Йов 2:6 Йехова рече на Сатана: „Давам ти го в ръката ти; но спаси живота му“.

Това е откъс от Книгата на Йов и думата „той“ тук се отнася до Йов. И въпреки че това изречение е кратко, то хвърля светлина върху много въпроси. В него е разкрит един точно определен разговор между Бог и Сатана в духовния свят, и то ни казва, че Божието слово е било насочено към Сатана. Освен това описва какво точно е казал Бог. Божието слово беше повеля, заповед към Сатана. Конкретните подробности в тази заповед се отнасят до запазването на живота на Йов и точно тук Бог очерта границата на действията на Сатана: той трябваше да пощади живота на Йов. Първото нещо, което научаваме от това изречение, е че Бог е казал тези думи на Сатана. Според оригиналния текст на Книгата на Йов, то ни разкрива ситуацията, в която са изречени тези думи: Сатана искаше да обвини Йов, затова трябваше да получи Божието съгласие, преди да започне да го изкушава. След като даде позволение на Сатана да подложи Йов на изкушение, Бог му постави следното условие: „Ето, той е в ръката ти; само живота му опази“. Каква е същността на тези думи? Очевидно те са повеля, заповед. След като разбра същността на тези думи, ти, разбира се, трябва също така да разбереш, че Този, Който даде тази заповед, е Бог, а онзи, който я получи и се подчини, е Сатана. От само себе си се разбира, че отношенията между Бог и Сатана в тази заповед са очевидни за всеки, който чете тези думи. Това, разбира се, са и отношенията между Бог и Сатана в духовния свят и разликата в идентичността и положението на Бог и Сатана, предадени в това библейско описание на разговора между Бог и Сатана, както и ясното разграничение между идентичността и положението на Бог и Сатана, което човек може да разбере от този конкретен пример и писмено описание. Тук трябва да кажа, че сведенията за тези думи са важен документ в човешкото познание за идентичността и положението на Бог, който предоставя важна информация за човешкото познание за Бог. Благодарение на този разговор, проведен между Бог и Сатана в духовния свят, човек може да разбере друг специфичен аспект на властта на Създателя. Тези думи са още едно доказателство за неповторимата власт на Създателя.

На пръв поглед Бог Йехова влиза в диалог със Сатана. По същество отношението, с което говори Бог Йехова, и положението, на която се намира, са на много по-високо ниво от това на Сатана. Това означава, че Бог Йехова повелява на Сатана със заповеден тон и му казва какво трябва и какво не трябва да прави, че Йов вече е в ръцете му, че Сатана е свободен да прави с него каквото пожелае, но не може да му отнеме живота. Подтекстът на това е следният: въпреки че Йов е предаден в ръцете на Сатана, животът на Йов не му е даден; никой не може да отнеме живота на Йов от Божиите ръце, докато Бог не го позволи. Отношението на Бог е ясно формулирано в тази заповед за Сатана и тя също така изразява и разкрива положението, от което Бог Йехова говори със Сатана. При това Бог Йехова притежава не само положението на Бог, създал светлината и въздуха, и всички вещи и живи същества, на Бог, Който има върховенство над всички вещи и живи същества, но и на Бог, Който господства над човечеството и над Хадес — Бог, Който владее живота и смъртта на всички живи същества. Кой в духовния свят освен Бог би се осмелил да заповядва на Сатана? И защо Бог лично дава заповедта Си на Сатана? Защото животът на хората, включително този на Йов, се управлява от Бог. Бог не позволи на Сатана да навреди на Йов или да отнеме живота му и дори когато му позволи да подложи Йов на изкушение, Бог не забрави да даде конкретна заповед и отново да нареди на Сатана да не отнема живота на Йов. Сатана не посмя да престъпи Божията власт и освен това той винаги внимателно слушаше и се подчиняваше на Божиите заповеди и конкретните повели, като никога не се осмели произволно да променя каквито и да било Божии заповеди. Това са границите, които Бог е определил за Сатана и затова Сатана никога не се е осмелявал да ги прекрачи. Не показва ли това могъществото на Божията власт? Не е ли това свидетелство за Божията власт? Сатана има много по-ясна представа от човечеството за това как да се държи с Бог и как да гледа на Бог, затова в духовния свят Сатана вижда много ясно както положението, така и властта на Бог, и има дълбоко разбиране за могъществото на Божията власт и за принципите зад упражняването на Неговата власт. Сатана изобщо не смее да ги пренебрегва, както не смее да ги престъпва по какъвто и да е начин или да направи нещо, което да наруши Божията власт, и по никакъв начин не се осмелява да предизвиква Божия гняв. Макар и зъл и високомерен по природа, Сатана никога не се е осмелявал да прекрачи границите и пределите, определени му от Бог. В продължение на милиони години Сатана стриктно спазваше тези граници, подчиняваше се на всяка повеля и заповед, дадени му от Бог, и никога не посмя да прекрачи границата. Макар и злонамерен, Сатана е много по-мъдър от поквареното човечество. Той познава идентичността на Бог и познава своите ограничения. От „смирените“ действия на Сатана може да се види, че властта и могъществото на Бог са небесни декрети, които не могат да бъдат нарушени от Сатана, и че точно заради неповторимостта и властта на Бог всички неща се променят и размножават в определен ред, че човечеството може да живее и да се плоди в рамките на определеното от Бог, и нито един човек или предмет не могат да нарушат дадения ред, както и нито един човек или предмет не са в състояние да изменят този закон, защото всички те са произлезли от ръцете на Създателя и от повелята и властта на Създателя.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият I“)