Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

При все че много хора вярват в Бог, малцина разбират какво означава вярата в Него и какво точно трябва да правят, за да бъдат съгласно Божиите намерения. Причината е, че макар и думата „Бог“ и фрази като „Божието дело“ да са им познати, те не познават Бог, а още по-малко делото Му. Тогава няма нищо чудно, че всички непознаващи Бог са объркани във вярата си в Него. Хората не приемат сериозно вярата в Бог и това се дължи изцяло на факта, че тя им е твърде чужда, твърде непозната. Така хората далеч не успяват да изпълнят Божиите изисквания. Иначе казано, щом не познават Бог и не познават Неговото дело, те не са годни да се използват от Бог а още по-малко са способни да удовлетворят намеренията Му. „Вярата в Бог“ е убеждение, че има Бог — това е най-опростената идея по отношение на вярата в Него. При това убеждението, че има Бог, не е равносилно на истинска вяра в Бог, а е по-скоро просто вярване със силен религиозен оттенък. Истинската вяра в Бог означава следното: въз основа на вярата, че Бог има върховенство над всички неща, човек преживява словото Му и делото Му, отървава се от покварения си нрав, удовлетворява Божиите намерения и опознава Бог. Само такова пътуване може да се нарече „вяра в Бог“. Хората обаче често приемат вярата в Бог като елементарен и фриволен въпрос. Онези, които вярват в Бог по този начин, са изгубили смисъла на вярата в Бог и макар да са вярващи докрай, те никога не ще се сдобият с Божието одобрение, защото са поели по грешен път. Днес все още има хора, които вярват в Бог според думи и кухи доктрини. Те не знаят, че им липсва същността на вярата в Бог и че не могат да получат Неговото одобрение, но въпреки това отправят към Него молитви за безопасност и молитви за достатъчна благодат. Нека поспрем, да успокоим сърцата си и да се запитаме: възможно ли е вярата в Бог да е най-лесното нещо на света? Възможно ли е вярата в Него да не е нищо повече от приемане на обилната Божия благодат? Дали тези, които вярват в Бог, без да Го познават, или тези, които вярват в Него, но Му се противопоставят, наистина са в състояние да удовлетворят намеренията Му?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Предисловие)

Най-простият начин да опишем вярата в Бог е да вярваме, че има Бог, и въз основа на това да Го следваме, да Му се покоряваме, да приемаме Неговото върховенство, устройване и подредби, да се вслушваме в словото Му, да живеем според него, да правим всичко според словото Му, да бъдем истински сътворени същества, да се боим от Него и да отбягваме злото; само това е истинската вяра в Бог. Ето това означава да следваш Бог. Ако твърдиш, че следваш Бог, но в сърцето си не приемаш Божието слово и се отнасяш към него със съмнение, не приемаш Неговото върховенство, устройване и подредби, и винаги имаш някакви представи и погрешни разбирания за това, което Той прави, и, вечно недоволен, се оплакваш от Него; и ако винаги измерваш и подхождаш към това, което Той прави, със собствените си представи и фантазии; и ако винаги имаш собствени мисли и разбирания — това ще доведе до неприятности. То не е преживяване на Божието дело и не е начин да Го следваш истински. Това не е вяра в Бог.

Какво точно представлява вярата в Бог? Вярата в религията равносилна ли е на вярата в Бог? Да вярваш в религията означава да следваш Сатана; да вярваш в Бог означава да следваш Бог — и само хората, които следват Христос, са тези, които наистина вярват в Бог. Човек, който изобщо не приема Божието слово за свой живот, не е истински вярващ в Бог. Той е неверник и колкото и години да вярва в Бог, от това няма никаква полза. Ако вярващият в Бог просто участва в религиозни ритуали, но не практикува истината, той не е вярващ в Бог и Бог не го признава. Какво трябва да притежаваш, за да може Бог да те признае за Свой последовател? Знаеш ли кои са критериите, по които Бог оценява човека? Бог преценява дали правиш всичко според Неговите изисквания и дали практикуваш и се покоряваш на истината според Неговите слова. Това е критерият, по който Бог оценява човека. Оценката на Бог не зависи от това колко години вярваш в Него, колко път си изминал, колко добри постъпки имаш или колко думи и доктрини разбираш. Той те оценява според това дали се стремиш към истината и какъв път си избрал. Много хора на думи вярват в Бог и Го възхваляват, но в сърцата си не обичат словата, произнасяни от Бог. Те не се интересуват от истината. Винаги вярват, че животът според философията на Сатана или на различните светски теории е това, което правят нормалните хора, че така човек може да се защити и да живее стойностно на този свят. Това ли са хората, които вярват в Бог и Го следват? Не, не са.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Човек не може да бъде спасен, като вярва в религия или участва в религиозни церемонии)

