Започнах да разпространявам евангелието през 2021 г., малко след като приех Божието евангелие от последните дни. Веднъж поканих над 20 другари да слушат проповед. Чрез четене на словата на Всемогъщия Бог, общения и свидетелстване за делото Му от последните дни, те в крайна сметка приеха Всемогъщия Бог. Бях изключително щастлив и имах вярата да продължа да разпространявам евангелието.

Малко след като започнах да разпространявам евангелието, взводният започна да ме преследва. Каза, че съм прекалил с вярата си в Бог и заяви пред войските следното: „Мислех да те обучавам за бригаден командир, но ти сега вярваш в Бог и не ме слушаш. Ще съжаляваш за това! Отсега нататък няма да те пусна в отпуск дори и ако починат родителите ти“. След като чуха думите на взводния, някои от войниците ми се присмяха: „Всички вярват в Буда. Обиждаш вярата ни, като вярваш в Бог“. Изправен пред присмеха и унижението от толкова много хора се почувствах малко слаб и веднага се оттеглих. Намерих тихо място, коленичих и се помолих на Бог: „Боже, бригадният командир ми се скара и ме унижи, а другарите ми ми се подиграха. Толкова съм слаб. Моля Те да ми дадеш вяра и сила. Знам, че това е изпитание за мен и че не мога да го оставя да ми влияе и да пречи на дълга ми“. Малко след това авангардът влезе в битка, а войските наблюдаваха казармите. Една вечер се подготвях да отида да поя новите вярващи, но се сетих, че ни държаха на къса каишка и всеки, когото хванеха да се измъква, щеше да бъде наказан. Щяха да го набият и нахокат или да го вържат отвън за една нощ. Тревожех се, че ако взводният знаеше, че излизам често, със сигурност щеше да ме нахока, набие и унижи отново. Като си помислих за това, не посмях да отида да напоя новодошлите. Споделих мислите си с моя партньор Картър. Картър каза: „Твърде много се тревожиш за репутацията си. Бог е ни уредил такава среда, за да види как ще я преживеем и дали можем да научим някои уроци. Трябва повече да се молиш на Бог и повече да се самоанализираш. Ако се оставиш на суетата и самоуважението си да те управляват и се откажеш от дълга си, защото не се справяш с присмеха на другите, какъв проблем е това? Ако не отидеш да напояваш новодошлите в селото, нима не се отнасяш нехайно към дълга си и не си безотговорен?“. Изпрати ми и откъс от Божиите слова. „Начинът, по който се отнасяте към Божиите поръчения, е изключително важен и това е много сериозен въпрос. Ако не можеш да изпълниш това, което Бог е поверил на хората, тогава не си годен да живееш в Негово присъствие и трябва да бъдеш наказан. Напълно естествено и оправдано е, че хората трябва да изпълняват всички поръчения, които Бог им поверява. Това е най-висшето задължение на човека и е точно толкова важно, колкото и самият му живот. Ако не приемаш Божиите поръчения сериозно, тогава Го предаваш по най-ужасен начин. В това отношение ти си по-окаян от Юда и трябва да бъдеш прокълнат. Хората трябва да придобият задълбочено разбиране за това как да се отнасят към повереното им от Бог и най-малкото трябва да разберат, че поръченията, които Той поверява на човечеството, са Божие възвисяване и специално благоволение от Бог и че те са най-славни неща. Всичко останало може да бъде изоставено. Дори ако човек трябва да пожертва собствения си живот, той пак трябва да изпълни Божието поръчение“ („Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Как да опознаем човешката природа“). Като прочетох този откъс от Божиите слова, разбрах, че е много важно човек да се чувства отговорен към изпълнението на дълга си. Бог ме е въздигнал и ми е дал шанс да изпълнявам дълга си, трябва да се придържам към него и да положа всички усилия да го изпълня. Аз съм сътворено същество и съм ял и пил толкова много от Божиите слова, разбрал съм Божията воля и изискванията Му, а сега се отказвам от дълга си, щом срещна трудности. Предал съм Бог. Помислих си за обикновените хора тук, които можеха да се окажат във война всеки момент и постоянно се тревожеха. Бог ме постави в тази среда, за да започна да разпространявам евангелието на тези хора веднага, да напоявам новоповярвалите правилно, за да могат да положат основи на истинския път, да добият спасение и да получат Божията закрила сред бедствието. Бог се надява да види, че съм верен, и се надява да имам вяра и да остана непоколебим в свидетелството си. Той не иска да вижда как се скатавам в дълга си, но аз не можех да понеса да ме унижават и се отнесох небрежно към дълга си и не поех отговорност. Това е предателство спрямо Бог, по-тежко от това на Юда, и заслужавам да бъда прокълнат. Като прочетох Божието слово, разбрах, че каквато и да е ситуацията, колкото и да страдам и да ме унижават, дори и да трябва да платя с живота си, съм длъжен да изпълня всичко, което Бог ми е възложил. Това са отговорността и дългът, които трябва да изпълня. След това станах партньор с двама братя, за да разпространяваме евангелието и да напояваме новодошлите. За един месец 27 души приеха вярата и след това бяха предадени на църквата. Бях много благодарен за Божието напътствие и усетих мир в сърцето си.

