Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Как Бог окачествява антихристите? Като онези, които мразят истината и се противопоставят на Бог — те са Божии врагове! Да се противопоставяш на истината, да мразиш Бог и да мразиш всички положителни неща — това не е моментната слабост или глупост, която се среща при обикновените хора, нито е разкриването на неправилни мисли и гледни точки, които възникват от моментно изопачено възприемане. Проблемът не е в това. Проблемът е, че те са антихристи, врагове на Бог, които мразят всички положителни неща и всяка истина. Те играят ролята на такива, които мразят Бог и Му се противопоставят. Как Бог гледа на такива характери? Бог не ги спасява! Тези хора презират и мразят истината, те имат природата същност на антихристите. Разбирате ли това? Това, което се разобличава тук, е нечестивост, жестокост и омраза към истината. Това е най-тежкият сатанински нрав сред видовете покварен нрав, представляващ най-типичните и съществени характеристики на Сатана, а не видовете покварен нрав, разкривани от обикновеното покварено човечество. Антихристите са сила, враждебна на Бог. Те могат да смущават и контролират църквата и имат способността да разрушават и да прекъсват Божието дело на управлението. Това не е нещо, което обикновените хора с покварен нрав могат да направят. Само антихристите са способни на такива действия. Не подценявайте този въпрос.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Шеста точка)

Във времето, когато Бог все още не бе станал плът, мярата за това дали човекът се съпротивлява на Бог, се основаваше на това, дали човек почиташе невидимия Бог в небето и се осланяше на Него. Начинът, по който беше дефинирана съпротивата срещу Бог по това време, не беше толкова практичен, тъй като човек не можеше да види Бог, нито знаеше точно какъв е образът на Бог или как точно Той работи и говори. Човекът нямаше никакви представи за Бог и вярваше в Бог смътно, защото Бог още не се бе явил на човека. Следователно, както и да вярваше човек в Бог във въображението си, Бог не осъждаше човека, нито поставяше прекалено високи изисквания към него, защото човекът бе напълно неспособен да види Бог. Когато Бог става плът и идва да работи сред хората, всички Го виждат и чуват Неговите слова, и всички виждат делата на Бог в плътта. В този момент всички човешки представи се изпаряват. Що се отнася до онези, които са видели Бог да се явява в плът, те няма да бъдат заклеймени, ако Му се покоряват съзнателно, докато онези, които целенасочено Му се съпротивляват, ще бъдат заклеймени като съпротива на Бог. Такива хора са антихристи, врагове, които умишлено се съпротивляват срещу Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Всички, които не познават Бог, са хора, които се съпротивляват на Бог)

Демоничен е всеки, който не вярва във въплътения Бог — и нещо повече, той ще бъде унищожен. Редом с онези, които изобщо не вярват в съществуването на Бог, ще бъдат погубени и всички вярващи, които не практикуват истината или които не вярват във въплътения Бог. Ще бъде позволено да останат само хора, които са пречистени и подобрени чрез страдание и са му устояли — това са хората, които са изтърпели истински изпитания. Всеки, който не признава Бог, е враг. Иначе казано, всеки, който не признава въплътения Бог — независимо дали е вътре в този поток, или извън него — е антихрист!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще встъпят в покой заедно)

