Когато Бог върши Своето дело, Той не идва, за да участва в някакво строителство или движение, а за да изпълни Своето служение. Всеки път Той става плът само за да завърши един етап от делото и да открие нова епоха. Сега е Епохата на царството и подготовката на царството. Този етап от делото не е дело на човека и няма за цел да доведе човека до определено ниво, а да завърши част от Божието дело. Това, което Той върши, не е дело на човека и не е необходимо, за да се постигне конкретен резултат в обработването на човека, преди да напусне земята; целта е да се изпълни Неговото служение и да се завърши делото, което Той трябва да извърши, а именно — да уреди правилно Своето дело на земята, след което ще придобие слава. Делото на въплътения Бог е различно от делото на хората, които Светият Дух използва. Когато Бог идва, за да изпълни делото Си на земята, Той е загрижен единствено за изпълнението на Своето служение. Във всички останали неща, които не са свързани с Неговото служение, Той почти не взема участие, дори не обръща внимание на такива неща. Той просто върши делото, което трябва да върши, и най-малко се интересува от делото, което трябва да извърши човекът. Делото, което върши, е единствено това, което се отнася до епохата, в която се намира, и до служението, което трябва да изпълнява, сякаш всички останали въпроси не са в Неговата компетенция. Той не натрупва допълнителни основни познания за живота сред хората, не усвоява нови социални умения и не се въоръжава с нищо друго, което човекът знае. Всичко, което човекът трябва да притежава, е напълно безразлично за Него и Той върши само делото, което е Негов дълг. И така, от човешка гледна точка, на въплътения Бог му липсва толкова много — Той дори не обръща внимание на много неща, които човекът би трябвало да притежава, и не разбира тези неща. Такива неща като общи познания за живота, както и принципите как да постъпваш и да се справяш със света почти нямат никаква връзка с Него. Но във въплътения Бог просто не можеш да откриеш и най-малкия намек за необикновеност. С други думи, Неговата човешка природа просто поддържа Неговия нормален човешки живот и нормалното мислене на мозъка Му, като Му дава способността да различава от злото. Той обаче не се въоръжава с нищо от другите неща, които би трябвало да притежава само човекът (сътвореното същество). Бог се въплъщава само за да изпълнява Своето собствено служение. Неговото дело е насочено към цялата епоха, не към конкретен човек или място, а към цялата вселена. Това е посоката на Неговото дело и принципът, според който Той работи. Това не може да бъде променено от никого и човекът не може да бъде въвлечен по никакъв начин. Всеки път, когато Бог се въплъщава, Той носи със Себе Си делото на епохата и не възнамерява да живее до човека двадесет, тридесет, четиридесет или дори седемдесет или осемдесет години, за да може той по-добре да Го разбере и проумее. Няма нужда от това! Това изобщо не би задълбочило познанието на човека за присъщия на Бог нрав. Напротив, то само би задълбочило възприятията му и би направило човешките възприятия и мисли застояли. Ето защо всички вие трябва да разберете какво точно е делото на въплътения Бог. Със сигурност не може да не сте разбрали думите Ми, изречени пред вас: „Не съм дошъл да изпитам живота на обикновен човек“. Нима сте забравили думите: „Бог не идва на земята, за да изживее живота на обикновен човек“? Не разбирате целта на Божието въплъщение, нито знаете следното: „Как изобщо би могъл Бог да дойде на земята с намерението да преживее живота на сътворено същество?“. Бог идва на земята само за да завърши делото Си и затова делото Му на земята е краткотрайно. Той не идва на земята с намерението Божият Дух да подхранва плътското Му тяло и да Го направи по-висш човек, който да ръководи църквата. Когато Бог идва на земята, Пътят е този, който се въплъщава, но човекът не е наясно с делото Му и насила Му приписва някакви качества. Но всички вие трябва да разберете, че Бог е въплътеният Път, а не плътско тяло, култивирано от Божия Дух, за да поеме ролята на Бог за известно време. Самият Бог не е резултат от култивиране, а е Пътят, Словото, станало плът, и днес Той официално върши Своето дело сред всички вас. Всички вие знаете и признавате, че въплъщението на Бог е фактическа истина, но само имитирате разбиране за нея. От делото на въплътения Бог до значението и същността на Неговото въплъщение, вие изобщо не разбирате тези неща и само вяло повтаряте научените думи след другите. Вярваш ли, че въплътеният Бог е такъв, какъвто си го представяш?

