Има много неща, които се надявам да постигнете, но не всички ваши действия, не всичко във вашия живот е в състояние да изпълни това, което искам, така че нямам друг избор, освен да премина направо към същността и да ви обясня намеренията Си. Като се има предвид, че вашата проницателност е слаба и че преценката ви също е слаба, вие сте почти напълно невежи за Моя нрав и същност — и затова трябва неотложно да ви информирам за тях. Без значение колко сте разбрали преди това, без значение дали желаете да разберете тези въпроси, Аз все пак трябва да ви ги обясня подробно. Тези въпроси не са напълно чужди за вас, но ви липсва много разбиране, много познаване на смисъла, който се съдържа в тях. Много от вас имат само някакво смътно разбиране, при това частично и непълно. За да ви помогна да практикувате по-добре истината, за да практикувате по-добре думите Ми, мисля, че това са въпросите, които трябва да осъзнаете преди всичко останало. В противен случай вярата ви ще остане неясна, лицемерна и изпълнена с атрибути на религията. Ако не разбираш Божия нрав, за теб ще бъде невъзможно да вършиш делото, което трябва да извършиш за Него. Ако не познаваш същността на Бог, няма да можеш да изпитваш страх и ужас от Него; вместо това ще има само небрежна формалност и увъртане, а освен това и непоправимо богохулство. Макар че разбирането на Божия нрав действително е важно и познаването на Божията същност не може да бъде пренебрегнато, никой никога не е изследвал задълбочено и не е вниквал в тези въпроси. Ясно се вижда, че всички вие сте отхвърлили управленските закони, които съм издал. Ако не разбирате Божия нрав, тогава е много вероятно да го оскърбите. Оскърбяването на Неговия нрав е равносилно на предизвикване на гнева на Самия Бог, като в този случай крайният плод на твоите действия ще бъде нарушаването на управленските закони. Сега трябва да осъзнаеш, че когато познаваш същността на Бог, можеш да разбереш и Неговия нрав — а когато разбереш Неговия нрав, ще си разбрал и управленските закони. Излишно е да казвам, че голяма част от това, което се съдържа в управленските закони, засяга Божия нрав, но не целият Му нрав е изразен в управленските закони; следователно трябва да направите още една стъпка към развиване на разбирането си за Божия нрав.

Днес Аз водя с вас не обикновен разговор, така че е ваш дълг да подхождате внимателно към думите Ми и най-вече да разсъждавате дълбоко върху тях. Искам да кажа, че сте посветили твърде малко усилия на думите, които съм изричал. Вие сте дори още по-малко склонни да размишлявате върху Божия нрав; рядко някой полага усилия за това. Поради тази причина казвам, че вярата ви не е нищо повече от помпозност. Дори и сега нито един от вас не е положил сериозно усилие за най-жизненоважната си слабост. Вие Ме разочаровахте след всички мъки, които понесох за вас. Нищо чудно, че не уважавате Бог и животът ви е лишен от истина. Как може такива хора да се смятат за светци? Небесният закон няма да търпи такова нещо! Тъй като толкова малко разбирате това, не Ми остава нищо друго освен да изразходвам още думи.

