Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Относно съда, който ще започне в Божия дом и за който се споменава в минали времена, думата „съд“ се отнася за присъдата, която Бог произнася днес над онези, които ще застанат пред престола Му в последните дни. Сигурно има хора, които вярват в едни такива свръхестествени измислици, като например, че в последните дни Бог ще постави голяма маса в небесата, ще я застели с бяла покривка, ще седне на един голям престол, а пред Него ще коленичат всички хора; тогава Той ще разобличи греховете на всеки човек и според тях ще определи дали той трябва да се възнесе в небето или да бъде хвърлен в езерото от огън и жупел. Каквото и да си въобразява човекът, то не може да промени същността на Божието дело. Фантазиите на човека не са нищо повече от мисловни структури; те идват от човешкия мозък, обобщени и сглобени от това, което човекът е виждал и чувал. Затова казвам, че колкото и превъзходни да са измислените образи, те не са нищо повече от рисунки в комикси и не могат да заменят плана на Божието дело. Все пак човекът е покварен от Сатана, така че как би могъл да проумее Божиите мисли? Хората възприемат Божието дело на правосъдието като някаква фантастика. Те вярват, че понеже именно Самият Бог върши делото на правосъдието, то това дело трябва да е огромно по мащаб и непонятно за смъртните и да отеква в небесата и да разтърсва земята; ако не е така, как би могло това да е делото на правосъдието на Бог? Те смятат, че тъй като това е правосъдно дело, Бог трябва да бъде особено властен и величествен по време на Своята работа, а тези, които биват съдени, трябва да се заливат в сълзи и да са паднали на колене, молейки за милост. Такава една картина със сигурност би била внушителна и вълнуваща… Всеки си представя, че Божието правосъдно дело е някакво чудо. Знаеш ли обаче, че сега, толкова време, след като Бог е започнал правосъдното Си дело сред хората, ти продължаваш да спиш летаргичния си сън? Че сега, когато си мислиш, че Божият съд вече официално е започнал, Бог вече ще е създал небесата и земята наново? В този момент ти сигурно тъкмо ще си разбрал смисъла на живота, но Божието безмилостно дело на наказанието ще изпрати тебе, дълбоко заспалия, в ада. Едва тогава внезапно ще си дадеш сметка, че Божието правосъдно дело вече е приключило.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Христос извършва делото на правосъдието с истината)

Като чуеш „съд“, вероятно си мислиш за думите, които Йехова изрича, за да поучава хората във всяка земя, и за упреците, които Исус отправя към фарисеите. Колкото и да са сурови, тези думи не представляват Божия съд на човека; те са просто думи, изречени от Бог в различна среда, т.е. в различен контекст. Те са различни от думите, изречени от Христос от последните дни, когато съди човека. Христос от последните дни използва различни истини, за да научи човека, за да разобличи същината му и да разнищи думите и делата човешки. Тези думи съдържат различни истини, като например за дълга на човека, за това как той трябва да се покорява на Бог, да Му бъде предан, как да изживява нормална човешка природа, както и мъдростта и нрава на Бог и т.н. Всички тези думи са насочени към същината на човека и неговия покварен нрав. Особено думите, които разобличават как човек отрича Бог, засягат това, че човек е въплъщение на Сатана и вражеска сила срещу Бог. В Своето дело на правосъдието Бог не само изяснява човешката природа с няколко думи — Той разобличава и кастри в дългосрочен план. Всички тези различни методи на разобличаване и кастрене не могат да бъдат заменени с обикновени думи, а с истината, от която човекът е напълно лишен. Само такива методи могат да се наричат съд; само чрез такова правосъдие човек може да бъде укротен и изцяло убеден в Бог и само така човек може да придобие истинско познание за Бог. Това, което постига делото на правосъдието, е човек да разбере истинското лице на Бог и истината за собственото си непокорство. Делото на правосъдието дава възможност на човека да придобие много разбиране за Божиите намерения, за целта на Божието дело и за тайнствата, които са непонятни за него. То също така позволява на човека да разпознае и познае своята покварена същност и корените на своята поквара, както и да открие грозотата на човека. Всички тези резултати се постигат чрез делото на правосъдието, понеже неговата същност е всъщност делото по откриването на истината, пътя и живота на Бог на всички онези, които вярват в Него. Това е делото на правосъдието, извършвано от Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Христос извършва делото на правосъдието с истината)

