След няколко хиляди години поквара човекът е станал безчувствен и слабоумен; превърнал се е в демон, който се противопоставя на Бог — дотолкова, че непокорството на човека спрямо Бог е документирано в историческите книги и дори самият човек е неспособен напълно да си даде сметка за своето непокорно поведение, защото човекът е бил дълбоко покварен от Сатана и е бил подведен от Сатана така, че не знае накъде да тръгне. И днес човекът продължава да предава Бог: Когато човек вижда Бог, той Го предава, а когато не може да види Бог, той пак Го предава. Има дори такива хора, които, след като са станали свидетели на Божиите проклятия и Божия гняв, продължават да Го предават. Ето защо казвам, че разумът на човека е изгубил първоначалното си предназначение и че съвестта на човека също е изгубила първоначалното си предназначение. Човекът, какъвто го виждам Аз, е звяр в човешки облик, той е отровна змия и независимо колко достоен за съжаление се опитва да изглежда пред очите Ми, никога няма да бъда милостив към него, защото човекът не осъзнава разликата между черно и бяло, разликата между истина и неистина. Въпреки че разумът му е толкова притъпен, човекът иска да получи благословии; човешката му природа е толкова низка, но въпреки това той иска да има върховната власт на цар. Над кого може да царува той с такъв разум? Как би могъл с такава човешка природа да седне на престола? Човекът наистина няма срам! Той е един самонадеян негодник! На тези от вас, които искат да получат благословии, предлагам първо да намерят огледало и да погледнат собственото си грозно отражение — имаш ли необходимите качества, за да бъдеш цар? Имаш ли лицето на човек, който може да получи благословии? В твоя нрав не е настъпила ни най-малка промяна и не си приложил нищо от истината на практика, но въпреки това желаеш прекрасно бъдеще. Заблуждаваш се! Роден в земя, пълна с нечистотии, човекът е силно засегнат от обществото, повлиян е от феодалната етика и е обучаван в „институти за висше образование“. Изостаналото мислене, поквареният морал, ограничените възгледи за живота, отвратителната житейска философия, напълно безполезното съществуване, извратеният начин на живот и обичаи — всички тези неща са навлезли сериозно в сърцето на човека и сериозно са подкопали и атакували неговата съвест. В резултат на това човекът все повече се отдалечава от Бог и все повече Му се противопоставя. С всеки изминал ден човешкият нрав става все по-порочен и няма нито един човек, който доброволно да се откаже от нещо заради Бог, нито един, който доброволно да се подчини на Бог, нито пък някой, който доброволно да търси появата на Бог. Вместо това, под властта на Сатана, човекът не прави нищо друго, освен да се стреми към удоволствия, като се отдава на покварата на плътта в калната земя. Дори когато чуят истината, онези, които живеят в тъмнина, не се замислят как да я приложат на практика, нито са склонни да търсят Бог, дори и да са видели Неговата поява. Как може едно толкова извратено човечество да има възможност за спасение? Как може човечество с толкова упадъчен морал да живее в светлината?