Божият нрав е тема, която изглежда много абстрактна за всички и освен това е тема, която не е лесна за приемане от никого, тъй като нравът Му не прилича на човешкия характер. Бог също има Своите емоции на радост, гняв, скръб и щастие, но тези емоции се различават от човешките. Бог е това, което е, и има това, което има. Всичко, което Той изразява и разкрива, е представяне на Неговата същност и на Неговата идентичност. Това, което Той представлява, и това, което притежава, както и Неговата същина и идентичност, са неща, които не могат да бъдат заменени от никой човек. Неговият нрав обхваща любовта Му към човечеството, утехата на човечеството, омразата към човечеството и дори нещо повече — пълното разбиране на човечеството. Личността на човека обаче може да бъде оптимистична, жива или безчувствена. Божият нрав е такъв, какъвто принадлежи на Върховния владетел на всички неща и живи същества, на Господа на цялото творение. Неговият нрав представлява чест, власт, благородство, величие и най-вече превъзходство. Неговият нрав е символ на властта, символ на всичко, което е справедливо, символ на всичко, което е красиво и добро. Нещо повече, то е символ на Този, Който не може да бъде победен или завладян от тъмнината и от която и да е вражеска сила, както и символ на Този, Който не може да бъде обиден (нито ще търпи да бъде обиждан) от никое сътворено същество. Неговият нрав е символ на най-висшата сила. Никой човек или хора не могат и не им е позволено да смущават Неговото дело или нрав. Защото личността на човека не е нищо повече от обикновен символ на лекото превъзходство на човека над звяра. Човекът сам по себе си не притежава никаква власт, никаква автономност и никаква способност да надскача себе си, а в същността си е създание, което трепери пред милостта на всякакви хора, събития и неща. Божията радост се дължи на съществуването и появата на справедливостта и светлината заради унищожаването на мрака и злото. Той изпитва удоволствие от донасянето на светлината и добрия живот на човечеството; Неговата радост е справедлива радост, символ на съществуването на всичко положително и още повече — символ на благополучие. Божият гняв се провокира от вредата, която съществуването и смущението на несправедливостта носят на Неговото човечество, заради съществуването на злото и тъмнината, заради съществуването на неща, които прогонват истината, и още повече — заради съществуването на неща, които се противопоставят на доброто и красивото. Неговият гняв е символ на това, че всички отрицателни неща вече не съществуват, и дори нещо повече — той е символ на Неговата святост. Неговата скръб се дължи на човечеството, за което Той има надежди, но което е изпаднало в тъмнина, както и на това, че делото, което Той върши върху човека, не спазва намеренията Му, защото човечеството, което Той обича, не може да живее цялото в светлина. Той чувства скръб за невинното човечество, за честния, но невеж човек и за човека, който е добър, но му липсват собствени възгледи. Неговата скръб е символ на Неговата доброта и на Неговото милосърдие, символ на красотата и на доброжелателството. Неговото щастие, разбира се, идва от победата над враговете Му и спечелването на добросъвестността на човека. Нещо повече, то възниква от прогонването и унищожаването на всички вражески сили и защото човечеството получава добър и мирен живот. Божието щастие не прилича на радостта на човека; то е по-скоро усещането за събиране на добри плодове, чувство, което е дори по-силно от радостта. Неговото щастие е символ на това, че от този момент нататък човечеството ще се освободи от страданията, и символ на това, че човечеството ще влезе в света на светлината. От друга страна всички емоции на човечеството възникват заради собствените му интереси, а не заради справедливостта, светлината или красивото, и най-малко заради благодатта, дарена от Небето. Емоциите на човечеството са егоистични и принадлежат на света на мрака. Те не съществуват заради Божията воля, а още по-малко заради Неговия план, и затова за човека и за Бог никога не може да се говори по един и същи начин. Бог е завинаги върховен и завинаги почитан, докато човекът е завинаги низък, завинаги безполезен. Това е така, защото Бог вечно прави жертви и Се посвещава на човечеството; човекът обаче вечно взема и се стреми единствено към себе си. Бог вечно полага усилия за оцеляването на човечеството, но човекът никога не допринася с нищо в името на светлината или на справедливостта. Дори човек да полага усилия за известно време, те не могат да издържат нито един удар, защото усилията на човека винаги са заради самия него, а не заради другите. Човекът винаги е егоист, докато Бог е вечно безкористен. Бог е източникът на всичко справедливо, добро и красиво, докато човекът е този, който приема цялата грозота и зло и ги проявява. Бог никога няма да промени Своята същност на справедливост и красота, но човекът е напълно способен по всяко време и във всяка ситуация да предаде справедливостта и да се отдалечи от Бог.

