Всички вие сте зрели хора. Някои от вас са на средна възраст, някои може да са достигнали старостта. Преминали сте от невярване в Бог към вяра в Него и от началото на вярата в Бог към приемането на Неговото слово и към преживяването на Неговото дело. Колко знаете за върховенството на Бог? До какво разбиране за човешката съдба стигнахте? Може ли човек да постигне всичко, което желае в живота? За няколкото десетилетия от живота си какво успяхте да направите така, както сте искали? Колко неща, които никога не сте очаквали, са се случили? Колко неща се оказаха приятна изненада? Колко са нещата, от които хората все още чакат резултат, като несъзнателно очакват подходящия момент, очакват волята на небесата? Колко неща карат хората да чувстват своята безпомощност и поражение? Всеки е изпълнен с надежди за съдбата си, очаква, че всичко в живота му ще върви точно както той желае, че няма да се нуждае нито от храна, нито от дрехи, че благосъстоянието му ще нараства по впечатляващ начин. Никой не иска живот в бедност и потисничество, пълен с лишения и бедствия. Но хората не могат да предвидят или контролират тези неща. Може би за някои миналото е просто натрупване на опит; такива хора никога не узнават каква е волята на небесата и тя просто не ги интересува. Те изживяват живота си лекомислено, като животни, ден за ден, без да се притесняват за съдбата на човечеството или защо хората са живи, или как трябва да живеят. Такива хора остаряват, без да са придобили разбиране за човешката съдба, и до смъртта си нямат представа какво е животът. Такива хора са мъртви, те са същества без дух, те са животни. И макар хората да живеят в рамките на творението и да получават удоволствие от многообразието, с което светът удовлетворява техните материални нужди, и макар да виждат непрекъснатия прогрес на този материален свят, техният собствен опит — онова, което чувстват и преживяват сърцето и духът им — няма нищо общо с материалното и нищо материално не може да го замени. Опитът е осъзнаване в дълбините на сърцето, нещо, което не може да се види с просто око. Това осъзнаване се състои в разбирането и възприемането на човешкия живот и човешката съдба. И то често води човек до усещането, че някакъв невидим Владетел нарежда всички неща, планира всичко за човека. Пред лицето на всичко това човек не може да не приеме плановете и подредбите на съдбата; той не може да не приеме пътя, който Създателят е предвидил за него, върховенството на Създателя над неговата съдба. Това е неоспорим факт. Независимо от разбирането на човека за съдбата и отношението му към нея никой не може да промени този факт.

Къде ще ходиш всеки ден, с какво ще се занимаваш, с кого или с какво ще се сблъскаш, какво ще кажеш и какво ще ти се случи — може ли нещо от това да се предскаже? Хората не са в състояние да предвидят всички тези събития, а още по-малко да контролират развитието на тези ситуации. В живота непредвидени събития се случват всеки ден и навсякъде. Тези ежедневни обрати и начините, по който се развиват, или сценариите, които следват, непрекъснато напомнят на хората, че нищо не се случва случайно, че ходът на всяко събитие, неговата неизбежна природа, не могат да бъдат повлияни от човешката воля. Всяко събитие съдържа предупреждение за човечеството от Създателя, а също така съдържа послание, че хората не могат да контролират съдбата си. Всяко събитие е отхвърляне на безумния, безсмислен стремеж и желанието на човек да поеме съдбата си в свои ръце. Те са като звучни шамари по лицето на човечеството, които принуждават хората да преразгледат въпроса кой в крайна сметка управлява и контролира съдбата им. И тъй като човешките стремежи и желания непрекъснато са осуетявани и попарвани, хората естествено стигат до несъзнателно приемане на онова, което съдбата им е подготвила — до приемането на реалността, волята на небето и върховенството на Създателя. Всичко — от ежедневните превратности до съдбите на всички човешки животи, разкрива плановете на Създателя и неговото върховенство; няма нищо, което да не носи в себе си посланието, че „властта на Създателя е безгранична“, да не изразява онази вечна истина, че „властта на Създателя е над всичко“.

Съдбите на човечеството и вселената са тясно преплетени с върховенството на Създателя, неразривно са свързани с Неговите подредби; в крайна сметка те не могат да бъдат отделени от властта на Създателя. Чрез законите за всички неща човек стига до разбиране на подредбите на Създателя и на Неговото върховенство, чрез правилата за оцеляване на всички неща той започва да възприема управлението на Създателя; от съдбите на всички неща той си прави изводи за това как Създателят прилага Своето върховенство и как контролира всичко. И в жизнения цикъл на хората и всички неща човек наистина опознава плановете и подредбите на Създателя за всичко живо и неживо, става свидетел на това как тези планове и подредби изместват всички земни закони, правила и обичаи, всички други власти и сили. И затова човечеството е принудено да признае, че върховенството на Създателя не може да бъде отхвърлено от нито едно сътворено същество, че никоя сила не може да си присвои или да промени събитията и нещата, предопределени от Създателя. Всички хора и всичко живо живеят и се размножават от поколение на поколение точно в съответствие с тези Божествени закони и правила. Не е ли това истинското въплъщение на властта на Създателя? Въпреки че в обективните закони човек вижда върховенството на Създателя и Неговия ред за всички събития и всички неща, колко са онези, които са способни да разберат принципа за върховенството на Създателя над вселената? Колко могат наистина да познаят, да признаят, да приемат и да се подчинят на върховенството на Създателя над тяхната съдба и плановете Му за нея? Кой от тях, след като е повярвал във върховенството на Създателя над всички неща, наистина ще повярва и ще признае, че Създателят диктува и съдбата на хората? Кой е в състояние наистина да разбере, че съдбата на човека лежи в ръцете на Създателя? Каква позиция трябва да заеме човечеството по отношение на върховенството на Създателя, след като е изправено пред факта, че Той управлява и контролира неговата съдба? Това е решение, което всеки човек, изправен пред този факт, трябва да вземе сам.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият III“)