Един етап от делото през двата предишни периода бе осъществен в Израел, а един бе осъществен в Юдея. Общо взето, нито един етап от това дело не бе извън Израел и всеки един от тях засягаше първо избрания народ. В резултат на това израилтяните вярват, че Бог Йехова е Бог само на израилтяните. Тъй като Исус действаше в Юдея, където бе разпнат, евреите гледат на Него като на Избавителя на еврейския народ. Те смятат, че Той е единствено Цар на евреите и на нито един друг народ; че Той не е Господ, който избавя англичаните, нито Господ, който избавя американците, а Господ, който избавя израилтяните; и че Той избавя именно евреите в Израел. В действителност, Бог е Върховният владетел на всички неща. Той е Бог на всички сътворени същества. Той не е само Бог на израилтяните, нито на евреите; Той е Бог на всички сътворени същества. Предишните два периода от Неговото дело се състояха в Израел, което създаде определени представи у хората. Те вярват, че Йехова извърши Своето дело в Израел, че Самият Исус извърши Своето дело в Юдея, и, освен това, че Той се въплъти, за да работи — и изобщо, че това дело не се е простряло извън Израел. Бог не е действал сред египтяни или индийци; Той е действал само сред израилтяните. Така хората създават различни представи и очертават Божието дело в определен обхват. Те казват, че когато Бог действа, Той трябва да го прави сред избрания народ и в Израел. Освен израилтяните, Бог не е работил върху никои други, нито пък делото Му има по-голям обхват. Те са особено стриктни, когато става въпрос за поддържане на въплътения Бог в определени граници и не Му позволяват да излиза извън пределите на Израел. Не са ли всичко това само човешки представи? Бог сътвори небето и земята и всички неща, Той създаде всички сътворени същества, така че как би могъл да ограничи делото Си само до Израел? Ако това бе така, какъв би бил смисълът Той да създава всички сътворени същества? Той създаде целия свят и е изпълнявал шестхилядолетния Си план за управление не само в Израел, но и върху всеки човек във Вселената. Независимо дали живее в Китай, Съединените щати, Обединеното кралство или Русия, всеки човек е потомък на Адам; всички те са създадени от Бог. Нито един от тях не може да избегне границите на сътворените същества и нито един от тях не може да се раздели с етикета „потомък на Адам“. Всички те са сътворени същества, всички те са потомци на Адам и всички те са и покварените потомци на Адам и Ева. Не само израилтяните са сътворени същества, а всички хора; просто някои са били прокълнати, а други са били благословени. Израилтяните притежават много подходящи качества; Бог ги избра в началото, защото те бяха най-малко покварени. Китайците не могат да се сравняват с тях; те са много по-нисши. И така, Бог първоначално работи сред народа на Израел, а вторият етап от Неговото дело бе само в Юдея — което е довело до много представи и правила сред хората. Всъщност, ако Бог трябваше да действа според човешките представи, Той щеше да е Бог само на израилтяните и по този начин не би бил в състояние да разпростре делото Си върху езичниците, тъй като Той би бил само Бог на израилтяните, а не Бог на всички сътворени същества. Пророчествата казват, че името на Йехова ще бъде велико сред езическите народи, че ще достигне до езическите народи. Защо това е било пророкувано? Ако Бог беше само Бог на израилтяните, тогава Той щеше да работи само в Израел. Нещо повече, Той нямаше да разпространи това дело и нямаше да пророкува така. Но понеже Той направи това пророчество, Той със сигурност ще разпростре делото Си сред езичниците, сред всеки народ и по всички земи. И понеже го е казал, Той трябва да го направи. Това е Неговият план, защото Той е Господ, който е създал небесата и земята и всички неща, и е Бог на всички сътворени същества. Независимо дали Той работи сред израилтяните или из цяла Юдея, работата, която върши, е за цялата Вселена и за цялото човечество. Делото, което Той върши днес сред народа на големия червен змей — една езическа нация — пак е дело за цялото човечество. И както Израел е в основата за Неговото дело на земята, така и Китай може да бъде в основата за Неговото дело сред езическите народи. Не изпълнява ли Той сега