога няма да видите дори късче лед или една-единствена снежинка. Тук става дума за климат в по-широк мащаб и този пример е един от начините, по които Бог уравновесява взаимоотношенията между всички неща. Вторият начин е следният: една планинска верига е покрита с буйна растителност, като земята е застлана с всякакви видове растения, а горските масиви са толкова гъсти, че когато минавате през тях, не можете да видите дори слънцето горе. Но когато погледнете към друга планинска верига, там не расте и едно стръкче трева, а има само слой върху слой безплодни, неприветливи планини. На външен вид и двете представляват основно големи купчини пръст, натрупани така, че да образуват планини, но едната е покрита с гъста гора, докато другата е лишена от растителност и няма дори стръкче трева. Това е вторият начин, по който Бог уравновесява взаимоотношенията между всички неща. Третият начин е следният: ако погледнете в едната посока, може да видите безкрайни ливади, поле от вълнообразна зеленина. Ако погледнете в другата посока, може да видите пустиня, която се простира докъдето стига погледът, безплодна, без нито едно живо същество сред свистящия пясък, разнасян от вятъра, и без какъвто и да е водоизточник. Четвъртият начин е следният: ако погледнете в едната посока, всичко е потопено под морето, този голям воден басейн, а ако погледнете в другата посока, трудно ще откриете дори капка прясна изворна вода. Петият начин е следният: над тази земя често ръми дъжд и тук климатът е мъглив и влажен, докато в небето над онази земя там често е надвиснало палещо слънце и рядко се случва да падне дори капка дъжд. Шестият начин е следният: на едно място има плато, където въздухът е разреден и човек диша трудно, а на друго място има блата и низини, които са местообитание на различни видове прелетни птици. Това са различни видове климат, различни климат или среда, които съответстват на различни географски условия. Тоест, в рамките на околната среда в голям мащаб Бог уравновесява основните видове жизнена среда на човечеството — от климата до географските условия и от различните компоненти на почвата до броя на водоизточниците. Той прави всичко това, за да постигне равновесие във въздуха, температурата и влажността на средата, в която хората оцеляват. Благодарение на тези контрастиращи географски условия, хората имат непроменлив въздух, а температурата и влажността през различните сезони остават устойчиви. Това позволява на хората да продължат да живеят в такава жизнена среда, в каквато винаги са живели. Първо, околната среда в голям мащаб трябва да бъде уравновесена. Това се постига чрез използването на различни географски местоположения и образувания, както и чрез промените между различните климатични условия, които им позволяват взаимно да се ограничават и контролират, за да постигнат равновесието, което Бог иска и от което човечеството се нуждае. Това е от гледна точка на околната среда в голям мащаб.

Сега ще говорим за по-дребните детайли като растителността. Как се постига нейното равновесие? Тоест, как може да се даде възможност на растителността да продължи да оцелява в уравновесена среда? Отговорът е: чрез управление на продължителността на живота, темповете на растеж и темповете на размножаване на различните видове растения, за да се запази тяхната жизнена среда. Да вземем за пример дребните треви — има пролетни стръкове, летни цветове и есенни плодове. Плодът пада на земята. На следващата година семената от плода покълват и продължават да се развиват по същите закони. Животът на тревата е много кратък; всяко семе пада на земята, пуска корени, покълва, цъфти и дава плод, а целият процес приключва само след три сезона — пролет, лято и есен. Всички видове дървета също имат своя собствена продължителност на живота и различни периоди за поникване и раждане на плодове. Някои дървета умират само след 30 или най-много 50 години — такава е продължителността на живота им. Но плодовете им падат на земята, а след това пускат корени и кълнове, цъфтят и дават плодове и живеят още 30 до 50 години. Това е честотата на тяхното подновяване. Умира старо дърво и младо израства; затова в гората винаги можеш да видиш дървета. Те обаче също имат свой естествен цикъл и процеси на раждане и смърт. Някои дървета могат да живеят повече от хиляда години, а други — дори три хиляди години. Независимо от какъв вид е растението или колко дълъг е животът му, най-общо казано, Бог управлява равновесието му в зависимост от това колко дълго живее, каква е способността му да се размножава, каква е скоростта и честотата на размножаването му и колко многобройно потомство създава. Това позволява на растенията — от тревите до дърветата — да продължат да се развиват и да растат в уравновесена екологична среда. Така че, когато гледаш една гора на Земята, всичко, което расте в нея, както тревите, така и дърветата, непрекъснато се възпроизвежда и расте по свои собствени закони. Те не се нуждаят от допълнителен труд или помощ от хората. Само благодарение на това равновесие те са в състояние да поддържат собствената си жизнена среда. Горите и пасищата по света продължават да съществуват само благодарение на подходящата за оцеляването им среда. Тяхното съществуване изхранва поколение след поколение хора, както и поколение след поколение всякакви живи същества, които обитават горите и ливадите — птици и зверове, насекоми и всякакви микроорганизми.