Истинската вяра в Бог не означава човек да вярва в Бог само за да бъде спасен, нито трябва да е само за да стане добър човек. Освен това не е само въпрос на вяра в Него, единствено за да се придобие човешко подобие. Факт е, че възгледът на хората за вярата в Бог не бива да е просто вярата, че Бог съществува, както и че Той е истината, пътят и животът и да се приключи дотам. Също така не става въпрос само за признаване на Бог и вяра, че Той е Върховният владетел на всичко, че Той е всемогъщ, че Той е създал света и всички неща, че Той е неповторим и че е върховен. Не става въпрос просто да се вярва в тези факти и толкова. Божието намерение е цялото ти същество и сърце да бъдат отдадени на Него и да Му се покорят. С други думи, ти трябва да следваш Бог, да бъдеш използван от Него и да си готов дори да Му служиш — най-правилното за теб е да правиш каквото и да е за Бог. Не е казано, че само онези, които са отредени и избрани от Бог, следва да вярват в Него. Факт е, че цялото човечество трябва да се прекланя пред Бог, да Го слуша и да Му се покорява, защото човечеството е създадено от Бог. Ако знаеш, че целта на вярата в Бог е да постигнеш спасение и вечен живот, но не приемаш ни най-малко истината и не вървиш по пътя на стремежа към истината, тогава се самозаблуждаваш, нали? Можеш ли да придобиеш истината, ако само разбираш доктрината, но не се стремиш към истината? Стремежът към истината е най-важната част от вярата в Бог. Хората трябва да търсят, да размишляват и да изследват какво е скритото значение на всяка една истина, както и как да я практикуват и да навлязат в този аспект на истината. Вярващите трябва да разбират и да притежават тези неща.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Щом вярата ти в Бог е неподправена, ти трябва да ядеш и пиеш словото Му, да усещаш словото Му и да изживяваш словото Му. Това е същинската вяра в Бог! Ако на думи заявяваш вярата си в Него, но при това не успяваш да претвориш на дело нищо от словото Му и не го превръщаш в реалност, това не е истинска вяра в Бог. По-скоро е като да търсиш да се наситиш с хляб. Ако говориш само за тривиални свидетелства, безполезни неща и повърхностни теми, без да притежаваш и късче от реалността, това не представлява вяра в Бог и ти просто не си разбрал как правилно да изповядваш вярата си в Него. Защо е нужно да ядеш и пиеш, колкото е възможно повече от Божието слово? Ако не поглъщаш и не пиеш словата Му, а едничкият ти стремеж е да се възнесеш на небето, това вяра в Бог ли е? Каква е първата стъпка, която вярващият в Бог да предприеме? По коя пътека Бог прави човека съвършен? Можеш ли да бъдеш усъвършенстван, ако не ядеш и не пиеш Божиите слова? Възможно ли е да бъдеш считан за поданик на Царството, без Божието слово да ти служи за реалност? Точно какво означава вярата в Бог? Като абсолютен минимум вярващите в Бог външно трябва да са с добри обноски. Най-важното е да притежават Божието слово. При никакви обстоятелства не се отвръщай от словото Му. Чрез Божието слово се достига познанието за Него и до удовлетворяване на намеренията Му. Един ден всеки народ, вероизповедание, религия и сектор ще бъдат завоювани от словото Му. Бог ще говори директно и всички хора ще държат Божиите слова в ръцете си — така ще бъде усъвършенствано човечеството. Отвътре и отвън, Божието слово прониква навсякъде: човеците ще изричат словата Му с устата си, ще практикуват в съгласие със словото Му и ще го пазят в себе си — така ще бъдат потопени в Божието слово вътрешно и външно. Тъй ще бъде усъвършенствано човечеството. Онези, които удовлетворяват Божиите намерения и са способни да свидетелстват за него — това са хората, които са добили Божието слово като своя реалност.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Епохата на царството е Епоха на словото)

