Два ангела казват в Библията: „Галилеяни, защо стоите и гледате към небето? Този Исус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде така, както Го видяхте да отива на небето“ (Деяния 1:11). В резултат на това религиозният свят вярва, че след като Господ Исус е завършил Делото на разпятието, Той е възкръснал от мъртвите и се е явил на учениците Си, превърнал се славно тяло и се възнесъл на небето, така че когато Господ се завърне, Той пак ще се яви на хората като духовно тяло, възкръснало от мъртвите.

Божии слова от Библията

„А за онзи ден или час никой не знае — нито ангелите на небесата, нито Синът, а само Отец“ (Марк 13:32).

„И така, ако не бодърстваш, ще дойда като крадец и няма да знаеш в кой час ще дойда върху тебе“ (Откровение 3:3).

„Бъдете и вие готови; защото в час, в който не мислите, Човешкият Син иде“ (Матей 24:44).

„Както светкавицата излиза от изток и се вижда до запад, така ще бъде пришествието на Човешкия Син“ (Матей 24:27).

„Защото както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще се яви и Човешкият Син в Своя ден. Но най-напред Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение“ (Лука 17:24-25).

„А посред нощ се нададе вик: Ето, младоженецът иде! Излизайте да го посрещнете!“ (Матей 25:6).

„Ето, стоя на вратата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене“ (Откровение 3:20).

Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Това, че Исус Си е заминал на бял облак, е факт, но как би могъл да Се върне при хората на бял облак и все още да Се нарича Исус? Ако Той наистина е дошъл на облак, как би могъл човек да не Го разпознае? Нима хората по целия свят не биха Го разпознали? В такъв случай не би ли бил само Исус Бог? В такъв случай Божият образ щеше да има вид на евреин и освен това щеше да остане непроменен завинаги. Исус каза, че ще дойде така, както Си е тръгнал, но знаеш ли истинското значение на думите Му? Възможно ли е Той да е говорил на тази група от вас? Всичко, което ти знаеш, е, че Той ще дойде така, както Си е тръгнал — на облак, но знаеш ли как точно Самият Бог върши делото Си? Ако ти наистина можеше да видиш, то как да се обяснят думите на Исус? Той каза: Когато Човешкият Син дойде в последните дни, Той Сам няма да знае, ангелите няма да знаят, небесните пратеници няма да знаят и всички човеци няма да знаят. Само Отец ще знае, тоест само Духът ще знае. Дори Самият Човешки Син не знае, а ти можеш да видиш и да знаеш? Ако беше в състояние да знаеш и да виждаш със собствените си очи, нямаше ли тези думи да бъдат казани напразно? Какво каза тогава Исус? „А онзи ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец. И както стана в Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син. […] Затова бъдете и вие готови; защото в час, в който не мислите, Човешкият Син иде“. Когато дойде този ден, и Самият Син Човешки няма да го познае. Под Син Човешки се разбира Бог, облечен в плът — нормален и обикновен човек. Дори Самият Син Човешки не знае, така че откъде да знаеш ти? Исус каза, че ще дойде точно както Си е заминал. Дори и Той Самият не знае кога ще дойде, така че би ли могъл да ти каже предварително? В състояние ли си да Го видиш да идва? Не е ли това шега?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Видение за Божието дело (3))

Бог стана плът, защото обектът на Неговото дело не е духът на Сатана или друго безтелесно нещо, а човекът, който е от плът и е покварен от Сатана. Именно защото човешката плът е покварена, Бог е направил човека от плът и кръв обект на Своето дело; нещо повече, тъй като човекът е обект на поквара, Бог е направил човека единственият обект на Своето дело през всички етапи на делото Си на спасението. Човекът е смъртно същество, от плът и кръв, и Бог е единственият, който може да го спаси. Така Бог трябва да се превърне в плът, която притежава същите качества като човека, за да върши Своето дело, така че то да може да постигне по-добри резултати. Бог трябва да стане плът, за да извърши Своето дело, именно защото човекът е от плът и кръв и не може нито да преодолее греха, нито да се освободи от плътта.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Поквареното човечество се нуждае повече от спасението на въплътения Бог)

