При все че много хора вярват в Бог, малцина разбират какво означава вярата в Него и какво трябва да правят, за да бъдат съгласно Божиите намерения. Причината е, че макар и думата „Бог“ и фрази като „Божието дело“ да са им познати, те не познават Бог, а още по-малко делото Му. Тогава няма нищо чудно, че непознаващите Бог са объркани във вярата си в Него. Хората не приемат сериозно вярата в Бог и това се дължи изцяло на факта, че тя им е твърде чужда, твърде непозната. Затова и не успяват да изпълнят Божиите изисквания. Иначе казано, щом не познават Бог и не познават Неговото дело, те не са годни да служат на Бог, а още по-малко са способни да удовлетворят намеренията Му. „Вярата в Бог“ е убеждение, че има Бог — това е най-опростената идея по отношение на вярата в Него. При това убеждението, че има Бог, не е равносилно на истинска вяра в Бог, а е по-скоро просто вярване с силен религиозен оттенък. Истинската вяра в Бог означава следното: въз основа на вярата, че Бог има върховенство над цялото мироздание, човек преживява словото Му и делото Му, пречиства се от покварения си нрав, удовлетворява Божиите намерения и опознава Бог. Само такова пътуване може да се нарече „вяра в Бог“. Хората обаче често приемат вярата в Бог като елементарно и фриволно понятие. Онези, които вярват в Бог по този начин, са изгубили смисъла на вярата в Бог и дори и да са вярващи докрай, те никога не ще се сдобият с Божието одобрение, защото са поели по грешен път. До ден днешен някои вярват в Него съгласно думи и кухи доктрини. Те не знаят, че са лишени от същността на вярата в Бог и че не са достойни за Неговото одобрение, но въпреки това отправят към Него молитви за сигурност и достатъчна благодат. Нека поспрем, да смирим сърцата си и да се запитаме: възможно ли е вярата в Бог да е най-лесното нещо на света? Възможно ли е вярата в Него да не е нищо повече от приемане на обилната Божия благодат? Дали тези, които вярват в Бог, без да Го познават, или тези, които вярват в Него, но Му се противопоставят, наистина са в състояние да удовлетворят намеренията Му?

Не може да се говори за Бог и за човека на равни начала. За хората Божията същност и Божието дело са напълно неразгадаеми и неразбираеми. Ако Бог лично не осъществява делото Си и не изрича словото Си в света на хората, те никога не биха могли да разберат Божиите намерения. Тогава дори и изцяло посветилите живота си на Бог не биха могли да получат Неговото одобрение. Ако Бог спре да изпълнява делото Си, тогава колкото и добре да се справят човеците, усилията им ще са напразни, защото Божиите мисли са неизменно по-висши от човешките, а Божията мъдрост е извън човешките възприятия. Затова казвам, че всички, претендиращи „напълно да разбират“ Бог и Неговото дело, са глупци; всички те са самонадеяни и невежи. Човекът не бива да формулира Божието дело; нещо повече, хората не са в състояние да формулират делото Му. В очите на Бог човекът е незначителен като мравка; тогава как би могъл той да проумее Божието дело? Онези, които надуто заявяват: „Бог не работи по този или онзи начин“ или „Бог е такъв или инакъв“ — нима те не са арогантни? На всички ни трябва да е ясно, че хората, бидейки създания от плът, са покварени от Сатана. В природата на човека е да се опълчва на Бог. Човеците не са на равна нога с Бог и е нелепо да се надяват, че могат да се месят в Божиите дела. Що се отнася до начина, по който Бог направлява човека, това е Негово собствено дело. На хората подобава да се подчиняват на волята Му, без да заявяват различни свои възгледи, защото човекът е просто прах. Тъй като ние имаме намерение да търсим Бог, не бива да наслагваме върху Божието дело човешките си представи с очакването, че Той ще се съобрази с тях, а още по-нередно е да впрягаме покварения си нрав, за да се противопоставяме яростно и умишлено на делото Му. Нима това не ни превръща в антихристи? Как е възможно подобни хора да вярват в Бог? Тъй като вярваме, че Той съществува и желаем да сме богоугодни и да Го прозрем, трябва да търсим истинския път и да се стремим да сме в съответствие с Бог. Не бива твърдоглаво да Му се противим. Нима от такива действия може да излезе нещо добро?

Днес Бог извършва ново дело. Може би трудно приемеш тези думи и си озадачен от тях, но съветът Ми към теб е да не разкриваш непринудеността си, защото само онези, които искрено гладуват и жадуват за праведност пред Бог, ще се сдобият с истината и само искрено посветените Нему ще получат Божието просветление и водачество. Ще добиеш плодове, ако търсиш истината с трезво спокойствие, а не с препирни и раздори. Казвайки, че „днес Бог извършва ново дело“, имам предвид Божието завръщане в плът. Може би тези думи не те трогват; може би ги презираш, а може пък да проявяваш голям интерес от тях. Каквато и да е реакцията ти, Аз се надявам, че всички искрено копнеещи за Божията поява ще приемат и внимателно ще анализират този факт, вместо да си правят необмислени заключения. Така постъпват мъдрите хора.

