Позиция петнадесет: Защитете важния работен персонал от всякакъв вид, като го предпазите от намесата на външния свят и го държите в безопасност, за да гарантирате, че различните важни елементи на работата могат да се извършват организирано

Докъде стигнахме последния път в общението по темата за отговорностите на водачите и работниците? (Миналия път разговаряхме основно за последните три проявления на четиринадесетата отговорност на водачите и работниците, относно разпознаването на различните типове хора въз основа на тяхната човешка природа. Тези три проявления са: да си страхлив и подозрителен, да имаш склонност към неприятности от съдебен характер и да имаш сложно минало). Миналия път приключихме общението по последните три теми в четиринадесетата отговорност на водачите и работниците, така че днес ще разговаряме за петнадесетата отговорност. Коя е петнадесетата отговорност? („Позиция петнадесет: Защитете важния работен персонал от всякакъв вид, като го предпазите от намесата на външния свят и го държите в безопасност, за да гарантирате, че различните важни елементи на работата могат да се извършват организирано.“) „Защитете важния работен персонал от всякакъв вид, като го предпазите от намесата на външния свят и го държите в безопасност.“ Тази отговорност е свързана с друг аспект на отговорностите на водачите и работниците. Тя също представлява конкретен елемент на работата, която водачите и работниците трябва да изпълняват добре. За какво се отнася този елемент на работата? (Отнася се до това да държиш Божиите избраници в безопасност.) Свързан е с въпроси, касаещи личната безопасност. Тази тема не се ли среща често в делото на църквата? Чужда ли ви е? (Не.) Темата не е чужда на китайските братя и сестри, тъй като в социалната среда на Китай вярващите биват преследвани и арестувани и се нуждаят от гаранции за безопасност при изпълнението на своя дълг, както и във всички аспекти на живота. Ето защо тази работа попада в обхвата на отговорностите на водачите и работниците. Тя не е с избирателен характер. Независимо дали в дадена страна е налице свобода на религията, правилното уреждане на настаняването и устройването на персонала, който изпълнява различни видове важен дълг, е специфичен елемент на работата, с който водачите и работниците трябва да се заемат. Фокусът или специфичните изисквания на тази работа могат да се различават, но в основата си всичко се върти около въпроса дали братята и сестрите могат да изпълняват дълга си по безопасен и сигурен начин, както и дали могат да се гарантират резултатите от изпълнението на техния дълг. Затова не пренебрегвай тази работа или недей да мислиш, че не те касае само защото живееш в демократична страна. Независимо от системата на управление в държавата, в която живееш, или това дали вярващите биват преследвани там, тази работа попада в обхвата на отговорностите на водачите и работниците. Това е работа, която водачите и работниците трябва да вършат — никой не е освободен от нея и тя не следва да се разглежда като „извънредна“. Затова днес нека разговаряме за всички различни въпроси, свързани с тази тема.

Обхватът на важния работен персонал

Първо, нека разгледаме какво се има предвид под „важен работен персонал от всякакъв вид“, който се споменава в петнадесетата отговорност. Това не е ли тема, по която следва да разговаряме? (Да, такава е.) И така, какво се има предвид под „важен работен персонал от всякакъв вид“? Нека първо установим обхвата на целите на тази работа. Кой може да се изкаже по този въпрос? (Сред важния работен персонал от всякакъв вид са братята и сестрите в екипите видеоклипове, екипите филмови продукции, коректорските екипи и екипите химни, както и онези, които изпълняват друг важен дълг. Освен това важният работен персонал включва някои братя и сестри, които играят ключови роли в различни важни елементи на работата, както и ръководителите на всеки екип.) Друг иска ли да добави нещо към казаното? (Водачите и работниците също са част от него.) Водачите и работниците действително трябва да бъдат добре защитени. Кой друг? (Има и важен персонал, който се занимава с общи въпроси, като например финансовия персонал). (Братя и сестри, които поради вярата си в Бог и изпълнението на дълга си биват издирвани или имат полицейско досие, също се нуждаят от защита.) Това е друга категория и тя представлява специална група. Нека обобщим колко категории има. Първата категория включва водачи и работници. Втората категория се състои от персонал, който е крайно необходим за изпълнението на различните елементи на работата в Божия дом, особено водачите и ръководителите на екипи, отговарящи за различни елементи на работата, както и персонала с добри заложби, духовно разбиране и способност да схваща принципите и самостоятелно да поема отговорност за важна работа. Има много видове персонал, който се занимава с различни елементи на работата, като например хората, които извършват работа с текст, химни, филмопроизводство и т.н., както и онези, които проповядват евангелието, свидетелстват или служат като евангелски диригенти и други. Освен това в тази категория попада и персоналът, който се занимава с финанси, съхранение и външни въпроси. Тези хора имат поддържаща функция в делото на църквата и са незаменими. Всички те са част от персонала, който се занимава с различни елементи на работата. Това е втората важна категория. Третата важна категория включва онези, които се занимават с опасното дело на църквата. По-специално в страни с авторитарен строй, където липсва свобода на религията, има някои изключително опасни елементи на работата, като печатане на книги, транспортиране на книги, съхранение на църковни активи, както и приемане и уреждане на настаняването и установяването на персонал, който изпълнява важен дълг. Кой друг е включен? (Съществува и персонал по общи въпроси, който предава информация навън. Дългът, който изпълняват тези хора, също е сравнително опасен.) За тези лица също се смята, че се занимават с опасна работа. Въпросните хора обаче определено не вършат тази работа от време на време. Те са по-скоро специализирани в изпълнението на тези важни и опасни задачи, като например предаване на информация, разпределяне на работни задължения, разпространение на всички видеоклипове, филми или записи на проповеди в Божия дом и т.н. В авторитарни страни без свобода на религията водачите и работниците трябва да са наясно кои от Божиите избраници изпълняват важен дълг и извършват опасна работа. Накратко, тези хора също представляват категория на важен работен персонал и водачите и работниците трябва да обръщат специално внимание на тяхната безопасност. Тя не може да бъде пренебрегвана. Това е третата категория. Четвъртата категория е друга незаменима група в делото на църквата. Тези хора притежават специални умения и дарби – например умели са в проповядването на евангелието, изнасянето на проповеди, поенето на църквата или поемането на отговорност за организиране на определени елементи на работата. Те могат да бъдат водачи и работници, ръководители, отговарящи за различни елементи на работата или хора, които се занимават с опасна работа. Без такива хора би имало празнина във важното дело, с което се занимават, и никой друг не би могъл да заеме тяхното място. Затова тези лица следва да бъдат защитени, а тяхната безопасност – гарантирана. Това е една категория хора. Друга категория са онези, които се издирват или имат полицейско досие заради вярата си в Бог в страни, където се извършва религиозно преследване. Независимо от обхвата на съдебната заповед или конкретната работа, която вършат в църквата, стига да са издирвани заради вярата си в Бог и за това, че изпълняват дълга си, водачите и работниците следва да намерят начини да ги защитят, като уредят настаняването им на относително безопасни места, където да изпълняват дълга си. Измежду всички държави, в които има религиозно преследване, в Китай то е най-жестоко. В различни провинции и региони на Китай много хора са били арестувани или биват издирвани и не могат да се завърнат у дома. По света и на всеки континент има подобни държави, в които религиозната вяра се преследва като в Китай, и там също има хора, които поради това, че са приели семогъщия Бог, са обект на преследване и не могат да се върнат у дома. По отношение на тези, които са обект на преследване и не могат да се завърнат у дома, водачите и работниците следва да се погрижат те да бъдат назначени в църквата на пълно работно време възможно най-бързо. Водачите и работниците следва да ги настанят в относително безопасна среда спрямо местните условия, така че да могат да изпълняват дълга си. Това е приоритетен елемент на работата, който трябва да се свърши добре. Лицата, които са били арестувани или се издирват, съставляват петата категория персонал, нуждаещ се от защита. Има и друга специална категория сред персонала, който се занимава с различни елементи на важната работа. Такива хора може към момента да не са водачи или работници, нито да се занимават с опасна работа, но в миналото са изпълнявали много видове дълг и работата им е обхващала широк диапазон. Те са запознати с много приемни семейства, а също и с персонал, който изпълнява важен дълг. Следователно, ако такива лица бъдат арестувани, това също би било пагубно за делото на църквата. Тези лица следва да бъдат наричани „запознати хора“ и също да бъдат включени сред важния работен персонал от всякакъв вид. Водачите и работниците следва да гарантират тяхната безопасност с цел да се защити безопасността на всички Божии избраници и да се гарантира, че делото на църквата може да протича нормално. Някои хора конкретно в тази категория са доста невнимателни. Те са непредпазливи и не са особено мъдри. Винаги действат водени от ентусиазъм, като вършат нещата необмислено навън. Понеже никога не са били арестувани или измъчвани, те не са наясно с опасността и потенциалните последици, ако нещо се обърка, още по-малкото разбират колко тежки биха били тези последици. Тъй като смятат, че просто вярват в Бог и не вършат нищо лошо, те не се страхуват от нищо. В резултат на това, след като работят на местно ниво известно време, могат да станат доста известни и да попаднат под наблюдение от страна на правителството. Това не крие ли опасност? Щом бъдат арестувани, ако не издържат на разпитите чрез изтезания, те могат да се превърнат в Юда, като предадат братята и сестрите. Това би нанесло огромни загуби на църквата и би уличило други братя и сестри, като ги изложи на риск да бъдат арестувани и вкарани в затвора, което би се отразило сериозно на различните елементи на работата на църквата. Ето защо защитата на такива лица следва също да е приоритет за църквата. Ако не може да се намери безопасно място, където да бъдат скрити на местно ниво, те следва да бъдат преместени на относително безопасно място другаде, за да изпълняват дълга си. Това е още една категория хора. Поради особения характер на тяхното положение водачите и работниците трябва да уредят настаняването и установяването им, затова те също попадат сред важния работен персонал от всякакъв вид. Колко общо са категориите хора? (Категориите са шест. Първата категория са водачите и работниците. Втората категория се състои от незаменим персонал, който се занимава с различни елементи на работата в Божия дом – ръководители, водачи на екипи и евангелски диригенти, както и тези, които могат да поемат отговорност за работата. Третата категория е персоналът, който се занимава с опасното дело на църквата. Четвъртата са хора със специални умения и дарби. Петата категория се състои от хора с полицейски досиета, такива, които биват преследвани и които се издирват. А шестата категория са запознатите хора.) В общи линии обхванахме целия важен персонал, който се занимава с различни елементи на работата, но трябва да добавим още една категория: ако някой от братята или сестрите в църквата, поради това, че е навън да изпълнява дълга си, че е арестуван или се е сблъскал с друга неочаквана ситуация, не може да се грижи за своите непълнолетни деца, тогава водачите и работниците следва да уредят тези деца да бъдат настанени в подходящо домакинство, така че да имат препитание. Това също е специален елемент на работата. Въпреки че този елемент на работата не е свързан с делото на църквата и възниква единствено в резултат на особени обстоятелства, водачите и работниците трябва да поемат отговорност за уреждане на подходящи места за настаняване на тези непълнолетни деца. Ако децата не разполагат с подходящи роднини или ако роднините им са невярващи и не желаят да ги приютят, то църквата следва да ги приеме. Църквата следва не само да им осигури подходящо приемно семейство, но и да възложи на братя и сестри да отговарят за тяхната грижа. След като бъде осигурено подходящо настаняване за тези деца, ако вярват в Бог, което несъмнено би бил идеалният вариант, и щом станат пълнолетни, те ще могат да изпълняват дълга си в църквата. Ако не вярват в Бог, то, когато навършат пълнолетие и навлязат в обществото, те вече няма да са свързани с църквата и нашето задължение ще е изпълнено. Няма да е необходимо да се занимаваме с техните въпроси от този момент нататък. Уместно ли е това? (Да.) Въпреки че тази работа не е свързана с различни елементи на работата на църквата, тя все пак следва да бъде включена в обхвата на отговорностите на водачите и работниците. В случай че деца на хора, които изпълняват дълга си в църквата, се нуждаят от настаняване, водачите и работниците не могат да пренебрегнат ситуацията, освен ако не са наясно с нея. Ако знаят за това, следва да се поинтересуват, да се заемат с въпроса и да поемат отговорността да уредят подходящо настаняване за децата. Водачите и работниците трябва да гарантират, че братята и сестрите, които изпълняват дълга си — особено тези, които вършат важна работа — няма да изпитват притеснения по този въпрос. Да изпълниш този елемент на работата не е трудно, нали? (Не, не е.) Съществуват поне шест категории важен работен персонал. Седмата категория е извънредна, като тя представлява много специален вид обстоятелства. Различните видове персонал, описани в първите шест категории, може да не присъстват всички във всяка пасторска област или страна. Независимо от държавата обаче, защитата на водачите и работниците и на тези, които изпълняват важен дълг, е критичен елемент на работата. Всички църковни водачи и работници трябва да му обърнат внимание, като това е отговорност, която трябва да изпълняват добре.