После нашите войски бяха преместени и ме изпратиха на друго място. Някои новодошли не знаеха, че взводният преследва вярващите в Бог, затова се опитаха да му проповядват евангелието, а той започна да проучва кой е проповядвал евангелието на жителите на селото. Уплаших се и си помислих: „Дали това, че съм проповядвал евангелието на селяните, ще бъде разобличено? Дали взводният ще ме арестува и ще ме прати в затвора? Тогава със сигурност ще страдам и ще бъда унижаван. По-добре ще е да изчакам малко да ни разхлабят и после пак да разпространявам евангелието. Така няма да ме хванат. Не искам пак да ме унижават“. И така, три дена не излизах да разпространявам евангелието. Въпреки че всяка вечер присъствах на събрания онлайн, се чувствах много празен в сърцето си. Не бях спокоен, както преди, когато изпълнявах дълга си.

После една от сестрите узна за състоянието ми и ми изпрати откъс с Божиите слова. „Вие вярвате, че притежавате изключителна прямота и вярност към Мен. Вие си мислите, че сте толкова добросърдечни, толкова състрадателни и че сте много всеотдайни към Мен. Вие си мислите, че сте направили повече от необходимото за Мен. Но дали някога сте сравнявали това с вашите действия? Казвам, че вие сте много високомерни, много алчни, много повърхностни; измамите, с които Ме заблуждавате, са много хитри, а намеренията и методите ви са много жалки. Вашата преданост е твърде недостатъчна, вашата искреност — твърде нищожна, а вашата съвест — още по-несъстоятелна. […] Когато изпълнявате задълженията си, вие мислите за собствените си интереси, за личната си безопасност, за членовете на семейството си. Какво си направил някога за Мен? Кога си мислил за Мен? Кога си бил отдаден, независимо от цената, на Мен и Моето дело? Къде са доказателствата за това, че Ми съответстваш? Къде е истината за твоята вярност към Мен? Къде е истината за твоето покорство към Мен?“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Трябва да търсиш начин да съответстваш на Христос“). Прочетох Божиите слова и се самоанализирах. Преди смятах, че достатъчно се посвещавам на Бог и давам всичко от себе си за Него. Откакто повярвах в Бог, не съм спирал да разпространявам евангелието, дори на фронта. Един ден се върнах от напояване на новодошлите и командирът реши, че съм враг, и насочи оръжието си към мен. За щастие един от братята веднага видя, че съм аз, и той не натисна спусъка. Вярвах, че това, че разпространявам евангелието, че давам всичко от себе си за Бог и страдам много, а и печеля нови вярващи, вече е показало, че съм верен на Бог и Той трябва да е доволен. Всъщност обаче изобщо не бях верен. Първото, за което мислех в изпълнението на дълга си, бяха собствената ми репутация и интереси. Страхувах се, че взводният може да ме бие, хока и унижава, ако ме хване, че излизам да разпространявам евангелието. Страхувах се да не ме злепостави. Затова спрях да изпълнявам дълга си и вече не разпространявах евангелието и не напоявах новодошлите. Взводният проучваше кой разпространяваше евангелието на селяните и аз се боях да не разбере, че съм аз, и да ме арестува и хвърли в затвора, затова пак спрях да изпълнявам дълга си. Мислех само за репутацията си, когато няколко пъти бях изправен пред такива обстоятелства. Щом нещата опираха до репутацията ми или до унижение, захвърлях дълга си. Спрях да го изпълнявам веднъж, два пъти, три пъти. Видях, че макар и да съм склонен да давам всичко от себе си за Бог, щом станеше дума за интересите ми, избирах да се опазя и изобщо не защитавах църковното дело. Не бях отговорен в изпълнението на дълга си и нямах съвест и разум. Най-сетне разбрах, че не съм бил верен на Бог, не съм бил достатъчно искрен с Него и съм бил твърде себичен и долен!

