Многото погрешни разбирания на хората за Йов

Трудностите, понесени от Йов, не бяха дело на пратеници от Бог и не бяха причинени от Божията ръка. Те всъщност бяха причинени лично от Сатана, врага на Бог. Поради това трудностите, които понесе Йов, бяха изключителни. И все пак по това време Йов демонстрира безрезервно ежедневното си познание за Бог в сърцето си, принципите на ежедневните си действия и отношението си към Бог — това е самата истина. Ако Йов не беше изкушен, ако Бог не беше го подложил на изпитания, когато Йов каза: „Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“, ти щеше да кажеш, че Йов е лицемер; Бог му беше дал толкова много блага, така че, разбира се, той благославяше името на Йехова. Ако преди да бъде подложен на изпитания, Йов беше казал: „Доброто ли ще приемаме от Бог, а да не приемаме и злото?“, ти щеше да кажеш, че Йов преувеличава и че не би изоставил Божието име, тъй като често е бил благославян от Божията ръка. Щеше да кажеш, че ако Бог му беше донесъл бедствие, той със сигурност щеше да изостави Божието име. И все пак, когато Йов се оказа в обстоятелства, в които никой не би желал да попадне и не би искал да види, обстоятелства, които никой не би желал да го сполетят, от които би се страхувал, обстоятелства, които дори Бог не би понесъл да гледа, Йов все пак успя да запази своята почтеност: „Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“ и „доброто ли ще приемаме от Бог, а да не приемаме и злото?“. Изправени пред поведението на Йов по това време, онези, които обичат да изричат високопарни слова и които обичат да говорят с думи и доктрини, остават без думи. Онези, които възхваляват Божието име само на думи, но никога не приемат Божиите изпитания, са осъдени от почтеността, към която Йов твърдо се придържаше, а онези, които никога не са вярвали, че човек е способен да се придържа твърдо към Божия път, са осъдени от свидетелството на Йов. Изправени пред поведението на Йов по време на тези изпитания и думите, които той изрече, някои хора ще се почувстват объркани, други ще почувстват завист, трети ще се съмняват, а някои дори ще изглеждат незаинтересовани и ще гледат отвисоко на свидетелството на Йов, защото не само виждат мъките, които сполетяха Йов по време на изпитанията, и четат за думите, изречени от Йов, но и виждат човешката „слабост“, проявена от Йов, когато го сполетяха изпитанията. Те смятат, че тази „слабост“ е предполагаемото несъвършенство в съвършенството на Йов, недостатъкът в един човек, който в Божиите очи беше съвършен. Това означава, че се смята, че тези, които са съвършени, са безупречни, без петно или мръсотия, че нямат слабости, не познават болката, че никога не се чувстват нещастни или унили, не мразят и във външното им поведение няма крайности; в резултат на това огромното мнозинство от хората не вярват, че Йов е бил наистина съвършен. В поведението му по време на изпитанията има много неща, които хората не одобряват. Например, когато Йов изгуби имота и децата си, той не избухна в сълзи, както могат да си представят хората. „Липсата на благоприличие“ кара хората да мислят, че е бил студен, защото не плачеше и не чувстваше обич към семейството си. Това е първоначалното лошо впечатление, което хората имат за Йов. Те считат, че поведението му след това буди още по-голямо недоумение: Хората тълкуват израза „разкъса наметалото си“ като неуважение към Бог, а за „обръсна си главата“ погрешно се смята, че означава, че Йов богохулства и се противопоставя на Бог. Освен думите на Йов „Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“, хората не забелязват в Йов нищо от праведността, хвалена от Бог, и затова преценката за Йов, направена от огромното мнозинство от тях, не е нищо повече от недоумение, неразбиране, съмнение и осъждане, а одобрението е само на теория. Никой от тях не успява наистина да разбере и оцени думите на Бог Йехова, че Йов беше съвършен и праведен човек, който се страхуваше от Бог и отбягваше злото.