Бог се превръща в плът само за да започне нова епоха и ново дело. Трябва да разберете това. То е много различно от функцията на човека и двете не могат да се споменават заедно. Човекът се нуждае от дълъг период на възпитание и усъвършенстване, преди да може да бъде използван за извършване на дело, а човечността, необходима за това, трябва да е от изключително висок порядък. Човекът трябва не само да е способен да поддържа разума на нормалната човешка природа, но освен това трябва да разбира много от принципите и правилата, които управляват начина, по който той се отнася към света и освен това да се посвети специално на изучаването на мъдростта и етичното познание за човека. Човекът трябва да бъде снабден с всички тези неща. С въплътения Бог обаче е различно, защото Неговото дело нито представлява човека, нито е дело на човека, а вместо това е пряк израз на Неговото същество и прякото изпълнение на делото, което Той трябва да извърши. (Естествено, делото Му се извършва своевременно, а не мимоходом или случайно, и започва, когато настъпи моментът Той да изпълни служението Си.) Той не взема участие в човешкия живот или дело, т.е. Неговата човешка природа не е обременена с нищо от това (макар че това не се отразява на делото Му). Той изпълнява Своето служение само когато настъпи времето за това. Какъвто и да е Неговият статут, Той просто се съсредоточава върху изпълнението на делото, което трябва да извърши. Неговото дело е напълно незасегнато от човешкото познание и мнение за Него. Например, когато Исус извършваше Своето дело, никой не знаеше кой точно е Той, но Той просто се съсредоточаваше върху изпълнението на делото Си. Нищо от това не Му пречеше да върши делото, което Му предстоеше да извърши. Поради тази причина Той отначало не разкри, нито провъзгласи Своята идентичност, а просто насърчи човека да Го следва. Естествено, това беше не само демонстрация на Божието смирение, но и на начина, по който Бог действаше в плът. Той можеше да действа само по този начин, защото човекът не можеше да Го разпознае с просто око. Дори и да Го беше разпознал, това нямаше да помогне на делото Му. Нещо повече, Той не се въплъти, за да разпознае човек плътта Му, а за да върши дело и да изпълнява служението Си. Затова Той не отдаваше никакво значение на това да направи Своята самоличност достояние на хората. Когато завърши цялото дело, което трябваше да извърши, цялата Му самоличност и статут станаха ясни на човека по естествен начин. Въплътеният Бог мълчи и никога не обявява нищо. Той не обръща внимание нито на това какъв е човекът, нито на това как се справя човекът, докато Го следва, а просто се съсредоточава върху изпълнението на Своето служение и в извършването на делото, което трябва да извърши. Никой не е в състояние да попречи на делото Му. Когато дойде време Той да завърши делото Си, то със сигурност ще бъде завършено и доведено докрай и никой не може да наложи друго. Едва след като Той завърши делото Си и Си тръгне от хората, те ще разберат делото, което Той върши, макар и не напълно ясно. И ще е необходимо много време, за да може човек да разбере напълно намеренията, с които Бог първоначално извърши делото Си. С други думи, делото от епохата на въплъщението на Бог е разделено на две части. Едната част от делото е въплъщението на Бог, който лично върши делото Си и говори. След като службата на Неговата плът бъде напълно завършена, другата част от делото остава да бъде извършена от тези, които са използвани от Светия Дух. В този момент човекът трябва да изпълни предназначението си, защото Бог вече е отворил пътя и от човека зависи да го извърви. Това означава, че Бог, който е станал плът, върши една част от делото, а след това Светият Дух и използваните от Него хора ще наследят делото. Следователно човекът трябва да знае какво включва делото, което на този етап се извършва основно от въплътения Бог, да разбере точно какво е значението на Божието въплъщение и делото, което Той трябва да извърши, и да не поставя на Бог същите изисквания, които се поставят на човека. Това е грешката на човека, неговата представа и още повече неговото непокорство.

