Бог е източникът на живот за всички неща (III)

През този период сме говорили за много неща, свързани с познаването на Бог, а наскоро говорихме по една тема, която е свързана с това и която е от голямо значение. Каква е темата? (Бог е източникът на живот за всички неща.) Изглежда, че въпросите и темата, по които говорих, са направили ярко впечатление на всички. Миналия път говорихме за някои аспекти на условията за живот, които Бог е създал за човешкия род, както и за многото видове препитание, необходими за живота на хората, които Бог е подготвил за тях. Всъщност това, което Бог прави, не се ограничава само с подготовката на условията за живот на хората, нито с подготовката на ежедневната им прехрана. То по-скоро се състои в извършването на значителна тайнствена и необходима работа, включваща много различни страни и аспекти на оцеляването на хората и на живота на човешкия род. Всички тези неща са Божии дела. Тези Божии дела не се ограничават само до това, че Той подготвя условията за оцеляването на хората и за ежедневното им препитание — те имат много по-широк обхват. Освен тези два вида дела, Той подготвя и много жизнени среди и условия за оцеляване, които са необходими на човека, за да живее. Това е темата, която ще обсъдим днес. Тя е свързана и с Божиите дела, иначе би било безсмислено да говорим за това тук. Ако хората искат да опознаят Бог, но имат единствено буквално разбиране за „Бог“ като дума или за различни аспекти на това, което Бог има и представлява, това не е истинско разбиране. И така, какъв е пътят към познаването на Бог? Това е да Го опознаем чрез Неговите дела и да Го опознаем във всичките Му многобройни аспекти. Затова трябва да продължим да разговаряме по темата за Божиите дела по времето, когато Той е създал всички неща.

Откакто Бог е създал всички неща, те функционират и продължават да се развиват в определен ред и в съответствие с предписаните от Него закони. Пред Неговия поглед, под Неговото управление всички неща са се развивали в определен ред едновременно със съществуването на човека. Нищо не може да промени или унищожи тези закони. Благодарение на Божието управление всички същества могат да се размножават и благодарение на Неговото управление и ръководство всички същества могат да оцелеят. И така, под Божието управление всички същества се появяват, процъфтяват, изчезват и се прераждат по подреден начин. Когато настъпи пролетта, ръмящият дъжд носи усещането за свеж сезон и напоява земята. Земята започва да се размразява, тревата си пробива път през почвата и започва да никне, докато дърветата постепенно се раззеленяват. Всички тези живи същества носят свежа жизненост на земята. Така изглежда, когато всички същества се появяват и разцъфтяват. Всички видове животни излизат от леговищата си, за да усетят топлината на пролетта и да започнат една нова година. Всички същества се греят на топлината през лятото и се наслаждават на топлината, която носи сезонът. Растат бързо. Дърветата, тревата и всички видове растения растат с голяма скорост, докато накрая разцъфтят и дадат плод. Всички същества са заети през лятото, включително хората. През есента дъждовете носят есенна прохлада и всички видове живи същества започват да усещат настъпването на сезона на прибиране на реколтата. Всички същества дават плодове и хората започват да събират различните видове плодове, за да се снабдят с храна в подготовка за зимата. През зимата, с настъпването на студеното време, всички същества постепенно започват да се прибират на спокойствие и за почивка; хората също си почиват през този сезон. Преминаването от сезон в сезон, от пролет към лято, от есен към зима — всички тези промени се случват според законите, установени от Бог. Той ръководи всички неща и човешкия род според тези закони и е разработил богат и пъстър начин на живот за човешкия род, като е подготвил условия за живот с различни температури и сезони. Следователно в този вид подредени условия за живот хората могат да оцелеят и да се размножават по организиран начин. Хората не могат да променят тези закони и нито един човек или същество не може да ги наруши. Въпреки че са настъпили безброй промени — морета са се превърнали в полета, а полета — в морета — тези закони продължават да съществуват. Те съществуват, защото Бог съществува, и заради Неговата власт и управление. В тази подредена и мащабна среда животът на хората протича в рамките на тези закони и правила. Поколение след поколение са отглеждани според тези закони и поколение след поколение са оцелявали според тях. Поколение след поколение хората са се радвали на тези подредени условия за живот, както и на всички многобройни неща, създадени от Бог. Въпреки че хората смятат, че тези закони са естествени, и надменно ги приемат за даденост, и въпреки че не могат да почувстват, че Бог създава тези закони, че Бог управлява тези закони, независимо от всичко, Бог винаги е ангажиран с това неизменно дело. Неговата цел в това неизменно дело е оцеляването на човешкия род, за да може той да продължи да живее.

Бог поставя граници за всички неща, за да храни целия човешки род

Днес ще говоря по темата за това как тези закони, които Бог е въвел за всички неща, хранят целия човешки род. Това е доста обширна тема, затова можем да я разделим на няколко части и да ги обсъдим една по една, за да можете да ги разграничите ясно. Така ще ви е по-лесно да възприемете темата и постепенно ще можете да я разберете.

Първа част: Бог определя граници за всеки вид терен

И така, нека започнем с първата част. Когато Бог сътвори всички неща, Той очерта границите на планините, равнините, пустините, хълмовете, реките и езерата. На земята има планини, равнини, пустини и хълмове, както и различни водни басейни. Те представляват различни видове терени, нали? Между тях Бог очерта граници. Когато говорим за очертаване на граници, това означава, че планините имат свои очертания, равнините — свои собствени очертания, пустините имат определени граници, а хълмовете — определена площ. Има и определено количество водни басейни, като реки и езера. Тоест, когато Бог е създал всички неща, Той е разделил всичко много ясно. Бог вече е определил колко километра трябва да бъде радиусът на всяка планина и докъде да се простира тя. Той е определил и колко километра трябва да бъде радиусът на всяка равнина и докъде да се простира тя. Когато е създавал всички неща, Той е определил и границите на пустините, както и големината на хълмовете, техните пропорции и това, с което граничат — всичко това е било определено от Него. Той е определил големината на реките и езерата по време на създаването им — всички те имат своите граници. И така, какво означава, когато говорим за „граници“? Току-що говорихме за това как Бог управлява всички неща, като установява закони за всички неща. Това означава, че обхватът и границите на планините няма да се разширяват или намаляват заради въртенето на земята или с течение на времето. Те са постоянни, непроменливи и Бог е този, който диктува тяхната неизменност. Що се отнася до площите на равнините, техния обхват и границите им — те са определени от Бог. Те имат своите граници и е невъзможно да се издигне произволно могила върху земята на някоя равнина. Равнината не може изведнъж да се превърне в планина — това би било невъзможно. Това е смисълът на законите и границите, за които току-що говорихме. Що се отнася до пустините, тук няма да споменаваме конкретните функции на пустините или на друг вид терен или географско положение, а само техните граници. Под Божието управление границите на пустинята също няма да се разширят. Това е така, защото Бог ѝ е дал закон и граници. Колко голяма е площта ѝ и каква е функцията ѝ, с какво граничи и къде се намира — това вече е определено от Бог. Тя няма да надхвърли границите си или да измести позицията си, а площта ѝ няма да се разшири произволно. Въпреки че потоците от вода, като например реките и езерата, са редовни и непрекъснати, те никога няма да се движат извън обхвата си или извън границите си. Всички те текат в една посока, посоката, в която трябва да текат, по закономерен начин. Така че според законите на Божието управление никоя река или езеро няма да пресъхне произволно или произволно да промени посоката или количеството на своя поток заради въртенето на земята или с течение на времето. Всичко това е под контрола на Бог. С други думи, всички неща, създадени от Бог в средата на този човешки род, имат своите определени места, площ и граници. Тоест, когато Бог е създал всички неща, техните граници са били установени и те не могат да бъдат произволно променяни, подновявани или изменяни. Какво означава „произволно“? Това означава, че те няма случайно да се изместят, разширят или да променят първоначалната си форма под влияние на атмосферните условия, температурата или скоростта на въртене на земята. Например, една планина е с определена височина, основата й е с определена площ, има определена надморска височина и има определено количество растителност. Всичко това е планирано и изчислено от Бог и няма да бъде променено произволно. Що се отнася до равнините, по-голямата част от хората живеят в тях и никакви промени в климата няма да се отразят на тяхната площ или на значението на тяхното съществуване. Дори нещата, които се намират в тези различни терени и географски условия, създадени от Бог, няма да бъдат произволно променени. Например, съставът на пустинята, видовете подземни минерални залежи, количеството и цветът на пясъка в пустинята, плътността на пустинята — те няма да се променят произволно. Защо няма да се променят произволно? Това се дължи на Божията власт и Неговото управление. Във всички тези различни терени и географски условия, създадени от Бог, Той управлява всичко по планиран и подреден начин. Така че всички тези географски условия все още съществуват и все така изпълняват функциите си хиляди и дори десетки хиляди години, след като са били създадени от Бог. Въпреки че има определени периоди, в които изригват вулкани, и периоди, в които се случват земетресения, и има големи размествания на земята, Бог категорично няма да позволи на нито един вид терен да загуби първоначалната си функция. Само благодарение на това управление от страна на Бог, Неговата власт и контрол над тези закони, всичко това — всичко, което вижда и на което се наслаждава човешкият род — може да оцелее на земята по подреден начин. Тогава защо Бог управлява по този начин всички тези различни терени, които съществуват на земята? Неговата цел е всички живи същества, които оцеляват в различни географски среди, да имат стабилна среда и да са в състояние да продължат да живеят и да се размножават в тази стабилна среда. Всички тези неща — подвижните и неподвижните, тези, които дишат през ноздрите си, и тези, които не дишат — съставляват уникална среда за живот на човешкия род. Само този вид среда е в състояние да отглежда поколение след поколение хора и само този вид среда може да позволи на хората да продължат да оцеляват мирно поколение след поколение.

