В продължение на няколко хилядолетия човекът е копнеел да види с очите си пристигането на Спасителя. Човекът е копнеел да съзре как Спасителят Исус лично се спуска, възседнал бял облак, сред онези, които са копнели за Него и са Го очаквали в продължение на хиляди години. Човекът е копнеел също така Спасителят да се завърне и отново да се съедини с него; с други думи, копнеел е за завръщането на Спасителя Исус, който е бил отделен от хората в продължение на хилядолетия, за да може Той отново да се захване с делото на изкуплението, което извърши сред юдеите, и да прояви милосърдие и любов към човеците, да опрости греховете им и да ги понесе, като дори поеме всичките човешки прегрешения и спаси хората от греха им. Човечеството копнее Спасителят Исус да е същият като преди — Спасител, който да е мил, почтен и добросърдечен, и никога да не се ядосва на хората, да не ги кори, а да им прощава и да поеме всичките им грехове и дори, както преди, да пожертва живота си на кръста за хората. Откакто Исус си тръгна, учениците, които Го следваха, както и всички светии, изкупени в Неговото име, жадуват отчаяно за Него и Го очакват. Всички изкупени от благодатта на Исус Христос в Епохата на благодатта са живели в копнеж по този ден на несравнима радост в последните дни, когато Спасителят Исус ще слезе на бял облак, за да се яви пред безчислените хора. Разбира се, това е и общото желание на всички, приемащи днес името на Исус Спасителя. Всеки във вселената, който знае за спасителната благодат на Спасителя Исус, отчаяно копнее Исус Христос внезапно да се появи, за да изпълни казаното от Исус в земния Му живот: „Ще се върна точно така, както си тръгнах“. Човекът вярва, че след разпятието и възкресението Исус се е завърнал на небето на бял облак, за да заеме мястото Си от дясната страна на Всевишния. По подобен начин Исус ще слезе отново на бял облак (същият онзи облак, който Исус възседна, за да се върне на небето) сред онези, които отчаяно копнеят за Него в продължение на хиляди години; Той ще бъде с облика и с облеклото на юдеите. След явяването Си пред тях Той ще им дари храна, ще излее за тях жива вода и ще заживее сред хората, изпълнен с благодат и любяща доброта, жизнен и жив. Всички тези представи са това, в което вярват хората. Исус Спасителят обаче не направи това; онова, което направи, беше точно обратното на човешките представи. Не пристигна сред онези, които отчаяно копнееха за завръщането Му и не се появи пред безчислените хора върху бял облак. Той вече е пристигнал, но хората не Го познават и остават в неведение за това. Те просто Го очакват безцелно — въобще не подозират, че Той вече е слязъл на „белия си облак“ (който всъщност е Неговият Дух, Неговото слово, цялостният Му нрав и всичко, което Той е) и сега е сред група победители, които Той ще оформи през последните дни. Как би могъл човекът да знае, че макар светият Спасител Исус да е изпълнен с любяща доброта и любов към човека, за Него е невъзможно да работи в тези „храмове“, които са изпълнени със скверност и са обитавани от нечисти духове? При все че хората очакват пришествието Му, как да се яви пред онези, които се хранят с плътта на неправедните, пият кръвта на неправедните и носят одеждите на неправедните; пред онези, които вярват в Него, но въпреки това не Го познават и постоянно Го изнудват? Хората знаят само, че Спасителят Исус е изпълнен с любяща доброта и с изобилно милосърдие и че Той е приносът за грях, изпълнен с изкупление. Човеците обаче нямат представа, че Той е Самият Бог, преливащ от праведност, величие и гняв и съд, властен и изпълнен с достойнство. Ето защо, макар че човекът копнее и лелее за завръщането на Изкупителя и молитвите му дори трогват „Небесата“, Спасителят Исус не се явява пред онези, които вярват в Него, но не Го познават.