Трябва да имаш правилна гледна точка за вярата в Бог и да се стремиш да получиш Божиите слова. Трябва да ядеш и да пиеш Божиите слова и трябва да можеш да изживееш истината, и по-специално трябва да можеш да виждаш Неговите практически дела, Неговите прекрасни дела в цялата вселена, както и практическите дела, които Той върши в плът. Чрез своя практически опит хората могат да оценят точно как Бог действа върху тях и какви са Неговите намерения към тях. Целта на всичко това е да се отстрани поквареният сатанински нрав на хората. Като се отървеш от цялата нечистота и неправедност в теб, като отхвърлиш грешните си намерения и като развиеш истинска вяра в Бог — само с истинска вяра можеш истински да обичаш Бог. Можеш да обичаш истински Бог само ако стъпиш на основата на своята вяра в Него. Можеш ли да обикнеш Бог, без да вярваш в Него? След като вярваш в Бог, не можеш да си объркан по този въпрос. Някои хора се изпълват със сила, щом видят, че вярата в Бог ще им донесе благословения, но след това губят цялата си енергия, щом видят, че трябва да изтърпят облагородявания. Това вяра в Бог ли е? В крайна сметка ти трябва да постигнеш пълно и безпрекословно покорство пред Бог във вярата си. Ти вярваш в Бог, но все още имаш изисквания към Него, имаш много религиозни представи, от които не можеш да се откажеш, лични интереси, които не можеш да изоставиш, и все още търсиш благословиите на плътта и искаш Бог да спаси плътта ти, да спаси душата ти — всичко това е поведение на хора, които имат погрешна гледна точка. Въпреки че хората с религиозни убеждения вярват в Бог, те не се стремят да променят своя нрав и не се стремят към познание за Бог, а преследват единствено интересите на плътта си. Много от вас имат вяра, която спада към категорията на религиозните убеждения; това не е истинска вяра в Бог. За да повярват в Бог, хората трябва да имат сърце, което е готово да страда за Него, и воля за себеотдаване. Ако хората не изпълнят тези две условия, тогава тяхната вяра в Бог не важи и те няма да могат да постигнат промяна в нрава си. Само хората, които искрено се стремят към истината, търсят познание за Бог и се стремят към живота, са тези, които наистина вярват в Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тези, които ще бъдат усъвършенствани, трябва да бъдат подложени на облагородяване)

Ако вярваш в Бог, тогава трябва да Му се покоряваш, да прилагаш истината на практика и да изпълняваш всички свои задължения. Освен това трябва да разбереш какво следва да преживееш. Ако преживяваш само кастрене, дисциплиниране и съдене, ако можеш само да се радваш на Бог, но не и да усетиш кога Той те дисциплинира или те кастри — това е неприемливо. Вероятно в този случай на облагородяване ще успееш да защитиш своята позиция, но това все още не е достатъчно; ти трябва да продължиш да вървиш напред. Урокът да обичаш Бог никога не спира и няма край. Хората смятат, че да вярваш в Бог е нещо изключително просто, но след като придобият практически опит, разбират, че вярата в Бог не е толкова проста, колкото си представят. Когато Бог работи с цел да облагороди човека, човекът страда. Колкото по-облагороден е един човек, толкова по-боголюбиво ще е сърцето му и толкова повече Божието могъщество ще се разкрива в него. И обратното, колкото по-малко облагородяване получава човек, толкова по-малко боголюбиво ще е сърцето му и толкова по-малко Божието могъщество ще се разкрива в него. Колкото по-голямо е облагородяването и болката на такъв човек и колкото повече мъчения преживява той, толкова по-дълбока ще бъде неговата любов към Бог, толкова по-истинска ще стане вярата му в Бог и толкова по-задълбочени ще бъдат знанията му за Него. В своя опит ще видиш, че тези хора, които страдат много, докато биват облагородявани, хора, които Бог кастри много и които много дисциплинира, хранят дълбока обич към Бог и имат по-задълбочени и проникновени знания за Него, и че онези, които не са имали опита да ги кастрят, имат само повърхностни знания. Те могат да кажат само: „Бог е толкова добър, Той дарява хората с благодат, за да могат те да Му се радват“. Когато хората са преживявали кастрене и дисциплиниране, те могат да говорят за истинското знание за Бог. Така че колкото по-чудно е Божието дело в човека, толкова по-ценно и значимо е то. Колкото по-неразгадаемо е то за теб и колкото е по-несъвместимо с твоите представи, толкова по-успешно Божието дело може да те завоюва, да те спечели и да те доведе до съвършенство. Колко голямо е значението на Божието дело! Ако Бог не облагородяваше човека по този начин, ако не работеше по този метод, тогава Неговото дело щеше да бъде безрезултатно и нямаше да има никакво значение. В миналото беше казано, че Бог ще избере и спечели тази група хора и че ще ги направи пълноценни в последните дни; това има изключително значение. Колкото по-голямо е делото, което Той извършва във вас, толкова по-дълбока и по-чиста е вашата любов към Бог. Колкото по-голямо е Божието дело, толкова по-способен става човек да разбере нещо от мъдростта на Бог и толкова по-задълбочено става човешкото познание за Него.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тези, които ще бъдат усъвършенствани, трябва да бъдат подложени на облагородяване)