Ако ти вярваш в Бог в продължение на много години, но въпреки това никога не си Му се покорявал и не приемаш всички Негови слова, а вместо това искаш Бог да се покори на теб и да действа според твоите представи, тогава ти си най-непокорният от всички, ти си неверник. Как биха могли такива хора да са способни да се покоряват на Божиите дела и слова, които не отговарят на човешките представи? Най-непокорни от всички са онези, които умишлено се противопоставят и съпротивляват на Бог. Те са враговете на Бог, антихристите. Тяхната нагласа винаги е враждебна към новото Божие дело; те никога нямат и най-малката склонност да се покорят, нито някога с радост са се покорявали или смирявали. Те смятат, че превъзхождат всички останали и никога не се покоряват на никого. Пред Бог те се смятат за най-добрите в проповядването на словото и за най-умелите в работата върху другите. Никога не изхвърлят притежаваните от тях „съкровища“, а се отнасят към тях като към семейни реликви за поклонение, за проповядване пред другите и ги използват, за да поучават онези глупаци, които ги боготворят. В църквата наистина има известен брой такива хора. Може да се каже, че те са „непобедими герои“, поколение след поколение пребиваващи в Божия дом. Те възприемат проповядването на словото (доктрината) като свой най-висш дълг. Година след година, поколение след поколение, те се занимават с енергичното изпълнение на своя „свещен и ненарушим“ дълг. Никой не се осмелява да ги докосне; нито един човек не се осмелява да ги упрекне открито. Те се превръщат в „царе“ в Божия дом и безчинстват, като тиранизират другите от епоха на епоха. Тази глутница демони се стреми да обедини усилията си и да разруши делото Ми; как мога да позволя на тези живи дяволи да съществуват пред очите Ми? Дори онези, които са само наполовина покорни, не могат да продължат до края на дните, още по-малко тези тирани без ни най-малко покорство в сърцата си! Божието дело не се печели лесно от човек. Дори да използват цялата сила, която имат, хората могат да спечелят само една малка част от него, която в крайна сметка им позволява да бъдат доведени до съвършенство. Какво да кажем тогава за децата на архангела, които се опитват да унищожат Божието дело? Нима те нямат още по-малка надежда да бъдат придобити от Бог?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Онези, които се покоряват на Бог с искрено сърце, несъмнено ще бъдат спечелени от Него)

Има такива, които четат Библията в големи църкви и я рецитират по цял ден, но нито един от тях не разбира целта на Божието дело. Нито един от тях не е в състояние да опознае Бог, а още по-малко да съответства на Божиите намерения. Всички те са безполезни, подли люде, които стоят нависоко, за да поучават „Бог“. Те са хора, които носят Божието знаме, но умишлено се съпротивляват на Бог, които носят етикета на вярващи в Бог, докато ядат човешка плът и пият човешка кръв. Всички подобни хора са зли дяволи, които поглъщат душата на човека, архидемони, които умишлено смущават стъпването на хората на правилния път, и препъникамъни, възпрепятстващи тяхното търсене на Бог. Те може да изглеждат със „здрава физика“, но как да знаят техните последователи, че не са нищо друго, освен антихристи, които водят хората да се съпротивляват на Бог? Как техните последователи да знаят, че са живи дяволи, отдадени на поглъщането на човешки души?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Всички, които не познават Бог, са хора, които се съпротивляват на Бог)

Виж водачите на всяка религия и всяко вероизповедание — всички те са надменни и самоправедни, а тълкуванията им на Библията са лишени от контекст и са ръководени от собствените им представи и фантазии. Всички те разчитат на дарби и знания, за да вършат работата си. Ако изобщо не можеха да проповядват, щяха ли хората да ги следват? Все пак те притежават някакви знания и могат да проповядват някои доктрини или знаят как да спечелят другите и използват някои трикове. Използват тези неща, за да заблудят хората и да ги доведат пред себе си. Привидно тези хора вярват в Бог, но в действителност следват тези водачи. Когато срещнат някой, който проповядва истинския път, някои от тях казват: „Трябва да се посъветваме с нашия водач по въпросите на вярата“. Виждате ли как хората се нуждаят от съгласието и одобрението на другите, когато става въпрос за вяра в Бог и приемане на истинския път — не е ли това проблем? В какво са се превърнали тогава тези водачи? Не са ли се превърнали във фарисеи, лъжливи пастири, антихристи и препъни камъни за приемането на истинския път от хората? Такива хора са от същия вид като Павел.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Ние сме проповядвали евангелието многократно на много водачи в религиозния свят, но независимо от начина, по който общуваме с тях по отношение на истината, те не го приемат. Защо това е така? Това е така, защото тяхната арогантност е станала втора природа и Бог вече няма място в сърцата им. Някои хора могат да кажат: „Хората, които са под ръководството на определени пастори в религиозния свят, наистина имат голяма мотивация. Сякаш Бог наистина е сред тях“. Мислиш ли, че да имаш ентусиазъм е същото като да имаш мотивация? Колкото и възвишени да звучат тези пасторски теории, те познават ли Бог? Ако наистина се бояха от Бог дълбоко в себе си, щяха ли да карат хората да ги следват и да ги възвеличават? Щяха ли да могат да контролират други хора? Щяха ли да се осмеляват да пречат на другите да търсят истината и да изследват истинския път? Ако те вярват, че Божиите овце са всъщност техни и че всички трябва да ги слушат, тогава не е ли истина, че се смятат за Бог? Такива хора са по-лоши дори от фарисеите. Не са ли те истински антихристи?

