Бог е източникът на живот за всички неща (IV)

Днес ще общуваме по специална тема. За всеки вярващ има само две основни неща, които трябва да се знаят, да се изживеят и да се разберат. Кои са тези две неща? Първото е индивидуалното навлизане в живота, а второто е свързано с познаването на Бог. Що се отнася до темата, по която общувахме наскоро, по въпроса за познаването на Бог, мислите ли, че тя е постижима? Справедливо е да се каже, че тя наистина е непостижима за повечето хора. Може да не сте убедени от думите Ми, но защо казвам това? Казвам го, защото когато слушахте какво казвам преди, независимо как го казвах или с какви думи, бяхте способни, както буквално, така и теоретично, да разберете за какво се отнасят тези думи. За всички вас обаче беше много сериозен проблем, че не разбирахте защо казвам такива неща или защо говоря по такива теми. Това е същността на въпроса. Затова, въпреки че като чухте тези неща, те добавиха малко към разбирането ви за Бог и Неговите дела и го обогатиха, вие все още чувствате, че познаването на Бог изисква големи усилия. Тоест, след като чуят това, което казвам, повечето от вас не разбират защо съм го казал или каква връзка има то с познаването на Бог. Причината, поради която не сте в състояние да разберете връзката му с познаването на Бог, е, че житейският ви опит е твърде повърхностен. Ако знанията за Божиите слова и изживяването им от хората останат на много повърхностно ниво, тогава по-голямата част от познанията им за Него ще бъдат неясни и абстрактни; всичко това ще бъде общо, доктринално и теоретично. На теория може да изглежда или да звучи логично и разумно, но знанието за Бог, което излиза от устата на повечето хора, всъщност е празно. А защо казвам, че е празно? Това е така, защото всъщност нямаш ясно разбиране за истинността и точността на това, което сам казваш по отношение на познаването на Бог. Ето защо, въпреки че повечето хора са чули много информация и са слушали по много теми за познаването на Бог, тяхното познание за Бог все още не е надхвърлило теорията и не е преминало отвъд доктрината, която е неясна и абстрактна. Как тогава може да бъде решен този проблем? Мислили ли сте някога за това? Ако някой не се стреми към истината, той може ли да притежава реалността? Ако някой не се стреми към истината, то той несъмнено е лишен от реалност и затова определено не притежава познание или изживяване на Божиите слова. Могат ли онези, които не разбират Божиите слова, да познават Бог? Категорично не; двете неща са взаимосвързани. Затова повечето хора казват: „Защо познаването на Бог е толкова трудно? Когато говоря за познаване на себе си, мога да говоря с часове, но когато става въпрос за познаване на Бог, аз не намирам думи. Дори когато мога да кажа нещичко по темата, думите ми са принудени и звучат скучно. Дори звучи неловко, когато се чувам да ги произнасям“. Това е източникът. Ако чувстваш, че познаването на Бог е твърде трудно, че да Го познаваш изисква много усилия или че нямаш теми, които да повдигаш, и не можеш да се сетиш за нищо реално, което да кажеш и да предоставиш на другите и на себе си, това доказва, че не си човек, който е изживял Божиите слова. Какво са Божиите слова? Нима словата Му не са израз на това, което Бог притежава и представлява? Ако не си изживял Божиите слова, би ли могъл да имаш някакво познание за това, което Той притежава и представлява? Със сигурност не би могъл. Всички тези неща са взаимосвързани. Ако изобщо не си изживявал Божиите слова, не можеш да разбереш Божията воля, нито знаеш какъв е Неговият нрав, какво Му харесва, какво ненавижда, какви са Неговите изисквания към хората, какво отношение има към онези, които са добри, и какво отношение има към онези, които са зли. Всичко това със сигурност е двусмислено и неясно за теб. Ако вярваш в Бог насред такава неяснота, тогава, когато твърдиш, че си един от онези, които се стремят към истината и следват Бог, дали са реалистични подобни твърдения? Не са! Затова нека продължим да общуваме за познаването на Бог.

Всички вие сте нетърпеливи да чуете днешната тема на общение, нали? Тази тема е свързана и с темата „Бог е източникът на живот за всички неща“, която наскоро обсъждахме. Говорихме много за това как „Бог е източникът на живот за всички неща“, като използвахме различни средства и гледни точки, за да информираме хората за това как Бог управлява всичко, с какви средства го прави и според какви принципи Той управлява всички неща, така че те да могат да съществуват на тази планета, която Бог е създал. Говорихме много и за това как Бог осигурява човечеството: с какви средства Той доставя такъв ресурс, какви видове жизнена среда осигурява Той на хората и с какви средства и от кои отправни точки осигурява стабилна жизнена среда за човека. Въпреки че не говорих директно за връзката между Божието господство и ръководство на всички неща и Неговото управление, косвено говорих за причините, поради които Той управлява всички неща по този начин, както и за причините, поради които Той осигурява и храни човечеството по този начин. Всичко това е свързано с Неговото управление. Съдържанието, за което говорихме, е много обширно: от общата среда до много по-малки неща като основните потребности и хранителния режим на хората; от това как Бог управлява всички неща и ги кара да функционират по подреден начин до правилната и подходяща среда на живот, която Той е създал за хората от всяка раса, и т.н. Цялото това обширно съдържание е свързано с това как хората живеят в плът, т.е. всичко това е свързано с неща от материалния свят, които са видими с невъоръжено око и които хората могат да почувстват, като планини, реки, океани, равнини и т.н. Това са все неща, които могат да се видят и докоснат. Когато говоря за въздух и температура, можете да използвате дъха си, за да почувствате директно съществуването на въздух, а тялото ви да усети дали температурата е висока или ниска. Дърветата, тревата, птиците и зверовете в горите, нещата, които летят във въздуха и ходят по сушата, и различните животинки, които излизат от хралупите — всички те могат да бъдат видени с очите и чути с ушите на хората. Въпреки че обхватът на всички тези неща е доста обширен, те представляват само материалния свят от всички неща, които Бог е създал. Материалните неща са това, което хората могат да видят и усетят, тоест когато ги докоснеш, ти ги усещаш, а когато очите ти ги видят, мозъкът ти представя образ, картина. Те са неща, които са реални и действителни; за теб те не са абстрактни, а имат форма. Могат да бъдат квадратни или кръгли, или високи или ниски, и всеки обект ти прави различно впечатление. Всички тези неща представляват онзи материален аспект на творението. И така, какво включват „всички неща“ от израза „Божието господство над всички неща“ за Бог? Те включват не само нещата, които хората могат да видят и докоснат; освен това те включват всичко, което е невидимо и неосезаемо. Това е едно от истинските значения на Божието господство над всички неща. Въпреки че такива неща са невидими и неосезаеми за хората, за Бог — стига да могат да бъдат наблюдавани от очите Му и да попадат под Неговото върховенство — те действително съществуват. Въпреки факта, че са абстрактни и невъобразими, а освен това са и невидими и неосезаеми за хората, за Бог те действително и наистина съществуват. Това е друг свят сред всички неща, над които Бог властва, и това е друга част от обхвата на всички неща, над които Той господства. Това е днешната тема на общението: как Бог властва и управлява духовния свят. Тъй като тази тема обхваща как Бог властва над всички неща и ги управлява, тя се отнася до света извън материалния свят — духовния свят — и затова безусловно е жизненоважно за нас да я разберем. Едва след като са обсъдили и разбрали това съдържание, хората могат в действителност да разберат истинското значение на думите: „Бог е източникът на живот за всички неща“. Това е причината, поради която ще обсъждаме тази тема; целта ѝ е да завърши темата „Бог властва над всички неща и Бог управлява всички неща“. Вероятно, когато чуете тази тема, тя ще ви се стори странна или неразбираема, но каквото и да чувствате, тъй като духовният свят е една част от всички неща, управлявани от Бог, трябва да придобиете някакво разбиране по тази тема. Щом го направите, ще оцените, разберете и опознаете по-дълбоко израза: „Бог е източникът на живот за всички неща“.

Как Бог управлява и властва над духовния свят

Когато хората не разбират определени неща или явления в материалния свят, те могат да търсят подходяща информация или да използват различни канали, за да открият произхода и историята на тези неща. Но когато става въпрос за другия свят, за който говорим днес — духовния свят, който съществува извън материалния свят — хората нямат абсолютно никакви средства или канали, чрез които да научат нещо за него. Защо казвам това? Казвам го, защото в света на човечеството всичко в материалния свят е неотделимо от физическото съществуване на човека и понеже хората чувстват, че всичко в материалния свят е неотделимо от тяхното физическо съществуване и от физическия им живот, повечето хора осъзнават или виждат само материалните неща пред очите си, които са видими за тях. Когато обаче става въпрос за духовния свят — тоест всичко, което е от онзи друг свят — би било справедливо да се каже, че повечето хора не вярват. Тъй като хората не могат да го видят и смятат, че няма нужда да го разбират или да знаят каквото и да е за него, да не говорим за това, че духовният свят е съвсем различен от материалния и от Божия гледна точка е открит — макар че за хората той е таен и скрит — та по тази причина хората много трудно намират път към разбирането на различните аспекти на този свят. Различните аспекти на духовния свят, за които ще говоря, се отнасят само до Божието управление и върховенство; Аз не разкривам никакви тайни, нито ви казвам някоя от тайните, които искате да научите. Тъй като това се отнася до Божието върховенство, Божието управление и Божия ресурс, аз ще говоря само за частта, която е необходимо да знаете.

Първо, нека ви задам един въпрос: Какво представлява според вас духовният свят? Най-общо казано, това е свят извън материалния свят, който е едновременно невидим и неосезаем за хората. Но какъв трябва да бъде духовният свят според вашето въображение? Може би в резултат на това, че не можете да го видите, вие не сте в състояние да мислите за него. Въпреки това, когато чуете някои легенди, все пак мислите за него и не можете да спрете да мислите за него. Защо казвам това? Има нещо, което се случва на много хора, когато са млади: когато някой им разкаже страшна история — за призраци или души — те губят ума и дума от ужас. Защо точно се страхуват? Причината е, че си представят онези неща; въпреки че не могат да ги видят, чувстват, че те са навсякъде из стаите им, в някой скрит или тъмен ъгъл, и са толкова уплашени, че не смеят да заспят. Особено през нощта те се чувстват твърде уплашени, за да останат сами в стаите си или да излязат сами на двора. Това е духовният свят на вашето въображение и хората го смятат за плашещ. Факт е, че всеки си го представя в някаква степен и всеки може да го почувства донякъде.

Да започнем с обсъждане на духовния свят. Какво е това? Нека ви дам кратко и просто обяснение: духовният свят е важно място, което е различно от материалния свят. Защо казвам, че е важно място? Ще обсъдим това подробно. Съществуването на духовния свят е неразривно свързано с материалния свят на човечеството. Той играе основна роля в цикъла на живота и смъртта на човека в Божието господство над всички неща; това е неговата роля и това е една от причините, поради които съществуването му е важно. Тъй като това е място, което е неразличимо за петте сетива, никой не може да прецени точно дали духовният свят съществува, или не. Неговите разнообразни движещи сили са тясно свързани със съществуването на хората, в резултат на което духовният свят оказва огромно влияние и върху реда, според който живее човечеството. Това включва ли Божието върховенство, или не? Включва го. Когато казвам това, разбирате защо обсъждам тази тема: правя го, защото тя се отнася до Божието върховенство, както и до Неговото управление. В свят като този, който е невидим за хората, всеки небесен указ, закон и управленска система е много над законите и системите на която и да е нация от материалния свят и нито едно същество, живеещо на този свят, не би посмяло да ги наруши или престъпи. Това свързано ли е с Божието върховенство и управление? В духовния свят има ясни управленски закони, ясни небесни укази и ясни разпоредби. На различни нива и в различни области придружителите стриктно изпълняват задълженията си и спазват правилата и разпоредбите, тъй като знаят какви са последствията от нарушаването на небесен указ; те ясно съзнават как Бог наказва злото и възнаграждава доброто, и как Той управлява и властва над всички неща. Нещо повече, те ясно виждат как Той прилага Своите небесни укази и разпоредби. Различни ли са те от материалния свят, обитаван от хората? В действителност разликата е огромна. Духовният свят е свят, който е напълно различен от материалния. Тъй като има небесни укази и разпоредби, това касае Божието върховенство, Неговото управление, а освен това — Неговия нрав, както и това, което Той притежава и представлява. След като чухте това, не смятате ли, че е крайно необходимо да говоря по тази тема? Не искате ли да научите изконните ѝ тайни? (Да, искаме.) Такава е концепцията за духовния свят. Въпреки че съществува съвместно с материалния свят и е подчинен едновременно на Божието управление и Неговото върховенство, Божието управление и Неговото върховенство на този свят са далеч по-строги от онези на материалния свят. Когато става въпрос за подробности, трябва да започнем с това как духовният свят е отговорен за действието на човешкия цикъл на живот и смърт, тъй като това е основна част от делото на съществата от духовния свят.