Каква е истинската вяра в Бог днес? Тя е да приемеш Божието слово като свой живот реалност и да познаваш Бог от словото Му, за да постигнеш истинска любов към Него. Казано по-ясно, вярата в Бог е, за да можеш да се покоряваш на Бог, да Го обичаш и да изпълняваш дълга, който трябва да изпълнява едно сътворено същество. Това е целта на вярата в Бог. Трябва да добиеш знания за прелестта на Бог, за това колко достоен е Бог за почит, за това как Бог извършва делото на спасението в Своите сътворени същества и ги прави съвършени — това е най-важното за твоята вяра в Бог. Вярата в Бог е предимно преминаването от живот в плът към живот в любов към Бог; от живот в поквара към живот с живителната сила на Божиите слова. Тя е избавление от властта на Сатана и живот под грижите и защитата на Бог. Тя е способността за постигане на покорство към Бог, а не покорство към плътта. Тя е да позволиш на Бог да спечели цялото ти сърце, да Му позволиш да те направи съвършен и да се освободиш от покварения сатанински нрав. Основната цел на вярата в Бог е великото могъщество и славата на Бог да се проявят в теб, да следваш Божията воля и Божия план и да можеш да свидетелстваш за Бог пред Сатана. Вярата в Бог не бива да се върти около желанието да търсиш знамения и чудеса, нито трябва да бъде заради самата твоя плът. Тя трябва да бъде заради стремежа към познаване на Бог и способността да Му се покоряваш, и, като Петър, да Му се покоряваш до смъртта си. Това са основните цели на вярата в Бог. Човек яде и пие Божието слово, за да познае Бог и да Го удовлетвори. Чрез яденето и пиенето на Божието слово получаваш по-голямо познание за Бог и само след това познание можеш да Му се покориш. Само ако познаваш Бог, можеш да Го обичаш и това е целта, която човек трябва да постигне в своята вяра в Бог. Ако във вярата ти в Бог винаги се опитваш да търсиш знамения и чудеса, то тогава гледната точка на тази вяра в Бог е погрешна. Вярата в Бог основно е приемането на Божието слово като живот реалност. Целта на Бог се постига само чрез прилагане на практика на Божиите слова от Божията уста и изпълнението им вътре в теб. Вярвайки в Бог, човек трябва да се стреми да бъде усъвършенстван от Бог, да може да се покори на Бог, както и да бъде напълно покорен на Бог. Ако можеш да се покориш на Бог, без да се оплакваш, да проявяваш внимание към Божиите намерения, да постигнеш величината на Петър, да имаш стила на Петър, за който говори Бог, тогава ще постигнеш успех във вярата в Бог и това ще означава, че си бил спечелен от Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Всичко се постига чрез Божието слово)