Божието спасение на човека не се извършва пряко чрез метода на Духа и чрез идентичността на Духа, защото човек нито може да докосне или види Неговия Дух, нито може да се приближи до Него. Ако Той се опита да спаси човека директно, използвайки гледната точка на Духа, човекът никога не би могъл да получи Неговото спасение. Ако Бог не приеме външната форма на сътворен човек, човекът няма да може да получи това спасение. Защото човекът по абсолютно никакъв начин не е в състояние да се приближи до Него, точно както никой не можа да се приближи до облака на Йехова. Едва когато стане сътворен човек, т.е. като постави Своето Слово в плът, в която Той ще се превърне, Бог може лично да обработи Словото във всички онези, които Го следват. Само тогава човек може лично да чуе и да види Неговото Слово, нещо повече, да придобие Словото Му, и по този начин да бъде напълно спасен. Ако Бог не се беше въплътил, никой човек от плът и кръв нямаше да може да получи такова велико спасение и никой човек нямаше да бъде спасен. Ако Божият Дух действаше непосредствено сред хората, цялото човечество щеше да бъде поразено, или без никаква възможност да влезе в контакт с Бог, щеше да бъде напълно взето в плен на Сатана. Целта на първото въплъщение беше да изкупи човека от греха, да го изкупи чрез тялото в плът на Исус. Тоест Той спаси човека от кръста; но поквареният сатанински нрав все още остана в човека. Второто въплъщение вече няма за цел да служи като принос за грях, а има за цел да спаси напълно онези, които са били изкупени от греха. Това се прави, за да могат тези, чиито грехове са опростени, да се освободят от греховете си, да бъдат напълно очистени и да постигнат промяна в нрава си и така да се освободят от мрачното влияние на Сатана и да се върнат пред Божия престол. Само така човек може да бъде напълно осветен. […] Само като се въплъти, Бог може да живее сред хората, да преживява страданията на света и да живее в нормална плът. Само по този начин Той може да предостави на хората практическото Слово, от което се нуждаят като сътворени същества. Именно чрез въплъщението на Бог човек получава пълно спасение от Него, а не директно от небето в отговор на молитвите си. Човекът е от плът и кръв, той не е способен да види Божия Дух, а още по-малко да се приближи до Него, затова може да влезе във връзка само с въплътената Божия плът. Само чрез това може да разбере цялото Слово и всички истини и да получи пълно спасение. Второто въплъщение ше бъде достатъчно, за да премахне греховете на човека и да го пречисти напълно. Така второто въплъщение ще доведе докрай цялото Божие дело в плът и смисълът на Божието въплъщение ще бъде осъществен напълно. От този момент нататък Божието дело в плът ще бъде напълно завършено. След второто въплъщение Той никога повече няма да стане плът заради делото Си, защото цялото Му управление ще приключи. Въплъщението от последните дни ще придобие напълно избрания от Него народ и всички хора ще бъдат разделени по вида си в последните дни. Той вече няма да върши делото на спасението и няма да се върне в плът, за да върши каквото и да било дело.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тайнството на въплъщението (4))