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Надменната природа е в основата на съпротивата на човека спрямо Бог)

Пасторите и старейшините в религиозния свят са все хора, които изучават библейско знание и богословие. Те са лицемерни фарисеи, които се съпротивляват на Бог. […] Дали онези в християнството и католицизма, които изучават Библията, богословието и дори историята на Божието дело, наистина са вярващи? Различават ли се от вярващите и последователите на Бог, за които Той говори? В Божиите очи те вярващи ли са? Не, те изучават богословие, изучават Бог, но не следват Бог, нито свидетелстват за Него. Тяхното изучаване на Бог е същото като на онези, които изучават история, философия, право, биология или астрономия. Те просто не харесват науката или други предмети — харесва им конкретно да изучават богословие. Какъв е резултатът от тяхното търсене на откъслечни сведения за Божието дело, за да изучават Бог? Могат ли да открият съществуването на Бог? Не, никога. Могат ли да разберат Божиите намерения? (Не.) Защо? Защото живеят в думите, в знанието, във философията, в човешкия ум и в човешките мисли. Никога няма да видят Бог, нито ще бъдат просветлени от Светия Дух. Как ги окачествява Бог? Като неверници, като невярващи. Тези невярващи и неверници се смесват в така наречената християнска общност, като се представят за вярващи в Бог, за християни, но в действителност изпитват ли истинско преклонение пред Бог? Имат ли истинско покорство? (Не.) Защо е така? Едно е сигурно: значителен брой от тях не вярват в съществуването на Бог в сърцата си. Не вярват, че Бог сътвори света и господства над всички неща, а още по-малко вярват, че Бог може да се въплъти. Какво означава това неверие? Означава да се съмняваш и да отричаш. Те дори възприемат отношението да не се надяват пророчествата, изречени от Бог, особено тези, които се отнасят до катаклизмите, да се изпълнят или да се сбъднат. Това е тяхното отношение към вярата в Бог и това е същността и истинското лице на тяхната така наречена вяра. Тези хора изучават Бог, защото се интересуват особено от предмета и знанието на богословието, както и от историческите факти на Божието дело. Те са чисто и просто група интелектуалци, които изучават богословие. Тези интелектуалци не вярват в съществуването на Бог, така че как реагират, когато Бог идва да върши делата Си, когато Божиите слова се изпълнят? Каква е първата им реакция, когато чуят, че Бог се е въплътил и е започнал нови дела? „Невъзможно!“. Който и да проповядва новото име на Бог и новото Божие дело — те заклеймяват този човек и дори искат да го убият или отстранят. Що за проявление е това? Не е ли това проявлението на типичен антихрист? Каква е разликата между тях и фарисеите, първосвещениците и книжниците от древността? Те са враждебни към Божието дело, към Божието правосъдие от последните дни, към това, че Бог се въплъщава, и още повече са враждебни към изпълнението на Божиите пророчества. Те смятат: „Ако не се въплътиш, ако си във формата на духовно тяло, тогава си бог. Ако си въплътен и станеш човек, тогава не си бог и ние не те признаваме“. Какво се подразбира от това? Означава, че докато те са тук, няма да позволят на Бог да се въплъти. Не е ли това типичен антихрист? Това е автентичен антихрист.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Седма точка: те са нечестиви, коварни и измамни (трета част))