И така, какво точно е вярата в Бог? Вярата в Бог всъщност е процесът на постигане на Божието спасение, както и процесът на превръщане от покварено от Сатана човешко същество в това, което в Божиите очи е истинско сътворено същество. Ако някой продължава да живее според своя сатанински нрав и природа, в очите на Бог отговаря ли на критериите за сътворено същество? (Не.) Твърдиш, че вярваш в Бог, признаваш Бог, признаваш Божието върховенство и признаваш, че Бог ти дава всичко, но изживяваш ли Божиите слова? Живееш ли в съответствие с Божиите изисквания? Следваш ли Божия път? Може ли сътворено същество като теб да дойде пред Бог? Можеш ли да живееш заедно с Бог? Имаш ли богобоязливо сърце? Това, което изживяваш, и пътят, по който вървиш, съответстват ли на Бог? (Не.) Тогава какъв е смисълът на вярата ти в Бог? Навлязъл ли си в правилния път? Вярата ти в Бог е само на думи и на вид. Вярваш в името на Бог и го признаваш, и признаваш, че Бог е твоят Създател и Върховен владетел, но по същество не си приел Божието върховенство или устроеното от Бог, и не можеш напълно да съответстваш на Бог. Тоест смисълът на твоята вяра в Бог не е напълно осъществен. Въпреки че вярваш в Бог, не си се отървал от своята поквара и не си постигнал спасение, нито си навлязъл в истината реалност, в която трябваше да навлезеш чрез своята вяра в Бог. Това наистина е твоя грешка. Погледнато така, вярата в Бог не е нещо просто.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

След като сте вярвали през всичките тези години, имате ли Божиите слова в живота си? Има ли промяна в твоя предишен покварен нрав? Знаеш ли, в съответствие с Божиите слова днес, какво е да имаш живот и какво е да си без живот? Ясно ли е това за вас? Когато следвате Бог, най-важното е всичко да бъде в съответствие с Божиите слова днес: Независимо дали се стремиш да навлезеш в живота или да удовлетвориш Божиите намерения, днес всичко трябва да бъде съсредоточено около Божиите слова. Ако това, за което общуваш и в което се стремиш да навлезеш, не са съсредоточени около Божиите слова днес, тогава ти си чужд на Божиите слова и си напълно лишен от действието на Светия Дух. Това, което Бог иска, са хора, които следват Неговите стъпки. Независимо колко прекрасно и чисто е това, което си разбрал преди, Бог не го иска и ако не можеш да оставиш тези неща настрана, те ще бъдат огромна пречка за твоето навлизане в бъдеще. Всички, които могат да следват сегашната светлина на Светия Дух, са благословени. Хората от миналите векове също са вървели по стъпките на Бог, но не са могли да ги следват до днес; това е благословението на хората от последните дни. Тези, които могат да следват сегашното действие на Светия Дух и които могат да вървят по стъпките на Бог, така че да Го следват навсякъде, където Той ги води — това са хората, които са благословени от Бог. Тези, които не следват сегашното действие на Светия Дух, не са навлезли в делото на Божиите слова и колкото и да работят, колкото и да страдат, колкото и да се суетят, това не означава нищо за Бог и Той няма да ги одобри. Днес всички, които следват сегашните Божии слова, са в потока на Светия Дух; тези, които днес са чужди на Божиите слова, са извън потока на Светия Дух и за такива хора Бог няма одобрение.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Опознайте най-новото дело на Бог и следвайте Неговите стъпки)

