Всички Мои хора, които Ми служат, трябва да помислят върху миналото: беше ли любовта ви към Мен опетнена от нечисти примеси? Бяхте ли Ми предани искрено и от все сърце? Опознахте ли Ме истински? Колко място заемах в сърцата ви? Бяха ли те изпълнени с Мен? Какво успяха да постигнат у вас думите Ми? Не Ме вземайте за глупак! Тези неща са Ми пределно ясни! Усили ли се любовта ви към Мен днес, когато прозвучава гласът на Моето спасение? Стана ли чиста част от предаността ви към Мен? Познанието ви за Мен стана ли по-дълбоко? Отправяните в миналото възхвали положиха ли здрава основа за днешното ви познание? Каква част от вас заема Моят Дух? Какво място във вас обитава Моят образ? Намериха ли словата Ми отклик у вас? Дали истински чувствате, че няма къде да скриете срама си? Наистина ли вярвате, че сте недостойни да бъдете Мой народ? Ако въобще не обръщате внимание на горните въпроси, това показва, че ловите риба в мътна вода, че сте тук само за да запълните бройката и че в предварително постановения от Мен момент ще бъдете пропъдени и повторно захвърлени в бездънната пропаст. Това е Моето предупреждение и всеки, който го приема несериозно, ще бъде поразен от Моето правосъдие и в уреченото време ще го постигне бедствие. Не е ли така? Необходими ли са още примери, за да подкрепя казаното? Налага ли се да говоря по-ясно, за да онагледя тези Свои думи? От момента на сътворението до днес, мнозина не се подчиняваха на словото Ми и затова ги отделих и пропъдих от Моя обновителен поток; накрая телата им погиват, а духовете им се озовават в Хадес и до ден днешен са подложени на страховити мъчения. Много хора последваха Моето слово, но се противопоставиха на просветлението и озарението Ми, поради което ги отхвърлих настрана, те попаднаха под властта на Сатана и се присъединиха към Моите противници. (Днес всички, които пряко Ми се противопоставят, възприемат словото Ми само повърхностно и не се подчиняват на неговата същност.) Наред с тях немалко хора само са чули вчерашните Ми думи и са се придържали към „отпадъците“ от миналото, без да ценят днешната „реколта“. Тези хора не само са били пленени от Сатана, но са се превърнали във вечни грешници и са станали Мои врагове и открити противници. Подобни хора подлежат на Моето правосъдие в разгара на Моя гняв и до днес си остават слепци, до днес са в тъмниците (което ще рече, че тези хора са разпадащи се вкочанени трупове, контролирани от Сатана; а ги наричам слепци, тъй като очите им са забулени от Мен). Би било добре да ви дам пример за справка, за да си вземете поука от него:

Когато се заговори за Павел, вие се сещате за историята му и ви идват на ум някои разкази за него, които са неточни и не отговарят на реалността. Той бе обучаван от родителите си от малък и доби от Мен живот, а в резултат от Моето предопределение — и качествата, които изисквам. На 19-годишна възраст беше изчел различни книги за живота; следователно не е нужно да навлизам в подробности за това как, благодарение на качествата си и на озарението и просветлението, дарени му от Мен, Павел не само обсъждаше с немалко проникновение духовни въпроси, но и бе способен да вникне в Моите намерения. Естествено, това не изключва съчетанието от външни и вътрешни фактори. При все това единственият му недостатък бе, че поради даровитостта си той често се отдаваше на многословие и хвалби. Поради непокорството си, което отчасти беше пряко отражение на архангела, той положи какви ли не усилия да Ме предизвика, когато Се превъплътих за първи път. Той бе от онези, които не вникват в словото Ми, а и мястото Ми в сърцето му вече бе изчезнало. Хора като него пряко се противопоставят на Моята божественост, а Аз ги поразявам и те се прекланят пред Мен и признават греховете си чак в самия край. Затова, след като се възползвах от силните му страни — което ще рече, след като работи за Мен известно време — Павел пак се върна в старото си русло и макар и да не проявяваше открито непокорство към словото Ми, спря да се подчинява на духовните Ми напътствия и просвещение и така обезсмисли всичко, което беше свършил преди това; иначе казано, венецът на славата, за който говореше, се превърна в куха фраза, в плод на собственото му въображение, защото и до днес той е обект на правосъдието Ми, стегнат в Моите окови.