Единствената причина, поради която въплътеният Бог е дошъл в плът, са нуждите на покварения човек. Това става заради нуждите на човека, а не на Бог, и всички Негови жертви и страдания са в името на човечеството, а не в полза на Самия Бог. За Бог няма плюсове и минуси или награди; Той няма да пожъне някаква бъдеща реколта освен тази, която първоначално Му е била дължима. Всичко, което Той прави и жертва за човечеството, не е за да получи големи награди, а е само заради човечеството. Макар че Божието дело в плът е свързано с множество невъобразими трудности, резултатите, които то накрая постига, далеч надхвърлят тези от работата, която се върши пряко от Духа. Делото на плътта е свързано с много трудности и плътта не може да притежава същата велика идентичност като Духа, Божията плът не може да извършва същите свръхестествени дела като Духа, а още по-малко може да притежава същата власт като Духа. И все пак същността на делото, извършено от тази незабележителна плът, е много по-висша от тази на работата, извършвана пряко от Духа, и плътта на Самия Бог е отговорът на нуждите на цялото човечество. За тези, които трябва да бъдат спасени, това, което Духът дава като стойност, е много по-малко в сравнение с извършеното от плътта: работата на Духа може да обхване цялата вселена, всички планини, реки, езера и океани, но делото на плътта се отнася по-ефективно към всеки човек, с когото Той влиза в контакт. Нещо повече, Божията плът с осезаема форма може да бъде по-добре разбрана от човека и той може да ѝ се довери, тя може допълнително да задълбочи познанието на човека за Бог и да остави у него по-дълбоко впечатление за практическите дела на Бог. Работата на Духа е забулена в мистерия; за смъртните същества е трудно да я предвидят, а още по-трудно е да я видят, затова те могат да разчитат само на своите празни представи. Делото на плътта обаче е нормално и практическо, притежава богата мъдрост и е факт, който може да бъде видян от физическото око на човека; човекът може лично да изпита мъдростта на Божието дело и няма нужда да използва богатото си въображение. В това се състои точността и практическата стойност на Божието дело в плът. Духът може да прави само неща, които са невидими за хората и които те трудно могат да си представят, например просвещението на Духа, движението на Духа и напътствията на Духа, но за човека, който има ум, те нямат ясен смисъл. Те дават само променлив или широк смисъл и не могат да дадат указания с думи. Божието дело в плътта обаче е много по-различно: то включва точно напътствие с думи, има ясни намерения и ясно определени цели към него. Така че не е нужно човекът да се опитва да търси слепешком или да използва въображението си, а още по-малко да прави предположения. В това се състои яснотата на делото на плътта и голямата разлика между него и работата на Духа. Работата на Духа е подходяща само когато обхватът е ограничен и тя не може да замени делото на плътта. Делото на плътта дава на човека много по-точни и необходими цели и много по-практическо и ценно знание, отколкото работата на Духа. Работата, която има най-голяма стойност за покварения човек, е тази, която осигурява точни думи, ясни цели, които да се преследват, и която може да бъде видяна и докосната. Само реалната работа и навременното напътствие са подходящи за човешкия вкус и само практическата работа може да спаси човека от неговия покварен и развратен нрав. Това може да бъде постигнато само от въплътения Бог; само въплътеният Бог може да спаси човека от неговия стар покварен и развратен нрав. Въпреки че Духът е изначалната същност на Бог, подобно дело може да бъде извършвано само от Неговата плът. Ако Духът работеше сам, нямаше да е възможно Неговата работа да бъде ефективна — това е очевидна истина.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Поквареното човечество се нуждае повече от спасението на въплътения Бог)

Въпреки че въплътеното тяло на Бог далеч не е равностойно на Божията идентичност и положение и изглежда на човека несъвместимо с действителното Му състояние, тази плът, която не притежава истинския образ на Бог или истинската идентичност на Бог, може да върши делото, което Божият Дух не е в състояние да извърши пряко. Такова е истинското значение и стойност на Божието въплъщение и именно това значение и стойност хората не могат да оценят и признаят. Въпреки че всички хора се отнасят с почит към Божия Дух и гледат отвисоко на Божията плът, независимо от това как я възприемат или какво мислят за нея, практическото значение и стойност на плътта далеч надвишават тези на Духа. Разбира се, това се отнася само за поквареното човечество. За всеки, който търси истината и копнее за явяването на Бог, делото на Духа може да осигури само докосване или вдъхновение, както и усещане за чудо, усещане, че това дело е необяснимо и невъобразимо, и усещане, че е велико, трансцендентно и възхитително, но също и непостижимо и недостъпно за всички. Човекът и Божият Дух могат само да се чувстват отдалечени един от друг, сякаш между тях има огромно разстояние, и никога не могат да си приличат, сякаш човекът и Бог са разделени от невидима преграда. Всъщност това е илюзия, която Духът е дал на човека, и това е така, защото Духът и човекът не са от един и същи вид и никога няма да съществуват съвместно в един и същи свят, и защото Духът не притежава нищо от човека. Така че човекът няма нужда от Духа, тъй като Духът не може пряко да извърши работата, която е най-необходима на човека. Делото на плътта предлага на човека практически цели, които да преследва, ясни думи и усещане, че Той е практически и нормален, че е смирен и обикновен. Въпреки че хората може да се страхуват от Него, за повечето от тях е лесно да се свържат с Него: човекът може да вижда лицето Му и да чува гласа Му и няма нужда да Го гледа отдалече. Тази плът изглежда достъпна за човека, не далечна или необяснима, а видима и осезаема, защото тя е в същия свят като човека.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Поквареното човечество се нуждае повече от спасението на въплътения Бог)