Има и друго проявление на антихристите в отношението им към въплътения Бог. Те казват: „Щом видях, че христос е обикновен човек, в ума ми се породиха представи. „Словото се явява в плът“ е израз на бог, то е истината и аз го признавам. Имам екземпляр от „Словото се явява в плът“ и това е достатъчно. Няма нужда да влизам в контакт с христос. Ако имам представи, негативност или слабост, мога да ги преодолея, като просто чета божието слово. Лесно е да си формирам представи, ако вляза в контакт с въплътения бог, и това ще покаже, че съм твърде дълбоко покварен. Ако стане така, че бъда заклеймен от бог, няма да имам надежда за спасение. Затова е по-добре просто да чета божието слово сам. Бог на небето е този, който може да спасява хората“. Настоящите Божии слова и общение, особено онези слова, които разобличават нрава и същността на антихристите, са това, което най-много жегва сърцата на антихристите и те са най-болезнени за тях. Това са словата, които антихристите най-малко желаят да четат. Затова антихристите желаят в сърцата си Бог да напусне земята скоро, за да могат те сами да царуват на земята. Те вярват, че плътта, в която Бог се е въплътил, този обикновен човек, е излишен за тях. Те винаги разсъждават: „Преди да слушам проповедите на христос, чувствах, че разбирам всичко и че съм добре във всяко отношение, но след като слушах проповедите на христос, е различно. Сега се чувствам сякаш нямам нищо, чувствам, че съм толкова незначителен и жалък“. Затова решават, че Христовите слова не разобличават тях, а другите, и смятат, че няма нужда да слушат проповедите на Христос, че четенето на „Словото се явява в плът“ е достатъчно. Основното намерение в сърцата на антихристите е да отрекат факта, че Бог е станал плът, да отрекат факта, че Христос изразява истината, като си мислят, че по този начин има надежда да бъдат спасени чрез вярата си в Бог и че могат да царуват като царе в църквата, като по този начин удовлетворят първоначалното си намерение да вярват в Бог. Антихристите имат вродена природа да се съпротивляват срещу Бог. Те са несъвместими с въплътения Бог като огъня и водата, във вечно несъгласие. Те смятат, че всеки ден, в който Христос съществува, е ден, в който ще им бъде трудно да блеснат, и че има опасност да бъдат заклеймени, отстранени, унищожени и наказани. Щом Христос не говори и не работи, и щом Божиите избраници не се уповават на Христос, тогава антихристите имат възможност. Те имат шанс да покажат способностите си. Щом вдигнат ръка за поздрав, маси от хора ще преминат на тяхна страна и антихристите ще могат да царуват като царе. Природата същност на антихристите е да изпитват неприязън към истината и да мразят Христос. Те се съревновават с Христос за това кой е по-талантлив или кой е по-способен. Те се съревновават с Христос за това чии думи носят повече сила и чии способности са по-големи. Когато правят същото като Христос, те се стремят да накарат другите да видят, че макар че и те, и Той да са хора, способностите и ерудицията на Христос не са по-добри от тези на обикновен човек. Антихристите се съревновават с Христос по всякакъв начин, като оспорват кой е по-добър и се опитват да отрекат от всеки ъгъл факта, че Христос е Бог, че Той е въплъщението на Божия Дух и че Той е въплъщението на истината. Те също така измислят различни начини и средства във всяка област, за да попречат на Христос да държи властта сред Божиите избраници, да попречат на Христовите слова да бъдат разпространявани или изпълнявани сред Божиите избраници и дори да попречат на нещата, които Христос върши, както и да попречат Неговите изисквания и надежди за хората да бъдат осъществени сред Божиите избраници. Сякаш когато Христос присъства, те са пренебрегнати и са заклеймени и отхвърлени от църквата — група хора, поставени в тъмен ъгъл. В различните проявления на антихристите можем да видим, че по същност и нрав те са непримирими с Христос — не могат да бъдат под едно небе с Него! Антихристите са враждебни на Бог от рождението си. Те са специално тук, за да се противят на Христос, и искат да победят и да надвият Христос. Те искат цялото дело, което Христос върши, да бъде напразно и за нищо, така че в крайна сметка Христос да не придобие много хора и където и да върши делото Си, да не получи никакви резултати. Само тогава антихристите ще бъдат щастливи. Ако Христос изразява истини и хората жадуват за тях, търсят ги, с радост ги приемат, желаят да отдадат всичко на Христос, да се отрекат от всичко и да разпространяват Христовото евангелие, тогава антихристите униват и чувстват, че няма надежда за утрешния ден, че никога няма да имат шанс да блеснат, сякаш са хвърлени в ада. Като виждаме тези проявления на антихристите, дали тази тяхна същност да се съпротивляват на Бог и да се отнасят враждебно към Него им е внушена от някой друг? Категорично не. Те са родени с нея. Следователно антихристите са тип хора, които по рождение са превъплъщение на дявола, на дявола, дошъл на земята. Те никога не могат да приемат истината и никога няма да приемат Христос, да възхваляват Христос или да свидетелстват за Христос. Макар че външно няма да ги видите публично да съдят или да заклеймяват Христос и въпреки че могат послушно да положат известно усилие и да платят цена, веднага щом имат шанс, когато моментът назрее, непримиримостта на антихристите с Бог ще се прояви. Фактът, че антихристите се съпротивляват на Бог и установяват независимо царство, ще стане публичен. Всички тези неща са се случвали преди на места, където има антихристи, и са били особено чести през тези години, когато Бог върши Своето дело на правосъдието от последните дни. Много хора са ги преживели и са ги наблюдавали.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Десета точка: те презират истината, открито нарушават принципите и пренебрегват подредбите на Божия дом (четвърта част))