Предпазване на важния работен персонал от намесата на външния свят

I. Изисквания за безопасност за приемни семейства

След като изяснихме кой попада сред важния работен персонал, нека разгледаме конкретната работа, която водачите и работниците трябва да извършат, а именно да защитят важния работен персонал от всякакъв вид, като го предпазят от намесата на външния свят и го държат в безопасност. И така, каква конкретна работа трябва да свършат водачите и работниците с оглед да предпазят ефективно такъв персонал от намесата на външния свят, за да се счита, че са изпълнили своите задължения? Когато става въпрос за извършване на конкретна работа, някои водачи и работници се чувстват затруднени, чудят се какво да правят, разгорещяват се и се обезпокояват, не са сигурни как да действат. При уреждането на настаняването и устройването на този важен работен персонал има важен принцип: тези хора трябва да бъдат предпазени от намесата на външния свят, за да се гарантира тяхната безопасност. Независимо дали важният работен персонал е настанен в домовете на братя и сестри или в къщи под наем, същественото е да се гарантира тяхната безопасност. Гарантирането на тяхната безопасност означава да бъдат предпазени от намесата на външния свят. И така, какво трябва да направят водачите и работниците, за да ги предпазят от намесата на външния свят? Необходимо е да уредят настаняването и устройването на изпълняващите важен дълг на подходящи места. Нека разгледаме това от два аспекта: единият е вътрешната среда на приемното семейство, а другият е външната среда. Що се отнася до вътрешната среда, на първо място домакинът трябва да е истински вярващ, да е готов да приеме тези хора в дома си, да е способен да пази поверителност, да действа предпазливо и да е разумен във взаимодействията си с външния свят. Ако възникне някаква особена ситуация, домакинът трябва да знае как да реагира. Следва да е в състояние да се справи с нея и да се отнесе към нея проактивно, а не пасивно. Освен това следва да се ползва с добро име на местно ниво или може би да има известен престиж и връзки в общността. Дори и да няма влияние, най-малкото следва да е човек, който си знае мястото, води порядъчен начин на живот и никога не търси неприятности или привлича съмнителни личности в дома си. Не трябва да има приятели, които се събират, за да играят маджонг или да пият. Освен това, отношенията му с външния свят и със съседите му трябва да са що-годе нормални. Не трябва да е въвлечен в спорове относно дългове и да е в конфликт със съседите си. С други думи, домашната среда следва да е сравнително спокойна, взаимоотношенията на домакина с други хора следва да са безпроблемни и много малко външни лица следва да посещават дома му, за да причиняват смущения и т.н. — всички аспекти трябва да са подходящи. Също така, децата или роднините на домакина следва да подкрепят вярата му в Бог или най-малкото не трябва да се противопоставят на това да приема братя и сестри, и в никакъв случай не трябва да говорят безразсъдно за това наляво-надясно. Някой може да каже: „Не е лесно да намериш приемно семейство, което да отговаря на всички тези критерии!“. Тук говорим за намирането на относително подходящо място и не се изисква абсолютно съвършенство. Най-малкото средата за живеене следва да е подходяща — тиха и свободна от външна намеса, което отговаря на изискването за предпазване на важния работен персонал от намесата на външния свят. В някои приемни семейства, въпреки че не всеки член е вярващ, домакинът има авторитет в домакинството и взема решенията. Неговите невярващи деца или роднини не смеят да се месят в неговата вяра в Бог или в приемането на братя и сестри. Дори и да се противят вътрешно, те не биха посмели да споделят тази информация с хора извън семейството. Ако действително се случи нещо, те дори могат да спомогнат за осигуряването на защита. Така братята и сестрите, които пребивават в този приемен дом, също могат да останат незасегнати от намесата на външния свят. В някои случаи домакинът е плах, страхува се, че децата му могат да разкрият вярата му в Бог, че съседите му могат да разберат за нея и да го докладват, и най-вече, че нещата могат да се объркат и да бъде арестуван. След като приеме в дома си братя и сестри, той е като на тръни всеки ден, неспособен е да се храни през деня или да спи през нощта, като прекарва целия ден в тревоги и страх, подобно на крадец. Всеки път, когато чуе, че нещо се случва – например, че правителството планира проверка на адресните регистрации или че държавни служители ще посетят дома му за нещо под някакъв претекст, той се вцепенява от страх и постоянно кара братята и сестрите да напуснат незабавно, за да не бъде уличен самият той. Когато братята и сестрите видят това, следва незабавно да се преместят, тъй като подобно място не е подходящо за приемен дом. Може да се използва единствено като временна спирка за няколко дни. Ако децата, роднините или приятелите на приемното семейство са зли хора, които, след като разберат, че домакинът приема вярващи, могат да дойдат да ги смущават или дори да предадат братята и сестрите на полицията, това е изключително опасно. Такова приемно семейство не е подходящо за престой. Някои родители робуват на децата си. Може да си казват: „Всичко е наред, децата ми ме слушат“, но в действителност подчинението на децата им зависи от ситуацията. Те няма да послушат родителите си, когато са намесени собствените им интереси. Такъв човек не би се осмелил да каже на децата си, че приема братя и сестри. Ако децата или роднините му научат за това, със сигурност ще прогонят братята и сестрите, а домакинът няма да може да ги спре — той няма последната дума в собствения си дом. Такъв човек не е подходящ за домакин – може да има желание, но му липсва смелост. Може ли един страхливец наистина да се осмели да приеме братя и сестри в дома си? Ако не можеш да гарантираш безопасността им, не си подходящ за този дълг — не бива да се заемаш доброволно с това, нито да даваш празни обещания на водачите и работниците, камо ли пък да приемаш този дълг. Смятате ли за уместно водачи и работници да уреждат настаняването и приемането на братя и сестри в такова домакинство? (Не.) Изключително неуместно е. Не изпращайте братята и сестрите в устата на лъва. Може да се окаже, че те са били в пълна безопасност, докато са живеели другаде. Ако уредиш настаняването им в дома на човек, чийто деца или роднини са невярващи и биха могли да ги докладват и предадат на полицията веднага щом разберат, че там пребивават вярващи, като по този начин застрашиш живота им, няма ли да навлечеш беда на домакина? В случай че домакинът е готов да рискува живота си, за да защити братята и сестрите в подобни ситуации, и може ефективно да гарантира тяхната безопасност, но и обикновено проявява значителна мъдрост, тогава това приемно семейство може въпреки всичко да е подходящ избор. Ако обаче е неспособен да рискува живота си, за да защити братята и сестрите, и когато невярващите в семейството му заплашват да ги докладват и предадат на полицията, а той не намира решение и просто се свива като костенурка в черупката си, без да защити братята и сестрите, и позволява на невярващите да ги издадат, тогава това домакинство не е подходящо да бъде приемно семейство. На ръба на приемливото е братята и сестрите да останат там временно за няколко дни и веднага щом бъде намерено подходящо място, да се преместят. Би било неуместно да останат дългосрочно в такъв дом, за да изпълняват дълга си. Приемното семейство трябва най-малкото да може да защити безопасността на братята и сестрите — това е едно от изискванията за приемно семейство. От една страна житейската среда на тези, които изпълняват дълга си, трябва да е подходяща, за да избегнат намесата на външния свят. Освен това качествата на домакина също трябва да са подходящи във всяко отношение, т.е. той трябва да е способен да предпази важния работен персонал от намесата на външния свят. Водачите и работниците могат да уредят настаняването на важен работен персонал в дома му, само ако е в състояние да постигне това. Ако домакинът има слаба вяра, ако е некомпетентен и безхарактерен, ако е неспособен да има последната дума в собственото си домакинство и всяко негово невярващо дете или роднина може да влезе и да започне да го командва, то тогава това е доста притеснително. Такова място е абсолютно неподходящо за приемен дом. Дори къщата да е голяма, с много стаи, удобна среда и като цяло да предлага добри условия, тя остава неподходяща за приемен дом. Подходящата житейска среда сама по себе си не е достатъчна. Домакинът също трябва да е подходящ. Ключовият момент тук е, че домакинът първо трябва да е способен да гарантира, че настаненият при него персонал, който изпълнява дълга си, е предпазен от намесата на външния свят. Едва след това следва да се разгледа житейската среда. Дори не толкова идеалната среда пак е приемлива — независимо дали става въпрос за по-малко пространство, ограничен интернет, по-проста храна или по-неудобен достъп до вода. Стига домакинът да е подходящ, способен да реагира при опасност, да преодолява различни сложни ситуации и особено да се справя по правилния начин със специални обстоятелства, които могат да възникнат, така че да защити безопасността на братята и сестрите, тогава той отговаря на критериите за домакин. Нашите изисквания към житейската среда на едно приемно семейство не са високи. Най-важното е то да може да гарантира безопасност. Няма нужда да навлизаме в подробности по този въпрос.

II. Изисквания спрямо средата на местоживеене

Първото нещо, което водачите и работниците трябва да вземат предвид с оглед външната среда, която заобикаля жилището на приемното семейство, е дали тя е безопасна. Независимо от обстоятелствата на приемното семейство, от това дали жилището е дом на брат или сестра, или е къща под наем, е необходимо да се прецени дали външната среда на жилището е безопасна. Това е най-важното. На първо място, жилището е подходящо само ако вярата в Бог на приемното семейство не е публично достояние и ако Бюрото за обществена сигурност не разполага с данни за тяхната вяра. Ако в миналото, когато братя и сестри са се събирали там, съседите са ги докладвали на правителството и властите вече знаят, че това семейство често се събира с непознати, тогава мястото не е подходящо за приемен дом. Ако става дума за живеене под наем, да се наеме къщата на такова семейство също не би било уместно. Това е един аспект. Освен това, на някои места обществената безопасност е лоша, с чести случаи на грабежи, убийства и различни други инциденти. Жителите също са относително сложни личности и полицията често посещава такива райони, за да проверява адресните регистрации и личните карти и да разследва заподозрени в престъпления, наред с друго. Кажете Ми, ако пребивавате на такова място, няма ли често да страдате от намеса? (Да.) Такива места също не са подходящи за живеене. Полицията чука на вратата през ден-два и съобщава, че наблизо е извършена кражба или убийство, и търси съдействие при разследването, като дава указания на хората да сигнализират незабавно, ако видят извършителя. Полицията винаги чука на вратата под най-различен претекст и твърди, че разследва криминални деяния, но всъщност извършва проверка за външни и непознати лица – по-точно търси хора, които вярват в Бог. Би ли изпитал каквото и да било чувство на сигурност в такъв приемен дом? (Не.) Без съмнение ще си на тръни по цял ден. Дори тези криминални прояви навън да нямат нищо общо с приемното семейство, ти пак не би се чувствал спокоен. Животът в такава среда често те кара да се чувстваш, сякаш личната ти безопасност е застрашена. Кой знае дали един ден полицията, като види братята и сестрите, няма да започне да разпитва тези непознати и в крайна сметка да ги арестува. Не смяташ ли, че това е плашеща ситуация? (Да.) Освен това, на повечето китайци им липсва осъзнатост по отношение на сигурността. Щом чуят някой да чука на вратата, веднага отварят, а и обикновено не заключват дома си, което води лесно до инциденти. В страните на Запад, където има свобода и демокрация, частните жилища се считат за частна собственост. Навлизането на външен човек в частна собственост без разрешение е противозаконно и живущите ще извикат полиция. В такъв случай нарушителят носи правна отговорност. Следователно, ако непознат почука на вратата ти, не си длъжен да му отвориш – можеш да откажеш. Дори някой да има уговорка с теб за посещение, ако не си готов да го приемеш или ако си размислил, пак не е задължително да му отвориш. Може да се разберете за друг път. Хората на Запад имат това право и това правосъзнание. Китайците обаче не разполагат с такова правосъзнание. Щом чуят почукване на вратата, бързат да отворят. Това говори за липса на бдителност и съзнание за самозащита, както и за непознаване на свързаните закони. Причината е, че Китай е диктатура, при която еднопартийната власт стои над закона, а правната система е просто фасада. Големият червен змей действа, без да зачита ни най-малко законността и реда в Китай, като извършва престъпления по безразсъден начин, а хората нямат никакви човешки права. Китайците не обръщат внимание на човешките права, нито са развили чувство за спазване на дисциплинарните разпоредби и закона. В частност им липсва съзнание за самозащита, а повечето хора не знаят как да използват закона, за да се защитят. Ето защо няма гаранция за безопасност. В обобщение, на всяко място с лоша обществена сигурност, където живеят хора със сложно минало и идентичност и се извършват чести проверки или различни криминални деяния, хората лесно могат да бъдат засегнати от намесата на външния свят. Такова място не е подходящо за пребиваване. Това е фактор на обществената сигурност, който трябва да се вземе предвид при уреждането на настаняване на важен работен персонал.

Житейската среда на онези, които изпълняват дълга си, трябва да се подбира внимателно. Най-добре е да се избягват оживени градски райони и опасни места. Какво имаме предвид под оживени градски райони? Сред тях са такива в близост до железопътни линии, магистрали, кръстовища и пазари. Това важи особено за места, разположени покрай важни железопътни артерии, по които ежедневно преминават безброй влакове и подовете на близките къщи се тресат при всеки преминаващ влак. В такава среда е абсолютно невъзможно да намериш спокойствие, докато изпълняваш дълга си. Освен това, някои хора, които с години изпълняват дълга си далеч от дома, живеят в постоянна тревога и състоянието на сърцето им не е най-доброто, поради което за тях е още по-неуместно да живеят на такива места. Ако определена работа изисква тиха среда, като например работата със записи или с текст, най-малкото не трябва да има шумови смущения, но трябва да е гарантирана и безопасността – това би било идеално. При липса на абсолютно безопасно място, трябва да се намери относително безопасно място. В такъв случай малко шум е приемлив и не трябва да поставяме прекалено високи изисквания. Стига житейската среда да е безопасна, това е достатъчно. Също така, ако къщата се намира в район с интензивен трафик, например в близост до светофари или на кръстовище, покрай нея ежедневно ще преминават безброй пешеходци и превозни средства. Такава къща попада в полезрението на множество минувачи, като с един небрежен поглед те могат лесно да видят хората вътре. Особено когато осветлението е включено вечерта, случващото се в къщата е ясно видимо. Смяташ ли, че такава къща все пак е приемлива за пребиваване? Подходяща ли е тази среда? (Не, не е.) Действително е неподходяща. Хора, пребиваващи на такова място, често страдат от намеса и редовно виждат непознати, които ги наблюдават. Когато очите им срещнат тези на непознат, те се стряскат, чувстват се неспокойни всеки ден, постоянно имат усещането, че някой ги наблюдава – кой знае дали някой не стои зад това и не ръководи и контролира нещата. Смяташ ли, че човек може да се чувства спокоен, ако живее в такава среда? Също така, някои къщи са некачествени и с лоша шумоизолация, така че когато вътре се говори високо или се пускат химни, хората отвън могат да чуят всичко. Освен това, някои къщи се намират на най-високата точка в квартала, което не само ги прави податливи на удари от мълнии, но и позволява на съседите наоколо да виждат братята и сестрите всеки път, когато излизат навън. Дори отварянето на прозореца за проветряване или за охлаждане от време на време представлява неудобство за тях. Прозорците трябва да останат плътно затворени със спуснати завеси, поради което вътре никога не влиза светлина, а излизането навън за раздвижване е още по-голямо неудобство. Притесняват се постоянно, че ще бъдат наблюдавани и забелязани от хората навън. Въпреки че братята и сестрите не идват и не си отиват накуп, всеки път, когато някой влиза или излиза, хората навън виждат това ясно. В крайна сметка те ще добият обща представа за това колко непознати живеят в тази къща. Смятате ли, че безопасността на хората може въпреки това да бъде гарантирана, ако останат тук? (Не, не може.) Някои хора си мислят: „През по-голямата част от времето изпълняваме дълга си на закрито, а дори и да излезем навън, се редуваме и не го правим едновременно. Като практикуваме по този начин, съседите наоколо няма да разберат нищо“. Но дори и да се редувате при излизането, това пак ще доведе до неприятности, ако някой забележи, че си чужд човек. Животът на много невярващи не е приятен, но те изпитват особено удоволствие от това да наблюдават и да се бъркат в делата на други хора. Някои от тях дори могат да те шпионират с бинокли, като гледат какво правиш у дома. Ако разберат, че се събират вярващи, бързат да докладват за това на властите срещу възнаграждение. Щом такъв човек те набележи, ситуацията не става ли опасна? (Да, става.) Веднъж набележат ли те, може ли да излезе нещо добро от това? Със сигурност ще бъдеш арестуван! Независимо от страната или региона, все ще се намерят хора, които си пъхат носа в чуждите работи. Дори да не изкарват и стотинка от това, че те наблюдават, го правят с охота – даже биха платили от джоба си и биха отложили собствената си работа, за да те следят. А ако има награда за това да те докладват, ще са още по-надъхани да го направят. Особено в диктатура като Китай има страшно много хора, които следят вярващите в Бог. Понеже изпитват неприязън към истината и към онези, които вярват в Бог, щом разберат за вярващи, които общуват помежду си или се събират, те незабавно докладват за това. Има ли възнаграждение, изпитват неуморно удовлетворение да доносничат. Това няма ли лесно да доведе до неприятности за църквата? (Ще доведе.) Ако си обект на такава намеса, това не се ли дължи на факта, че водачите и работниците не са уредили добре твоето настаняване и устройване? Когато мястото и средата за настаняване на важен работен персонал са неподходящи, защото водачите и работниците не са обмислили нещата обстойно, произтичащите последствия са такива. Ако мястото, където живее човек, привлича твърде много внимание, това лесно може да обърка нещата. Осъзнаеш ли, че това място не е подходящо за пребиваване едва след като нещо се обърка, вече е твърде късно. Затова изборът на подходящо място за живеене за онези, които изпълняват своя дълг, също представлява ключова задача, а лошият избор лесно може да доведе до опасност.

