Божието дело и делото на човека

Каква част от делото на човека е дело на Светия Дух и каква част е човешко преживяване? Може да се каже, че хората все още не разбират тези въпроси и причината за това е, че не разбират принципите на работата на Светия Дух. Когато казвам „делото на човека“, имам предвид, разбира се, делото на онези, които имат делото на Светия Дух, или на онези, които Светият Дух използва. Нямам предвид делото, което възниква по волята на човека, а делото на апостолите, работниците или обикновените братя и сестри, което влиза в сферата на делото на Светия Дух. В този случай думите „дело на човека“ не се отнасят до делото на въплътения Бог, а до обхвата и принципите на делото, което Светият Дух извършва върху хората. Въпреки че тези принципи представляват принципите и обхвата на делото на Светия Дух, те са различни от принципите и обхвата на делото на въплътения Бог. Делото на човека съдържа човешка същина и принципи, докато делото на Бог съдържа божествена същина и принципи.

Делото в направлението на Светия Дух — независимо дали става дума за делото на Самия Бог, или за делото на хората, които Той използва — е делото на Светия Дух. Същността на Самия Бог е Духът, който може да бъде наречен Свети Дух или седемкратно усилен Дух. Така или иначе всички Те са Божият Дух, макар че в различните епохи Божият Дух е наричан с различни имена. Тяхната същност си остава една. Следователно делото на Самия Бог е дело на Светия Дух, а делото на въплътения Бог е не нищо по-малко от Светия Дух, когато работи. Делото на хората, които са използвани, също е дело на Светия Дух. Но Божието дело е цялостен израз на Светия Дух и това е абсолютната истина, докато делото на използваните хора е примесено с много човешки фактори и не е пряк израз на Светия Дух, а още по-малко Негов пълен израз. Делото на Светия Дух е разнообразно и не е ограничено от никакви условия. Делото на Светия Дух е различно при различните хора; то проявява различни същности и варира според ерата, както и според страната. Разбира се, въпреки че Светият Дух работи по много различни начини и според много принципи, независимо как и върху кои хора се извършва делото, същността му винаги е различна; цялото дело, което Той върши върху различни хора, винаги има свои принципи, и цялото то може да представя същността на своите обекти. Това е така, защото делото на Светия Дух е много конкретно по своя обхват и много премерено. Делото, което се извършва във въплъщение, не е същото като делото, което се извършва върху хората; също така делото се различава в зависимост от заложбите на този, над когото се извършва. Делото, което се извършва във въплътеното тяло, не се извършва върху хората и не е същото дело, което се извършва върху тях. Накратко, независимо как се извършва делото, то винаги ще бъде различно върху различните обекти, а принципите, чрез които Той действа, варират според състоянието и природата на различните хора, върху които действа. Светият Дух работи върху различните хора въз основа на тяхната изначална същина и не изисква от тях нищо, което да надхвърля тази същина, нито пък върши с тях някакво дело, което надхвърля техните изначални заложби. По този начин делото на Светия Дух върху човека позволява на хората да видят същността на обекта на тази работа. Изначалната същност на човека не се променя; изначалните заложби на човека са ограничени. Светият Дух използва или работи върху хора в съответствие с ограниченията на техните заложби, така че те самите да могат да се възползват от него. Когато Светият Дух работи върху хората, които използва, техните таланти и изначални заложби се освобождават, а не се задържат. Тяхното изначални заложби е в служба на делото. Може да се каже, че в делото Си Той използва елементите от човека, за да постигне резултати в това дело. За разлика от това делото, което се извършва във въплътено тяло, изразява пряко делото на Духа и в него не се смесват човешкият разум и мисъл; то не е достъпно за човешките способности, нито за човешкия опит или вроденото състояние на човека. При цялото си многообразие делото на Светия Дух е изцяло в полза и за поучение на човека. Въпреки това някои хора могат да бъдат усъвършенствани, а други нямат условията за усъвършенстване, което означава, че те не могат да бъдат усъвършенствани и е малко вероятно да бъдат спасени, и макар че може да са получили действието на Светия Дух, в крайна сметка биват отстранени. С други думи, въпреки че действието на Светия Дух има за цел да поучава хората, не може да се каже, че всички, които са получили действието на Светия Дух, ще станат напълно съвършени, тъй като пътят, по който мнозина поемат в стремежа си, не е пътят към съвършенството. Те имат само едностранното действие на Светия Дух и при тях няма субективно човешко сътрудничество и правилен човешки стремеж. Така работата на Светия Дух върху тези хора започва да служи на онези, които са усъвършенствани. Хората не могат сами да видят пряко или да се докоснат пряко до работата на Светия Дух. Тя може да бъде изразена само от онези, които имат дарбата за това дело, което означава, че делото на Светия Дух става достъпно за последователите чрез изразяванията, които хората правят.

Делото на Светия Дух се постига и завършва чрез много типове хора и много различни ситуации. Въпреки че делото на въплътения Бог може да представлява делото на цяла епоха и да представлява навлизането на хората в цяла епоха, работата по конкретните детайли на навлизането на хората все пак трябва да се извършва от хора, които са използвани от Светия Дух, а не от въплътения Бог. И така, Божието дело, или собственото служение на Бог, е дело на въплътеното Божие тяло, което човек не може да върши вместо Него. Делото на Светия Дух се извършва чрез много различни видове хора; нито един човек не може самостоятелно да го осъществи напълно и нито един човек не може самостоятелно да го изрази изцяло. Църковните водачи също не могат да представят напълно делото на Светия Дух; те могат да се занимават само с определена ръководна работа. По този начин делото на Светия Дух може да бъде разделено на три части: делото на Самия Бог, делото на хората, които се използват, и делото на всички онези, които са в направлението на Светия Дух. Собственото дело на Бог е да управлява цялата ера; делото на използваните хора е, като биват изпратени или получавайки поръчения, след като Бог е извършил собственото Си дело, да водят всички Божии последователи, и именно те сътрудничат на Божието дело; делото, което Светият Дух извършва в тези, които са в направлението Му, е да поддържа цялото Му собствено дело, т.е. да поддържа цялото Му управление и Неговото свидетелство, а в същото време и да усъвършенства тези, които могат да бъдат усъвършенствани. Заедно тези три елемента съставляват цялото дело на Светия Дух, но без делото на Самия Бог делото на управлението би било в пълен застой. Делото на Самия Бог включва делото на цялото човечество и също така представлява делото на цялата ера, т.е. делото на Самия Бог представлява всеки стимул и всяка насока на делото на Светия Дух, докато делото на апостолите следва и произтича от делото на Самия Бог и не води ерата, нито пък представлява насоките на делото на Светия Дух в една цяла ера. Те вършат само онова дело, което трябва да се извърши от човека и което няма нищо общо с делото на управлението. Онова дело, което върши Самият Бог, е проект в рамките на делото на управлението. Делото на човека е само дълг, който трябва да се изпълнява от тези, които са използвани, и не е свързано с делото на управлението. Въпреки факта, че и двете са дело на Светия Дух, съществуват ясни и съществени разлики между делото на Самия Бог и делото на човека поради различната идентичност и представяне на делото. Освен това мащабът на делото, извършвано от Светия Дух върху обекти с различна идентичност, също е различен. Такива са принципите и обхватът на делото на Светия Дух.

