Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Христос от последните дни използва различни истини, за да научи човека, за да разобличи същината му и да разнищи думите и делата човешки. Тези думи съдържат различни истини, като например за дълга на човека, за това как той трябва да се покорява на Бог, да Му бъде предан, как да изживява нормална човешка природа, както и мъдростта и нрава на Бог и т.н. Всички тези думи са насочени към същината на човека и неговия покварен нрав. Особено думите, които разобличават как човек отрича Бог, засягат това, че човек е въплъщение на Сатана и вражеска сила срещу Бог. В Своето дело на правосъдието Бог не само изяснява човешката природа с няколко думи — Той разобличава и кастри в дългосрочен план. Всички тези различни методи на разобличаване и кастрене не могат да бъдат заменени с обикновени думи, а с истината, от която човекът е напълно лишен. Само такива методи могат да се наричат съд; само чрез такова правосъдие човек може да бъде укротен и изцяло убеден в Бог и само така човек може да придобие истинско познание за Бог. Това, което постига делото на правосъдието, е човек да разбере истинското лице на Бог и истината за собственото си непокорство. Делото на правосъдието дава възможност на човека да придобие много разбиране за Божиите намерения, за целта на Божието дело и за тайнствата, които са непонятни за него. То също така позволява на човека да разпознае и познае своята покварена същност и корените на своята поквара, както и да открие грозотата на човека. Всички тези резултати се постигат чрез делото на правосъдието, понеже неговата същност е всъщност делото по откриването на истината, пътя и живота на Бог на всички онези, които вярват в Него. Това е делото на правосъдието, извършвано от Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Христос извършва делото на правосъдието с истината)

В Епохата на царството Бог използва слова, за да въведе новата епоха, да промени средствата, с които осъществява делото Си, и да изпълни делото на цялата епоха. Това е принципът, по който Бог върши делото Си в Епохата на словото. Той се въплъти и говори от различни гледни точки, като дава възможност на човека действително да види Бог, Който е Словото, явяващо се в плът, и да съзре Неговата мъдрост и изумителност. Бог върши делото Си по този начин, за да постигне по-добре целите на завоюването на хора, усъвършенстването на хора и отстраняването на хора, което е истинското значение на използването на словата за делото в Епохата на словото. Чрез словата хората опознават Божието дело, Божия нрав, човешката същина и това, в което трябва да навлезе човекът. Чрез словата се осъществява цялото дело, което Бог желае да извърши в Епохата на словото. Чрез словата хората се разкриват, отстраняват и подлагат на изпитания. Хората са видели и чули тези слова и са признали съществуването на тези слова. В резултат на това те са повярвали в съществуването на Бог, във всемогъществото и мъдростта на Бог и в Божието сърце, което обича и спасява човека. Терминът „слова“ може да е обикновен и простичък, но словата, изречени от устата на въплътения Бог, разтърсват вселената, преобразяват сърцата на хората, преобразяват представите им и стария им нрав, преобразяват и целия предишен облик на света. През различните епохи само днешният Бог работи по този начин и само Той говори така и спасява човека така. Оттук насетне човекът живее под напътствието на Божиите слова, сред пастирското водачество и ресурса на словата Му. Хората живеят в света на Божиите слова, сред проклятията и благословиите на Божиите слова и повечето хора живеят под съда и наказанието от словата Му. Всички тези слова и това дело са с цел да спасят човека, с цел да изпълнят Божията воля и с цел да изменят първоначалния облик на света на старото творение. Бог създаде света, като използва словата Си, Той води всички хора във вселената чрез слова, завоюва и спасява хората чрез слова и накрая Той ще използва слова, за да сложи край на целия стар свят, и така напълно ще завърши целия Свой план за управление. През цялата Епоха на царството, Бог ползва думи, за да осъществява делото Си и да добие резултатите от него. Той не прави чудеса, а просто върши работата Си посредством думи. Благодарение на словото Му човекът е нахранен, обгрижен и надарен със знание и истински опит. Човечеството е изключително благословено в Епохата на словото. Хората не страдат от физически болки, а просто се наслаждават на благодатта на Божието слово. Без да се налага да търси опипом или да крачи напред в тъмнина, в това свое облекчено съществуване човек съзира Божията поява, чува думите, изречени от Него със собствената Му уста, и получава дареното му от Него, непосредствено наблюдавайки как Той извършва делото Си. Това са все неща, от които хората не са можели да се наслаждават в по-стари епохи, и са благословии, които никога не биха могли да получат.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Епохата на царството е Епоха на словото)

