Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Относно съда, който ще започне в Божия дом и за който се споменава в минали времена, думата „съд“ се отнася за присъдата, която Бог произнася днес над онези, които ще застанат пред престола Му в последните дни. Сигурно има хора, които вярват в едни такива свръхестествени измислици, като например, че в последните дни Бог ще постави голяма маса в небесата, ще я застели с бяла покривка, ще седне на един голям трон, а пред Него ще коленичат всички хора; тогава Той ще разкрие греховете на всеки човек и според тях ще определи дали той трябва да се възнесе в Рая или да бъде хвърлен в езерото от огън и жупел. Каквото и да си въобразява човекът, то не може да промени същината на Божието дело. Представите на човека не са нищо повече от мисловни структури; те идват от човешкия мозък, обобщени и сглобени от това, което човекът е виждал и чувал. Затова казвам, че колкото и интелигентни да са човешките представи, те не са нищо повече от рисунки и не могат да заменят плана на Божието дело. В крайна сметка, след като човекът е покварен от Сатана, как би могъл да проумее Божиите мисли? Хората възприемат Божия Страшен съд като някаква фантастика. Те вярват, че понеже именно Бог върши съдното дело, то делото Му трябва да е огромно по мащаб и непонятно за смъртните и да отеква в небесата и да разтресе земята; ако не е така, как би могло това да е съдното дело на Бог? Те смятат, че тъй като това е съд, Бог трябва да бъде особено властен и величествен по време на Своята работа, а тези, които биват съдени, трябва да се заливат в сълзи и да са паднали на колене, молейки за милост. Такава една картина със сигурност би била драматична и вълнуваща… Всеки си представя, че Божият съд е някакво чудо. Знаеш ли обаче, че сега, толкова време, след като Бог е започнал отдавна съдното Си дело, ти продължаваш да спиш летаргичния си сън? Че в момента, в който си помислиш, че Божият съд вече официално е започнал, Бог вече ще е създал небесата и земята наново? В този момент ти сигурно тъкмо ще си разбрал смисъла на живота, но Божието безмилостно наказание ще изпрати тебе, дълбоко заспалия, в ада. Едва тогава внезапно ще си дадеш сметка, че Божият съд вече е приключил.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Христос извършва делото на Страшния съд с помощта на истината“)

Като чуеш „съд“, вероятно си мислиш за думите, които Йехова изрича, за да напътства хората във всяка земя, и за упреците, които Исус отправя към фарисеите. Колкото и да са сурови, тези думи не представляват Божията присъда за човека; те са просто думи, изречени от Бог в различни ситуации, т.е. в различни контексти. Те са различни от думите, които Христос изрича в последните дни, когато съди човека. Христос от последните дни борави с различни истини, за да научи човека, за да изложи на показ неговата същност и да направи разрез на думите и делата човешки. Тези думи съдържат различни истини, като например за дълга на човека, за това как той трябва да се подчинява на Бог, да Му бъде верен и да изживява нормална човечност, както и мъдростта и нрава на Бог. Всички тези думи са насочени към същината на човека и неговия покварен нрав. Думите, които разкриват как човек отхвърля Бог с презрение, съдържат по-конкретно идеята за това, че човек е въплъщение на Сатана и вражеска сила срещу Бог. Предприемайки делото на Страшния съд, Бог не просто разкрива човешката природа с няколко думи — Той я излага на показ, справя се с нея и я окастря в дългосрочен план. Всички тези различни методи на излагане на показ, справяне и окастряне не могат да бъдат заменени с обикновени думи, а с истината, от която човекът е напълно лишен. Само такива методи могат да се наричат съд; само чрез такъв съд човек може да бъде подчинен на Бог и убеден в Неговото съществуване и само така човек може истински да познае Бог. Целта на Божието съдно дело е човекът да види истинското лице на Бог и да научи истината за собственото си непокорство. Съдното дело дава възможност на човека да добие дълбоко разбиране за Божията воля, за целта на Божието дело и за тайните, които са недостъпни за него. То също така дава възможност на човека да узнае и разбере собствената си покварена същност и корените на тази поквара, както и да открие грозотата на човека. Тези резултати се постигат чрез съдното дело, понеже същината му е да разкрие пътя, истината и живота на Бог на всички онези, които вярват в Него. Такова е съдното дело, извършвано от Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Христос извършва делото на Страшния съд с помощта на истината“)

