Всеки в човечеството трябва да приеме да бъде под критичното наблюдение на Моя Дух, трябва внимателно да проверява всяка своя дума и действие и, освен това, трябва да гледа Моите удивителни дела. Как се чувствате във времето на идването на царството на земята? Когато Моите синове и народ се стичат към Моя престол, Аз официално започвам съда пред големия бял престол. Това означава, че когато лично започна Своето дело на земята и когато ерата на правосъдието наближи своя край, Аз започвам да насочвам словото Си към цялата вселена и отправям гласа на Моя Дух към цялата вселена. Чрез словото Си ще измия всички хора и неща сред всичко, което е на небето и на земята, така че земята вече да не е мръсна и безпътна, а да бъде свято царство. Ще подновя всички неща, така че да служат за Моя употреба, за да не носят повече дъха на земята и да не бъдат опетнени с аромата на земната твърд. На земята човекът е търсил пипнешком целта и произхода на словото Ми и е наблюдавал делата Ми, но никой никога не е познавал истински произхода на словото Ми и никой никога не е виждал истински удивителността в делата Ми. Едва днес, когато Аз лично идвам сред хората и изговарям словата Си, хората имат малко познание за Мен, което премахва мястото, заето от „Мен“ в техните мисли, и вместо това създава място за практическия Бог в тяхното съзнание. Човекът има представи и е изпълнен с любопитство; кой не би искал да види Бог? Кой не би искал да се срещне с Бог? Но единственото нещо, което заема определено място в сърцето на хората, е Богът, Когото те чувстват като неясен и абстрактен. Кой би разбрал това, ако не им го бях казал ясно? Кой би повярвал наистина, с увереност и без дори нотка на съмнение, че Аз наистина съществувам? Има огромна разлика между „Мен“ в сърцето на човека и „Мен“ в реалността и никой не е в състояние да направи сравнение между тях. Ако не Се бях въплътил, човекът никога нямаше да Ме познае, а дори и да Ме беше опознал, нямаше ли едно такова познание да остане само представа? Всеки ден вървя сред непрестанния поток от хора и всеки ден действам във всеки човек. Когато човек наистина Ме види, той ще може да Ме познае в словото Ми и ще разбере средствата, чрез които говоря, както и Моите намерения.

Когато царството официално дойде на земята, кое от всички неща не остава безмълвно? Кой от всички хора не се страхува? Ходя навсякъде из света на вселената и всичко е уредено лично от Мен. В този момент кой не знае, че делата Ми са удивителни? Ръцете Ми държат всичко, но същевременно Аз съм над всичко. Днес Моето въплъщение и личното Ми присъствие сред хората не са ли истинското значение на Моето смирение и скритост? Външно много хора Ми се възхищават като добър и Ме възхваляват като красив, но кой Ме познава истински? Днес защо искам да Ме познавате? Нима целта Ми не е да посрамя големия червен змей? Аз не желая да принуждавам човека да Ме възхвалява, а да го накарам да Ме познава, чрез което да Ме обикне и по този начин да Ме възхвалява. Такава възхвала заслужава името си и не е празно говорене; само възхвала като тази може да достигне престола Ми и да се извиси в небесата. Тъй като човекът е бил изкушен и покварен от Сатана, защото е бил превзет от представи и мисли, Аз Се въплътих, за да завладея лично цялото човечество, да разоблича всички човешки представи и да разкъсам мисленето на човека. В резултат на това човек вече не парадира пред Мен и вече не Ми служи, като използва собствените си представи, и по този начин човешката представа за Мен е напълно разпръсната. Когато дойде царството, първото нещо, което правя, е да започна този етап от делото и Аз правя това сред Моя народ. Вие сте Моят народ и сте родени в страната на големия червен змей, и със сигурност във вас има не малка част от отровата на големия червен змей. По този начин този етап от Моето дело е съсредоточен предимно върху вас и това е един аспект от значението на Моето въплъщение в Китай. Повечето хора не са в състояние да схванат дори частица от словата, които изричам, а когато го правят, разбирането им е мъгляво и объркано. Това е повратна точка в начина, по който говоря. Ако всички хора можеха да четат словото Ми и да разбират значението му, тогава кой от хората би могъл да бъде спасен, а не хвърлен в Хадес? Времето, когато човек Ме познае и Ми се покори, ще бъде времето, когато Си почивам, и това ще бъде точното време, когато човек може да схване смисъла на словото Ми. Днес вашият духовен ръст е твърде малък — той е почти жалко малък, дори недостоен да бъде извисяван — да не говорим за вашето познание за Мен.

