Предисловие

При все че много хора вярват в Бог, малцина разбират какво означава вярата в Него и какво трябва да правят, за да спазват Божията воля. Причината е, че макар и думата „Бог“ и фрази като „Божието дело“ да са им познати, те не познават Бог, а още по-малко делото Му. Тогава няма нищо чудно, че непознаващите Бог са объркани във вярата си в Него. Хората не приемат сериозно вярата в Бог и това се дължи изцяло на факта, че тя им е твърде чужда, твърде непозната. Затова и не успяват да изпълнят Божиите изисквания. Иначе казано, щом не познават Бог и не познават Неговото дело, те не са годни за целите Му, а още по-малко са способни да удовлетворят волята Му. „Вярата в Бог“ е убеждение, че има Бог — това е най-опростената идея по отношение на вярата в Него. При това убеждението, че има Бог, не е равносилно на искрена вяра в Бог, а е по-скоро просто вярване с подчертан религиозен оттенък. Истинската вяра в Бог означава следното: вярвайки, че цялото мироздание е в Божията власт, човек изживява словото Му и делото Му, пречиства се от порочния си нрав, изпълнява Божията воля и опознава Бог. Само тази духовна пътека може да се нарече „вяра в Бог“. Хората обаче често приемат вярата в Бог като елементарно и разтегливо понятие. Онези, които вярват в Бог по този начин, са далеч от смисъла на вярата и дори и да са вярващи докрай, те никога не ще се сдобият с Божието одобрение, защото са поели по грешен път. До ден днешен някои изповядват вярата си в Него съгласно думи и кухи доктрини. Те не знаят, че са лишени от същността на вярата в Бог и че не са достойни за Неговото одобрение, но въпреки това отправят към Него молитви за избавление и благодат. Нека поспрем за миг, да укротим сърцата си и да се запитаме: възможно ли е вярата в Бог да е най-лесното нещо на света? Възможно ли е вярата в Него да не е нищо повече от приемане на обилната Божия благодат? Дали тези, които вярват в Бог, без да Го познават, или тези, които вярват в Него, но Му се противопоставят, наистина са в състояние да изпълняват волята Му?

Не може да се говори за Бог и за човека на равни начала. За хората Божията същност и Божието дело са напълно неразгадаеми и неразбираеми. Ако Бог лично не осъществява делото Си и не изрича словото Си в света на хората, те никога не биха могли да разберат Божията воля. Тогава дори и изцяло посветилите живота си на Бог не биха могли да получат Неговото одобрение. Ако Бог спре да изпълнява делото Си, тогава колкото и добре да се справят човеците, усилията им ще са напразни, защото Божиите мисли са неизменно по-висши от човешките, а Божията мъдрост е извън човешките възприятия. Затова казвам, че всички, претендиращи „напълно да разбират“ Бог и Неговото дело, са глупци; всички те са самонадеяни и невежи. Човекът не бива да формулира Божието дело; нещо повече, хората не са в състояние да формулират делото Му. В очите на Бог човекът е незначителен като мравка; тогава как би могъл той да проумее Божието дело? Онези, които надуто заявяват: „Бог не работи по този или онзи начин“ или „Бог е такъв или инакъв“ — нима те не са арогантни? На всички ни трябва да е ясно, че хората, бидейки създания от плът, са покварени от Сатана. В природата на човека е да се опълчва на Бог. Човеците не са на равна нога с Бог и е нелепо да се надяват, че могат да се месят в Божиите дела. Що се отнася до начина, по който Бог направлява човека, това е Негово собствено дело. На хората подобава да се подчиняват на волята Му, без да заявяват различни свои възгледи, защото човекът е просто прах. Тъй като на нас е предопределено да търсим Бог, не бива да наслагваме върху Божието дело човешките си представи с очакването, че Той ще се съобрази с тях, а още по-нередно е да впрягаме покварения си нрав до краен предел, за да се противопоставяме умишлено на делото Му. Нима това не ни превръща в антихристи? Как е възможно подобни хора да вярват в Бог? Тъй като вярваме, че Той съществува и желаем да сме богоугодни и да Го прозрем, трябва да търсим истинския път и да се стремим да сме в съгласие с Бог. Не бива твърдоглаво да Му се противим. Нима от такива действия може да излезе нещо добро?

