В началото Бог бе в покой. По това време на земята нямаше хора, нямаше нищо, тъй като Бог не беше започнал делото си. Той начена делото на управлението Си едва когато положи началото на човечеството и след като човекът се поддаде на поквара; от този миг нататък Бог вече не знаеше покой, а се захвана с човешкия род. Бог изгуби покоя Си поради човешката развала, а също и заради предателството на архангела. Не успее ли да победи Сатана и да спаси човечеството от падението му, Бог никога няма да може да се отдаде на покой. Както на човека му липсва покой, тъй и на Бог; навлезе ли отново в покой, с него ще намерят покой и човеците. Живот в покой означава живот без войни, без нечистотия и без постоянна неправедност. Иначе казано, това е живот, освободен от смущенията на Сатана (тук „Сатана“ обозначава враждебните сили) и от неговата поквара, който който не е податлив на посегателствата на всякакви противни Богу сили; това е живот, в който всичко се развива както Той е определил и почита Създателя и в който небето и земята са в пълен покой — това е смисълът на фразата „спокоен живот на човечеството“. Когато Бог е в покой, неправедността ще изчезне от земята, враждебните сили ще се оттеглят и човечеството ще навлезе в нова сфера — вече няма да е покварено от Сатана, а ще бъде спасено от претърпяната сатанинска развала. Бог ще намери покой в деня, в който човечеството намери покой. Бог изгуби покоя си заради неспособността на човеците да навлязат в покой, а не защото е изначално неспособен да почива. Покоят не означава край на всякакво развитие и движение, нито край на Божието дело или кончина на човешкия живот. Знак за навлизането в покой ще бъде унищожението на Сатана, когато злите хора, станали проводник на злините му, бъдат наказани и заличени, и когато изчезнат всички враждебни на Бог сили. Покоят на Бог означава, че Той вече няма да е зает със Своето дело по спасението на човечеството. Покоят на човеците означава, че всички хора ще заживеят в Божията светлина и в Неговата благодат, освободени от сатанинската развала, без никаква неправедност. Под грижите на Бог хората спокойно ще обитават земята. Когато Бог и човеците заедно навлязат в покой, това ще бъде знак, че човечеството е спасено, а Сатана е унищожен — че Божието дело с хората е напълно завършено. Тогава Бог ще спре да работи с хората, а те ще са освободени от властта на Сатана. Тогава Бог вече няма да е зает, а човеците няма да са в постоянно брожение. Бог и човечеството едновременно ще встъпят в покой. Бог ще се завърне в първоначалната си обител и всеки човек ще възстанови изконното си място. Това са крайните цели, в които ще почиват Бог и хората, щом напълно приключи Божието управление. Бог има своя Божия крайна цел, както и човечеството има своя. В състоянието Си на покой Бог ще продължи да напътства земния живот на всеки човек и, битувайки в светлината Му, хората ще почитат единствения истински Бог в небесата. Бог вече няма да живее сред човеците, а те няма да могат да живеят в Неговата крайна цел. Бог и хората не могат да обитават една и съща сфера, защото присъщият им начин на съществуване се различава. Бог е Този, който напътства цялото човечество, а човечеството е еманация на Божието дело по управлението. Хората са стадото Божие и същността им е различна от Божията. Покоят означава връщане към първоначалното място. Следователно, когато Бог встъпи в покой, Той ще се е завърнал на първоначалното си място. Той вече няма да обитава земята и няма да живее сред човеците, за да споделя радостите и страданията им. Когато хората встъпят в покой, те ще са се превърнали в истински сътворени същества; те ще благоговеят пред Бог от земята и ще живеят отредения им нормален живот. Вече няма да се бунтуват и противят срещу Бог, а ще се върнат към живота, изначално отреден на Адам и Ева. След като встъпят в покой, такива ще са съответните живот и крайна цел на Бог и на хората. Победата над Сатана е неизбежен изход от войната между него и Бог. Също толкова неизбежно е, че Бог ще встъпи в покой, когато завърши Своето дело на управлението, и че човечеството ще бъде напълно спасено и ще навлезе в покой. Мястото за покой на хората е на земята, а Божието място за покой е на небето. В състоянието си на покой хората ще боготворят Бог на земята, а Бог ще наглежда покоя на обитаващите земята човеци от небето, а не от земята. Бог все така ще е Дух, а хората все така ще са в тленната си обвивка. Покоят на Бог се отличава от покоя на човеците. Докато почива, Той ще слезе и ще се появи сред хората; в покоя си хората ще посещават небесата, водени от Бог, и ще се наслаждават на живота там. Встъпят ли в покой Бог и хората, Сатана ще спре да съществува. Ще спрат да съществуват и злите хора. Преди Бог и човеците да навлязат в покой, злите хора, подлагали Бог на гонение на земята, вече ще са унищожени редом с враговете, които са се бунтували срещу Него. Ще ги погубят големите бедствия от сетните дни. Щом тези зли хора бъдат напълно заличени, земята никога вече не ще познае смущението на Сатана. Едва тогава човечеството ще бъде напълно спасено и Божието дело ще е завършено докрай. Това са условията, за да може Бог и човекът да встъпят в покой.

