Как се отнасяш към тринадесетте послания?

Новият Завет на Библията съдържа тринадесетте послания на Павел. За времето, през което работеше, Павел написа тези тринадесет писма до църквите, които вярваха в Исус Христос. Това означава, че Павел беше издигнат и написа тези писма, след като Исус се възнесе на небето. Неговите писма са свидетелства за възкресението и възнесението на Господ Исус на небето след смъртта Му, а също така разпространяват пътя на покаянието и носенето на кръста. Разбира се, всички тези послания и свидетелства бяха предназначени да поучават братята и сестрите в различни места из Юдея по онова време, защото тогава Павел бе слуга на Господ Исус и бе издигнат, за да свидетелства за Господ Исус. По време на всеки период от дейността на Светия Дух се издигат различни хора, които да изпълняват различни части от Неговото дело, т.е. да вършат делото на апостолите, за да продължат делото, което Сам Бог завършва. Ако Светият Дух го вършеше директно и не бяха издигани хора, тогава щеше да е много трудно делото да бъде извършено. Като такъв, Павел става този, който бе поразен по пътя за Дамаск и който след това бе издигнат, за да бъде свидетел за Господ Исус. Той беше апостол освен дванадесетте ученици на Исус. Освен че разпространяваше Евангелието, той се зае и с пастирската работа за църквите на различни места, което включваше грижа за братята и сестрите в църквите — с други думи, да води братята и сестрите в Господа. Свидетелството на Павел бе да разгласява факта на възкресението и възнесението на Господ Исус на небето, както и да учи хората да се покайват, да се изповядват и да вървят по пътя на кръста. Той бе един от свидетелите на Исус Христос по онова време.

Тринадесетте послания на Павел бяха избрани за използване в Библията. Той написа всичките тринадесет от тях, за да се занимае с темата за различните състояния на хората на различни места. Той бе подбуден от Светия Дух да ги напише и поучаваше братята и сестрите навсякъде от позицията на апостол (от позицията на служител на Господ Исус). Така че писмата на Павел не произлизат от пророчества или директно от видения, а идват от делото, в което той се зае. Тези писма не са странни, нито пък са толкова трудни за разбиране, колкото пророчествата. Те са написани просто като писма и не включват нито пророчества, нито тайни; съдържат само обикновени поучителни думи. Въпреки че много от думите в тях може да са трудни за възприемане от хората или да са трудни за разбиране, те са възникнали единствено от тълкуванията на самия Павел и от просвещението на Светия Дух. Павел бе просто апостол; той бе служител, използван от Господ Исус, а не пророк. Докато обикаляше из различни земи, той пишеше писма до братята и сестрите от църквите или пък, докато бе болен, пишеше до църквите, които бяха особено важни за него, но в които не можеше да отиде. Съответно писмата му бяха запазени от хората, а по-късно събрани, организирани и подредени по подобие на четирите Евангелия в Библията от бъдещите поколения. Разбира се, те подбраха и направиха компилация от всички най-добри писма, които той написа. Тези послания бяха от полза за живота на братята и сестрите в църквите и се ползваха с особена известност по негово време. Когато Павел ги писа, целта му не бе да напише духовен труд, който да даде възможност на братята и сестрите му да намерят пътя на практиката, или духовна биография, в която да изрази собствените си изживявания; той не възнамеряваше да напише книга, за да стане автор. Той просто писа писма до своите братя и сестри от църквата на Господ Исус Христос. От позицията си на слуга Павел поучаваше своите братя и сестри, за да им разкаже за своето бреме, за намеренията на Господ Исус и за това какви задачи е поверил на хората за в бъдеще. Това беше делото, което Павел изпълняваше. Думите му бяха доста поучителни за опита на всички бъдещи братя и сестри. Истините, които той съобщаваше в тези многобройни писма, бяха това, което хората в Епохата на благодатта трябваше да практикуват, поради което тези писма бяха подредени в Новия Завет от по-късните поколения. Без значение какъв е крайният изход на Павел, той бе човек, използван в своето време и който подкрепяше своите братя и сестри в църквите. Резултатът му се определя от неговата същност, както и от това, че първоначално бе поразен. Тогава той бе в състояние да изрече тези думи, защото имаше действието на Светия Дух и именно поради това действие Павел носеше бремето на църквите. Като такъв той бе в състояние да служи за подкрепа на своите братя и сестри. Поради някои особени обстоятелства обаче Павел не бе в състояние лично да отиде в църквите, за да работи, затова писа писма до тях, за да наставлява братята и сестрите си в Господа. Отначало Павел преследваше учениците на Господ Исус, но след като Исус се възнесе на небето — т.е. след като Павел „видя светлината“ — той престана да преследва учениците на Господ Исус и вече не преследваше онези светии, които проповядваха евангелието в името на Господния път. След като Павел видя Исус да му се явява като ярка светлина, той прие поръчението на Господ и така се превърна в човек, който бе използван от Светия Дух за разпространение на евангелието.

