Религиозният свят смята, че Божието дело трябва да е в съответствие с Библията. Ако няма библейска основа, те не я приемат. Без значение колко истини изрича Всемогъщият Бог, те не признават, че това е появата на Бог или че е Негово дело.

Божии слова от Библията

„Вие изследвате Писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот и те са, които свидетелстват за Мен, и въпреки това не искате да дойдете при Мене, за да имате живот“ (Йоан 5:39-40).

„Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега. А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва към всяка истина“ (Йоан 16:12-13).

„Който има ухо, нека слуша какво говори Духът към църквите“ (Откровение 2:7).

„Те са, които следват Агнеца, където и да отива“ (Откровение 14:4).

Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

В продължение на много години традиционният начин на вярване на хората (този на християнството — една от трите основни религии в света) е четенето на Библията; отклонението от Библията не е вяра в Господ, отклонението от Библията е хетеродоксалност и ерес и дори когато хората четат други книги, в основата на тези книги трябва да лежи обяснението на Библията. Това означава, че ако вярваш в Господ, тогава трябва да четеш Библията и освен на нея не трябва да се покланяш на никоя книга, която не е свързана с Библията. Ако направиш това, значи предаваш Бог. Откакто съществува Библията, вярата на хората в Господ е била вярата в Библията. Вместо да се казва, че хората вярват в Господ, по-добре е да се казва, че вярват в Библията; вместо да се казва, че са започнали да четат Библията, по-добре е да се казва, че са започнали да вярват в Библията; и вместо да се казва, че са се върнали пред Господ, по-добре е да се казва, че са се върнали пред Библията. Така хората се покланят на Библията, сякаш тя е Бог или жизнената им сила, и да я загубят би било все едно да загубят живота си. Хората смятат, че Библията е толкова висша, колкото и Бог, а има и такива, които я смятат за по-висша от Бог. Ако хората са лишени от делото на Светия Дух, ако не могат да почувстват Бог, те могат да продължат да живеят, но веднага щом изгубят Библията или известните глави и цитати от Библията, те сякаш губят живота си. И така, веднага щом хората повярват в Господ, те започват да четат Библията, да я учат наизуст, и колкото повече от Библията успяват да запомнят, толкова повече това доказва, че обичат Господ и имат голяма вяра. Всички онези, които са чели Библията и могат да говорят за нея на другите, са добри братя и сестри. През всичките тези години вярата и предаността на хората към Господ са се измервали според степента на разбиране на Библията. Повечето хора просто не разбират защо трябва да вярват в Бог, нито как да вярват в Него, и не правят нищо друго, освен сляпо да търсят ключове, за да декодират главите от Библията. Хората никога не са следвали посоката на делото на Светия Дух; открай време те не са правели нищо друго, освен неистово да изучават и изследват Библията и никой никога не е открил по-ново дело на Светия Дух извън рамките на Библията. Никой никога не се е отклонявал от Библията, нито пък се е осмелявал да го направи. През всичките тези години хората са изучавали Библията, измислили са толкова много обяснения и са положили толкова много труд в това; освен това те имат много различия в мненията си за Библията, които обсъждат безконечно, така че днес са се формирали над две хиляди различни вероизповедания. Всички те искат да намерят някакви специални обяснения или по-дълбоки тайни в Библията, искат да я изследват и да открият в нея предисторията на делото на Йехова в Израел, предисторията на делото на Исус в Юдея или други тайни, които не са известни на никого другиго. Подходът на хората към Библията е смесица от вманиачаване и вяра и никой не може да бъде напълно наясно с вътрешната история или същността на Библията. И така, днес хората все още изпитват неописуемо чувство на удивление, когато става дума за Библията, а вманиачаването в нея е още по-голямо и вярата в нея е още по-голяма. Днес всички искат да намерят в Библията пророчествата за делото на последните дни, искат да открият какво дело върши Бог през последните дни и какви знамения има за последните дни. По този начин поклонението на хората пред Библията става все по-ревностно и колкото повече наближават последните дни, толкова по-сляпо става тяхното доверие към библейските пророчества, особено към тези за последните дни. С такава сляпа вяра в Библията, с такова доверие в Библията те нямат желание да търсят делото на Светия Дух. В представите си хората смятат, че само Библията може да донесе делото на Светия Дух, че само в Библията могат да се открият стъпките на Бог, че само в Библията са скрити тайните на Божието дело, че само Библията — а не други книги или хора — може да изясни всичко за Бог и цялото Му дело, че Библията може да донесе делото на небето на земята и че Библията може да започва и да завършва епохите. С тези представи хората не са склонни да търсят делото на Светия Дух. И така, независимо от това колко много е помагала Библията на хората в миналото, тя се е превърнала в пречка за най-новото Божие дело. Без Библията хората могат да търсят стъпките на Бог на други места, но днес Неговите стъпки са ограничени до рамките на Библията и разширяването на границите на Неговото последно дело е станало двойно по-трудно, превърнало се е в тежка задача. Всичко това се дължи на известните глави и цитати от Библията, както и на различните пророчества в нея. Библията се е превърнала в идол в съзнанието на хората, превърнала се е в главоблъсканица в техните умове и те просто не са способни да повярват, че Бог може да работи извън Библията, не са способни да повярват, че хората могат да намерят Бог извън Библията, а още по-малко са способни да повярват, че Бог може да се отклони от Библията по време на последното дело и да започне наново. За хората това е немислимо; те не могат да го повярват, нито да си го представят. Библията се е превърнала в голяма пречка за приемането на новото Божие дело от хората, а също и в трудност за разширяването от Бог на това ново дело.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Относно Библията (1)“)

