Бог е сътворил всички неща и им е поставил граници, а сред тях Той е осигурил храна за всички видове живи същества. Същевременно Той е подготвил и различни средства за оцеляване на човешкия род, така че можеш да видиш, че човешките същества не разполагат само с един начин за оцеляване, нито имат само един вид среда за живот. Вече говорихме за това, че Бог е подготвил различни видове източници на храна и вода за хората, които са от решаващо значение за продължаването на живота на човешкия род в плът. Но сред този човешки род не всички хора се препитават със зърно. Хората разполагат с различни средства за оцеляване заради различията в географските условия и терените. Всички тези средства за оцеляване са подготвени от Бог. Така че не всички хора се занимават предимно със земеделие. Тоест, не всички хора си набавят храна чрез отглеждане на култури. Това е третата част, за която ще говорим: границите са възникнали заради разнообразието от различни начини на живот на човешкия род. И така, какви други начини на живот имат хората? Какви други видове хора има от гледна точка на различните източници на храна? Има няколко основни вида.

Първият начин на живот е този на ловеца. Всеки знае какво е това. Какво ядат хората, които живеят от лов? (Дивеч.) Те ядат птиците и зверовете от гората. „Дивеч“ е съвременна дума. Ловците не мислят за тях като за дивеч, а ги възприемат като храна, като тяхна ежедневна прехрана. Например, те улавят елен. Когато уловят този елен, това е все едно земеделец да добие храна от почвата. Земеделецът добива храна от почвата и когато види тази храна, той е щастлив и спокоен. Семейството му няма да гладува, ако има реколта за ядене. Сърцето на земеделеца не е тревожно и той се чувства удовлетворен. Ловецът също се чувства спокоен и доволен, когато вижда какво е уловил, защото вече не трябва да се тревожи за храната. Има какво да яде за следващото хранене и няма нужда да гладува. Това е човек, който си изкарва прехраната с лов. По-голямата част от тези, които се препитават с лов, живеят в планинските гори. Те не се занимават със земеделие. Там не е лесно да се открие обработваема земя, затова те оцеляват, като се хранят с различни живи същества, различни видове плячка. Това е първият начин на живот, който се различава от този на обикновените хора.

Вторият начин на живот е този на пастира. Дали хората, които отглеждат животни за препитание, обработват и земята? (Не.) А какво правят те? Как живеят? (В по-голямата си част те пасат говеда и овце, за да се препитават, а през зимата колят и ядат добитъка си. Хранят се основно с говеждо и овнешко месо и пият чай с мляко. Въпреки че пастирите са заети през четирите сезона, те се хранят добре. Имат много мляко, млечни продукти и месо.) Хората, които се занимават с пастирство за прехрана, ядат предимно говеждо и овнешко месо, пият овче и краве мляко и яздят говеда и коне, за да пасат животните си на полето, с вятър в косите и слънце по лицата си. Те не се сблъскват със стреса на съвременния живот. По цял ден гледат към широките простори на синьото небе и тревистите равнини. По-голямата част от хората, които се препитават от пастирство, живеят в пасищата и са успели да продължат номадския си начин на живот от поколения насам. Въпреки че животът по пасищата е малко самотен, той е и много щастлив. Това не е лош начин на живот!

Третият начин на живот е този на рибаря. Малка част от човешкия род живее край океана или на малки острови. Те са заобиколени от вода и гледат към океана. Тези хора изкарват прехраната си с риболов. Какъв е източникът на храна за хората, които се препитават с риболов? Техните хранителни източници включват всички видове риба, морски дарове и други морски продукти. Хората, които се препитават с риболов, не обработват земята, а прекарват всеки ден в риболов. Основната им храна се състои от различни видове риба и морски продукти. От време на време те ги разменят за ориз, брашно и стоки от първа необходимост. Това е различен начин на живот, воден от хората, които живеят близо до водата. Като живеят близо до вода, те разчитат на нея за прехраната си и се препитават с риболов. Риболовът им дава не само източник на храна, но и средство за препитание.

