След като научихте как Йов премина през изпитанията, повечето от вас вероятно ще искат да научат повече подробности за самия Йов, особено по отношение на тайната, чрез която той спечели Божията похвала. И така, нека днес поговорим за Йов!

В ежедневието на Йов виждаме неговото съвършенство, честност, боязън от Бог и отбягване на злото

Ако искаме да обсъдим Йов, трябва да започнем с оценката за него, изречена от устата на Самия Бог: „Няма друг като слугата Ми Йов на земята, който е непорочен и праведен, бои се от Бог и отбягва злото“.

Нека първо се запознаем със съвършенството и честността на Йов.

Какво е вашето разбиране за думите „съвършен“ и „честен“? Вярвате ли, че Йов е бил безукорен, че е бил почтен? Това, разбира се, би било буквално тълкуване и разбиране на думите „съвършен“ и „честен“. Но контекстът на реалния живот е неразделна част от истинското разбиране за Йов — думите, книгите и теорията сами по себе си няма да дадат отговор. Ще започнем, като разгледаме домашния живот на Йов, какво беше обичайното му поведение в живота. Това ще ни изясни неговите принципи и цели в живота, както и неговата личност и стремежи. Сега нека прочетем последните думи от Йов 1:3: „Този човек беше най-знатният от всичките жители на изток“. Това, което се казва в тези думи, е че общественото положение и репутацията на Йов са били много високи и въпреки че не ни е казано дали причината, поради която той е най-знатният от всички хора на изтока, е голямото му богатство или защото е съвършен и честен и се е страхувал от Бог и е отбягвал злото, като цяло знаем, че общественото положение и репутацията на Йов са били много ценени. Както е записано в Библията, първите впечатления на хората за Йов са, че той е съвършен, че се страхува от Бог и избягва злото, че притежава голямо богатство и е високо уважаван. За обикновен човек, живеещ в такава среда и при такива условия, диетата на Йов, качеството му на живот и различните аспекти на личния му живот вероятно ще са в центъра на вниманието на повечето хора; затова трябва да продължим да четем писанията: „Синовете му отиваха и правеха угощения в къщата на всеки от тях на неговия ден; и пращаха да повикат трите си сестри, за да ядат и пият с тях. И когато се изреждаха дните на угощаването, Йов пращаше за синовете си и ги освещаваше, като ставаше рано сутринта и принасяше всеизгаряния според броя на всички тях; защото Йов си казваше: Да не би синовете ми да са съгрешили и да са похулили Бог в сърцата си. Така правеше Йов постоянно“ (Йов 1:4-5). Този пасаж ни говори за две неща: първото от тях е, че синовете и дъщерите на Йов редовно пируват с много ядене и пиене; второто е, че Йов често принася всеизгаряния, защото често се тревожи за синовете и дъщерите си, страхувайки се, че те грешат, че в сърцата си са се отрекли от Бог. Тук се описва животът на два различни типа хора. Първите, синовете и дъщерите на Йов, често пируваха заради богатството си, живееха разточително, пиеха и вечеряха до насита и се наслаждаваха на високото качество на живот, което им осигуряваше материалното богатство. Живеейки по този начин, те неизбежно често съгрешаваха и оскърбяваха Бог — но не се освещаваха и не принасяха всеизгаряния. Виждате, че Бог нямаше място в сърцата им, че те не се замисляха за Божията благодат, не се страхуваха да оскърбяват Бог, а още по-малко се страхуваха да се отрекат от Бог в сърцата си. Разбира се, вниманието ни не е насочено към децата на Йов, а към това какво правеше Йов, когато се сблъскваше