пророчеството, че „името на Йехова ще бъде велико сред езическите народи“? Първата стъпка от Неговото дело сред езичниците е това дело, работата, която Той върши сред народа на големия червен змей. Това, че въплътеният Бог трябва да работи в тази земя и да работи сред тези прокълнати люде, е в противоречие с човешките представи; това са най-нисшите сред всички люде, те нямат никаква стойност и първоначално са били отхвърлени от Йехова. Хората могат да бъдат изоставени от други хора, но ако са изоставени от Бог, тогава никой не е по-нископоставен, никой не е по-нищожен. За едно сътворено същество е много болезнено да бъде обладано от Сатана или да бъде изоставено от хората, но за едно сътворено същество да бъде изоставено от Създателя означава, че то не може да бъде по-нищожно. Потомците на Моав бяха прокълнати и се родиха в тази изостанала страна; без съмнение, от всички люде, обладани на тъмнината, потомците на Моав са най-нископоставени. Тъй като тези люде досега са били най-нископоставени, работата, извършена сред тях, най-добре може да разбие човешките представи и да е най-полезна за целия шестхилядолетен план за управление на Бог. Извършването на такава работа сред тези люде е най-добрият начин за разбиване на човешките представи и така Бог започва една нова епоха; с това Той разбива всички човешки представи; с това Той завършва работата в цялата Епоха на благодатта. Първото Му дело бе в Юдея, в границите на Израел. Сред езическите народи Той не стори нищо, за да сложи начало на новата епоха. Последният етап от делото не е само сред езичниците, а най-вече сред онези, които са били прокълнати. Това именно е доказателството, което най-силно може да унижи Сатана и по този начин Бог „става“ Бог на всички сътворени същества във Вселената, Господ на всички неща, обект на поклонение за всичко живо.

Днес има хора, които все още не разбират какво ново дело е започнал Бог. Сред езическите народи Бог е възвестил ново начало. Той е поставил началото на нова епоха и е започнал ново дело — и Той го върши сред потомците на Моав. Не е ли това най-новото Му дело? Никой в историята не го е преживявал преди. Никой дори не е чувал за него, а още по-малко да го е оценявал. Божията мъдрост, Божието чудо, Божията непостижимост, Божието величие и Божията святост се проявяват чрез този етап на работа, работата от последните дни. Не е ли това ново дело, дело, което разбива човешките представи? Има някои, които мислят така: „Понеже Бог прокле Моав и каза, че ще изостави потомците на Моав, как би могъл да ги спаси сега?“. Това са езичниците, които бяха прокълнати от Бог и бяха прокудени от Израел; израилтяните ги наричаха „езически кучета“. По всеобщо мнение, те са не само езически кучета, но още по-зле — чеда на разрухата; което ще рече, че те не са богоизбран народ. Те може да са били родени в границите на Израел, но не принадлежат към народа на Израел и са били прокудени сред езичниците. Те са най-долните от всички люде. Именно защото са най-низшите сред хората, Бог извършва сред тях Своето дело по започването на нова епоха, тъй като те са представители на поквареното човечество. Божието дело е избирателно и целенасочено; работата, която Той върши с тези люде днес, е и работа, която е извършена при сътворените същества. Ной беше сътворено същество, както и неговите потомци. Всички в света, които са от плът и кръв, са сътворени същества. Божието дело е насочено към всички сътворени същества, то не зависи от това дали някой е прокълнат, след като е бил сътворен. Божието дело на управлението е насочено към всички сътворени същества, а не към онези избрани люде, които не са били прокълнати. Тъй като Бог желае да върши Своето дело сред Своите сътворени същества, Той със сигурност ще го доведе до успешен завършек и ще работи сред тези люде, които са полезни за Неговото дело. Затова Той разбива всички условности, когато работи сред хората. За Него думите „проклет“, „наказан“ и „благословен“ са безсмислени! Еврейският народ е добър, както и избраният народ на Израел; те са хора с добри заложби и добра човешка природа. В началото именно сред тях Йехова започна Своята дейност и извърши най-ранното Си дело, но да извършва сред тях делото на завоюването днес, би било