По времето на Исус, Той водеше евреите и всички онези, които Го следваха според делото на Светия Дух в Него по онова време. Той не приемаше Библията за основа на това, което вършеше, а говореше според делото Си; не обръщаше внимание на това, което казваше Библията, нито пък търсеше в Библията път, по който да води Своите последователи. Още от самото начало на Своето дело Той разпространяваше пътя на покаянието — дума, която изобщо не се споменава в пророчествата на Стария завет. Той не само че не действаше според Библията, но и водеше по нов път и вършеше ново дело. Никога не се позоваваше на Библията, когато проповядваше. През Епохата на закона никой не можеше да извършва Неговите чудеса на изцеление на болни и изгонване на демони. Същото важи и за Неговото дело, Неговите учения и властта и силата на думите Му, които надминаваха всеки човек в Епохата на закона. Исус просто вършеше Своето по-ново дело и въпреки че много хора Го осъждаха с помощта на Библията — и дори използваха Стария завет, за да Го разпнат — Неговото дело надмина Стария завет; ако не беше така, защо хората Го приковаваха на кръста? Не беше ли, защото в Стария завет не се казваше нищо за Неговото учение, за способността Му да изцелява болни и да изгонва демони? Неговото дело беше извършено, за да поведе по нов път, а не за да започне съзнателно битка срещу Библията или съзнателно да отхвърли Стария завет. Той просто дойде, за да извърши Своето служение, да донесе новото дело на онези, които копнееха за Него и Го търсеха. Той не дойде, за да обясни Стария завет или да отстоява неговото дело. Делото на Исус нямаше за цел да позволи на Епохата на закона да продължи да се развива, тъй като Неговото дело не се съобразяваше с това дали е основано на Библията; Исус просто дойде да извърши делото, което трябваше да извърши. Така Той не обясни пророчествата на Стария завет, нито работи според думите на старозаветната Епоха на закона. Той пренебрегваше написаното в Стария завет, не се интересуваше дали то е в съгласие с Неговото дело, или не, не се интересуваше какво знаят другите за делото Му и как го осъждат. Той просто продължи да върши делото, което трябваше да върши, въпреки че много хора използваха предсказанията на старозаветните пророци, за да Го осъдят. На хората им се струваше, че делото Му няма основание и че в него има много неща, които противоречат на записите от Стария завет. Не беше ли това грешка на човека? Необходимо ли е към Божието дело да се прилага доктрина? И трябва ли Бог да работи според предсказанията на пророците? В крайна сметка кое е по-велико: Бог или Библията? Защо Бог трябва да върши делата Си според Библията? Възможно ли е Бог да няма право да излезе извън границите на Библията? Не може ли Бог да се отклони от Библията и да върши други дела? Защо Исус и учениците Му не спазваха съботата? Ако трябваше да практикува, като взема предвид съботата и според заповедите на Стария завет, защо Исус не спазваше съботата, след като дойде, а вместо това изми краката на учениците Си, покри главата Си, разчупи хляба и пи вино? Нима всичко това не липсва в заповедите на Стария завет? Ако Исус почиташе Стария завет, защо наруши тези доктрини? Ти трябва да знаеш кой е бил пръв — Бог или Библията! Като Господар на съботата, не би ли могъл Той да бъде и Господар на Библията?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Относно Библията (1)“)