Това, за което говорих току-що, е донякъде обширна тема, така че може би изглежда малко отдалечена от живота ви, но вярвам, че всички вие можете да я разберете. Тоест, Божиите закони в Неговото господство над всички неща са много важни — наистина много важни! Кое е условието за растежа на всички същества съгласно тези закони? Това се дължи на Божието управление. Благодарение на Неговото управление всички неща изпълняват своите функции в рамките на Неговото управление. Например, планините отглеждат горите, а горите на свой ред изхранват и защитават различните птици и зверове, които живеят в тях. Равнините са платформа, подготвена за хората, за да засаждат култури, както и за различни птици и зверове. Те позволяват на по-голямата част от човечеството да живее на равна земя и осигуряват удобство в живота на хората. Равнините включват и пасищата — огромни тревни площи. Пасищата осигуряват растителна покривка на земната повърхност. Те защитават почвата и изхранват говедата, овцете и конете, които живеят върху пасищата. Пустинята също изпълнява своя собствена функция. Това не е място, където да живеят хора; ролята ѝ е да направи влажния климат по-сух. Потоците на реките и езерата осигуряват на хората питейна вода по удобен начин. Там, където те текат, хората ще имат вода за пиене и нуждите на всички неща от вода ще бъдат задоволени по удобен начин. Това са границите, очертани от Бог за различните терени.

Втора част: Бог определя граници за всяка форма на живот

Благодарение на тези граници, които Бог е очертал, различните терени са създали разнообразни условия за оцеляване, а тези условия за оцеляване са удобни за различните видове птици и зверове и са им предоставили пространство за оцеляване. На тази основа са развити границите на условията за живот на различните живи същества. Това е втората част, за която следва да говорим. Преди всичко, къде живеят птиците, зверовете и насекомите? Живеят ли в гори и горички? Те са техният дом. И така, освен че е определил границите на различните географски условия, Бог е очертал граници и е установил закони и за различните птици и зверове, риби, насекоми и всички растения. Поради разликите между различните географски условия и поради съществуването на разнообразни географски условия, различните видове птици и зверове, риби, насекоми и растения имат различни условия за живот. Птиците, зверовете и насекомите живеят сред различните растения, рибите живеят във водата, а растенията растат на земята. Земята включва различни зони като планини, равнини и хълмове. Щом птиците и зверовете си създадат дом, те няма да се скитат наоколо, в която и да е посока. Техните домове са горите и планините. Ако един ден домовете им бъдат разрушени, този ред ще се превърне в хаос. Какви са последствията, когато редът се превърне в хаос? Кои са първите, които ще пострадат? Това е човешкият род. Виждали ли сте някакви особени явления в тези закони и граници, които Бог е установил? Например слонове, които се разхождат в пустинята. Виждали ли сте нещо подобно? Ако това наистина се е случило, би било много странно явление, защото слоновете живеят в гората и това е средата за живот, която Бог е подготвил за тях. Те имат своя среда за живот и свой дом, така че защо им е да се скитат наоколо? Нима някой е виждал лъвове или тигри, които се разхождат край брега на океана? Не, не сте. Домът на лъвовете и тигрите са горите и планините. Нима някой е виждал китове или акули от океана да плуват през пустинята? Не, не сте. Китовете и акулите създават домовете си в океана. Има ли хора, които живеят заедно с кафяви мечки, в жизнената среда на хората? Има ли хора, които винаги са заобиколени от пауни или други птици, както в дома си, така и извън него? Някой да е виждал орли или диви гъски да си играят с маймуни? (Не.) Всички тези явления биха били странни. Причината, поради която говоря за тези неща, които ви се струват толкова странни, е да ви накарам да разберете, че всички неща, създадени от Бог — независимо дали са неподвижни и дали могат да дишат през ноздрите си — имат свои собствени закони за оцеляване. Много преди Бог да създаде тези живи същества, Той вече е бил подготвил за тях собствени домове и собствени условия за живот. Тези живи същества са имали своя постоянна среда за живот, своя храна и свои постоянни домове, както и свои постоянни места, подходящи за тяхното оцеляване, места с подходящи за оцеляването им температури. Затова те не биха се скитали където и да е, не биха застрашили оцеляването на човешкия род и не биха повлияли на живота на хората. Така Бог управлява всички неща, като осигурява на човешкия род най-добрата среда за живот. Всяко от живите същества има своя храна, която поддържа живота му в собствената му среда за живот. С тази храна те се привързват към естествената си среда за живот. В тази среда те продължават да оцеляват, да се размножават и да се развиват в съответствие със законите, които Бог е установил за тях. Заради тези закони, заради Божието предопределение, всички неща живеят в хармония с човешкия род и човешкият род съжителства във взаимозависимост с всички неща.

Трета част: Бог поддържа околната среда и екологията, за да храни човешкият род

Бог е сътворил всички неща и им е поставил граници, а сред тях Той е осигурил храна за всички видове живи същества. Същевременно Той е подготвил и различни средства за оцеляване на човешкия род, така че можеш да видиш, че човешките същества не разполагат само с един начин за оцеляване, нито имат само един вид среда за живот. Вече говорихме за това, че Бог е подготвил различни видове източници на храна и вода за хората, които са от решаващо значение за продължаването на живота на човешкия род в плът. Но сред този човешки род не всички хора се препитават със зърно. Хората разполагат с различни средства за оцеляване заради различията в географските условия и терените. Всички тези средства за оцеляване са подготвени от Бог. Така че не всички хора се занимават предимно със земеделие. Тоест, не всички хора си набавят храна чрез отглеждане на култури. Това е третата част, за която ще говорим: границите са възникнали заради разнообразието от различни начини на живот на човешкия род. И така, какви други начини на живот имат хората? Какви други видове хора има от гледна точка на различните източници на храна? Има няколко основни вида.

Първият начин на живот е този на ловеца. Всеки знае какво е това. Какво ядат хората, които живеят от лов? (Дивеч.) Те ядат птиците и зверовете от гората. „Дивеч“ е съвременна дума. Ловците не мислят за тях като за дивеч, а ги възприемат като храна, като тяхна ежедневна прехрана. Например, те улавят елен. Когато уловят този елен, това е все едно земеделец да добие храна от почвата. Земеделецът добива храна от почвата и когато види тази храна, той е щастлив и спокоен. Семейството му няма да гладува, ако има реколта за ядене. Сърцето на земеделеца не е тревожно и той се чувства удовлетворен. Ловецът също се чувства спокоен и доволен, когато вижда какво е уловил, защото вече не трябва да се тревожи за храната. Има какво да яде за следващото хранене и няма нужда да гладува. Това е човек, който си изкарва прехраната с лов. По-голямата част от тези, които се препитават с лов, живеят в планинските гори. Те не се занимават със земеделие. Там не е лесно да се открие обработваема земя, затова те оцеляват, като се хранят с различни живи същества, различни видове плячка. Това е първият начин на живот, който се различава от този на обикновените хора.