Сред човешкия род Аз разпределям всички хора в три категории. В първата са неверниците, които са онези без религиозни вярвания. Те се наричат неверници. Преобладаващото мнозинство от неверниците имат вяра само в парите; те защитават само собствените си интереси, те са материалисти и вярват само в материалния свят — те не вярват в цикъла на живота и смъртта или в каквото и да се каже за божества и призраци. Аз категоризирам тези хора като неверници и те са първият тип. Втората категория включва различните вярващи хора освен неверниците. Сред човечеството разделям тези вярващи хора на няколко основни групи: в първата са евреите, във втората са католиците, в третата са християните, в четвъртата са мюсюлманите, а в петата са будистите; има пет вида. Това са различните видове вярващи хора. Третата категория включва тези, които вярват в Бог, и това включва и вас. Такива са вярващите, които днес следват Бог. Тези хора са разделени на два вида: Божиите избраници и обслужващите. Тези основни видове са ясно разграничени. И така, сега сте в състояние ясно да разграничите в съзнанието си видовете и класификацията на хората, нали? Първата категория се състои от неверници и Аз казах какви са те. Дали онези, които вярват в Стареца на небето, се считат за неверници? Много неверници вярват само в Стареца на Небето; те вярват, че вятърът, дъждът, гръмотевиците и т.н. се контролират от това същество, на което разчитат за засаждането на посевите и за реколтата, но когато се споменава вярата в Бог, те не искат да вярват в Него. Може ли това да се нарече притежаване на вяра? Такива хора са включени сред неверниците. Разбирате това, нали? Не бъркайте тези категории. Втората категория включва вярващи хора, а в третата са онези, които в момента следват Бог. Защо тогава съм разделил всички хора на тези категории? (Защото различните категории хора имат различен край и различна крайна цел.) Това е един от аспектите. Когато тези различни раси и категории хора се завърнат в духовния свят, всеки от тях ще има различно място, където да отиде, и ще бъде подчинен на различни закони за цикъла на живота и смъртта. Затова разпределих хората в тези основни категории.

а. Цикълът на живот и смърт на неверниците

Нека започнем с цикъла на живот и смъртта на неверниците. След като умре, човек се отвежда от придружител от духовния свят. Какво точно от човека се отвежда? Не плътта, а душата. Когато душата на човека бъде отведена, той пристига на място, което е агенция на духовния свят и което специално приема душите на току-що починали хора. Това е първото място, където човек отива след смъртта си, което е странно за душата. Когато той бъде отведен на това място, длъжностно лице извършва първите проверки, за да потвърди името, адреса, възрастта и всички негови изживявания. Всичко, което е правил, докато е бил жив, е записано в книга и точността му се проверява. След като всичко е проверено, поведението и действията на човека през целия му живот се използват, за да се определи дали ще бъде наказан или ще продължи превъплътен като човек, което е първият етап. Плашещ ли е този първи етап? Не е твърде плашещо, защото единственото, което се случва, е, че човекът пристига на тъмно и непознато място.

Във втория етап, ако този човек е направил много лоши неща през целия си живот и е извършил много зли дела, тогава ще бъде отведен на място, където ще бъде изпълнено наказанието. Това ще бъде мястото, което се използва специално за наказанието на хората. Конкретният начин, по който се наказват хората, зависи от греховете, които са извършили, както и от това колко злини са извършили преди да умрат — това е първата ситуация, която възниква в този втори етап. Заради лошите неща, които са направили, и злото, което са извършили преди смъртта си, когато се преродят след наказанието си — когато отново се родят в материалния свят — някои хора ще продължат да бъдат хора, а други ще станат животни. Тоест, след като човек се върне в духовния свят, той бива наказан заради злото, което е извършил; освен това, заради злините, които е направил, в следващото си прераждане той вероятно няма да се върне като човек, а като животно. Животните, в които могат да се превърнат, включват крави, коне, прасета и кучета. Някои хора могат да се преродят като птици, патици или гъски… След като се преродят като животни, когато умрат отново, те ще се върнат в духовния свят. Там, както и преди, въз основа на поведението им преди смъртта им, духовният свят ще реши дали ще се преродят като хора или не. Повечето хора извършват твърде много зло и греховете им са твърде тежки, затова те трябва да се въплътят като животни от седем до дванадесет пъти. От седем до дванадесет пъти — не е ли страшно? (Страшно е.) Какво ви плаши? Човек да се превърне в животно — това е ужасяващо. А кое е най-болезненото нещо за човек, когато се превърне в животно? Да няма език, да има само прости мисли, да може да прави само нещата, които животните правят, и да яде храната, която животните ядат, да има простия начин на мислене и езика на тялото на животно, да не може да ходи изправен, да не може да общува с хора и фактът, че нищо от поведението или дейностите на хората няма никаква връзка с животните. Тоест, освен всичко друго, да бъдеш животно те прави най-нисшето от всички живи същества и включва много повече страдание, отколкото да бъдеш човек. Това е един от аспектите на наказанието, което духовният свят налага на онези, които са извършили много зло и големи грехове. Що се отнася до строгостта на наказанието им, тя се определя в зависимост от това в какъв вид животно се превръщат те. Например, по-добре ли е да си прасе, отколкото да си куче? Дали прасето живее по-добре или по-зле от кучето? По-зле, нали? Ако хората се превърнат в крави или коне, дали ще живеят по-добре или по-зле, отколкото като прасета? (По-добре.) Ще се чувства ли по-удобно човек, ако се прероди като котка? Той пак ще е животно, а да бъдеш котка би било много по-лесно, отколкото да бъдеш крава или кон, защото котките могат да мързелуват в дрямка през по-голямата част от времето си. Да станеш крава или кон е по-трудоемко. Затова, ако човек се прероди като крава или кон, той трябва да работи усилено, което е равносилно на сурово наказание. Да станеш куче би било малко по-добре, отколкото да станеш крава или кон, защото кучето има по-близки отношения с господаря си. Някои кучета, след като са били домашни любимци в продължение на няколко години, са способни да разберат много от това, което казват техните господари. Понякога кучето може да се адаптира към настроението и изискванията на господаря си и господарят се отнася към кучето по-добре, а кучето яде и пие по-добре и когато го боли, за него се грижат повече. Дали тогава кучето не се радва на щастлив живот? Така че да си куче е по-добре, отколкото да бъдеш крава или кон. При това тежестта на наказанието на човек определя колко пъти ще се преражда като животно, както и в какъв вид животно ще се преражда.

Тъй като приживе са извършили толкова много грехове, някои хора са наказвани да се прераждат като животни между седем и дванадесет живота. След като са били наказани достатъчно пъти, при завръщането си в духовния свят те биват отведени някъде другаде — на място, където различните души, вече наказани, се подготвят да се преродят в човешки същества. На това място всяка душа се категоризира по тип според това в какво семейство ще се роди, каква роля ще изпълнява, след като се прероди, и т.н. Например някои хора ще станат певци, когато дойдат на този свят, затова са поставени сред певци; някои ще станат предприемачи, когато дойдат на този свят, и затова са поставени сред предприемачи; а ако някой трябва да стане научен изследовател, след като се превърне в човек, тогава ще бъде поставен сред научни изследователи. След като бъдат групирани, всеки от тях се изпраща в различен час и на определена дата, точно както хората днес изпращат имейли. С това ще завърши един цикъл на живот и смърт. От деня, в който човек пристигне в духовния свят, до края на наказанието му, или докато се прероди много пъти като животно и се подготви да се прероди като човек, този процес е завършен.

Що се отнася до онези, които са приключили с наказанието и не са се преродили като животни, ще бъдат ли изпратени бързо в материалния свят, за да се въплътят като хора? Или колко време ще мине, преди те да могат да пристигнат сред хората? Каква е честотата, с която това може да се случва? Има времеви ограничения за това. Всичко, което става в духовния свят, е подчинено на точни времеви ограничения и правила — които, ако обясня с числа, ще разберете. Приготовленията за прераждането на онези, които се прераждат като хора в рамките на кратък период от време, вече са направени, когато умрат. Най-краткият срок, в който това може да се случи, е три дни. За някои хора това отнема три месеца, за други отнема три години, за трети отнема тридесет години, за четвърти отнема триста години и така нататък. И така, какво може да се каже за тези времеви правила и какви са техните особености? Те се основават на това, което материалният свят — светът на човека — изисква от душата, и на ролята, която тази душа е предназначена да изпълнява на този свят. Когато хората се прераждат като обикновени хора, повечето от тях се прераждат много бързо, защото човешкият свят има належаща нужда от такива обикновени хора — и така, три дни по-късно те отново са изпратени в семейство, напълно различно от това, в което са били, преди да умрат. Въпреки това някои изпълняват особена роля на този свят. „Особена“ означава, че няма голямо търсене на тези хора в света на човека; не са необходими много хора, които да изпълняват такава роля, затова може да отнеме триста години. Тоест тази душа ще идва само веднъж на всеки триста години или дори само веднъж на три хиляди години. Защо е така? Това се дължи на факта, че в продължение на триста или три хиляди години такава роля не се изисква в света на човека, затова те се пазят някъде в духовния свят. Да вземем например Конфуций: той е оказал огромно влияние върху традиционната китайска култура и пристигането му е оказало дълбоко въздействие върху културата, знанието, традицията и идеологията на хората от онова време. Такъв човек обаче не е необходим във всяка епоха, затова той е трябвало да остане в духовния свят и да чака там триста или три хиляди години, преди да се прероди. Тъй като светът на хората не се нуждаеше от такъв човек, той трябваше да чака безучастно, защото имаше много малко роли като неговата и много малко работа за него. Поради това той трябваше да бъде държан някъде в духовния свят през по-голямата част от онова време и да бездейства, за да бъде изпратен, щом светът на човека се нуждае от него. Такива са времевите правила на духовната сфера за честотата, с която повечето хора се прераждат. Независимо дали хората са обикновени или специални, духовният свят има подходящи правила и правилни практики за процеса на техните прераждания и тези правила и практики се изпращат от Бог, а не се определят или контролират от който и да е придружител или което и да е същество от духовния свят. Сега разбирате това, нали?