Всяко изречение, което изрекох, съдържа в себе си Божия нрав. Добре би било да обмислите внимателно думите Ми и със сигурност ще извлечете голяма полза от тях. Същността на Бог е много трудна за разбиране, но вярвам, че всички вие имате поне някаква представа за Божия нрав. Тогава се надявам, че ще имате какво да Ми покажете за нещата, които сте направили и които не оскърбяват Божия нрав. Тогава ще се успокоя. Например винаги дръж Бог в сърцето си. Когато действаш, прави го според Неговите думи. Търси Неговите намерения във всичко и се въздържай да вършиш това, което не зачита и безчести Бог. Още по-малко трябва да поставяш Бог на заден план в ума си, за да запълниш бъдещата празнота в сърцето си. Ако направиш това, ще си оскърбил Божия нрав. И отново, ако предположим, че през целия си живот никога не отправяш богохулни забележки или оплаквания срещу Бог, и отново, ако предположим, че си в състояние да изпълняваш правилно всичко, което Той ти е поверил, и също така се подчиняваш на всички Негови думи през целия си живот, тогава ще избегнеш престъпването на управленските закони. Например ако някога си си казвал: „Защо не мисля, че Той е Бог?“, „Мисля, че тези думи не са нищо друго освен просветление на Светия дух“, „Според мен не всичко, което Бог прави, е непременно правилно“, „Човешката природа на Бог не превъзхожда моята“, „Думите на Бог са просто неправдоподобни“ или други подобни осъдителни забележки, тогава те призовавам да изповядваш и да се разкайваш за греховете си по-често. В противен случай никога няма да имаш шанс за прошка, защото обиждаш не човек, а Самия Бог. Може да вярваш, че съдиш човек, но Божият Дух не гледа на това по този начин. Твоето неуважение към Неговата плът е равносилно на неуважение към Него. При това положение не си ли оскърбил Божия нрав? Трябва да помниш, че всичко, което се прави от Божия Дух, се прави, за да се опази Неговото дело в плътта и за да бъде това дело извършено добре. Ако пренебрегваш това, тогава казвам, че си човек, който никога няма да успее да повярва в Бог. Защото си предизвикал Божия гняв и затова Той ще използва подобаващо наказание, за да ти даде урок.

Опознаването на същността на Бог не е дреболия. Трябва да разбереш Неговия нрав. По този начин постепенно и несъзнателно ще опознаеш същността на Бог. Когато навлезеш в това познание, ще откриеш, че навлизаш в едно по-висше и по-красиво състояние. В крайна сметка ще се почувстваш засрамен от отвратителната си душа и освен това ще почувстваш, че няма къде да се скриеш от срама си. По това време в поведението ти ще има все по-малко неща, които да оскърбяват Божия нрав, сърцето ти ще се приближава все повече до Божието и любовта към Него постепенно ще расте в сърцето ти. Това е знак, че човечеството навлиза в прекрасно състояние. Но вие все още не сте го постигнали. Тъй като всички вие бързате в името на съдбата си, кой има интерес да се опита да опознае същността на Бог? Ако това продължи, вие несъзнателно ще престъпвате управленските закони, тъй като твърде малко разбирате Божия нрав. Така че не е ли това, което правите сега, основа за вашите престъпления срещу Божия нрав? Това, че искам от вас да разберете Божия нрав, не е отделено от Моето дело. Защото ако често престъпвате управленските закони, кой от вас ще избегне наказанието? Няма ли тогава Моето дело да е било съвсем напразно? Ето защо продължавам да настоявам, освен да проверявате внимателно собственото си поведение, да бъдете предпазливи в стъпките, които предприемате. Това е по-висшето изискване, което отправям към вас, и се надявам, че всички вие ще го обмислите внимателно и ще му обърнете сериозно внимание. Ако дойде ден, в който действията ви Ме провокират да изпадна в ярост, тогава последствията ще бъдат само за вас и няма да има никого другиго, който да понесе наказанието вместо вас.