Вторият начин на живот е този на пастира. Дали хората, които отглеждат животни за препитание, обработват и земята? (Не.) А какво правят те? Как живеят? (В по-голямата си част те пасат говеда и овце, за да се препитават, а през зимата колят и ядат добитъка си. Хранят се основно с говеждо и овнешко месо и пият чай с мляко. Въпреки че пастирите са заети през четирите сезона, те се хранят добре. Имат много мляко, млечни продукти и месо.) Хората, които се занимават с пастирство за прехрана, ядат предимно говеждо и овнешко месо, пият овче и краве мляко и яздят говеда и коне, за да пасат животните си на полето, с вятър в косите и слънце по лицата си. Те не се сблъскват със стреса на съвременния живот. По цял ден гледат към широките простори на синьото небе и тревистите равнини. По-голямата част от хората, които се препитават от пастирство, живеят в пасищата и са успели да продължат номадския си начин на живот от поколения насам. Въпреки че животът по пасищата е малко самотен, той е и много щастлив. Това не е лош начин на живот!

Третият начин на живот е този на рибаря. Малка част от човешкия род живее край океана или на малки острови. Те са заобиколени от вода и гледат към океана. Тези хора изкарват прехраната си с риболов. Какъв е източникът на храна за хората, които се препитават с риболов? Техните хранителни източници включват всички видове риба, морски дарове и други морски продукти. Хората, които се препитават с риболов, не обработват земята, а прекарват всеки ден в риболов. Основната им храна се състои от различни видове риба и морски продукти. От време на време те ги разменят за ориз, брашно и стоки от първа необходимост. Това е различен начин на живот, воден от хората, които живеят близо до водата. Като живеят близо до вода, те разчитат на нея за прехраната си и се препитават с риболов. Риболовът им дава не само източник на храна, но и средство за препитание.

Освен че обработва земята, по-голямата част от човечеството живее според трите начина на живот, споменати по-горе. Въпреки това по-голямата част от хората се препитават със земеделие, а само няколко групи хора се препитават с отглеждане на животни, риболов и лов. А от какво се нуждаят хората, които се прехранват със земеделие? Това, от което се нуждаят, е земя. Поколение след поколение те живеят, като засаждат култури в земята, и независимо дали садят зеленчуци, плодове или зърнени култури, те добиват храната си и това, което им е необходимо в ежедневието, от земята.

Какви са основните условия, които обуславят тези различни начини на живот на хората? Нима не е абсолютно необходимо средата, в която те са в състояние да оцелеят, да бъде съхранена на основно ниво? Тоест, ако тези, които се препитават с лов, изгубят планинските гори или птиците и зверовете, източникът на препитанието им ще изчезне. Посоката, в която този етнос и този вид хора трябва да вървят, ще стане несигурна и те дори може да изчезнат. А какво да кажем за онези, които отглеждат животни, за да си осигурят препитание? На какво разчитат те? Това, от което наистина зависят, не е техният добитък, а средата, в която добитъкът им може да оцелее — пасищата. Ако нямаше пасища, къде щяха да пасат добитъка си пастирите? Какво щяха да ядат говедата и овцете? Без добитък тези номадски народи не биха имали поминък. Къде щяха да отидат тези народи без източник на препитание? За тях би станало много трудно да продължат да оцеляват; не биха имали бъдеще. Ако нямаше източници на вода, а реките и езерата са напълно пресъхнали, биха ли съществували все още всички онези риби, чийто живот зависи от водата? Не биха. Дали тези хора, чието препитание зависи от водата и рибата, ще продължат да оцеляват? Когато вече нямат храна, когато вече нямат източник на препитание, тези народи няма да са в състояние да продължат да оцеляват. Тоест, ако даден етнос някога се сблъска с проблем, свързан с препитанието или оцеляването си, този етнос няма да продължи да съществува, може да изчезне от лицето на земята и да измре. А какво би станало, ако тези, които се препитават със земеделие, загубят земята си, ако не могат да отглеждат всевъзможни растения и да извличат храна от тези растения? Нима хората няма да умрат от глад, ако нямат храна? Нима тази човешка раса няма да бъде унищожена, ако хората умират от глад? Това е целта, с която Бог поддържа различни видове среда. Бог има само една цел да поддържа различни среди, екосистеми и всички различни живи същества в тях — и тя е да изхранва всички видове хора, да изхранва хората, които живеят в различни географски условия.

Ако всички неща на творението изгубят законите си, те вече няма да съществуват; ако законите на всички неща бъдат изгубени, живите същества, заедно с всички неща, нямаше да могат да продължат да съществуват. Човечеството също ще изгуби своята среда, от която зависи оцеляването му. Ако човечеството изгуби всичко това, то няма да е в състояние да продължи да процъфтява и да се размножава поколение след поколение, както досега. Причината, поради която човешките същества са оцелели досега, е, че Бог ги е снабдил с всички неща на творението, за да ги изхранва, да изхранва човешкия род по различни начини. Само благодарение на това, че Бог изхранва човечеството по различни начини, човешкият род е оцелял досега, до наши дни. При определена жизнена среда, която е благоприятна и в която природните закони са в добър ред, всички различни видове хора на Земята, всички различни раси могат да оцелеят в рамките на определените им региони. Никой не може да излезе извън тези региони или отвъд границите между тях, защото Бог е този, който ги е очертал. Защо Бог очертава границите така? Това е въпрос от голямо значение за целия човешки род — наистина от голямо значение! Бог е определил региона за всеки вид живо същество и е определил средствата за оцеляване за всеки вид човешко същество. Той също така е разделил различните видове хора и раси на земята и им е определил граници. Това ще обсъдим по-нататък.

Четвърта част: Бог очертава граници между различните раси

Четвърто, Бог е очертал граници между различните раси. На земята има бели хора, черни хора, кафяви хора и жълти хора. Това са различните типове хора. Бог е определил и региони за живот на тези различни типове хора и без да го осъзнават, хората живеят в подходящата за тях жизнена среда под Божието управление. Никой не може да излезе извън нея. Например, нека разгледаме белите хора. Какъв е географският регион, в който живеят повечето от тях? Повечето живеят в Европа и Америка. Географският регион, в който живеят предимно чернокожи, е Африка. Кафявите хора живеят предимно в Югоизточна и Южна Азия, в страни като Тайланд, Индия, Мианмар, Виетнам и Лаос. Жълтите хора живеят предимно в Азия, т.е. в страни като Китай, Япония и Южна Корея. Бог е разпределил по подходящ начин всички тези различни видове раси, така че различните раси да бъдат разпределени в различни части на света. В тези различни части на света Бог отдавна е подготвил жизнената среда, подходяща за всяка отделна човешка раса. В тези жизнени среди Бог им е подготвил почви с различен цвят и състав. С други думи, компонентите, които изграждат телата на белите хора, не са същите като тези, които изграждат телата на черните хора, и са различни от компонентите, които изграждат телата на хората от другите раси. Когато Бог е създал всички неща, Той вече е бил подготвил жизнена среда за тази раса. Целта Му е била, когато този тип хора започнат да се размножават и да увеличават броя си, те да бъдат установени в определен регион. Преди Бог да създаде човешките същества, Той вече е бил обмислил всичко — Той щял запази Европа и Америка за белите хора, за да им позволи да се развиват и оцеляват. Така че, когато Бог е създавал земята, Той вече е имал план, Той е имал цел и намерение да постави това, което е поставил на дадено парче земя, и да отгледа това, което е отгледал на това парче земя. Например, Бог е подготвил отдавна какви планини, колко равнини, колко водоизточника, какви птици и зверове, какви риби и какви растения да има на тази земя. Когато е подготвял жизнената среда за даден тип човешки същества, за дадена раса, Бог е трябвало да вземе предвид много въпроси от най-различни гледни точки: географските условия, състава на почвата, различните видове птици и зверове, размера на различните видове риби, компонентите, от които се състоят телата на рибите, разликите в качеството на водата, както и всички различни видове растения… Бог отдавна е подготвил всичко това. Тази среда е жизнената среда, която Бог е създал и подготвил за белите хора и която е присъща за тях. Разбрахте ли, че когато Бог е създал всички неща, Той е вложил много мисъл в това и е действал според план? (Да, разбрахме, че Божиите съображения за различни видове хора внимателно са били обмислени. Той е обмислил с най-голямо внимание и прецизност жизнената среда, която Той е създал за различните видове хора, както и какви видове птици, зверове и риби, колко планини и равнини да подготви.) Вземете например белите хора. Какви храни консумират предимно белите хора? Храните, които белите хора консумират, са много различни от храните, които ядат азиатците. Основните храни, които белите хора консумират, се състоят главно от месо, яйца, мляко и птици. Зърнените храни, като хляб и ориз, обикновено са допълнителни и се поставят отстрани на чинията. Дори когато ядат зеленчукова салата, те често добавят няколко парчета печено говеждо или пилешко месо и дори когато ядат храни на пшенична основа, те често добавят сирене, яйца или месо. Това означава, че техните основни храни не се състоят предимно от храни на пшенична основа или ориз; те ядат голямо количество месо и сирене. Често пият ледена вода, защото храната, която консумират, е много калорична. Така че белите хора са изключително силни. Такъв е източникът на тяхното препитание и жизнената среда, подготвена за тях от Бог, която им позволява да водят този начин на живот, който е различен от начина на живот на хората от други раси. В този начин на живот няма правилно или неправилно — той е вроден, предопределен от Бог и произтича от Божиите повели и Неговите разпоредби. Това, че тази раса има този начин на живот и тези източници за препитание, се дължи на расата и на жизнената среда, подготвена за нея от Бог. Може да се каже, че жизнената среда, която Бог е подготвил за белите хора, и ежедневната храна, която те извличат от тази среда, е богата и изобилна.