Всички евреи бяха чели Стария завет и знаеха за пророчеството на Исая, че в ясла ще се роди мъжко дете. Защо тогава, въпреки че бяха напълно наясно с това пророчество, продължаваха да преследват Исус? Дали причината не е в тяхната непокорна природа и непознаване на делото на Светия Дух? По онова време фарисеите вярваха, че делото на Исус е различно от това, което знаеха за мъжкото дете, за което беше пророкувано, а днес хората отхвърлят Бог, защото делото на въплътения Бог не съответства на Библията. Не е ли същината на техния бунт срещу Бог една и съща? Можете ли да приемете без съмнение цялото дело на Светия Дух? Ако това е дело на Светия Дух, то е правилният поток и ти трябва да го приемеш без никакви опасения; не трябва да подбираш какво да приемаш. Ако прозреш Бог в по-голяма степен и проявиш повече предпазливост към Него, тогава не е ли това нежелателно? Не е нужно да търсиш допълнителни доказателства от Библията; ако това е дело на Светия Дух, тогава трябва да го приемеш, защото вярваш в Бог, за да следваш Бог, а не бива да Го проверяваш. Не трябва да търсиш допълнителни доказателства за Мен, за да докажеш, че Аз съм твоят Бог, а трябва да можеш да разпознаеш дали съм от полза за теб — това е най-важното. Дори и да намериш много неопровержими доказателства в Библията, те не могат да те доведат напълно пред Мен. Ти просто живееш в рамките на Библията, но не и пред Мен; Библията не може да ти помогне да Ме познаеш, нито да задълбочи любовта ти към Мен. Макар че Библията пророкува, че ще се роди мъжко дете, никой не можеше да прозре върху кого ще се сбъдне това пророчество, защото човекът не познаваше Божието дело и именно това накара фарисеите да се изправят срещу Исус. Някои знаят, че Моето дело е в интерес на човека, но продължават да вярват, че Исус и Аз сме две напълно отделни, взаимно несъвместими същества. По онова време в Епохата на благодатта Исус изнесе пред учениците Си само поредица от проповеди на теми като например как да практикуват, как да се събират, как да се молят, как да се отнасят към другите и т.н. Делото, което Той извърши, беше в Епохата на благодатта и Той разясняваше само как учениците и онези, които Го следваха, трябваше да практикуват. Той извърши само делото на Епохата на благодатта и нито едно от делата на последните дни. Когато Йехова установи старозаветния закон в Епохата на закона, защо тогава не извърши делото на Епохата на благодатта? Защо не изясни предварително делото на Епохата на благодатта? Това нямаше ли да помогне на човека да го приеме? Той само пророкува, че мъжко дете ще се роди и ще дойде на власт, но не извърши предварително делото на Епохата на благодатта. Делото на Бог във всяка епоха има ясни граници; Той върши само делото на настоящата епоха и никога не извършва предварително следващия етап на делото. Само по този начин Неговото представително дело за всяка епоха може да бъде изведено на преден план. Исус говори само за знаците на последните дни, за това как да бъдеш търпелив и как да се спасиш, как да се покаеш и изповядаш, как да носиш кръста и да понасяш страданията; никога не говори за това как човекът в последните дни трябва да постигне навлизане, нито как трябва да се стреми да удовлетвори Божията воля. В този смисъл не е ли нелепо да търсим в Библията Божието дело за последните дни? Какво можеш да видиш, като просто държиш Библията в ръка? Било то тълкувател на Библията, или проповедник, кой би могъл да види предварително делото на днешния ден?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Как човек, който е ограничил Бог в представите си, може да получи Божиите откровения?“)