Тогава прочетох откъс от Божиите слова и много се вдъхнових. „Разпространяването на евангелието е дълг и задължение на всеки. Каквото и да чуваме или виждаме, или с каквото и отношение да се сблъскваме, трябва винаги и по всяко време да спазваме тази отговорност за разпространяване на евангелието. В никакъв случай не можем да се откажем от този дълг поради негативизъм или слабост. Дългът да разпространяваме евангелието не е лек път, а е път, изпълнен с опасности. Когато разпространявате евангелието, няма да срещате ангели, извънземни или роботи. Ще се сблъсквате само със зло и с покварени хора, живи демони, зверове — всички те са хора, които оцеляват на това зло място, в този зъл свят, и които са дълбоко покварени от Сатана и се противопоставят на Бог. Ето защо в процеса на разпространяване на евангелието със сигурност дебнат всякакви опасности, да не говорим за дребните клевети, за присмеха и погрешното разбиране, които са нещо обичайно. Ако наистина приемаш разпространяването на евангелието като отговорност, задължение и свой дълг, ще си способен да оценяваш правилно тези неща и дори да се справяш с тях както трябва. Няма да се откажеш от отговорността и задължението си заради тях, нито ще се отклониш от първоначалното си намерение да разпространяваш евангелието и да свидетелстваш за Бог, и никога няма да загърбиш тази отговорност, защото това е твоят дълг. Как трябва да се разбира този дълг? Това е ценността и основното задължение на човешкия живот. Разпространяването на добрата вест за Божието дело от последните дни и на евангелието за Божието дело е ценността на човешкия живот“ („Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Разпространяването на евангелието е дълг, чието изпълнение е въпрос на чест за всеки вярващ“). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че разпространението на евангелието не е безметежно. Понеже си имаме работа с поквареното човечество, със сигурност ще попаднем в различни опасности, докато разпространяваме евангелието, сред които бой, упреци, унижения, присмех и клевети — това е неизбежно. Разпространението на евангелието е дълг, който вярващите в Бог не могат да избегнат. Както и да ги преследват, унижават и осмиват, вярващите не могат да се откажат от дълга си, а в решаващия момент Бог ще ги запомни само ако изпълняват дълга си добре. Дългът и отговорността, която Бог ми е дал, са най-важни. Трябва да загърбя суетата и самоуважението си и да продължа да разпространявам евангелието и да свидетелствам за Бог, като доведа повече хора при Него, за да изпълня задължението си. Това е най-добрият начин да свидетелстваме за Бог и да унижим Сатана. Колкото и да ме хока и унижава взводният, колкото и да ми се присмиват другарите ми, дори и да ме завържат на някое дърво и да ме обесят, пак трябва да разпространявам евангелието и да свидетелствам за Бог.

Тогава войските ни бяха преместени отново и нямаше как да излизам да разпространявам евангелието, затова го правех онлайн с няколко братя от армията. Създадох групов чат на телефона си и добавих тези братя. Неочаквано взводният взе телефона ми, без да забележа, и ми каза: „Ако заявиш с клетвена декларация, че не вярваш в Бог, ще ти върна телефона“. Отговорих: „Не съм направил нищо нередно, защо ми конфискувате телефона?“. Взводният каза: „Твърде си се увлякъл във вярата си в Бог. Вярата на хората на Уа е в партията им. Вярата в Бог е незаконна!“. Като каза това, взе една лопата и ме удари. На другия ден взводният намери разговора между мен и братята ми на телефона ми и намери Божии слова и филми и клипове на църквата. Докладва това на висшестоящите в щабквартирата. Командирът ме попита: „Къде прие Всемогъщия Бог? Каква е позицията ти в църквата? На кого си разпространявал евангелието? Колко вярващи има в нашето поделение?“. Беше ме страх, докато ме разпитваха, и потрепервах. Помислих си: „Ако кажа истината, ще предам Бог като Юда, но ако излъжа, командирът и другите ще отидат да разпитват тези братя кой им е разпространявал евангелието, а ако те кажат, че съм бил аз, ще ме сполети още по-зла съдба“. Постоянно се молех на Бог в сърцето си и исках от Него да ме води и да ми даде сила да остана непоколебим в свидетелството си, така че колкото и да ме унижават и да страдам, да не предам братята и сестрите си като Юда. Тогава казах: „Вярата ми във Всемогъщия Бог означава да се събираме и да почитаме Бог“. След това спрях да отговарям на въпросите им.