Делото на човека изразява неговия опит и неговата човешка природа. Това, което човекът дава, и делото, което върши, представляват самия него. Прозрението на човека, мисленето на човека, логиката на човека и богатото му въображение са включени в неговото дело. Опитът на човека най-вече може да означи неговото дело, а изживяванията му стават съставните части на делото му. Делото на човека може да изразява неговия опит. Когато някои хора имат отрицателен опит, голяма част от техния език при общение се състои от отрицателни елементи. Ако изживяванията им за определен период от време са положителни и в особено голяма степен имат път в положителен аспект, тогава общението им е много вдъхновяващо и хората са в състояние да придобият положителни неща от него. Ако работникът стане негативен за определен период от време, общението му винаги ще носи негативни елементи. Такова общение е депресиращо и околните несъзнателно ще се поддадат на тази депресия след такова общение. Състоянието на последователите се променя в зависимост от състоянието на водача. Какъвто е работникът отвътре, това изразява той, и действието на Светия Дух често се променя със състоянието на човека. Той работи според опита на хората и не ги принуждава, а поставя изисквания към тях според нормалния ход на техния опит. С други думи човешкото общение е различно от Божието слово. Това, за което хората разговарят, предава техните индивидуални прозрения и опит, като изразява техните прозрения и опит въз основа на Божието дело. Тяхна отговорност е да открият, след Божието дело или думите, изречени от Него, кое от него трябва да практикуват или в кое да навлязат, и след това да го предадат на последователи. Следователно делото на човека представлява неговото навлизане и практикуване. Разбира се, това дело е примесено с човешки уроци и опит или с определени човешки мисли. Както и да действа Светият Дух, независимо дали върху отделния човек, или чрез въплътения Бог, работниците неизменно изразяват това, което са. Въпреки че делото се извършва от Светия Дух, това дело се основава на това, което човек представлява изначално, защото Светият Дух не работи без основа. С други думи делото не се извършва от нищото, а винаги в съответствие с действителни обстоятелства и реални условия. Само по този начин човешкият нрав може да бъде преобразен и да се променят неговите стари представи и стари мисли. Човекът изразява това, което вижда, преживява и може да си представи, а това е постижимо за човешкото мислене, дори ако става дума за доктрини или представи. Какъвто и да е мащабът му, човешкото дело не може да надмине мащаба на човешкия опит, нито на това, което човек вижда, нито на това, което човек може да си представи или е в състояние да разбере. Всичко, което Бог изразява, е онова, което е Самият Той, и за човека то е непостижимо, т.е. е извън обсега на човешкото мислене. Той изразява Своето дело на водачество на цялото човечество и това не е свързано с подробностите на човешкия опит, а се отнася главно до Неговото собствено управление. Това, което човекът изразява, е неговият опит, но това, което Бог изразява, е Неговото същество, т.е. изначалният Му нрав, непонятен за човека. Опитът на човека е неговото прозрение и познание, придобито от начина, по който Бог изразява Своето същество. Такова прозрение и знание се наричат човешко същество, а основата на тяхното проявление е изначалният нрав и заложба на човека — затова още се наричат и човешко същество. Човекът е способен да споделя в общуването това, което преживява и вижда. Никой не може да сподели онова, което не е преживял или видял, или онова, което не е достъпно за неговото мислене, т.е. онова, което няма в себе си. Ако това, което човек изразява, не идва от неговия опит, то е нещо, което той си е въобразил или е доктрина. Казано по-просто, в думите му няма реалност. Ако никога не си влизал в досег с нещата от обществото, не би могъл да разговаряш ясно за сложните социални отношения. Ако не си имал семейство и други хора обсъждат семейни въпроси, не би могъл да разбереш голяма част от това, за което говорят. Така че това, което човек споделя, и работата, която върши, представлява неговата вътрешна същност. Ако някой сподели разбирането си за наказанието и правосъдието, а ти нямаш опит в това отношение, не би посмял да отречеш знанието му, още по-малко да си сто процента сигурен в него. Защото онова, което той споделя, е нещо, което никога не си преживявал, нещо, което никога не си познавал, и умът ти не може да си го представи. Единственото, което можеш да извлечеш от неговото знание, е път на преминаване през наказание и правосъдие в бъдеще. Но този път може да бъде само път на доктринално знание; той не може да замени собственото ти разбиране, още по-малко собствения ти опит. Може да си мислиш, че това, което казва този човек, е правилно, но когато го изпиташ, ще установиш, че в много отношения то е неизпълнимо на практика. Може да почувстваш, че някои от нещата, които си чул, са напълно неосъществими; в този момент имаш свои представи за тях и въпреки че ги приемаш, го правиш с неохота. Но в собствения ти опит знанието, от което извличаш представите си, се превръща в твоя практика и колкото повече го прилагаш на практика, толкова повече осъзнаваш истинската стойност и значение на чутото. След като си придобил собствен опит, вече можеш да говориш за знанието, което трябва да си придобил от преживяното. Освен това ще можеш да правиш разлика между онези, чието знание е истинско и практично, и онези, чието знание се основава на доктрина и е безполезно. И така, дали знанието, което изповядваш, съответства на истината, в голяма степен зависи от това дали имаш практически опит в тази област. Ако в опита ти има истина, тогава знанието ти ще е практично и ценно. Чрез опита си можеш също така да придобиеш проницателност и разбиране, да задълбочиш знанията си и да увеличиш мъдростта и здравия си разум за това как трябва да се държиш. Знанието, изразявано от онези, които не притежават истината, е доктрина, независимо колко възвишено е то. Хората от този тип могат да бъдат много умни, когато става дума за въпроси на плътта, но са неспособни да прозрат каквото и да било, когато става дума за духовни въпроси. Това е така, защото такива хора нямат абсолютно никакъв опит в духовните работи. Те са хора, които не са просветени в духовните работи и нямат духовно разбиране. Каквото и знание да изразяваш, ако то се отнася до твоето същество, тогава то е твой личен опит, твое истинско знание. Това, което обсъждат хората, които говорят само за учение — тоест тези, които не притежават нито истина, нито реалност — също може да се нарече тяхно същество, защото те са стигнали до учението си само чрез дълбоко съзерцание и то е резултат от техния дълбок размисъл. Но това е само доктрина, нищо повече от плод на тяхното въображение! Опитът на всички типове хора представлява онова, което е вътре в тях. Никой, който няма духовен опит, не може да говори за познаване на истината или за правилно познаване на различните видове духовни теми. Това, което човек изразява, е онова, което е вътре в него — това не подлежи на съмнение. Ако човек иска да познава духовните предмети и истината, трябва да има истински опит. Ако не можеш да говориш ясно за здравия смисъл в човешкия живот, колко по-малко ще имаш способността да говориш за духовните неща? Тези, които са способни да ръководят църкви, да изпълват хората с живот и да бъдат апостоли на хората, трябва да имат реален опит; те трябва да имат правилно разбиране на духовните неща и правилно възприемане и преживяване на истината. Само такива хора имат основание да бъдат работници или апостоли, които водят църквите. В противен случай те могат да бъдат само най-малки последователи и не могат да водят, а още по-малко да бъдат апостоли, способни да изпълват хората с живот. Причината за това е, че функцията на апостолите не е да тичат тук и там и да се борят, а да вършат делото на служение на живота и да водят другите в преобразяването на техния нрав. На тези, които изпълняват тази функция, е поверена тежка отговорност, с която не всеки може да се справи. Такова дело е по силите само на онези, които притежават същността на живота, т.е. на онези, които са изпитали истината. То не е по силите на някого, който е способен само на отричане, който умее да се суети или който иска да отдаде всичко от себе си; хората, които нямат опит в истината, които не са били окастрени или съдени, не са способни да вършат такова дело. Хората без опит, които са хора без реалност, не са способни да видят ясно реалността, защото самите те не притежават тази същност. Така че хората от този тип не само са неспособни да вършат работа на водачество, но и самите те, ако останат без истината за дълъг период от време, ще бъдат отстранени. Прозрението, което изразяваш, може да е потвърждение за несгодите, които си преживял в живота си, на нещата, за които си наказан, и на проблемите, за които си бил съден. Това важи и за изпитанията: когато човек е облагороден, когато човек е слаб — това са все области, в които има опит, в които има път. Например, ако някой има трудности в брака си, той често ще споделя: „Благодаря на Бог, слава на Бог, трябва да удовлетворя Божиите намерения и да Му отдам целия си живот, и трябва да предам брака си изцяло в Божиите ръце. Готов съм да посветя целия си живот на Бог“. Всичко, което е вътре в човека, може чрез общуването да покаже кой е той. Темпото на речта на даден човек, дали говори силно или тихо — всичко това е без значение за опита и не може да отрази какво притежава той и какво е. Това може да определи само дали характерът му е добър или лош, дали природата му е добра или лоша, но не може да се приравни към това дали има опит. Способността да се изразяваш в речта или умението или бързината, с която говориш, е само въпрос на практика и не може да замени опита. Когато говориш за собствения си опит, ти споделяш това, което смяташ за важно, и всичко, което е в теб. Моята реч изразява същността Ми, но това, за което говоря, е недостъпно за човека. Това, което говоря, не е това, което човек преживява, и не е нещо, което може да види; не е и нещо, което може да докосне, но е това, което съм Аз. Някои хора приемат само, че всичко, което споделям, е същността на Моето преживяване, но не съзнават, че то е пряк израз на Духа. Разбира се, това, което казвам, е това, което съм преживял. Аз съм Този, който извършва делото на управлението в продължение на шест хиляди години. Преживял съм всичко от началото на създаването на човечеството до този момент; как да не съм способен да разсъждавам за това? Що се отнася до човешката природа, Аз съм я видял много ясно; наблюдавам я от дълго време. Как да не съм способен да говоря ясно за нея? Тъй като ясно съм видял човешката природа, имам право да наказвам човека и да го съдя, защото всичко в човека е дошло от Мен, но бе покварено от Сатана. Със сигурност имам и правото да оценя делото, което съм извършил. Въпреки че това дело не е извършено от плътта Ми, то е пряк израз на Духа и е това, което притежавам и което съм. Следователно имам право да го изразя и да извърша делото, което трябва да извърша. Това, за което хората говорят, е онова, което са преживели. То е това, което са видели, което са успели да разберат с ума си и да възприемат със сетивата си. Това е, което могат да споделят. Думите, изречени чрез въплътеното Божие тяло, са пряк израз на Духа и изразяват делото, което Духът е извършил, нещо, което плътта не е преживяла или видяла, но въпреки това Той изразява Своята същност, защото същността на плътта е Духът, а Той изразява делото на Духа. Духът вече е извършил това дело, въпреки че то е непонятно за плътта. Въплъщавайки се, чрез проявите на плътта, Той дава възможност на хората да опознаят Божията същност и позволява на хората да видят Божия нрав и делото, което Той е извършил. Делото на човека дава на хората по-ясна представа за това, в което трябва да навлязат и което трябва да разберат; то включва довеждането на хората до разбиране и преживяване на истината. Делото на човека е да поддържа човешките същества, а делото на Бог е да открива нови пътища и нови ери за човечеството, да разкрива на хората онова, което е непознато за смъртните, като им дава възможност да опознаят Неговия нрав. Делото на Бог е да води цялото човечество.