с такива неща; това е другият въпрос, описан в пасажа, който включва всекидневния живот на Йов и неговата човечество същност. Там, където Библията описва пиршествата на синовете и дъщерите на Йов, не се споменава Йов; казва се само, че синовете и дъщерите му често ядяха и пиеха заедно. С други думи, той не устройваше пиршества, нито пък се присъединяваше към синовете и дъщерите си, за да яде без мярка. Въпреки че беше заможен и притежаваше много имоти и слуги, животът на Йов не беше луксозен. Той не беше прелъстен от превъзходните си условия за живот, не прекаляваше с плътските наслади и не забравяше да принася всеизгаряния, и още повече — тези неща не го караха постепенно да отбягва Бог в сърцето си. Очевидно е, че Йов беше дисциплиниран в начина си на живот, не беше алчен или хедонистичен в резултат на Божиите благословии към него и не държеше на качеството на живота си. Вместо това той беше смирен и скромен, не се изтъкваше и беше предпазлив и внимателен пред Бог. Той често се замисляше за Божията благодат и благословии и винаги имаше богобоязливо сърце. В ежедневието си Йов често ставаше рано, за да принесе всеизгаряния за своите синове и дъщери. С други думи, не само самият Йов се страхуваше от Бог, но и се надяваше, че децата му също ще се страхуват от Бог и няма да съгрешават срещу Него. Материалното богатство на Йов не заемаше място в сърцето му, нито пък заместваше положението, което заемаше Бог; независимо дали заради себе си, или заради децата си, ежедневните дейности на Йов бяха свързани със страх от Бог и избягване на злото. Страхът му от Бог Йехова не се ограничаваше само до устата му, а беше нещо, което той прилагаше в действие и отразяваше във всяка част от своето ежедневие. Това реално поведение на Йов ни показва, че той беше честен и притежаваше същност, на която се нравеха справедливостта и положителните неща. Това, че Йов често изпращаше своите синове и дъщери на освещаване, означава, че той нито одобряваше, нито приемаше поведението на децата си; напротив, в сърцето си той беше разочарован от тяхното поведение и ги осъждаше. Той стигна до заключението, че поведението на синовете и дъщерите му не беше угодно на Бог Йехова и затова често ги призоваваше да отидат пред Него и да изповядат греховете си. Действията на Йов ни показват друга страна на неговата човешка природа — тази, в която той никога не вървеше с онези, които често грешаха и оскърбяваха Бог, а ги избягваше и странеше от тях. Въпреки че тези хора бяха негови синове и дъщери, той не се отказваше от собствените си принципи на поведение, защото бяха негови роднини, нито пък си затваряше очите за греховете им заради собствените си чувства. Вместо това ги призоваваше да се изповядват и да спечелят снизходителността на Бог Йехова, и ги предупреждаваше да не изоставят Бог в името на собственото си алчно удоволствие. Принципите на отношението на Йов към другите бяха неразривно свързани с принципите на неговия страх от Бог и избягването на злото. Той обичаше онова, което беше прието от Бог, и се отвращаваше от онова, което отблъскваше Бог; обичаше онези, които се бояха от Бог в сърцата си, и се отвращаваше от онези, които вършеха зло или съгрешаваха срещу Бог. Тази любов и отвращение се проявяваха в ежедневието му и именно те представляваха добросъвестността на Йов, видяна от Божиите очи. Естествено, това е и изразът и изживяването на истинската човешка природа на Йов в отношенията му с другите в неговото ежедневие, за която трябва да научим.