Тъй като този, който е съден, е човекът — човекът, който е от плът и е покварен, а не е духът на Сатана, който бива съден пряко, делото на правосъдието следователно не се извършва в духовния свят, а сред хората. Никой не е по-подходящ и никой не е по-пригоден от въплътения Бог да извърши делото на правосъдието над покварата на човешката плът. Ако съдът се извършваше пряко от Божия Дух, той не би бил всеобхватен и нещо повече, човекът би се затруднил да приеме това, тъй като Духът не може да дойде лице в лице с човека. Точно поради това резултатите нямаше да бъдат незабавни, а още по-малко човекът би могъл да види по-ясно ненакърнимия нрав на Бог. Сатана може да бъде напълно победен само ако въплътеният Бог съди покварата на човечеството. Бог в плът също така е човек с нормална човешка природа и Той може директно да съди неправедността на човека; това е белегът на Неговата вродена святост и на Неговата изключителност. Само Бог е пригоден и е в състояние да съди човека, тъй като в Него е истината и праведността — затова Той може да съди човека. Тези, в които няма истина и праведност, не са годни да съдят другите. Ако това дело се извършваше от Божия Дух, то не би означавало победа над Сатана. Духът по своята същност е по-възвишен от смъртните същества, а Божият Дух по своята същност е свят и тържествува над плътта. Ако Духът вършеше това дело пряко, Той нямаше да може да съди цялото човешко непокорство и нямаше да може да разкрие цялата човешка неправедност. Защото делото на правосъдието се извършва и чрез представите на човека за Бог, а човекът никога не е имал представи за Духа — затова Духът не е способен да разкрие по-добре неправедността на човека, а още по-малко да я разобличи напълно. Въплътеният Бог е враг на всички, които не Го познават. Като съди човешките представи и противопоставянето срещу Него, Той разобличава цялото непокорство на човечеството. Резултатите от Неговото дело в плът са по-очевидни от тези на делото на Духа. И така, съдът над цялото човечество не се извършва пряко от Духа, а е дело на въплътения Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Поквареното човечество се нуждае повече от спасението на въплътения Бог)