Не е трудно да изследваме въпроса в дълбочина, но това изисква всеки един от нас да знае следната истина: въплътеният Бог притежава Божията същност; въплътеният Бог притежава Божия израз. Тъй като се въплъщава, Бог ще роди делото, което смята да извърши, и тъй като Бог се превръща в плът, Той ще изрази онова, което представлява, и ще може да донесе истината на човека, ще го дари с живота и ще му посочи пътя. Плът, която не съдържа Божията същност, категорично не е въплътеният Бог; в това няма съмнение. Ако човек иска да изследва дали това е въплътената Божия плът, той трябва да прецени това по изразявания от Него нрав и по изричаните от Него думи. Иначе казано, за да потвърди, че това е въплътеният Бог и да прецени дали това е или не е истинският път, човек трябва да различи въз основа на Неговата същност. Затова, за да определи дали това е плътта на въплътения Бог, ключът се крие в Неговата същност — в Неговото дело, слова, нрав и много други аспекти — а не във външния вид. Невеж и неук е човекът, който се взира само в Неговата външност и в резултат пренебрегва същността Му. Външният вид не е определящ за същността; нещо повече — Божието дело никога не може да съвпадне с човешките представи. Нима външността на Исус не се различаваше от хорските представи? Та нали ликът и облеклото Му с нищо не подсказваха истинската Му самоличност? Та нали първите фарисеи се опълчиха срещу Него тъкмо защото имаха очи само за външността Му,но не приеха съзнателно словата от Неговата уста? Надеждата Ми е, че всеки брат и сестра, които търсят Божията поява, не ще повторят тази историческа трагедия. Не бива да се превръщате в съвременни фарисеи и отново да приковете Бог на кръста. Трябва грижливо да премислите как ще приветствате Божието завръщане и да сте с ясна представа как да се покорите на истината. Това е отговорността на всеки, който чака Исус да се върне, възседнал облак. Вместо да се заплитаме в преувеличени фантазии, трябва да проясним духовното си зрение. Трябва да мислим за реалистичната работа на Бог и да се вгледаме в практическите аспекти на Бог. Не се отнасяйте и изгубвайте в мечтания, винаги копнеейки за деня, в който Господ Исус внезапно ще слезе сред вас, възседнал облак, и ще възнесе вас, които никога не сте Го опознали, не сте Го видели и не знаете как да следвате волята Му. По-добре е да разсъждавате по по-практични въпроси!

Може би си разгърнал тази книга с изследователска цел, а може би с намерението да приемеш писаното в нея. Каквото и да е отношението ти, надявам се да я изчетеш докрай и да не я оставиш лесно настрани. Може би след като прочетеш тези слова отношението ти ще се промени, но това зависи от мотивацията ти и от това доколко проумяваш написаното в нея. Има обаче едно нещо, което трябва да знаеш: Божието слово не може да бъде представено за думи на човека, а още по-немислимо е човешкото слово да бъде представено за Божие. Човек, ползван от Бог, не е въплътеният Бог и въплътеният Бог не е човек, използван от Бог. Разликата е съществена. Възможно е след като прочетеш писаното тук, да не ги признаеш за Божии слова, а просто като просветление, придобито от човека. В такъв случай ти си ослепен от невежество. Как е възможно Божиите слова да са еднакви с просветлението, което е придобил човек? Словата на въплътения Бог поставят начало на нова епоха, ръководят цялото човечество, разкрива тайнства и указва на хората посоката, по която да поемат в новата епоха. Просветлението, добито от човек, не е нищо повече от прости указания за практика или знание. То не е в състояние да поведе цялото човечество в нова епоха или да разкрие тайнствата на Самия Бог. В крайна сметка Бог е Бог, а човекът е човек. Бог притежава същността на Бог, а човекът притежава същността на човек. Ако човек гледа на изреченото от Бог слово като на обикновено просветление от Светия Дух и приема думите на апостолите и пророците за слово, изречено лично от Бог, това е негова грешка. При никакви обстоятелства не бива да смесваш грешното с правилното или да считаш висшето за низше, нито да бъркаш задълбоченото с повърхностното; При никакви обстоятелства никога не бива умишлено да оборваш нещо, което знаеш, че е истина. Всеки вярващ в съществуването на Бог трябва да анализира проблемите от правилната гледна точка и да приема новото Божие дело и новото Негово слово от позицията на Негово сътворено същество. В противен случай Бог ще го отстрани.