„Йехова“ е името, което приех, докато вършех делото Си в Израел. То означава Бог на израилтяните (избрания Божи народ), който може да прояви милост към човека, да го прокълне и да го напътства през живота му; Бог, който притежава велико могъщество и е премъдър. „Исус“ е Емануил, което означава принос за грях, изпълнен с любяща доброта и милост, изкупващ хората от греховете им. Той извърши делото от Епохата на благодатта, представлява Епохата на благодатта и представлява само част от делото по осъществяване на плана за управление. Това ще рече, че само Йехова е Бог на избрания народ на Израил. Бог на Авраам, Бог на Исаак, Бог на Яков, Бог на Моисей и Бог на всички израилтяни. И тъй, всички израилтяни по онова време, включително еврейския народ, се покланяха на Йехова. Правеха Му жертвоприношения на олтара и Му служеха в храма, облечени в свещенически одежди. Надяваха се Йехова да се появи отново. Един Исус е Изкупителят на човечеството и Той е приносът за грях, който изкупи човечеството от греха. Което ще рече, че името на Исус дойде от Епохата на благодатта и се появи заради делото на изкуплението в Епохата на благодатта. Името Исусово се появи, за да позволи на хората в Епохата на благодатта да бъдат преродени и изкупени, и то е особено име за изкуплението на цялото човечество. Така името Исус представлява делото на изкуплението и бележи Епохата на благодатта. Името Йехова е особено име за израилтяните, които живееха под закона. Във всяка отделна епоха и във всеки етап от делото Моето име не е безпочвено, а е с представително значение: всяко име представлява една епоха. „Йехова“ обозначава Епохата на закона и е почтителното обръщение, с което израилтяните назоваха Бог, когото почитаха. „Исус“ представлява Епохата на благодатта и е името на Бог на всички, които бяха изкупени през Епохата на благодатта. Ако човеците все така копнеят за пришествието на Спасителя Исус в сетните дни и все така очакват Той да пристигне в образа, който бе приел в Юдея, целият шестхилядолетен план за управление щеше да спре в Епохата на изкуплението и нямаше да се развива по-нататък. А и тогава не биха дошли последните дни и епохата никога не би била доведена до край. Причината за това е, че „Спасителят Исус“ е само за изкуплението и спасението на човечеството. Приех името Исус само заради всички грешници в Епохата на благодатта, но не това е името, под което ще сложа край на цялото човечество. При все че Йехова, Исус и Месията представляват Моя Дух, тези имена просто обозначават различните епохи от плана Ми за управление и не Ме представляват в Моята цялост. Имената, с които Ме назовават хората на земята, не могат да изчерпят цялостния Ми нрав и всичко, което съм Аз. Те са просто различни имена, с които съм наричан в различните епохи. И тъй, когато настъпи финалната епоха — последната епоха — Моето име отново ще се промени. Няма да бъда наричан Йехова или Исус, а още по-малко Месията. Ще бъда наричан Самият мощен и всемогъщ Бог и под това име ще поставя край на цялата епоха. Едно време бях наричан Йехова, едно време бях известен на човека и като Месията, а някога човекът Ме обичаше и ценеше и Ме наричаше Исус Спасителя. Днес Аз вече не съм Йехова или Исус, Когото човекът познаваше в онези минали времена. Вместо това Аз съм Бог, завърнал се в последните дни, и ще сложа край на епохата. Аз съм Самият Бог, Който се въздига в краищата на земята, преизпълнен с целия Си нрав и пълен с власт, чест и слава. Човекът никога не е влизал в досег с Мен, никога не Ме е познавал и никога не е познавал Моя нрав. От създаването на света та чак до днес нито един човек не Ме е виждал. Това е Богът, Който се явява на човека в последните дни, но също така е скрит сред хората, пребиваващ жизнен и жив сред хората, като жарещото слънце и като огнен пламък, изпълнен с мощ и преизпълнен с власт. Няма нито един човек или нещо, което да не бъде съдено от словата Ми, и нито един човек или нещо, което да не бъде пречистено чрез горенето на огъня. Накрая безчислените нации ще бъдат благословени заради Моите слова и също ще бъдат разбити на парчета заради словата Ми. Така всички хора от последните дни ще видят, че Аз съм завърналият се Спасител и че съм Всемогъщият Бог, Който завоюва цялото човечество. И всички ще видят, че преди за човека бях принос за грях, но в сетните дни се превърнах в пламъците на жарещото слънце, изгарящи всички неща, както и в Слънцето на праведността, разкриващо всички неща. Това е Моето дело в последните дни. Причината да приема това име и да имам този нрав е именно за да видят всички хора, че Аз съм праведният Бог, жарещото слънце и също така огненият пламък, и за да може всички да се покланят на Мен, единствения истински Бог, и да съзрат истинското Ми лице: Аз не съм само Бог на израилтяните и не съм само Изкупителят, а по-скоро Аз съм Бог на всички създания на небесата, на земята и в моретата.