Въпреки че казвам, че ангелите са започнали да бъдат изпращани, за да са пастири на Моите синове и народ, никой не е в състояние да разбере значението на словото Ми. Когато Аз лично идвам сред хората, едновременно с това ангелите започват делото на пастирството и по време на пастирството на ангелите всички синове и хора не само получават изпитания и пастирство, но също така са в състояние да виждат със собствените си очи появата на всякакви видения. Тъй като Аз работя директно чрез божественост, всичко навлиза в ново начало и тъй като тази божественост работи директно, тя не е ни най-малко ограничена от човешката природа и за човека изглежда така, сякаш тя действа свободно при свръхестествени обстоятелства. И все пак, за Мен това е напълно нормално (човекът вярва, че е свръхестествено, защото никога не се е сблъсквал пряко с божествеността); тя не притежава нито една от представите на човека и не е опетнена от човешки идеи. Хората ще видят това само когато всички навлязат в правия път. Тъй като сега е началото, когато става въпрос за навлизане, човекът има много недостатъци, а слабостите и неяснотата трудно могат да бъдат избегнати. Днес, тъй като съм ви довел до този момент, съм взел подходящи мерки и имам Свои собствени цели. Ако трябваше да ви разкажа за тях днес, бихте ли могли наистина да ги разберете? Добре познавам мислите на човешкия ум и желанията на човешкото сърце: кой никога не е търсил изход за себе си? Кой никога не е мислил за собствените си перспективи? И все пак, въпреки че човекът притежава богат и блестящ интелект, кой е могъл да предвиди, че след изминалите епохи настоящата ще се окаже такава, каквото е? Това ли е наистина плодът на твоите собствени субективни усилия? Това ли е възнаграждението за твоето неуморно усърдие? Това ли е красивата картина, която си представяш в съзнанието си? Ако не водех цялото човечество, кой би могъл да се отдели от Моите разпоредби и да намери друг изход? Дали въображението и желанията на човека са го довели до сегашния момент? Целият живот на много хора преминава, без желанията им да бъдат изпълнени. Това наистина ли се дължи на грешка в тяхното мислене? Животът на много хора е изпълнен с неочаквано щастие и удовлетворение. Това наистина ли е, защото очакват твърде малко? Кой от цялото човечество не е обгрижен в очите на Всемогъщия? Кой не живее сред предопределението на Всемогъщия? Животът и смъртта на човека по негов собствен избор ли се случват? Човек управлява ли съдбата си? Много хора умоляват за смъртта, но тя е далеч от тях; много хора искат да бъдат силни в живота и се страхуват от смъртта, но без да знаят, денят на тяхната кончина наближава, потапяйки ги в бездната на смъртта. Много хора гледат към небето и въздишат дълбоко; много хора плачат със сърцераздирателни ридания; много хора падат сред изпитания и много хора стават затворници на изкушението. Въпреки че не се явявам лично, за да позволя на хората да Ме видят ясно, много хора се страхуват да видят лицето Ми, дълбоко изплашени, че ще ги поразя, че ще ги залича. Познава ли Ме наистина човекът, или не? Никой не може да каже със сигурност. Не е ли така? Вие се страхувате както от Мен, така и от Моето порицание, но въпреки това се изправяте, открито Ми се противопоставяте и Ме осъждате. Не е ли истина? Това, че човекът никога не Ме е познавал, е защото никога не е виждал лицето Ми или чувал гласа Ми. И така, въпреки че съм в сърцето на човека, има ли някой, в чието сърце да не съм мъгляв и неопределен? Има ли такива, в чието сърце съм напълно ясен? Аз не желая Моят народ също да Ме вижда смътно и неясно и затова Се впускам в това велико дело.

Тихо идвам сред хората и след това Се отдалечавам. Някой виждал ли Ме е някога? Може ли слънцето да Ме види заради горящите си пламъци? Може ли луната да Ме види заради сияещата си яснота? Могат ли съзвездията да Ме видят заради мястото си на небето? Когато идвам, човекът не знае и всички неща остават в неведение, а когато Си отивам, човекът все още не знае. Кой може да свидетелства за Мен? Възможно ли е възхвалата на хората на земята да свидетелства за Мен? Възможно ли е цъфтящите в дивата природа лилии да го направят? Или летящите в небето птици? Или лъвовете, чиито рев отеква в планините? Никой не може да свидетелства за Мен напълно! Никой не може да свърши делото, което Аз ще свърша! Дори някой да свърши това дело, какъв ефект ще има то? Всеки ден наблюдавам всяко действие на много хора и всеки ден изследвам сърцата и умовете на много хора; никой никога не е избягал от правосъдието Ми и никой никога не се е избавил от реалността на Моето правосъдие. Стоя над небесата и гледам в далечината: безброй хора са били поразени от Мен, но също така безброй хора живеят сред Моята милост и любяща доброта. Не живеете ли и вие в такова положение?

5 март 1992 г.