Новият Завет на Библията съдържа тринадесетте послания на Павел. За времето, през което работеше, Павел написа тези тринадесет писма до църквите, които вярваха в Исус Христос. Това означава, че Павел беше издигнат и написа тези писма, след като Исус се възнесе на небето. Неговите писма са свидетелства за възкресението и възнесението на Господ Исус на небето след смъртта Му, а също така проповядват пътя на покаянието и носенето на кръста. Разбира се, този път и тези свидетелства бяха предназначени да поучават братята и сестрите в различни места из Юдея по онова време, защото тогава Павел бе слуга на Господ Исус и бе издигнат, за да свидетелства за Господ Исус. По време на всеки период от дейността на Светия Дух се издигат различни хора, които да изпълняват различни части от Неговото дело, т.е. да вършат делото на апостолите, за да продължат делото, което Сам Бог завършва. Ако Светият Дух го вършеше директно и не бяха издигани хора, тогава щеше да е трудно делото да бъде извършено. Като такъв, Павел става този, който бе поразен по пътя за Дамаск и който след това бе издигнат, за да свидетелства за Господ Исус. Той беше апостол освен дванадесетте ученици на Исус. Освен че проповядваше евангелието, той се зае и с пастирската работа за църквите на различни места, което включваше грижа за братята и сестрите в църквите — с други думи, да води братята и сестрите в Господа. Свидетелството на Павел бе да разгласява факта на възкресението и възнесението на Господ Исус на небето, както и да учи хората да се покайват, да се изповядват и да вървят по пътя на кръста. Той бе един от свидетелите на Исус Христос по онова време.

Тринадесетте послания на Павел бяха избрани за използване в Библията. Той написа всичките тринадесет от тях, за да се занимае с темата за различните състояния на хората на различни места. Той бе подбуден от Светия Дух да ги напише и учеше братята и сестрите навсякъде от позицията на апостол (от позицията на служител на Господ Исус). Така че писмата на Павел не произлизат от пророчества или директно от видения; напротив, той ги написа заради делото, с което се зае. Тези писма не са странни, нито пък са толкова трудни за възприемане, колкото пророчествата. Тези думи са просто послания и не са нито пророчества, нито тайни, само обикновени поучителни думи. Въпреки че много от думите в тях може да са трудни за схващане от хората или да са трудни за разбиране, те са възникнали единствено от разбирането на самия Павел и от просветлението на Светия Дух. Павел бе просто апостол; той бе служител, оползотворен от Господ Исус, а не пророк. Докато обикаляше из различни земи, той пишеше писма до братята и сестрите от църквите или пък, докато бе болен, пишеше до църквите, които бяха особено важни за него, но в които не можеше да отиде. Съответно писмата му бяха запазени от хората, а по-късно събрани, организирани и подредени от бъдещите поколения по подобие на четирите евангелия в Библията. Разбира се, те подбраха и направиха сборник от всички най-добри писма, които той написа. Тези послания бяха от полза за живота на братята и сестрите в църквите и се ползваха с особена известност по негово време. Когато Павел ги писа, целта му не бе да напише духовен труд, който да даде възможност на братята и сестрите му да намерят пътя на практикуване, или духовна биография, в която да изрази собствените си преживявания; той не възнамеряваше да напише книга, за да стане автор. Той просто пишеше писма до своите братя и сестри от църквата на Господ Исус Христос. Павел поучаваше своите братя и сестри в качеството си на слуга и им разказа за своето бреме, за намеренията на Господ Исус и за това какви задачи е поверил на хората за в бъдеще. Това беше делото, което Павел изпълни. Думите му бяха доста назидателни за преживяването на всички бъдещи братя и сестри и истините, за които той общуваше в тези многобройни писма, бяха това, което хората в Епохата на благодатта трябваше да практикуват. По такъв начин тези писма бяха подредени в Новия Завет от по-късните поколения. Какъвто и да се оказа накрая изходът на Павел, той бе човек, който бе оползотворен в своето време и който подкрепяше своите братя и сестри в църквите. Изходът му беше определен от неговата същина, както и от това, че първоначално бе поразен. Тогава той бе в състояние да изрече тези думи, защото притежаваше делото на Светия Дух и именно заради това дело Павел носеше бреме заради църквите. Като такъв той можеше да предоставя ресурс на своите братя и сестри. Поради някои особени обстоятелства обаче Павел не бе в състояние да отиде в църквите, за да работи лично, затова писа писма до тях, за да наставлява братята и сестрите си в Господа. Отначало Павел преследваше учениците на Господ Исус, но след като Исус се възнесе на небето — т.е. след като „светлината“ възсия над Павел — той престана да преследва учениците на Господ Исус и вече не преследваше онези светии, които проповядваха евангелието заради Господния път. След като Павел видя Исус да му се явява като ярка светлина, той прие поръчението на Господ. Той беше човек, когото Светият Дух оползотвори да проповядва евангелието.