Ако Спасителят слезеше в сетните дни пак под името Исус и отново Се родеше в Юдея и се захванеше с делото Си там, това би доказало, че съм създал единствено израилтяните и само тях съм спасил, както и че нямам нищо общо с езичниците. Нима това не би било в противоречие с думите Ми: „Аз съм Господ, който създаде небесата, земята и всички неща“? Напуснах Юдея и върша делото Си сред езичниците, защото съм не само Бог на израилтяните, а Бог на всички сътворени същества. В сетните дни се явявам сред езичниците, защото съм не само Йехова, Бог на израилтяните, но най-вече съм Създателят на всички Мои избраници сред езичниците. Аз създадох не само Израел, Египет и Ливан, а и всички езически народи отвъд Израел. Поради това Аз съм Господ на всички сътворени същества. Взех Израел само за начална точка на делото Си и превърнах Юдея и Галилея в крепости на Своето изкупително дело, а сега използвам езически народ за основа, от която ще сложа край на цялата епоха. В Израел осъществих два етапа от работата Си (а именно Епохата на закона и Епохата на благодатта) и продължих Своето дело в Епохата на благодатта и Епохата на царството из земите извън Израел. Сред езическите народи ще предприема завоевателното Си дело и така ще поставя завършек на епохата. Ако хората продължат неизменно да Ме наричат Исус Христос, но не знаят, че съм положил началото на нова епоха през сетните дни и съм наченал ново Свое дело, и ако хората продължат да са обсебени в очакване на пришествието на Спасителя Исус, ще нарека тези хора невярващи в Мен; те са хора, които не Ме познават, които се представят за вярващи. Възможно ли е подобни хора да станат свидетели на слизането на Спасителя Исус от небето? Не Моето пристигане чакат те, а пришествието на Царя на юдеите. Те не копнеят за Мен, за да унищожа този мръсен стар свят, а вместо това жадуват за Второто Исусово пришествие, което да им донесе изкупление — те с нетърпение очакват Исус отново да спаси цялото човечество от омърсената, безправедна земя. Как биха могли подобни хора да участват в завършека на делото Ми в сетните дни? Човешките желания не са в състояние да изпълнят волята Ми, нито да допринесат за осъществяването на делото Ми, защото човекът просто цени и се възхищава на предишната Ми работа, като няма представа, че Аз съм Самият Бог, който е винаги нов и никога стар, и знае само, че Аз съм Йехова и Исус, без изобщо да се досеща, че Аз съм Единственият от сетните дни, който ще доведе човечеството до края. Всичко, за което човекът копнее и всичко, което знае, произлиза от собствените му представи и е просто това, което може да види със собствените си очи. Това не е в съгласие с Моето дело, а му противоречи. Ако вършех делото си, съобразявайки се с човешките идеи, кога би дошъл завършекът му? Кога би встъпило в покой човечеството? И как бих могъл да навляза в седмия ден, Съботата? Работя според плана Си и според Своя замисъл — а не съгласно намеренията на човеците.