Тези, които следват Бог, трябва да са способни най-малкото да се отрекат от всичко, което имат. Веднъж Бог казва в Библията: „Ако някой от вас не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик“ (Лука 14:33). Какво означава човек да се отрече от всичко, което има? Това означава да изостави семейството си, да изостави работата си, да изостави всички земни обвързаности. Лесно ли е да се направи това? Много е трудно. Без необходимата решимост това е абсолютно невъзможно да се постигне. Когато човек има решимостта да се отрече, той естествено притежава и решимостта да понася трудностите. Ако човек не може да понася трудностите, той няма да може да се отрече от нищо, макар и да му се иска. Има хора, които, след като са изоставили семействата си и са се отдалечили от близките си, започват да копнеят за дома, след като известно време са изпълнявали дълга си. Ако наистина не могат да го понесат, те ще избягат тайно вкъщи, за да хвърлят един поглед, след което ще се върнат да изпълняват дълга си. На някои, които са напуснали домовете си, за да изпълняват дълга си, близките им липсват по Нова година и други празници и когато всички останали спят през нощта, плачат тайно. След това те се молят на Бог и се чувстват много по-добре, след което продължават да изпълняват дълга си. Въпреки че тези хора са били способни да изоставят семействата си, те не са способни да понесат голяма болка. Ако не могат да се отърват дори от чувствата си към тези плътски връзки, как ще могат наистина да отдадат всичко на Бог? Някои хора са способни да се отрекат от всичко, което имат, и да следват Бог, като изоставят работата и семействата си — но каква е целта им в това? Някои се опитват да придобият благодат и благословия, а други, подобно на Павел, се стремят само към венец и награда. Малко хора се отричат от всичко, което имат, за да придобият истината и живота и да постигнат спасение. И така, кой от тези стремежи е съгласно Божиите намерения? Разбира се, това е стремежът към истината и придобиването на живот. Това е изцяло съгласно Божиите намерения и е най-важната част от вярата в Бог. […] Ще можеш да влезеш в Божието царство само ако успееш да се отречеш от всичко най-важно за теб, за да следваш Бог и да изпълняваш дълга си, да се стремиш към истината и да придобиеш живот. Какво означава да влезеш в Божието царство? Означава, че си способен да изоставиш всичко, което имаш, и да следваш Бог, да се вслушваш в думите Му и да се покоряваш на Неговите разпореждания, като Му се покоряваш във всичко. Това означава, че Той е станал твой Господ и твой Бог. За Бог това означава, че си влязъл в Неговото царство и независимо какви катаклизми те сполетяват, ти ще имаш Неговата закрила, ще можеш да оцелееш и ще бъдеш един от народа на Неговото царство. Бог ще те признае за Свой последовател или ще ти предложи Своето обещание да те усъвършенства, но като първа стъпка трябва да последваш Христос. Само по този начин ще изиграеш роля в обучението в царството. Ако не следваш Христос и си извън Божието царство, Бог няма да те признае. А ако Бог не те признае, дори и да искаш да бъдеш спасен и да получиш Божието обещание и Неговото усъвършенстване, ще можеш ли да постигнеш тези неща? Няма да можеш. Ако искаш да получиш Божието одобрение, първо трябва да бъдеш пригоден да влезеш в Неговото царство. Ако можеш да изоставиш всичко, което имаш, за да се стремиш към истината, ако можеш да търсиш истината при изпълнението на дълга си, ако можеш да действаш според принципите и ако имаш истинско свидетелство за преживяване, тогава ти си пригоден да влезеш в Божието царство и да получиш Неговото обещание. Ако не можеш да се отречеш от всичко, което имаш, за да следваш Бог, ти не си ни най-малко пригоден да влезеш в Неговото царство и нямаш никакво право да получиш Неговото благословение и Неговото обещание. В момента има много хора, които са се отрекли от всичко, което имат, и изпълняват дълга си в Божия дом, но това не означава непременно, че ще успеят да придобият истината. Човек трябва да обича истината и да е способен да я приеме, преди да може да я придобие. Ако не се стреми към истината, той не може да я придобие. Да не говорим за онези, които изпълняват дълга си в свободното си време — тяхното преживяване на Божието дело е толкова ограничено, че придобиването на истината ще бъде по-трудно за тях. Ако човек не изпълнява дълга си или не се стреми към истината, той ще пропусне прекрасна възможност да постигне Божието спасение и усъвършенстване. Някои хора твърдят, че вярват в Бог, но не изпълняват дълга си и се стремят към светски неща. Това означава ли, че са се отрекли от всичко, което имат? Ако някой вярва в Бог по този начин, може ли да Го следва докрай? Погледнете учениците на Господ Исус: сред тях имало рибари, селяни и един митар. Когато Господ Исус ги повикал и им казал: „Следвайте Ме“, те оставили работата си и Го последвали. Не се замислили за своята работа, нито за проблема дали ще имат път за оцеляване в света след това и веднага последвали Господ Исус. Петър се посветил с цялото си сърце, като изпълнявал поръчението на Господ Исус докрай и спазвал дълга си. През целия си живот той се стремял към любов към Бог и накрая бил усъвършенстван от Бог. Сега има хора, които дори не могат да се отрекат от всичко, което имат, и въпреки това искат да влязат в царството. Не са ли мечти това?