Прераждането на всяка душа, ролята ѝ в този живот, семейството, в което се ражда, и начинът ѝ на живот са тясно свързани с предишния ѝ живот. В света на човека идват всякакви хора и техните роли, както и задачите, които изпълняват, са различни. А какви са тези задачи? Някои хора са дошли да изплатят дълговете си: ако са дължали на други хора твърде много пари в предишните си животи, те идват да изплатят онези дългове в този живот. Други хора междувременно са дошли да събират дългове: в предишните си животи са били измамени с твърде много неща и пари; в резултат на това, след като пристигнат в духовния свят, той им дава справедливост и им позволява да съберат дълговете си в този живот. Някои хора са дошли да се отплатят от благодарност: по време на предишния живот — т.е. предишното им прераждане — някой е бил добър към тях и понеже са получили голямата възможност да се преродят в този живот, те се прераждат, за да се отплатят от благодарност. Други междувременно са се преродили в този живот, за да претендират за животи. А за чий живот претендират? Те претендират за живота на хората, които са ги убили в предишните им животи. Накратко, настоящият живот на всеки човек е силно свързан с предишните му животи и тази връзка е неразривна. Тоест настоящият живот на всеки човек е силно повлиян от предишния. Да кажем например, че преди да умре, Джан е измамил Ли с голяма сума пари. Дали тогава Джан има дълг към Ли? Има, така че естествено ли е тогава Ли да събере дълга си от Джан? В резултат на това, след като умрат, между тях има дълг, който трябва да бъде уреден. Когато те се прераждат и Джан става човек, как Ли събира дълга си от него? Единият метод е да се прероди като син на Джан; Джан печели голяма сума пари, която след това Ли пропилява. Колкото и пари да печели Джан, синът му Ли ги пропилява. Колкото и да печели Джан, никога не е достатъчно, а междувременно синът му по някаква причина в крайна сметка все харчи парите на баща си по различни начини. Джан е озадачен и се чуди: „Защо този мой син все носи такъв лош късмет? Защо синовете на другите хора се държат толкова добре? Защо собственият ми син няма никаква амбиция, защо е толкова безполезен и неспособен да спечели никакви пари и защо все трябва да го издържам? Щом трябва да го издържам, ще го правя — но защо колкото и пари да му давам, той все има нужда от още? Защо е неспособен да работи честно, а вместо това се занимава с всякакви неща като безделие, ядене, пиене, разврат и залагания? Какво става?“. След това Джан се замисля: „Възможно е да имам дълг към него от предишен живот. Е, тогава ще го изплатя! Това няма да свърши, докато не го изплатя напълно!“. Може да дойде денят, когато Ли наистина е възстановил дълга си и докато стане на четиридесет или петдесет години, изведнъж да се опомни и да осъзнае: „Не съм направил нищо добро през цялата първа половина от живота си! Пропилях всички пари, които баща ми спечели, затова трябва да започна да съм добър човек! Ще се стегна; ще бъда честен човек, който живее правилно, и никога повече няма да причинявам скръб на баща си!“. Защо мисли така? Защо изведнъж се променя към по-добро? Има ли причина за това? Каква е причината? (Причината е, че Ли е събрал дълга си; Джан е изплатил дълга си.) В това има причина и следствие. Историята е започнала много, много отдавна, преди сегашния им живот; тази история от миналите им животи се е пренесла в настоящето и никой от двамата не може да обвинява другия. На каквото и да е учил Джан сина си, синът му никога не го е слушал и не е полагал честен труд. И все пак в деня, в който дългът е бил изплатен, е нямало нужда да учи сина си — той е разбрал по естествен път. Това е прост пример. Има ли много такива примери? (Да, има.) Какво показва това на хората? (Че трябва да бъдат добри и да не вършат зло.) Че не трябва да вършат зло и че ще има възмездие за злодеянията им! Повечето неверници вършат много злини и техните злодеяния получават възмездие, нали? Дали обаче такова възмездие е произволно? Всяко деяние има предистория и причина за неговото възмездие. Мислиш ли, че нищо няма да ти се случи, след като измамиш някого с пари? Смяташ ли, че след като измъкнеш тези пари, няма да се сблъскаш с никакви последствия? Това би било невъзможно; наистина ще има последствия! Независимо от това кои са или дали вярват, че Бог съществува, всички хора трябва да поемат отговорност за собственото си поведение и да понесат последствията от своите действия. Що се отнася до този прост пример, в който Джан е наказан, а дългът на Ли е платен, нима това не е справедливо? Когато хората правят такива неща, това е резултатът, който се получава. Той е неотделим от управлението на духовния свят. Въпреки че са неверници, съществуването на онези, които не вярват в Бог, е подчинено на такива небесни укази и закони. Никой не може да избяга от тях и никой не може да избегне тази реалност.

Онези, които нямат вяра, често смятат, че всичко, видимо за хората, съществува, докато всичко, което не може да се види или което е много отдалечено от хората, не съществува. Те предпочитат да вярват, че няма „цикъл на живот и смърт“ и че няма „наказание“; затова съгрешават и вършат зло без угризения. След това те биват наказвани или се прераждат като животни. Повечето от различните видове хора сред неверниците попадат в този порочен кръг. Това е така, защото те не знаят, че духовният свят е строг в управлението на всички живи същества. Независимо дали вярваш или не, този факт съществува, защото нито един човек или предмет не може да избяга от обхвата на това, което Бог наблюдава с очите Си, и нито един човек или предмет не може да избегне правилата и ограниченията на Неговите небесни укази и закони. Така този прост пример казва на всички, че независимо от това дали вярваш в Бог или не, е неприемливо да грешиш и да вършиш зло и че всички действия водят до последствия. Когато някой, който е измамил друг с пари, е наказан, такова наказание е справедливо. Често срещано поведение като това се наказва в духовния свят и такова наказание се налага чрез законите и небесните укази на Бог. Следователно тежко престъпното и порочно поведение — изнасилване и грабеж, измама и заблуда, кражба и обир, убийство и палеж и т.н. — подлежи на още повече различни по тежест наказания. Какво включват тези наказания с различна тежест? Някои от тях установяват степента на тежест според времето, други — според различни методики; трети — като определят къде да отидат хората, когато се прераждат. Например някои хора са с мръсна уста. Какво значи да имат „мръсна уста“? Това означава, че често ругаят другите и използват лош език, който обижда другите. Какво показва лошият език? Той показва, че човекът има зло сърце. От устите на такива хора често излизат нецензурни изрази, които са обидни за другите, и този лош език води до тежки последствия. След като тези хора умрат и получат съответното наказание, те може да се преродят като неми. Някои хора са много пресметливи, докато са още живи; те често се възползват от другите, дребните им интриги са особено добре планирани и нанасят много вреди на хората. Когато се преродят, те може да бъдат малоумни или хора, които са с умствени увреждания. Някои хора често надничат в личните дела на другите; очите им виждат много неща, за които не би трябвало да са осведомени, и те научават много неща, които не би трябвало да знаят. В резултат на това, когато се преродят, те може да бъдат слепи. Някои хора са много пъргави приживе; те често се бият и вършат много злини. Заради това те може да се преродят инвалиди, сакати или без ръка; в други случаи те биха могли да се преродят като гърбави или кривоврати, да куцат, единият им крак да е по-къс от другия и т.н. Така те са подложени на различни наказания, в зависимост от степента на злото, което са извършили приживе. Защо мислите, че някои хора имат мързеливо око? Има ли много такива хора? В наши дни те са доста. Някои хора имат мързеливо око, защото в миналите си животи са използвали твърде много очите си и са вършили много лоши неща, затова са родени в този живот с мързеливо око, а в сериозни случаи дори се раждат слепи. Това е възмездие! Някои хора се разбират добре с останалите, преди да умрат; те вършат много добрини за своите роднини, приятели, колеги или за хората, свързани с тях. Те дават за благотворителност и се грижат за другите или им помагат финансово и хората ги ценят много високо. Когато такива хора се върнат в духовния свят, те не се наказват. Ако един неверник не бъде наказан по никакъв начин, това означава, че е бил много добър човек. Вместо да вярват в съществуването на Бог, те вярват само в Стареца на небето. Такива хора вярват само, че над тях има дух, който наблюдава всичко, което правят — това е всичко, в което вярват. В резултат на това този човек се държи много по-добре. Такива хора са добросърдечни и милосърдни и когато накрая се завърнат в духовния свят, той ще се отнася много добре с тях и те скоро ще се преродят. Когато се преродят, в какви семейства ще пристигнат? Макар че тези семейства няма да са богати, в тях няма да има зло, а хармония между членовете им; в тях тези преродени хора ще прекарат безопасни и щастливи дни и всички ще бъдат радостни и ще водят добър живот. Когато тези хора достигнат зряла възраст, те ще имат големи семейство и род, децата им ще бъдат талантливи и ще се радват на успех, а семействата им ще се радват на късмет — и такъв изход е свързан с миналите животи на тези хора в огромна степен. Тоест къде отиват хората, след като умрат и се преродят, независимо дали са мъже или жени, какви са техните мисии, през какво ще преминат в живота, какви трудности ще изпитат, на какви благословии ще се радват, кого ще срещнат и какво ще им се случи — никой не може да предвиди тези неща, да ги избегне или да се скрие от тях. Тоест след като животът ти е определен, каквото и да ти се случи — както и да се опитваш да го избегнеш и с каквито и да е средства — няма начин да нарушиш житейския път, който Бог е определил за теб в духовния свят. Защото, когато се преродиш, съдбата на живота ти вече е определена. Независимо дали е добра или лоша, всеки трябва да се изправи пред това и да продължи напред. Това е въпрос, който никой, който живее на този свят, не може да избегне, и няма по-реален въпрос от този. Всички вие разбрахте всичко, което казах, нали?

След като разбрахте тези неща, видяхте ли, че Бог има много строги и сурови проверки и управление за цикъла на живот и смърт на неверниците? Първо, Той е постановил различни небесни укази, закони и системи в духовната сфера и след като са обявени, те се прилагат много стриктно, както е определено от Бог, от същества на различни длъжности в духовния свят и никой не би посмял да ги наруши. Следователно, в цикъла на живота и смъртта на хората в света на човека, независимо дали някой се преражда като животно или като човек, има закони и за двете. Понеже тези закони идат от Бог, никой не смее и никой не е способен да ги наруши. Само благодарение на това върховенство на Бог и тъй като такива закони съществуват, материалният свят, който хората виждат, е постоянен и подреден; само заради това върховенство на Бог хората са в състояние да съжителстват мирно с другия свят, който е напълно невидим за тях, и могат да живеят в хармония с него — всичко това е неотделимо от Божието върховенство. След като плътският живот на човек приключи, душата все още има живот и какво би станало, ако не беше под Божието управление? Душата ще се скита навсякъде, ще се натрапва навсякъде и дори ще вреди на живите същества в човешкия свят. Такава вреда не само ще бъде нанесена на хората, а може да бъде нанесена и на растенията и животните, но първите, които ще пострадат, ще бъдат хората. Ако това се случи — ако такава душа е без управление, истински наранява хората и действително върши зли неща — тогава с тази душа също ще се отнесат подобаващо в духовния свят: ако нещата са сериозни, душата скоро ще да престане да съществува и ще бъде унищожена. Ако е възможно, тя ще бъде поставена някъде и след това преродена. Тоест управлението на различните души в духовния свят е добре устроено и се извършва в съответствие с етапи и правила. Само заради такова управление материалният свят на човека не е изпаднал в хаос, хората от материалния свят притежават нормален манталитет, нормална рационалност и добре устроен плътски живот. Едва след като човечеството има такъв нормален живот, онези, които живеят в плът, ще могат да продължат да процъфтяват и да се възпроизвеждат поколение след поколение.