От горния пример е видно, че осъждам в телесната му форма всеки проявил неподчинение към Мен (като се е опълчил не просто на въплътеното Мое Аз, а на словото Ми и на Моя Дух — тоест на Моята божествена същност). Щом Моят Дух те изостави, ти пропадаш и се озоваваш направо в Хадес. И макар че тленното ти тяло е още на земята, приличаш на човек, страдащ от лудост: губиш разума си, веднага се чувстваш като мъртвец и почваш да Ме умоляваш незабавно да сложа край на плътта ти. Повечето от вас, които са осенени от Духа, вникват дълбоко в тези обстоятелства и не е необходимо да навлизам в повече подробности. В миналото, когато работех в нормално човешко състояние, повечето хора вече се бяха сблъсквали с Моя гняв и с величието Ми и отчасти познаваха мъдростта Ми и нрава Ми. Днес говоря и действам пряко от божествената Си същност и някои хора тепърва предстои да видят с очите си Моя гняв и Моето правосъдие; при това основната работа от втората част на Епохата на правосъдието изисква пряко да запозная всички Мои хора с действията Ми като въплътен Бог и да накарам всички вас непосредствено да видите Моя нрав. Все пак, тъй като съм въплътен, се отнасям внимателно към слабостите ви. Надеждата Ми е, че няма да си играете с духа си, с душите си и с телата си, отдавайки ги лекомислено на Сатана. По-добре е да цените всичко, което притежавате, а не да се отнасяте към него като към игра, защото тези неща са свързани със съдбата ви. Успявате ли истински да вникнете в същината на думите Ми? Наистина ли сте в състояние да се отнасяте с внимание към истинските Ми чувства?

Желаете ли да се насладите на благословията Ми на земята, благословия, подобна на небесната? Желаете ли да цените способността си да Ме разбирате, радостта си от Моите думи и познанието си за Мен като най-скъпоценните и значими неща в живота си? Истински способни ли сте да Ми се подчините напълно, без да мислите за собственото си бъдеще? Способни ли сте наистина да се оставите да ви обрека на смърт и да ви водя като овце? Има ли сред вас хора, които са способни да постигнат тези неща? Възможно ли е благословията Ми да бъде добита от всички, които са приети от Мен и са получили обещанията Ми? Разбрахте ли нещичко от тези думи? Ако ви подложа на изпитание, можете ли истински да се оставите на милостта Ми и насред тези изпитания да търсите намеренията Ми и да вникнете в сърцето Ми? Не искам да можеш да говориш прочувствено или да разказваш вълнуващи истории; вместо това те призовавам да свидетелстваш безупречно за Мен и напълно да навлезеш в дълбочината на реалността. Ако не говорех без заобикалки, щеше ли да можеш да се откажеш от всичко около себе си и да се оставиш да те използвам? Не е ли това реалността, която изисквам? Кой е в състояние да вникне в смисъла на думите Ми? Все пак искам вече да не се поддавате на опасения, да бъдете инициативни в навлизането си и да вникнете в същността на думите Ми. Това ще ви помогне да не ги разбирате погрешно и значението им да не остава неясно за вас, което би довело до неспазване на Моите управленски закони. Надявам се чрез думите Ми да разбирате намеренията Ми спрямо вас. Не мислете повече за собственото си бъдеще и действайте в съгласие с обещанието, което Ми дадохте, да се оставите на Божиите разпореждания по всички въпроси. Всички, обитаващи Моя дом, трябва да правят всичко по силите си; ти трябва да даваш най-доброто от себе си за заключителната част от делото Ми на земята. Истински ли желаеш да приложиш тези неща на практика?

23 февруари 1992 г.