Бог става плът не с намерението да позволи на човека да опознае Неговата плът или да види разликите между плътта на въплътения Бог и плътта на човека. Бог не става плът, за да упражнява човешката способност за разпознаване и със сигурност не с намерението да даде възможност на човека да се поклони на въплътената Божия плът и по този начин да придобие велика слава. Нищо от това не е Божие намерение при Неговото въплъщение. Също така Бог не се превръща в плът, за да осъди човека, нито умишлено да го разкрие или да направи живота му труден. Нищо от това не е намерение на Бог. Превръщането в плът винаги е неизбежна форма на Божието дело. Той действа именно така заради Своето по-велико дело и по-велико управление — а не както човек си го представя. Бог идва на земята само когато делото Му го изисква и само ако това е необходимо. Той не идва на земята просто за да разгледа наоколо, а за да извърши делото, което трябва да извърши. Защо иначе би поел върху Себе Си толкова тежко бреме и голям риск, за да извърши това дело? Бог става плът само по необходимост и в това винаги има уникално значение. Ако беше само за да позволи на хората да Го погледнат и да разширят хоризонтите си, Той абсолютно никога нямаше да дойде при хората с такава лекота. Той идва на земята заради Своето управление и още по-великото Си дело и за да може да придобие по-голяма част от човечеството. Той идва, за да олицетвори епохата и да победи Сатана, и се облича в плът, за да победи Сатана. Освен това Той идва, за да направлява живота на цялото човечество. Всичко това се отнася до Неговото управление и действието на цялата вселена. Ако Бог се превърне в плът само за да позволи на човека да опознае плътта Му и да отвори очите на хората, тогава защо Той не се скита из всички народи? Нямаше ли това да е изключително лесно за изпълнение? Но Той не го направи, а вместо това избра подходящо място, където да се установи и да започне делото, което трябваше да извърши. Само тази плът е от голямо значение. Той представлява цялата епоха и също така върши делото на цялата епоха. Той завършва предишната епоха и провъзгласява новата. Това са все важни въпроси, които се отнасят до Божието управление и показват значението на един етап от делото, за което Бог идва на земята. Когато Исус дойде на земята, Той изрече само определени думи и извърши определена работа; Той не се интересуваше от човешкия живот и Си тръгна веднага след като завърши делото Си. Днес, когато приключа да говоря и да ви предавам словата Си, и вие всички сте разбрали, този етап от Моето дело ще бъде завършен, независимо от това как живеете. Някой ще трябва да продължи този етап от Моето дело в бъдеще и да продължи да работи на земята в съответствие с тези думи. Тогава ще започне делото на човека и създаването на човека. Но точно сега Бог върши Своето дело само за да изпълни Своето служение и да завърши един етап от Своето дело. Бог не работи по същия начин като човека. Човекът обича събранията и форумите и отдава значение на церемониите, докато Бог ненавижда именно човешките събрания и срещи повече от всичко друго. Бог разговаря и говори на човека неформално; това е Божието дело, което е изключително освободено и също така ви прави свободни. Аз обаче крайно ненавиждам да се събирам с вас и не мога да свикна с един толкова регулиран живот като вашия. Най-вече ненавиждам правилата; те налагат такива ограничения на човека, че той се страхува да се движи, да говори, да пее и просто се взира във вас. Изцяло ненавиждам вашия начин на събиране и изцяло ненавиждам големите събори. Просто отказвам да се събирам с вас по този начин, тъй като този начин на живот създава усещане за окови, а вие спазвате твърде много церемонии и твърде много правила. Ако ви беше позволено да водите, щяхте да водите всички хора към царството на правилата и те нямаше как да