Какво мислите за словата, които току-що чухте? Нови ли са за вас? Какви впечатления оставиха у вас днешните теми на общение? Освен тяхната новост, чувствате ли нещо друго? (Хората трябва да се държат добре и можем да видим, че Бог е велик и трябва да бъде почитан.) (След като чух току-що Божията беседа за това как Бог планира края на различните типове хора, от една страна чувствам, че Неговият нрав не допуска никакво оскърбление и че трябва да се боя от Него; от друга страна съм наясно какви хора харесва Бог и какви — не, затова искам да бъда един от онези, които Той харесва.) Виждате ли, че Бог е принципен в действията Си в тази сфера? Какви са принципите, според които действа Той? (Той определя края на хората според всичко, което вършат.) Става дума за различния край на неверниците, за който току-що говорихме. Когато става въпрос за неверници, дали принципът, който стои зад Божиите действия, е възнаграждаване на добрите и наказване на нечестивите? Има ли изключения? (Не.) Виждате ли, че зад Божиите действия стои принцип? Неверниците всъщност не вярват в Бог, нито се подчиняват на Неговото ръководство. Освен това те не са наясно с Неговото върховенство, камо ли да Го признават. Още по-сериозно е, че те оскверняват Бог, проклинат Го и са враждебни към онези, които вярват в Бог. Въпреки това тяхно отношение към Бог Неговото управление над тях пак не се отклонява от Неговите принципи; Той ги управлява планомерно, в съответствие със Своите принципи и Своя нрав. Как се отнася Той към тяхната враждебност? Като към невежество! В резултат на това Той е правил така, че тези хора — т.е. по-голямата част от неверниците — да се преродят като животни в миналото. И така, какво точно представляват неверниците в Божиите очи? Всички те са зверове. Бог управлява зверовете, както и човечеството, и за такива хора Той има същите принципи. Дори в Неговото управление на тези хора може все още да се види Неговият нрав, както и Неговите закони, които стоят зад Неговото господство над всички неща. И така, виждате ли Божието върховенство в принципите, чрез които Той управлява неверниците, които току-що споменах? Виждате ли праведния Божи нрав? (Да.) С други думи, независимо с кое от всички неща се справя Бог, Той действа според Своите принципи и Своя нрав. Това е същината на Бог; Той никога не би нарушил произволно законите или небесните укази, които е постановил, само защото гледа на такива хора като на зверове. Бог действа принципно, ни най-малко не действа необмислено, а действията Му изобщо не се влияят от никакви фактори. Всичко, което Той прави, се подчинява на Неговите собствени принципи. Това е така, защото Бог притежава същината на Самия Бог; това е аспект от Неговата същина, който никое сътворено същество не притежава. Бог е добросъвестен и отговорен в третирането на всеки предмет, човек и живо същество сред всички неща, които е създал, в подхода Си към тях, в управлението им, в ръководенето им и във властването Си над тях и никога не е бил небрежен в това отношение. Към онези, които са добри, Той е милостив и добър; на онези, които са нечестиви, Той налага безмилостно наказание, а за различните живи същества Той своевременно и редовно предприема подходящи мерки в зависимост от различните изисквания на човешкия свят по различно време, така че тези различни живи същества да се прераждат според ролите, които изпълняват, планомерно, и да се движат между материалния и духовния свят по методичен начин.

Смъртта на живо същество — прекратяването на физическия живот — означава, че живото същество е преминало от материалния в духовния свят, докато раждането на нов физически живот означава, че живото същество е дошло от духовния в материалния свят и е започнало да поема и да изпълнява своята роля. Независимо дали става въпрос за заминаването или пристигането на едно същество, и двете са неразделно свързани с делото на духовния свят. Докато някой дойде в материалния свят, Бог вече е създал подходящ ред и определение в духовния свят за това в кое семейство ще отиде онзи човек, в коя епоха ще пристигне, часа, в който ще пристигне, и ролята, която ще изпълнява. В този смисъл целият живот на този човек — нещата, които прави, и пътищата, по които поема — ще протича в съответствие с реда, установен в духовния свят, без ни най-малко отклонение. Освен това моментът, в който физическият живот приключва, както и начинът и мястото на неговото приключване, са ясни и разпознаваеми за духовния свят. Бог управлява материалния свят, Той също така управлява духовния свят и Той няма да забави нормалния цикъл на живот и смърт на една душа, нито някога ще допусне грешки в реда на този цикъл. Всеки от придружителите на официални постове в духовния свят изпълнява своите индивидуални задачи и върши онова, което трябва да върши, в съответствие с инструкциите и правилата на Бог. Затова в света на човечеството всяко материално явление, наблюдавано от човека, е подредено и не съдържа хаос. Всичко това се дължи на Божието планомерно управление над всички неща, както и на факта, че Неговата власт господства над всичко. Неговата власт включва материалния свят, в който живее човекът, и освен това — невидимия духовен свят, който стои зад човечеството. Следователно, ако хората искат да имат добър живот и се надяват да живеят в приятна среда, освен че им е осигурен целият видим материален свят, трябва да им бъде осигурен и духовният свят, който никой не може да види, който управлява всяко живо същество в името на човечеството и който е подреден. Така, след като казахме, че Бог е източникът на живот за всички неща, не повишихме ли нашето осъзнаване и разбиране за „всички неща“? (Да.)

б. Цикълът на живот и смърт на различните хора на вярата

Току-що обсъдихме цикъла на живот и смърт на хората от първата категория — неверниците. Сега нека да обсъдим онзи на втората категория — различните хора на вярата. „Цикълът на живот и смърт на различните хора на вярата“ е още една много важна тема и е крайно необходимо да имате някакво разбиране за нея. Първо, нека поговорим за това кои са религиите, за които се отнася „вярата“ в понятието „хора на вярата“ — петте основни религии: юдаизма, християнството, католицизма, исляма и будизма. В допълнение към неверниците, хората, които вярват в тези пет религии, формират голяма част от населението на света. Сред тези пет религии онези, които са направили кариера от вярата си, са малко, но тези религии имат много последователи. Когато умрат, те ще отидат на различно място. На „различно“ място от кого? От неверниците — хората без вяра — за които току-що говорихме. След като умрат, вярващите от тези пет религии отиват на друго място, различно от това на неверниците. Това обаче е все същият процес; духовният свят пак ще ги съди въз основа на всичко, което са вършили, преди да умрат, след което те ще бъдат третирани по съответния начин. Защо обаче тези хора се изпращат на друго място, където да бъдат третирани? За това има важна причина. Каква е тя? Ще ви го обясня с пример. Преди да го направя обаче, вие може би си мислите: „Може би това е така, защото те имат малко вяра в Бог! Те не са пълни неверници“. Не това обаче е причината. Има много важна причина те да бъдат отделени от останалите.

Да вземем например будизма. Ще ви кажа един факт. На първо място, будист е някой, който е приел будизма, и това е човек, който знае каква е неговата вяра. Когато будистите подстригват косите си и стават монаси или монахини, това означава, че те се отделят от светския живот и изоставят шума на човешкия свят. Всеки ден те рецитират сутрите и възпяват имената на будите, хранят се само с вегетарианска храна, водят аскетичен начин на живот и прекарват дните си, придружени само от студената, слаба светлина на маслена лампа. Те прекарват целия си живот по този начин. Когато физическият живот на будиста приключи, той ще направи равносметка на живота си, но в сърцето си няма да знае къде ще отиде след смъртта си, кого ще срещне или какъв ще бъде изходът за него: дълбоко в себе си той няма да има ясна представа за такива неща. Той няма да е свършил нищо повече от това да носи сляпо някаква вяра през целия си живот, след което да напусне човешкия свят заедно със своите слепи желания и идеали. Такъв е краят на физическия живот на будиста, когато той напуска света на живите; след това той се връща на първоначалното си място в духовния свят. Дали този човек ще се прероди отново, за да се върне на земята и да продължи самоусъвършенстването си, зависи от поведението и практиката му преди неговата смърт. Ако не е направил нищо лошо през живота си, той бързо ще се прероди и ще бъде изпратен отново на земята, където този човек отново ще стане монах или монахиня. Тоест те практикуват самоусъвършенстване по време на физическия си живот в съответствие с начина, по който са практикували самоусъвършенстване първия път, и след това, след приключване на физическия си живот, се връщат в духовното царство, където ще бъдат проучени. След това, ако не се открият проблеми, те могат да се върнат още веднъж в света на човека и отново да приемат будизма, като по този начин продължат своята практика. След като се преродят от три до седем пъти, те отново ще се върнат в духовния свят, където отиват след края на всеки физически живот. Ако различните им качества и поведение в човешкия свят са били в съответствие с небесните укази на духовния свят, от този момент нататък те ще останат там; те повече няма да се прераждат като хора, нито ще има риск да бъдат наказани за злодеяния на земята. Никога повече няма да им се налага да преминават през този процес. По-скоро, в зависимост от обстоятелствата, те ще заемат позиция в духовното царство. Това будистите наричат „постигане на състояние на Буда“. Постигане на състоянието на Буда означава най-вече някой да се реализира като служител на духовния свят и след това повече да не се преражда и да не бъде изложен на риск от наказание. Нещо повече, това означава, че повече няма да изпитва човешки страдания след прераждане. И така, има ли все още някаква вероятност те да се преродят като животни? (Не.) Това означава, че те ще останат, за да поемат роля в духовния свят, и повече няма да се прераждат. Това е един от примерите за постигане на състоянието на Буда в будизма. Що се отнася до онези, които не постигнат реализация, при завръщането си в духовния свят те се подлагат на преглед и проверка от съответния служител, който открива, че приживе те не са практикували самоусъвършенстване усърдно или не са били съвестни в рецитирането на сутрите и възпяването на имената на будите, както е предписано от будизма, а вместо това са извършили много злодеяния и са се държали много порочно. Тогава тяхното злодеяние подлежи на съд в духовния свят и след това те със сигурност ще бъдат наказани. В това отношение няма изключения. Кога такива хора могат да постигнат реализация? В живот, в който не вършат никакво зло — когато, след завръщането им в духовния свят, се установи, че не са извършили нищо лошо, преди да умрат. След това те продължават да се прераждат, като продължават да рецитират сутрите и да възпяват имената на будите, прекарват дните си на студената, слаба светлина на маслена лампа, и се въздържат от убиване на каквото и да е живо същество, както и от ядене на месо. Те не участват в света на човека, оставят проблемите му далеч зад гърба си и не водят спорове с другите. В този процес, ако те не са извършили никакво зло, след като се върнат в духовния свят и всички техни действия и поведението им бъдат разгледани, те отново се изпращат в човешкия свят, в цикъл, който продължава от три до седем пъти. Ако през това време не бъде извършено никакво нарушение, тогава тяхното постигане на състояние на Буда ще остане незасегнато и няма да се забави. Това е характеристика на цикъла на живот и смърт на всички хора на вярата: те са способни да „постигнат реализация“ и да заемат позиция в духовния свят; това ги отличава от неверниците. Първо, докато още живеят на земята, как се държат онези, които са способни да заемат позиция в духовния свят? Те не трябва в никакъв случай да извършват никакво зло: не трябва да убиват, подпалват, изнасилват или грабят; ако участват в измама, заблуда, кражба или грабеж, те не могат да постигнат реализация. С други думи, ако имат каквато и да било връзка или съпричастност към злодеяния, те няма да са в състояние да избегнат наказанието, отредено им от духовния свят. Духовният свят предприема подходящи мерки за будистите, които постигат състояние на Буда: те могат да бъдат назначени да управляват онези, които изглежда вярват в будизма и в Стареца на небето — може да им бъде определена сфера на компетентност. Възможно е те да отговарят само за неверниците или да заемат длъжности с много маловажни задължения. Такова разпределение се прави според различната природа на душите им. Това е пример за будизъм.