Делото на Павел по онова време бе просто да подкрепя и да предоставя ресурс на своите братя и сестри. Той не бе като някои хора, които искаха да правят кариера или да създават литературни произведения, да проправят други пътища или да намират пътища, различни от Библията, по които да водят хората в църквите, така че всички те да могат да постигнат ново навлизане. Павел беше човек, който бе оползотворен; като вършеше нещата, които свърши, той просто изпълняваше отговорността си. Ако не беше понесъл бремето за църквите, тогава щеше да се смята, че е пренебрегнал отговорността си. Ако се беше случило нещо смущаващо или в църквата беше имало случай на предателство, което да доведе до ненормално състояние на хората там, тогава можеше да се смята, че той не е изпълнил работата си както трябва. Ако един работник носи бреме към църквата и така работи по най-добрия начин, тогава това доказва, че този човек е работник, който отговаря на критериите — човек съгласно критериите, който е оползотворяван. Ако човек не носи бремето на църквата и не постига никакви резултати в работата си, а повечето от хората, които води, са слаби или дори падат, тогава такъв работник не е изпълнил добре дълга си. По същия начин и Павел не правеше изключение. Така той трябваше да се грижи за църквите и често да пише писма до своите братя и сестри. Именно по този начин той можеше да предоставя ресурс на църквите и да се грижи за своите братя и сестри; само по този начин църквите можеха да получават приток и пастирство от него. Думите в писмата, които написа, бяха много дълбоки, но те бяха написани до братята и сестрите му при условието, че беше постигнал просветлението на Светия Дух, и той вплиташе в тях личните си преживявания и бремето, което усещаше. Павел бе просто човек, оползотворен от Светия Дух, и цялото съдържание на писмата му бе преплетено с личните му преживявания. Работата, която свърши, представлява просто работата на един апостол, а не дело, извършвано пряко от Светия Дух, и също така се различава от делото на Христос. Павел просто изпълняваше дълга си, което бе причината да снабдява братята и сестрите си в Господ със своето бреме, както и с личните си преживявания и прозрения. Павел просто изпълняваше работата, която Бог му бе поверил, като предоставяше личните си прозрения и разбиране; това със сигурност не бе случай на дело, извършвано пряко от Самия Бог. В този смисъл работата на Павел бе примесена с човешко преживяване и с човешки възгледи и разбирания за работата на църквата. Въпреки това не може да се каже, че тези човешки възгледи и разбирания са работа на зли духове или работа на плът и кръв; за тях може да се каже само, че са човешки познания и преживявания под просветлението на Светия Дух. С това искам да кажа, че Павловите писма не са книги от небето. Те не са святи и изобщо не са изречени или изразени от Светия Дух; те са просто израз на Павловото бреме за църквата. Целта на всичко това, което казвам, е да ви накарам да разберете разликата между Божието дело и работата на човека: Божието дело представлява Самия Бог, докато човешката работа представлява дълга и преживяванията на човека. Човек не бива да смята нормалното Божие дело за човешки намерения, а свръхестественото Му дело — за Божии намерения, а още по-малко да смята възвишеното човешко проповядване за Божии слова или за книги от небето. Всички подобни възгледи биха били неетични. След като Ме чуят да анализирам тринадесетте послания на Павел, мнозина смятат, че писмата му не трябва да се четат и че Павел е бил ужасно грешен човек. Има дори много хора, които смятат, че словата Ми са безчувствени, че оценката Ми за посланията на Павел е неточна и че тези писма не могат да се разглеждат като израз на човешките преживявания и бреме. Те смятат, че вместо това трябва да се разглеждат като Божии слова, че са също толкова важни, колкото и Откровението на Йоан и че не могат да бъдат съкращавани или допълвани, а още по-малко да бъдат тълкувани небрежно. Не е ли всичко това погрешни твърдения на хора? Не се ли дължи това изцяло на факта, че хората нямат разум? Писмата на Павел наистина носят голяма полза на хората и вече