III. Как водачи и работници следва да вършат работата по настаняване и устройване на персонал

Що се отнася до житейската среда на важния работен персонал, независимо дали вътрешната или външната, водачите и работниците следва да обмислят внимателно всички аспекти. Не бива да разсъждават повърхностно, като винаги изхождат от това, че ако не взаимодействаме с външния свят, нищо няма да се случи. Днешното общество е невероятно сложно, изпълнено с всякакви демони, и независимо от мястото, винаги ще се намерят хора, които си пъхат носа в чуждите работи и те наблюдават, поради което е невъзможно да избегнеш зоркия им поглед. Може би си мислиш: „Не съм нарушил никакви закони или извършил нещо нередно, като вярвам в Бог. Просто изпълнявам дълга си, така че нищо не би трябвало да ми се случи, нали?“. Но фактите не са толкова прости, колкото си мислиш. Защо ККП отделя толкова много човешки и материални ресурси, за да се противопоставя на Бог и да потиска Божията църква? Можеш ли да си обясниш това? Никога няма да успееш. До каква степен можеш да прозреш природата на дяволите и сатаните? Разбираш твърде малко за тях. Това общество е невероятно сложно, а дяволите и сатаните са отрепки, които вършат злодеяния. Това, което желаят най-силно, е да арестуват Божиите избраници и да смущават делото на църквата. Ако винаги виждаш просто едни обикновени хора в сатаните, значи си наистина невежа. Това показва, че не си прозрял злото в това общество и със сигурност не си проумял омразната същност на дяволите и сатаните. Ето защо, за да вършат добре делото на църквата, водачите и работниците трябва да гарантират безопасността на тези, които изпълняват своя дълг – това е от първостепенно значение. В страна под диктаторско управление, където няма свобода на вярата, да гарантираш безопасността на онези, които изпълняват дълга си, е доста трудно начинание. Независимо колко е трудно обаче, трябва внимателно да се подберат подходящи места за живеене. В това отношение не може да има пропуски. Работните подредби в Божия дом включват общение по тези въпроси. Водачите и работниците трябва да гарантират, че братята и сестрите могат да изпълняват своя дълг без смущения и без намесата на външния свят – вложат ли сърце в това, то е постижимо. Единственият повод за притеснение е, когато действат нехайно и безотговорно, като се грижат само за собствената си безопасност, без да се интересуват от сигурността на братята и сестрите. В такъв случай става невъзможно да вършиш добре делото на църквата. Ако поради твой пропуск, липса на сериозност, безотговорност или страх от средата и от неприятности не успееш да направиш тези неща и това доведе до арестуването на персонал, който изпълнява важен дълг, и застрашава живота на братята и сестрите, което от своя страна забавя делото на църквата и им причинява вреди, тогава като водач или работник ти трябва да понесеш отговорност. Тази отговорност не може просто да се уреди чрез изплащане на някаква компенсация или с изповед в молитва – не е толкова просто. И така, от какво естество е този въпрос? Това е неизличимо петно, вечно прегрешение — получаваш забележка. Тази „забележка“ не е обикновена грешка – в Божиите очи тя е прегрешение. Ако прегрешенията ти са твърде много – грешил си в миналото, продължаваш да грешиш днес и ще грешиш и в бъдеще – и ако няколко тежки прегрешения се натрупат заедно, ще те сполети погибел и унищожение. Бог вече няма да те спаси и вярата ти в Него ще е била напразна. Не само че няма да имаш надежда за спасение, но и ще бъдеш наказан. Затова е изключително важно водачите и работниците да вършат работата си съгласно принципите! Запомнихте ли това? (Да.) Водачите и работниците следва да изпълняват своите отговорности и независимо колко неблагоприятна или опасна е средата, трябва да направят всичко възможно съобразно местните условия, за да защитят безопасността на важния работен персонал и да уредят надлежно неговото настаняване и установяване. Целта е да се гарантира, че делото на църквата може да продължи нормално.

За да гарантират, че местата, уредени за важния работен персонал, са свободни от намесата на външния свят, водачите и работниците, в допълнение към изискванията и принципите относно жилището и неговата среда, трябва да имат и изисквания и принципи по отношение на различните аспекти на ситуацията в приемното семейство. Когато водачите и работниците намерят потенциално приемно семейство, те следва първо да се осведомят за средата и обстоятелствата на семейството, за ситуацията с неговите членове, дали имат спорове с други хора, врагове, конфликти с правителството, дали често са замесени в съдебни дела, дали имат сложни социални отношения и т.н. Всички тези основни обстоятелства трябва да бъдат внимателно проучени и разбрани. Ако домакинът или неговите деца и други членове на семейството имат сложни социални отношения и спокойствието на семейството постоянно се нарушава, т.е. често бива посещавано от съмнителни лица, които създават проблеми или идват да събират дългове, или получава заплашителни писма от престъпници или крадци, както и призовки от властите или от съда – това са все силно притеснителни обстоятелства. Ако се събираш с други или изпълняваш дълга си в такова домакинство, това няма ли да са смущения за теб? Затова, когато намериш приемно семейство, първо трябва да разпиташ и да научиш каква е в общи линии ситуацията. Най-добре е да няма такива проблеми, но ако ги има и в момента не можеш да намериш по-подходящо място, обмисли дали домакинът може ефективно да се справи с тях. Ако не може и ако не е в състояние да се отърве от тези неразбории, тогава това домакинство не е подходящо за настаняване на братя и сестри, тъй като животът тук би означавал, че те могат по всяко време да са обект на намеса на външния свят и от страна на външни хора, събития и неща. Хора, които вярват в Бог, не са непременно на прицел в подобна среда. Вярващите обаче са особено чувствителна група в държава, където религията е преследвана. Още повече че, след усърдните усилия на правителството да разпространява пропаганда, да промива мозъци, да бълва слухове и клевети, невярващите не само не разбират хората, които вярват в Бог, но дори започват да вярват на реториката на ККП, като развиват особена омраза и враждебност към вярващите. Ето защо, ако невярващи разберат, че дадено домакинство приема вярващи, това прави нещата много опасни както за приемното семейство, така и за братята и сестрите. Когато братя и сестри живеят в такава среда, те не само че страдат често от намеса, но и безопасността им не може да бъде гарантирана. Защо тогава да продължават да живеят там? Това очевидно е опасно място, неподходящо за живеене – те следва да бъдат преместени бързо. Водачите и работниците не бива просто да уредят настаняването и устройването на братята и сестрите, след което да си измият ръцете с мисълта: „Стига да има къде да се хранят и да спят и да са защитени от природните стихии, всичко е наред. Стига да могат да изпълняват дълга си, няма проблем. Къде изобщо бихме намерили толкова много подходящи места?“. Това е крайно безотговорно! Ако в момента няма подходящо място, те могат да останат там временно, но трябва незабавно да потърсите подходящо място, за да ги преместите възможно най-скоро. Не приемайте това място като жилище за дългосрочно пребиваване.

Някои водачи и работници не вършат истинска работа. Те уреждат настаняването и устройването на важен работен персонал на определено място, питат как са храната и условията за почивка и дали някой невярващ не ги следи. Щом чуят, че в продължение на няколко дни не е забелязано нищо необичайно, те оставят въпроса на мира и не минават да нагледат хората в продължение на половин година или повече. Смятат, че са уредили настаняването и устройването добре и са изпълнили своята отговорност, като приемат, че всичко е свършено и нещата са наред. А дали житейската среда ще бъде засегната от намеса на по-късен етап или съществуват някакви потенциални рискове за безопасността – на това не обръщат повече внимание. Редно ли е това? (Не е.) Защо не е редно? (След като уредят настаняването и устройването, водачите и работниците трябва да проследят нещата. Ако не го направят и братята и сестрите се окажат в опасна ситуация, но не могат да се преместят, могат да бъдат арестувани.) Но някои водачи и работници си мислят: „Всички сте зрели хора — наистина ли трябва да проследявам нещата? Не виждаш ли, когато те грози опасност? Ако не я виждаш, значи мозъкът ти е закърнял! Забележиш ли опасност, просто се премести сам – наистина ли трябва да ти го казвам?“. Те разсъждават по този начин. Смятате ли, че този начин на мислене е правилен? (Не е.) Защо не е? (Защото гарантирането на безопасността на хората, които изпълняват важен дълг, само по себе си е отговорност на водачите и работниците. Това е работа, присъща на тяхната роля и те трябва да я изпълняват.) Те не възприемат това като част от своята работа. Смятат, че просто оказват помощ на братята и сестрите, подобно на следването на примера на Лей Фън да вършиш добри дела. Също така не смятат, че това се прави в подкрепа на делото на църквата. Разглеждат го просто като уреждането на настаняване на персонал, което няма общо с делото на църквата. Не смяташ ли, че това е глупаво? Що за човек би разсъждавал по този начин? (Човек без чувство за отговорност.) Мързеливите, непредани, безотговорни лъжеводачи разсъждават така. Те не подкрепят делото на Божия дом. След като веднъж са уредили настаняването и устройването на братята и сестрите, си мислят: „Уредих настаняването ви на толкова добро място – каква голяма услуга ви направих само!“. Те не разглеждат това като подкрепяне на делото на църквата. Като водачи и работници, ако не уредите надлежно настаняването и устройването на важния работен персонал и не гарантирате ефективно тяхната безопасност, и ако вследствие на това те се окажат в опасност и не могат да изпълняват нормално дълга си, нима делото на църквата няма да се забави? Първо трябва да уредите да бъдат настанени и устроени подобаващо, за да бъде гарантирана тяхната безопасност, и едва тогава ще могат да се заемат нормално със своята работа. Но такива лъжеводачи не разсъждават по този начин. Те оставят тези хора на дадено място, след което ги пренебрегват и дълго време не проверяват какво се случва с тях. Когато възникне опасна ситуация и персоналът не може да се свърже с водача, няма друг избор, освен да се премести сам. Когато водачът най-накрая разбере за случилото се и отиде да провери, братята и сестрите отдавна вече ги няма и той няма представа къде са отишли. Що за човек е това? Що за водач или работник е това? Лъжеводач. Особено що се касае до братя и сестри, които идват от други региони и не познават местната среда, водачите и работниците трябва да ги посещават още по-често и да проверяват редовно какво се случва с тях. Водачите и работниците не следва да изхождат от това, че веднъж уредили тяхното настаняване и устройване, това решава всички въпроси завинаги. Всъщност, работата далеч не е приключила. Трябва често да ги посещават и проверяват. Ако за водачите и работниците е неудобно да се появяват на това място, следва да възложат на други да проверяват персонала. Най-малкото трябва да проследят следното — да оценят житейската среда на този важен работен персонал, като проверяват дали е налице някаква опасност или нещо необичайно, или дали са възникнали някакви специални обстоятелства, и дали е необходимо преместване. Всичко това трябва да се знае и да се предприемат последващи действия. Ако в краткосрочен план това място изглежда най-подходящо, няма проблем, но след известен период от време водачите и работниците следва да проверят отново средата и дали хората са в безопасност, както и дали разполагат с достатъчно храна и провизии – трябва да се поинтересуват за всички тези подробности. Възможно е водачите и работниците да не разбират от работата на важния работен персонал, като в такъв случай не бива да се бъркат в този аспект, но надлежното уреждане на настаняването и устройването на този персонал е тяхна отговорност – неспособността им да се погрижат за това представлява неизпълнение на тяхната отговорност и показва, че са лъжеводачи, които не вършат истинска работа. Особено когато става дума за братя и сестри, които идват от други региони, те имат още по-голяма нужда от допълнително, повишено внимание и не бива да получават небрежно отношение. Водачите и работниците следва периодично да се свързват с тях, за да видят дали изпитват някакви затруднения, които трябва да бъдат разрешени, и дали междувременно са възникнали някакви проблеми или особени обстоятелства в средата, в която изпълняват своя дълг, например дали е имало някаква необичайна дейност, в която са замесени местните власти, областният комитет или полицейското управление. Водачите и работниците следва да се интересуват и осведомяват за тези неща, за да бъдат добре информирани. След това водачите и работниците следва да разговарят с приемното семейство за принципите и пътищата на практикуване с оглед надлежното приемане и защита на онези, които изпълняват своя дълг, така че семейството да разбере напълно въпросните принципи и пътища на практикуване. Въпросът обаче не приключва с това. Водачите и работниците трябва също така периодично да посещават приемното семейство и да се интересуват от неговата ситуацията. Всеки установен спорен въпрос следва да бъде решен своевременно, за да се гарантира, че няма да се превърне в проблем. Едва тогава работата наистина е свършена добре. В случай че домакинът изпитва затруднения с приемането на братя и сестри, например ако има финансови ограничения или ако му липсва мъдрост да реагира на възникнали ситуации или да се справи с тях, водачите и работниците трябва да помогнат за разрешаването на тези въпроси. Финансовите ограничения могат да се преодолеят лесно – Божият дом може да предостави средства за приемането, а приемното семейство трябва да осигури единствено човешкия ресурс. Ако на домакинът му липсва мъдрост, това е съществен проблем. Водачите и работниците трябва ясно да обяснят каква мъдрост се изисква, както и няколко принципа на практикуване в тази насока. Ако домакинът въпреки това не се справя, то водачите и работниците следва да намерят мъдър брат или сестра наблизо, които да съдействат на приемното семейство за доброто изпълнение на тази работа. В случай че проблемът е в самия домакин, например ако е плах или се страхува да не бъде арестуван, тогава водачите и работниците, с цел да го подпомогнат и подкрепят, следва да разговарят с него за истината в общение за Божиите намерения, както и за стойността и значението на изпълнението на този дълг. Ако проблемът е свързан с обективната среда, той не трябва да се отлага или просто да се пренебрегва и определено не трябва да се възприема лекомислено, а трябва да бъде разрешен незабавно. Например, ако хората вече са забелязали това място, ако съмнителни непознати често се навъртат в района и ако има вероятност някой да наблюдава мястото, това представлява прикрита заплаха. В такъв случай братята и сестрите трябва незабавно да бъдат преместени – не бива да се чака, докато нещо се обърка, защото тогава вече ще е твърде късно. Ако ситуацията е временна и става дума просто за нормална, рутинна процедура, тя все пак ще може, макар и трудно, да бъде преодоляна: нека братята и сестрите напуснат временно, за да я избегнат за ден-два, след което могат да се завърнат. Ако хората вече са забелязали мястото, оставането там не е вариант и е необходимо преместване за постоянно. Това са част от задълбочените въпроси, с които водачите и работниците трябва да се заемат и да разрешат в рамките на тази работа. Тя в никакъв случай не се състои просто в това да настаниш няколко души на място с храна и подслон, с което да считаш работата за свършена – свързана е с много подробности. Особено в страна като Китай, където средата е особено враждебна и религиозното преследване е жестоко, водачите и работниците трябва да бъдат още по-внимателни и да следят отблизо житейската среда и въпросите, свързани с безопасността на важния работен персонал. Не могат да са лекомислени. Всички аспекти на конкретната работа трябва да бъдат изпълнени добре, за да се гарантира безопасността на този важен работен персонал и за да може той спокойно и без притеснения да изпълнява дълга си. Така работата е свършена добре. Това е работата, която водачите и работниците трябва да свършат по отношение на приемните семейства, като тя включва множество подробности.