Сред петте религии, за които говорихме, християнството е сравнително специално. Какво прави християните толкова специални? Това са хора, които вярват в истинския Бог. Как могат онези, които вярват в истинския Бог, да бъдат причислени тук? Твърдението, че християнството е вид вяра, несъмнено означава само, че то има отношение към вярата; то следва да се разбира само като вид церемония, вид религия и нещо съвсем различно от вярата на онези, които истински следват Бог. Причината, поради която причислих християнството към петте основни религии, е, че то е сведено до същото ниво като юдаизма, будизма и исляма. Повечето хора тук не вярват, че има Бог, или че Той управлява всички неща, а още по-малко вярват в Неговото съществуване. Вместо това те просто използват Писанията, за да обсъждат богословието, и използват богословието, за да учат хората да бъдат добри, да понасят страдания и да вършат добри неща. Това е религията, в която се е превърнало християнството: то се съсредоточава само върху богословски теории, които нямат абсолютно никаква връзка с Божието дело за управление и спасяване на човека. То се е превърнало в религия на хора, които следват Бог, но които всъщност не са признати от Него. Бог обаче има принцип в подхода Си и към такива хора. Той не се занимава с тези хора и не се разправя с тях случайно или произволно, както постъпва с неверниците. Той се отнася към тях по същия начин, както към будистите: ако приживе християнинът може да проявява самодисциплина, да спазва стриктно Десетте заповеди и да поставя изисквания към собственото си поведение в съответствие със законите и заповедите, и да се придържа към тях през целия си живот, то и той трябва да прекара същото време в преминаване през циклите на живот и смърт, преди да може наистина да постигне така нареченото възнесение. След като постигне това възнесение, той остава в духовния свят, където заема позиция и става един от неговите служители. По същия начин, ако вършат зло на земята — ако са твърде грешни и извършат твърде много грехове — такива хора неизбежно ще бъдат наказани и дисциплинирани с различна степен на строгост. В будизма постигане реализация означава преминаване в Чистата земя на върховното блаженство, но как го наричат в християнството? Нарича се „влизане в рая“ и „възнасяне“. Онези, които наистина са възнесени, също преминават през цикъла на живот и смърт от три до седем пъти, след което, когато умрат, идват в духовния свят, сякаш са заспали. Ако отговарят на критериите, те могат да останат там, за да заемат позиция, и за разлика от хората на земята те няма да се преродят по обикновен начин или според установената практика.

Сред всички тези религии целта, за която говорят и към която се стремят, е същата като постигането на реализация в будизма; просто тази „реализация“ се постига с различни средства. Всички те са от един дол дренки. За тази част от последователите на тези религии, които са способни да спазват стриктно религиозните предписания в поведението си, Бог осигурява подходяща крайна цел, подходящо място, където да отидат, и се отнася с тях по подходящ начин. Всичко това е разумно, но не се случва така, както хората си го представят. Сега, след като чухте какво се случва с християните, как се чувствате? Смятате ли, че тяхното положение е несправедливо? Съчувствате ли им? (Малко.) Нищо не може да се направи; сами са си виновни. Защо казвам това? Божието дело е истинско; Бог е жив и реален и Неговото дело е насочено към цялото човечество и към всеки човек. Защо тогава не приемат това? Защо толкова трескаво се противопоставят и преследват Бог? Те трябва да се смятат за късметлии, че изобщо имат такъв изход, така че защо ги съжалявате? Това, че са третирани по този начин, показва голямо великодушие. Като се има предвид степента, в която те се противопоставят на Бог, те би трябвало да бъдат унищожени, но Бог не прави това, а просто се отнася към християнството по същия начин, както към всяка обикновена религия. Следователно има ли нужда да разглеждаме по-подробно останалите религии? Духът на всички тези религии е хората да понасят повече трудности, да не вършат зло, да вършат добри дела, да не ругаят другите, да не ги съдят, да стоят настрана от спорове и да бъдат добри хора — повечето религиозни учения са такива. Следователно, ако тези хора на вярата — тези последователи на различни религии и вероизповедания — са способни да спазват стриктно своите религиозни предписания, те няма да допускат големи грешки или грехове по време на земния си живот; и след като се преродят от три до седем пъти, тези хора — онези, които са способни да спазват стриктно религиозните предписания — като цяло ще останат, за да заемат позиция в духовния свят. Има ли много такива хора? (Не, няма.) На какво основавате отговора си? Не е лесно да вършиш добро и да спазваш религиозните правила и закони. Будизмът не позволява на хората да ядат месо — ти би ли се справил с това? Ако трябваше да носиш сиви одежди, да рецитираш сутри и да възпяваш имената на будите в будистки храм по цял ден, ти би ли се справил с това? Няма да е лесно. Християнството има Десетте заповеди, заповедите и законите; те лесно ли се спазват? Не, нали? Вземете например забраната да ругаете другите: хората просто не са способни да спазват това правило. Неспособни да се въздържат, те ругаят, а след това не могат да върнат думите си назад, така че какво правят? През нощта те изповядват греховете си. Понякога, след като са ругали другите, те все още таят омраза в сърцата си и дори стигат дотам, че планират кога допълнително да наранят онези хора. Накратко, за онези, които живеят сред тази мъртва догма, не е лесно да се въздържат от съгрешаване или извършване на зло. Следователно във всяка религия само шепа хора са способни действително да постигнат реализация. Смятате ли, че тъй като толкова много хора следват тези религии, голяма част от тях ще са способни да останат, за да поемат роля в духовното царство? Не са толкова много; едва малцина са способни наистина да постигнат това. Като цяло това е за цикъла на живот и смърт на хората на вярата. Онова, което ги отличава, е, че те могат да постигнат реализация и това ги отличава от неверниците.

в. Цикълът на живот и смърт на Божиите последователи

Следва да поговорим за цикъла на живот и смърт на онези, които следват Бог. Това ви засяга, затова внимавайте. Първо, помислете как могат да бъдат категоризирани Божиите последователи. (Божиите избраници и обслужващите.) Наистина има две категории: Божиите избраници и обслужващите. Първо, нека поговорим за Божиите избраници, които са само малцина. За кого се отнася „Божиите избраници“? След като Бог създаде всички неща и се появи човечеството, Бог избра група хора, които да Го следват; те се наричат просто „Божиите избраници“. Изборът на тези хора от Бог имаше специален обхват и особена значимост. Обхватът е специален, тъй като е ограничен до малцина избрани, които трябва да дойдат, когато Той върши важно дело. А каква е значимостта? Тъй като те бяха група, избрана от Бог, значимостта е голяма. Тоест Бог желае да направи тези хора пълноценни и да ги доведе до съвършенство, и щом Неговото дело на управлението приключи, Той ще спечели тези хора. Нима тази значимост не е голяма? Следователно тези избраници са от голямо значение за Бог, защото те са тези, които Той възнамерява да спечели. Що се отнася до обслужващите, нека се откъснем за момент от темата за Божието предопределение и първо да поговорим за техния произход. „Обслужващ“ е буквално този, който служи. Онези, които служат, са преходни; те не го правят дългосрочно или завинаги, а се наемат или набират временно. Повечето от тях са били избрани сред неверниците. Това е произходът им. Те дойдоха на земята, когато беше постановено, че ще поемат ролята на полагащи труд в Божието дело. Те може да са били животни в предишния живот, но може да са били и неверници. Такъв е произходът на обслужващите.

Нека поговорим по-нататък за Божиите избраници. След смъртта си те отиват на съвсем различно място от онова на неверниците и различните хора на вярата. Това е място, където те са придружени от ангели и Божии пратеници; това е място, което се управлява лично от Бог. Въпреки че Божиите избраници не могат да видят Бог със собствените си очи на това място, то не прилича на никое друго място в духовното царство; това е различно място, където отиват тази част от хората, след като умрат. След смъртта си те също са обект на строго проучване от страна на Божиите пратеници. И какво се проучва? Божиите пратеници проучват пътищата, по които тези хора са поемали през целия си живот във вярата си в Бог, дали някога са се противопоставяли на Бог или са Го проклинали през това време и дали са извършили някакви тежки грехове или зло. Това проучване ще разреши въпроса дали дадена личност има право да остане или трябва да напусне. Какво означава „да напусне“? И какво означава „да остане“? „Да напусне“ означава дали, в зависимост от неговото поведение, остава в редиците на Божиите избраници; да му бъде позволено да „остане“ означава, че може да остане сред онези, които Бог ще направи пълноценни през последните дни. За онези, които остават, Бог има специални разпоредби. По време на всеки период от Своето дело Той ще изпраща такива хора да действат като апостоли или да вършат работата по съживяването на църквите или грижата за тях. Въпреки това хората, които са способни на такава работа, не се прераждат толкова често, колкото неверниците, които се прераждат поколение след поколение; по-скоро те се връщат на земята в съответствие с изискванията и етапите на Божието дело и не се прераждат често. И така, има ли правила за това кога се прераждат? Дали идват веднъж на няколко години? Идват ли с такава честота? Не. Всичко това се основава на Божието дело, на неговите етапи и на това, от което Той има нужда, и няма установени правила за това. Единственото правило е, че когато Бог извършва последния етап от Своето дело през последните дни, всички тези избраници ще дойдат и това идване ще бъде последното им прераждане. И защо е така? Това се основава на резултата, който трябва да бъде постигнат по време на последния етап от Божието дело — защото по време на този последен етап от делото Бог ще направи тези избраници пълноценни. Какво означава това? Ако по време на тази последна фаза тези хора бъдат направени пълноценни и доведени до съвършенство, те няма да се преродят както преди; техният процес на човешко съществуване ще е приключил напълно, както и процесът на прераждането им. Това се отнася за онези, които ще останат. Къде отиват онези, които не могат да останат? Онези, на които не е позволено да останат, имат свое подходящо назначение. На първо място, в резултат на техните злодеяния, грешките, които са направили, и греховете, които са извършили, те също ще бъдат наказани. След като бъдат наказани, Бог или ще вземе мерки да ги изпрати сред неверниците, както подобава на обстоятелствата, или ще ги изпрати да отидат сред различните хора на вярата. С други думи, има два възможни изхода за тях: единият е да бъдат наказани и може би да живеят сред хора от определена религия, след като се преродят, а другият е да станат неверници. Ако станат неверници, тогава те ще загубят всяка възможност; обаче, ако станат хора на вярата — ако например станат християни — тогава те все още ще имат шанс да се завърнат в редиците на Божиите избраници; в това има много сложна взаимозависимост. Накратко, ако някой от Божиите избраници направи нещо, с което оскърби Бог, той ще бъде наказан точно като всички останали. Вземете например Павел, за когото говорихме по-рано. Павел е пример за човек, който е наказан. Имате ли представа за какво говоря? Постоянен ли е обхватът на Божиите избраници? (В повечето случаи е така.) По-голямата част от него е постоянна, но малка част от него не е. Защо е така? Тук посочих най-очевидната причина: извършването на зло. Когато хората вършат зло, Бог не ги иска, а когато Бог не ги иска, Той ги хвърля сред различни раси и типове хора. Това ги оставя без надежда и затруднява завръщането им. Всичко това е свързано с цикъла на живот и смърт на Божиите избраници.