Някои вярват, че в някой незнаен момент Бог може да дойде на земята и да се яви на човека, след което лично да съди всички хора, като ги изпитва един по един, без да пропусне никого. Хората, които мислят по този начин, не познават този етап от делото на въплъщението. Бог не съди хората един по един и не ги изпитва един по един; това не би било делото на правосъдието. Нима покварата на цялото човечество не е еднаква? Нима същността на цялото човечество не е еднаква? Това, което се съди, е покварената същност на човечеството, човешката същност, покварена от Сатана, и всичките човешки грехове. Бог не съди дребните и незначителни грешки на човека. Делото на правосъдието е представително и не се извършва специално за определен човек. По-скоро това е дело, в което група хора са съдени, за да символизират съда върху цялото човечество. Като лично извършва Своето дело върху група хора, въплътеният Бог използва Своето дело, за да представи делото на цялото човечество, след което то постепенно се разпространява. Такова е и делото на правосъдието. Бог не съди определен вид хора или определена група хора, а съди нечестивостта на цялото човечество — например противопоставянето на човека на Бог, липсата на страх от Него, нарушаването на Божието дело и така нататък. Това, което се съди, е човешката същност на противопоставяне срещу Бог, и това дело е делото на завоюването в последните дни. Делото и словото на въплътения Бог, засвидетелствани от човека, са делото на правосъдието пред големия бял престол в последните дни, както се е считало от човека в миналите времена. Делото, което в момента се извършва от въплътения Бог, е именно съдът пред големия бял престол. Въплътеният Бог днес е Богът, Който съди цялото човечество в последните дни. Тази плът и Неговото дело, Неговото слово и целият Му нрав представляват същността Му в нейната цялост. Въпреки че обхватът на Неговото дело е ограничен и не включва пряко цялата вселена, същността на делото на правосъдието е прякото осъждане на цялото човечество — не само заради Божиите избраници в Китай, нито заради малък брой хора. По време на делото на Бог в плът, въпреки че обхватът на това дело не включва цялата вселена, то представлява делото на цялата вселена и след като завърши делото в рамките на обхвата на Своята плът, Той незабавно ще го разшири в цялата вселена, по същия начин, по който евангелието на Исус се разпространи в цялата вселена след Неговото възкресение и възнесение. Независимо дали става дума за дело на Духа, или на плътта, това е дело, което се извършва в ограничен обхват, но което представлява делото на цялата вселена. В последните дни Бог извършва Своето дело, като се явява в Своята въплътена идентичност, а Бог в плът е Бог, който съди човека пред големия бял престол. Независимо дали е Дух, или плът, Този, Който извършва делото на правосъдието, е Бог, Който съди човечеството в последните дни. Това определение се основава на Неговото дело, а не на външния Му вид или някои други фактори.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Поквареното човечество се нуждае повече от спасението на въплътения Бог“)

Днешното дело на завоюването има за цел да изясни какъв ще бъде краят на човека. Защо се казва, че днешното порицание и присъда са съдът пред големия бял престол на последните дни? Нима не виждаш това? Защо делото на завоюването е последният етап? Не е ли точно за да покаже какъв край очаква всеки клас от човешкия род? Не е ли за да позволи на всеки, в хода на делото на завоюването, порицанието и съда, да покаже истинското си лице и след това да бъде класифициран според вида си? Вместо да се казва, че човечеството се завоюва, може би е по-добре да се каже, че на човечеството се показва какъв ще бъде краят за всеки клас хора. Тук става въпрос за осъждане на греховете на хората и след това за разкриване на различните класове хора, като по този начин се решава дали те са зли, или праведни. След делото на завоюването идва работата по възнаграждаването на доброто и наказването на злото. Хората, които изцяло се подчиняват — което означава напълно завоюваните — ще бъдат пратени в следващия етап от разпространението на Божието дело в цялата вселена; незавоюваните ще бъдат пратени в тъмнината и ще ги сполети бедствие. Така хората ще бъдат класифицирани според вида си — злодеите ще бъдат групирани заедно със злите, за да останат завинаги без светлината на слънцето, а праведните — с добрите, за да получат светлина и да живеят вечно в светлината. Краят на всички неща е близо; краят на човека е ясно показан пред очите му и всички неща ще бъдат класифицирани според вида им. Как тогава хората могат да избегнат мъката от това, всеки да бъде класифициран според вида си? Краят на всеки вид човек се разкрива, когато наближи краят на всички неща, и това става по време на делото на завоюването на цялата вселена (включително цялото дело на завоюването, като се започне с настоящото дело). Откровението за края на цялото човечество се извършва пред Божието съдилище, по време на порицанието и по време на делото на завоюването в последните дни. […] Последният етап на завоюването има за цел да спаси хората, а също и да разкрие техния край. Неговата цел е да бъде разкрито падението на хората чрез съд, като така те ще бъдат накарани да се покаят, да се изправят и да се стремят към живота, следвайки правилния път към него. Целта на последния етап е да се събудят сърцата на безчувствените и невъзприемчиви хора и да се покаже, чрез съд, непокорството вътре в тях. Въпреки това, ако хората все пак не успеят да се покаят, да следват правилния път на човешкия живот и да отхвърлят тези пороци, тогава спасението за тях е непостижимо и те ще бъдат погълнати от Сатана. Такава е значимостта на Божието завоевание: да спаси хората, но също и да покаже техния край. И добрият, и лошият край ще бъдат разкрити чрез делото на завоюването. Дали хората ще бъдат спасени или прокълнати — всичко това се разкрива по време на делото на завоюването.

Последните дни са времената, когато всички неща ще бъдат класифицирани по видове чрез завоюване. Завоюването е делото на последните дни; казано по друг начин, осъждането на греховете на всеки човек е делото на последните дни. Иначе как биха могли да бъдат класифицирани хората? Делото на класифицирането, което се извършва сред вас, е началото на такова дело в цялата вселена. След това хората от всички земи и народи също ще бъдат подложени на делото на завоюването. Това означава, че всеки човек, който е част от творението, ще бъде класифициран според своя вид и ще бъде изправен пред Божието съдилище, за да бъде съден. Никой човек и нищо не може да избегне това порицание и този съд, няма да остане нищо некласифицирано по вид; всеки човек ще бъде поставен в своя клас, защото наближава краят на всички неща и цялото небе и земя са достигнали своя завършек. Как би могъл човек да избегне последните дни на човешкото съществуване?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Неразкритата истина за делото на завоюването (1)“)