Ако искаш да познаеш делото на Епохата на закона и да узнаеш как израилтяните следваха пътя на Йехова, трябва да прочетеш Стария завет; ако искаш да разбереш делото на Епохата на благодатта, трябва да прочетеш Новия завет. Но как да познаеш делото на последните дни? Трябва да приемеш ръководството на днешния Бог и да навлезеш в днешното дело, защото това е новото дело и никой досега не го е записал в Библията. Днес Бог е станал плът и е определил други избраници в Китай. Бог работи в тези хора, Той продължава делото Си на земята и продължава с това, което идва след делото на Епохата на благодатта. Днешното дело е път, по който човекът никога не е вървял, и път, който никой никога не е виждал. Това е дело, което никога не е извършвано преди — то е най-новото Божие дело на земята. Следователно дело, което никога не е било извършвано преди, не е история, защото сега е настояще и това дело тепърва трябва да се превърне в минало. Хората не знаят, че Бог е извършил по-велико, по-ново дело на земята, при това извън Израел, че то вече е излязло извън обхвата на Израел и извън рамките на предсказанията на пророците, че това е ново и великолепно дело извън пророчествата; то е по-ново дело отвъд пределите на Израел и е дело, което хората не могат нито да възприемат, нито да си представят. Как би могла Библията да съдържа изрични записи за такова дело? Кой би могъл да запише предварително и без пропуски всяка частица от днешното дело? Кой би могъл да запише това по-могъщо и по-мъдро дело, което не се подчинява на условностите, в тази мухлясала стара книга? Делото на днешния ден не е история, така че ако искаш да вървиш по новия път на днешния ден, трябва да се отклониш от Библията, трябва да излезеш извън рамките на книгите с пророчества или историята в Библията. Само тогава ще можеш да вървиш както подобава по новия път и само тогава ще можеш да навлезеш в новото царство и в новото дело. […] Новите слова могат да те поддържат, което доказва, че това е новото дело; старите записи не могат да те заситят или да задоволят настоящите ти нужди, което доказва, че те са история, а не делото на днешния ден. Най-висшият път е най-новото дело, а при новото дело, колкото и висш да е пътят на миналото, той е просто история, към която хората поглеждат, и независимо, че има стойност като справка, той все пак е старият път. Въпреки че е записан в „свещената книга“, старият път е история; въпреки че не е записан в „свещената книга“, новият път е тук и сега. Този път може да те спаси и този път може да те промени, защото това е делото на Светия Дух.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Относно Библията (1)“)