Приближаването на края на всички неща е знак за завършване на Божието дело и за край на оформянето на човека. Това означава, че хората, покварени от Сатана, ще са достигнали крайния етап от развитието си и че потомците на Адам и Ева ще са завършили поръчението да се множат. Това е и знак, че ще е невъзможно такова покварено от Сатана човечество да продължи да се развива. Първоначалните Адам и Ева не били покварени, но при прокуждането си от Едем Адам и Ева вече били опорочени от Сатана. Когато Бог и хората навлязат заедно в покой, прогонените от Райската градина Адам и Ева и техните потомци най-сетне ще приключат съществуването си. Човечеството на бъдещето пак ще се състои от потомци на Адам и Ева, но тези хора няма да живеят под властта на Сатана, а ще са спасени и пречистени човеци. Те ще са преминали съд и наказание и постигнали святост хора. Те ще се отличават от първоначалния човешки род; дори можем да кажем, че те ще бъдат съвсем различен вид човечество от първоначалното на Адам и Ева. Тези хора ще са подбрани измежду всички покварени от Сатана; те ще са онези, преминали с непоколебима безупречност през Божия съд и наказание; те ще бъдат последната оставаща група хора сред поквареното човечество. Само тези хора ще могат да встъпят в окончателния покой ведно с Бог. Онези, съумели достойно да преминат през Божия съд и наказание в сетните дни — по време на последното пречистване — ще встъпят редом с Бог в окончателен покой. Тоест, всички те ще са се освободили от влиянието на Сатана и, вече преминали през Божието последно пречистване, ще са добили единение с Бог. Онези хора, които най-после са единни с Бог, ще встъпят в окончателен покой. По същество Божият съд и наказание служат на следния Негов замисъл — да пречистят човечеството, за да настъпи окончателен покой; в противен случай нито един представител на човечеството не би могъл да бъде причислен към определена категория според естеството си, нито да встъпи в покой. Това дело е единствената възможна пътека на човечеството към покоя. Само Божията работа по пречистването ще освободи човеците от тяхната нечестивост и само Неговият съд и наказание ще разкрият бунтовните елементи сред хората, разграничавайки подлежащите на спасение от неподлежащите и достойните да останат от недостойните. Щом тази работа приключи, хората, на които е позволено да останат, ще бъдат пречистени и ще преминат в по-висшето състояние на човечеството, в което ще се наслаждават на по-прекрасен втори живот на земята. С други думи, ще започнат човешките дни на покой и те ще заживеят редом с Бог. След съда и наказанието на другите, на които не е дадено да останат, тяхната същинска природа ще бъде напълно изобличена и всички те ще бъдат унищожени; вече няма да им е позволено да оцелеят на земята, също както на Сатана. Човечеството на бъдещето няма повече да включва подобни хора, защото те не са годни да встъпят в царството на съвършения покой и не са достойни да се присъединят към времето на покой, споделяно от Бог и човеците, тъй като са подлежащи на наказание зли, неправедни хора. Веднъж вече са били избавени и са били подложени на съд и наказание; и те някога са полагани труд за Бог. Въпреки това в сетните дни те ще бъдат отстранени и унищожени заради злината и непокорството си и поради невъзможността греховете им да бъдат опростени. Те никога не ще съществуват в света на бъдещето и няма да се присъединят към бъдещия човешки род. Дали като души на починали или като все още живи, всички злосторници и всички неполучили спасение ще бъдат унищожени, щом святата част от човечеството встъпи в покой. А що се отнася до тези злосторни духове и хора и за духовете на праведните и постъпващите праведно, независимо през коя епоха, злите ще бъдат унищожени, а праведните ще оцелеят. Спасението на човек или на душата на покойник не се преценява само според стореното от тях в сетните дни — то се определя от това дали са се противили на Бог, дали са се бунтували срещу Него. Хората, вършили зло и непостигнали спасение в предишни времена, несъмнено ще бъдат подложени на наказание, а онези, които в днешно време се отдават на лоши дела и не подлежат на спасение, със сигурност също ще бъдат наказани. Хората се разделят по категории според това дали са добри или лоши, а не според епохата, в която са живели. Веднъж поставени в едната или в другата група, те няма да получат незабавно своето наказание или награда. Бог по-скоро ще накаже злото и възнагради доброто едва след като приключи Своето завоевателно дело от сетните дни. Всъщност Той разделя хората на добри и лоши още откакто начена Своето дело на спасение на човечеството. Той просто ще възнагради праведните и ще въздаде наказания на злите едва след като довърши работата си; това не означава, че ще раздели хората по категории при приключване на Своето дело и незабавно ще се заеме със задачата да въздава наказания за злото и награди за доброто. Тази Негова задача ще бъде извършена чак след окончателното приключване на делото Му. Целият смисъл на Божието дело — да накаже злото и възнагради доброто — в крайна сметка се свежда до пълно пречистване на всички човеци, за да въведе във вечен покой пречистеното до святост човечество. Това е най-важният етап от работата Му, увенчаващ цялото Негово дело по управлението на света. Ако Бог не унищожи злите и им позволи да останат, никой от хората няма да може да встъпи в покой и Бог не би могъл да въведе цялото човечество в по-добър живот. Работата Му би останала недовършена. Когато завърши делото Си, цялото човечество ще бъде напълно свято; само тогава Бог ще може да заживее в покой.