Същината на поведението на антихристите се състои в това, че постоянно използват различни средства и методи, за да задоволят амбициите и желанията си, да подведат и оплетат хората и да придобият висок статус, така че хората да ги следват и почитат. Възможно е в дълбините на сърцата си да не се съревновават умишлено с Бог за хората, но едно е сигурно — дори и да не си съперничат с Бог за човешки същества, те пак искат да имат статус и власт сред хората. Дори ако един ден осъзнаят, че се съревновават за статус с Бог и да се кротнат малко, те продължават да прилагат различни методи в стремежа си към статус и репутация, а в сърцата си знаят, че ще си осигурят легитимен статус, като спечелят одобрението и възхищението на някои хора. Накратко, макар всичко, което правят антихристите, да изглежда като изпълняване на техния дълг, последствието от него е да подведат хората, да ги накарат да им се кланят и да ги следват, а в такъв случай, като изпълняват така дълга си, те се възвеличават и свидетелстват за себе си. Амбицията им да контролират хората и да се сдобият със статус и власт в църквата никога няма да се промени. Това са истински антихристи. Каквото и да казва или прави Бог, каквото и да изисква от хората, антихристите не правят това, което трябва, и не изпълняват дълга си по начин, който съответства на Божиите слова и изисквания, нито се отказват от стремежа си към власт и статус, защото са разбрали част от истината. Амбициите и желанията им винаги присъстват, те все още обитават сърцата им и контролират цялото им същество, като направляват поведението и мислите им и определят пътя, по който вървят. Това са истински антихристи. Кое е най-видното проявление на антихристите? Някои хора казват: „Антихристите се съревновават с Бог, за да спечелят хората, и не Го признават“. Не става дума за това, че не признават Бог. В сърцата си те искрено Го признават и вярват в Неговото съществуване. Искат да Го следват и да се стремят към истината, но не могат да превъзмогнат себе си, така че могат да вършат зло. Макар да казват много неща, които звучат добре, едно нещо никога няма да се промени — амбицията и желанието им за власт и статус. Антихристите никога няма да се откажат от стремежа си към власт и статус поради неуспех или провал, или понеже Бог ги е загърбил или ги е изоставил. Такава е природата на антихристите. И така, кажи, имало ли е някога антихрист, който да е променил пътя си и да е започнал да се стреми към истината, понеже е претърпял несгода или е стигнал до разбиране на малка част от истината и е придобил известно познание за Бог — съществуват ли такива хора? Никога не сме виждали такива. Амбицията на антихристите за статус и власт и стремежът им към тях никога няма да се променят и щом заграбят властта, никога няма да я пуснат. Именно това определя тяхната природа същност. Няма и най-малка неточност в това, че Бог окачествява такива хора като антихристи. Това е определено от самата им природа същност. Някои хора може би вярват, че антихристите се опитват да се съревновават с Бог за хората. Понякога обаче антихристите не е задължително да се съревновават с Него. Тяхното познание, разбиране и нужда от статус и власт са различни от тези на нормалните хора. Нормалните хора понякога могат да бъдат тщеславни. Те могат да се опитват да спечелят уважението на другите, да се стремят да им направят добро впечатление и да се съревновават за по-челно място. Това е амбицията на нормалните хора. Ако бъдат освободени от водачеството и загубят статуса си, ще им бъде трудно, но с промяната на средата, с известно