През последните дни Бог дойде главно за да говори думите Си. Той говори от гледната точка на Духа, от гледната точка на човека и от гледната точка на трето лице. Той говори по различни начини, като има по един начин за всеки период от време, и използва говоренето като метод, чрез който да промени представите на човека и да премахне образа на нереалистичния Бог от сърцето му. Това е основното дело, извършено от Бог. Тъй като човекът вярва, че Бог е дошъл да изцерява болните, да изгонва демони, да върши чудеса и да го дарява с материални блага, Бог преминава към друг етап от работата — този на наказанието и съда, за да премахне тези неща от представите на човека, така че той да познае Бог като практичен и нормален и образът на Исус да бъде премахнат от сърцето му и заменен с нов образ на Бог. Веднага щом образът на Бог в човека остарее, той се превръща в идол. Когато Исус дойде и извърши онзи етап от работата, Той не представляваше Бог в Неговата пълнота. Той извърши някои знамения и чудеса, изговори някои думи и в крайна сметка беше разпънат. Той представляваше една част от Бог. Той не можеше да представлява всичко онова, което е от Бог, а по-скоро онова, което Бог извърши като една част от делото Си. Това е така, защото Бог е толкова велик, толкова удивителен и необясним, и защото извършва само част от делото Си във всяка една епоха. Работата, която Бог извършва през тази епоха, е главно да даде думите на живота на човека, да разобличи човешката природа същност, както и покварения му нрав, и да отстрани религиозните представи, феодалното, остаряло мислене и познанието и културата на човека. Всички тези неща трябва да бъдат пречистени, като бъдат разобличени от Божиите слова. През последните дни Бог използва думи, а не знамения и чудеса, за да направи човека съвършен. Той използва думите Си, за да разкрие човека, да го осъди, да го накаже и да го направи съвършен, така че в думите на Бог човекът да види Неговата мъдрост и прелест, да разбере Божия нрав и чрез словата Му да види Неговите дела.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Познаване на Божието дело днес)

В действителност делото, което се извършва сега, е да накара хората да се опълчат на Сатана, техния древен прародител. Всяко правосъдие с помощта на словото цели да изобличи покварения нрав на човечеството и да даде възможност на хората да разберат същината на живота. Това повтарящо се правосъдие пронизва сърцата на хората. Всяко правосъдие е пряко свързано с тяхната съдба и има за цел да нарани сърцата им, за да могат да се откажат от всички тези неща и по този начин да опознаят живота, да опознаят този мръсен свят, да опознаят Божията мъдрост и всемогъщество, а също и да опознаят човечеството, което е покварено от Сатана. Колкото повече наказанието и правосъдието е такова, толкова повече сърцето му може да бъде наранено и толкова повече духът му може да бъде пробуден. Пробуждането на духовете на тези изключително покварени и най-дълбоко заблудени хора е целта на този вид правосъдие. Човекът няма дух, т.е. духът му е умрял отдавна и той не знае, че има Небе, не знае, че има Бог, и със сигурност не знае, че се бори в бездната на смъртта; как би могъл да знае, че живее в този зъл ад на земята? Откъде би могъл да знае, че този негов разлагащ се труп чрез покварата на Сатана е попаднал в Хадес на смъртта? Как би могъл да знае, че всичко на земята отдавна е разрушено от човечеството и не подлежи на възстановяване? И откъде би могъл да знае, че Творецът е дошъл днес на земята и търси група покварени хора, които може да спаси? Дори след като човекът преживее всяко възможно облагородяване и правосъдие, неговото притъпено съзнание все още едва се движи и всъщност на практика не реагира. Колко изродено е човечеството! И макар че този вид правосъдие е като жестока градушка, която пада от небето, то е от огромна полза за човека. Ако хората не биваха съдени по този начин, нямаше да има никакъв резултат и щеше да е абсолютно невъзможно да се спасят от бездната на мизерията. Ако не беше това дело, за хората щеше да е много трудно да излязат от Хадес, защото сърцата им отдавна са умрели и духовете им отдавна са потъпкани от Сатана. Спасяването на вас, които сте потънали в дълбините на разложението, изисква усилено да ви призовавам и съдя; само тогава ще бъде възможно да се събудят замръзналите ви сърца.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само усъвършенстваните могат да водят смислен живот)