Тази следваща тема е свързана с цикъла на живот и смърт на обслужващите. Току-що говорихме за произхода на обслужващите; т.е. за факта, че са се преродили, след като са били неверници и животни в предишните си животи. С настъпването на последния етап от делото Бог е избрал сред неверниците група от такива хора и тази група е специална. Божията цел при избора на тези хора е те да служат на Неговото дело. „Служа“ е дума, която не звучи много елегантно, нито отговаря на желанията на всички, но трябва да погледнем към кого е насочена. Съществуването на полагащите труд за Бог има особена значимост. Никой друг не би могъл да изпълнява тяхната роля, защото те бяха избрани от Бог. И каква е ролята на тези обслужващи? Тя е да служат на Божиите избраници. В по-голямата си част тяхната роля е да служат на Божието дело, да му съдействат и да подпомагат Бог, докато прави Своите избраници пълноценни. Независимо дали полагат труд, извършват някакъв аспект от делото или изпълняват определени задачи, какво е Божието изискване към тези обслужващи? Дали Той е много взискателен в изискванията Си към тях? (Не, Той иска от тях само да са предани.) Обслужващите също трябва да са предани. Независимо от твоя произход или защо Бог те е избрал, ти трябва да си предан към Него, към всички поръчения, които Той ти поверява, към работата, за която си отговорен, и дълга, който изпълняваш. Какъв ще бъде изходът за обслужващите, които са в състояние да са предани и да удовлетворят Бог? Те ще могат да останат. Благословение ли е да бъдеш обслужващ, който остава? Какво означава да останеш? Какво е значението на тази благословия? По своя статут те не приличат на Божиите избраници, изглеждат различни. Но всъщност дали това, на което те се радват в този живот, не е същото като това на Божиите избраници? Най-малкото в този живот е същото. Вие не отричате това, нали? Божиите слова, Божията благодат, Божият ресурс, Божиите благословии — кой не се радва на тези неща? Всеки се радва на такова изобилие. Обслужващият се отъждествява с човек, който служи, но за Бог те са само едно от всички неща, които Той е създал; просто ролята им е на полагащи труд. Има ли някаква разлика между обслужващия и някого от Божиите избраници, предвид факта, че и двамата са Божии създания? Всъщност няма. Привидно съществува разлика; по същество и що се отнася до ролята, която изпълняват, има разлика — но Бог не се отнася несправедливо към тази група хора. Защо тогава тези хора са определени като обслужващи? Вие трябва да имате някакво разбиране за това! Обслужващите идват от средите на неверниците. Щом споменем, че те идват от средите на неверниците, става ясно, че имат общ лош произход: всички те са атеисти и са били такива и в миналото; те не вярваха в Бог и бяха враждебно настроени към Него, към истината и към всичко положително. Те не вярваха нито в Бог, нито в Неговото съществуване. В такъв случай способни ли са те да разбират Божиите слова? Справедливо е да се каже, че в значителна степен не са. Точно както животните са неспособни да разберат човешките думи, така и обслужващите не могат да разберат какво казва Бог, какво изисква или защо отправя такива изисквания. Те не разбират; тези неща са непонятни за тях и те остават непросветени. По тази причина тези хора не притежават живота, за който говорихме. Без живота, могат ли хората да разберат истината? Разполагат ли те с истината? Изживели ли са те и познават ли Божиите слова? (Не.) Такъв е произходът на обслужващите. Въпреки това, тъй като Бог прави тези хора обслужващи, Неговите изисквания към тях все пак имат стандарти; Той не ги презира и не е небрежен към тях. Въпреки че те не разбират Неговите слова и не притежават живота, Бог пак се отнася към тях с доброта и все пак има стандарти, когато става въпрос за Неговите изисквания към тях. Вие току-що говорихте за тези стандарти: да бъдеш предан към Бог и да правиш каквото Той каже. В службата си ти трябва да служиш, където е необходимо, и трябва да служиш до самия край. Ако можеш да бъдеш предан обслужващ, ако си способен да служиш до самия край и ако можеш да изпълниш поръчението, което Бог ти е поверил, тогава ти ще водиш стойностен живот. Ако можеш да направиш това, ти ще можеш да останеш. Ако положиш малко повече усилия, ако се постараеш малко повече, ако можеш да удвоиш усилията си да опознаеш Бог, да говориш малко за познаването на Бог, да свидетелстваш за Него и освен това, ако можеш да разбереш част от Неговата воля, да съдействаш на Божието дело и да бъдеш донякъде внимателен към Божиите намерения, тогава ти, като обслужващ, ще изживееш промяна на съдбата. И каква ще бъде тази промяна на съдбата? Вече няма просто да можеш да останеш. В зависимост от твоето поведение и личните ти стремежи и търсения, Бог ще те направи един от избраниците. Това ще бъде промяната в твоята съдба. Кое тук е най-хубавото нещо за обслужващите? То е, че могат да станат Божии избраници. Ако го постигнат, това означава, че те повече няма да се прераждат като животни, както става с неверниците. Това хубаво ли е? Хубаво е, а това също е добра новина: това означава, че обслужващите могат да се оформят. Когато Бог е предопределил един обслужващ да полага труд, това не означава, че той ще го прави завинаги; не е задължително да е така. Бог ще се отнася към тях и ще им отговори по начин, който съответства на индивидуалното поведение на конкретния човек.

Има обаче обслужващи, които не са в състояние да служат до самия край; има такива, които по време на службата си се отказват по средата и изоставят Бог, както и хора, които извършват множество прегрешения. Има дори такива, които причиняват огромна вреда и носят огромни загуби на Божието дело, и дори има обслужващи, които проклинат Бог и така нататък. Какво показват тези непоправими последици? Всяко такова зло действие ще означава прекратяване на тяхната служба. Тъй като поведението ти по време на твоята служба е било прекалено лошо и понеже си отишъл твърде далеч, щом Бог види, че твоята служба не отговаря на стандарта, Той ще те лиши от правото да служиш. Той повече няма да ти позволи да служиш; Той ще те отстрани от погледа Си и от Божия дом. Не искаш да служиш ли? Нима не искаш постоянно да вършиш зло? Не си ли постоянно неверен? Е, тогава има лесно решение: ще бъдеш лишен от правото си да служиш. За Бог лишаването на обслужващия от правото му да служи означава, че краят на този обслужващ е бил провъзгласен и той повече няма да има право да служи на Бог. Бог повече няма нужда от службата на този човек и каквито и хубави неща да казва този човек, думите му ще бъдат напразни. Когато нещата стигнат дотук, ситуацията ще стане непоправима; такива обслужващи няма да имат път назад. А как се справя Бог с такива обслужващи? Дали Той само прекратява службата им? Не. Дали Той само предотвратява оставането им? Или ги оставя настрана и ги чака да направят обрат? Той не постъпва така. В действителност Бог не е толкова любящ, когато става въпрос за обслужващите. Ако човек има такова отношение в службата си към Бог, в резултат на това отношение Бог ще го лиши от правото му да служи и отново ще го хвърли обратно сред неверниците. А каква е съдбата на един обслужващ, който е бил хвърлен обратно при неверниците? Същата като тази на неверниците: той ще се прероди като животно и ще получи същото наказание в духовния свят като неверника. Нещо повече, Бог няма да се интересува лично от наказанието на този човек, защото такъв човек вече няма никакво отношение към Божието дело. Това е не само краят на неговия живот на вяра в Бог, но и краят на собствената му съдба, както и провъзгласяването на неговата съдба. Така, ако обслужващите служат зле, те ще трябва сами да понесат последствията. Ако един обслужващ е неспособен да служи до самия край или е лишен от правото си да служи по средата, той ще бъде хвърлен сред неверниците, а ако това се случи, такъв човек ще бъде третиран по същия начин като добитъка, по същия начин, както хората без интелект или разум. Когато го кажа по този начин, можете да разберете, нали?

По-горе е описан начинът, по който Бог управлява цикъла на живот и смърт на Своите избраници и на обслужващите. След като чухте това, как се чувствате? Говорил ли съм някога по тази тема преди? Говорил ли съм някога по въпроса за Божиите избраници и за обслужващите? Всъщност съм го правил, но вие не си спомняте. Бог е праведен към Божиите избраници и към обслужващите. Той е праведен във всяко отношение. Има ли нещо, в което да откриете грешка? Нима няма хора, които биха казали: „Защо Бог е толкова великодушен към избраниците? И защо Той не е много снизходителен към обслужващите?“. Някой иска ли да се застъпи за обслужващите? „Може ли Бог да даде на обслужващите повече време и да бъде по-търпелив и по-великодушен към тях?“ Редно ли е да се зададе такъв въпрос? (Не, не е.) И защо не? (Защото ние всъщност сме получили благосклонност само поради това, че сме станали обслужващи.) На обслужващите действително е показана благосклонност само като им е позволено да служат! Без званието „обслужващи“ и без работата, която вършат, къде биха били тези хора? Те ще бъдат сред неверниците, ще живеят и ще умират наравно с добитъка. На каква голяма благодат се радват днес, когато им е позволено да дойдат пред Бог и да дойдат в Божия дом! Това е такава огромна благодат! Ако Бог не ти беше дал възможност да служиш, никога нямаше да имаш възможността да дойдеш пред Него. Най-малкото, дори и да си будист и да си постигнал реализация, най-много да бъдеш помощник в духовния свят; ти никога няма да срещнеш Бог, да чуеш Неговия глас или Неговите слова, нито да почувстваш Неговата любов и Неговите благословии, нито някога ще се срещнеш с Него лице в лице. Будистите имат пред себе си единствено прости задачи. Те не могат да познават Бог и просто се съгласяват и се подчиняват, докато обслужващите печелят толкова много по време на този етап от делото! Първо, те са в състояние да се изправят лице в лице с Бог, да чуят гласа Му, да чуят словата Му и да изпитат благодатта и благословиите, които Той дарява на хората. Освен това те са в състояние да се насладят на словата и истините, дарени от Бог. Обслужващите наистина печелят толкова много! Следователно, ако не можеш като обслужващ дори да положиш подобаващо усилие, може ли Бог да продължава да те държи? Той не може да те задържи. Той не иска много от теб, но ти не правиш както трябва нищо, което Той иска; ти не се придържаш към дълга си. В този смисъл, без съмнение, Бог не може да те задържи. Такъв е праведният Божи нрав. Бог не те глези, но и не те дискриминира. Това са принципите, според които действа Бог. Бог се отнася по този начин към всички хора и същества.

Що се отнася до духовния свят, ако различните същества в него вършат нещо погрешно или не си вършат работата правилно, Бог отново има съответни небесни укази и закони, с които да се справи с тях; това категорично е така. Следователно, по време на Божието няколкохилядолетно дело на управлението, някои изпълняващи дълг, които са извършили злодеяния, са били унищожени, а други — до ден днешен — все още са задържани и наказани. С това трябва да се сблъска всяко същество в духовния свят. Ако направят нещо нередно или извършат зло, те биват наказани — това е същият подход, който Бог прилага към Своите избраници и към обслужващите. Така и в духовния, и в материалния свят принципите, според които Бог действа, не се променят. Независимо дали можеш да видиш Божиите действия или не, принципите, които стоят зад тях, не се променят. През цялото време Бог е имал едни и същи принципи в подхода Си към всичко и в начина, по който Той управлява всички неща. Това е неизменно. Бог ще бъде добър към онези от неверниците, които живеят по относително подходящ начин, и ще запази възможности за онези от всяка религия, които се държат добре и не вършат зло, като им позволи да изпълняват своята роля във всички неща, управлявани от Бог, и да вършат онова, което трябва да вършат. По същия начин сред онези, които следват Бог, и сред Своите избраници, Бог не дискриминира никого според тези Свои принципи. Той е добър към всеки, който е способен да Го следва искрено, и обича всеки, който Го следва искрено. Просто за тези няколко типа хора — неверниците, различните хора на вярата и Божиите избраници — онова, което Той им дава, е различно. Да вземем например неверниците: въпреки че не вярват в Бог и Бог ги смята за зверове, сред всички неща всеки от тях има храна за ядене, свое собствено място и нормален цикъл на живот и смърт. Онези, които вършат зло, биват наказвани, а онези, които вършат добро, са благословени и получават Божията доброта. Нима не е така? Ако хората на вярата са способни да спазват стриктно религиозните си предписания в едно прераждане след друго, то след всички онези прераждания, Бог накрая ще направи Своето провъзгласяване за тях. По същия начин, що се отнася до вас днес, независимо дали сте един от Божиите избраници или обслужващи, Бог и вас ще приведе в съответствие и ще определи изхода ви според правилата и управленските закони, които Той е установил. Дал ли е Бог пространство, в което да живеят всички тези видове хора, различните видове хора на вярата — т.е. тези, които принадлежат към различни религии? Къде са евреите? Намесвал ли се е Бог във вярата им? Не е. Ами християните? Не се е намесвал и при тях. Той им позволява да спазват собствените си процедури, Той не им говори и не им дава просветление, а освен това не им разкрива нищо. Вярвай по този начин, ако смяташ, че е правилен. Католиците вярват в Мария и смятат, че именно чрез нея вестта е предадена на Исус; това е тяхната форма на вяра. Бог коригирал ли е някога вярата им? Той им дава свобода на действие; Той не им обръща внимание и им дава определено пространство, в което да живеят. Нима Той не е същият по отношение на мюсюлманите и будистите? Той е поставил граници и за тях и им позволява да имат свое собствено жизнено пространство, без да се намесва в съответните им вярвания. Всичко е добре подредено. И какво виждате във всичко това? Че Бог притежава власт, но не злоупотребява с нея. Бог подрежда всички неща в съвършен ред и го прави планомерно, а в това се крие Неговата мъдрост и Неговото всемогъщество.