В крайна сметка ме изпратиха обратно и ме хвърлиха в карцера. Завързаха мен и още трима с верига през краката. Четиримата заедно се хранехме, спяхме и ходехме до тоалетната и ни беше трудно да вървим. Сърцето ми стана малко слабо и си мислех: „Хвърлиха ме в карцера и съм с белезници и окови. Какво ли биха си помислили невярващите другари, ако ме видят? Дали ще си кажат, че съм прекалил с вярата си в Бог?“. Когато си помислих за тези неща, ми стана неудобно и усетих, че репутацията ми е съсипана. Бях на ръба на нервен срив. Исках Бог да ми помогне да се освободя от това положение и не желаех вече да бъда унижаван така. Трябваше да се храня с белезници и другите войници ми се присмиваха с думите: „Защо не помолиш своя Бог да ти махне белезниците?“. Хранех се с наведена глава, не смеех да вдигна поглед и се молех тихо в сърцето си: „Боже, страдам. Духовният ми ръст е твърде малък. Моля Те да ме водиш и да ми даваш вяра и сила, за да се справя с унижението на другите“. След като се помолих, се почувствах по-силен и се сетих за химна „Избор, за който не съжалявам“:

1  Когато Сатана все по-жестоко арестува и преследва християни, когато градът е пълен с мрачен ужас, а аз бягам, накъдето ми видят очите, когато от човешки права безпричинно ни лишават, когато единственият ми другар е дългата нощ, пълна с болка, аз няма да потрепна във вярата си в Бог, няма да предам Създателя, единствения истински Бог. Всемогъщи истински Боже, сърцето ми на Теб принадлежи. Затворът може да контролира само тялото ми, но не може да ме спре да следвам Твоите стъпки. Болка и страдание, камениста е пътеката, но под водачеството на словата Ти сърцето ми не се бои. С Твоята любов сърцето ми е сито.

2  Когато унищожителното мъчение на дяволите на Сатана става все по-жестоко, когато раздираща болка отново ме сполита, когато агонията на плътта до крайност стига, в сетния миг, когато животът ми е на път да бъде отнет, аз няма да се дам на големия червен змей, няма никога да стана като Юда, да бележа Бог със срам. Всемогъщи истински Боже, аз ще Ти бъда верен до смъртта. Сатана може да измъчва и руши само тялото ми, но не може да унищожи вярата и любовта, които тая към Теб. Животът и смъртта ще останат завинаги в Твоята власт. От всичко ще се отрека, за да свидетелствам за Теб. Ако мога да свидетелствам за Теб и да посрамя Сатана, ще умра, без да се оплаквам.

Каква чест е за мен да следвам Христос и да се стремя към любовта на Бог в този живот! С душа и сърце за Божията любов аз ще се отплатя. Готов съм да се отрека от всичко, за да свидетелствам за Бог. Докато съм жив, няма да съжаля, че цялото си същество на Бог отдадох.

(„Следвайте агнеца и пейте нови песни“)

Тя ми даде вяра. Както и да се отнасяха другите с мен, аз не можех да предам Бог. Никога в живота си няма да съжаля, че съм последвал Бог. Трябва да загърбя репутацията си и да рискувам всичко, за да остана непоколебим в свидетелството си за Бог.