Днес Бог ви съди, наказва ви и ви заклеймява, но трябва да знаеш, че целта на това осъждане, е да познаеш себе си. Той заклеймява, проклина, съди и наказва, за да познаеш себе си, така че нравът ти да се промени и, нещо повече, да разбереш стойността си и да видиш, че всички Божии действия са праведни и в съответствие с Неговия нрав и изискванията на делото Му, че Той работи в съответствие с плана Си за спасението на човека и че е праведният Бог, който обича, спасява, съди и наказва човека. Ако знаеш само, че си с нисък статус, че си покварен и непокорен, но не знаеш, че Бог иска да изяви Своето спасение чрез правосъдието и наказанието, които Той извършва в теб днес, тогава няма как да преживяваш нещата, а още по-малко ще можеш да продължиш напред. Бог не е дошъл, за да убива или да руши, а за да съди, проклина, наказва и спасява. Докато неговият 6 000-годишен план за управление не приключи — преди Той да разкрие изхода за всяка категория хора — Божието дело на земята ще бъде единствено за спасение. Неговата цел е само да направи онези, които обичат Бог, съвършени — и то напълно — и да ги накара да се предадат на господството Му. Без значение как Бог спасява хората, Той прави всичко това, като ги кара да се откъснат от старата си сатанинска природа. Тоест, Той ги спасява, като ги кара да търсят живот. Ако не го направят, няма да могат да приемат Божието спасение. Спасението е дело на Самия Бог, а търсенето на живот е нещо, с което човек трябва да се заеме, за да приеме спасението. В очите на човека спасението е Божията любов, а Божията любов не може да бъде наказание, правосъдие и проклятия. Спасението трябва да съдържа милост, любяща доброта и, освен това, думи на утеха, както и безпределни благословения, дарявани от Бог. Хората вярват, че когато Бог спасява човека, Той го прави, като го затрогва със Своите благословения и милост, така че човекът да предаде сърцето си на Бог. С други думи, това, че Бог затрогва човека означава, че го спасява. Този вид спасение се постига чрез сключване на сделка. Само когато Бог му въздаде стократно, човекът ще се предаде пред името Му, ще се стреми да прави добро заради Него и да Му носи слава. Не това е Божието намерение за човечеството. Бог е дошъл да върши делото си на земята, за да спаси поквареното човечество. Това не е лъжа. Ако беше лъжа, Той със сигурност не би дошъл да върши делото си лично. В миналото Неговият начин за спасение е бил да прояви най-голямата милост и любяща доброта, дотолкова, че даде всичко, което имаше, на Сатана в замяна на цялото човечество. Настоящето е съвсем различно. Спасението, което получавате днес, се случва през последните дни, по времето на категоризирането на всеки в зависимост от вида му. Начинът да бъдете спасени не е чрез милост и любяща доброта, а чрез наказание и правосъдие, за да може човек да бъде напълно спасен. Така че всичко, което получавате, е порицание, правосъдие и безмилостни удари, но знайте това: в тези безсърдечни удари няма и най-малко наказание. Колкото и тежки да са думите Ми, това което ви сполетява, са само няколко думи, които може да ви се струват напълно безсърдечни, и колкото и да съм разгневен, това, което се излива върху вас, пак са укоряващи думи, и Аз не искам да ви навредя или да ви умъртвя. Не е ли факт всичко това? Знайте, че в днешно време, независимо дали става въпрос за праведен съд или безчувствено облагородяване и наказание, всичко е заради спасението. Независимо от това дали днес всеки ще бъде категоризиран в зависимост от вида си и дали всички видове хора ще бъдат разкрити, целта на всички Божии слова и делото Му е да се спасят онези, които истински обичат Бог. Праведният съд и безсърдечното облагородяване идват, за да очистят човека. Суровите думи и укорите са за пречистване и спасение.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да оставите настрана благословенията на статуса и да разберете Божието намерение за спасението на човека)