израстване на духовния им ръст, с известно постигане на навлизане в истината или с придобиването на по-дълбоко разбиране на истината, амбицията им постепенно отслабва. Настъпва промяна в пътя, по който вървят, и в посоката, в която се движат, и стремежът им към статус и власт избледнява. Желанията им също постепенно намаляват. Антихристите обаче са различни: те никога не биха могли да се откажат от стремежа си към статус и власт. Във всеки един момент, във всяка среда и без значение какви хора имат около себе си и на колко години може да са, тяхната амбиция и желание никога няма да се променят. Какво показва, че амбицията им никога няма да се промени? Да кажем например, че те са църковни водачи. В сърцата си те винаги мислят как да контролират всички в църквата. Ако бъдат преместени в друга църква, където не са водачи, ще бъдат ли с радост обикновени последователи? Категорично не. Те все още ще мислят как да придобият статус и как да контролират всички. Където и да отидат, те искат да управляват като царе. Дори да бъдат поставени на място без хора, в стадо овце, те пак ще искат да водят стадото. Ако бъдат поставени сред котки и кучета, ще искат да бъдат царе на котките и кучетата и да управляват животните. Те са погълнати от амбиция, нали? Нима нравът на такива хора не е демоничен? Нима това не е нравът на Сатана? Сатана е точно такова нещо. На небето Сатана искаше да бъде равен на Бог, а след като беше хвърлен на земята, той винаги се опитваше да контролира човека, да го накара да му се покланя и да се отнася към него като към Бог. Антихристите винаги искат да контролират хората, защото имат сатанинска природа. Те живеят според своя сатанински нрав, който вече е надхвърлил границите на разума на нормалните хора. Не е ли това малко ненормално? За какво се отнася тази ненормалност? Тя означава, че тяхното поведение не би трябвало да се среща в нормалната човешка природа. И така, какво е това поведение? Какво го управлява? То се управлява от тяхната природа. Те имат същността на зъл дух и не са като нормалното покварено човечество. В това се състои разликата. Това, че антихристите не се спират пред нищо в стремежа си към власт и статус, не само разобличава тяхната природа същност, но и показва на хората, че отвратителното им лице е точно лицето на Сатана и дяволите. Те не само се съревновават с хората за статус, но и се осмеляват да се съревновават с Бог за статус. Те ще бъдат удовлетворени само когато вземат Божиите избраници за себе си и ги държат напълно под свой контрол. Без значение в коя църква или група хора се намират антихристите, те искат да придобият статус, да държат властта и да накарат хората да ги слушат. Независимо дали хората са склонни или съгласни, антихристите искат да имат последната дума и хората да им се подчиняват и да ги приемат. Не е ли това природата на един антихрист? Хората готови ли са да ги слушат? Избират ли ги и препоръчват ли ги? Не. Но антихристите все пак искат да имат последната дума. Без значение дали хората са съгласни или не, антихристите искат да говорят и да действат от тяхно име, искат да бъдат забелязани. Те дори се опитват да наложат идеите си на другите хора и ако хората не ги приемат, антихристите ще си блъскат главите в опит да ги накарат да ги приемат. Какъв е този проблем? Това е безсрамие и наглост. Такива хора са истински антихристи и независимо дали са водачи или не, така или иначе те са антихристи. Те имат природата същност на антихрист.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Пета точка: те подвеждат, привличат, заплашват и контролират хората)