Бог е подготвил необходимите условия за живот и на другите раси. Има и чернокожи хора — къде се намират чернокожите? Те са разположени предимно в Централна и Южна Африка. Какво е подготвил Бог за тях в тази жизнена среда? Тропически дъждовни гори, най-различни птици и зверове, а също и пустини и всякакви растения, които съжителстват с хората. Те разполагат с източници на вода, свой поминък и храна. Бог не е бил предубеден към тях. Каквото и да са правили, оцеляването им никога не е било проблем. Те също населяват определено място и определен регион в дадена част на света.

Нека сега поговорим за жълтите хора. Жълтите хора се намират предимно в източната част на земята. Какви са разликите между средата и географското положение на Изтока и Запада? По-голямата част от земята на изток е плодородна и богата на материали и минерални залежи. Тоест, има най-различни надземни и подземни ресурси в изобилие. И за тази група хора, за тази раса, Бог е подготвил съответната почва, климат и различни географски условия, които са подходящи за тях. Въпреки че има големи разлики между тези географски условия и условията на запад, необходимата храна, поминъкът и източниците за оцеляване на хората също са подготвени от Бог. Просто средата за живот е по-различна от тази на белите хора на запад. Но кое е единственото нещо, което трябва да ви кажа? Броят на хората от източната раса е сравнително голям, така че Бог е добавил много елементи в тази част на земята, които са различни от западните. Там Той е добавил много разнообразна природа и всякакви материали в изобилие. Природните ресурси там са много изобилни; теренът също е променлив и разнообразен и е подходящ за изхранването на огромния брой хора от източната раса. Това, което отличава Изтока от Запада е, че на изток — от юг на север, от изток на запад — климатът е по-добър от този на Запада. Четирите сезона са ясно разграничени, температурите са подходящи, природните ресурси са в изобилие, а природните дадености и видовете терени са много по-добри, отколкото на запад. Защо Бог е направил това? Бог е създал много рационален баланс между белите и жълтите хора. Какво означава това? Това означава, че всички аспекти на храната на белите хора, нещата, които те използват, и нещата, които им доставят удоволствие, са далеч по-добри от това, на което могат да се радват жълтите хора. Бог обаче не е предубеден към никоя раса. Бог е дал на жълтите хора по-красива и по-добра жизнена среда. Това е балансът.

Бог е предопределил кои типове хора в коя част на света трябва да живеят; могат ли хората да излязат извън тези граници? (Не, не могат.) Какво чудно нещо! Дори и да има войни или посегателства през различни епохи или в извънредни времена, тези войни и посегателства категорично не могат да унищожат жизнената среда, която Бог е предопределил за всяка раса. Тоест, Бог е поставил определен тип хора в определена част на света и те не могат да излязат извън тези граници. Дори хората да имат някаква амбиция да променят или разширят територията си, без Божието позволение това ще бъде много трудно постижимо. Ще им бъде много трудно да успеят. Например, белите хора искаха да разширят територията си и колонизираха някои други държави. Германците нахлуха в някои страни, а Великобритания веднъж окупира Индия. Какъв беше резултатът? В крайна сметка те се провалиха. Какво разбираме от техния провал? Не е позволено да се разрушава това, което Бог е предопределил. Така че, независимо от това колко голям импулс може да сте видели в експанзията на Великобритания, накрая тя все пак трябваше да се оттегли и да остави земята, която все още принадлежи на Индия. Тези, които живеят на тази земя, все още са индийци, а не британци, защото Бог не би го позволил. Някои от изследователите на историята или политиката са представили дисертации по този въпрос. Те посочват причините за неуспеха на Великобритания, като казват, че това може да се дължи на факта, че определен етнос не може да бъде покорен, или на някаква друга човешка причина. Това не са истински причини. Истинската причина е в Бог — Той не би го позволил! Бог позволява на хората от даден етнос да живеят на определена земя и ги заселва на нея, и ако Бог не им позволи да се преместят от тази земя, те никога няма да могат да се преместят. Ако Бог им отреди определен регион, те ще живеят в този регион. Човечеството не може да се освободи или да се измъкне от тези определени региони. Това е сигурно. Без значение колко големи са силите на нашествениците или колко слаби са тези, които са нападнати, успехът на нашествениците в крайна сметка се решава от Бог. Той вече е предопределен от Него и никой не може да го промени.

Това е начинът, по който Бог е разпределил различните раси. Какви дела е извършил Бог, за да разпредели расите? Първо, Той е подготвил мащабната географска среда и е разпределил хората по различни места, а след това поколение след поколение са оцелявали по тези места. Това е решено — определеният регион за тяхното оцеляване е установен. И животът им, това, което ядат и пият, както и поминъкът им — Бог отдавна е определил всичко това. И когато Бог е създавал всички неща, Той е направил различни приготовления за различните видове хора: има различен състав на почвата, различен климат, различни растения и различни географски условия. На различните места има дори различни птици и зверове, а в различните води има специални видове риба и водни продукти. Дори видовете насекоми се определят от Бог. Например всичко, което расте на американския континент, е много голямо, много високо и много издръжливо. Корените на дърветата в планинската гора са много плитки, но те растат много високи. Те могат дори да достигнат височина от сто или повече метра, а дърветата в горите в Азия в повечето случаи не са толкова високи. Вземете например растенията алое. В Япония те са много тесни и тънки, но алоето в САЩ е много голямо. Тук има разлика. Това е един и същ вид растение със същото име, но на американския континент то израства в особено големи размери. Разликите в тези различни аспекти може да не се виждат или възприемат от хората, но когато Бог е създавал всички неща, Той ги е очертал и е подготвил различни географски условия, различни терени и различни живи същества за различните раси. Това е така, защото Бог е създал различни видове хора и Той знае от какво се нуждае всеки от тях и какъв е начинът му на живот.

Бог властва над всичко и осигурява всичко, Той е Бог на всички неща

След като поговорихме за някои от тези неща, сега смятате ли, че сте научили нещо за основната тема, която обсъдихме току-що? Смятате ли, че започвате да я разбирате? Вярвам, че вече имате приблизителна представа защо избрах да говоря за тези аспекти в рамките на по-широката тема. Така ли е? Може би бихте могли да разкажете малко за това каква част от нея сте разбрали. (Цялото човечество е било изхранвано от законите за всички неща, определени от Бог. Когато Бог е определял тези закони, Той е предоставил на различните раси различна среда, различен начин на живот, различна храна, различен климат и температура. Това е станало, за да може цялото човечество да се засели на земята и да оцелее. Оттук разбирам, че Божиите планове за оцеляването на човешкия род са много прецизни, и разбирам Неговата мъдрост и съвършенство, както и любовта Му към нас, хората.) (Определените от Бог закони и обхвати не могат да бъдат променени от нито един човек, събитие или предмет. Всичко е под Неговата власт.) Ако погледнем от гледна точка на законите за растежа на всички неща, определени от Бог, нима цялото човечество, в цялото му разнообразие, не е подсигурено и изхранвано от Бог? Ако тези закони бяха унищожени или ако Бог не беше установил тези закони за човечеството, какви щяха да бъдат перспективите пред човешкия род? Нима хората ще имат някакъв източник на храна, след като загубят основната си жизнена среда? Възможно е източниците на храна да се превърнат в проблем. Ако хората загубят източниците си на храна, т.е. ако не могат да добият нищо за ядене, колко дни ще могат да продължат? Вероятно няма да издържат и месец и самото им оцеляване ще се превърне в проблем. Затова всяко нещо, което Бог прави за оцеляването на хората, за тяхното по-нататъшно съществуване, възпроизводство и препитание, е много важно. Всяко нещо, което Бог прави сред нещата на Своето творение, е тясно свързано и неразделно от оцеляването на човечеството. Нима Божието управление може да продължи, ако оцеляването на човечеството се превърне в проблем? Дали Божието управление ще продължи да съществува? Божието управление се съвместява с оцеляването на цялото човечество, което Той изхранва, така че независимо от това какви приготовления прави Бог за всички неща от Своето творение и какво прави за хората, всичко това Му е необходимо и е от решаващо значение за оцеляването на човечеството. Ако се отклоним от тези закони, които Бог е определил за всички неща, ако тези закони бъдат нарушени или подкопани, всички неща няма да могат да съществуват повече, няма да продължи да съществува жизнената среда на човечеството, нито ежедневното му препитание, нито самото човечество. Поради тази причина Божието управление на спасението на човечеството също ще престане да съществува.