Цялото дело на Светия Дух се извършва за доброто на хората. Цялата му цел е да назидава хората; няма дело, което да не е от полза за хората. Без значение колко дълбока или повърхностна е истината, без значение какви са заложбите на тези, които я получават, всичко, което Светият Дух прави, е от полза за хората. Но делото на Светия Дух не може да бъде извършено пряко; то трябва да се изразява чрез хора, които Му сътрудничат. Само по този начин могат да бъдат постигнати резултатите от делото на Светия Дух. Разбира се, когато Светият Дух действа пряко, в делото няма и капка нечистота; но когато Светият Дух действа чрез човек, то става много нечисто и вече не е автентичното дело на Светия Дух. По този начин истината претърпява промяна в една или друга степен. Последователите не получават първоначалния замисъл на Светия Дух, а по-скоро комбинация от делото на Светия Дух и човешкия опит и познание. Частта от това, което последователите получават, която е дело на Светия Дух, е правилна, докато опитът и знанието на човека, които те получават, могат да бъдат различни, защото работниците са различни. Тези работници, които имат просветлението и ръководството на Светия Дух, ще продължат да придобиват опит въз основа на това просветление и ръководство. В рамките на тези изживявания се съчетават умът и опитът на човека, както и съществото на човешката природа, след което човекът придобива правилно знание или прозрение. Това е пътят на човешката практика, след като човекът е придобил опита на истината. Този път на практика не винаги е един и същ, тъй като хората преживяват различни неща и по различни начини. В резултат на това едно и също просветление на Светия Дух дава различно знание и различна практика, защото тези, които Той просветлява, са различни един от друг. Някои хора допускат малки грешки по време на практиката, други — големи, а трети правят единствено грешки. Това е така, защото хората имат различни способности за разбиране, а и защото изначалните им заложби са различни. Някои хора разбират по един начин послание, което са чули, докато други, чули истината, я разбират по съвсем друг начин. Някои хора се отклоняват леко, а други изобщо не разбират истинския смисъл на истината. Следователно разбирането на човек диктува начина, по който ще води другите; това е абсолютно вярно, защото делото на човека е просто израз на неговата същност. Когато хората са водени от тези, които имат правилно разбиране за истината, тогава и самите те ще имат правилно разбиране за истината. Дори ако някои от тях имат нелепо разбиране, те ще са много малко и не всеки ще е така. Ако някой има нелепо разбиране за истината, тогава тези, които го следват, несъмнено също ще са изопачени и ще са нелепи във всеки смисъл на думата. Степента, в която последователите разбират истината, зависи до голяма степен от работниците. Със сигурност истината от Бог е правилна, безпогрешна и абсолютно неоспорима. Въпреки това работниците не са напълно прави и на тях не може да се разчита напълно. Ако работниците имат много практичен начин за прилагане на истината на практика, тогава последователите също ще имат начин за практикуване. Ако работниците нямат начин да прилагат истината на практика, а само доктрина, тогава последователите няма да имат реалност. Заложбите и природата на последователите се определят при раждането и нямат нищо общо с работниците, но степента, в която последователите са способни да проумеят истината и да познаят Бог, зависи от работниците (това е така само за някои хора). Какъвто е работникът, такива ще бъдат и последователите, които той води. Това, което изразява работникът, е неговата собствена идентичност без никакви резерви. Изискванията, които той поставя към последователите си, са това, което самият той желае или е способен да постигне. Повечето работници основават изискванията, които предявяват към последователите си, на това, което те самите правят, въпреки че има много неща, които последователите им изобщо не са в състояние да постигнат — а това, което човек не може да постигне, се превръща в пречка за навлизането му.