Днес Бог извършва ново дело. Може би трудно възприемаш тези думи и си озадачен от тях, но съветът Ми към теб е да не разкриваш непринудеността си, защото само онези, които искрено гладуват и жадуват за праведност пред Бог, ще се сдобият с истината и само искрено посветените Нему ще получат Божието просветление и водачество. Ще добиеш плодове, ако търсиш истината с трезво спокойствие, а не с препирни и раздори. Казвайки, че „днес Бог извършва ново дело“, имам предвид Божието завръщане в плът. Може би тези думи не те трогват; може би ги презираш, а може пък да проявяваш голям интерес от тях. Каквато и да е реакцията ти, Аз се надявам, че всички искрено копнеещи за Божията поява ще приемат и внимателно ще анализират този факт, вместо да си правят необмислени заключения. Така постъпват мъдрите хора.

Не е трудно да разгледаме въпроса в дълбочина, но за целта е необходимо всеки един от нас да приеме следната истина: въплътеният Бог притежава Божията същност; въплътеният Бог притежава Божието проявление. Въплъщавайки се, Бог ще осъществи Своя замисъл делото Си, и тъй като Бог се превръща в плът, Той ще изрази онова, което представлява, и ще може да осени човека с истината, ще го дари с живота и ще го насочи по правилния път. Плът, която не съдържа Божията същност, категорично не е въплътеният Бог; в това няма съмнение. Ако човек иска да разбере дали пред него е Самият въплътен Бог, той трябва да прецени това по изразявания от Него нрав и по изричаните от Него думи. Иначе казано, за да потвърди, че това е въплътеният Бог и да прецени дали това е истинският път, човек трябва да ползва за ориентир Божията същина. Тоест, за да определи дали това действително е въплътеният Бог, той трябва да се вгледа в същността Му — в Неговото дело, в словото Му, в нрава Му и в множество други аспекти — вместо да съди по външни белези. Невеж и неук е човекът, който се взира само в Неговото външно проявление и в резултат пренебрегва същината Му. Външният вид не е определящ за същността; нещо повече — Божието дело никога не може да съвпадне с човешките представи. Нима външността на Исус не се различаваше от хорските представи? Та нали ликът и облеклото Му с нищо не подсказваха истинската Му самоличност? Та нали първите фарисеи се опълчиха срещу Него тъкмо защото имаха очи само за външността Му, но останаха глухи за думите Му? Надеждата Ми е, че всеки брат и сестра, които очакват Божията поява, не ще повторят тази историческа трагедия. Не бива да се превръщате в съвременни фарисеи и отново да приковете Бог на кръста. Трябва грижливо да премислите как ще приветствате Божието завръщане и да сте с ясна представа как да се отдадете на истината. Това е отговорността на всеки, който чака Исус да се върне, възседнал облак. Вместо да се заплитаме в преувеличени фантазии, трябва да проясним духовното си зрение. Трябва да мислим за реалистичната работа на Бог и да се вгледаме в практическите аспекти на Бог. Не се отнасяйте и изгубвайте в мечтания, винаги копнеейки за деня, в който Господ Исус внезапно ще слезе сред вас, възседнал облак, и ще възнесе вас, които никога не сте Го опознали, не сте Го видели и не знаете как да следвате волята Му. По-добре е да разсъждавате по по-практични въпроси!