Всичко, което обсъдихме, всяко отделно нещо, всеки елемент е тясно свързан с оцеляването на всеки отделен човек. Вие може да кажете: „Това, за което говориш, е твърде обширно и не е нещо, което можем да видим“, а може би има хора, които биха казали: „Това, за което говориш, няма нищо общо с мен“. Въпреки това, не забравяй, че живееш само като част от всички неща; че си едно от всички неща на творението под Божието управление. Нещата от Божието творение не могат да бъдат отделени от Неговото управление и нито един човек не може да се отдели от Неговото управление. Изгубването на Неговото управление и на Неговото обезпечаване би означавало, че животът на хората, животът на хората в плът, ще изчезне. Ето значението на това, че Бог е създал жизнена среда за човешкия род. Няма значение към коя раса принадлежиш или на кое парче земя живееш, било то на запад или на изток — не можеш да се отделиш от жизнената среда, която Бог е създал за човечеството, и не можеш да се отделиш от начина на изхранване и от запасите на жизнената среда, която Той е създал за хората. Независимо какъв е поминъкът ти, на какво разчиташ, за да живееш, и на какво разчиташ, за да поддържаш живота си в плът, не можеш да се отделиш от Божието управление и Неговата власт. Някои казват: „Аз не съм земеделец; не засаждам посеви, за да си изкарвам прехраната. Не разчитам на небето за храната си, така че оцеляването ми не се осъществява в жизнената среда, създадена от Бог. Не съм получил нищо от тази среда“. Така ли е? Казваш, че не отглеждаш реколта за прехраната си, но не ядеш ли зърнени храни? Не ядеш ли месо и яйца? Не ядеш ли зеленчуци и плодове? Всичко, което ядеш, всички тези неща, от които се нуждаеш, са неразделни от жизнената среда, установена от Бог за човешкия род. А източникът на всичко, от което се нуждае човечеството, не може да бъде отделен от всички неща, създадени от Бог, Който в своята съвкупност представляват твоята жизнена среда. Водата, която пиеш, дрехите, които носиш, и всички неща, които използваш — кое от тях не е получено от нещата на Божието творение? Някои хора казват: „Има неща, които не се получават от нещата на Божието творение. Ето, пластмасата е едно от тези неща. Тя е създадена от човека по химически път“. Така ли е? Пластмасата наистина е създадена от човека и е химически продукт, но откъде идват първоначалните компоненти на пластмасата? Първоначалните компоненти са получени от материали, създадени от Бог. Нещата, които виждаш и на които се наслаждаваш, всяко нещо, което използваш, всичко е получено от нещата, които Бог е създал. Тоест, към която и раса да принадлежи човек, какъвто и поминък да има и в каквато и жизнена среда да живее, той не може да се отдели от това, което Бог му е осигурил. И така, свързани ли са тези неща, които обсъждахме днес, с нашата тема „Бог е източникът на живот за всички неща“? Дали нещата, които обсъдихме днес, спадат към тази по-голяма тема? (Да.) Може би част от това, за което говорих днес, е малко абстрактно и трудно за обсъждане. Въпреки това мисля, че сега вече вероятно сте го разбрали по-добре.

Последните няколко пъти на общение темите, по които разговаряхме, бяха доста разнообразни, а обхватът им — доста широк, така че са необходими известни усилия от ваша страна, за да възприемете всичко това. Причината е, че това са теми от вярата на хората в Бог, Който никога досега не са били разглеждани. Някои хора възприемат тези неща като мистерия, а други — като история. Коя гледна точка е правилна? От каква гледна точка възприемате всичко това? (Разбрахме колко методично Бог е подредил всички неща от Своето творение и че всички неща имат закони, а чрез тези думи можем да разберем повече за Божиите дела и Неговите педантични мерки за спасението на човешкия род.) През това време на общение разбрахте ли докъде се простира обхватът на Божието управление над всички неща? (Над цялото човечество, над всичко.) Нима Бог е Бог само на една раса? Нима Той е Бог на един тип хора? Нима Той е Бог само на малка част от човечеството? (Не, не е.) Тъй като случаят не е такъв, ако според вашето познание за Бог Той е Бог само на малка част от човечеството или ако Той е само вашият Бог, дали тази гледна точка е правилна? Тъй като Бог управлява и властва над всички неща, хората трябва да виждат Неговите дела, Неговата мъдрост и Неговото всемогъщество, които се разкриват в Неговото властване над всички неща. Това е нещо, което хората трябва да знаят. Ако кажеш, че Бог управлява всички неща, властва над всички неща и управлява цялото човечество, но ако не разбираш или не прозреш Неговата власт над хората, нима можеш наистина да признаеш, че Той властва над всички неща? Може би си мислиш в сърцето си: „Мога, защото виждам, че животът ми се управлява напълно от Бог“. Но наистина ли Бог е толкова малък? Не, не е! Ти виждаш само Божието спасение за себе си и Неговото дело в теб и само от тези неща съдиш за Неговата власт. Това е твърде стеснен обхват и има пагубно въздействие върху изгледите ти да опознаеш истински Бог. Той също така ограничава истинското ти познание за Божията власт над всички неща. Ако ограничиш познанието си за Бог до обхвата на това, което Бог осигурява за теб и Неговото спасение за теб, никога няма да си способен да осъзнаеш, че Той властва над всичко, че Той управлява всички неща и управлява цялото човечество. Нима можеш наистина да осъзнаеш, че Бог управлява съдбата ти, ако не успееш да осъзнаеш всичко това? Не, не можеш. В сърцето си никога няма да си способен да осъзнаеш този аспект — никога няма да си в състояние да достигнеш такова високо ниво на разбиране. Разбирате какво казвам, нали? Всъщност знам до каква степен сте в състояние да разберете тези теми, това съдържание, за което говоря, така че защо продължавам да говоря за това? Това е така, защото тези теми са неща, които трябва да бъдат ценени от всеки един последовател на Бог, от всеки един човек, който иска да бъде спасен от Бог — от съществено значение е да се разберат и проумеят тези теми. Въпреки че в момента не ги разбираш, един ден, когато животът ти и твоето преживяване на истината достигнат до определено ниво, когато промяната в житейския ти нрав достигне до определено ниво и когато достигнеш до определено ниво на духовен ръст, едва тогава тези теми, които споделям в общение, наистина ще осигурят и задоволят стремежа ти към познаването на Бог. И така, тези думи са предназначени да положат основа, да ви подготвят за вашето осъзнаване в бъдеще, че Бог властва над всички неща, и за вашето разбиране на Самия Бог.