В делото на тези, които са преминали през кастрене, правосъдие и наказание, има много по-малко отклонения, а изразът на тяхното дело е много по-точен. Тези, които разчитат на своята естественост в делото си, правят доста големи грешки. Делото на неусъвършенстваните хора изразява твърде много от тяхната естественост, което се превръща в сериозна пречка за действието на Светия Дух. Без значение колко добри са заложбите на даден човек, той също трябва да премине през кастрене и правосъдие, преди да може да върши делото на Божието поръчение. Ако той не премине през такова правосъдие, тогава делото му, колкото и добре да е извършено, не може да бъде в съответствие с принципите на истината, а ще бъде само плод на собствената му естественост и човешка добродетел. Делото на онези, които са преминали през кастрене и правосъдие, е много по-точно от това на онези, които не са преминали през кастрене и правосъдие. Онези, които не са преминали през правосъдие, не изразяват нищо друго освен човешка плът и мисли, примесени с голяма доза човешки интелект и вродени таланти. Това не е точен човешки израз на Божието дело. Онези, които ги следват, са привлечени от вродените им заложби. Тъй като те изразяват твърде много от човешките прозрения и преживявания, които са почти откъснати от първоначалното Божие намерение и се отклоняват твърде много от него, делото на този тип човеци не може да доведе хората до Бог, а по-скоро ги води до човека. Така че онези, които не са преминали през правосъдие и наказание, са негодни да вършат делото на Божието поръчение. Делото на един компетентен работник може да вкара хората в правия път и да им даде по-дълбоко навлизане в истината. Делото му може да доведе хората до Бог. Освен това делото, което той върши, може да се променя според човека и не е обвързано с правила, а позволява на хората да имат свобода и способност за постепенно израстване в живота и по-дълбоко навлизане в истината. Делото на един некомпетентен работник е изпълнено с недостатъци. Делото му е неразумно. Той може да води хората само към правила и това, което изисква от тях, не е съобразено с индивидуалността на човека; в работата си той не взема предвид истинските нужди на хората. В този тип дело има твърде много правила и твърде много доктрини и то не може да води хората към реалността или към нормалните практики на житейско израстване. То може само да научи хората да се придържат към няколко безполезни правила. Този вид напътствия само заблуждават хората. Такъв човек ще ви накара да станете като него; той може да ви води само към това, което притежава и което е. Ключът към това да се даде възможност на последователите да разпознаят дали имат достоен водач, е да се вгледат в начина, по който са водени, и в резултатите от делото, и да видят дали усвояват принципи, които съответстват на истината, и дали тръгват по път на практика, който е подходящ за тяхната трансформация. Трябва да разпознавате различното дело на различните типове хора; не бива да се превръщате в сляп последовател. Това се отнася до въпроса за навлизането на хората. Ако не си в състояние да различиш чие ръководство има път и чие — не, лесно ще бъдеш подведен. Всичко това има пряко въздействие върху собствения ти живот. В делото на неусъвършенстваните хора има твърде много естественост; в него е примесена твърде много човешка воля. Тяхното същество е естествеността, това, с което са се родили. Това не е живот след кастрене или реалност след трансформация. Как може такъв човек да подкрепя онези, които се стремят към живот? Животът, който човек първоначално притежава, се състои от вродената му интелигентност или талант. Такава интелигентност или талант е твърде далеч от точните изисквания на Бог към човека. Ако човек не е бил усъвършенстван и неговият покварен нрав не е бил подложен на кастрене, между това, което изразява, и истината ще има пропаст; неясни неща, като неговото въображение и едностранчив опит, винаги ще се смесват с това, което изразява. Нещо повече, независимо как действа той, хората ще усещат липсата на обща цел и на истина, подходящи за навлизането на всички хора. Повечето от изискванията, които се поставят пред хората, са извън техните възможности, те са принудени да правят това, на което не са способни. Такова е действието на човешката воля. Поквареният човешки нрав, неговите мисли и представи проникват във всички части на тялото му. Човекът няма вроден инстинкт да прилага истината на практика, нито пък инстинкт да я разбира пряко. Ако към това се прибави и поквареният човешки нрав, това не създава ли прекъсвания, когато такъв човек от естествен тип извършва своята работа? Но онзи, който е преминал през процеса на усъвършенстване, има опит с истината, която трябва да бъде разбрана от хората, и познание за покварения им нрав, така че неясното и откъснатото от реалността в делото му постепенно изчезва, човешките примеси стават по-малко и делото и службата му се доближават до стандартите, които Бог изисква. Следователно делото му е навлязло в истината реалност и също е станало реалистично. Делото на Светия Дух е блокирано по-специално от мислите на човешкия ум. Човекът притежава богато въображение и здрава логика и има голям опит в решаването на различни въпроси. Ако всички тези негови аспекти не бъдат окастрени и коригирани, всички те са пречка за извършване на работа. Следователно делото на човека не може да постигне най-висока степен на точност — особено делото на онези, които не са усъвършенствани.