Бог управлява и равновесието между всички видове животни. Как управлява Той това равновесие? Подобно на растенията — Той управлява равновесието им и определя броя им в зависимост от способността им да се възпроизвеждат, тяхното количество, честотата им на възпроизвеждане и ролята им в животинския свят. Например, лъвовете ядат зебри, затова ако броят на лъвовете надхвърли броя на зебрите, каква би била съдбата на зебрите? Ще изчезнат. А ако зебрите създават много по-малко потомство от лъвовете, каква би била съдбата им? Отново ще изчезнат. Затова броят на зебрите трябва да е много по-голям от този на лъвовете. Това е така, защото зебрите не съществуват единствено заради себе си, а и заради лъвовете. Може да се каже и така: всяка зебра е една част от цялото семейство на зебрите, но тя е и храна за лъвовете. Скоростта на размножаване на лъвовете никога не може да надмине тази на зебрите, затова те никога не могат да бъдат по-многочислени от зебрите. Само така може да се гарантира източникът на храна на лъвовете. И така, въпреки че лъвовете са естествени врагове на зебрите, хората често виждат двата вида да си почиват в един и същи район. Зебрите никога няма да намалеят или да изчезнат заради това, че лъвовете ги ловят и ядат, а лъвовете никога няма да увеличат броя си заради „царския“ си статут. Бог отдавна е установил това равновесие. Тоест, Бог е създал закони за равновесие между всички животни, за да могат те да постигнат това равновесие, и това е нещо, което хората виждат често. Лъвовете ли са единствените естествени врагове на зебрите? Не, крокодилите също ядат зебри. Зебрите изглеждат много безпомощни животни. Те не притежават свирепостта на лъвовете и когато се изправят срещу лъв, този страшен враг, единственото, което могат да направят, е да побягнат. Безсилни са дори да се съпротивляват. Когато не могат да избягат от лъва, те могат само да се оставят да бъдат изядени от него. Това се наблюдава често в животинския свят. Какво чувствате и какво мислите, когато видите нещо подобно? Съжалявате ли зебрата? Ненавиждате ли лъва? Зебрите изглеждат толкова красиви! Но лъвовете винаги ги гледат с ненаситен поглед. А зебрите не бягат далеч, което е безразсъдно. Виждат, че лъвът ги чака в прохладната сянка под някое дърво. Може да дойде и да ги изяде всеки момент. Те усещат това със сърцата си, но въпреки това не искат да напуснат това парче земя. Това е чудно нещо, чудно нещо, което показва Божието предопределение и Неговото управление. Жал ти е за зебрата, но не можеш да я спасиш, и мразиш лъва, но не можеш да го унищожиш. Зебрата е храна, която Бог е подготвил за лъва, но независимо колко от тях ще изядат лъвовете, зебрите няма да бъдат заличени. Броят на потомството на лъвовете е много малък и те се възпроизвеждат много бавно, затова колкото и зебри да изядат, броят им никога няма да надмине този на зебрите. В това има равновесие.

Каква е Божията цел в поддържането на такова равновесие? Това е свързано със средата, в която хората могат да оцелеят, както и с оцеляването на човешкия род. Ако зебрите или друга подобна плячка за лъва — елени или други животни — се възпроизвеждат твърде бавно и броят на лъвовете рязко нарасне, пред каква опасност биха се изправили хората? Лъвовете, които изяждат плячката си, са естествено явление, но ако лъв изяде човек, това е трагедия. Тази трагедия не е предопределена от Бог, не е нещо, което се случва под Неговата власт, още по-малко е нещо, което Той е причинил на човешкия род. По-скоро хората сами си го причиняват. Така че, от гледна точка на Бог, равновесието между всички неща е от решаващо значение за оцеляването на човешкия род. Независимо дали става дума за растения или животни, нищо не може да наруши присъщото си равновесие. Растения, животни, планини и езера — Бог е подготвил за човешкия род нормална екологична среда. Само когато хората имат такава екологична среда — уравновесена — оцеляването им е сигурно. Ако дърветата или тревите имаха слаба способност да се възпроизвеждат или скоростта им на размножаване беше много бавна, нима почвата нямаше да изгуби влагата си? Ако почвата изгуби влагата си, нима ще продължава