Делото на Павел по онова време бе просто да подкрепя и поддържа своите братя и сестри. Той не бе като някои хора, които искаха да правят кариера или да създават литературни произведения, да търсят други пътища или да намират пътища, различни от Библията, по които да водят тези хора в църквите, така че всички те да могат да постигнат ново навлизане. Павел беше човек, който бе използван; правейки нещата, които правеше, той просто изпълняваше отговорността си. Ако не беше понесъл бремето за църквите, тогава щеше да се смята, че е пренебрегнал отговорността си. Ако се беше случило нещо смущаващо или в църквата беше имало случай на предателство, което да доведе до упадък на хората там, тогава можеше да се смята, че той не е изпълнил делото си, както трябва. Ако един работник носи бреме за църквата, а също така работи по най-добрия начин, тогава това доказва, че този човек е работник, който е с необходимите качества — качества да бъде използван. Ако човек не носи бремето на църквата и не постига никакви резултати в делото си, а повечето от хората, които води, са слаби или дори падат, тогава такъв работник не е изпълнил задължението си. По подобен начин и Павел не бе изключение, поради което трябваше да се грижи за църквите и често да пише писма до своите братя и сестри. Именно по този начин той можеше да служи за подкрепа на църквите и да се грижи за своите братя и сестри; само така църквите можеха да получават подкрепа и пастирство от него. Думите в писмата, които пишеше, бяха много дълбоки, но те бяха написани на братята и сестрите му при условие, че беше достигнал просветлението на Светия Дух, и той вплиташе в тях личните си преживявания и бремето, което изпитваше. Павел бе просто човек, използван от Светия Дух, и цялото съдържание на писмата му бе преплетено с личните му изживявания. Делото, което той вършеше, представлява просто делото на един апостол, а не дело, извършвано пряко от Светия Дух, и също така се различава от делото на Христос. Павел просто изпълняваше дълга си, поради което подкрепяше братята и сестрите си в Господ със своето бреме, както и с личните си изживявания и прозрения. Павел просто изпълняваше делото по Божието поръчение, като предаваше личните си прозрения и разбиране; това със сигурност не бе случай на дело, извършвано пряко от Самия Бог. В този смисъл делото на Павел бе примесено с човешки опит и с човешки възгледи и разбирания за делото на църквата. Въпреки това не може да се каже, че тези човешки възгледи и разбирания са дело на зли духове или на плът и кръв; за тях може да се каже само, че са познания и опит на човек, който бе просветен от Светия Дух. С това искам да кажа, че Павловите писма не са книги от небето. Те не са свети и изобщо не са изречени или изразени от Светия Дух; те са просто израз на Павловото бреме за църквата. Целта на всичко това, което казвам, е да ви накарам да разберете разликата между Божието дело и делото на човека: Божието дело представлява Самия Бог, докато човешкото дело представлява задълженията и изживяванията на човека. Човек не бива да смята нормалното Божие дело за човешки намерения, а свръхестественото Му дело — за Божии намерения; освен това не бива да смята възвишените човешки проповеди за Божии изказвания или за книги от небето. Всички подобни възгледи биха били неетични. Много хора, след като Ме чуят да анализирам тринадесетте послания на Павел, смятат, че писмата му не трябва да се четат и че Павел е бил ужасно грешен човек. Има дори много хора, които смятат, че думите Ми са безчувствени, че оценката Ми за посланията на Павел е неточна и че тези писма не могат да се разглеждат като израз на човешките преживявания и бреме. Те смятат, че вместо това трябва да се разглеждат като Божии слова, че са също толкова важни, колкото и Откровението на Йоан, че не могат да бъдат съкращавани или допълвани, и още повече, че не могат да бъдат обяснявани небрежно. Дали всички тези човешки твърдения не са погрешни? Не се ли дължи това изцяло на факта, че хората нямат разум? Писмата на Павел наистина носят голяма полза на хората и вече имат история от над 2 000 години. Въпреки това и до днес има много хора, които не могат да проумеят какво е казал той тогава. Хората възприемат писмата на Павел като най-големите шедьоври в цялото християнство и че никой не може да ги разгадае и никой не може да ги разбере напълно. Всъщност тези писма са точно като биографията на една духовна личност и не могат да се сравняват с думите на Исус или с великите видения на Йоан. Напротив, това, което Йоан видя, са велики видения от небето — пророчества за Божието дело — които са недостижими за човека, докато писмата на Павел са просто описания на това, което един човек е видял и преживял. Те са това, на което е способен човекът, но не са нито пророчества, нито видения; те са просто писма, които са изпратени на различни места. За хората от онова време обаче Павел бе работник и затова думите му имаха стойност, защото бе човек, който е приел това, което му е било поверено. Следователно писмата му бяха от полза за всички, които търсеха Христос. Въпреки че тези думи не бяха изречени лично от Исус, те в крайна сметка бяха от съществено значение за своето време. В това си качество хората, дошли след Павел, подредиха писмата му в Библията, като по този начин позволиха те да бъдат предадени до наши дни. Разбирате ли това, което имам предвид? Аз просто ви давам точно разяснение на тези писма и ги тълкувам, без да отричам ползата и стойността им за хората като справочник. Ако след като прочетете думите Ми, не само отричате писмата на Павел, но ги определяте като ерес или без стойност, тогава може да се каже само, че способността ви да разбирате е твърде слаба, както и проницателността ви и преценката ви за нещата; със сигурност не може да се каже, че думите Ми са прекалено едностранчиви. Разбирате ли сега? Важните неща, които трябва да разберете, са действителното положение на делото на Павел по онова време и ситуацията, в която са написани писмата му. Ако имате правилна представа за тези обстоятелства, тогава ще имате и правилна представа за посланията на Павел. В същото време, след като веднъж си вникнал в същността на тези писма, оценката ти за Библията ще бъде правилна и тогава ще разбереш защо посланията на Павел са били толкова почитани от следващите поколения хора в продължение на толкова много години, както и защо дори има много хора, които го смятат за Бог. Дали не бихте си го помислили и вие, ако не разбирахте?