Проявите на човешката природа на Йов по време на неговите изпитания (разбиране на съвършенството, честността, боязънта от Бог и отбягването на злото от Йов по време на изпитанията му)

Това, което споделихме по-горе, са различните аспекти на човешката природа на Йов, които се проявяваха в ежедневието му преди изпитанията. Без съмнение тези различни прояви дават възможност за първоначално запознаване и разбиране на честността, страха от Бог и отбягването на злото от Йов и естествено, дават първоначално потвърждение. Причината, поради която казвам „първоначално“, е че повечето хора все още нямат истинска представа за личността на Йов и за степента, в която той следваше пътя на подчинение и страх от Бог. Това означава, че разбирането на повечето хора за Йов не се простира по-дълбоко от донякъде благоприятното впечатление за него, което правят два пасажа от Библията, съдържащи думите му: „Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“ и „доброто ли ще приемаме от Бог, а да не приемаме и злото?“. Затова е много необходимо да разберем как Йов изживя своята човешка природа, докато получаваше Божиите изпитания; по този начин истинската човешка природа на Йов ще бъде показана на всички в нейната цялост.

Когато Йов чу, че имуществото му е откраднато, че синовете и дъщерите му са загубили живота си и че слугите му са били убити, той реагира по следния начин: „Тогава Йов стана и разкъса наметалото си, обръсна си главата и се простря на земята, като се поклони“ (Йов 1:20). Тези думи ни говорят за един факт: след като чу тази новина, Йов не изпада в паника, не се разплака и не обвини слугите, които му съобщиха новината, нито пък огледа мястото на престъплението, за да проучи и провери подробностите и да разбере какво наистина се беше случило. Той не показа болка или съжаление за загубата на имотите си, нито пък се разплака поради загубата на децата и близките си. Напротив, той раздра дрехата си, обръсна главата си, падна на земята и се поклони. Действията на Йов не приличат на действията на обикновен човек. Те объркват много хора и ги карат да укоряват Йов в сърцата си за неговата „коравосърдечност“. При внезапната загуба на имотите си обикновените хора биха изглеждали с разбито сърце или отчаяни, а някои дори биха изпаднали в дълбока депресия. Това е така, защото в сърцата на хората имуществото им е израз на усилия, положени през целия им живот — те разчитат на него за оцеляването си, то е надеждата, която ги държи живи; загубата на имуществото означава, че усилията им са били напразни, че са без надежда и дори че нямат бъдеще. Това е отношението на всеки обикновен човек към неговото имущество и тясната връзка, която има с него, а също и значението на имуществото в очите на хората. Поради това по-голямата част от хората се чувстват объркани от безразличното отношение на Йов към загубата на имуществото му. Днес ще разсеем объркването, което всички тези хора изпитват, като обясним какво се случваше в сърцето на Йов.

Здравият разум подсказва, че след като Бог му беше дал толкова голямо богатство, Йов би трябвало да се срамува пред Него заради загубата на това богатство, защото не се е грижил за него и не го е пазил — даденото му от Бог не е било опазено. Ето защо, когато научи, че имуществото му е откраднато, първата реакция на Йов трябваше да бъде да отиде на мястото на престъплението и да опише всичко, което е изгубено, а след това да се изповяда пред Бог, за да може отново да получи Божиите благословии. Йов обаче не направи това и естествено имаше своите причини да не го направи. В сърцето си Йов дълбоко вярваше, че всичко, което притежава, му е дадено от Бог, а не е плод на собствения му труд. По този начин той не гледаше на тези благословии като на нещо, от което трябва да се възползва, а вместо това утвърждаваше принципите на своето оцеляване, като следваше с всички сили пътя, към който трябваше да се придържа. Той ценеше Божиите благословии и благодареше за тях, но не изпитваше страст към благословиите и не търсеше повече от тях. Такова беше отношението му към имота. Той нито беше правил нещо в името на получаването на благословии, нито се беше притеснявал или огорчавал от липсата или загубата на Божиите благословии; нито беше диво, безумно щастлив поради Божиите благословии, нито пренебрегваше Божия път или забравяше Божията благодат поради благословиите, на които често се радваше. Отношението на Йов към неговия имот разкрива на хората неговата истинска човешка природа: Първо, Йов не беше алчен човек и не изискваше нищо в материалния си живот. Второ, Йов никога не се притесняваше или страхуваше, че Бог ще му отнеме всичко, което има — това беше неговото отношение на подчинение на Бог в сърцето му; тоест той нямаше никакви изисквания или оплаквания относно това кога и дали Бог ще вземе от него и не питаше защо, а само се стремеше да се подчинява на Божиите разпоредби. Трето, той никога не вярваше, че неговите богатства идват от собствения му труд, а напротив — вярваше, че са му дадени от Бог. Това беше вярата на Йов в Бог и тя е показателна за неговите убеждения. Дали човешката природа на Йов и истинските му ежедневни стремежи са ясни в това обобщение за него в три точки? Човешката природа и стремежите на Йов бяха неразделна част от неговото хладнокръвно поведение, когато се сблъска със загубата на имотите си. Именно поради своите ежедневни стремежи Йов имаше авторитета и убеждението да каже: „Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“ по време на изпитанията на Бог. Тези думи не бяха получени за една нощ, нито пък се бяха появили в главата на Йов внезапно. Те бяха това, което беше видял и придобил през многогодишния си опит в живота. В сравнение с всички онези, които търсят само Божиите благословии и които се страхуват, че Бог ще им ги отнеме, и които мразят това и се оплакват, не е ли много реално това подчинение на Йов? В сравнение с всички онези, които вярват, че има Бог, но които никога не са вярвали, че Бог властва над всички неща, Йов не притежава ли голяма почтеност и честност?