Човекът е покварен и живее в капана на Сатана. Всички хора живеят в плът, живеят според егоистичните си желания и сред тях няма нито един, който да Ми съответства. Има хора, които казват, че Ми съответстват, но всички те се покланят на неясни идоли. Въпреки че признават името Ми за свято, те вървят по път, който е противоположен на Моя, и думите им са изпълнени с високомерие и самоувереност. Това е така, защото по същество всички те са против Мен и не Ми съответстват. Всеки ден те търсят следи от Мен в Библията и наслуки намират „подходящи“ откъси, които четат безконечно и рецитират като стихове. Те нито знаят как да Ми съответстват, нито какво означава да бъдат против Мен. Те просто сляпо четат стихове от Писанието. В рамките на Библията те поставят ограничения на един неясен Бог, когото никога не са виждали и не са способни да видят, и го изваждат, за да го разглеждат, когато пожелаят. Те вярват, че съществувам само в границите на Библията и Ме отъждествяват с Библията; без Библията Аз не съществувам, а без Мен не съществува и Библията. Те не обръщат внимание на Моето битие или действия, а вместо това отделят изключително и специално внимание на всяка дума от Писанието. Много повече хора дори вярват, че не трябва да правя нищо от това, което искам да направя, освен ако не е предсказано от Писанието. Те придават твърде голямо значение на Писанието. Може да се каже, че те смятат буквалното значение на думите за твърде важно, дотолкова, че използват стихове от Библията, за да претеглят всяка моя дума и да Ме осъждат. Това, което те търсят, не е начин за постигане на съответствие на Мен или начин за съответствие на истината, а начин за постигане на съответствие с думите на Библията, като вярват, че всичко, което не съответства на Библията, без изключение не е Мое дело. Такива хора не са ли послушните потомци на фарисеите? Еврейските фарисеи използваха закона на Моисей, за да осъдят Исус. Те не търсеха как да съответстват на Исус от онова време, а усърдно следваха буквата на закона, до такава степен, че след като Го обвиниха в неспазване на старозаветния закон и че Той не е Месията, в крайна сметка приковаха невинния Исус на кръста. Що за хора бяха те? Не беше ли това, че те не търсеха как да съответстват на истината? Те отделяха прекомерно внимание на всяка дума от Писанието, без да обръщат внимание нито на Моята воля, нито на стъпките и методите на Моето дело. Те не бяха хора, които търсеха истината, а хора, които твърдо се придържаха към думите; те не бяха хора, които вярваха в Бог, а хора, които вярваха в Библията. По същество те бяха пазители на Библията. За да защитят интересите на Библията, да запазят нейното достойнство и да защитят репутацията ѝ, те стигнаха дотам, че приковаха милостивия Исус на кръста. Те направиха това единствено с цел да защитят Библията и да запазят престижа на всяка дума от Библията в сърцата на хората. Затова предпочетоха да изоставят бъдещето си и жертвата за грях и осъдиха на смърт Исус, който не отговаряше на учението на Писанието. Не бяха ли всички те лакеи на всяка дума от Писанието?

А какво да кажем за хората днес? Христос е дошъл да извади наяве истината, но те биха предпочели да Го изгонят от този свят, за да могат да влязат в рая и да получат благодат. Те по-скоро биха отрекли напълно идването на истината, за да защитят интересите на Библията, те по-скоро биха приковали отново върналия се в плът Христос на кръста, за да осигурят вечното съществуване на Библията. Как може човек да получи Моето спасение, когато сърцето му е толкова злобно и природата му е толкова враждебна към Мен? Аз живея сред хората, но те не знаят за Моето съществуване. Когато осветявам човека с Моята светлина, той все още остава в неведение за съществуването Ми. Когато отприщвам гнева Си върху човека, той отрича съществуването Ми още по-настойчиво. Човек търси съответствие на думите и съответствие на Библията, но нито един човек не идва пред Мен, за да потърси начина за съответствие на истината. Човек гледа към Мен на небето и отделя особено внимание на Моето битие на небето, но никой не се интересува от Мен в плътта, защото Аз, който живея сред хората, просто съм твърде незначителен. Онези, които търсят съответствие само на думите на Библията и които търсят съответствие само на един неясен Бог, са жалка гледка за Мен. Това е така, защото това, на което се покланят, са мъртви думи и един Бог, който е способен да им даде несметни съкровища; това, на което се покланят, е един Бог, който би се оставил на милостта на човека — един Бог, който не съществува. Тогава какво могат да спечелят такива хора от Мен? Човекът просто е твърде незначителен за думите. Онези, които са против Мен, които предявяват безгранични претенции към Мен, които не обичат истината, които са непокорни към Мен — как могат те да Ми съответстват?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Трябва да търсиш начин да съответстваш на Христос“)

