Всички клонове на запад трябва да се вслушат в гласа Ми:

Бяхте ли Ми верни в миналото? Вслушвахте ли се в чудесните Ми съвети? Реалистични ли са надеждите ви, а не мъгляви и несигурни? Човешката преданост, човешката любов, човешката вяра — не съществува нищо друго освен това, което идва от Мен, няма нищо друго освен това, което е дарено от Мен. Народе Мой, когато слушате словата Ми, разбирате ли намеренията Ми? Виждате ли сърцето Ми? Въпреки че в миналото, докато вървяхте по пътя на полагане на труд, вие се сблъсквахте с възходи и падения, с успехи и неуспехи, както и със случаи, в които имаше опасност да паднете и дори да Ме предадете, знаехте ли, че във всеки един момент Аз постоянно ви спасявах? Че във всеки един момент постоянно използвах гласа Си, за да ви призова и спася? Толкова пъти сте попадали в мрежите на Сатана, толкова пъти сте попадали в капана на човека, толкова пъти не сте успявали да се освободите от себе си и сте изпадали в безкрайни спорове помежду си. Толкова много пъти телата ви са били в дома Ми, докато сърцата ви не можеха да бъдат открити никъде. Въпреки това толкова пъти съм протягал спасяващата Си ръка, за да ви подкрепя и толкова пъти съм посявал зърната на милост сред вас. Толкова пъти не бях способен да понеса гледката на вашето нещастие след страданието; толкова пъти… Знаете ли това?

Днес обаче, под Моя опека, вие най-сетне преодоляхте всички трудности и Аз се радвам заедно с вас; това е кристализацията на Моята мъдрост. Въпреки това запомнете това добре! Кой е паднал, докато вие самите останахте силни? Кой е бил силен, без никога да е имал моменти на слабост? Кой от хората се е радвал на благословия, която не е дошла от Мен? Кой е преживял нещастие, което не е дошло от Мен? Възможно ли е всички, които Ме обичат, да получават само благословия? Възможно ли е нещастията да са сполетели Йов, защото не беше способен да Ме обича, а предпочете да Ми се противопостави? Възможно ли е Павел да е успял да Ми служи предано в Мое присъствие, защото наистина беше способен да Ме обича? Макар и да се държите здраво за Моето свидетелство, може ли сред вас да има хора, чието свидетелство да е неподправено с примеси като чисто злато? Способни ли са хората на истинска преданост? Това, че вашето свидетелство Ми носи наслада, не противоречи на вашата „преданост“, защото никога не съм изисквал много от никого. Според първоначалния замисъл на Моя план всички вие щяхте да бъдете „дефектни стоки“ — да не отговаряте на изискванията. Нима това не е пример за това, което ви казах за „посяването на зърната на милост“? Това, което виждате, Моето спасение ли е?

Всички вие трябва да се замислите и да си припомните: откакто се върнахте в Моя дом, някой от вас опозна ли Ме по начина, по който го направи Петър, без да се съобразява със собствената си печалба или загуба? Повърхностните части на Библията са ви познати, но дали сте усвоили нейната същност? Поради това все още държите на своя „капитал“ и отказвате наистина да се освободите от себе си. Когато изричам слова, когато говоря с вас лице в лице, кой от вас някога е оставял затворения си свитък, за да приеме словата на живота, които Аз разкривам? Нито зачитате словата Ми, нито ги цените. По-скоро ги използвате като картечница, за да обстрелвате враговете си и да запазите собствената си позиция. Ни най-малко не се опитвате да приемете правосъдието Ми, за да Ме опознаете. Всеки от вас насочва оръжие към някой друг; всички вие сте „безкористни“ и във всяка ситуация „мислите за другите“. Нима не правехте точно това вчера? А днес? Вашата „преданост“ се е повишила малко и всички вие сте малко по-опитни и малко по-зрели. Поради това вашият „ужас“ от Мен се е увеличил донякъде и никой не „действа лекомислено“. Защо съществувате в това състояние на постоянна негативност? Защо положителните аспекти никога не могат да се открият никъде във вас? О, народе Мой! Миналото отдавна е отминало; не бива повече да се придържате към него. След като вчера беше непоколебим, днес трябва да Ми отдадеш искрената си преданост. Освен това утре трябва да свидетелстваш добре за Мен и в бъдеще ще наследиш благословията Ми. Това трябва да разберете.

Макар да не присъствам пред вас, Моят Дух непременно ще ви дари с благодат. Надявам се, че вие ще цените Моите благословии и, разчитайки на тях, ще можете да опознаете себе си. Не ги приемайте за свой капитал. По-скоро трябва да използвате словата Ми, за да попълните това, което ви липсва, и от това да извлечете положителните си елементи. Това е посланието, което ви завещавам!

28 февруари 1992 г.