да е здрава? Ако почвата изгуби растителността и влагата си, тя ще ерозира много бързо и на нейно място ще се образува пясък. Когато почвата се влоши, средата, в която хората могат да оцелеят, също ще бъде унищожена. Много бедствия ще съпътстват това унищожение. Без такова екологично равновесие, без такава екологична среда хората често биха страдали от бедствия, дължащи се на липсата на равновесие между всички неща. Например при липса на екологично равновесие, която води до унищожаване на екологичната среда на жабите, те се събират заедно, броят им рязко се увеличава и хората дори виждат голям брой жаби да пресичат улиците в градовете. Ако голям брой жаби заемат средата на хората, как ще се нарича това? Бедствие. Защо ще се нарича бедствие? Тези дребни животни, които са полезни за човешкия род, са полезни, когато останат на подходящо за тях място; те могат да поддържат равновесието в жизнената среда на хората. Но ако се превърнат в бедствие, те ще нарушат порядъка в живота на хората. Всички неща и елементи, които жабите носят със себе си върху своите тела, могат да повлияят на качеството на живот на хората. Дори могат да атакуват човешките органи — това е един от видовете бедствия. Друг вид бедствие, с което хората често са се сблъсквали, е появата на голям брой скакалци. Нима това не е бедствие? Да, наистина е ужасяващо бедствие. Няма значение колко способни са хората — те могат да правят самолети, оръдия и атомни бомби — но какво решение има човечеството, когато скакалците нахлуят? Нима могат да използват оръдия срещу тях? Нима могат да ги застрелят с картечници? Не, не могат. Могат ли тогава да пръскат с пестициди, за да ги прогонят? И това не е лесна задача. За какво идват тези дребни скакалци? Те се хранят предимно със зърнени култури. Навсякъде, където се появят скакалци, посевите биват напълно унищожени. По време на нашествие на скакалци цялата храна, на която фермерите разчитат за цяла година, може да бъде изцяло унищожена от скакалците за един миг. За хората появата на скакалци е не само дразнеща — тя е бедствие. Знаем, че появата на голям брой скакалци е бедствие, а какво да кажем за мишките? Ако няма грабливи птици, които да ядат мишки, те ще се размножават много бързо, по-бързо, отколкото можете да си представите. А нима хората могат да водят добър живот, ако мишките се разпространяват безконтролно? С каква ситуация ще се сблъскат хората? (Епидемия.) Но смятате ли, че епидемията ще бъде единствената последица? Мишките дъвчат всичко, дори и дърво. Ако в една къща има само две мишки, те ще бъдат неприятност за всички, които живеят там. Понякога крадат олио и го ядат, а понякога ядат хляба или зърнените храни. А нещата, които не ядат, просто сдъвкват и превръщат в пълна каша. Те дъвчат дрехи, обувки, мебели — дъвчат всичко. Понякога се катерят по шкафа — могат ли тези съдове да се използват, след като мишките са ходили по тях? Дори и да ги дезинфекцираш, пак няма да си спокоен, така че просто ще ги изхвърлиш. Това са ядовете, които мишките причиняват на хората. Въпреки че мишките са дребни същества, хората нямат начин да се справят с тях и просто трябва да се примиряват с грабежите им. Една единствена двойка мишки е достатъчна, за да предизвика сериозно смущение, да не говорим за цяла орда. Ако броят им увеличи и те се превърнат в бедствие, последствията ще бъдат немислими. Дори толкова малки същества като мравките могат да се превърнат в бедствие. Ако това се случи, щетите, които ще нанесат на човечеството, също няма да са за пренебрегване. Мравките могат да нанесат толкова големи щети на къщите, че те да се срутят. Силата им не трябва да се пренебрегва. Нима няма да е страшно, ако различни видове птици предизвикат бедствие? (Да.) Казано по друг начин, когато животни или живи същества, независимо от кой вид са, изгубят равновесието си, те ще растат, ще се възпроизвеждат и ще живеят в необичаен регион, неправилен регион. Това би довело до невъобразими последици за човешкия род. То не само ще повлияе върху оцеляването и живота на хората, но и ще донесе бедствие за човечеството, дори дотам, че хората да бъдат обречени на пълно унищожение и изчезване.