Колкото разбиране за Бог има в сърцата на хората, толкова място заема Той в сърцата им. Колкото голяма е степента на познаване на Бог в сърцата им, толкова голям е Той в сърцата им. Ако Богът, когото познаваш, е празен и неясен, тогава Богът, в когото вярваш, също е празен и неясен. Богът, когото познаваш, е ограничен в рамките на личния ти живот и няма нищо общо със Самия истински Бог. Затова познаването на практическите действия на Бог, познаването на практичността на Бог и Неговото всемогъщество, познаването на истинската идентичност на Самия Бог, знанието за това, което Той има, и това, което Той е, познаването на действията, които Той е проявил сред всички неща на Своето творение — тези неща са много важни за всеки човек, който се стреми към познаване на Бог. Те имат пряко отношение към това дали хората могат да навлязат в истината реалност. Ако ограничиш разбирането си за Бог само до думите, ако го ограничиш до собствените си незначителни преживявания, до това, което смяташ, че е Божията благодат, или до незначителните си свидетелства за Бог, тогава казвам, че Бог, в когото вярваш, съвсем не е Самият истински Бог. Не само това, но може да се каже и че Бог, в когото вярваш, е въображаем Бог, а не истинският Бог. Това е така, защото истинският Бог е Този, Който властва над всичко, Който ходи сред всичко, Който управлява всичко. Той е Този, Който държи в ръцете Си съдбата на цялото човечество и на всичко. Делото и действията на Бог, за които говоря, не са ограничени само до малка част от хората. Тоест те не се ограничават само до хората, които в момента Го следват. Неговите дела се проявяват сред всички неща, в оцеляването на всички неща и в законите за промяна на всички неща. Ако не можеш да видиш или разпознаеш нито едно дело на Бог сред всички неща на Неговото творение, тогава не можеш да свидетелстваш за нито едно от делата Му. Ако не можеш да свидетелстваш за Бог, ако продължаваш да говориш за малкия така наречен „Бог“, когото познаваш, за този Бог, който е ограничен до собствените ти идеи и съществува само в тесните граници на ума ти, ако продължаваш да говориш за такъв вид Бог, Бог никога няма да похвали вярата ти. Когато свидетелстваш за Бог, ако свидетелстваш само за това как се наслаждаваш на Божията благодат, как приемаш Божието дисциплиниране и Неговото порицание и как се радваш на Неговите благословии в свидетелството си за Него, това далеч не е достатъчно и дори не се доближава до удовлетворяването Му. Ако искаш да свидетелстваш за Бог по начин, който съответства на Неговите намерения, да свидетелстваш за самия истински Бог, от Неговите действия трябва да прозреш какво има Бог и какво е Той. Трябва да виждаш Божията власт в Неговия контрол над всичко и да прозреш истината за това как Той се грижи за цялото човечество. Ако признаваш единствено, че ежедневната ти прехрана и нещата от първа необходимост в живота ти идват от Бог, но не виждаш истината, че Бог е взел всички неща от Своето творение, за да подсигури цялото човечество, и че като управлява всичко, Той ръководи цялото човечество, никога няма да можеш да свидетелстваш за Бог. С каква цел казвам всичко това? Правя го, за да не приемате това с лека ръка, за да не смятате погрешно, че тези теми, за които говорих, са без значение за личното ви навлизане в живота, и за да не приемате тези теми само като вид знание или доктрина. Ако слушате това, което казвам, с подобна нагласа, нищо няма да спечелите. Ще загубите тази голяма възможност да познавате Бог.

С каква цел говоря за всички тези неща? Моята цел е хората да познават Бог, да накарам хората да разберат практическите действия на Бог. Едва след като разбереш Бог и познаваш Неговите действия, ще имаш възможността или способността да Го познаваш. Как би подходил, ако например искаш да разбереш даден човек? Нима ще бъде, като се вглеждаш във външния му вид? Нима ще бъде, като се вглеждаш в това, което носи и как се облича? Нима ще бъде, като се вглеждаш в начина, по който ходи? Нима ще бъде, като се вглеждаш в обхвата на знанията му? (Не.) Как разбираш даден човек? Преценяваш го въз основа на речта и поведението му, неговите мисли и нещата, които изразява и разкрива за себе си. Така се опознава даден човек, така го разбираш. По същия начин, ако искате да познавате Бог, ако искате да разберете Неговата практическа страна, Неговата истинска страна, трябва да Го опознаете чрез делата Му и чрез всяко едно практическо нещо, което Той прави. Това е най-добрият и единственият начин.

Бог уравновесява взаимоотношенията между всички неща, за да осигури стабилна жизнена среда на човечеството

Бог проявява делата Си сред всички неща и сред всички неща Той управлява и контролира законите на всички неща. Току-що говорихме за това как Бог управлява законите на всички неща, както и за това как Той осигурява и изхранва целия човешки род в съответствие с тези закони. Това е един от аспектите. Следва да говорим за друг аспект, който е един от начините, които Бог използва, за да упражнява контрол над всичко. Говоря за това как, след като е създал всички неща, Бог е уравновесил взаимоотношенията между тях. Това също е доста обширна тема за вас. Уравновесяването на взаимоотношенията между всички неща — дали това е нещо, което хората могат да постигнат? Не, хората са неспособни на подобен подвиг. Хората са способни само на разрушения. Те не могат да уравновесят взаимоотношенията между всички неща; не могат да ги управляват, а такава голяма власт и сила са непосилни за човешкия род. Единствено Самият Бог има силата да прави това. Но с каква цел Бог прави това — за какво? Това също е тясно свързано с оцеляването на човешкия род. Всяко едно нещо, което Бог иска да върши, е необходимо — няма нищо, което Той може да върши или може да не върши. За да може Той да осигури оцеляването на човешкия род и да даде на хората благоприятна за оцеляване среда, Той трябва да свърши някои незаменими, жизненоважни неща.

От буквалния смисъл на израза „Бог уравновесява всички неща“ това изглежда много обширна тема. Първо, това дава на хората представата, че „уравновесяването на всички неща“ се отнася и до Божието господство над всички неща. Какво означава тази дума — „равновесие“? Първо, „равновесие“ означава да не се допусне нещо да изгуби баланс. Това е като използването на везни за претегляне на предмети. За да се уравновеси везната, тежестта от всяка страна трябва да е еднаква. Бог е създал много различни видове неща: неща, които стоят на мястото си, неща, които се движат, неща, които са живи, неща, които дишат, както и неща, които не дишат. Нима е лесно всички тези неща да постигнат взаимозависимост, взаимосвързаност, при която те взаимно се подкрепят и контролират? Във всичко това със сигурност има принципи, но те са много сложни, нали? За Бог това не е трудно, но за хората е много сложно да изучават този въпрос. Това е една много обикновена дума — „равновесие“. Ако обаче хората трябва да изучават равновесието и ако трябва сами да го създадат, дори и всички видове учени да работят върху това — биолози, астрономи, физици, химици и дори историци — какъв би бил крайният резултат от това проучване? Резултатът от него би бил нищожен. Това е така, защото Божието творение на всички неща е твърде невероятно и човечеството никога няма да открие тайните му. Когато Бог е създал всички неща, Той е установил принципи между тях, установил е различни начини на оцеляване за взаимно ограничаване, допълване и препитание. Тези разнообразни методи са много заплетени и със сигурност не са прости или еднопосочни. Когато хората използват ума си, знанията, които са придобили, и явленията, които са наблюдавали, за да потвърдят или да изследват принципите, които стоят зад Божия контрол над всички неща, това се открива изключително трудно и е много трудно да се постигне някакъв резултат. За хората е много трудно да постигнат някакви резултати; много е трудно да запазят равновесие, когато разчитат на човешкото мислене и знания, за да управляват всички неща от Божието творение. Това е така, защото ако хората не познават принципите за оцеляване на всички неща, те няма да знаят как да запазят това равновесие. Затова, ако хората трябваше да управляват и ръководят всички неща, би имало голяма вероятност да разрушат това равновесие. Щом равновесието се разруши, жизнената среда на човешкия род ще бъде унищожена, а когато това се случи, ще последва криза за оцеляването на човешкия род. Това би довело до бедствие. Ако човешкият род живее сред бедствия, какво би било бъдещето му? Резултатът би бил много труден за оценка и е невъзможно да се предвиди със сигурност.

И така, как Бог уравновесява взаимоотношенията между всички неща? Първо, има някои места по света, които са покрити с лед и сняг целогодишно, докато на други места всичките четири сезона са като пролетта, а зимата никога не идва, и на такива места никога няма да видите дори късче лед или една-единствена снежинка. Тук става дума за климат в по-широк мащаб и този пример е един от начините, по които Бог уравновесява взаимоотношенията между всички неща. Вторият начин е следният: една планинска верига е покрита с буйна растителност, като земята е застлана с всякакви видове растения, а горските масиви са толкова гъсти, че когато минавате през тях, не можете да видите дори слънцето горе. Но когато погледнете към друга планинска верига, там не расте и едно стръкче трева, а има само слой върху слой безплодни, неприветливи планини. На външен вид и двете представляват основно големи купчини пръст, натрупани така, че да образуват планини, но едната е покрита с гъста гора, докато другата е лишена от растителност и няма дори стръкче трева. Това е вторият начин, по който Бог уравновесява взаимоотношенията между всички неща. Третият начин е следният: ако погледнете в едната посока, може да видите безкрайни ливади, поле от вълнообразна зеленина. Ако погледнете в другата посока, може да видите пустиня, която се простира докъдето стига погледът, безплодна, без нито едно живо същество сред свистящия пясък, разнасян от вятъра, и без какъвто и да е водоизточник. Четвъртият начин е следният: ако погледнете в едната посока, всичко е потопено под морето, този голям воден басейн, а ако погледнете в другата посока, трудно ще откриете дори капка прясна изворна вода. Петият начин е следният: над тази земя често ръми дъжд и тук климатът е мъглив и влажен, докато в небето над онази земя там често е надвиснало палещо слънце и рядко се случва да падне дори капка дъжд. Шестият начин е следният: на едно място има плато, където въздухът е разреден и човек диша трудно, а на друго място има блата и низини, които са местообитание на различни видове прелетни птици. Това са различни видове климат, различни климат или среда, които съответстват на различни географски условия. Тоест, в рамките на околната среда в голям мащаб Бог уравновесява основните видове жизнена среда на човечеството — от климата до географските условия и от различните компоненти на почвата до броя на водоизточниците. Той прави всичко това, за да постигне равновесие във въздуха, температурата и влажността на средата, в която хората оцеляват. Благодарение на тези контрастиращи географски условия, хората имат непроменлив въздух, а температурата и влажността през различните сезони остават устойчиви. Това позволява на хората да продължат да живеят в такава жизнена среда, в каквато винаги са живели. Първо, околната среда в голям мащаб трябва да бъде уравновесена. Това се постига чрез използването на различни географски местоположения и образувания, както и чрез промените между различните климатични условия, които им позволяват взаимно да се ограничават и контролират, за да постигнат равновесието, което Бог иска и от което човечеството се нуждае. Това е от гледна точка на околната среда в голям мащаб.