Този, който не е Самият Бог, не може да представлява Самия Бог. За делото на Павел може да се каже само, че е част от човешкия възглед и част от просветлението на Светия Дух. Павел пише тези думи от човешка гледна точка, с просветление от Светия Дух. Това не е нещо рядко срещано. Затова бе неизбежно думите му да бъдат преплетени с някои човешки изживявания, а по-късно той използва личните си изживявания, за да осигури ресурс на тогавашните си братя и сестри и да ги подкрепи. Писмата, които написа, не могат да бъдат категоризирани като изучаване на живота, нито като биографии или послания. Нещо повече, това не са нито истини, практикувани от църквата, нито църковни управленски закони. Като човек с бреме — човек, определен от Светия Дух да работи — това е нещо, което той просто трябва да направи. Ако Светият Дух издига хора и им дава бреме, но те не се заемат с делото на църквата и не могат да управляват добре делата ѝ или да разрешат задоволително всички нейни проблеми, то това доказва, че тези хора не изпълняват правилно задълженията си. Следователно не беше много загадъчно един апостол да може да пише писма в хода на делото си. Това беше част от работата им; те бяха длъжни да го правят. Целта на тяхното писане на писма не бе да напишат изследване на живота или духовна биография и със сигурност не бе да открият друг път пред светиите. По-скоро те го правеха, за да изпълнят собственото си предназначение и да бъдат лоялни служители на Бог, така че да могат да дадат отчет пред Бог, като изпълнят задачите, с които Той ги бе натоварил. Те трябваше да поемат отговорност за себе си и за своите братя и сестри в делото си, да вършат добре делото си и да вземат присърце делата на църквата: всичко това беше просто част от тяхното дело.