Бог върши делото на правосъдието и наказанието, за да може човек да придобие знание за Него и заради Неговото свидетелство. Без Божието правосъдие на покварения човешки нрав човек не би могъл да познае Божия праведен нрав, който не понася оскърбление, и не би могъл да превърне старото си познание за Бог в ново. В името на Своето свидетелство и в името на Своето управление, Той прави Своята цялост публично достояние, като по този начин дава възможност на човека, чрез Своето публично проявление, да придобие познание за Бог, да бъде преобразен в своя нрав и да даде гръмко свидетелство за Бог. Промяната в нрава на човека е предизвикана от много различни видове Божие дело. Без тези промени в своя нрав, човек не би могъл да свидетелства за Бог и да е в съгласие с Божиите намерения. Преобразяването на човешкия нрав означава, че човек се е освободил от робството на Сатана и от влиянието на тъмнината и наистина се е превърнал в модел и образец на Божието дело, свидетел на Бог и човек, който се в съгласие с Божиите намерения. Днес въплътеният Бог е дошъл да извърши Своето дело на земята и изисква от човека да постигне познание за Него, да Му се покорява и да свидетелства за Него. Той трябва да познава Неговото практическо и нормално дело, да се покорява на всички Негови слова и дела, които не са в съгласие с представите на човека, и трябва да свидетелства за всички дела, които Той върши, за да спаси човека, както и за всички дела, които постига, за да го завоюва. Хората, които свидетелстват за Бог, трябва да имат познание за Него; само този вид свидетелство е точно и практическо и само този вид свидетелство може да посрами Сатана. Бог използва онези, които са Го опознали, като са преминали през Неговия съд и наказание, през Неговото кастрене, за да свидетелстват за Него. Той използва онези, които са покварени от Сатана, да свидетелстват за Него, и също така използва онези, чиито нрав се е променил и които по този начин са придобили Неговите благословения, за да свидетелстват за Него. Той няма нужда човекът да Го хвали с устата си, нито се нуждае от хваленето и свидетелството на хората от вида на Сатана, които не са спасени от Него. Само онези, които познават Бог, са достойни да свидетелстват за Него, и само онези, чийто нрав е променен, са достойни да свидетелстват за Него. Бог няма да позволи на човека умишлено да посрами името Му.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само онези, които познават Бог, могат да свидетелстват за Него)

В Своето последно дело за приключване на епохата Божият нрав е нрав на наказание и съд, в който Той разкрива всичко неправедно, за да съди публично всички народи и да усъвършенства онези, които искрено Го обичат. Само такъв нрав може да сложи край на епохата. Последните дни вече са настъпили. Всички неща са сортирани според вида си и са разделени в различни категории въз основа на различните им качества. Точно това е моментът, в който Бог разкрива изхода на хората и тяхната крайна цел. Ако хората не преживеят наказание и съд, тогава тяхното непокорство и неправедност не могат да бъдат разобличени. Само чрез наказание и съд може да се разкрие изходът на всички неща. Само когато са наказвани и съдени, хората разкриват истинската си същност. Злият ще бъде поставен при злите, добрият — при добрите и всички хора ще бъдат сортирани според вида си. Чрез наказанието и съда ще бъде разкрит изходът на всички неща, за да може злият да бъде наказан, а добрият — възнаграден, и всички хора да се предадат на Божието господство. Цялото това дело трябва да се постигне чрез праведно наказание и съд. Тъй като покварата на човека е достигнала своя връх и непокорството му е извънредно тежко, само праведният нрав на Бог, който се състои главно от наказание и съд и се разкрива по време на последните дни, може напълно да преобрази хората, да ги направи пълноценни и да разкрие злото и така всички неправедници да бъдат наказани сурово. Ето защо подобен нрав е наситен със значението на епохата. Божият нрав се разкрива и разгласява в името на делото на всяка нова епоха. Бог не разкрива Своя нрав произволно или безсмислено. Да предположим, че в последните дни на разкриването на изхода на хората Бог все така обичаше хората с безкрайна милост и любяща доброта и продължаваше да бъде любящ към тях, като не ги подлага на праведен съд, а по-скоро проявява толерантност, търпение и прошка към тях и ги опрощава, независимо от това колко тежки са греховете им, без никакъв праведен съд. Кога тогава ще приключи цялото Божие управление? Кога подобен нрав ще бъде способен да доведе хората до подходящата крайна цел на човечеството? Да вземем за пример един съдия, който винаги проявява любов към хората, един любящ съдия с мило лице и нежно сърце. Той обича хората независимо какви престъпления са извършили, и той е любящ и търпелив към хората, които и да са те. Кога в такъв случай той ще може да произнесе справедлива присъда? По време на последните дни само праведният съд може да сортира хората според вида им и да ги въведе в нов свят. Така цялата епоха е доведена до край чрез Божия праведен нрав на съд и наказание.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Видение за Божието дело (3))