След като уредят настаняването на даден важен работен персонал в подходящи приемни домове, някои водачи и работници напълно пренебрегват тези хора и не проследяват последователно ситуацията в приемните семейства. Казват: „Всеки ден съм зает с делото на църквата – как да ми остане време да посещавам тези хора? Освен това има много друга работа и тя също е доста опасна. Да вършиш нашата работа не е никак лесно!“. Постоянно изтъкват обективни причини, но не искат да изпълняват своите собствени отговорности. Как мислите – това тяхно твърдение важи ли? (Не.) Защо? (Всъщност, вършенето на тази работа не изисква кой знае колко много време и енергия от страна на водачите и работниците. Те могат да посещават важния работен персонал мимоходом, докато са навън. А ако нямат време, биха могли също така да уредят братя и сестри, които живеят наблизо, да ги посетят.) Ако водачите и работниците имат желание да вършат тази работа добре, макар и да са по-заети със основната си работа, ще намерят време да се съсредоточат върху нея. Ако нямат време да отидат лично, могат да организират друг да го направи. Независимо дали възлагат това на друг или отиват сами, в крайна сметка тази работа попада в обхвата на отговорността на водачите и работниците. Нейното добро изпълнение е важна отговорност за водачите и работниците и не може да бъде пренебрегвано. Ако водачите и работниците са твърде заети и нямат време лично да се заемат с това, и ако не уредят друг да отиде на място, тогава никой няма да се погрижи за този въпрос. В случай че нещо се обърка, това би било неизпълнение на отговорност от страна на водачите и работниците. За да предотвратят намесата на външния свят в дейността на тези, които изпълняват важен дълг, водачите и работниците трябва да разгледат всички аспекти на проблемите, като гарантират във възможно най-голяма степен, че тези хора могат да изпълняват спокойно дълга си и да вършат съответната работа организирано. Ако важният работен персонал е добре защитен, това е равносилно на защита на самата важна работа. Когато важният работен персонал може да работи нормално, важната работа също може да протича нормално. Следователно, защитата на важния работен персонал от страна на водачите и работниците всъщност има за цел опазването на всеки важен елемент на работата. Ако някои водачи и работници заявят: „Ти изпълняваш важен дълг и от мен се иска да те защитя, но аз съм на ръководна позиция и също не съм в безопасност. Дори не мога да гарантирам собствената си безопасност, как тогава да защитя теб?“ – това твърдение вярно ли е? (Не е вярно.) Що за възприемане имат такива водачи и работници? (Тяхното възприемане е лошо. Подобни хора са егоистични и склонни към изопачаване.) Това са личности, склонни към изопачаване. На такива хора не им ли липсва рационалност? (Да, липсва им.) Ако тези братя и сестри не изпълняваха дълга си в Божия дом, а вместо това работеха на заплата и живееха светски живот, щяха ли пак да се нуждаят от защита? Важният работен персонал трябва да бъде добре защитен именно защото се занимава с делото на църквата и изпълнява важен дълг в Божия дом и защото, ако бъде арестуван, го грози затвор или побой, който може да доведе до тежка травма или инвалидност, а това ще окаже сериозно въздействие върху делото на църквата. Само така делото на църквата може да протича организирано. Ако водачите и работниците пребивават в демократична страна със свобода на религията, където вярващите в Бог не са обект на преследване, тази работа става по-проста за тях. На практика трябва само да намерят подходяща къща и да уредят надлежно, в съответствие с местните закони и разпоредби, настаняването на онези, които изпълняват своя дълг. Най-много да се наложи просто да попитат как вървят напоследък нещата в ежедневието на важния работен персонал и дали житейската среда не нарушава някакви държавни разпоредби. В случай на нарушение е необходимо да се изясни какъв е проблемът и как следва да бъде отстранен и разрешен. Ако няма никакви нарушения, но властите създават проблеми или зли хора или неизвестни лица причиняват тормоз, водачите и работниците трябва да се посъветват с адвокат, за да се справят надлежно с тези въпроси. В някои свободни, демократични държави най-много да се наложи изпълнението на този вид работа. При диктатурите обаче, където липсва свобода на религията, изискванията към средата и условията в приемните семейства трябва да бъдат по-строги, а по отношение на безопасността трябва да се свърши повече и по-задълбочена работа. Разбира се, трудностите, свързани с тази работа, също са по-големи. По отношение на работата по предпазването на важния работен персонал от намесата на външния свят, ако всеки аспект на средата бъде разгледан обстойно, произтичащите от нея случаи на намеса ще бъдат относително намалени. Ако изцяло се вземат предвид както външната, така и вътрешната среда, тогава може да се намери реалистичен и осъществим път. По този начин средата може да бъде подобрена до известна степен, а случаите на намеса – намалени. Този подход е относително подходящ.

Да държиш в безопасност важния работен персонал

I. Как да се гарантира безопасността на Божиите избраници в страни, където вярата се преследва

Петнадесетата отговорност на водачите и работниците e, на първо място, да защитават важния работен персонал, като го предпазват от намесата на външния свят. Освен това, водачите и работниците трябва да държат тези хора в безопасност. Изискванията за това са още по-строги. Нека първо разгледаме кои аспекти са свързани с безопасността – за какви проблеми, свързани с безопасността, се сещате? За да се гарантира безопасността на онези, които изпълняват важен дълг, е от съществено значение първо да се гарантира, че те не са засегнати от намесата на външния свят – това е минимумът, който трябва да бъде постигнат, и само на тази основа, в крайна сметка, може да бъде гарантирана тяхната безопасност. Безопасността, за която говорим тук, означава просто да може да се гарантира, че изпълняващите дълга си няма да бъдат смущавани или арестувани и могат да изпълняват своя дълг нормално. Толкова е просто. Ако водачите и работниците не могат да гарантират, че изпълняващите дълга си ще бъдат защитени от намеса и арест, тогава тяхната безопасност няма как да бъде осигурена. Замислете се – на какво следва да обърнат внимание водачите и работниците, за да гарантират безопасността на важния работен персонал? Първо, те трябва да уредят настаняването на важния работен персонал на подходящо място. Какво означава подходящо място? То трябва да отговаря поне на две условия. Първо, това място трябва да е свободно от всякаква намеса от външната среда. Второ – не трябва да се набива на очи. Никой друг, освен няколко местни братя и сестри, не трябва да знае, че това семейство вярва в Бог и приема други вярващи. Само такова място е подходящо за настаняване на онези, които изпълняват важен дълг. След като този важен работен персонал се нанесе, тяхната лична информация, като например името и родното място на всеки един, както и конкретни обстоятелства, като вида на църковното дело, с което се занимават, и дали са били арестувани в миналото или се издирват от правителството, не трябва да се разкрива пред други току-така. Колкото по-малко хора са наясно, толкова по-добре. Тъй като духовният ръст на хората е твърде малък и не е сигурно дали биха могли да останат непоколебими, ако бъдат арестувани и затворени, те следва да имат самосъзнание и да се въздържат да задават небрежно въпроси от лично естество на братята и сестрите, за да не си навлекат бъдещи неприятности. Принципите и проявяването на мъдрост в това отношение следва често да са тема на общение, така че всеки да ги разбира. Това е от полза не само за делото на Божия дом, но и за всеки отделен човек. Затова водачите и работниците следва да наставляват братята и сестрите от приемните семейства да внимават какво говорят и да не разкриват лична информация за изпълняващите важен дълг пред други братя и сестри или пред невярващи членове на своите семейства. Необходимо ли е да се върши тази работа? (Необходимо е.) Някои братя и сестри от приемни семейства са неспособни да си мерят приказките. Например един човек прие в дома си няколко водачи и работници и научи за личните обстоятелства, семейния произход и дълга, който изпълняват тези хора. После каза на децата си: „Виж, на твоите години е. От десет години вярва в Бог и дори е напуснал работа, за да изпълнява дълга си. Преди е работил в държавно учреждение в еди-кой си град, с годишен доход от десетки хиляди юана!“. Виждаш ли как уж просто си бъбри, а всъщност разкрива обстоятелствата на тези хора, изпълняващи важен дълг, пред невярващи членове на своето семейство. Дори има хора, които, когато приемат братя и сестри, които в миналото са били арестувани и затваряни, разказват на членовете на семейството си: „Погледни, били са в затвора години наред, но никога не са се превърнали в Юда. След като са били освободени, са продължили да изпълняват дълга си. Сега правителството отново иска да ги арестува, поради което не могат да се завърнат у дома при семействата си, но въпреки това не са негативни. Виждаш ли колко силна е вярата им? Защо и ти не можеш да вярваш както трябва?“. По този начин те нехайно разкриват важна информация за братята и сестрите, като наставляват децата си. Това може ли да доведе до бъдещи неприятности? (Може.) Проблем ли е това? (Проблем е.) Ако нищо не се случи в резултат на това – чудесно, но щом големият червен змей извърши арести, невярващите членове на тяхното семейство са първите, които се появяват и докладват за братята и сестрите: „Полицай! Еди-кой си е водач – него търсите“. След това предаденият човек бива арестуван от големия червен змей и бива пребит почти до смърт, като остава неясно дали ще може да продължи да изпълнява дълга си или да води нормален живот. Това е следствието от едно предателство. Не са ли небрежните думи на домакина причината за случилото се? (Да, те са.) Ако важен работен персонал е изложен на такива рискове за безопасността, не значи ли това, че водачите и работниците не са си свършили работата обстойно? (Значи.) Домакинът си мисли: „Членовете на нашето семейство са добри хора до един. Няма да ви предадат. Те подкрепят вярата в Бог – дори пазаруват зеленчуци и месо, когато дойдете!“. Държат се с невярващите членове на семейството си като с братя и сестри и са неспособни да видят ясно на какво е способно семейството им или колко тежки могат да са последствията, ако член от него предаде братята и сестрите. Освен това са много любопитни относно обстоятелствата на братята и сестрите и ги разпитват: „От колко години изпълняваш този дълг? Изпълнявал ли си някога опасен дълг? Известен ли си на местно ниво като вярващ в Бог? Арестували ли са те някога?“. Особено когато става дума за издирвани лица или такива с полицейско досие заради вярата си в Бог, които проповядват евангелието в друг регион или държава, домакинът винаги се интересува от подробности и разпитва: „Издирват ли те? За местна, провинциална или национална съдебна заповед става въпрос?“. „Имаш досие – колко пъти са те арестували? На колко години затвор те осъдиха?“. Разпитват изключително подробно за тези неща. Братята и сестрите, които гостуват в дома им, виждат, че те са във възторг да бъдат домакини и че не са лоши хора. Ако не споделят тази информация, се опасяват, че може да изглежда невъзпитано, което ги поставя в трудна позиция. Някои хора се чувстват принудени да разкажат по нещо, но след като проговорят, това понякога неизбежно води до сериозни последици. Затова водачите и работниците трябва да дадат преки наставления на домакина: „Има няколко правила, които трябва да спазваш, когато приемаш братя и сестри в дома си. Не разпитвай необмислено и не задавай въпроси – няма да ти е от полза да научиш твърде много за тях. Ако се случи нещо и не издържиш на мъченията при изтезания, може да се превърнеш в Юда. В такъв случай информацията, която си научил и разбрал, по същество ти проправя пътя да се превърнеш в Юда. Ако това се случи, ще съжаляваш цял живот и накрая ще понесеш наказание. Ако тези подробности са ти неизвестни, няма как да се превърнеш в Юда. Затова в никакъв случай не трябва да разпитваш или да се опитваш да научиш нещо по тези въпроси. Това, че си в неведение, те предпазва и не се отразява на задълженията ти като домакин или на достигането до истината във вярата ти в Бог. Най-добре е да не знаеш. Наясно си, че тези братя и сестри са тук, за да изпълнят своя дълг, и че не са лоши или зли хора, така че няма нужда да разпитваш повече. Най-важното е да изпълниш своя дълг като техен домакин и е достатъчно да гарантираш тяхната безопасност“. Това е елемент на работата, който водачите и работниците трябва да вършат. Освен това онези местни вярващи, които нямат основа във вярата си и са вярващи само на думи, бъбривците и любопитковците, онези, които поддържат тесни контакти с държавни служители, както и хора, които при първи признак на опасност се скриват като костенурки в черупката си и дори могат да предадат църквата и да се превърнат в Юда, в никакъв случай не трябва да се допуска да знаят, че приемните семейства са домакини на братя и сестри. Ако е необходимо братя и сестри да помагат в работата по приемането на важен работен персонал, тогава следва да се подберат да сътрудничат само онези, които имат основа във вярата си в Бог и които притежават мъдрост. Хора без основа или мъдрост са абсолютно неподходящи. И така, как по-точно следва да се оказва съдействие? Братята и сестрите от приемните семейства се съсредоточават върху приемането на важния работен персонал в своите домове, докато местните братя и сестри, които притежават мъдрост и вяра, оказват помощ отвън, като осигуряват прикритие и защитават средата. Те следва да общуват с влиятелни хора, да са в течение на държавната политика, тенденциите и възможни операции и да информират своевременно братята и сестрите от приемните семейства. По този начин, ако правителството предприеме някакви операции за задържане, мигновено могат да се вземат превантивни мерки, така че да има време за евакуация и преместване или укриване, с което да се избегне всякаква опасност. Само така може в общи линии да се гарантира безопасността на онези, които изпълняват важен дълг. Накратко, недопустимо е водачите и работниците да подхождат към тази работа с опростено мислене. Комплексното мислене в това отношение винаги е по-добро от опростеното мислене, защото въпросите, свързани с безопасността, не могат да бъдат пренебрегвани – ако нещо се обърка, то няма да е маловажен проблем!