Днес засегнахме една нова и специална тема, отнасяща се до въпросите на духовния свят, която представлява един аспект от Божието управление и господство над това царство. Преди да разберете тези неща, може да сте казвали: „Всичко, свързано с това, е мистерия и няма нищо общо с нашето навлизане в живота; тези неща са отделени от начина, по който хората всъщност живеят, и не е нужно да ги разбираме, нито искаме да чуваме за тях. Те нямат абсолютно никаква връзка с познаването на Бог“. Сега, смятате ли, че има проблем в такова мислене? Правилно ли е? (Не.) Подобно мислене не е правилно и има сериозни проблеми. Причината за това е, че ако искаш да разбереш как Бог управлява всички неща, не можеш просто да разбереш само това, което можеш да видиш, и това, което начинът ти на мислене може да схване; трябва да разбереш и част от другия свят, който за теб може да е невидим, но е неразривно свързан с този свят, който можеш да видиш. Това касае върховенството на Бог и се отнася до темата: „Бог е източникът на живот за всички неща“. То е информация за това. Без тази информация познанието на хората за това как Бог е източникът на живот за всички неща би било погрешно и непълно. Затова може да се каже, че това, за което говорихме днес, допълва предишните ни теми и завършва съдържанието на „Бог е източникът на живот за всички неща“. След като разбрахте това, сега способни ли сте да познавате Бог чрез това съдържание? По-важното е, че днес ви предадох много важна информация за обслужващите. Знам, че вие наистина обичате да слушате теми като тази и че наистина ви е грижа за тези неща. Затова, чувствате ли се удовлетворени от това, за което говорих днес? (Да.) Някои от другите неща може да не са ви направили много силно впечатление, но това, което казах за обслужващите, ви направи особено силно впечатление, защото тази тема докосва душата на всеки един от вас.

Божиите изисквания към човечеството

а. Идентичността и статусът на Самия Бог

Стигнахме до края на темата „Бог е източникът на живот за всички неща“, както и на темата „Бог е Самият единствен Бог“. И във връзка с това трябва да обобщим нещата. Що за обобщение трябва да направим? Трябва да си направим изводи за Самия Бог. В този случай те неминуемо трябва да са свързани с всеки аспект на Бог, както и с това как хората вярват в Бог. Затова първо трябва да ви попитам: след като изслушахте тези проповеди, как си представяте Бог? (Създателя.) Във въображението ви Бог е Създателят. Има ли нещо друго? Бог е Господ на всичко съществуващо. Подходящи ли са тези думи? (Да.) Бог е Този, който властва над всичко съществуващо и управлява всичко съществуващо. Той е създал всичко, което съществува, Той управлява всичко, което съществува, той властва над всичко, което съществува и се грижи за всичко, което съществува. Такъв е статусът на Бог и това е Неговата самоличност. За всичко съществуващо истинската самоличност на Бог е, че той е Създателят и Владетелят на цялото творение. Това е самоличността, която Бог притежава, и Той е единствен сред всички неща. Нито едно от Божиите творения — било то сред хората или в духовния свят — не може с каквито и да било средства или под какъвто и да е предлог да се представя за Бог или да заменя самоличността и статуса на Бог, защото сред всички неща има само Един, който притежава тази самоличност, това могъщество, тази власт и тази способност да управлява творението: това е Самият наш единствен Бог. Той живее и Се движи сред всичко съществуващо. Той може да Се издигне до най-големи висини, над всичко съществуващо. Той може да Се смири, като стане човек, като Се превърне в един от онези, които са от плът и кръв, като Се среща лице в лице с хората и споделя с тях радост и скръб, докато в същото време господства над всичко съществуващо, решава съдбата на всичко съществуващо и определя посоката, в която да се движи то. Освен това, Той ръководи съдбата на цялото човечество и управлява посоката му. Всички живи същества трябва да се покланят на такъв Бог, да му се подчиняват и да Го познават. Следователно, независимо към коя група и тип сред човечеството принадлежиш, вярата в Бог, следването на Бог, боязънта от Бог, приемането на Божието управление и приемането на начина, по който Бог ръководи съдбата ти, е единственият — и необходим — избор за всеки човек и за всяко живо същество. В неповторимостта на Бог хората виждат, че Неговата власт, праведният Му нрав, Неговата същина и средствата, чрез които Той се грижи за всичко съществуващо, са единствени по рода си; тази неповторимост определя истинската самоличност на Самия Бог и също така определя неговия статус. Следователно, ако някое живо същество, сред всички същества в духовния свят или сред човечеството, пожелае да застане на мястото на Бог, успехът би бил невъзможен, както би бил невъзможен и всеки опит за персонифициране на Бог. Това е факт. Какви са изискванията към човечеството на такъв Създател и Владетел, който притежава самоличността, могъществото и статуса на Самия Бог? Това трябва да е ясно на всеки и трябва да бъде запомнено от всички; то е много важно както за Бог, така и за човека!

б. Различните нагласи на човечеството към Бог

От това как хората се държат с Бог зависи тяхната съдба, както и това как Бог ще се отнася към тях и как ще се справи с тях. Сега ще дам няколко примера за това как хората се държат с Бог. Нека се вслушаме и да видим дали нравите и отношението в поведението им пред Бог са правилни или не. Нека разгледаме поведението на следните седем типа хора.

1) Има един тип хора, чието отношение към Бог е особено абсурдно. Тези хора смятат, че Бог е нещо като Бодхисатва или свято същество от човешките предания и се нуждае хората да се покланят три пъти, когато се срещнат, и да кадят тамян след всяко хранене. В резултат на това, когато се чувстват изключително благодарни за Неговата благодат и изпитват благодарност към Него, те често получават такъв порив. Те толкова много искат Богът, в който вярват днес, да може, подобно на святото същество, за което копнеят в сърцата си, да приеме начина, по който се покланят по три пъти при среща и кадят тамян след всяко хранене.

2) Някои хора възприемат Бог като жив Буда, способен да избави всички живи от страдание и да ги спаси; те Го възприемат като жив Буда, способен да ги изведе от морето на страданието. Вярата на тези хора в Бог предполага почитането Му като Буда. Въпреки че не кадят тамян, не се кланят и не принасят жертви, дълбоко в себе си те чувстват, че Бог е точно такъв Буда, който иска от тях само да бъдат добри и милосърдни, да не убиват живи същества, да се въздържат от ругатни по адрес на другите, да водят привидно честен живот и да не извършват никакви прегрешения. Те вярват, че тези неща са всичко, което Той иска от тях; това е Богът в сърцата им.

3) Някои хора се прекланят пред Бог, сякаш Той е велик или известен човек. Например, с каквито средства обича да говори този велик човек, с каквато интонация говори, каквито думи и речник използва, тона му, жестовете, мненията и действията му, държанието му — те копират всички тях и това са все неща, които те трябва да усвоят напълно в хода на вярата си в Бог.

4) Някои хора възприемат Бог като монарх, те смятат, че Той е над всичко друго и че никой не смее да Го оскърби, а ако някой го направи, този човек ще бъде наказан. Те почитат такъв монарх, защото монарсите заемат определено място в сърцата им. Техните мисли, начин на поведение, авторитет и природа — дори интересите и личният им живот — всички те се превръщат в нещо, което тези хора смятат, че трябва да разберат; те се превръщат във въпроси и проблеми, които ги вълнуват. В резултат на това те почитат Бог като монарх. Такава форма на вяра е нелепа.

5) Някои хора имат особена вяра в съществуването на Бог и тази вяра е дълбока и непоколебима. Тъй като обаче познанията им за Бог са толкова повърхностни и те почти не са изживявали Неговите слова, те Му се кланят като на идол. Този идол е Богът в сърцата им; това е нещо, от което чувстват, че трябва да се страхуват и да му се кланят, и нещо, което трябва да следват и на което трябва да подражават. Те възприемат Бог като идол, който трябва да следват през целия си живот. Те копират тона, с който говори Бог, и външно подражават на онези, които Бог харесва. Те често вършат неща, които изглеждат наивни, чисти и честни, и дори следват този идол, сякаш е партньор или спътник, с когото никога не могат да се разделят. Такава е тяхната форма на вяра.

6) Има един тип хора, които, въпреки че са прочели много от Божиите слова и са чули много проповеди, дълбоко в себе си чувстват, че единственият принцип, който стои зад тяхното поведение към Бог, е, че те винаги трябва да бъдат раболепни и да угодничат, или че трябва да възхваляват Бог, при това — да Го хвалят по нереалистичен начин. Те вярват, че Бог е Бог, който изисква от тях да се държат по такъв начин. Нещо повече, те вярват, че ако не го правят, във всеки един момент могат да предизвикат гнева Му или да извършат грях срещу Него и че в резултат на този грях Бог ще ги накаже. Това е Богът, когото пазят в сърцата си.

7) И след това са мнозинството от хората, които намират духовна подкрепа в Бог. Това е така, защото те живеят на този свят, те нямат покой или щастие и никъде не намират утеха. Щом намерят Бог, след като видят и чуят Неговите слова, те започват да таят скрита радост и въодушевление в сърцата си. Това е така, защото те вярват, че най-накрая са намерили място, което ще ощастливи духа им, и че най-накрая са намерили Бог, който ще им даде духовна храна. След като приемат Бог и започнат да Го следват, те стават щастливи и животът им е пълноценен. Те вече не се държат като неверниците, които се лутат през живота като зверове, и чувстват, че имат какво да очакват в живота. Така те смятат, че този Бог може да задоволи изцяло духовните им потребности и да им донесе голямо щастие както в ума, така и в духа. Без да го осъзнават, те стават неспособни да напуснат този Бог, който им дава такава духовна храна и който носи щастие на душите им и на всички членове на техните семейства. Те са уверени, че вярата в Бог не трябва да носи нищо повече от духовна храна.

Някой сред вас притежава ли нагласа към Бог, присъща на някой от тези различни видове, споменати по-горе? (Да.) Ако във вярата си в Бог сърцето на човек таи някоя от тези нагласи, способен ли е той наистина да застане пред Бог? Ако някой таи някоя от тези нагласи в сърцето си, дали вярва в Бог? Вярва ли такъв човек в Самия Бог, единствения истински Бог? (Не.) Щом не вярваш в Самия Бог, единствения истински Бог, в кого вярваш? Ако това, в което вярваш, не е Самият Бог, единственият истински Бог, тогава е възможно да вярваш в идол или велик човек, или Бодхисатва, или да почиташ Буда, който е в сърцето ти. Освен това е възможно да вярваш в обикновен човек. Накратко, поради различните форми на вяра и отношение на хората към Бог, те поставят в сърцата си Бог от собствените си познания, налагат въображението си върху Бог, поставят своето отношение към Бог и своите представи за Него наравно със Самия Бог, единствения истински Бог, а след това ги поддържат, за да бъдат утвърдени. Какво означава, когато хората имат такива неправилни нагласи към Бог? Това означава, че те са отхвърлили Самия истински Бог и почитат фалшив бог; това показва, че докато вярват в Бог, те Го отхвърлят и Му се противопоставят, и че отричат съществуването на истинския Бог. Ако хората продължават да се придържат към такива форми на вяра, какви последствия ще понесат? С такива форми на вяра ще могат ли да се доближат още повече до изпълнението на Божиите изисквания? (Не, няма да могат.) Напротив, заради своите представи и идеи те ще се отклоняват все повече от Божия път, защото посоката, която търсят, е противоположна на посоката, в която Бог изисква от тях да поемат. Чували ли сте някога историята за пътника, който „се опитвал да отиде на юг, докато колесницата му се движи на север“? Възможно е това да е точно такъв случай на опит да се отиде на юг чрез придвижване на север. Ако хората вярват в Бог по такъв нелеп начин, тогава колкото повече се стараеш, толкова повече ще се отдалечаваш от Бог. Затова ви съветвам следното: преди да тръгнеш, първо трябва да разбереш дали всъщност се движиш в правилната посока. Не полагайте усилия на сляпо и не забравяйте да се запитате: „Дали Богът, в когото вярвам, е Владетелят на всички неща? Дали Богът, в когото вярвам, е просто някой, който ми дава духовна храна? Дали Той е просто моят идол? Какво иска от мен този Бог, в когото вярвам? Одобрява ли Бог всичко, което правя? Дали всичките ми действия и търсения съответстват на стремежа ми да опозная Бог? Съответстват ли те на Неговите изисквания към мен? Дали пътят, по който вървя, е признат и одобрен от Бог? Доволен ли е Той от вярата ми?“. Ти трябва често и многократно да си задаваш тези въпроси. Ако искате да търсите познание за Бог, трябва да имате ясно съзнание и ясни цели, преди да успеете да Го удовлетворите.