Въз основа на впечатленията си от Йов, изложени по-горе, хората допълнително се съмняват в неговата праведност, тъй като действията на Йов и неговото поведение, за които се разказва в писанията, не са толкова разтърсващо покъртителни, колкото хората биха могли да си представят. Той не само че не извършил никакви велики подвизи, но и взел черепка, за да се чеше с нея, докато седял сред пепелта. Тази постъпка също учудва хората и ги кара да се съмняват — и дори да отричат — праведността на Йов, защото докато се чешеше, Йов не се молеше и не даваше обещания на Бог, а освен това не го видяха да плаче от болка. В този момент хората виждат само слабостта на Йов и нищо друго, затова дори когато чуват Йов да казва: „Доброто ли ще приемаме от Бог, а да не приемаме и злото?“, те остават напълно равнодушни или без определено мнение и все още не могат да разпознаят праведността на Йов от неговите думи. Основното впечатление, което Йов прави на хората, докато траят мъченията на неговите изпитания, е че той не е нито раболепен, нито високомерен. Хората не виждат какво се случва дълбоко в сърцето му и предизвиква поведението му, не виждат страха от Бог в неговото сърце и не виждат придържането му към принципа на пътя на отбягване на злото. Самообладанието, което Йов показва, кара хората да мислят, че съвършенството и честността му са само празни думи, че страхът му от Бог е само слух; междувременно „слабостта“, която разкрива външно, оставя у тях дълбоко впечатление, дава им „нова гледна точка“ и дори „ново разбиране“ за човека, когото Бог определя като съвършен и честен. Тази „нова гледна точка“, както и това „ново разбиране“ се доказват, когато Йов отваря устата си и проклина деня, в който се е родил.

Въпреки че болката от мъченията, които изтърпява, е невъобразима и непонятна за хората, той не изрича еретични думи, а само намалява болката на тялото си по свой собствен начин. Както е казано в писанията, той изрича: „Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която бе казано: Роди се мъжко“ (Йов 3:3). Може би никой никога не е смятал тези думи за важни, а може би има хора, които са им обърнали внимание. Според вас те означават ли, че Йов се е противопоставил на Бог? Дали те са оплакване срещу Бог? Знам, че много от вас имат определени идеи за тези думи, изречени от Йов, и смятат, че ако Йов е бил съвършен и честен, той не би трябвало да проявява никаква слабост или скръб, а би трябвало да посреща всяка атака на Сатана положително и дори да се усмихва пред изкушенията на Сатана. Той не би трябвало да има и най-малката реакция на нито едно от мъченията, причинени на плътта му от Сатана, нито пък да проявява каквито и да било емоции в сърцето си. Дори е трябвало да помоли Бог да направи тези изпитания още по-тежки. Това трябва да демонстрира и притежава човек, който е непоколебим, който наистина се страхува от Бог и отбягва злото. Сред тези изключителни мъчения Йов само прокълна деня, в който се беше родил. Той не се оплака от Бог, а още по-малко имаше намерение да се противопоставя на Бог. Това е много по-лесно да се каже, отколкото да се направи, защото от древни времена до днес никой не е изпитвал такива изкушения и не е страдал от това, което сполетя Йов. И така, защо никой никога не е бил подложен на същото изкушение като Йов? Това е така, защото според Бог никой не може да понесе такава отговорност или поръчение, никой не би могъл да постъпи като Йов и нещо повече, никой не би могъл, освен проклинането на деня на своето раждане, да не се отрече от Божието име и да продължи да благославя името на Бог Йехова, както Йов, когато го сполетяха такива мъки. Може ли някой да направи това? Когато говорим така за Йов, хвалим ли поведението му? Той беше праведен човек, способен да даде такова свидетелство пред Бог и способен да накара Сатана да избяга с глава в ръце, така че никога повече да не дойде пред Бог и да го обвини — затова какво лошо има в това да го похвалим? Нима е възможно да имате по-високи стандарти от Бог? Възможно ли е да постъпите дори по-добре от Йов, когато ви сполетят изпитания? Йов беше възхваляван от Бог — какви възражения може да имате вие?