безсмислено. Те, също така, може да са част от сътворените същества и може да имат много положителни черти, но да се извършва този етап от делото сред тях, би било безсмислено. Бог не би могъл да завоюва хората, нито би могъл да убеди всичките сътворени същества, и точно в това е смисълът на прехвърлянето на работата Му към хората от народа на големия червен змей. От най-голямо значение тук е, че Той започва една епоха, че разбива всички правила и всички човешки представи и завършва делото от цялата Епоха на благодатта. Ако текущата Му работа се извършваше сред израилтяните, до момента, в който Неговият шестхилядолетен план за управление приключи, всеки би вярвал, че Бог е само Бог на израилтяните, че само израилтяните са богоизбраният народ, че само израилтяните заслужават да наследят Божието благословение и обещание. Божието въплъщение през последните дни сред езичниците в страната на големия червен змей завършва делото на Бог като Бог на всички сътворени същества. Той завършва цялата работа по управлението и завършва ядрото от Своята работа сред народа на големия червен змей. Сърцевината на тези три работни етапа е спасението на човека, а именно — да накара всички сътворени същества да се прекланят пред Създателя. Така всеки етап от делото носи огромно значение; Бог не прави нищо, което е без смисъл или стойност. От една страна, този етап от делото въвежда нова епоха и завършва предишните две; от друга страна, той разбива всички човешки представи и всички стари методи на човешка вяра и познание. Работата от предишните две епохи е извършвана според различни човешки представи. Този етап обаче напълно елиминира човешките представи, като по този начин напълно завоюва човешкия род. Чрез завоюването на потомците на Моав, чрез работата сред потомците на Моав, Бог ще завоюва всички хора във Вселената. Това е най-дълбокото значение на този етап от Неговата работа и най-ценният аспект на този етап от Неговото дело. Дори ако сега знаеш, че собственото ти положение е ниско и че си маловажен, все пак ще чувстваш, че си срещнал най-голямата радост: наследил си голяма благословия, получил си голямо обещание и можеш да помогнеш за изпълнението на това велико Божие дело. Видял си истинското лице на Бог, познал си присъщата на Бог власт и следваш Божията воля. Предишните два етапа на Божието дело са били в Израел. Ако този етап от Неговото дело през последните дни също се провеждаше сред израилтяните, не само всички сътворени същества щяха да повярват, че единствено израилтяните са богоизбраният народ, но и целият Божи план за управление не би успял да постигне желания ефект. По време на периода, в който двата етапа на Неговото дело се провеждаха в Израел, сред езическите народи не се извършваше никаква нова работа, нито каквато и да е работа по започването на новата епоха. Днешният етап на работа — работата по започването на нова епоха — първо се извършва сред езическите народи и освен това от самото начало се извършва сред потомците на Моав, като поставя началото на цялата епоха. Бог е разрушил всяко познание, съдържащо се в човешките представи, като не е позволил нищо от него да остане. В Своето завоевателно дело Той е разрушил човешките представи, онези стари, по-ранни човешки начини на познание. Той позволява на хората да видят, че при Бог няма правила, че в Бог няма нищо старо, че работата, която Той върши, е напълно освободена, напълно свободна и че Той е прав във всичко, което върши. Ти трябва напълно да се подчиниш на всяко дело, което Той върши сред сътворените същества. Цялата работа, която Той върши, има смисъл и се извършва според собствените Му намерения и мъдрост, а не според човешки избори и представи. Ако нещо е от полза за Неговото дело, Той го прави; и ако нещо не е от полза за Неговото дело, Той не го прави, колкото и добро да е то! Той работи и избира получателите и местоположението на Своята работа в съответствие с нейния смисъл и цел. Когато работи, Той не се придържа към стари правила, нито следва стари формули. Вместо това, Той планира Своето дело според неговата значимост. В крайна сметка Той ще постигне реален резултат и очакваната цел. Ако ти не разбираш тези неща днес, тази работа няма да има никакъв ефект върху теб.