Възможно ли е, в резултат на Своето великодушие, Бог неохотно да приеме тези неправилни нагласи, за които говорих току-що? Може ли Бог да похвали отношението на тези хора? (Не.) Какви са Божиите изисквания към хората и към онези, които Го следват? Какво отношение изисква Той от хората? Имате ли ясна представа по тези въпроси? Дотук казах толкова много; говорих много по темата за Самия Бог, както и за Неговите дела и това, което Той притежава и представлява. Сега знаете ли какво иска Бог да спечели от хората? Знаеш ли какво иска Той от теб? Говорете. Ако знанията ви от опита и практиката все още са недостатъчни или са много повърхностни, можете да кажете нещо за знанието си за тези слова. Имате ли обобщени познания? Какво иска Бог от човека? (По време на тези няколко беседи Бог подчерта, че иска от нас да Го познаваме, да познаваме делата Му, да знаем, че Той е източникът на живот за всички неща, и да сме запознати с Неговия статут и идентичност.) И когато Бог иска от хората да Го познават, какъв е крайният резултат? (Те разбират, че Бог е Създателят и че хората са сътворени същества.) Когато хората придобият такова знание, какви промени настъпват в отношението им към Бог, в изпълнението на дълга им или в житейския им нрав? Мислили ли сте някога за това? Може ли да се каже, че като познават Бог и Го разбират, те стават добри хора? (Вярата в Бог не означава да се стремиш да бъдеш добър човек. По-скоро това е стремежът да станеш Божие създание, което е на висота, и да бъдеш честен човек.) Има ли нещо друго? (След като познаваме Бог истински и правилно, ние сме способни да се отнасяме към Него като към Бог; знаем, че Бог винаги е Бог, че сме сътворени същества, че трябва да почитаме Бог и че трябва да стоим на мястото си.) Много добре! Нека чуем и други. (Ние познаваме Бог и в крайна сметка сме способни да бъдем хора, които наистина се подчиняват на Бог, да се боят от Бог и отбягват злото.) Точно така!

в. Отношението, което Бог изисква човечеството да има към Него

Всъщност Бог не е много взискателен към човечеството — или поне не е толкова взискателен, колкото хората си представят. Ако Бог не беше изрекъл никакви слова и ако Той не беше изразил Своя нрав или някои от делата Си, тогава познаването на Бог щеше да е изключително трудно за вас, защото на хората щеше да им се наложи да правят умозаключения за Неговото намерение и воля, а това би било много трудно. На последния етап от Своето дело обаче Бог изрече много слова, извърши огромна работа и постави много изисквания към човека. С думите Си и с огромното Си дело Той информира хората за това какво Той харесва, какво ненавижда и за това какви трябва да бъдат хората. След като разберат тези неща, хората трябва да имат точно определение в сърцата си за Божиите изисквания, защото вярата им в Бог не е неясна и те вече не вярват в неясен Бог, нито имат вяра в Бог сред неопределеност или небитие. По-скоро те са в състояние да чуят Неговото слово, да разберат стандартите на Неговите изисквания и да ги постигнат, а Бог използва езика на човечеството, за да им каже всичко, което те трябва да знаят и разбират. Днес, ако хората все още не знаят какво е Бог и какво изисква Той от тях; ако не знаят защо човек трябва да вярва в Бог, нито как да вярва в Него или да се отнася към Него — тогава има проблем. Току-що всеки от вас говори за една конкретна област; вие сте наясно с някои неща, било то конкретни или общи. Искам обаче да ви кажа правилните, пълни и конкретни изисквания, които Бог има към човечеството. Те са само няколко думи, и то много прости; може вече да ги знаете. Точните Божии изисквания към човечеството и онези, които следват Бог, са следните. Той изисква пет неща от онези, които Го следват: истинска вяра, предано следване, пълно подчинение, истинско знание и искрена боязън.

С тези пет неща Бог изисква хората повече да не Го поставят под въпрос и да не Го следват, като използват въображението си или неясни и абстрактни възгледи; те не трябва да следват Бог въз основа на някакви идеи или представи. Той изисква всеки един от онези, които Го следват, да го прави предано, а не половинчато или без отдаденост. Когато Бог поставя някакви изисквания към теб, когато те изпитва, съди те, справя се с теб и те кастри или те дисциплинира и поразява, ти трябва да Му се подчиняваш напълно. Не бива да питате за повода или да поставяте условия, а още по-малко — да говорите за причини. Вашето подчинение трябва да е пълно. Познаването на Бог е областта, в която хората изпитват най-сериозен недостиг. Те често налагат на Бог думи, изрази и слова, които не са свързани с Него, като вярват, че такива думи са най-точното определение на познанието за Бог. Те не знаят, че тези думи, които идват от човешкото въображение, от собствените им разсъждения и собственото им знание, нямат ни най-малка връзка с Божията същина. Затова искам да ви кажа, че когато става въпрос за знанието, което Бог иска хората да притежават, Той не просто иска от теб да познаваш Него и Неговите слова, а и знанието ти за Него да е правилно. Дори и да можеш да кажеш само едно изречение или да осъзнаваш само малка част, тази малка част от осъзнатото да е правилна и вярна и да съответства на същината на Самия Бог. Това е така, защото Бог ненавижда всяка нереалистична или необмислена похвала или възхвала за Него. Нещо повече, Той мрази, когато хората се отнасят към Него като към въздух. Той ненавижда по време на обсъждане на теми за Бог хората да говорят, без да се съобразяват с фактите, да говорят на воля и без колебание, да говорят както намерят за добре; освен това, Той ненавижда онези, които вярват, че познават Бог, и се хвалят с познанието си за Него, като обсъждат теми, свързани с Него, без задръжки и без резерви. Последното от гореспоменатите пет изисквания е сърдечна боязън: това е основното изискване на Бог към всички онези, които Го следват. Когато някой притежава правилно и истинско познание за Бог, той е способен истински да се бои от Бог и да отбягва злото. Тази боязън идва от дълбините на сърцето; тя е доброволна, а не е резултат от натиск от страна на Бог. Бог не иска от теб да му правиш подаръци с хубаво отношение, държане или показно поведение към Него; по-скоро Той иска от теб да се боиш от Него и дълбоко в сърцето си да изпитваш страхопочитание пред Него. Такава боязън се постига в резултат на промени в твоя житейски нрав, на придобиване на познание за Бог и разбиране на Божиите дела, на разбиране на Божията същина и твоето признаване на факта, че си едно от Божиите създания. Следователно, като използвам думата „сърдечна“, за да определя боязънта тук, Моята цел е хората да разберат, че тяхната боязън от Бог трябва да идва от дълбините на сърцата им.

Сега обмислете тези пет изисквания: способен ли е някой от вас да постигне първите три? Имам предвид истинската вяра, преданото следване и пълното подчинение. Някои от вас способни ли са на тези неща? Зная, че ако бях казал всичките пет, безспорно нямаше да се намери нито един сред вас, който е способен, но сведох броя им до три. Помислете дали сте постигнали тези неща или не сте. Лесно ли се постига „истинска вяра“? (Не.) Не е лесно, защото хората често поставят Бог под въпрос. А какво ще кажете за „предано следване“? За какво се отнася това „предано“? (Да не бъдеш половинчат, а всеотдаен.) Да не бъдеш половинчат, а всеотдаен. Много точно казано! И така, способни ли сте да постигнете това изискване? Трябва да се постараете повече, нали? Към момента все още не сте успели да изпълните това изискване. Какво ще кажете за „пълно подчинение“ — това постигнахте ли? (Не.) Не сте постигнали и това. Често сте непокорни и бунтовни; често не слушате, не искате да се подчинявате или не искате да чуете. Това са трите най-основни изисквания, с които хората се сблъскват, след като добият навлизане в живота, но вие все още не сте ги постигнали. Така че, дали имате голям потенциал в момента? Днес, след като Ме чухте да казвам тези слова, чувствате ли се разтревожени? (Да.) Правилно е да изпитвате тревога. Не се опитвайте да избегнете тревожността. Аз се чувствам разтревожен за вас. Няма да разглеждам другите две изисквания; без съмнение никой тук не е способен да ги постигне. Вие сте разтревожени. И така, определихте ли целите си? Към какви цели и в каква посока трябва да се стремите и да насочвате усилията си? Имате ли цел? Позволете Ми да говоря ясно: щом постигнете тези пет изисквания, ще удовлетворите Бог. Всяко от тях е показател, както и крайна цел за съзряването на навлизането в живота на човек. Дори да избера само едно от тези изисквания, за което да говоря подробно, и да изисквам от вас да го изпълните, няма да е лесно да се постигне; трябва да понесете определени трудности и да положите известни усилия. Каква психична нагласа трябва да имате? Тя трябва да е същата като тази на пациент с рак, който чака да отиде на операционната маса. Защо казвам това? Ако искаш да вярваш в Бог и ако искаш да Го спечелиш и да спечелиш Неговото удовлетворение, тогава, ако не изтърпиш определена степен на болка и не положиш известни усилия, няма да си способен да постигнеш тези неща. Вие сте чували много проповеди, но това, че сте ги чули, не означава, че тази проповед е твоя; трябва да я усвоиш и да я превърнеш в нещо, което ти принадлежи. Трябва да я усвоиш в живота си и да я внесеш в съществуването си, като позволиш на тези слова и проповеди да направляват начина ти на живот и да придадат екзистенциална стойност и смисъл на живота ти. Когато това се случи, ще си е струвало да чуеш тези слова. Ако словата, които изричам, не доведат до никакъв подем в живота ти или не добавят никаква стойност към съществуването ти, тогава няма смисъл да ги слушаш. Разбирате това, нали? След като сте го разбрали, какво ще се случи по-нататък, зависи от вас. Трябва да се захванете за работа! Трябва да бъдете сериозни във всичко! Не бъдете объркани; времето лети! Повечето от вас вече вярват в Бог повече от десетилетие. Погледнете назад към изминалите десет години: колко спечелихте? И колко десетилетия ви остават да живеете в този живот? Нямате много време. Забрави за това дали Божието дело те очаква, дали Той ти е оставил възможност или дали отново ще извърши същото дело — не говори за тези неща. Можеш ли да обърнеш хода на последните десет години от живота си? С всеки изминал ден и с всяка направена крачка разполагаш с един ден по-малко. Времето не чака никого! Ти ще спечелиш от вярата си в Бог само ако подходиш към нея като към най-великото нещо в живота си, по-важно дори от храната, дрехите или каквото и да било друго. Ако вярваш само когато имаш време и не си способен да посветиш цялото си внимание на вярата си, и ако непрекъснато си затънал в объркване, тогава няма да спечелиш нищо. Вие разбирате това, нали? Ще спрем дотук за днес. Ще се видим следващия път!

15 февруари 2014 г.