Също така съществуват специфични ситуации, на които трябва да се обърне внимание в работата по гарантирането на безопасността на важния работен персонал. Някои хора се наемат с рискован дълг, като например да превозват книги, които съдържат Божиите слова, или да предават наставления относно делото в компрометирани райони или да се справят с последствията там. Тези, които се занимават с такава опасна работа, никога не трябва да живеят съвместно с хора, които изпълняват важен дълг, нито да знаят къде живеят тези лица или кое семейство ги е приело. Това е така, защото онези, които вършат опасна работа, са изложени на риск да бъдат проследени и арестувани по всяко време. Ако бъдат заловени и подложени на мъчения, те могат да предадат църквата, което от своя страна би замесило онези, които изпълняват важен дълг, както и приемните семейства. Това не е ли свързано с въпроса за безопасността? Ако част от персонала, който изпълнява важен дълг, излезе навън, за да свърши нещо, и тези хора са се съгласили да се върнат до три дни, но това не се случи, бихте ли счели ситуацията за опасна? Трябва ли останалата част от персонала, който изпълнява своя дълг, да се евакуира? (Да, трябва.) В такива случаи е необходима незабавна евакуация. Не трябва да има никакво забавяне и да се поемат рискове – останалите не бива да имат нагласата, че могат да разчитат на късмета. Някои хора са лениви, намират това за досадно и изпитват нежелание да се евакуират, като казват: „Какво ще навреди, ако почакаме още ден? Може би просто са се забавили поради някаква особена ситуация“. Да изчакаш още един ден единствено засилва опасността. Ако се евакуираш и не се случи нищо, винаги можеш да се завърнеш и това няма да е грешно. Но ако не се евакуираш и изчакаш още ден, може да възникне инцидент, а когато това се случи, ще е твърде късно за съжаления. Затова, ако братята и сестрите, които са излезли да свършат нещо, не се завърнат в уговорения срок, е възможно нещо да се е объркало. За да се избегнат всякакви нежелани и неочаквани ситуации, свързаните с тях братя и сестри следва незабавно да се евакуират и да се преместят на сравнително безопасно място. След като се намери подходящо място, те могат отново нормално да изпълняват дълга си, без да е станало твърде късно. Друга ситуация възниква, когато човекът в местната църква, отговорен за работата по уреждането на настаняването на братя и сестри, които изпълняват своя дълг, бъде арестуван от големия червен змей. Какво следва да се предприеме в такива случаи? (Незабавно преместване на важния работен персонал.) Най-първостепенен приоритет за водачите и работниците е незабавно да преместят този важен работен персонал на сравнително безопасно място. Преди всичко трябва да се гарантира неговата безопасност. Не бива да бъде излаган на никакъв риск. След преместването на персонала може да се извърши и последваща работа. Някои объркани хора винаги имат нагласата, че могат да разчитат на късмета: „Еди-кой си беше арестуван, но всичко е наред. Вярата му е доста силна и винаги е бил особено несломим при неблагоприятни обстоятелства. Никога не би извършил предателство. Така че мога да гарантирам, че няма абсолютно никаква опасност – няма нужда никой да се мести“. Правилни ли са тези думи? (Не са.) Има и такива, които казват: „Дори и да извършат предателство, ще подберат какво да кажат – ще издадат само информация, свързана с маловажни неща, която определено няма да засегне вашата безопасност“. Правилни ли са тези думи? (Не са.) Тези думи не са валидни! Може ли човек наистина да прозре другия? Дори да става дума за човек с духовен ръст, не бива да говорим с такава увереност, тъй като никой не може да понесе последствията, ако нещо наистина се обърка. Каква друга работа е необходима, за да се защити безопасността на персонала, който изпълнява важен дълг? Когато започват да изпълняват дълга си, водачите и работниците следва да проведат ясно общение относно истините принципи, свързани с изпълнението на техния дълг, както и относно това кои принципи и каква мъдрост да се прилагат при възникване на ситуации. Освен това, когато братята и сестрите излизат навън да изпълняват своя дълг, водачите и работниците следва да определят един или двама души, които имат опит в обществото и притежават мъдрост, за да им сътрудничат. Единствено този подход е безопасен и надежден. Този начин на практикуване може, от една страна, да защити тяхната лична безопасност. От друга страна, може да им помогне да разрешат някои въпроси, с които не могат да се справят сами. Това ще предотврати определени неприятности и ще гарантира, че тези, които излизат навън да изпълняват своя дълг, могат да вършат работата си нормално. Гарантирането на безопасността на онези, които изпълняват своя дълг, е много важен елемент на работата на водачите и работниците, особено в страни без свобода на вярата. За да се върши добре делото на църквата, на първо място трябва да се гарантира безопасността на персонала, който изпълнява своя дълг, независимо дали го изпълнява на място или излиза навън. Единствено водачи и работници, които се справят добре с работата по безопасността, са годни да бъдат оползотворени от Бог. Онези, които не могат да вършат тази работа, са хора, чиято човешка природа е недозряла и които са лишени от проницателност и мъдрост. За тях ще е трудно да станат годни да бъдат оползотворени от Бог.

II. Как да се гарантира безопасността на Божиите избраници в различни страни в чужбина

A. Уреждане на правния статут на Божиите избраници

Когато делото на църквата се извършва в различни страни в чужбина, на първо място следва правилно да се уреди настаняването и устройването на персонала, който изпълнява своя дълг, като се гарантира неговата безопасност, така че да може да изпълнява този дълг нормално. Друго важно нещо е да се уреди въпроса с правния статут, на който трябва да се обърне внимание веднага след пристигането на Божиите избраници в нова страна. Без правен статут или ако статутът им не е узаконен, винаги съществува риск от депортиране, независимо колко добра е житейската им среда. Лица, чиито статут не е узаконен, се считат за незаконно пребиваващи и безопасността им е изложена на риск. Без да е гарантирана тяхната безопасност, не могат да изпълняват дълга си за дълго. Ето защо уреждането на подходящо настаняване за персонала, който изпълнява своя дълг в чужбина, е първата задача на водачите и работниците. След като настаняването им бъде уредено както трябва, следващата стъпка е да се организира започването на процеса по уреждане на техния правен статут. Във всяка страна целта на уреждането на правния статут следва да бъде най-малкото да се осигури възможност братята и сестрите да пребивават там законно. Това също е важен елемент на работата по гарантирането на безопасността на важния работен персонал. За да пребивават законно, първото изискване е статутът им да е узаконен. Не могат да пребивават някъде незаконно. Водачите и работниците следва да направят всичко възможно, за да уредят настаняването и устройването на братята и сестрите съгласно правителствените разпоредби за законно пребиваване. Водачите и работниците могат да участват пряко в тази работа по настаняване и устройване или да я проследят. Ако има неща, които не могат да доведат до край сами, следва своевременно да се обърнат към висшестоящи водачи и работници. При липса на специални обстоятелства, следва да практикуват според предходните правила на църквата. Водачите и работниците трябва от време на време да правят справки и ако научат, че някой има проблеми с правния си статут или с някакви особени обстоятелства, следва да уредят съответния персонал, който се занимава с външни дела, да разреши въпросите по уреждането на правния статут на Божиите избраници. Разбира се, първата стъпка е да се намерят няколко специализирани адвокати, които да се заемат с уреждането на статута. При наемането на адвокати трябва да се вземат предпазни мерки, за да се избегне измама – не бива да се наемат фалшиви адвокати или такива, които не са специализирани в уреждането на правен статут. Водачите и работниците трябва преди всичко да вземат предвид тези аспекти, свързани с уреждането на правния статут, като те трябва да бъдат добре организирани. Тази работа също е част от защитата на важния работен персонал и гарантирането на неговата безопасност, затова става ли дума за нейното изпълнение, водачите и работниците не трябва да стоят със скръстени ръце. Някои хора казват: „Уреждането на настаняването и устройването на персонал, който изпълнява своя дълг, е работа на Божия дом. Ние трябва да го правим единствено след получаване на преки нареждания от Горното. Ако Горното не го нареди, не е необходимо да се занимаваме с това и дори нещо да се обърка, то не ни касае. Освен това, всяка страна има различни разпоредби относно имиграцията и правния статут. Не сме в състояние да се справим с такъв сериозен въпрос! Просто всеки трябва да разчита на себе си и да се надява на най-доброто – ако може да остане в дадена страна, остава, ако ли не – се връща“. Верни ли са тези думи? (Не са.) Какво мислите за подобна нагласа? (Безотговорна е.) От една страна, е безотговорна, а от друга, е проява на лъжеводачи, които не вършат истинска работа и бягат от отговорност. За водачите и работниците уреждането на настаняването и устройването на важен работен персонал в чужбина също е важен елемент на работата. След като настаняването бъде уредено както трябва и братята и сестрите могат да изпълняват своя дълг нормално, непосредствената следваща стъпка е да се осигури персонал по външните дела, който да ги напътства в уреждането на техния правен статут. Особено когато възникнат извънредни ситуации по време на процеса по уреждане на статута, с които братята и сестрите не могат да се справят, водачите и работниците следва да помислят за начини за намиране на решения, а не да пренебрегват въпроса. Ако възникне някакъв проблем с уреждането на правния статут, това не е дребна работа и въпросът следва да бъде разгледан и решен възможно най-скоро и по най-бързия начин. Не се бавете – това, което може да се свърши днес, не бива да се отлага за утре. Отлагането на нещата за утре може да доведе до толкова ужасни последици, че е трудно човек да си ги представи. Ако водачите и работниците проявяват нехайство и не изпълняват своите отговорности, като не разглеждат въпроса в спешен порядък и забавят най-подходящото време за уреждане на правния статут, което води до невъзможност персоналът да изпълнява нормално своя дълг – кой носи отговорността? Тези лица са отправили молбите си към църковните водачи и персонала, който се занимава с уреждането на статута, и водачите и работниците са наясно с това, но понеже или не са приели въпроса сериозно, или са си намерили извинение, за да не се занимават с него, уреждането на правния статут на част от важния работен персонал е било забавено, което в известна степен е повлияло на някои важни елементи на делото на църквата. И така, според вас, кой следва да носи отговорността в този случай? (Водачите и работниците.) Божият дом многократно е подчертавал това нещо. Водачите и работниците не са в неведение по въпроса, нито са неосведомени или им липсва разбиране. По-скоро са наясно с въпроса, но не го приемат сериозно. Стига да не ги засяга лично, стига да става въпрос за нечий друг проблем, те отлагат, когато могат, като в крайна сметка бавят един толкова важен въпрос, какъвто е уреждането на правния статут на Божиите избраници. Когато възникнат последици, водачите и работниците трябва да понесат отговорността. Тази отговорност не е просто празни приказки – ако се отрази на делото на църквата, особено на важното дело на Божия дом, тогава отговорността, която носят водачите и работниците, става съществена. Най-малкото ще получат забележка от Бог, ще е прегрешение – това е последствието. Ако нещо ти е възложено, ако то попада в твоите отговорности и не го свършиш или го пренебрегнеш, или го отложиш поради определени лични причини, тогава трябва да понесеш отговорността. Някои хора казват: „Не знаех как да реша въпроса, нямах никакъв изход“. Но прие ли въпроса сериозно и потърси ли висшестоящите водачи и работници при първа възможност? Други пък казват, че са забравили за това, защото са били заети с друга работа. Дори действително да е така, как е възможно да продължат да забравят, след като някой повдига въпроса и ги подсеща неколкократно? Признак на какъв проблем е това? (Не са взели присърце въпроса по уреждането на правния статут на братята и сестрите. Изобщо не го чувстват като бреме.) Фактът, че могат да забравят толкова важен въпрос, показва, че нямат чувство за отговорност и не са надеждни. Щом можеш да забравиш нещо толкова важно като уреждането на правния статут на Божиите избраници, би ли забравил уреждането на собствения си правен статут? Ако не би забравил своите собствени въпроси, но можеш да забравиш тези на другите, това доказва, че си непочтен, липсва ти обич и си егоистични и низък. Приключил си с уреждането на собствения си правен статут, но се отнасяш към уреждането на правния статут на братята и сестрите като към обикновена, дребна работа – или пък я пренебрегваш напълно – като в крайна сметка бавиш уреждането на техния правен статут, този толкова значим въпрос. Можеш ли да понесеш тази отговорност? Такива водачи и работници не са ли напълно лишени от съвест и разум? Толкова са егоистични и низки! Грижа ги е се само за себе си и пренебрегват другите – признак на какъв проблем е това? Не са ли лъжеводачи? (Да, такива са.) И така, същността на техния проблем е разкрита напълно. Просто не желаят да се занимават с уреждането на правния статут на братята и сестрите – струва им се досадно. В сърцата си мислят: „Какво общо имам аз с уреждането на правния статут на братята и сестрите?“. Такава е нагласата, с която подхождат към въпроса с уреждането на правния статут на братята и сестрите, като в крайна сметка бавят този важен въпрос, влияят на изпълнението на дълга на братята и сестрите и на делото на църквата. Смяташ ли, че такива лъжеводачи заслужават наказание? (Да, смятам.) Те трябва да понесат отговорността, защото в деянията им има умисъл. Определено не става дума за случайно забавяне, причинено от обективни фактори. Ако е имало природно бедствие, като земетресение, наводнение или някакво значимо политическо събитие, което да причини прекъсвания в транспорта и комуникациите и е направило невъзможно уреждането на тези въпроси, това би било разбираемо. Но ако никое от тези събития не се е случило, а те въпреки това са забравили или пренебрегнали уреждането на правния статут на братята и сестрите, като са забавили толкова важен въпрос – правния статут на тези хора – то такъв водач или работник не изпълнява своята отговорност. Те ще получат забележка и ще отговарят за случилото се. Разбирате ли? (Да.) Щом си водач или работник, носиш отговорността да вършиш работата, която трябва да свършиш. Трябва правилно и съобразно изискванията на Божия дом да се заемеш с всичко, което попада в обхвата на твоята отговорност, и да го доведеш докрай. Но ако го избягваш умишлено или го отлагаш, това представлява неизпълнение на твоята отговорност, и такова неизпълнение е прегрешение. Ако умишлено отлагаш даден въпрос и не се заемаш с него, твоят пропуск ще се превърне в прегрешение в даден момент и ще получиш забележка от Бог. Ще понесеш отговорност за това.

В чужбина, ако възникнат определени проблеми с правния статус на Божиите избраници или ако техните съседи или непознати подадат жалби срещу тях или ги докладват, те може да бъдат застрашени от депортиране. Може също така да се случи някои от Божиите избраници в чужбина да бъдат задържани и наказани или арестувани и затворени от правителствата на определени държави по измислени обвинения. Независимо от ситуацията, когато водачите и работниците узнаят за това, те не бива да действат като костенурки, които се крият в черупките си. Те трябва да се заемат с този въпрос незабавно, като крайната цел е да се гарантира безопасността на братята и сестрите, без да се позволява те да попаднат в ръцете на зли хора. Ако водачите и работниците се интересуват само от подреждането на църковната работа, но не обръщат внимание на уреждането на правния статус на братята и сестрите, което води до арестуването или депортирането на братя и сестри поради липса на правен статус, какви са тези последици? Нима такива водачи и работници не са провалили възможността на братята и сестрите да изпълняват своя дълг? Не засяга ли това пряко работата на църквата? Естеството на този проблем тогава е доста сериозно. Ако водачите и работниците не са се занимавали с този въпрос преди, сред братята и сестрите те могат да намерят някого, който е умел в справянето с външни дела, за да се консултира с адвокат, който да се заеме с този въпрос, като се стремят да постигнат целта да защитават братята и сестрите и да защитават безопасността на важния работен персонал. Това също е важен елемент от работата, който водачите и работниците трябва да извършват в чужбина. Местните водачи и работници трябва да поемат инициативата да се погрижат за този въпрос. Освен че трябва да защитават безопасността на местните братя и сестри, те още повече трябва да защитават безопасността на чуждестранните братя и сестри. Само по този начин има гаранция за работата на църквата. Това е отговорността, която водачите и работниците във всяка страна трябва да изпълняват спрямо местните братя и сестри и чуждестранния важен работен персонал. Те не бива да стоят безучастно. Някои водачи и работници казват: „Те са чуждестранни братя и сестри и ние не сме запознати с тях. Между нас няма лични отношения. Те са изпратени от Божия дом да проповядват евангелието тук — какво общо има това с нас? Сами са си виновни за тази злополука. Не са проучили ясно ситуацията, преди да дойдат, и не са се справили добре с тези въпроси. Няма как да се намесим в тази злополука. Кой знае какво ще направи правителството с тях“. Те просто използват различни извинения, за да заобикалят и да избягват тези въпроси, и не се опитват да намерят начини да се намесят, за да ги разрешат. Правилно ли е да се действа по този начин? (Не.) Защо не? (Ако водачите и работниците не се намесят, за да разрешат тези проблеми, а братята и сестрите междувременно нямат път за решаване на проблемите, тогава със сигурност ще възникнат неприятности. Водачите и работниците не са изпълнили отговорността си да защитят братята и сестрите — това е занемаряване на тяхната отговорност.) Дългът на водачите и работниците е да изпълняват всяка една отговорност, която водачите и работниците трябва да изпълняват в Божия дом. Обхватът на Божия дом не се ограничава до местната област, местния регион или определена държава. Божият дом няма национални граници, няма регионални ограничения. Има ли расови ограничения при избирането и спасяването на хора от Бог? (Няма.) Има ли ограничения, свързани с националността или региона? (И такива няма.) Няма. Това е принципът, по който Бог върши Своето дело. Следователно този принцип е истината! Независимо от коя държава са братята и сестрите, всички те вярват в един Бог, следват един Бог, а също така ядат и пият истината, за която един Бог разговаря и с която ги снабдява. Те преживяват делото, което един Бог върши, и се покланят на един Бог. Независимо от цвета на кожата или расата, в Божия дом и пред Бог те са едно — те са едно семейство. Тъй като са едно семейство, не бива да има разграничения между тях. Не бива да има расови или регионални ограничения. Не бива да има разделения от типа „ти си азиатец, аз съм европеец“ или „ти си бял, аз съм цветнокож“ — не бива да има тези разграничения. Ако все още правиш тези разграничения в Божия дом, тогава е ясно, че не гледаш на Божия дом като на Божи дом и не се считаш за член на Божия дом. Следователно, когато чуждестранни братя и сестри се сблъскат с проблеми като депортиране или незаконно задържане, независимо откъде идват, каква е тяхната националност или какъв е цветът на кожата им, те са братя и сестри — тъй като са братя и сестри, когато се сблъскат с проблеми, местните водачи и работници трябва да се намесят и да се справят с този въпрос по задължение и не бива да правят разграничения между хората. Това съответства на принципите, напълно се съобразява с Божиите намерения и е истината, която хората трябва да практикуват.