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Знаеш ли какво означава да следваш Бог? По какъв път би поел без видения? В днешното дело, ако нямаш видения, изобщо няма да можеш да бъдеш направен пълноценен. В кого вярваш? Защо вярваш в Него? Защо Го следваш? Възприемаш ли вярата си като вид игра? Гледаш ли на живота си като на някаква играчка? Богът на днешния ден е най-великото видение. Каква част от Него познаваш? Каква част от Него си видял? След като си видял днешния Бог, здрава ли е основата на твоята вяра в Бог? Мислиш ли, че ще постигнеш спасение, докато следваш този объркан път? Смяташ ли, че можеш да ловиш риба в мътна вода? Проста работа ли е това? Колко представи за думите, които Бог изрича днес, си оставил настрана? Имаш ли представа за днешния Бог? В какво се състои твоето разбиране за Бог на днешния ден? Винаги вярваш, че можеш да Го^[а] придобиеш само като просто Го следваш или само като Го видиш и че никой няма да може да се отърве от теб. Не си мисли, че следването на Бог е толкова лесно. Ключът е в това, че ти трябва да Го познаваш, ти трябва да познаваш Неговото дело и трябва да имаш волята да понасяш трудности заради Него, да жертваш живота си за Него и да бъдеш усъвършенстван от Него. Това е видението, което трябва да имаш. Няма да се получи, ако мислите ти винаги са насочени към това да се наслаждаваш на благодатта. Не мисли, че Бог е тук само за удоволствие на хората или за да ги дарява с благодат. Това е грешка! Ако някой не може да рискува живота си, за да Го следва, и ако не може да се откаже от всички външни неща, за да Го следва, тогава със сигурност няма да може да Го следва докрай! Ти трябва да имаш за основа видения. Ако един ден те сполети нещастие, какво трябва да направиш? Ще можеш ли да продължиш да Го следваш? Не казвай с лека ръка дали ще можеш да Го следваш докрай. По-добре е първо да отвориш широко очи, за да видиш какво време е сега. Макар че в момента може да сте като стълбове на храма, ще дойде време, когато всички такива стълбове ще бъдат проядени от червеи и това ще доведе до срутване на храма, защото в момента има толкова много видения, които ви липсват. Вие обръщате внимание само на собствените си малки светове и не знаете какъв е най-надеждният и подходящ начин за търсене. Вие не се вслушвате във видението за днешното дело, нито пък държите тези неща в сърцата си. Замисляли ли сте се, че един ден вашият Бог ще ви постави на съвсем непознато място? Можете ли да си представите какво ще стане с вас един ден, когато мога да ви отнема всичко? Ще бъде ли енергията ви в този ден такава, каквато е сега? Ще се появи ли отново вярата ви? В следването на Бог трябва да познавате това най-велико видение, което е „Бог“: това е най-важният въпрос. Също така не приемайте, че като се разделите със светските хора, за да бъдете очистени, непременно ще бъдете в Божието семейство. В наши дни Самият Бог е Този, Който работи сред сътворените същества; Той е Този, Който е дошъл сред хората, за да върши Своето дело — не за да провежда кампании. Сред вас дори шепа хора не са в състояние да разберат, че днешното дело е дело на небесния Бог, Който е станал плът. Не става въпрос за това да ви превърна в изключителни таланти; целта е да ви помогна да познаете значението на човешкия живот, да познаете крайната цел на човешките същества и да познаете Бог в Неговата цялост. Ти трябва да знаеш, че си сътворено същество в ръцете на Твореца. Какво трябва да разбереш, какво трябва да правиш и как трябва да следваш Бог — не са ли това истините, които трябва да разбереш? Не са ли това виденията, които трябва да видиш?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да разбирате делото — не бъдете объркани, когато го следвате!)

Забележка:

а. В текста на оригинала липсва думата „Го“.