Делото на човек има определен обхват и е ограничено. Един човек е способен да върши дело само на определен етап и не може да върши делото на цяла ера — в противен случай той ще отведе хората насред правила. Делото на даден човек е приложимо само за определен период от време или етап. Това е така, защото опитът на човека има ограничен обхват. Делото на човека е несравнимо с делото на Бог. Човешките начини на практикуване и познаването му на истината са приложими в определен мащаб. Не може да се каже, че пътят, който човек следва, изразява изцяло намеренията на Светия Дух, защото човек може само да бъде просветлен от Светия Дух и не може да бъде напълно изпълнен с Него. Всичко, което човек може да преживее, се намира в границите на нормалната човешка природа и не може да надхвърля обхвата от мисли в обикновения човешки ум. Всички онези, които са способни да изживеят истината реалност, получават преживявания в тези граници. Опитът с истината, който получават, винаги е опит на обикновения човешки живот, просветлен от Светия Дух; този опит не се отклонява от обикновения човешки живот. Те изживяват истината в резултат на просветлението на Светия Дух, въз основа на собствения си човешки живот. Освен това тази истина може да се различава при различните хора, а нейната дълбочина е свързана с човешкото състояние. Може само да се каже, че хората следват пътя на обикновения човешки живот на някой, който търси истината, и това е пътят на обикновеното човешко същество, което е просветлено от Светия Дух. Не може да се каже, че пътят, по който вървят, е пътят, по който върви Светият Дух. Тъй като всеки човек е различен, действието на Светия Дух също може да бъде различно в рамките на обикновения човешки опит. Освен това, тъй като обстоятелствата, при които хората придобиват своя опит, и степента на този опит са различни за всеки, и тъй като техните умове и мисли са смесени с него, опитът им е смесен в различни степени. Всеки разбира истината в степента на различните си индивидуални обстоятелства. Хората нямат пълно разбиране за истинското значение на истината, те виждат само един или повече от нейните аспекти. Мащабът на истината, която всеки преживява, е различен при различните хора и зависи от техните индивидуални условия. Следователно познанието за една и съща истина, изразено от различни хора, ще бъде различно. С други думи, човешкият опит винаги има ограничения и не може да представи напълно намеренията на Светия Дух, точно както човешкото дело не може да се разглежда като дело на Бог, дори ако това, което човек проявява, е много близко до Божиите намерения и дори ако човешкият опит е много близък до делото на усъвършенстването, което Светият Дух извършва. Човекът може да бъде само Божий слуга и да върши работата, която Бог му поверява. Човек може да изразява само знание, дадено му в резултат на просветлението на Светия Дух, и истини, които придобива чрез собствения си опит. Човекът не е компетентен и не отговаря на необходимите условия, за да бъде инструмент за проявлението на Светия Дух. Той няма право да твърди, че неговото дело е дело на Бог. Човекът има човешки принципи на работа, всички хора имат различен опит и различни състояния. Делото на човека включва целия му опит в резултат на просветлението на Светия Дух. Тези преживявания могат да представят само човешкото същество и не представляват Божието същество или намеренията на Светия Дух. Следователно не може да се каже, че пътят, по който върви човек, е пътят, по който върви Светият Дух, защото човешкото дело не може да представлява Божието дело, и човешкото дело и човешкият опит не са цялостните намерения на Светия Дух. Човешкото дело има склонност да се съобразява с правила, а човешките методи на работа лесно се вписват в ограничени рамки и не са в състояние да изведат хората до свободен път. Повечето последователи живеят в ограничени рамки и начинът им на изживяване също е с ограничен обхват. Човешкият опит винаги е ограничен; неговите начини на работа също са ограничени до няколко типа и не могат да се сравняват с работата на Светия Дух или с работата на Самия Бог. Това е така, защото в крайна сметка човешкият опит е ограничен. Но Бог върши Своето дело и то не е обвързано с никакви правила; както и да се извършва, то не е ограничено до един-единствен метод. За Божието дело няма абсолютно никакви правила, всичко се извършва свободно и без ограничения. Колкото и дълго да го следва човек, той не може да изведе никакви закони, на които да се подчинява Божието дело. Макар че Неговото дело се ръководи от принципи, то винаги се извършва по нови начини и винаги с нови развития, отвъд разбирането на човека. През един и същи период Бог може да извършва няколко различни типа дело и да има различни начини на водене на хората, така че хората винаги да преживяват нови навлизания и промени. Невъзможно е да разпознаеш законите на Неговото дело, защото Той винаги работи по нови начини и само така Божиите последователи не се обвързват с правила. Делото на Самия Бог винаги избягва човешките представи и им се противопоставя. Само онези, които искрено Го следват и търсят, са способни да преживеят преобразяване на нрава и да живеят в свобода, без да се подчиняват на никакви правила и без да бъдат ограничавани от никакви религиозни представи. Делото на човека поставя изисквания към хората, основани на собствения му опит и на това, което той самият може да постигне. Стандартът на тези изисквания е ограничен до известна степен, методите за практикуване също са много ограничени. Така последователите подсъзнателно живеят в тези ограничения; с течение на времето те се превръщат в правила и ритуали. Ако делото за един период се ръководи от човек, който не е преминал през личното усъвършенстване на Бог и не е получил правосъдие, тогава всички негови последователи до един ще се превърнат в религиозни фанатици и специалисти в противопоставянето на Бог. Следователно компетентен лидер може да бъде само този, който е преминал през правосъдие и е приел да бъде усъвършенстван. Тези, които не са преминали през правосъдие, дори и Светият Дух да е работил върху тях, изразяват само абстрактни и непрактични неща. С времето те ще поведат хората към абстрактни и свръхестествени правила. Делото, което Бог върши, не е съвместимо с човешката плът. То не е в съгласие с човешките мисли, а противодейства на човешките представи; то не е опетнено от абстрактно религиозно влияние. Резултатите от Божието дело не могат да бъдат постигнати от човек, който не е преминал през Неговото усъвършенстване; те са отвъд човешкото мислене.