Сега ще говорим за по-дребните детайли като растителността. Как се постига нейното равновесие? Тоест, как може да се даде възможност на растителността да продължи да оцелява в уравновесена среда? Отговорът е: чрез управление на продължителността на живота, темповете на растеж и темповете на размножаване на различните видове растения, за да се запази тяхната жизнена среда. Да вземем за пример дребните треви — има пролетни стръкове, летни цветове и есенни плодове. Плодът пада на земята. На следващата година семената от плода покълват и продължават да се развиват по същите закони. Животът на тревата е много кратък; всяко семе пада на земята, пуска корени, покълва, цъфти и дава плод, а целият процес приключва само след три сезона — пролет, лято и есен. Всички видове дървета също имат своя собствена продължителност на живота и различни периоди за поникване и раждане на плодове. Някои дървета умират само след 30 или най-много 50 години — такава е продължителността на живота им. Но плодовете им падат на земята, а след това пускат корени и кълнове, цъфтят и дават плодове и живеят още 30 до 50 години. Това е честотата на тяхното подновяване. Умира старо дърво и младо израства; затова в гората винаги можеш да видиш дървета. Те обаче също имат свой естествен цикъл и процеси на раждане и смърт. Някои дървета могат да живеят повече от хиляда години, а други — дори три хиляди години. Независимо от какъв вид е растението или колко дълъг е животът му, най-общо казано, Бог управлява равновесието му в зависимост от това колко дълго живее, каква е способността му да се размножава, каква е скоростта и честотата на размножаването му и колко многобройно потомство създава. Това позволява на растенията — от тревите до дърветата — да продължат да се развиват и да растат в уравновесена екологична среда. Така че, когато гледаш една гора на Земята, всичко, което расте в нея, както тревите, така и дърветата, непрекъснато се възпроизвежда и расте по свои собствени закони. Те не се нуждаят от допълнителен труд или помощ от хората. Само благодарение на това равновесие те са в състояние да поддържат собствената си жизнена среда. Горите и пасищата по света продължават да съществуват само благодарение на подходящата за оцеляването им среда. Тяхното съществуване изхранва поколение след поколение хора, както и поколение след поколение всякакви живи същества, които обитават горите и ливадите — птици и зверове, насекоми и всякакви микроорганизми.

Бог управлява и равновесието между всички видове животни. Как управлява Той това равновесие? Подобно на растенията — Той управлява равновесието им и определя броя им в зависимост от способността им да се възпроизвеждат, тяхното количество, честотата им на възпроизвеждане и ролята им в животинския свят. Например, лъвовете ядат зебри, затова ако броят на лъвовете надхвърли броя на зебрите, каква би била съдбата на зебрите? Ще изчезнат. А ако зебрите създават много по-малко потомство от лъвовете, каква би била съдбата им? Отново ще изчезнат. Затова броят на зебрите трябва да е много по-голям от този на лъвовете. Това е така, защото зебрите не съществуват единствено заради себе си, а и заради лъвовете. Може да се каже и така: всяка зебра е една част от цялото семейство на зебрите, но тя е и храна за лъвовете. Скоростта на размножаване на лъвовете никога не може да надмине тази на зебрите, затова те никога не могат да бъдат по-многочислени от зебрите. Само така може да се гарантира източникът на храна на лъвовете. И така, въпреки че лъвовете са естествени врагове на зебрите, хората често виждат двата вида да си почиват в един и същи район. Зебрите никога няма да намалеят или да изчезнат заради това, че лъвовете ги ловят и ядат, а лъвовете никога няма да увеличат броя си заради „царския“ си статут. Бог отдавна е установил това равновесие. Тоест, Бог е създал закони за равновесие между всички животни, за да могат те да постигнат това равновесие, и това е нещо, което хората виждат често. Лъвовете ли са единствените естествени врагове на зебрите? Не, крокодилите също ядат зебри. Зебрите изглеждат много безпомощни животни. Те не притежават свирепостта на лъвовете и когато се изправят срещу лъв, този страшен враг, единственото, което могат да направят, е да побягнат. Безсилни са дори да се съпротивляват. Когато не могат да избягат от лъва, те могат само да се оставят да бъдат изядени от него. Това се наблюдава често в животинския свят. Какво чувствате и какво мислите, когато видите нещо подобно? Съжалявате ли зебрата? Ненавиждате ли лъва? Зебрите изглеждат толкова красиви! Но лъвовете винаги ги гледат с ненаситен поглед. А зебрите не бягат далеч, което е безразсъдно. Виждат, че лъвът ги чака в прохладната сянка под някое дърво. Може да дойде и да ги изяде всеки момент. Те усещат това със сърцата си, но въпреки това не искат да напуснат това парче земя. Това е чудно нещо, чудно нещо, което показва Божието предопределение и Неговото управление. Жал ти е за зебрата, но не можеш да я спасиш, и мразиш лъва, но не можеш да го унищожиш. Зебрата е храна, която Бог е подготвил за лъва, но независимо колко от тях ще изядат лъвовете, зебрите няма да бъдат заличени. Броят на потомството на лъвовете е много малък и те се възпроизвеждат много бавно, затова колкото и зебри да изядат, броят им никога няма да надмине този на зебрите. В това има равновесие.