Най-хубавото в Неговото дело в плът е, че Той може да остави точни думи и увещания, както и конкретните Си намерения за човечеството на тези, които Го следват, така че след това Неговите последователи да могат по-точно и с по-практични изрази да предадат цялото Му дело в плът и намеренията Му за цялото човечество на онези, които приемат този път. Само делото на Бог в плът сред хората наистина реализира факта, че Бог е заедно с хората и живее заедно с тях. Само това дело изпълнява желанието на човека да види Божието лице, да стане свидетел на Божието дело и да чуе личното слово на Бог. Въплътеният Бог слага край на епохата, когато на човечеството се явяваше само гърбът на Йехова, и също така завършва епохата на вярата на човечеството в нереалистичния бог. По-специално делото на последния въплътен Бог въвежда цялото човечество в епоха, която е по-реалистична, по-практична и по-красива. Това дело не само завършва Епохата на закона и правилата, но, което е по-важно, разкрива на човечеството Богът, който е практически и нормален, който е праведен и свят, който отключва делото на плана за управление и демонстрира тайните и крайната цел на човечеството, който е създал човечеството и слага край на делото на управлението, и който е останал скрит в продължение на хиляди години. Това дело изцяло завършва епохата на нереалистичността, завършва епохата, в която цялото човечество искаше да потърси Божието лице, но не можеше да направи това, слага край на епохата, в която цялото човечество служеше на Сатана, и води цялото човечество към една напълно нова ера. Всичко това е резултат от делото, което Бог извършва в плът вместо Божия Дух. Когато Бог работи в Своята плът, онези, които Го следват, вече не търсят слепешком нещата, които сякаш едновременно съществуват и не съществуват, и престават да гадаят за намеренията на нереалистичния бог. Когато Бог разпространи Своето дело в плът, тези, които Го следват, ще предадат делото, което Той е извършил в плът, на всички религии и вероизповедания и ще предадат всички Негови думи, за да ги чуе цялото човечество. Всичко, което чуват онези, които приемат Неговото евангелие, ще бъдат факти от делото Му, ще бъдат неща, които хората лично са видели и чули, и ще бъдат факти, а не слухове. Тези факти са доказателствата, с които Той разпространява делото, и също така са инструментите, които Той използва при разпространението на това дело. Без наличието на факти Неговото евангелие не би се разпространило във всички страни и на всички места; без факти, а само с човешки фантазии, Той никога не би могъл да извърши делото на завоюването на цялата вселена. Духът е неосезаем за човека и невидим за него, а работата на Духа не може да остави на хората никакви допълнителни доказателства или факти за Божието дело. Човекът никога няма да види истинското лице на Бог, той винаги ще вярва в един нереалистичен бог, който не съществува. Човекът никога няма да види Божието лице и никога няма да чуе думи, изречени лично от Бог. Човешките фантазии в крайна сметка са празни и не могат да заменят истинското лице на Бог; присъщият нрав на Бог и делото на Самия Бог не могат да бъдат имитирани от човека. Невидимият Бог на небето и Неговото дело могат да бъдат пренесени на земята само от въплътения Бог, който лично извършва Своето дело сред хората. Това е най-идеалният начин Бог да се яви на човека — когато той вижда Бог и опознава истинското Му лице, а един Бог, който не е в плът, не може да постигне това.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Поквареното човечество се нуждае повече от спасението на въплътения Бог)