Понастоящем много от Божиите избраници от Китай отиват в различни страни в чужбина, за да проповядват евангелието и да свидетелстват за Бог. След като пристигнат в тези страни, първото нещо, което трябва да направят, е да уредят правния си статус, преди да могат да работят спокойно. Уреждането на правния статус не е прост въпрос. То изисква сътрудничеството на хора от местната църква. Тези, които отговарят за църквите в различните страни, трябва да потърсят братя и сестри, които разбират политиките на страната си и познават законите ѝ, за да помогнат на Божиите избраници от Китай да разрешат въпроса с уреждането на правния статус. Разрешаването на този въпрос е от първостепенно значение. Водачите и работниците на църквите в различните страни трябва да положат всички усилия, за да сътрудничат, тъй като църковната работа може да протича нормално само ако въпросът с правния статус на хората бъде напълно разрешен. В противен случай църковната работа ще бъде засегната. Тези, които отговарят за църквите в различните страни, трябва да са подготвили хора, способни да се справят с такива въпроси. Това е от полза за църковната работа и е също така проявление на проявяване на внимание към Божиите намерения. Някои водачи и работници може да кажат: „Никога не сме се занимавали с такъв въпрос и ние също не знаем какво да правим“. В тази ситуация те трябва да потърсят хора, които разбират тези видове дела. Сред Божиите избраници във всяка страна има такива с образование и знания, а има и такива, които разбират националните закони и политики. За тях справянето с тези въпроси изисква само малко консултация, за да намерят път — не е ли така? При справянето с този тип въпроси не бива да бъдете пасивни и бездейни. Ако не разбирате нещо, трябва да намерите адвокат, с когото да се консултирате. Щом бъде намерен съответният вид адвокат, естествено ще има път. Ние може да не разбираме този въпрос, но адвокатът ще го разбере. Да имаш търсещо сърце, е правилното отношение. Да имаш търсещо сърце, е проявление на това да имаш чувство за отговорност. Ако възникнат определени трудности, трябва да се молите, да търсите и да имате общение заедно в единомислие и след като намерите принципите и пътя за разрешаване на проблема, трябва напълно да го разрешите. Едва тогава църковната работа може да протича гладко. Ако при откриване на проблем водачите и работниците могат своевременно да научат за него, да го проследят и да го разрешат, не са ли те отговорни водачи и работници? (Такива са.) Такива водачи и работници не само имат чувство за отговорност, но могат и своевременно да разрешават проблеми, което означава, че имат надежда да станат водачи и работници, които са съгласно критериите. Независимо от дълбочината на разбирането им за истината, ако се съсредоточат върху разрешаването на проблеми, тогава те са способни да вършат истинска работа. Най-малкото те могат да постигнат допускането на по-малко грешки или никакви грешки. И дори да допуснат някои грешки, те могат своевременно да ги поправят, за да възстановят някои загуби, като в крайна сметка постигнат целта за опазване на работата на Божия дом. Смятате ли, че изпълнението на тази отговорност е трудно? (Не.) Всъщност не е трудно. Зависи от това дали хората имат преданост при изпълнение на дълга си и дали могат да изпълнят отговорността си в своята работа. Просто трябва да вложиш малко мисъл, да отделиш малко време и да инвестираш малко енергия. Не се изисква да харчиш пари или да поемаш какъвто и да е риск. Просто трябва да се намесиш, за да помогнеш за разрешаването на проблеми и за доброто справяне с въпросите, и по този начин можеш да станеш водач или работник, който е съгласно критериите. Така че това не е труден въпрос и за водачите и работниците би трябвало да е лесно да го постигнат. Но има някои хора, които не могат да постигнат дори нещо толкова лесно, и е много ясно, че това не се дължи на недостатъчни заложби или способности, или на това, че условията или средата не го позволяват, а по-скоро защото те не желаят да го направят. Когато възникнат специални ситуации, които засягат правния статус или пребиваването на важен работен персонал, или въпроси, свързани с тяхното настаняване, водачите и работниците носят отговорността да поемат тази работа. Няма значение за кого уреждаш настаняване, нито каква е неговата националност или раса. Всичко, което трябва да направиш, е да приемеш това от Бог. Тази работа ти е поверена от Бог. Тя е твоя отговорност и задължение, както и твоя мисия. Тази работа, която приемаш, идва от Бог, а не от някой човек, така че не бива да се интересуваш кои са тези хора, чието настаняване уреждаш. Някои хора може да кажат: „Защитаването на местните братя и сестри е приемливо, но не е наша работа, ако чуждестранни братя и сестри дойдат тук“. Хората, които казват това, имат ли чувство за отговорност или човешка природа? (Нямат.) Те считат местните братя и сестри за братя и сестри, но не считат чуждестранните братя и сестри за братя и сестри — това правилно ли е? (Не е.) Това съответства ли на истината? (Не.) Защо не съответства на истината? (Лъжеводачите не проявяват внимание към Божиите намерения. Те пренебрегват чуждестранните братя и сестри и не се намесват, за да се справят с проблемите, когато възникнат — те не опазват работата на Божия дом.) Лъжеводачите бягат от отговорност с различни извинения и не вършат истинска работа. Те твърдят, че желаят да отдават всичко на Бог и желаят да практикуват истината, но когато наистина става въпрос за критични въпроси на църковната работа, те се крият. Това е безотговорно. Водачите и работниците трябва да се справят своевременно с всички въпроси, свързани със защитата на безопасността на братята и сестрите в чужбина, като се отнасят към това като към отговорност и задача, която трябва да бъде изпълнена. Те не бива да си намират извинения, за да го избягват, нито да позволяват тяхното пренебрегване на тази работа да повлияе на напредъка на различните елементи от работата на Божия дом.

Б. Предоставяне на основни правни познания на всички братя и сестри

За какви други аспекти на работата, свързани с безопасността на братята и сестрите в чужбина, се сещате? (В чужбина водачите и работниците трябва също така да предоставят на всички братя и сестри някои основни правни познания, така че те да развият правно съзнание и да избягват да участват в дейности, които нарушават закона.) Водачите и работниците трябва да предоставят на всички братя и сестри основни правни познания и разбиране на различните държавни разпоредби. Те трябва да научат повече за тези области от местните братя и сестри в страната, в която се намират, като например за имиграционните политики и политиките, свързани с ежедневието, и след това да организират братята и сестрите да ги изучават, така че те стриктно да се придържат към националните държавни разпоредби и да се въздържат да правят каквото и да било, което нарушава закона. По-специално Божиите избраници от Китай, които са били под диктаторско управление толкова много години, нямат правни познания и не разбират важността на закона. В резултат на това те действат небрежно и невнимателно, като нецивилизовани хора. Когато дойдат да живеят в чужбина, те изглеждат много невежи и често правят неща, които показват липса на разбиране на правилата. Например в някои западни демократични държави общественият ред се поддържа много добре, като има разпоредби, които забраняват вдигането на шум между 22:00 ч. и 8:00 ч. — не се допускат звуци като кучешки лай или бръмчене на строителни машини. Ако някой наруши тези разпоредби и бъде докладван, полицията ще се заеме с това. В континентален Китай никой не се занимава с тези въпроси. Навсякъде, където живеят хора, се вдига шум без никакво съобразяване — звуци на силна музика, танци, пиене и купони — и никой не се намесва. Ако някой се опита да направи нещо, може да стане жертва на отмъщение, така че китайците нямат друг избор, освен да търпят. В западните страни е различно. Всеки е защитен от закона. Ако кучето ти често лае посред нощ и смущава почивката на съседите ти, те ще подадат жалба срещу теб. Това, което правиш, засяга нормалния живот на другите, нарушил си законовите разпоредби — основателно е те да използват закона като оръжие, за да подадат жалба срещу теб. Има и хора, които продължават да извършват строителни работи до 23:00 или 24:00 часа през нощта, като пречат на почивката на съседите си и в резултат на това получават оплаквания. След това полицията идва да им наложи глоба и да ги предупреди да не вдигат шум в определените часове. Някои хора дори нямат съзнание за екологична чистота, като замърсяват и оставят боклук, разхвърлян по улиците. Западните демократични държави са особено подредени. Жителите имат определени часове за изхвърляне на смет, а камионите за сметосъбиране идват в определени дни, за да я съберат. След събирането на сметта улиците остават чисти. Тези, които не разбират това, може да замърсяват, което също се счита за нарушение на разпоредбите. Това засяга обществената хигиена и облика на града, така че срещу тях може да бъдат подадени жалби. Срещу китайците, които не спазват правилата, често се подават жалби, когато живеят в чужбина. След като бъдат докладвани многократно, те си изграждат мнения за западняците, като казват: „Западняците просто обичат да подават жалби. Те подават жалби за най-малкото нещо“, на което Аз казвам: „Те са подали жалби срещу теб по толкова много въпроси, а ти не си се самоанализирал, а вместо това ги обвиняваш, че подават жалби. Прави ли са били да подадат жалбите тогава? Нещата, които си правил, правилни ли са били, или не?“. Те са били напълно прави да подадат тези жалби. Ти си навредил на техните интереси и си засегнал живота им, така че защо да не подадат жалби срещу теб? Това се прави, за да се опази общественият ред и демонстрира, че тази страна се управлява от закона. Всеки е защитен от закона и законът в тази страна не е само за показ — всеки може да използва закона като оръжие, за да защити собствените си права и интереси. Те подават жалби срещу теб, защото ти не разбираш закона и си нарушил местните разпоредби. Ти трябва първо да се запознаеш с местните разпоредби и да действаш според законите и разпоредбите — тогава мислиш ли, че все още ще подават жалби срещу теб? (Вече няма да подават жалби.) Защо тогава китайците никога не подават жалби, независимо колко сериозен е въпросът? (Те са били потискани от правителството твърде дълго. Не смеят да подават жалби. Китайците нямат понятие и от защита на правата си.) Китай не е правова държава. Той не се управлява според закона. Китайските закони са само за показ и подаването на жалба там е безполезно. Ако подадеш жалба и другата страна има власт и влияние, тя може да те преследва. Ако нямаш влияние, дори няма да посмееш да подадеш жалба. Подаването на жалба лесно може да ти навлече неприятности. Така че, когато китайците се сблъскат с преследване — особено в случаи, когато някой е убит — независимо колко несправедлива е смъртта, въпросът просто се урежда извънсъдебно, ако извършителят плати някакви пари. Защо членовете на семейството на жертвата не подават иск? Те знаят, че никога няма да спечелят. Ще струва много пари, но въпреки това няма да получат справедливост, нито извършителят ще бъде изправен пред правосъдието, така че избират да не го преследват по съдебен път и вместо това уреждат нещата извънсъдебно. Китайските закони са само за показ. Китай не е държава, управлявана от закона, и там няма къде да потърсиш справедливост. Подаването на иск е безсмислено. Така че, независимо с какви незаконни ситуации се сблъскват китайците, те не смеят да подават жалби. Това е така, защото Комунистическата партия не прави нищо друго, освен да извършва престъпления, тя е отвъд всякакъв разум и не управлява според закона. В Китай, стига човек да е обикновен гражданин, колкото и сериозен да е проблемът, пред който е изправен, според Комунистическата партия той не се счита за нещо обезпокоително — никой няма да се заеме с него. Неща като смущаване на почивката на другите или дори случаи на кражба, грабеж и взлом просто не се считат за проблеми от Комунистическата партия. В западните страни обаче е различно. Западът има демократична система и е общество, управлявано от закона. Стига почивката на някого да бъде засегната, ще бъде подадена жалба и полицията ще дойде да проучи въпроса и да се справи с него. Западняците имат това правно съзнание и не правят такива глупави неща. Само онези, които идват от чужбина и не разбират правилата, правят тези глупави неща. Когато китайците за първи път заживеят в чужбина, те често получават оплаквания. С течение на времето те се запознават с местните закони и разпоредби и вече не смеят да правят неща, които нарушават закона или смущават другите. Затова водачите и работниците трябва да организират запознаването на братята и сестрите с различните закони и разпоредби на страната, в която се намират. Независимо какво възнамеряват да правят, те трябва първо да направят справка със закона — дори ако отглеждат кокошки или прасета в собствения си двор, първо трябва да проверят държавните разпоредби. Те могат да потърсят информация онлайн или да се допитат до местните братя и сестри и по този начин да намерят точни отговори. В различните западни страни правителствата имат специфични разпоредби по всякакви въпроси. Например в строителството има разпоредби, които определят на каква височина от пода трябва да се монтират електрическите контакти и какво трябва да е разстоянието между тях. Има също така специфични стандарти за дебелината на парапетите за стълби и ширината на стълбищните балюстради. Всяка стъпка от строителството се инспектира от държавни служители, така че случаите на сгради, които нарушават строителните норми, или на нерегламентирано строителство са редки. Ако жителите искат да построят къща, барака за инструменти или малък склад в двора си, те трябва да получат одобрение от държавата. Ако искат да отглеждат кокошки или патици, има разпоредби за това на какво разстояние трябва да е ограждението от имота на съседите им. Дори ако водачите и работниците не разбират тези закони и разпоредби, ако църковната работа включва тези въпроси, тогава водачите и работниците трябва да им обърнат внимание. Първо трябва да направят справка с местните закони и държавните разпоредби. Изясняването на тези въпроси е от полза за изпълнението на нашия дълг. Въпреки че правните въпроси не са пряко свързани с вътрешната работа на църквата, предоставянето на основни правни познания на всички все пак е от полза. Най-малкото те могат да придобият известни познания, да разберат някои правила, да се научат как да живеят правилно и да постигнат подобие на човешка природа. Освен това водачите и работниците трябва да разговарят с тези, които отговарят за външните дела, като им помагат да развият правно съзнание. За маловажни въпроси не е необходимо да се консултират с адвокат — те трябва само да разберат местните разпоредби и стриктно да ги спазват. За важни въпроси обаче те трябва да се консултират с адвокат, за да придобият разбиране за местните закони. В обобщение, независимо какво се прави, всички действия трябва да бъдат в съответствие със законите и разпоредбите. Практикуването по този начин за известно време ще позволи на хората да преживеят важността на спазването на законите и разпоредбите и те ще спазват правилата, когато вършат неща. Това също е от полза за работата на църквата.