Съвременните хора са все така неспособни да се освободят от плътските желания; те не успяват да се откажат от удоволствията на плътта, от светската суета, от парите и от покварения си нрав. Повечето хора се отдават на заниманията си повърхностно. Всъщност в сърцата на тези хора няма обич към Бог; нещо повече, те не се ужасяват от Него. И тъй като не пазят Бог в сърцата си, те не са в състояние да възприемат делата Му, а още по-малко са способни да повярват в изречените от Него слова. Тези хора са твърде материални, твърде дълбоко покварени и им липсва всякаква истина. При това те не вярват, че Бог може да се въплъти. Всеки, който не вярва във въплътения Бог — тоест, не вярва във видимия Бог и в Неговото дело и слово, а вместо това почита невидимия Бог в небесата — не носи Бог в сърцето си. Тези човеци се бунтуват и противят на Бог. Липсват им изконните човешки качества, липсва им и разум, да не говорим за истината. При това те изобщо не вярват във видимия и осезаем Бог, но смятат невидимия и неосезаем Бог за най-истинен и носещ най-много радост. Те не се стремят към неподправената истина, нито към същината на земното битие, а най-малко към Божиите намерения. Вместо това търсят силни усещания. Няма никакво съмнение, че те вярват единствено в нещата, които им помагат да утолят индивидуалните си щения, и само към тях се стремят. Те вярват в Бог, за да удовлетворят собствените си желания, а не за да търсят истината. Нима такива хора не са злосторници? Изключително самонадеяни, те изобщо не вярват, че Бог на небето би унищожил такива „добри хора“ като тях. Вместо това са убедени, че Бог ще им позволи да останат и при това ще ги възнагради богато за многото неща, които са извършили за Бог и за горещо демонстрираната от тях „вярност“ към Него. Ако се стремяха също и към видимия Бог, те незабавно биха Му се опълчили или биха изпаднали в ярост в мига, в който желанията им не бъдат изпълнени. Те се проявяват като подли, дребни души, вечно преследващи само собствените си желания; те не са почтени хора, следващи истината. Те са тъй наречените зли хора, следващи Христос. Не търси ли истината, човек не може да повярва в нея и ще е още по-неспособен да възприеме бъдещето на човечеството, защото тези хора изобщо не вярват нито в делата, нито в думите на видимия Бог, а това води до неспособността им да повярват в бъдещата крайна цел на човечеството. Тоест, дори и да следват видимия Бог, те все пак вършат злини и изобщо не търсят истината, нито практикуват истината според Моите изисквания. Онези, които не вярват, че ще бъдат погубени, са тъкмо тези, които ще бъдат погубени. Всички те са убедени, че са много умни и че те самите са практикуващите истината. Смятат порочното си поведение за истината и държат на него. Тези зли хора са изключително самоуверени; приемат истината за догма и смятат злосторничеството си за истина, но накрая ще пожънат това, което са посели. Колкото по-самонадеян е човек и колкото по-несдържано арогантен е, толкова по-неспособен е да добие истината; колкото по-всеотдайно вярва в Бог на небето, толкова по-силно се съпротивлява на Бог. Наказанието ще сполети точно тези хора. Преди човечеството да встъпи в покой, за всеки от човеците ще бъде отсъдена награда или наказание според това дали са търсили истината, дали познават Бог и дали могат да се подчинят на видимия Бог. Лишени от истина са онези, които — макар и да са полагали труд за видимия Бог — не Го познават и не се подчиняват Нему. Такива хора са злосторници, а злосторниците несъмнено ще бъдат наказани. Наказанието ще бъде въздадено според тяхното порочно поведение. Бог съществува, за да вярват в Него човеците, и е достоен за тяхното покорство. Онези, които вярват само в неопределения и невидим Бог, не вярват в Бог и не са в състояние да Му се подчинят. Не успеят ли да повярват във видимия Бог до приключването на завоевателното Му дело, продължат ли да сее бунтуват и противопоставят срещу видимия, въплътен Бог, тези „неопределеници“ несъмнено ще подлежат на унищожение. Това важи и за някои сред вас — всички, признаващи на думи въплътения Бог, но неспособни да практикуват истината за подчинението на въплътения Бог, в крайна сметка ще бъдат отстранени и унищожени. При това всеки, който на думи признава видимия Бог, яде и пие изречената от Него истина, но същевременно се стреми към неопределения и невидим Бог, със сигурност ще бъде унищожен. Никой от тези хора няма да оцелее до времето за покой, следващо завършека на Божието дело. Нито един наподобяващ описаните хора няма да встъпи във времето за покой. Демонични са хората, които не практикуват истината; съпротивата и бунтарството срещу Бог са част от същността им; те нямат ни най-малко намерение всецяло да Му се покорят. Всички те ще бъдат унищожени до един. Същността ти, а не видът ти, моментното славословене или поведението ти е определяща за това дали притежаваш истината, или се опълчваш на Бог. Същината на отделния човек е решаващият фактор за това дали той ще бъде унищожен, а тя се разкрива в поведението му и в следването на истината. Ако двама души си приличат по това, че и двамата работят в приблизително еднакво количество, Бог ще запази този, който носи у себе си истината и чиято същност е добра, а този, който се бунтува срещу видимия Бог и чиято същност е порочна, го очаква унищожение. Цялото Божие дело и Божие слово, отнасящи се до предназначената крайна целна човеците, справедливо ще се разпореди с всеки един съгласно индивидуалната му същност. Не ще бъде допусната ни най-малка грешка или пропуск — те са присъщи единствено на човешките дела, в които се намесват човешки чувства и понятия. Божието дело е безупречно, защото Той не вини напразно никое сътворено същество. Мнозина от живеещите днес са неспособни да възприемат бъдещата крайна цел на човечеството и не вярват в словата, които Аз произнасям. Всички тези неверници, както и всички, които не практикуват истината, са демони!