Освен че обработва земята, по-голямата част от човечеството живее според трите начина на живот, споменати по-горе. Въпреки това по-голямата част от хората се препитават със земеделие, а само няколко групи хора се препитават с отглеждане на животни, риболов и лов. А от какво се нуждаят хората, които се прехранват със земеделие? Това, от което се нуждаят, е земя. Поколение след поколение те живеят, като засаждат култури в земята, и независимо дали садят зеленчуци, плодове или зърнени култури, те добиват храната си и това, което им е необходимо в ежедневието, от земята.

Какви са основните условия, които обуславят тези различни начини на живот на хората? Нима не е абсолютно необходимо средата, в която те са в състояние да оцелеят, да бъде съхранена на основно ниво? Тоест, ако тези, които се препитават с лов, изгубят планинските гори или птиците и зверовете, източникът на препитанието им ще изчезне. Посоката, в която този етнос и този вид хора трябва да вървят, ще стане несигурна и те дори може да изчезнат. А какво да кажем за онези, които отглеждат животни, за да си осигурят препитание? На какво разчитат те? Това, от което наистина зависят, не е техният добитък, а средата, в която добитъкът им може да оцелее — пасищата. Ако нямаше пасища, къде щяха да пасат добитъка си пастирите? Какво щяха да ядат говедата и овцете? Без добитък тези номадски народи не биха имали поминък. Къде щяха да отидат тези народи без източник на препитание? За тях би станало много трудно да продължат да оцеляват; не биха имали бъдеще. Ако нямаше източници на вода, а реките и езерата са напълно пресъхнали, биха ли съществували все още всички онези риби, чийто живот зависи от водата? Не биха. Дали тези хора, чието препитание зависи от водата и рибата, ще продължат да оцеляват? Когато вече нямат храна, когато вече нямат източник на препитание, тези народи няма да са в състояние да продължат да оцеляват. Тоест, ако даден етнос някога се сблъска с проблем, свързан с препитанието или оцеляването си, този етнос няма да продължи да съществува, може да изчезне от лицето на земята и да измре. А какво би станало, ако тези, които се препитават със земеделие, загубят земята си, ако не могат да отглеждат всевъзможни растения и да извличат храна от тези растения? Нима хората няма да умрат от глад, ако нямат храна? Нима тази човешка раса няма да бъде унищожена, ако хората умират от глад? Това е целта, с която Бог поддържа различни видове среда. Бог има само една цел да поддържа различни среди, екосистеми и всички различни живи същества в тях — и тя е да изхранва всички видове хора, да изхранва хората, които живеят в различни географски условия.

Ако всички неща на творението изгубят законите си, те вече няма да съществуват; ако законите на всички неща бъдат изгубени, живите същества, заедно с всички неща, нямаше да могат да продължат да съществуват. Човечеството също ще изгуби своята среда, от която зависи оцеляването му. Ако човечеството изгуби всичко това, то няма да е в състояние да продължи да процъфтява и да се размножава поколение след поколение, както досега. Причината, поради която човешките същества са оцелели досега, е, че Бог ги е снабдил с всички неща на творението, за да ги изхранва, да изхранва човешкия род по различни начини. Само благодарение на това, че Бог изхранва човечеството по различни начини, човешкият род е оцелял досега, до наши дни. При определена жизнена среда, която е благоприятна и в която природните закони са в добър ред, всички различни видове хора на Земята, всички различни раси могат да оцелеят в рамките на определените им региони. Никой не може да излезе извън тези региони или отвъд границите между тях, защото Бог е този, който ги е очертал. Защо Бог очертава границите така? Това е въпрос от голямо значение за целия човешки род — наистина от голямо значение! Бог е определил региона за всеки вид живо същество и е определил средствата за оцеляване за всеки вид човешко същество. Той също така е разделил различните видове хора и раси на земята и им е определил граници. Това ще обсъдим по-нататък.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият IX“)