отхвърлят правилата под вашето водачество; вместо това мирисът на религиозност само щеше се засили и човешките практики само щяха да продължават да се множат. Някои хора непрекъснато говорят и се изказват неуморно на събрания, а някои могат да проповядват в продължение на десет дни, без да спират. Всичко това се смята за големи събирания и срещи на хора. Те по никакъв начин не са свързани с живот, изпълнен с ядене и пиене, удоволствия или освобождаване на духа. Всички те са събрания! Вашите срещи с колеги, както и вашите големи и малки събирания, всички те са отвратителни за Мен и никога не съм изпитвал интерес към тях. Ето принципът, според който работя: не желая да проповядвам на събрания, нито пък искам да провъзгласявам каквото и да било на голямо публично събитие, камо ли да призовавам всички ви на специална конференция за няколко дни. За мен е неприемливо всички вие да седите кротко и прилично на събрание; презирам да ви виждам как живеете в рамките на каквато и да е определена церемония, а още повече отказвам да участвам в такава ваша церемония. Колкото повече го правите, толкова по-отвратително Ми се струва това. Нямам ни най-малък интерес към тези ваши церемонии и правила; колкото и добре да ги изпълнявате, намирам всички тях за отвратителни. Не става дума за това, че лошо сте уредили нещата или че сте твърде низки; става дума за това, че не мога да понасям начина ви на живот и освен това не съм в състояние да свикна с него. Вие изобщо не разбирате делото, което искам да извърша. Когато Исус вършеше делото Си в старите времена, след като проповядваше някъде, Той извеждаше учениците Си извън града и им казваше някои слова, които те следваше да разбират. Той често работеше по този начин. Работеше малко и рядко сред тълпи. Изхождайки от това, което изисквате от Него, въплътеният Бог не трябва да живее живота на обикновен човек; Той трябва да върши Своето дело и независимо дали седи, стои или върви, Той трябва да говори. Той трябва да работи по всяко време и непрестанно да „действа“, в противен случай би пренебрегнал Своята отговорност. Тези човешки изисквания съответстват ли на човешкия разум? Къде е вашата почтеност? Не са ли неуместни тези ваши изисквания? Имам ли нужда да Ме наблюдавате, докато върша делото Си? Имам ли нужда да ме надзираваш, докато изпълнявам служението Си? Аз съм наясно с делото, което трябва да извърша, и с времето, когато трябва да го извърша; няма нужда от външна намеса. Може да ви се струва, че не съм направил много, но по това време Моето дело ще е приключило. Вземете например думите на Исус в Четвъртото евангелие: не бяха ли и те ограничени? Тогава, когато Исус влезе в синагогата и проповядваше, Той завърши речта Си само за няколко минути, а когато приключи с говоренето, заведе учениците Си в лодката и Си тръгна без никакви обяснения. В най-добрия случай останалите в синагогата го обсъждаха помежду си, но Исус нямаше никакво участие в това. Бог върши само делото, което трябва да извърши, и нищо повече. Сега много хора искат от Мен да говоря и да говоря повече — най-малко по няколко часа на ден. Според вашето разбиране, ако не говоря, не съм Бог и съм Бог само когато говоря. Всички вие сте слепи! Всички сте зверове! Всички сте невежи същества без разум! Имате твърде много представи! Вашите изисквания отиват твърде далеч! Вие нямате човешка природа! Изобщо не разбирате какво е Бог! Смятате, че всички говорители и оратори са богове и че всеки, който е готов да ви предостави думи, е ваш отец. Кажете Ми, всички вие, с вашите хубави черти и нетипична външност, притежавате ли дори и най-малката частица разум? Вие все още не познавате небесната светлина. Всеки един от вас е като корумпиран и алчен чиновник, та как може да виждате смисъл? Как можете да различите доброто от злото? Дадох ви щедър дар, но колко от вас го оценяват? Кой го е