Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Кой е най-основният принцип в търсенето на истинския път? Трябва да видиш дали в този път присъства делото на Светия Дух, или не, дали тези думи са израз на истината, или не, за кого се свидетелства и какво може да ти донесе това. За различаването на истинския от лъжливия път са необходими няколко аспекта на основното познание, най-основният от които е дали в него присъства делото на Светия Дух, или не. Тъй като същността на вярата на хората в Бог е вярата в Божия Дух и дори тяхната вяра във въплътения Бог е поради въплъщението на Божия Дух в тази плът, това означава, че такава вяра въпреки всичко е вяра в Духа. Има разлики между Духа и плътта, но понеже тази плът идва от Духа и е Словото станало плът, следователно това, в което човек вярва, въпреки всичко е присъщата на Бог същина. Така че, когато търсиш да разпознаеш дали това е истинският път, или не, преди всичко трябва да видиш дали в него присъства делото на Светия Дух, или не, след което трябва да видиш дали в него има истина, или не. Истината, както я наричат, е животът нрав на нормалната човешка природа. С други думи, тя е това, което се изискваше от човека, когато Бог го създаде в началото, а именно нормална човешка природа в нейната цялост (включително човешкия разум, проникновение, мъдрост и основното знание за това как да постъпва човек). Това означава, че трябва да видиш дали този път може да доведе хората до нормален човешки живот, или не, дали истината, за която се говори, поставя изисквания въз основа на реалността на нормалната човешка природа, или не, дали тази истина е реалистична и практична, или не, и дали е съвсем навременна, или не. Ако има истина, тогава тя може да води хората до нормални практични преживявания. Нещо повече, хората стават още по-нормални, човешкият им разум става още по-завършен, животът им в плът и духовният живот стават още по-подредени и емоциите им стават още по-нормални. Това е вторият принцип. Има още един принцип, който е дали познанието на хората за Бог расте, или не, и дали преживяването на такова дело и истина може да вдъхне в тях боголюбиво сърце и да ги приближи още повече до Него, или не. Така може да се прецени дали този път е истинският, или не. Най-основното е дали този път е реалистичен, а не свръхестествен и дали може да предостави ресурс за живота на човека. Ако отговаря на тези принципи, може да се направи изводът, че това е истинският път. Не казвам тези думи, за да ви накарам да приемете други пътища в бъдещите си преживявания, нито като предсказание, че ще има друго дело от нова епоха в бъдещето. Казвам ги, за да бъдете сигурни, че днешният път е истинският, така че да не сте само отчасти уверени във вярата си в днешното дело и да не можете да вникнете в него. Има мнозина, които, въпреки че са уверени, все пак продължават да се объркват. Такава увереност няма принцип в себе си и такива хора трябва да бъдат отстранени рано или късно. Дори тези, които са особено ревностни в следването си, са три части уверени и пет части неуверени, което показва, че нямат основа. Понеже имате твърде незначителни заложби, а основата ви е твърде повърхностна, нямате разбиране за разграничаване. Бог не повтаря делото Си, не върши дело, което не е реалистично, не поставя прекомерни изисквания към човека и не върши дело, което е отвъд разума на човека. Цялото дело, което Той върши, е в рамките на нормалния човешки разум, не надхвърля разума на нормалната човешка природа и се извършва според обикновените изисквания на човека. Ако това е дело на Светия Дух, хората и тяхната човешка природа стават още по-нормални. Хората натрупват все повече знания за своя покварен сатанински нрав и за същността на човека, а също така придобиват все по-голям копнеж за истината. С други думи, животът на човека се разраства все повече и повече, а поквареният му нрав става все по-способен на промяна — което е смисълът на това Бог да стане животът на човека. Ако един път не е в състояние да разобличи онези неща, които са същността на човека, не е в състояние да промени нрава му и освен това не е в състояние да доведе хората пред Бог или да им даде истинско разбиране за Бог и дори кара тяхната човешка природа да става все по-незначителна и разума им все по-ненормален, тогава този път не може да е истинският, а може да е дело на зъл дух или да е старият път. Накратко, той не може да бъде настоящото дело на Светия Дух.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само онези, които познават Бог и Неговото дело, могат да Му бъдат угодни)

Не е трудно да изследваме въпроса в дълбочина, но това изисква всеки един от нас първо да знае следната истина: Този, Който е Въплътеният Бог, притежава Божията същност; Този, Който е въплътеният Бог, притежава Божия израз. Тъй като се въплъщава, Бог ще роди делото, което смята да извърши, и тъй като Бог се превръща в плът, Той ще изрази онова, което представлява, и ще може да донесе истината на човека, ще го дари с живота и ще му посочи пътя. Плът, която не съдържа Божията същност, категорично не е въплътеният Бог; в това няма съмнение. Ако човек иска да изследва дали това е въплътената Божия плът, той трябва да прецени това по изразявания от Него нрав и по изричаните от Него думи. Иначе казано, за да потвърди, че това е въплътеният Бог и да прецени дали това е или не е истинският път, човек трябва да различи въз основа на Неговата същност. Затова, за да определи дали това е плътта на въплътения Бог, ключът се крие в Неговата същност — в Неговото дело, слова, нрав и много други аспекти — а не във външния вид. Невеж и неук е човекът, който се взира само в Неговата външност и в резултат пренебрегва същността Му. Външният вид не е определящ за същността; нещо повече — Божието дело никога не може да съвпадне с човешките представи. Нима външността на Исус не се различаваше от хорските представи? Та нали ликът и облеклото Му с нищо не подсказваха истинската Му самоличност? Та нали първите фарисеи се опълчиха срещу Него тъкмо защото имаха очи само за външността Му, но не приеха съзнателно словата от Неговата уста? Надеждата Ми е, че всеки брат и сестра, които търсят Божията поява, не ще повторят тази историческа трагедия. Не бива да се превръщате в съвременни фарисеи и отново да приковете Бог на кръста. Трябва грижливо да премислите как ще приветствате Божието завръщане и да сте с ясна представа как да се покорите на истината. Това е отговорността на всеки, който чака Исус да се върне, възседнал облак. Вместо да се заплитаме в преувеличени фантазии, трябва да проясним духовното си зрение. Трябва да мислим за реалистичната работа на Бог и да се вгледаме в практическите аспекти на Бог. Не се отнасяйте и изгубвайте в мечтания, винаги копнеейки за деня, в който Господ Исус внезапно ще слезе сред вас, възседнал облак, и ще възнесе вас, които никога не сте Го опознали, не сте Го видели и не знаете как да следвате волята Му. По-добре е да разсъждавате по по-практични въпроси!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Предисловие)