имат история от 2 000 години. Въпреки това и до днес има много хора, които не могат да проумеят какво е казал той тогава. Хората възприемат писмата на Павел като най-големите шедьоври в цялото християнство и че никой не може да ги разгадае и никой не може да ги разбере напълно. Всъщност тези писма са точно като биографията на една духовна личност и не могат да се сравняват със словата на Исус или с великите видения на Йоан. За разлика от тях онова, което Йоан видя, бяха велики видения от небето — пророчества за личното Божието дело — които бяха недостижими за човека, докато писмата на Павел са просто разкази за това, което един човек е видял и преживял. Те са това, на което е способен човекът, и не са нито пророчества, нито видения; те са просто писма, които са изпратени до различни места. За хората от онова време обаче Павел бе работник и следователно думите му имаха стойност, защото бе човек, който бе приел това, което му беше поверено. Следователно писмата му бяха от полза за всички онези, които се стремяха към Христос. Въпреки че тези думи не бяха изречени лично от Исус, те все пак бяха от съществено значение за своето време. Като такива бяха събрани в Библията от хората, дошли след Павел, като по този начин позволиха да бъдат предадени до наши дни. Разбирате ли какво имам предвид? Аз просто ви давам точно разяснение на тези писма и ги разнищвам, като не отричам ползата им за хората или стойността им като справочник. Ако след като прочетете думите Ми, не само отричате писмата на Павел, но ги определяте като ерес или без стойност, тогава може да се каже само, че способността ви за възприемане е твърде слаба, както и прозренията и преценката ви за нещата; със сигурност не може да се каже, че думите Ми са прекалено едностранчиви. Разбирате ли сега? Важните неща, които трябва да възприемете, са действителната ситуация на работата на Павел по онова време и контекста, в който са написани писмата му. Ако имате правилен възглед за тези обстоятелства, тогава ще имате и правилен възглед за посланията на Павел. В същото време, след като си проумял същността на тези писма, оценката ти за Библията ще бъде правилна и тогава ще разбереш защо посланията на Павел са били толкова почитани от следващите поколения хора в продължение на толкова много години, както и защо дори има много хора, които го смятат за Бог. Дали не бихте си го помислили и вие, ако не разбирахте?

Този, който не е Самият Бог, не може да представлява Самия Бог. За работата на Павел може да се каже само, че е част от човешко прозрение и част от просветлението на Светия Дух. Павел пише тези думи, като използва човешко прозрение, с просветление от Светия Дух. Това не е нещо рядко срещано. Затова бе неизбежно думите му да бъдат преплетени с някои човешки изживявания, а по-късно той използва личните си изживявания, за да осигури ресурс на тогавашните си братя и сестри и да ги подкрепи. Писмата, които написа, не могат да бъдат категоризирани като изучаване на живота, нито като биографии или послания, камо ли пък истини, практикувани от църквата, или църковни управленски закони. Като човек с бреме — човек, определен от Светия Дух да работи — това е нещо, което той просто трябва да направи. Ако Светият Дух издига хора и им дава бреме, но те не не успяват да се нагърбят с работата на църквата и не могат да управляват добре делата ѝ или да разрешат задоволително всички нейни проблеми, то това доказва, че тези хора не изпълняват дълга си. Следователно не беше много загадъчно един апостол да може да пише писма в хода на делото си. Това беше част от работата им; те бяха длъжни да го правят. Целта на тяхното писане на писма не бе да напишат изследване на живота или духовна биография и със сигурност не бе да открият друг път пред светиите. По-скоро те го правеха, за да изпълнят собственото си предназначение и да бъдат лоялни служители на Бог, така че да могат да дадат отчет пред Бог, като изпълнят задачите, с които Той ги бе натоварил. Те трябваше да поемат отговорност за себе си и за своите братя и сестри в делото си, да вършат добре делото си и да вземат присърце делата на църквата: всичко това беше част от работата им.