Промяната на човешкия нрав започва с познанието за човешката същност и чрез промени в мисленето, природата и мисловната нагласа на човека, т.е. чрез фундаментални промени. Само по този начин ще се постигнат истински промени в нрава на човека. Основната причина за появата на порочни нагласи в човека е измамата, покварата и отровата на Сатана. Човекът е бил ограничен и контролиран от Сатана и страда от огромните вреди, които Сатана е нанесъл на неговото мислене, морал, проницателност и разум. Човекът се противопоставя на Бог и не може да приеме истината именно поради това, че нещата, които са фундаментални за човека, са покварени от Сатана и са напълно различни от това, което Бог е създал първоначално. Следователно промените в нрава на човека трябва да започнат с промени в неговото мислене, проницателност и разум, които ще променят познанието му за Бог и познанието му за истината. Онези, които са се родили в най-дълбоко покварената от всички земи, са още по-невежи за това какво е Бог и какво означава да вярваш в Бог. Колкото по-покварени са хората, толкова по-малко знаят за съществуването на Бог и толкова по-слаби са техният разум и проницателност. Източникът на противопоставянето и непокорството на човека спрямо Бог е неговата поквара от Сатана. Заради покварата на Сатана съвестта на човека е станала безчувствена, той е неморален, мислите му са изродени и мисловната му нагласа е изостанала. Преди да бъде покварен от Сатана, човекът по природа се е подчинявал на Бог и се е подчинявал на думите Му, след като ги е чул. За него е било естествено да има здрав разум, съвест и нормална човешка природа. След като са били покварени от Сатана, изначалният разум, съвестта и природата на човека са се притъпили и са били увредени от Сатана. Така човекът е загубил покорството и любовта си към Бог. Разумът на човека е станал неестествен, нравът му е същият като на животно, а непокорството му спрямо Бог става все по-често и по-силно. И все пак човекът все още нито знае, нито признава това, а само се противопоставя и се бунтува сляпо. Нравът на човека се разкрива в проявите на неговия разум, проницателност и съвест; тъй като разумът и проницателността му са нездрави, а съвестта му е силно притъпена, неговият нрав е непокорен спрямо Бог. Ако разумът и проницателността на човека не могат да се променят, тогава не може да става и дума за промени в нрава му или за съобразяване с Божията воля. Ако човекът е с нездрав разум, той не може да служи на Бог и не е годен за употреба от Бог. „Нормален разум“ означава да се подчиняваме и да бъдем верни на Бог, да копнеем за Бог, да бъдем абсолютно предани на Бог и да имаме чиста съвест пред Бог. Това означава сърцето и умът ни да са единни по отношение на Бог и да не се противопоставяме умишлено на Бог. Не е така, когато имаш неестествен разум. Откакто човекът е покварен от Сатана, той си е създал представи за Бог и не е имал никаква преданост към Бог или копнеж по Него, да не говорим за съвест пред Бог. Човекът умишлено се противопоставя на Бог и Го осъжда, а освен това отправя хули зад гърба Му. Човекът осъжда Бог зад гърба Му с ясното съзнание, че Той е Бог; човекът няма никакво намерение да се подчинява на Бог и просто отправя слепи искания и молби към Него. Такива хора, хора с неестествен разум, не са способни да осъзнаят собственото си отвратително поведение или да съжаляват за непокорството си. Ако хората са способни да опознаят себе си, значи са възвърнали част от разума си; колкото са по-непокорни спрямо Бог хората, които все още не могат да опознаят себе си, толкова по-нездрав е техният разум.

Разкриването на покварения нрав на човека произтича само от притъпената му съвест, злонамерената му природа и нездравия му разум; ако съвестта и разумът на човека успеят отново да станат нормални, тогава той ще се превърне в човек, годен за употреба пред Бог. Именно защото човешката съвест винаги е била притъпена и защото човешкият разум, който никога не е бил здрав, отслабва все повече, човекът става все по-непокорен спрямо Бог — дотолкова, че дори приковава Исус на кръста и отказва на Божието въплъщение в последните дни да влезе в дома му, осъжда Божията плът и вижда Божията плът като низша. Ако човек имаше поне малко човечност, той нямаше да бъде толкова жесток в отношението си към въплътения Бог; ако имаше поне малко разум, нямаше да бъде толкова порочен в отношението си към плътта на въплътения Бог; ако имаше поне малко съвест, нямаше да „благодари“ на въплътения Бог по този начин. Човекът живее в епохата на въплъщението на Бог, но не е способен да благодари на Бог, че му е дал такава добра възможност, и вместо това проклина идването на Бог или напълно пренебрегва факта на Божието въплъщение, и явно се противи и е уморен от него. Независимо от това как човекът се отнася към идването на Бог, накратко казано, Бог винаги е продължавал търпеливо Своето дело, въпреки че човекът не е бил ни най-малко благосклонен към Него и сляпо е отправял молби към Него. Човешкият нрав е станал изключително порочен, разумът