Йов проклина деня, в който се е родил, защото не иска Бог да го боли заради него

Често казвам, че Бог гледа в сърцата на хората, а хората виждат външното в другите. Тъй като Бог гледа в сърцата на хората, Той разбира тяхната същност, докато хората определят същността на другите според тяхната външност. Когато Йов отвори устата си и прокле деня, в който се е родил, тази постъпка удиви всички духовни лица, включително тримата приятели на Йов. Човекът е произлязъл от Бог и трябва да бъде благодарен за живота и плътта, както и за деня на раждането си, дадени му от Бог, и да не ги проклина. Това е нещо, което обикновените хора могат да разберат и осмислят. За всеки, който следва Бог, това разбиране е свещено и неприкосновено и е истина, която никога не може да бъде променена. И все пак Йов наруши правилата: той прокле деня на раждането си. Това е действие, което обикновените хора смятат за преминаване в забранена територия. Йов не само няма право на разбирането и съчувствието на хората, но няма право и на прошка от страна на Бог. В същото време още повече хора започват да се съмняват в праведността на Йов, защото изглежда, че Божието благоволение към него е направило Йов самодоволен; то го е направило толкова смел и безразсъден, че той не само не благодари на Бог за това, че го е благословил и се е грижил за него през целия му живот, но е проклел деня, в който се е родил. Какво е това, ако не противопоставяне на Бог? Такива повърхностни изказвания дават на хората доказателство да осъдят тази постъпка на Йов, но кой може да знае какво наистина е мислил Йов по това време? Кой може да знае причината, поради която Йов е постъпил по този начин? Само Бог и самият Йов знаят истинската история и причините за това.

Когато Сатана протегна ръката си, за да порази костите на Йов, Йов попада в лапите му, без да има възможност да избяга или сила да се съпротивлява. Тялото и душата му изпитаха огромна болка, която го кара да осъзнае дълбоко незначителността, крехкостта и безсилието на човека, живеещ в плът. В същото време той придоби цялостна представа и разбиране защо Бог е склонен да закриля хората и да се грижи за тях. В лапите на Сатана Йов осъзна, че човекът, който е от плът и кръв, всъщност е много безсилен и слаб. Когато падна на колене и се помоли на Бог, той се почувства така, сякаш Бог покрива лицето Си и Се крие, защото Бог го беше предал изцяло в ръцете на Сатана. В това време Бог също плачеше за него и нещо повече — беше наскърбен за него; Бог чувстваше неговата болка, а раните на Йов бяха и Негови рани… Йов усети Божията болка и колко непоносима е тя за Него… Йов не искаше да причинява повече скръб на Бог, нито пък искаше Бог да плаче за него, още по-малко пък искаше да види, че Бог страда заради него. В този момент Йов искаше единствено да се освободи от плътта си, да не усеща повече болката, която му причиняваше тази плът, защото така щеше да спре Бог да се измъчва от неговата болка — но не можеше и трябваше да търпи не само болката на плътта, но и мъката от това, че не искаше да тревожи Бог. Тези две болки — едната от плътта, а другата от духа — донесоха на Йов сърцераздирателна, разкъсваща мъка и го накараха да почувства как ограниченията на човека, който е от плът и кръв, могат да го накарат да се чувства разочарован и безпомощен. При тези обстоятелства копнежът му по Бог стана още по-силен, а омразата му към Сатана — още по-голяма. По това време Йов предпочиташе никога да не се е раждал в света на хората и желаеше по-скоро да не съществува, отколкото да види как Бог плаче или изпитва болка заради него. Той започна дълбоко да ненавижда плътта си, да се отвращава от себе си, от деня на своето раждане и дори от всичко, което беше свързано с него. Той не искаше повече да се споменава денят, в който се е родил, нито нещо свързано с него, затова отвори уста и прокле този ден: „Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която бе казано: Роди се мъжко. Да бъде тъмнина онзи ден; Бог да не го зачита отгоре и да не изгрее на него светлина“ (Йов 3:3-4). Думите на Йов изразяват омразата му към самия него: „Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която бе казано: Роди се мъжко“, както и вината, която изпитваше към себе си, и чувството си за дълг за това, че е причинил болка на Бог: „Да бъде тъмнина онзи ден; Бог да не го зачита отгоре и да не изгрее на него светлина“. Тези два пасажа са най-добрият израз на чувствата на Йов по онова време и напълно показват неговото съвършенство и честност пред всички. В същото време, точно както Йов желаеше, неговата вяра и подчинение на Бог, както и страхът му от Него, бяха истински извисени. Разбира се, това извисяване е точно ефектът, който Бог беше очаквал.