Рационалността на Йов

Действителните преживявания на Йов и неговата почтена и честна човешка природа означаваха, че той направи най-рационалната преценка и избори, когато загуби имотите и децата си. Такива рационални избори бяха неотделими от ежедневните му занимания и делата на Бог, които той беше опознал във всекидневния си живот. Честността на Йов го накара да повярва, че ръката на Йехова властва над всички неща; неговата вяра му позволи да узнае факта на върховенството на Бог Йехова над всички неща; неговото знание го направи склонен и способен да се подчинява на върховенството и наредбите на Бог Йехова; неговото подчинение му позволи да бъде все по-истински в своя страх от Бог Йехова; страхът му го правеше все по-истински в отбягването на злото; накрая Йов стана съвършен, защото се страхуваше от Бог и избягваше злото; неговото съвършенство го направи мъдър и му даде изключителна рационалност.

Как трябва да разбираме тази дума — „рационален“? Буквалното тълкуване е, че това означава да си здравомислещ, да си логичен и разумен в мисленето си, да имаш добре обоснована реч, действия и преценка и да притежаваш здрави и правилни морални норми. И все пак рационалността на Йов не се обяснява толкова лесно. Когато тук се казва, че Йов притежаваше изключителна рационалност, това е във връзка с неговата човешка природа и поведението му пред Бог. Тъй като Йов беше честен, той успя да повярва в Бог и да се подчини на Неговото върховенство, което му даде знание, недостъпно за другите, и това знание го направи способен да разпознае, прецени и определи по-точно това, което го сполетя, което му позволи по-точно и проницателно да избира какво да прави и към какво да се придържа. Това означава, че думите, поведението, принципите, които стояха зад действията му, и кодексът, по който действаше, са правилни, ясни и конкретни, а не слепи, импулсивни или емоционални. Той знаеше как да се отнася към всичко, което го сполетяваше, знаеше как да балансира и да се справя с връзките между сложните събития, знаеше как да се придържа здраво към пътя, по който трябваше да върви, и освен това знаеше как да се отнася към даването и вземането на Бог Йехова. Именно такава беше рационалността на Йов. Точно защото Йов притежаваше такава рационалност, той каза: „Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“, когато загуби имотите си и своите синове и дъщери.

Когато Йов се сблъска с невероятни телесни болки, с упреците на своите роднини и приятели и когато беше изправен пред смъртта, действителното му поведение отново показа истинското му лице пред всички хора.

Действителното лице на Йов: истинско, чисто и без лицемерие

Нека прочетем Йов 2:7-8: „Сатана излезе тогава от присъствието на Йехова и нанесе на Йов тежки циреи от глава до пети. И той си взе черепка, за да се чеше с нея, и седеше в пепел“. Това е описание на поведението на Йов, когато по тялото му се появяват възпалени циреи. По това време Йов седеше в пепелта и търпеше болката. Никой не го лекуваше и никой не му помогна да намали болката по тялото си; вместо това той използва черепка, за да изстърже повърхността на възпалените циреи. Погледнато повърхностно, това беше само етап от мъките на Йов и нямаше връзка с неговата човешка природа и страх от Бог, защото Йов не казваше нищо, с което да изрази настроението и възгледите си в този момент. И все пак действията и поведението на Йов са истински израз на неговата човешка природа. В повествованието от предишната глава четем, че Йов бил най-великият от всички хора на Изтока. Наред с това този пасаж от втора глава ни показва, че този велик човек от Изтока всъщност е взел черепка, за да се остърже, докато седи в пепелта. Не е ли очевиден контрастът между тези две описания? Това е контраст, който ни показва истинската същност на Йов: въпреки престижа и общественото си положение той никога не беше обичал тези неща, нито им беше обръщал внимание; той не се интересуваше как другите гледат на положението му, нито се притесняваше дали неговите действия или поведение щяха имат някакъв отрицателен ефект върху положението му; той не се отдаваше на предимствата на статута, нито пък се радваше на славата, която вървеше заедно с общественото положение и репутацията. Той се интересуваше само от своята стойност и значението на живота си в очите на Бог Йехова. Това истинско лице на Йов беше и неговата същност: той не обичаше славата и богатството и не живееше за това; беше истински и чист и в него нямаше лицемерие.