Постигането на дело в човешкия ум е твърде лесно за човешките същества. Например пасторите и водачите в религиозния свят разчитат на своите способности и позиции, за да вършат работата си. Хората, които ги следват за дълъг период от време, се заразяват от техните дарби и попадат под влиянието на част от тяхното същество. Те се съсредоточават върху човешките дарби, способности и знания и обръщат внимание на свръхестествени явления и множество дълбоки, нереалистични доктрини (разбира се, тези дълбоки доктрини са непостижими). Фокусът им не е върху промените в човешкия нрав, а по-скоро върху това да учат хората как да проповядват и работят, да подобряват знанията на хората и техните изобилни религиозни доктрини. Те не се фокусират върху степента, в която се променя нравът на хората, нито върху степента, в която хората разбират истината. Те не се интересуват от същината на хората, а още по-малко се опитват да разграничат нормалните човешки състояния от ненормалните. Те не се противопоставят на човешките представи и не ги разкриват, камо ли да кастрят хората заради техните недостатъци или пороци. Повечето от тези, които ги следват, служат с дарбите си, но единственото, което предизвикват, са религиозни представи и теологични теории, откъснати от реалността и напълно неспособни да придадат живот на хората. Всъщност същината на тяхната работа е възпитаването на таланти, възпитаването на една празна личност в талантлив възпитаник на семинарията, който по-късно ще работи и ще води хората. Можеш ли да откриеш някакви закони в шестхилядолетното Божие дело? В делото, което извършва човек, има много правила и ограничения, а човешкият мозък е твърде догматичен. Затова проявяваното от човека е знание и разбиране, които са в рамките на неговия опит. Човекът не е способен да прояви нищо друго освен това. Човешкият опит и познание не израстват от вродените дарби или инстинкта на човека; те възникват чрез напътстването и прякото ръководство на Бог. Човекът има само способността да приеме това ръководство, но няма способността да изрази пряко какво е божествеността. Човекът не е способен да бъде извор, той може да бъде само съд, който получава вода от извора. Това е човешкият инстинкт, онази способност, която всяко човешко същество трябва да притежава. Ако човек загуби способността, чрез която приема Божието слово, и загуби човешкия инстинкт, такъв човек губи и най-ценното, губи дълга на сътворен човек. Ако човек няма познание и опит в Божието слово или в Неговото дело, такъв човек губи своя дълг, който трябва да изпълнява като сътворено същество. Той губи достойнството си като сътворено същество. Да проявява божественост е Божий инстинкт, независимо дали се проявява в плътта, или директно от Духа; това е Божие служение. Човекът изразява собствения си опит или познание (т.е. изразява това, което е) по време на Божието дело или след него; това е човешкият инстинкт и човешкият дълг и това е, което човекът трябва да постигне. Макар че проявите на човека съвсем не могат да се сравняват с тези на Бог и макар че това, което човек изразява, е обвързано с много правила, той трябва да изпълни своя дълг и да направи това, което трябва да направи. Човек трябва да направи всичко, което е по силите му, за да изпълни дълга си, и то без никакви уговорки.