Каква е Божията цел в поддържането на такова равновесие? Това е свързано със средата, в която хората могат да оцелеят, както и с оцеляването на човешкия род. Ако зебрите или друга подобна плячка за лъва — елени или други животни — се възпроизвеждат твърде бавно и броят на лъвовете рязко нарасне, пред каква опасност биха се изправили хората? Лъвовете, които изяждат плячката си, са естествено явление, но ако лъв изяде човек, това е трагедия. Тази трагедия не е предопределена от Бог, не е нещо, което се случва под Неговата власт, още по-малко е нещо, което Той е причинил на човешкия род. По-скоро хората сами си го причиняват. Така че, от гледна точка на Бог, равновесието между всички неща е от решаващо значение за оцеляването на човешкия род. Независимо дали става дума за растения или животни, нищо не може да наруши присъщото си равновесие. Растения, животни, планини и езера — Бог е подготвил за човешкия род нормална екологична среда. Само когато хората имат такава екологична среда — уравновесена — оцеляването им е сигурно. Ако дърветата или тревите имаха слаба способност да се възпроизвеждат или скоростта им на размножаване беше много бавна, нима почвата нямаше да изгуби влагата си? Ако почвата изгуби влагата си, нима ще продължава да е здрава? Ако почвата изгуби растителността и влагата си, тя ще ерозира много бързо и на нейно място ще се образува пясък. Когато почвата се влоши, средата, в която хората могат да оцелеят, също ще бъде унищожена. Много бедствия ще съпътстват това унищожение. Без такова екологично равновесие, без такава екологична среда хората често биха страдали от бедствия, дължащи се на липсата на равновесие между всички неща. Например при липса на екологично равновесие, която води до унищожаване на екологичната среда на жабите, те се събират заедно, броят им рязко се увеличава и хората дори виждат голям брой жаби да пресичат улиците в градовете. Ако голям брой жаби заемат средата на хората, как ще се нарича това? Бедствие. Защо ще се нарича бедствие? Тези дребни животни, които са полезни за човешкия род, са полезни, когато останат на подходящо за тях място; те могат да поддържат равновесието в жизнената среда на хората. Но ако се превърнат в бедствие, те ще нарушат порядъка в живота на хората. Всички неща и елементи, които жабите носят със себе си върху своите тела, могат да повлияят на качеството на живот на хората. Дори могат да атакуват човешките органи — това е един от видовете бедствия. Друг вид бедствие, с което хората често са се сблъсквали, е появата на голям брой скакалци. Нима това не е бедствие? Да, наистина е ужасяващо бедствие. Няма значение колко способни са хората — те могат да правят самолети, оръдия и атомни бомби — но какво решение има човечеството, когато скакалците нахлуят? Нима могат да използват оръдия срещу тях? Нима могат да ги застрелят с картечници? Не, не могат. Могат ли тогава да пръскат с пестициди, за да ги прогонят? И това не е лесна задача. За какво идват тези дребни скакалци? Те се хранят предимно със зърнени култури. Навсякъде, където се появят скакалци, посевите биват напълно унищожени. По време на нашествие на скакалци цялата храна, на която фермерите разчитат за цяла година, може да бъде изцяло унищожена от скакалците за един миг. За хората появата на скакалци е не само дразнеща — тя е бедствие. Знаем, че появата на голям брой скакалци е бедствие, а какво да кажем за мишките? Ако няма грабливи птици, които да ядат мишки, те ще се размножават много бързо, по-бързо, отколкото можете да си представите. А нима хората могат да водят добър живот, ако мишките се разпространяват безконтролно? С каква ситуация ще се сблъскат хората? (Епидемия.) Но смятате ли, че епидемията ще бъде единствената последица? Мишките дъвчат всичко, дори и дърво. Ако в една къща има само две мишки, те ще бъдат неприятност за всички, които живеят там. Понякога крадат олио и го ядат, а понякога ядат хляба или зърнените храни. А нещата, които не ядат, просто сдъвкват и превръщат в пълна каша. Те дъвчат дрехи, обувки, мебели — дъвчат всичко. Понякога се катерят по шкафа — могат ли тези съдове да се използват, след като мишките са ходили по тях? Дори и да ги дезинфекцираш, пак няма да си спокоен, така че просто ще ги изхвърлиш. Това са ядовете, които мишките причиняват на хората. Въпреки че мишките са дребни същества, хората нямат начин да се справят с тях и просто трябва да се примиряват с грабежите им. Една единствена двойка мишки е достатъчна, за да предизвика сериозно смущение, да не говорим за цяла орда. Ако броят им увеличи и те се превърнат в бедствие, последствията ще бъдат немислими. Дори толкова малки същества като мравките могат да се превърнат в бедствие. Ако това се случи, щетите, които ще нанесат на човечеството, също няма да са за пренебрегване. Мравките могат да нанесат толкова големи щети на къщите, че те да се срутят. Силата им не трябва да се пренебрегва. Нима няма да е страшно, ако различни видове птици предизвикат бедствие? (Да.) Казано по друг начин, когато животни или живи същества, независимо от кой вид са, изгубят равновесието си, те ще растат, ще се възпроизвеждат и ще живеят в необичаен регион, неправилен регион. Това би довело до невъобразими последици за човешкия род. То не само ще повлияе върху оцеляването и живота на хората, но и ще донесе бедствие за човечеството, дори дотам, че хората да бъдат обречени на пълно унищожение и изчезване.

Когато Бог е създал всички неща, Той е използвал най-различни методи и начини да ги уравновеси, да уравновеси условията на живот в планините и езерата, на растенията и на всички видове животни, птици и насекоми. Неговата цел е била да позволи на всички видове живи същества да живеят и да се размножават според законите, които Той е установил. Нито едно от нещата на творението не може да излезе извън тези закони, а законите не могат да бъдат нарушавани. Само в тази основна среда хората могат безопасно да оцелеят и да се размножават поколение след поколение. Ако някое живо същество надхвърли количеството или региона, определени от Бог, или ако надхвърли темповете на растеж, честотата на възпроизвеждане или броя, които са определени от Него, жизнената среда на човешкия род ще претърпи разрушения в различна степен. И в същото време оцеляването на човешкия род ще бъде застрашено. Ако даден вид живи същества е твърде многоброен, той ще лиши хората от храната им, ще унищожи водоизточниците им и ще разруши родните им места. Така възпроизвеждането или оцеляването на човешкия род ще бъде пряко засегнато. Например, водата е много важна за всички неща. Ако има твърде много мишки, мравки, скакалци, жаби или каквито и да е други животни, те ще пият повече вода. С увеличаването на количеството вода, която пият, питейната вода и водоизточниците на хората от района на тези източници на питейна вода и водни площи ще намалеят и те ще изпитат недостиг на вода. Ако питейната вода на хората бъде унищожена, замърсена или прекъсната заради увеличен брой животни от различни видове, в такава сурова жизнена среда оцеляването на човешкия род ще бъде сериозно застрашено. Ако само един или няколко вида живи същества надхвърлят подходящия брой, тогава въздухът, температурата, влажността и дори съставът на въздуха в жизненото пространство на човека ще бъдат отровени и унищожени в различна степен. При тези обстоятелства оцеляването и съдбата на хората също ще зависят от заплахите, породени от тези екологични фактори. Затова, ако това равновесие се изгуби, въздухът, който хората дишат, ще бъде влошен, водата, която пият, ще бъде замърсена, а температурите, от които се нуждаят, ще се променят и ще бъдат засегнати в различна степен. Ако това се случи, жизнената среда, която изначално принадлежи на човешкия род, ще бъде подложена на огромни въздействия и предизвикателства. Какви биха били съдбата и перспективите пред човешкия род при такъв сценарий, когато са унищожени основните условия за оцеляване на хората? Това е много сериозен проблем! Тъй като Бог знае по каква причина всяко от нещата на творението съществува заради човешкия род, каква е ролята на всеки вид нещо, което Той е създал, какво въздействие има всяко нещо върху човешкия род и до каква степен то му е от полза, защото в Божието сърце има план за всичко това и Той управлява всеки един аспект на всички неща, които Той е създал, всяко нещо, което Той прави, е толкова важно и необходимо за човешкия род. Затова отсега нататък, когато наблюдаваш някакво екологично явление сред нещата от Божието творение или някакъв природен закон, действащ сред нещата от Божието творение, вече няма да се съмняваш в необходимостта от всяко едно нещо, създадено от Бог. Повече няма да използваш невежи думи, за да правиш произволни оценки за Божието устройство на всички неща и Неговите различни начини, по които Той се грижи за човешкия род. Нито ще стигаш до произволни заключения за Божиите закони за всички неща от Неговото творение. Нали така?

Какво е всичко това, за което току-що говорихме? Помислете върху това за момент. Бог има свое собствено намерение във всяко нещо, което прави. Въпреки че намерението Му е неразгадаемо за хората, то винаги е неразривно и силно свързано с оцеляването на човешкия род. То е напълно незаменимо. Това е така, защото Бог никога не е вършил нещо безсмислено. Принципите, които стоят зад всяко нещо, което Той върши, са пропити с Неговия план и Неговата мъдрост. Този план има за цел и намерение да защити човешкия род, да му помогне да предотврати бедствия, грабежи от други живи същества и всякакъв вид вреди, причинени на хората от някое от нещата на Божието творение. И така, може ли да се каже, че Божиите дела, които разгледахме в тази тема, представляват още един начин, по който Бог се грижи за човешкия род? Можем ли да кажем, че чрез тези дела Бог изхранва и се грижи за човешкия род? (Да.) Съществува ли силна връзка между тази тема и темата на нашето общение: „Бог е източникът на живот за всички неща“? (Да.) Съществува много силна връзка и тази тема е един аспект от нея. Преди да се говори по тези теми, хората са имали само смътна представа за Бог, за Самия Бог и Неговите дела — липсвало им е истинско разбиране. Когато обаче на хората се разказва за Неговите дела и за нещата, които е свършил, те могат да разберат и осмислят принципите на това, което Бог върши, и могат да ги разберат и да достигнат до тях. Въпреки че в Божието сърце има всякакви много сложни теории, принципи и правила, когато Той върши нещо, като например да създава и управлява всички неща, не е ли възможно да придобиете разбиране в сърцата си, че това са Божии дела и че те са толкова практични, колкото може да бъде, само като ви позволим да научите за една част от тях в общение? (Да.) Тогава с какво сегашното ви разбиране за Бог е по-различно от преди? Различава се по своята същност. Преди разбирането ви беше твърде повърхностно, твърде неясно, но сега то съдържа много конкретни доказателства, които съответстват на Божиите дела, на това, което Бог има, и това, което Бог е. Затова всичко, което казах, е прекрасен образователен материал за вашето разбиране на Бог.

9 февруари 2014 г.