Ако сте придобили представа за писмата на Павел, ще имате правилна представа и оценка и за посланията на Петър и Йоан. Вие никога повече няма да гледате на тези писма като на книги от небето, които са свети и неприкосновени, а още по-малко ще смятате Павел за Бог. В края на краищата Божието дело е различно от човешкото и освен това как биха могли Неговите изрази да бъдат същите като техните? Бог има Своя собствен особен нрав, докато хората имат задължения, които трябва да изпълняват. Божият нрав се изразява в Неговото дело, докато човешките задължения са въплътени в изживяванията на човека и се изразяват в неговите стремежи. Следователно чрез извършеното дело става ясно дали нещо е изразено от Бог, или от човек. Не е необходимо това да се обяснява от Самия Бог, нито пък човекът да се стреми да свидетелства; нещо повече, не е необходимо Самият Бог да потиска някой човек. Всичко това идва като естествено откровение; то не е нито принудително, нито нещо, в което човек може да се намеси. Дългът на човека може да бъде опознат чрез неговите изживявания и това не изисква от хората да извършват някаква допълнителна работа извън своя опит. Цялата същност на човека може да бъде разкрита, докато той изпълнява своя дълг, докато Бог може да изрази присъщия Си нрав, докато изпълнява делото Си. Ако това е човешко дело, то не може да бъде прикрито. Ако това е Божие дело, тогава Божият нрав е още по-невъзможно да бъде скрит от когото и да било, още по-малко да бъде контролиран от човека. За никой човек не може да се каже, че е Бог, нито пък на неговите дела и думи може да се гледа като на свети или да се смятат за неизменни. За Бог може да се каже, че е човек, защото Се облече в плът, но Неговото дело не може да се смята за човешко дело или човешки дълг. Нещо повече, Божиите слова и писмата на Павел не могат да бъдат приравнени, нито пък може да се говори с еднаква сила за Божието правосъдие и наказание и за човешките поучителни слова. Следователно съществуват принципи, които отличават Божието дело от човешкото. Те се различават според същността си, а не според обхвата на делото или временната му ефективност. По този въпрос повечето хора допускат принципни грешки. Това е така, защото хората гледат външната страна, която могат да постигнат, докато Бог гледа същността, която не може да бъде наблюдавана с физическите очи на хората. Ако вие разглеждате Божието слово и дела като задължения на един обикновен човек и гледате на мащабното дело на човека като на дело на Бог, облечен в плът, а не като на дълг, който човек изпълнява, тогава не грешите ли по принцип? Писмата и биографиите на човека могат да бъдат написани лесно, но само върху основата на делото на Светия Дух. Божиите слова и дела обаче не могат да бъдат лесно осъществени от човек или постигнати с човешка мъдрост и мислене, нито пък хората могат да ги обяснят задълбочено, след като ги изследват. Ако тези принципни въпроси не предизвикват никаква реакция у вас, то вашата вяра очевидно не е много истинска или облагородена. Може да се каже само, че вярата ви е пълна с неяснота и е едновременно объркана и безпринципна. Без да разбирате дори най-основните съществени въпроси за Бог и човека, не е ли този вид вяра тази, която е напълно лишена от проницателност? Как е възможно Павел да е единственият човек, използван в цялата история? Как е възможно той да е единственият, който някога е работил за църквата? Как е възможно той да е единственият, който е писал на църквите, за да ги подкрепя? Независимо от мащаба или влиянието на делото на тези хора или дори от резултатите от тяхното дело, не са ли принципите и същността на това дело все подобни? Не съществуват ли в него неща, които са напълно различни от Божието дело? Въпреки че има ясни разлики между всеки етап от Божието дело и въпреки че много от методите на Неговото дело не са напълно еднакви, нямат ли всички те само една същност и източник? Съответно, ако човек и сега не е наясно с тези неща, значи му липсва разум. Ако след прочитането на тези слова някой все още твърди, че писмата на Павел са свети и неприкосновени и се различават от биографиите на която и да е духовна личност, то разумът на този човек е твърде далеч от нормалния и такъв човек несъмнено е специалист по доктрини, напълно лишен от разсъдък. Дори и да се прекланяте пред Павел, вие не можете да използвате топлите си чувства към него, за да изопачите истинността на фактите или да опровергаете съществуването на истината. Освен това казаното от Мен по никакъв начин не цели да превърне в пепел цялото творчество и писма на Павел или да отрече напълно тяхната ценност като справочник. Независимо от всичко, Моето намерение при изричането на тези слова е да придобиете правилно разбиране и разумна оценка за всички неща и хора: само това е нормално здравомислие; само с това трябва да се въоръжат справедливите хора, които притежават истината.

Предишна: Бог е Господ на всички сътворени същества

Следваща: Успехът или неуспехът зависят от пътя, по който върви човек

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Настройки

  • Текст
  • Теми

Плътни цветове

Теми

Шрифтове

Размер на шрифта

Разредка

Разредка

Ширина на страницата

Съдържание

Търсене

  • Търсене в този текст
  • Търсене в тази книга

Свържете се с нас в Messenger