Може би си разгърнал тази книга с изследователска цел, а може би с намерението да приемеш писаното в нея. Каквото и да е отношението ти, надявам се да я изчетеш докрай и да не я оставиш лесно настрани. Може би след като прочетеш тези слова отношението ти ще се промени, но това зависи от мотивацията ти и от това доколко проумяваш написаното в нея. Важно е обаче да разбереш едно: Божието слово не може да бъде представено за думи на човека, а още по-немислимо е човешкото слово да бъде представено за Божие. Човек, ползван от Бог, не е въплътеният Бог и въплътеният Бог не е човек, ползван като инструмент от Бог. Разликата е съществена. Възможно е след като прочетеш писаното тук, да не го приемеш като слово Божие, а просто като просветление, придобито от човека. В такъв случай ти си ослепен от невежество. Как е възможно Божието слово да е еднакво с нечие просветление? Словото на въплътения Бог поставя начало на нова епоха, ръководи цялото човечество, разкрива тайнства и указва на хората пътя, по който да поемат в новата епоха. Просветлението, добито от човек, не е нищо повече от прости указания как да практикува знанието. То не е в състояние да поведе цялото човечество в нова епоха или да разкрие тайнствата на Самия Бог. В крайна сметка Бог е Бог, а човекът е човек. Бог притежава Божествена същност, а човекът притежава човешка същност. Ако човек гледа на изреченото от Бог слово като на обикновено просветление от Светия Дух и приема думите на апостолите и пророците за слово, изречено лично от Бог, това е негова грешка. При никакви обстоятелства не бива да смесваш грешното с правилното или да правиш от висшето низше, нито да бъркаш задълбоченото с повърхностното; никога не бива умишлено да отхвърляш нещо, което знаеш, че е истина. Всеки вярващ в съществуването на Бог трябва да анализира проблемите от правилната гледна точка и да приема новото Божие дело и новото Негово слово от позицията на Негово създание. Не успее ли, Бог ще го пропъди.

След делото на Йехова Исус се въплъти, за да извърши Своето дело сред хората. Неговото дело не беше само по себе си — то надграждаше вече свършеното от Йехова. Исусовото дело бе за нова епоха, която Бог създаде след Епохата на закона. По същия начин, когато делото на Исус бе завършено, Бог продължи да работи за следващата епоха, защото цялостното Божие управление се развива непрестанно. Измине ли старата епоха, настъпва нова; приключи ли предишната работа, начева нова работа, която продължава Божието управление. Това е второто Божие въплъщение, продължаващо делото на Исус. Естествено, то не се случва изолирано, а е трети етап от делото след Епохата на закона и Епохата на благодатта. Всеки път, когато Бог започва нова глава от делото Си, Той поставя ново начало и то винаги възвестява нова епоха. Това е съпътствано от съответните промени в Божия нрав, в начина Му на работа, в мястото, където Той извършва делото Си и в Неговото име. Тоест не е странно, че за хората е трудно да възприемат Божието дело в новата епоха. Но независимо колко Му се противят хората, Бог неспирно върши работата Си и непрестанно води напред цялото човечество. Идвайки в света на хората, Исус въведе Епохата на благодатта и сложи край на Епохата на закона. В сетните дни Бог отново доби плът и с това Свое въплъщение завърши Епохата на благодатта и положи начало на Епохата на царството. Всички, които успеят да приемат второто Божие въплъщение, ще бъдат въведени в Епохата на царството, като при това ще успеят лично да приемат Божието напътствие. При все че Исус свърши много работа сред хората, Той завърши единствено изкуплението на цялото човечество и се превърна в техен принос за грях; Той не освободи човека от покварения му нрав. За пълно спасение на хората от влиянието на Сатана беше необходимо не само Исус да стане принос за грях и да понесе човешките грехове, но и Бог да свърши още по-велико дело, за да освободи напълно човека от сатанински покварения му нрав. И тъй, човешките грехове вече са опростени и Бог отново се въплъти, за да въведе хората в новата епоха, и започна делото на порицанието и възмездието. Това Негово дело пренесе човека в по-висш свят. Всички подчинили се на Неговата власт ще се радват на по-висша истина и ще бъдат още по-благословени. Те наистина ще живеят в светлината и ще бъдат дарени с истината, пътя и живота.