След като е работил в продължение на много години, човек обобщава опита, който е натрупал през това време, и мъдростта и правилата, които е установил. Човек, който е работил дълго време, умее да усеща напредъка на делото на Светия Дух; знае кога Светият Дух работи и кога — не; знае как да споделя, когато носи бреме, и е наясно с нормалното състояние на делото на Светия Дух и нормалното състояние на израстването на човека в живота. Такъв е човекът, който е работил в продължение на много години и познава делото на Светия Дух. Онези, които са работили в продължение на много години, говорят непринудено и уверено; те са сдържани дори когато нямат какво да кажат. Вътре в себе си те са способни да продължат молитвеното си търсене на действието на Светия Дух. Те имат опит в това дело. Във вътрешния свят на човек, който работи от дълго време, който има голям опит и е научил много уроци, има много неща, които пречат на делото на Светия Дух; това е недостатък от неговата дълга работа. Човек, който току-що е започнал дело, не е замъглен от човешките уроци и опит и по-специално няма представа как работи Светият Дух. В процеса на работа обаче той постепенно се научава да усеща как действа Светият Дух и започва да осъзнава какво е необходимо да направи, за да придобие действието на Светия Дух в себе си, какво е необходимо, за да уцелва умело другите в слабите им места, и придобива други общи познания, каквито тези, които работят, трябва да притежават. С течение на времето той опознава тази мъдрост и общи знания за делото като петте си пръста и сякаш с лекота ги прилага в работата си. Когато обаче Светият Дух промени начина на работа, този човек все още се придържа към старото си знание за делото и старите си правила на работа и слабо разбира новата динамика на делото. Годините работа и неговото изпълване с присъствието и ръководството на Светия Дух му дават все повече уроци за делото и дори още повече опит. Всичко това го изпълва със самоувереност, която не е високомерие. С други думи, той е доста удовлетворен от собствената си работа и е доволен от общите знания, които е усвоил за делото на Светия Дух. По-специално фактът, че е овладял и схванал това, което другите не са, му дава още по-голяма самоувереност; изглежда, че делото на Светия Дух в него никога няма да угасне, докато другите нямат право на това специално отношение. Само хора като него, които са работили в продължение на много години и чието използване е със значителна стойност, имат право да се наслаждават на делото Му. Всичко това се превръща в огромна пречка за приемането на новото дело на Светия Дух от човека. Дори и да може да приеме новото дело, той не може да го направи за един ден. Той със сигурност ще премине през няколко възхода и падения, преди наистина да го приеме. Тази ситуация може да се промени само постепенно, след като старите му представи преминат през кастрене и предишният му нрав бъде съден. Без да премине през тези стъпки, той не се оставя да приеме с готовност новото учение и новото дело, които не се вписват в старите му представи. Това е най-трудното нещо за справяне у човека и не е лесно да се промени. Ако един работник е в състояние веднага да достигне до разбиране за делото на Светия Дух и да обобщи неговата динамика, и ако е в състояние да излезе извън рамките на собствения си работен опит и да приеме новото дело в светлината на предишното, тогава той е мъдър човек и достоен работник. Често с хората се случва следното: те работят няколко години, без да могат да обобщят своя работен опит, или пък, след като са обобщили своя опит и мъдрост по отношение на делото, трудно приемат новото дело и не могат да разберат или да се отнесат правилно към старото и новото дело. С хората е наистина трудно да се работи! Такива са повечето от вас. Онези, които са изпитвали делото на Светия Дух в продължение на няколко години, трудно приемат новото дело и винаги са изпълнени с представи, които не могат да отхвърлят, докато на човека, който току-що е започнал дело, му липсват общи познания за него и няма представа как да се справи с някои от най-простите въпроси. Хората сте наистина трудни! Тези с повече старшинство са толкова горди и арогантни, че са забравили откъде са тръгнали. Те винаги гледат отвисоко на младото поколение, но в същото време не са в състояние да приемат новото дело или да изоставят представите, които са натрупали и запазили през годините. Въпреки че тези млади невежи са способни да приемат в малка степен новото дело на Светия Дух и са ентусиазирани, те винаги се объркват и не знаят какво да правят, когато възникнат проблеми. Те са ентусиазирани, но невежи. Имат само малко разбиране за работата на Светия Дух и не са в състояние да я използват в живота си; всичко това е една напълно безполезна доктрина. Твърде много хора са като вас; колко от тях са годни да бъдат използвани? Колко са тези, които са способни да се покорят на просветлението и озарението на Светия Дух и могат да са в съгласие с Божиите намерения? Изглежда, че тези от вас, които са последователи до днес, са били много покорни, но всъщност не сте изоставили своите представи, все още търсите нещо в Библията, вярвате в абстракции или сте объркани от собствените си представи. Няма човек, който да е проучил задълбочено практическото днешно дело или да го е разбрал достатъчно дълбоко. Вие приемате днешния начин със старите си представи. Какво можете да спечелите с такава вяра? Би могло да се каже, че във вас са скрити много представи, които не са разкрити, и просто полагате чудовищни усилия да ги скриете, за да не бъдат разкрити толкова лесно. Вие не приемате новото дело с цялото си сърце и не възнамерявате да се откажете от старите си представи; имате твърде много философии за светските отношения и те са твърде здраво вкоренени. Не се отказвате от старите си представи и не сте склонни да поемете новото дело. Сърцата ви са твърде низки и просто не приемате присърце стъпките на новото дело. Могат ли такива безполезни хора като вас да вършат делото на разпространение на Евангелието? Способни ли сте да поемете делото на разпространението му в цялата Вселена? Тези ваши практики ви пречат да преобразите нрава си и да познаете Бог. Ако продължавате по този начин, сте обречени да бъдете отстранени.

Трябва да знаете как да различавате Божието дело от човешкото. Какво можете да видите в човешкото дело? В делото на човека има много елементи от неговия опит; човекът изразява това, което е. Собственото дело на Бог също изразява кой е Той, но Неговото същество е различно от това на човека. Съществото на човека представлява човешкия опит и живот (всичко, което човек преживява или среща в живота си, или неговите философии за светските отношения), а животът в различни условия показва различни същества. Дали имаш опит в социалното общуване и как всъщност живееш в семейството си и как го изживяваш, може да се види чрез това, което изразяваш, докато от делото на въплътения Бог не можеш да видиш дали Той има социални изживявания. Той познава същността на човека съвършено и може да разкрие всякакви практики, свойствени на всякакви хора. Той е още по-добър в разкриването на покварения нрав и бунтовното поведение на човека. Той не живее сред светските хора, но познава природата на смъртните и всички поквари на хората от този свят. Това е Неговото същество. Въпреки че не се занимава със света, Той знае правилата, по които да се справя с него, защото напълно разбира човешката природа. Той знае за действието на Духа това, което човешките очи не могат да видят и човешките уши не могат да чуят, както сега, така и в миналото. Това включва мъдрост, която не принадлежи към философията за светските отношения, и чудеса, които са трудни за разбиране от хората. Това е Божието същество, разкрито на хората и същевременно скрито от тях. Това, което Той изразява, не е съществото на някаква необикновена личност, а изначалните дадености и същество на Духа. Той не пътува из света, но знае всичко за него. Той влиза в досег с „антропоидите“, които нямат нито познание, нито прозрение, но изрича думи, които са по-висши от познанието и недостижими за великите хора. Той живее в група от безмозъчни и безчувствени хора, лишени от човешка природа, които не разбират общоприетите норми на човешкия живот, но може да поиска от човечеството да изживее нормалната човешка природа и същевременно да разкрие лошите и низки страни на човешката природа на човешкия род. Всичко това е Неговото същество, което е над съществото на всеки човек от плът и кръв. Той не се нуждае от участие в объркващ, обременителен и покварен социален живот, за да извърши делото, което трябва да свърши, и да разкрие напълно същността на поквареното човечество. Поквареният социален живот не съгражда Неговата плът. Неговите дела и думи само разкриват човешкото непокорство и не дават на човека опит и уроци, които да му помогнат да се справи със света. Когато Бог дава живот на човека, Той няма нужда да изследва човешкото общество или семейство. Разкриването и съденето на човека не е израз на опита на Неговата плът; във всичко това Той разкрива неправедността на човека, защото отдавна е наясно с човешкото непокорство и ненавижда покварата на човечеството. Делото, което Той върши, е изцяло с цел да разкрие Неговия нрав пред човека и да изрази Неговото същество. Само Бог може да извърши това дело; никой от плът и кръв не може да го направи. Човек не може да разбере от Божието дело каква личност е Бог. Нито пък човекът е в състояние да Го класифицира въз основа на Неговото дело в категорията на сътворените. Освен това Неговото същество също прави невъзможно класифицирането Му в категорията на сътворените същества. Човекът може само да Го счита за непринадлежащ към човешката раса, но не знае към коя категория до Го отнесе и е принуден да Го постави в категорията на Бог. Това не е неразумно, защото Бог е извършил сред хората много дела, на които човекът не е способен.