В. Принципи, които трябва да се следват при изпращане на хора да проповядват евангелието

По отношение на защитата на безопасността на тези, които изпълняват важен дълг, има още една област на работа, на която водачите и работниците трябва да обърнат внимание, а именно да защитават безопасността на тези, които излизат да изпълняват своя дълг. Какви принципи трябва да се следват при изпращане на хора да излизат и да изпълняват своя дълг? Първо, трябва да се вземат предвид възрастта и полът на хората, както и тяхното прозрение и житейски опит — водачите и работниците не могат да бъдат объркани или небрежни в това отношение. Например, ако изпращаш евангелски работници да проповядват евангелието на непознато място, какви хора биха били подходящи за изпращане? (Хора с известно прозрение и мъдрост.) Ако дадена църква няма много подходящи хора, като повечето са млади хора, на които им липсва житейски опит и прозрение, които не знаят как да се справят със ситуации — особено с проблеми, които представляват предизвикателство — когато се сблъскат с тях, които говорят безпринципно и на които също така им липсва мъдрост, тогава те няма да са способни да вършат работата. Ако такива хора бъдат изпратени, те не само ще бъдат неспособни да решават проблеми, но е вероятно и да повлияят на работата и да я забавят. Затова, когато се изпращат хора да излизат и да изпълняват своя дълг, е необходимо да се избират тези със зряла човешка природа и мъдрост — само такива хора са подходящи. Ако няма достатъчно подходящи хора, тогава нека младите хора си партнират с по-възрастните, за да излязат и да изпълняват своя дълг. Например, да предположим, че има млада сестра на около 25 или 26 години, която, въпреки че вярва в Бог от доста време, притежава вяра и духовен ръст и е изпълнявала дълга си дълго време, не би знаела как да се пази, ако бъде изпратена да изпълнява дълга си на непознато място — в такъв случай би било необходимо да се намери местен брат или сестра с опит в обществото, с когото да си партнира, за да изпълни дълга. Разбира се, ако мястото на изпълнение на дълга е позната област или място, където вече има църква, тогава младите братя и сестри могат да отидат. Обаче, ако хората отиват на непознато място, особено такова с лоша обществена сигурност, за да проповядват евангелието или да вършат друга работа, тогава трябва да се вземе предвид тяхната лична безопасност. За водачите и работниците безопасността е първото съображение, независимо кого изпращат да излиза и да върши работа. Ако не е ясно какви хора са потенциалните приемници на евангелието или дали тези хора може да направят неподходящи неща, тогава трябва да се прояви предпазливост при изпращането на хора да проповядват евангелието. В миналото чух, че някои водачи и работници често изпращали млади сестри — на около 18 или 19 години, или двайсетина годишни — на непознати места да проповядват евангелието и според съобщенията са се случили някои нещастни инциденти. Независимо какво всъщност се е случило, в крайна сметка това е било свързано с факта, че водачите и работниците не са били обстойни в своите съображения, когато са вършели работата. Водачите и работниците трябва да вземат предвид тези фактори в своята работа и не бива небрежно да възлагат на много млади сестри или братя да изпълняват дълга си на непознати и опасни места. Имаше един водач, който веднъж уреди две сестри, на 18 или 19 години, да отидат да проповядват евангелието. Когато някой каза, че са твърде млади и неподходящи за това, водачът намери 21-годишна сестра, която да отиде вместо тях, като си мислеше: „Ти каза, че 19 години е твърде крехка възраст, затова намерих някого на 21. Това е по-зряла възраст, нали?“. Какви бяха заложбите на този водач? Той беше склонен към изопачавания, нали? (Да.) Тъй като тя е била на 19 само пред 2 години — нима можеше да има житейски опит? Нима можеше да има опит в обществото? Когато се сблъска с трудности или опасни ситуации, нима не би се разплакала? Макар и с две години по-възрастна, по отношение на възрастта тя все още беше твърде млада и неспособна да поеме тази работа. Най-малкото е необходимо да се намери брат или сестра на 30 или 40 години, или на 50 или 60 години — те са по-възрастни и имат опит в обществото. Когато се сблъскат със ситуации, те имат мъдростта да се справят с тях, като предотвратят възникването на опасни ситуации. Младите хора не са виждали и преживявали много неща и не знаят как да се справят с тях. Когато се сблъскат с опасност, те може дори да не я осъзнаят, което улеснява възникването на инциденти. По-възрастните, след като са видели повече от нечестивостта в това общество и това човечество, са склонни да бъдат по-бдителни към хората. Въз основа на своя опит в обществото и знанията си от реалния живот те могат да направят някои разумни преценки за това какъв вид опасност може да възникне в определени ситуации, колко високо е нивото на опасност, кои лица са зли хора и какви неща може да направят определени хора. Когато се сблъскат с опасни ситуации, те също имат мъдростта да избягат от опасността. На младите, от друга страна, им липсва опит. Когато се сблъскат със ситуации, те не могат да възприемат потенциалните опасни последици. Затова, що се отнася до въпроси, свързани с безопасността, по-възрастните са по-обстойни в своите съображения от младите. Когато водачите и работниците уреждат хора да излизат и да изпълняват своя дълг, те трябва да вземат предвид местните условия и да уредят относително по-възрастни хора с известна мъдрост и опит да си партнират с млади хора, за да изпълняват дълга си. Водачите и работниците трябва да бъдат обстойни в своите съображения по тези въпроси.

Без значение в коя държава се извършва църковната работа, осигуряването на безопасността на тези, които изпълняват дълга си, е елемент на работата, на който водачите и работниците трябва да обръщат голямо внимание. Без значение кой е изпратен да върши дадена работа, той трябва да притежава определени заложби и да има известни способности, за да бъде компетентен за работата и за да може безопасността му да бъде осигурена. Това важи с още по-голяма сила за райони или държави с лоша обществена сигурност. Водачите и работниците трябва да разглеждат безопасността на тези, които изпълняват дълга си, като първостепенно съображение, а не да я пренебрегват с лека ръка. Някои хора казват: „Няма проблем. Това, което правим, е да изпълняваме дълг в Божия дом — имаме Божията закрила, така че никой няма да умре. Какво може да се обърка?“. Правилно ли е да казват това? (Не.) Защо не? (Да се говори по този начин е безотговорно, а тази гледна точка е и много откъсната от реалността.) Хората трябва да правят всичко възможно, за да изпълнят отговорностите, които са способни да изпълнят, и да обръщат внимание на това, което са способни да обмислят. Те не бива да изкушават Бог или да рискуват с безопасността на братята и сестрите. Бог може да закриля хората, но ако ти не вземеш предвид проблемите, които си способен да обмислиш, и използваш безопасността на братята и сестрите като залог, за да изкушаваш Бог, Бог ще те разкрие — кой те направи толкова крайно глупав да вършиш такива идиотски неща! Затова водачите и работниците не бива да използват такива приказки като извинение, за да вършат безотговорни неща. Осигуряването на безопасността на тези, които изпълняват дълга си, е твоя отговорност и ти трябва да изпълниш собствената си отговорност. След като си обърнал внимание на всичко, което си способен да обмислиш и да направиш, тогава що се отнася до това, което не си обмислил, как Бог ще действа в това отношение е Негова собствена работа и няма нищо общо с теб. Някои хора, без да му мислят много, прехвърлят цялата отговорност на Бог, като казват: „Бог е отговорен за безопасността на хората, няма нужда да се страхуваме. Можем да проповядваме както си искаме. С Бог всичко е волно и освободено. Няма нужда да се тревожим за тези неща!“. Правилно ли е такова твърдение? (Не.) Според такова твърдение хората нямат нужда да търсят принципи, когато се случват неща. Ако беше така, каква би била ползата от истината, която Бог е изразил? Тя би била безполезна. През тези години Бог търпеливо и неуморно е изрекъл толкова много слова, за да научи хората, с цел да даде възможност на Неговите избраници да знаят как да оцеляват, как да се стремят към истината и как да постъпват в този зъл свят и сред това зло човечество, така че да са в съгласие с Божиите намерения. Тя не е, за да можеш ти да изкушаваш Бог, нито за да можеш ти да действаш както си искаш според думи и доктрини, и без принципи. За да могат водачите и работниците да вършат добре работата по проповядване на евангелието, те трябва преди всичко да гарантират безопасността на хората. За да направят това, те първо трябва да разберат и да схванат конкретните обстоятелства на тези, които изпълняват дълга си, да изпращат подходящи хора, а също и да разбират какво да правят в различни ситуации, за да гарантират безопасността на хората. Ако дадено място е особено хаотично, никой няма познати там и безопасността на всеки, който отиде там да проповядва евангелието, не може да бъде гарантирана, тогава засега не изпращайте хора там. Не поемайте този риск, не правете ненужни жертви. Без значение кой дълг се изпълнява или каква работа се предприема, не е нужно да тръгваш по широкия свят или да рискуваш живота си, нито пък да залагаш безопасността или живота си. Разбира се, предвид обстановката в Китай, поемането на рискове при изпълнение на дълга е неизбежно. Правителството преследва тези, които вярват в Бог, и дори да знаеш много добре, че има опасност, ти все така трябва да вярваш в Бог, да следваш Бог и да изпълняваш дълга си. Не можеш да изоставиш дълга си и не може да бъде спряна никаква работа. Ситуациите в чужбина са различни — някои държави са авторитарни, подобно на Китай, докато други имат демократични системи. В страните с демократични системи работата по проповядване на евангелието може да протича гладко, както и различните елементи на работата могат да се извършват по-гладко. Но в някои страни с авторитарен характер хората са едновременно варвари и изостанали, и не им е лесно да приемат истинския път. Когато им се проповядва евангелието, те не само не го изследват, но и могат сляпо да го заклеймят и дори да докладват за ситуацията на полицията. В такива случаи не изпращайте хора да проповядват евангелието там. Вместо това изберете места, където може да се осигури безопасност за извършване на работата. Това са все неща, които водачите и работниците трябва да обмислят внимателно. Например в страни като Малайзия, Индонезия или Индия, които имат много сложна религиозна среда, някои вероизповедания имат голямо влияние и контролират цялото общество до такава степен, че дори правителствата се поддават на влиянието на тези религии. Тогава не изпращайте допълнително хора да проповядват евангелието в такива страни. Достатъчно е само местните църкви да проповядват евангелието. В някои страни ситуацията варира в различните щати или провинции, а местните закони и разпоредби се различават от националните закони и разпоредби. Например някои региони имат специална религиозна среда, а в тези региони църквата и държавата са обединени. В някои случаи религиозните водачи имат дори по-голяма власт от местните правителствени служители и могат открито да нарушават някои национални политики. Ако проповядваш евангелието в такива региони, ще има потенциални рискове за безопасността. Тези потенциални рискове не се ограничават до измисляне на слухове по твой адрес или прогонването ти — те биха могли също да те арестуват, да те хвърлят в затвора, без да ти повдигнат обвинения, и дори да те подложат на изтезания, да те осакатят или убият, без правителството да се намеси. Всъщност водачите на повечето вероизповедания мразят чуждите религии. Тъй като влиянието им е твърде голямо и те изобщо не са възпирани от закона, никой не смее да ги подведе под отговорност, без значение колко жестоко преследват евангелските работници, и дори местните правителствени служители не желаят да ги оскърбят. Щом започнеш да проповядваш евангелието на тяхна територия, те могат да те измъчват, както си пожелаят. Затова водачите и работниците трябва да бъдат особено предпазливи, когато изпращат хора някъде да проповядват евангелието. Първо, те трябва да проучат и да разберат каква е ситуацията на това място — дали има свобода на вярата, колко влиятелни са религиозните сили и какви последици биха могли да настъпят, ако хората, проповядващи евангелието там, бъдат докладвани. Тези въпроси трябва да бъдат ясно разбрани, преди да се определи дали да се изпращат хора там, или не. Ако след проучване на дадено място се установи, че то е неподходящо за проповядване на евангелието, тогава на никого не е позволено да изпраща хора там да проповядват. Това също е част от работата, която трябва да се извърши, за да се гарантира безопасността на евангелските работници. Някои водачи и работници имат изопачено възприемане и казват: „Няма проблем. Бог ще ни закриля. Колкото по-трудно е предизвикателството, толкова по-наложително е да се изправим пред него. Има толкова много хора, които вярват в Господ на това място, така че защо да не отидем да проповядваме евангелието там?“. Някой им казва: „Там има частни затвори. Ако отидем там да проповядваме евангелието, не само ще бъдем задържани, но може дори да умрем. Не можем да отидем!“. Тези глупави лъжеводачи обмислят това: „Големият червен змей има толкова много затвори, но ние не се страхуваме от него — така че защо да се страхуваме от няколко частни затвора там? Затворите могат да държат в плен телата ни, но не могат да държат в плен сърцата ни! Не се страхувайте — просто отидете!“. След това те изпращат вълна след вълна от хора и накрая никой от тях не се връща. Всички са задържани. Лъжеводачите са смаяни. Какъв е проблемът тук? (Такива лъжеводачи са глупаци.) Такива лъжеводачи са негодници. Те са безотговорни, изпращат хора в устата на лъва. Защо не отидат те самите? Щом не се страхуват от опасност, тогава те трябва да отидат първи. Ако отидат, върнат се безопасно и придобият хора, тогава другите могат да отидат след тях. При всяко положение, трябва да бъде гарантирана безопасността на хората при проповядването на евангелието. В никакъв случай не поемай рискове в райони, където е опасно и неподходящо за проповядване на евангелието. Не приемай, че всяко място извън континентален Китай е безопасно. Това е илюзия, изопачено разбиране. Само невежи хора мислят така — такива хора разбират твърде малко за този свят! Не приемай, че тъй като повечето западни страни имат свобода на вярата и в тях има сравнително много хора, които вярват в Господ, можеш открито да проповядваш евангелието и открито да изразяваш различни твърдения, които разобличават колко мрачен и зъл е религиозният свят. Ако направиш това, последиците ще бъдат невъобразими. Трябва да разбереш, че когато проповядваш евангелието, било то на религиозни хора или на невярващи, ти се изправяш пред поквареното човечество, човечество, което се съпротивлява на Бог. Не мисли за този въпрос по твърде опростен начин.

Ако водачите и работниците искат да гарантират безопасността на евангелските работници, те трябва обстойно да обмислят всички аспекти на въпроса и в случай че възникне някакъв проблем, той трябва да бъде своевременно разрешен, а след това преживяванията и поуките трябва да бъдат обобщени, за да се намерят принципите и пътят на практикуване, като се определи как да се практикува в бъдеще — това също е важен елемент на работата, който трябва да се извърши. Има някои въпроси, които водачите и работниците не са обмисляли или срещали преди. След като възникнат проблеми, те трябва да обобщят: „Трябва ли все още да ходим на такова място? Правилен ли е този начин на изпращане на хора? Трябва ли да коригираме плановете, стратегията или посоката за следващите стъпки в проповядването на евангелието или извършването на друга важна работа?“. В непрекъснатия процес на обобщаване водачите и работниците трябва постепенно да определят методите и принципите на работа, така че колкото повече вършат работата, толкова по-конкретна е тя и толкова повече достига очаквания стандарт, с по-малко възникващи непредвидени случаи или без никакви непредвидени случаи, или дори без да карат важния работен персонал да поема каквито и да било рискове. За да постигнат този резултат, водачите и работниците трябва често да обобщават преживяванията и да придобиват разбиране за различните среди и ситуации, с които се сблъскват в различните региони при проповядването на евангелието. Колкото повече информация получават и колкото по-точна е тя, толкова по-точни ще бъдат принципите и плановете за разрешаване на въпросите, като в крайна сметка ще се постигне резултатът да се гарантира безопасността на хората. По този начин може да се гарантира, че работата по проповядване на евангелието протича по организиран начин.