Йов побеждава Сатана и става истински човек в очите на Бог

Когато Йов за първи път беше подложен на изпитания, той беше лишен от всичкия си имот и от всичките си деца, но не падна духом заради това и не каза нищо, което да е грях срещу Бог. Той беше преодолял изкушенията на Сатана и беше преодолял загубата на материалните си придобивки, потомството си и изпитанието да изгуби цялото си земно богатство, което означава, че успя да се подчини на Бог, когато Той му отне тези неща, и също така успя да благодари на Бог и да Го възхвалява за това, което Той направи. Такова беше поведението на Йов по време на първото изкушение на Сатана и такова беше свидетелството на Йов по време на първото изпитание пред Бог. При второто изпитание Сатана протегна ръка, за да порази Йов, и въпреки че Йов изпита болка, по-голяма от тази, която някога беше изпитвал, свидетелството му беше достатъчно, за да остави хората смаяни. Той използва своята сила на духа, убеденост и подчинение на Бог, както и страха си от Бог, за да победи отново Сатана, а Бог отново одобри и беше благосклонен към поведението и свидетелството му. По време на това изкушение Йов използва действителното си поведение, за да заяви на Сатана, че болката на плътта не може да промени вярата и подчинението му на Бог, нито да отнеме предаността му към Бог и богобоязливото му сърце; той не се отрече от Бог и не се отказа от собственото си съвършенство и честност, макар да беше изправен пред смъртта. Решителността на Йов превърна Сатана в страхливец, вярата му накара Сатана да се страхува и да трепери, интензивността, с която се бори срещу него по време на тяхната битка на живот и смърт, породи у Сатана дълбока омраза и неприязън; съвършенството и честността на Йов не оставиха на Сатана нищо повече, което можеше да му причини, така че Сатана престана със своите атаки и се отказа от обвиненията срещу Йов, които беше отправил към Бог Йехова. Това означава, че Йов беше победил света, плътта, Сатана и смъртта; той стана напълно и окончателно човек, който принадлежи на Бог. По време на тези две изпитания Йов остана непоколебим в своето свидетелство, действително изживя своето съвършенство и честност и разшири обхвата на житейските си принципи — страх от Бог и отбягване на злото. След като премина през тези две изпитания, Йов придоби по-богат опит и този опит го направи по-зрял и закален, направи го по-силен и по-убеден и му вдъхна още повече увереност в правотата и стойността на почтеността, към която така здраво се придържаше. Изпитанията, на които Бог Йехова подложи Йов, му дадоха дълбоко разбиране и усещане за Божията загриженост за човека и му позволиха да почувства скъпоценността на Божията любов, откъдето към страха му от Бог бяха добавени внимание и любов към Него. Изпитанията на Бог Йехова не само не отчуждиха Йов от Него, но и приближиха сърцето му към Бог. Когато телесната болка на Йов достига своя връх, загрижеността, която почувства от Бог Йехова, не му остави друг избор освен да прокълне деня на своето раждане. Поведение като това не беше дълго планирано, а естествено откровение на вниманието и любовта към Бог, идващо от сърцето му, то беше естествено откровение, което дойде от неговото внимание и любов към Бог. Това означава, че тъй като ненавиждаше себе си, не желаеше и не можеше да понася да измъчва Бог, вниманието и любовта на Йов достигнаха до безкористност. По това време Йов извиси своето дългогодишно обожание и копнеж по Бог и предаността си към Него до нивото на внимание и любов. В същото време той извиси и своята вяра, подчинение на Бог и страх от Него до нивото на внимание и любов. Той не си позволи да прави нищо, което би навредило на Бог, не си позволи поведение, което би наранило Бог, и не си позволи да причини на Бог скръб, печал или дори нещастие по свои собствени причини. В Божиите очи, въпреки че Йов все още беше същият Йов като преди, неговата вяра, подчинение и страх от Бог донесоха на Бог пълно удовлетворение и наслада. В този момент Йов беше постигнал съвършенството, което Бог очакваше от него да постигне; в Божиите очи той беше станал човек, който наистина беше достоен да бъде наречен „съвършен и честен“. Неговите праведни дела му позволиха да победи Сатана и да устои твърдо в своето свидетелство пред Бог. Неговите праведни дела също така го доведоха до съвършенство и позволиха стойността на живота му да се издигне и възвиси още повече, и също така го превърнаха в първия човек, който вече не беше атакуван и изкушаван от Сатана. Йов беше праведен и затова беше обвинен и изкушен от Сатана; тъй като Йов беше праведен, той беше предаден на Сатана; и тъй като Йов беше праведен, той надделя над Сатана, нанесе му поражение и остана непоколебим в своето свидетелство. От този момент нататък Йов стана първият човек, който никога повече не можеше да бъде предаден на Сатана, той наистина застана пред Божия престол и живя в светлината, с Божиите благословии, без да бъде следен или тормозен от Сатана… Той беше станал истински човек в очите на Бог и беше освободен…

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II“)