Делото, което Бог върши, не представлява опита на Неговата плът; делата, които човекът върши, са представителни за човешкия опит. Всеки говори за собствения си опит. Бог може да изразява истината директно, докато човекът може да изразява само опитът, съответстващ на начина, по който е преживял истината. Божието дело няма правила и не се подчинява на времеви или географски ограничения. Той може винаги и навсякъде да изрази това, което е. Бог работи, както Му е угодно. Делото на човека съществува при определени условия и в определен контекст; без тях той не би могъл да работи или да изрази познанието си за Бог или опита си от истината. За да се каже чие е едно дело — на Самия Бог или на човека, е необходимо само да сравниш разликите между двете. Ако няма дело, извършено от Самия Бог, а само дело на човека, просто ще разбереш, че човешките учения са възвишени и непосилни за когото и да било; тонът, с който говорят, принципите, с които подхождат към различни въпроси, и опитният им и уверен начин на работа са недостъпни за другите. Всички вие се възхищавате на тези хора с добри заложби и възвишени познания, но не можеш да видиш от Божиите дела и думи колко висша е Неговата човешка природа. Напротив, Той е обикновен, а когато работи, Той е нормален и практически, но и неизмерим за смъртните, което следователно кара хората да развият в сърцето си известен страх от Него. Може би опитът на даден човек в делото му е особено напреднал или въображението и разсъжденията му са особено развити, а човешката му природа е особено добра; такива качества могат само да спечелят възхищението на хората, но не и да предизвикат ужаса и страха им. Всички хора се възхищават на тези, които умеят да работят добре, които имат особено богат опит и които могат да прилагат истината на практика, но такива хора никога не могат да предизвикат страх, а само възхищение и завист. Но онези, които са изживели Божието дело, не се възхищават на Бог, а чувстват, че Неговото дело е непонятно за човека и е отвъд неговото разбиране, че то е ново и красиво. Когато хората изживеят Божието дело, първото нещо, което научават за Него, е че Той е непонятен, мъдър и прекрасен, и тогава подсъзнателно изпитват страх от Него и усещат тайната на Неговото дело отвъд хоризонта на човешкия разум. Хората искат само да могат да изпълняват Неговите изисквания, да удовлетворят Неговите намерения; те не искат да Го надминат, защото делото, което Той върши, надхвърля човешкото мислене и въображение и не може да бъде извършено вместо Него от човек. Дори самият човек не осъзнава собствената си недостатъчност, но Бог е проправил нов път за човека и е дошъл да го въведе в един нов и по-красив свят, така че човечеството е направило нова крачка напред и е намерило ново начало. Това, което хората изпитват към Бог, не е възхищение, или по-скоро не е само възхищение. Най-дълбокото им изживяване е страх и любов; те чувстват, че Бог е наистина прекрасен. Той върши дела, които човек не е в състояние да извърши, и казва неща, които човек не е в състояние да каже. Хората, които са изживели Божието дело, винаги изпитват чувства, които не могат да бъдат описани. Хората с достатъчно богат опит могат да разберат Божията любов, да почувстват красотата Му и това, че Неговото дело е толкова мъдро, толкова прекрасно и затова ги дарява с безкрайна сила, създавана около тях. Това не е ужас или любов или случайно уважение, а дълбоко усещане за Божието състрадание и толерантност към човека. Онези обаче, които са изпитали Неговото наказание и правосъдие, усещат Неговото величие и това, че Той не търпи обиди. Дори онези, които са изпитали голяма част от делото Му, не са в състояние да Го разберат; всички, които наистина се боят от Бог, знаят, че Неговото дело не е съизмеримо с човешките представи, а винаги им се противопоставя. Той не се нуждае от абсолютното възхищение или от привидното подчинение на хората — те трябва да постигнат истински страх и истинско покорство. В голяма част от Неговото дело всеки, който има истинско изживяване, развива богобоязливо сърце, което надхвърля възхищението. Чрез Неговото дело на наказание и правосъдие хората са виждали Неговия нрав и вследствие на това имат богобоязливи сърца. Бог предполага необходимостта от страх и покорство, защото Неговото същество и Неговият нрав не са еднакви с тези на сътворено създание и превъзхождат тези на едно сътворено създание. Бог, самодостатъчен и вечен, е несътворен и само Бог е достоен за страх и покорство; човекът не е пригоден за това. Затова всички, които са изпитали Неговото дело и са Го познали истински, развиват богобоязливи сърца. Обаче онези, които не желаят да се разделят с представите си за Него — онези, които просто не Го смятат за Бог — не изпитват почит към Него и макар да Го следват, не са завоювани; те са непокорни по природа. Бог работи по този начин с цел цялото творение да чувства в сърцето си страх от Създателя, да Му се покланя и да проявява безусловно подчинение на Неговото управление. Това е крайният резултат, към който е насочено цялото Му дело. Ако тези, които са изпитали такова дело, нямат богобоязливи сърца и в най-малка степен и ако предишното им непокорство изобщо не се промени, те със сигурност ще бъдат отстранени. Ако отношението на човек към Бог се състои само от възхищение или в демонстриране на уважение от разстояние, но не и от любов, дори в най-малка степен, това е резултатът, до който е стигнал човек, чието сърце не е боголюбиво, и такъв човек няма условия за да бъде усъвършенстван. Ако такова велико дело не успее да спечели истинската любов на човек, това означава, че той не е намерил Бог и не търси истината в действителност. Човек, който не обича Бог, не обича истината и следователно не може да намери Бог, а още по-малко да спечели Неговото одобрение. Такива хора, колкото и да изпитват действието на Светия Дух и колкото и да изпитват правосъдие, не са способни да имат богобоязливо сърце. Това са хора, чиято природа не може да бъде променена и които имат изключително противен нрав. Всички онези, които нямат богобоязливо сърце, трябва да бъдат отстранени, да бъдат подложени на наказание и да бъдат наказани също като онези, които вършат зло, за да страдат дори повече от тези, които са извършили неправедни неща.

Предишна: Успехът или неуспехът зависят от пътя, по който върви човек

Следваща: Познаването на трите етапа на Божието дело е пътят към познаване на Бог

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Настройки

  • Текст
  • Теми

Плътни цветове

Теми

Шрифтове

Размер на шрифта

Разредка

Разредка

Ширина на страницата

Съдържание

Търсене

  • Търсене в този текст
  • Търсене в тази книга

Свържете се с нас в Messenger