III. Как да се справяме с водачи и работници, които не обръщат внимание на работата по безопасността

Някои водачи и работници имат лоши заложби и им липсва чувство за отговорност. Те не са способни да вършат реална работа и също така ги мързи да вършат реална работа. В районите, за които отговарят, тези, които изпълняват важен дълг, често се сблъскват с рискове за безопасността, което ги кара да се местят или преместват и ги прави неспособни да изпълняват дълга си със спокоен ум. Дори неща, които не би трябвало да се случват, се случват често. Например някой водач или работник намира приемен дом, който се намира в ниско разположена местност. Когато се очакват силни дъждове и наводнения, от страх, че къщата ще бъде наводнена, братята и сестрите, които са отседнали там, трябва да се преместят предварително — като вземат работно оборудване, тенджери, тигани и всичко останало, и се местят два дни подред. Това изтощава ужасно всички, като главите им са наведени от отчаяние. Те казват: „Местим се през няколко дни, винаги бягаме. Кога ще свърши това? Не можем ли да намерим безопасен и надежден дом, където да можем нормално да изпълняваме дълга си?“. Такива водачи и работници не могат да поемат дори тази малка работа. Братята и сестрите под тяхното ръководство нито могат да се хранят, нито да спят добре, нито имат подходящо жилище. Условията им на живот винаги са временни, като всички са готови да бягат от бедствие във всеки един момент. Щом приключат с използването на предметите си за ежедневна употреба, те бързо ги прибират в багажа си, тъй като във всеки един момент може да възникне ситуация, при която да бъде обявена проверка на адресната регистрация. Всъщност всички знаят, че това означава проверка за тези, които вярват в Бог, така че те трябва да са готови да се преместят във всеки един момент. Следователно тези, които изпълняват дълг, винаги са изплашени и нямат чувство за сигурност. Това не влияе ли на резултатите от дълга им? Това не е ли свързано с работата, която вършат водачите и работниците? (Да.) Как се справят те с тази работа? (Справят се лошо, не изпълняват отговорността си.) Някои водачи и работници са безотговорни и им липсва всеотдайност. Самите те нямат високи критерии за условията на живот. Стига да има място, което да ги предпази от вятър и дъжд, това е достатъчно. Затова те също не полагат всички усилия да намерят безопасно и стабилно място за живеене на братята и сестрите. Някои водачи и работници имат лоши заложби. Те не знаят каква среда е тиха и подходяща за живеене или подходяща за братята и сестрите да изпълняват дълга си. Те наемат ниско разположена къща, която никой друг не иска да наеме, и след като братята и сестрите се нанесат, в рамките на няколко дни развиват екзема и ги сърби цялото тяло. Какво става? Къщата е твърде влажна, като от пода избива вода. Може ли някой да живее на такова място? Такива водачи и работници не могат дори да решат този проблем, те не могат да намерят къща, подходяща за изпълнение на дълг — що за заложби са това? Някои други водачи и работници наемат къщи, където постоянно тече, когато вали дъжд, става течение, няма звукоизолация или липсва интернет, вода или електричество — как може някой да живее там? Те пренебрегват добрите къщи и настояват да наемат тези негодни жилища — това не спъва ли работата? Въпреки че братята и сестрите не живеят без подслон, много основни удобства на къщата липсват. По-добре би било да живеят в палатка. Дори ако повечето братя и сестри са свикнали с трудности, смятат, че понасянето на това ниво на трудности не е нещо изключително, и могат да го понесат, това постоянно мъчение през няколко дни не влияе ли на изпълнението на дълга им? Затова, ако водачите и работниците имат лоши заложби и им липсва чувство за отговорност, те не могат да поемат тази работа. Те трябва незабавно да подадат оставка и да препоръчат някого, който може да върши добре тази работа, да я поеме, така че да не влияят на живота и изпълнението на дълга на мнозинството важен работен персонал. Настаняването на тези, които изпълняват важен дълг, не изисква обмисляне на всеки един аспект, но основната жизнена среда трябва поне да бъде гарантирана. Само когато има гаранция в това отношение, работата на църквата няма да бъде засегната. Лесна ли е за вършене тази работа? (Да.) Лесно е просто да се каже, че е лесна за вършене, но ако водачите и работниците са объркани хора с лоши заложби и им липсва всякакво чувство за отговорност, те просто не могат да я свършат. Когато водачите и работниците не могат да вършат тази работа или не могат да я вършат добре, толкова много хора в крайна сметка страдат от последиците, като живеят всеки ден сякаш бягат от глад — как могат да изпълняват дълга си така? Някои лъжеводачи не разбират истините принципи, но все пак обичат да бъдат в центъра на вниманието. Те не могат да вършат добре работата, но отказват да се оттеглят, като са се вкопчили в позицията си и не си тръгват. Как трябва да се подхожда към такива водачи? (Трябва да бъдат уволнени.) Уволняването им е лесно. Проблемът е дали има някой по-добър, който да поеме работата им. Ако няма, можете ли вие да поемете тази работа? Можете ли да гарантирате, че важният работен персонал има стабилна жизнена среда? Ако един човек не може да се справи, можете ли трима или петима от вас да се координирате, за да поемете тази работа? Ако вие също не можете да се справите с нея — ако вие не можете дори да свършите такава проста задача, като не сте способни дори да осигурите основна жизнена среда — тогава вие трябва временно да понесете малко повече трудности и страдание. Ако все пак можете да сте упорити в изпълнението на дълга си и Бог, като види, че вашата решителност да понасяте трудности е достатъчно непоколебима, изпрати някой човек, който се справя с нещата надеждно и който може да разрешава проблеми, за да свърши работата, тогава вашите дни на страдание ще приключат и ще бъдат заменени с добри времена. Ако никой такъв не дойде да разреши тези проблеми, тогава вие трябва да приемете съдбата си — вие сте предопределени да понасяте трудности, вие сте предназначени да ги понасяте. Вие трябва да успокоите сърцето си и да ги понесете. Всъщност понасянето на това малко страдание си струва. Много по-добре e от това да си в затвора и да те изтезават. Поне не сте подложени на изтезания или на разпити. Все още можете да четете Божиите слова, да изпълнявате дълга си и да живеете църковен живот заедно с братята и сестрите. Въпреки че има някои страхове, пречки и неравности по пътя и често трябва да се местите, това все пак е необикновено преживяване в живота ви, от което можете да научите уроци и да придобиете нещо. Това не е ли доста добре? (Да.) Хората трябва да имат решителността да понасят трудности и да оставят Бог да ги устрои както пожелае. Ако наистина не можете да понесете тази трудност, можете искрено да се молите на Бог в сърцето си: „Боже, молим Те да погледнеш на нас, които страдаме — колко сме жалки! Ние Те следваме без оплаквания или съжаления! Молим Те, с оглед на нашата непоколебима преданост към Теб, да сложиш край на този живот на трудности! Молим Те да изпратиш подходящ водач или работник, който да ни намери подходящо място! Ние постоянно живеем без подслон, местим се от място на място всеки ден и не знаем колко дълго ще продължи това. Не искаме повече да се местим — моля, намери ни стабилно жилище!“. Подходящо ли е да се молите по този начин? Можете да се молите така. Въз основа на нуждите на средата, трябва да се молите така.

Погледнато от друг ъгъл, понасянето на трудности не е толкова лошо нещо. Понасянето на известни трудности може да закали волята ти. Какво означава да закалиш волята си? Означава, че чрез постоянното понасяне на тази трудност ти ставаш безчувствен към нея и вече не я разпознаваш като трудност. Без значение колко трудности понасяш, вече не изпитваш болка. Въпреки това, когато се сблъскваш със ситуации, трябва да научиш някои уроци, да придобиеш известно прозрение и да се научиш как да разпознаваш хората. Ако даден водач или работник има изключително лоши заложби и не може дори да върши правилно работата по настаняването, как би могъл да предоставя ресурс на Божиите избраници и да ги води? Такива хора не са подходящи да бъдат водачи или работници. На Божия дом не му липсват пари, за да наема къщи, и не желае да вижда братята и сестрите непрекъснато без постоянен дом. Божият дом не се застъпва за това хората винаги да понасят трудности или да живеят труден живот всеки ден, въпреки че, разбира се, не бяга и от това хората да понасят всякакви трудности. Но ако водачите и работниците не могат дори да се справят с работата по настаняването и ако вършенето на каквото и да е както трябва е истинска борба за тях, тогава с какво им остава да се хвалят? Всеки един от тях изглежда представителен, има дипломи и е човек със статус, но справянето с този малък въпрос е такава борба за тях. В такъв случай няма какво да се направи — можеш само да го приемеш от Бог. Това е трудността, която хората трябва да понесат. Трябва да оставиш Бог да те устрои както пожелае. Така е правилно. Може би един ден тази трудност ще бъде последвана от по-добри дни и този вид живот вече няма да продължава. Без значение в каква среда се намираш, трябва да поддържаш отношение на покорство и да избягваш оплакването. Ако даден водач или работник е ненадежден и не върши добре работата, не позволявай това да повлияе на твоята искреност и преданост към Бог и не позволявай това да повлияе на твоето покорство към Бог и отношението ти на покорство към Бог. По този начин ще си останал непоколебим по този въпрос. Водачите и работниците са просто обикновени хора. Ако имат лоши заложби и не могат да вършат работата, или ако са лъжеводачи, които не изпълняват отговорността си, това е техен личен проблем и няма нищо общо с Божия дом. Не Божият дом ги е инструктирал да действат по този начин. Просто те са били разкрити поради своята безотговорност. Те не могат да завършат работата, поверена им от Божия дом, и по този начин могат само да бъдат уволнени и отстранени. При такива обстоятелства, когато Божиите избраници понасят тази трудност, те трябва да я приемат от Бог и да оставят Бог да ги устрои както пожелае. Дори ако водачите и работниците не са свършили добре работата или имат някакви проблеми, фактът, че Бог е истината, пътят и животът, остава непроменен завинаги. Твоето следване на Бог, покоряване на Бог и приемане на Божиите слова никога не бива да се променят. Това са вечни истини. Докато изпълняваш дълга си, без значение какви неприятни неща възникват, трябва да ги приемаш от Бог и да научаваш уроците в тях. Трябва да се смириш пред Бог и да Му се молиш, и да не позволяваш да бъдеш повлиян от външния свят. Трябва да се научиш да се адаптираш към различни среди и да се научиш да преживяваш Божието дело във всякакви среди. Само по този начин можеш да постигнеш навлизане в живота. Някои хора имат малък ръст. Когато възникне трудност, те се оплакват и се тревожат, като се чувстват отчаяни и губят вяра в Бог — това е изключително глупаво и невежо! Водачи и работници, които не вършат реална работа, са били разкрити и отстранени, но какво общо има това с теб? Защо би станал негативен и отдалечен от Бог само защото те са уредили нещата по неподходящ начин? Не е ли това напълно непокорно? (Да.) Когато хората направят нещо нередно, ти можеш да ги различиш и отхвърлиш, но не отхвърляй Бог и не отхвърляй истината. Истината не е погрешна, Бог не е погрешен. Божието първоначално намерение не е хората да понасят такива трудности. Но за поквареното човечество понасянето на известни трудности наистина е необходимо. Понасянето на малко трудности е полезно за теб. Ползата е, че научаваш уроци и се научаваш да търсиш истината, за да разрешаваш проблеми. Ако си способен да понасяш различни трудности, придобиваш известна издръжливост и ставаш способен да останеш непоколебим в свидетелството си във всякакви среди. Способността да понасяш трудности закалява твоята решителност да се покоряваш на Бог. Това е Божието първоначално намерение и резултатът, който Бог иска да види в теб. Ако можеш да разбереш Божиите намерения и да действаш и да практикуваш според Божиите намерения, ако можеш да се въздържаш от това да изоставиш Бог, без значение какви хора или среди срещаш, и ако можеш да се научиш да практикуваш истината, да имаш покорство към Бог, да имаш правилно разбиране и отношение, да поддържаш непроменена вяра в Бог и да се въздържаш от оплакване от Бог или отдалечаване от Него в сърцето си, независимо колко страдания понася плътта ти, тогава имаш ръст.

Водачите и работниците трябва да се грижат за безопасността на тези, които изпълняват важен дълг, като ги предпазват от намесата на външния свят. Тази работа включва много детайли. От една страна, водачите и работниците трябва да разбират как конкретно да изпълняват тези детайлни задачи. Освен това, когато се сблъскват с определени специални ситуации, те трябва да правят точни преценки, след което да намират подходящите принципи и да разработват конкретни планове за справяне със ситуациите. Крайната цел е да се гарантира безопасността на важен работен персонал от всякакъв вид. Само по този начин може да се гарантира, че работата по проповядване на евангелието протича по организиран начин. Придържането към този принцип е правилно. Това е целта и принципът на водачите и работниците при вършенето на тази работа. Ако водачите и работниците се придържат точно към тази цел и принцип, тогава те по същество отговарят на критериите при вършенето на тази работа. Какви други проблеми са свързани с тази работа? Някои хора казват: „Никога преди не съм бил водач или работник, нито съм се сблъсквал с такива въпроси. Не знам какво трябва да правя в тази работа и не знам как да я върша. Така че не е нужно да я върша — на кого му пука дали сте в безопасност, или не? Вие сами се справяйте“. Приемливо ли е те просто да снемат от себе си всякаква отговорност по този въпрос? (Не, не е.) Такива водачи и работници трябва да бъдат махнати. Ако не вършиш реална работа, каква полза има от теб? Дали те държим като украшение, защото изглеждаш добре? Такива водачи и работници трябва да бъдат уволнени и отстранени. Не трябва да им се позволява да заемат позиция, без да вършат никаква работа. Лъжеводачите не вършат реална работа — те нямат съвест или разум, нали? Ако наистина имаха съвест и разум, защо не търсят истината, за да разрешават проблемите, когато възникнат? Никой не се ражда научен. Всеки се учи в движение. Ако можеш да търсиш истината, ще намериш начин да вършиш добре работата. Ако имаш чувство за отговорност, ще измислиш начин да вършиш добре работата. Вършенето на ръководна работа всъщност не е трудно. Стига човек да може да търси истината, е лесно да върши добре работата. Освен това водачите и работниците имат партньори. Стига двама или трима души да са в единомислие, всяка работа лесно се довежда докрай. В момента много водачи и работници се обучават. Те се обучават да търсят истината във всичко, за да разрешават проблеми. На този етап поне някои водачи и работници са компетентни в ръководната работа и са напълно способни да вършат добре работата по разпространение на евангелието, нали? (Да.) И така, днес ще разговаряме дотук. Довиждане!

20 юли 2024 г.