В днешно време следовниците на истината ясно се отличават от онези, които не я търсят. Крайната цел на двата вида хора също е съвсем различна. Бог ще донесе спасение на тези, които търсят познание за истината и я практикуват. Непознаващите истинния път са демони и врагове; те са потомци на архангела и ще бъдат погубени. Дори и всеотдайно вярващите в нереалистичния Бог — нима те също не са демони? Дори и съвестните и почтени хора, които не приемат истинния път, са демони, защото противенето на Бог е тяхна същина. Който не приема истинния път, се съпротивлява на Бог; дори и да изтърпят множество страдания, такива хора ще бъдат унищожени. Срещу Бог се бунтуват всички, които не желаят да се откажат от светското, да се разделят с родителите си и които нямат воля да се отърсят от плътските удоволствия. Погибел чака всички тях. Демоничен е всеки, който не вярва във въплътения Бог — и нещо повече, той ще бъде унищожен. Редом с онези, които изобщо не вярват в съществуването на Бог, ще бъдат погубени и всички вярващи, които не практикуват истината или които не вярват във въплътения Бог. Ще бъде позволено да останат само хора, които са пречистени и подобрени чрез страдание и са му устояли — това са хората, които са изтърпели истински изпитания. Всеки, който не признава Бог, е враг. Иначе казано, всеки, който не признава въплътения Бог — независимо дали е вътре в този поток, или извън него — е антихрист! Кой е Сатана, кои са демоните и кои са Божиите врагове, ако не противници, които не вярват в Бог? Не са ли те онези хора, които се бунтуват срещу Бог? Не твърдят ли те, че са вярващи, но всъщност са лишени от истината? Нима единственият им стремеж не е да добият благословение, макар да са неспособни да свидетелстват за Бог? Ти и до днес продължаваш да общуваш с тези демони и да се отнасяш с тях със съвест и любов, но нима с това не отправяш положителни сигнали към Сатана? Не се ли съюзяваш с демоните? Ако хората са стигнали дотам и пак не успяват да разграничат доброто от злото, и продължават да раздават напосоки обичта и милосърдието си без всякакво желание да потърсят Божиите намерения и без да могат да вземат Неговите намерения за свои собствени, краят им ще бъде още по-окаян. Всеки, който не вярва във въплътения Бог, е враг Божи. Нима не ти липсва усещане за справедливост, щом успяваш с чиста съвест и с обич да общуваш с врага? Щом добре се спогаждаш със същите онези, които Аз ненавиждам и с които съм несъгласен и въпреки Мен споделяш с тях обич и близост, не се ли бунтуваш и ти? Нима не се противиш умишлено на Бог? Възможно ли е такъв човек да носи у себе си истината? Нима хората, които се спогаждат с враговете, обичат демоните и са милостиви към Сатана, преднамерено не осуетяват Божието дело? Хората, които вярват само в Исус, но не и във въплътения Бог в последните дни, както и онези, които на думи твърдят, че вярват в Него, но вършат зло — всички те са антихристи. Да не говорим за онези, които изобщо не вярват в Бог. Всички тези хора са обречени на погибел. Поведението е критерият, по който хората преценяват себеподобните си — онези с добри маниери са праведни, докато онези с отвратително поведение са зли. Критерият, по който Бог съди човеците, се основава на това дали същността им Му се покорява, или не; онзи, който се покорява на Бог, е праведен, докато онзи, който не се покорява, е враг и зъл човек независимо дали поведението му е добро или лошо и без значение дали се изразява правилно, или не. Някои се опитват да си осигурят добра бъдеща крайна цел чрез добри постъпки, а други искат да използват изтънчени думи, за да получат добра крайна цел. Всички погрешно мислят, че Бог определя изхода на хората, като наблюдава поведението им или се вслушва в думите им; затова мнозина решават да се възползват и да измамят Бог, за да изкопчат мимолетна благодат. В бъдещето ще оцелеят и ще достигнат покой само устоялите през деня на изпитания и свидетелствали за Божията слава; всички те ще бъдат хора, изпълнили дълга си и съзнателно отдали се на Бог. Онези, които само се възползват от възможността да служат с намерението да избегнат практикуване на истината, ще бъдат лишени от достъп до покой. Бог прилага уместни стандарти, определящи изхода за всеки отделен човек; Той не взима решения според думите и поведението на хората, нито пък според действията им в определен отрязък от живота им. Той няма да прояви никаква снизходителност към нечие порочно поведение, защото човекът предано Му е служил в миналото, нито ще избави някого от смърт, защото известно време е отдавал всичко на Него. Никой не ще избегне разплата за своята злина и никой не ще успее да прикрие порочното си поведение в опит да се спаси от терзанията на унищожението. За да изпълнят истински дълга си, хората трябва да са неизменно предани на Бог, независимо дали получават благодат или беди. Ако хората предано вярват в Бог, докато се радват на благополучие, но губят предаността си, когато не го получават, те не могат да свидетелстват за Божията слава, нито да изпълнят вменения им дълг. Тогава те също ще бъдат унищожени, при все че някога предано са полагали труд за Бог. Накратко казано, на злите хора не е дадено да оцелеят във вечността, нито да встъпят в покой, защото покоят принадлежи само на праведните. Щом човечеството тръгне по правия път, хората ще се радват на нормален земен живот. Всички те ще изпълняват задълженията си и ще бъдат безупречно предани на Бог. Напълно ще се отърсят от бунтарството си и от порочния си нрав, ще живеят за Бог и поради Бог и няма да се бунтуват и противят. Всички човеци всецяло ще се подчинят на Бог. Такъв ще бъде животът на Бог и човечеството; живот всред царството, живот в покой.