Антихристите се интересуват най-много от материалните неща, парите и статуса. Те със сигурност не са такива, каквито се представят външно: „Аз вярвам в Бог. Не се стремя към света и не ламтя за пари“. Категорично не са такива, каквито казват. Защо преследват и поддържат статуса си с всички сили? Защото искат да притежават или да контролират и заграбват всичко, над което имат юрисдикция – особено парите и материалните неща. Те се наслаждават на тези пари и материални неща, сякаш са облагите от техния статус. Те са истински потомци на архангела, с природата същност на Сатана и по име, и в действителност. Всички, които преследват статус и ценят парите, със сигурност имат проблем със своя нрав същност. Не е просто въпрос на притежаване на нрава на антихрист: те са много амбициозни. Те искат да контролират парите на Божия дом. Ако им бъде поверена отговорността за дадена точка от работата, то на първо място, те няма да позволят на други да се намесват, нито ще приемат запитвания или надзор от Горното; освен това, когато са надзорници на каквато и да е точка от работата, те ще намират начини да се изтъкват, да се защитават и да се издигат. Те винаги искат да излязат начело, да станат хора, които властват над другите и ги контролират. Те също така искат да властват и се борят за по-висок статус и дори за контрол над всяка част от Божия дом – особено парите му. Антихристите изпитват особена любов към парите. Когато ги видят, очите им светват; в ума си те винаги мислят за пари и полагат усилия за тях. Всичко това са белези и сигнали на антихристите. Ако ти общуваш с тях за истината или се опиташ да научиш за състоянието на братята и сестрите, като задаваш въпроси от рода на това колко от тях са слаби и негативни, какви резултати постига всеки от тях в своя дълг и кои от тях не са подходящи за своя дълг, антихристите няма да проявят интерес. Но що се отнася до Божиите приношения – сумата пари, кой ги пази, къде се съхраняват, паролите им и така нататък – това е, което ги интересува най-много. Антихристът владее изключително добре тези неща. Познава ги като петте си пръста. Това също е знак за антихрист. Антихристите са най-добри в изричането на ласкателни думи, но не вършат действителна работа. Вместо това те винаги са погълнати от мисли за насладата от Божиите приношения. Кажете Ми, не са ли антихристите лишени от морал? Те изобщо нямат човешка природа – те са дяволи до мозъка на костите си.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (втора част))