Някои вярват, че в някой незнаен момент Бог може да дойде на земята и да се яви на човека, след което лично да съди всички хора, като ги изпитва един по един, без да пропусне никого. Хората, които мислят по този начин, не познават този етап от делото на въплъщението. Бог не съди хората един по един, нито ги кара да преминават през изпитване един по един; това не би било делото на правосъдието. Нима покварата на цялото човечество не е еднаква? Нима същността на цялото човечество не е еднаква? Това, което се съди, е покварената същност на човечеството, човешката същност, покварена от Сатана, и всичките човешки грехове. Бог не съди дребните и незначителни грешки на човека. Делото на правосъдието е представително и не се извършва специално за определен човек. По-скоро това е дело, в което група хора са съдени, за да символизират съда върху цялото човечество. Като лично извършва Своето дело върху група хора, въплътеният Бог използва Своето дело, за да представи делото на цялото човечество, след което то постепенно се разпространява. Такова е и делото на правосъдието. Бог не съди определен тип хора или определена група хора, а съди неправедността на цялото човечество — например противопоставянето на човека на Бог или липсата на богобоязливост у човека, или смущаването на Божието дело. Това, което се съди, е човешката същност на противопоставяне срещу Бог, и това дело на правосъдието е делото на завоюването в последните дни. Делото и словото на въплътения Бог, засвидетелствани от човека, е делото на правосъдието пред големия бял престол в последните дни, което човекът е таил в представите си в отминалите времена. Делото, което в момента се извършва от въплътения Бог, е именно съдът пред големия бял престол. Въплътеният Бог днес е Богът, Който съди цялото човечество в последните дни. Тази плът и делото, словото и целият нрав на тази плът представляват целостта Му. Въпреки че обхватът на делото на тази плът е ограничен и не включва пряко цялата вселена, същността на делото на правосъдието е прекият съд на цялото човечество — не само заради Божиите избраници в Китай, нито заради малък брой хора. По време на делото на Бог в плът, въпреки че обхватът на това дело не включва цялата вселена, то представлява делото на цялата вселена и след като завърши делото в рамките на обхвата на Своята плът, Той незабавно ще го разшири в цялата вселена, по същия начин, по който евангелието на Исус се разпространи в цялата вселена след Неговото възкресение и възнесение. Независимо дали става дума за дело на Духа, или на плътта, това е дело, което се извършва в ограничен обхват, но което представлява делото на цялата вселена. В последните дни Бог извършва Своето дело, като се явява в Своята въплътена идентичност, а Бог в плът е Бог, който съди човека пред големия бял престол. Независимо дали е Дух, или плът, Този, Който извършва делото на правосъдието, е Бог, Който съди човечеството в последните дни. Това определение се основава на Неговото дело, а не на външния Му вид или някои други фактори.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Поквареното човечество се нуждае повече от спасението на въплътения Бог)

Днешното дело на завоюването има за цел да изясни какъв ще бъде краят на човека. Защо се казва, че днешното наказание и присъда са съдът пред големия бял престол на последните дни? Нима не виждаш това? Защо делото на завоюването е последният етап? Не е ли точно за да покаже какъв край очаква всеки клас от човешкия род? Не е ли за да позволи на всеки, в хода на делото на завоюването, наказанието и съда, да покаже истинското си лице и след това да бъде класифициран според вида си? Вместо да се казва, че човечеството се завоюва, може би е по-добре да се каже, че на човечеството се показва какъв ще бъде краят за всеки клас хора. Тук става въпрос за съдене на греховете на хората и след това за разкриване на различните класове хора, като по този начин се решава дали те са зли, или праведни. След делото на завоюването идва работата по възнаграждаването на доброто и наказването на злото. Хората, които изцяло се покоряват — което означава напълно завоюваните — ще бъдат пратени в следващия етап от разпространението на Божието дело в цялата вселена; незавоюваните ще бъдат пратени в тъмнината и ще ги сполети бедствие. Така хората ще бъдат класифицирани според вида си — злите ще бъдат групирани заедно със злите, за да останат завинаги без светлината на слънцето, а праведните — с добрите, за да получат светлина и да живеят вечно в светлината. Краят на всички неща е близо; краят на човека е ясно показан пред очите му и всички неща ще бъдат класифицирани според вида им. Как тогава хората могат да избегнат мъката от това, всеки да бъде класифициран според вида си? Краят на всеки вид човек се разкрива, когато наближи краят на всички неща, и това става по време на делото на завоюването на цялата вселена (включително цялото дело на завоюването, като се започне с настоящото дело). Откровението за края на цялото човечество се извършва пред Божието съдилище, по време на наказанието и по време на делото на завоюването в последните дни. […] Завоюването на последния етап има за цел да спаси хората, а също и да разкрие техния край. Неговата цел е да бъде разкрито падението на хората чрез съд, като така те ще бъдат накарани да се покаят, да се изправят и да се стремят към живота, следвайки правилния път към него. Целта на последния етап е да се събудят сърцата на безчувствените и невъзприемчиви хора и да се покаже, чрез съд, непокорството вътре в тях. Въпреки това, ако хората все пак не успеят да се покаят, да следват правилния път на човешкия живот и да отхвърлят тези пороци, тогава спасението за тях е непостижимо и те ще бъдат погълнати от Сатана. Такава е значимостта на Божието завоевание: да спаси хората, но също и да покаже техния край. И добрият, и лошият край ще бъдат разкрити чрез делото на завоюването. Дали хората ще бъдат спасени или прокълнати — всичко това се разкрива по време на делото на завоюването.

Последните дни са времената, когато всички неща ще бъдат класифицирани по видове чрез завоюване. Завоюването е делото на последните дни; казано по друг начин, съдът на греховете на всеки човек е делото на последните дни. Иначе как биха могли да бъдат класифицирани хората? Делото на класифицирането, което се извършва сред вас, е началото на такова дело в цялата вселена. След това хората от всички земи и народи също ще приемат делото на завоюването. Това означава, че всеки човек, който е част от творението, ще бъде класифициран според своя вид и ще се предаде пред Божието съдилище, за да бъде съден. Никой човек и нищо не може да избегне това наказание и този съд, няма да остане нищо некласифицирано по вид; всеки човек ще бъде поставен в своя клас, защото наближава изходът за всички неща; цялото небе и земя са достигнали своя завършек. Как би могъл човек да избегне деня, когато ще настъпи краят на човешкото съществуване?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Вътрешната истина за делото на завоюването (1))