Разделянето на любовта и омразата у Йов

Друга страна на човешката природа на Йов е показана в тази размяна на реплики между него и съпругата му: „Тогава жена му му каза: Още ли държиш правдивостта си? Похули Бог и умри. А той ѝ отвърна: Ти говориш, както говори някоя от безумните жени. Какво? Доброто ли ще приемаме от Бог, а да не приемаме и злото?“ (Йов 2:9-10). Виждайки мъките, които той изпитваше, съпругата на Йов се опита да даде съвет, за да му помогне да се избави от мъките си, но нейните „добри намерения“ не спечелиха одобрението на Йов; вместо това те предизвикаха гнева му, тъй като тя отрече вярата му и подчинението му на Бог Йехова, а също така отрече и съществуването на Бог Йехова. Това беше непоносимо за Йов, тъй като той никога не си беше позволявал да направи нещо, което да се противопоставя на Бог или да Го наранява, да не говорим за други хора. Как можеше да остане безразличен, когато виждаше другите да говорят думи, които хулеха и обиждаха Бог? Затова той нарече съпругата си „глупава жена“. Отношението на Йов към съпругата му беше изпълнено с гняв и омраза, както и с укор и порицание. Това беше естественият израз на човешката природа на Йов — да разграничава любовта от омразата — и беше истинско представяне на неговата почтена човешка природа. Йов притежаваше чувство за справедливост — чувство, което го караше да мрази ветровете и теченията на нечестието, да ненавижда, осъжда и отхвърля абсурдните ереси, смешните аргументи и нелепите твърдения и му позволяваше да се придържа към собствените си, правилни принципи и позиция, когато беше отхвърлен от масите и изоставен от близките си.

Добродушието и искреността на Йов

След като от поведението на Йов можем да видим израза на различни аспекти на неговата човешка природа, тогава какво от човешката природа на Йов виждаме, когато той отвори устата си, за да прокълне деня, в който се беше родил? Това е темата, която ще разгледаме по-долу.

По-горе говорих за произхода на проклятието, което Йов отправи към деня на раждането си. Какво виждате в това? Ако Йов имаше жестоко сърце, в което няма любов, ако беше студен, безчувствен и лишен от човешка природа, можеше ли да се погрижи за желанието на Божието сърце? Можеше ли да презре деня на собственото си раждане, защото беше загрижен за Божието сърце? С други думи, ако Йов беше коравосърдечен и лишен от човешка природа, можеше ли да се измъчва заради болката на Бог? Можеше ли да прокълне деня на раждането си, защото Бог беше огорчен от него? Отговорът е, категорично не! Точно защото беше добродушен, Йов се грижеше за Божието сърце; Йов усети болката на Бог, защото се грижеше за Божието сърце; той претърпя по-големи мъчения в резултат на това, че усети болката на Бог, защото беше добродушен; именно защото усети болката на Бог, той започна да мрази деня на своето раждане и така прокле този ден. За външни хора цялото поведение на Йов по време на неговите изпитания е достойно за пример. Единствено проклятието на деня на раждането му поставя под въпрос неговото съвършенство и почтеност или дава различна оценка. Всъщност то беше най-вярното изражение на човечество същността на Йов. Същността на неговата човешка природа не беше маскирана, скрита или преработена от някого другиго. Когато прокълна деня на раждането си, той доказа добродушието и искреността дълбоко в сърцето си; беше като извор, чиито води са толкова чисти и прозрачни, че разкриват дъното му.

След като са научили всичко това за Йов, повечето хора несъмнено ще имат доста точна и обективна оценка за човечество същността на Йов. Те трябва също така да имат дълбоко, практическо и по-напреднало разбиране и оценка на съвършенството и почтеността на Йов, за които говори Бог. Да се надяваме, че това разбиране и вникване ще помогне на хората да тръгнат по пътя на боязънта от Бог и отбягването на злото.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II“)