Днес правя задълбочен анализ на Библията по този начин и това не означава, че я ненавиждам или че отричам стойността, която тя има като справка. Обяснявам ти и ти изяснявам изначалната стойност и произхода на Библията, за да не бъдеш държан в неведение. Защото хората имат толкова много възгледи за Библията и повечето от тях са погрешни; четенето на Библията по този начин не само им пречи да спечелят това, което трябва, но което е по-важно — пречи на делото, което възнамерявам да извърша. Тя смущава ужасно делото на бъдещето и предлага само недостатъци, а не предимства. В този смисъл това, на което те уча, е просто същността и истинската история на Библията. Не искам от теб да не четеш Библията или да обявяваш на всеослушание, че тя е без стойност, а само да имаш правилното познание и възглед за Библията. Не бъди прекалено едностранчив! Въпреки че Библията е историческа книга, написана от хора, тя също така документира много от принципите, чрез които древните светци и пророци служиха на Бог, както и преживяванията на неотдавнашните апостоли в служенето на Бог — всичко това наистина е било видяно и познато от тези хора и може да служи като ориентир за хората от тази епоха в търсенето на истинския път. По този начин, четейки Библията, хората могат да спечелят и много пътища на живота, които не могат да бъдат намерени в други книги. Тези пътища са пътищата на живота на делото на Светия Дух, изживени от пророците и апостолите в миналите епохи; много от думите са ценни и могат да осигурят това, от което хората се нуждаят. Ето защо всички хора обичат да четат Библията. Тъй като в Библията е скрито толкова много, възгледите на хората за нея са различни от тези за писанията на велики духовни личности. Библията е запис и сборник с изживяванията и знанията на хората, които служиха на Йехова и Исус в старата и новата епоха, така че по-късните поколения са могли да получат от нея много просветление, озарение и пътища за практикуване. Причината, поради която Библията е по-висша от писанията на всички други велики духовни личности е, че всички техни писания са извлечени от Библията, всички техни изживявания идват от Библията и всички те обясняват Библията. И така, въпреки че хората могат да спечелят ресурс от книгите на всяка велика духовна личност, те продължават да се прекланят пред Библията, защото тя им се струва толкова висша и дълбока! Въпреки че Библията обединява някои от книгите за думите на живота, като посланията на Павел и посланията на Петър, и въпреки че тези книги могат да осигуряват ресурс и да помагат на хората, те все пак са остарели, принадлежат на старата епоха и колкото и да са добри, са подходящи само за един период и не са вечни. Защото Божието дело винаги се развива и не може просто да спре по времето на Павел и Петър или завинаги да остане в Епохата на благодатта, през която Исус беше разпнат. И така, тези книги са подходящи само за Епохата на благодатта, а не за Епохата на царството в последните дни. Те могат да осигуряват ресурс само за вярващите от Епохата на благодатта, но не и за светиите от Епохата на царството, и колкото и да са добри, те все пак са остарели. Същото е и с делото на сътворението на Йехова или Неговото дело в Израел: колкото и велико да беше това дело, то все пак щеше да остарее и щеше да дойде времето, когато да отмине. Така става и с Божието дело: макар и да е велико, ще дойде време, когато то ще достигне до своя край; то не може да остане винаги сред делото на сътворението, нито сред това на разпятието. Колкото и убедително да е било делото на разпятието, колкото и ефективно да е било то в победата над Сатана, делото все пак си остава дело, а епохите все пак си остават епохи; не е възможно делото винаги да стои на една и съща основа и не е възможно времената да остават непроменени, защото е имало сътворение и трябва да има последни дни. Това е неизбежно! Така че днес думите на живота в Новия завет — посланията на апостолите и четирите Евангелия — са се превърнали в исторически книги, станали са стари алманаси, а как е възможно старите алманаси да отведат хората в новата епоха? Независимо от това колко полезни са тези алманаси в осигуряването на приток на живот за хората, независимо от това колко способни са да доведат хората до кръста, не са ли те остарели? Не са ли те лишени от стойност? Затова казвам, че не трябва да вярваш сляпо на тези алманаси. Те са твърде стари, не могат да те въведат в новото дело и могат само да бъдат бреме за теб. Те не само не могат да те въведат в новото дело и в ново навлизане, но и те отвеждат в старите религиозни църкви — и ако това е така, няма ли да вървиш назад във вярата си в Бог?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Относно Библията (4)“)

Свързани химни

Търсете пътя на съответствието с Христос

Всички, които използват Библията, за да осъдят Бог, са фарисеи