Преди все ми се струваше, че е много унизително да бъдеш преследван, защото си вярващ в Бог, но после си спомних един откъс от Божиите слова, който преобърна гледната ми точка. Всемогъщият Бог казва: „Ти си сътворено същество и разбира се, трябва да се прекланяш пред Бог и да се стремиш към живот, изпълнен със смисъл. Ако не се прекланяш пред Бог, а живееш в мръсната си плът, тогава не си ли просто един звяр в човешко облекло? Тъй като ти си човешко същество, трябва да се отдадеш на Бог и да понесеш всички страдания! Трябва с радост и увереност да приемеш малкото страдание, на което си подложен днес, и да живееш смислен живот, като Йов и Петър. В този свят човекът носи дрехите на дявола, яде храна от дявола и работи и служи под контрола на дявола, като бива напълно стъпкан в неговата мръсотия. Ако не схващаш смисъла на живота или не намериш истинския път, какво значение има тогава такъв живот? Вие сте хора, които следват правилния път — тези, които търсят усъвършенстване. Вие сте хора, които се надигат в нацията на големия червен дракон — тези, които Бог нарича праведни. Не е ли това най-смисленият живот?“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Практика (2)“). От Божиите слова разбрах, че дяволите, които арестуват и преследват християни, са врагове на Бог и че авторитарните правителства не позволяват на хората да вярват в Бог и да Го следват, а им позволяват само да почитат Буда и президента и да вярват в управляващата партия на Уа. Те накараха хората да разчитат само на двете си ръце, за да създадат добро бъдеще и да променят съдбата си с учене и печелене на пари. Разпространението на Божието евангелие на такова място ще доведе до преследване и пречки. Тук вярващите в Бог и разпространяващите евангелието ще бъдат преследвани, осмивани, бити и хулени, дори пращани в затвора. Но това преследване е за праведност. Това страдание е смислено. Ако се чувствам нищожен и не мога да погледна хората в очите, когато съм подложен на тормоз, присмех и унижение, значи гледната ми точка за нещата не е правилна. Аз съм сътворено същество и вярата в Бог и почитта към Него са напълно естествени и оправдани. Разпространението на евангелието и свидетелстването за Бог са мисия и отговорност, които Създателят ни е възложил, и те са най-праведното от всичко човешко. Да бъдеш преследван в разпространението на евангелието не е унизително — то е да си преследван заради праведността. Същото е при Йов и Петър. Когато Йов преминава през изпитания, семейното му имущество е откраднато от разбойници, децата му умират, а той развива язва. Неверниците му се присмиват с думите, че вярва във фалшив Бог, и дори жена му му казва да изостави Бог и да умре, но той се моли на Бог през цялото време, възхвалява името Му и остава непоколебим в свидетелството си за Него. Петър също е бил преследван заради разпространението на евангелието и в крайна сметка е прикован на кръста надолу с главата, но не е смятал, че това е унизително, напротив — смятал е, че не е достоен да бъде разпънат. Принадлежал е към поквареното човечество и не е бил достоен да бъде прикован към кръста като Господ Исус, затова е избрал да бъде разпънат с главата надолу, като така гръмко и недвусмислено е свидетелствал за Бог. Те са живели един истински смислен живот. Няма по-голяма чест от това да бъдеш наречен праведен от Бог. И аз разбрах Божията воля. Бях твърде загрижен за репутацията си и не смеех да изпълнявам задълженията си от страх да не бъда унижен. Като ме постави в тази ситуация, Бог ми даваше възможност да разпозная и преодолея покварения си нрав и грешните си възгледи за нещата в тези обстоятелства. Целта е била да ме усъвършенства и спаси, а и да ми покаже, че правителството на Уа е демон, който мрази истината и се противи на Бог, и че колкото и да ме преследва и да ми пречи, аз не бива да се поддавам. Бог управлява този свят и човечеството и съдбата ми е в Неговите ръце. Никое правителство на никоя държава не може да промени съдбата или бъдещето ми. Няма за какво да се тревожа. Колкото и да е трудно, винаги ще следвам Бог и ще бъда непоколебим в свидетелството си за Него. Щом осъзнах това, усетих, че вярата в Бог и всичкото това страдание си заслужават. Спрях да се страхувам, че другите ще ми се присмиват и ще ме унижават, и когато отивах да се храня, вече не се срамувах да ги погледна. Често се молех на Бог и усещах, че Той е до мен, и всеки ден ставах все по-щастлив.