Онези, които насила замъкват в църквата дълбоко невярващите си роднини и деца, са изключителни егоисти и само демонстрират доброта. Те държат единствено да изпитват любов, независимо дали вярват и дали това е Божието намерение. Някои водят жените си, други мъкнат родителите си пред Бог и независимо дали Светият Дух е съгласен и дали работи в тях, те с кухо усърдие продължават да „набират хора с потенциал“ за Бог. Каква би била ползата от добро отношение към тези неверници? Противно на очакванията, дори и лишените от присъствието на Светия Дух да се мъчат да следват Бог, те не са годни за спасение. Всъщност е доста трудно да се намерят достойни за спасение човеци. Хората са съвсем негодни да бъдат направени пълноценни, ако не са били подложени на работата и изпитанията на Светия Дух и не са усъвършенствани от въплътения Бог. Ето затова такива хора са лишени от присъствието на Светия Дух още от момента, в който започват формално да следват Бог. Предвид обстоятелствата и състоянието им те просто не могат да бъдат направени цялостни. Ето защо Светият Дух предпочита да не хаби много енергия за тях и изобщо да не ги просветлява и напътства; Той просто ги оставя да кретат по пътя и накрая ще разкрие техния изход — това е достатъчно. Ентусиазмът и стремежите на човеците са от Сатана, а делото на Светия Дух не може да бъде допълвано с такива средства. Каквито и да са хората, те трябва да приемат работата на Светия Дух. Възможно ли е хората да бъдат направени цялостни от човек? Защо мъжът обича жена си? Защо жената обича своя мъж? Защо децата слушат родителите си, а родителите обсипват децата си с обич и грижи? Какви намерения всъщност таят хората? Нима не се стремят да осъществят плановете си и да удовлетворят егоистичните си щения? Искрено ли възнамеряват да действат за целите на Божия план за управление? Наистина ли действат в името на Божието дело? Решени ли са да изпълнят своя дълг на сътворени същества? Онези, които не биват осенени от Светия Дух още в мига, в който започнат да вярват в Бог, никога не ще добият работата на Светия Дух; подобни хора категорично подлежат на унищожение. Колкото и силна да е любовта към тях, тя не може да замени работата на Светия Дух. Ентусиазмът и любовта на хората са човешки намерения, но не са представителни за Божият замисъл и не могат да заместят Божието дело. Дори и да бъдат дарени с огромна любов и милост хората, вярващи формално в Бог, привидните Му следовници, които всъщност не знаят що е същинската вяра в Бог, те пак няма да добият нито Божието съчувствие, нито ще бъдат осенени от Светия Дух. Дори и ако искрено вярващите в Бог са с ниски заложби и неспособни да проумеят множество истини, някои от тях все пак добиват делото на Светия Дух, докато други, чиито заложби са впечатляващи, но вярата им не е искрена, просто са недостойни за Неговото осенение. Такива хора нямат никакъв шанс за спасение. Дори и да изчитат Божието слово или навремени да слушат проповеди, дори и да възхваляват Бог, те няма да оцелеят до мига на встъпване в покой. Не хорските мнения, а работата на Светия Дух във вас и Неговото осенение определят дали стремежът ви е истински. Искреният стремеж се познава и по променения нрав на човека и по добиването на познание за Бог след известен период на въздействие от Светия Дух. Нравът на човек, у когото Светият Дух работи, полека-лека се изменя и вярата му в Бог постепенно става все по-чиста. Независимо от колко отдавна следват Бог хората, промените у тях са знак, че са осенени от Светия Дух. Не се ли променят, Светият Дух не работи в тях. Дори и тези хора да служат в някаква степен, те са мотивирани от желанието да добият благодат. Да служиш само от време на време не може да замени промяна на нрава. Накрая те ще бъдат погубени, защото в Царството няма да са нужни обслужващи, нито хора, чийто нрав не се е променил така, че да служат на усъвършенстваните от Бог и верни Нему човеци. Изречените в миналото думи „Когато човек вярва в Господ, щастието огрява цялото му семейство“ подхождат на Епохата на благодатта, но са неотносими към предназначената крайна цел на човечеството. Те бяха уместни само за определен етап от Епохата на благодатта. Тези думи обозначаваха мира и материалното изобилие, дарени на човеците; те не означаваха, че цялото семейство на вярващия в Господ ще бъде спасено, нито пък че близките на благословения ще бъдат допуснати до покой ведно с него. От същината на човека зависи дали ще получи благословия или ще търпи страдания, а не от присъщите особености, свойствени за близкото родство. В Царството няма място за подобни правила и поговорки. Човек ще оцелее, ако е изпълнил Божиите изисквания, а ако не успее да остане до времето за покой, това ще значи, че е проявил непокорство пред Бог и не е изпълнил Неговите изисквания. Всеки си има своя предназначена крайна цел. Тази крайна цел се определя според индивидуалната същност и няма нищо общо с други хора. Лошото поведение на детето не може да бъде прехвърлено на родителите му, както и неговата праведност не може да бъде споделена с тях. Лошото поведение на родителя не може да тегне над децата му, а неговата безупречност не може да бъде споделена с тях. Всеки сам носи греховете си и сам се наслаждава на заслужената от него благодат. Никой не може да замести другия; това представлява праведността. От човешката гледна точка, ако родителите са благословени, това би следвало да ползва и децата им, а ако децата вършат зло, се очаква родителите да изкупят греховете им. Но това е човешко вярване, човешки подход към нещата; Божията позиция е друга. Изходът за всеки един човек се решава според същината, проявяваща се в постъпките му, и винаги е справедлив. Никой не може да поеме греховете на ближния си, а още по-малко може да понесе наказание вместо него. Това е категорична истина. Родителската грижовна обич не означава, че родителите могат да постъпват праведно вместо децата си, нито пък синовната почит към родителите означава, че