му се е притъпил до крайност, а съвестта му е напълно потъпкана от Лукавия и отдавна е престанала да бъде изначалната съвест на човека. Човекът не само е неблагодарен на въплътения Бог за това, че е дарил толкова много живот и благодат на човечеството, но дори е възмутен от Бог за това, че му е дал истината; точно защото човекът няма ни най-малък интерес към истината, той е възмутен от Бог. Човекът не само че не е способен да даде живота си за въплътения Бог, но и се опитва да извлече облаги от Него и претендира за лихва, която е десетки пъти по-голяма от това, което той е дал на Бог. Хората с такава съвест и разум смятат, че това не е нещо съществено, и продължават да вярват, че са жертвали толкова много от себе си заради Бог и че Бог им е дал твърде малко. Има хора, които, след като са Ми дали купичка вода, протягат ръце и искат да им платя за две купички мляко, или, след като са Ми дали стая за една нощ, настояват да им платя наем за няколко. С такава човешка природа и такава съвест как можете все още да искате да получите живот? Какви жалки нещастници сте вие! Тази човешка природа и тази човешка съвест са причината въплътеният Бог да се скита по земята, без да има къде да намери подслон. Онези, които наистина притежават съвест и човешка природа, трябва да почитат въплътения Бог и да Му служат с цялото си сърце не заради това колко работа е свършил, а дори и да не свърши никаква работа. Ето това трябва да правят онези, които имат здрав разум, и това е дълг на човека. Повечето хора дори говорят за условия, когато служат на Бог: Те не се интересуват дали Той е Бог или човек, а говорят само за собствените си условия и се стремят да задоволят само собствените си желания. Когато готвите за Мен, изисквате плащане за услугата, когато бягате заради Мен, изисквате плащане за бягането, когато работите за Мен, изисквате плащане за работата, когато перете дрехите Ми, изисквате плащане за прането, когато се грижите за църквата, изисквате възстановяване на разходите, когато говорите, изисквате плащане за оратор, когато раздавате книги, изисквате плащане за разпространението им, а когато пишете, изисквате плащане за писането. Онези, с които съм имал работа, дори искат отплата от Мен, а онези, които са били изпратени вкъщи, искат обезщетение за накърненото си име; онези, които са неомъжени, искат зестра или компенсация за изгубената си младост; онези, които убиват пиле, искат касапска такса, онези, които пържат храна, искат такса за пържене, а онези, които правят супа, искат заплащане и за това… Това е вашата възвишена и могъща човешка природа и това са действията, които ви диктува вашата жива съвест. Къде е вашият разум? Къде е вашата човечност? Нека ви кажа! Ако продължавате така, ще спра да работя сред вас. Няма да работя сред глутница зверове в човешки облик, няма да страдам за такава група хора, чиито светли лица крият сърца на зверове, не ще търпя заради такава глутница животни, която няма и най-малкия шанс за спасение. Денят, в който ви обърна гръб, ще бъде денят, в който вие ще умрете, денят, в който тъмнината ще ви обхване, и денят, в който ще бъдете изоставени от светлината. Нека ви го кажа! Никога няма да бъда благосклонен към група като вашата — група, която стои по-долу дори от животните! Има граници на Моите думи и действия, а с човешка природа и съвест като вашите няма да работя повече, защото вие сте твърде лишени от съвест, причинили сте Ми твърде много болка и вашето подло поведение Ме отвращава твърде много. Хората, на които толкова им липсва човечност и съвест, никога няма да имат възможност за спасение; Аз никога не бих спасил такива безсърдечни и неблагодарни хора. Когато дойде Моят ден, ще изсипя за вечни времена изгарящите Си пламъци върху децата на непокорството, които някога предизвикаха свирепия Ми гняв, ще наложа вечното Си наказание върху онези животни, които някога хвърляха обиди по Мен и Ме изоставиха, ще изгоря за вечни времена с огъня на Моя гняв синовете на непокорството, които някога ядоха и живяха заедно с Мен, но не повярваха в Мен, които Ме обидиха и предадоха. Ще подложа на наказание всички онези, които предизвикаха гнева Ми; ще изсипя целия Си гняв върху онези зверове, които някога искаха да застанат до Мен като равни, но не Ме почетоха и не Ми се подчиниха; жезълът, с който ще ударя човека, ще падне върху онези животни, които някога се радваха на Моите грижи и на тайните, които изказах открито, и които някога се опитаха да получат материални наслади от Мен. Няма да простя на никой човек, който се опитва да заеме мястото Ми; няма да пощадя никого от онези, които се опитват да отнемат храна и дрехи от Мен. Засега вие оставате невредими и продължавате да прекалявате с исканията, които отправяте към Мен. Когато настъпи денят на гнева, няма да отправяте повече искания към Мен; тогава ще ви оставя да се „наслаждавате“ до насита, ще забия лицата ви в земята и никога повече няма да можете да станете! Рано или късно ще „изплатя“ този дълг към вас и се надявам търпеливо да изчакате настъпването на този ден.