Останат ли заклещени в Епохата на благодатта, хората никога няма да се отърват от покварения си нрав, а още по-малко ще познаят изначалния Божи нрав. Ако непрестанно живеят сред изобилна благодат, но не познават пътя на живота, по който да поемат, за да познаят Бог или да Го удовлетворят, те никога няма истински да придобият Бог във вярата си в Него. Този вид вяра е достойна за съжаление. Когато дочетеш тази книга и си изживял всяка стъпка от делото на въплътения Бог в Епохата на царството, ще усетиш, че най-сетне са удовлетворени копнежите, които си таил в сърцето си с години. Ще почувстваш, че чак сега наистина си видял Бог лице в лице; едва сега си съзрял Неговия лик, чул си словото, произнесено от Самия Него, насладил си се на мъдростта на делото Му и действително си усетил колко практически и всемогъщ е Той. Ще почувстваш, че си добил много неща, които са оставали незрими и недостъпни за хората в минали времена. Тогава ясно ще осъзнаеш какво е да вярваш в Бог и да се подчиниш на Божията воля. Разбира се, ако си се вкопчил в стари възгледи и отхвърляш или отричаш реалността на второто Божие въплъщение, ще останеш с празни ръце, няма да добиеш нищо и в крайна сметка ще бъдеш осъден за това, че се противиш Нему. Онези, които съумеят да се покорят на истината и са следовници на Божието дело, ще бъдат приети в името на втория въплътен Бог — Всемогъщия. Те ще могат да приемат личните Му напътствия, ще добият повече и по-висши истини и ще спечелят истински живот. Те ще наблюдават видение, невиждано от хората никога преди: „И се обърнах да видя Този, Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника; и всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс; а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му — като огнен пламък; и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена; а гласът Му беше като на много води; и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата Му излизаше меч, остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си“ (Откровение 1:12-16). Това видение е израз на цялостния нрав на Бог, а изразът на Неговия цялостен нрав е също и израз на Божието дело в сегашното Му въплъщение. В пороя от порицания и осъждания Човешкият Син изразява изначалния Си нрав чрез слово, позволявайки на всеки, приел порицанията и правосъдието Му, да види същинското лице на Човешкия Син, което точно отговаря на описания от Йоан лик на Сина Човешки. (Естествено, всичко това ще бъде невидимо за неприемащите Божието дело в Епохата на царството.) Истинското лице на Бог не може да бъде напълно изразено с езика на хората и затова Бог използва средствата, с които изразява изначалния Си нрав, за да покаже на хората истинското Си лице. Това ще рече, че всички, насладили се на изначалния нрав на Човешкия Син, са видели истинското лице на Човешкия Син, защото Бог е твърде велик, за да бъде напълно изразен с езика на хората. Веднъж изживял всяка стъпка от Божието дело в Епохата на царството, човек ще разбере истинското значение на думите, с които Йоан описва Човешкия Син сред светилниците: „Главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му — като огнен пламък; и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена; а гласът Му беше като на много води; и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата Му излизаше меч, остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си“. Тогава ти без никакво съмнение ще осъзнаеш, че тленната плът, изрекла толкова много истини, е безспорно вторият въплътен Бог. И нещо повече, истински ще усетиш колко си благословен и надарен с най-висше щастие. Нима не желаеш да приемеш тази благословия?

Следваща: Слова на Христос в Началото – Глава 1

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Настройки

  • Текст
  • Теми

Плътни цветове

Теми

Шрифтове

Размер на шрифта

Разредка

Разредка

Ширина на страницата

Съдържание

Търсене

  • Търсене в този текст
  • Търсене в тази книга

Свържете се с нас в Messenger