богоугодността на децата може да бъде прехвърлена в полза на родителите. Това е същинското значение на думите „Тогава двама ще бъдат на нивата; единият ще бъде взет, а другият ще бъде оставен. Две жени ще мелят на мелницата; едната ще бъде взета, а другата ще бъде оставена“. Човеците не ще могат да вземат злосторните си деца в покоя, защото много ги обичат, нито ще встъпят в покой със съпруга или съпругата си, разчитайки на собственото си праведно поведение. Това е управленско правило, което не допуска изключения. Както и да го погледнем, праведните са си праведни, а злосторниците са си злосторници. На праведниците ще бъде позволено да оцелеят, а злосторниците ще бъдат погубени. Светият човек е свят; у него няма нечистотия. Нечистите са нечисти и нито една частица от тях не е свята. Обречени на унищожение са всички зли хора, докато всички оцелели са праведници, дори и децата на злите хора да са богоугодни в постъпките си и дори и родителите на богоугодните да вършат зло. Няма връзка между вярващ съпруг и невярващата му жена, както и между вярващи деца и невярващите им родители; тези два вида хора са напълно несъвместими. Преди да встъпи в покой, човек има физическо родство с други, но веднъж навлязъл в покой, той няма да е свързан с физическите си роднини. Изпълняващите дълга си са врагове на онези, които не вършат това; обичащите Бог са противници на ненавиждащите Го. Сътворените същества, допуснати до покой, са несъвместими с тезп, които са обречени на унищожение. Сътворените същества, които изпълняват своя дълг ще оцелеят, докато неизпълнилите дълга си ще бъдат погубени; и нещо повече, това ще е така за вечни времена. Обичаш ли съпруга си, за да изпълниш дълга си на Божие творение? Обичаш ли съпругата си, за да изпълниш дълга си на Божие творение? Отдаваш ли синовна почит на невярващите си родители, за да изпълниш дълга си на Божие творение? Дали човешкото схващане за вярата в Бог е правилно, или погрешно? Защо вярваш в Бог? Какво желаеш да получиш? Как Го обичаш? Неуспелите да изпълнят дълга си на Негови творения, както и неполагащите всячески усилия да постигнат това, ще бъдат унищожени. В бъдеще съществуващите физически и кръвни връзки между днешните хора ще бъдат разкъсани. Вярващите са несъвместими с невярващите; те са по-скоро противници. Встъпилите в покой ще вярват в съществуването на Бог и ще се покорят на волята Му, докато всички, които се бунтуват срещу Него, ще бъдат унищожени. На земята вече няма да има семейства — та как биха могли да съществуват родители, деца и брачни връзки? Самата несъвместимост между вяра и липса на вяра ще пресекат издъно такива физически връзки!

В началото сред човечеството нямаше семейства; съществуваха само мъж и жена — два различни вида човеци. Нямаше държави, да не говорим за родове, но в резултат от покварата на човечеството различни видове хора се организираха в отделни кланове, по-късно прераснали в страни и етноси. Тези страни и етноси се състояха от отделни малки родове и по този начин всякакви хора се разпределиха по раси в зависимост от различията в езиците си и според географските граници. Всъщност, колкото и раси да има по света, човечеството произхожда от един-единствен прародител. В началото съществуваха само два вида човеци — мъже и жени. Но с напредъка на Божието дело и с историческите и географските промени, тези два вида хора се развиха, до различна степен, в още подвидове. В същината си всички хора са Божии творения, от колкото и раси да е съставено човечеството. Към която и раса да принадлежи човек, той е сътворено същество; всички хора произлизат от Адам и Ева. Макар и не пряко сътворени от Божиите ръце, човеците са потомци на Адам и Ева, които Бог лично създаде. Независимо къде и как живеят хората, всички те са Негови създания; тъй като принадлежат към човешкия род, а той бе създаден от Бог, тяхната крайна цел е такава, каквото е отредена на човечеството, а човеците се делят според правилата, постановени от самите хора, за да сложат живота в ред. Оттук следва, че в последна сметка, всички злосторници и всички, които вършат праведни дела, за сътворени същества. Сътворените същества, които вършат зло, ще бъдат погубени, а сътворените същества, които вършат праведни дела, ще оцелеят. Това е най-подходящият начин да се въздаде на двата вида сътворени същества. Поради непокорството си злосторниците не могат да отрекат, че макар да са Божии сътворени същества, са се предали на Сатана и не са годни за спасение. Сътворените същества, които имат праведно поведение, не могат да се позоват на предстоящото си оцеляване, за да отрекат, че са сътворени от Бог и че са били спасени, макар и вече да са били изложени на сатанинската поквара. Злосторниците са сътворени същества, които се бунтуват срещу Бог; те са сътворени същества, които не подлежат на спасение и са напълно завладени от Сатана. Тези, които вършат злини, също са хора; те са изключително покварени човеци и не подлежат на спасение. Тъй като праведниците също са сътворени същества, и те са се поддавали на покварата, но желаят да се освободят от покварения си нрав и затова са в състояние да се подчинят на Бог. Хората с праведно поведение не са по-свети от папата; те просто са добили спасение и са се отърсили от покварата си; те могат да се отдадат на Бог. Те ще устоят в последните дни, което не означава, че никога не са били засегнати от сатанинската поквара. Когато Божието дело бъде завършено, сред всички сътворени същества ще има и унищожени, и оцелели. Това е неотменима особеност на Неговото управление и никой не може да я отрече. Грешниците не ще бъдат допуснати до спасение; спасението е обещано на онези, които са отдадени Нему и Го следват докрай. Тъй като това е дело по управлението на човечеството, някои ще останат, а други ще бъдат отстранени. За различните видове хора са предвидени различни изходи и те са най-подходящите за сътворените същества. Крайното Божие разпореждане с човечеството е да раздели хората по