Когато се установи, че имам КОВИД-19, ме прехвърлиха в щабквартирата под карантина. По пътя към щабквартирата се държаха с мен по-лошо, отколкото с убиец. Сложиха три вериги на краката ми. Взводният и всички други ми се подиграваха така: „Нали вярваш в Бог? Как така хвана КОВИД-19? Казваш, че има Бог, но всъщност на този свят няма никакъв Бог“. Не се почувствах толкова слаб при тези думи. Колкото и да ми се подиграваха взводният и останалите, каквото и да мислеха другите за мен, бях готов да се подчиня. Тогава взводният каза, че ще ме пратят в строго охранявания затвор. В сърцето ми се надигна страх, защото там беше много строго, а и се тревожех да не ме унижават. Освен това, ако ме хвърлеха в затвора, нямаше да мога да си отида вкъщи. По това време бях заключен в една стая. Нямах телефон и не можех да чета Божиите слова. Там имаше една китара и не можех да правя нищо друго, освен да свиря на нея и да пея химни. Много исках да чета Божиите слова, молех Му се и Го умолявах да ме измъкне. Няколко дни по-късно взех назаем телефона на брат Иван и гледах филма „Моята история, нашата история“. Братята във филма бяха арестувани от китайската компартия за това, че вярваха в Бог и разпространяваха евангелието. Бяха жестоко измъчвани и тормозени и мнозина ги унижаваха. Бяха осъдени и хвърлени в затвора за няколко години, някои дори за повече от 10. Нямаха никаква свобода, всеки ден грохваха от работа, но в затвора продължиха да се молят на Бог, да пеят химни и да си предават Божиите слова помежду си. Отнасяха се към Бог с покорство и знаеха, че вървят по правилния път в живота. Всички те имаха вяра и останаха непоколебими в свидетелството си за Бог. Бях особено трогнат, когато чух как четат Божиите слова. Искрено им се възхитих. Въпреки всичкото страдание бяха останали непоколебими във вярата си и бяха продължили да следват Бог, без да се огъват. Аз обаче, когато преживях унижение, бой и упреци от другите, не можах да го понеса. Беше ме страх да не ме хвърлят в затвора, загубих волята си при първото страдание и исках Бог да ми помогне да се освободя от това положение. Почувствах, че съм длъжен на Бог, и се надявах Той да ми даде още един шанс. Колкото и години да трябваше да прекарам в затвора и колкото и да ме унижаваха, щях да се подчиня и да се справя. Като изтече карантината от 10 дни, стана време онези, които се връщаха от фронта, да излязат в едномесечен планиран отпуск. За мен беше неочаквано, че армията даде отпуск и на мен. Един войник неверник каза: „Виж, Айден сгреши и сега е на принудителен труд, но се оказа, че ваканцията му започва дори по-рано от нашата“. Бях много благодарен на Бог. Мислех, че ще съм в затвора няколко години и не очаквах да ме пуснат да си отида вкъщи. Видях чудните Божии дела и Неговото всемогъщество и власт. Преди да тръгна, командирът ме предупреди да не разпространявам евангелието, когато си отида вкъщи. Помислих си: „Когато разпространявах евангелието в армията, ти упражни властта си и ме наби. Сега си отивам вкъщи и имам отлична възможност да свидетелствам за Бог. Как да я пропусна? Ще вложа всичката си енергия в това да разпространявам евангелието. Няма да допусна това, че си ми казал нещо, да ми попречи“. Когато се прибрах, започнах да организирам братята и сестрите да отидем в едно село да разпространяваме евангелието. Тогава имаше шестима души, които бяха приели Божието дело от последните дни. Повече от 10 дена след като се върнах в армията, взводният ме прехвърли на позицията пазач на контролен пункт. Бях много благодарен на Бог. Преди бях много зает в армията и нямах много време да разпространявам евангелието. На тази позиция вече не бях толкова зает и имах повече време за това. Въпреки че преследването в армията продължи, аз устоях в разпространението на евангелието и свидетелството за Бог и доведох още хора пред Него, за да бъдат спасени.

Докато разпространявах евангелието, макар че страдах, бях подложен на унижение, бой и упреци и дори ме хвърлиха в затвора, видях собствената си поквара и недостатъци, както и Божията любов. В каквато и ситуация да попаднех, всеки път Божиите слова ме водеха към това да се освободя от суетата и репутацията си и да имам вяра и сила да продължа. Тези преживявания ми показаха от първа ръка, че страданието и преследването в името на разпространението на евангелието са смислени. Най-смисленият живот е този, в който човек следва Бог, дава всичко от себе си за Него и изпълнява дълга си.