След делото на Йехова Исус се въплъти, за да извърши Своето дело сред хората. Неговото дело не беше извършено в изолация — то надграждаше вече свършеното от Йехова. Това беше дело за нова епоха, което Бог извърши, след като Той приключи Епохата на закона. По същия начин, когато делото на Исус бе завършено, Бог продължи да работи за следващата епоха, защото цялостното Божие управление се развива непрестанно. Измине ли старата епоха, тя ще бъде заменена снова; приключи ли предишната работа, начева нова работа, която продължава Божието управление. Това е второто Божие въплъщение, продължаващо делото на Исус. Естествено, то не се случва изолирано, а е трети етап от делото след Епохата на закона и Епохата на благодатта. Всеки път, когато Бог започва нов етап от делото Си, Той поставя ново начало и то винаги възвестява нова епоха. Това е съпътствано от съответните промени в Божия нрав, в начина Му на работа, в мястото, където Той извършва делото Си и в Неговото име. Тоест не е странно, че за хората е трудно да приемат Божието дело в новата епоха. Но независимо колко Му се противят хората, Бог неспирно върши работата Си и непрестанно води напред цялото човечество. Идвайки в света на хората, Исус въведе Епохата на благодатта и сложи край на Епохата на закона. В сетните дни Бог отново доби плът и с това Свое въплъщение завърши Епохата на благодатта и положи начало на Епохата на царството. Всички, които са способни да приемат второто Божие въплъщение, ще бъдат въведени в Епохата на царството, като при това ще успеят лично да приемат Божието напътствие. При все че Исус дойде сред хората и свърши много работа, Той завърши единствено делото на изкуплението на цялото човечество и послужи като негов принос за грях; Той не освободи човека от целия му покварен нрав. За пълно спасение на хората от влиянието на Сатана беше необходимо не само Исус да стане принос за грях и да понесе човешките грехове, но и Бог да извърши още по-велико дело, за да освободи напълно човека от сатанински покварения му нрав. И така, след като човешките грехове бяха опростени, Бог отново се въплъти, за да въведе хората в новата епоха, и започна делото на наказанието и правосъдието. Това Негово дело пренесе човека в по-висша сфера. Всички, покорили се на Неговото господство, ще се радват на по-висша истина и ще получат по-големи благословии. Те наистина ще живеят в светлината и ще придобият истината, пътя и живота.

Останат ли заклещени в Епохата на благодатта, хората никога няма да се отърват от покварения си нрав, а още по-малко ще познаят присъщия Божи нрав. Ако непрестанно живеят сред изобилна благодат, но не познават пътя на живота, по който да поемат, за да познаят Бог или да Го удовлетворят, те никога няма истински да придобият Бог във вярата си в Него. Този вид вяра е достойна за съжаление. Когато дочетеш тази книга и си изживял всяка стъпка от делото на въплътения Бог в Епохата на царството, ще усетиш, че най-сетне са удовлетворени копнежите, които си таил в сърцето си с години. Ще почувстваш, че чак сега наистина си видял Бог лице в лице; едва сега си съзрял Неговия лик, чул си словото, произнесено от Самия Него, оценил си мъдростта на делото Му и действително си усетил колко практически и всемогъщ е Той. Ще почувстваш, че си добил много неща, които са оставали незрими и недостъпни за хората в минали времена. Тогава ясно ще осъзнаеш какво е да вярваш в Бог и да се съобразяваш с Божиите намерения. Разбира се, ако си се вкопчил в стари възгледи и отхвърляш или отричаш факта на второто Божие въплъщение, ще останеш с празни ръце, няма да добиеш нищо и в крайна сметка ще бъдеш осъден за това, че се противиш Нему. Онези, които съумеят да се покорят на истината и са се покорили на Божието дело, ще бъдат приети в името на втория въплътен Бог — Всемогъщия. Те ще могат да приемат личните Му напътствия, ще добият повече и по-висши истини и ще спечелят истински живот. Те ще наблюдават видение, невиждано от хората никога преди: „И се обърнах да видя Този, Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника; и всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс; а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му — като огнен пламък; и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена; а гласът Му беше като на много води; и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата Му излизаше меч, остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си“ (Откровение 1:12-16). Това видение е израз на цялостния нрав на Бог, а изразът на Неговия цялостен нрав е също и израз на Божието дело в сегашното Му въплъщение. В пороя от наказания и правосъдие Човешкият Син изразява изначалния Си нрав чрез слово, позволявайки на всеки, приел наказанията и правосъдието Му, да види същинското лице на Човешкия Син, което точно отговаря на описания от Йоан лик на Човешкия Син. (Естествено, всичко това ще бъде невидимо за неприемащите Божието дело в Епохата на царството.) Истинското лице на Бог не може да бъде напълно изразено с езика на хората и затова Бог използва метода на изразяване на присъщия Си нрав, за да покаже на хората истинското Си лице. Това ще рече, че всички, които са разбрали присъщия нрав на Човешкия Син, са видели истинското лице на Човешкия Син, защото Бог е твърде велик, за да бъде напълно изразен с езика на хората. Веднъж изживял всяка стъпка от Божието дело в Епохата на царството, човек ще разбере истинското значение на думите, с които Йоан описва Човешкия Син сред светилниците: „Главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му — като огнен пламък; и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена; а гласът Му беше като на много води; и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата Му излизаше меч, остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си“. Тогава ти без никакво съмнение ще осъзнаеш, че обикновената плът, изрекла толкова много истини, е безспорно вторият въплътен Бог. И нещо повече, истински ще усетиш колко си благословен и надарен с най-висше щастие. Нима не желаеш да приемеш тази благословия?