категории, като за целта разпадне семействата, унищожи етносите и разчупи границите между държавите, за да въведе нов ред без семейства и национални граници, защото в крайна сметка всички хора водят началото си от един-единствен праотец и са сътворени същества. Вкратце, всички грешници ще бъдат погубени, а угодните Богу ще оцелеят. Така при предстоящото встъпване в покоя ще бъдат заличени родовите връзки, националната, и най-вече етническата принадлежност; този вид човечество ще бъде най-святото. Първоначалната идея зад създаването на Адам и Ева беше хората да милеят за всичко на земята; в началото човеците бяха господари на цялото мироздание. Намерението на Йехова при сътворяването на хората бе да им позволи да просъществуват на земята, грижейки се за всичко на нея, защото в началото човеците бяха непокварени и неспособни да вършат зло. Веднъж поддали се на греха обаче им бе отнета грижата за мирозданието. Целта на Божието спасение е да възстанови тази функция на човечеството, да възвърне на хората първоначалния им разум и покорство; встъпилото в покой човечество ще представлява точно резултатът, който Бог се надява да получи чрез спасителното Си дело. При все че животът вече няма да е същият като в Райската градина, човешката същина ще е досущ като онази, но човеците няма да са копие на непокварените си предци, а ще бъдат веднъж покварени, но след това спасени хора. Накрая, когато Божието дело бъде завършено, дарените със спасение ще встъпят в покой. Също така изходът на подлежащите на наказание ще бъде напълно разкрит и те ще бъдат унищожени едва когато Бог приключи работата си. С други думи, щом Той завърши делото Си, ще бъдат разкрити всички — и грешниците, и спасените — защото работата по разкриването на различните видове хора (били те злосторници, или заслужили спасение) ще бъде въздадена върху всички едновременно. Злодеите ще бъдат отстранени, а всички, на които е позволено да останат, ще бъдат разкрити едновременно. Следователно изходът за всеки човек ще бъде оповестен в един и същи миг. Бог не ще позволи група хора, постигнали спасение, да встъпят в покой, преди да е отделил настрана вършилите зло и да ги е осъдил или наказал един по един; това не би отговаряло на фактите. Когато грешниците вече са унищожени и достойните за спасение встъпят в покой, Божието дело в цялата вселена ще бъде завършено. Нито благословените, нито обречените на страдания ще се ползват с предимство; благословените ще живеят вечно, докато обречените ще са погубени во век и веков. Тези два етапа от делото Му ще бъдат извършени едновременно. Именно наличието на непокорни човеци ще изложи на показ праведността на Божиите следовници и тъкмо присъствието на благословени хора ще подчертае нещастията, въздадени на грешниците за тяхното непослушание. Ако Бог не изобличи злосторниците, искрено отдадените Нему никога вече не биха видели слънцето; ако Бог не отведе на предназначената им подходяща крайна цел угодните Му, бунтуващите се срещу него човеци не биха могли да получат заслуженото свое наказание. Така работи Бог. Ако не изпълни тази част от Своето дело — да въздаде наказания за злото и награди за доброто, сътворените същества никога не биха могли да достигнат съответните си крайни цели. Щом човечеството встъпи в покой, злосторниците вече ще са унищожени и цялото човечество ще е поело по правилния път; всички хора ще са присъединени към подобните си в зависимост от възложената им работа. Едва тогава хората ще навлязат в покой, който е неизбежната посока на развитие за човечеството, и едва когато то встъпи в покой, ще бъде отбелязан свършекът на най-великото, върховно Божие постижение; това ще бъде заключителният етап на Неговото дело. То ще постави край на упадъчния плътски живот на хората и на съществуването на покварено човечество. Оттам насетне хората ще навлязат в нова сфера. Макар че всички хора ще продължат да обитават плътта си, голяма ще е разликата между същината на този живот спрямо живота на поквареното човечество. Тези два вида съществуване се различават и по значимост. При все че хората няма да са от коренно различен вид, може да се каже, че този нов живот ще бъде даден на добилите спасение и също, че ще е живот, в който са възстановени човечността и разумът. В него ще битуват хора, някога проявили непокорство спрямо Бог, но впоследствие покорени и спасени от Него; хора, позорили Бог, но след това свидетелствали за Него. Щом преминат през изпитанията Му и оцелеят, съществуването им ще е изпълнено със смисъл; те са избрали Бог наместо Сатана и са хора, достойни да живеят. Предназначените за унищожение не са съумели да свидетелстват за Бог и са негодни да продължат да живеят. Гибелта им ще дойде в отговор на порочното им поведение. Унищожението е най-подходящата крайна цел за тях. Един ден, когато човечеството навлезе в хубавата сфера, няма да съществуват връзките между съпруг и съпруга, баща и дъщеря, майка и син, които хората си представят, че ще намерят там. Тогава всеки човек ще следва сходните с него, а семействата вече ще са в миналото. След съкрушителния си провал Сатана никога вече не ще обезпокои човечеството и хората ще се освободят от покварения си нрав завинаги. Непокорните вече ще са унищожени и ще останат само отдадените на Бог. Затова ще са единици семействата, оцелели непокътнати; как биха могли да просъществуват физическите връзки? Предишният плътски живот на човечеството ще бъде строго забранен; тогава как биха могли да съществуват физически взаимоотношения между хората? Освободени от покварения от Сатана предишен свой нрав, хората ще имат съвсем нов живот, различен от миналото им съществуване. Родителите ще изгубят деца, децата ще изгубят родители. Съпрузите ще изгубят своите съпруги, съпругите ще изгубят своите съпрузи. Съществуващите днес физически връзки между хората ще изчезнат, щом човечеството встъпи в покой. Само този вид човеци ще притежават праведност и святост. Само този вид хора са достойни да почитат Бог.