Ако тези достойни за презрение хора наистина могат да оставят настрана екстравагантните си желания и да се върнат при Бог, тогава те все още имат възможност за спасение; ако човекът има сърце, което наистина копнее за Бог, тогава той няма да бъде изоставен от Него. Човекът не успява да спечели Бог не защото Бог има емоции или защото Бог не желае да бъде спечелен от човека, а защото човекът не иска да спечели Бог и защото не търси Бог настоятелно. Как може един от тези, които наистина търсят Бог, да бъде прокълнат от Него? Как може човек със здрав разум и чувствителна съвест да бъде прокълнат от Бог? Как може човек, който наистина почита и служи на Бог, да бъде погълнат от огъня на Неговия гняв? Как може човек, който с радост се подчинява на Бог, да бъде изгонен от Божия дом? Как може човек, който не е успял да обикне Бог достатъчно, да преживее Божието наказание? Как може човек, който с радост изоставя всичко заради Бог, да остане без нищо? Човекът не желае да се стреми към Бог, не желае да даде имуществото си за Бог и не желае да посвети усилията през целия си живот на Бог; вместо това той казва, че Бог прекалява, че твърде много неща, свързани с Него, се разминават с представите на човека. С такава човешка природа, дори и да сте полагали непрестанни усилия, пак няма да можете да получите Божието одобрение, да не говорим за това, че не търсите Бог. Нима не знаете, че вие сте увредената част от човечеството? Не знаете ли, че няма по-долна човешка природа от вашата? Не знаете ли как ви наричат другите, за да ви отдадат заслуженото? Тези, които наистина обичат Бог, ви наричат баща на вълка, майка на вълка, син на вълка и внук на вълка; вие сте потомци на вълка, хора на вълка и трябва да знаете своята идентичност и никога да не я забравяте. Не си мислете, че сте по-висши: вие сте най-порочната група нечовеци сред хората. Нима не знаете нищо от това? Знаете ли колко голям е рискът, който поемам, работейки сред вас? Ако разумът ви не може да стане отново нормален и съвестта ви не може да работи нормално, тогава никога няма да се освободите от името „вълк“, никога няма да избегнете деня на проклятието и никога няма да избегнете деня на наказанието си. Вие сте родени непълноценни, без никаква стойност. Вие по природа сте глутница гладни вълци, купчина отломки и боклук и, за разлика от вас, Аз не работя с вас, за да спечеля облаги, а поради нуждата от работа. Ако продължавате да сте така непокорни, Аз ще спра делото Си и никога повече няма да работя с вас; напротив, ще прехвърля делото Си към друга група, която Ми е угодна, и така ще ви напусна завинаги, защото не желая да гледам онези, които са във вражда с Мен. И така, искате ли да бъдете в съгласие с Мен, или във вражда с Мен?