Как трябва Божиите избраници да се отнасят към антихристите? Те трябва да ги разпознават, разобличават, докладват и отритват. Само тогава може да се гарантира следването на Бог до самия край и навлизането в правилния път на вярата в Бог. Антихристите не са твои водачи, независимо как са подвели другите да ги изберат за водачи. Не ги признавай и не приемай тяхното водачество — трябва да ги разпознаваш и отритваш, защото те не могат да ти помогнат да разбереш истината, нито могат да те подкрепят или да ти предоставят ресурс. Това са фактите. Ако не могат да те водят към истината реалност, те не са достойни да бъдат водачи или работници. Ако не могат да те водят към разбиране на истината и към преживяване на Божието дело, те са онези, които се противопоставят на Бог, и трябва да ги разпознаваш, разобличаваш и отритваш. Всичко, което правят, е с цел да те подведат да ги следваш, да те накарат да се присъединиш към тяхната клика, за да подкопават и смущават делото на църквата, и да те примамят да тръгнеш по пътя на антихристите, по който те самите вървят. Искат да те завлекат в ада! Ако не можеш да ги разпознаеш такива, каквито са, и вярваш, че тъй като са твои водачи, трябва да им се подчиняваш и да им отстъпваш, тогава си човек, който предава както истината, така и Бог, а такива хора не могат да бъдат спасени. Ако искаш да бъдеш спасен, не само трябва да преодолееш препятствието на големия червен змей и да можеш да го разпознаеш, да прозреш отвратителния му лик и напълно да му се опълчиш — трябва да преодолееш и препятствието на антихристите. В църквата антихристът не е само враг на Бог, но и враг на Божиите избраници. Ако не можеш да разпознаеш един антихрист, рискуваш да бъдеш подведен и спечелен на негова страна, да тръгнеш по пътя на антихристите и да бъдеш проклет и наказан от Бог. Ако това се случи, вярата ти в Бог напълно се е провалила. Какво трябва да притежават хората, за да им бъде предоставено спасение? Първо, трябва да разбират много истини и да могат да разпознават същността, нрава и пътя на антихриста. Това е единственият начин да се уверим, че докато вярват в Бог, няма да почитат или следват хора, а ще следват само Него до самия край. Само хора, които могат да разпознават антихристите, могат истински да вярват в Бог, да Го следват и да свидетелстват за Него. Някои ще попитат: „Какво да правя, ако в момента нямам истината за това?“. Трябва спешно да се въоръжиш с истината, трябва да се научиш да вникваш в хората и в нещата. Да разпознаеш антихристи не е никак лесна задача и изисква способността ясно да се видиш същността им и да прозреш техните заговори, номера, намерения и цели. Така няма да бъдеш подведен или контролиран от тях и ще можеш да останеш непоколебим, да се стремиш към истината безопасно и сигурно и твърдо да вървиш по пътя на стремежа към истината и постигането на спасение. Ако не можеш да преодолееш препятствието на антихристите, тогава може да се каже, че си в сериозна опасност и си склонен да бъдеш подведен и пленен от антихрист и да живееш под влиянието на Сатана. Възможно е сред вас да има такива, които пречат и препъват хората, които се стремят към истината, и са техни врагове. Приемате ли това? Някои не смеят да се изправят пред този факт, нито смеят да го приемат като факт. Но антихристите наистина подвеждат хората в църквите и това се случва често, просто хората не могат да го разпознаят. Ако не можеш да преминеш това изпитание — изпитанието на антихристите, тогава или си подведен и контролиран от тях, или си принуден да страдаш, да бъдеш измъчван, изхвърлян, потискан и тормозен от тях. В крайна сметка мизерният ти живот няма да издържи дълго и ще повехне, ще загубиш вяра в Бог и ще кажеш: „Бог дори не е праведен! Къде е бог? В този свят няма справедливост или светлина и няма такова нещо като божието спасение на човечеството. По-добре да прекараме дните си в работа и печелене на пари!“. Отричаш се от Бог, отдалечаваш се от Него и вече не вярваш, че Той съществува. Всяка надежда да получиш спасение е напълно изгубена. Затова, ако искаш да стигнеш дотам, че да можеш да получиш спасение, първото изпитание, което трябва да преминеш, е способността да усетиш и прозреш Сатана и трябва също така да имаш смелостта да се изправиш срещу Сатана, да го разобличиш и да се отречеш от него. Къде тогава е Сатана? Сатана е до теб и около теб. Той може дори да живее в сърцето ти. Ако живееш според нрава на Сатана, може да се каже, че принадлежиш на Сатана. Не можеш да видиш или докоснеш Сатана и злите духове от духовния свят, но сатаните и живите дяволи в реалния живот са навсякъде. Всеки човек, който изпитва неприязън към истината, е зъл, а всеки водач или работник, който не приема истината, е антихрист или лъжеводач. Не са ли такива хора сатани и живи дяволи? Тези хора може би са точно онези, които почиташ и на които гледаш с уважение. Това може да са хората, които те водят, или хората, на които отдавна се възхищаваш, доверяваш, разчиташ и на които се надяваш в сърцето си. Всъщност обаче те са пречки на пътя ти, които те възпрепятстват да се стремиш към истината и да получиш спасение. Те са лъжеводачи и антихристи. Могат да контролират живота ти и пътя, по който вървиш, и могат да унищожат шанса ти да получиш спасение. Ако не успееш да ги разпознаеш и прозреш, тогава по всяко време можете да бъдеш подведен и пленен. Следователно си в голяма опасност. Ако не можеш да се измъкнеш от тази опасност, си жертва на Сатана. Както и да е, хората, които са подведени и контролирани и стават последователи на антихрист, никога, ама никога няма да постигнат спасение. Защото те не обичат истината и не се стремят към нея, неизбежно е да бъдат подведени и да последват някой антихрист.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Трета точка: те отхвърлят и нападат онези, които се стремят към истината)

Свързани свидетелства за преживяване

Да висиш на косъм

Свързани химни

Божието основание за осъждане на хората