придобил изцяло? Вие не знаете кой е този, който е открил пътя, по който вървите днес, затова продължавате да предявявате искания от Мен, като поставяте тези неразумни искания. Не се ли изчервявате от срам? Не говорих ли достатъчно? Не направих ли достатъчно? Кой от вас е способен наистина да оцени думите Ми като съкровище? Ласкаете Ме, когато сте в Моето присъствие, но мамите, когато не сте! Действията ви са твърде жалки и са отвратителни! Знам, че Ме молите да говоря и да работя само за да радвам очите ви и да разширявам хоризонтите ви, а не за да променям живота ви. Вече ви казах толкова много! Животът ви отдавна трябваше да се е променил, така че защо все още потъвате в старото си състояние? Възможно ли е думите Ми да са били откраднати от вас и да не сте ги възприели? В интерес на истината нямам желание да казвам повече нищо на такива дегенерати като вас — би било напразно! Нямам никакво желание да върша толкова много безполезна работа! Искате само да разширите кръгозора си или да зарадвате очите си, а не да спечелите живот! Всички вие се лъжете! Питам ви, колко от това, което съм ви казал очи в очи, сте приложили на практика? Вие само мамите, за да измамите другите! Ненавиждам онези сред вас, които обичат да гледат отстрани и намирам любопитството ви за дълбоко отблъскващо. Ако не сте тук, за да се стремите към истинския път или да жадувате за истината, тогава сте обекти на Моята ненавист! Знам, че Ме слушате как говоря само за да задоволите любопитството си или да изпълните някое и друго свое желание. Вие не се замисляте да търсите съществуването на истината или да изследвате правилния път, по който да навлезете в живота; тези търсения просто не съществуват сред вас. Всичко, което правите, е да се отнасяте с Бог като играчка, която проучвате внимателно и на която се възхищавате. Имате твърде малко страст за стремеж към живот, но много желание да бъдете любопитни! Да обяснявам начина на живот на такива хора е хвърляне на думи на вятъра; може и да не говоря изобщо! Нека ви кажа: ако просто търсите начин да запълните празнотата в сърцата си, тогава по-добре не идвайте при Мен! Трябва да се съсредоточите върху това да спечелите живот! Не се самозалъгвайте! По-добре не използвайте любопитството си като основа за стремежа си към живот или като повод да Ме помолите да ви говоря. Това са все трикове, в които сте много опитни! Питам те отново: доколко си навлязъл в това, в което съм те помолил да навлезеш? Разбра ли всичко, което ти казах? Приложи ли на практика всичко, което ти казах?

Делото във всяка епоха започва от Самия Бог, но трябва да знаеш, че независимо от начина, по който Бог работи, Той не идва да започне движение, да организира специални конференции или да създаде някаква организация за вас. Той идва само за да извърши делото, което трябва да извърши. Неговото дело не е ограничено от човека. Той върши делото Си, както желае; без значение какво мисли човекът за него или как го разбира, Той се интересува единствено от това да го извърши. От сътворението на света до наши дни вече има три етапа на делото; от Йехова до Исус и от Епохата на закона до Епохата на благодатта Бог никога не е свиквал специална конференция за хората, нито пък е събирал цялото човечество, за да свика специална световна работна конференция и по този начин да разпространява Своето дело. Той само извършва Своето първоначално дело за цяла епоха в подходящото време на подходящото място, като по този начин провъзгласява епохата и ръководи човечеството в неговия живот. Специалните конференции са събрания на човека; събирането на хората заедно, за да отпразнуват празник, е дело на човека. Бог не спазва празници, нещо повече — намира ги за отвратителни; Той не свиква специални конференции и освен това ги намира за отвратителни. Сега трябва да разбереш точно какво дело върши въплътеният Бог!