Бог създаде човеците, постави ги на земята и оттогава постоянно ги напътства. После ги спаси, жертвайки Себе си за изкупление на греховете им. В края Той пак трябва да завоюва човечеството, окончателно да спаси хората и да възстанови първоначалния им облик. Това е делото, с което Бог се занимава от самото начало — да възстанови първоначалния образ и подобие на човечеството. Бог ще установи Своето царство и ще възвърне първоначалния облик на човешките същества, което ще рече, че Той отново ще се възцари на земята и сред всички сътворени същества. Хората изгубиха богобоязливостта си и се отказаха от вменения на сътворените същества дълг поради сатанинската поквара — така човечеството се превърна във враг, който се бунтува срещу Бог. След това то заживя под властта на Сатана, следвайки неговите заповеди; за Бог нямаше начин да работи сред Своите сътворени същества и Му бе съвсем невъзможно да спечели страха им. Човеците бяха създадени от Бог и им е вменено да Го почитат, но вместо това те Му обърнаха гръб и се преклониха пред Сатана. Приеха го в сърцата си като идол. Така Бог изгуби Своето място в сърцата на хората, а с това се изгуби и смисълът зад сътворението на човечеството. Следователно, за да върне смисъла на това сътворение, Той трябва да възстанови първоначалното подобие на човеците и да ги освободи от покварения им нрав. За да Си възвърне хората от Сатана, Той трябва да ги освободи от греха. Само така Бог постепенно ще успее да възстанови първоначалното им подобие и предназначение, а сетне и царството Си. Наред с това Той ще пристъпи към окончателно унищожение на онези синове на непокорството, за да даде възможност на хората да почитат Бог по-всеотдайно и да водят по-добър живот на земята. Бог ще накара хората да Го почитат, защото Той е техният създател; тъй като желае да възвърне първоначалното предназначение на човечеството, Той ще го възстанови в неговата пълнота и неподправеност. Да се възцари отново означава човеците да Го почитат и да се подчиняват Нему; означава, че Бог ще накара хората да Му посветят живота си и че Неговата власт ще предизвика гибелта на враговете Му. Означава, че Бог ще направи така, щото всичко, свързано с Него, да бъде прието от всеки човек без съпротива и с неотслабваща убеденост. Царството, което Бог иска да установи, е Неговото собствено царство. Човечеството, което Той желае, е изпълнено с почит към Него, напълно посветено Нему и прогласяващо Неговото величие. Ако Бог не спаси покварените хора, ще се изгуби смисълът на сътвореното от Него човечество; авторитетът Му сред хората ще се заличи и царството Му няма да може да съществува повече на земята. Не унищожи ли бунтуващите се срещу Него врагове, Той няма да достигне Своето пълно величие, нито ще успее да установи царството Си на земята. Това ще бъдат знаците за завършека на Божието дело и за Неговите велики постижения — напълно да унищожи проявилите непокорство човеци и да преведе в покоя онези, които е направил цялостни. След като възстанови първоначалното подобие на хората и те са в състояние да изпълняват съответния си дълг, придържат се към мястото си и се покоряват на всички Божии разпореждания, Бог ще е спечелил група хора на земята, които се прекланят пред Него, и при това ще е установил Своето царство на земята, която Го почита. Бог ще постигне вечна победа на земята, а дръзналите да Му се опълчат ще погинат завинаги. Това ще възстанови първоначалното Му намерение при сътворяването на човечеството; ще възстанови намерението Му за сътворението на всички неща и редом с това ще възстанови Неговата власт над земята, насред всички неща и сред враговете Му. Това ще бъдат символите на категоричната Му победа. Оттам насетне човечеството ще встъпи в покой и ще заживее живот, който е на правия път. Бог също ще встъпи във вечен покой ведно с човечеството и ще начене вечен живот, който ще сподели с хората. От земята ще са изчезнали нечистотията и непокорството, воплите ще са заглъхнали и всичко противоречащо на Бог на този свят ще е престанало да съществува. Ще останат само Бог и хората, които е дарил със спасение; ще остане само сътвореното от Него.