Когато Бог е създал всички неща, Той е използвал най-различни методи и начини да ги уравновеси, да уравновеси условията на живот в планините и езерата, на растенията и на всички видове животни, птици и насекоми. Неговата цел е била да позволи на всички видове живи същества да живеят и да се размножават според законите, които Той е установил. Нито едно от нещата на творението не може да излезе извън тези закони, а законите не могат да бъдат нарушавани. Само в тази основна среда хората могат безопасно да оцелеят и да се размножават поколение след поколение. Ако някое живо същество надхвърли количеството или региона, определени от Бог, или ако надхвърли темповете на растеж, честотата на възпроизвеждане или броя, които са определени от Него, жизнената среда на човешкия род ще претърпи разрушения в различна степен. И в същото време оцеляването на човешкия род ще бъде застрашено. Ако даден вид живи същества е твърде многоброен, той ще лиши хората от храната им, ще унищожи водоизточниците им и ще разруши родните им места. Така възпроизвеждането или оцеляването на човешкия род ще бъде пряко засегнато. Например, водата е много важна за всички неща. Ако има твърде много мишки, мравки, скакалци, жаби или каквито и да е други животни, те ще пият повече вода. С увеличаването на количеството вода, която пият, питейната вода и водоизточниците на хората от района на тези източници на питейна вода и водни площи ще намалеят и те ще изпитат недостиг на вода. Ако питейната вода на хората бъде унищожена, замърсена или прекъсната заради увеличен брой животни от различни видове, в такава сурова жизнена среда оцеляването на човешкия род ще бъде сериозно застрашено. Ако само един или няколко вида живи същества надхвърлят подходящия брой, тогава въздухът, температурата, влажността и дори съставът на въздуха в жизненото пространство на човека ще бъдат отровени и унищожени в различна степен. При тези обстоятелства оцеляването и съдбата на хората също ще зависят от заплахите, породени от тези екологични фактори. Затова, ако това равновесие се изгуби, въздухът, който хората дишат, ще бъде влошен, водата, която пият, ще бъде замърсена, а температурите, от които се нуждаят, ще се променят и ще бъдат засегнати в различна степен. Ако това се случи, жизнената среда, която изначално принадлежи на човешкия род, ще бъде подложена на огромни въздействия и предизвикателства. Какви биха били съдбата и перспективите пред човешкия род при такъв сценарий, когато са унищожени основните условия за оцеляване на хората? Това е много сериозен проблем! Тъй като Бог знае по каква причина всяко от нещата на творението съществува заради човешкия род, каква е ролята на всеки вид нещо, което Той е създал, какво въздействие има всяко нещо върху човешкия род и до каква степен то му е от полза, защото в Божието сърце има план за всичко това и Той управлява всеки един аспект на всички неща, които Той е създал, всяко нещо, което Той прави, е толкова важно и необходимо за човешкия род. Затова отсега нататък, когато наблюдаваш някакво екологично явление сред нещата от Божието творение или някакъв природен закон, действащ сред нещата от Божието творение, вече няма да се съмняваш в необходимостта от всяко едно нещо, създадено от Бог. Повече няма да използваш невежи думи, за да правиш произволни оценки за Божието устройство на всички неща и Неговите различни начини, по които Той се грижи за човешкия род. Нито ще стигаш до произволни заключения за Божиите закони за всички неща от Неговото творение. Нали така?

Какво е всичко това, за което току-що говорихме? Помислете върху това за момент. Бог има свое собствено намерение във всяко нещо, което прави. Въпреки че намерението Му е неразгадаемо за хората, то винаги е неразривно и силно свързано с оцеляването на човешкия род. То е напълно незаменимо. Това е така, защото Бог никога не е вършил нещо безсмислено. Принципите, които стоят зад всяко нещо, което Той върши, са пропити с Неговия план и Неговата мъдрост. Този план има за цел и намерение да защити човешкия род, да му помогне да предотврати бедствия, грабежи от други живи същества и всякакъв вид вреди, причинени на хората от някое от нещата на Божието творение. И така, може ли да се каже, че Божиите дела, които разгледахме в тази тема, представляват още един начин, по който Бог се грижи за човешкия род? Можем ли да кажем, че чрез тези дела Бог изхранва и се грижи за човешкия род? (Да.) Съществува ли силна връзка между тази тема и темата на нашето общение: „Бог е източникът на живот за всички неща“? (Да.) Съществува много силна връзка и тази тема е един аспект от нея. Преди да се говори по тези теми, хората са имали само смътна представа за Бог, за Самия Бог и Неговите дела — липсвало им е истинско разбиране. Когато обаче на хората се разказва за Неговите дела и за нещата, които е свършил, те могат да разберат и осмислят принципите на това, което Бог върши, и могат да ги разберат и да достигнат до тях. Въпреки че в Божието сърце има всякакви много сложни теории, принципи и правила, когато Той върши нещо, като например да създава и управлява всички неща, не е ли възможно да придобиете разбиране в сърцата си, че това са Божии дела и че те са толкова реални, колкото може да бъде, само като ви позволим да научите за една част от тях в общение? (Да.) Тогава с какво сегашното ви разбиране за Бог е по-различно от преди? Различава се по своята същност. Преди разбирането ви беше твърде повърхностно, твърде неясно, но сега то съдържа много конкретни доказателства, които съответстват на Божиите дела, на това, което Бог има, и това, което Бог е. Затова всичко, което казах, е прекрасен образователен материал за вашето разбиране на Бог.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият IX“)