Този път Бог идва, за да върши делото Си не в духовно, а в много обикновено тяло. Нещо повече, това е тялото на второто въплъщение на Бог и също така е тялото, чрез което Бог се връща към плътта. Това е много обикновена плът. Като Го гледаш, не можеш да забележиш нищо, което да Го отличава от останалите, но можеш да придобиеш от Него истини, за които никога преди не си чувал. Точно тази незначителна плът е олицетворението на всички Божии слова на истина, носител на Божието дело в последните дни и изражението, чрез което човекът разбира целия Божи нрав. Не изпитваш ли огромно желание да видиш небесния Бог? Не изпитваш ли огромно желание да разбереш небесния Бог? Не изпитваш ли огромно желание да видиш крайната цел на човечеството? Той ще ти каже всички тези тайни — тайни, които никой човек никога не е могъл да ти каже — и Той ще ти каже и истините, които не разбираш. Той е твоята врата към Царството, твоят водач в новата епоха. Тази обикновена плът съдържа множество неразгадаеми за човека тайнства. Делата Му са неразбираеми за теб, но цялата цел на делото, което Той върши, е достатъчна, за да ти даде възможност да видиш, че Той не е просто плът, както си мислят хората, защото Той олицетворява Божиите намерения в последните дни и Божията грижа към човечеството в последните дни. Макар да не можеш да чуеш словата Му, които сякаш разтърсват небето и земята, макар да не можеш да видиш очите Му като огнен пламък и макар да не можеш да получиш дисциплинирането на железния Му жезъл, от словата Му все пак можеш да чуеш, че Бог е гневен, и да разбереш, че Бог проявява милост към човечеството, и да видиш праведния нрав на Бог и Неговата мъдрост и още повече да оцениш загрижеността на Бог за цялото човечество. Работата на Бог в последните дни е да позволи на човек да види небесния Бог на земята да живее сред хората и да даде възможност на човек да познае Бог, да Му се покори, да се бои от Него и да Го обича. Ето защо Той се върна в плът за втори път. Въпреки че онова, което човек вижда днес, е Бог, който не се различава от човека, Бог с нос и две очи, един с нищо незабележителен Бог, в крайна сметка Той ще ви покаже, че ако този човек не съществуваше, небесата и земята щяха да претърпят огромни промени; ако този човек не съществуваше, небето щеше да притъмнее, земята щеше да потъне в хаос и цялото човечество щеше да живее в глад и чума. Той ще ви покаже, че ако въплътеният Бог не беше дошъл да ви спаси в последните дни, то Бог отдавна щеше да е унищожил цялото човечество в ада; че ако не беше тази плът, вие завинаги щяхте да бъдете архигрешници и щяхте завинаги да останете трупове. Трябва да знаете, че ако не беше тази плът, за цялото човечество щеше да е невъзможно да избегне голямо бедствие и щеше да му е невъзможно да избегне още по-тежкото наказание, което Бог налага на човечеството в последните дни. Ако не се беше родила тази обикновена плът, всички щяхте да се намирате в състояние, в което да молите за живот, без да можете да живеете, и да молите за смърт, без да можете да умрете; ако тази плът не съществуваше, днес нямаше да можете да придобиете истината и да се явите пред Божия престол, а щяхте да сте наказани от Бог за тежките си грехове. Знаете ли, че ако не беше завръщането на Бог в плът, никой нямаше да има шанс за спасение; и ако не беше идването на тази плът, Бог отдавна щеше да е сложил край на старата епоха? В такъв случай все още ли сте способни да отхвърлите второто въплъщение на Бог? След като можете да извлечете толкова много полезни неща от този обикновен човек, защо тогава не Го приемете с радост?

[…]

Цялото Божие дело в последните дни се извършва чрез този обикновен човек. Аз ще ти дам всичко и освен това ще мога да определя всичко, което те засяга. Може ли този човек да бъде такъв, за какъвто Го смятате: твърде обикновен, за да бъде достоен за споменаване? Неговата истина не е ли достатъчна, за да ви убеди напълно? Да видите на делата Му със собствените си очи, не може ли да ви убеди? Или пътят, по който Той води, не е достоен за вас да вървите по него? В крайна сметка какво ви подтиква да изпитвате антипатия към Него, да Го отхвърляте и да Го избягвате? Та нали точно този човек изразява истината, точно този човек предоставя истината и точно този човек ви дава път, който да следвате. Дали пък все още не сте способни да намерите следи от Божието дело в тези истини? Без делото на Исус човечеството не би могло да слезе от кръста, но без днешното въплъщение онези, които слязоха от кръста, никога не биха могли да получат Божието одобрение или да навлязат в новата епоха. Без идването на този обикновен човек никога нямаше да имате възможност да видите истинското лице на Бог, нито щяхте да сте пригодни за това, защото всички вие сте обекти, които отдавна е трябвало да бъдат унищожени. Благодарение на идването на второто въплъщение на Бог, Бог ви е простил и е проявил милост към вас. Въпреки всичко думите, които трябва да ви кажа накрая, остават следните: този обикновен човек, който е въплътеният Бог, е жизненоважен за вас. Това е великото нещо, което Бог вече е свършил сред хората.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Знаеше ли, че Бог е свършил нещо велико сред хората?)

Свързани проповеди

Защо Бог се въплъщава в последните дни, а не е във формата на Дух?

Свързани химни

Бог стана плът, за да върши дело заради нуждите на човека