Ако сте придобили представа за писмата на Павел, ще имате правилна представа и оценка и за посланията на Петър и Йоан. Вие никога повече няма да гледате на тези писма като на книги от небето, или като святи и неприкосновени, а още по-малко ще смятате Павел за Бог. В края на краищата Божието дело е различно от човешката работа, така че как изобщо биха могли Неговите изрази да бъдат същите като изразите на човека? Бог има Своя собствен особен нрав, докато човекът има дълг, който трябва да изпълнява. Божият нрав се изразява в Неговото дело, докато дългът на човека е олицетворен в преживяванията на човека и се проявява в неговите стремежи. Следователно чрез извършеното дело става ясно дали нещо е изразено от Бог, или от човек. Не е необходимо това да се обяснява от Самия Бог, нито се изисква човекът да се стреми да свидетелства, а още по-малко е необходимо Самият Бог да потиска който и да е човек. Всичко това идва като естествено откровение; то не е нито принудително, нито нещо, в което човек може да се намеси. Дългът на човека може да бъде опознат чрез неговите преживявания и това не изисква от него да извършва някаква допълнителна работа в тази насока. Цялата същност на човека може да бъде разкрита, докато той изпълнява своя дълг, докато Бог може да изрази присъщия Си нрав, докато изпълнява делото Си. Ако това е човешко дело, то не може да бъде прикрито. Ако това е Божие дело, тогава Божият нрав е още по-невъзможно да бъде скрит от когото и да било, още по-малко да бъде контролиран от човека. За никой човек не може да се каже, че е Бог, камо ли неговите дела и думи да се считат за святи или да се смятат за неизменни. За Бог може да се каже, че е човек, защото Се облече в плът, но Неговото дело не може да се смята за човешко дело или човешки дълг. Дори повече, Божиите слова и писмата на Павел не могат да бъдат приравнени, нито пък може да се говори с еднаква сила за Божието правосъдие и наказание и за човешките поучителни слова. Следователно съществуват принципи, които отличават Божието дело от човешкото. Те се различават според същността си, а не според обхвата на делото или временната му ефективност. По този въпрос повечето хора допускат принципни грешки. Това е така, защото човекът гледа външната страна, която може да постигне, докато Бог гледа същността, която не може да бъде наблюдавана с физическите очи на хората. Ако вие разглеждате Божието слово и дела като дълг на един обикновен човек и гледате на мащабното дело на човека като на дело на Бог, облечен в плът, а не като на дълг, който човек изпълнява, тогава не грешите ли по принцип? Писмата и биографиите на човека могат да бъдат написани лесно, но само върху основата на делото на Светия Дух. Божиите слова и дела обаче не могат да бъдат лесно осъществени от човек или постигнати с човешка мъдрост и мислене, а още по-малко хората могат да ги обяснят задълбочено, след като ги изследват. Ако тези принципни въпроси не предизвикват никаква реакция у вас, това доказва, че вашата вяра не е много истинска или добросъвестна. Може да се каже само, че вярата ви е пълна с мъглявост и е едновременно объркана и безпринципна. Без да разбирате дори най-основните съществени въпроси за Бог и човека, не е ли точно този вид вяра най-лишен от възприемчивост? Как е възможно Павел да е единственият човек, използван в цялата история? Как е възможно той да е единственият, който някога е работил за църквата? Как е възможно той да е единственият, който е писал на църквите, за да ги подкрепя? Независимо от мащаба или влиянието на делото на тези хора или от резултатите от тяхната работа, не са ли принципите и същността на тази работа все подобни? Не е ли работата на тези хора напълно различна от Божието дело? Въпреки че има ясни разлики между всеки етап от Божието дело и въпреки че много от методите на Неговото дело не са напълно еднакви, нямат ли всички те само една същност и източник? Съответно, ако човек и сега не е наясно с тези неща, значи му липсва разум. Ако след прочитането на тези слова някой все още твърди, че писмата на Павел са свети и неприкосновени и се различават от биографиите на която и да е духовна личност, то разумът на този човек е твърде далеч от нормалния и такъв човек несъмнено е специалист по доктрини, напълно лишен от разсъдък. Дори и да се прекланяте пред Павел, вие не можете да използвате топлите си чувства към него, за да изопачите истинността на фактите или да опровергаете съществуването на истината. Да не споменавам, че казаното от Мен по никакъв начин не цели да превърне в пепел цялото творчество и писма на Павел или да отрече напълно тяхната ценност като справочник. Независимо от всичко, Моето намерение при изричането на тези слова е да придобиете правилно разбиране и разумна оценка за всички неща и хора: само това е нормално здравомислие; само с това трябва да се въоръжат справедливите хора, които притежават истината.