Онези, които са способни да останат непоколебими по време на Божието дело на правосъдието и наказанието в сетните дни — т.е. по време на последното дело на пречистване — те ще бъдат онези, които ще навлязат редом с Бог в окончателен покой. По този начин всички, които навлязат в покоя, ще са се освободили от влиянието на Сатана и ще бъдат придобити от Бог едва след като преминат през последното Му дело на пречистване. Онези хора, които най-после са придобити от Бог, ще навлязат в окончателен покой. По същество целта на Божието дело на правосъдието и наказанието служат на следния Негов замисъл — да пречистят човечеството, заради окончателния ден на покой; в противен случай никой член на човечеството не би могъл да бъде подреден според типа си, нито да встъпи в покой. Това дело е единствената пътека на човечеството към покоя. Само Божието дело по пречистването ще пречисти човеците от тяхната неправедност и само Неговото дело на наказанието и правосъдието ще разобличи бунтовните елементи сред човечеството, като разграничи подлежащите на спасение от неподлежащите и тези, които ще останат, от онези, които няма да останат. Щом тази работа приключи, хората, на които е позволено да останат, ще бъдат пречистени и ще преминат в по-висш свят на човечеството, в който ще се наслаждават на по-прекрасен втори живот на земята. С други думи, ще навлязат в човешките дни на покой и ще заживеят редом с Бог. След съда и наказанието на другите, на които не е дадено да останат, тяхната същинска природа ще бъде напълно изобличена и всички те ще бъдат унищожени; вече няма да им е позволено да оцелеят на земята, също както на Сатана. Човечеството на бъдещето няма повече да включва подобни хора, защото те не са годни да встъпят в царството на съвършения покой и не са достойни да се присъединят към времето на покой, споделяно от Бог и човеците, тъй като са подлежащи на наказание зли, неправедни хора. Веднъж вече са били избавени и са били подложени на съд и наказание; и те някога са полагали труд за Бог. Въпреки това в сетните дни те ще бъдат отстранени и унищожени заради злината и непокорството си и поради невъзможността греховете им да бъдат опростени. Те никога не ще съществуват в света на бъдещето и няма да се присъединят към бъдещия човешки род. Дали като души на починали или като все още живи, всички злосторници и всички неполучили спасение ще бъдат унищожени, щом святата част от човечеството встъпи в покой. А що се отнася до тези злосторни духове и хора и за духовете на праведните и постъпващите праведно, независимо през коя епоха, злите ще бъдат унищожени, а праведните ще оцелеят. Спасението на човек или на душата на покойник не се преценява само според стореното от тях в сетните дни — то се определя от това дали са се противили на Бог, дали са се бунтували срещу Него. Хората, вършили зло и непостигнали спасение в предишни времена, несъмнено ще бъдат подложени на наказание, а онези, които в днешно време се отдават на лоши дела и не подлежат на спасение, със сигурност също ще бъдат наказани. Хората се разделят по категории според това дали са добри или лоши, а не според епохата, в която са живели. Веднъж поставени в едната или в другата група, те няма да получат незабавно своето наказание или награда. Бог по-скоро ще накаже злото и възнагради доброто едва след като приключи Своето завоевателно дело от сетните дни. Всъщност Той разделя хората на добри и лоши още откакто начена Своето дело на спасение на човечеството. Той просто ще възнагради праведните и ще въздаде наказания на злите едва след като довърши работата си; това не означава, че ще раздели хората по категории при приключване на Своето дело и незабавно ще се заеме със задачата да въздава наказания за злото и награди за доброто. Тази Негова задача ще бъде извършена чак след окончателното приключване на делото Му. Единствената цел на последното Божие дело — да накаже злото и възнагради доброто — е напълно да пречисти всички човеци, за да въведе във вечен покой напълно осветеното човечество. Това е най-важният етап от делото Му, последният етап от цялото Му дело на управлението.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще встъпят в покой заедно)

Свързани свидетелства за преживяване

Знам начина да се справя с покварения нрав

Свързани проповеди

Как Божието дело на правосъдието от сетните дни пречиства и спасява човечеството?

Свързани химни

Единственият път на човечеството е да навлезе в покой