За повечето хора, когато нямат проблеми, когато всичко им върви гладко, те смятат, че Бог е могъщ, праведен и обичлив. Когато Бог ги подлага на изпитание, кастри, укорява и дисциплинира, когато иска от тях да загърбят собствените си интереси, да се опълчат на плътта и да практикуват истината, когато Бог работи върху тях, устройва съдбите и живота им и властва над тях, тогава се появява тяхното непокорство и има разделение между тях и Бог, което създава сблъсък и бездна между тях и Бог. В такива моменти в сърцата им Бог ни най-малко не е обичлив. Той изобщо не е могъщ, защото това, което прави, не изпълнява желанията им. Бог ги натъжава, разстройва ги, носи им болка и страдание, кара ги да се чувстват неловко. Поради това те изобщо не се покоряват на Бог, а се бунтуват срещу Него и Го избягват. Като правят това, те практикуват ли истината? Следват ли Божия път? Следват ли Бог? Не. Без значение колко многобройни са твоите представи и фантазии за Божието дело и без значение как си действал преди според собствената си воля и си се бунтувал срещу Бог, ако наистина се стремиш към истината, приемаш съда и наказанието на Божиите слова и да бъдеш кастрен от тях; ако във всичко, което Той устройва, си способен да следваш пътя на Бог, да се вслушаш в словата Му, да се научиш да разбираш намеренията Му, да практикуваш в съответствие с Неговите слова и Неговите желания и си способен да се покориш чрез търсене; и ако можеш да се избавиш от цялата си собствена воля, желания, съображения и намерения и да не си в конфронтация с Бог, тогава следваш Бог. Може да казваш, че следваш Бог, но ако правиш всичко според собствената си воля, със собствените си цели и планове, без да оставяш всичко на Бог, тогава Бог все още ли е твоят Бог? Не, не е. Ако Бог не е твоят Бог, тогава, когато казваш, че следваш Бог, не са ли това празни думи? Не са ли подобни думи опит за заблуда на хората? Може да казваш, че следваш Бог, но ако всички твои действия и дела, възгледите ти за живота и ценностите, отношението и принципите, с които подхождаш към проблемите и ги решаваш, идват от Сатана — ако се справяш с всичко това изцяло в съответствие със законите и логиката на Сатана, тогава последовател на Бог ли си? (Не.) […] Ако човек само външно изглежда, че се е отрекъл от всичко и е изпълнил дълга си, привидно следвайки Бог, но всички негови мисли и действия са в съгласие с логиката и философията на Сатана, той наистина ли е последовател на Бог? (Не.) Не е, защото постоянно се бунтува срещу Бог, не практикува истината и не се покорява на Бог. Защо тогава вярва в Бог? Какво наистина иска да придобие? Това се противопоставя на схващането. Истински вярващ в Бог ли е? Не. Казано малко по-учтиво, той е вярващ в религията. Той може да твърди, че има вяра в Бог, но Бог не го признава. Бог ще го смята за злодей и няма да спаси такъв човек.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Човек не може да бъде спасен, като вярва в религия или участва в религиозни церемонии)

Днес мнозина вярват, че да следваш Бог е лесно, но когато Божието дело е към своя край, ти ще разбереш истинското значение на думата „да следваш“. Това, че днес все още можеш да следваш Бог, след като си бил завоюван, не доказва, че си един от онези, които ще бъдат доведени до съвършенство. Онези, които не успяват да издържат на изпитанията, които не успяват да побеждават сред скръбта, накрая няма да могат да устоят и така няма да успеят да следват Бог до самия край. Онези, които наистина следват Бог, могат да издържат на изпитанията на своето дело, докато онези, които не следват Бог, не са способни да издържат на нито едно от Божиите изпитания. Рано или късно те ще бъдат отлъчени, а победителите ще останат в царството. Дали човек наистина търси Бог, или не, се определя от проверката на делата му, т.е. от Божиите изпитания, и няма нищо общо с решението на самия човек. Бог не отхвърля никого с лека ръка; всичко, което Той прави, може напълно да убеди човека. Той не върши нищо, което е невидимо за човека, или нещо, което не може да убеди човека. Дали вярата на човека е истинска или не, се доказва от фактите и това не може да бъде решено от човека. Това, че „житото не може да стане плевел и плевелите не могат да станат жито“, е несъмнено. Всички, които наистина обичат Бог, в крайна сметка ще останат в царството и Бог няма да се отнася зле с никого, който наистина Го обича.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и практиката на човека)

Свързани свидетелства за преживяване

Изпитание в трудна обстановка

Свързани химни

Цялото човечество трябва да почита Бог